dora

Въпросът обаче е с какво тогава ще запълним човешката нужда да търсим смисъл, да гледаме и на себе си като нещо повече от торба кости, облечени в кожа, и на живота си като нещо повече от последователност от рутинни взаимодействия с материалната ни среда. Затова напоследък тази потребност не се нарича от учените "религиозност", а по-скоро "духовност" - каквато несъмнено има у всеки. (Без в това дори да включвам въпроса със страха от смъртта - ясно е, че не у всеки го има, но какво да правим с хората, у които той мотивира немалко от това, което правят в живота си? И без да включвам потребността ни да търсим логика в несвързаните събития или факти, за да не живеем с ужаса на един напълно непредвидим свят?) Науката не може да запълни тази нужда, но тази потребност няма как да изчезне. Вижте ето тази статия: https://www.psychologytoday.com/us/blog/our-emotional-footprint/201511/the-search-meaning

Селинджър не е описвал ОКР, неговата идея, доколкото можем да предположим от деветте разказа, а и изобщо от цялото му творчество, е такава, каквато я описвате. Това с религиозното ОКР е моя асоциация, просто винаги се сещам за разказа (с което се извинявам за отклонението)

И да добавя, в изброената симптоматика в този линк приликите с характеристиките на религиозния фундаментализъм са очевидни. С което не отричам правото на всеки психически здрав човек на самоопределение, вкл. верско. С акцент на "психически здрав". Както и не казвам, че хората, които поради исторически, социални или лични причини избират да съвместяват с ежедневието си морално-етични съображения, подчинени на светоглед, основан на съществуването на Бог, са повече или по-малко заблудени, от тези, които избират да считат, че Бог няма. Но в нормални граници. Да предполагаме неща, които не знаем със сигурност е едно, да страдаме от делюзии (в психиатричния смисъл на думата) -друго.

Това тръгна от разклонение на темата, което направих, по повод на църквата и наркозависимите. И Атеист всъщност е прав. Основният проблем е, че църквата тертира зависимостите от психоактивни вещества като морален проблем, а те не са такъв, защото са психиатричен/неврофизиологичен. Точно колкото шизофренията не се лекува с молитви, така и зависимостите не се лекуват със същото. Доколкото обаче екстазът на религиозното изживяване включва точно същата неврофизиология като чувството за блаженство, причинено от някои психоактивни вещества, не можем да говорим за "лечение" на наркозависимия в религиозна общност, а за заместване на едно пристрастяване с друго - вещественото с поведенческото. "Богоугодното" поведение не променя мозъка, когото високите нива на допамин вече са научили да "иска" все по високи нива на допамин: https://www.drugabuse.gov/publications/drugs-brains-behavior-science-addiction/drugs-brain Без терапия, вкл. лекарствена, той просто това изживяване ще си го замести с религиозен екстаз. (Трайната промяна на средата с такава, каквато човекът няма никакъв шанс да си набави веществото, към което е пристрастен, не означава, че той ще приучи мозъка си да не търси подобни изживявания по друг начин. И особено, когато става дума за генетична поддатливост към пристрастяване: https://www.drugabuse.gov/publications/drugfacts/genetics-epigenetics-addiction - aко не към едно, то към друго. Алкохолиците примерно редовно са и пушачи.) Да, чувството за общност може да подпомогне човек да не се чувства сам в проблема си. Но то не решава проблема. Възможно е и да дава възможност за запълване на същото чувство за празнота, довело до употребата на наркотици, но това пак не решава неврофизиологичния и психиатричния проблем. Това е малко като с хомеопатията. Тя може и да работи, когато по някаква причина организмът ни намери начин да се възстанови, но със сигурност не работи, когато наистина има нещо сериозно. И ако има, лечението не бива да се отлага или подменя. Религията освен това участва много активно в много от психиатричните заболявания - от шизофрения до компулсивно разстройство. Религиозното ОКР си съществува и като формална диагноза. Eто в какво се състои: http://centerforanxietydisorders.com/what-is-religious-ocd/ Затова е и прав, че да се даде редовен достъп до религиозни изживявания на някого с психиатрични проблеми е като да се даде клечка кибрит на пироман. Извинявам се, че това горното не го експлицирах по-рано, но не исках да се получава офтопик. Религиозното ОКР винаги някак си го свързвам с този разказ, макар никъде там да не е експлицирано (това и по повод на включването на Б. Киров - и като задочен поздрав към него в тази тема): https://chitanka.info/text/9016-frani

Защото не се основават. Пример, твърдите, че феминизмът е причина за хомосексуализма. Никое политическо или културно течение не променя гените на хората. Каквито и политически течения да съществуват около вас, те не променят гените ви по никакъв начин. За генетичната основа на хомосексуализма: https://en.wikipedia.org/wiki/Epigenetic_theories_of_homosexuality Същото опровержение от гледна точка на науката може да бъде извадено за всяка дума от написаното от вас. Ерго няма как неща, които противоречат на науката, да се основават на наука. Просто използвате темата, за да разпространявате личните, неосновани на никаква научна истина, възгледи онлайн, за което това не е подходящият форум. Не казвам да ги нямате - в личното си пространство можете да изповядяате каквито възгледи искате, но да ги пропагандирате тук не е редно.

Херкулес, това е научен форум, не форум за водене на някаква собствена пропаганда. Ценя правото на всеки да напише това, което мисли, но никое от твърденията ви не се основава на научната истина.

Сложих плюсче на постигна ви, защото съм съгласна с това, което пишете с оглед на патологичното увлечение по религията и психиатричната му картина, но не бива да забравяме, че вярвашите не са само психиатрично болни, напротив. Тук с вас малко се разминаваме, защото аз вярвам в правото на всеки психично здрав човек да намира за себе си вероизповедание, или да се откаже от такова на основата на свободната си воля. Въпросът е, че когато човек е уязвим от психиатрична гледна точка, религията може да му нанесе много повече вреди, отколкото ползи. Считам зависимостите за такава уязвимост. И тогава свободна воля няма. Имам и известни морални възражения срещу това, че религиозните институции всъщност таргетират този тип "заблудени души", но те считат, че това е техен дълг. Замяната на социално неприемливо патоголично поведение (вземане на наркотици с прилежащата към това престъпност) с друго патологично поведение (което обаче е по-социално приемливо, защото кво, нали не краде?!) не е решаване на въпроса от гледна точка на пристрастения, а замяна на един проблем с друг. Затова и вероятно намесата на религиозните институции в тези случаи се счита за обществено приемлива: ако не крадат и не досаждат на хората около себе си, много важни, че са промити. С този тип логика не съм съгласна, защото вярвам в правото на индивида на добруване, не само в замяната на едно поведение с друго, защото на него се гледа с по-добро око.

Не бива да се пренебрегне обстоятелството, че докато терапията е платена, приобщаването към религиозна институция е безплатно. Вероятно ако трябваше да заплащат такса, някои от вземащите това решение биха предпочели друго.

Не бива обаче да се пренебрегва, че това е възползване от слабостта на хората с цел тяхната индоктринация. Това не е свободна воля да избереш религията си. Това, което изглежда разумно от християнска гледна точка (проповядването на собствената религия и привличане на съмишленици) не изглежда особено добре от морална. Ако погледнете някои от сайтовете на организации,занимаващи се с това, ще видите за ккаво става дума - поставяне на Бог в основата на всичко в живота на човека като заместител на наркотиците/алкохола. Тоест, това, което е било в основата на всичко в живота на човека преди, да се замести с нещо друго, което да е в основата на всичко. Това не оферта за нормален живот, където всеки ден място има за много неща. Здравословно за индивида би не фокусирането на целия му живот и всички дейности около едно-единствено нещо (какъвто е бил случаят и до тогава), а успешното справяне точно с това едно нещо да контролира живота му.

Освен зависимостите, основаващи се употребата на вещества, има поведенчески зависимости, които използват системата за възнаграждение* на мозъка по същия начин. Ако нещо в нея не работи като трябва, то няма да започне да работи, ако човек смени обекта на зависимост. --- *https://en.wikipedia.org/wiki/Reward_system

Не, защото развиването на способностите не е зависимост, не включва компулсия. (Поведенчески зависимости: http://www.jpsychopathol.it/wp-content/uploads/2015/12/12_Art_ORIGINALE_Pinna1.pdf ) Да речем, ако ви е интересна дадена област, вие можете да си се занимавате с нея през годината, но след това да си вземете един месец отпуска и да не се занимавате с нея изощо. Както и адаптивно да промените поведението си, ако нещо го изисква. Например да спрете да четете това, в което сте се заровили, ако някой ваш близък има нужда от нещо, примерно за да заведете детето си на училище или да му помогнете с домашното. Или пък да излезете на вечеря със семейството си, без през цялото време да държите книга в ръка Както и когато спрете да четете, не изпитвате симптоми на абстиненция Религиозната зависимост, между другото, е описана много отдавна, но към нея се е подхождало като към нещо положително. (https://en.wikipedia.org/wiki/Scrupulosity)

Заместването на една зависимост с друга не е лечение на зависимостта, това имам предвид. Все едно да откажете някого от цигарите, като ги заместите с алкохол, примерно. Така няма да умре от рак на черния дроб, но ще умре от рак на панкреаса, да речем. Ако човек е поддатлив към зависимости, той ще я развива към всичко, което пристраастява. Религиозните убеждения са ОК за хората, които нямат проблеми със зависимостите, защото те са в състояние да създадат здравословен навик. Хората със зависимости са склонни да ги прехвърлят от една сфера на друга - и това не изключва религията. Дали един човек ще е дисфункционален, защото има зависимост към А, или дисфункцконален, защото има зависимст към Б, той ще е дисфункционален и в двата случая. Порочна примерно е всяка (психо)терапия, която вместо да лекъва причината, заменя едни симптоми с други.

Въпросът е, че откъм качество на живот от психологична/психиатрична гледна точка не е по-малкото зло. Единствената полза според мен е, че е по-голяма вероятността да останат живи. Най-общо, две разновидности. Религиозно обсесивно-компулсивно разстройство и религиозна зависимост. И двете влошават качеството на живот също толкова, колкото несвързаните с религиозни идеи разстройства от същия тип. Дали човек ще е парализиран в извършването дори на най-обикновените дейности в ежедневието си, защото трябва осемдесет и четири пъти преди всяко действие да си измие ръцете, или дали защото задължително преди всяко действие трябва да се помоли същия брой пъти, а ако не го направи, се чувства ужасно зле, няма никаква разлика. Страданието е същото. Както и няма никаква разлика какво точно ще обсеби живота му. Дали хазарта, заради който унищожава финансово себе си и всчки около себе си, или религиозната зависимост (нерядко базисна за фундаментализма), която го кара да прави точно същото, откъсвайки го от всяка една дейност, дори най-тривиалната, и всяко взаимоотношение в живота му.

Не е за предпочитане, всъщност. Това е замяна на една зависимост с друга - химичната с поведенческа. Съществува религиозна зависимост, част от поведенческите такивва. Религиозната с нищо не е по-добра за индивида, отколкото която и да било от другите поведенчески зависимости (хазар, храна).

Eстествено, вашият аргумент го разбирам: Ако биологическият детерминизъм непрекъснато се използва срещу жените, би трябвало да се използва в същата сила срещу мъжете Имах предвид критиката на Жижек срещу биологическите аргументи на Питърсън.

В едно интервю Жижек (когото считам за много интересен мислител, без да споделям много от възгледите му поради политически различия) формулира една според мен основателна критика на Питърсън и непрекъснатите паралели, които прави с животинския свят, а именно, че човешките общества не са животински, и че всъщност подобни паралели противоречат на цялата история на човешката цивилизация. Ако погледнете примерно агресията, тя ни е също толкова биологически заложена, колкото на всички останали видове, но през цялата си еволюция човешките общества се опитват да я ограничат или канализират. И това е нормално, разрушителността на агресията не би позволила никакъв културен напредък, изграждането примерно на институции от каквото и да било естество. Вкл. защото формулирането дори на морално-етични норми, крепящи човешките общества изобщо (без значение дали тези норми са религиозни или не) би било невъзможно без овладяване на агресията. Морално-етичните норми фундаментално са затова, да пазят слабия от това да бъде унищожен от силния, за да може общество изобщо да бъде изградено и развито в степен, в което да се превърне в цивилизация. Ако биологически свързваме способността за агресия основно с тестостерона и с мъжкия пол, то както целенасочено възпитаваме мъжете да не прескачат определено ниво на агресия, и това е въпрос на политика (затова има закони, полиция, затвори - не мисля, че който и да било мъж би се възпротивил на необходимостта от изброените институции), така днес възпитаваме жените да са по-асертивни, и това отново е въпрос на политика. Политическият - или социалноинженерният момент - ако искате, не може да бъде отстранен от картинката заради биологическия императив. Защото за първичност на втория може да се говори при животните, но не при хората. Не мога да не отчета, че Питърсън обаче е прав, че за справяне с десния радикализъм имаме разработени някакви инструменти, докато за справяне с левия екстремизъм нямаме. Но биологическият детерминизъм няма как да бъде използван за тази цел, изобщо. Затова отчитам този тип детерминизъм като концептуална грешка. Включително защото при използване на правото си на избор немалко жени биха избрали не побойника, а мъжът, който не само успешно и трайно контролира агресивността си, но успява да постигне висок статус със съвсем други средства. Феърплей включително - защото нещото, което се нарича resilience (устойчивост - да играеш честно и да падаш, може и хиляда пъти, но винаги да намираш сила да се изправиш) всъщност играе много по-голяма роля от едната гола демонстрация/премерване на сила. (https://www.psychologytoday.com/intl/basics/resilience) (Вие ще разберете как това се връзва с темата, затова ви го пиша . Но това няма нужда да става отклонение от нея, затова да си я водим в руслото, в което е в момента).

Това няма много връзка с настоящата тема, ако някой иска да отвори друга, ще напиша там.

Равенство по принцип няма, защото всеки един човек има уникален мозък (https://www.sciencedaily.com/releases/2018/07/180710104631.htm) Това, което имаме като матрица (а тя също е уникална), всички ние развиваме по различен начин, заради различните си заложби и различния си житейски опит. Най-общо казано, между женския и мъжкия мозък са установени около стотина разлики, но пак това не е задължително: https://www.sciencemag.org/news/2015/11/brains-men-and-women-aren-t-really-different-study-finds Само че дори само между мозъка на един мъж и мозъка на друг мъж (и съответно мозъка на една жена и на друга жена) разликите могат да са много повече от сто. Разлики могат да бъдат установени и в зависимост от професията. Напоследък обект на изследвания е музикантската професия, и оттам излиза, че мозъкът на музикантите крие някои съществени разлики с мозъка на хората, които не се занимават с музика, напр. значително по-голям хипокампус. Досега се считаше, че жените имат по-голям хипокампус от мъжете. Но ако един мъж е музикант, и хипокампът му е по-голям от този на средностатистическата жена, това означава ли, че е повече жена от нея?! Естествено, че не Затова малко надценявате ролята на физиологията.

Много весела тема. Любопитно ми е доколко етнографските проучвания се занимават не само с културното наследство, а и с днешния ден. Имам някакви неясни наблюдения, че еднографската наука се използва основно за подчертаване на самобитността само доколкото от нея могат да се изведат някакви базирани в далечното минало или фолклора наши "изключителни" предимства, специални таланти, етц., но тя сякаш изобщо не се вглежда в идиосинкразиите ни и недостатъжите ни. Ето например от анотация на книга: https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1595766&title=Етнография на България Оттам: "творческият гений" и т.н.

Само два броя :)))

Някъде при майка ми се мотаят седем книги "Под игото". Седем! Една, която ние си имахме, и още шест (!!!), подарени ми за рождения ден от различни хора, когато бях в основното училище и щяхме нея година да го изучаваме... Всички семейни приятели ме знаеха, че съм читанка от почти бебешка възраст, обаче чак толкова.... :)) На всичкото отгоре точно по причината в предното изречение това "Под иго" вече го бях прочела....

Да,в рисковата група са. Знаете ли дали става дума за генетична предразположеност към проблеми с метаболизма, или за генетична предразположеност към пристрастяване (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3506170/ )> Или за комбинация от двете? Вероятно средата също оказва влияние.

Може би и това е нещото, което трябва да се направи.

Втори след княза, обиждате аби неколкократно, без тя дори да ви отговаря в същия дух и въпреки, че продължава да пише по същество. В коментарите ви се прокрадва подигравателно отношение не само конкретно към нея, а към жените изобщо. Макар жените конкретно в тази дискусия да не се толкова елементарни, че да се улавят на тази въдица и да не ви подхващат в същия дух. Този, който проваля темата си, всъщност сте вие. Участниците, които пишат по същество, като цяло се опитват да се придържат към обсъждането на въпроси и проблеми, а не разправии на лична основа, независимо от начина, по който им се отговаря. Това обаче не може да продължава безкрайно, особено когато, привлечени точно за да вземат страна, в темата се намесват участници, чиято основна цел е да обиждат другите - къде на основа на пол, къде по някакви други техни си съображения. Затова и сигнализирах на администратора. Жалко е, че заради незряло поведение и глупави реакции тема, която може да бъде полезна, е на път да превърне в нещо друго. И не е към нея да няма интерес, към момента тя има над 1800 прочитания. Надявам се точно заради интереса темата да не бъде заключена, но някои потребители със сигурност ще трябва малко да помислят, преди да пишат.

Посочването на източник е задължително при цитиране, Рамус. Както се вижда, един участник вече се заблуди, че този текст е написан от вас. Другото оставям без коментар. Не е добре, когато в една тема грозните неща станат твърде много.