dora

Има държави, в които тази промяна на времето има смисъл. Напр. когато при лятното часово време слънцето сутрин изгрява в четири, ако се остави зимното часово време, слънцето ще изгрява в три. Един час сън повече си е един час сън повече

(Това за усещането на цветовете) Може да се обясни, и е от философската проблематика. Вижте например късния Витгеншайн, Bemerkungen über die Farben (https://books.google.nl/books/about/Bemerkungen_Über_Die_Farben.html?id=a9L2-wkfCVYC&printsec=frontcover&source=kp_read_button&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false) (Този му труд е малко труден за четене, аз лично си мислех, че тези бележки е можело да бъдат по-добре организирани...) Защо го пиша това? Защото горното твърдение ("че с философски термини не може да се обясни") не е вярно . И едно от последствията от невярното твърдение е, че невинният четящ ще реши, че философията е неспособна или е пропуснала да се занимае с това, а тя не е пропуснала нищо. И си е много способна да се занимае и с това, след като вече се е занимала И то още как се е занимала, освен Витгенщайн, едно отваряне на станфордската енциклопедия по философия ще ви разкаже и за други, които са се занимали със същия въпрос: https://plato.stanford.edu/entries/color/ (В този линк не претендирам да съм чела всичките автори, но са ми ясни принципните положения...) Но въпросът, който ме занимава чисто практично, е друг: Добре, в крайна сметка вие за философия ли искате да говорим? Защото ако не, на тази тема мястото й не е тук. Ако пък ще говорим за философия, е добре да стоим при философията. Както споменах и по-горе, другите науки няма да ви помогнат да разрешите въпрос от философията. Но не защото философията е неадекватна да отговори на въпросите, които си е поставила и има нужда да се допитва до другите науки, а (простете, че го формулирам в прав текст*) защото не сте прочели отговорите, дадени във философията, и това се опитвате да компенсирате, като носите вода от други дерета, тоест от други науки.... Малко като да си говорим за ябълки, но понеже вие сте по-запознат с краставиците, отколкото с ябълките, през цялото време да дърпате разговора към краставиците, само и само да не се забележи, че не знаете особено много за ябълките (това пък е изследвано от психологията ). Затова въпросът е наистина какво искате - да раберете нещо за философията? Защото аз лично не виждам да търсите във философията каквото и да било, търсите го другаде - ту във физика, ту в химия, ту... навсякъде другаде, само и само да НЕ е във философията... (вижте краставиците и ябълките по-горе ). Не ми отговаряйте обезателно на мен, попитайте се сам.... Защото иначе тази тема набъбва и набъбва, а в нея, освен че става все по-нечетима, от гледна точка на философията, не се случва нищо... (То лошото е, че и от гледна точка на другите науки пак нищо не се случва....) --- * А това защо го правя? Ами защото с подхода в клуб Философия да има всичко друго, но не и философия, ще изгоните тези, които наистина нещо разбират от философия, а те не са много. (Особено когато те все пак се опитват да ви дадат някакви насоки или да разговарят с вас, а вие ги сиктирдосвате, омаловажавате и неглижирате реалното знание, което ви дават, при все, че знаещите очевидно са те. Имам предвид Инкоректус.) Когато ги изгоните, няма да имате от кого да научите нищо. Ако случайно някога поискате да научите, щото в момента май не щете. Лошото е, че и читателите на клуба няма да имат от кого да научат.

Да, за да разберете какво имам предвид, тръгнете отзад напред. Какво е паническа атака? Физиологична реакция, ненадейно чувство на страх и паника, сърцебиене, задушаване, потене, треперене, замаяност, свиване на стомаха, чувството, че ще умрете, че ще полудеете, че получавате инфаркт, загуба на контрол, деперсонализация. Дължат се на начина, по който сме направени да реагираме при стрес: "бягай или се бий". Отключват се от начина, по който човек възприема случващото се. Ако си мислите, че това, че ще се качите в асансьор, ще отключи паническа атака, ще я получите, в момента, в който се качите в асансьора. При възникнала една, човек започва да се страхува, че в същия контекст ще му се случи и друга, и тя съответно се случва, а може да се случи дори само като си помисли за същия контекст. Тогава от единичната атака става паническо разстройство. От което следва, че човек започва да ограничава дори елементарни неша като излизане от къщи, поглеждане нагоре или надолу, и практически всичко, за което се сетите, и т.н., защото си мисли, че това елементерно действие или напълно рутинна ситуация ще доведе до нова паническа атака. Какво прави когнитивно-поведенческата терапия? Прекъсва цикъла на порочно мислене. Вижте сега болднатото и обърнете нещата обратно. Как няма да получите паническа атака? Като не си мислите, че нещо ще я предизвика. Тоест, като вярвате, че в асансьора няма да ви се случи абсолютно нищо необичайно, и затова най-спокойно си се качвате в асансьори, без да мислите, че в тях ще настъпи краят на света. Без дори изобщо да мислите изобщо за асансьора, а примерно за това на каква среща сте тръгнали или какво има за вечеря, когато слезете от него. Сега, защо "вярвате", а не сте сигурни, че нищо лошо няма да ви се случи в асансьора? Теоритично има вероятност асансьорът да падне, да се подпали, или в него да влезе някой, който да ви намушка с нож. Само че тази вероятност е статистически пренебрежимо малка, и нормално функциониращият човек изобщо не се замисля за нея, докато влиза в асансьора. А не се замисля, защото няма паническо разстройство. Сега можете да пренесете същия принцип към абсолютно всяко действие, което извърваме през деня, без да си мислим, че то ще доведе до ненадейна смъртна опасност. Защото вярваме, че такава няма да ни връхлети от това, че си мием зъбите, примерно. Е, не че докато си мием зъбите, върху къщата ни не може да падне метеорит, но като цяло само по филмите.

Благодаря!

Всичко може да се игнорира и от двата типа хора Разликата е по какъв начин ще обяснят сами на себе си чувството си за вина Присетих се за Елин Пелин, а в тази връзка се сетих за ето този хубав разказ: https://chitanka.info/text/5420-chorba-ot-grehovete-na-otets-nikodim

Мисълта ми е, че не е толкова лесно да се заключи, че религиите отмират. Ако потърсим причината за секуларизацията на западния свят в Просвещението, постигането на съотношение религиозни/нерелигиозни на запад днес е отнело едно четири века. Не бихме могли да предположим какви събития ще се случат в света в следващите едно четиристотин години, за да сме сигурни, че сме свидетели на траен процес на глобална секуларизация. Утре (разбирайте след четиристотин години) западният свят може да е изгубил доминантната си позиция и в цивилизационен план да не диктува нищо. Нищо не е необратимо.

Да, атеистите са се увеличили с 3%, докато религиозните са намалели с 9%. Това за мен е несериозен процент, за да извадим от него някакви изводи за устойчивост или експонентност на процеса в бъдеще. На мен не ми стана ясно от документа и дали част от тези 9% от религиозните не са намалели поради по-висока смъртност от тази на западния свят (все пак основният процент релиозни живее в развиващите се държави). Защото тогава става ясно, че реално не са се конвертирали в атеизъм, а са се пренесли в един по-добър свят . Но пък развиващият се свят има по-висока раждаемост, така че пак не е ясно. Друг фактор, който според мен си заслужава да бъде отчетен: Някои сочат исляма като увеличаваща влиянието и популярността си религия. Според мен този процес е едва в началото си. Не е ясно дали в следвщите десетина години конверсията към ислям няма да надмине тези три процента. This said, религиозността сама по себе си не е проблем, проблем е радикализацията. Но радикални енклави съществуват навсякъде по света, вкл.сред тези, които не ваксинират децата си, не позволяват кръвопреливане; или дори тези, които маскират хранителното си разстройство зад идеология като веганизма, като заставят и тези около себе си да спазват същото (напр. децата си) и се обединяват в идейни движения за натиск (напр. над регулаторите и компаниите).

Разбирам този постинг по-скоро метафорично, защото това, което описвате, е обсесивно-компулсивно разстройство. Религиозните хора не страдат от интрузивни идеи и имат свобода на мислите и действията, но избират да поставят в основата на ценностната си система схващането, че Бог съществува. Като намират за редно и да формализират* това в някакви ритуали, примерно палене на свещи, ходене на църква, празнуване на религиозните празници. Религиите са (и) морално-етични системи. --- (В това отношение нерелигиозните не са много по-различни, защото също считат за необходимо да празнуват рождени дни, годишнини, както и да извършват ежедневни неща по начина, по който са научили, че се правят, напр. да "чукнат на дърво", когато говорят за нещо, което без малко им се е разминало).

Никак не отмират, ако се водим от статистиката. Това е от глобално проучване на Галъп от 2009 за това доколко важна е религията за хората в живота им. Като към това прибавим и обстоятелството, че към 2016 година само около 20% от населението на света живее в развития свят, то това, че религиите не отмират, според мен става ясно. Като от развития свят дори изключваме САЩ, там 57% oт хората казват през 2006 година, че религията е много важна в техния живот: https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx

Ако не използвате същата термиинология като тази, използвана от caress (а тя се позовава на съвременното значение на термина), няма как да разберете какво ви е написала. Ригидност в психологията не означава мускулна ригидност в неврологията. Tермините в никоя специалност не са безкрайно разтегливи и не позволяват произволни интерпретации. Въпросът е какво искате конкретно вие - да дискутирате по зададена тематика с някого, който е наясно с нея, и да разбирате какво ви пише, или просто да градите свои тези, които нямат общо със съответната наука. А защо да нямат? Защото ако ползвате термин със значение, което той няма, няма как да разбирате понятието, което стои зад него, ерго няма как да извлечете нищо, което да подлежи на верификация от гледна точка на съответната наука. По аналогия, не можете да изберете да наричате триъгълника квадрат, защото тогава няма как да формулирате нищо с верификационна стойност в геометрията.

Цитирате схващането на 19 век. Днес, с развитието на психологията/психиатрията, терминът се използва с прецизирано значение, също както днес никой не нарича всяко психическо разстройство "хистерия" (https://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria) В случая ползваме конвенционалната терминология в момента.

За всичко това помага самата терминология. В психологията/психиатрията "ригидността" е симптом на личностово разстройство или психиатрично заболяване. Вкл. шизофрения. Това няма нищо общо с целенасочения избор, защото ригидността е дисфункция, която прави практически невъзможно извършването на какъвто и да било избор - при ригидността свободна воля няма. Психически здравите хора по дефиниция не са ригидни. Пояснявам, защото е важно. Емоционалната зрялост и способността за отложено задоволяване на потребностите (белези за психическо здраве) от друга страна предполагат, че човек е способен да взима целенасочени ценностни или принципни решения и да ги следва, дори когато те не са в негова непосредствена полза. Напр. не е в наша непосредствена полза да не набием първото дете на улицата и да му отнемем телефона, но поради убеждението си, че това е дълбоко неприемливо, не го правим - принципът надделява над ползата. --- И по темата за вярата, без вяра, че можем да правим сравнително верни предположения за това как стоят нещата в непосредствената ни действителност не бихме могли да функционираме дори на най-базисно ниво. Напр. да извършим каквото и да било, без да ни фрасне паническа атака.

Една от пиесите в албума вероятно ви е известна, нерядко звучи в културни рубрики по националното радио:

Много благодаря, Б. Киров!

Вероятно този албум е неизвестен на много от пишещите тук, защото е от далечната 1967 година (чак да не повярва човек, че е бил възможен тогава - роден, български, разкошен, висококачествен..... долнобуржоазен, гнил по капиталистически, джаз): Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов, Любен Мицов. Известна либерализация в Източна Европа, "Пражка пролет", но за малко.

Разбирам изцяло улесненията за непосредствен достъп (напр, езика), но според мен е добре да въведем и още един параметър, сезонен труд/временна заетост за млади хора (които се надяват да припечелят някой лев и да се приберат) versus вероятност за постоянна заетост/трайно покриване на нуждата на работодателя/сектора от подобен тип служители. Там, където плановете са за по-дълготрайно оставане на това работно място, съпроводено с временна или постоянна смяна на държавата, факторите като политическа стабилност, работещи институции, добра образователна система, добра защита на трудовите права и т.н. биха били решаващи. Затова и според мен по-високоспециализираните кадри, вкл. техническите такива, или средният медицински персонал, просто предпочитат да отидат в Западна Европа. Дори с цената на това да трябва да преодоляват езиковата бариера (да учат език от нулата, напр. заминавайки само с английски за Германия). Не мога да извадя статистика за това, това е личното ми наблюдение, което подлежи на корекции. Затова и ми се вижда малко вероятно без значително по-високо от средното за сектора заплащане (компенсиращо недостатъците в другите сфери) да можем да привлечем примерно специализирани технически кадри. (Вие кажете доколко предположението ми се доближава до реалността? Имам впечатление, че познавате сектора значително по-добре от мен.) Затова и не сезонната заетост, а трайната кадрова криза в дадени сектори ми се вижда много по-драматичен проблем пред икономическото развитие. А за специализирани кадри, дори в средния ресор - полувисше или политехническо образование - едва ли някога ще можем да извадим по-голяма торба със сочни морковчета от Германия, да речем (защото я ползвах в горния пример).

Да не забравяме, че когато се надяваме на прилив на работна ръка от държавите с по-лоши икономически показатели, трябва да се съревноваме за техния труд със западноевропейските пазари. Все пак от сезонна (а и не само сезонна) работна ръка в определени сектори имат нужда и те, и са склонни да си я набавят въпреки формалните ограничения на свободата на движение за държавите извън ЕС. Един показател - БВП - никога не е достатъчен индикатор.

Хайде сега, Втори след княза - конспирации Имате личното ми уверение, че не се познавам с никого. А колко по-лесно би било вместо да водим този излишен диалог, просто да прочетете философската литература, която предложих за справка Вижте, ad hominem аргументите не са добра стратегия. Не мога да ви наложа да не ги използвате, но няма да доведат до нищо. Нито аз, нито по-задълбочените от четящите, биха ги взели насериозно.

Нямам абсолютно никакви претенции към вас конркретно. Ако човек иска да битува в научни/академични води, той следва да е свикнал да бъде коригиран. Peer review се нарича. Дали ще извлечете полза от това, избирате вие. Но полза може да извлече всеки друг, който чете това и който би се заинтересувал. От друга страна, публичността на форума позволява на абсолютно всеки (вкл. и на вас) да ме обори или коригира, ако нещо от това, което пиша, не отговаря на истината. Коментирайки, си залагам главата за информирана критика точно толкова, колкото и вие, когато публикувате тема.

Считам, че е необходимо, когато дадено съдържание е подвеждащо за невинния читател. Когато един форум има претенция да е научен, в него не могат да се публикуват неща, които не отговарят на научната парадигма, без това да бъде посочено, за да бъде все пак дадена на невинния читател да направи избор. Не може примерно тук да се напише, че земята има кубична форма, без да се спомене, че подобно нещо никога не е било научно доказано. В друг форум сигурно може, но този вероятно се чете от хора, които наистина искат да научат нещо, и те не бива да бъдат подвеждани.

Много просто: - Нямам въпроси, по които да поискам мнение тук. Когато възникнат, ги задавам. В момента, в който получа достатъчен отговор, считам казуса за приключен. Задавам въпроси само когато не мога сама да намеря отговора, а заради ползването на няколко езика и достъпа до публикации обикновено мога и без да питам тук. - Нямам потребност от платформа за умотворенията си, тоест когато е абсолютно необходимо, публикувам другаде. И това "абсолютно необходимо" е важно, защото не публикувам, без да съм убедена, че има реален смисъл, тоест че от публикацията ще произлезе нещо. Хората сме различни. Някои от нас имат нужда от лична видимост и споделяне, други нямат. На мен напълно ми стига това да бъда полезна някому с написването на нещо, което знам.

Много благодаря, много обичам тази музика.

Стига да знаят какво избират. Това, което търсите сам, вече е откриваемо там. Не ме разбирайте погрешно, аз вътрешният подтик към търсене на алтернативни обяснения го разбирам. Валидни такива обаче могат да бъдат открити, само ако стрикно се следва философският метод (или научният такъв), и когато на откривателя е ясно какво го предшества. Няма как да знаете, че нещо е алтернативно обяснение, без да сте прочели това, на което то се опитва да бъде алтернатива. (Витгенщайн, когото цитирате, ревизира Фреге - и няма как да го ревизира, без да го е чел. Не се подвеждайте по малко гурувската му харизма на луд учен , личните характеристики са важни, но не са основното.) Иначе просто става манджа с грозде. Алтернативни обяснения без горното просто са алтернативна медицина, алтернативна наука и алтернативна философия - ню ейдж. Което е ок, но няма как да търсите за подобни неща нито валидност, нито разбиране в академичния смисъл на думата. --- п.с. Силно препоръчвам "The Duty of Genius" - биографията на Витгенщайн на Рей Монк, макар към самия Монк да имам резерви (по едно време поддържах кореспнденция с него, но като биограф е хиляда пъти по-добър, отколкото като философ, да не говорим за някои други негови залитания). Книгата му за Витгенщайн обаче е велика.

Без да ги прочетете, няма как да знаете това.

Имам предвид метода, използването на последователен метод, Втори след княза. Вкл. защото ако искате да разгледате дадено явление от гледна точка на континенталната филосифия, няма как да постигнете резултат, ако хем стоите при нея, хем използвате методи, взети от аналитичната. Които всъщност не заимствате напълно, и така става манджа с грозде. За да постигне нещо, човек трябва да е последователен. По принцип аналитичната философия е добър метод за справяне с парадокси, защото борави с логиката и езика, но тогава трябва да приложите нейните методи напълно. Това, което искам да кажа е, резумирано в едно изречение е, че проблемът с метода е ваш, той не е защото на философията й липсва нещо. Предполагам, че сега бихте ме попитали нещо от типа на "а как да си оправя метода", но това е нещо, което не искам да ви кажа, защото това е малко като "напишете ми домашното". И да ви кажа, то няма да достигне до вас, защото тези неща наистина първо трябва да ги изчетете.... Можете примерно да погледнете въпроса за синхронична и диахронична идентичност. И да видите какво правят Луис и Крипке.... Или ако искате да си стоите в континенталната философия, ето ви Лок: https://plato.stanford.edu/entries/locke/supplement.html#PersIden На нещата, за които се питате, философията вече е дала отговор. Затова и не е справедливо да я обвинявате в неадекватност. И относно метода, отново, ако търсите отговори за неща от философията, единственият начин да ги намерите, е пак във философията. Другите науки няма да ви помогнат особено, защото по философските въпроси те не могат да заменят философията. Точно както историята не може да замени аритметиката по въпроса колко е 5х8, или математиката - историята по въпроса кога е първото българско царство. Това разбирам и под методологична последователност.