dora

Изобщо не е вярно от никоя гледна точка, не само Юнгианската. Не е вярно от гледна точка на психологията на развитието (защото са споменава развитие на човека), не е вярно от гледна точка на поведенческата и когнитивна психология, не е вярно от гледна точка на социалната психология. Опровергаването им обаче означава да се напише книга, защото всяка дума във всяко заключение не е вярна от гледна точка на науката. Това не са факти, установено от психологичната наука, а са собствени самозаключеия, които нямат база в нищо, не могат да бъдат емпирично проверени, следователно няма как да обяснят човека по никакъв обективен и доказуем начин, който си заслужава да бъде прочетен от интересуващите се от психология (студенти, ученици, млади учени - според формулираното в правилата), защото са дълбоко подвеждащи. Лансирането им във форум, посветен на науката, се явява нарушение на правило 30. Стават за блог или за общ форум без претенции за научност, но не и за този форум.

Бих желала да обърна много сериозно внимание на последното от правилата: - 30. проектът „Българска наука” е консервативен и дори донякъде позитивистки. Екипът е убеден, че по всеки въпрос съществува минимум от фактология, който задължително трябва да бъде усвоен, за да може човек да си позволи мнение. Това означава, че сайтът, списанието и форумът са абсолютно неподходяща среда за паранаучни или псевдонаучни възгледи. ... В пространството на „Българска наука” ще бъдат излагани, коментирани и критикувани само теоретични и експериментални проблеми, изложени с достатъчна степен на сериозност и фактологическа обосновка. Целта ни да бъдем полезни като поле за изява на млади учени, място за практическа помощ за студенти и ученици и за обогатяване на най-широк кръг любители ни задължават към такъв консерватизъм. Непрекъснато във форум Философия и Психология се пишат неща, които показват пълно непознаване на фактологията в двете области, което дразни потребителите и в крайна сметка, след дълги месеци на пренебрегване на това правило от неколцина, води до развоя, който виждаме в тази тема сега.

(изтрито поради проблем с цитирането на постинг)

Според мен не е.

Можете ли това малко да го доразвиете? Специално "несъзнаваното съдържа всички възможности". Защо да съдържа всички възможности и как това може да бъде доказано? В конкретната област, за която отворих дума, това би означавало, че всеки човек е потениален престъпник, а това не е така. Понеже в темата така или иначе споменаваме Питърсън, ето и от него по въпроса за престъпността:

Пропуснах нещо да добавя, защото отделя време и на обикновени, ежедневни неща като това: И има чувство за хумор. За реакцията на хората, вижте как е озаглавено това видео. Вижте и колко се забавляват студентите.

Приемам, че въпросът е към мен, защото неколкократно съм го споменавала или пускала части от негови лекции тук Отговорът от мен: заради неговата харизматичност, в която оригиналното, често неортодоксално мислене се съчетава с висока ерудиция, силна интуитивност и значителна емоционалност. Хората обичат тези, които проявяват страст към това, с което се занимават. За последното, опростенчески казано, защото усещат, че му пука. Нито една от лекциите му не е поднесена в хладен академичен стил. Но това са личностови особености, които нямат общо с предпочитаната парадигма, по-скоро една парадигма бива предпочетена пред друга, защото по-добре отговаря на личностовите особености.

Един от съвременните юнгианци, Волфгант Гигерих (https://en.wikipedia.org/wiki/Wolfgang_Giegerich), всъщност твърди, че митът - митологичните герои, вече нямат психологическа функция, поради необратимата си и непреодолима времева дистанция от съвременния човек. Античните митологични герои според него са толкова отстранени от съзнанието на съвременния човек, както и от конкретната му културна ситуация, че юнгиянската амплификация вече не е приложима. Затова той по-скоро се фокусира върху релевантността и до ден днешен на душата: https://www.amazon.com/What-Soul-Wolfgang-Giegerich/dp/193552819X Aз лично започнах да чета тази книга скептично, когато я прочетох, скептичността ми си остана там, където си беше, но книгата несъмнено е интересна.

Още в началото на темата възнамерявах да пиша за това, но все го отлагах поради липсата на време да се разпростра. Една от слабостите на психоаналитичния подход (като тук включвам и Фройд, и Юнг, независимо от различията им - за да ги разгранича от позитивистите) е неспособността му, колкото и да се опитва да анализира основата на човешките слабости, да предложи достоверен обяснителен модел за извършването на престъпления. Това донякъде се дължи на обстоятелството че резултатите от анализа няма как да бъдат обективно потвърдени, емпирично верифицирани и доказани за целите на съдебното преследване. И това е логично: никой съдия не би приел едиповия комплекс или даден архетип за валидно обяснение за дадено престъпно деяние или за атестат за обществената опасност на извършителя, от което да последва по-продължителна или по-кратка присъда. За целта са необходими много по-сериозни, измерими и сравними в някаква скала показатели. Напр. няма как да се твърди, че престъпникът А е с по-силен (?!) едипов комплекс от престъпника Б, поради което е необходимо да получи доживотна присъда без право на замяна поради висока обществена опасност, докато абнормалната психология и психиатричната експертиза се прилагат с повече от задоволителни резултати. Много и по-полезно е за разследващите да знаят, че примерно по вида на престъплението (напр. бруталност, проявена жестокост, опит за заличаване на следите) вероятно си имат работа с извършител с психопатни черти (жесток, хладнокръвен, манипулативен, планиращ), отколкото ако психолог ги посъветва, че това е тъмната страна на даден архетип. (Между другото, при индикация за психопатни черти тежките насилствени престъпления имат повече от добра разкриваемост, по причина, че антисоциалното поведение не се появява изведнъж. Нерядко е достатъчно да се провери в базата данни за аналогични отпечатъци сред непълнолетните и малолетни извършители на кражби, палежи, жестокост към животни). Другата важна причина е не (толкова) в самите Юнг и Фройд, колкото в последователите им, които нерядко използват психоанализата и дълбинната психология за формулиране на теории, по-близки до ню ейдж, отколкото до науката. Конкретно в криминологията психоаналитичната школа много бързо бива дискредитирана от самите си представители, благодарение на различни сравнително гръмки, но изклюително трудни за доказване твърдения, като това, че горепосоченият едипов комплекс бил в основата на повечето, ако не и всички тежки престъпления: "Psychoanalysis has shown that the Oedipus complex plays the largest part in the entire development of a personality… that all shades of difficulties of character, from the slightly neurotic to the criminalistic, are determined by it.” (Мелани Клайн: https://books.google.nl/books?id=u3sNDgAAQBAJ&pg=PA171&lpg=PA171&dq="Psychoanalysis+has+shown+that+the+Oedipus+complex+plays+the+largest+part"&source=bl&ots=RuceIs6CKj&sig=-XSVkFIKYF5rrMDZ59WIgXe15LQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwics5KT1qneAhUJPFAKHZDODv4Q6AEwAHoECAEQAQ#v=onepage&q="Psychoanalysis has shown that the Oedipus complex plays the largest part"&f=false ) Не само за целите на форензиката, но и за целите на рехабилитационните усилия върху извършилите престъпления дълбинният и психоаналитичният подход продължават да не се прилагат. Напоследък има някакви опити за възкресяването им, но успехът им продължава да бъде съмнителен. В рехабилитацията се разчита в много по-голяма степен на поведенчески-когнитивните подходи - те са стандартът: https://www.nij.gov/journals/265/pages/therapy.aspx Представителите на дълбинната и психоаналитичната школа в криминалната психология обаче никога не са се постарали да отговорят на този тип критики към подхода им. Стандартно за позитивистките подходи е да ревизират метода си при критика, доиато при дълбинната психология и психоанализата това сякаш е невъзможно. Последното е и въпрос, който би ми било интересно да обсъдим. Доколко мислите така, и ако сте съгласни, доколко можете да предложите обяснение? Ако не сте, приемам всякакви корекции.

Това е най-обикновено тролене. Чудя се какво ли би се случило, ако хората с презрително отношение към психологията и философията отидеха примерно във физическия форум по същия начин да обяснят на физиците, че физиката не е никаква наука, че не се е развила, че физиците са некомпетентни и че студентите по физика са с психически проблеми. Всъщност не се чудя. Щяха да бъдат отстранени от форума много преди втория си подобен постинг. Колкото и да го подминава човек, опитвайки се да се фокусира върху същината, това не може да трае вечно.

Защото се опитва да го привлече. Да вземем за пример Ирландия. Добре ли е за малка държава като Ирландия европейските центали на множество високотехнологични компании да са там? Несъмнено. Въпреки че Apple плаща данъци в САЩ, годишният корпоративен данък, който плаща в Ирландия, е 1,5 милиарда - 7% от корпоративния данък в цялата държава идва само от Apple (източник: https://www.apple.com/ie/newsroom/2017/11/the-facts-about-apple-tax-payments/) Добавете работните места (18 000 в Ирландия) и престижа, който компания от подобен размер и тип носи на държавата - затова въпросът е и външнополитически. Apple e aтестат за отличния бизнес и инвестиционен климат в Ирландия, ерго дори поради самото им присъствие вероятността и други компании от този клас да я предпочетат, се увеличава.

Юнг е от първата половина на 20 век (26 юли 1875 – 6 юни 1961) В момента сме 2018 година. От Юнг насам в психологическата наука са се случили твърде много неща, за да може изобщо да твърдите нещо подобно. Не върви някак човек да хвърля подобни твърдения в научен форум. Вие например колко години изучавахте психология на университетско ниво, за да твърдите за психологията каквото и да било? По съжденията ви - нула. Тогава на какво основание правите твърдения за психологическата наука? Не го разбирайте като лична атака, моля. Само илюстрирам цялата нелепост да се пише за нещо, от което бъкел не се разбира.... И още една илюстрация. Горе някъде по постингите мернах и твърдение, че хората, които записвали психологически специалности, искали да разрешат собствените си психологически проблеми. Авторът на това твърдение (не помня вече в кой постинг беше написано, а сред целия този безконечен поток от нелепи твърдения, дори ме мързи да погледна) по какво съди? По един-двамата (не мога да знам колко точно, но силно предполагам, че нула - НУЛА!) психолога с които е имал вземане даване? Или го твърди на основата на професионалната си компетентност да прави заключения за човешката психика, защото е клиничен психолог и ги е подложил на серия от професионални тестове и шестмесечно наблюдение в контролирна среда? Или да не би случайно да е проверил психичния статус на всички студенти по психология в света? Направил е преставителна анкета, разработена по научна методология, която е разпратил на стоте най-добри университета в областта на психологията, поочени тук: https://www.timeshighereducation.com/student/best-universities/best-universities-psychology-degrees обобщил е резултатите от изследването си сред стотици хиляди студенти (в тези сто изброени университета във факултетите по психология учат най-малко двеста студента на година - значи двеста хиляди студента на година е изследвал този с това твърдение) и има солидната база това нелепо твърдение да го хвърли току-така във форума?! Ако тръгне човек дори да отговаря на глупостите, които бъкат във всеки постиг, то трябва роман да напише, дори само върху един от тях. А постингите се множат ли, множат... И ЗАЩО? Какво помага това на форума? С какво обогатява четящите?! Е бива ли такова нещо?! Това е научен форум, не форум на безотговорно хвърляне на някакви изсмукани от пръсти глуппости. Просто се спрете вече.

Това, което се случва на кушетката, зависи от способностите на терапевта. Да прецени кой подход е най-подходящ за конкретния случай, да го прилага системно, да поддържа независимостта си от клиента, без от това да страда взаимоотношението. Зависи и от способността и желанието на клиента да бъде терапевтиран. Това обаче не значи, че един метод е добър или лош. Само че е подходящ или неподходящ, както и че вижте по-горе. --- Всъщност, хрумва ми да задам следния въпрос - какъв е смисълът в тази тема да има, към момента, 100тина постинга, от основната част от които желаещият да научи нещо за психологията на Юнг няма да научи нищичко? Това, което виждам в момента, е двама потребителя, които не са достатъчно компетентни да дискутират по въпроса, да апострофират и спорят с двама, които несъмнено са компетентни, и така до безкрай. Затова преди темата да е стигнала до хиляда постинга, моля да помислите - това кому е необходимо? Рамус, никой от нас не е психотерапевт. Ако имате отрицателен опит с такъв, не го прехвърляйте тук, разберете се конкретно с него. Ако имате отрицателен опит с психоанализата, никой от нас не е фройдист. Втори след княза, не е необходимо да участвате в темата, само за да натриете носа на Инкоректус, наистина. Той е по-компетентният по въпросите, по които досега е писал и това е несъмнено. Дали е юнгианец или не, това няма значение. Аз не съм юнгианец, но не намирам никаква причина да го апострофирам, когато това, което е написал, е вярно с оглед на източниците, от които изхожда. Ако имате претенции към източниците, имате цялата свобода на света да напишете критична рецензия на който и да било техен труд. Само да се чешат езици тук няма никакъв смисъл. Това е научен форум. За читатели, които желаят нещо да научат и пишещи, които са способни да им предоставят нещо, което да научат по конкретния интересуващ ги въпрос. Не го превръщайте в безкрайна, безмислена говорилня заради единия сърбеж да надговорите този или онзи потребител.

Те са приложение на психологичната наука, затова Както когато искате да направите двигател, следвате механиката, която пък е част от физиката. Тоест, както когато правейки двигател, прилагате принципите на механиката, така подлагайки някого на психотерапия, прилагате принципите на психологическата наука

Това откровено не е вярно, защото бъркате термините. Фройд не се опитва да направи от психотерапията наука, а от психоанализата. Психотерапията може да следва психоаналитичен подход, но може да следва и множество други, напр. поведенческо-когнитивната терапия няма нищо общо с психоанализата. Тук има списък на видовете психотерапия: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_psychotherapies Психоанализата има съществени проблеми с научността си. Психотерапията се явява практическо приложение (едно от практическите приложения, защото има и други) на постиженията на психологическата наука. Като има основни видове психотерапия и спомагателни видове психотерапия, като терапията с животни, терапията чрез изкуства (музикална и с изобразително изкуство) и т.н. Освен това има и терапии, конкретно разработени за даден синдром или разстройство, като Pivotal response therapy за аутизъм... Всички те се основават на проверка и събиране на статистика, с цел подобряване на методологията си.

Това е защото за различните хора и индивидуалните им проблеми един терапевтичен подход е по-подходящ от друг. Никой подход няма да помогне обаче, ако човекът не желае да си помогне сам, като сам извърши препоръчванета му променя. Затова и написах, че никой не може да бъде терапевтиран, ако не желае да бъде подпомогнат (забележете думата - подпомогнат) да промени у себе си това, което му пречи. Ако приемете аналогията, никой не може да ви откаже от цигарите, ако нямате никакво намерение да ги отказвате. На тези обаче, които са склонни да извървят необходимия път, терапевтичните усилия понякога помагат. Горната статия конкретно показва данни за юнгианския подход.

Полезна е с това, че юнгианската психотерапия дава положителни резултати. Как? Ами постига следните подобрения в областите, изброени в графиката по-долу. Взето от ето тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4217606/ 2.1.4. Results (The term effect size describes the impact the therapy method has in moving the patient sample from an area of disorder to an area of normal health.) Researchers: Positive restructuring of patient’s personality, effect size: 0,94. Positive changes in everyday life, very high effect size: 1,48. Therapists: Global rating of results positive or very positive for 75% of therapies Cost-effectiveness good, very good or maximum for 55% of therapies Patients: Global Severity Index (the global measure of the SCL-90-R) reduced highly significant, very high effect size: 1,31, normal level at end of therapy Significant reduction of interpersonal problems (IIP), medium effect size Rating of results over 90% positive, very positive or maximum Cost-effectiveness 80% good, very good or maximum, 20% satisfying All these reported results were significant (5%-level) or highly significant (1%-level).

Търсите отговор на грешното място Все пак не Юнг е измислил противозачатъчните. Като и те не са се появили току-така. Вижте Малтус и идеята, че за поддържане на икономическия просперитет раждаемостта трябва да се ограничава чрез превантивен контрол: http://www.esp.org/books/malthus/population/malthus.pdf А и това с "жените", че не раждали, реално не е вярно, след като населението на света расте - от един милиард през 1800 до седем милиарда днес. Eто и статистика от Световната банка относно броя на децата на жена: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN След като е по-висок от 0, значи жените все пак раждат. Само че там, където могат, сами преценяват колко деца, като това няма общо с Юнг, а с правoто на избор. Исторически погледнато, индустриалните общества нямат нужда от голям брой деца, защото за оцеляването на рода не е необходима изобилна работна ръка. Колкото по-ефективно е производството, толкова по-малка нужда от човешки труд, ерго от брой хора, които да го извършват. Така от икономически актив (работна ръка, която да увеличава семейното имане) децата се оказват икономически пасив (нещо, в чието развитие трябва дълготрайно да се инвестира, вкл. защото вече децата не се изпращат неуки да извършват селскостопански труд, а преди да излязат на пазара на труда, трябва да изминат дълъг път на образование, за което родителят плаща). Намаляването на броя им при това положение е абсолютно закононмерно, дори да оставим промяната в положението на жените. Макар двете неща да са свързани.

Ето ви нещичко от мен: http://blog.ninapaley.com/wp-content/uploads/2017/12/Goddesses_ancient2_9.gif Всъщност от блога на някаква симпатична жена

Ролята на жената.

В технологичния напредък няма абсолютно нищо лошо Проблемът, който виждам, е в порочното му използване с оглед (основно) на непосредствената икономическа или друга полза, но без оглед на нанасяните щети в човешки план. (Затова и не визирам случая, в който опитният оператор може да се научи да работи с новите технологии, а схващането, че след като технологиите съшествуват и предлагат сносно за неопитното око качество, то опитни оператори вече не са необходими. Твърде дълго време е небходимо такива да се обучават, твърде много усилия и време изисква да развият високи професионални качества и преди всичко твърде много струват заплатите им на телевизиите, след като вече са развили такива.) Ако мога да използвам аналогия, психологията може да се използва за решаване на проблеми, които пречат на нормалното функциониране на хората, но може и порочно да се използва от други дисциплини за профилиране и манипулиране на онлайн потребителите да си купуват ненужни им продукти и услуги (онлайн маркетинг), вкл. в степен, в която да се цели те да гласуват по определен начин на избори и т.н.

Тук ми се струва, че съществува концептуална неяснота. Дълбинната/аналитичната психология не служи за това хората да се карат да правят неща, които не желаят да правят. Всъщност никоя психологическа школа служи за ограничаване на правото на свободна воля. Да не говорим, че дори при наличието на проблеми никой не може да подобри собственото си положение, ако не желае да получи психологична помощ и да промени това, което му пречи. Никой не може да бъде терапевтиран насила.

Бързах и пропуснах да обърна внимание и на това. Въпросът е с каква цел да бъде облекчаван човекът и доколко. (Облекчен ли е човекът, за когото е преценено, че е трудът му е твърде скъп и работното му място е закрито?*) Калкулаторите примерно облекчават човека в това, че не трябва да смята наум или на хартия. Вследствие на това, ако попитате днес един човек колко е осем по девет, ще се замисли. Какво остава да го попитате колко е 523 по 17 - нещо, което дядо ми изчисляваше за секунди наум. Наличността на Гугъл и Уикипедия облекчи човека от нуждата да чете задълбочено и от множество източници, за да усеоява знание. ИИ ще облекчи човека откъм това да мисли? Шегувам се с което, но и не --- * Пример за горното: телевизиите. Преди всяко студио имаше екип , който да следи осветлението, фокуса, камерите. С главен оператор, видеоредактор и режисьор на пулт, които да се грижат за цялостната концепеница и естетиката. Сега това се изпълнява от един-единствен човек, обучен да работи със съответния софтуеър. Ефектът - отлични като резолюция, кристалночисти (поради по-добрата технология), но дървени, ледени кадри. Усредняване на качеството. Телевизионните станции са неразличими, защото всички, които могат да си го закупят, използват еднакъв или сходен софтуер. Опитното операторско око улавя това, но невинният потребителят бива научен критерият му да бъде нисък, защото само това вижда и не знае, че е възможно и с камерите да работят хора.... (Това без дори да задавам въпроса какво правим с уволнените оператори, редактори, режисьори? Уменията, които имат, ще бъдат загубени като знание, защото не само няма да бъдат използвани, ами няма да има на кого да ги предадат. Достатъчно ще бъде този зад пулта да може да натиска копчета - нещо, за което може да бъде трениран всеки. При това положение, полезен ли е изкуственият интелект, ако знанието ще изчезне?)

За машинния превод, не се основавам на безплатната машина на Google, пиша от гледна точка на качеството, което се предлага на пазара изобщо, както и че то много зависи от това доколко структурите на source и target езика са близки. Вижте например този най-обикновен пример, взет от технически текст: - За да отворите менюто, натиснете бутон "Menu". - Натиснете бутон "Menu", за да отворите менюто. Ако сте човек и езикът, който говорите, не е консервативен относно синтаксиса - тоест позволява частите на изречението да се разместват в зависимост от това какво искате да изразите, ще знаете, че едното и другото изречения не се различават напразно. Ако сте машина, не сте способна да разберете кога се използва едното и кога - другото, защото това в езиците с контекстен синтаксис зависи от контекста и намерението на текста - върху какво в този езиков акт е възамерявано да се постави ударението. Машинният превод - дори синтактичният (има базиран на фраза и има базиран на синтактичен анализ - дървовидните структури на синтаксиса) не може да направи разлика между едното и другото изречение, дори когато те са толкова прости, какво остава за сложни съставни изречения с множество вложени части, раположението на които в езиците с пластична синтактична структура машината няма как да прецени. И няма да може да прецени, защото няма съзнание, езиков усет. И NMT няма как да се справи с това, зщото няма способност за отгатване на намерението на произвеждашия текста да произведе с него един ефект или друг у реципиента на текста. От горното следва, че машинният превод, ако - и след като - няма как да бъде обучен да преценява кога да наруши собствения си алгоритъм на основата на намерението на текста да изрази точно определен нюанс, ще произвежда дървени текстове, колкото и да е обучен, защото За такива дървени текстове мога да дам пример, но в момента нямам подходящ. Да, те са разбираеми - но хората сме способни (напр. с парсинг) да разбираме дори това какво ни говори чужденец, който знае двеста думи от езика ни, а за останалото - ръкомаха. С което искам да кажа, че това един текст да е разбираем, изобщо не е достатъчно Като тук се позовавам на превод между два европейски езика, с превода между европейски и неевропейски език нещата стават още по-сложни. Иначе, дори не само машинният, ами и асистираният от машина превод (machine-assisted translation) може да предлага на автора варианти, както и да сравнява текста на автора с корпора или глосарий, както и да вижда какъв процент от сходни текстове е бил редактиран от редактор в каква степен.

И да добавя, ИИ може да подпомага човека, като му спестява време за рутинни дейности, но не да го замени. Напр. машинен превод. След време за някои езици (които са по-близки като структура едни до други, но само за тях) той може да става за превод на прости като езикова структура технически текстове - които винаги така или иначе са изглеждали дървено, дори написани на оригиналния си език - едно техническо ръководство не изисква какъвто и да било стил или езиково разнообразие, то описва, по най-простия възможен начин, технически процеси. Целта му не е да бъде красиво, а да бъде разбраемо, колкото и дървен да е езикът в него. Машинен превод, на каквито и обучителни алгоритми да се подлага, колкото и голяма да е корпората, от която се учи, никога няма да може да се използва за маркетинг, юридически, художествени и публицистични текстове, защото не е възможно машина да бъде научена на нюансите в езика, зависими от конкретната културноисторическа ситуация на конкретната група, за която са предназначени. Вкл. защото формален език не може да бъде създаден (вж. аналитична философия, философия на езика). Друг пример за дълбоко порочната мотивация за разработване на умни машини може да бъде взет от Япония. При застаряващо население, което обаче за съжаление (това "за съжаление" го казвам иронично и като проява на лична непримиримост към подобно отношение) живее твърде дълго, някой трябва да се грижи за възрастните, останали без партньор хора, нерядко с течение на времето дементни. Този "някой" могат да бъдат чужденци, прииждащи от по-бедните държави в цяла Азия. Обаче понеже японците чужденци не щат, затова намират за оправдано да разработят машини, които да разговарят с дементните възрастни. Без оглед на това, че без човешки контакт тези хора само ще се влошат. Защото цялата тази порочна логика не отчита факта, че за уязвимите групи хора човешкият контакт е жизненоважен, а се ръководи от политикоикономически съображения, които нямат нищо общо с човека.