dora

Това, че български гражадни гласуват под строй, не е езиков проблем. Това е въпросът - че се въвежда законодателство, което няма нищо общо с проблема, защото държавата бездейства по проблемите на малцинствата от десетилетия и е абдикирала от цели райони. Това със закон за българския език не се оправя. Но с такъв закон се създават множество други и несвързани c основния въпрос проблеми. По-късно ше дам пример.

Тогава описаното в членовете по-горе (за задълженията на всеки български гражданин да се обучава и да използва български език), трябва да отпадне като задължение, а да се наблегне на това, описано в члена за придобиването на българско гражданство. Но тогава разпоредбите в закона за българското гражданство са достатъчни и няма нужда от закон за езика. Относно държавните институции, това, че официалният език е български, го има в конституцията, и няма нужда от отделен закон за езика. Чл. 11 за медицинската грижа също трябва да бъде пренаписан, за да не се отказва медицинска грижа на хора, които не говорят български.

Проблемът е, че законът така, както е написан, е напълно неприложим. Е, не че е единственият.

В член 9 ги задължава, извинявам се.... разработих се и писах тук с половин око... А и дори да говорим само за задълженето да го изучават, това е непрактично, само по силата на българския паспорт. Понеже децата, живеещи в чужбина, си нямат друга учебна работа, а родителите им - други задължения, то те са длъжни освен всичко и задължително да изучават български език по българския закон. Сега си го преставете какво би станало, ако всички държави, които имат някакви свои граждани в чужбина, задължаха всички деца от смесени бракове по света да изучават езика на единия родител. Това означава, че във всяка държава на света задължително във всеки град, в който живеят чужденци, трябва задължително да съществуват одобрени от всички чужди държави училища, в която децата в смесени бракове задължително да се обучават на езика на единия от родителите си, щото иначе, ако случайно някога посетят неговата държава за двуседмична ваканция, още с влизането си на границата ще се окажат престъпници... Така ако примерно в града Х има деца в смесени бракове от сто и петдесет националности, в него задължително сто и петдесетте държави, на които те са граждани, трябва да отворят задължителни училища (лицензирани от минстерствата на образованието на всички тези държави), в които децата да се задъжават да ходят и да учат език, който може и да им трябва, а може и изобщо да не им. Това би било абсолютно малоумие. То и си е такова, де.. В българския случай, това и означава, че във всеки възможен град по света, където съществува дори и един български гражданин, трябва да има училище, в което неговото дете да изучава български. Ами ако този град е в Чукотка?

Законът ги задължава да използват български език по чл. 5. А това е само средство за допълнителна корупция. Граничният служител може да каже: "Ау, не знаете български език. И сега какво правим? Ами глобяваме се... такаааа.... какво предпочитате, да платите глоба от 300 лева за всяко дете (или там колкото беше), или да ми дадете петдесет на мен и аз да се направя, че не съм разбрал, че децата ви не говорят български?" Точно пък на нашата система подобни тотални законови недомислици могат да нанесат катастрофални щети на много повече хора, отколкото въобще са възнамерявали. Без да решат нито един проблем. Защото тези, които са задължени от закона да използват български (а то е всички, в определени ситуации дори и чужденците са длъжни да го правят), но не го знаят - всеки по съвсем различни и нерешими с този закон, а и с никой закон, причини, нямат никакъв шанс да се приведат в ред със законодателството, но на държавата се дава карт бланш да ги мародерства (вижте чужденеца в линейката). Примерно по описаната горе схема. Законът пък няма никакъв начин да обозре всички възможни изключения, в които ще му е невъзможно да се прилага (като случая на чужденеца в линейката, учителя по английски или чуждестранния бизмесмен) - и така заради частен случай ше страдат всички, които нямат нищо общо с него. Неприложим закон -> възможност за безгранична корупция.

Това е структурен проблем, не езиков. И не може да се налага с езикови мерки, които имат много по-широко приложение, отколкото конкретния проблем. Не може един закон да прави от нищо неподозиращи граждани престъпници. Представете си следната ситуация. Семейство от чужбина, с майка бъгарка, две деца с българско гражданство (по паспорт) и баща американец, за първи път идват в България. Децата не говорят български, По силата на закона, понеже са български граждани, са длъжни да са се обучавали на български и да го говорят. И понеже не го говорят в държавна институция (контрол на границата), докато си подават паспортите, веднага попадат под силата му и се оказват правонарушители, защото законът е кретенски написан. Ако така се пишат законите, то всички сме престъпници. И държавата има карт бланш във всеки момент да ни санкционира за всичко, защото в закона така пише и всички са под общ знаменател само по силата на гражданството си?! И това, защото държавата не е в състояние да провежда работещи политики в дадени сфери, които нямат нищо, нищичко общо, с езика...

Toчно това е проблемът, че за да се разрешават някакви изключително частни проблеми/случаи се приема законодателство, официален законодателен акт, чието приложение е задължително и за тези, към които няма никакво отношение. По-голяма нелепица не може да има.. Данъчната система и опазването на реда не са частни случаи.

И всяка улица трябва да бъде дублирана на всичките езици на всички държави в ЕС? Имената на улиците се дублират за яснота на туристите, Когато в дадена държава се ползва азбука, на която туристите не могат да четат, то ако се изгубят, те не могат да кажат на коя улица се намират. Да не се дублират улиците означава всеки, който дойде за десет дни на ваканция или за три дни в командировка, преди това задължително да е минал тримесечен курс по български, за да се е научил да чете. Разбираемо е, че това няма как да се случи. Същото е, ако всеки българин, който отива на туризъм в индонезия или в Китай, задължително да мине обучение по съответния език от година-две-пет, или направо някоя магистърска степен по филология, за да може да чете йероглифите...

Проблемът е, че този закон е пълен с пълни идиотщини: - Член 4: Държавните органи са длъжни да насърчават ползването на български език дори извън територията на България. И как ще стане това? Ще се задължават и проверяват българските граждани в чужбина дали говорят на български? Или ще агитират чужденците навсякъде по света да се обучават на български език, защото иначе държавните институции не си изпълняват задължението да насърчават ползването на българския език в чужбина?! И как ще се бъдат сакнционирани държавните органи, ако не са си изпълнили задължението по закона? (Абе, министър еди кой си на образованието, ти колко занзибарци обучи на български? Нула? Ау, много лошо, Бой с пръчки на голо). - Член 5. Изучаването на български език е задължение на всеки български гражданин. А ако гражданинът е дете, родено и живеещо в чужбина, получило гражданство по силата на това, че един от родителите му е българин, как ще му се вмени това задължение, при условие, че не само в училище и в живота извън семейството, а и дори в семейството може да не се говори на български? В семейството, когато само един от членовете му говори даден език (примерно само майката), в семейството се говори на езика на средата и другия родител. Никой не говори в семейството си с преводач, само за да използва ненужния от чисто практични съображения в тази ситуация език. За леснота се използва езикът, който говорят всички членове в семейството. Ако детето, родено и живеещо в чужбина, не спазва задължението си да изучава български, защото такъв няма да му потрябва никога, с какво ше бъде наказано? Ще дойде някоя държавна институция от България да го арестува ли? - Член 9: Ползването на българския език било задължение на всеки български гражданин. Откъде накъде? Тоест детето, което е български гражданин по причина, че единият от родителите му е с български паспорт, е задължено да ползва български език, дори ако не го знае и дори ако той никога не му е необходим, защото е родено и живее в чужбина? - Член 11: Ползването на български език е задължително при извършване на дейностите в организационните структури от системата на здравеопазването. Това означава ли, че ако чужденец попадне в системата на здравеопазването, примерно ако като турист бъде сгазен на улицата от превозно средство и попадне в спешна помощ, ще му бъде отказана медицинска помощ, защото не знае българския, на който са задължени от закона да го обслужват тези в системата на здравеопазването? Или докато лежи в несвяст в линейката е длъжен да си осигури превод? Или какво, ще се обременяват всички болници с денонощно налични преводачи за всички кабинети, да не би ненадейно да дойде някой чужденец и те да са под строго запрещение от закона да му обелят и дума, ако не е на български? - Член 12 (2): Чужди граждани могат да изпълняват професията си и дейности по трудово или служебно правоотношение с българска фирма само на български език?! Край с чуждестранните инвеститори. Ако даден мениджър е командирован в новооткрития български офис на чуждестранната компания, към която принадлежи, или идва за определен период от време да ръководи или обучава българска фирма - местен представител, той не може да общува по никакъв начин със служителите, защото закон го задължава по служебното си правоотношение да говори на български, защото българският офис е регистриран в българския търговски регистър?! А какво да правим с българските фирми, които работят за чужди фирми - възложители. Чуждите им парнтори - възложители, понеже това е служебно правоотношение, са длъжни да научат български, за да възлагат нещо на българска фирма?! Значи всички лица, във всички международни компании, които по някакъв начин са в служебни правоотношения с български фирми, са длъжни да говорят български?! Ако получите имейл на английски от клиента си - американска фирма, веднага го връщате на изпращача и изисквате превод?! Българите сме само седем милиона, толкова преводачи, колкото имейли с чуждестранни лица се разменят по силата на служебни правоотношения, просто е невъзможно да осигурим. Чл. 31. Физическо лице, което разпространява материали на чужди езици, се глобява?! Ако примерно съм учител по английски език и разпратя на учениците си кратък текст, по който им дам задание да напишат преразказ, подлежа на глоба?! А ако този конкретен чуждестранен мениджър в горния пример напише до служителите си имейл на английски, какво го правим? Екстрадираме го, защото си е позволил да не говори на български? Овесваме го с главата надолу пред НДК и го бичуваме гол за назидание? Или го глобяваме с увеличаващи се глоби за всеки имейл? Трудно е да не си помисля, че авторите на това чудо наистина нямат връзка с главния мозък... В този ред на мисли, започвам да се чудя дали след време ако, разхождайки се по "Славейков", кажа на приятелите си: "Хайде да влезем да пийнем по едно айскафе в Макдоналдс", по силата на кой знае кой идиотски закон на мига ще ме арестуват за държавна измяна, щото "айскафе" и "Макдоналдс" не са на български, а аз ги разпространявам, казвайки ги на всеослушание...

Че е безумие.

Забравих да пусна линк за справка, ето: https://plato.stanford.edu/entries/self-reference/) Парадоксът на Ръсел: https://www.iep.utm.edu/par-russ/

Авторът подхожда с оглед на целите, които си е поставил - да интегрира известното от невронауката с източноевропейската, конкретно руска, философска традиция. От тази гледна точка - с цел на интеграцията между едното и другото, създава собствена концепция за "съзнание", която да прави интеграцията възможна. От гледна точка на тази негова конкретна концепция няма как животните да имат съзнание, тоест само хората имат такова. Но това е по причина на намесването на конкретна философска школа. Реално той използва невронауката, за да формулира философска теза. От което следва, че изкривява това, което е известно на невронауката за целта на собственото си изследване. Реално това, което прави, е да комбинира съзнанието със саморефлексията (което е нещо съвсем различно) и да нарече комбинацията от двете "съзнание". Естествено е тогава, че съзнанието ще е присъщо само на хората, защото животните нямат саморефлексия. Но това не е защото това е вярно, а защото той това е заложил като своя аксиома. Обаче това е просто изкривяване на смисъла на думите за целите на философията - основният проблем на философията, според Витгенщайн (специално в "Трактата"): че философските проблеми възникват поради неразбиране на логиката на езика, грешни интерпретации на понятията - в конкретния случай като значението на един и същ термин от две напълно различни области, където той означава много различни неща, се приравнява. Подобен логически парадокс може да се извлече и от следното: "Ако бог е всемогъщ, възможно ли е да направи толкова тежък камък, че сам да не може да го повдигне", където се намесват концепции на две различни области. Само че логическите парадокси не са наука, те са саморефлективно упражнение за ума, който се опитва да разбере себе си. В което няма нищо лошо, но това упражнение няма нищо общо с това какво е вярно и какво - не.

Не съм сигурна, че разбирам правилно какво имате предвид под "еластичност" и "твърдост". Невроните си общуват помежду си посредством електрически импулс - директно, и посредством химически вещества (невротрансмитери). Това не е нещо, което можем да поправим или променим Или може би не разбирам правилно?

Пластичност е. "Plasticity". Ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Neuroplasticity И си е съвсем научен - идва от невронауката, невробиология. Няма причина да е "еластичност", защото нищо не се разтяга :)) Има два варианта, едното е осъществяване на нови връзки (синаптична пластичност), а другото е промени във възбудимостта на съответния неврон. Вижте статията Относно лекуването, най-лесен за илюстрация е инсултът. Човекът получава мозъчен кръвоизлив, за да не обхване той целият мозък, организмът ни прекъсв кръвоснабдяването в тази област. Да обаче следствие на това се получава нещо, което се нарича "пенумбра" - област около мястото на кръвоизлива, където клетките започват да страдат от кислороден глад и ще умрат и те. Решаващо по въпроса е да се действа в първите няколко часа след получаването на инсулта, защото тогава клетките в пенумбрата още могат да бъдат спасени. От една гледна точка, колкото по-голяма е пенумбрата, толква по-тежки ще бъдат пораженията върху мозъчната функция, ако не се прави нищо - това се нарича "хипоксична смърт". Обаче колкото по-голяма е тя и се действа, толкова по-голяма част от мозъка около мястото на кръвоизлива ще бъде спасено. Затова може нещо да се прави, но само непосредствено в първите часове след инсулта. Всички нервни клетки, които умрат, умират. Не могат да се възстановят - няма как да им се вдъхне живот. Възможни са обаче две неша. Първото е мозъкът да образува други синаптични връзки (заради свойството си пластичност) които всъщност подминават засегната част, ако мога така да го обясня опростенчески. Защото примерно след инсулт човек може да не може да говори, но може да може да пее. И докато пее, да използва думи (да пее с текст), Оттук нататък просто трябва да приучи мозъка си да използва пеенето вместо реч, след което постепенно да махне музиката и да остане само речта. Звучи като фантастика, но не е Другото, което се случва е, че мозъкът започва отново да си отглежда кръвоносни съдове на мястото на тези, които е загубил. Както и в други части да създава нови неврони, които да "мигрират" до засегнатите райони: https://www.sciencedaily.com/releases/2006/12/061223092924.htm Въпросът е как тази неврогенеза да се стимулира дотолкова, че загубената функция да се възстанови. Засега никой не е открил как да стане това, и вероятно не може. Но не пречи да се опитва --- За инсулта: http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=872&elementID=1009042706&sectionID=5

Според мен няма да се различава. Човешкият вид окончателно приема днешната си форма много преди древен египет. Грешка е да считаме, пак според мен, че древните хора са били по-примитивни от нас. Дори конкретно за Египтяните, защото са създали цивилизация, че и артефакти, дотолкова по-сложни от техническите ресурси, с които са разполагали, че последното, което можем да наречем строителите на пирамидите е "примитивни". Не е ясно дали днес бихме могли да повторим това, което са направили те, само със средствата, с които са разполагали тогава. Аз нямам компетенцията да го твърдя, затова това е само лично мнение, подлежащо на опровергаване от тези, които са по-наясно с Древен Египет.

Аз вече отговорих - в последния триместър на бременността, защото тогава мозъкът вече е достатъчно развит, за да осъществява този тип функции. Затова примерно детето чува и запомня гласа на майка си, както и примерно помни ритъма на сърцето й. Помни и какво е било да си свит - затова когато на новороденото му приберете и повиете ръчичките до цялото, то престава да плаче. Вижте и видеото с педиатъра. Пренаталните тестове показват, че в последния триместър на бременността се случва първото "учене". Това няма как да стане без съзнание.

Не приемам това, защото преди раждането - в последната фаза на бремеността, третата третина, кортексът вече е налице, тоест всички предпоставки за съзнание вече са там: С раждането се осъществява само досегът с външния свят, към който вече наличният хардуер, с всичките му функции, ще трябва да се адаптира, като започне да придобива нови умения. Напр., като установи, че за да вижда по-добре, ще трябва да се научи на синхрон на очите и фокусиране според разстоянието, на което се намира обектът (понеже дотогава е било на тъмно и тясно и такива сложни неща като разглеждане на чашата с картинка на кученце върху шкафа в другия край на стаята не са му били необходими) Ако бебетата се раждаха неготови за външния свят, те просто нямаше да оцеляват без специализирана намеса (кувьоз и т.н.)

Това е възможно вследствие на невропластичността, възможността части на мозъка да поемат и компенсират функциите на засегнати такива. И пак, много зависи къде са тези области. Церебралният кортекс може да компенсира, но някои травми на мозъка са несъвместими с продължаването на физическото оцеляване - не става дума само за загуба на когнитивни, сензорни или двигателни функции, а изобщо за възможността да се поддържат жизнените функции на тялото - дишане, пулс... Затова примерно някои мозъчни тумори не могат да бъдат оперирани. Изваждането им означава убиване на пациента. И ако се върнем, пластичността например лежи в основата на терапевтичните усилия при хората след мозъчен инсулт. Въпросът е, че ако в пренаталното развитие не е бил изграден мозък, той няма как да се появи от нищото впоследствие, тоест тази пластичност няма хардуеър, в който да се случи. Все пак с оглед на сложността на човешкия организъм с мозък като на риба човек не би могъл да живее. Не и като напълно номален човек и за продължително време Иначе щеше да е риба, все пак Нерядко когато по медиите се говори за чудотворно оцеляване на хора без мозък, се има предвид или микроцефалията или хидроцефалията (с която човек може да се роди, но тя може да се получи и като "заболяване" на по-късна възраст - заради възпаление, травма или тумор). Самата хидроцефалия (събиране на течност), ако не е причинена от раково заболяване, може да се лекува хирургически с източване на течността (ако е причинена от раково заболяване, течността може да се източва, но ще се появи отново). Но това не е защото детето или човекът довчера не е имал мозък, вместо него е имал течност, и после постнатално ненадейно и спонтанно го е придобил, а защото при изтегляне на течността в черепната кутия остава място за иначе притиснатия от нея мозък... Други интересни изследвания са свързани с аутизма и т.нар. синаптичен "прунинг" - когато навлезем в тийнейджърска възраст, имунната ни система "изяжда"/почиства "боклука" от всички нервни връзки, които не се използват често (https://en.wikipedia.org/wiki/Synaptic_pruning). (https://www.scientificamerican.com/article/why-is-synaptic-pruning-important-for-the-developing-brain/) (За това кои се използват и кои не се изполват често отговаряме самите ние и средата ни, с това какъв опит имаме, колко често ни се случва или правим нещо - и така "съзнанието" определя битието ) При хората с аутизъм обаче това не се случва (https://www.sciencedaily.com/releases/2016/05/160502161118.htm). Както и не се случва както трябва при хората с шизофрения. Затова и първите симптоми на шизофрения се появяват в тийнейджърските години или ранните младежки... Леле, къде отидохме, тоест аз :))

Това е микроцефалията, за която споменах. Имат си мозък, но недоразвит, малък.

Само опитът се оформя впоследствие. Бебетата се раждат с необходимия хардуер и могат да започнат да го използват още веднага. На осмата гестационна седмица мозъчните структури вече са заложени. В последния триместър кортексът вече е активен - фетусът може да се учи. Новородените разпознават гласа на майка си сред всички останали гласове - защото са научили кой глас е това и имат памет. Както и могат да разпознават весели и тъжни лица. Когато едно бебе плаче, започват да плачат всичките. Не само заради имитация, а защото разбират, че това е знак, че има нещо нередно. Бебетата не са за подценяване Та, няма как и от какво да произлезе, че съзнанието първо го няма, а после се развива. Способността за саморефлексията се развива, но тя не е съзнание

... И ето нещо любопитно по бебешката тема. Знаят ли бебетата какво е добро и лошо: Както и: Защо новородените спират да плачат: Ами, защото помнят какво им е познато (положението им в утробата) - и им създава комфорт, и какво е ново и интересно (защото е различно от това, което помнят)

Напротив, в никакъв смисъл не се извинявайте, намесвайте се спокойно Проблемът със съвсем малките бебета е, че ако нещо не могат още да изразят, ние считаме, че го нямат. Това обаче не е така. Показват го пренатални тестове, например за "хабитуация'. Най-общо казано, изследват как бебетата реагират на познати и непознати стимули, за да проверят имат ли те памет. И се оказва, че имат, нищо че не могат да си кажат И ето как работи тестът. Бебетата реагират с повишено внимание (по-дълго гледат) неща, които виждат за първи път. Когато вече са виждали нещо, те го поглеждат за кратко. Това е "хабитуацията", нещото им е известно и вече не е интересно, но това показва, че помнят, че вече са го виждали. Тези тестове се прилагат не само на съвсем малки бебета, прилагат се и вътре в утробата в последния триместър, с познати и непознати звуци. При непознати звуци бебето се движи. Да, ще му отнеме едно около година, за да може да каже нещо, но това не променя обстоятелствата, че бебетата имат памет. Още в първите си дни бебетата доказано се ориентират кое е "мама" и кое не е. - това също е памет Доказателство за същото е и отложената имитация. Едно новородено бебе не знае какво трябва да направи с вокалния си апарат, с устата и с носа си, за да издаде определен звук. Но го чува и го помни. Защото когато установи как стават тези работи технически, е способно да го възпроизведе. Моят тримесечен син се опитваше примерно да изпее нещо, което му е пяла майка ми в първата седмица след като се роди. Към шестия си месец, когато можеше по-добре да контролира органите, с които разполага, успя да го изпее почти едно към едно. И как тогава ще да е бил в безсъзнание? :)) И друго интересно, равноделни и неравноделни ритми. Бебетата обръщат повече внимание, слушат по-внимателно, реагират, ако чуят ритъм, който се отличава от равноделния. Защото помнят как бие сърцето на майка им Всичко, което им е нужно, нормално развитите бебета си го имат. Само трябва да се научат как да го използват (Я, колко усмивчици изпонаизлязоха, но когато пиша за нещо мъничко и сладичко, така става...)

Естествено, че можем да съставяме нови твърдения Въпросът е доколко тези твърдения са верни или не, тоест потвърдими с действителността Същото като твърдението, че имало съвсем нормални хора без мозък. Възможно ли е такова твърдение да се формулира? Естествено. Възможно ли е такова твърдение да е вярно? Не

Точно за детското развитие си мислех да давам пример, обаче реших да не се разпростирам Вижте публикацията, която цитирах по-горе, от нея без затруднение ще изведем това: - Бдително ли е бебето? Значи е в съзнание. - Може ли бебето да фокусира вниманието си върху конкретни неща, които разглежда, тоест целенасочено да насочва вниманието си към нещо, а не към нещо друго? (Това се нарича екзекутивна функция на вниманието.) Може. Защото след като разбере какво трябва да направи с очите си, за да ги фокусира върху нещо, си разглежда или лапа ръцете, краката, нещата наоколо, взира се в лицата на хората около себе си, може да следва с очи движен пред него предмет. - Притежава ли бебето работна памет, която да използва и на която да се позовава, докато установява взаимовръзките в света? Притежава. Значи има ли съзнание новороденото/бебето? Има. Без да е натрупвало нищо. Просто защото има нормален, неувреден, функциониращ мозък.

Проблемът идва предимно от това, че формулирате дадено твърдение или използвате терминология от дадена наука ("неврон"), без да се позовавате на каквато и да било научна истина. Казвате "нещо е еди как си", при условие,, че невронауката, на която се позовавате, когато говорите за "неврони" казва или точно обратното, или никога не е казвала това, което твърдите. Използвайки научна терминология всъщност подвеждате наивния читател да мисли, че твърденията ви са обосновани, а те не са. Не се основават на емпирично знание, както и на нищо доказуемо, защото емпиричното знание казва точно обратното на това, което твърдите в даден момент. А защо не можете да се позовавате на невронауката, без да се позовавате: защото няма начин да говорите за "неврони" и да ги включвате в някакви твърдения, без това, което казвате, да е било доказано в научен експеримент или заложено в научна хипотеза. "Неврон" не е философско понятие, то не е безкрайно разтегливо, а много конкретно такова, като както това какво се случва в самите неврони, така и взаимодействията между невроните могат да бъдат показани само по научен начин. Това не е въпрос на собствено тълкувание просто. За да твърдите какво се случва между невроните и че нещо е продукт на взаимодействията на невроните, трябва или вие да сте извършил тези експерименти сам, или да се позовавате на експерименти, извършени от други учени. Иначе просто не можете да твърдите за невроните нищо. Разбирате ли какво имам предвид? Ето, конкретно казвате, че "няма как да се регистрира с уред каквато и да било мисъл". Е, невронауката казва, че има как да се регистрира с уред. Че и работи по въпроса как да използва това, например, за целите, които се посочват в по-горе цитираните публикации. Може би не всяка мисъл, но мисъл от типа "искам да придвижа курсора на мишката до червения (а не до зеления) бутон на екрана и да го натисна" вероятно скоро ще може дори да интегрира със софтуер, който този бутон го натиска, без да трябва за целта да се следи ириса на човека и без да е необходимо той да се движи. Ако не го и прави вече... (Стивън Хокинг от бая време използваше подобни технологии, за да говири - те ще продължават да се развиват и дай боже някой ден да станат достъпни на много хора). Затова и няма как да направите горното твърдение, ако се позовавате на невронауката, но тогава на какво се позовавате? Ако кажете, че се позовавате на собствените си разсъждения, това е ОК, но тогава твърдението просто не е вярно. Което също е ОК - всички можем да формулираме твърдения, които са верни или неверни, но не позволявате то да бъде оборено, а обективно няма как да не бъде Или казвате, че Ами, "съзнание" изобщо не е това.... Говорите за "достатъчно натрупване" - на какво? Ако става дума за това дадена невронна верига да се използва многократно, това няма връзка със съзнанието, а с изграждането на навици. Примерно първият път не можете да карате колело. Но като покарате колело два, три, пет, двадесет, хиляда пъти, мозъкът ви се научава как става това и започвате да го карате, без да се замисляте за всяко действие. Обаче това какво общо има със съзнанието? Ами, нищичко.... Както и кои са тези "дялови връзки", какво е "специфично комбиниране', какво се комбинира с какво, и защо да е "специфично"? Формулирайки така, четящият би предположил, че говорите за конкретни взаимодействия на неврони от определени части на мозъка с неврони в други части", обаче вие не говорите за това, защото никъде не формулирате кои конкретни неврони и части визирате. А няма как да го направите, просто защото това, за което пишете, не е вярно от гледна точка на науката. Там е проблемът - че това дори не е хипотеза... Всеки, абсолютно всеки, има право на това да размишлява за нещата. Обаче ако, както споменавате, това са ваши собствени прозрения, до които сте достигнали след целенасочено мислене, то просто няма как да се позовавате на невронауката. Тя не е въпрос на прозрение, а на формулиране на хипотези и емпиричното им доказване с наличните на науката средства. Затова и ви апострофирам