dora

... Всъщност умозаключенията в статията се основават на поредица от методологични грешки. По дадения пример с ципа, ако хората оценяват положително своята способност или компетентност по даден въпрос от ежедневието, това ознчава само едно: че не страдат от тежка хронична депресия. И това не казва нищо за това дали действително знаят как работи нещо или не, а само, че самооценката им е нормална и вярват в своята компетентност да се справят с нещата от ежедневието. Затова по тестове, в които на хората са зададени въпроси относно това как оценяват собствената си компетентност, не може да се съди за нищо, освен за психичното им здраве. И това няма нищо общо с "критичното мислене" или липсата му. Вярата в това, че сме способни да направим за себе си света ясен и разбираем (или по-точно липсата й) е клиничен симптом. Когато човек си мисли, че знае как, това означава, че фунционира нормално. Когато има сериозни съмнения в своята компетентност или способност да се справя със света, ниска самооценка, изкривен поглед върху действителността (че всичко е сложно, трудно и лошо) и чувство, че няма никакъв контрол над нещата от живота си, защото дори това да борави с най-ежедневните и обикновени такива представлява тегоба, проблем или надхвърля неговите възможности, това е депресиван симптом или общ проблем с фукционирането. Затова на въпрос "по скала от 1 до 10, как бихте оценили своето познание за това как се отваря вратата", нормалните, психично здрави хора биха отворили, че отлично знаят как се отваря врата, макар никога да не са се замисляли какви панти имат вкъщи. Но и въпросът не ги пита дали са се замисляли за пантите, а какво мислят за себе си. Статията "прави" от нормалното функциониране "ненормално", като намира липси там, където всъщност ги няма. Затова за да е валидно едно изследване и резултатите от него, то трябва въпросите да бъдат формулирани много внимателно, за да е сигурно, че с тях се изследва това, което екипът иска да изследва, а не някой друг фактор. Немалко изследвания страдат от този проблем, така че това не е уникално за конкретната статия. Повече за друг неин методологичен проблем ше напиша в друг постинг.

Това е и защото науката е целесъобразна. А и човешкото познание по принцип е такова, но в науката това се вижда най-ясно. Когато решим да научим повече за даден обект или феномен, това има някаква цел - отговаря на някаква потребност. И това знание се случва на малки, целесъобразни стъпки. Не само защото финансиране на научни изследвания се дава за конкретни неща, изследване на конкретни въпроси, а защото без изучаване и надграждане на детайлите всъщност няма да стигнем до никъде. И ще дам един пример за подобни малки стъпки. По някое време медицинската наука стигнала до извода, че хората мрат, ако сърцата им бият неравномерно. Когато се опитала да стигне до извод защо, открила т. нар. "възбудно-проводни" науршения, тоест че неравномерният ритъм може да се дължи на неправилен електрически импулс. На тази основа стигнали до извода, че ако намерят начин този импулс да се регулира или промени от нещо, ще продължат живота на много хора. И с опити и грешки открили пейсмейкъра, устройство, което помага на сърцето да бие равномерно, като по електрически път реагира точно този импулс. (Или при други сърдечни проблеми - поставянето на стент, което да пречи на съд да се запуши. В началото тези опрации се осъществявали отворено и били тежка хирургична процедура. Днес обаче имплантирането стент става дистанционно и с минимална интервенция - защото на някого му хрумнало, че до сърцето се стига по кръвоносните съдове и така с едно бодване на ръката през далечен кръвоносен съд тръбичката може да бъде въведена чак до сърцето, като човекът след един час си отива у дома. Естествено, това не се случило веднага, а с изминаването на множеството малки стъпки за прецизиране на процедурата, всяка една от тях научно откритие сама по себе си.) После пък се запитали, добре, този електрически импулс, вграждането на устройства, които го регулират, не можем ли да го ползваме и за други, нелечими дотогава заболявания и проблеми? Ами, може. Можем примерно да имплантираме устройства, които да регулират сбърканите импулси навсякъде, вкл. на мозъка. Електростимулатори за дълбока мозъчна стимулация. За болест на Паркинсон, дистония и обсесивно-компулсивно разстройство, на които установено нищичко друго не помага. Или други невростимулатори, примерно на гръбначния стълб, срещу хронична и нелечима с нищичко болка. Напр. диабетна невропатия, неуспешна гръбначна хирургия. Или кохлеарни импланти - и глухи хора могат да чуват. Всичко това обаче не станало изведнъж, защото всяко едно от тези лечения или методи трябва да се изпипва много бавно, детейл по детайл. Най-новите все още имат множество нежелани реакции, носят рискове за пациента. Това включва и изследване и изпитване на използваните материали, защото им предстои да работят в средата на човешкото тяло и трябва хем да не му вредят, хем да се удължи възможността за използването му, като се предотврати умората на материала. Тези устройства не са дълговечни, след няколко години трябва да се вадят. Затова следващата стъпчица ще бъде как да направим, за да не са налага на един пациент на всеки три-пет-десет години да я преживява тази операция. И това не става от днес за утре, това става с много "часовникарски" труд. Но науката работи, с всяко следващо изследеане, с всеки следващ опит, с всяко прецизиране на самото устройство или хирургичната техника, или не използваните материали, се постигат тези малки стъпки, за които говоря. Като това са стотици изследвания, ако не и хиляди, на различни учени от различни сфери. Публикувани, така че всеки техен колега по света да може да ги разглежда, коригира, доусъвършенства. Да се опита да повтори резултата им или да проведе изследване, което го оборва или доусъвършенства, като по този начин направи поредната малка стъпчица, която някой ден ще ни помогне да победим още едно заболяване, или поне да можем да го контролираме. Затова и науката всъщност е най-отворената и недогматична система на света. Тя позволява на всеки учен да коригира всеки друг учен, в малките подробности и по пътя на малките стъпки, които всички те, като световен интелектуален потенциал, се опитват да ни помогнат да извървим като човечество. И затова малките стъпки, фокусирането върху дребните детайли, са изключително важни. --- И казвайки това, и пример от настоящата тема. Малко по-горе пишех за безсмислеността, за възможността на граматически коректни изречения да съществуват, без да означават нищо, според Чомски. Непосредствено след това Б. Киров даде друг пример, Роман Якобсон, който казва точно обратното на Чомски. Ето конкретен пример, от настоящата тема, как всяко едно твърдение, във всяка научна дисциплина, подлежи на преосмисляне, корекция, критика. Научният начин на мислене, обучението в някоя от науките, научава човека точно на това: че окончателност няма. Че всяко нещо може да бъде доразработено и доразвито. Че всичко, което човек твърди, подлежи на критика, но тя следва да бъде мотивирана по научния метод - логично и обосновано с конкретни факти. Защо казвам логично и с конретни факти - защото едното релативиране всъщност не води нищо. То е изцяло схоластичен похват, но само толкова. И реално няма научна стойност, защото не е целесъобразно. (Вж. по-горе относно целесъобразността на научните усилия). За всеки, докоснал се до науката, нейното очарование е точно в това - че реално е безкрайна. Че във всеки момент всеки колега би могъл да преобърне - дори със съвсем малки стъпчици - това, за което сме предполагали, че стои по някакъв начин. И когато говорим за критично мислене, затова то е и точно научното. Реално, конкретно в настоящата тема, Б. Киров казва тоано обратното на това, което твърдя аз. Но от всички постинги в темата най-много се зарадвах на неговия. Не само защото Роман Якобсон ми е известен и очаквах да бъде включен - от някого, който е достатъчно бдителен към тезите на другите. А точно защото човек, възпитан в научния метод, разбира и цени това, че във всеки момент може да бъде опроверган. Без да бъде опроверган, той никога няма да се прецизира. И така няма да извървим поредната малка стъпчица към по-доброто познаване на света.

Не. http://glasove.com/categories/intervyuta/news/prejivqvaneto-rak-v-bylgariq Затова хората, които имат възможност, се опитват да се лекуват в чужбина. Същата схема за износ на лекарства се прилага и в нашия случай: https://www.bnt.bg/bg/a/meditsinskite-izdeliya-tseni-i-problemi-8022018 http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/svyrzana-s-mareshki-firma-pecheli-ot-iznos-na-zhivotospasyavashti-lekarstva http://m.standartnews.com/balgariya-zdraveopazvane/lechenieto_na_rak_ot_60_do_1700_leva-273833.html

Много благодаря за филма. Настръхват ми косите от мисълта, че е възможно раковоболните да нямат достъп до химиотерапевтични лекарства.... Те се вземат по точна схема, в прецизни дозировки, следена непрекъснато от лекар. Химиотерапията убива бързоделящите се клетки. Такива са и много здрави клетки, например кръвните..... Човек не може да се самолекува, може да се убие, ако вземе медикамента, когато кръвните му показатели са лоши.... Това се проверява с кръвна картина, в болница, под наблюдение. Дозировката трябва също непрекъснато да се следи. Да не е твърде висока, защото тогава лошо за здравите клетки. И не твъре ниска, защото ракът печели.... Не мога да си представя какъв идиот трябва да си, за да лишаваш раковоболните от медикаменти, изобщо не мога.

Моето недоверие се засили, след като прочетох програмите. Няма да споменавам партиите, конкретно, но това намерих в платформите им тогава: - намеци за християнски фумдаментализъм (?!?! - голяма, неприятна изненада) - популизъм, национализъм (в неафиширала се като ненационалистка партия - като цяло за мен този обрат беше голяма изненада). - манджа с грозде (от всичко по малко или по повече), плюс борбата с корупцията, с която общо взето се "борят" всички. - копи-пейст (фигуративно казано) от други програми, напр. в частта за увеличаване на доходите и пенсиите (и за това уж се "борят" всички, от "несимволичното увеличение" на НДСВ насам). Популизъм, защото няма как току-така да стане в обозримо бъдеще, особено в частта с пенсиите. - прословутата борба за равнопоставеност на България в ЕС и отстояване на националните интереси без "сляпо подчинение" (това в кавичките не е точен цитат, но в този дух бяха написани нещата - и това за мен беше много съществена изненада, защото партията никога в историята си дотогава не се е афиширала като антиевропейска). На основата на какво точно се претендира за тази равнопоставеност, на основата на нетен получател на евросредства, на основата на консуматор на колективна сигурност през НАТО, на основата на държавност с хроничен недостиг на прозрачно, отговорно улравление, а често и компетентно такова? - липса на поличитески и управленски опит. С какво съответната партия (или партии) би могла да предложи по-компетентно и прозрачно управление, като няма политически опит? Все пак говорим и за сектори, които изкскват огромен такъв - външна политика например. И така нататък - навсякъде неща, заради които в никакъв случай не бих могла да гласувам за която и да било от тези формации, независимо от лидерите им. Останалите възможности - направо чудовищно лоши... Ако се отчетат и лидерите - пак същото. У нито един - необходимите и достатъчни качества да стане примерно премиер на държава, ако хипотетично спечели мнозинство (колкото и невероятно да е това, но все пак и това е фактор, който следва да се отчита). На мен това ми говори за липса на кадрови потенциал на партията (същият, който преди това пък виждах у ГЕРБ, но те за няколко мандата се понаучиха). Сегашната ситуация е същата - при трима тотално различни лидера, кой ще бъде премиерът, ако спечелят? И как ще се справят с властовото разпределение в коалицията в подобен случай? Или дори ако влязат в парламента, при условие, че между отделните визии на партиите има несъответствия? Как да не си мисля, че тази коалиция е създадена, за да могат да минат барирата за влизане в парламента и за нищо друго? Отплеснах се, но ми се стори необходимо да отговоря, въпреки че нищо от това не ми беше приятно да го напиша... Извинявам се.

Основен проблем е това, че значителна част от този тип избиратели реално останаха без политическо преставителство - нито една партия, която да ги представлява. Хилядата минипартийки всъщност разбиха дясното пространство не на партии, а на единични или фрагментарни идеи, около които се организират някакви "от кол и въже" сдружения на хора, които освен желанието си да участват в политическия живот от управляващата страна, нямат нищо общо. Останалата част от идейния им спектър е нещо, което просто копира останалите партии в частите, които са изцяло реторични и никой няма намерение да ги превръща в ефективни политики. Дори когато се обединят, тези партийки не стават едно. Стават формално обединение, преглътнало непримиримите си различия с цел да влязат в парламента, където ще са също толкова "орел, рак и щука", колкото са и в момента. А това е много лошо. Аз лично например съм на мнение, че човек задължително трябва да гласува. Включително в името и в паметта на всички онези, дали живота си и изтърпели всевъзможни политически репресии, за да ни осигурят това право. Само че няма за кого.

... е наричана "толерасти". Срещу нея се води целенасочена и масова пропаганда. Думата е заимствана от руски. Накъде не знам, но все по-далеч от Европа.

Моят отговор е "не". Ето защо: http://atlantic-council.bg/българия-руското-оръжие-срещу-запад/ Ако си спомняте, още преди влизането в НАТО партьорите считаха лустрацията за много важна. През 2010 имаше скандал с това, че повечето ни посланици в западните държави са бивши офицери от ДС. И публично се заговори, че България бива схвашана като "Троянския кон" на Русия в съюза. Тогава външният министър Н. Младенов ги отзова. Но лустрираха ли се институциите? Не. Аз лично не виждам никаква промяна, вкл. по крайно колебливото поведение на България всеки път, когато трябва да бъде взето отношение по въпрос, свързан с Русия. Всеки път едно и също - изчакване, снишавена, неправене на нищо, невзимане на категорична позиция. Тогава за какво доверие може да се говори изобщо. p.s. Ето още една статия: http://www.faktor.bg/bg/articles/balgariya-se-provali-na-parviya-po-seriozen-test-za-loyalnost-kam-nato-posledstviyata

Благодарности, Малоум Не за друго, като цяло съм била подготвена по всичките си предмети в училище, но за някои имах чувството, че никак не ми вървят, просто защото имах съученици, които бяха много по-добри от мен. Явно не съм била толкова зле, колкото тогава си мислех, че съм, след като тридесет години по-късно - за собствена изненада - все още помня какво съм учила...

Между елементите на ципа няма ли статично триене? Това, което им пречи да се задвижат един към друг? Струва ми се, че ако го нямаше, ако поставите един цип хоризонтално, то просто едната му част щеше да изпадне от другата под силата на земното притегляне? http://www.softschools.com/formulas/physics/static_friction_formula/30/

Снощи нямах време да търся документи относно това гражданин в чужда държава да бъде съден по американското законодателство, ето два: http://www.corporatecompliance.org/Portals/1/691_0_us_jurisdictionabroad.pdf https://www.whitecase.com/publications/insight/how-us-laws-can-apply

И какво като не е посочен? Това е търсене на формален повод да се прекрати производство.

И по това има, като член на ЕС България е длъжна да спазва сирийското ембарго. Контрабандата (към ембатгови държави) е престъпление. (1. Едно престъпление е престъпление, даващо основание за екстрадиция, ако по законите и на двете държави се наказва с лишаване от свобода за максимален срок повече от една година или с по-тежко наказание) Мотивът на добричкия съд, че "Работата на Андреев във въпросната българска фирма е имала изцяло обслужващ - технически характер" не отговаря на истината, ако той активно се е обаждал на сирийските авиолинии дали имат нужда от части, след това е пращал оферти, след това договори за покупко-продажба, фактури и накрая и нареждания за изпращане на стоките. Че и това е бил негов клиент, той конкретно е бил натоварен да е човекът за контакти, тоест той да общува с тях и да ги котка като клиенти. Нееднократно, защото от документа става ясно, че не става дума само за инцидентна продажба. Обслужващ - технически характер би имала работата му, ако поддържаше компютрите на фирмата или се занимаваше с кафемашината и микровълновата фурна в кухнята, примерно казано, и изобщо не контактувал с клиента. Вероятността САЩ да приемат подобен "мотив" е минимална. И ако не може да си осигури екстрадицията заради подобни съдебни нелепости, според мен ще се постарае да си я осигури по политически път - като подложи на натиск българската държава. И правилно - членка на НАТО не може да нарушава сирийското ембарго, или то да бъде заобикаляно посредством фирма на нейната територия. Според мен положението е много по-лошо, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото изведнъж, благодарение на наивното безгрижие на един български гражданин да се поинтересува какво точно прави, като изпраща договори и стоки в ембаргова държава, българската държава, членка на НАТО и ЕС, се оказва международна нарушителка. За което, вместо да моли държавата за съдействие, той реално би трябвало да бъде съден и в България.... Иначе какво? Ами, тука едни хора продават части за поправки на самолети на силите на Асад, а ние вдигаме рамене и си казваме, че кво толкова е станало? Той човекът, докато случайно оправял бушоните в кухнята, и едни неща по магически начин били доставени на ембаргова държава.... И това от български съд? Е какво говори това за правосъдната система, ако международни престъпления се замитат под килима с формални доводи/? Установени по какъв път, само на показания? Може ли българската държава да си позволи такъв риск за репутацията си? Предстои да се види...

Ако някой е служител на американска компания, за всички престъпления, извършени в изпълнение на служебните задължения, отговаря пред американското законодателство. Ако някой е служител на компания с централа в САЩ, пак се прилага американското законодателство. В някои случаи се прилага законодателството на всички държави, в които компанията има офиси или дори извършва някаква дейност! Един такъв пример са законите срещу корупцията. Предствете си следната конфигурация. Шведска компания. Ако примерно някой от офиса й в Германия организира с някого в офиса й във Великобритания това да бъде подкупен общински служител в Гана, за да може приерно компанията, в която работят всички изредени, да получи предимство при получаването на договор, те могат еднакво да бъдат съдени по законодателствата на всички споменати страни по отношение на корупцията. Без значение в кой офис и от коя националност са. Този в германския офис може да е французин по паспорт. Това няма значение. Този във Великобритания също може да е французин. И този в Гана - също. И цялото това нещо да са го организирали по "франкофонска" линия (шегувам се). И това също няма значение, важното е, че има престъпление. И това всичкото се прави точно с оглед на това международните компании да не извършват престъпления чрез офисите си в други държави. Е, ако човек убие братовчед си, това не е престъпление в изпълнение на служебните задължения и ще бъде наказано по наказателния кодекс на държавата, в която е извършено.

Има такова нещо като приложимо право/законодателство. Всички международни фирми имат документи, в които изрично се казва по кое законодателство се уреждат правните им въпроси. Toва трябва официално да се съдържа и в договора за работа и приложенията към него. Aко не е указано нищо, се прилага Римската конвенция. https://weagree.com/drafting-principles/8-particular-types-of-clauses/8-7-applicable-law-clauses/ http://lawyer-bulgaria.bg/избор-приложимо-право/ Като цяло, ако централата на една фирма е в САЩ, приложимото законодателство към ВСИЧКИ нейни служители по отношение на престъпления, извършени при изпълняването на служебните им задължения, е това на САЩ. Ако САЩ съди американска компания за престъпление срещу държавата, няма никакво значение в кой неин офис е извършено това престъпление, всички служители на компанията могат да бъдат подведени под отговорност, незаисимо в коя държава се намират, както и от коя националност са, със заповед за екстрадиране, изпратена по надлежния ред. И това е обяснимо, иначе всички компании щяха да използват чуждестранните си офиси за извършване на служебни престъпления. Само че служителите им могат да бъдат съдени където и да са, от каквато и да са националност. За българското законодателство и ембаргото, България е член на ЕС и като такава е една от държавите, поставили Сирия под ембарго: http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2017/05/29/syria-sanctions/

Бългрските закони нямат нищо общо, обясних защо - защото фирмата е международна и българското е само неин офис. Той е служител на фирма, чиято централа е в САЩ, което значи, че приложимото законодателство е американското!!! В много случаи при международна компания служител може да бъде съден според всички законодателства на държавите, в които компанията има някакви операции!! И в Занзибар да има офис, и по занзибарското право може да бъде съден!!! Затова компаниите ги разработват и разпространяват сред всички служители тези обучения по правни въпроси - защото може изневиелица да се окажат подсъдими в друга държава. Затова и служителят за всичко съмнително, особено когато касае международни трансакции, трябва да се допитва до правния отдел, преди да прави каквото и да било - в тези задължителни обучения го пише!!! Ако компания не си е дала труда да въведе подобно обучение, това не променя нищо, освен факта, че тя не се е погрижила за служителите си, но те продължават да носят отговорност, защото е трябвало да откажат да извършват каквото и да било, което им се вижда съмнително. Ако не им се вижда, но е престъпление, пак. Българската държава нищо не може да направи по въпроса, ако неин гражданин, по силата на служебните си задължения, е нарушил законите на държава, под чието право попадат тези служебни задължения.... Защо ги пиша тези нехарактерни за себе си удивителни - защото е ултра важно!

Това не са законита на САЩ, това е международно ембарго, което касае всички обявили го държави. Не мога да си представя, че човек може да е толкова наивен, че да не е чувал, че срещу Сирия има ембарго и да не му хрумне, че не е добре да се продават стоки на сирийски компании.... особено пък с негово участие.... Това, че човек се обажда, за да попита компания в ембаргова държава дали иска някакви стоки (?!?!?! не сирийската компания се обажда да попита за цени, той самият активно ги пита дали случайно не им трябва нещо?!?!), и не само се обажда, ами след това израща официална оферта (?!?!), след което договор за покупко-продажба (?!?!!) ,го прави някой, който съзнателно и целенасочено е способствал за нарушаване на ембаргото.... няма никакъв начин да докаже, че не го е правил, или че нищо не е знаел. Не е бил сляп и глух да не знае какво изпраща. Да не говорим, че активно ги е търсил той да ги попита дали не искат нещо... Едва ли го е правил в състояние на несвяст... Много е закъсал човекът. И колкото повече потвърждава, че не само го е правил, ами е бил и постоянният служител, на когото конкретно е възложен контактът с точно този клиент (за който той отговаря), толкова по-лошо. Защото тогава той не просто е препращал неща за някой друг, той е отговорното лице.... Затова моля ви, кажете му, никакви интервта. Защото когато се изправи пред американския съд, там те ше бъдат представени като доказателство, с въпроса: "казахте ли вие в това интервю, цитирам..."аз бях човекът за контакти на сирийските авиолинии?".... правната тежест на това е огромна. Той е отговорното лице!!! Този, от когото е зависело този клиент да бъде поддържан и да му бъде продавано!!! Затова и не изискват екстрадиране на другите българи, само на него....

Благодаря, това го пиша, за да може ако някой го познава, да му каже, че не трябва да прави НИКАКВИ изявления. (Няма и никакво значение, че изявленията се правят или излизат в български медии, американското посолство си има пресслужба, която ще ги прочете и преведе като нищо.) Защото наистина го е закъсал.... И това, че български съд не счита за нужно да го екстрадира, не е никакво успокоение... Защото САЩ може да поиска екстрадирането му по политически път и тогава България наистина няма избор... Това не е някакво имуществено или финансово престъпление (за каквито вече са били екстрадирани други български граждани, примерно нещо от типа на крадене на номера на кредитни карти), това е престъпление срещу американската държава!

И още нещо важно, ето го документът от правосъдниня департамент на щатското правителство: https://www.justice.gov/opa/press-release/file/1051666/download там пише ачик-ачик, с препратки към съществуващи документи, че са изпращали оферти, фактури за плащания и нареждания да се изпратят сътветните стоки. Какъв колцентър е това?! Ако моят работодател изисква от мен да си общувам с държавна организация в Сирия, силно ще се осъмня какво прави той със Сирия, към която има ембарго в целия свят и това просто човек няма как да не го знае. Все едно да не знае, че има ембарго към Русия заради Украйна, при условие, че това беше и е в новините непрекъснато. А Сирия е и във война, която е по екраните на телевизорите ни ежедневно. Няма как някой да е пропуснал тази подробност, просто няма. Да не говорим, че няма как човек да не се запита тези сирийски авиолинии как осъществяват гражданси полети, като във въздушното им простанство непрекъснто се стреля... И още, в документа е описано. Сирийските авиолинии искат оферта за нещо си. Андреев им праща оферта, след това им праща фактура по "PO" - което е поръчка, официална поръчка на съответната стока. Официалните поръчки се явяват ДОГОВОР! Договор за покупко-продажба и имат правна сила навсякъде по света! На базата на официалната поръчка се издава факура, тоест това също е потвърждение, че договореност между двете страни има, едната да закупи нещо от другата, за която да плати договорената цена и да получи стоката по договорения в "Purchase order" начин! Всички "Purchase order" имат договорни условия, на които двете страни се съгласяват, продавачът - като изпрати потвърждение на поръчката, купувачът - като приеме цената! А какво остава като я плати! Ето така изглеждат, или нещо такова, договор отвсякъде: https://www.contractstandards.com/public/contracts/product-sales-agreement Няма как Андреев да твърди, че не е сключвал никакви договори, потвърждаването и изпълняването на официална поръчка е договорно взаимоотношение!!! Няма начин и всеки ден да изпращаш подобни документи и да не знаеш какво пише, както и че всеки един от тях представлява договор... Никой не се опитва да го натопи... Това момче трябва да не прави никакви, никакви коментари изобщо, нито пред медиите, нито пред когото и да било, без да е посъветвано от адвокат, който разбира от правото на САЩ!

Може. Във вътрешните правила на международните компании винаги пише, че този, който подозира законарушение, е длъжен да откаже да участва в него и да сигнализира на преднаначената за това служба или отдел в самата компания, като конфиденциалността му е гарантирана. Това обикновено е правният отдел или този по "съответствието" (compliance). Иначе носи отговорност, независимо от това, че инициативата за извършването не е била негова. Законодателството не приема невинността на тези, които са следвали чуждо нареждане, защото са длъжни да откажат да го спазват и първо да се консултират със съответния отдел, напр. правния. Ако фирмата е международна, тоест с офиси в много държави, това не означава, че те попадат само под законодателството на съответната държава, в която е офисът. Ако фирмата има офис в САЩ и неин офис в друга държава нарушава законодателството на САЩ, служителите в този офис могат да бъдат съдени по законодателството на САЩ като нищо. Затова когато човек започва да работи за международна компания, трябва много ясно да провери какво се случва, ако нещо се обърка. И това си е негово задължение, незнанието не се приема като извинение. Много от международните фирми затова имат трейнинг за нови служители, в който конкретно ги запознават с правните въпроси и положения. Повечето от тези обучения са онлайн. Ако конкретният служител да речем е решил да не мине обучението, винага си е негова, ако направи нещо противозаконно - длъжен е бил да направи така, че да знае, а ако има съмнения, първо да се посъветва правно, и после да изпълнява нареждания. Като, както отбелязах, това противозаконно може изобщо да не е по законите на неговата държава. Лошото е, че от едното си прозяпване на нещо, за което може да не е и предполагал, човек наистина може да закъса лошо. Затова и всъщност не разбирам срещу какво би могъл да бъде протестът. Срещу законите на САЩ?

Според мен - в очакванията. Ако искате, напишете как бихте желали да се развива един разговор. Когато поставите някакъв въпрос или дадете текст, който ви е направил впечатлеие, какво би ви се искало да направят другите участници, така че разговорът да е ползотворен според вас конкретно? Според мен когато пише, всеки от нас се води от предпочитанията си какво би се радвал да прочете, какъв подход би желал да види у събеседниците си, затова и питам какво очаквате. За мен, да речем, един разговор тук има смисъл да се води, само ако е ползотворен. Затова не пиша, когато не мога да предложа нещо, което според мен ще е полезно под формата или на информация, или на друг поглед, който би помогнал някому да формулира собствената си теза по-добре. Като този мой друг поглед изобщо не настоявам да го предлагам, когато това очевидно няма да доведе до нищо, защото другата страна е толкова убедена във възгледите си, че излагането на различни от тях би довело само до неконструктивен антагонизъм. Това е защото за мен не е толкова от значение да публикувам собствените си виждания някъде, при условие, че съвсем спокойно мога да си размишлявам, без да оповестявам мисловния си процес. Нито считам, че е полезно за хората да ми четат "мъростите", нито за мен - да ги формулирам на всеослушание, така че да си намеря публика. Затова и като цяло рядко - ако изобщо - създавам собствени теми. Ако да, то в тях се допитвам, опитвам се да разбера как разсъждават другите, не да обясня на света как мисля аз. Намирам за ползотворно обаче да помогна другиму с инфо, когато разполагам с такова, затова когато случаят се окаже подходящ, тоест обсъжда се нещо, за което имам информация, просто я написвам. Ако не на него конкретно, тя би могла да помогне на тези, които четат, но може би не пишат. Затова и гледам да съм възможно най-информативна, да предлагам източници. Защо ви разказвам това - не за да изложа собствените си възгледи, а за да илюстрирам въпроса си. Напишете как виждате нешата вие.

Не го тълкувайте така, идеята зад това е да си бъдем полезни, като обменяме значима информация с оглед на профила на форума. Без авторитетите просто не може да мине, защото без техния принос разбирането ни за нищо днес нямаше да е такова, каквото е. А и когато човек формулира каквото и да било, е редно да си дава сметка, че оригиналният мислител, както и да го погледнем, не е самият той, а този, който пръв е стигнал до подобна теза. Не съм измислила аз това за арбитрарността на знака, не мога да си присвоя подобна идея, като не отдам на автора й правото на споменаване. Аз не притежавам нито размаха на ума на Сосюр, нито на Витгенщайн, нито на когото и да било от учените, които споменавам, и затова по никакъв начин не си представям как за желаещия нещо да научи, моите умозаключения биха били по-ценни от техните (?!). Това, на което мога скромно да се надявам, е да стана повод важните за историята на европейската мисъл текстове да бъдат прочетени За бога, който и да чете това, много по-добре за неговата собствена информираност е да прочете Витгеншайн (примерно), отколкото мен, както и отколкото когото и да било пишещ във форум Дори по хиляда да умножи айкюто си, никой от нас, и аз включително, не може да се сравнява с подобна висока класа (това с хилядата е емфатично казано). "Read great books", както казва един наскоро споменаван във форума професор по клинична психология. Или по фразата, станала популярна през 1990те, "За бога, братя", четете!

Пак може, тези връзки могат да бъдат схванати и като деривационните "дървета" (Чомски): https://cs.uwaterloo.ca/~watrous/CS360.Spring2017/Lectures/08.pdf https://en.wikipedia.org/wiki/Transformational_grammar

Не се сърдете, Инкоректус, според мен просто се получава недоразбиране на това, което казва другият, комуникационен проблем, не междуличностен. Затова ще обясня, този път към вас, Рамус. Когато в дадена своя теза се позовавам на нещо, което вече е било формулирано от друг (учен, изследовател, философ), това е от съображения за икономичност. Когато кажа, че свободна мисъл всъщност няма, и че това, което можем да си помислим, е ограничено от логически възможното (това е моята теза, моята интерпретация), имам два избора. Или да се позова на причините да считам така, като дам препратка към някой, който вече е обяснил горното в подробности (вариант 1), или сама да изведа всички тези подробности (вариант 2). (Третият избор е просто да хвърля това твърдение във въздуха, без да го обосновавам, но го намирам за некоректно към четящите.) Конкретно в случая с Витгенщайн, да тръгна по вариант 2 означава да ви разкажа с подробности за Логико-философския му трактат и последващите му "Философски изследвания", нещо, което би било с размера на мащабна дипломна работа, че и направо двутомен труд, просто защото тези идеи не могат да бъдат резюмирани в две изречения. Форматът на форума обаче не служи за това хората на всеки постинг тук да отговарят с научен труд, затова това, което ми остава, е вариант 1 - просто да се позова. Да спомена къде човек, ако желае, може да прочете, за да се запознае защо твърдя това, което твърдя. Като гледам да се позовавам на неща, които са общодостъпно знание, тоест, които обективно могат да бъдат проверени, като човек ги потърси и ги прочете. Същото е със Сосюр. За да обоснова защо смисълът не е арбитрарен, пак трябва да напиша нещо с размера на дипломна работа, а това е несъразмерно като усилия за целите на единичен постинг. Затова давам препратка за тези, които биха се заинтересували какво означава това, което съм написала. Това с "безцветните зелени идеи спят яростно" е също препратка, за по-лесно илюстриране какво всъщност имам предвид. Б. Киров я разработва в своите постинги, за да доразвие идеята, като разкаже за интерпретацията на друг учен и обясни как се е стигнало до нея. Това е. Ако може да се открие някаква аналогия със сфера, която ви е много позната, това е същото като ако например спомена някъде, че нещо е фуга, и вместо да обяснявам надълго и нашироко какво е фуга, просто сложа в скобки ("Изкуството на фугата", Бах). Следователно този, който иска да разбере какво е фуга, може да пусне в гугъл "Изкуството на фугата" и сам да чуе какво имам предвид, вместо да разчита на пространните ми обяснения (за контрапункта, за двуглас/повечегласните фуги, за хармонията и т.н., от които пак нищо може да не разбере, ако не отиде и не чуе сам).

Да, това ми е много любимо, защото показва склонността ни да търсим смисъл винаги, а когато го няма, да се опитваме да го конструираме