dora

Откъде съдите за такива мотиви?

Не редовно, а и не по всички линии. Но като се комбинира метрото с новите трамваи, новите автобуси по някои линии, та дори и част от тези пред 2016 година, градският транспорт отдавна не е от смрадливи, разпадащи се икаруси, и не дай си боже от изпаднали от средновековието междуселски "Чавдарки", защото и на такива съм се возила в по-крайните квартали - там наистина през лятото беше непоносимо, не топлинен удар, а инфаркт можеше да получи човек независимо от възрастта си. Бяха с неотварящи се прозорци, освен при шофьора, и само две врати - отпред или отзад. Душегубка, никаква вентилация. Смрадта - неописуема, и отвътре, и отвън... Ето: Какво му е лошото на този автобус? Трамваите, в които съм се возила, са новички, добре боядисани и чисти.

Официалният език е ясен, и на местно ниво. Не е хората да не знаят в коя държава живеят. Знаят вероятно и коя е столицата, и какво от това? Като официалния език не го говорят или го говорят зле, какъвто и закон да ги задължи да го правят, това няма да стане. Ако държавата не е намерила за необходимо да сложи табели и разписания, това не е проблем на хората, които не говорят български, а на държавата. Ако не ви разбират какво ги питате или не могат да говорят с вас на български, няма да ви отговорят. И мен да ме попитате нещо, на език, който не знам, най-вероятно няма да ги отговоря, но понеже съм градско чедо, обръгнало на чужденци, вероятно ще се опитам да проверя дали пък не споделяме някой чужд език - английски, руски, немски, испански... Но хората от мегаполиси сме различни от хората от малките населени места с това, че нас не ни е срам, че ще ни хванат нещо да не знаем... Затова не мога да съдя тези, които ги е срам. Един колега - португалец преди време реши да посети България в някакъв такъв никакъв месец, като ноември или нещо такова - нетуристически сезон отвсякъде. По препоръка от туристическите справочници беше отишъл до Копривщица, където не намерил абсолютно никого, който да говори какъвто и да било общ език. Хората го поглеждали и го подминавали, а валял сняг. Опитал английски, френски, италиански, испански (за португалски е ясно, че няма как), и малкото немски, който знае. Тук аз бях суперизненадана от такъв развой, защото това е Копривщица, в моите очи хубав, буден край. Помотал се, на свечеряване решил, че ще си ходи. Някакви гърци, също в момента в Копривщица (с които се разбрал на английски), го откарали до ЖП гарата - защо до нея, не знам, вероятно защото си мислели, че с влак все ше стигне до София или нещо си. Да, но не. Хубаво, че на жп гарата (на която щял да измръзне, защото изпуснал единствения влак и трябвало да чака 24 часа да дойде следващият, а градът е на 7-8 километра оттам) имало някакво момиче, което говорило малко френски - отворило му да седне вътре, в гишето. Та, ако случайността не го беше срещнала точно с това момиче, щеше да измръзне като нищо. Или да трябва да върви до нощите обратно до Копривщица (опитал на стоп, никой не му спрял), като се загуби кой знае къде. И там нямало знаци. Май знаци никъде няма. Като го питах, добре, де, защо предварително не си уреди хотели, неща - той отговори: Нали знаеш, че не съм такъв тип. Аз не съм турист, аз искам да усетя и да общувам с хората. Хората не са лоши, Дорис. Никои хора. Независимо от това какъв език говорят или не говорят. И когато не знаят някой език, не го правят нарочно. Просто не го знаят.

Това никой не го оспорва. Но за това я има Конституцията, която казва, че официалният език е българският. И реалността не се смесва с желанието. Може много да ни се иска всички български граждани да говорят български, но това не е така. Това е реалността. Български език не се говори или се говори недобре от немалко от децата на българите в чужбина. Те също са български граждани. Български език не се говори или се говори недобре от немалко от хората в някои малцинства в самата България. Те също са български граждани. Е, и? Да ги накажем тогава? Да ги лишим от достъп до медицински услуги, да ги лишим от достъп до държавните институции, да глобяваме тези, които по силата на служебните си правоотношения работят с български фирми, но не знаят български? И накрая да ги овесим на площада и да ги набием с пръчки, за назидание на всеки човек на планетата, който е посмял да не знае български. Хайде, бе И те в резултат от това на мига ще научат български език Най-лошото на примитивния начин на мислене, въплътен в този конкретен законодателен акт е, че хората нямат избор, и щат не щат, като го потомозят достатъчно, чудодейно ще научат български, френски, па ако ще и патагонски Напротив, имат избор - и той не е в полза на българската държава. Ако българската държава продължи с тази линия да създава неудобства на българите в чужбина само защото все още са в български паспорти, те не само няма да прегърнат родната кауза, а ще се откажат от гражданството си, което поддържат по сантиментални или други причини. Хайде, няма нужда заради едната сантименталност да търпят държавата им да ги мародерства, да им ограничава правата или да ги санкционира, без да са извършили никакви престъпления, без да са й виновни с нищо. Особено пък децата им. Ако подобни мерки на тояга без морков се прилагат върху малцинствата, те просто ще си изберат друга идентичност и готово. Защото дори бедни и неравнопоставени, имат избор от кого да се чувстват по-приобщени, отколкото от нелепиците в собствената си държава.

Изравняват се задълженията, не правата. Когато от някого се изисква да говори и да разбира език, който не разбира, за да ползва услуга, това не е израване на правата му да полва услугата, напротив. Това прави услугата недостъпна за него. Ако утре закон постанови, че всички трябва да говорим на латински, за да си общуваме с общинската админстрацията, това изравнява ли правата ни с тези, които говорят латински (примерно защото са учили класическа филология)? Не. Това ограничава нашия достъп до институциите, защото покачва летвата, необходима за него до ниво, което не може да бъде постигнато или наваксано за ден-два. Да не говорим, че не може да бъде наваксано и с години, да не говорим, че понякога трябва да се сменят поколения, за да се случи. Затова подобна недомислица не изравнява вашите права, изравнява вашите задължения с тези, които говорят латински. А защо е недомислица? Вие можете ли да научите латински до следващия понеделник, когато примерно трябва да си подновите шофьорската книжка? Не. Ами тогава - няма шофьорска книжка, сори. Това иска да постигне този закон, нищо друго - да ви накаже с липса на достъп до институциите, по причина, че нещо не знаете. В този смисъл дори и "недомислица" не точната дума, това е закон за тормоз на определени хора, заради доволството, или намаляване на недоволството, на други - популизъм. Ако приложим същото, към друга сфера - работното място. Това на един служител да се вменяват задължения, които той по никакъв начин не може да изпълни, се нарича тормоз на работното място. Напр. вие не знаете френски, но вашият шеф изисква от вас до обяд да сте написали на френски имейл до клиент. Ако не, ще ви лиши от заплатата ви за месеца. Или от достъп до служебния ресторант. Или от там каквото и да било, което ви се полага по право, както по право се полага на всеки гражданин да има достъп до институциите на държавата. Каква е вероятността поради това да научите френски до обяд? Нулева. Каквото и да ви правят, както и да ви санкционират, глобяват, дори да дойде лично шефът ви да ви удари два шамара - няма да научите френски. По-голяма е вероятността обаче, ако с тормоза се продължава, да напуснете работа. Точно както и е по-голяма вероятността ако на хората се реже достъпът до българските институции, те с радост да прегърнат институциите - религиозни, културни, а дори и административно-политически - на друга държава, която само това чака. И тогава? Не виждам защо това, което обяснявам, не се разбира някак.

Друг е въпросът кой ще иска да го купи, като трябва да ремонтира инфраструктурата и да промени облика му. Наскоро си говорехме за градския транспорт в София, че хората бягат от него като дявол от тамян. Заради представата, че ще се возят в някакви мръсни трошки, с умирисани на пот хора, бавно и мъчително през дупките, в задръстванията. Това отдавна не е така, но представата остава. Затова предпочитат да използват колите си. Как потенциален инвеститор ще се справи с отрицателния имидж на железопътния превоз не знам.

Проблемът, който аз лично виждам с индекса, е че непредотвратяването на предотвратимта смърт при някои заболявания може да се дължи не на достъпа до здравеопазване, а на лошото качество на живота и ниската здравна култура. Сред причините за смърт, които са предотвратими напр. влизат раковите и сърдечносъдовите заболявания, а те определено са свързани с нездравословния начин на живот. Как да се изчисли доколко смъртността там се дължи до липсата на достъп до здравеопазване, и дококо - на това, което хората в голяма степен сами си правят? Напр. фактор за рака на дебелото черво е консумацията на колбаси, червени меса и алкохол. Фактор за рака на белия дроб, гърдата и панкреаса е тютюнопушенето. Фактор за високото кръвно налягане и сърдечните заболявания - консумацията на мазни храни и много сол. Фактор за смъртността от предотвратими заболявания е и това, че хората не отиват на лекар навреме, не спазват предписанията на лекарите (напр. да спрат да пушат, да намалят теглото си, да си променят навиците), не си взимат лекарствата, като цяло не се грижат за себе си. Как това да се отдели като процент?

... трябва да се приватизира. Само че за целта държавата трябва да се откаже от дълговете му.

Абсолютно съм съгласна с това. Моята интуиция за това, което беше написано горе за еластичността е, че това не може да се приложи към невронните клетки, но не мога нито да го оспоря, нито да го потвърдя - може и напълно да греша, защото нямам нужните познания по физика. Точно защото си мисля, че той говори за материята по принцип, и свалям шапка за задълбочения начин, по който я разглежда.

Здравейте, Янков. Не защитавам никого. Моята теза е, че този закон, така както е написан, е безполезен, защото няма как да се спазва. И изключително вреден, ако започне да се спазва. За разрешаването на проблема, за който говорим всички - и според мен никой не отрича важността му - са наложителни много по-различни мерки.

Не, нищо такова. Единственото, което предлагам, е да не се въвежда закон, който задължава хората да говорят на български и налага санкции, ако не го правят. Тоест, поставя ги извън закона на основата на това, че не знаят или не говорят български. Не е възможно това, че човек нещо не знае, да го прави престъпник. Аз, да речем, нищо не разбирам от квантова механика. Дай да въведем един език за задължителността на познанията по квантова механика и да санкционираме безогледно всички тези, които представа си нямат от нея?! Има си конституция, които казва, че официалният език в държавата е българският. Това е напълно достатъчно. Има си закон за българското гражданство. Има си закон за образованието. Това да се стимулира изучаването и използването на българския език е чудесно. Но това да се стимулира е едно, а да се наказват всички, които не го говорят, с регламентирано от закона (следователно задължително!) изключване на неговорещите го от държавните институции, е малко като в средновековието. Вие сте еретици? Ами, нямате място в държавата. Вие не говорите български - и вас ви изключваме от всички държавни институции. С това не се постига нищо. Ако държавата не направи така, че да приобщи хората си към себе си с работещи мерки, а не - да ги изключва със законови актове, то друга държава с удоволствие ще ги приобщи. Това ли искаме? Да ги изключим от нашата държава? И къде да отидат тогава, като живеят в нея? Всички знаем какво произлиза от това - ще престанат да се чувстват граждани на нашата държава и ще започнат да се чувстват граждани на съседната. И какво? Ами, хиляда пъти по-лошо. Имаме си чужда държава в собствената. Или места, където държавата не притежава легитимен контрол върху населението си - провалена, пропаднала държава. На проблемите трябва да се гледа реално и към тях да се прилагат реални, работещи мерки. А не - популистки недомислици.

От което излиза, че човек да не знае нещо, е тежко провинение.

Има ги тези хора, преди време гледах интервюта, в които местните хора го казваха: Част от възрастните все още говорят български, защото са го учили. Младите - разбирайте тези от средна възраст надолу, вече не го говорят или го говорят слабо и не го разбират. Ето и тук, казва го човек конкретно от региона: https://news.bg/regions/kardzhaliyskite-sela-ne-znayat-i-ne-govoryat-balgarski.html Нямам причина да не му вярвам. Ето го и от сайта на парламента, там също се казва, че има хора, които не говорят и не разбират български език: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2253/steno/ID/3188

Добре, да подходим ето така. 1. Добре ли е, че в държавата има хора, които не говорят официалния език на държавата? Не. Никак не е добре. Нито за тях самите (защото намалява значително шансовете им), нито за когото и да било. Не е добре и най-вече защото това показва системен провал на държавата във важни политики, свързани с малцинствата, абдикиране на държавата от отговорността й да осигурява образование, с всички възможни сериозни последствия от това, като образуване на енклави (общности), в които хората не говорят български или го говорят зле. 2. Решава ли се този проблем със закон, който задължава всички да говорят на български? Със сигурност - не. Подобен закон може да бъде само пожелателен и има смисъл само при ангажиране на държавата със сериозни, системни и дългогодишни мерки във всички обасти, касаещи приобщаването на неговорещите български малцинства към обществото и държавността. (Макар тя нашата държава да не може да приобщи към себе си и тези, които отлично говорят български, съдейки по желанието на хората да я напускат, а и по цялостното недоверие към държавата и на тези, които живеят в нея, какъвто и език да говорят.) Но, докато изобщо не решаа проблема, законът е пълен с несъвършенства, които имат пълния потенциал да нанесат много повече вреди, отколкото ползи. Това е моята теза.

И как ще заплатят на този преводач? Представете си го, еди коя си бабка от някое село, която трудно говори български, но трябва да отиде да си вземе пенсията от сто и нещо лева от общината, е длъжна по закон да си осигури преводач, специално докаран от друг град, заплащайки му транспорта и тарифата за превод на час? А ако по пътя падне и си счупи крака? Тези в линейката да я питат къде й е преводачът и да я оставят на пътя, защото не разполага или не умее нещо, с което законът я е задължил да разполага? Представете си какво би било, ако от утре държавата приеме закон, с който задължава всички институции, а и вас, да разговаряте помежду си само на латински, за да се зашитяло римското наследство на балканите. Ще научите ли за два дни латински? Не. Тогава този закон е неприложим и никой няма да го спазва. Но самото му съшествуване ше даде възможност на желаещите представители на държавните институции да го използват, за да могат самоволно да ви лишават от услуги, защото имат формалното основание да го направят. Освен, ако разбира се, не ги подкупите. Ами, същото е.

Добре, няма да продължаваме, но не е добре без нужната подготвеност да атакувате на ниво компетентност хора, които определено пишат за неща, които разбират отлично. Както и отлично разбират защо това, което сте формулирали, не е вярно. Точно както аз, нищо не разбирайки от физика извън това, което съм учила в училище, не бих имала абсолютно никакви основания дори да споря с Малоум (който разбира от физика), а какво е да твърдя публично, че той нищо не разбира. Когато човек пише във форум, популяризиращ науката, той трябва много да внимава какви ги твърди. Защото винаги има вероятност някой да знае много повече от него и тогава просто ше бъде разгромен. Както си и трябва.

В чл. 12. Приемам поправката ви, това касае чуждите граждани. Мое недоглеждане, извинявам се за което. Обаче вижте това: "При взаимодействие с органите и организациите по ал. 1 гражданите и представителите на юридическите лица са длъжни да ползват официалния език, както и при публични прояви." Това означава, че хората, които не говорят български език, но живеят тук, няма да имат никаква възможност за контакт с държавните институции. И това ще ги остракира още повече - държавата официално и със закон реално им отнема достъп до институциите си: "Не говориш български? Ами ок. Няма да получиш административно обслужване в общината, не можеш да подадеш сигнал в полицията, не можеш да общуваш с организациите в областта на здравеопазването. Защото те са длъжни да ти говорят на български, а ти си длъжен да им говориш само на български също. Оправяй се." И какво? Всички тези хора, които не говорят български, ще го научат за времето от приемането на закона и момента, в който им се наложи да отидат до общината? Ами ако този момент е на следващия ден? Да не говорим, че това си е чист възродителен процес в нова форма, върху хората, които вече са го изживели веднъж. Защото те помнят времето, в което като отидат в хоремага, под държавна заповед им отказват да им продадат хляб, защото се казват Хасан и им искат паспорт с българско име да го направят. Или им отказват да ги лекуват, защото се казват Хасан. И това необходимо ли е, ама наистина? В резултат на подобни популистки недомислици просто хората ше се откажат от това от това изобщо да контактуват с държавните институции. И или ще се обърнат към държавните институции на държавата, чийто език разбират и говорят, или просто ше се изолират от държавата изобщо. И как ше бъдат приобщени? Този закон, така както е написан, ще нанесе чудовищни вреди, ако се спазва. А ако не се спазва, от него няма никакъв смисъл.

Предложеният от карес линк в по-горен постинг, както и цитатът, касаещ Юнг, са надлежно подкрепени с необходимите знания и разбиране на основите на психотерапията в текста, написан подробно и лично от самата нея, в който тя ви разказва за субличностите. Нямате никакво основание да твърдите, че тя не разбира. Относно творчеството, в дадена специалност то се постига едва след като в големи подробности са овладени основите на специалността. Както няма как да пишете поезия на френски, ако не знаете френски, така няма как да проявявате "творчество" в практикуването на която и да било специалност, без да сте професионално подготвени точно по тази специалност. Ако нямате професионалната подготовка точно по това, за което говори тя, нямате никакъв начин да определите къде започва творчеството, тоест това с творчеството няма как изобщо да е аргумент, показващ нейната неподготвеност.

Ако някой ви пише от професионална гледна точка точно по темата, която се разисква, последното нещо, което може да се каже е, че не разбира. Е, може, но само ако друг професионалист обори това, което е написано, като недостатъчно отговарящо на професионалните или образователни стандарти в съответната област, със съответната обосновка. За да кажете, че карес не разбира, се налага да опровергаете като неистинно това, което тя е написала относно един от подходите, които реално се използват от професионалистите в областта на психотерапията. Аз лично потвърждавам, че това, което тя пише, е вярно и отговаря в точност на терапевтичния подход, за който се използва. Ако някой има друго разбиране, то ще се радвам да го изложи, но от гледна точка на професионалната си подготовка по теоритични основи на психотерапията.

Недейте така. Това, което карес пише, лежи в основата на психотерапевтичната практика. Това е една от теоритичните перспективи в психотерапията. Тоест хората, които професионално са се обучавали за психотерапия и това работят, използват точно това, което е написано. Това не е неразбиране, напротив.

Tова е защото дертът на писалите закона изобщо не е българският език. Ако беше, то щяха да инициират мерки за увеличаване на компетентността, броя и заплатите на учителите по български език и литература, както и на учителите, които предподават български като чужд език - най-вече. Защото стандартният учител по български има уменията да предава на деца, които вече го говорят, но не е запознат с методиката на чуждоезиковото обучение. Ето това е резонна мярка: откриваме нова специалност в университетите за квалификационна степен "учител по български език за чужденци". Осигуряваме високо възнаграждение и бърза възможност за работа. Осигуряваме стипендия по време на изучаването на специалността, за да могат хора от райони със смесено население да кандидатстват и да се обучават в университети, отдалечени от местоживеенето им. След завършване осигуряваме разходите за преместване в населеното място, където такива учители се търсят, както и различни други стимули. Обаче не това е дертът. Дертът на писалите закона е да тормозят точно определени малцинства, които така или иначе няма да могат да научат езика за два дни, че да се впишат в очакваното от тях по закон. Непознат или слабоговорен език се учи с години, и то до определена възраст. След нея е много, много по-трудно. Всички, които сме учили чужд език, чудесно знаем това. Законът ерго е безсмислен и неприложим дори и за тези, за които уж е предназначен. Да не говорим и че е вреден. Включително защото с изискването по трудови правоотношения всички да говорят на български означава, че тези, които е предназначен да тормози законът, дори ще останат без работа - при все малката заетост, която имат и сега. Ще ги изхвърлим от пазара на труда изобщо! Освен че ще ги лишим от здравна помощ и достъп до държавните институции. И какво ще постигне това? Още по-голямото им изолиране от държавата и държавността изобщо. Следователно единствената му цел на този закон е популистка.

Самото заглавие на темата разбирам като покана да си говорим за невронаука. Ако беше формулирано по друг начин, вероятно нямаше да участвам. Това не е до инат, а до преценка имам ли какво да предложа като информация по конкретно зададена тематика или не. Когато нещо надхвърля способността ми да напиша нешо полезно, не пиша. Никаква самоцел няма тук Вижте, да речем коментара на Малоум по-горе, той навлиза в наука, в която познанията ми са базисни. На това място аз вече не мога да напиша нищо повече, защото неговата информираност по въпроса надхвърля моята и мога само да прочета това, което е написал - не мога нито да го продължа, нито да го потвърдя, нито да аргументирам различна от неговата теза, съответно приемам написаното за достоверно. Но бих се радвала, ако някой друг продължи започнатия от него стринг, за да научим всички малко повече. Когато обаче нещо не може да се счете за достоверно в сфера, от която имам представа, считам за лоялно към читателите да го посоча, както и да обясня защи мисля така. И това няма нищо общо с вашата или моята личност - вие примерно сте ми симпатичен и се надявам това да личи от добронамерения начин, по който ви пиша - а с целите на форума той да бъде информативен за читателите си, интересуващи се от наука. Затова и обстоятелството, че сте ми симпатичен, не означава, че няма да обърна внимание на неточност в това, което сте формулирали. Вкл. и за да ви дам възможност да го коригирате. По-горе пишете, че никой не говори за софтуер - ами да, вероятно защото тези, които разбират от софтуер, не са видели темата, защото не е в тяхната категория на интереси. Самата тя не е за софтуер/информатика - за неврофизиология е, и затова пиша. Аз няма как да ви пиша за информатика, както и няма как да пиша на Малоум за физика, защото не разбирам от това. Ако някой разбира от информатика, и може да свърже това с неврофизиологията, ще го прочета с удоволствие. Такива сфери - в които информатиката се допира до невронауката - са посочени като пример от мен по-горе. Но не съм специалист и няма как да ги развия повече от това. Познавам хора, завършили информатика и работещи в областта на софтуера, но никой не се занимава с интеграцията на компютърните науки с науката за мозъка и дори не мога да ги попитам. Как да ви говоря за софтуер при това положение?

Благодаря за обяснението - то обаче надхвърля компетенциите ми и не мога да предложа коментар. Извинявам се за което.

С мозъка се занимава невронауката, няма как. Информатиката сама по себе си не се занимава с мозъка, макар да има две мултидисциплинарни дисциплини, които обединяват едното и другото: споменатата вече от мен интеграция на компютърни интерфейси (https://en.wikipedia.org/wiki/Brain–computaer_interface) и една нова дисциплина: http://kis-lab.com/zhong/open_publish/BI-zhong.pdf Aко има хора, които разбират от тези дисциплини, ще ми бъде много интересно да ги прочета, аз лично не разбирам и не бих се наела да пиша нищо.

Българското законодателство, което се прилага за всички български граждани, не може да се създава така, че да прави от едни хора престъпници, само защото са с български паспорт, без те да са извършили нищо лошо. И за примера, който обещах да дам. Всички знаем резултат от какъв поитически процес е този закон, но сега ще го обясня в кратце. Когато в една държава има проблеми, за чието разрешаване големите партии избягват да поемат отговорност, в един момент се появяват популистки партии, които превръщат този единствен проблем в основа на цялото си политическо съществуване и започват да го експлоатират, за да влязат във властта. Тоест да съберат гласовете на избирателите, които този единичен проблем касае пряко. Влизайки във властта, и не дай си боже в правителството, макар да са малцинство и макар да нямат никаква друга визия върху управлението на държавата, а само върху този изключително тесен проблем, те започвт да го лансират чрез законодателни инициативи. Като точно понеже това са партии на единичния проблем, които нямат никаква представа от сложността на държавното управление и това, че този проблем не е единственото нещо на света, те започват да предлагат законодателство или политики, изцяло фокусирани върху този един проблем. Без изобщо да имат поглед върху останалите сфери, с които той е свързан, или зависимостите в цялото общество, които го пораждат. Заради фокуса си върху един-единствен проблем обаче, ако инициативите им се приемат, те сговняват всички останали сфери, защото не отчитат тяхната динамика, с тези от партията-популист така или иначе не са запознати, а не ги и интересува (на тях фокусът им е върху едно единствено нещо). И сега ше дам пример. Представете си, че едно село има проблем с насекомо-вредител (А), което им унищожава реколтата и нямат какво да ядат. Добре, обачв никоя партия не счита, че разрешението на проблема с някакво си насекомо е приоритетно и оставят проблема така. Да, на хората в селото им е досадно, чувстват се неглижирани от централната власт. И така докато в селото се появи партия, която обещае на хората в селото, че ще реши проблема им с това насекомо и за селото ше настъпи раят на земята - мед и масло ше се леят по улиците, защото насекомото е причинител на всичките проблеми на света. И ето, селяните гласуват, партията влиза в парламента и изневиделица се оказва коалиционен партньор в правителството и по тази линия от нейните там еди колко си места зависи дали правителство ше има или не. Само че какво става? Партията, която иска да се разправи с насокомото-вредител (А), няма никаква представа какво е екологично равновесие. И затова не си дава сметка какво ше се случи, ако започнат мерки за унищожаване на вредителя. Защото примерно насекомото-вредител (А) се оказва, че се пренася от еди кое си по-голямо животно (Б). Ами, ок, значи ако изтребят животното Б, значи готово, проблемът е решен. Само че животното Б не може да бъде изтребено току-така, защото живее на труднодостъпни места в горите. Ами, решава партията-популист, тогава приемаме един закон за унищожение на всички гори и готово. И понеже е коалиционен партньор (чието оттегляне от правителството би означавало то да падне), го предлага и законът се приема. Вследствие на което, при все нежаланието си, на останалата част от държавата й се налага да унищожи всички гори на своята територия - закон, какво да се прави... Само че какво следва от това? Какво ли не, включително измиране на всякакви други животински видове, свързани с тази екосистема, плюс непрекъснати свачища - защото терените на горите са били такива, че корените им са държали почвата от отмиване. Само че популистката партия нищо не разбира от свлачища, а и те не са й проблемът и не я интересуват - проблемът й е бил как да експлоатира единичния проблем на едно село с едно насекомо-вредител, за да влезе в парламента и да опита от меда на властта. И след нея - и потоп. И този потоп се почва, защото свлачищата отнасят пътищата, а с това и нарушават инфраструктурата в държвата. Което пък има значение върху националната сигурност. Няма пътища - няма къде да минават линейките, ако свлачище отнесе някоя къща. Няма пътища - няма как да бъдат евакурани хората от местата, където е на път да се случи поредното свлачище. И какво? Това заради едно насекомо. Давам условен и малко преувеличен пример, за да илюстрирам принципа. Е, същото със закона за езика. Както и с който и да било закон, който се пише от популистка партия. И това не е единичен случай, нито е само български. Това е учебников пример. Има го навсякъде по учебниците по политически науки. Само че нито средният избирател, нито средният политик е специалист по попитически науки, за да го знае. И вместо да изолират популистките партии, големите партии, които се коалират с тях, им дават възможност да "унищожават горите" и да нанасят гигантски вреди върху цялото общество, само защото без тях би паднало правителството. А това е пар екселанс пример за безотговорно, опортюнистично, държавно управление. С което горкият чудесен, мил на всички ни, за които е роден, и красив български език няма нищо общо...