dora

Не ми се сърдете, Втори след княза, аз не целя да ви назидавам, ни най-малко. Обяснявам защо считам, че няма как да изградите тезата, която изграждате. Ако искате, ще вземете аргументите ми предвид. Ако не искате - няма. Или ако искате - ще аргументирате своя избор и пак ще го прочета с интерес. (И ако намеря пак нещо, с което да не се съглася, пак ще ви пиша, и така до безкрай? Е, не чак до безкрай, обещавам)

Светът на идеите, най-общо казано, не е тъждествен на бога. Не всички философи - идеалисти са теисти. И самият Платон не е. Tова са две напълно различни перспективи: https://www.iep.utm.edu/pla-thei/ Теологията е много малка част от философията. Да се ограничи философията до теология и идеализма - до теизъм означава да се унищожи философията. Или да се пренапише със задна дата историята й, като се заличи основна нейна парадигма, продължила с хилядолетия. Няма как да се съглася с това Иначе, всяка област на човешкото познание се развива, но не чрез прехвърляне на формални понятия от една сфера в друга. Какво имам превид, ами "рационални числа" в математиката означава едно, а "Рационализъм" във философията - нещо напълно различно: https://plato.stanford.edu/entries/rationalism-empiricism/ Няма как, понеже терминологията на двете дисциплини е решила да използва морфологично сходна дума, да създаваме несъщетвуващо тъждество или дори връзка между едното и другото. И това, че не можем да го правим, не е въпрос на липса на развитие на философията, а на наша собствена концептуална и логическа грешка. И принципно казано, ако искате, бройте ме в отбора на защитниците на философията Нищо й няма на философията, изобщо не е недоразвита . А ако не се е развила според нашите идеи как трябва да се е била развила, много по-вероятно е нашите идеи да не са сходими и реално съотносими към развитието на философията, отколкото на нея нещо да не й е наред. И за закачка, дори есето на Ръсел за проблемите на философията е развитие на философията, ако желаете: Ето го: http://www.gutenberg.org/files/5827/5827-h/5827-h.htm

.... Можв би се чудите защо толкова настоявам на това. И причината е проста. Ако не опазваме знанието, ще го загубим. Опазваме в смисъл на това да го четем и да го ценим. И всички тези две и кусур хиляди години, в които умни хора - хиляди пъти по-умни от всеки един от нас - са създавали идеи, оцелели във времето и оценявани и доразвивани от други умни хора, ще изчезнат в канализацията на историята. Растат поколения, които не четат. Които не желаят да четат, защото е трудно - изисква години. Искат с две кликвания на мишката да пощипнат наготово нещо оттук оттам и да формулират собствените си възгледи за света. И не само това, ами в незнанието си да махвват с ръка и да обясняват, че те са най-важните, какво ги интересува някакъв си Платон. Ако с това се продължава, историята на човешката мисъл няма да има кой да я съхрани. Няма да има кой да прекарва двадесет-тридесет години в четене на големите умове на философията, за да си позволи да напише нещо за нея. И не само това, утре поколението, което никога не чувало за Платон, ще започне да преподава на следващото поколение, което също няма да има от кого да научи за Платон и така до безкрай, всичките със самомнението, че те знаят много повече от всекиго другиго за света и следователно да се запознаят с идеите на най-светлите умове на миналото не е необходимо... По-лошо, те няма дори да предполагат, че такива светли умове е имало... И така всички ще заживеем в безметежното ежедневие на бързата консумация на.... глупости. Но и ще загубим всеки елемент на цивилизованост, за които с векове са умирали хора. Ама кво ни пука? Ами, на някои ни пука. Затова и ми пука, когато се пише, без да се чете. Като това не е лично обвинение - сакън Принципно пиша, защото виждам как се развиват нещата.... Семето на презрение към знанието вече е посято. Но от него няма да покара нищо хубаво....

Само теолозите сред философите стигат до Бог. Нетеолозите в идеализма разглеждат идеалното. Макар и интересни, тезите ви се градят на неверни основи. Вижте дори един Платон. Няма как, за да защитите собствената си хипотеза, да унищожите историята на философията (https://www.philosophybasics.com/branch_idealism.html). Затова и ви апострофирам с идеята, че изхождайки от историческата истина (касаеща развитието на философските идеи), можете да коригирате тезите си. Друга грешка, която правите, е да заимствате идеи от други области и да ги прехвърляте по аналогия - само на основата на някакво формално сходство, напр. сходен термин - върху философията. Философията не е математика, тоеа са различни дисциплини. И такива сходства не могат да бъдат търсени, а какво остава залагани във формирането на хипотези за философията. Няма как да закрием философията, само защото има математика и обратно (примерно казно). Това важи за всяка област. Интегрални дисциплини има, не е да няма, но и те не си прехвърлят сходства на базата на някакъв хипотетичен фундаментален принцип, който да важи за цялото човешко познание. Такъв фундаментален принцип няма. Иначе щеше да бъде възможно да научим само него и да закрием цялото човешко познание, всички дисциплини, и т.н. Проблемът, на фундаментално ниво - и това важи за всичките социални науки е, че понеже всички живеем в социален свят и можем да размишляваме, сме склонни да си мислим, че разбираме от социалните науки. Само че това, че примерно можем да правим логични съждения, не означава, че сме професионални логици (и разбираме кога правим логическа грешка), това, че имаме емоции и размишляваме над тях, не ни прави професионални психолози и това, че мислим за смисъла на света, не ни прави професионални философи (тоест хора, намерили за професионално необходимо да се запознаят издълбоко с човешката мисъл в последните едно двехиляди и кусур години). Затова и няма как само с размишления да унищожите или пренапишете историята на философията Не знам дали го формулирах ясно.

Разработено е: https://en.wikipedia.org/wiki/Idealism Абе, хора, бе! Проверявайте си твърденията, преди да ги пишете! Това направо ми иде да го напиша на латински вече, ако можех да си спомня как да го направя без грешки :))

Има

Еха, това е една от любимите ми арии. Че мога и да я пея :)) Tова долу не съм аз, обаче :)) И на ноти тук: http://www.classical-sheet-music.eu/collection/pdf/Händel/voc/Lascia Chio Pianga (S).pdf Каква скомина, веднага сядам на пианото :))

Не ставаще дума за консенсуса в дадена научна дисциплина, а в консенсуса относно използваните понятия/терминологията на дисциплината Това няма как да е пожелателно, защото иначе никой обект не би могъл да бъде изучаван. Подобен консенсус: какво изследваме, чрез какъв процес, с каква методология и какво считаме за валиден резултат или вярно твърдение, е необходимото единично условие за всяка системна мисъл. Блуждаенето на съзнанието около даден обект без системна мисъл може да се нарече медитация - занимание, което може да е приятно за упражняващия го - но от там не следват абсолютно никакви валидни заключения. Системна мисъл е необходима и за всяка дискусия - въпреки че ние хората сами по себе си сме противоречиви. Но умението за системна мисъл се възпитава, колкото и да сме противоречиви. С други думи, когато примерно някой ви казва, че невроните си комуникират посредством електрически импулс, това не е защото е станал в добро настроение и е решил така, а защото посредством способността си за системна мисъл е провел множество контролирани изследвания, за да стигне до това заключение, и докато някой не го обори по начина, по който е постигнато - със системна мисъл и контролирани изследвания по същата методология, то продължава да бъде валидно. Медитацията - блуждаенето на мисълта около даден обект не може да служи за системна дискусия. Защото е лично изживяване, което не може да бъде потвърдено или повторено със системно усилие по същия метод. Затова ако даден участник в един разговор използва заключенията на системната мисъл - своя и чужда, а друг използва постигнатите лични прозрения чрез медитативни техники, дискусия няма. Затова и написах, че такава е безсмислена. Конкретно, ако преди едно тридесет (примерно казано) постинга вече съм посочила какво е съзнанието, а след още тридесет ще трябва отново да го повторя, защото никой не го е зачел и продължава да настоява, че такава дефиниция няма, но без да го доказва със средствата, с която дефиницията е постигната, то излиза, че е е имало никакъв смисъл да пиша. Защото всеки принципно би могъл да хвърли срещу тезата на другия всякакви твърдения - например аз мога мното усилено да твърдя, че креслото е шапка, но от това не следва нищо смислено.

Всяка област на познанието има своя терминология. Във всяка област на познанието обаче върху терминологията има консенсус. Ако един и същи формален знак (който морфологично се изразява в дадена дума) е използван от две различни области за означаването на обект, който те изследват, това не значи, че значението му е арбитрарно и може да е абсолютно всякакво, по причина, че две области са решили да го разглеждат, всяка със собствените си методологии. Защо, ами представете си, че нашият обект на изследване е едно кресло. Аз смятам, че креслото е вид стол, а вие смятате, че креслото е шапка. Каква е вероятността да се разберем, че изследваме едно и също нещо? Нулева. Каква е изобщо възможността да се разберем, ако аз твърдя, че креслото е нещо, което има облегалки и крака, и върху него се сяда, а вие твърдите, че напротив, креслото няма никакви крака и не може да има, но може да има мека периферия и в него в никакъв случай не се сяда, защото ше се смачка? Нулева. Независимо от това, че едно кресло може да е обект на дизайна, на историята на изкуството, но може и да е обект на семантиката, навсякъде в еднаква степен е необходим консенсус за какво говорим. Това, че нещо може да е обект на няколко сфери на човешкото познание, не прави от креслото шапка, колкото и да ни се иска. Нито от гледна точка на историята на изкуството е шапка, нито от гледна точка на семантиката е шапка. Същото и със съзнанието. Това, че невронауката дефинира съзнанието според това, до което е достигнала по непротиворечив начин, а философията дефинира съзнанието според това, до което е достигнала по друг непротиворечив начин, тоеа не значи, че съзнанието е шапка, както и че съзнание може да е абсолютно всичко и ние своеволно можем да решим какво да набутаме в дефиницията. Напротив, ако двете напълно различни дисциплини стигат до сходни изводи, макар по различни пътища, то означава, че знанието, което предлагат, е възпроизводимо и това им дава легитимност. Затова да речем аз нямам нищо против философския аспект, предлаган от Инкоректус, напротив. Но той не въвежда арбитрарни понятия и не ги разтяга според собствената си теза, а борави с наличния консенсус. Ако ще добавяме нещо в дадена дефиниция, това става с оборване на предишните хипотези на невронауката, по пътя на невронауката, или с оборване на философията на ума, със средствата на философията на ума. Или с оборване на предишните хипотези в която и да било друга дисципина, която се е заимавала с нашия обект, със средствата на същата дисциплина. Другото просто са празни приказки Промяната на конесенсуса в дадена сфера се нарича парадигмална смяна. Такива обаче се случват само чрез достатъчо непротиворечиви доказателства, по методологията на същите тези сфери, че парадигмата вече е невалидна. В различните науки понякога са необходими столетия, за да може подобна парадигмална промяна да се случи. Аз лично нямам нищо против някой да преобърне парадигмата относно това какво е съзнание. Но за целта трябва да обори с научни доказателства една цяла наука, както и няколко века философска мисъл, а не мисля, че който и да било от нас е способен на подобно нещо. Ние просто си чешем пръстите. Което е ок, но когато си ги чешем без всякаква референтна точка с човешкото познание, то няма смисъл.

Знаем кои са, но явно това е без значение. Какво е съзнание от гледна точка на невронауката бе написано, но явно не е имало смисъл, защото стотина постинга по-късно такова пак се търси, като се изсмуква от пръстите, за да се сведе до това, което конкретния пишещ е решил да формулира или докаже. От което следва, че темата изобщо не е за това, за което е, което прави участието по нея безпредметно Никое понятие не е безкрайно разтегливо, независимо от гледната точка на кое системно знание се разглежда то - както показва и Инкоректус. Тоест няма никакъв смисъл в едно понятие да натъпкаме всичко, което сме си решили да натъпкаме с него. Тоест може, но тогава консенсусът върху това за какво говорим отпада.

редактиране заради грешно цитиране. Цитатът не беше е от Инкоректус.

Създаването на закон е политически процес, няма как то да се разглежда извън този контекст.

С радост приемам идеи, стига обаче те да са достатъчно добре обосновани, в референтната рамка, в която разговаряме. Ако ми покажете, че съзнание е невъзможно без саморефлексия, ще се съглася. Засега само аз мога да ви покажа, че за съзнание саморефлексия не е необходима Саморефлескията е нещо, което ние като хора можем да избираме дали да правим или не, както и кога: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5714897/figure/F1/ Както и можем да се различаваме значително в способността си за саморефлексия: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0191886910004782 Саморефлексията обаче не е задължителен елемент на съзнанието. Това, че човек не размишлява за собствения си аз, като отделен от света, собствените си усещания, чувства и мотивации, не го прави в безсъзнание Отново, както винаги, проблемът е в използването на грешните думи за грешните неща.

Дорис, имам чувството, че гледаме различни документи. Аз гледам ето този: http://parliament.bg/bills/41/154-01-89.pdf Вие вероятно гледате ето този: http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-54.pdf Там това за чуждестранните лица е в 13 (2). Явно като са се консултирали с юристи, са махнали някои от спорните положения, но други не са. Това, че са ги махнали, означава, че безспорно са били спорни. Напр. не виждам това с наказанията за физически лица. Не виждам и това публичните прояви обезателно да се провеждат на български с превод. Добавен е и текст за оперативната съвместимост в медицинското обслужване. Сега остава да добавят, че при оказването на медицинска помощ изискването да се говори на български отпада. Това със "задължението" на гражданите да използват български език обаче са го оставили. А трябва да отпадне, защото никоя правова държава не може да задължава граджаните си на какъв език да говорят. Българските граждани имат "правото" да се обучават на български език е напълно достатъчно. Дали ще се възползват от това право (защото напримерно живеят в чужбина) или не, е въпрос на тяхна преценка. Българските институции обаче са длъжни да използват български език в официалните си документи. Сега, дали ако на гишето в полицията или в общината стои някой французин и пита как да подаде оплакване срещу откраднати вещи, трябва да му се говори на български - много спорно. Документът, който трябва да попълни, следва да е на български със сигурност. Но ако служителят му обясни какво трябва да направи на английски или френски, от това по никакъв начин няма да пострада държавата. И служителят на гишето не бива да бъде преследван и наказван, затова че е направил необходимото усилие да осъществи дейността, за която е предназначен - да обслужва гражданите. Точно защото държавната администрация е предвидена да служи на гражданите. Каквито и да са те. А днес точно, точно защото сме в ЕС, на българските държавни институции все повече ще им се налага да общуват и с чуждестранни граждани. Сега, ясно е, че дертът не е в двамата французина, които ще отидат в полицията еди къде си, а как да се тормозят гражданите, които говорят не на френски, а на турски. Но това е дискриминация на основата на език. Щото на френски може и да може, но на турски - сакън. И това е ясно като бял ден, няма какво да се крием под благовидни намерения. Ако популистките партии не си служеха с помпозна реторика, те нямаше да печелят гласове, все пак. Само че това няма нищо общо с правовостта.

Не приемам "развитие и степени", само ви цитирам Човек може да няма "самосъзнание" за състоянието си, защото е бебе и не е медицински грамотен. Но пак да има съзнание. Тази тема, с непрекъснато добавяне на допълнителни елементи, които да определяли съзнанието, ми прилича малко на обява за работа, която изисква освен да е монтьор, човек да трябва да знае английски, френски, немски, китайки и индонезийски, да разбира от астрономия, геология и физиология и освен това да може да свири на орган, за да бъде монтьор. Ами, не е така

Хименно, за съзнанието не е необходимо то да се определя чрез "високата" си степен. Това, че имаме по-голяма мозъчна кора от животните, не означава, че те нямат съзнание. Относно психозата, има ли при нея съзнание? Има. Но се нарича "променено".

Защо да е предпоставка?

Отнася се за чужди граджани, вижте Чл. 12 (2). Отнася се и за българите в чужбина, вижте чл. 4, както и задължението всички български граждани (а тези в чужбина с български паспорт също са български граждани), формулирано в чл. 5 ("право и задължение на всички български граждани"), чл. 9 ("право и задължение на всеки български гражданин"). Държавата не може да задължава хората на каквото и да било в личната им сфера, само на основата на това, че разполагат с български паспорт (са български граждани) - дори да говорят езика й. Вижте разпоредбата, с която за нарушение се наказват "физически лица". Може само да стимулира обучението по български, защото това ще им позволи по-лесен достъп до институциите и ще му даде по-големи шансове за работа. Утре държавата може да ме задължи, понеже съм с бълграски паспорт, да ходя облечена само в цветовете на трибагреника, по същата логика. (Или да нося звезда на ревера си, на каквото почва да ми прилича това). Това на какъв език говоря аз и в какви цветове се обличам обаче не е правомощие на държавата. Държават може да изисква само институциите си да използват официалния език. Като да изисква, не да ги задължава. И ето я разликата: Ако човек е чужденец и попадне в българска болница, медицинският персонал трябва да има правото да прескочи изискването за официален език и да се опита да му говори на какъвто и да било език, който ще им позволи да се разберат, за да го лекува. Защото в противен случай резултатът ще бъде отказ от оказване на спешна помощ или медицински услуги. Това, което държавата може да изисква е: - При кандидатстване за българско гражданство (което е по желание) човекът да говори български език на някакво ниво. - Официалните документи в държавата да са (приоритетно) на български език (защото има и такива, които според разпоредбите, свързани с ЕС, се издават триезични - български като основен език и превод на английски и френски, с малки букви). Тоест, когато човек отиде в общинската администрация и трябва да попълни формуляр, той да е задължително на български език. Дори документът, който ще му бъде издаден впоследствие, да може да е триезичен. - Обучението по български език да е задължително в училище (то и е), но само на територията на България. Няма никакъв законов начин българската държава да задължи родените и живеещи в чужбина български граждани да учат задължително български, ако такъв няма да им потрябва никога. И толкоз. (Държавата не може и да изисква от хората да ползват устройства само с интерфейс на български. Защото и за такава налудна идея стана дума в едно интервю, което гледах, всички телефони, таблети, компютри, да били на кирилица. А ако тийнът цъка есемесчета на латиница в метрото, какво, ще го арестуват ли?! Ами ако не знае къде са кирилските букви на клавиатурата? Кой тийнейджър пише на БДС? А и кой въобше още пише на БДС, освен хората, които са ползвали пишеща машина? Това да не е средновековието :)) Повечето пишат на фонетика. И имат правото да си сменят настройките на българските и да не си ги сменят точно колкото намерят за добре. Държавата ще ми гледа в настройките на телефона?! Не е ли очевидно към какви неща започва да залита държавата с подобни закони?)

Това днес не е толкова лесно. Вследствие точно на нарушенията на професионалната етика в този експеримент са въведени ограничения какво може и какво не може да се прави при експерименти с хора.

1. Ако добавите "въображаеми", и "самосъзнание", това означава, че изключвате животните Самосъзнанието включва саморефлексия, тоест възмножност да се разсъждава върху собствените разсъждения. Това не е съзнание, а способност за саморефлексия.

Без Б, защото човек може да има засегнати области, свързани с възпроизводството на езика (при мозъчен удар), или да е сляп, но с налично съзнание. С условности за А, или поне не формулирано така, защото има хора с различна степен на парализа, диспраксия т.н., при което те не могат (както трябва) да реагират на външни и вътрешни сетивни дразнители, но това не значи, че не ги усещат, разбират и че нямат съзнание. Както и е възможно да имат проблеми със сензорната интеграция (хипер или хипосензитивност - аутизъм и синдром на аспергер), и да не усещат дадени стимули, но да си имат колкото искате съзнание С условности за Ц, защото не е ясно какво се има предвид под взаимодейства със средата. Човек може да има съзнание, но да не може да помръдне или да говори, или и двете едновременно. Доколкото съзнанието е продукт на мозъка (бдителност, мисловна дейност), то не бива да се интегрира с други функции, като двигателна активност, зрение или говор. Човек може да съвсем успешно да констатира случващото се във външната среда и когато е сляп, глух, не може да говори или е парализиран. За да дефинираме какво е съзнание, трябва да изолираме всичко, което то не е. Екпресията не е съзнание.

Точно в това, че законът напълно игнорира всички ДРУГИ случаи, върху които се разпростира, освен конретно тези свързани с малцинствата в България, е причината да считам, че той е написан системно и целенасочено, за да ги тормози тях, без оглед на каквото и да било останало: След нас и потоп. Дайте да натирим малцинствата, защото така ще се харесаме на по-радикалната част от електората си, та ако ще в резултат на това да създадем проблеми във всички други сфери.

На "първия инвестиционен форум" в НДК, на който съм присъствала (когато законът за приватизацията току-що бе направен) присъства и един британски министър - eто този: https://en.wikipedia.org/wiki/John_MacGregor,_Baron_MacGregor_of_Pulham_Market който е отговарял за приватизацията на британските железници. Жалко, че тогава не записах цялата му реч. За приватизацията на Британските железници: https://en.wikipedia.org/wiki/Impact_of_the_privatisation_of_British_Rail

Има и по-лесен сценарий: Но тук все пак говорим за друго. Този тип решения не са на дневен ред в Европа от известно време и е добре да не стават. Какво остава пък в името на езика свещен на нашите деди.

Oк, но как закон, който ги изолира от държавните институции, ще ги приобщи към тях тогава?