dora

Колко процента от всичките, които си зяпат в телефоните денонощно, някои дори като шофират? Да подходим статистически :))

Съгласна съм с това. Илюстрацията, която формулирах, беше с оглед на тезата, че едва ли не комуникацията в интернет се отличавала само с това, че давала на хората избор с кого си комуникират. Според мен това е фалшив избор. Действителният избор е това с кого да не си комуникират, въпреки че трябва, но не искат, защото това изисква много повече усилия. И като цяло, да не полагат усилия по принцип. Все пак много по-лесно е да си чати човек с някого онлайн, отколкото да прочете някоя книга и да поразмишлява по нея. Както и е много по-лесно да прочете и компилира нещо от уикипедия, вместо да отиде и пет години системно да изучава специалността в университет. Да се явява на изпити и всичко, свързано с това. Интернет ни предложи идеално място за бягство от отговорност. От която се възползваме изобилно

Така е, но човек се среща и ежедневно с хора, с които трябва да има какво да си каже. И ако си мисли, че няма, трябва да се постарае да намери. Не може да каже човек примерно на майка си и баща си с поведението си "вие сте тъпи, затова пред това да си говоря с вас, предпочитам да си пиша някакви простотии с пет други келеша във фейса и възнамерявам да си цъкам на телефона цял ден - и на масата на обяд, и на вечеря, и докато се опитвате да ме накарате да свърша нещо". Не може да каже това и на шефа си след време, когато му се наложи да работи, а той не е изградил социални умения да общува със всякакви хора - висшестоящи, нисшестоящи, интересни, безинтересни, всякакви. А расте цяло поколение, което с колосалното време, прекарано онлайн, се научава да бъде мързеливо във взаимоотношенията си с непоредствената си среда, за сметка на някакви силно надценени в собственото въображение взаимоотношения и сценарии в социалните мрежи, Както и да няма никакво търпение и способност бавно, внимателно и целенасочено да изгражда трайни отношения с другите. Като това важи и за по-възрастните. По каква причина да речем един мъж на четиридесет-петдесет, като във вашия пример, трябва да прекарва часове, играейки игра онлайн, вместо да общува с жена си и децата си? Или примерно да помогне с нещо след работа? Или да навести стареещите си родители и да им помогне с нещо? Защото докато мъжът цъка тук-таме с мишката си (или както се играе тази игра, може и плейстейшън игри да са), то жената ще трябва да върти къщата, да се занимава с децата, да поддържа взаимоотношенията със средата, да обгрижва бабите и дядовците и изобщо да извършва всичко това, в което абдикиралият онлайн мъж не желае да участва. Пак, примерно казано, защото отлично мога да си представя такава ситуация. Той си цъка, а тя е напазарувала, сготвила е вечеря, прегледала е домашните на децата, поощрила е това дете за нещо, скарала се е на другото дете за нещо друго, дала е лекарствата на бабите, прибрала е масата, измела е пода, измила е чиниите, приготвила е дрехи на децата за следващия ден, изгладила е и неговата риза, поляла е цветята....всичко това преди да припадне в чаршафите, като не пропусне преди това да си навие будилника за шест, а след полунощ в хола още свети, защото той все още цъка... За да може на следващия ден след работа пак да е недоспал/"уморен", та да има извинение вместо да помогне с нещо, пак да си "почива" по същия безучастен към семейството начин - цъкайки. Виждате ли я ясно тази ситуация, както ясно мога да си я представя аз? Защо абдикиралият мъж (в посочения сценарий) не инвестира в семейството си, като примерно положи усилията да намира смисъл в комуникацията с тях, като я подобри - което като важност за него би трябвало да стои много по-високо от това да поддържа положителен статус в една виртуална компания? Защото е по-лесно. Най-лесно е човек да не прави нищо. Само че колкото хората страдат от действията на другите, толкова страдат и от бездействията им. Особено когато те абдикират онлайн. И особено дълготрайно страдат хората от собственото си бездействие или функциониране само по най-малкото съпротивление. Каквото с такава готовност ни се предлага от интернет.

Отворът "защо" е много прост. Защото реалните, ежедневни контакти с хора, изискват полагането на усилия на това да поддържаш вниманието на другия, да отговаряш на очакванията и потребностите му, да отстояваш своите очаквания и потребности, да се опитваш да намериш компромис, когато неговите и твоите не съвпадат, както и с малки стъпки ежедневно да поддържаш взаимоотношението в добро здравословно състояние. Това е нещото, от което цъкащите на телефона си не правят - да полагат усилия. Да, много е лесно да си цъкаш глупости (или умности, според собствените ти представи) с някоя необременена от ежедневието с теб личност, с която не трябва да поддържаш добри взаимоотношения - като ти писне, просто затваряш екрана и готово. Само че така хората губят точно умението да полагат усилия в комуникацията с другите, точно както с калкулатора всички отвикнахме да полагаме усилия да изчисляаме наум. И докато това, че не мога да сметна наум колко е 165 х 13 не е проблем, това да не се науча как да модулирам и управлявам взаимоотношенията си с другите хора, е огромен проблем. Проблем е да не знам кога да правя компромиси, кога да проявя емпатия, как по малките невербални сигнали да улавям нагласите и настроенията му, как да знам кога мога да настоявам на своето, без да компрометирам взаимоотношението, а всички тези неща се учат трудно с редовни упражнения в реален контакт. С акцент върху трудно и с много практика. Като някои хора никога не се научават добре въпреки това - и страдат във взаимоотношенията си с другите. Биват експлоатирани, попадат във връзки с тормозещи ги партньори, провалят се в служебната йерархия, не им вървят взаимоотношенията с близки и познати. Защото на горното да се научи човек е трудно! И отнема усилия, старание, опити и грешки. И най-вече опитност в социалния свят, способност правилно да четем другите, способност да познаваме себе си и да сме наясно какво правим в това или онова взаимоотношение. Затова е и голям проблем, че ако продължаваме с приоритет върху цъкането, порочните навици на "лесната" комуникация ще направят хотата социално некомпетентни да се оправят с проблемни ситуации в собствените си взаимоотношения с другите, от които реално зависят. Реално, а не само за приятния лаф във фейсбук или някъде другаде. Друго, което редовно се отрича от постоянно цъкащите на телефона си, е пристрастяването им към тази форма на комуникация. А такова има. Ето защо колкото по-малко се използват технологиите в свободното време, толкова по-добре - детоксикация.

Отговорът всъщност е даден в самата статия - защото обикновеният човек не е закоравял престъпник или психопат и не може да противодейства на методи, предвидени да изтръгват признания от тях. Да не говорим, че понякога и заподозрените могат да са твърде млади, недостатъчно образовани и като цяло бедни - което означава, че по културни причини, свързани с бедността, не могат и да си представят какво е да имаш адвокат и си мислят, че след като са невинни, всичко ще се оправи, а ако нещата се влошават, че нямат спасителен ход. Конкретно за САЩ, признаването за виновен от невинни хора става и чрез възмножността за споразумение, допускана от правосъдната система - на човека се казва, че ако си признае, ще получи по-малка присъда, докато ако не си признае, го чакат ужасни неща. Самото обстоятелство, че са невинни, но хванати от обичайния си живот и изневиделица вкарани в някакъъв смазващ кошмар, срещу който дори нямат времето и вътрешните съпротивителни сили да се поосаферят, кара хората да си мислят, че избират по-малкото зло.

Не е съвсем така. Далеч не всяко поведение се смята за агресия. Ето, ако аз примерно нарека някого "идиот", няма как това да не се сметне за агресия, при условие, че аз изрично съм се постарала в речевия си акт да използвам точно дума, за която недвусмислено знам, че няма как да бъде изтълкувана като необидна. Тази дума не е само в моя идиосинкратичен речник, където аз мога да й придавам всякакъв смисъл. Защото доколкото не говоря на другия на патагонски, а на споделения помежду ни език, за всички ни е ясно първо каква е денотацията на тази дума, второ каква е конотацията и трето точно в какви ситуации се използва тя: когато някой иска посредством думите да причини на другия болка или да го представи/дискредитира като умствено нефелен. Ерго в това, което правя, има нещо, което в правото се нарича mens rea - съзнателно и целенасочено действие за навреждането някому, в случая под формата на нанасяне на обида. Каква е причината да го правя (примерно защото той ме е засегнал първи) е без значение за недвусмислеността на моето намерение да го обидя, както и за недвусмислеността на използваната от мен дума. И когато той действително се обиди, няма да си е въобразил, че така съм го нарекла. По същия начин когато прескачате личната граница на някого с опит за непоискана психоанализа, вие не го правите несъзнателно, а с цел - да омаловажите казаното от него, да го представите като неспособен или некомпетентен. И това пак е mens rea, или умисъл. Затова това не е всяко поведение, което би могло да бъде изтълкувано някак си, а конкретно поведение, за които и вие според мен отлично знаете какъв ефект ще предизвика - иначе нямаше да го използвате (И използването на обидни прийоми, какъвто е персонализирането, изобщо не е имаментно на общуването - ето как примерно с вас си общуваме, без да се обиждаме един друг). Ако всичко е в моето или чуждото въображение, то няма никакъв смисъл да използвам обидната дума. Солипсизмът предполага загуба на всякаква инструменталност на средствата за комуникация - от което излиза, че няма никва нужда от език, след като никой речеви акт не би могъл да служи за нищо (това имам предвид под "инструменталност"). Както и че никое поведение не може да се тълкува по какъвто и да било конкретен начин, защото би могло да бъде разтълкувано всякак. Ако това беше вярно, светът би бил напълно непознаваем. Не бихме могли да знаем какво означава, когато майка ни ни поднася лъжицата с пюре към устата, защото действията й биха могли да са случайни или тя всъщност нищо да не ни поднася, а просто да разиграва няквква пантомима с пюре от моркови пред устата ни. И бихме умрели от глад. Не бихме могли да се изправим на два крака, защото "вертикално" би могло да се тълкува всякак, а и какво е това "крак", при условие, че всеки може да си го тълкува различно. При някои може да е крак, а при други ръка - значи някои бебета могат да предпочетат да ходят с главата надолу. Защо давам тези малко прекалени примери - защото Солипсизмът всъшност се проваля на всяка стъпка, по причина, че нищо от мисловната схема, която предполага, не може да издържи теста на реалността. Защото бебетата не ходят на ръце, а се опитват да се изправят на краката си. Всички бебета. И това става преди да са разбрали какво означава "солипсизъм". И майките не танцуват с пълната лъжица, защото ненадейно са открили в балета с пюре ново призвание в живота си, а се опитват да ни нахранят. Дори когато идея си нямат какво е "солипсизъм" Тест за реалност конкретно в хипотетичния случай, който посочвам по-горе, да нарека някого "идиот", за да проверя дали той се е обидил, би бил че той просто ще ми отвърти един шамар. И, съгласете се, това е много по-вероятно, отколкото да ми обясни, че той самият всъщност не е идиот, а говореща краставица и всяко негово оприличаване с човек е моя концептуална грешка. Ако излезем от този краен "идеализъм", дори самото допускане "какво, ако моят ум е единствен в света" е също толкова излишно, колкото и "какво, ако живеех сам на пустинен остров". Защото освен ако човечеството не бъде изтребено до крак с изключение на собствената ни личност (крайно малко вероятно), нищо от това няма да се случи. И толкова за солипсизма Бтв, за да се върнем към научността, съществува малкоизследван синдром, наречен "солиптичен". А е малко изследван, защото се среща при хора в дълга изолация, напр. при астронавтите: https://en.wikipedia.org/wiki/Solipsism_syndrome

Не само за мен, според мен всеки би се съгласил, че използването на персонална атака на опонента не е начин за водене не само на спор, но и на разговор. Ако атакувате хората на лична основа (по описания по-горе пример), вместо да разговаряте с тях спорменски, те просто ще спрат да разговарят с вас, а и да ви четат. От това искам да ви предпазя, преди да се е случило. И спирам, вече наистина. Защото подобни обяснения, особено когато се налага да се повтарят, съсъпват иначе смислените теми.

Под спортменство не визирам състезание, а етика. Етичен начин на водене на спор. Параметрите на този етичен начин на водене на спор са описани по-горе.

Абсолютно не, една теза може да е всякаква и като цяло там нямам възражения. Имам възражения срещу неспортменските методи. Защото с неубедителна теза не могат да се оборват аргументите на другите, които за разлика от тезите на критиците, са били подкрепени с необходимите методи за верификация. Оборване би могло да се случи само с надлежна и обективна верификация на контратезата. Оборване със сигурност не се случва с персонални атаки срещу личността на пишещия, атаки върху избраната форма на поднасяне или атаки върху това, че той е избрал да играе спортменски, като аргументира тезите си надлежно (с позоваване на източник или с позоваване върху консенсус). И пример, когато някой казва. че от Галилей насам считаме, че земята е крълга (и подрепя тази теза с надлежни доказателства и позоваване), не е спортменски да се държим с него по следния начин: - Ти си тъп (формулирано индиректно, чрез присмехулно отношение), психически не ти е нещо наред (формулирано чрез опит за психоанализ, навлизане в личното пространство), това, че земята е крълга са някакви твои проекции, защото може и да не е кръгла (релативиране на знанието и компетентността на другия - което пак е персонална атака) и защо това се подкрепя с линкове (атака върху етиката на другия), вместо сам да измислиш, че земята има формата на поничка? Е това не можеш да го измислиш (атака върху способностите на другия), защото не си способен на критично мислене, а само се замеряш с някакви доказателства на тезите си (атака върху етиката на другия). (Горното не е точен цитат, а илюстрация на използваните методи за омаловажаване на другия, а не на тезата му.) Спортменско отношение би било да се докаже надлежно - или с позоваване на необходимия научен консенсус, или с лични и проверими по научен начин експерименти, че земята е квадратна. Неспортменското отношение (или ад хоминем критиката) не само че не защитава нищо, то обрича всеки разговор на предначертан провал. И отново: Никой няма нищо против формулирането на собствени тези. Въпросът е как. И доколко формулирането на собствена теза не става с прекрачване на границите на другия и за сметка не на неговата теза, а на неговата личност. Личността, както знаем, е неприкосновена. Такава би трябвало да остава и в една дискусия.

Това не са различни смисли, това са различни конотации. Денотация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Денотация_(лингвистика) Конотация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Конотация Конотация и денотация не са отделни неща, те са аспекти на един и същи езиков знак. Конотациите не са и арбитратни, много от тях са продукт на консенсус. Поради която причина всички отлично разбираме каква е разликата между "жена" и "мацка" и "кифла". Както и отлично знаем, че "мацка" в даден контекст не е "котка", а "кифла" не е нещо за ядене. Вижте примера с "мутра" в долния линк: http://ebox.nbu.bg/semiotika/semiotic/lessons/lesson08.htm Арбитрарна донякъде е само връзката между комбинациите от звуци, които съставляват думите, и тяхното значение. И то донякъде, защото има и иконичност (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4123678/) Езиков солипсизъм е невъзможен Да, може на нас лично да ни се иска да се разграничим от обкръжението си, езиковата си общност или дори човечеството, но това би било само поза И това при все способността чрез езика да се създават художествени произведения, където смисълът нерядко се решава в съвкупност. За пример вижте известното есе на Никола Георгиев (https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Георгиев_(литературен_критик)) за "Спи езерото" на Славейков. Където буките, едно здраво и солидно дърво, тръпнат и имат "вити гранки" - нежни клончета, докосващи езерото. Все едно не клони на бук, а клончета на някакви ефирни... плачещи върби: https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/spi.htm Но и тогава за смисъла няма кой знае какви спорове. Пак не е арбитрарен, защото стихотворението в нашата култура и на нашия български език (с това "свождат" и с тези "гранки") го разбираме всички. Както и всички в еднаква степен виждаме картината, която се рисува - тази съвкупност на смисъла, разбирането отвъд денотацията на отделната дума, я решаваме ние всички, по сходен начин. В превод вече не е същото, което означава, че по смисъла на един езиков артефакт в културата, в която той е създаден, е визможно да съществува етнокултурен консенсус, и този консенсус най-често изчезва, когато същото нещо се преведе на друг език за употреба от друга култура. А щом има консенсус, езикът не е солиптичен.

Може би не е станало ясно какво имам превдид. Във форумни условия да се следва горното не е задължително, само желателно, ако се следва обичайната научна етика. Но е крайно нелепо срещу позоваването или предлагането за четене на различни публикации да се протестира (за да се тролят пишещите, вместо да се дискутира предложеното от тях), при условие, че където и да се пише за наука, то е задължително. Явява се неразделна част от същата тази научна етика и следва да е неписано правило и във форум, посветен на науката. И не е редно, изобщо, тези, които не следват научната етика, да тролят тези, които я следват. Както в темата, къде пряко, къде непряко, биват тролени няколко от пишещите. Може, но не във форум, целящ популяризирането на науката. С което спирам, с извинения към автора на темата. Но това беше и в отговор на начина, по който се реагира и на неговите постинги.

Eдното не изключва другото. Ето пример. Хипотезата Х, направена от У, твърди, че Z. На базата на горепосоченото (цитиране+източник: "Според хипотезата Х на автора У нещо си стои по начин Z"), ние формулирахме нашата хипотеза А (собствена идея) и след извършването на проучване/изследване/експеримент B (приложено в доказателство) по методология C (предоставяне на възможност за верификация чрез повтаряне на същия експеримент от друг екип, повтаряемост на резултатите), стигнахме до извода, че хипотезата Х има следните слабости (1,2,3), и затова твърдението Z не е вярно. В този стандартен пример имате и двете. Стандартен, защото се среща навсякъде по научните публикации.

Разбирам и двете.

За справка, неприемливите практики: https://www.iki.bas.bg/files/Nepriemlivi nauchni praktiki.pdf Там изрично пише следното: Формите за научно престъпление, съгласно тази класификация, са: 1. Публикуване на неверни, объркани, подвеждащи, манипулирани и голи твърдения. 2. Фабрикуване на данни (използване на измислени наблюдения и данни). 3. Фалшификация на данни (съзнателно изкривяване на данни). 4. Плагиатство (заимстване на идеи, данни или текстове без разрешението на автора) Струва ми се излишно във всяка втора, ако не и първа тема, в която участвам или реша да погледна, да се разправяме за цитирането, затова считам този обяснителен постинг за последен. Оттук нататък само при повдигане на въпроса само ще се позовавам на правилата в линка по-горе. Както се вижда и по-горе, цитирането/посочването на първоизточник е АБСОЛЮТНО задължително за научните публикации, ерго следва да е и желателно - а не обект на постоянни излишни дискусии - във форум с научна насоченост. Иначе форумът се превръща в обикновена говорилня, където всеки може да изпляска всичко, колкото и недостоверно, непроверимо и невалидно да е то. Всеки, имал достъп до висшето образование изобщо би трябвало да е наясно със задължението да се посочват източници и да не се пишат голи твърдения. Ако хипотетично някой го научава от мен, то ми възниква въпросителна как изобщо някога е писал курсови или дипломни работи, като там без посочване на източници не може изобщо - анулират се. Но по-важно, Мисля че е и редно да се отбележи, че желанието за отклоняване на дадена тема в ненужни обяснения защо това, което се пише, се пише по начина, по който се пише, се нарича тролене и това следва да не се толерира.

Aко това камъче беше в моята градинка, самото име на форума предполага, че хората тук са читатели. Ерго размяната на четива е съвсем в реда на нещата. С оглед на научния профил на форума, следването на установените в научната област добри практики твърденията да се подкрепят с необходимата библиография считам за задължително. Ако човек не го прави, това се явява плагиатство. Дори когато не цитира, а резюмира идеите на други или развива собствени тези, основани на това какво му е известно в съответната област. По простата причина, че каквото му е известно, му е станало известно благодарение на труда на други, които следва да бъдат посочени. Дори когато човек употребява единичен термин в публикация с научна насоченост, от него се изисква да се посочи първоизточника на този термин, защото ако не го направи, това е плагиатство. Е, това е форум и подобна строгост при публикуване няма, но етиката между хора, имащи общо с науката, продължава да важи и тук. Да не говорим, че това е знак за уважение към четящите.

Mного разстройства имат маладаптивни стратегии, които обаче повишават общата функционалност. Напр. "самостимулиращото" ("stimming") поведение в аутизма може да изглежда малоадаптивно, но всъщност помага на човека да се успокои, "регулира", както се нарича това, и да продължи да функционира, продължавайки със задачата, която си е поставил. Това, което може да се счита за "нежелано поведение" от външните хора, всъщност има положителна роля върху общото функциониране. Затова и на мен този паралел ми се вижда интересен. Струва ми се ползотворно хипотезите й да се проверят. Офтопик се явява постингът ми, обаче, затова няма да се разпростирам. Във философски смисъл солипсизмът се явява класически пример за редукцио ад абсурдум.

Вижте тази публикация: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/09515089.2017.1410877 Там: The primary manifestations of schizophrenia, in my opinion, and as are compatible with many other theorists’ views (e.g., Sass & Parnas), are basic self-disturbances leading to the adoption of a solipsistic lifeworld that provides fertile ground for the development of psychotic phenomena such as first-rank symptoms. This paper aims to provide an integrated account of the structure of self-disorders found in schizophrenia and shed further light on the issues of paradoxicality and solipsism which are often overlooked or ignored in the clinic. In particular, I hope to contribute to deciphering the puzzle of how a patient adopts a solipsistic stance in the first place. Given the benefits of applying phenomenological theories to actual clinical practice (Škodlar, Henriksen, Sass, Nelson, & Parnas), such an analysis is necessary for, and beneficial to, the current debates about the nature of self-awareness in schizophrenia, as it can lead to further phenomenological insights and implications for both research and therapeutic advances. Сега я открих, затова не мога да я потвърдя или опровергая, но ми се видя интересно.

То всъщност е следствие. Амигдалата е една от засегнатите области на мозъка, но човек така се ражда. Впоследствие, благодарение на развитието си, може да преодолее или подсили социопатните си черти. (Пишейки това съм длъжна да отбележа, че неврофизиологичните дефицити не са еднозначен предиктор на дадени нежелани поведения - защото човек може в някаква степен да бъде приучен към желаните, това специално свързано с превенцията на престъпността. Защото не можем да инкарцерираме хората превантивно, без да са извършили нищо нередно, само защото амигдалата им не е съвсем наред.)

Коя е тя? Не можах да изведа това от последвалото, а ми стана любопитно. Вероятно сте писали и другаде, но съм го пропуснала.

Аз не ви реагирам, отговарям ви, защото поставихте тема за обсъждане Е, ако искате да не го правя, няма проблем.

Ето тук можете да намерите обяснение, конкретно за случаите, за които говорите, а те касаят способността да се чува и осмися реч: http://www.cochlea.eu/en/auditory-brain Но за да е налице съзнателно възприемане на постъпващи звукови стимули, е необходимо и първичният, и ретикуларният* път да са запазени. Това ще го видите в последния параграф. Ако го има само първичният път (а той по анатомични причини е по-кратък от първичните пътища, необходими за останалите сетива, напр. зрение или усещане за досег, ерго при локализирана мозъчна травма има по-голяма вероятност да е бил запазен), то чуване може и да има, но съзнателно чуване няма, тоест няма как човекът да осмисля, че чува нещо. Това е като при съня. Можете да чувате по принцип, но няма да чувате, докато спите дълбоко. Затова можем да спим на музика, примерно. Или в превозно средство. Както и способността да се мисли (което в линка го няма там) - способността да се осмисля какво ознава постъпващата сензорна информация е съществена за това дали е възможен отговор "да" или "не". Дали тези способности ги има зависи от степента и мястото на увреждане**. Терапии на хората в кома, основани на сензорна стимулация, има от осемдесетте насам. Ефективността им не е катерорично показана. *Ето тук можете да прочетете повече за ретикуларните неврони: https://medpedia.framar.bg/физиология/механизми-за-възникване-на-съня **Тук пък можете да видите какво е необходимо, за да може ретикулатната система да работи и човек да може да е в някаква степен на съзнание. Както и кога тя престава да функционира: To be awake, the reticular activating system (RAS) must be functioning, as well as at least one cerebral hemisphere. (Трябва да имате функционална ретикуларна система и едно незасегнато мозъчно полукълбо) If a person loses consciousness, either the RAS has stopped working, or both cerebral hemispheres have shut down. The reticular activating system stops working in two situations: Brain stem stroke: cells in that area of the brain stem have lost their blood supply and the oxygen, and glucose that it delivers. This shuts off the reticular activating system. This event is either ischemic (blood supply is lost), or hemorrhagic (bleeding occurs and damages the reticular activating system). A pre-death event: increased swelling in the brain pushes down on the brain stem and causes it to fail. (https://www.medicinenet.com/coma/article.htm#what_are_the_causes_of_a_coma) ---- Хм, случайно във форума да има анестезиолог? "`Помощ от приятел" :)) Че да не почна при въпроси повече в медицинската, отколкото в психологическата част да засичам :))

Ами ето, тук правите грешка, Рамус. Това, че някой оборва или оспорва аргументите ви (а има за какво), не значи, че на него нещо не му е наред (дисонанси и т.н.), а че е възможно аргументите ви да не са добре изложени, да не отговарят на научната истина, да не следват неопровержима логика, или не се основават на научни факти. Това е атаката "ад хоминем", за която говорех в началото. Някой спори с вас и вие започвате да го анализирате него (пак не на основата на научно потвърдими методи - което прави заключенията ви невалидни), вместо да вникнете в това, което ви казва или просто да аргументирате собствените си твърдения, като му покажете, че критиката му е несъстоятелна. Да, с мен наистина не постъпвате така, но не постъпвайте така и с другите, така диалог с другите участници няма да стане. Приемам, че е възможно да не сте свикнал на среда, в която всичко, което казвате, подлежи на подлагане на оценка за достоверност или критика. Но академичната среда - и средата на хора, занимаващи се с наука или обучени в научния метод, винаги е такава. Мога да ви уверя, че те подхождат по същия начин не само към вашите, но и към собствените си умозаключения - подлагат ги на оценка, докато не се уверят, че те отговарят на някаква обективна истина, потвърдима по емпиричен или научен начин. Ако пишете неща, неотговарящи на научната истина или непотвърдими по емпиричен начин, винаги ще се срещате с подобна критика на място, където има хора, съблазнени от науката или с академичен/изследователски опит. Когото е страх от водата, не влиза в морето, или там каквато беше съответната фраза за това Но ако искате да прецизирате собствените си заключения, вслушайте се в критиките. Те ви показват къде има нужда от корекции. Ако ви е любопитно, на този линк ще намерите цял курс за това, за което говорех накратко по-горе: https://courses.lumenlearning.com/boundless-psychology/chapter/defining-emotion/ Там ще видите зашо човек няма как да изпитва емоция, без да е придал на афекта си някакво значение, да е установил някаква причинно-следствена връзка, тоест без да е помислил какво изпитва. Не защото това е някакъв наш прочит, а защото това е установено благодарение на интегрален научен подход, свързващ невронауката с психологията.

С кое не сте съгласен?

Шпага, много лошо са написани тези неща, не ги четете Изпреварих ви малко и написах в друга тема.

Бързам да напиша, преди темата да е напреднала. Когато човек е в кома, той може би може да мисли и да изпитва емоции, но не и да усеща. И разликата. Усещате, че нещо ви диша във врата. Ако се обърнете и видите, че това е любимата ви жена или дете, ви става приятно, изпитвате радост. Ако се обърнете и видите, че това е мъж и не сте хомосексуален, вероятно изпитвате раздразнение. Ако се обърнете и видите, че това е лъв, изпитвате страх. Това е разликата между усещане (способността на сетивните рецептори да улавят информация и нервната ви система да я привежда до съответните части на мозъка за последваща обработка) и това, какво изпитвате в резултат от обработката и тълкуването на тази сетивна информация. Сега, въпросът е можете ли да изпитвате нещо, без сетивен input. Ами, можете, защото можете да изпитате паническа атака без изобщо около вас да има нещо застрашително. Или може да ви стане тъжно не защото виждате нещо тъжно наоколо, а защото си размишлявате. Доколко това става, докато сте в кома, не можем да знаем със сигурност, но не е изключено. Но в кома не усещате нищо, тоест няма да усетите, дори някой да ви отреже единия крак. Индуцурана кома затова и се използва - защото пораженията върху тялото ви са такива, че няма никакъв начин да бъдете достатъчно обезболени, и те първо трябва да бъдат поправени с хирургия и да зарастнат. И по медицински причини, за да може тялото ви да се блокира, за да се контролират или минимизират дадени процеси. Но е възможно да изпитвате психоза, от медикаментите.