dora

Точно така.

Точно така, а текстът на конвенцията, ето този по-долу, е стандартен текст за всички документи против дискриминацията, които са ми попадали, вкл. корпоративни такива. Ето го: The implementation of the provisions of this Convention by the Parties, in particular measures to protect the rights of victims, shall be secured without discrimination on any ground such as sex, gender, race, colour, language, religion, political or other opinion, national or social origin, association with a national minority, property, birth, sexual orientation, gender identity, age, state of health, disability, marital status, migrant or refugee status, or other status. Единственото ново, което виждам в стандартния текст, е добавката на мигрантския или бежански статус, но това е напълно резонно с оглед на променящата се ситуация: Това, че някой е мигрант от близкоизточна държава към европейска, не му позволява да си бие жената на европейска територия. Тоест, правата, с които се ползват европейските жени (да не бъдат бити), се прилагат с еднаква сила и на жените от неевропейски произход, когато са на европейска територия. Имам чувството, че депутатите не само не знаят английски и не са чели стандартни международни документи през живота си, ами и изобщо не разбират това, което четат и за какво се отнася то. Eто и пример как този тип стандартен текст против половата дискриминация се появява на страницата на университета в Харвард, да речем: https://diversity.harvard.edu/pages/statement-equal-opportunity-laws-and-policies ("prohibits discrimination in employment on the basis of race, color, religion, creed, sex, sexual orientation, gender identity, national origin, ancestry, age, veteran status, disability unrelated to job requirements, genetic information, military service, or other protected status.") Университет на Колорадо: https://www.colostate.edu/equal-opportunity/ ("Colorado State University is committed to providing an environment that is free from discrimination and harassment based on race, age, creed, color, religion, national origin or ancestry, sex, gender, disability, veteran status, genetic information, sexual orientation, gender identity or expression, or pregnancy") Microsoft: ("Microsoft does not discriminate against any employee or applicant on the basis of age, ancestry, color, family or medical care leave, gender identity or expression, genetic information, marital status, medical condition, national origin, physical or mental disability, political affiliation, protected veteran status, race, religion, sex (including pregnancy), sexual orientation, or any other characteristic protected by applicable laws, regulations and ordinances.") Или Dell: http://www.dell.com/learn/bg/en/bgcorp1/corp-comm/equal-employment-opportunity-policy-statement ("without regard to race, color, religion or belief, national, social or ethnic origin, sex (including pregnancy), age, physical, mental or sensory disability, HIV Status, sexual orientation, gender identity and/or expression, marital, civil union or domestic partnership status, past or present military service, family medical history or genetic information, family or parental status, or any other status protected by the laws or regulations in the locations where we operate.") IBM: https://www-03.ibm.com/employment/ibm_eo_statement.html ("Аll qualified applicants will receive consideration for employment without regard to race, color, religion, gender, gender identity or expression, sexual orientation, national origin, genetics, disability, age, or veteran status.") Всяка нормална самоуважаваща се компания в света има подобен антидискриминативен текст... Българските депутати обаче сега научили, че има такова нещо и били шокирани (?!?!). То бива неграмотност, бива... От СДС и БСП не я очаквах, обаче...

И още, относно конвенцията: http://www.mediapool.bg/sds-i-bsp-zaedno-protiv-istanbulskata-konventsiya-news273820.html Оттам: СДС: "В нашата вяра и традиция има само два пола – мъже и жени. За нас понятието „социален пол“ не съществува не само в правния, но и в ценностния ни свят. Българското общество е консервативно, а не либерално, както се опитват да внушат някои политически и неправителствени организации." Това е доста явен завой. По-долу са цитирани пасажи от предизборната платформа на СДС от 1990 година, когато тя изобщо не беше "консервативна" партия против неправителствените организации, борещи се срещу дискриминацията. Нито пък отстояваше хомофобията като "зачитане на националните особености". БСП: "Но няма как да приемем текстове в Истанбулската конвенция, които задължават : "страните да предприемат мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на стереотипни роли за жените и мъжете". С други думи: "жено, я марш в кухнята, че като ти отвъртя една!" За още по-обезпокоително обаче намирам това, че явно в СДС и БСП никой не знае английски, след като не им е минало през ума, че "социален пол" е българският превод на "gender". --- ***От предизборната програма на СДС през 1990: "СДС е против всякакви форми на политическа, социална, етническа и религиозна дискриминация. Той е за плурализъм на интересите, за диалог, компромис и съгласие в името на националните и общочовешките ценности." "Човешкото достойнство е свято и нищо не може да оправдае неговото накърняване. Намесата на държавата в личния живот на гражданина е допустима само в точно определени от Конституцията случаи. За нас човешките права са естествено присъщи на всяка личност. "Основен принцип в дейността на СДС са и ще бъдат правата на човека и гражданина, провъзгласени във Всеобщтата декларация за правата на човека, в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, и в други международноправни актове. Те трябва да се прилагат пряко, в съответствие с принципа за приоритета на ратифицираните международноправни документи по отношение на вътрешното законодателство. СДС поема задължението да изгради конкретни правни административни и обществени механизми, които да гарантират практическото осъществяване на правата и свободите на гражданите. В това отношение ние ще разполагаме с богатия опит на развитите демократични страни."

Абсолютно, но в конвенцията, чл. 4, точка 3 има разни "страшни" думички, като "малцинство", "сексуална ориентация", "статут на мигрант или бежанец", които веднага отключват първобитните хомофобни и ксенофобски реакции. Явно защото "педерастите", "мангалите" и "чужденците" не следва да имат човешки права и трябва да бъдат обект на насилие, защото не влизат в категориите, на които подобава защита от закона: "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут." Ако това са избраниците на народа, значи той споделя хомофобията и ксенофобията им. Популизмът е продукт както на индивидите, които го използват за собственото си йерархично и политическо израстване, така и на масовия човек, от чиито виждания той се възползва, за да се легитимира като представляващ широките обществени нагласи. С хвълянето на отговорността върху управленската класа, или конкретно върху популистките политици, заличаваме отговорността на избирателите, които са направили политическия им възход възможен. А не бива. Няма как да бъде "невинно подведен" по ксенофобски/хомофони идеи човек, човек, който не е поддатлив на ксенофобско/хомофобно мислене. Този, който се подвежда, очевидно е доволно рецептивен за подобни идеи, а с правото си на глас - и способен да ги извежда до високите нива във властовата пирамида.

Стига това да се счита за необходимо. В българския случай дневният ред на хората, които се оказват по стечение на обстоятелнствата на позиции, вземащи решения, е друг. Или паралелно на формалния дневен ред съществуват множество други, непрозрачни такива. Така схващат ролята си - така правят. Това няма да се промени от само себе си. Ако ценностната подложка, която поставя общественото благо на по-високо йерархично място я няма и на държавната институция се гледа или с антагонизъм (от тези, които трябва да изпълняват законите и да следват правилата) или с опортюнизъм (от тези, които неподготвени се оказват в положението да вземат решения), то нищо няма да се промени. Ако това е менталната рамка на всички, друг елит няма откъде да се вземе. Кой да го произведе и кой да го издигне?

Това е закономерно, хората гласуват за тези, в които им е най-лесно да се разпознаят. Ако нищо от това, за което говорите, не се схваща като нередно или неподходящо, то какво му е на кандидата? Тпва важи за много съществена част от избранниците.

Разбирам, че имате предвид "националноотговорен" или "общественоотговорен" елит, но този елит всъщност не прави нищо по-различно от това, което прави обикновеният гражданин, като поставя своя частен интерес над обществения, и изобщо над представата за каквото и да било "обществено благо". Тоест отново опираме до андрешковщината, в метафоричния смисъл на думата - представата, че държавата и нейните инстутиции са враг и трябва да се саботират по всеки възможен начин, ако това спомага краткосрочното лично добруване. Затова мисля, че е порочно да се прави такова разделение между елита и обикновения гражданин. Разлика всъщност няма. Издигайки се в социалната йерархия вследствие на различни обществени сътресения, днешният представител на елита прави точно това, което е правил и когато е бил на най-ниското стъпало на пирамидата - държал се е противообществено всеки път, когато това му се е струвало целесъобразно. Дали с нарушаване на правилата за движение по пътищата, дали с укриване на доходи (сива икономика), дали с даване на подкупи на държавни служители, дали с прескачане на забраната за тютюнопушене, дали с хвърляне на фасове и боклуци навсякъде по тротоарите и на пластмасови боклуци по парковете и сред природата, няма значение. Нищо от това поведение не е в обществена полза, но се практикува масово и без никакво чувство за неудобство.

Защо да няма елит, има. Като той си има и обществена роля, изгражда и контролира обществените взаимоотношения така, че да запазва и умножава привилегиите си - както навсякъде, като цяло. Имаше си партиен елит по време на комунизма (изграден от хора, обучени до трети клас); има спортен елит (известните спортисти), интелектуален елит (лидери на общественото мнение), политически елит (лицата в правителството, парламента), икономически елит (олигарсите, собствениците на големи или множество икономически обекти). Проблемът е, че немалка част от този елит е резултат на непрозрачни, а нерядко и престъпни, процеси. Напр. с това, че е тясно свързан с бившата Държавна сигурност, или е с откровено престъпно минало (злопуптреба с бивша държавна собственост). Този елит е продукт на политическата активност или пасивност на гражданите, защото реално в по-ново време придоби достъп до управлението на държавата благодарение на начина, по който те гласуват.

Пак здрвейте, Ник Прозрачно управление не можеше да се случи без лустрация*, дори то да е "дясно". Такава никое правителство не успя да осъществи, с резултатите, които виждаме днес. --- *https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/01/23/248470_konstitucionniiat_sud_sbogom_na_lustraciiata/

Точно така, но за някои от нас това бяха различни протести. За едни - за скъсването с комунизма и "цивилизационния избор", тоест управлението, което ще направи необходимото за присъединяване в евроантлантическите структури (речта на Паси за членство в НАТО е от 1990 година, откогато е и старегическата цел на еврочленството*, нищо, че официалната молба е от 1995). За други - само за съдържанието на джобовете им. Оказа се, че вторите са огромното мнозинство, а първите реално сме присъствали на протест, който всъщност никога не се е състоял. И тук пак стигнахме до политическата култура или по-скоро нейното отсъствие. Честита нова година, всъщност --- (*по спомен, защото сега не мога да намеря документа, еврочленството е още в първата програма на СДС от 1990 година).

p.s. както и облича това свое нежелание в какви ли не порочни идеологии (неонацонализъм - и с фашизоидни оттенъци, и с ревизии на историческата истина за поддържане на някакъв грандомански псевдоисторически дискурс, и пренаписване на близкото минало с цел легитимиране на комунистическия режим, и"топла славянска връзка" и т.н), само и само да го оправдане, задълбочи и циментира за неограничено време,

Съгласна съм, Ник. Само нв ми се пишеше в подробности. Искаше ми се да изведа само есенцията. Вкл. защото тя стои и в нежеланието на Германия и Холандия да се присъединим към шенгенското пространство (корупция, липса на правова държава), така и във всъщност най-важното, което ни отличава. В началото на промените нерядко бе лансирана тезата, че с вземане на необходимите мерки за оздравяване на икономиката нещата ще си дойдат на местата. Още тогава обикновено проявявах несъгласие с тази теза,, защото бях на мнение, че без правова държава само икономически мерки ще доведат до криминална икономика, мафиотска държава. Според мен първото, което трябваше да се направи, е лустрацията и правовостта. С нея и икономическият ръст щеше да е по-бърз, и общото обществено изоставане нямаше да е толкова драматично. Само че правовостта опира и до всеки един гражданин. (Дори да оставим настрана липсата на политическа воля). Резистентността му към промяна пък според мен е разковничето. И всъщност основния демотивиращ фактор на младите и образовани хора да останат в държавата. Говоря и от личен опит. Не икономическите несгоди, не тежкото наследство от политическото минало. "Врагът" всъщност не е политическата класа - това е най-трудно да се осъзнае като цяло. Защото ако беше само тя, за младия и образован човек няма нищо по-мотивиращо и вдъхновяващо от дисидентството. Под силата на обществения натиск, ако е мотивиран от едни и същи идеи, политическата класа би могла да бъде приучена да ограничи порочните си практики. В "дисиденството" си обаче този млад, образован човек е пренебрежимо малцинство и няма съучастници. Не защото масата е доволна от управляващите си, а заради резистентността и към промяна, "Врагът" ерго се оказва масовият съгражданин, който няма никакво намерение да се променя и изборът да се напусне държавата се явява логично продължение на малката вероятност този съгражданин в обозримо бъдеще да сподели визията ни за бъдещето. Като говорим за мотивиращата сила на дисидентството, обнадеждени, през лукановата зима и зимата на 1997 всички, които напуснахме държавата, бяхме по площадите. После се оказа, че не е имало смисъл. Не за нещо друго - разбра се, че сме нямали критична маса съмишненици. Защото вече сто години масовият съгражданин не може - или според мен просто не желае да слезе от магарето (вижте фотографията по-горе).

Всъщност това не е задължително. Единственият и най-прост път към това България да стане "европейска" държава е просто да се спазват правилата. Не е наложително човек да е чел Киркегор или да познава из основи изкуството на италианския ренесанс. Достатъчно е, понеже почнах с аналогии с правилника за движение по пътищата, просто да не се качва на колата кьор-кюрук, да не се държи като задник на пътя, да не гази пешеходците там, където трябва да им даде предимство и да не отнема това на линейките. Прехвърлете това към поведението на гражданина във всяка сфера на собствения му, обществен, икономически и политически живот, и ще видите, че това ще го направи европеец. Нищо друго. Затова и като "европейски ценности" (http://europarlamentti.info/en/values-and-objectives/values/) всъщност са формулирани само няколко принципа, но ключовият е наличието на правова държава. В практически план, в живота на обикновения човек, който по длъжностна характеристика не отговаря за устройството на съдебната система, това означава само да спазва правилата. Правейки го безотказно сам, това му дава правото и основанието на легитимно недоволство и търсене на отговорност на всеки, който ги нарушава спрямо него, вкл. представителите на политическата класа.

Здравейте, Фружин Асен, Аз не говоря толкова за гравитиращите около политическите партии за собствени облаги, а за масата хора. Показателно е, че за масовия човек това да сме "европейска" държава се свързва изключително и само със сравнения на доходите. Когато се прибирам от чужбина, за всичките тези години познати никога не са ме питали: "на запад отнема ли се предимство на линейка?" или "на запад газят ли пешеходците по пешеходните алеи?" или "на запад паркира ли се на тревата?", "на запад шантажират ли се хората да дават подкупи при всеки повод?", или "на запад купуват ли се гласове?". Винаги хората без опит в друга държава ме питат кое колко струва и какви са им заплатите. Тоест, в очите на средния българин "европейска" държава сме само, когато заплатите ни са същите и можем да си купуваме същото количество потребителски джинджифайки, колкото западните държави. Или за да можем на материалния фронт да ги мимикрираме още по-добре, без ценностово - манталитетно (!!!), организационно и общественополитически да се променяме изобщо. Тази резистентност към всякаква промяна е у обичайния гражданин, не у тези, които желаят да я видят у колкото се може повече хора, и предпочитано в рамките на собствения си живот.

Здравейте, ако е необходимо да го напиша по друг начин: правим недотам успешни опити за външна мимикрия, без никаква вътрешна (ценностна) подложка, нито намерение такава да се формира някога. Светкавично усвояваме "лъскавите" според нас "западни" модели в чисто потребителско отношение. Вижте как се обличат хората, вижте какви мобилни телефони използват - обикновено тези с нормални доходи - последните модели, да не би ако моделът не е точно последният, някой да ги погледне лошо и да реши, че са някакви фосили от миналото, или че ах, нямат пари за айфон - какъв срам, божичко. Значителна част от познатите ми не могат да повярват как е възможно доскоро напълно съзнателно да нямах смартфон, при условие, че те са си закупили още първите излезли на българския пазар такива преди близо десетилетие. Извън този тип потребителска микикрия обаче с европейските държави продължаваме да имаме печално малко общо, защото не възнамеряваме да се постараем да не е така. Сигурно сте проследили цитираните почти навсякъде статии от няколко западни издания по повод на председателството. Те казват всичко. Ето: http://www.mediapool.bg/tsait-onlain-za-bulgaria-korumpirana-no-ne-sazdava-trudnosti-news273628.html Не виждам откъм принадлежност към Европа с какво България днес е по-рачзлична от времето, когато е правена долната снимка. Тогава - по първа мода, но на магаре. Сега - с последен модел айфон, но толкоз... Простете, пиша го по-скоро с тъга, отколкото с цинизъм. А снимката е чудесна, всъщност

Моят отговор, съвсем накратко: - да, откъм достъп до потребителски стоки и някои материални постижения, както и откъм заимстване на някои практики, но ашладисани към местните условия, така че само формално да приличат на европейските; - не, откъм всичко друго.

Чета внимателно етикетите на продуктите. Не купувам продукти, които съдържат скрита захар и натриев глутамат, както и множество Е-та. Внимавам с консервантите, гледам да са от по-безобидните. Предпочитам необработени продукти. Тоест вместо салам купувам месо, вместо сладкиш купувам брашно, захар, масло и яйца, какао (и т.н., според рецептата) и го правя сама. Вместо портокалов сок от кутия, купувам портокали. От газираните напитки купувам само обикновената газирана вода, никакви напитки с подсладители, захар, оцветители, ароматизтори. На нея й слагам лимон или парченце пресен джинджифил, или парченце краставица, стрък мента, както дойде. Не пържа при готвене. Слагам съвсем малко сол, компенсирам с повече подправки. Никой вкъщи няма затлъстяване, макар да не спортуваме. Което не е добре, но няма време....

Пак говорите за предназначение.

Аз не цитирам себе си, а ранния Витгенщайн. Това е от едни тетрадки със записки, водени докато е писал "Трактата". Какво той разбира под смисъл е обект на цялостната му философия. Ранен Витгенщайн - доразвиване/оспорване (?) на идеите на Фреге и Ръсел, теория на пропозициите По-късен Витгенщайн - езикови игри В това есе има добър и що-годе подробен преглед на идеите му, свързани с религиозността: https://hengstmengel.wordpress.com/2010/02/22/philosophy-to-the-glory-of-god-wittgenstein-on-god-religion-and-theology/ Ако трябва да цитирам себе си, то цяла наука (семантика) се занимава с това какво е смисъл - от езиковедска гледна точка , но идеята, която съм най-склонна да приема за себе си, в едно изречение: смисълът е резултат от консенсус коя пропозиция е вярна и коя - не. Като условността на "вярна" не играе роля - важен е консенсусът. Това е по-скоро в духа на (ранния (?)) Витгенщайн, но и не, Хабермас: https://philosophymasters.wordpress.com/tag/consensus-theory-of-truth/

Вие не говорите за смисъл, а за предназначение.

"Знам, че светът съществува. Че се разполагам в него както окото ми се разполага в зрителното ми поле. Че нещо относно света е проблематично и ние го наричаме негов смисъл. Че смисълът не е в света, а извън него. Че животът е светът. Че моята воля прониква в света. Че моята воля е добра или лоша. Следователно че добро и лошо някак са свързани със смисъла на света. Смисъл на живота, тоест смисъл на света, наричаме Бог. И свързваме това със сравнението с Баща. Да се молим означава да размишляване за смисъла на живота." Лудвиг Витгенщайн, Тетрадки, 11 юни 1916. И по-късно: "An einen Gott glauben heißt, die Frage nach dem Sinn des Lebens verstehen. An einen Gott glauben, heißt sehen, dass es mit den Tatsachen der Welt noch nicht getan ist. An einen Gott glauben, heißt sehen, dass das Leben einen Sinn hat." ("Да се вярва в Бог означава да се разбира въпроса за смисъла на живота. Да се веряа в Бог означава, че фактите в света не са край на въпроса. Да се вярва в Бог означава да виждаме, че животът има смисъл." Лудвиг Витгенщайн, Tетрадки, 8 юли 1916 ---- Ако Бог, тоест смисълът на света/живота, е извън света, той отговаря ли на условията на тази анкета? :)) Преводът и на двата текста е мой и може да не съвпада със съшествуваш (?) - "официален" - превод. -----

Не съм си и помисляла да се застъпват за мен; ако за някого, то за женицата трябваше да се застъпят. Но дори и не това, не видях и за миг убеждение, че това, което се разиграва пред очите им, е дълбоко нередно. Вероятно защото те също щяха да дадат пари под масата, белким лекарите се омилостивят (?!) и си свършат работата.... Или какво? Корупцията винаги има две страни - този, който взема и този, който дава. "Пирогов" е спешна болница, там не се ходи с направление, нито от глезотия, по собствено желание. Там човек се оказва, и това, че в там, означава, че му се е случило нещо извън контрола му. Плащания на ръка не би трябвало да се случват по никакъв повод и по никаква причина. Да се изискват още по-малко.... Защото както тези, които имат, ще дадат - хей така, за всеки случай - така и от тези, които нямат, ще бъде взето, пред всчки, без капка неудобство или срам, с презумцията, че това е нормално. И хей ме на мен, възмутената, на бял кон и с журналистическа карта, да развалям рахата на хората...

Това го говоря от личен опит дето се вика. Малцина са тези близки, които продължават да се интересуват какво става в здравната система след като човека се оправи. Надеждата е, че "повече няма да се налага да ходим по доктори", все пак важното е нашия близък да е добре, а той вече е добре. Добре, а защо така? Точно от гледна точка на човек, в чието семейство ракът е чукал няколко пъти, когато чуя за отношението на държавата към раковоболните, на мен лично - при все уравновесения ми нрав - ми кипват всички чивии. Защо хората се успокояват, защо престават да се интересуват? Защо не съчувстват на тези, които минават по техния път и не се опитват да им помогнат, като заедно настояват за промяна? Раковите заболявания се увеличават. Възрастта пада. Никой реално не е застрахован.

или заминават за други държави. И по друг ваш постинг, това с бърнаута е сериозен проблем за лекарското съсловие навсякъде, професията им е такава, чв колкото и професионално подготвени да са, работата с хора във възможно най-тежките и неприятните за тях моменти неизбежно си казва думата. Но това не е извинение нито за злоупотребите, нито за правенето на намеци за пари, нито за такива помоему свинщини, като да прибереш на болния и немощния последните пет лева, пред очите на всички - не за касата на болницата, не срещу бележка, а за да ги сложиш в собствения си джоб, без изобщо да се смутиш от това (?!). И без никой друг освен мен да намира това за осъдително?! Заплатите в някои сектори са печално ниски. Пример е "Бърза помощ". Но и това не е извинение. Бих излязла на протест с всеки лекарски екип за това, че при това нечовешко натоварване са принудени да мизерстват. Бих платила и дори помогнала с каквато сума е необходимо, но по ценоразпис и на болницата. Но не бих приела свинщина като гореописаните под никакъв претекст и при никакви условия. Когато малко по-късно в друга болница разказвах на друг лекар за случилото се, той попита: - Вие в чужбина ли живеете? - Да, защо? - Само живеещите в чужбина се възмущават.... -- ... И тук ще го напиша, че няма къде другаде: вечна памет на Д-р Йорданов от "Бърза Помощ": https://nova.bg/news/view/2017/11/11/198246/последната-линейка-на-софия-остана-без-своя-лекар Без да го познавам.

Сестри и анестезиолози също няма...