dora

Със сигурност не. Но са се примирили. Една ето такава новина, която и да било от тях, би взривила всяко западноеврпейско общество: http://zdrave.net/Новини/Стара Загора без лекарства за различни болести заради реекспорт/m2281 http://bnr.bg/post/100550827/onkologichnite-centrove-s-ogromni-dalgove-za-lekarstva https://clubz.bg/17604-onkobolni_ostavat_bez_lekarstva_i_ne_samo_te За този проблем медиите говорят в последните петнадесетина години. Чак през май тази година става ето това: http://bnr.bg/post/100835340/kiril-ananiev-proverkite-na-prokuraturata-v-zdravnata-kasa-sa-pritesnitelni И чак тази седмица излезе ето тази новина: http://bnr.bg/varna/post/100903967/zloupotreba-s-lekarstva-za-milioni-levove-razkriha-mvr-i-prokuraturata Никой гражданин сякаш не си задава въпроса обаче къде бяха МВР и прокуратурата в последните 15 години. В здравната каса през годините също нееднократно имаше установявани нарушения. Но пак нищо. Това е малко офтопик, но и не. Пиша това, защото подобен тип новини ме изкарват от кожата ми.

Не само природата, житейският опит на човека от самото му раждане, не може да бъде изличен. Психотерапевтичните усилия (поведенчески, когнитивно-поведенчески) не променят човека, те го научават на стратегии да се справя с неща, с които иначе не може - предлагат му различни сценарии и го научават в известна степен да контролира дадени поведения. И то не винаги. Затова и след години терапия има хора, които не успяват да изплуват и се самоубиват. Относно контрола над психиката, в разгара на студената война и САЩ, и СССР развиват свои програми за "конотрол на ума", за целите на "психологическата война". Ето информация за програма на САЩ: https://en.wikipedia.org/wiki/Project_MKUltra Днес този тип програми се считат за престъпно използване на психиатрията за политически цели, като резултатността им е силно оспорвана.

Същото и в цитирания по-горе доклад: "Любопитно е да се отбележи, че при олигархичните структури в България могат да се откроят два типа комуникационни стратегии. Първата, е „конспиративният тип поведение”. Собствеността върху компаниите и активите се прикрива с разнообразни техники през български и чужди юридически и физически лица. За целта се използват офшорни регистрации, компании и фондове с анонимни собственици и дори големи мултинационални корпорации, от които се купува правото за продаване на марката в страната, фран- чайз и т.н. Чрез доверени управители, наемани чрез доверени посредници, се „завземат” и основават нови фирми, холдинги, участва се в приватизация, купуват се активи. Втората стратегия е агресивният пиар. В този случай се използват различни техники за самореклама и лобизъм – от медийни кампании до купуване на политици и партии. Привържениците на подобно поведение създават или купуват средства за масово осведомяване (и техни представители), плащайки по такъв начин за медиен комфорт. "

Проблемът с българските медии обаче е: - че са под контрола на същите тези кръгове - че от самото начало на прехода се използват за саморазправа с политическите противници посредством масирани клеветнически кампании/"черен пиар" (както популярно се нарича отскоро) с методи, почерпени от десетилетния опит на държавна сигурност в дезинформацията* - (вследствие на което) общественото доверие в тях е близко до нулевото, въпреки че хората са изключително лесно манипулируеми/внушаеми и вярват и на най-сензационистките глупости. Бих заложила на гражданското общество, но такова е в зародиш. Проблемът е, че просто не трябваше да се стига до тук. Размирните 1990 години посяха семената на това, от което държавата ни ще страда с десетилетия напред. Много, много десетилетия. Поради липсата на обществена осъзнатост, както и всякаква политическа воля то да се прекрати или предотврати. Too little too late. ---- *http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1207:2013-05-04-06-41-53&catid=4:2011-01-06-11-11-47&Itemid=18

Ok, но тогава не виждам къде е спорът. Когато имаме "нормален" мозък, ние сме в състояние да преминаваме от едно действие към друго без съществени проблеми. Примерно четете си книга (решили сте, че това ви е приоритетът в момента и четенето за вас е по-йерархично важно от пиенето на бира, примерно), но ви звъни телефонът, вие оставяте книгата и отивате да го вдигнете. Това означава, че сте оценили звъна на телефона като input от околната среда с по-висок приоритет на важност от това да продължите да си четете, и моделирате поведението си на основата на новия външен стимул. Ето ви йерархично подреждане. Също така можете да предпочетете да игнорирате стимула, не вдигнете телефона и тогава го оставяте да си звъни. Значи четенето ви е по-важно от говоренето по телефона (йерархично). Или защото просто ви е неприятно да ви звънят, като ви прекъсват книгочетенето. Без дори точно да знаете защо ви е неприятно (несъзнателни елементи). При което или оставяте телефона да звъни (като междувременно се дразните, тоест тялото ви реагира според емоционалното ви състояние), или когато се раздразните твърде много, ставате и гневно излкючвате телефона (ей ви интеграция между по-високите, когнитивни фунции, напр. способността за вземане на решнение, и по-"ниските", вегетативни функции, като физиолоичната реакция на тялото при раздразнение, неприятното чувство от което ви кара без да си давате сметка за това точно какво се случва в тялото ви, да предприемете действия. Тоест да включите и двигателната функция в действие/фина моторика, двигателен контрол, и да прекратите неприятния ви стимул). След което теглите една майна на ум (способност за произвеждане на език, способност за възпроизвеждане на социално обусловено/контекстно поведение, но и степен на самоконтрол - не изпадате в истерия/дезинхибиция, не се въргаляте по пода и не ругаете безконтролно цялата вселена). Или на глас (способност за вокализация на езика) и продължавате да си четете Но това, че ви е звъннал телефонът, докато четете, и е трябвало да се отклоните от първоначалното си намерение и да го вдигнете, реагирайки на въшен стимул, нова сетивна информация от средата, не променя мозъка ви по никакъв начин (и не е "невропластичност"!). Само показва, че мозъкът ви функционира според очакваното и в рамките на невропсихиатричната норма. Колкото и в едно просто решение - да продължите ли да си четете или не, да вдигнете ли телефона или не - да са включени множество части на мозъка и множество процеси. Същото важи за вземането на решения и промяната на намеренията на основата на външен стимул по принцип. Тръгвате на работа, но детето ви се обажда по телефона, че ви е протекла пералнята и целият хол е наводнен, и вие променяте намеренията си и се връщате вкъщи, за да оправите ситуацията. Или примерно си мислите, че днес е четвъртък, но поглеждате телефона си, и виждате, че е петък, с което променяте това, което си мислите. Човек е дисфункционален, ако не може да приведе горното в ход*. И с нищо не е специален, ако може. ----- *Освен при аутизъм, когнитивна ригидност може да има при тежка клинична депресия+суицидност, синдром/болест на Хънтингтън , генерализирано тревожно разстройство и т.н. Това са заболявания.

Да, точно за този договор си мислех да пиша, приемането му отне повече от десет години. Причините за това не са неразбираеми, но на мен лично ми се щеше да видя много по-активна външна политика по отношение на Македония от серия български правителства. Както и много, много по-категорична позиция относно репресиите срещу македонските граждани с българско самосъзнание, особено като се има предвид, че част от тях са с българско гражданство (Дойче Веле говори за 50 000 македонци с двойно гражданство). Което, по мое мнение, дава не само основания на българската държава да настоява за доброто им третиране, ами и задължението да го прави, като поставя въпроса на всяка съвместна среща. Какго и да погледнем, Българската държава е направила повече от достатъчно категорични жестове на добросъседство и подкрепа и е в правото си да изисква същото. Особено имайки предвид, че от българската позиция зависи членството на Македония в ЕС. Дори това приоритетно предимство обаче не се използва, а може. Затова и ми се вижда недалновидно българската държава за пореден път доброволно да се въвлича в легитимирането на македонските институции и разрешаването на проблема с легитимността на православната им църква (техен си проблем, те би трябвало да си го разрешат сами), без да получава нищо съществено в замяна. И не е вярно, че това е чисто църковен въпрос. Доколкото и в двете държави православната институция не е независима и отделна от политическите структури и държавния апарат, конкретно апарата на бившата държвна сигурност, това е междудържавен въпрос. И според мен изисква междудържавно решение.

Не го касае. Относно когнитивните функции, с множество повторения можете да приучите мозъка си как се свири на музикален инструмент. Това е интеграция на множество области в мозъка (способност за възприемане на звуци, двигателен контрол, емоция, четене на нотен текст - способност за четене и възприемане на символи, и в по-"високите" когнитивни функции - способност за импровизация). Или как се кара велосипед. Или да изчислява "наум" колко е 84395345978 х 17. С честа медитация/молитва можете да тренирате мозъка си да активира области, който да ви създават впечатление за "извънсетивно" присъствие, тоест да му внушите, че си общува с господ. Но не можете да му заповядате да не филтрира важната информация от маолважната. А и няма смисъл. Когато човек промени своите възгледи, тоест отхвърли едни възлгеди за сметка на други, това променя възгледите му. И нищо повече ("Това са моите принципи! И ако не ви харесват, имам други!" - Граучо Маркс). Ако някой до вчера е бил на едно мнение, но днес вече е на друго, това не го прави нито по-умен, (не повишава интелигентността му), нито мозъка му - по-"развит" (каквото и да означава това - проблемите с развитието или недостатъчното развитие на части на мозъка са вродени: https://www.ninds.nih.gov/Disorders/Patient-Caregiver-Education/Fact-Sheets/Cephalic-Disorders-Fact-Sheet).

Качеството "невропластичност" касае способността на мозъка да сфомира нови връзки (синаптична пластичност) и да развива определени свои области (структурна пластичност). Терминът се използва основно с оглед възможността за мозъчни промени във възраст след детската, като това касае примерно способността на неувредени части на мозъка у възрастния индивид да се самоприучат, вследствие на множество повторения (https://en.wikipedia.org/wiki/Activity-dependent_plasticity), да поемат функцията на увредени такива. Напр. вследствие на исхемично мозъчно събитие (инсулт) или травма човекът не може да говори, защото частите на мозъка, отговарящи за производството на език, са увредени. С терапия обаче част от тази възможност може и да бъде възвърната, напр. с музикална терапия (човекът не може да говори, но се оказва, че може да пее, защото производството на музика използва други неврални пътища). (Статия за музикалната терапия и мозъчните травми или увреждания: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3970008/) То не касае способността на човек да свхаща нови идеи. Ако говорите за аспекта "пластичност" - "ригидност" в психологията, това е скала (в психологията на личността - https://en.wikipedia.org/wiki/Trait_theory, повлияна от гещалт психологията), но тя няма връзка с невропластичността.

Човешкият мозък не е устроен така, че да го позволява. Постъпващата сетивна информация се филтрира според приоритетността си. И това не е по лично желание, а е необходимо за нормалното функциониране. Напр. ако човек пресича улицата, той не констатира извивката на всяко камъче по паважа, защото за него по-важно в момента е да пресече, без да бъде пометен от някоя кола. Неработещият или недобре работещият филтър означава невропсихиатричен проблем, причиняващ от средна до висока дисфункционалност/инвалидност, напр. свързана с аутизъм. При аутизма недобрата способност за правилно контекстуално разчитане на околната среда, особено в социалната й част, може да се комбинира и с неспособността да се изолират важните от неважните сетивни стимули, като свръхчувствителността към даден стимул (звук, светлина, допир) може да доведе до значителни опасности. Напр. по причина, че страдащият от аутизъм чува много по-силно и натрапчиво позвъняването на телефон в сграда с отворен прозорец, отколкото останалите участници в движението (чието съзнание филтрира тази сетивна информация като несъществена), той може да бъде сгазен от автомобил, защото стреснат от звука, ненадейно стъпва на платното. Това допълнително се усложнява от обстоятелството, че понеже хората с аутизъм трудно разчитат случващото се около тях, те имат потребността да обръщат внимание на и да запомнят в най-малки подробности невидимите за другите детайли, за да намалят чувството си за несигурност/безпокойство. Напр. да знаяят точно колко камъчета има между единия бордюр и другия и да забелязват, ако някое от тях е било преместено от минаващ автомобил. Което увеличава вероятността, докато спират на пътя, за да поместят камъчето обратно там, където то стои в тяхната собствена мисловна схема и да си върнат чувстово за сигурност, да бъдат пометени от някой автомобил. Като това в еднаква степен важи и за хората с аутизъм с "ниска функционалност" и тези с "висока функционалност" (нормална до много висока интелигентност). Примерът е условен, но и не е. Според шведско проучване средната продължителност на хората с аутизъм е само около 40 години. По причина не само на коморбидностите, свързани с аутизма (депресия, суицидност, епилепсия- синдром на внезапната смърт поради епилептичен пристъп, синдром на хиперактивност и други) а и поради това, че вследствие на горнеописаното нерядко попадат в смъртоносни инциденти. Така че не е лошо или нередно това, че филтрираме информацията, което не ни е приоритет. Наложително е.

О. боже. Благодаря за пояснението, такава изкелеферчена логика не бих могла дори да си въобразя, но явно я има. От което излиза, че никакъв стратегически замисъл няма, има обикновена тъпота....

Здравейте, Галахад. Редовно се радвам на вашите формулировки, но тази е велика! Благодаря за нея, развеселихте ми чоглавия ден. Може ли да ви цитирам? Би се харесала на много хора в обкръжението ми :))

Ако се поуспокоите и прочетете пак, ще видите, че съм ви отговорила. Това е последна размяна на постинги с вас.

Ако искате да ме задържите на това клонче на темата, предлагам да спорим културно, като не прибягваме до коментари относно компетентността си по български, некрасиво е някак да се влиза в подобна размяна, а аз в некрасиви неща предпочитам да не участвам. Ако предпочитате друго, просто ще престана да пиша по клончето и готово - един мой постинг повече или по-малко не е нито загуба, нито някаква драма. Ето вижте: http://www.bkks.org/node/366 От там: ---- "Българският културен клуб" – Скопие (БККС) е дълбоко потресен от шокиращото изявление на главата на Македонската православна църква (МПЦ) г-н Стефан, който в коледно интервю пред медиите определя изстрадалата българска майка Спаска Митрова като част от „отпадъците, предателите и изродите”. Както е известно, през последните две години Спаска Митрова стана символ на смелостта и човешкото достойнство в борбата против етническата дискриминация на българите в Република Македония. По-конкретно Стефан арогантно заяви: „...Той [владиката Йован Вранишовски] отдавна е по свой начин Спаска за МПЦ и това, което реши Апелативния съд в София само потвърждава, че винаги получават поддръжка отпадъците, предателите и изродите...” --- Очевидно защото по аналогия, когато апелативният съд й връща детето, той е подкрепил "отпадък, предател и изрод". Същото ясно се чува в интервюто в посочения линк. Според мен просто бихме могли да пишем на тази Българска организация с въпрос доколко се чувстват представлявани от македонската православна църква и спорът е решен. Аз лично не мисля, че се чувстват представлявани, особено след изявления като тези. Друго изявление на същата църква: http://www.dw.com/bg/църквата-в-македония-не-ставаме-българи-ако-бпц-ни-признае/a-41469256

Не вярвам на МПЦ, изобщо. Не вярвам тя да е катализатор на нищо добро. Включително заради ключови нейни изявления. Не знам дали си спомняте това: https://news.bg/int-politics/glavata-na-makedonskata-tsarkva-huli-po-adres-na-balgariya.html Във видеото в горния линк ачик-ачик главата на МПЦ нарича македонката с българско самосъзнание Спаска Митрова* "отпадък, предател и изрод". Затова и считам, че това е поредният опит да се използва българската държава през прокси, през православната църква, за вътрешномакедонски цели. Затова и считам, че признаването трябва да се обвърже с реципрочни действия от македонска страна. Напр. прекратяване на репресивните действия срещу неправителствените организации на хората с българско самосъзнание. Или, както вече написах, признаване на българското малцинство в Албания. Жест за жест. --- *https://bg.wikipedia.org/wiki/Инцидент_със_Спаска_Митрова И самият "изрод":

Как бихте коментирали обаче връзката на МПЦ с държавната власт? Нали става дума за точно същия елит, за който говорите вие? Защо в държава, която все още не може да се отърве от югославското си наследство, считате, че МПЦ е еманципирана, съществува извън властта и един вид се явява нейна опозиция, дисидент? На мен това ми се струва изключително малко вероятно. Оцеляването на православната църква в социалистически държави можеше да стане само през тясно сътрудничество с централната власт. Тази връзка не е прекъсната никъде. Вижте България, където свещеничеството беше свързано с Държавна сигурност точно толкова, колкото всички останали институции, ако не и много повече (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/01/17/1747045_curkvata_-_filial_na_durjavna_sigurnost/) Вижте като екстремен пример самата Русия.

п.с. Относно реципрочността, на този сайт са изброени взаимните спогодби: http://www.omda.bg/page.php?tittle=Българо-македонски_отношения&IDMenu=756&IDArticle=3440 Всичките реално са в полза на Македония. При това положение ми се вижда необходимо българската държава много по-активно да защитава собствения си интерес, както и много по-целенасочено да използва външната си политика за изграждане на взаимно ползотворни отношения с Македония.

Здравейте, Стинка, честно казано, не разбрах защо адресирахте до мен този постинг. Тоест кое от написаното от мен подлежи на опровергаване с кое от написаното от вас. Никъде не обсъждам генезиса македонския елит, написах само, че не мисля, че формализирането на отношенията на българската и македонската православна църква могат да се считат за напредък по македоно-българския въпрос, нито като заявка или път за бъдещо обществено сближаване. Според мен македонската църква просто търси легитимност (с цел заздравяване на македонската държавност, част от която е и македонската църква, според Дойче Веле) и за целта чука на най-лесно отворимата, българска врата. Или, с други думи, че България за кой ли път бива използвана за чисто македонска кауза. Затова и ми се струва, че някаква реципрочност* вече е належаща. "Сукалчето" (e.g. младата македонска държава) не може вечно да цица от майка България, без да предлага добросъседство и дори ясна политическа добронамереност в замяна. Но не само на думи. От което може би става ясно, че аз също не вярвам на политическия им елит толкова, колкото и вие. Както и не вярвам, че това е нещо повече от политически ход за по-нататъчно затвърждаване на македонската държавност. -- * Много навременен знак за подобна реципрочност би било прекратяването на македонския вой по повод на признаването на българско малцинство в Албания. Танто за кукуригу, ако искате: БПЦ приема МПЦ под крилото си срещу признаване от Македония на българското малцинство в Албания. Защо не.

Да. Ето по тази причина: http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=9130 Вижте конкретно този текст, отбелязвам с болд защо считам, че държавата е "превзета": "Могат да се откроят три различни проявления на организираната прес- тъпност в страната7 :ю • Първият тип са т.нар. силови групировки („силово предприемачес- тво”), чиято дейност първоначално до голяма степен се основава на насилието. • Вторият тип се представлява от групата на екстремно-рисковите предприемачи. Те проявяват склонност към трайно упражняване на системна престъпна дейност с оглед на големите конкурентни предимства на този вид „предприемачество”. Характерното за тях е, че дейността им досега оставаше встрани от вниманието на обществеността. • Третият тип е свързан с огромни структури, оглавявани от т.нар. олигарси (действащи по подобие на известния руски модел), чиито амбиции са насочени към монополизиране на най-доходоносните дейности и сектори в държавата с помощта на корупционен и клиентелистки инструментариум. " --- За генезиса на двете групи: Вторият тип: 1. Представители на „пазарни професии” при социализма без образование – шофьори на таксита, бармани, склададжии, сервитьори и пр. 2. Представители на професионални групи като търговци износители, счетоводители, юристи (предимно адвокати), както и студенти по та- кива специалности и пр. 3. Бивши криминални затворници Третият тип: 1. Бивши висши стопански ръководители 2. Бивши партийно-комунистически функционери 3. Бивши служители на специалните служби ---- Как точно е описано тук: В края на 90-те години решаващ фактор за преструктуриране дейността на организираната престъпност е ориентацията на властите към компромис както с олигархичните, така и със силовите групировки. Постигната е договореност с лидерите на различните групировки – държавата се съгласява да бъде легализиран техният „сив” бизнес, но при условие, че те се откажат от криминалната си дейност. На практика, подобно на казуса с олигархичните структури21, и силовите групировки получават възможността, необезпокоявани от данъчните и полицейските органи, както и от съдебната система, да продължат голяма част от дейностите си. Този процес на дистанциране на силовите групировки от откровено криминални операции намира метафоричен израз в призива на Илия Павлов22 „гущерът да отреже опашката си”. Успоредно с развитието на силовите групировки още в началото на прехода се появява качествено различен тип икономически структури, които получават достъп до ресурси не чрез насилие, а чрез връзки с политическите елити. Ползвайки се от съдействието на политици от различни формации, няколко десетки икономически групировки успяват да се утвърдят в процеса на преразпределяне на тази собственост в своя полза. В много отношения техните лидери наподобяват руските олигарси. Между тях и „силовите предприемачи” съществува „генетична” разлика. При силовите структури принципът на развитие е от долу на горе: използват насилие, за да завладеят съответните материални активи и да получат финансови ресурси от малки и средни бизнесмени, след което влизат в „партньорски отношения” с местни структури на властта и представители на правозащитните органи на средно ниво, а в крайна сметка – в корупционни взаимоотношения с политиците на национално ниво. За „олигарсите” развитието е от горе на долу: завладяват управлението на държавата, като „вербуват” ключови политици в изпълнителната власт и „овладяват ръководствата” на политическите партии. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да сменят неудобни директори на предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки и т.н. Лидерите на тези протоолигархични организации са предимно бивши служители на Държавна сигурност и на външнотърговските представителства на страната (голяма част от тях свързани с Държавна сигурност) ------- На управляващия елит - без значение от коя партия е - днес се налага да се съобразява с това. По причина, че държавата вече е превзета в степен, в която никоя политическа сила не може да разплете или прекъсне безкрайните и сложни взаимовръзки, установени между различните нива на организираната престъпност.

Статия от Дойче Веле тук: http://www.dw.com/bg/македонците-и-тяхната-набожност/a-16510296 От нея, непосредствено под една от снимките: "Македонската православна църква, която е канонично непризната, иска да бъде призната за автокефална като другите църкви". Това ми прилича на ход за постигане на легитимност на македонската църква, държавна консолидация: имаме си държава, сега нека си имаме и канонично призната църква. Тоест нищо общо със сближаване, стъпки към намаляване на антагонизма и т.н. Ако намерения за сближаване имаше, то те щяха да са очевидни и в останалите сфери на обществения живот. По мое мнение, македонският политически и обществен елит е много наясно с това, че ако на нечия врата може да почука и да му бъде отворено винаги и въпреки всичко, това е българската. Струва ми се, че е крайно време преди да правим жестове, да започнем да изискваме реципрочност. Иначе, че това по-долу докосва всекиго от североизточната част на общата ни граница, е ясно. Но от това не произтича нищо прагматично. ----- *Оригиналът: https://www.youtube.com/watch?v=1Zjbc_B-zow

Ето това е любопитното, съществува ли "културен" ген; не в смисъла на ген, отгоорен за човешката способност за създаване на колективен социален продукт по принцип, под формата споделени обичай, практики, концепти и т.н. А ген, който способства за развитието в дадена група на точно определени културни практики. Напр. доколко музикалността на ромите се дължи на генетична дарба и доколко - на умения, които са развили на занаятчийски принцип с вековете вследствие конкретните си малцинствени обстоятелства. Пример, който най-вероятно не е широкоизвестен: ето това самоуко дете, брилянтно в джаз импровизацията: И тук, с братята си:

Въпросът е какви изводи/причинно-следствени връзки се извеждат от това. Културата не е нещо, което се предава по генетичен път, тя е социален конструкт. Хората обаче предават установените социални порядки, културни практики и концептуална система на децата си, в процеса на социализация. Затова и не би имало нищо изненадващо ако в групи със сходни генетични показатели се установява някаква културна приемственост. Но и това е условно, защото има смесване на култури, миграция, възприемане на чужди културни практики. Пример: принципът на постоянното подобрение, възприет в корпоративната култура в цял свят е японски. Това не означава, че управленската структура на всички големи компании в света е генетично свързана с япония. Японците също са първенци във заимстването и надграждането на чужди културни практики, но поради затвореността на обществото си с векове са едни от най-хомогенните народи. Затова ше ми е любопитно да прочета какви хипотези биха могли да бъдат направени относно генетиката и културата. Откъм научна парадигма, биологичният детерминизъм се свързва най-вече с 19 век, евгениката и различни нейни разклонения в другите науки. Но като цяло е отречена.

Приятно ми е да отбележа, че филмовите ни предпочитания съвпадат. Изгледах го още първия път и много не ми хареса. От желанието зрителят да бъде смачкан с насилие във филма всъщност няма нищо друго. Единственото, за което си заслужава, е операторската работа. Силно ме подразниха и неканоничните неща. Когато човек прави филм за Исус, той не може да си позволи фантасмагории, несериозно е. Решението за образа на сатаната намирам просто за лош вкус. Историята на киното познава по-добри филми за Исус. Вж. Пазолини, Скорсезе. В духа на темата, моите пет цента, или първото, за което се сещам: съвременен "ням" филм: http://www.imdb.com/title/tt1655442/

Християнската догма/християнската мисъл съществува паралелно на възникващите мисловни и философски течения в други - светски - области, тоест вероятността тя драстично да се преосмисли на базата на едно - започнало като светско - течение, е близка до нулевата. За разлика от миналото, ако днес постулатите на църквата не отговарят на нечий светоглед, той има избора да я напусне и да следва по-вписващи се в нагласите му светски течения. Пренаписване на исторически текстове няма как да се случи, а и няма смисъл. Че християнството е не по-малко мизогинна в основата си религия от исляма няма кой знае какъв спор, по причина, че генезисът и на двете е в патриархални общества и това няма как да се промени; патриархални са били и обществата, в които библейските текстове са били превеждани и това няма как да не им се отрази - и концептуално, и откъм употреба на езика. Но вече не е задължителна. Иначе ясно е, че в общности, в които християнството продължава да е силно, то продължава да налага неравностойност на жените и понякога да се използва за ачик-ачик издевателства. Ето светъл пример от не чак толкова далечното минало: https://en.wikipedia.org/wiki/Magdalene_Laundries_in_Ireland Генезисът на идеята за преосмисляне на "мъжествеността" на Бог може да се проследи до няколко имена, ето едно, като идеите дори не са нови, на по тридесет-четиридесет години са вече: https://en.wikipedia.org/wiki/Carol_Patrice_Christю Смешно ми е малко какви катастрофичен отклик (ау, ще изчечне човечеството) срещат те и до днес. При условие, че ако съществуват заплахи за човечеството, то тези, свързани с околната среда, са много по-сериозни от мъжкия или женския род в историческите текстове.

Музикалните произведения се оценяват според музикалния вкус в момента на появата си. Напр. по време на написването си "Сватбата на Фигаро" на Моцарт не е била харесана oсобено във Виена ("има твърде много ноти", според императора, но и според вкуса във Виена). Играе се там само девет пъти, без съществен успех. Постига го, когато Моцарт започва да я поставя в Прага - където музикалният вкус явно нямал нищо против орнаментацията. Което не значи, че хората във Виена нямали вкус - други негови произведения са много успешни. Дали остават популярни в бъдеще или не зависи от множество фактори (днес тя е една от най-популярните опери). Дали ще излязат визионерски или не е въпрос на това какво ще бъде написано след тях (дали ще бъдат надминати) и дали музикалният вкус няма да се промени в посока, в която да бъдет одобрени/оценени. Дали и доколко нещо е проява на висок талант обикновено могат да оценят най-добре специалистите по музикален анализ. Доколко обаче то се харесва е въпрос на емоционална реакция на публиката. Затова има "популярна" музика и музикално изкуство, ако позволите малко опростенческата формулировка. Къде са допирните точки на двете зависи от това доколко масовата публика е музикално грамотна. А това, както всички знаем, не е задължително.

Извинете, позволявам си малка забележка относно заглавието. "Дехуманизация" е официален термин, означава процес на отнемане на човешките качества на индивида или на група хора с оглед на неговото преследване или нараняване, напр. убийство. Това е един от процесите, които води до извършване на геноцид. Вижте тази статия: https://en.wikipedia.org/wiki/Dehumanization Пояснявам, защото в първия момент си помислих, че темата е за това. По самата поставена от вас тематика, изкуственият интелект всъщност води до много ползи, напр тези, а те са несъмнени: http://medicalfuturist.com/top-artificial-intelligence-companies-in-healthcare/ Не е въпросът дали, а как го използваме.