dora

Това не е вярно: https://www.thelocal.se/20171124/no-the-swedish-church-has-not-banned-the-male-pronoun-god А и не виждам какво общо има с насилието срещу жените или тормоза на работното място.

"Оказа се верни твърденията, че журито на конкурса било предупредено, че Тамара е снаха на влиятелен българин." Добре, но какво като е било предупредено, това не е задължение да гласува за нея? Не можем да кажем със сигурност, че са гласували необективно, ако не знаем каква полза има в това точно това момиче да спечели. Би било явно, ако влиятелният българин е спонсор на конкурса. Но ако конкретно за момичето или за влиятелния българин от този конкурс не произтичат никакви ползи, то няма причина подобна връзка да се прави. Нито той да се упреква в корумпиране на журито без доказателства. Затова ми е любопитно принципно какви са ползите от тези конкурси. Според интервю на Жени Калканджиева за Нова тези конкурси са частни и много, няма контрол на качеството, то се определя от това какви момичета се явят, а това не е задължително да са най-хубавите, и те не задължават българската държава или общество с нищо, защото тя не регламентира нищо. Изнамерих още някаква мисис вселена, по мое мнение тя няма нищо общо с красотата: https://krasota.rozali.com/krasivi-saveti/p13949.html С което все повече си мисля, че нищо не разбирам от/за тези конкурси. Не разбирам и нищо от ето това тук: http://www.plovdiv-online.com/koj-kakvo-kaza/item/39896-misis-balgаriya-svyat-byah-momiche-nа-hаmsterа защото тази мисис България всъщност я познавам и съм леко изумена не само от това, че се е явявала на такъв конкурс (последното нещо, което бих казала за нея е, че е глупава, промискуитетна или отчаяно нуждаеща се от средства), но и от това в какво се е забъркала преди години. Парадоксално, точно защото я познавам, вярвам, че това, което казва, е истина. Затова и си мисля, че всичко това е опортюнистично - правят се конкурси, от тях има някаква икономическа облага, в тях по стечение на обстоятелствата и подмамени от собствените си очаквания попадат някакви момичета, които дори не си дават сметка в какво се забъркват. Вероятно защото то не е предварително ясно, а се използва според ситуацията и на момента. Вкл. защото някои миски стават манекенки, други не; за някои се чува и след това, други потъват и биват забравени някъде малко след получаването на короната.

Не знам дали са ви попадали разкази на жените от сексуалната революция, има немалко. За това, че "освобождението" всъщност не е за тях, а за мъжете, при което жените нерядко стават жертва на сексуална експлоатация. Има немалко разкази от първо лице за комуните на хипитата, които се превръщат в своеобразни общества със свои наложени от мъжете правила, където жените са нещо като секс-робини и не могат да отказват секс на никого, защото наличието на "антибебе" премахва последствията и това се експлоатира от мъжете. Една такава статия: http://www.dailymail.co.uk/home/you/article-1346813/The-flip-1960s-sexual-revolution-We-paid-price-free-love.html От там: "They continued to satisfy their own needs and never for a moment considered whether the women they were having sex with found it pleasurable or satisfying. Most of us girls, at least those on the London rock scene as I was, didn’t have a clue as to what sex could be like when it was good. When we weren’t crying, we’d giggle, like the schoolgirls we were, about our exploits, without realising how damaging our sexual behaviour was both to our self-esteem and our souls. Not every girl behaved quite as I did, but most came under the same kinds of pressures and few can have missed out on the occasional bleak and ghastly ‘one-night stand’, a phrase that simply didn’t exist for my parents’ generation. After a decade of sleeping around pretty indiscriminately, girls of the 60s eventually became fairly jaded about sex. It took me years to discover that continual sex with different partners is, with very few exceptions, joyless, uncomfortable and humiliating, and it’s only now I’m older that I’ve discovered that one of the ingredients of a good sex life is, at the very least, a grain of affection between the two partners involved. Would I go back to the swinging 60s? Never!" Въпросът не е за сексуалната разкрепостеност (за да се оценят 1960те, трябва да се сравнят те с 1950те, като оттогава е изминат много дълъг път във връзка със сексуалните свободи), а с правото на жените да не бъдат разглеждани приоритетно като и принизявани до сексуални обекти. Във всеки едина аспект от живота си. В обществените нагласи, на работното си място, на обществените места, в начина на преставянето на жените в медиите. Правото им на личен избор (изразяващ се във взаимното съгласие) и на ненакърнимо лично и човешко достойнство. Това се отпуши сега, според мен. Надеждата, че най-накрая има вероятност жените да могат да се преборят за правото си на достойноство, като публично говорят за отношението/тормоза, на което са (били) подложени, и че това не им харесва изобщо. Не им харесва да ги опипват, не им харесва да ги притискат или шантажират сексуално, не им харесва да им правят намеци, че служебният им път минава само през леглото на този, от когото зависят, не им харесва да ги унижават с просташки шегички, не им харесва да ги зяпат в гърдите, не им харесва да им правят непоискани сексуални предложения. Не им харесва. Това най-накрая трябва да бъде уважено.

Изследването, който пуснах като линк (любопитно е да се прочете цялото, всъщност, на повечето неща съм попадала от други източници, но не бях ги виждала така добре систематизирани), казва същото: "От интервютата, проведени в рамките на настоящото проучване, изследвания в Западна Европа и оперативни анализи на полицейски служби в различни европейски страни става ясно, че доброволната проституция извън страната е всъщност типичното явление, а насилствената проституция е със значително по-малка разпространеност. .... Според основните български участници на пазара за сексуслуги извън страната (проституирали, проституиращи, сводници и собственици на публич- ни домове) недоброволната проституция (т.е. свързаната с различни форми на принуда) е в рамките на 5–10 %. Подобни са данните от изследване- то „Женският алианс за развитие”, проведено през 2006 г., според което 92 % от проституиращите извън България са предлагали сексуални услуги доброволно". Моята информация от практикуващи полицаи е същата: ако бъдат заловени и екстрадирани обратно в България, дори когато биват поставени под защита за търговия с човешка плът, момичетата после се връщат обратно в чужбина, обикновено в друга държава. Но това е друг сектор, той не е свързан с агенциите за манекенки и организторите на конкурси. Интересно е какво се случва там сега. Старо интервю хвърля малко светлина за избора на победителки: http://e-vestnik.bg/2291 Подробна статия в Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/02/25/1050618_organiziranata_prostituciia_v_bulgariia/?sp=0#storystart Оттам: "Високият слой е най-малко видим. В него попадат луксозни имения, барове, агенции. Проституиращите в много случаи са от средите на модни агенции, балетни състави и т.н. Често те имат сключен трудов договор за дейностите, които съвместяват с проституцията, и по тях плащат данъци и здравни осигуровки. Контактът между проституиращата и клиентите е опосредстван от брокер. При "кастинга" за наемане на момичета освен хубава външност се изисква и поне един чужд език заради клиентите чужденци. Честа практика на брокерите е да сменят момичетата през определен период от време, защото клиентите им се насищат.От тази категория може да се отдели още един допълнителен много висок слой. Той включва скъпи секс услуги, предлагани от популярни лица от света на модата, музиката, шоубизнеса. Те получават суми от порядъка на няколко хиляди лева. Проституиращите от високия слой, които не са толкова известни, се предлагат на цени от 300 лв. на час в някои от луксозните имения. Цените през брокерите на агенциите обикновено са 600 или 1000 лв. за цяла нощ в зависимост от момичето. Проституиращите от високия слой често се наемат за частни събития." Последното епизодично съм го виждала през деветдесетте на различни официални събития, на които има чуждестранни инвеститори, представители на международни организации или посланици, но момичетата имаха вид на ескорт. След 2000 година не съм попадала на събития, в които са поканени и не мога да твърдя нищо. Затова си мисля, че има пренасочване към нещо друго.

Вижте какво намерих: http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=9130 Обърнете внимание на частта за елитната проституция. Датата на този доклад обаче е 2007, оттогава са минали 10 години. Затова си мисля, че нещата са се развили в нещо друго. Въпросът е в какво. И не какво ще се случи с момичетата след като спечелят конкурс, а какъв е смисълът задкулисно да се лансира кандидатурата на точно определено момиче. Ако така или иначе развоят е предначертан, дали ще спечели едно момиче или друго, няма особено значение?

Цеци Красимирова, Самоковеца, Дарина Павлова, тези неща са ясни, но май останаха в миналото? Не ми се вижда невероятно момичетата и днес да биват експлоатирани. Но тогава обществената неприрязън би трябвало да бъде срещу търговията с човешка плът, а не срещу носа на конкретната носителка. Ако това е конкурс за проститутки, не би и трябвало да му се отдава чак такава обществена значимост, или нещо пропускам?

Не съм много в час с тематиката, признавам, защото никога не съм се интересувала дори да обърна внимание кои са миските - какви са ползите от това човек да стане Мис България, за да може чак пък журито да се корумпира? Правото на участие в друг конкурс - добре, но какъв вложен интерес биха имали участничките? Единственият ми бегъл спомен от този конкурс е когато съученичка стана мис, но тя никога не е манекенствала - стана лекар и отдавна живее в чужбина. Потърсих и тук открих хронология на миските: http://e-lina.eu/skriti-taini/mis-bg/mis-Balgaria-miss-Bulgaria-pobeditelki-titla-korona.html С изключение може би на Соня Васи и Жени Калканджиева (която пак има особена хубост), не мисля, че която и да било от спечелилите се отличава с кой знае каква красота, затова и не разбирам какво толкова има всъщност. Ето това момиче, за което също не съм знаела, че е мис, не ми се вижда по-красиво от сегашната победителка. Вижда ми се значително по-грубовато някак, но това отново е въпрос на личен вкус, мъжете и жените имат различни представи за красота, а и хората изобщо: Затова и не разбирам напълно казуса, както и защо тазгодишният избор предизвиква такъв отклик. Какво е значението на този конкурс?

Вероятно много неща не са наред с нашите конкурси за красота, както и с много от нашите конкурси. Топлата връзка на манекенството с престъпния свят от 1990те като че ли поприключи, обаче. Нямам наблюдения. Това момиче на мен обаче ми изглежда нормално, в смисъл на незабъркано в нищо, което хората не биха одобрили (за сравнение: https://news.bg/crime/podsadima-miska-ostavi-hamstera-za-postoyanno-v-aresta.html). Вижте интервюто й за Нова телевизия. Търсейки за какво става дума, попаднах и на този текст, с който принципно съм съгласна: http://burgas-reporter.com/articles/29571 Доколко е красива вероятно е въпрос на личен вкус. Аз виждам грацилно момиче с чудесна фигура, хубав тен, хубави очи и нетрадиционно лице. Възможно е журито да е търсило точно нетрадиционни лица. Много от световните модели имат такива. Не се интерсувам особено, затова не помня имената на моделите, но мимоходом съм засичала някои от показаните тук лица: https://www.modelscouts.com/blog/unique-models Виждала съм и други, но като не помня имена, не знам какво да търся. Ако попаднат, ще пусна. На първо време се сещам, че изявен нос има и Ума Търман. Това не пречи по мое мнение да е красива, като наживо вероятно е дори по-впечатляваща, отколкото на екран (183 см висока).

Леко е оф, но ако имате възможност, прочетете за горянското движение (https://bg.wikipedia.org/wiki/Горянско_движение). Ето тук има филм: Няма да отплесвам темата, но ситуацията ни е била обречена. Горянското движение се е надявало да привлече вниманието в Западна Европа. Западът обаче не е готов на война срещу СССР, за да защити Източна Европа, а друг начин е нямало. Простете за вметката, няма да разводнявам темата.

Не се тревожете, Ник, според мен просто разговаряме. Аз доразвивам с илюстрации ситуацията, която той постави за обсъждане, за да обясня по-недвусмислено какво е тормоз (защото имам чувството, че не е ясно), а той привежда свои аргументи. Целта на моите пространни писания е и да го успокоя, че никой не е инкриминирал сексуалните отношения. Разписана във формални правила е само недопустимостта на тормоза. Както и че тормзът има спектър - от ачик-ачик агресивни неща, до създаване на "токсичен климат", така че на хората на дадено място да им е неприятно да работят или пребивават там поради това, че средата е "отровена" с множесто уж несъществени знаци и поведения, които обаче осигуряват постоянната вероятност човек да бъде каран да се чувства унизително, или да трябва да влага ежедневни усилия, психически и времеви ресурс да модифицира поведението си, за да заобикаля наложени му неприятни му ситуации.

Извинявам се, не разбрах примера. Приемането на покана за среща е взаимно съгласие. Примерите, които посочвам, не са. Гледам да ги развия в подробности, за да стане ясен принципът. Ако погледнете документа по-горе, ще видите ясно описано какво съставлява съгласие и какво - не. Ако го прочетете, ще видите, че изобщо не е сложно да се прецени кога съгласие има и кога - няма. Ето и една статия: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/nov/03/stop-blaming-sexual-harassment-victims-confront-culprits-men-exploiting-power

Това е нещо по-различно, нарича се "mobbing": https://en.wikipedia.org/wiki/Mobbing Може да се случва и на работното място.

Добро упражнение в редукцио ад абсурдум, но то не ви върши работа в случая, защото не се основава на: - реални ситуации - поведенчески модели, характерни за единия или другия пол. Представете си следната ситуация. Примерно аз (бидейки колкото си пожелаете щастливо омъжена и с деца) решавам да изляза с две колежки/приятелки/отдавна невиждани състудентки/съученички. Едната предлага първо да хапнем по нещо и след това да отидем на бар/да потанцуваме. В момента, в който се оказваме в бара, понеже сме три жени, към нас се лепва някакъв досадник, когото нито познаваме, нито сме канили, нито с когото по някакъв начин желаем да си общуваме, по причина, че решава, че след като не сме с мъжете си, то обезателно сме тръгнали да си търсим секс. Ако не нещо друго, той да се пробва. Не разбира от това, че учтиво казваме "добър вечер", когато ни заговарят, не е покана за секс. Отказва да схване, че това че на масата ни има един свободен стол, и че потвърждаваме, че столът е свободен, не означава, че той трябва да седне на него, а че може да го вземе. Не разбира или игнорира езика на тялото ни, когато се обръщаме една към друга и го изолираме, един вид "довиждане" Настоява да ни черпи, и когато отказваме, продължава да настоява. Настоява да ни заговори или да се включи в разговора, при което ние се извиняваме и се премествамв на друга маса. Но това не е достатъчно, той отива до бара взема четири питиета и ги пренася до новата ни маса. От което излиза какво, че всяка двойка или тройка жени, излезли заедно трябва да ходят с бодигард, за да не им предлагат непоискано внимание? Или какво? Ситуацията е хипотетична, но в безкрайните си вариации тя е редовна - гарантирам. На мен ми се е случвала не мога дори да преброя колко пъти, във всякакви конфигурации. Дори когато съм със семейна приятелка и с мъжа си. Това означава ли, че се държа промискуитетно или се обличам фриволно? Не. Това означава, че говорим за заучени поведения, свързани с представтата за това какво е нормално и правилно за един мъж (да "ловува", да си търси "жертви", да натрапва нагона си, докато не постигне желаното) и за една жена (да откликва положително на подобно поведение или просто да го приема като част от живота). Презумцията, че след като Х е жена, значи по подразбиране не знае какво иска, и може ако й се подосажда достатъчно, тя да склони да прави секс. Заради което просто трябва да й се досажда достатъчно дълго. Какво основание има за подобна презумция? Като това досаждане може да взима всякакви форми. Да ви чакат всеки ден след работа с букет цветя. Примерно - това от личен опит. До такава степен, че да се чудите през кой вход на работата си вече да излезете, за да не ви досаждат с непоискани жестове? При условие, че многократно сте казвали, че не се интересувате? И къде в гореописаните ситуации виждате лично съгласие? Напротив, има явно нежелание да се пренебрегне липсата на съгласие и да се натрапи поведение, което не е желано. Има "преследване", в смисъл постоянстване в нежеланото поведение, игнориране на всякакви знаци, че то не се одобрява. Има прескачане на отказа. Сега помислете каква е вероятността същата случка - в бара - да се разиграе в обратната конфигурацията - трима мъже и настояваща да се включи в компанията им жена, и ще видите защо аргументът ви е несъстоятелен. Защото ако едното е стереотипно поведение (мъж да предполага по подразбиране, че даден контекст - бар или заведение - всяка непридружена жена е потенциален обект), то другото - жена да досажда на група мъже - не е.

Вярно е. Но това не означава, че трябва примерно да бъдат изнасилени. Затова и в законодателството изрично е посочено, че съгласие няма, ако човекът не е в състояние да го даде, напр. поради опиянение.

Относно съгласието, документ с насоки за разследващите във Великобритания: https://www.cps.gov.uk/publications/equality/vaw/what_is_consent_v2.pdf

Няма причина, поради която групата момчета и групата момичета да се веселят заедно, ако не се познават. Момчетата са отишли на клуб с приятели, момичетата са отишли на клуб с приятелки. Това, че момичетата са отишли на клуб с приятелки, не означава, че си търсят мъжка компания, а че искат да послушат музика, да потанцуват, да си поприказват - с приятелките си. Това, че момичетата са отишли на клуб, не дава основание да бъдат заговаряни, приобщавани и черпени, да им се купуват коктейли, да бъдат леко интоксикирани и в хода на вечерта да бъдат сваляни или да им се правят сексуални предложения. Нито се предполага, че това е нормално. Момичетата, отишли на клуб с приятелки, имат право да бъдат оставени да се забавляват според първоначалните си намерения, а не да бъдат подведени с малко алкохол и малко добро отношение да правят секс с някого, когато алкохолът им дойде вповечко. Когато едни момичета са излезли с приятелки, това е същото, като да са излезли с гаджетата си. Няма значение с кого са излезли, това не означава, че искат или трябва да бъдат приобщавани, черпени или да се запознават с когото и да било. Ако изрично си търсят компания, могат да го направят и сами. Тогава това би било по взаимно съгласие. Момичетата никого няма да обвинят в сексуален тормоз, ако не ги закача според гореописаното и не им натрапва запознанство, което не са възнамерявали да осъществяват. Но имат абсолютното право да отидат на бар без да им се досажда или да се страхуват, че може да им се случи нещо непредвидено и невъзнамерявано. Противното би означавало, че момичетата не могат да ходят на бар без придуржител, който да ги опазва от тези, които решат, че са в правото си да им се натрапват. Могат да ходят непридружени, просто защото Великобритания не е в арабския свят. Това се има предвид като цяло. Това е надпис в бар в Торонто:

Колко много? Защото в сравнение със статистиката за сексуалния тормоз на работното място (42%) само в изследването за медицинските работници, 54% в споменатата тук анкета (http://fortune.com/2017/10/17/me-too-hashtag-sexual-harassment-at-work-stats/) , и 31% подадени оплаквания (в ето тази статистика: https://brandongaille.com/23-statistics-on-sexual-harassment-the-workplace/) тези случаи са пренебрежимо малко. Аз лично не се сещам за нито един. Eто и статистика на ООН, там пише ето това: Eighty-two per cent of women parliamentarians who participated in a study conducted by the Inter-parliamentary Union in 39 countries across 5 regions reported having experienced some form of psychological violence while serving their terms. Psychological violence was defined as remarks, gestures and images of a sexist or humiliating sexual nature made against them or threats and/or mobbing to which they might have been subjected. They cited social media as the main channel through which such psychological violence is perpetrated; nearly half of those surveyed (44 per cent) reported having received death, rape, assault or abduction threats towards them or their families [13]. Не може заради неизвестен брой случай да се пренебрегва размера на проблема, нито защото можело някой да излъже, да се счита, че лъжат всички - горките наклеветени. Въпросът е кого пазим в случая - жертвите на тормоз, който може да има много серозни последствия за пострадалите или евентуалните наклеветени. Евентуалните, защото пак - аз не се сещам за нито един. Това, че мъжете или жените, за които има сигнали за сексуален тормоз, не считат, че са постъпили така, не значи, че на са постъпвали така. Защото в повечето случаи, правейки го, не си дават сметка какво причиняват. За тях това е безобидно - закачка, шега, или нещо в реда на нещата (понеже съм мъж, това поведение е нормално*; понеже съм шеф, мога да си позволявам да тормозя подчинените си) и забравят за инцидента. За жертвата обаче това не е и тя отлично помни. На кого да вярваме? На жертвата, до доказване на противното. Защото тя понася щетите от "безобидното" поведение, които никак не са безобидни. Колкото и да не си дава сметка или да отрича това причинителят. Същото е и с тормоза в училище, сред по-малките. Уж нашега, а деца се самоубиват. --- * И по повод на "понеже съм мъж, значи така може" - и това си е напълно нормално отношение към жените, давам веднага показателен и високовидим български пример. Също във връзка с психологическия натиск срещу парламентаристите - жени в горепосочената анкета, си имаме чудесна илюстрация: Надежда Михайлова, външен министър, бе масово наричана "хубавото Наде", нещо, което считам за отвратително грозно. Намек, че е на поста си, понеже е "хубава". Намек, че няма способности, намек, че понеже се е "харесала външно" някого (а и кой знае какво е последвало от това - както би си помислил заради "прякора" всеки по-примитивен човек), е била издигата на висока държавна позиция. Всичко казано или направено от "хубавото Наде" автоматично се омаловажаваше, защото това е "хубавото Наде", на което краката бяха от по-голям интерес, отколкото външнополитическите успехи на държавата. Помислете дали това би се случило на външен министър, ако е мъж. Дотолкова подобно отвратително сексистко отношение обаче се счита за нормално, че на никого това сякаш не правеше впечатление. Значи така може. Виновна ли е Надежда Михайлова за това, че е хубава? Очевидно според ориенталските нрави в държавата е виновна и заслужава да бъде унижавана с грозни коментари. Оплаквала ли се е Надеждеа Михайлова от сексуален тормоз? Не, вероятно защото е свикнала - и това свикнала би трябвало да говори повече от всичко. Сринала ли се е от него? Не. Но други, по-малко способни да пренебрегват гнусните инсинуации за себе си, особено когато са толкова масови, се сриват. Чувства ли се някой, който си е позволявал да прави сексистки коментари за Надежда Михайлова виновен? Естествено че не. Вероятно дотолкова това му се вижда в реда на нещата, че отдавна е забравил, че ги е правил. Това като илюстрация за невинните набедени. Не ме разбирайте неправилно, всеки политик и всяка публична личност подлежи на обществен коректив. Само че за действията си. Не за краката си.

Това е ясно, да не защитава насилниците е едно, но имплицитно да намеква, че жертвите са виновни или търсят облаги, е друго. Това, с което не съм съгласна, е и да се омаловажава сексуалният тормоз. Не било приятно, обаче какво толкова - и това го имаше имплицитно някъде по постингите. "Търсили" си го - получили си го, е, може и да не им е харесало, обаче чак пък да се оплакват след толкова години. Не бива така. Сексуалният тормоз не е нещо безобидно.

Ето и два примера за сексуалния тормоз онлайн: https://en.wikipedia.org/wiki/Suicide_of_Amanda_Todd * https://en.wikipedia.org/wiki/Suicide_of_Rehtaeh_Parsons Не знам дали са ви попадали. --- * предупреждавам, че видеото е разстройващо.

Ако звездата предложи секс на едно от тези пищящи момичета, то ще умре от срам и ужас, обаче. Звездата затова е звезда, защото е недосегаема. Допускате грешка. Феноменът с пищящите момичета е изследван много, като любопитното е, че не е само оттогава. Съществувала и Листомания (по Ф. Лист), която била нещо подобно. За битълсоманията, вижте една статия: http://www.businessinsider.com/science-explains-why-girls-went-so-crazy-for-the-beatles-2014-2?international=true&r=US&IR=T Момичета или не, няма кой знае какво значение: До Бийтълс момичетата не са ходели по концерти, затова и тогава са направили такова впечатление.

Защо по подразбиране считате, че жертвата е виновна? Изобщо, четейки из постингите, имам аморфното чувство, че в тази тема някак битае недобро познаване на женската сексуалност и че на жените се придава много по-висок промискуитет, отколкото те имат. Това не е ли отдавна атавизъм, остатък от мизогенните нагласи на миналото, според които жените по подразбиране са причинителки на греха, съблазнителки на мъжете и затова трябва греховната им природа да бъде строго контролирана? А когато, не дай си боже, мъжът изпадне в грехопадение - дори когато активно го е предизвикал сам, то няма как жената да не е била тази, която да е предала ценностите си и го е съблазнила? Малко лов на вещици виждам тук, което ме изненадва доста. Струваше ми се, че тези възгледи отдавна са надживяни? Доколкото темата няма сексуално-образователен характер, ще устоя на желанието да коригирам подобни нагласи, обаче и малко ще се върна на друго, срамът. Повечето от нас си спомнят новогодишната нощ в германия, когато германките бяхха опипвани на улицата от непознати им мъже. Не само, че целият свят научи, Германия беше шокирана, а общественото мнение - скандализирано, че някой може да се отнася с жените по този начин. Но само ако този някой е емигрант. Когато това се случва на работното място от висшестоящи, примерно от шефовете, тогава няма как да не е било по взаимно съгласие и жената да е играла активна роля в това, за да си осигури облаги?! Разбирате вероятно, че подобна логика е нелепа. И отново за срама, повечето от потребителите сигурно са попадали и на интервюта с опипваните жени, които описват случката като ужасна. Плачат пред камерите. И това от промискуитет? А не от срам, от чувството, че са били унизени, поругани? В тази връзка, преди години зададох на мамолога си въпрос защо според него смъртността от рак на гърдата е толкова висока. И той отговори, че късно се открива. А това в голяма степен се дължи на това, че жените се срамуват да отидат на лекар и отлагат. Дори когато са информирани, дори когато се самопроверяват. Срамуват се от ситуацията, в която непознат мъж, пък било той професионалист, ще трябва да ги опипа. Тези, които не се срамуват, все пак се смущават и е необходимо да бъдат предразположени и успокоени. Затова той не бърза с прегледа, първо разговаря с тях, старае се да спечели доверието им и да намали неприятното чувство. И винаги първо внимателно пита може ли. Според него щяло да помогне жените по-рано да ходят на лекар, ако имало повече мамолози жени. По негови спомени обаче повечето мамолози и до ден днешен били мъже - явно в различните медицински специалности е различно. Не мога да предоставя статистика за подобни твърдения, вероятно някъде има, но съм склонна да му вярвам и без нея. Ако основна част от жените изпитват известно неудобство да се съблекат и пред мамолог и така рискуват здравето си, а с това и живота си (!), представете си неудобството, когато ги опипва шефът им или някой, когото до този момент дълбоко уважават. Малко се чудя защо се налага да пиша това, но имам чувството, че май трябва....

Страх и срам. Страх, че ще я изхвърлят от работа. Страх, че общественото мнение - както немалко от пишещите по темата - ще се осъмнят в мотивите й и ще я счетат за виновна, за курва, за изнудвачка. Както се вижда, тези мотиви са напълно основателни - и в тукашната тема автоматичният рефлекс е да се считат жервите за виновни. Срам от роднините, колегите, познатите, приятелите. Самообвинения, че не е направила достатъчно, за да избегне ситуацията. Липса на надежда, че нещо ще се промени - понякога жертвите казват някому още веднага, но биват разубедени да се оплачат формално ("а, той така си прави по принцип, не го взимай присърце" - какъвто случай е посочен в статията със сексуалния тормоз в медицинската професия). Липса на каквато и да било подкрепа - оплакваш се и започваш да бъдеш институционално притискан и тормозен ("човешки ресурси" не ти вярва, започват да проверяват всеки косъм на главата ти и да се съмняват в качествата ти, като не ти подновяват договора, не ти вълагат задачи според способностите ти, на редовните годишни оценки на работата ти започват да си измислят за теб някакви неща, заради които да те санкционират. Като така хем те тормозят сексуално, хем те тормозят и институционално - отвратителна ситуация). Липса на готовност на обществото да приеме оплакванията насериозно. И страх да си първият, който ще "изложи" насилника публично. Когато някой се престраши, се престрашават и другите, както се видя. Както и какви ли не други лични притеснения, като това включва и нужното време, за да може травмата да бъде преработена и човекът да се отърси от нея, за да може спокойно да говори за случилото се. В немалко случаи примерно става дума за сексуален тормоз от хора, които са считани от жертвата за авторитети или за въплътители на високи морални стандарти - напр. свещеници - което поставя жертвата в ужасната ситуация на срам и самоомраза, защото си мисли, че с нещо е предизвикала това, по причина, че няма как моралният авторитет нещо да е сбъркан. Особено тежко е това, ако жертвата е все още дете или тийнейджър, както и ако не само тя, ами и семейството и и цялата общност изповядва съответната религия. И така нататък.

A ето го и разписано в по-големи подробности, на сайта на университета в Мичиган: https://sapac.umich.edu/article/49: ""a clear and unambiguous agreement, expressed outwardly through mutually understandable words or actions, to engage in a particular activity." Consent can be withdrawn by either party at any point. Consent must be voluntarily given and may not be valid if a person is being subjected to actions or behaviors that elicit emotional, psychological, physical, reputational, financial pressure, threat, intimidation, or fear (coercion or force). Consent to engage in one sexual activity, or past agreement to engage in a particular sexual activity, cannot be presumed to constitute consent to engage in a different sexual activity or to engage again in a sexual activity. Consent cannot be validly given by a person who is incapacitated. " И конкретно, за облеклото: "Body language, Appearance, or Non-Verbal Communication: One should never assume by the way a person dresses, smiles, looks or acts, that they to have sex with you." Показателно е, че повечето организации в западния свят имат изрични политики, с конкретни дефиниции и обяснения какво е взаимно съгласие, какво е липса на взаимно съгласие и какво е сексуален тормоз - за да няма неразбрали. При условие, че подобни правила са подробно разписани почти навсякъде, за където се сещам, това да се пренебрегват те е нарушение, изискващо санкции отвсякъде. Не мисля, че която и да било българска организация има толкова подробни правила, при условие, че такива няма и в закона. Ако някой има друга информация, моле да ме поправи. И това е последствие не само от отношението мъм жените като цяло, а и, да си го кажем, средновековния подход към психичното здраве и психологическото благосъстояние на хората изобщо. Както сексуалният тормоз не се разпознава като тормоз, a само като "дискриминация" и не се отчитат психичните щети, нанесени на жертвите, така и примерно доскоро "бърнаут" в България нямаше - то май и досега какво е това не е широконеизвестно, какво остава хората, страдащи от професионално прегаряне, да подлежат на някаква трудова защита, а и изобщо да се обръща внимание и да се действа превантивно на факторите, предизвикващи го, най-важният от които е тормозът. Сексуален или не, няма значение.

Това не е нещо ново, ето вижте, че и католическата църква твърди същото: http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/catholic-church-sex-abuse-paedophile-criminal-injuries-compensation-scheme-victim-support-sexual-a7903396.html Конкретно за САЩ, това какво означава "съгласие" е описано тук: https://www.law.cornell.edu/uscode/text/10/920

Има много други методи, най-популярният е провеждането на анкети. Хората обикновено не се подвеждат току-така от едната новина, нямате причина за чак такива тревоги. Част от общественото мнение примерно сме и ние двамата с вас. Вие не сте сигурен, че човекът е виновен, доколкото разбирам, а по мое мнение човек е виновен само когато вината му е неоспоримо доказана - и не само аз смятам така. Не подценявайте хората - някои може да се подвеждат по една публикация, но като цяло повечето хора не се. Като се поразчетох по случая, изглежда човекът е бил отстранен от поста си без изобщо да е имал информация в какво точно го обвиняват, което го е лишило от всякаква възможност да реагира смислено. Това чувство на несигурност и безсилие му е дошло вповече. И затова не са виновни оплакалите се, а начинът, по който е процедирано по случая. Едва ли хората, способни на преценка, биха решили, че той е някакъв насилник без дори да е ясно какво е направил. А повечето хора я имат тази преценка, вътрешно чувство кога нещо не е наред с информацията, която им се подава. Иначе не биха оцелели.