dora

Не само по икономически.

Забравих линка, а времето за редакция е изтекло. Това е публикация, достъпна за общ преглед: http://www.abc.net.au/news/health/2017-10-23/marriage-debate-puts-kids-at-risk/9075384 Това е линк към самото изследване: https://www.mja.com.au/journal/2017/207/9/kids-are-ok-it-discrimination-not-same-sex-parents-harms-children?utm_source=carousel&utm_medium=web&utm_campaign=homepage Накратко, обширно изследване (в няколко различни години, на множество различни изследвания) на австралийската медицинска асоциация показва, че децата на хомосексуални родители се развиват в психологически, социален и образователен смисъл също толкова добре, колкото децата на хетеросексуални родители. Проблемът не е в родителите, а в дискриминацията. От сайта на Австралийското правителство: https://aifs.gov.au/cfca/publications/same-sex-parented-families-australia В едно от изследванията пише следното: Lesbian co-parenting couples display a range of parenting strengths. In a recent meta-analysis conducted in the US, Crowl, Ahn, and Baker (2008) found that on average, parents of children in planned lesbian-parented families reported higher quality relationships with their children than parents in comparable heterosexual families.5 Lesbian co-parenting couples have been found to have greater parenting skills and to devote more time to parenting than matched samples of heterosexual couples. Several studies comparing donor-conceived children parented by heterosexual and lesbian couples found that the lesbian couples had greater parental awareness and problem-solving capacity, had higher quality interactions with children, were more available to them, and demonstrated more respect for children's independence (Bos, van Balen, van den Boom, & 2007; Brewaeys, Ponjaert, van Hall, Golombok, 1997; Flaks, Ficher, Masterpasqua, & Joseph, 1995; Golombok, Tasker, & Murray, 1997). Lesbian co-parenting couples in other studies of donor-conceived children have been found to spend more time with their children than their heterosexual counterparts. This includes time spent in imaginative play, and on shared interests or activities (Golombok et al., 1997; Golombok et al., 2003; MacCallum & Golombok, 2004). In the Avon Longitudinal Study of Children in the UK lesbian mothers tended to engage in less smacking than the heterosexual mothers in the study (Golombok et al., 2003). A study by Johnson and O'Connor (2002) in the US found that the lesbian (and gay male) parents reported less use of corporal punishment and more use of reasoning techniques with children than a normative sample of American parents. Сходни изследвания: A 2017 review of 79 studies concluded "an overwhelming scholarly consensus ... that having a gay or lesbian parent does not harm children" A 2014 review of over 40 studies concluded children of same-sex couples do as well as other children across a range of measures including academic, social, cognitive and psychological health A 2013 review of the Australian and international research found "being raised by same-sex parents does not harm children" A 2010 meta-analysis of 33 studies found parents' gender or sexuality does not adversely affect child health or wellbeing Изследването цели да информира медицинската общност по въпросите на хомосексуалните семейства и благосъстоянието на децата. Следва и да се отчете, че в държавите, в които бракът между хомосексуални партньори е позволен, съществуват и железни, безкомпромисни закони в защита на децата. Тоест на добруването на децата не се гледа с лека ръка изобщо. Като илюстрация, там нещо такова не може да се случи: https://nova.bg/news/view/2018/02/01/205802/агресия-в-детска-градина-крясъци-и-удари-спрямо-4-годишни-деца-видео Защото участниците не само ще бъдат уволнени, а ше бъдат съдени до дупка. Вкл. съдени ще бъдат до последно отговарящите за това подобни кадри да бъдат наети и оставени без редовен контрол. Ще бъде държно отговорно министерството, което не следи как подопечните му заведения осъществяват контрол на качеството на грижата за деца, и подбора и работата на персонала си. Както и всички по каналния ред, които не са взели необходимите мерки и създали и приложили нужните процедури на контрол, за да се уверят, че сцени като горепоказаните няма да се случват при никакви обстоятелства. С което слагам точка.

Прочетете изследването.

Левичатството, тоест приоритетното използване на лявата ръка, психиатрично заболяване ли е? Левичарите някакъв генетичен боклук ли са? Защото според някои изследвания се причинява практически от същото - биохимическо въздействие, вътреутробна изложеност на ето това: https://en.wikipedia.org/wiki/Diethylstilbestrol https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10818283 По логиката, по която тук се намеква, че хомосексуалните са увредени отпадъци, макар това да не се казва гласно, същото следва да се твърди и за хората, пишещи с лявата ръка. Какво пък да кажем за хората, които наистина имат психически заболявания, тях направо - в газовите камери. Редно е ако разговорите тук ще се водят априори в този дух, да се припомни, че не сме в средновековието. Другаде не бих се постарала да го пиша, но хора с научни интереси не могат да си позволяат това, на което се начатох тук. С което спирам да пиша по джендър темите.

Това не е вярно. В научен форум следва да докажете с научно изследване, че хомосексуализмът е дефектен ген, и че средата води до хомосексуализъм. С което спирам.

Хомосексуалността, според скорошните изследвания, се дължи на химични промени в гестационната фаза: https://www.nature.com/news/epigenetic-tags-linked-to-homosexuality-in-men-1.18530 Не е болест - нито психична, нито неврологична. Хомосексуализмът е свален от официалния списък с психиатрични и психологични девиации още през 1970те. Очевидно не току-така, a защото няма научни основания да се счита друго. Ако тукашните участници знаят повече от експертите по психиатрични заболявания с над 40-годишна давност, следва да ги опровергаят по научен начин, не с хомофобски тези във форум. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4695779/ Има генетична основа, но не такава, която да се предава генетично на поколението. Защото не е генетична мутация, а химически обусловена промяна на "здрави", "нормални", гени. С което за пореден път искам да апелирам към всички подобни дискусии да се водят с необходимата научна обосновка. Не за друго, а защото носим тази отговорност към четяшите. Не можем да си позволим в научен форум недобре информирани и наивни хора, например ученици, да четат от хора с научни интереси хомофобски изявления, неосноваващи се на никаква научна истина. Зашото утре този ученик или невинен четящ ще си каже: мръсни побърканяци педерасти, я да го набия тоя отпадък. Защото даже и в научния форум казаха, че е такъв, а те ги разбират тия работи. Моля, учтиво и с цялата си сериозност, да не се пишат врели-некипели. Другаде може, но тук не бива. Това не конкретно към вас, обща молба към всички е. Защото вече не само се прекали, ами направо се прехвърлиха всякакви граници. Ако не бяха, нямаше да си правя труда да участвам в тази тема.

Дайте научни доказателства, че това е така. Много на ангро се написа в последния месец, толкова на агро, че :)) Колко от хетеросексуалните семейства обучават децата си сексуално, в смисъл, показват им лично и върху самите тях как се осъществява полов акт, за да може да се случи това, което описвате горе? Изключително малък процент, като за това обикновено се отнемат родителски права и децата се поставят под защита. В семейстата, в които стават такива неща, сексуалният насилник обикновено е доведен баща и жертвите са момичета в тийнейжърска възтаст. Инцестът като цяло е рядкост. Възрастни, които натрапват сексуалността си на деца, са само педофилите. Но дори и те не натрапват сексуалността си на собствените си деца, търсят други. Откъде тогава вадите заключението, че хомосексуалните ще тормозят децата си и ще им причиняват разстройства? Апропо, психично разстройство не се причинява току-така. За цялта родителят трябва системно да изнасилва детето си, примерно. Няма никаква причина да се счита, че това ще се случва в хомосексуалните двойки по-често от хетеросексуалните. Ако имате други данни - данни, а не непотвърдими хипотези - дайте ги. Но да се говори на ангро не върви. Може, но не и когато форумът е за наука. Тук има профил на семействата, в които се случват сексуални посегателства върху децата: https://www.ceuschool.com/librarydocs/SOC210.pdf "The family is found to be socially, physically and psychologically isolated from the outside and the family members are very enmeshed and overly dependent on each other to have their needs met. The interesting feature is that they also seem to be very unemotional and not very physical. Within this observation there seems to be two categories of family types, a. the chaotic family and b. the normal appearing family. (Kempe and Kempe, 1984) The chaotic family is the prototype and is characterized by problems spanning generations, low socioeconomic standing, marginal functioning of the members, i.e., criminal involvement, substance abuse, welfare involvement, low education level, vocational inadequacies for examples. The children from the chaotic family are mostly unsupervised by adults and raise themselves, care for each other, and are quite dysfunctional. The normal appearing family seems to function well and have higher social standing, education and vocational status. Internally however the higher social standing, education and vocational status. Internally however the parents are unable to nurture and are needy emotionally, are alienated from each other due to almost planned differing work schedules thereby leaving the children with one or the other parent. Children in this type family often become little adults and take on adult roles in the family. (Courtois, 1988, pp. 38-40) The children are at risk of sexual abuse from family members as well as outsiders." Никъде по-горе не фигурира фактор "хомосексуализъм". Ако се твърди, че хомосексуалните са потенциални насилници на деца или вредни за психичното им здраве повече, отколкото хетеросексуалните, това не е зле да се докаже.

Откъде е ясно? Ако това беше вярно, то хомосексуални деца нямаше да се раждат на хетеросексуални родители.

И това не е хомофобна тема?

Биологичният закон не е основополагащ за родителството, само за физическата възможност за възпроизводство. Такава може да няма, вкл. поради здравословни фактори, но това не прави прибягващите до средствата на медицината лоши родители, напротив. Връзката с детето се изгражда. Немалко биологически родители се провялят с гръм и трясък в изграждането на здрава и най-вече здравословна такава връзка. Същевременно небиологични родители могат да се справят със задачата чудесно, дори преодолявайки травмата, нанесена от отсъствието на биологичния родител. (Първите шест месеца на детето са решаващи за способността му да изгражда и поддържа здравословна емоционална близост с друго човешко съшество, като това става посредством чест и продължителен физически контакт - държане на ръце, милване, гледане в очите, утешаване при плач, игра, своевременно посрещане на физическите нужди, разбирайте неоставяне да реве продължително време. Но нерядко осиновените деца намират семейства след изтичането на този период и поради неслучването на горното вече са увредени, институционализирани). Да се поставя акцент на физическото възпроизводство омаловажава усилията, които родителството наистина струва на хората. Особено успешното такова. И особено когато това е въпреки всичко. Представете си примерно жена, която забременява по медицински начин със замразената сперма на съпруга си (преди той да се подложи на химиотерапия), починал на млада възраст скоро след това от скоропостижен рак. Представете си колко е било искано точно това дете от двамата, при условие, че мъжът се е съгласил да направи възможно създаването му, въпреки приближаващата си смърт, а жената - да го сдобие точно от този мъж и оттук нататък, вместо да опита шанса си с друг партньор, с когото да роди по биологичен начин, да остане самотна майка. Защото и такива случаи има. Къде е естественото възпроизводство в това, биологическият закон? Няма го, това е асистирано възпроизводство. Представете си на фона на това колко нежелани бременности по биологическия закон биват прекратявани и колко деца - изоставяни от неспособни или нежелаещи да се грижат за тях биологични родители. В родителството няма нищо автоматично. И всеки стремеж човек да направи едно дете щастливо, като го снабди с безкрайно обичащ го родител, следва да се уважава. Без значение дали този родител е биологически, или не. Следва да се отбележи, че и при хетеросексуалните двойки родителите не правят сексуалния си живот достояние на децата си. Децата не се интересуват от сексуалността на родителите си, защото не разбират сексуалността по принцип и нямат сексуални чувства. Те дори не подозират, че сексуален свят съществува. Научават го много след като връзката с родителя е осъществена, каато и тогава са по-заети със собствената си сексуалност, отколкото с тази на родителите си. Никое дете не размишлява за това какъв секс правят родителите му, дори като възрастен. И това е нормално. Затова и няма причина, поради която детето на хомосексуални родители да е по-заинтересувано от сексучлния живот на родителите си, отколкото двтвто на хетеросексуалните. Това не е въпрос, интересуващ децата изобщо.

Това на каква научна обосновка се основава? Защото аз твърдя, че може. Достатъчно за добруването на едно дете е наличието на един възрастен - без значение кой и какъв е той, с когото да установи "bonding", силна и трайна емоционална връзка. И това е доказано научно. Проблем има, когато такъв възрастен отсъства или във връзката има проблеми, напр. насилие. Затова деца могат изключително успешно да бъдат отглеждани от баба, дядо, друг роднина и дори несвързан с тях генетично човек (осиновител), без от това да страда прихичното им равновесие. Единственият проблем би бил извън семейството - ако бъдат тормозени в училище и в средата си, че семейната им единица не е традиционна. Напр. ако някой идиот, мотивиран от собственото си забавление или желание да уязви и унизи другия, започне да се подиграва или дискриминира детето на основата примерно, че майка му не му е биологическа, а осиновител. Или защото майка му е самотна майка. Или защото се отглежда от баща си по някакви причини (майката е починала, да речем). И т.н., това важи в еднаква сила за всички "нетрадиционни" единици. Като "идиотът" спокойно може да е и възрастен, от когото уж се изисква много повече зрялост и по-малко предрасзъдъци. Но тогава проблемът не е нито в детето, нито в посветения възрастен, който го отглежда с любов и грижа. Да се върнем към науката, все пак.

Това е фокусът на българското общество в момента, и то благодарение на малцина. Другаде далеч не са толкова развълнувани, че на света има и хора с различна сексуална ориентация. Там те си живеят спокойно, без цялото общество да се занимава с тях. Не само това, от месец насам хомофобията прелива от тема в тема, да не би случайно някой да не я е забелязъл, като че ли това е най-сериозният проблем на човечеството и ние изневиделица сме станали съпричастни с него - миналия месец, преди това хомосексуални хора не е имало. При това не "ние", а няколко форумни участника, които не се умориха, при все, че вече дори никой не полага усилия да ги опровергава, с идеята, че темата е приключена, но не е и не е. И това ще отмине, но необходимо ли е? Не нещо, но все пак това нали е научен форум?

Публикация, с графики за разликите в заплатите на мъжете и жените при раждане на дете. https://www.henrikkleven.com/uploads/3/7/3/1/37310663/kleven-landais-sogaard_nber-w24219_jan2018.pdf

Съгласна съм, има известни различия в различните общества, но като цяло бракът по любов е нещо сравнително ново в човешката история. За разполагащите с някакво имущество бракът до неотдавна преставлява възможност за разширяване на семейното икомомическо благополучие, оттам и зестрата, имуществените изисквания и договорните начала на брака не между младите, а между родителите/родовете им.

Съгласна съм, аз също не споделям катастрофичните възгледи за бъдещето.

За пример, ето малко отговори: От жени: https://www.huffingtonpost.com/entry/reasons-women-say-they-never-want-to-get-married_us_57e46ce9e4b0e28b2b5339cf От мъже: https://www.huffingtonpost.com/entry/reasons-men-say-they-never-want-to-get-married_us_580940b5e4b02444efa286f9 Не казвам, че са показателни, само че могат да послужат за личен размисъл.

Всъщност в една дискусия за брака е важно да се чуят аргументите на тези, които не желаят брак. Аргументи не толкова от абстрактно-идейно естество (каквито могат да бъдат измислени много), колкото личните им аргументи, за техния си живот точно. Защо не? От страх от обвъзване? От несигурност дали това е точният партньор? От инат (защото другият настоява)? От липса на психологическа зрялост, която стои в основата на категорично и ясно заявено поемане на отговорност не само за себе си, но и за други? От икономическа несугурност? Или защо. Защото в крайна сметка когато социално-прескриптивният/абстрактният елемент вече не е толкова силен, то личният избор е основното.

Обещах да не пиша повече и няма. Само пускам това: http://www.transmedia.bg/2018/02/09/изконно-българските-ценности/ Целият разказ: ---- Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата, течеше на широки браздулици по бледния образ и капеше по кирливата пазуха. Нена тичаше, ревеше с всичка сила, с глас, задавен от сълзи, грозен, и викаше към всеки срещнат: - Хорааа, пребиха ме. Моя мъж ме преби. Здравето ми взема, господ душата му да вземе! Хората се отбиваха плахо от пътя, гледаха я учудено и я окайваха. Нена мина край черквата, прекръсти се, без да спира, прецапа с босите си крака воденичната вада и ревешката спря пред училището. Беше много рано. Нямаше никой наоколо. Нена зарида сред буренясалия двор, помисли нещо и бутна вратата. - Учителю, прошение да ми напишеш. Кольо, мъж ми, ме утрепа. Училището бе пусто и рева й прозвуча още по-страшно в празния коридор. Нена се върна и се обърна с безпомощния си плач към биволицата, която се чешеше на ъгъла. - Олеле, боже, какво да правя! Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледа я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Две подранили дечица, облечени в изтъркани дрешки, с торби през рамо, мълчеливо ядяха хляб, клекнали до училищната стена. Като видяха разкървавената жена, те скокнаха уплашени. Нена почна да трие кървавото си лице с широките ръкави на ризата и да нарежда още по-високо: - Моя мъж ми здравето взема, господ душата му да вземе! Децата погледаха, постояха и бързо избягаха зад училището. Нена се повайка насам-натам и наду гайдата към къщата на помощника. Той дялкаше нещо на дръвника и като видя Нена та кава, остави работата си и я срещна чак на портата. - Какво си тръгнала из село като клана-недоклана - назад! Не ща да ми плашиш децата! - Олеле, чичо Симоне - зарева с всичка сила Нена, - моя мъж здравето ми взема, господ душата му да вземе! - Мълчи, мълчи - викна чичо Симон. - Тю, какво гласище! Не викай толкова, не си в гората. Бил те - бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали, пък ти си му жена - търпи! Като те е бил, не те е убил! Стрина Симоница беше си подала главата из къщната врата и гледаше плахо. Чичо Симон й подмигна да си влезе, но тя се престори, че не разбира, и продължи да гледа. - Я влезни вътре, да не ядеш и ти дървото - подвикна й строго мъжът и тя офейка, като че се изпари. Невеста Нена престана да вика, но из гърдите й се къртеха дълбоко подавени стонове: - Как ще се живее вече, чичо Симоне? Викнете го, посъдете го. Всеки ден бой, бой - за нищо и за никакво. От желязо да съм, не мога утрая. Ще ме съсипе. На пътя бяха се събрали вече купчина любопитни мъже, жени и деца. - Хайде, хайде, невесто - подвикна помощника, - върви си, не мога да ти помогна. Иди при писаря, той по разбира законите. Нена пак даде воля на душата си, отпусна глас и запищя към общината. - Какво има, невесто? - посрещна я писаря пред канцеларията. Той бе спал вътре и сега току-що беше се умил и изтриваше с пешкир мокрото ги лице. - Мъж ми Кольо ме изеде, господин Панайоте. Прошение давам да го съдите - заговори на песен Нена, като извиваше продължително края на всяка дума. - Къде ти е прошението? - попита сериозно господин Панайот, като метна пешкира на рамо и почна да закопчава ръкавите си. - Те ми прошението запя през сълзи Нена и наведе пред писаря разчорлената си коса, която бе слепнала от съсирена кръв. Господин Панайот турна очилата и прегледа внимателно раната. - Бре, хубаво ти е пукнал кутлицата! С какво те удари? - С климията ме удари, гръм да го удари! - Я слушай, Панчо - обърна се господин Панайот към общинския пъдар, който току-що беше дошъл отнякъде, - намери малко вълна да й запарим раната, че ще й изтече мозъка. - Очите да му изтечат - завика невеста Нена и доброволно наклони глава, докато писаря и пъдаря й запаряха раната. - Е, какво искаш, невесто? Ако искаш да се развеждаш, дай прошение до владиката - това е негова работа. - Не искам да се развеждам - зарева Нена, - не искам, не искам. Искам да го смъмрите, да го посъдите, да ме не бие вече! - Ако го съдиш за побой, ще го затворят. - Ааа - завика пак Нена, - не ща да го затворят. Кой ще гледа къщата? Не ща! - Тогава иди при попа да ви помири. Той ви е венчал, той да ви съди. Нена не чака повече. Тя зарева пак, мина край любопитно натрупаните около нея жени и без да ги погледне, съпроводена от шеги и насмешки, скриви към поповата къта. Попа, гологлав и без расо, сипваше помия на два угоени шопара и им говореше галено, като ги чешеше зад ушите. Като видя Нена, кървава и разплакана, той я спря със суров глас: - Къде си тръгнала ма? Я се погледни каква си! - Олеле, отче - заплака и занарежда своята кратка история Нена. - При теб ида да ти се оплача. Кольо ме утрепа. Ти си ни венчал, ти да ни съдиш. Сълзите й затекоха обилно и правеха браздулици по засъхналата кръв на лицето и. Тя се тръшна на земята и се сви като изгонено куче, завря лицето си в скута, хвана се за главата и зави като на умряло: - Сирота аз, сирота! Каква ме орис постигна! Три годин става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Божичко, божичко! Дали съм грозна - омразна, дали съм клета бездетка, та ме е така намразил. - Мълчи! Мълчи! Стига си вила. Какво съм ти крив аз, че те бил мъжът ти? Докато се вземахте, селото наопаки обърнахте с вашата любов, сега си дошла тук да цивриш. Махай се! Иди му искай прошка! Попа хвана Нена за ръцете, изправи я на крака и я изтика из портата. Нена се намери пак на пътя и не знаеше накъде да тръгне. Зад нея се чуваше лакомото мляскаме на свинете. Хорските сърца бяха корави, немилостиви. Никой я не разбра, никой я не утеши. Тя чу само укори и подигравки и й се струваше, че е паднала в някакъв дълбок и тъмен кладенец, от който никога няма да излезе. Никой не попита нейното скръбно сърце защо я боли. Тя престана вече да плаче. Тя вече не усещаше и болката на счупената си глава. В душата й имаше по-голяма рана и тя я болеше. Тая болка беше свила нейната млада изтощена снага на купчинка и в тая купчинка се беше събрало едно горчиво море, в което тя се давеше. На пътя пак се струпаха любопитни хора, гледаха я отдалече, тюхкаха се и подмятаха шеговити думи. Милостиви жени я задърпаха, заговориха с утеха, но Нена стоеше свита, като загубено куче, след което всеки хвърля камък. Стоеше неподвижна, сама самичка в целия свят, не вдигаше очи да погледне никого и стенеше задушено. От големия орех пред поповата къща върху нея падаха едно след друго мъртви корави листа като замръзнали въздишки и я покриваха, но тя не трепна да ги отърси. Отсреща се зададе мъжът й Кольо с голямо дърво в ръка. - Още ли е тука оная магарица? - завика той. - Да си остави децата да плачат и да скита по улиците като луда. Като го видя, Нена пак почна да пищи и да нарежда: - Кольо, Кольо, как ще се, Кольо, живее! Ако не те е срам от хората, не те ли е грях от бога! Кольо я хвана за плитката и я задърпа. - Хайде, прибирай се дома, не ставай за смях на хората. Той я бутна напред и я подкара с дървото като овца. - Брей, Кольо - обади се една стара жена, - не бий булката си - бога биеш. - Защо да я не бия? Жена ми е. Моя жена - изръмжа Кольо и скриви подир невестата си към къщи. ----

Формалното сключване на брак се явява атавизъм от времето, в което хората са живели в по-малки и по непосредствено свързани общности с ясни правила срещу прелюбодейството, както и нужда от това взаимооношенията между хората да бъдат ясно регаментирани пред обществото под формата на официално оповестяване и обвързване с доживотни задължения. Доколко днес хората желаят да следват същия принцип е въпрос на лични схващания, но и на обществен натиск. Вкл. на натиск в случай, че личните очаквания не съвпадат с тези на партньора, който иска регламентиране на взаимоотношенията. По мое наблюдение, именно защото правилата за прелюбодействие са по строги към жената (жената с много партньори е курва, мъжът с много партньорки е сексуален герой), тя нерядко е тази, която настоява за формализиране на отношенията. Ако културата позволяваше промискуитетно поведение на жените, това вероятно нямаше да е така и за брак щяха да настояват предимно мъжете. Партньорът, принуден да сключи брак, обикновено не е особено щастлив от това обстоятелство - и то разбираемо, никой не обича принудителните неша. Понякога обаче хората правят този компромис и после се чувстват в брака като в кафез. Естествено, бракът може и да е по взаимно съгласие. Но доколко е наистина взаимно, а не е въпрос на настояване на единия партньор и приемане на ситуацията от другия, никой не може да каже. Както и дали тази първоначална (скрита/потисната) съпротива няма да остане латентна в съвместното съжителство, докато най-накрая се превърне в открита неприрязън вследствие на нормалните стресови фактори, през които преминават всички семейства.

Просто разговаряме - събеседник сте ми, няма как да пренебрегвам това, което казвате Политическата психология не използва медикаменти, нито социалниата, да речем. Съвместна работа на клинично ниво има само между психиатрията и клиничната психология, както и между абнормалната психология и психиатрията, но това не е задължително. И двете психологии (клинична, абнормална) могат да си работят и без да е необходим психиатър. Затова и правя подобни разграничения, тоест разказвам ви повече. Психологията не е един дял и няма как да се приравни или дори сравнява с психиатрията. Двете дисциплини обаче могат да работят заедно. И ето пак пример, психология на девиантното поведение към психиатрия. Хлапето, което се бие в училище и краде стотинките на малките (проявява поведенчески девиации), защото примерно родителите му са в тежък развод и то страда, няма нужда от лекарствени средства за промяна на химията на мозъка с тежки странични ефекти и елемент на пристрастяване (психиатричните лекарства всичките са такива), а от терапия. Тийнейджърът, който проявява агресия към съучениците си, защото има параноидни идеи и психоза обаче има нужда от лекарства, защото параноидната шизофрения не се лекува само с терапия. И пример от клиничната психология и психологията на развитието: Детето с аутизъм няма нужда да бъде съсипвано с медикаменти, освен ако няма коморбидности, напр. епилепсия. Но способността му за независим живот в бъдеще може да бъде подобрявана с помощта на терапия. Детето обаче, което освен аутизъм има и дефицит на вниманието с хиперактивност, проявява неконтролируема агресивност и хронично не може да спи, което води до влошаване на живота му дотолкова, че прекарва целия ден в постоянни "meltdowns" и крайно мъчително и за него състояние, има нужда от медикаменти. Целта на психолозите е да научат някого как да бъде по-функционален и да се справи с нещата, които му пречат. Целта на психиатрите е да лекуват психиатрични заболявания, като контролират медикаментозно, доколкото е възможно, симптомите им. (За "обикновена" депресия на човек му трябва психолог + домашен лекар, не задължително психиатър). За личностните разстройства (без коморбидности) психиатър/медикаментозно лечение като цяло не може да направи нищо, те се лекуват/третират с психотерапия (друг е въпросът какво се прави там, където втора линия - след личния лекар- няма, тоест психиатърът е единственият наличен специалист, както и на места, където по въпросите на психологическото добруване специалистите си измиват ръцете, като издават една рецепта и оставят човека проблемите си да си ги чука у главата - свръхмедикаментализация). Много от психологическите проблеми са преодолими. Психиатричните заболявания са (общо взето) неизлечими, но могат да минават в ремисия и бъдат контролирани с лекарства. "Клиентелата" на психолозите и психиатрите е различна, макар с психично болните да трябва да работят и психиатри, и психолози, всеки в собствената си сфера на компетентност.

Това не е вярно, вижте това изследане (генетика): https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18962445 и невронаука: https://www.scientificamerican.com/article/is-there-something-unique-about-the-transgender-brain/ Но дори и това реално е без значение, защото никой не бива да бъде бит или тормозен. Който и да е, какъвто и да е, с каквито и гени да е, без значение как предпочита да изглежда и с кого да прави секс. От логиката на възраженията, които чета излиза, че хайде добре, жените не бива да бъдат бити, но всички други бива и международните документи против семейното насилие не бива да ги поставят под закрила. Всъщност никой не бива да бъде бит, убиван, подлаган на системен психически тормоз. И в семейството си, и извън него. Темите станаха много, един и същи разговор се прехвърля от тема в тема, ерго аз повече няма да пиша по тази.

Еманципирана е, но точно както всичките социални науки има допир със съребрени дисциплини - това е неизбежно. Точно както когато човек учи политикология, няма как да не учи история. Защото теорията на държавността няма как да бъде изолирана от историята на държавите. Също така няма как да не учи и философия, защото генезисът за държавността и социалната организация не може да бъде изолиран от това как хората са осмисляли и осмислят връзата между индивида и социалните структури. И така нататък. Когато говорим за нещо ("невроза"), за да избегнем разминаванията в интерпретациите, е невъзможно да не използваме някакъв световен стандарт, а такъв се явява споменатият наръчник. Той не е единственият, други държави имат собствени такива също, но е най-известният и се ползва като универсален речник. Пак, психологията има много различни (под)дисциплини, като всяка си има своя обект. Както и медицината. Психология на девиантното поведение е едно, политическа психология - друго. Да не говорим, че тъй като човешкото поведение всъщност касае всички сфери, в които участват хора или групи хора, непрекъснато възникват нови подисциплини, примерно психология на финансовото поведение, ето: http://catalog.creighton.edu/graduate/graduate-programs-courses/master-business-administration/financial-psychology-certificate/ В поддисциплините на психологията, които се занимават с психичното здраве, не е възможно да не се използвт термини, споделени с психиатрията. Едно и също явление също така се разглежда и от различните поддисциплини, напр. "професионалното прегряване" (burnout) се разглежда от клиничната психология (какво да правим с човека, който има бърнаут), но и от организационната (кои стресори в работната среда водят до него и как да бъдат минимизирани с адаптиране на организационната структура, работните и груповите процеси, дори ергономиката - хората се чувстват по-напрегнати в стаи с дадени цветове, тоест пребоядисваме стаите и намаляваме стреса, и т.н.). И т.н.

Забравих да пусна статиите: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3081186/ и тук: http://www.aboutkidshealth.ca/En/News/NewsAndFeatures/Pages/Gay-teens-at-greater-risk-without-family-support.aspx

Обичайното схващане е, че това се дължи на социалния опит, дикриминацията, която понякога започва с тормоз от най-ранно детство - в квартала, в училище, съпроводено с неразбирането и натиска дори от семейството, което реално е ултимативното ниво на очаквана подкрепа. При все, че нямам фейсбук акаунт, приятели понякога споделят с мен неща, които са им направили впечатление или са ги трогнали, ето едно. Не копирам фейбук линка, а публикация, споменаваща историята: https://www.eastidahonews.com/2017/09/father-behind-viral-post-bullied-son-wants-parents-feel-heartbreak/ Осемгодишно дете с генетично увреждане, което иска да се самоубие. Заради непрекъснатия тормоз в училище. (написано от бащата): My heart is in pieces right now…my soul feels like it’s ripping from my chest…this beautiful young man my son Jackson has to endure a constant barrage of derogatory comments and ignorance like I’ve never witnessed. He is called ugly and freak and monster on a daily basis by his peers at school. He talks about suicide … he’s not quite 8! He says he has no friends and everyone hates him. Kids throw rocks at him and push him shouting these horrific words … please please take a minute and imagine if this were your child. Take a minute to educate your children about special needs. Talk to them about compassion and love for our fellow man. His condition is called Treacher Collins. Maybe even look it up. He’s endured horrific surgery and has several more in the coming years. Anyway … I could go on .. .but please educate your children. Please … share this. This shouldn’t be happening … to anyone. За разлика от това мило детенце хомосексуалните като деца нерядко нямат подкрепата дори на родителите си, които си мислят, че ако са достатъчно настоятелни в "дисциплинарните мерки", иронизирането и неприемането на детето такова, каквото е, ще го накарат да се промени.

p.s. Забравих да добавя линкове, има много, но само два, относно генетичния компонент в психиатричните заболявания: http://www.sciencemag.org/news/2018/02/major-mental-illnesses-unexpectedly-share-brain-gene-activity-raising-hope-better (Researchers have long known that genes influence mental illness. Five years ago, for example, the global Psychiatric Genomics Consortium found that people with autism, schizophrenia, bipolar disorder, depression, and attention-deficit hyperactivity disorder frequently share certain DNA variations.) За хомосексуализма изследванията не установяват DNA вариации, а предполагат ранна химическа модификация на 'нормални" гени: http://www.sciencemag.org/news/2015/10/homosexuality-may-be-caused-chemical-modifications-dna (That's why some have suggested that epigenetics—instead of or in addition to traditional genetics—might be involved. During development, chromosomes are subject to chemical changes that don't affect the nucleotide sequence but can turn genes on or off; the best known example is methylation, in which a methyl group is attached to specific DNA regions. Such “epi-marks” can remain in place for a lifetime, but most are erased when eggs and sperm are produced, so that a fetus starts with a blank slate. Recent studies, however, have shown that some marks are passed on to the next generation. In a 2012 paper, Rice and his colleagues suggested that such unerased epi-marks might lead to homosexuality when they are passed on from father to daughter or from mother to son. Specifically, they argued that inherited marks that influence a fetus's sensitivity to testosterone in the womb might “masculinize” the brains of girls and “feminize” those of boys, leading to same-sex attraction. Such ideas inspired Tuck Ngun, a postdoc in Vilain's lab, to study the methylation patterns at 140,000 regions in the DNA of 37 pairs of male identical twins who were discordant—meaning that one was gay and the other straight—and 10 pairs who were both gay. After several rounds of analysis—with the help of a specially developed machine-learning algorithm—the team identified five regions in the genome where the methylation pattern appears very closely linked to sexual orientation. One gene is important for nerve conduction, whereas another has been implicated in immune functions.) Това е взето от публикации в Science, но същите могат да бъдат намерени и другаде онлайн. Както и по-ранни изследвания, напр. изследващи връзката между писането с лявата ръка и хомосексализма у мъжете - и хипотези за връзката с нивата на тестостерон по време на бременността.