dora

Защо по подразбиране считате, че жертвата е виновна? Изобщо, четейки из постингите, имам аморфното чувство, че в тази тема някак битае недобро познаване на женската сексуалност и че на жените се придава много по-висок промискуитет, отколкото те имат. Това не е ли отдавна атавизъм, остатък от мизогенните нагласи на миналото, според които жените по подразбиране са причинителки на греха, съблазнителки на мъжете и затова трябва греховната им природа да бъде строго контролирана? А когато, не дай си боже, мъжът изпадне в грехопадение - дори когато активно го е предизвикал сам, то няма как жената да не е била тази, която да е предала ценностите си и го е съблазнила? Малко лов на вещици виждам тук, което ме изненадва доста. Струваше ми се, че тези възгледи отдавна са надживяни? Доколкото темата няма сексуално-образователен характер, ще устоя на желанието да коригирам подобни нагласи, обаче и малко ще се върна на друго, срамът. Повечето от нас си спомнят новогодишната нощ в германия, когато германките бяхха опипвани на улицата от непознати им мъже. Не само, че целият свят научи, Германия беше шокирана, а общественото мнение - скандализирано, че някой може да се отнася с жените по този начин. Но само ако този някой е емигрант. Когато това се случва на работното място от висшестоящи, примерно от шефовете, тогава няма как да не е било по взаимно съгласие и жената да е играла активна роля в това, за да си осигури облаги?! Разбирате вероятно, че подобна логика е нелепа. И отново за срама, повечето от потребителите сигурно са попадали и на интервюта с опипваните жени, които описват случката като ужасна. Плачат пред камерите. И това от промискуитет? А не от срам, от чувството, че са били унизени, поругани? В тази връзка, преди години зададох на мамолога си въпрос защо според него смъртността от рак на гърдата е толкова висока. И той отговори, че късно се открива. А това в голяма степен се дължи на това, че жените се срамуват да отидат на лекар и отлагат. Дори когато са информирани, дори когато се самопроверяват. Срамуват се от ситуацията, в която непознат мъж, пък било той професионалист, ще трябва да ги опипа. Тези, които не се срамуват, все пак се смущават и е необходимо да бъдат предразположени и успокоени. Затова той не бърза с прегледа, първо разговаря с тях, старае се да спечели доверието им и да намали неприятното чувство. И винаги първо внимателно пита може ли. Според него щяло да помогне жените по-рано да ходят на лекар, ако имало повече мамолози жени. По негови спомени обаче повечето мамолози и до ден днешен били мъже - явно в различните медицински специалности е различно. Не мога да предоставя статистика за подобни твърдения, вероятно някъде има, но съм склонна да му вярвам и без нея. Ако основна част от жените изпитват известно неудобство да се съблекат и пред мамолог и така рискуват здравето си, а с това и живота си (!), представете си неудобството, когато ги опипва шефът им или някой, когото до този момент дълбоко уважават. Малко се чудя защо се налага да пиша това, но имам чувството, че май трябва....

Страх и срам. Страх, че ще я изхвърлят от работа. Страх, че общественото мнение - както немалко от пишещите по темата - ще се осъмнят в мотивите й и ще я счетат за виновна, за курва, за изнудвачка. Както се вижда, тези мотиви са напълно основателни - и в тукашната тема автоматичният рефлекс е да се считат жервите за виновни. Срам от роднините, колегите, познатите, приятелите. Самообвинения, че не е направила достатъчно, за да избегне ситуацията. Липса на надежда, че нещо ще се промени - понякога жертвите казват някому още веднага, но биват разубедени да се оплачат формално ("а, той така си прави по принцип, не го взимай присърце" - какъвто случай е посочен в статията със сексуалния тормоз в медицинската професия). Липса на каквато и да било подкрепа - оплакваш се и започваш да бъдеш институционално притискан и тормозен ("човешки ресурси" не ти вярва, започват да проверяват всеки косъм на главата ти и да се съмняват в качествата ти, като не ти подновяват договора, не ти вълагат задачи според способностите ти, на редовните годишни оценки на работата ти започват да си измислят за теб някакви неща, заради които да те санкционират. Като така хем те тормозят сексуално, хем те тормозят и институционално - отвратителна ситуация). Липса на готовност на обществото да приеме оплакванията насериозно. И страх да си първият, който ще "изложи" насилника публично. Когато някой се престраши, се престрашават и другите, както се видя. Както и какви ли не други лични притеснения, като това включва и нужното време, за да може травмата да бъде преработена и човекът да се отърси от нея, за да може спокойно да говори за случилото се. В немалко случаи примерно става дума за сексуален тормоз от хора, които са считани от жертвата за авторитети или за въплътители на високи морални стандарти - напр. свещеници - което поставя жертвата в ужасната ситуация на срам и самоомраза, защото си мисли, че с нещо е предизвикала това, по причина, че няма как моралният авторитет нещо да е сбъркан. Особено тежко е това, ако жертвата е все още дете или тийнейджър, както и ако не само тя, ами и семейството и и цялата общност изповядва съответната религия. И така нататък.

A ето го и разписано в по-големи подробности, на сайта на университета в Мичиган: https://sapac.umich.edu/article/49: ""a clear and unambiguous agreement, expressed outwardly through mutually understandable words or actions, to engage in a particular activity." Consent can be withdrawn by either party at any point. Consent must be voluntarily given and may not be valid if a person is being subjected to actions or behaviors that elicit emotional, psychological, physical, reputational, financial pressure, threat, intimidation, or fear (coercion or force). Consent to engage in one sexual activity, or past agreement to engage in a particular sexual activity, cannot be presumed to constitute consent to engage in a different sexual activity or to engage again in a sexual activity. Consent cannot be validly given by a person who is incapacitated. " И конкретно, за облеклото: "Body language, Appearance, or Non-Verbal Communication: One should never assume by the way a person dresses, smiles, looks or acts, that they to have sex with you." Показателно е, че повечето организации в западния свят имат изрични политики, с конкретни дефиниции и обяснения какво е взаимно съгласие, какво е липса на взаимно съгласие и какво е сексуален тормоз - за да няма неразбрали. При условие, че подобни правила са подробно разписани почти навсякъде, за където се сещам, това да се пренебрегват те е нарушение, изискващо санкции отвсякъде. Не мисля, че която и да било българска организация има толкова подробни правила, при условие, че такива няма и в закона. Ако някой има друга информация, моле да ме поправи. И това е последствие не само от отношението мъм жените като цяло, а и, да си го кажем, средновековния подход към психичното здраве и психологическото благосъстояние на хората изобщо. Както сексуалният тормоз не се разпознава като тормоз, a само като "дискриминация" и не се отчитат психичните щети, нанесени на жертвите, така и примерно доскоро "бърнаут" в България нямаше - то май и досега какво е това не е широконеизвестно, какво остава хората, страдащи от професионално прегаряне, да подлежат на някаква трудова защита, а и изобщо да се обръща внимание и да се действа превантивно на факторите, предизвикващи го, най-важният от които е тормозът. Сексуален или не, няма значение.

Това не е нещо ново, ето вижте, че и католическата църква твърди същото: http://www.independent.co.uk/news/uk/home-news/catholic-church-sex-abuse-paedophile-criminal-injuries-compensation-scheme-victim-support-sexual-a7903396.html Конкретно за САЩ, това какво означава "съгласие" е описано тук: https://www.law.cornell.edu/uscode/text/10/920

Има много други методи, най-популярният е провеждането на анкети. Хората обикновено не се подвеждат току-така от едната новина, нямате причина за чак такива тревоги. Част от общественото мнение примерно сме и ние двамата с вас. Вие не сте сигурен, че човекът е виновен, доколкото разбирам, а по мое мнение човек е виновен само когато вината му е неоспоримо доказана - и не само аз смятам така. Не подценявайте хората - някои може да се подвеждат по една публикация, но като цяло повечето хора не се. Като се поразчетох по случая, изглежда човекът е бил отстранен от поста си без изобщо да е имал информация в какво точно го обвиняват, което го е лишило от всякаква възможност да реагира смислено. Това чувство на несигурност и безсилие му е дошло вповече. И затова не са виновни оплакалите се, а начинът, по който е процедирано по случая. Едва ли хората, способни на преценка, биха решили, че той е някакъв насилник без дори да е ясно какво е направил. А повечето хора я имат тази преценка, вътрешно чувство кога нещо не е наред с информацията, която им се подава. Иначе не биха оцелели.

Границата принципно е много ясна: взаимното съгласие, още в първия си постинг пуснах едно шеговито уж, но образователно клипче за чая. Междувременно, попаднах на интересна, поне за мен, статия, в списание, което не бях разглеждала от известно време: http://www.psychiatrictimes.com/sexual-offenses/speaking-sexual-harassment-medical-setting/page/0/1 Това е изследване за сексуалния тормоз в медицинската професия. В нея пише и какви са последствията върху жертвите, това за да не се омаловажават: ---- Impact of sexual harassment on victims The sequelae associated with sexual harassment are psychological, somatic, and work-related. Psychological effects include isolation, depression, guilt, anger, fear, low self-esteem, and helplessness. Somatic complaints are disrupted sleep, nightmares, headaches, fatigue, poor appetite, gastrointestinal disturbances, and weight loss. Work-related consequences include absenteeism, poor work evaluation, and poor work performance. An increased likelihood of depression, drug use, or suicidal thoughts has been reported as a consequence of being harassed or belittled by superiors.10 Common psychiatric diagnoses associated with victims of sexual harassment include adjustment disorder; major depression; and anxiety disorders, such as panic disorder, generalized anxiety disorder, and PTSD. The estimated percentage of victims who suffer emotional distress as a result of these offending behaviors is as high as 90%.2 However, there is no single diagnosis associated per se with sexual harassment; additional studies are needed to address the relationship between the severity of the aggression and the psychological impact on victims. ----

Как разбирате, че в очите на общественото мнение веднага е виновен и няма шанс да се защити?

Всъщност не е шизофренна, Фружин Асен. Ако помните, серийният убиец Тед Бънди извиняваше поведението си с порноиндустрията. Гледал порно, там се отнасяли с жените зле, следователно и той можел да има същото отношение към жените, защото, горкият психопат, бил жертва на порноиндустрията. Колкото и схематично и недостоверно да представя жените порноиндустрията, това не е причина те да бъдат системно и с особена жестокост избивани, нали така? В ислямските държави да речем, ако жените не носят традиционното облекло, това се използва за извинение от мъжете да ги опипват на улицата. На вас това извинение звучи ли ви достоверно? Облеклото на жертвите не извинява изнасилванията, също, нито ги причиява. Сексуалното насилие не е отсега, и не е заради това, което пише в таблоидите. Дискриминативното и унизително отношение към жените, независимо от това как са облечени, също не е отсега. И християнската цивилизация има дълга история на отявлена мизогиния, която, в немалко свои проявления, продължава и до днес. Вкл. в намеците, че жените сами си били виновни, в неравностойното и дискриминативно отношение в икономическата, политическа и социална сфера, и в това, за което говорим в настоящата тема. Да не говорим, че и не всеки мъж е сексуален насилник, защото нещата не опират до сексуалния нагон. А до чувството за превъзходство и власт над другия, което повелява, че унизителното отношение към него е нещо закономерно и редно. Това чувство за превъзходство няма връзка с физиологията, а със социалните роли, с начина, по който бива възпитаван мъжът. И желанието това превъзходство - особено когато то стане и легитимирано чрез други йерархии - служебни, социални, лично - да бъде използвано, точно по този примитивен начин, чрез нагона. Да смачкаш и унижиш подчинения си, защото можеш. Да си позволяваш сексуални аванси към някого, който не може да ти хвърли един бой, защото можеш. И защото той пък, възпитаван в срам и страх от обшественото мнение точно на сексуална основа, няма да се оплаче. Но наистина не ми се пише повече.

Добре, от какво да плаши мъжете? Тази представа за разделение на интересите на жените и интересите на мъжете всъщност е порочна. Интересът е на обществото, не на жените срещу мъжете или обратното. Иначе как, жените имат интерес да не бъдат сексуално тормозени, дискриминирани и изнасилвани, а мъжете имат интерес да подлагат жени на сексуален тормоз, дискриминация и изнасилване? И законът ощетява мъжете? Или какво?

Ами ето, и това имах предвид, но и дори толкова простички неща, че към момента не е възможно човек да си закупи невпит панталон. Модата е такава и други просто няма. Аз имам добра фигура и принципно доста творчески вкус, но считам този тип дреха за пошла: В момента обаче е невъзможно да бъдат закупени дънки с различна от тази кройка. Без значение възрастта. Така вижда жените модната индустрия - такива стоки им продава. Ето вижте, това е "нормален" магазин от по-популярната (нелуксозна) класа: http://www2.hm.com/bg_bg/productpage.0399223014.html (това е за жени) А това дори е за момиченца между 8 и 14, забележете, същата кройка, няма друга: http://www2.hm.com/bg_bg/deca/pazaruvane-po-vid-produkt/momicheta-razmer-8g-14/dunki.html?product-type=kids_girl14y_jeans&sort=stock&offset=0&page-size=60 Представете си го върху осемгодишно момиче: Тийн момичетата са особено поддатливи на модни екстрамности, защото се чувстват неуверени в новопридобитото си тяло и не знаят какво да правят - нито с него, нито със себе си, като заради неопитността си и желанието си да се отличават от родителите си, нерядко не приемат и съвети. Затова и сляпо следват това, което им се предлага. А то, повярвайте, не е много. Но това със сигурност не е извинение за сексуални посегателства върху тях, нали така. Отплеснах се, извинявайте

Всъщност това не е вярно. Момичетата се обличат така, защото така се харесват; така се харесват, защото следват порочен модел, заимстван от по-долнопробните медии и популярни индустрии. И защото не е имало кой да коригира това - родител, училище, среда. Липсата на вкус при обличането или грешката при избора на модели на подражание не е причина върху някого да бъде упражнено сексуално насилие. Нито може пък да послужи за извинение за извършването на сексуални престъпления. По същата причина, по която това, че дадена потребителска стока виси на витрина, не е извинение за това витрината да бъде счупена (щети за собственика), а стоката да бъде открадната.

и общественият консенсус, че това е нередно, че така не се прави, не заради страха от закона, а заради уважението към другия човек, обикновено жената. Защото повечето мъже се скандализират при мисълта, че някой би направил така с дъщеря им - и още повече, ако би правил това със сина им (задари традиционите хомофобни нагласи). Но изключително бързо и с готовност забравят колко скандализирани биха били, когато те самите правят сексуални намеци или се държат унизително, твърде фамилиарно, агрвсивно или просташки/сексистки с другите жени, защото си мислят, че номерът ше мине. Лошото е, че номерът по-често минава, отколкото не. И че жертвите от срам си мълчат.

Напротив, добре обяснявате, просто не съм съгласна с вас. За Карл Сарджънт, това, че се е самоубил, не означава, че сигналите са били безпочвени. Нито че жертвите трябвало да си мълчат, да не би от това на заподозрения да му станело неприятно и да си загубел поста. Това, че някой се е оплакал, че е бил опипван, не е причина за самоубийство, а за разследване/проверка. Разследването пък ще докаже наклеветен ли е бил или не. Друг е въпросът, че нещо се замотаха с това разследване конкретните лейбъристи, с което отговорността е и тяхна. Това, че един човек, за когото е възникнала такава ситуация, се е самоубил, не е показателно, защото като се има предвид колко честосрещано е това поведение - и колко е нередно същевременно с това, конкретният министър е изключение. Повечето от извършителите го правят с години без изобщо да се стесняват от това и със сигурност не се самоубиват, напротив. Правят го с желание и с чувството, че им се полага по право да се държат така. Както се вижда, някои (от кумува срама) се извиняват, други не, но кой знае какво чувство за вина не е съсипало никого от тях. Ако я изпитваха, просто нямаше да го правят. Дори да примем мотива "бях пиян, извинявам се", когато не става дума за еднократни инциденти, а за множество такива, очевидно никаква вина не са изпитвали и изобщо не са имали намерение да ревизират поведението си, докато то не бъде изобличено. Не казвам, че не е жалко за човека, наистина е жалко. Трябвало е и да го изслушат по-скоро, и да предприемат действия по проверката по-бързо, както и да не го оставят в неведение. Но със сигурност не и за сексуалния тормоз да се мълчи. Със сексуалния тормоз трябва да се спре и той да се инкриминира. Заслужават и преследване компаниите, които го замитат под килима и покриват оплакванията, а такива има твърде много. Някакви половинчати мерки и някакви извинения с половин уста следват едва когато целият свят научи. Но не по-рано, макар това замитане да продължава с години и да обхваща огромна част от женския персонал. Вижте Uber. Излиза, че заради напълно целенасоченото неглижиране на проблема без медиите очевидно нищо в полза прекратяването на тормоза няма да се случи. Което прави използването на медиите неизбежно.

Възможно е вашият приятел да е страдал от това, което се нарича "комплексна травма": https://en.wikipedia.org/wiki/Complex_post-traumatic_stress_disorder Това се случва и вследствие на обстоятелството, че този тип "нападатели" първо създават силна връзка на доверие, упование и усещане за "специалност" у тези, които смятат да използват за целите си, и това в особена сила важи за свещениците - насилници. Нарича се "grooming", ето тук можете да прочетете какво представлява: http://outofthefog.website/top-100-trait-blog/2015/11/4/grooming Точно защото жестоко експлоатират нуждата на всеки човек (особено дете) от емоционална близост и доверие, травмата е толкова дълбока.

Само ако не отчитате това, което подобно поведение причинява на този, на когото се подсвирква.

Това е проблем с фейк новините и като цяло важи за всичко, не само за сексуалния тормоз. На зрелостта на аудиторията се оставя да прецени дали една новина е фейк или не. В повечето случаи на повечето хора това става ясно - затова и рядко известните хора се тревожат изобщо за глупостите, които пише за тях в таблоидите, и правилно. Таблоидът се прочита и се забравя, до следващата подобна новина. Това обаче не означава, че за сексуалния тормоз не бива да се говори, само защото примерно става дума за публична личност и медиите веднага ще проявят интерес. Публичните личности пък имат несиметричен достъп до медиите така или иначе, така че те всъщност са привилигированите, ако желаят да разрешат съмненията около себе си. Правото на доказване на каквото и да било е в съда.

Няма как да го съди за сексуален тормоз. Нашият закон размива границите между дискриминация и сексуален тормоз, тоест свежда тормоза (по-тежкото правонарушение) до дискриминация (по-лекото, еднакво с тази на етническа, възрастова и друга основа). Има Европейска директива: http://justicedevelopment.org/test/wordpress/wp-content/uploads/2011/07/10.-Сексуален-тормоз.-д-р-Ива-Пушкарова.pdf но в нашия си закон сексуален тормоз поотделно няма: http://www.segabg.com/article.php?id=299891 Самият закон: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135472223 Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Което значи, че ако мъж-колега или шефът й всеки ден я подлага на тормоз и шантаж, тя може да разчита на.... синдикатите. Сетете се колко бързо и присърце ще се задействат те Аре бе, голяма работа. Някаква си кифла шефът й я барал по задника - много важно. Или по никакъв начин не по-нередно и сериозно от това, че примерно не е пригодил асансьорите си за хора с понижена подвижност и така без да иска е допринесъл до липсата на адекватен достъп, примерно. С което активният тормоз се свежда до непреднамерения пропуск....

Недейте така, по вашата логика излиза, че жените са виновни за тормоза над жените Сигурна съм, че не сте имали това предвид.

Въпрос на грамотността на обществото е да прави разлика между едното и другото. За мен по-смущаващо е, че ние нямаме закон, инкриминиращ сексуалния тормоз. Имаме закон против дискриминацията, но той не касае нищо от гореописаното. Тоест когато на една жена се случва каквото и да било от това горе, тя няма никакви средства, с които да го прекрати - и или трябва мълчаливо да го понася, или да склони на секс, че да я оставят на мира, или да се самоутешава, че какво толкова, това е нормално, или дори да се адаптира към тормоза, като се опита от неприятното положение да изведе поне някакви ползи, приемайки "женската си съдба". Или не е ясно какво, да смени работата. С друга, на която друг мъж ще се държи по същия начин, защото така е мъжествено? За семейното насилие пък да не говорим. И там това, което се прави, е крайно недостатъчно. Но да не отплесваме темата, спирам

Къде се приравнява? Едното е изнасилване (https://en.wikipedia.org/wiki/Rape), другото е сексуален тормоз: https://en.wikipedia.org/wiki/Sexual_harassment Донякъде и затова написах горния постинг - сексуалният тормоз не бива да се омаловажава.

Няма значение в случая дали младежът е гей или не, и пиша това не толкова конкретно към вас, Ник, колкото по принцип. Няма значение какви са сексуалните предпочитания на която и да било от страните, важното е дали това става по общо желание, или едната страна прави сексуални аванси на другата от позицията на силата. Като под "сила" разбирайте всеки фактор, който поставя страните в неравнопоставено положение. Така че едната страна да се чувства в правото си, а другата - да се чувства притеснена, унижена, уплашена, засрамена от ситуацията, засрамена от себе си, изобщо дискомфорнто. Когато говорим за културни разлики, следва да се отбележи нещо важно, а то е разликата между това как сексуалните аванси конкретно в българската култура се схващат от мъжете (като белег за мъжественост, желаност, престиж) и от жените. Не говоря за жените с леко поведение или кифлите, говоря за "нормалните" жени. Намесвам се, защото си мисля, че само жена може да обясни това колко неприятни за една жена или момиче (или всеки друг - примерите са мъжко-женски, защото това е по-лесно да се илюстрира в култура, по-запозната с хетеросексуалните отношения, отколкото с хомосексуалните), може да са следните ситуации: - да подсвиркват след теб на улицата, така че да ти става неудобно и срамно от това, че по стечение на обстоятелствата си млад и имаш гърди, до степен, че да ти е неприятно и страшно да минаваш през определени места (примерно там, където има строеж), но това важи и за други места и помещения, примерно да заобикаляш определена част от сградата, в която работиш, защото даден колега те "зяпа" по неприятен начин. - да ге гледат мазно-коцкарски, да говорят с теб по покровителствено, да се опитват да те докосват уж случайно - я по ръката, я някъде другаде, значително по-възрастни - или по-високостоящи на обществената стълбица от теб мъже, защото считат, че са в правото си да го правят и се възползват от твоята ситуационна и вероятно и сексуална неопитност, както и от това, че понеже коцкарството се счита за нещо напълно естествено в културата, няма на никого да се оплачеш. - да се опитват да те целуват с недотам чистите си усти, защото ти си на шестнадесет и твоите зъби са в ред, а те са на петдесет и техните не са, като го правят уж невинно, в смисъл, ах, малката, колко си сладка. - да те манипулират и шантажират на основата на чувството ти на респект към по-висшестоящия или по-възрастния, или чувството ти на аморфен страх от преимуществената физическа сила на мъжа, с цел да те вкарат в леглото си. Тоест, че ако не се съгласиш, това може да се случи и насила - и по-добре да се съгласиш. - да ти обещават облаги с цел да те вкарат в леглото си - да не приемат "не" за отговор, да считат, че с повече настоятелност, и още повече настоятелност, и още повече тормоз/склоняване/шантаж или настоятелност ще услеят и в това няма нищо нередно, защото "не" у всяка жена означва "може би" и е въпрос на мъжка чест да бъде превърнато в "да", поради което мъжът се амбицира това да се случи на всяка цена. - да ти правят намеци на работното ти място или когато разговаряш или казваш каквото и да било, да не те слушат, а да те "гледат". - да подценяват възможностите ти, качествата ти и цялата ти личност, защото гледат на теб единствено и само като на сексуален обект И така нататък. Всяка млада жена в един момент или друг е била обект на това или нещо подобно. Но целта ми беше не да хвърлям разговора в друго русло, а да обясня какво означава да си от страната на "преследвания" в култура, в която това се счита за "нормално", за да може да се разбере, че подобно нещо не е приятно на никого, без значение дали той е хетеросексуален или хомосексуален. И че срамът - вкл. от самия себе си, е достатъчен, за да може на човека да му е неудобно да каже на никого - с идеята, че какво толкова, ами ще мине, не е болка за умиране. А какво, ако не му? Сексуалният тормоз също е тормоз и доказано дава своето отражение върху психологическия свят на обекта му, вкл. и върху сексуалния му живот. Отлично е, че за това най-накрая започва да се говори. И едно видео:

NIk, много благодаря за този постинг.

Абсолютно съм съгласна с всичко от написаното от вас. По горното, присвояването на неща - собственост на държавата беше широкоразпространено дотолкова, че се считаше за напълно нормално като на някого му потрябва примерно малко спирт, или бензин, или хартия, или някоя друга електрическа крушка, или какъвто и да било друг консуматив, включително смешни неща като тоалетна хартия, да си го вземе директно поръчания за държавното предприятие. Беше нормално лелките да крадат хранителни продукти от детските градини, и изобщо каквото някому потрябваше, той си го взимаше без да се стеснява или да счита това за нередно изобщо. Също толкова нередно колкото днес се счита това служебният автомобил да се ползва за лични цели, напр. депутатите да си ходят на пазар в личното си време с държавните автомобили. И това са най-малките неща. На тези, което не помнят това време, може би е ценно това да бъде казано. На тези, които го помнят - припомнено.

Разминаванията ни идват оттам, че вие говорите за частния случай, а аз - за правния принцип. Закони не се приемат, за да ощетят/санкционират само определена част от населението, а на основата на принципни положения, така че да бъдат в полза на цялото общество. Гледането на законодателния процес на "парче", от частното към общото (дай да направим еди каква си поправка, за да криминализираме тези пет-десет - хиляда човека или това там, което те конкретно правят), всъщност обрича правовостта на пълен провал, защото работеща правова държава има само там, когато законите са написани на принципна основа и с оглед на взаимовръзките в цялото общество и всички свързани с него икономически, обществени и организационни принципи и процеси, а не реваншистки принцип или с оглед на конкретни санкции за дадени групи хора или облаги за други. Правните принципи и предполагат, че никой не може да бъде съден за несъществуващо престъпление. Не може само защото "знаем" (или си мислим, че знаем) какви са били намеренията на някого, той да бъде преследван от закона. Може да бъде преследван, когато е извършил доказано по надлежния път престъпление. Ако този принцип се промени, това престава да е правова държава и става тоталитарна - на правния и наказаателен произвол. Струва ми се, че пропускате и още нещо. В немалка част от нашата близка история в нашата държава законът бе страхът. Не правната справедливост и високият морален стандарт, не човешкото и граджанско право и справедливост, не зачитането на собствеността (каква неприкосновеност на частната собственост, като собствеността беше държавна?), а страхът от произвола на държавата, която имаше карт бланш да набелязва и тормози гражданите си при най-малкото подозрение, че с действията си, възгледите си или дори мислите си преставляват заплаха за установения ред. Не мога да преценя на каква възраст сте, но немалко отлично помним този страх. Всички виждаме и какво се случи, когато този тип страх остана в миналото. Въпросът е колко държава искаме. Тоест, колко от свободата и правото сме готови да предоставим на държавата, за да се (само)разправя с нас. Или с всеки друг на нашата територия. Готови ли сме да зачеркнем принципа на невинност до доказване на противното, за да вкараме хората в затвора за неизвършени или недоказани престъпления, само защото принадлежат към социална група, която не ни е особено симпатична и ги считаме за възнамеряващи да извършат престъпление по подразбиране. А ако същият принцип на преследване без доказаост по надлежния ред се обърне и срещу нас? Готови ли сме и желаем ли тази група да бъде санкционирана практически извън възможностите си да посрещне тези санкции, само от реваншистки или популистки подбуди. А ако този принцип на несъразмерност на закона се обърне и против нас? Готови ли сме да направим от Опиц герой и да започнем да се стреляме и убиваме по входовете, само защото изпадналите в безпътица деца на България - нерядко и много даровити, свестни деца от считани за добри семейства, и такива познавам - посягат към наркотиците и от някъде трябва да намират средства за следващата доза. Какъв е шансът да бъдат излекувани, ако преди това бъдат убити? И решение ли е всичко това. Изграждането на правова държава не е просто и лесно нещо. Но без това, без приоритет на принципа над произволността и произвола, обществото никога няма да се самоиздърпа за косата си, за да престане да се дави.

По принцип яснота за точния размер на паричните средства от българите в чужбина не е възможна, дори по причини, че бидейки отговорни, или поемайки доброволна отговорност за бюджета на свързаните с тях непосредствени роднини, българите в чужбина правят и немалко разходи във всевъзможни категории, напр. потребителски стоки от какво ли не естество. Пример: като живеещ в чужбина, се прибирате за ваканция в България и виждате, че пенсионерите/роднините имат нужда от: - нова печка - нов компютър/телефон/таблет за връзка по скайп с вас - поправки по колата - ремонт на жилището - въглища за зимата - всичко, което не биха си купили сами, защото го считат за прекалено скъпо Но докато допреди години все още се разчиташе на оставянето на пари на ръка, банковите трансфери днес позволяват по-добра видимост. Тогава за сумите можеше само да се гадае (когато по работа ми се наложи да търся статистика преди години, такава дори нямаше в платежния баланс, нямаше такова отделно перо там изобщо, поради липса на всякаква възможност да се събират подобни данни. Имаше "други трансфери", като в тези други евентуално влизаха чужбинските пари). Днес по банков път тези трансфери могат да бъдат проследени, а и дори тези през Western Union. Преди години се обсъждаше доколко по-голяма видимост и сигурност на тези трансфери може да се осигури, като се приведат пощенските клонове (по него време с многократно по-широка мрежа от банковите) в способност да приемат подобни трансфери и това да ги извади "на светло". Днес от това няма нужда, защото банковото покритие е буквално неограничено - навсякъде има банкомати. С подходящите софтуерни решения проследяването на трансферите от банките и докладването им на централната може да се опрости дотолкова, че и 10 евро да бъдат прихванати като прехвърлени от потребителска сметка в чужбина на потребителска сметка в България, ако за изваждане на целия поток на светло се намери нужда. Ако компаниите за кредитни карти са в състояние да ви се обадят за проверка, когато платите с кредитна карта и малка сума в друга държава, за да проверят да не би картата ви да е открадната, то проблем с установяването на по-точна статистика с подходящия софтуер всъщност няма.