dora

Това не е проблем на конвенцията.

Международните конвенции обикновено се приемат от държавния елит - правителства, парламенти. От тях се очаква да знаят какво означават основни термини. А "джендър" наистина е основен. Никой екип от международни юристи, пишещ документ от международното право, не може да бъде държан отговорен, че в някоя държава елитът може да е толкова неподготвен, че да не разбира какво чете. Както и дотолкова да не знае чужди езици, че да не може да разбере кога нещо е лош превод... Все пак говорим за Европа.

Много международни документи съдържат нещо като глосарий. Такива има и за обясняване на множество документи, ето един официален такъв: https://www.coe.int/en/web/compass/glossary Нарочиха я хората тази конвенция като нещо специално и изключително и това си е :)) Което не е лошо, дано пък стане повод хората да се запознаят с неща, за които дотогава не са подозирали. Като какво е "джендър", какво е "резерви" по международен документ, такива неща. Друг е въпросът как цялата тази шумотевица изглежда отвън. А тя не изглежда никак добре - приличаме на току-що паднали от някоя палма.... не само ние като общество, политическата ни класа също.... И то - председателствайки.... https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/commissioner-calls-on-the-bulgarian-parliament-to-ratify-the-istanbul-convention

Специално в сферата, за която говорим, това не е съвсем така. Изследванията на пола, или джендър изследванията, всъщност джендър тематиката в западна Европа (и в западния свят, включвам и САЩ) датират от шейсетте (ако такова датиране е правилно, защото движенията за правата на жените започват дори в края на 19 и началото на 20 век), като радикалният феминизъм (с множеството си течения и разновидности) е от 1970те и 1980те години. Тоест там "джендър" въпросите са в голяма степен изпонаобсъждани, изпонаизмислени и в голяма степен философски, институционално и всякак си "решени" още тогава. Това не е нов дебат. Някои аспекти днес са общоприети, други - поради радикалността си, са отдавна отхвърлени като неприложими. Конкретно в България обаче те сякаш се поставят чак сега, (между 100 и) 30-40 години по-късно. И това е почти изцяло заради желязната завеса, невъзможността на източна Европа да участва в обществено-културния и философски дебат - изобщо, не само по въпросите на пола. Затова и на мен ми е леко смешно, че българското общество изведнъж се разбуни и откри, че съществували идеи, които си ги има в различни форми от едно стотина години. Както и, че Бога ми, че светът е шарен и в него има всякакви хора. И че като живеем в общество, не можем да се правим, че тях ги няма. Проблемът е, че тези печално закъснели "открития" пречат на приемането на важен документ. Предимно защото фокусът му е друг и изобщо не касае ненадейната изненада на обществото от горепосоченото.

От любопитство, и заради това, че обвиняват родителя, че ги е изоставил и искат да видят този, който го е направил, както и да разберат защо. Никой от тях не се отказва от небиологичния си родител. Много обаче не прощават на изоставилия ги родител никога, както и не могат да си изградят към него никакво усещане за авторитет. Той си остава слабият човек, който не е положил усилието да ги задържи, въпреки че нерядко разбират мотивите му.

Този "bonding" e условен, не е автоматичен. Какво примерно става с майките, които дават децата си за осиновяване и тази връзка се осъществява с генетичен нероднина? Или какво става с децата, отгледани от роднина, защото майката е починала? Пак същото, добруват си, ако са имали с кого да формират тази връзка, тоест разлика няма. Схващането, че не е важно с кого точно се осъществява този "bonding", стига да има постоянен "caregiver", тоест някой, който да се грижи постоянно за детето, не е мое. То се основава на изследвания, свързани с благосъстоянието на децата и психологичното им и психиатрично здраве. Това, че нещо е норма (връзката да се осъществява ексклузивно с майката, защото бащата обикновено делегира този тип задължения на майката), тоест че се среща често, не означава, че е задължително. Да се говори и че майчинството е нещо по подразбиране е и неговото омаловажаване, омаловажаване на съзнателните усилия, които то коства. Точно защото тази връзка не е автоматична, тя трябва да се изгради. С ,кого да се изгради - ами зависи. Вижте това: https://www.youtube.com/watch?v=ZO3hqC6obAs

Извинявам се, не се сещам как се нарича това.... То си е термин, но никога не съм го виждала на друг език. Прибавих някакъв превод, но го оставих така, в случай, че терминът си го има на български, но е преведен другояче. Още: https://en.wikipedia.org/wiki/Attachment_theory --- Ура, намерих. "Привързаност" са го превели тук, макар да не ми харесва съвсем, защото няма същия терминологичен регистър: https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/480/1/6_DPetrov_tom101-6.pdf

Това не е вярно. В първите шест месеца на детето е необходимо да развие "bonding*", емоционална връзка с възрастен, които се грижи за него. Кой е този възрастен е без значение. Може да е баща, баба, дядо, леля. Няма значение кой е роднината, важното е да го има. Проблем е, когато такъв "bonding", емоционална връзка, не се развие, напр. у изоставени на грижите на държавата деца. --- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5330336/

Ами, не са нито несъществуващи, нито безсмислени. Вижте данните за размера на проблема с домашното насилие срещу жените. Както и тази статистика: http://www.mediapool.bg/spored-80-ot-balgarite-rolyata-na-zhenata-e-semeistvoto-a-na-mazha-da-pecheli-pari-news272091.html Примерът с вицепрезидента не е показателен за стереотипното или дискриминативно отношение, както и това, че ето тази жена: https://en.wikipedia.org/wiki/Benazir_Bhutto е бивш премиер на Пакистан не прави от Пакистан държава с женско равноправие и липса на полови стереотипи. (Или ето още една: https://en.wikipedia.org/wiki/Tansu_Çiller)

Вижте ето тази статия: https://clubz.bg/63118-kakvo_stava_ako_si_premier_na_nova_zelandiq_i_zabremeneesh Това пак относно половите стереотипи Защо премиер на една държава да не може да бъде жена в детеродна възраст? Защото кариерата пречи на майчинството и е длъжна да я изостави, за да бъде майка? Откъде следва това? От никъде, както се вижда. Ей пример за дискриминативно отношение към жените, на основата на "социалната роля на пола" - по пол и по възраст - презумпцията, че ако хем са жени, хем са млади, не могат да имат отговорни длъжности. Оттам и по-ниското заплащане ("ако ще ми губи време в майчинство, що да й плащам"), оттам и предпочитанието младите жени да се наемат на определени "декоративни" функции (като секретарки, и т.н.), които са почти изключени за по-възрстните жени (щото "старите чанти" не са "декоративни" - пак дискриминация), а какво остава за мъжете (мъж-секретарка?!). Оттам и какво ли не. Що пък мъжът да не си гледа бебето?

Всяка държава има право на резерви по всеки международен документ от такова естество. Ако погледнете документите на ООН, под всеки, за който се сещам, има списък с ратифициралите го държави и резервите на всяка държава, която има такива. Ето: http://www.institut-fuer-menschenrechte.de/en/topics/development/frequently-asked-questions/19-what-are-reservations-to-human-rights-treaties-and-what-do-they-mean/ Затова силно се ужасявам от невежеството на цели политически партии, които явно не знаят, че една конвенция може да бъде подписана с резерви.... При условие, че парламентарнопредставените сред тях би трябвало редовно да разглеждат за ратифициране актове на международното право....

Здравейте Не ми се искаше да навлизам в генезиса на идеята за джендър, защото трябваше да напиша пространно есе за историята на феминизма - като социално, но и като философско течение, темата е твърде просторна. Това, че ЛГБ организации черпят от някои от по-крайните идеи на философската част на феминизма (разбирайте тези, касаещи обща критика на културата, на западната цивилизация, изградена на мъжкия диктат и т.н.), считам донякъде за отделен въпрос, защото никои от тези по-крайни философски идеи никога не са излизали от лоното на желанието за драстично преосмисляне на мисловната рамка на цивилизацията и не са имали шанс да бъдат нещо повече, освен просто повод за размисъл. Тоест до този момент не са могли да издържат reality теста на времето, точно защото заради радикалността си няма как да бъдат въплътени в практични политики. В случая с международния документ всъщност става дума точно за практични политики, по реални проблеми - насилието над жени. Затова и по практичния въпрос (социалните роли) препратки към тези идейни течения няма смисъл да бъдат правени, нито да им се вменява някаква съпричастност. Да, някои от тези течения са забавни за четене (защото са провокативни), други са любопитни за чесане на ума, защото предлагат алтернативни тълкувания на културата, трети открито минават границата на крайната идеология, но като цяло не водят до нищо, просто поредното мисловно течение/упражнение в социалните науки. Практическа функция има примерно суфражисткото движение. Или по-късните антидискриминационни движения, като тези за еднаквото заплащане за еднакъв труд и т.н. По същество, конвенцията цели да предпази от насилие всички, които стават негови жертви на основата на пола или социалната си роля. В което наистина няма нищо лошо, напротив. Така трябва. И както не смятах да пиша дълъг постинг, пак стана некъс.

Струва ми се необходимо да се направи едно уточнение. Конвенциите не са държавни закони. Те са инструменти/договори между държави в международното право, страни по тях са държавите и те регулират определени права и задължения на държавите на международно равнище. С тях държавите се задължават някакви неща, напр. да предприемат нужните мерки и политики в дадени области, като ако не го направят, това се явява нарушение на международноправен акт, по който държавата е членка. Хваната в крачка за неспазване на конвенцията, държавата е "виновна'" като неизпълняваща международен договор, по който се е задължила да прави или не прави някакви неща. Напр. да уважава правата на човека. Затова и съдът по правата на човека не е национален, а наднационален и там подсъдими са не граждани, а държави. Конвенциите нямат отношение към това дали даден гражданин ще подаде оплакване в местно съдилище за нещо, което е инкриминирано като престъпление по вътрешнодържавните закони. Веднъж подписани и ратифицирани обаче конвенциите придобиват приоритет пред националните закони. Тоест ако в националния закон пише нещо друго, държавата, като страна към конвенцията (или договора, който е подписала и ратифицирала) е задължена или да промени закона, за да го хармонизира с конвенцията, или да следва конвенцията на първо място, защото такъв ангажимент е поела пред международната общност. Наложителността на конвенцията идва от това, че държавите очевидно не правят необходимото по проблема за домашното насилие само на основата на вътрешното си законодателство, ерго е необходим международен акт, задължаващ подписалите го държави да престанат да бездействат и да положат необходимите усилия. Наложителен е и защото насилието над жените придобива наднационален, международен характер, когато примерно жени бягат от държави, в които могат да бъдат измъчвани или убити само защото са жени, но рискуват да бъдат екстрадирани обратно в тях, ако приемните държави не признават това обстоятелство. Представете си примерно https://en.wikipedia.org/wiki/Malala_Yousafzai да бъде екстрадирана от Обединеното кралство обратно при талибаните, където да бъде убита за това, за което първият път без малко й се размина, примерно защото във Великобритания са решили, че бежанци като нея са им несимпатични поради цвета на кожата им или държавите, от които идват, а пък в самата държава не са се засилили кой знае колко много да преследват насилниците (нищо, че и Афганистан, и Пакистан са страни от Интерпол): "The day after the shooting, Pakistan's Interior Minister Rehman Malik stated that the Taliban gunman who shot Yousafzai had been identified.[96] Police named 23-year-old Atta Ullah Khan, a graduate student in chemistry, as the gunman in the attack.[97] As of 2015 he remained at large, possibly in Afghanistan.[98][99] The police also arrested six men for involvement in the attack, but they were later released for lack of evidence.[98] As of 7 November 2012, Mullah Fazlullah, the cleric who ordered the attack on Yousafzai, was confirmed to be hiding in Eastern Afghanistan by US sources there.[100]" Това е международноправен проблем, който няма как да бъде решен от вътрешнодържавните законодателства. --- И във връзка с убитата Елена, в случаите като нейния, българската държава се задължава да осигури на жертвите, в съответствие с международното право, подходяща гражданска защита/обезщтение за това, че държавните власти не са взели необходимите мерки, за да ги предпазят от насилие или да го предотвратят в рамките на правомощията си: Article 29 – Civil lawsuits and remedies 1Parties shall take the necessary legislative or other measures to provide victims with adequate civil remedies against the perpetrator. 2Parties shall take the necessary legislative or other measures to provide victims, in accordance with the general principles of international law, with adequate civil remedies against State authorities that have failed in their duty to take the necessary preventive or protective measures within the scope of their powers. За да не вдигат после рамене ченгетата, бидейки държавни служители, натоварени с това да опазват сигурността на граждание: "еми, ние кво да правим, като ви бие, оправяйте се сами", както и да искат от жертвата да "доказва", че насилникът си е нарушил възбраната, като го задържи лично, докато дойде полицията (?!).

Здравейте пак, Фружин Асен, Търсих място, където има систематизирана информация за домашното насилие и неговите проявления, за да не говорим с обобщения, както и да стане ясно за какво става дума. Проблемът с домашното насилие, общо взето, може да се резюмира в желанието за власт и контрол над другия и неговото омаловажаване чрез тормоз - физически, психически. Това омаловажаване на жените се случва на множество нива, във всички сфери на живота им и правото им на избор, вкл. дали и какво да работят (понеже споменавате кариерата). Не е въпросът какво точно работи жената, въпросът е да може да си позволи поне частичното спокойствие, че не е робиня, че има собствени средства, някакъв усет за собствена независимост и вяра, че е способна да се справя. Тази вяра потъпква семейното насилие, като омаловажава жената. Ето вижте по-долу какво е домашно насилие, с примери от мен, в зелено, нарочно взаимосвързани, за да се разбере принципът. Домашно насилие е, когато партньорът: Tells you that you can never do anything right - или че нямате качества, не можете нищо сами, за нищо не ставате, зависими сте от него (финансово), ерго той може да си прави с вас каквото си поиска, вкл. да ви смачвква ежедневно самочувствието с постоянна критика и все нови и нови изисквания, измислени на мига, за да ви покаже, че пак сте се издънили. Shows extreme jealousy of your friends and time spent away Keeps you or discourages you from seeing friends or family members Insults, demeans or shames you with put-downs - същото като горното, внувашане, че жената за нищо не става, няма никакви качества и не може да се справя сама (за да може да продължи да я контролира). Controls every penny spent in the household Takes your money or refuses to give you money for necessary expenses - ето това понякога принуждава жените да работят работа, която не им харесва, за сметка на съня и времето им за себе си и децата. Като изобщо не е задължително средствата да са неналични. Проблемът не е в наличността, а в контрола над финансите и желанието този контрол да се демонстрира с постоянни откази. Looks at you or acts in ways that scare you Controls who you see, where you go, or what you do - затваряне в къщи между памперсите, мивката и пералнята, защото жените не стават за друго и това им е ролята, пределът на възможностите и шансовете им в този живот, затова не бива да им се позволява да хабят времето си със занимания, които на тях са им интересни или способстват за личното им развитие. Или нещата вкъщи трябва да се организират така, че те да поемат цялата домакинска работа, което физически ги лишава от всякаква времева възможност да преследват някакви собствени стремежи, интереси или въжеделения, примерно да се доквалифицират или усъвършенстват. Prevents you from making your own decisions - жената не може да решава какво иска, може само да прави това, което се очаква от нея, а то е да готви, чисти и гледа деца. И като мъжът си дойде от там, където е бил, салатата да е нарязана, а ракията - на масата. Tells you that you are a bad parent or threatens to harm or take away your children - ако има собствени интереси или стремежи, значи е лош родител, защото това да има каквито и да било различни от грижата за семейството занимания я отклонява от предназначената й роля. Prevents you from working or attending school - Същото като горе, вкл. с липсата на каквато и да било помощ в домакинството или в отглеждането на децата, което гълта цялото й време Destroys your property or threatens to hurt or kill your pets Intimidates you with guns, knives or other weapons Pressures you to have sex when you don’t want to or do things sexually you’re not comfortable with - почти задължително в семейните двойки. Мъжете считат брака за подсигурен секс без право на обжалване и особено много се засягат, че е възможно собствената им жена да им откаже, като ако това се случи, започват да я тормозят, или с подозрения за изневяра, или с вижте точките по-горе, според сценария, напр. с отказ от добро отношение (държат се грубо, студено, безчувствено или жестоко, предприемат различни методи за вменяване на вина, шантаж или тормоз от арсенала по-горе или този по-долу), защото го удрят на мъжка чест. Pressures you to use drugs or alcohol И тук, повече за психологическия тормоз, който също се води домашно насилие: Calling you names, insulting you or continually criticizing you - изключително често срещано, форма на контрол и унижение/омаловажаване на другия с това, че нищо не прави като хората. Манджата е твърде топла/студена/солена/безсолна, примерно. Refusing to trust you and acting jealous or possessive - чуждите жени са общи и мога да ги зяпам колкото поискам, но моята е моя, и ако някой я погледне, ще я считам за виновна по подразбиране и ще й пиля сол на главата, а може и да я бия Trying to isolate you from family or friends - с това, че активно или пасивно прави така, че жената да е толкова заета с работа, домакинство, деца и всичко останало, че да няма никакво време за личен живот Monitoring where you go, who you call and who you spend time with Demanding to know where you are every minute Trapping you in your home or preventing you from leaving Using weapons to threaten to hurt you Punishing you by withholding affection Threatening to hurt you, the children, your family or your pets Damaging your property when they’re angry (throwing objects, punching walls, kicking doors, etc.) - редовно срещано. След като е мъж, значи може да крещи, да блъска врати, да удря предмети с юмрук, като се ядоса, да рита предмети, като се ядоса и т.н. Humiliating you in any way Blaming you for the abuse - тя е виновна, че я бия, обиждам, контролирам или унижавам, защото ме дразни/ядосва Gaslighting Accusing you of cheating and being often jealous of your outside relationships Serially cheating on you and then blaming you for his or her behavior Cheating on you intentionally to hurt you and then threatening to cheat again Cheating to prove that they are more desired, worthy, etc. than you are Attempting to control your appearance: what you wear, how much/little makeup you wear, etc. Telling you that you will never find anyone better, or that you are lucky to be with a person like them Мога да ви уверя, че четейки това, повечето жени във форума ще разпознаят поне няколко, ако не и много, редовни мъжки поведения в горното. Както виждате, нещата изобщо не опират до това дали жените да гледат деца или не - ако желаят, от това няма нищо по-хубаво, а в контрола и принудата - с целия арсенал от налични средства за тормоз, насилие, емоционален шантаж, унижение, манипулиране и лишаване от възможности - да правят на всяка цена това, което очаква от тях мъжът. Взето оттук: http://www.thehotline.org/is-this-abuse/abuse-defined/

И това са доброволни правила?

Здравейте, Фружин, Само с няколко думи. Няма нищо лошо в това жената да си гледа децата. Също така яма и нищо лошо в това мъжът да си гледа децата. Като примерно и двамата работят на тридневна работна седмица, а в деня, в който и двамата са на работа, детето ходи на детско заведение или бива оставено при бабите. Така отговорността за издържането на семейството и шансовете за лична реализация и на двамата са сходни. Също както няма нищо лошо в това жената да учи в университет и след това да работи на място, което отговаря на квалификацията й, и на заплата, отговаряща на квалификацията й, така, както мъжът може да учи в университет и след това да прави същото. По примера с бай Иван и бай Добри, по същата причина, по която ако бай Иван пребие дете. Законът защитава слабите. Домашното насилие не е въпрос на грешен избор, а на поредица фактори. Най-важният единичен сред които е представата, че това да удариш, набиеш, унижаваш или изнасилиш е оправдано, ако ти си мъж и разполагаш с физическо превъзходство, а това насреща е жена, както и че притежавайки физическото превъзходство ти имаш право да изискваш от жената пълно подчинение, каквото и това "пълно подчинение" да означава в патологичните ти представи. Вкл. когато не става дума за субективни, а за обективни фактори, като - да я обвиняваш за това, че е хубава и се случва да я гледат по улиците (все едно тя е виновна, че такава се е родила) - че е умна и получава по-високо заплащане от теб (все едно тя е винова, че има качества), както и - по всеки друг повод и за всяка своя фрустрация или неудобство, за които й вменяваш вина по подразбиране, от температурата на манджата, която изискваш да ти готви, нищо, че и тя е била на работа, до цвета на пердетата, чийто нюанс вчера може да не си забелязъл, обаче в момента нещо не ти се нрави. Или с други думи, считането по подразбиране, че понеже ти си мъж, имаш право на всичко, включително на саморазправа конкретно с нея за всяко нещо, което не ти е по свирката. а понеже тя е жена, е виновна за всяко твое неудобство по подразбиране, вкл. за тези, които изобщо не зависят от нея. Само защото ти е под ръка и е по-слаба физически. или защото заради ролята, в която ти сам си я поставил (напр. непозволявайки й да следва своите професионални амбиции - активна забрана, или невключвайки се в отглеждането на децата, което пада само на нейните плещи - пасивна забрана), е зависима от теб икономически. Поради което от страх да не остане на улицата, ще търпи това положение поне за известно време (а според теб - и завинаги, защото така й се полага, и защото и самата тя ти се полага по подразбиране, да си правиш с нея, каквото ти дойде наум). Ако пък вземе, че най-накрая събере сили и избяга от теб, ще я преследваш и тормозиш, така че да не смее да върви сама по улицата, ще й режеш гумите на колата, ще я заплашваш, ще се опиташ да я убиеш, като я прегазиш с колата си, и понеже държавата не реагира, накрая ще я застреляш пред нейна приятелка, защото те е напуснала - как смее, мръсница с мръсница, да те напуска (какъвто е случаят с Елена по-горе). (Това "ти" не касае вас конкретно, давам примери). За широката разпространеност на горното, в различни конфигурации, говори това, че всяка пета, ако не и всяка трета жена в България, е изложена на нещо такова, в спектър от ежедневни побоища, до различни методи на тормоз. Явно не защото една трета от жените са тъпи патки и не са си направили сметката (домашно насилие се случва на хора с всякакъв образователен статус), а защото една трета от мъжете в различна степен считат това поведение за оправдано и нормално. Точно описаното по-горе касае тези социални "стереотипи", за които говорим. Ето една статия от Дневник: https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/01/04/3107151_shto_e_djendur_i_ima_li_pochva_u_nas/

Според мен няма причина това да се нарича "алиенация", само избор на други канали за осъществяване на контакти. Хлапето, цъкащо на мобилния си телефон, не е алиенирано, ако в момента публикува свой текст или снимка, която ще бъде видяна от няколко хиляди човека. С едно-единствено действие то общува със значително по-голяма общност, отколкото "реалната" му среда може да му предложи. И точно затова го намира за толкова вълнуващо. Точно улесненото създаване и непридирчивост относно поддържането на контакти, такива, каквито те се желаят, е причината хората толкова активно да използват интернет. Наживо кръгът им се ограничава до семейство, приятели и колеги, като общуването е подчинено на съществен брой условности. Онлайн имат стотици контакти - много повече, отколкото биха имали без интернет, с които могат да общуват както и когато си пожелаят, без да се съобразяват с условностите на "класическите" форми на контакт. Това в никакъв случай не е изолиране, напротив, приобщаване е, но към общности, които не е задължително да са териториало обусловени.

Бих го нарекла по-скоро "индивидуализация", адаптиране към пазарните условия, които изискват от индивида далеч по-голяма адаптивност и мобилност, както и замяна на традиционнитв връзки (изградени на основата на териториална уседналост) с такива, които не са териториални, напр. връзки по професия (глобализация на професионалната - и специално академичната и научната - сфера), интереси (глобален достъп до инфирмация и възможност за контакти с хора със същите интереси другаде), каузи (граждански активизъм). Вкл. чрез общуването в интернет (организация на групови прояви и дейности през социалните мрежи). Като това не са процеси, ограничени до Европа. За мен "алиенация" има друг смисъл - модерен, а не постмодерен. По-скоро го свързвам с индустриализацията и разрастването на градовете. Както и Жан пол Сартър, Албер Камю...

Защо алиенацията да е част от европеизацията?

"Now is the winter of our discontent Made glorious summer by this sun of York; And all the clouds that lour'd upon our house In the deep bosom of the ocean buried. Now are our brows bound with victorious wreaths; Our bruised arms hung up for monuments; Our stern alarums changed to merry meetings, Our dreadful marches to delightful measures. Grim-visaged war hath smooth'd his wrinkled front; And now, instead of mounting barded steeds To fright the souls of fearful adversaries, He capers nimbly in a lady's chamber To the lascivious pleasing of a lute. But I, that am not shaped for sportive tricks, Nor made to court an amorous looking-glass; I, that am rudely stamp'd, and want love's majesty To strut before a wanton ambling nymph; I, that am curtail'd of this fair proportion, Cheated of feature by dissembling nature, Deformed, unfinish'd, sent before my time Into this breathing world, scarce half made up, And that so lamely and unfashionable That dogs bark at me as I halt by them; Why, I, in this weak piping time of peace, Have no delight to pass away the time, Unless to spy my shadow in the sun And descant on mine own deformity: And therefore, since I cannot prove a lover, To entertain these fair well-spoken days, I am determined to prove a villain And hate the idle pleasures of these days." "Ричард III", Уилям Шекспир

Да припомним този случай: https://nova.bg/news/view/2017/08/22/191013/миролюба-бенатова-представя-предизвестеното-убийство-на-елена Според конвенцията държавата носи отговорност за бездействието си. Затова е важно а бъде приета. Oбърнете внмание на това, което се казва от 14:27 до 15:30. Това са и нагласите/стереотипите, които трябва да се променят чрез образование. За това става дума, за това призовава конвенцията. Не за "нетрадиционните полови роли" на бившия министър на здравеопазването.... Това и за да не каже някой "ми то у нас проблеми с дискриминацията на жените и традиционните мъжко-женски роли няма.... Че то то боят какъв проблем е?! Ми не е проблем. Или най-много е личен.... Затова, тъпи кифли, оправяйте се сами и не занимавайте полицията с глупости..." Дори когато някой вече се е опитал да ви убие веднъж и следващият път ще успее.

В контекста на председателството, българските политици дори не могат да си представят каква дузпа си вкараха с тези призраци на травестити (?!), бродещи из в умовете им, при условие, че става дума за нещо съвсем различно. "Gender" e основна категория, касаеща правата на жените. И то не от днес... Вкл. в България, където "джендър" организации се грижат за защитата на жените от семейно насилие още от 1990те години.... Освен международните документи срещу дискриминация, където "gender" фигурира от десетилетия, депутатите явно не познават собствения си НПО пейзаж.... Гей организациите нямат нищо общо.

Най-лошото е, че вследствие на една малоумна балканско-селска разпра (шокирана съм хора от какъв регистър са въвлечени, напр. Москов), подобна важна конвенция (касаеща половината от населението на Европа), чиято цел е да пази жените (и децата!) от това да бъдат бити, изнасилвани и убивани, и подписана дори от държава като Турция (не просто подписана, ами първо подписана от нея), може да не бъде подписана от държава, имаща се за европейска. Междувременно сагата продължава: http://parliament.bg/pub/PK/278688754-06-723.pdf Чак не мога да повярвам какви глупости (СДС): "Но не можем да приемем противоречията в тази конвенция. От една страна, тя е създадена да защити жените от насилие, от друга – широко отваря вратата за това насилие. С въвеждането на понятието "социален пол", т.е. пол по избор, реално жените се излагат на опасност от мъже, представящи се за жени, или могат да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо тях." Може ли някой да ми обясни как мъже, представящи се за жени (?!), са заплаха за жените (?!) и това широко отваря вратата за (домашно) насилие към жените? Като се представят за жени и ходят да ги бият по домовете им ли?! :))

Не съм писала присъда, само че в дадени култури вдигането и пренасянето на тежести е женска, а не мъжка дейност. Пример как физическите характеристики и социалната роля, свързана с пола, могат да се разминават. Такива примери има много. Ето тук и статия за друг стереотип, според който "емоционалният труд", тоест всичко, което е свързано с грижата и емоционалния комфорт на другия, се счита за задължение на жените и не се оценява, колкото и изтощително да е то всъщност: https://www.theguardian.com/world/2015/nov/08/women-gender-roles-sexism-emotional-labor-feminism

Идеята за "социален пол", "gender" e въведен още през 50те, ето от този учен: https://en.wikipedia.org/wiki/John_Money Прословутата шокираща за депутатите дефиниция" за "gender" e всеизвестна (не е отсега и не е за привиждащите им се подмолни цели тази конвенция) и официална за Световната здравна организация: http://www.searo.who.int/topics/gender/en/ Най-общо казано, в различните исторически епохи и в различните култури атрибутите на "мъжественост" и "женственост", тоест това какво е нормално, присъщо и се изисква от един мъж и какво - от една жена, са много различни. Това води до идеята, че освен чисто физиологическия пол има и нещо, което се казва "социален пол" - което изобщо не е задължително да се основава на биологически детерминираните характеристики на мъжа и жената, a се явява своеобразен идиосинкратичен групов консенсус (различен за различните общности) относно атрибутите на женствеността и мъжествеността. Тази снимка например е много известна, мисля: В едни култури влаченето на тежки товари е женска работа. В нашата, европейската днес, е крайно невъзпитано ако един мъж остави жена да носи нещо повече от дамската си чанта, защото се предполага. че поради мускулната им маса това да носят тежести се полага на мъжете. В определени времена хората биха се скандализирали, че учителка може да е жена - учителската професия е била мъжка. Днес тя е преобладаващо женска. Без мъжките и женските полови органи да имат каквото и да било общо с това , но общо имат социалните роли - социалната детерминанта на пола. И така нататък. Документът казва, че практики като тази на снимката може да са "традиционни", както и може да е много традиционно да не се пращат момичетата на училище или да им се режат клиторите, защото сексът ги прави "нечисти", но тези традиционни схващания и практики, основани на полови стереотипи, се явяват насилие над жените.