dora

Ето я използваната методология: http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_bop_mo_remit_bg.pdf Вижте Секция 2.2.

Конкретната трансакция - вероятно не, но общото перо в банките - да.

За "евросирачетата" - филм за Румъния. Не знам дали има филм и за България, но някаква статистика има: http://bnr.bg/euranetplus/post/100801142/pochti-vsako-peto-balgarche-e-na-edin-ili-dvama-roditeli-raboteshti-v-chujbina

По данните, които българските банки изпращат на централната по категории. Това е категория трансфер от банкови сметки на частни лица в чужбина към банкови сметки на частни лица в България. Доколкото помня, в статистиката на БНБ това се отчита като "Текущи трансфери" - "Други". С години тези пари статистически бяха по-голяма сума от директните чуждестранни инвестиции за годината. Както и да се гледа, това е много сериозно перо. Статистика за т.нар. "remittances" в света - трансфери от работещите в чужбина към собствените им държави, се поддържа също от Световната банка, и по спомен данните се използват и от ООН. Развиващите се страни обикновено са сред големите получатели на подобни трансфери. Конкретно за България, нерядко се шегуваме с познати, че българите в чужбина издържат топлофикация, електроразпределителните дружества, аптеките. С това, че всеки месец изпращат на мизерстващите си родители - пенсионери пари, с които същите да си плащат сметките. Или подпомагат закъсали други членове на семействата си - безработни братя и сестри, малки деца. Плаща се и за лечение на близки. Вероятно съществуват и трансфери през Western Union и на ръка. Но в последните десетина години разпространението на банковите услуги в България е толкова широко, че всички (?) пенсионери така или иначе си получават пенсиите на банкова сметка. На същата банкова сметка получават и парите от децата си. Струва ми се, че банковите данни стават все по-точни, защото българите в чужбина едва ли се прибират повече от веднъж годишно, някои дори много по-радко, ако живеят далеч, но сметки и лекарства пенсионерите трябва да плащат всеки месец. Тоест това с парите на ръка според мен е все по-малко перо. А и за един пенсионер е много по-лесно, особено с оглед на невисоката му подвижност, да изтегли пари от първия банкомат, вместо да търси къде в неговия град има Western Union - следователно е много по-вероятно да си получава парите от децата по банков път, отколкото по друг. Да не говорим, че има населени места, където мъжете масово са на ангария някъде в чужбина и всичко, което изкарат извън много базисни разходи (храна, подслон), се изпраща на семействата им. Понякога това са и жените (гледане на деца и възрастни хора в чужбина, изпращане на пари на децата си, останали в родината при бабите), като детето остава и без двамата си родители за значителна част от годината; това става и в други източноеврпейски държави: http://www.dw.com/bg/ало-мама-те-вижда/a-17969644 , http://www.dw.com/bg/самотните-деца-на-източна-европа/a-17268158 Както обаче беше посочено по-горе, тези пари са до време - докато са живи получателите им, и докато родителите успеят да вземат при себе си и децата си. И рано или късно ще трябва да бъдат заместени с нещо.

Дори само това, че не ви е била дадена думата, е причина за искане на обяснение от ресорния министър. Като не е "останало" време, той е бил длъжен да си направи допълнителна уговорка с вас, когато да "остане". Защото това е чиста проба арогантност и няма нищо общо с липсата или наличието на време. Арогантност у министър точно на образованието е недопустима. Сещам се за министърското* отношение към стачката на учителите преди години. Тогава обаче на тях не им стигна волята да поискат на Орешарски и Вълчев оставките. Орешарски се извини, така е, но за това се иска оставка, защото не става дума за изпуснати думи, а за отношение към цялата гилдия! Ако и към вас продължат да се отнасят с подобна арогантност, е редно такава да поискате и вие. --- https://www.vesti.bg/novini/sindikatite-poiskaha-ostavkite-im-v-obryshtenie-kym-uchitelite-finansoviiat-ministyr-se-izvini-1107039

Борете се, уважаеми. Не приемайте това за отговор. Сред вас има ли от икономическите специалности? Помолете ги да направят едно изчисление колко струва само научната издръжка среднно на месец на един докторант, тоест неща като абонамент за научни издания, закупуване на книги, закупуване на консумативи, транспорт и т.н., на месец. И ги добавете към изчислените от статистическия институт данни за издръжката на един човек на домакинство. Изчислете и средната заетост в часове на седмица на един докторант. Така ще покажете, че това следва да е възнаграждение, еквивалентно на заплата! Доста отрезвяващо би подействало и ако от някъде можете да извадите статистика за заминалите след магистърска степен да правят докторска или постдокторска в чужбина. Така нещата ше се видят ясно, а не хипотетично: искат се тука едни пари, дайте да дадем по петдесет лева, от нас да мине. Щото министърът мисли какво може да си позволи от бюджета, който вече е приготвил. Вас това какво е приготвил той обаче не бива да ви касае изобщо - ще трябва да приготви повече. И протестирайте, за бога!

Не е гениална идеята, защото това са две отделни закононарушения. Първото: Собствениците на опасни съоръжения са длъжни да ги обезопасяват и да се уверяват, че проникване в тях не може да се случи случайно. Представете си, че това беше заиграло се дете, възрастен дементен човек или човек с психически отклонения, който решава, че това е домът му и влиза. Второто: Извършване на престъпни действия, напр. увреждане на собственост или кражба. Доколкото разбирам от описанието, първото е установено по силата на обстоятелството, че обектът не е обезопасен, след като в него може да се проникне без сила. Второто няма как да бъде установено, ако нищо не е откраднато. Това с "престъпните намерения" (mens rea) или наличието на "умисъл" е нещо безкрайно разтегливо, невинаги може да бъде еднозначно доказано и следователно невинаги има правна сила. Какво ако някой е възнамерявал да извърши нещо, което е закононарушение, но той лично не го счита за такова и не си дава сметка за обществената вреда, има ли престъпен умисъл? Какво, ако някой е възмамерявал да извърши нещо незаконно, обаче в последния момент се е отказал? Умисълът сам по себе си не е подсъден, а се явява утежняващо вината обстоятелство, когато има престъпление. Без еднозначно доказване на престъпление такова няма.

Което означава, че конституционният съд унищожи държавността.

Зависи. Вижте няколко примера, взети от статия, която току-що намерих онлайн: -- Възрастният Ви съсед изблъсква грубо Вашето дете от входната врата и влиза в жилището Ви, за да се разправя с Вас и да Ви обижда заради шума, който сте вдигнали снощи. Психично болна жена разбива вратата на Вашето жилище, за да се нанесе в него, защото е дезориентирана и си мисли, че това е нейното жилище. Дете прониква с взлом в жилището Ви, за да открадне от ягодите, които е видяло през прозореца да стоят на масата в кухнята. Във всяка една от тези хипотези на проникване в жилище чрез насилие или взлом има посегателство срещу личността или правата на отбраняващия се или на другиго, тоест ситуация, която може да предизвика действие на неизбежна отбрана. Заедно с това, във всяка от тях законът презумира, че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана и следователно отбраняващият се е в правото си да използва всякаква сила, включително да убие нападателите, без да носи отговорност за това. Вероятността обаче, ако Вие сте добре сложен мъж и не сте се уплашил или смутил, а безнаказано сте лишил от живот нападателя в някоя от горните хипотези, Европейският съд по правата на човека да намери нарушение на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията, е почти стопроцентова. Няма как в нито една от тях разумът, справедливостта и хуманността, тези основни двигатели на демократичното правосъдие, да застанат на страната на употребилия смъртоносна сила, както и да дефинираме насрещния интерес, който нападателите биха могли да засегнат. (източникът: http://legalworld.bg/34951.neizbejnata-otbrana-v-proekta-za-nk-–-vrata-kym-beznakazano-nasilie-i-proizvol.html) ------ Ако нападателят е искал да ви убие или потроши, но вие сте го обезвредили, като сте му изкълчили ръката, предотвратявайки на вас да се случи нещо съразмерно лошо или по-лошо, това е неизбежна самоотбрана и превишаване няма. Обаче ако дете ви открадне ягодите от масата - или възникне който и да било от случаите по-горе, това да набиете или да счупите ръката на детето, стареца или психично болната жена, е превишаване отвсякъде. На детето можете да направите забележка и да се обърнете към родителите му. За психиатрично болната жена - обаждате се на бърза помощ да я приберат. За съседа - извинявате се за шума, обяснявате му, че ако иска да разговаря с вас, трябва да го направи със спокоен тон, и ако не смени тона, го приканвате да напусне. За мен целият казус с поправките относно неизбежната самоотбрана е изцяло популистки и няма нищо общо с правото. Дребната престъпност - а битовата е точно такава - не е нещо особено приятно. Но тя, бидейки дребна, далеч не изисква промяна в наказателния кодекс относно толкова сериозни неща като носенето на оръжие (потенциално водещо до извършване на далеч по-тежки престъпления, като убийство) или неизбежността на самоотбраната. Хеле пък такива, които да позволяват на народонаселението да си причинява телесни и други далеч по-тежки повреди, за да не му откраднат телевизора. Примерно казано. Без телевизор се живее. С прострелян черен дроб не се. Пак примерно казано.

Неизбежната отбрана не бива да се превишава, защото това отваря законова вратичка хората да се изпоизбият едни други по маловажни от гледна точка на нанесените щети/причинените загуби причини. Въпросът е принципен, зашото касае много важен законодателен избор за приоритетите, или какво е по-важно да пазим: живота или собствеността? Законът отдава приоритет на опазването на живота. Затова и отнемането на живот се наказва по-строго, отколкото кражбата или унищожаването на имущество. Така и трябва да бъде - по-важен е животът, и не мисля, че по този въпрос би могло да има спор. Правото на живот е неотменимо (то не се "черпи") и само държавата може да решава в кои случаи той може да бъде отнет като наказателна мярка. Никой друг. Този принцип - на ненакърнимостта и приоритетността на правото на живот - не бива да се променя по никакви причини и в никакъв случай. Включително защото тогава държавата губи монопола си върху легитимната употреба на сила. Тоест престава да бъде държава. Улуците на един дядо не струват нито колкото живота на някого (щото както може да го гръмне, така може и да го убие, а може и да сбърка и да убие някого, който му е влязъл в двора да пита за нещо, пък дядото се насмел и го гръмнал - и това влиза в превишаването на "неизбежната самоотбрана" - субективната преценка за заплаха не е заплаха). Нито пък едни улуци изобщо могат да са съизмерими с подкопаването на фундаменталните принципи на държавната легитимност. Да не говорим, че опазването на улуците фактически не е самоотбрана, а защита на имущество. Какво остава пък за неизбежна....

Ето това е акцентът на това, което искам да кажа, изведено по чудесен начин (Простете, моля, не съм вменявала, че искате да кажете нещо от горепосоченото, само намерих за необходимо да уточня какво визирам, когато говоря за "полубременността", или лансирането на това колко хубаво и правилно и "патриотично" е да си полу, само защото не желаеш да положиш усилията да станеш "изцяло"...) (ако ви се е сторило формулирано в малко по-малко търпелив от обичайния ми тон, това не е заради някакъв спор с вас, а защото ужасно се уморих от тази полубременност вече... и с цялата оправдаваща я с по-висши, уж идейни съображения, реторика.)

Ник, моля ви отново за извинение. Пак цитатът в предния ми постинг излиза като ваш, а всъщност е от постинг на Б. Киров. Киров, простете и вие

"Среден път", или както бе официално формулиран този политически термин ("трети път") е управленска концепция, свързвана с Тони Блеър и политиката на неговите правителства. Касае заличаването на нуждата от избор между либералните/десни принципи и социалните/леви принципи на основата на кръстоска от подходи, заимствана отляво и отдясно. Тоест управление, което не е нито дясно, нито ляво, а бърканица от подходи, като по този начин не отговаря на и реално не представлява интересите на нито една част от населението си. "Компромисният" вариант, който не се ангажира с вземане на конкретни решения и ясна политика, и носене на последствията от тях. Нещо подобно имам предвид, като казвам "среден път" в случая. Няма как да сме хем в Европа, хем да не сме. Или сме, или не сме. Не може да е малко бременен човек на този свят. Това не значи, че националната държава ще отмре - тя до момента се показва най-резилиентната и успешна форма на управление. Но това не значи, че държавите не могат да променят политиките си така, че съвместният ефект от усилията им в крайна сметка да носи много повече ползи на целия регион - и на тях конркетно, след полагането на необходимите усилия и желание за сътрудничество. "Средният път" в българския случай означава как да минем метър, как да не се реформираме и как по възможност винаги да стоим на опашката на държавите в Европа, като не приемем и приложим категорично и ясно никое от институционалните им постижения. Мързелът не е национално развитие. Нито нежеланието за промяна следва да се оправдава с "манталитенти", "културни" и "исторически причини", които вследствие точно на този мързел да се задълбочават и превръщат в трайни "национални" навици, понеже това е "патриотично". Това, като цяло имам предвид. Като обикновено за защита на това "патриотично" обикновено се използват какви ли не невалидни или манипулативни аргументи, които редовно граничат с абсурдното, като виждате ли ЕС щели да ни забранят да си ядем изконната и патриотична шкембе чорба, да ни отнемат ракията и да ни унищожат българщината (под формата на шкембечорбояденето). И множество къде по-примитивни, къде по-засукани версии на същото, като как ЕС щял да унищожи националната дърава, как не можело хора на средно две-три хиляди километра от Каспичан да били управлявали краставици с каква форма да се ядат в Каспичан (без ЕС когато и да било да е имал претенциите да унищожава правото на държавите на местно самоуправление, както и да влиза в домовете на хората в цял континент, за да ги проверява правилно ли са си нарязали краставицата), как ЕС бил възраждането на идеята за третия райх (за да направи от всички ни германци, а ние, горките, сме имали право на манталитет!) и какви ли не глупости... Което е и крайно несъстоятелно по причина, че на едни от европейските държави поради "манталитета" им непрекъснато им се полага да плащат за бакиите на други, оправдавани пък с техния "манталитет" (да не си намаляват държавния сектор и корупцията, да не си контролират разходването на финансите на държавата, да не си разрешават структурните проблеми, да не спазват основополагащи принципи и разпоредби, понеже това по-добре върви на манталитета им.... )

Макар никак да не ми се иска да си го призная, моята мрачна прогноза е същата като вашата. Затова и толкова настоявам в самото начало на темата колко е важно, ВАЖНО да се изучава европейската история. Та ако все още има в кого, поне малко семенца да бъдат посяти, преди и последните от потенциалните членове необнадеждени да са напуснали държавата. Тогава не само че домашното за закъснялото наваксване няма да бъде написано - дори и "среден път" няма да бъде търсен. Няма да има от кого.

+ по мое мнение това е заради значителните и много често непримирими различия между интелектуалния елит (и неговите визии за развитие и обществено устройство), и тези на масовия човек, от които различия вторият при всяка историческа възможност се възползва, за да унищожи първия по силата на численото си превъзходство. За да не се случва това отново и отново и отново, масовият човек трябва да бъде масово образован. За да може разликата с интелектуалния елит да не е толкова драматична. Най-малкото защото с безпрецедентните възможности днес човек да избира къде да живее, този елит няма как да бъде принуден да не предпочете да живее на място, където няма чак такова разминаване между собствените му ценности и тези на значителна част от обществото. Особено като вижда, че такова ценностно приближаване в собствената му държава е невъзможно.

(Цитатът е на Пандора, не на ник, nik, само е копиран от негов постинг, извинявам се)... E, не са изключителни. Няколко неща ги отличават: 1. Много прагматични. Не гонят дивото, за да изпуснат питомното. Рационални, не се подвеждат по дълбоки чувства, мелодрами, идеологии и фалшиви реторики. Винаги първо се питат: чудесно, обаче това каква практическа работа върши. И ако не върши, го изхвърлят от разсъжденията си и подхода си. 2. Конструктивни. Винаги успяват да отсеят маловажното (различните възгледи на хората) от важното (как заедно да се стигне от точка А до точка Б без конфликти и мелодрами). Това им е позволявало със столетия да търгуват с целия свят. 3. Честни и откровени. Много по-сложно е човек да гради отношения с другите, ако трябва да помни кога какво е казвал, защото то всъщност не отговаря на това, което мисли в действителност. Това пак е свързано с прагматиката на взаимоотношенията - няма нужда да е сложно, ако може да е просто, точно и ясно. 4. Смирени. Не се считат за центъра на света и не считат, че някой друг им е виновен или длъжен. Решават проблемите си сами и никого не товарят с тях. 5, Ведри и отворени - поради всичко по-горе. 6. Работливи. Това, което трябва да се свърши, трябва да се свърши. Приятно - неприятно, трудно - лесно, това са съображения без значение, защото не вършат никаква практическа работа (вижте по-горе). Практическа работа върши това да се хване човек за работа и да свърши каквото трябва. 7. Спокойни, уравновесени, постоянни. Капка, която дълбае камъка. Не обичат нерваците, считат го за проява на лошо възпитание или инфантилизъм. Не обичат и липсата на постоянство. 7. Много не обичат, когато: - Някой им разправя врели-некипели или нещо ги мотае. Имат почти свръхестествен нюх да хващат всякакви опити за подмяна на истината или офлянкване още в зародиш (затова и са добри в търговията). Вижте снимките на холандския финансов министър с гръцкия в началото на гръцката криза. Спокойният и уравновесен холандец е БЕСЕН. - Някой се опитва да мине метър, да не уважи дадени правила, да се пререди, да направи нещо в ущърб на другите и в ущърб на обществото. Затова тези, които не играят по правилата или си мислят, че са толкова специални, че могат да създават на другите неудобства, бързо биват неутрализирани.

Едноличните търговци и хората с нова фирма (до тригодишна) имат право на някои облекчения, за които може да не знаят в началото. Напр. до определена сума, свободна от данък. Това е за стимулиране на предприемачеството, особено на младите предприемачи. Но никой никого не дундурка, повярвайте. И двете страни не са Франция, където заради левите управленски традиции хората имат някои социални преимущества. Предприемаческата култура е жестоко конкурентна. Ако човек не плува, потъва.

Никой няма такава гаранция Навсякъде ДДС се плаща предварително.

Зависи какво разбирате под "гарантира". Да имате сигурност на продажбите означава продажбите ви да се осъществяват по сигурен начин, тоест никой да не ви измами. Примерно защото организацията работи само с гарантирани, изпитани купувачи с добра репутация, или защото разполага с необходимите правила, които гарантират прозрачността на продажбите. Да имате сигурност на плащанията означава, че няма как купувачът да не ви плати. Не че вие ще си получите парите дори нищо да не продадете И това не е точно борса за цветя, а търг. Оценителят може да ви каже колко бихте могли да изкарате. Но колко ще изкарате в крайна сметка зависи от това какво ще наддадат за вашите цветя, и дали някой ще наддава изобщо.

Вие това го представяте, сякаш са в комунизъма, каквото и да произведат, получват си парите, пък търговецът да си ги бие тези цветя в главата. Не е така, ето я организацията: https://www.royalfloraholland.com/en Тя предлага посредничество и съдействие на членовете си, по различни начини и с различни схеми. И организира огромните борси за цветя, където идват търговци от целия свят. Дава им възможности, но не ги хрантути. И не им плаща за това да произвеждат. Преди няколко години примерно бяха закъсали.... производителите на виолетки (това не е цвете за износ). Защото през април-май месец - когато се купуват виолетките, хората не ги купуваха, защото още беше студено. И никой на виолетопроизводителите не им ги изкупи на минимална цена - какво да ги прави после?!

Холандия не е социална държава, ако не продава, производителят фалира. Субсидии получават само производителите на мляко, а те са несравнимо малки (себестойност на литър - 42 цента, субсидия - 3 цента на литър). Субсидиите отиват за множество различни проекти: https://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/cap-in-your-country/pdf/nl_en.pdf Напр. за млади фермери, за управление на риска, за развитие на селските области, за запазване на екосистемите, за иновации, за възобновяеми енергийни източници в земеделието...

За пряк износ става дума: https://www.government.nl/latest/news/2015/01/16/dutch-agricultural-exports-top-80-billion-euros

И още малко подробности: http://www.dutchagrofood.com/english/dutch-agro-food/facts-and-figures/ От там: Today, the Netherlands is the world’s second largest exporter of agri-food products, after the USA. Като откъм територия държавата е 2,6 пъти по-малка от България (това без да се отчете, че 18% от територията е вода, значи около 3 пъти по-малка). Това във връзка с използването на земеделските земи...

Това е бисерът на столетието!

Това е точно проблемът, за който говорех. Ако решат стъпят на нашия пазар, западните фирми ще убият нашия производител (конкретно - холандските, защото в множество земеделски области те са лидери; техните продукти и се изляха на българския пазар, когато не можеха да отидат на руския). Защото организацията им на работа, оптимизацията на процесите, използването на най-новите технологии, способността за контрол на качеството, оптимизираните разходи за опаковане и транспорт, отличната логистика и всички фактори, сврзани възможността да се произвежда бързо, по много и срещу ниска себестойност им позволява ВЪПРЕКИ по-високия си стандарт и работна заплата (и по-високите разходи за какво ли не още, напр. режийни, транспорт, склад и т.н.) да поддържат ниски цени. Ето вижте конкретно за млякото, кои държави колко произвеждат, и с каква производителност: Тук е показано производството на кравешка глава, но по отношение на производството на мляко и млечни продукти на глава от населението, това са най-големите световни производители: Ето и за какъв размер на сектора говорим, в милиарди: http://www.dutchagrofood.com/english/dairy/facts-and-figures/ Една индустрия за дванадесет милиарда евро, която може само за две години да инвестира един милиард евро само за нови съоръжения, и изнася за целия свят, и чието качество се гарантира от: There are 2.3 million checks per year for farm milk for fat content, protein content, antibiotics, platelet count, etc. There are 3 – 5 million checks per year throughout the entire production process to guarantee the high quality of the dairy products. може да унищожи производителите на всеки по-слаб пазар, на който реши да стъпи. Ето и още данни, колко им струва производството на литър мляко: http://www.europeanmilkboard.org/fileadmin/Dokumente/Press_Release/EMB-allgemein/2015/Datenblatt_EN_02.pdf При това от 42 евроцента на литър, само три цента са субсидия! Цена на литър мляко в магазина: 1,04 евро (3.5% масленост), като в супермаркетите - около 90 цента (лев и осемдесет на литър). Това при условие, че заплатите на всички по веригата са по-високи от българските.... За да остане конкурентен и да не погине дори на собствения си пазар, ако изневиделица на него се изсипят големи количества западни земеделски продукти (а понеже сме единен европейски пазар, това не е никак невероятно да се случи), българският производител трябва максимално бързо да се научи на техния начин на работа. Напр. значително да уголеми стопанствата (в кооперативи?), където на мига да въведе нови технологии и блестящи управленски практики. Затова и силно настоявам на това, че ние не можем да ги научим на нищо. Не и в този сектор