dora

Йее, Мишел Петручани, най-накрая малко джаз Ето ви от мен. Мислех си за Кийт Джарет, но това ми върви повече като продължение на М.П.: Аз днес съм на ей това разкошно момиче:

За това мога да ви дам пример и в съвремието. Преди време шефът на японска компания беше изпратил за превод на всички европейски езици, за съответните офиси, поздравително писмо по повод на годишнината на компанията, в което се благодареше на работещите за постиженията, като те се отдаваха на "superior DNA" - тоест, вие като работници на компанията ХХХ сте толкова добри, защото ДНК-то ви е по-добро от това на останалите хора... От съображения за конфиденциалност обаче не мога да ви кажа коя е компанията, но е сверовно известна. Немалко от тези идеи съществуват и днес.

Вижте Бенедикт Андерсън - ако ви трябва reference за тази идея. Аз също съм съгласна с него.

Благодаря за текста, прочетох с удоволствие. Всъщост не само японският, всеки национализъм е манипулативен, защото представлява идеология, от която се ползват съответните елити - за консолидиране/легитимиране на собствената си власт или за промяна на принципа на сформирането й. Започналите като масови/граждански революции всъщност са протести за права, националистическата идея е само тази, която им придава конкретна поличитеска форма, но тя никога не е мотивирана от масовия слой, а от съответните идеолози. Това важи и за националосвободителните движения.

Защото не е лесна специалност, и такава, която в очите на кандидатстудентите да обещава бърз достъп до висока заплата. Ето тук публикация кои са най-желаните специалности в СУ: https://www.manager.bg/obshchestvo/nay-zhelanite-specialnosti-v-sofiyskiya-universitet

Всъщност и това не е емпирично доказано, по-скоро има данни за друго: https://qz.com/802276/the-foreign-fighters-of-isisislamic-state-are-surprisingly-well-educated-according-to-the-world-bank/ Ако си спомните атентаторите от 11 септември, всичките бяха с висше образование. Радикализацията всъщност е доста сложен проблем и не може да бъде сведена до един фактор. Но отплеснахме темата напълно, може би е по-добре да отворим друга.... извинявам се. https://www.huffingtonpost.com/amer-tapaenar-/isis-relative-deprivation_b_6912460.html

И това не е вярно. Радикализирани младежи понякога са потомци на напълно нормални семейства. В ИД има и конверти, западноевропейци от немюсулмански произход.

Навсякъде, където е въможно към даден момент да стане смъртоносен инцидент, съответните служби влизат подходящо подготвени. Едва ли при сигнал за пожар пожарникарите отиват на място по дънки и фланелки. Ако се предполага, че този, за когото са тръгнали, е въоръжен и ще окаже съпротива, естествено, че ще са въоръжени и те. Извън този даден момент обществените места са достъпни за хората по същия начин, като и преди. Там продължават да живеят хора. И не само да живевт, ето ви местния замък: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Château_du_Karreveld.jpg

Именно, те не са чужденци.

И сега може да се разхожда спокойно.

И едната, и другата групи могат да са проблемни, но по различен начин и по различни причини. От хора, които със столетия са били част от европейската цивилизация обаче, е нормално да се очаква да се държат като такива. Въпросът донякъде е и поличитески - ако дадени държави са решили да се присъединят към обща икономическа и политическа структура с други, то това да приведат собствените си граждани в готовност да живеят в общия дом, и да се уверят, че не изнасят престъпност, е задължение точно на същите държави. Те нямат извинение да прехвърлят собствените си социално-икономически и манталитентно-поведенчески проблеми върху тези, които са се съгласили на приемането им в семейството, и това няма да се приема с лека ръка. Ако човек иска да бъде наред с отличниците, той е длъжен да положи усилия да ги догони. За да може тази отговорност да не отпада, очакванията към източноевропейците винаги ще бъдат по-високи, отколкото към африканците, да речем, вкл. защото е възможно някои от тях никога да не са имали достъп до формално образование. Така и трябва да бъде. Факт обаче е, че Западна европа не може да побере проблемните населения на целия свят. Това няма как да се случи. Затова е и нормално да очаква от непосредствените си съседи на изток да се справят с проблемите си (които така или иначе изобщо не са с размера и сериозността на тези в резвиващия се свят) вместо да ги добавят към така или иначе нелесната задача как развитите страни да се погрижат за най-бедните, така че населението им да не се засели на запад.

Сега много от децата са напълно лишени от това. В уики статията по-долу изрично се казва: Forest kindergartens are also generally less noisy than closed rooms, and noise has been shown to be a factor in the stress level of children and daycare professionals. https://en.wikipedia.org/wiki/Forest_kindergarten По-малко стрес, по-малко страх (за разлика от "културата на страха" и "културата на избягване на рискове", вместо обучението, че те са инхерентни на всичко), по-добра способност за управление на рисковете, ерго по-спокойни, уверени и способни да се справят хора.

Какво ни пречи да се чувстваме спокойни за своята лична безопасност? Начинът, по който сме възпитани. На вниманието на участниците във форума предлагам едно видео. Десет процента от детските градини в Дания са "горски" детски градини. Такава практика започва да се въвежда и в Германия и Швейцария. Там децата се научават на отговорност за сигурността си от много ранна възраст. Не само това. Научават се какво значи да имат доверие на останалите и останалите да им имат доверие, че няма да направят нещо нередно или небезопасно. Научават се, че е нормално да си мокър, да ти е студено и не всичко да ти е поднесено на тепсия. Научават се на самостоятелност, както и да се справят с всичко. Научават се да бъдат спокойни, уверени, доволни с това, което имат на разположение, както и да го използват по безопасен начин. Научават се какво значи да държиш нож, без никого да нараняваш с него, вкл. себе си. Научават се, че животът не е в интернет игрите. Научават се на всичко, което ще им е необходимо, за да са спокойни и уверени хора. Ето видео:

И аз го виждам така, но този сценарий нали уж вече го играхме, научихме ли нещо от него? Има и друг въпрос, който силно ме смущава. Наскоро шеф на националната телевизия в интервю по повод на проблеми там спомена нещо, което важи за всички сфери, според мен. Ние нямаме огромен пул от кадри, от които да изваждаме и назначаваме хора на управленски длъжности - налага се да работим с малкото, които имаме, колкото и компромисни (а според мен и нелепи) да са техните кандиратури.... По серия причини, вкл. имиграцията, застаряването (специалистите в цели сектори са в предпенсионна възраст) и провалящата се образователна система, този пул става все по-малък.... Опасявам се, че когато това се случи, няма да имаме от кой ръкав да извадим заек....

Това "Нещо друго" всъщност веднага мога да го формулирам: Катастрофално лошо управление на всички сфери в държавата. Донякъде поради липса на средства, донякъде поради липса на управленски капацитет, донякъде поради нежелание за поемането на каквато и да било отговорност, донякъде поради апатия, породена от безпрецедентното атомизиране на обществото - липса на всякаква загриженост за другия. И в огромна степен поради корупция на всички нива и във всички области, породена от липсата на обществена непримиримост. Ето илюстрация: https://nova.bg/news/view/2017/09/30/194352/защо-се-стига-до-ситуациите-в-които-болници-връщат-пациенти Напускането на държавата престана да бъде емиграция. Превърна се в евакуация. Усещането, че нищо не работи - и то не неоправдано - важи и за все по-закъснялото решение за родителство. Хората не желаят в подобна несигурна среда да създават деца. Когато пожелаят обаче, нерядко е твърде късно и се налага това да става по изкуствен начин, а фертилно време за второ дете просто не остава... Дори когато не говорим за липсата на средства. http://www.mila.bg/article/6208037 Според данни около 1,3 милиона души в държавата и в момента са с влошен достъп до здравна помощ (https://www.novini.bg/news/3771-1-3-млн-българи-без-достъп-до-медицинска-помощ.html). В малките населени места, където болнични заведения се закриват и лекарите се насочват към големите градове, тези хора са изоставени на смъртта си, когато тя дойде. А без медицинска помощ и при липсваща държава, тя ще идва все по-рано. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6725950 Аз не съм особен оптимист, със застаряващо население и все по-крещяща липса от специалисти ми се струва, че нещата все още не са стигнали дъното.

Вероятно и в много други, но не съм виждала някой да е извеждал данни. Ако ви е попаднало нещо, пуснете инфо.

Ако позволите, ето едно изследване, пускам го, защото е обширно: http://eprints.nbu.bg/2721/1/ДДР ПД Демографската криза в България - рискове и последици%2C ноември'2013.pdf От там: "Нараства броят на учениците, които напускат училище поради заминаване в чужбина: 34,3% от учениците, напуснали училище (делът им в сравнение с периода 2008/2008 е нараснал с 49,40%" Само 3% от лекарите са под 30-годишна възраст и само 25% - между 31 и 45 години. ---- (По непортвърдени/анектотични данни, основаващи се на мнения на хора от лекарската професия, цели випуски завършващи медицина студенти заминават за чужбина.)

Това му е хубавото на форумите, че имаме възможност да споделяме впечатления с хора, без средите ни да съвпадат Никак не ми се иска да пренебрегвам проблемите на хората, чиито населени места са останали без поминък и те просто нямат друг избор. Но мигрантите не са само те.

Защо да е пренебрежимо малък? От моята среда да речем, никой, вкл. и моето семейство, не е заминавало по икономически причини. (От съучениците ми, от клас от 30 човека, в България са двама. Това като цяло е съотношението и за другите класове от нашата година, а и от съседните. От състудентите ми от СУ, от група от 20 човека, в България няма нито един. От приятелската ми среда в България са трима + децата и съпругите си. Преди да заминем, всички сме били с доста прилично разположение на пазара на труда и що-годе нормално заплащане. А и в такова сериозно решение човек не се мотивира от единия размер на заплатата си). Знам, че това не е валидна статистика, но липсата на такава се дължи и на това, че никой не си дава труда да разгледа и факторите, различни от икономическия, и да изведе някакви данни. Но не бива да се пренебрегва. Дори само да погледнем броя на българските студенти и млади учени в западните университети, това е достатъчно представително, както и примерно на заминаващите лекари. За другите т.нар "мигранти на знанието" ("knowledge migrants") това вероятно по-трудно ще се установи статистически, защото браншови статистики не съществуват, но има сектори, които са оголени откъм специалисти. По очевидни причини. (Не се ровя за публикации, за да не утежнявам темата и да я насочвам в периферна й посока).

Икономическият фактор далеч не е единственият, но е най-лесният за квалифициране. За ясна картина би трябвало да се приложи мултифакторен анализ, каквато принципно е практиката за всеки социоикономически феномен, но данни не винаги са налични, а и по мое мнение няма политическа воля такива да бъдат намерени, защото е по-лесно да се счита, че едната по-висока заплата (или повишаването на стандарта на живот) с магическа пръчка ще реши всички обществени проблеми. Това и емпирично не е така, защото от фалита на банките презз 1996 стандартът на живот се е подобрил, но хората продължават да емигрират. Говори се за спад в емиграцията в чисто цифрово изражение, но той не е показателен, по простата причина, че от него статистически трябва да бъдат извадени вече заминалите, поради чиято липса населението не се е възпроизвело и броят на хората в активна и способна да сменя държавата възраст, реално е намалял. Тоест, ако имаме хиляда човека, от които през годината Х напуснат 100, тези 1000 човека от всички възрасти са останали със 100 по-малко в млада и активна възраст. Тридесет години по-късно това има значение. Просто броят на младите е намалял дотолкова, че да няма откъде всяка година да се вземат по 100 напускащи. Важен фактор е образованието, да речем. Помислете колко университета от типа на Харвард, Масачузетския технологичен институт, Хайделберг, Оксфорд и Кеймбридж имаме - нула. Печално, но дори университети от ранга на СУ не могат да се равняват дори на второразредните университети в по-развитите страни.. Какво остава за "университетите" в Перник, Каспичан и Горно нанадолнище (фигуративно казано). От 1990 година насам българските студенти в чужбина експонентно нарастват, дори в най-добрите университети в света. Вероятността те да не останат в държавите, в които се обучават, по мое мнение е сравнително малка. Поради изброените по-долу фактори. Важен фактор, който би трябвало да бъде изучен и подразбит на подфактори, е т.нар. желание да се живее в "уредена" държава, тоест там, където държавните институции работят добре и обществените отношения са прозрачни и що-годе справедливи. Тоест има върховенство на закона. Политическата и гражданската култура, цялостната обществена среда, шансовете за личностно и кариерно развитие и осигуряването на добра обществена среда за децата също (няколко познати семейства, след като дълго време се колебаха, взеха това решение поради липсата на качествена грижа за децата - малтретиране по детските градини, и недобро начално и основно образование, както и заради средата на нарастваща агресия и плачевни образователни стандарти в училищата по принцип - "Понеже не искам малкото да го бият в училище всеки ден, както правят с голямото, без никой да взима никакви мерки". Голямото беше бутнато надолу по стълбите от четвъртия етаж, за да си счупи ръка и крак. Ръка за втори път, без последствия за насилниците). Добавете и лошата атмосфера и условия на работното място и в целия сектор - по структурни и личностови причини (една от причините за емиграцията сред лекарите и медицинските сестри, наред със заплащането. Познавам отлични и отлично платени лекари, които напуснаха държават заради отвратителния климат, корупцията и непрозрачните отношения на работното си място, след като смениха няколко, за да установят, че проблемът е системен и не подлежи на бързо оправяне). Наред с това дискриминативното отношение, не само към малцинствата, но и към жените, също е фактор. Последното го пиша като жена. Необходимо е този мултифакторен анализ да се раздели и на подгрупи по образователен и имуществен ценз. Тогава ше имаме по-ясна представа. Защото заминаващите и завръщащите се сезонни работници са едно, трайната миграция - друго.

Не само по икономически.

Забравих линка, а времето за редакция е изтекло. Това е публикация, достъпна за общ преглед: http://www.abc.net.au/news/health/2017-10-23/marriage-debate-puts-kids-at-risk/9075384 Това е линк към самото изследване: https://www.mja.com.au/journal/2017/207/9/kids-are-ok-it-discrimination-not-same-sex-parents-harms-children?utm_source=carousel&utm_medium=web&utm_campaign=homepage Накратко, обширно изследване (в няколко различни години, на множество различни изследвания) на австралийската медицинска асоциация показва, че децата на хомосексуални родители се развиват в психологически, социален и образователен смисъл също толкова добре, колкото децата на хетеросексуални родители. Проблемът не е в родителите, а в дискриминацията. От сайта на Австралийското правителство: https://aifs.gov.au/cfca/publications/same-sex-parented-families-australia В едно от изследванията пише следното: Lesbian co-parenting couples display a range of parenting strengths. In a recent meta-analysis conducted in the US, Crowl, Ahn, and Baker (2008) found that on average, parents of children in planned lesbian-parented families reported higher quality relationships with their children than parents in comparable heterosexual families.5 Lesbian co-parenting couples have been found to have greater parenting skills and to devote more time to parenting than matched samples of heterosexual couples. Several studies comparing donor-conceived children parented by heterosexual and lesbian couples found that the lesbian couples had greater parental awareness and problem-solving capacity, had higher quality interactions with children, were more available to them, and demonstrated more respect for children's independence (Bos, van Balen, van den Boom, & 2007; Brewaeys, Ponjaert, van Hall, Golombok, 1997; Flaks, Ficher, Masterpasqua, & Joseph, 1995; Golombok, Tasker, & Murray, 1997). Lesbian co-parenting couples in other studies of donor-conceived children have been found to spend more time with their children than their heterosexual counterparts. This includes time spent in imaginative play, and on shared interests or activities (Golombok et al., 1997; Golombok et al., 2003; MacCallum & Golombok, 2004). In the Avon Longitudinal Study of Children in the UK lesbian mothers tended to engage in less smacking than the heterosexual mothers in the study (Golombok et al., 2003). A study by Johnson and O'Connor (2002) in the US found that the lesbian (and gay male) parents reported less use of corporal punishment and more use of reasoning techniques with children than a normative sample of American parents. Сходни изследвания: A 2017 review of 79 studies concluded "an overwhelming scholarly consensus ... that having a gay or lesbian parent does not harm children" A 2014 review of over 40 studies concluded children of same-sex couples do as well as other children across a range of measures including academic, social, cognitive and psychological health A 2013 review of the Australian and international research found "being raised by same-sex parents does not harm children" A 2010 meta-analysis of 33 studies found parents' gender or sexuality does not adversely affect child health or wellbeing Изследването цели да информира медицинската общност по въпросите на хомосексуалните семейства и благосъстоянието на децата. Следва и да се отчете, че в държавите, в които бракът между хомосексуални партньори е позволен, съществуват и железни, безкомпромисни закони в защита на децата. Тоест на добруването на децата не се гледа с лека ръка изобщо. Като илюстрация, там нещо такова не може да се случи: https://nova.bg/news/view/2018/02/01/205802/агресия-в-детска-градина-крясъци-и-удари-спрямо-4-годишни-деца-видео Защото участниците не само ще бъдат уволнени, а ше бъдат съдени до дупка. Вкл. съдени ще бъдат до последно отговарящите за това подобни кадри да бъдат наети и оставени без редовен контрол. Ще бъде държно отговорно министерството, което не следи как подопечните му заведения осъществяват контрол на качеството на грижата за деца, и подбора и работата на персонала си. Както и всички по каналния ред, които не са взели необходимите мерки и създали и приложили нужните процедури на контрол, за да се уверят, че сцени като горепоказаните няма да се случват при никакви обстоятелства. С което слагам точка.

Прочетете изследването.

Левичатството, тоест приоритетното използване на лявата ръка, психиатрично заболяване ли е? Левичарите някакъв генетичен боклук ли са? Защото според някои изследвания се причинява практически от същото - биохимическо въздействие, вътреутробна изложеност на ето това: https://en.wikipedia.org/wiki/Diethylstilbestrol https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10818283 По логиката, по която тук се намеква, че хомосексуалните са увредени отпадъци, макар това да не се казва гласно, същото следва да се твърди и за хората, пишещи с лявата ръка. Какво пък да кажем за хората, които наистина имат психически заболявания, тях направо - в газовите камери. Редно е ако разговорите тук ще се водят априори в този дух, да се припомни, че не сме в средновековието. Другаде не бих се постарала да го пиша, но хора с научни интереси не могат да си позволяат това, на което се начатох тук. С което спирам да пиша по джендър темите.

Това не е вярно. В научен форум следва да докажете с научно изследване, че хомосексуализмът е дефектен ген, и че средата води до хомосексуализъм. С което спирам.