ramus

аналогията ви е напълно подвеждаща... и напълно погрешна. Причината обаче е - че вие нищо не разбирате от коли и от поправки. Точно колкото не разбирате и нищо от тълкуване на сънища. И психотерапия. И психология.... Автомобилите са сбор от механични и електронни устройства. Те са израз на точни науки... Точните науки имат... някои "точни" положения, които са взаимообвързани едно с друго. И то - по точен начин. Този начин не зависи от петьо, гошо или филанкишиев, нито от теории, хипотези и фантазии, а от точни принципни положения. затова и са ТОЧНИ НАУКИ, защото от тях резултират точни механизми, вършещи точна работа, по точен начин... Друга причина за погрешната аналогия е - че автомобилите са човешки производни. Те са измислени и реализирани от хора, като натрупан и натрупващ се опит, практика, взаимодействие с физически принципи и закони. В тях са вложени напълно съзнателни принципи. Нищо от това няма аналогия със "тълкуване на сънища". Аналогията е напълно аматьорска и напълно неточна. Освен това изборът на тази аналогия с тълкуването на сънища означава че и от двете вие нищо не разбирате и сте накомпетентна. Но най-вече - защото ще се съдерете, но ще си стискате на ината че "сънища не може да не може да се тълкуват и никой до ден днешен не ги е изтълкувал"... Само заради интереса. Дали рамус е аматьор или не - но рамус в сравнение с вас е, направо на светлинни години относно анализа и опита. А вие - само заради хващането на сламките за тълкуванията - сте се вкопчили за една напълно провалена идея. Не само за рамус... Напълно е провалена идеята и никой не се занимава с нея. На вас ви трябва, защото просто ви е изключително удобна. Това не пречи да е практически провалена и е част от театъра, който е нужно да се разиграва и поддържа между терапевт и пациент/клиент. Това е именно част от простите разлики с точните науки и техните "точни производни" - каквито са автомобилите и ремонтите им. И апропо - един от най-добрите автомонтьори са именно самоуките, които се проверяват чрез "поправки" и това са "точни резултати", защото с лекота могат да се повтарят и само се надграждат... Докато... "тълкуването на сънища"... е просто фантазна игра. Ама разни условия - нито ерудити, нито учени, нито любими професори или сценични актьори по видеоклипчета някога са успели... Нито вие самата можете да изведете дори един единствен ясен и точен случай. Пълен провал е - особено с тази ви аналогия... Вие съвсем ясно осъзнавате че тълкуването на сънища всъщност.... е един трик, с който се гонят "резултати" в терапиите. Но... резултатите не идват от тълкуването на сънища, защото в съвременната терапия вече никой не ползва това, освен спрямо субекти с мистични и фантазни нагласи. И цялата работа е да им се представи нужния контекст, сред който те да привидят, нагласят и проектират някак си своите си нужни образи. Дори имахте и съответния коментар за нещо подобно и по-нагоре. Научен метод за тълкуване на сънища няма, не е имало и няма как да има - нямат значение нито опитите ви за заигравки, нито силната ви потребност от илюзии, от подпиране с каквото и да е, както и владеенето на елементарни софистични трикове. Тълкуването на сънища вече не участва в никоя съвременна практическа терапия, а е само специфичен прийом, с който терапевт може да ползва ако прецени че би могло да послужи на терапията с нещо си... спрямо терапевтираното лице. Карл Юнг е страдал от доста психични проблеми... и си е останал през целия си живот с тях. Фройд - също. И двамата всъщност целия си живот са опитвали да намерят точен израз и методология за психични лечения. такива и над 100 години след тях - не са изнамерени в "точен универсален начин"... И развитието на психонауките е в посока да се доведат до научни, и заради това тълкуванието на сънища отпада сред новите форми, направления и методи. Твърдя че имате напълно фантазни и идеални представи за психотерапевтирането, и липсата на опит си личи ужасно много. Но работата е че именно това ви е нужно - книжните идейни инжекции, с които да си получавате нужните фантазни дози... В този смисъл вие ще си ги търсите и намерите, където и сред каквото и да е. Всичко тук, дето се разиграва е един спектакъл, целящ именно това. И да вярваме на "науката, че рано или късно ще стигнела до това"... и да вярваме в каквото и да е - това не е наука. Вие не сте нито визионерка, нито ясновидка, просто си играте на нужди и темата ви е единствено необходима само и единствено заради това. На другите "ерудити" - всеки според личната си полза, но резултира в едно и също. Но най-ироничната роля в това е именно на Дора, която чудесно разбира и е осведомена че тълкуването на сънища е един научен фейк... Според условните правила - относно науката и псевдонауката, в темата се раздуват именно псевдонаучни принципни положения. Именно и заради това психотерапията никога не е била наука, за разлика от психологията, невронауките и когнитивната наука. Но в тях никой не се занимава с "тълкуване на сънища" и от това да следват някакви бомбастични заключения, синтезни изводи или обобщения. Ако тях ги има - то това е един научен фейк, но не е наука. Искам да напомня също и че ... и ароматерапията, както и рейки и още доста други се водят "алтернативна медицина", служат уж за лечение и помагане, за решаване на проблеми... Но не са медицина, и не са наука, нямат нищо общо с научния метод. За всяка от тях се твърди също и че ИМАЛИ РЕЗУЛТАТИ и това може да се зачете на толкова много места. А това е раздел ПСИХОЛОГИЯ. И е подвеждаща цялата тема, която се върти именно около терапията... А никой в нея не е терапевт, не е и тесен специалист, достатъчно компетентен. И не рамус е проблемът да ги няма, но това заиграване е заради фантастичния уклон, маскиран като академичен интерес, чрез академична мимикрия... да прилича на "наука"... И не е проблемът психотерапията - а интерпретаторите и вярващите, ако ще и вкопчващи се за сламките на фантазиите си... като всички вярващи...

а защо смятате че съм решил така? Да не би да сте имали "сън" и да сте го разтълкували? Това е наивно - не е възможно "да ВИ губя времето". Губите си го само сама, това си е "ваше време". Аз разполагам с моето и няма кой да ми го "губи". А и ... в случая софистичните прийоми бяха напълно излишни и ги ползвахте от безсилие. А накрая се оказа - че е налице "изгубено време". Което също е един от тия прийоми. Но не пречи да е наивно със смисловата си грешка, просто защото пляскате шаблоните си без дори да положите и елементарни усилия да осмисляте думичките които ползвате наготово.

А защо си мислите че някой го интересува дали нещо ви харесва или какви са обясненията за мотивите ви? Това не ви попречи да си напишете "че нещо ви харесвало". А какво стана с тълкуванията на сънищата, на фона на упоритото изместване от тази посока? какво стана с извеждането - че Юнг, например, никога не се е довел до излекуване - дори чрез собствените си извеждания, съждения, размишления и... толкова фенове? Също така - понятието САМОПОЗНАНИЕ - само се използва - за ползата и интереса... В съвсем частен смисъл и посока. Пък взехте че го и свързахте с Юнг. Пак не мина без цитиране, щото... Юнг го бил написал. Направо да ахна и да изпадна в молитвена поза, но не ми се получи... Опитайте да изведете понятията СЯНКА, АНИМА и МАСКА, КОЛЕКТИВНО НЕСЪЗНАТЕЛНО - като обективни явления, достъпни за разглеждане, осмисляне, имащи друго значение, отвъд абстрактното, дадено условно от някого си?

Не ме интересува Инкоректус, с нищичко. Ползвах думичките му за нещо. Вие просто си играете в играта си на защита. Темата се превръща в игри на защитаване, всеки път, когато нечии интереси и ползи биват критично разглеждани. Но ничии ползи и интереси нямат нищо общо с "НАУКАТА". както и нямат нищо общо с науката ПСИХОЛОГИЯ, въпросите с тълкувания на сънища. Терапията - вероятно, но както вече няколко пъти написах - психотерапията въобще не се подпира на научния метод, само и само за нея да е налице 'помагане'. Вас - точно това живо ви интересува. И е ясно защо... Но темата не е заложник на ползите и интересите на който и да е.

разбира се - все в някакъв момент може науката и да докаже и Дядо коледа. важното е да се направи подходящото 2+2... щото другите науки... се развиват, важното е тяхното да се приложи и към психичното... Това е от вида 'оптимизъм', който идва от "трябва" и няма как да не може. Който дори не е оптимизъм. Извинете, но да ви напомня чрез вашите собствени думи - става въпрос за "ЮНГИАНСКА ПСИХОЛОГИЯ", а не за терапия. стига с тия натяквания кои хора "не им е живота здрав". Дали ще подберат терапия, дали ще я ползват, кога, доколко, какви са, какъв им е живота - това е въпрос до терапиите, а не до психологията. Интересно че за вас темата има точно определено значение и вие си настоявате за него. Когато се задълбочи неговия критичен анализ - веднага казусите преминават в други плоскости. После - напомняте че не били тия основните - стига да е достатъчно наложително и да ви е достатъчно удобно на предварителната избрана версия. Чудесно прескачате и удобно сменяте за да напомните че защитаването е изкуство на речевата и смислова "гъвкавост". Но не е сериозно и не е по същество. Вие защитавате мнението и вярванията си. Това е ваше право, но тук в тази тема, защо е нужно да се защитават вярванията и мненията по едно или друго. Особено - когато става въпрос за "наука" и тук една друга "ерудитка" толкова силно настояваше колко е важно тук темата да се представи на бедните недочели студенти, които да научат полезни неща за Юнгианската психология... После се оказа че може би - можела темата да се зачита и от хора които търсили специализирана помощ и да им е нужно да се информират за нея... И темата да поеме и отговорността за благите души, които живеят "труден живот" изпълнен със сложни перипетии... И то защо - защото няколко пишещи в нея точно това им е нужно, точно това търсят, точно затова имат вярвания и мнения - все в посока на онова, което тясно ги интересува. Но няма как да ползвате сънищата. Каква информация носят - е напълно без значение ако тая информация не се интерпретира... АДЕКВАТНО!!! И светлината на звездите - за някои е източник на изживяване и лични фантазии, за други - е източник на информация за звездите. Но да чакате на "другите науки"... е просто въжделения поради нуждата от мит... защото може и... може и да НЕ. Друг е въпроса ако сте ясновидка, но тогава възникват някои други спорни моменти... Но... сънищата може и да НЕ носят - информация от несъзнаваното. Кое ви дава еднозначното заключение че "дават", не могат да не дават, защото вие сънувате. Имало линкове, имало фенове, имало книги и автори, дето вярвали че можело, защото имало съвпадения и синхронности, съвпадения, наслагвания... пак съвпадения... Не можело да става въпрос за 'случайност".... Но нямате нито един маркер, който еднозначно да ползвате и колкото и да теоретизирате и настоявате нямате шанс да подадете такъв маркер. няма и координатна система, като скелет - за тълкуване на сънища. няма наука за сънищата, нито за тълкуванията им. Никога не е имало такава, досега. Но пък вие излиза че сте убедена, че можело и да има... Но може и никога да няма. И това не е важно за момента - ще имало ли, ще нямало ли... все някога... Темата се опитва да представя митологична система, изработена с годините с цел "помагане", а не лекуване. И няма значение какво се опитват да представят феновете на Юнг в нея, но със сънищата - просто нямат шанс. Никакъв.

но пък има терапия, чиято цел била да "адаптира" образите към видяното и така да им давала "насоки". Иначе се води че "тълкува сънища"... Понеже Юнг е написал трудове и размисли - как ги е написал - чрез рационални и ментални похвати, а не както в писанията за алхимици. Но какво е написал точно след като "нямало рационален отговор", а в неговите трудове една от основните насоки, методи, средства - е именно "тълкуването на сънища", размишления от къде, как и спрямо кое произхождат... Но иначе - "няма рационален отговор - относно сънищата". нямало е - и преди Юнг. Няма и след него. И продължава да няма. Но пък има терапии основани на... "нямането" и гадаенето, адаптирането към образите, щото давали насоки и чудесно вървяло сред определена необразована таргет-група. А сред образованата - други похвати, важното е да 'върви каруцата'... Иначе митовете за тълкуванието на сънища - просто се ползват в името на "същата каруца". И какво въобще значение да има - нали носили полза някому. И... кво точно стана с "научния метод"... колеги, че някъде измежду дружеските беседи се позагуби сред цитиранията на книги заглавия, клипчета и любими професори.

да... разбира се че най-важно е "обяснението, което някой си дава". В това е и цялата битка, оттам идва и "ефекта", а и той е и "целта". Но в никое обяснение не довежда до познание. Без значение дали е лично обяснение или групово прието, дали е от любим професор или от врагът... А най-вече - това важи с най-голяма адекватност относно САМО-познанието, което тук се опитва да се нагажда. А уж е самопознание, а уж става въпрос до "обяснението и нуждата от него". А най-малкото сред всичко това е 'научността' - особено сред толкова 'Обяснители' и "Обясняващи". И така - има ли някой от "ерудитите" които ерудираното да им помогне да изтълкуват научно и систематично дори един, единствен сън. Без празни приказки и разтягане на локуми, обяснения за липсващи условия... които всеки си наглася както му изнася. Без ученически оправдания - има ли информация някой да е реализирал научна система за тълкуване на сънища? Възможно ли е тя да се научи, ако я има, и да се възпроизвежда. Възможно ли е сънуването да се нагажда да изглежда 'по подобия'. И те да се реализират именно при опита за тълкуванието им - както вътре в личността, която опитва. Така и когато сънят става достояние пред терапевт, примерно?

Но Аби, претенциите и основанията ви са към понятието САМОПОЗНАНИЕ. Лична Реалност в която субекта му е нужна дискретност - не е възможно да се опознае, а служи на хората да се скрият зад дискретността. Никъде сред никое писано за човешка психика няма да намерите дори намек, че самопознаване е възможно чрез "дискретност към себе си". Още по-малко - в Юнг. Именно това предлагам - не да разгърне някой личния си воал, а че ако е направил това, то той би имал "продължението". Защото личното вникване в личния свят, ако е същностно, честно дълбоко и истинско - никога не остава без резултат. И в темата именно това предлагам - да стане видим дали е налице 'резултата', а не да се играе на някакво разкриване на 'интимности'... Всъщност в темата тук (и не само) ерудитите се скриват зад личната си нужда от обяснения. И... това за тях е основното - да намерят нужната си система от обяснения за да се скриват зад 'дискретността' си - именно и преди всичко "ПЪРВО КЪМ СЕБЕ СИ". също така в написаното от вас зачитам и нещо друго - вие побързахте да ползвате обяснението си за понятието МАСКА и СЯНКА в опит да обясните писмено защо аз не съм успял да "тълкувам сънищата си", като намесихте и "дефицит на ерудиция" и още маса други условия. Тия условия са чудесни, но са си чисти оправдание и прикриване на вас самата - в полето на дискретността към себе си. А и - не може да не може нещо си, след като аз виждам в него "светъл лъч от надежда" за себе си, пък наричам това 'самопознание'. Но понеже дадохте няколко пъти предложение към други - няколкото предложения към вас, останаха с мощно отрицаване. Вие сигурна ли сте че "разбрахте" значението и съдържанието на тия две понятия МАСКА И СЯНКА? Да ги разберете означава да включва "да ги изведете у себе си". Понеже правите отказ от диалог - можете и да не отговаряте на въпроса. И да участвате или не, в диалог, всичко тръгва от това че е напълно невъзможно практически да се изведе обща схема за 'тълкуване на сънища". Никой в човешката история не го е реализирал (досега). Вие не сте способна да изведете последователно, ясно и дефинируемо тълкувание дори на един свой сън, Още по-малко е сериозно - да опитате същото спрямо чужд сън, спрямо чужд сънуващ. Още повече - че вече написах, дори в опита да опишете самия сън, но вече в 'будно състояние', в разказа за съня ви вече се намесват фактори които го променят. И разказът на съня, вече не е еквивалентен на съня. За целта аз предприех практически стъпки и пренесох опознателните ми действия вътре в самия сън - за да е в "естествената си среда" сред която възниква и да не се налага да се "пренася"... Това не доведе до резултат, освен че усвоих някои допълнителни практически похвати и ми върши работа в съвсем други посоки. Остава без особено значение че имало повторяемост на сънищата, както при един сънуващ, така и повторяемост на сънища при различни сънуващи, отделени от време и география, култура или природни условия. Обаче в историята на човечеството непрекъснато някой се опитва да се хване за тази сламка - сънищата. Защото привличат с мистерията си, със загадъчността и с неопределеността си (което ги прави чудесна територия за привиждания, проекции, на личните нужди и потребности). Но нито Юнг, нито преди него, нито след него - някой е успял да го реализира "научно". Никой и досега не е намерил обща система от свързани принципни положения, способна да даде тълкувателната нишка на сънищата. Нито ерудицията, нито дискретността са някъде на пътя към същата посока. И това е един от простите примери - че да четеш нещо, въобще не означава че го разбираш, защото никога не ти се налага да го 'правиш' и да носиш отговорността за евентуалния резултат още повече ако той е негативен, или води до загуби... Споменаването в темата на "число 11" може да е всякакво число. то може да е всякакъв символ - на каквото се сетите е възможно да се нагласи. И всъщност в това няма никаква наука, защото няма научен принцип в него. Дори и да не е наука - тълкуване на сънища не е възможно да се ползва с други цели, освен за намиране на подходяща лична платформа за обяснение на нещо си... А това, всъщност е основната цел. Нито осъзнаване, нито преминаване на подсъзнателното в съзнанието - което също е чудесна игра в посоката на 'дискретността първо към себе си'.

А дали това е единствената "причина"? Вие перифразирайте, но пак пишете думичките (си)... и "разказвате". Особено през защитаването най-много се "разказва". А оправданията от този тип са от вида - защо не мога да направя нещо си, а не защо не го правя. Разбира се че 'включвания' от такъв тип не са възможни, защото няма кой. защото няма какво да включи. Ето моята простичка версия, която всеки миг е възможно да бъде проверена. Съвсем простично и съвсем практически. Вие можете да си създавате каквито и да са перифрази, перифрази на перифразите, да си нагаждате каквито и да са образи на мегаломана и на още купища диагнози, които именно "ерудитите" раздават щедро и със съвсем лека безотговорна ръка. И го правят защото им е нужно да си обяснят някакъв си келеш, дето непрекъснато им мъти прозрачната иначе "водичка", докато си шават сред блатото. А аз предлагам проста и лесна проверка - например нещо съвсем простичко - от същия мегаломан и обсебен да разкрива опита , вижданията и тезите си. Вие задавате въпрос към мен. Аз задавам въпрос към вас. Равноправно и равнопоставено... По-горе вече направих няколко такива предложения - защото академичният интерес на местните "ерудити" не им помогна с нищо да напишат - например дали са наясно с тяхната ценностна система, при положение че те самите толкова "знаят" и могат да цитират, могат да гугълстват, позовават... Но въпроса е - след като толкова знаят - имат ли лично изследване по тяхната лична версия на ЦС - основни положения, подредба в йерархичността, анализ на структурата, пирамидални съотношения и влияние върху мотивационната им система - и оттам - върху действията сред собствения им живот... Не е нужно да се влиза в конкретни подробности - те са незначителни, но са важни ако са изминати. Ако не са изминати - няма как да се реализират на тях каквито и да са ПОЗНАНИЯ (а не знания). Липсващото ПОЗНАНИЕ няма как да се замести или изпълни със "знаЕне". И ясно си личи. Заради това предлагам ясна и проста проверка... заради която не са нужни "ентусиазирани включвания" а обикновена отговорност и достатъчна тежест - идваща от изминатият път. защото никоя от думичките ми по-горе, нито от тезите, опита или вижданията - не стои нито Юнг, нито който и да е друг. Не стои свещено писание, не стоят купища информация как е според някой друг, според конвенцията на други... И само да напомня - САМОПОЗНАНИЕТО не е наука. Няма как да бъде "учено" и да се усвоява. това не е обективна характеристика на обективна или друга "реалности". В него не е възможна математика, нито таблици, уравнения или количествени или качествени стъкмистики... Чрез отрицателните форми изразявам кое и какво НЕ е САМО-ПОЗНАНИЕ. И не защото съм учил или чел, или имам предпочитание към определена социална идеология, или да съм фен на тоя или оня...

дали коя, каква и защо неговата цел е била - това само той е можел да каже. Но няма как да помага човек на... "хората". защото хората - това е твърде общо понятие - има много хора и на много от тях не е нужно да се 'помага'. А знаете ли защо...? А знаете ли защо някои хора се фиксират именно в периметърът от хора на които "е нужно да помагат", като че това са 'всички хора'? Няма как човек, като ЮНГ, който е бил с купища личностни и психични проблеми, да не е мислил за... помагане на хората като него. И да ви кажа, че именно това е първообраза на типичния "ТЕРАПЕВТ" - от стария тип. И Юнг и Фройд са "сродни души" по отношение на проблемното си психично здраве и това може да се зачете сред всяка тяхна биография, вкл и в УИКИ. И думичките в това цитирано изречение са чисти клиширани идеали, на един вярващ идеалист. Но целта на тия думички е да се прикрие нещо съвсем друго. както същото правят и другите... "ерудити" е темата, и извън нея. както го правите и вие самата - скривате съвсем частни интереси зад общи социални фрази, с общи значение и съвсем клиширано идеално съдържание. Но това няма нищо общо с действителността, а е това, което някой "му е нужно да вярва", което му е нужно да му е мотив, да го води като се губи... Така и тия думички - са чистия идеал, в личната религия на един човек, който никога не е познал щастието, хармонията и пълноцеността - до самия край на живота си. Заради това само е мечтал за тях. ===================== Наивно е да търсите оправдание в обясненията с ерудиция, по отношение на "самопознанието". За ЮНГ, както и за вас, както и за много от проблемните хора, търсещи, нуждаещи се, зовящи и потребни от вътрешен мир, това е панацеята - и вие именно наричате това "самопознание". Да ви напиша нещо простичко и без всякаква нужда от ерудиция: ПОЗНАНИЕТО, като понятие, включва един важен елемент. ПОЗНАНИЕТО никога не е било просто 'знаЕне'. И ерудицията в него - никога не е била единственото условие. В този смисъл най-важното в ПОЗНАНИЕТО е неговото генериране през съответен СУБЕКТ. Не знанията на субекта определят ПОЗНАНИЕТО. Те се включват само като едно от условията, но съвсем не най-важното. ЗА ПОЗНАНИЕТО най-важното е СУБЕКТА, който е негов проводник. Който е негов автор, който служи за неговата генерация. Не е ПОЗНАНИЕ някой да следва стъпки, нито да учи, нито да знае. В този смисъл - за познанието най-важното е ПЪТЯ, практическите стъпки, които СУБЕКТ изминава и чрез които генерира нещото, наречено ПОЗНАНИЕ. Без практика, ПОЗНАНИЕТО е невъзможно. И когато няколко пъти вече задавам ясни и прости маркери - някой да напише нещо относно собствения си опит, реални стъпки, реални действия - и няма никой откликнал. Нито един - особено от "ерудитите". Разбира се, че ми е ясно ние с вас ако застанем съвсем равнопоставени пред условия - да не се справим равно с тях. А условията са прости и единственото важно в тях е - КОЙ КАКЪВ ПЪТ Е ИЗМИНАЛ. изминал - в посоката към СЕБЕ СИ. няма как да се сбърка в изводите - защото някои основни моменти са очевидни и съвсем ясни. Те не зависят от това кой какъв е, кой е, откъде идва, какво е правил... А зависи кой какво прави в момента. Само в момента - ние сме. И познанието за човека нито започва, нито свършва с книгите на един търсещ "себе си", защото личното ПОЗНАНИЕ, е ПОЗНАНИЕТО ЗА СЕБЕ СИ и него го няма в никоя книга, Личното познание за вас, за мен, за който и да е - го няма никъде другаде, освен в нас, самите. И САМОПОЗНАНИЕТО е резултат от това КОЙ, ДОКОЛКО и КАК е загледан в душата си. Там, онова, което наричате сянка, както и маска - не са създадени от ЮНГ. Те са изведени с други думички и чрез други изразни средства и концепции още преди ние да почнем да броим календата по раждането на Исус. Но не е идеята че са били изведени, а че това е извеждане, което един човек трябва да направи през себе си и за себе си. А не да привижда "себе си'' през всичко и всеки друг, само и само да си нагласи липсващата иначе "картина". ============== САМОПОЗНАНИЕТО - не е нещо, което се учи, нито ерудитите са много самопознаващи се. Съвсем простичък пример мога да ви дам, съвсем очевиден и съвсем тук, вътре в темата. Именно в темата са налице няколко "ерудита". Но никой от тях не е САМОПОЗНАВАЩ СЕ, всъщност именно ерудитите вярват че това да си ерудиран, ги прави да са по-близо до себе си... евентуално - да се опознаят. Но ерудитите не носят познание. В темата няма нито един от "ерудитите", който да има ПОЗНАВАНЕ на това, което пише. защото няма никаква практика, няма никакъв опит с "ПОЗНАНИЕТО". най-малко пък - с познанието ЗА СЕБЕ СИ. Основния мотив, който пронизва живота на ЮНГ, е фиксиран около опита да разбере човешката страдаща душа - каквато е бил той самият. Но да напомня - че въпросния ЮНГ никога не се е излекувал. както и Фройд - по същия начин. Много помагащи, много лекуващи, много теоретизиращи и размишляващи - но така и никой от тях не се е излекувал от проблемите си. В познанието за себе си - ерудицията няма основното значение, защото пътя в познанието за себе си - е вътрешен път. Най-самотният път на света - е този, дето води към себе си. А хората дето се спасявате като вярвате в "самопознаването", смятате че това е нещо, дето някой е написал, някой дето е вървял към него, а вие само да го научите, да го усвоите, повтаряте заимствате... А това е нелепо, това е един напълно сбъркан подход, но за вас е спасителен, защото няма как да се заобиколи една проста личностна бариера, заради някои дефицити по време на израстването и етапността във формирането. ====================== Няма как да обичаш истински някого, ако ти самия не се обичаш. Няма как да познаваш другите, ако не познаваш себе си. Няма как да излекуваш други, ако ти самият не си излекуван. И ако един лекар в социалната медицина може и да е болен, но и да лекува пациенти, в обмена между души, същото е напълно невъзможно. Да помагаш - не означава да "излекуваш". Вие четете и цитирате думички, дето ви допадат и си ги нагласяте спрямо собствените си интерпретационни особености и ниво. Но това не е единствената възможност и същите думички, не означават само и единствено точно това, което вие смятате и сте избрали да означават. Вашите думи - са вашия автопортрет, както моите думи - са моя. Вие разказвате за себе си, особено с горните си писания. Това правим всички - всъщност дори и да се позовава, цитира или заимства - ние всички рисуваме само и единствено "себе си". И по "рисунката", както я гледа един профайлър и вече е извел основните особености между рисунка и художник, може да се изведе КОЙ Е ХУДОЖНИКА. Както и по картините един опитен профайлър извежда че Пикасо е бил шизофреник. В този смисъл - думите са четката и боите... и платното... Авторът е в същата взаимовръзка с написаното - както художника, с картината си. И по думите - с достатъчно умения може да се изведе кой е авторът им - какви са неговите особености - по особеностите на думичките. А те са много... много и много разкриват... Вие чудесно знаете какво и кое точно ви е "резонанса", нали - между няколкото ерудита в темата. Особено един от тях? Не е нужно въобще да го изписвам - нека остане онова, което няма да изпиша, защото няма нужда... Пък и вече го писах за една друга "ерудитка" и вие реагирахте на "обмена ми с нея" именно като на 'сродна душа' - един нагъл идиот, изтерза горката жена, като я нарани жестоко, последователно, систематично, докато я докара да "й падне пердето"... Само ще ви кажа нещо съвсем простичко - знаете ли кой субект реагира точно така... и защо вие точно така реагирахте... Вие знаете, аз не знам, просто вие го разказвате с всяко писане. Всеки текст тук, някъде, където и да било, всяко настояване, декларация, всяко извеждане... е автопортрет. И моите думи, не правят изключение към "автора им". Разликата е, че съм наясно че непрекъснато "разказвам" кой съм. И че внимателно след всяко писано от мен, по много пъти ще го зачитам, че преминава през филтрите, през интуиция, през усет или "докосване", през аналитичните техники... за да вниквам в това, което съм АЗ. Ето това ще направя и с тия думички, дето вече ги написах... Както и с всички останали, както правя непрекъснато и всеки миг. За да съм сам пред себе си, сам със себе си, сам през себе си, не ми е нужен нито ЮНГ, нито Исус, нито папата , буда или филанкишиев...

Разбира се, че е отрицателен изказа, Аби - не е нужно да се изваждат думите ми от контекста - съвсем ясно е че думите ми започват с това и съдържат невъзможността да се ползват сънищата за себепознание, точно толкова, колкото се ползва разхвърлян боб по пода, или натална астрологична карта, гледане на кафе... Изброих в думичките си доста основания и аргументи, извеждания и обобщения - вие защо точно подбрахте 'отрицанието', вместо да опитате да се занимаете със смисловия пълнеж на написаното. Отрицанието в изказа - е само средство за смисъла на същия изказ. Но не е фокуса в него... Изглежда при интерпретирането всеки си слага фокуса си където му е удобно за да избяга от решаването на дисонансите, като не ги допусне за разглеждане. Чудесно е когато се говори за терапии, чудесно е когато се ползва множественото число с благи и меки думи, но вие не сте терапевт. Нито сте терапевтирана - най-малкото тук сред темата. И така - цитираното изречение с което се завършват тия иначе чудесни меки, топли и благи думички, не съдържа нищичко, което да носи смисъл и всъщност са съвсем общи клиширани думички целящи ... какво точно? Интересно е, че думичката "познаваме ли себе си" е стигнала до тълкуването на сънища и цели най-вече терапия ли? Защото Юнг не е писал нищо за себепознание. Нито е завършил ценз по същото... И да напомня че институт за себепознание, все още няма. Няма такава образователна дисциплина, нито има такъв академичен премет - нито по времето на Юнг и Фройд, нито преди тях, нито до сегашен момент. Вие също не упражнявате такава посока никъде в написаното си никъде из форума, по никоя тема. Не само вие - и четиримата основни списвачи на тази тема, всеки със своя си интерес, под предлог че е 'фен на Юнг. По същия начин без никакъв благ тон, с характерната си директност, бих запитал - а вие дали наистина владеете средствата за себепознание, на достатъчно съзнателно ниво? защото никак не е трудно да направим заедно тук една лека анкета - на няколко въпроса относно това доколко как, и докъде двамата с вас "познаваме себе си", докъде е стигнало това, какви средства сме използвали, какъв анализ и разбор е направен и каква е познавателната моментна картина (на себе си) - на всеки един от нас... Именно заради това са и общите приказки, с общи клиширани фрази, които да покрият съвсем никаквата практическа полза от разборите на сънища. И че за вас това е просто от личен интерес, нямащ нищо общо с никакво "себепознание", а с нещо съвсем друго... за което между другото вече сте писали - както и в тази тема, така и в предишните си участия по други теми.

Но не е задоволително като обяснение отникъде. Нито че го намирам за такова. В първоначалните търсения на западните първопроходци е било просто работна хипотеза. Но няма нито едно състоятелно доказателство за нея. От работни допускания се превръщат направо в.... "догма". И именно това са наследствата от този вече овехтял тип гледна точка... Аз съм също активно сънуващ. И съм така откакто се помня. Сънувам много често силни и живи сънища. Понякога в тях съм "у дома си" и всичко ми е познато. Но при събуждането си - нямам никаква връзка с реалността в "будно" състояние. Изследвал съм всичко това систематично и последователно, със записки в десетки дневници, с усвоени умения за осъзнато сънуване, дори за насочване и управление на сънищата... Опитвал съм тълкувания по всякакви начини, още в младите си години когато се докоснах до книгите на Фройд и Юнг, на Кастанед... Че и на много "преди тях" - чак до КАБАЛА и Будизма. Мислех си че това е "златна следа" по която да вървя, защото се подведох именно - по авторитетите на имената. Имам записки на сънища, които са свързани и са на "серии". Не ги сънувам последователно всяко сънуване. Но в момента когато потъвам в съня, веднага ставам "част от продължението" - всичко ми е естествено, познато, съждавам имам ясна идея кой съм аз - сред напълно различен исторически, географски, културен, личностен и социален контекст. Особено на някои ... сериали нямат никакви комбинирания, нямат аналози във реала ми в "будно състояние", нямат никаква информация която съм докосвал някога и някъде... Извеждал съм повтарящи се елементи, анализирал съм всякакви варианти... аха - и да намеря 'нишката'... изчетох доста литература, други изследвания... Направих и някои експерименти със себе си..... И нищо - една голяма бърканица сред която някой смята че е напипал разковниче. Но не е. И досега не е... И няма как да стане. Много дискутирах това в среда от професионалисти психиатри и психоаналитици. няма данни, нито потвърждения относно сънищата. Освен това се оказва че "в мига в който съня се разказва в будно състояние, той вече се донаглася от съзнателните механизми - дори и за целите на изказа, на израза, се налага интерпретиране. това невинаги е осъзнавано от "разказвача"... И на фона на това - всичко относно Юнг, веднага олеква... Което не е проблем на ЮНГ, а става проблем за нуждаещите се от 'сламка'... не са сериозни и издържани откъм научен подход което и да е от описанията за извеждане на изводи от сънувания. Дори в цитираните тук, или в които и да са от книгите на КАРЛ. Не са сериозни, а са подвеждащи. Всичко може да се нагласи - когато се касае до интерпретирането. Даден частен случай - на някой си Х, дето сънувал, после се оказало... после друг го бил сънувал... после пак се оказало - който и да е от случаите да се анализира внимателно - веднага пропада анализа. Какво остава за "генерализации"... Налице са твърде много неизвестни - относно сънуването. няма никакъв систематичен подход който да е адекватен и да опише точно и в пълнота какво, кога и кое - точно се сънува... А най-малкото - ЗАЩО точно това. Никой никъде не го е намерил - относно сънуването. Има само откъслечни фрагменти които в безпомощността си някой се опитва да ги съшива, да ги ползва като патерица... Някой се опитва да си повярва какво сънува, защо го сънува... и че е много важно това. Може и да е важно, но в чисто практично отношение - няма как. Поне на този етап, няма как и твърде отдавна това е изоставено като практическа посока за работа. Като допълнение, като част от мистиката на спектакъла между терапевт и клиент - може би. Но извън този нагласен театър - няма нищо... Нищо на което може да се опре, нищо върху което може да се надгражда. Идеята че сънищата носят смисъл, значение, код, че говорят нещо... никога не е била с обективна и научна цел. Без значение че се получават съвпадения или касаното тук с понятието "синхроничности''. Извеждат се като факти... но проблемът е техните обяснения за 'връзките', а и в мозъка непрекъснато се играят игрите на "напасване" нагласяне. Игрите на аналогии и привиждане на сходства, съвпадения, повторения - защото именно така дадени явления биха станали "обясними"... И ако при първопроходци - като Юнг или Фройд - нещата са били по начина по който те са ги виждали, защо след над 100 години, някои продължават да се улавят за сламките им. При положение че толкова много се е открило оттогава. При положение че толкова много е направено, толкова много е експериментирано - тук вместо да се вникват новите течения, разглеждащи вече развити концепции, основани на експериментални съвременни данни - някой си решил че "ЮНГ е голяма работа" и трябва да се изучи внимателно... Но дори днешните студенти не го учат задълбочено, а само като важна част от историята. Това е все едно - вместо съвременна еволюционна генетика, биология, някой да се хвърли да учи ДАРВИН и да припада по "гениалността" му. Та днешната идея за еволюцията има толкова общо с Дарвиновата, колкото и идеите на ЮНГ, с днешното ниво и периметър на психодисциплините, когнитивните и невро-науки . Никъде няма изведена ЕДИННА ХИПОТЕЗА - относно ПСИХИЧНия свят на човешките същества. Доста сме далеч от това - на този етап. какво останало - за единна ТЕОРИЯ - на психичното... макар доста описателни концепции да претендират, практическите експерименти, процеси и явления психичното - все още не са изучени за да се обхванат от стройна и систематична теория. Може би никога няма да се стигне до такава и заради това толкова хора много напират да си изработят сами за себе си така - да си имат опора, дори и патерица да е.

небивалици - за компетентен човек. За други - "истина", особено когато се поднесе с нужния "финес", съставена за нуждата от същото на някого, с "гарнитури" от снимки, изреждания и споменаване на имена... важното е да прилича. В тази връзка са налице и няколко весели "експеримента" които се пускат във Фейсбук, като онагледяване че дори и пълна глупост, може да се състави да е "новина" и да се вземе като 'истина'... Заради една патриотарщина - комплексираната версия на патриотизма. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/16/facebook-poludia-patriotizym-s-pornoaktiori-shvanahte-li.393764

Ми - не са. Ето че други "са полегнали на дивана" - кой да остане "прав"? Обаче - се замислям за нещо... - Тва с "братята"... не знам. Но се опитвам да се сетя - Кои са "родителите"... защо "сестринството" не се споменава. А възможно ли е да става въпрос за 'полубратя' - от "различни родители"... А кои точно... А дали въобще става въпрос за... "семейство"?... Направо затънах сред тия ... "тресавища". Най-добре си е колегата - просто си е полегнал на дивана и... да се оправят лаладжиите

ааа, не. От няколко години на доста места по руския интернет, по форуми и чатове упорито се дискутира именно "българската неблагодарност" с доста пиперливи думички... Отгоре на това - официални лица от управлението на Русия по различни начини също изразиха тази... "неблагодарност". За "съвпадението" на тия две "изразявания" не е нужно да се коментира, но в случая засягам само в общ смисъл.

е как може така. Тук става въпрос за човешка национална драма, от екзистенциален характер... Нали се чете следното: Е??? Стига с това бездушие и незаинтересованост. Тук именно родния пат-риот, загледан "на североизток", би трябвало да му се разтупти "душата" от ужасното бъдеще, което се очертава някъде в хоризонта... И при такова тревожно положение, вие го давате неглеже - с полягане на дивана и пред монитора с браузър отворен на "форумнаука.бг". Така няма да се решат истинските опасности, надвиснали над истинския "българин", който по традиция "все бива спасен"... Не съм сигурен дали в историята на Европа е налична национална митология сред която даден народ е 'два пъти спасяван" ... И все от един и същ "освободител"...

С кое точно - може ли уточнение? ОФТопик====== Използвам тук споменатото само като контекст - ако искате ми пишете на лични или отворете нова тема - ако прецените че следващите съждения си заслужават да се дискутират. Цитираното от вас - се основава на две смислови основни 'единици' - по-интересната е първата от тях. Основните смислови акценти са няколко и са погрешно изразени, но това е за ЕМО-ефекта, който се търси и се пресилват преднамерено изразните средства, чрез съвсем излишно "затрупване". Въпреки това - в смислов план ето редицата от акцентите и нуждата от йерархия в тях - защото ако всеки един се превръща в основен - цялата смислова част в интерпретирането, се пренарежда и се променя целия замисъл. И така : 1 - не бива да си позволява (да си въобразява) - въобще не може да е основния, въпреки че именно това е "ефектната част" сама по себе си. Въпреки това - също е възможно да е "смислов акцент" в общата схема. 2 - може да опитва.... ДА ПОМАГА НА ДРУГИТЕ... - е втората възможност за "акцент" 3... С "юнгиански средства" 4... ако няма ... нещо си - не е важно в случая... то е само нужното условно "условие" за изречението... И така - въз основа на това - ето логическите и смислови казуси изразени условно с въпросителни изречения: - ПОМАГАНЕТО - винаги ли е само на 'другите'...? - КОГА е налице "помагане", кои са критериите за това? - Лечението, например, - помагане ли е? защо и според кое? Може ли да е "професия" - помагането? А Психотерапевтът (без значение какъв, в общ смисъл) - той лечител ли е? А той ПОМАГА ли? Има ли значение разликата в смисъла на думичките "пациент", "клиент". А "лекар" и "терапевт"? А според кои критерии? - важно ли е в помагането 'средствата" - били те Юнгиански, или филанкишиевски? Споделеното изразено мнение, на АБИ - касаещо личното признание относно това че "помагането" е специфичен психичен похват с който се компенсират прикрито някои личностни и психични дефитици" (общо преразказано) - си е съвсем адекватно и напълно коректно. Всеки изследовател, с достатъчно честност и лично ниво на обобщение, стига до това... "откритие" за него самия... Защото социалния идеал невинаги е "позитивно идеален". А зад него умело се прикриват съвсем частни и лични "игри" на ползи. Така, че - казуса с ПОМАГАНЕТО е универсален човешки казус, защото на същата компенсация на личНОСТЕН (а не "личен" ) дефицит се основава и най-тръбения социален идеал - този за свещеността на 'помагането'. Особено в смисъл - че "помагането е висш социален идеал, с който се обозначава критерия за отказ от лична полза, в посока на същата в "другИ". Обаче - "лична полза" е налице. Тя докъде и как би се "измерила"? От друга страна - отказът от "свое" - в полза на "друг"... е важното по принцип - или количествената характеристика - "на други", в множествено число - е по-важна като критерий за "спомагател"... само количеството ли има значение? За Спомагателя, за Подпомогнатия, за Външния наблюдател... - от всеки един се възприема и отразява - по различен начин и резултира в сложно съставно... И още нещо - в "помагането" като акт, мотив, ценностна социална категория, но и лична полза - са налични няколко "вътрешни", смислови конотации. Именно чрез това се цели 'сливането им' защото именно така едните форми на взаимодействие, наречени "помагане", си противоречат и се прикриват със социалния идеал. Именно в детайла - за мен е разковничето... Та - връщам се на първите си думи. От всичко това съм любопитен - вие точно как сте прочели горното изречение, цитирано от вас - за да заключите че сте 'съгласен'? край на ОФТОПИКА===========

не е възможно. В общ случай - това е нещо като идеал. Хората, от това, от което имат нужда и да им е полезно - си го набавят. Просто отминаха едни стари времена в които науката беше една голяма идея, мечта, изход при объркване и въжделеното решение на всички проблеми и върховен идеал... Въпреки това - тя пак ще си остане единствения израз на рационалното отношение на даден субект, към света. Човешкият свят "около науката" не живее само с наука нито науката е единственото му "правилно занимание"... Опитите да се вярва в науката като единственият верен път и начин към истината... не е науката. Науката - никога не се е занимавала с "истината"... и самото съдържание на това понятие в науката, има огромна разлика със същото сред народа. А защо "народа" има проблеми с "истинската наука" - е защото народа има проблеми с научното познание въобще - особено след като то напредна толкова много, генерира сложни решения и казуси, достъпни за разбиране само сред учените, защото изискват сложни многогодишни усилия сред академична среда...

Не е само това - самата идея - за заклеймяване - е чисто ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОХВАТ... Как и защо е нужно "нещо си да се заклеймява"? Кое е "НАУЧНОТО' в заклеймяването - това научен похват ли е. Толерирането - е нещо съвсем различно, както отказ от толериране. Но ЗАКЛЕЙМЯВАНЕ - е чисто идеологичен инструмент за обозначаване... и създаване на негативно отношение, за защита на водеща линия в идеология. От кога науката сред форума се превърна в ИДЕОЛОГИЯ, за да се налага да се 'заклеймява" онова, което въобще НЕ Е НАУКА, но приличало на нея и много хора се подвеждали и залуждавали. Те същите "хора" имат нужда не от наука, и онези, които се повличат от 'спароток", ще се повлекат след който и да е, който да им подаде нужното от което се нуждаят. И не хората са виновни, защото на тях това им трябва. Ако им трябваше наука - щяха да станат учени, или да ползват научните данни. Но това им създава проблеми и са нужни много усилия. А народните хора имат потребност от прости истини, а в науката тия "истини" не съществуват...

http://historynakratko.blogspot.com/2018/10/Academic-Grievance-Studies-Corruption-Scholarship.html извадка от текста: "...различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум. Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора ..." ===================== Защо толкова упорито се затварят очи че в доста теми, най-важното за спорещите в тях е именно идеологичният момент, скрит зад личното убеждение. И силният устрем да се докаже предварително формирана теза, която само се ползва за лично утвърждение. Колко човека тук, написаха че са сгрешили и въз основа на подадените от другите дискутиращи информации, мнения и съждения, те са коригирали личните си убеждения? Колко човека има за примери сред форума, тук, които да са променили личните си виждания - въобще, в общ смисъл? Кога за последно това се е случвало... Темата е озаглавена съвсем ясно. Не е в раздел ИСТОРИЯ, а в "Науката по света и у нас". Уж историческият контекст беше само за "летящ пример" в някаква конкретика. Когато се предложи съвсем друг подход по проблема, заложен в заглавието - се оказа че такова нещо било "спам" и не било "по линията на партията"... Няма такъв език - на псевдонаука. Онова, което се дефинира като "псевдонаука" ползва елементарни речеви и софистични похвати, които са отдавна създадени като социален инструмент и съпровождат човечеството и всяка култура от хилядолетия. А "псевдонауката" само ги ползва наготово. Псевдонаука - всъщност е идеологична система от научни елементи, създадени за да заместват "науката' сред "народа". Псевдонауката - е нерационалния поглед на хората, които имат проблеми с сложността на рационалността, с условността на истината. Псевдонаука - е приказка за житейските проблеми, направена да прилича на "науката". В нея се имитират много от "научните" принципи, ползват се научни думички... всичко за да прилича на "научно". Но то е предназначено за народните маси, които същината на научността за тях е една непостижима и далечна вселена и само мираж. Езикът на псевдонауката - всъщност е език и на политиката, на пропагандата и идеологиите, на социалното проникване на религиите... Това е "език" на който всички хора се учим още от първите си стъпки в живота, през социалното си опитомяване. Същият език - е само инструмент, и зависи от кого и защо бива използван. Разбира се, че при това положение, голяма част от неговите инструменти са за въздействие върху емоциите. Но не е само това - защото въз основа на различията в таргет-групата имат и други особености и механизми за въздействие, основани на психични особености, ограничения и слабости при възприятието и отражението.

Добре. Да поднеса ли нови извинения? Не съм цитирал, за да критикувам никого, а ги ползвах за изказа си - като контекст. Опитах се изказаното да се превърне във фокус, а не контекста му. Очевидно - не ми се получава. А може би зависи от интерпретиращите го. Все едно. Да спрем с това.

Добре, както кажете, вие сте специалиста и поставихте диагнозата, мненията, ролите, насоките. Добре. Извинете че ви се натрапих, с "дървените си философии" и "защитата на псевдонауката"... За първи път ми е и това доживях да ми прикачат. Точно мен - това е направо иронията на живота ми и съм още в когнитивен шок ... Виждам че с лекота всеки който решите че ви опонира с друго мнение, става "враг на науката", следователно - "защитник на псевдонауката". Казва му се че "не е за тук", с червен шрифт с презумпцията - "Който не е с мен (като мен), е против мен, следователно - е против науката". Може би съм терорист, щом не съм с правителството значи че защитавам тероризма. Добре че още в затвора не са ме вкарали. Още веднъж - извинете ме! Надявам се да ми простите невежеството и заблудата... все някога.

извинете ме, но когато коментирате думите ми си мисля че би било по-адекватно ако преди това ги прочетете - на какво мнение е "рамус". И моля ви - това изречение точно - най-малкото е научността и коректността в него, за сметка на заплашителният тон.

от друга страна: За кого са "зле" - нещата? Всичко това е само пример - че 'езикът на псевдонауката' дърпа струни, които ги имаме всички хора. Освен това - не са чак толкова очевидни, защото и :хората на науката" са също хора, със свои струни, направени от атавизми и наследства... и инерции... И че като излезен от "формалните правила" за научност - и веднага струните звънят, защото там, в душата... нещата не са много-много "научни". Мога да дам примери от почти всички теми и раздели - в които е съвсем наличен фона и триковете на посочените в антрето на тази тема "похвати", заклеймени като "лоши, негативни и подтикващи към заблуди и лъжи...". За мен това напомня за някакъв църковен обред и по-скоро в ритуален характер, а не на познавателен, но да речем че рамус е дефектен, невеж и необразован самовлюбен форумен клоун, на когото думичките въобще не следва да се взимат предвид от сериозните, образованите и начетените мъдри хора. така че - нека не се взимат предвид... От друга страна: Колко хора от всички тук са посещавали лекции по НЛП? Колко от тях са стигнали до упражнения и изпити - как се прави, как се въздейства, какви са механизмите, лостовете, прийомите - не само на книга, а да се овладеят. А всичко това ролята му е само да ги систематизира, изведе и подреди - за да са възможни за учене , та до практическо усвояване. Такива неща са практикувани още далеч преди "изкуството на реториката" в древна Гърция. Преминали след това в религията. Такива прийоми са работили, работят и може да се направи обоснованото предположение - че ще работят и занапред, както и през цялата история на човечеството, през политиката, религията, културата и всички човешки отношения, на всички нива, сред което и да е социално общество - от рекламата, през образованието, през религията, минава през отношението към живота, идентичността.... И да се сатанизира образът на манипулацията и изкуството за убеждаване, няма да промени неговата значимост навскъде и сред всеки. Още от раждането си, през формирането си като личности, започваме защитните си психични процеси, с явлението ЛЪЖА. И после... си върви "нататък"... - цял живот... Обаче някой решава че има нужда от ясен знак, че той се поставя в обратна позиция относно "заблудите". И прави тема - за да ги заклейми. Което - вероятно е чудесно. Но през моят поглед не е задълбочено и не се отива до корена, до основата. Без да споменаваме за нуждата главно от позиция, но не и по същество, защото в думите по-горе са налични същите тия похвати, които обаче излиза че се заклеймяват.

Разбира се че цветът на морето не е "син", а е именно - многоцветен и променлив и зависи от множество фактори и условия, които са изменчиви както те, така и съчетанията им. Няма човек, който да е прекарал на морския браг достатъчно време в наблюдение и да не забележи нещо толкова елементарно. Освен това - какво означава "цветът на морето" - кое море, за кого е такъв цвета, винаги ли е или само в определен момент... Именно този ваш пример още от началото, ви не е достоен за опора в този обмен. Защо точно вие го наричате "спор" и го превръщате в някаква битка за надговорване - си е някаква ваша лична битка. както показват и собствените ви думи... Вие със сигурност нищо не поправяте. Защото е очевидно че през цялото време на... 'спора' вие останахте на едно единствено лично положение относно разбирането си и само си го отстоявахте, чрез триковете реториката и софизма. В този смисъл във вашето твърдение има несъответствие - и то е по същество, а не само на думи. В този смисъл - вашето "мислене" е неправилно - когато вие в битка губите спора с опонента - така ли. Но вие сте усвоили достатъчно елементарни похвати, които да не допуснат във вашите очи спора да го загубите и да признаете мисленето си като "неправилно". Колкото до "правилното" - съвсем просто е да манипулирате собствените си изводи и заключения, чрез умела игра с интерпретирането и критериите. И накрая - да "получите" "правилния извод" - достоен за личната нужда и подкрепен сякаш от "обективни доказателства"... И между другото - в тази си игра въобще не сте оригинален... просто нуждите ви от доказване на личностна правилност ( и безгрешност) са малко по-остри от на други хора, с подобни уклони.