ramus

мдааа - стана скучничко в новосъздадената юнгианска темичка. :) Инфалтилни и прозрачни до пълна скука и чудесно се събрахте да полудувате. Нужни са стимули, там твърде бързо се изчерпа ресурса на интересно, с повторенията - ако няма "контри" просто не върви моабета. И заради това същите хора обикалят в търсене подходящи темички за да потръгне отново заяждането, прехвърлянето, игрите на умници и библиотекари... Пак се почнаха заливки с апологети , болднати шрифтове и цитати, реплики и дуплики... И квооооо - за природата на квантовото съзнание? :) Още някое име, на поредната книжчица, колекция от мнения и прозволни интерпретации и повърхностни аналогии - няма ли да видим - за пореден път.? Понеже няма как да е налице компетентност в ИИ от философи и психотерапевтки-професионалистки, които са невежи относно компютърни науки, се зачекна "съзнанието". Къде разум, къде ум, къде съзнание или интелект - една гола бозица и подрипвате в дуене кой колко знае, колко е прочел и колко може да възпроизвежда. А разбиране - нищо. Голо нищо. Практика - пак нищо. Голо нищо. Ей така - леене на празнословия, тема след тема... Жалка картинка

така ли. Интересно ми е колегата Сканер - какво би казал в чисто рационални съждения около понятието КВАНТОВО СЪЗНАНИЕ, как и кое е съзнание, защо и при кои условия - е квантово, Защо и според какви критерии. Кои са квантите на съзнанието, каква точно енергия биха пренасяли, как биха се пораждали, каква е динамиката им... защо точно кванти... Защото за разлика от всички останали, именно той би имал значително по-точни и конкретни комбинации от знания и съждения, които си позволява да излага често по някои доста специализирани теми за физика... По принцип в спорове не участвам. За мен спорът не е обмен между рационални субекти. Може би - между интелигентни - да, и то при множество условности. но не и разумни хора да се занимават със спорене - само загуба на време, без всякакъв смисъл. Нито бих спорил с Пенроуз. Пенроуз не е написал книгата си щото в нея е изложил истините, а че е съждавал по някои въпроси. Друг е въпроса че много физици се мъчат над казусите на съзнанието без въобще да имат дори основи в психодисциплините. А и за тях това няма особено значение, защото те са теоретици на физиката, а не философи или психолози. Те четат каквото други пишат, после само да си го ползват - както и вие самата правите. защото вашата практика и социална роля и професия нямат нищо общо с Квантовото съзнание - идея, която толкова се харесва на някои популярни физици, сред популярните им народни книги. Както и на доста хора сред псевдонауката... Болднатото не е твърдение, а са фрагменти от размишления. Нито са истини, нито са елементи по които да се спори, след като те са от "зоната на неизвестното' и са преположения, догадки и хипотези, смесени с лични виждания. никога Пенроуз няма да ги изпише в научен труд, защото въобще не става. Може би и заради това ПЕНРОУЗ не ги е и написал никъде в сериозните си научни публикации. Както и Мичио Каку и някои други "светила" сред теоретичната физика, периодично се появяват "народни книжни заглавия", които да стигнат по подходящият начин до по-широка публика и да се натрупа повечко социална известност. Но никога не пишат същото в сериозните си научни разработки... Освен това - какво ли би казал Пенроус в днешно време. Щото от "студентските години" на колежката Карес, са минали няколко десетилетия Какво ли би прочел за ИИ г-н Пенроуз през 1994 година, когато е издадено това заглавие. Та изследванията за ИИ са били още в зората си. През 1994 година нямаше дори компютри които да смятат 1000 пъти по-бавно от сегашните обикновени. А какво ли е сега положението? Това не пречи на колежката Карес да си трака на клавишите общи приказки заради лични игри, да си измисля тези и да се позовава на тях. А вие на това казвате БРАВО! Но и вие не разбирате какво е написал Пенроуз. Няма смисъл да се повтаряте, нито аз да повтарям - изводът е прост - вие не разбирате. Но претендирате, защото сте с идеята че "щом сте го прочели" значи че... било много важно. Но не го разбирате. Не че сте длъжна - просто е пример колко е ограничено това "да го прочетеш, да го научиш, да го репликираш, да го ползваш като "пул" в играта на събиране на купчини от пулове и после - по цветове и мерене - кой колко е прочел, колко тези е научил, колко мнения е събрал и как може да ги комбинира. Вие по въпроса нямате нищо, нито съждения, нито сте размисляли за да е налице "пространство за вникване"... - просто сте прочели какво е мнението на други и си избирате каквото ви е подходящо от другото което сте прочели за да го съберете по сходство - още повече ако някой е направил предварително сходството и така да си валидирате и вашата версия на същото. Чудесни са включвания като тези, защото това са примерите за които писах в предишни мои думи. Докато вие се се поздравявате с колежката помежду си, така и явно не й прочетохте съвсем очевидните "волни творчества", което тя изложи. Но пък - някои казват браво, дори и за участие - ей така, като емоционална подкрепа... като че тук сме се събрали ученички и ученици и неувереността на същата възраст е нещо, което изисква непрекъснато засвидетелстване на подкрепа, на мили думи, на реакции и лайкове, на съгласявания и вдъхновителни инжекции. Така, че - ви благодаря за включванията. За мен са много полезни и са чудесни примери.

Попитах - с какво, според кого и кое - са подходящи? И... каква според вас самата, е "дискусията" - по какво точно се дискутира, според кого... ? Зададох и други въпроси... И аргумента - "ако искате отговори - си прочетете книгата" - е най-малкото несериозен и издава доста неща. Попитах нещо просто - вие самата знаете ли какво е "квантовост", за да го прилагате към понятието съзнание? И не ме препращайте по книги и четене, ако не знаете, а просто сте прочела някаква книга. Защото и аз да прочета същата книга, ще я прочета с други очи, с друг опит и друга компетентност и резултата от прочетеното за вас и за мен ще бъде значително различен, да не кажа "качествено". За мен акцента на всяко прочитане е в Прочитащият (интерпретиращият) , а не в носителя на информация. И още нещо в момента пише Дора, пише и Карес, а не Пенроуз. Поне отляво на написаното стои личния ник-нейм. Ако Пенроуз пишеше, щях да го попитам нещо си, но съм сигурен че нямаше да ме препраща да му чета книгата, щото той я е написал мислейки, имал е идеи, имал е догадки и е извървял път, като ги е развил, търсил... И след като е написал книгата е продължил да ги развива. Вие точно - как извървяхте път като "прочетохте книгата му"? Така, малко лични думички, които да покажат лично вникване в казуса с "квантовата природа на съзнанието" имате ли? Защото после ще следва въпросът - каква е връзката на "Квантовата природа на съзнанието" (дори и според Пенроуз), с понятието Изкуствен интелект, за каквото е темата тук, за каквото е нейното интро и другите които дискутираме точно по това?

И кое точно на Пенроус, е "целта"? Чия цел, спрямо кое, какво? И как въобще се стига физик да се занимава със "съзнание" и кое точно е "целта" на физика", след като съзнанието няма никаква физическа природа...? Дора и карес - можете ли вие специално да кажете какво е "квантовото" на съзнанието, след като самите думи на карес визират неяснотата на самото понятие СЪЗНАНИЕ? И при това положение не е ли твърде произволно съчетаването на "квантовост" със "съзнание" само защото звучи дълбокомислено и сериозно, а то не е. На какво е точно 'браво', след като неграмотността кара някого под претекст че си пишел мнението, да събере в горното цитирано изречение "ИИ" и "съзнание", след като тия двете са с "една вселена" смислова разлика? Да напомня нещо просто - като на ученици. СЪЗНАНИЕ, РАЗУМ и ИНТЕЛЕКТ - са три различни понятия, с качествено различно значение. няма нито изкуствен разум, нито изкуствено съзнание. Има дисциплина изкуствен интелект и наименованието е по-скоро насочващо, отколкото точно. Тия фантастики с "квантовостта" може и да са модерни, но съзнанието е точно толкова квантово по природа, колкото и всичко останало. Разни волни предположения на някого не прави ситуацията за четящите ги по-определена и ясна и това се забелязва в написаното тук.

Вие за пореден път въобще не четете какво се пише. Нито четете материалите които се пускат. А самата вие сте напълно некомпетентна в точните науки и компютърните, в частност, като нямате дори основни постановки за тях. Като резултат от това сте написали ... каквото се чете и дори нямате представа колко е наивно и дори - недомислено, на ниво двойкаджия повтарял за трети път 6-ти клас. Само дар-слово и чудесната ви вродена памет далеч не са достатъчни, когато става въпрос за сложни казуси, а са главно за журналистика. И заедно с вродените дадености са налични и вродени лимити. Вероятно ви се струва че всяка тема може всеки да си пише бла-бла, щото кво пък - нали е важно да се чаткат клавишите и да се забележи че има нещо написано с поредния личен аватар и ник... Дежурните шеги с рамус са си нещо стандартно, както и написаните глупости като пореден неуспешен опит за съждения. Точно вие сте чудесен пример за човек, който ако никога не прочете нещо, е напълно сляп и безпомощен по същото. Постулирате какво бил човешкият живот, а сте твърде ограничена в него, особено в някои ментални нива, които други хора тук имат. И създавате чудесен контраст, като пример когато човек си няма нещо, какво е сравнението с тия дето си го имат и са работили цял живот по него. Това е единственият ви принос в темата, макар и индиректен... Продължавайте чудесно да опримерявате, размахвайки метлата, с фантазията че е меч - пред вятърните си мелници. За разлика от литературният герой, тук няма кой да влезе в ролята на Санчо. Никой не му е работа и никой не се интересува, щото тия на метлите и с битките срещу вятърните мелници - са масова плява.

не е и нужно. разбира се. Както е написано в статията дали животните са "машини" - съществуват различни подходи към един и същи резултат. Резултатът - за някои е изчислително-рационален. Но октоподите реализират оптимално придвижване до храна в лабиринт, без да са налице "изчислителни ресурси" и реализащ ги "мозък". На същото място има примери - че кучето разбира падането на хвърлена топка без да смята доста сложните диференциални уравнения, дефиниращи мястото на падане... и т.н. Възможни са решения на базата на интуитивни сработвания. Проблемът е че те не са постоянна величина. Те са тясно зависими от множество условия и дадености, на които не е възможно да се разчита винаги и непрекъснато. също така - какво точно се нарича ИНТУИЦИЯ - е твърде сложен казус, въпреки че в популиса се ползват опростени значения и смисли относно същото понятие. Рационалният подход, е съответствен на рационални субекти. Интуитувният подход - за субекти с повече "чувствителни нагласи", но последните са твърде изменчиви във вътрешните си състояния - защото са основани и подвластни на Е-света си. В него всичко е в непрекъснато изменение без възможност за какъвто и да е контрол и управление. Ако се стигне до управление - то субекта постепенно преминава в рационалния си аспект... И нещо друго, което също е важно: РАЦИОНАЛНИЯТ ПОДХОД не се основава само и единствено на калкулация и изчислително процесиране. РАЦИОНАЛНОСТ - това за мен е събирално значение за резултатност - без значение подходите. Ако липсват подходи - се извеждат. Ако има подходи - се подбира адекватния за да доведе до резултат... Ако са налице множество от възможни подходи, а е неизвестно кой би довел до резултат - се тръгва като към всяко неизвестно - съпоставки, проби и грешки, наслагване на натрупващата се информация. Ако е налице интуитивен подход - ползва се. Ако става важно всички подходи да се насложат и комбинират - подхожда се синтезно... Ако е нужен анализ - анализира се. Ако е нужен синтез - синтезира се. Всичко налично и достъпно, отработено или несработило - изминава се път през което и да е неизвестно... докато се постигне резултат. Разбира се - че резултатът - НЕ ОЗНАЧАВА по нищо че щом го има "това е истината" и е открит начина, пътят, за всеки и всички и е постигната обективната ЕДНА истина. по-горе се спомена и за прогностичното - като основен критерий за истинност. Но това също е относително... съвсем относително... Като работна хипотеза, като възможност за приложност и свеждане на неопределеността до минимум - може би. Но в общ смисъл - това не е никакъв ОБЕКТИВЕН критерий с абсолютен и еднозначен характер. Касае се за йерархията на ценностната система, като това е много пространна тема. Казусът за мен е в степента на осъзнаване и самоопознаване. Както и в познаване - въобще. Само да напомня нещо просто, вече станало ясно в друга тема. Теоретичните размислителни казуси - са нещо чудесно. Могат да се учат, да играят ролята на знание и на знаЕне. Визирам теоретичните въпроси за Ценностната система и нейната роля и функции за вътрешният свят на всеки човек. Та - теоретично, всичко е чудесно - толкова много се "знае" за Ценностната система... Обаче - когато се касае същото да се приложи за самостоятелно опознаване... и става ясно че теоретичното си остава гола теория. Преди много години възникна за мен този казус - за какво би било теоретичното знаЕне, ако то не се прилага в практиката на самият субект и именно по този начин не се генерира ПОЗНАНИЕ, на базата на теоретични знания? Та - ето защо теоретичното знаЕне е твърде постно, колкото и да изглежда богато. Разбира се - само в сравнение с опита, който се извежда по време на прилагането на теоретичното знаЕне и по този начин знанието се превръща в ПОЗНАНИЕ, генерирано от взаимодействието на субекта и други субекти и елементи и процеси в средата му. В този смисъл - се връщам и на двата цитата в тия ми думи - съществуват практически подходи основани на различни принципи. Знанието може да се изведе - на друго място посочих прост пример - за някои хора ориентацията е "предварителна" - т.е., взаимодействието и контекста на собственото им битие няма нищо общо със "знаЕнето", което те усвояват. Примера касаеше нещо просто - за внимателният систематичен наблюдател следенето на напълно непозната игра на карти, би довело до извеждане правилата на която и да е игра на карти. .. Както и която и да е друга човешка дейност. За друг човек - в никакъв случай не му е възможно да изведе правилата на играта само с наблюдение... просто това не е неговият начин. Заради това - той предпочита да "научи" за правилата, после - стратегиите, принципите... А същото може и да се изведе "без да се учи"... Нещо повече - този, който не извежда учи цял живот безразборно обширно количество информация - като съвсем малка част от нея, на него му е възможно да приложи. И неприложена си остава невникната и незадълбочена, просто голо знаЕне. ЗнаЕнето винаги е възможно да се научи - защото информацията особено днес, е с огромна и лесна достъпност. Но извеждането... това вече е друга бира. Съвсем друга. Освен това - чрез извеждането се генерира нов тип информация, в самото извеждане се съставят алгоритми и схеми, следят се сходства и разлики, повторения и цикли, причина и резултати... Така в извеждането всяка стъпа генерира знаЕне, но тя е и стъпка в посока на следващата стъпка. И наслагването е непрекъснато, като не е просто линейна функция... каква е разликата - е съвсем ясно. Внимателният систематичен наблюдател, може да извежда неизвестното му комбинирайки всякакви подходи към това неизвестно. Докато друг субект, който не му е възможно да извежда и експериментира - има възможност само да учи относно "неизвестното" и "неопределеното". Само на това той може да разчита. Ако никой не е написал и ако не може да се научи за каквото и да е - на учещият субект не му е възможно да възприеме че би съществувало каквото и да е... Има аналогия за "жирафите" - за ескимосите единствената възможност да докоснат това е - на базата на информация за някакво същество с много, много дълга шия. Изглежда абсурдно, но пък някой си бил го видял и написал много за жирафите. И ескимосите учат и дори дебатират относно всякакви аспекти на животното ЖИРАВ. Но съвсем различно е при кенийците в Африка. Не им е нужно въобще да учат за жирафите - те са част от ежедневието им. Или същото е за биолог сред огромните резервати на Кения - за него вече хем е усвоено всякаква форма на знаЕне относно Жирафа. За него вече знаЕнето и опита, преките наблюдения се съчетават с преки впечатления, контакт и взаимодействие и стават вече на съвсем друго ниво. Именно това е изворът на ИЗВЕЖДАНИЯ и това генерира информацията която след това съвсем други хора "учат" и после са претенциите че я "знаят". Та - за пореден път относно казуса - "не може без знаЕне... винаги е нужно знаЕне и усвояване на информация". Но това не е с абсолютна стойност, а е само убеждение на хората които ученето и наученото е единственият им начин и прозорец към света. Да - ученето и усвояването и обработката на готова информация дава повече възможност за комбиниране и наслагване. Усвояването на информация, която е израз на друг наблюдател и неговите оставени следи или размишления, догадки, предположения, впечатления е само допълнение, а не е абсолютното и основното. Ако тя е в недостиг или липсва - има възможност да се извежда повече или по-малко от нея... Но това по никакъв начин не застава като заместител на личното впечатление, личното взаимодействие, а само като допълнителен подход към НЕИЗВЕСТНОТО...

Смятам че е неизбежно - въпреки своята относителност и условности. И не е проблем - ако непрекъснато се имат предвид - и условностите и относителността. Все пак - всяко сравнение само по себе си е нищо. Но множество от кръстосани съпоставки, изведени през система от нарастващи по периметър и дълбочина на обработка, подават все повече валидация и расте тяхната стойност да са ПОЗНАНИЕ.

Чудесна популярна статия, която е изключително пространна и сериозна - поне през моят поглед. Затова я слагам тук - един исторически синтезен преглед и задаване на новите и актуални въпроси, новите посоки на познанието... Поне смислени и задълбочени колкото е възможно, основни положения... но със значение и отзвук в много теми от битието, историята и познанието... Разбира се - смятам че именно това е разделът на тази тема, макар че в нея се говори за конкретни науки като биология, еволюция, произход... но и физика, механика и механизми... Все пак става въпрос за нас - хората и начина по който отразяваме и ситуираме сред света (си)... ====================== nauka.offnews.bg Хората и животните са машини. А може би не? В учебниците по биология често живите организми са сравнявани с машини. Гените са описвани като преносители на информация или чертежи за конструирането на организма, а клетките като "фабрики" с молекулярни машини, поточни линии и транспортни системи. Макар и това да са просто аналогии, според философа Масимо Пиглучи (Massimo Pigliucci) те могат да попречат на адекватното разбиране на биологията от ученици и изследователи. Вселената като джобен часовник Когато учените се впуснат в непознати води, за тях е естествено да се обърнат към преживяванията си в по-близки области, за да осмислят явленията. В ранните дни на научната революция механичните метафори се оказали мощно средство за разбирането на новите открития за света на живите организми и вселената като цяло. Можем да проследим корените на машинните метафори поне до Средните векове, когато новите технологични постижения имали обширно културно влияние и пленили въображението на масите. Не е изненадващо, че на фона на техническата иновация пионерите в анатомията и физиологията започнали да разчитат на метафората за тялото като сложна машина, за да осмислят откритията си. Езикът на механиката предоставил богатство на значенията и им позволил да структурират новите явления в рамките на познатото. Образът на човешкото сърце като помпа с ясно обособени компоненти например изиграл важна роля в откритията на Уилям Харви за кръвообращението. Илюстрация на кръвоносната система от "De motu cordis" на Уилям Харви През 17-ти век станала популярна една нова философия на природата, която разглеждала вселената изцяло в механични термини. Според тази механична философия, разработена от Рене Декарт, Пиер Гасенди, Робърт Бойл и други, природните явления може да бъдат разбирани изцяло като механичните взаимодействия на инертна по същността си материя. Тази механизация на природата дала силен тласък на научната революция, чиято кулминация била теорията на Нютон за движението. Описанията на Нютон за планетарни орбити, следващи фиксирани гравитационни закони, придало на вселената образа на гигантски часовников механизъм, задвижен от интелигентна Първа причина. Всъщност по точно такъв начин Нютон разбирал вселената и отношението й спрямо Създателя. За Нютон и мнозина от съвременниците му, ценността на механичната концепция за природата всъщност била доста по-голяма, отколкото терминът "метафора" подсказва, тъй като развитието на механичната философия било силно вдъхновено от религиозни възгледи. Самото прилагане на машинни метафори приканвало към теологични спорове. През втората половина на 17-ти век механичните картини на живите организми и космоса положили основата на интелектуална традиция, където теологията и науката станали дълбоко свързани: природната теология. Най-известният представител на тази традиция бил Уилям Пейли, чиято работа "Природна теология, към доказателствата за съществуването и атрибутите на Бог, събрани от природните явления" оказала силно въздействие върху младия Чарлз Дарвин. Както става ясно от заглавието на книгата, Пейли и природните теолози избрали да гледат на природата като сложно съчетание от колелца, където всеки организъм има своето точно място и е адаптиран към средата си. Според Пейли приспособеността и полезността на частите, която демонстрирали живите организми, доказвали разумността и благоразумието на техния Създател. Т. нар. дизайнерски аргумент, разбира се, е бил обсъждан от мнозина други преди него, сред които Платон, Цицерон и Тома Аквински, но най-популярната му формулировка се намира в първата глава на Природната теология, където Пейли сравнява живите организми с джобен часовник. Картата не е територията Инженерният подход в биологията, основаващ се на аналогии с произведени от човека обекти, е същевременно в разрез с една различна традиция във философията и биологията (която иронично има също връзка с дебатите за интелигентния дизайн). Дейвид Хюм първи предупреждава за аналогиите между света (и особено живите същества) и продуктите на интелигентното инженерство. Според Хюм вселената наподобява доста повече някакво животно или растение. Ето как неговият герой Фило разгръща аналогията: "Продължителното движение на материята (във вселената) не създава безпорядък; при износването си, всяка част непрестанно се поправя: най-близката симпатия се възприема през цялата система. И всяка част или член, докато изпълнява своите задачи, действа така, че да съхрани както себе си, така и по-голямата цялост. Следователно по този начин стигам до заключението, че светът е едно животно." По-нататък Фило продължава да размишлява, че светът дори повече прилича на растение и че би могъл да се появи чрез процес, сходен на репродукцията или вегетацията. Въпреки че тук все още остава въпросът какво е започнало процеса на вегетацията, вниманието на Хюм основно е насочено към ограниченията на аналогичното мислене: ако изкараме на преден план някои особености на света, но пренебрегнем други, можем да си измислим всякакви аналогии. "По такива въпроси като настоящия, сто противоречиви мнения може да съхранят една несъвършена аналогия и изобретателността може да се прояви в своята пълнота". Ако една аналогия не е съвършена, всякакви заключения, които се прехвърлят от източника (изкуствения предмет) към целта (организмите), остават съмнителни. Няколко века по-късно, въпреки сериозния напредък, който биологията осъществява, учените продължават да представят машинния образ не като полезна, макар и повърхностна, аналогия, а като основен и детайлно разгърнат принцип на организация. В своя статия, посветена на бъдещето на молекулярната биология, Брус Албертс пише, че: "На клетката може да се гледа като фабрика, съдържаща сложна мрежа от взаимносвързани поточни линии, всяка съставена от множество протеинови машини... Защо наричаме големите протеинови ансамбли, насочващи клетъчното функциониране, машини? Именно защото като машините, изобретени от хората, за да се справят ефикасно с макроскопичния свят, протеиновите ансамбли съдържат добре координирани помежду си подвижни части. При положение, че протеиновите машини са толкова разпространени в биологията, трябва сериозно да се замислим за възможността за сравнителен анализ на познатите ни машини, с цел да ги класифицираме в типове и да изведем общи принципи за бъдещи анализи. Някои методологии, разработени от инженерите за обикновените машини, може да се окажат полезни в случая." Съвременните еволюционни биолози, следващи идеите на адаптационизма, пък анализират всякакви видове биологични системи, включително човешкия мозък, като приемат, че ценни и забележими техни особености са "създадени" от естествения отбор, за да разрешат някакъв проблем на адаптацията към средата — също както инженер би решил задача за дизайн с предварително поставена цел. Школата на еволюционните психолози от Санта Барбара например описва човешкия ум като "швейцарско ножче", оборудвано с определен брой независими модули, всеки еволюирал с адаптивна цел и според някаква функция, която е изпълнявал през Плейстоцена или други моменти от еволюционната история на човешкия вид. Тук се открива и един от основните принципи на адаптационизма, а именно обратното инженерство. Когато искаме да разберем функцията на някакъв непознат предмет, ние се опитваме да "влезнем" в ума на неговия създател. За да различим умишлените от случайните особености, от нас се очаква да отгатнем каква функция прави съществуването на устройството обосновано. Ако дизайнерът е имал ясна цел и е действал рационално, с малко външни ограничения, тази стратегия обикновено ще бъде успешна. Тя обаче ще бъде по-малко успешна, ако дизайнерът се е справил зле или ако е бил силно ограничен заради използваните материали и грешките на други дизайнери преди него. Както Даниъл Денет признава: "ако използващият обратното инженерство не може да приеме, че има добра причина за особеностите, които вижда, то не може дори да започне анализа." Не може да се отрече, че машинните метафори дават доста добра отправна точка за осмислянето на биологичните структури, но тогава какъв е проблемът с прилагането им? В своето изследване Баудри и Пиглучи обсъждат три ограничения. Съвършенство с подръчни материали Дори когато естественият отбор успява да изработи органи с "истинско съвършенство", които работят много добре в случая на някакъв адаптивен проблем, начинът по който еволюцията постига това, може да не прилича на нищо, което един разумен дизайнер би измислил. Еволюцията се оказва късогледа и некадърна. Тя не може да се върне обратно на чертожната дъска и да започне отначало, както може да направи инженерът. Не само че е силно ограничена от материалите под ръка, но и действа така, че да увеличи справянето с близката среда, срещу местните съперници, вместо да се стреми към някакъв общ стандарт на оптималност. Еволюцията по-скоро ще се опита да използва и измени вече развитите структури, което в края на краищата води до мрежа от взаимносвързани и частично излишни части. Решения, които са опортюнистични, тромави и зле изпълнени. Да вземем за пример един често посочван случай на адаптация — окото при бозайниците. Бозайническото око притежава безспорно красива структура и още преди Уилям Пейли хората се удивлявали на начина, по който очните мускули и лещите постигат фокус, а зениците се разширяват и свиват според интензивността на светлината. Различните му части са така изящно разположени, че да осъществят с лекота възприятието на дълбочина и цветово разсейване. И все пак, ако се вгледаме по-внимателно, ще установим някои очевидни прояви на тромав и нескопосан дизайн. Според Стивън Пинкър природата не прощава "нехайното инженерство", защото е въоръжена с "червени зъби и нокти", но това твърдение всъщност не се подкрепя от фактите. Сляпото петно, което имаме на ретината, може да се отдаде на елементарен и лесен за предотвратяване пропуск в дизайна. В същото време очите на октоподите са избегнали в еволюцията си този проблем. Прочутият физиолог от 19 век Херман Хелмхолц пише, че окото е пълно с пропуски в дизайна, сред които сляпото петно, астигматизма (проблем с фокусирането на всички линии на даден обект), цветовото разсейване (проблем с фокусирането на всички цветове), несъвършената прозрачност на роговицата, сянката на вените ни и пр., и пр. Ако някакъв инженер му прати такъв дизайн, твърди Хелмхолц, ще го върне веднага с "цветисти изрази за допуснатото безхаберие": "Защото окото притежава всеки възможен дефект, който може да се открие в оптичен инструмент, и дори някои специфични за него. Те са до такава степен компенсирани, че неяснотата на образа от присъствието им много малко надхвърля, при обичайно ниво на осветление, ограниченията пред деликатността на сензорната стимулация заради измеренията на конусите в ретината..." А какво да кажем за ларингсовия нерв при жирафите, който прави четириметрова обиколка по шията, минава през аортата и тръгва отново да се издига нагоре? Дори отдаден адаптационист като Ричард Докинс признава, че получил просветление, докато наблюдавал дисекция на жираф: "Не само че един дизайнер никога не би допуснал грешка като тази обиколка на нерва; един приличен дизайнер никога не би си позволил бъркотията от артерии, вени, нерви, вътрешности, мастни и мускулни тъкани, мезентерии и пр., наподобяваща някакъв лабиринт." Друг ярък пример за "съвършенство с подръчни материали" може да се открие в устройството на пустинния гущер aspidoscelis uniparens. Някога в този вид съжителствали мъжки и женски екземпляри, които се размножавали сексуално. Поради някаква причина днес видът се състои само от женски екземпляри, размножаващи се асексуално чрез партеногенеза (поява на организъм от неоплодена яйцеклетка). Въпреки асексуалното си размножаване, овулацията при тях все още се повлиява от ритуали по ухажване и сношение, наподобяващи тези при сексуално размножаващите се роднини от aspidoscelis. През сезона за размножаване всяка женска имитира мъжки екземпляр, като всеки партньор от двойката сменя ролята си по два-три пъти през сезона. Те показват ту "женствено" поведение, когато нивата на хормона естрадиол станат високи, ту "мъжествено", когато нивата на прогестерон се увеличат. Изолираните от "любовната игра" гущери, от друга страна, снасят много по-малко яйца от останалите. Ритуали по сношение при aspidoscelis uniparens. Източник: Scientific American. Биологичните структури са изтъкани от много недостатъци и странности. Но именно заради тях дадена структура може да се окаже доста устойчива на вреди и смущения. Някои изследвания например показват, че мозъкът на хора, загубили зрението си, започва да свързва неврони от зрителната система към останалите системи и увеличава по този начин техния капацитет. От друга страна, ако в обикновена машина настъпи някъде повреда, цялата машина може да спре да работи. Разбира ли еволюцията от математика? Когато хвърлим топка високо във въздуха и я хванем отново, ние действаме сякаш сме решили набор от диференциални уравнения, с които сме предсказали траекторията на топката. Може и никога да не сме чували за диференциално уравнение, но това не повлиява на способността ни да хванем топката. В подсъзнанието ни се случва нещо, наподобяващо математически изчисления — предположил Ричард Докинс навремето, преди да получи просветлението с дисекцията на жирафа. Идеята, че естественият подбор е способен да реши "непроницаеми физични проблеми", по думите на Стивън Пинкър, макар и да има зрънце истина, е всъщност подвеждаща. Лемурите не пресмятат дробни изрази, за да определят нивото на алтруизъм спрямо близките си (дори несъзнателно), нито птиците използват тригонометрични функции, за да стигнат до гнездата си, както и кучетата не изготвят параболични модели на траекторията на летящата топка. Нервните системи на тези животни всъщност използват учудващо прости насоки, които външно приличат на решения на заплетени инженерни проблеми. Експерименти например показват, че хората (и кучетата) прилагат измамно проста евристика (трик), за да хванат топката: погледът остава фиксиран върху топката и скоростта на бягане се променя така, че ъгълът с топката да остане постоянен. Когато следвате тази проста евристика, ще се озовете с лекота на мястото, където топката ще се приземи. Бейзболните играчи не се справят с предсказването на пътя на топката, когато не тичат към нея. Но знаят как да стигнат до нея, когато тръгне да се приземява. Това не е много изненадващо, тъй като изчисляването на траекторията на една топка е сложна задача: трябва да се вземе под внимание изначалната скорост, ъгъл, посока, въртене, а освен това въздушните струи и разстоянието от играча. Наивните метафори, извлечени от инженерството, може да ни заблудят, че когато някакво постижение на еволюцията успее да впечатли инженер, то се дължи задължително на инженерни принципи, които са толкова сложни математически, колкото прилаганите от хората. Но това не е така. Гени като чертежи Едно опасно развитие на инженерните метафори се открива именно в генетиката. Метафората за генома като чертожна схема, по която организмът се изгражда, създава впечатлението, че има проста и линейна връзка между генотипа и фенотипа. Така би подходил един инженер при конструирането на някакъв предмет. Чертожната схема на машината се очаква да бъде достатъчно ясна и подробна, за да може инженерът в случай на проблем да подмени някаква част, без да компрометира цялото устройство. На практика обаче при живите организми такова просто съответствие е по-скоро изключение и е наблюдавано едва само в няколко случая — адаптивните последователности, които описват еволюцията на РНК молекулите и на някои функции при протеините. Но дори в такива елементарни случаи има достатъчно излишък и нелинейност, така че на изследователите да остане като единствена възможност да проучват съотношенията (кривата на математическата функция) между генотипа и фенотипа експериментално. Проблемът е, че поне в близкото бъдеще, такова експериментално очертаване изглежда възможно само за някои елементарни случаи и при организми с много просто устройство — като например червея C. elegans. Когато става въпрос за организми със сложно устройство, особено такива с гъвкави пътища в развитието, всички възможности отпадат. Но трудността не е само в сложността на организма, но и в натрупалия се през еволюционната му история излишък, както и в разнопосочното влияние на гените (т. нар. плеиотропия и епистаза). Според някои изследователи голяма част от архитектурата на генома може да се припише на случайни (стохастични) явления, а не на отбор от средата. Поддръжниците на интелигентния дизайн често биват подведени от невероятната сложност на животинската клетка, която се забелязва под микроскопа, и приписват някаква функция на части, които се оказват излишни, имат същата функция като други части или са напълно безполезни. Креационистите на практика подкрепят крайния адаптационизъм, като твърдят, че всяка част е важно и незаменимо колелце от часовниковия механизъм. Не е изненадващо, че проповедниците на интелигентния дизайн обичат да цитират метафорите на някои съвременни биолози в подкрепа на своите възгледи. Един промоционален клип с обиколка на клетката, направен от института Discovery, например описва клетката като върхово постижение на наноинженерството, а биохимичните процеси като насочвани от "молекулярни машини" и "нанопроцесори", "устройства за разпознаване на информацията" и "механични поточни линии". Иронично е, че докато биолозите преследват идеята за обратното инженерство, софтуерните инженери все повече се обръщат към биологичните системи като източник на вдъхновение за работата си. Всичко започва преди няколко десетилетия с идеята за т. нар. генетичен алгоритъм, при който процесите на мутация, рекомбинация и селекция се прилагат при създаването на програми, които иначе са твърде сложни за написване от човешки програмисти. Наскоро софтуерните инженери разшириха обсега на вдъхновението си, като се обърнаха от популационната генетика към биологията на развитието. Т. нар. "изкуствено развитие" (artificial development) се прилага за решаването на сложни изчислителни проблеми, като прякото генетично кодиране бива заменено с непряко "развитийно кодиране". Развитийното кодиране позволява да се конструират електронни вериги чрез два процеса, които се срещат в биологичните системи. Изчисленията протичат чрез фаза на сигнализиране, където информацията се предава локално в дадена верига. Тя се допълва от фаза на експресия, където отделните компоненти (клетки) на веригата приемат определени функции според вида на сигнала в предишната фаза (грубо наподобява адаптивната клетъчна памет при живите организми). Прякото генетично кодиране е ограничено от това, че дължината на генетичната последователност се увеличава заедно със сложността на фенотипа, което в края на краищата води до прекалено удължен геном и системни сривове. С развитийното кодиране, от друга страна, еволюиращата система може да приложи малък брой генетични инструкции за получаването на разнообразни фенотипни форми, тъй като тези форми се появяват от взаимодействията между частите на системата и от взаимодействията на системата със средата. Получената нелинейна зависимост между генотипа и фенотипа силно наподобява тези при действителните живи организми и води до по-гъвкави и по-малко крехки системи. Въпреки че метафорите и аналогиите са незаменими инструменти за опознаването на реалността, в някои специализирани области обектът на изследването може да се окаже толкова отдалечен от ежедневните ни преживявания, че аналогиите ни по-скоро да навредят, отколкото помогнат за осмислянето му. Или както Лудвиг Витгенщайн отбелязва: "Философията е битка срещу омагьосването на нашия разум чрез средствата на езика, който използваме".

това че някой ще си каже "разбрах", не означава значението на "разбирането', което аз имам предвид. Тук сред форума твърде много хора са с претенции че 'са си казали ААААА, разбрах". Но се оказва че не е точно така. А и самото понятия РАЗБИРАМ има нива - нивата в обработката и дълбочината на връзките - "вертикални и хоризонтални връзки", "забелязване и извеждане на фийбек - във връзките", до степен на "кръстосани връзки" от широк паралелен тип, със все по-разширяващ се периметър на обхват. На всяко от тия "нива" субекта може да си каже "разбрах"... и за него да е точно така. Но не и за друг, който вече е формирал по-дълбоки и повече 'връзки', сред по-широк периметър от проверени валидации, в сравнение с "първия". И на вас самият непрекъснато ви опонират "разбрали", а те са всъщност "знаещи, с претенцията че разбират". Така, че няма как да не виждате сам какво е положението и какъв е смисълът на онова, което бих искал да изразя. Вие точно можете да заявите обосновано "РАЗБИРАМ" - що се касае за някои раздели на знанието. Вие сте човека, в който разпознавам това - защото следя внимателно всичко, което пишете... хардуер от "невронен тип" - е максимално наподобяване на онова, което човекът си представя - като структура и работа на човешкият неврон. Да - вече самите връзки не са "твърдо зададени", както бяха досега в "зората" на изчислителната техника, и вече им е възможно да се изменят пътищата на сигналите, да се пресичат и измененията да са пряко "зависими от софтуера", като резултата е все по-пълното интегриране между софтуер и хардуер, чрез все повече взаимни обратни връзки, до степен на синергия между тях. Да ... - точно както е в невронната мозъчна система... (поне както си я представя човекът-изследовател) Направих за целта нова тема, в адекватния за това раздел на форума. Защото въпроса за ИИ не е точно философски, без нужните основи - става въпрос за евентуалните читатели на това тук...

В основата на мотива да пусна това е - че това са нови много сериозни научни постижения, които задават посока на промени с огромно социално значение. Тия промени ще засегнат всички ни, те вече са задали сегашните промени в начина на живот и го изменят с огромни все по-нарастващи темпове. Така, че в тема ИИ на форума, не открих основните базови понятия, които не са известни на твърде много хора. А е важно, поне според мен - интелигентен човек да има поне адекватни основи за онова, което се случва и ще определя все повече живота му... Основни понятия, основни значения, основни проблеми и решенията им, основни посоки на развитие - за технически грамотни четящи, а и не само за тях... Така, че - ето: ======================================================================== nauka.offnews.bg Как работи дълбокото самообучение на невронните мрежи? Изкуственият интелект (Artificial Intelligence - AI) и машинното самообучение (Machine Learning - ML) са едни от най-горещите теми в момента. Терминът "AI" се използва всеки ден, но доста често не се разбира какво е изкуствен интелект. В статия на Раду Райчеа (Radu Raicea) изданието Medium излага основите на AI и ML, един вид популярно ръководство на тази тема, като най-важната част е какво представлява "Дълбокото самообучение" (Deep Learning), най-популярният тип ML. Първата стъпка към разбирането за това, как работи "Дълбокото самообучение", е да се разберат разликите между тези два важни термина - AI и ML. Изкуствен интелект или Машинно самообучение Изкуственият интелект е имитация на човешката интелигентност в компютрите. Когато стартираха изследванията на AI, учените се опитваха да възпроизведат човешкия интелект за конкретни задачи - като игра. Те въведоха огромен брой правила, с които компютърът трябваше да се съобрази. Компютърът имаше конкретен списък на възможните действия и вземаше решения въз основа на тези правила. Машинното самообучение се отнася до способността на дадена машина да се научи да използва големи набори от данни вместо твърди кодирани правила. ML позволява на компютрите да се учат сами. Този тип самообучение се възползва от мощността на процесорите на съвременните компютри, които лесно могат да обработват големи набори от данни. Обучение с учител и обучение без учител Обучение с учител (Supervised Learning) включва използването на етикетирани набори от данни, които имат входове и очаквани резултати. Когато обучавате AI, използвайки обучение с учител, му давате вход и му казвате очаквания резултат (изход). Ако резултатът, генериран от AI, е неправилен, трябва да се пренастроят изчисленията му. Този процес се извършва итеративно върху набора от данни, докато AI спре да прави повече грешки. Пример за обучение с учител е AI, прогнозиращ времето. Той се научава да предсказва времето, използвайки исторически данни. Данните за самообучението имат входове (налягане, влажност, скорост на вятъра) и изходи (температура). Обучение без учител (Unsupervised Learning) е задача от машинното самообучение като се използват набори от данни без определена структура. Когато тренирате AI, използвайки обучение без учител, вие позволявате на AI да направи логически класификации на данните. Пример за обучение без учител е AI, предсказващ вероятното поведение на уеб сайт за електронна търговия. Той няма да се учи, като използва набор от данни за вход и изход. Вместо това ще създаде собствена класификация на входните данни. Той ще ви каже кой тип потребители е най-вероятно да купуват различни продукти. И така, как работи дълбокото самообучение? Дълбокото самообучение (Deep Learning) е метод за машинно самообучение. То ни позволява да тренираме AI за прогнозиране на резултатите, като има предвид набор от входни данни. Както обучението с учител и обучението без учител може да се използва за самообучение на AI. Ще научим как работи дълбокото самообучение чрез изграждането на хипотетична услуга за оценка на цената на билета. Ще го обучим, като използваме контролиран метод на самообучение. Ние искаме нашият "оценител на цената на самолетния билет" да предскаже цената като използва следните входни данни (изключваме връщането на билети за простота): Летище, от което се излита Летище - дестинация Дата на заминаване Авиолиния Невронни мрежи Нека да погледнем отвътре в мозъка на нашия AI. Подобно на животните, мозъкът на нашия AI-оценител има неврони. Те са представени с кръгчета. Тези неврони са взаимосвързани. Схема: CS231n Невроните се групират в три различни типа слоеве: Входен слой Скрити слоеве Изходен слой Входният слой получава входни данни. В нашия случай има четири неврони във входния слой: летище, от което се излита, летище - дестинация, дата на заминаване и авиокомпания. Входният слой предава входните данни в първия скрит слой. Скритите слоеве изпълняват математически изчисления на базата на входните данни. Едно от предизвикателствата при създаването на невронни мрежи е определянето на броя на скритите слоеве, както и броя на невроните за всеки слой. "Дълбокото" в дълбокото самообучение означава, че има повече от един скрит слой. Изходният слой връща изходните данни. В нашия случай той ни дава прогнозната цена. Как се изчислява прогнозната цена? Тук е мястото, където започва магията на дълбокото самообучение. Всяка връзка между невроните се асоциира с някаква тежест. Този коефициент на тежестта диктува важността на входната стойност. Първоначалните коефициенти на тежестта се задават на случаен принцип. При предсказване на цената на самолетен билет, датата на заминаване е един от най-тежките фактори. Следователно невронните връзки на датата на заминаване ще имат голям коефициент на тежестта. Схема: CodeProject Всеки неврон има функция на активация (Activation Function). Тези функции са трудни за разбиране без математически разсъждения. Просто казано, една от нейните цели е да "стандартизира" изхода от неврона. След като наборът от входни данни премине през всички слоеве на невронната мрежа, той връща изходните данни през изходния слой. Нищо сложно, нали? Обучение на невронната мрежа Обучението на AI е най-трудната част от дълбокото самообучение. Защо? Нуждаете се от голям набор от данни. Нуждаете се от голяма изчислителна мощност. За нашата оценка на цената на билета трябва да намерим исторически данни за цените на билетите. И поради големия брой възможни комбинации от летища и дата на тръгване, се нуждаем от много голям списък с цените на билетите. За да обучим AI, трябва да му дадем входните данни от нашия набор данни и да сравним неговите резултати с резултатите от масива от данни. Тъй като AI все още не е обучен, резултатите от него ще бъдат погрешни. След като преминем през целия набор от данни, можем да създадем функция, която ни показва колко неправилни са резултатите от AI спрямо реалните резултати. Тази функция се нарича функция на грешката. В идеалния случай искаме нашата функция на грешката да е нула. Това се случва, когато резултатите на нашия AI са същите като резултатите от набора данни. Как можем да редуцираме функцията на грешката? Променяме коефициентите на тежестта между невроните. Можем да ги променим на случаен принцип, докато не получим ниска функция на грешката, но това не е много ефективно. Вместо това ще използваме техника, наречена Gradient Descent (спускане по градиента). Това е техника, която ни позволява да намерим минимума на функцията. В нашия случай търсим минимума на функцията на грешката. Тя работи, като променя коефициентите на тежестта на малки стъпки след всяка итерация на набора данни. Чрез изчисляване на градиента на функцията на грешката при определен коефициент на тежестта можем да видим в коя посока е минимумът. Схема: Sebastian Raschka За да сведете до минимум функцията на грешката, трябва да минем през итерации (да повторим) няколко пъти набора данни. Ето защо се нуждаете от голяма изчислителна мощност. Актуализирането на коефициентите на тежестта със спускане по градиента се извършва автоматично. Това е магията на дълбокото самообучение! След като обучихме нашия AI-оценител на самолетни билети, можем да го използваме, за да предвидим бъдещи цени. Има много други видове невронни мрежи: Конволюционни невронни мрежи (Convolutional Neural Networks) за компютърно зрение (Computer Vision) и циклични невронни мрежи (Recurrent Neural Networks) за обработка на естествен език (Natural Language Processing). Да обобщим... Дълбокото самообучение използва невронна мрежа, за да имитира интелигентността на животните. Има три типа слоеве от неврони в невронна мрежа: входен слой, скрити слоеве и изходен слой. Връзките между невроните се асоциират с теглови коефициент, диктувайки важността на входната стойност. На невроните се прилага функция на активация на данните, за да "се стандартизира" резултатът, излизащ от неврона. За да се обучи невронната мрежа, има нужда от голям набор от данни. Последователното изчисляване на набора данни и сравняването на резултатите ще помогне да се състави функция на грешката, която да показва колко AI е далеч от реалните резултати. След всяка итерация на набора от данни, коефициентите на тежестта между невроните се коригира с помощта на спускане по градиента, за да се редуцира функцията на на грешката.

Не съм съгласен относно понятието ЗДРАВ РАЗУМ - че такова понятие нямало и че било съчинено. То в общ смисъл - всички понятия са такива - съчинено-съставни.... Но в моето разбиране и опериране правя съществена разлика между знание и познание. Да знаеш нещо, не означава да познаваш. Познанието не може да се учи - учи се знанието. Познанието започва там, където е налице 'знание' - информация и памет за нея и обработващи модули за опериране с информацията и паметта. Познанието започва там - където е налице субект, при който знанието чрез взаимодействие със средата и неговото отражение, се полагат основите на 'продължаване на знанието" чрез натрупване и неговата проверка за валидация относно взаимодействието. Няма как ПОЗНАНИЕ да е налице без субекти, които именно те го генерират. Те обменят помежду си знание, но ПОЗНАНИЕТо се генерира само и изключително от самият "действащ" субект, натрупал достатъчно информация, но само като основа. Тепърва след натрупването й се започва нов начин на нейното интерпретиране, тя се превръща в нов тип подредена система от отражения и абстракции (естествено - за този, който си позволи и са му налице дадености)... В този общ смисъл и система на подреждане, направен за самия мен, от мен си - интелекта е свързан със знанието и знаЕнето. Докато РАЗУМА - е проява и е тясно обвързан с ПОЗНАНИЕТО. Именно сред процесите на ПОЗНАНИЕТО, са контекста и на понятието РАЗБИРАНЕ - за което вече написах. Това е израз на пътят на самия субект в обработката и синтеза на много широки абстрактни значения, паметови записи, наслагвания от тях, динамично изменящи се от хиляди условности и сигнали на средата и самият субект.... Тази пълзяща разширяваща се система от наслагвания, се реализира чрез дефинирането на увеличаващи се обратни връзки... Само напомням че това си е мое подреждане и социалните договорки по същите думички не изразяват онова, което на мен ми е нужно и се налага да си ги извеждам сам - за мое ползване, като следвам потребностите ми в опознаването. Пояснявам го за да няма обърквации, толкова характерни за хора, които въобще си прекарват очите по буквичките и си карат по инерцията на заучените си наготово значения. Въобще не съм съгласен с изложеното от Дора - относно социалното наслагване - като единствената форма на възможност за 'знание'. Знанието - да. Но познанието - винаги е нужен субект, който да го генерира. Генерираното може и да се споделя, но само чрез фрагменти, защото то е плод на синтез и неговата адекватна интерпретация не се прехвърля. Така плода на познанието се превръща в знание, учи се, запомня се, репликира се или се възпроизвежда. Но само това... Нещо като - да изпееш песен, която си написал сам, да вникнеш в музика, правила, форми, да ги развиеш през себе си, да се научиш и да пееш, да работиш и развиваш по това - и да реализираш "резултат"... А другото е - да чуеш готовият резултат от мп3.файл (вече само като запис). Тук по това вече са ясни разликите в позициите и те са налични заради разликите в отношението и даденостите на всеки от нас - като мироглед и взаимодействие - във възможно най-шикор смисъл. Знанието - е само за начално натрупване. То е само докато образува нещо като трамплин - за отскок. А много хора са неспособни на такава "генерация" и цял живот само учат и възпроизвеждат наученото. До тях наученото достига именно и само от социума - споделеното знание. Но това никога не довежда до разбиране, докато не се "отскочи"....

Вече не са проблем ресурсите... Вече не. колкото до проблемите - чрез ИИ ние, хората се опитваме да симулираме нещо, извън нас в опит да го изучим, да го опознаем, да го вникнем за да го контролираме. Не можем да го направим сами на себе си - търсим симулация, среда за експериментиране... Търсим начин мисленето да го алгоритмизираме, защото това познаваме, това можем да правим. Смятаме че и нашият собствен мозък прави същото, поне в принципно отношение... Вече е наличен специализиран хардуер - за процесите на ИИ. Неричат ги "невронни процесори". Има такива строго специализирани и самостоятелни. Или пък - като блокове сред другите типове схеми - в рамките на един процесор. Вторите се вграждат вече в телефоните - вече са второ пококление "невронни схеми". Разработката е опит да се симулира и наподобят многослойните връзки в собственият ни мозък (невронни мрежи)... Такива модули сред други типове модули са налични например в новите телефони Айфон (бионик А12), както и Хуауей (КИРИН 980), Ексинос 9820 на Самсунг и Снапдрагън 1085 - на Куалком. От друга страна - хардуерът - ок. Но програмните аспекти на ИИ също доста напреднаха - теоретиците вече залагат на "второ поколение" ИИ - както се посочва в статията. Не прочетох в нея че все още е голям проблем "паралелизмите" в алгоритмизирането и обработката - т.е. едновременната многослойна обработка - нещо което нашият мозък умее добре и се е развил именно в тази посока. Докато дигиталните процесори умеят само еднонишкови последователни операции в даден изчислителен модул, нищо че пък умеят да ги "редуват" по-бързо от мозъка. Може такива модула да работят и заедно, но основният принцип сред всеки от тях е нишково-последователен. Все още е проблем разработването и реализацията на "паралелността", въпреки че по това активно се работи. Невронните процесори, чрез специфична връзка между тях (невронни мрежи) подават възможност за паралелизиране и многонишкови операции, но софтуера... именно софтуера, на този етап все още е в криза... Идеята за т.н. ДЪЛБОКО ОБУЧЕНИЕ е опит на софтуера да представи възможност на самият софтуер да усъвършенства собгствените си алгоритми, дори и да пише нови такива, на базата на нарастваща широта в обработката... Разбира се, статията е популярна и доста повърхностна, като все пак - в популярното пространство някой се е заел да предложи фрагментарни опити да "обяснява" нещо си. Както каза Дора - вероятно има проблеми и с превода, както и списващият в оригинал, може би има и проблеми с разбирането. За съжаление са твърде малко хората които имат умението да популяризират научна информация, защото това е върхова форма на разбиране, за да се постигне форми на синтезиране и абстракциите извървят пътя от абстрактното, през частното, до конкретното. Аз в този форум съм чел само един единствен потребител, в който разпознавам подобно умение... Изисква се изключиттелна компетентност, но най-важното, рядкото - е "РАЗБИРАНЕТО" и вникването, широки познания за да се "свърже" с други аспекти на битието, за да се намерят подходящите аналогии и проявления в достатъчно широки контексти.... Ето това, последното - е все още недостъпно за ИИ. РАЗБИРАНЕТО - опитват да симулират и откриват що е то. Опитват да открият едно от най-редките явления сред самият човешки свят... И именно това вече - НЕ Е ТОЧНО "интелект". За РАЗБИРАНЕТО е нужен интелект, но наличието на висок интелектуален "коефициент" въобще не означава че е налице "РАЗБИРАНЕ"... РАЗБИРАНЕТО - е вече друга форма на проявление на ИНТЕЛЕКТА, но с нещо в добавка. Това е качествено нов начин на обработка на информацията... В самият човешки свят проявленията на същинско РАЗБИРАНЕ са твърде редки. Но именно това се смята за ключовото значение...

разбира се - съгласен съм. Самите потребности, обаче, имат постоянен, но и преходен характер и се изменят с условията. Така че се донаглася се от нуждаещите се - пак за същите цели. Може да са много неща, по много линии... Това го прави сложно-съставно. И както и е точният пример в темата - когато не им е възможно, хората търсят прости обяснения - с линкове и готови думи. Под предлог - че било научно. Ако не го прочетат никъде - значи не е научно. Това е съвсем подходящ пример, в конкретиката на думите ни.

:) Колежке, толкова сте предсказуема и елементарна, че чак са скука напъните ви към провокации. Обикаляте по темите където пиша, за да играете личните си сценки. Тънките прилагателни и етикети за ирония и омаловажаване са толкова умилителни, че от време на време чак ви съжалявам - като гледам упоритостта на личните ви битки. Жалка картинка. Жалко за образа на неуязвимата професионалистка, който градите. Може би наистина е труден живота ви, за да се стига до това. А може това да ви е по принцип живота... Всъщност ми е все едно... Вятърните мелници са отпред - воювайте си, щом това ви запълва....

Всъщност - конспирациите са И форма на социални приказки, които канализират вече създадено социално напрежение, макар че изглежда че се поражда ново. Но това е също форма на "разреждане" защото страхът вече е "канализиран" в определен вектор. Социално договорени версии за "истината" разреждат страхуването защото се подават прости обяснения за прости интерпретации за събитията и процесите в самия живот на субекта или групите от тях. По този начин социалната приказка сваля фона на неопределеността в битието на страхуващите се хора. При социални трусове и резки промени в условията и начина на живот, твърде много хора имат адаптивни проблеми. Това поражда страх и се появява нужда от облекчение от него. на преден план изплуват подтиснати страхове, които се проявяват като "паранои". Това се подклажда непрекъснато и се използва по сравнително прост начин, групи и субекти, които гонят определени социални и лични цели. Параноичните хора водят важна лична и групова битка - това е да представят параноите си като логични и рационални процеси. По този начин маниите се извеждат извън човека, като се проектират като 'истина'. механизмът на параноята е прост - тя е израз на страхове и стартирани от тях защитни механизми. По принцип параноята е привиждане на опасности там, където те по принцип не съществуват. Но е важно страхуващият се субект да привижда страховете си в обекти - по този начин някъде дълбоко в несъзнаваното си той играе сложна игра на привиждане, на принципа - "като го предвиждам, значи така мога да се опазя". Също и - "най-голямата опасност е да не знаеш откъде, откого и как те дебне опасността и враговете... ". затова се измисля и се конструират версии които да съдържат първо прости обяснения от личен характер, после - от групов характер... За целите на социалната тревожност се конструират системи от прости обяснения, основани на "свой - враг", "кой, кое кои, какво - са виновни за това че се чувстваме застрашени и несигурни. Защото когато се нарекат "виновниците" се придобива усещането че след като вече "знаем", автоматично пада прага на тревожността и страхуването. Понякога - обратното - покачва се, особено ако "обяснението" за "виновния за нещастията ми/ни" има и по-сериозен образ, дори и с демоничен и властов характер... Дори в християнската митология е наличен такъв "властен общ враг, който ту е като всесилен, ту се представя като "победим" чрез условията да направиш това и това, да не правиш друго... Тънък е момента - коя е границата. Страховият фон се разрежда но не трябва да е прекалено, защото страхуването е най-мощният използван регулатор за социалните процеси ( в колективен и личен план) - защото той е универсален за всички хора, навсякъде по глобуса, всеки миг. Така, че едни системи използват да свалят страхове, а друга част от системите - да ги поддържат... Така, че конспирологията е обикновена система от сглобени парчета подбрана информация и повърхностни интуитивни схващания - за да става за съответни на това потребители. Битката е човешкото същество да се "усеща добре". Ако не се усеща добре - да му се обясни защо, как, и кой е виновен. Няма място никакъв рациум и критичност в това - рациума се имитира, чрез самото конструиране. А критичността - няма как, тя пък се насочва към всички други "версии" на обяснения на света и битката между идеологиите става - кой ще предложи подходящи версии на обяснения, за повече хора... Колкото повече - толкова повече сваля напрежението, защото когато един вярва в същото като друг - това се приема инстинктивно като "свой" и той представа да е враг и да представлява заплаха и опасност. Става разбираем, предвидим, може да се сътрудничи с него, може дори и да му се довериш... Това допълнително се засилва, когато такива са не двама, а 10, 1000, или милион... И все повече напират да са единоверци и единомислещи, защото това е въпрос както на лично усещане за сигурност и оттам - ползата... Въобще - нещата са сложни - особено ако се вникват в дълбочина... Но всички те се коренят в човешката психична вселена - лична и групова.

целта е смесица от психология, потребности и ползи... Всъщност е просто - за да се изведе целта, се извеждат ползите. Колкото до плоската земя - най-отявления изживяващ се гуру сред "народа" е Стамат - може да бъде намерен блога му с търсачка... Предупреждавам предварително че е смешно и жалко, но това е психично явление - конспирациите имат своята психична почва и точен таргет. И дебати с фанатизирани хора - са невъзможни и са празно губене на време... И в този форум достатъчно добре си личи същото... Тук не виреят фанатиците в "плоската земя", но пък други форми на идеологични радикали - са направо в царството си. А е весело явлението - радикал в една идеология с която той е формирал идента си, оборва други радикали - в други идеологии. Според него - винаги "ония, там" са радикалите, те са нелогични, те са вярващи, те са фанатици, достойни за ирония... Но не и той - той си е ок. А за всеки фанатик ( и НЕфанатик) е в сила същото... Всичко това са психологически механизми и не става за теми които нямат нищо общо с тази посока. Но най-важното - самите такива подобни теми - се отбягват, защото както и навсякъде, и този форум се списва от хора, и те също са подвластни на вездесъщите идеологични и доктринални намеси и влияния в идента си... Нищо че уж става въпрос за 'наука', но става въпрос за човешки явления. А те... :) са малко далеч от възможностите да бъдат обяснени "научно" в психично отношение.

винаги с мярка... Това е за мен основен принцип. Разбира се - говоря само за себе си, а не обобщавам до абсолютизация. Целенасоченото внимание - е чудесно когато е нужно да се задълбочава. Но то има един проблем - скъсява периметъра. Кон-центрация - дори буквалното значение от семантиката на думичката е - ограждане и фиксиране към 'център". Когато е нужно да се задълбава в едно нещо... е чудесно, защото фиксирането изключва нежеланото, за да остане в полето на вниманието само онова, което е обекта на опознаването и осмислянето. Аналогията на концентрацията в логиката е - АНАЛИЗ. Ако фиксацията стане "прекалена" се стига до блокажи и зацикляния. Дори и в ежедневният живот на обикновените хора, това става проблем и ако не се изключи фиксирането, може да се превърне в мания или обсесия. Целият вътрешен хоризонт се 'свива' до фиксираното и то сякаш запълва всичко "отвътре"... заради това дори в ежедневният живот - се препоръчва на всеки "зациклен' да се "отнесе" и да се научи да 'превключва' към "други центрове"... Това е умение, което се възпитава... Да напомня и друго - фиксацията не е само по отношение на мисленето, а и в Е(моцио)-световете. Фиксацията е израз на естествени невронни контролни и защитни механизми, съпровождащи поддържането на био и психо-стазата. Те дори са и част от оцеляващи стратегии, защото например хищниците по време на лов, "фиксират жертвата" и целият свят, сетивност, възприятие, физиологични промени - всичко се затваря само "в един обект"... Така, че - МЯРКАТА - е основно мое напомняне. Концентрирането е чудесен похват, особено овладян. Но това не е единственият похват - за други цели - за СИНТЕЗА, е нужен обратния процес. Например в техниките за управление на съзнанието само първите стъпки и входни етапи е фиксирането чрез изключване - към един център. Така се и нарича - "центриране". Но после - след овладяването му, следват обратните стъпки - фиксиране и задържане на вниманието в ДВА обекта (а не в един). После - в три обекта... После - във все повече. Това е процес на овладяване на вниманието, но без изключване, а сред все по-големият поток на връзка с това около нас, и в самите нас... При "разширяването" се дава възможност на осъзнаването да премине в режим "СИНТЕЗ". Но дори това не е краят на "пътешествието" в управлението на осъзнаването. Следващите етапи е - синтез на двата принципа - фиксация (центриране) и разширяване - едновременно... После, нататък - има и друго... И така - пътешествието няма край... На всеки от тия етапи са налични спирачки, ограничители, бариери и стопери. Налични са версии на оправдания и обяснения - защо е важно да се спре, да не се продължава (ако въобще си почвал)... Всъщност - това е със всяко нещо, във всеки етап по пътя на развитието... В този смисъл - каквото и да е - винаги е само "фрагмент", ако се фиксираш. Фрагментите са нещо чудесно, но те имат съвсем нов смисъл и значение сред "голямата картина"... Така че - и голямата картина, но и фрагментите - всичко има значение, защото всъщност те са едно и също нещо, през различни переспективи и "ъгли" на отражение...

ако са в сходство с неговата инвидидуална нагласа. Ако са със социална нагласа - му казват че в социалния им договор, вече са социално приети версиите на "всички отговори" - да ползва и в никакъв случай да не си въобразява че той е нещо и че това, дето се мъчи е утопия, отклонение... Да вземе да прочете договорено приетото - като тях - и всичко ще му стане ясно. Нали динамиката на темата досега, вече показа достатъчно...

Напълно съм в сходство с горното... Асоциации - по памет. Асоциации - по взъприятия, при отражение, при изразяване... Прескачането е нещо естествено. Превръща се в техника и прийом, когато се постигнат форми на управление в нея. Управление - дори и когато е налице "изключване" от основното... но с нужното "завръщане" в него. Има и налице техниката за осъзнаване - когато се отклониш, и последват "асоциативни скокове", да приложиш "огледално завръщане" - обратно по стъпките на скоковете... И много друго...

Аз също смятам че интроспекцията е само помощен инструмент. Но аргументите за това, през моите очи са съвсем други, и то в съвсем друг, практичен план, а не с тия принципни изводи, които по-горе се цитираха. Най-общо - психодисциплините са социална форма на познание, конвенционално обединено като "наука". За да са налични социални ползи, за да се учат, за да са част от социалните отношения, социални наслагвания, социално да се отработват... те имат за цел по-общо изведеното социално средностатистическо ниво на психеса в човека. Това няма как да кореспондира с крайно редките човешки индивиди, които проявяват специфични качества и дадености, и развиват посоки в познанието, далеч надхвърлящо общото средностатистическо ниво. такива индивиди генерират познание, което няма никакво отношение към общата социална маса на останалите. Аналогията, в съвсем прост пример - съществуват крайно редки болестни състояния, които са изведени, открити, имат си имена... но за които не се развиват терапии и има твърде редки насоки в изследванията им - именно защото нямат достатъчно социални ползи в по-широките социални маси... а не че не са болести, не съществуват, че са нелечими. Трябва да се има предвид че е налице условна РАЗЛИКА - когато е налице переспектива от гледна точка на социума - отделния индивид в него няма никога силата и възможностите на цялата група. Отделният индивид в групата няма по-голямо значение от групата. Всеки опит той да си присвои такова значение среща отпора на цялата група. Това са колективни правила и са част от колективната динамика в отношенията и процесите. Но това не е единствената възможна форма на битие, нито единствената възможна гледна точка и координатна система... И социалната форма на познание, не е единствената форма на познание... Така, че - самата идея за 'интроспекцията' не е идея на Вунд, нито той е някакъв неин основоположник. Нито Ницше, нито Юнг - са някакви силни оригиналисти. Те просто внасят и пренасят на "западен език" някаква от безбройните вариации и компилации на източните форми на познание, в което ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. (разбира се, при определени условия и условности). Отработена форма на познание, реализирана на основите на вътрешни качества, основани на взаимодействието между субекта и средата му, както и на процесите в самия него - са крайно редки форми на проявени качества и възможности. Разбира се, те могат да се развиват, но чак когато са намерили начин да се проявят. Това са крайно малко хора на планетата, статистически спрямо останалата маса хора, те са направо като "несъществуващи". Но тяхното значение за социума е много голямо - от гледна точка на социума. А от тяхна гледна точка - това, до което те достигат и развиват, в по-голямата си част въобще не кореспондира със социума и не стига до него... И още нещо - дори и сред социалната наука, основни пробиви в нея правят личности със специфични качества, които не са никак от "средностатистическото ниво"... Но да не изместваме повече темата...

еееее, те тука вечееее... Тва с ползите - само за четящите... а лично на мен - никакви ползи - е малко шехерезада-пинизи. Това да слуша човек личните разказвачи на личните си библии - няма по-големи алтруисти от стремящите се към доброто и светлото и помагащи на всички страдащи... направо мярка за алтруизъм може да се превърнат няколко ника и криещите се зад тях, нищо че и едиин криещ се, разполага с доста никове, на доста места, по доста форумни театри. Разбира се, че в личната си приказка всеки сънуващ я напира да е "добрият"... колкото може - да е по-добър... И е ясно колко е важно "добрият" да се позиционира като такъв, чрез задължителните за случая "зли образи" ... И е ясно според какво и кое... и кого. А това е и пример как "знаенето" на психологични концепции с нищо не променя осъзнаването относно "участието" в личната приказка и значението й да е "шелтер" за спасяващия се. Колко много позитизивъм имало по вселената... Прочетената по-горе декларация отново ме довежда до умиление и просълзяване, и съжаление - как пропуснах тия ... "евентуални ползи". Въобще - в тази тема, аз съм пред прага на един дълбок екзистенциален катарзис И да не се забравя, че в една приказка се разказваше за едно "дървено човече", на което при всяка лъжа му пораствал носа.... Те алегориите са за това, поне за напомняне - евентуално, без полза.

Дора, нали вече се откри тема за Юнг, моля ви нека има някакъв ред сред форума. Пишете там в темата, нали вие самата написахте "че ви е интересно".

оо, няма смисъл да се притесняваме за... "клиентите". Да видим Стрезов какво ще направи за да "разкрие" престъплението.

Малко анимация за запознаване с основните елементи на мисията ХАЯБУСА 2, механизмите и програмата на МАСКОТ.

Хихи... а пък това не е вярно. Въпрос на типология на личността е. Всъщност в биографиите на изявени имена в познанието, се среща често именно особеността - че въпросните субекти имат проблеми с "малките битовизми", дори не само с тях, а и с лични отношения от общите социални роли...Но нямат никакви проблеми с менталните казуси... Явлението - клюкарстване, също тук доста се преекспонира. То е обикновено поведение, нужно на участващия в него, с психични регулативни и "разтоварващи" функции. То произхожда от непрекъснатата социализация на субекта и проявява през намиране на "дефектите" в ролите на други в социото. Но клюкаренето не включва само непосредствения кръг от 'другите'. Във форумите теми от общ, дори политически характер - са също основани на клюкарстване, макар с елементи на "аргументи и доказателства". Твърде сходно на клюкарстването е "политиканстването"... Нищо от това няма връзка с интригантстването... Иначе извеждането следва логическа и смислова линия и визираните "неточности" са само фрагмент, нужен за тази цел. Освен това е с вещина и чудесно слово - последователно и издържано - като за илюстрована книжка. Дори не предполагах че обикновеният казус с "чистенето и чистника" може да се разкаже толкова нагледно и толкова добре, и с толкова точни думи. Разбира се - в по-общ план е налично едно несъответствие, твърде важно. А то е - че се представя всичко това като "проверка", чрез уловка във въпрос. Обаче - анализа на комуникацията води в съвсем други посоки и е налице значителна разлика между "заложеният въпрос" и обменът, с посоките, в общата схема. Или с други думи - зададеният въпрос, който се представя като "уловка" и "проверка" не кореспондира с "линията" която "тече" в комуникативен план и Отговорилият постави мислите си в съвсем друг план, в съвсем други казуси. И възниква въпросът - какво точно "улови" и "провери" Задаващата въпрос-уловка, след като са налице значителни разлики в 'нишките"...