ramus

Не си заслужава. Простащината не си заслужава каквото и да е отношение. А иначе - чудесна демонстрация на "ерудиция и възпитание", байдъуей ... Когато падне маската на благоприличие отдолу всъщност се показва обикновено егоистично дете... Съвсем обикновено и доста ранено и решено на реванш. Понеже стана въпрос - това не са обикновени празни приказки а думи като тия, в още по-разгърнат вариант, ги има ннаписани и в друг форум, за други хора... На които също имало да се "връща"... Така, че това си е повторяем модел - банален, та скучен, като играта на професионализъм. Не че някой е "излекуван", но ми е трудно да си представя кой би се оставил на "това банално явление" да го "терапевтира". Както вече посочих - твърде е жалко за да се реагира. Дори и за съжаление не става. Така става като липсва "Санчо" и остава само храбрият образ и защитник на доброто, знанието, мъдростта, от огромното чудовище насреща - вятърната мелница. (само)Уверената маска на "професионалистите" продължава да се пропуква и тенденцията е за увеличение. Лудият невролог, сега и психотерапевтичната професионалистка. Има и такава българска песен със заглавие, взето от припева - "маски долу"

дали има смисъл или не - това аз самият решавам, Дора, защото го решавам от себе си, за себе си. Точно както и вие. Както вие придавате смисъл на нещо, което вие си решавате. А не го решавате само вие и заради двама ни. Леекичко се пресилва авторитарността, а комуникация с нея няма как да се реализира. Вие участвате с ника си в това общуване, а не някой си, нито книгата му "участва". И в това общуване вие не дадохте какъвто и да е 'отговор" на никой въпрос. Попитах множество от други въпроси - вие игнорирахте всички от тях, закачихте се за един единствен подбран от вас. После - решавате че диалогичност нямало... Няма въобще диалогичност, защото няма изграден комункативен мост - има когнитивни разлики които не бихте направили дори опит да пренебрегнете, защото са ви изключително важни и опорни. А онова, което изразявам дисонира с тях. Решавате че имате мнение и ви е ясно защо дисонира - ок. И на мен ми е ясно. Предложих мост, но вие настоявате че той вече е построен от вас и няма как да има друг мост, а единствената възможност е да ползвам готовия и да премина през него до престола ви... Ами, от престол нямам нужда, нито от царе, придворни или пажове. Всъщност - царят е гол. СЪВСЕМ ГОЛ - но не в неговите очи. Всички тук сме голи, но царя настоява че е облечен с дрехите на други... и няма начин, никакъв начин - някой да е гол, защото той е нищо, той никога не би бил нещо, ако няма нещо през което да се оглежда че е облечен. И само така би могъл да е 'цар' - пред огледалото си. А много му е нужно - мизерията вероятно е зъл демон, който преследва вечно бягащия.

ааа, няма лошо. Аз надникнах в началото - колкото да видя дали клишето ще се запази. Темата я отвори форумният гуру на философията, чрез систематични провокации от моя страна и имах известни предположения какво ще се случи - дори ги и написах. :) Не че беше сложно, нито че беше нужно да съм ясновидец... А и - не им е интересно. Няма плам, няма хъс - толкова характерен когато играят "контра"... когато се поздравяват и лайкват взаимно... :) --------------------------- Аз ... ->нито фундаментално, нито каквото и да е. Нямам нужда от каквито и да са защити, нито от нападения. Няма какво да се защитава, защото този, който съм, няма как да ми бъде отнето, нито има кой да го отнеме, нито има защо. Общуването няма никакъв смисъл от противопоставяне, нито игри на войни - и зависи от зрелостта на хората които образуват комуникационни мостове. Комуникацията и онова, което преминава по нея - е израз на двете (или повече) страни които участват в обмена.

както вече посочих по-нагоре - и в БГ се прочуваме с месният гуру на плоската земя. След някои личностни битки и мерене, въпросният Стамат - излезе с едни "гърди" напред и с блога си лее "истинското познание" за живота и света. Предупреждавам че на моменти е и смешно... Но и жалко - поне за мен. На същия линк, в блога могат да се видят при интерес другите му "задявки" с "науката, Наса, гущерите, извънземните... и Твореца, разбира се. Предложенията за "финансиране, дарения", промоциите на тениски с подходящият линк - за феновете му, са си в рамките на иначе "сатанинският модел", който той сам хули. https://stamat2015.blogspot.com/

опита да сте говорителка на "здравия разум" е малко ироничен - точно вие. Но пък и смятате че арогантността ви отива на театъра. От друга страна - доста удачно говорите за... "плитчина" и за компенсациите й.

О, Дора - искате да кажете че призива ви "ако искам отговори да прочета Пенроуз", е за диалогичност ли? Моля ви!!! Аз питах за ваши размисли и ваши отговори - а вие ми посочихте отново "книга" и отговори на някой си друг - от 1994 година. Пък и форумната актриса спомена нещо си в чисто летящо минаващо положение, което вие припознахте като "чудесно" и казахте "браво". Съмнявам се че сте я прочели, освен в първите изречения, до името на Пенроуз и книгата му... Има неща над които вие и аз нямаме как да водим диалог - някои основни ваши убеждения не биха ви позволили. Не че за мен това е проблем, защото каквито и да са разногласията, различните гласове не пречи да си звучат - но на съответната им музика. Вие просто настоявате вашата музика да звучи и да е основна, а няма как - на мен ми звучи фалшиво. Вие настоявате че вашата музика е основна, единствена, че без нея не може... а аз не смятам въобще подобни неща... Както и че - дисонансите не са лесен товар за носене и повечето хора го оставят щом им натежее. За диалогичност през дисонанси е нужно да се отработва наличието им, а не да се бяга от тях.

това не би ми попречило с нищо - да го твърдя. Каквото и да е. От друга страна - твърденето на каквото и да е... не е за мен важно дали е "обратно" на нещо. Както и че - никои "твърдения" нямат особено значение - освен когато се привиди такова, от някого. А от трета страна - има известни сходства в гледните ни точки. Има и разлики - така, че кой какво "твърди"... няма особено голямо значение за другия, освен за него самия.

Едва ли, но това не е особено важно. а дали самите те биха сметнали че "пишем глупости" - тук, днес? И все пак - каквото и да са направили или НЕнаправили предците, ние сме тук, сега. И пишем - който каквото му е възможно. НО!!! - предци някакви си, не са направили или НЕнаправили каквото и да е, само защото са го "искали". Да искаш нещо - въобще не е достатъчно за да го направиш. Много често правим неща, без да ги искаме. Много често искаме, а не ги правим... Непрекъснато някой нещо ИСКА, в следващият момент - вече не го иска. Освен това - към ИСКАМ и МОГА се добавя и един трети елемент - ТРЯБВА... но това е вече за съвсем други теми... Кое е толкова важното на "искането" и "желаенето" за да се обменя непрекъснато сред народа това клише?

не съм съгласен с тази теза. Бог - е просто елемент от човешката история, както е и понятието ДУША. Не виждам защо "ценното" винаги е нужно да опира до изминали и преминалите елементи от историята - те затова са преминали и не е нужно да се правят паметници непрекъснато на преминалите елементи от развитието. Възниква въпросът - за кого това е ценно, кого е нужно да го поддържа - прилича до голяма степен на култовете, с мавзолеите и паметниците, на пантеоните и гробниците - с почитането на отдавна мъртви личности... Социалната памет, обикновено е стреха и дори утроба тогава, когато са налице кризисни времена, стартиращи оцеляване и съхранение. Не че сегашните времена не са такива, за огромен брой хора. Но те са обречени и всяко дърпане назад е точно това - "залитане" с тенденция за бягство - нещо, което точно същото прави и самостоятелно всяка личност под напора на конфликти, кризи и дисонанси. Никога не съм намирал в себе си елемент на такова залитане - каквото се случва е сега и погледът ми е обърнат тук и евентуално - някъде напред. Това непрекъснато преклонение и призиви за поддържане на изминалото, на търсене на корени, на смисъл в сегашното - но през призмата на някакво си (из)минало, каквото и да е то... Нуждата на някои хора да живеят някъде сред изминалите образи - и лични и социални - е просто израз на съвсем вътрешни психични процеси, нужди и нагласи. Когато липсва достатъчността на "сега-то" непрекъснато се търси опората на "вече преминалото". Обаче - дори и така - се търси чрез приказките за такова 'МИНАЛО". Етапа на БОГ сред човешкото мислене е вече минал етап, от мига в който РАЦИОНАЛНОТО мислене и отношение към света, е вече социално явление. Дотогава същото е било в рамките на отделни човешки субекти или твърде малки взаимодействия между единици... Да - ясно е, че в исторически план това е "съвсем млад процес, тенденциите са още неукрепнали". Но това се отнася за статистическият социум - в цялост. Отделни човешки субекти още преди хилядолетия са оставили следите на "РАЦИОНАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА И СЕБЕ СИ'. От дълбоката история, до сега, по целия глобус са налични следите от такива субекти. Това, което днес се нарича "класическа философия" - също е минал етап - както са "класическата музика" или "класическата литература". Твърде много хора продължават да са застинали на "класическите си етапи", а времето днес задава нови посоки, нови темпове на изменения, задава нови хоризонти - твърде далеч от вече "изминалите етапи на класическите периоди" като те се явяват твърде неадекватни. И всъщност - затова са преминали и отпаднали като "съвременни". Това че знанието се предлага и се учи през "изминалото" не е никакъв рациоинален аргумент към преклонението пред същото това "изминало". Твърде много "книжни философи" продължават да живеят още с КАНТ... Самата идея на преклонение пред някакви изминали времето си величия и поставянето им на пиедестал, е израз на една тенденция при която човек, който няма ясна и точна връзка с настоящата реалност, живее някъде в съня си по отминалата такава. Като временно средство, с което да реши възникващи дисонанси - ок. Но простите наблюдения показват че за много хора това е "цял живот" и вместо етап, те просто никога не го изживяват, създавайки си лични и групови версии на приказки, основани на едно идеализирано "минало", в което всичко е ясно, всичко е разбираемо, всичко е било ок... И всичко това - само защото тази илюзия е заради ролята й на заместител на едно доста бурно "сегашно", твърде объркано и с различни сигнали и тенденции, с различни версии и посоки, аспекти и "възможности за интерпретирането му"...

Толкова ли изчерпахме основната тема - по заглавието й, тук? Ако да - да я прекратим. Ако не - тогава да пишем по същество. Непрекъснато по темите са налични отклонения на пристрастни хора, търсещи непрекъснато сигнал на който да стартират утвържденията на убежденията и нагласите си. Толкова ли не може да се обуздае това и не е възможно да се внесе малко интелектуална дисциплина по следване на основната нишка тук? Смятам че темата е чудесна и е пример за подвеждащо заглавие...., Принципите на заглавията не са спазени и това издава основния материал в антрето като журналистическа провокация, търсеща сензация, а не толкова вникване и задълбоченост. Именно заради сензацията в материала се търсят противопоставяния на тези, правят се доста подвеждащи заключения и изводи - за да се внесе максимален елемент на "отзвук". Това, разбира се, не е пречка материалът да отразява някои основни социални насоки, ехото на социални процеси и тенденции.

Не желая да се впускам в празно дебатиране по ненужни казуси заради пристрастието на някого. Работя често с мюсюлмани, те са ми клиенти в много случаи и над 20 години не съм имал никакъв проблем с тях. С далеч повече "немюсюлмани" съм имал проблеми. Няма такава държава, в която да е основана на шариат, още повече че това понятие е с доста 'тълкувания'. Едно от тях е крайно и радикално, но е добре да се имат предвид какво означава, както и малко повече относно идеологията и религията ИСЛЯМ. Всички видяхме, че се направи опит за такава "държава", като продължение на "талибанската идея" - явно неуспешно и самите мюсюлмани до голяма степен не подкрепиха лично нейното съществуване. Исляма е в криза, десетилетните войни пораждат условия някои да прекарват целия си живот сред кръв, насилие, мерзост и смърт. Няма как хората които се раждат и живеят сред това да имат човеколюбива философия. Но други мюсюлмани, които живеят на мирни и проспериращи места, нямат тия проблеми. Идете в Родопите, по селата и ще видите сами как мюсюлмани и християни са заедно, празнуват общо празниците и на двете религии и намират лесно начините да са преди всичко хора и да имат доверие един на друг. Защото когато стане нещастие всички помагат без отношение на религията. Всички дават пари, всички са съпричастни едни на други... Не е виновна никоя религия за маниакалните и уплашени хора. Няма религия, сред която да е нямало такива, като тях ги има и извън религиите, като заради нуждите си си създават потребната им идеология. Ако не го направят - се прикриват зад която и да е готова идеология. Вие сам отлично го знаете, за да е сериозно да обобщавате "всички религиозни" относно исляма. Нека оставим това, защото не е по темата тук.

... извинете ме, колега, но това не е сериозно и от него навсякъде "хвърчи" пристрастие и лично отношение. Съвсем частно мое виждане е, че по този начин компрометирате и многото други чудесни извеждания които реализирате, дори в горните си думи. Трудно е да се събере в единен образ - "твърдения за науката" и веднага след това - толкова силен изблик на пристрастие и лично отношение... Пак напомням - споделям съвсем мое си частно виждане...

Все пак защо нещо, наречено "философска гледна точка" е нужно да се приеме априори, и то предложена по този начин от автора на статията? И още нещо - докато четях горният материал, все повече в мен възникваше въпросът - защо това е в раздел "наука и религия", а не в раздел 'философия'. Защо е толкова важно кое, какво и как "философията" била смятала и какви са нейните тенденции, според кого. И което отгоре на всичко, статията е с претенции че "синтезира" какво точно се случва навсякъде сред философията. И не за първи път философията прегръща теизма - ако не беше така, самото християнство никога нямаше да е на философска основа, умело допълнена към него от цяла линия древногръцки философи... ( и много поколения след тях). Колкото до възгледа - че "настъпвала теистична посока сред философите" - допустимо е, и разбираемо , когато до голяма степен философията преживява известна криза - на идеите, на вижданията, на гледните точки... В допълнение към това - не е само философията, която отразява една обширна тенденция към "завръщане" към стари и изпитани душевни "пристани" - каквото е самото пораждане и значение на ТЕОСА. В общ смисъл - като цяло твърде много хора реагират на бързите промени чрез "завръщане към стари идеи". Това "завръщане" е реакция на адаптационни дефицити и е съвсем обикновен човешки импулс. Консервативното отношение към живота в момента е в нещо като "разцвет", защото твърде много хора са стреснати от темповете с които условията за живот се променят. В криза са всички общоприети социални "стожери" и за съвсем кратко историческо време, вече в рамките само на един човешки живот (а не на много поколения) се налагат сериозни промени, които за твърде много хора са непосилни. И те реагират регресивно. Напълно естествено е тия реакции да са подплътени и с идейни платформи. А за нуждаещата се от идеология човешка маса - от подходящи идеологички конструкции... За себе си - не виждам защо е нужно да се връща човечеството към миналото си, както това се е случвало множество пъти в исторически план. Все пак - това е общочовешки защитен синдром...

Вие наистина ли "можете да постигате всичко - стига да го поискате"? Защото това е твърде клиширана социална фраза, нещо като социален лозунг, но в нея има доста проблеми и по същество тя не е адекватна на реалността.

Исках да изразя, че - бог това е сборния израз на нашите идеи, какви не сме, и какви сме - ние, хората. Че това е колективната проекция, чрез която ние хората се оглеждаме какви сме и кои сме. И че до голяма степен е интересна аналогията с това - как ние хората проектираме и създаваме машините - гледайки природата и себе си, сътворяваме нещо, което хем да сме му творци, но и хем да се оглеждаме през него - към себе си... Нямам никакво отношение към бог, освен като към колективна човешка проекция именно с адаптационна цел. Обаче - именно чрез образите(защото са много, дори са несъвместими) в тази проекция, чудесно се извежда чрез "реверсивен анализ" онова, на което те са компенсация в човешкото "колективно несъзнавано". Едва ли се намира по-голям "безбожник", от този, който пише тия думички. :)

В това е въпроса. В общ смисъл - "машината' е опитът на човека да въплъти разбирането си за живота, света... и себе си. Машината - като едно универсално огледало на човешките същества в опита си да се отразим през "нещо извън нас" - дори и когато ние самите сме неговите "автори"... Самата идея на този стремеж и потребност - от опознаване и вникване в същност - се изразява и в представите на човека по отношение на същността и стремежа на бог... Бог - чрез нас, хората. Или идеята на самите нас, хората - чрез идеята и представата за бог.

През цялото време все пак говорим за понятие (СЪЗНАНИЕ), с чиито пълнеж и периметър на обобщение, има още твърде много да се изглажда. Няма досега дефиниция за това понятие, няма периметър в който то да се валидира и достъчно широк контекст, който да обхване неговото задаване... Онова, с което се работи по отношение на понятието СЪЗНАНИЕ са частни (фрагментни) дефиниции на това понятие, спрямо частни контексти на разглеждане. В този смисъл - няма как машинните имитации на невронни процеси да изискваме да постигнат "съзнателност". Та ние хората търсим същото да го разпознаем все още у самите себе си От друга страна - именно неяснотата на явлението СЪЗНАНИЕ дава възможност за всевъзможни форми на използване - от спекулации, до доста произволни форми на фантазни стъкмистики, които пък други решават че направо са факти, доказателства и обяснения - за "съзнанието". Бърканицата е голяма - на практика основни проявления на мозъка през поведението на човека, са неизяснени като достатъчно добри дефиниции, разлики и прилики, връзки и взаимодействия - това са РАЗУМ, УМ, ИНТЕЛЕКТ и СЪЗНАНИЕ. занимавайки се практически с посоката която съм избрал, обаче ми се наложи да изясня самостоятелно тия понятия и да им придам значение в рамките на онова, с което се налага да работя. така, че по-горе изложих някои фрагменти от личните ми дефиниции, аргументи и периметри на валидност и взаимодействия. Едно от съпътстващите на всичко това, е и представата ми за понятието РАЗБИРАНЕ - което по-горе разгледах и за което чудесно ми помогнаха няколко от пишещите тук - с изразената си форма на контрастност - кое точно НЕ Е разбирането, както и невъзможността си да го проявят. Колкото до залитането по отношение на Пенроуз - следват се схеми на взаимно реагиране от други теми, при които едно волно лирично повествование и подхвърляне на име на автор и негова книга, се раздува веднага, защото става въпрос за писано слово, което се чете. Когато стане дума да се прояви неговото разбиране - и дотук. Винаги когато става въпрос до писано слово, се подхвърля призива - ами "прочетете го, като имате въпроси"... като че написаното в която и да е форма, е нещо само по себе си, че не е медиатор, че оставените знаци носят нещо обективно и извънчовешко и като такова то няма никаква нужда от "двете страни" - автора и интерпретатора си. Издигането в култ на "прочети това или онова, този или онзи" само по себе си показва че написаното слово за някои хора е универсалната им патерица за всичко в битието им. И че... поставянето на акцента върху "медията", вместо върху "четящия", достатъчно добре изразява съответната форма на мироглед и отношение към света (и себе си).

разбира се. Но идеята е да е налице път, да е налице развитие - така, че "началото" да не остане "край", както става за повечето хора. Както се вижда от другите теми, за твърде много хора продължават "истините" от преди векове да са адекватни на техните лични схващания и сега. Все едно че света просто си е спрял - поне в техните души... и глави. Големият проблем за всеки развиващ се субект, е да остава адекватен на динамиката на времето. А то - точно в наши дни, това става все по-трудно заради темповете на изменения в социалните отношения и научните достижения, откритията и широтата в периметрите им. Това предпоставя субектът да е адаптивен не само в житейски план, а и в когнитивен, особено с напредването на възрастта му. Движението и промяната създават неудобства за повечето човешки същества... И не само неудобства... Според мен няма никакво значение кой етап, какъв е, какви са му особеностите, "слабостите и силните страни", каква е цената... Докато това е етап, той е преходен, той е само точка от "вектор". И неговото значение е "да подготви възможността за следващата стъпка"... офтопик - Колега "втори..." изглежда че и за вас вече започна да е в сила любимата рецепта на една съборна дружина от няколко пишещи - да ви следи къде и какво пишете и веднага след това да ви апострофира и репликира. Добре дошли в "клуба"... Простете им дефицита, безсилието е тежко бреме и не всеки може да го носи с чест и достойнство. Край на офтопика ------------------ Апропо - колега, не разбирам унгарски и едва ли сред форума има друг като вас, с това... "умение". Бихте ли поне свели основна схема за да улесните интерпретирането на тия графики и рисунки?

мдааа - стана скучничко в новосъздадената юнгианска темичка. :) Инфалтилни и прозрачни до пълна скука и чудесно се събрахте да полудувате. Нужни са стимули, там твърде бързо се изчерпа ресурса на интересно, с повторенията - ако няма "контри" просто не върви моабета. И заради това същите хора обикалят в търсене подходящи темички за да потръгне отново заяждането, прехвърлянето, игрите на умници и библиотекари... Пак се почнаха заливки с апологети , болднати шрифтове и цитати, реплики и дуплики... И квооооо - за природата на квантовото съзнание? :) Още някое име, на поредната книжчица, колекция от мнения и прозволни интерпретации и повърхностни аналогии - няма ли да видим - за пореден път.? Понеже няма как да е налице компетентност в ИИ от философи и психотерапевтки-професионалистки, които са невежи относно компютърни науки, се зачекна "съзнанието". Къде разум, къде ум, къде съзнание или интелект - една гола бозица и подрипвате в дуене кой колко знае, колко е прочел и колко може да възпроизвежда. А разбиране - нищо. Голо нищо. Практика - пак нищо. Голо нищо. Ей така - леене на празнословия, тема след тема... Жалка картинка

така ли. Интересно ми е колегата Сканер - какво би казал в чисто рационални съждения около понятието КВАНТОВО СЪЗНАНИЕ, как и кое е съзнание, защо и при кои условия - е квантово, Защо и според какви критерии. Кои са квантите на съзнанието, каква точно енергия биха пренасяли, как биха се пораждали, каква е динамиката им... защо точно кванти... Защото за разлика от всички останали, именно той би имал значително по-точни и конкретни комбинации от знания и съждения, които си позволява да излага често по някои доста специализирани теми за физика... По принцип в спорове не участвам. За мен спорът не е обмен между рационални субекти. Може би - между интелигентни - да, и то при множество условности. но не и разумни хора да се занимават със спорене - само загуба на време, без всякакъв смисъл. Нито бих спорил с Пенроуз. Пенроуз не е написал книгата си щото в нея е изложил истините, а че е съждавал по някои въпроси. Друг е въпроса че много физици се мъчат над казусите на съзнанието без въобще да имат дори основи в психодисциплините. А и за тях това няма особено значение, защото те са теоретици на физиката, а не философи или психолози. Те четат каквото други пишат, после само да си го ползват - както и вие самата правите. защото вашата практика и социална роля и професия нямат нищо общо с Квантовото съзнание - идея, която толкова се харесва на някои популярни физици, сред популярните им народни книги. Както и на доста хора сред псевдонауката... Болднатото не е твърдение, а са фрагменти от размишления. Нито са истини, нито са елементи по които да се спори, след като те са от "зоната на неизвестното' и са преположения, догадки и хипотези, смесени с лични виждания. никога Пенроуз няма да ги изпише в научен труд, защото въобще не става. Може би и заради това ПЕНРОУЗ не ги е и написал никъде в сериозните си научни публикации. Както и Мичио Каку и някои други "светила" сред теоретичната физика, периодично се появяват "народни книжни заглавия", които да стигнат по подходящият начин до по-широка публика и да се натрупа повечко социална известност. Но никога не пишат същото в сериозните си научни разработки... Освен това - какво ли би казал Пенроус в днешно време. Щото от "студентските години" на колежката Карес, са минали няколко десетилетия Какво ли би прочел за ИИ г-н Пенроуз през 1994 година, когато е издадено това заглавие. Та изследванията за ИИ са били още в зората си. През 1994 година нямаше дори компютри които да смятат 1000 пъти по-бавно от сегашните обикновени. А какво ли е сега положението? Това не пречи на колежката Карес да си трака на клавишите общи приказки заради лични игри, да си измисля тези и да се позовава на тях. А вие на това казвате БРАВО! Но и вие не разбирате какво е написал Пенроуз. Няма смисъл да се повтаряте, нито аз да повтарям - изводът е прост - вие не разбирате. Но претендирате, защото сте с идеята че "щом сте го прочели" значи че... било много важно. Но не го разбирате. Не че сте длъжна - просто е пример колко е ограничено това "да го прочетеш, да го научиш, да го репликираш, да го ползваш като "пул" в играта на събиране на купчини от пулове и после - по цветове и мерене - кой колко е прочел, колко тези е научил, колко мнения е събрал и как може да ги комбинира. Вие по въпроса нямате нищо, нито съждения, нито сте размисляли за да е налице "пространство за вникване"... - просто сте прочели какво е мнението на други и си избирате каквото ви е подходящо от другото което сте прочели за да го съберете по сходство - още повече ако някой е направил предварително сходството и така да си валидирате и вашата версия на същото. Чудесни са включвания като тези, защото това са примерите за които писах в предишни мои думи. Докато вие се се поздравявате с колежката помежду си, така и явно не й прочетохте съвсем очевидните "волни творчества", което тя изложи. Но пък - някои казват браво, дори и за участие - ей така, като емоционална подкрепа... като че тук сме се събрали ученички и ученици и неувереността на същата възраст е нещо, което изисква непрекъснато засвидетелстване на подкрепа, на мили думи, на реакции и лайкове, на съгласявания и вдъхновителни инжекции. Така, че - ви благодаря за включванията. За мен са много полезни и са чудесни примери.

Попитах - с какво, според кого и кое - са подходящи? И... каква според вас самата, е "дискусията" - по какво точно се дискутира, според кого... ? Зададох и други въпроси... И аргумента - "ако искате отговори - си прочетете книгата" - е най-малкото несериозен и издава доста неща. Попитах нещо просто - вие самата знаете ли какво е "квантовост", за да го прилагате към понятието съзнание? И не ме препращайте по книги и четене, ако не знаете, а просто сте прочела някаква книга. Защото и аз да прочета същата книга, ще я прочета с други очи, с друг опит и друга компетентност и резултата от прочетеното за вас и за мен ще бъде значително различен, да не кажа "качествено". За мен акцента на всяко прочитане е в Прочитащият (интерпретиращият) , а не в носителя на информация. И още нещо в момента пише Дора, пише и Карес, а не Пенроуз. Поне отляво на написаното стои личния ник-нейм. Ако Пенроуз пишеше, щях да го попитам нещо си, но съм сигурен че нямаше да ме препраща да му чета книгата, щото той я е написал мислейки, имал е идеи, имал е догадки и е извървял път, като ги е развил, търсил... И след като е написал книгата е продължил да ги развива. Вие точно - как извървяхте път като "прочетохте книгата му"? Така, малко лични думички, които да покажат лично вникване в казуса с "квантовата природа на съзнанието" имате ли? Защото после ще следва въпросът - каква е връзката на "Квантовата природа на съзнанието" (дори и според Пенроуз), с понятието Изкуствен интелект, за каквото е темата тук, за каквото е нейното интро и другите които дискутираме точно по това?

И кое точно на Пенроус, е "целта"? Чия цел, спрямо кое, какво? И как въобще се стига физик да се занимава със "съзнание" и кое точно е "целта" на физика", след като съзнанието няма никаква физическа природа...? Дора и карес - можете ли вие специално да кажете какво е "квантовото" на съзнанието, след като самите думи на карес визират неяснотата на самото понятие СЪЗНАНИЕ? И при това положение не е ли твърде произволно съчетаването на "квантовост" със "съзнание" само защото звучи дълбокомислено и сериозно, а то не е. На какво е точно 'браво', след като неграмотността кара някого под претекст че си пишел мнението, да събере в горното цитирано изречение "ИИ" и "съзнание", след като тия двете са с "една вселена" смислова разлика? Да напомня нещо просто - като на ученици. СЪЗНАНИЕ, РАЗУМ и ИНТЕЛЕКТ - са три различни понятия, с качествено различно значение. няма нито изкуствен разум, нито изкуствено съзнание. Има дисциплина изкуствен интелект и наименованието е по-скоро насочващо, отколкото точно. Тия фантастики с "квантовостта" може и да са модерни, но съзнанието е точно толкова квантово по природа, колкото и всичко останало. Разни волни предположения на някого не прави ситуацията за четящите ги по-определена и ясна и това се забелязва в написаното тук.

Вие за пореден път въобще не четете какво се пише. Нито четете материалите които се пускат. А самата вие сте напълно некомпетентна в точните науки и компютърните, в частност, като нямате дори основни постановки за тях. Като резултат от това сте написали ... каквото се чете и дори нямате представа колко е наивно и дори - недомислено, на ниво двойкаджия повтарял за трети път 6-ти клас. Само дар-слово и чудесната ви вродена памет далеч не са достатъчни, когато става въпрос за сложни казуси, а са главно за журналистика. И заедно с вродените дадености са налични и вродени лимити. Вероятно ви се струва че всяка тема може всеки да си пише бла-бла, щото кво пък - нали е важно да се чаткат клавишите и да се забележи че има нещо написано с поредния личен аватар и ник... Дежурните шеги с рамус са си нещо стандартно, както и написаните глупости като пореден неуспешен опит за съждения. Точно вие сте чудесен пример за човек, който ако никога не прочете нещо, е напълно сляп и безпомощен по същото. Постулирате какво бил човешкият живот, а сте твърде ограничена в него, особено в някои ментални нива, които други хора тук имат. И създавате чудесен контраст, като пример когато човек си няма нещо, какво е сравнението с тия дето си го имат и са работили цял живот по него. Това е единственият ви принос в темата, макар и индиректен... Продължавайте чудесно да опримерявате, размахвайки метлата, с фантазията че е меч - пред вятърните си мелници. За разлика от литературният герой, тук няма кой да влезе в ролята на Санчо. Никой не му е работа и никой не се интересува, щото тия на метлите и с битките срещу вятърните мелници - са масова плява.

не е и нужно. разбира се. Както е написано в статията дали животните са "машини" - съществуват различни подходи към един и същи резултат. Резултатът - за някои е изчислително-рационален. Но октоподите реализират оптимално придвижване до храна в лабиринт, без да са налице "изчислителни ресурси" и реализащ ги "мозък". На същото място има примери - че кучето разбира падането на хвърлена топка без да смята доста сложните диференциални уравнения, дефиниращи мястото на падане... и т.н. Възможни са решения на базата на интуитивни сработвания. Проблемът е че те не са постоянна величина. Те са тясно зависими от множество условия и дадености, на които не е възможно да се разчита винаги и непрекъснато. също така - какво точно се нарича ИНТУИЦИЯ - е твърде сложен казус, въпреки че в популиса се ползват опростени значения и смисли относно същото понятие. Рационалният подход, е съответствен на рационални субекти. Интуитувният подход - за субекти с повече "чувствителни нагласи", но последните са твърде изменчиви във вътрешните си състояния - защото са основани и подвластни на Е-света си. В него всичко е в непрекъснато изменение без възможност за какъвто и да е контрол и управление. Ако се стигне до управление - то субекта постепенно преминава в рационалния си аспект... И нещо друго, което също е важно: РАЦИОНАЛНИЯТ ПОДХОД не се основава само и единствено на калкулация и изчислително процесиране. РАЦИОНАЛНОСТ - това за мен е събирално значение за резултатност - без значение подходите. Ако липсват подходи - се извеждат. Ако има подходи - се подбира адекватния за да доведе до резултат... Ако са налице множество от възможни подходи, а е неизвестно кой би довел до резултат - се тръгва като към всяко неизвестно - съпоставки, проби и грешки, наслагване на натрупващата се информация. Ако е налице интуитивен подход - ползва се. Ако става важно всички подходи да се насложат и комбинират - подхожда се синтезно... Ако е нужен анализ - анализира се. Ако е нужен синтез - синтезира се. Всичко налично и достъпно, отработено или несработило - изминава се път през което и да е неизвестно... докато се постигне резултат. Разбира се - че резултатът - НЕ ОЗНАЧАВА по нищо че щом го има "това е истината" и е открит начина, пътят, за всеки и всички и е постигната обективната ЕДНА истина. по-горе се спомена и за прогностичното - като основен критерий за истинност. Но това също е относително... съвсем относително... Като работна хипотеза, като възможност за приложност и свеждане на неопределеността до минимум - може би. Но в общ смисъл - това не е никакъв ОБЕКТИВЕН критерий с абсолютен и еднозначен характер. Касае се за йерархията на ценностната система, като това е много пространна тема. Казусът за мен е в степента на осъзнаване и самоопознаване. Както и в познаване - въобще. Само да напомня нещо просто, вече станало ясно в друга тема. Теоретичните размислителни казуси - са нещо чудесно. Могат да се учат, да играят ролята на знание и на знаЕне. Визирам теоретичните въпроси за Ценностната система и нейната роля и функции за вътрешният свят на всеки човек. Та - теоретично, всичко е чудесно - толкова много се "знае" за Ценностната система... Обаче - когато се касае същото да се приложи за самостоятелно опознаване... и става ясно че теоретичното си остава гола теория. Преди много години възникна за мен този казус - за какво би било теоретичното знаЕне, ако то не се прилага в практиката на самият субект и именно по този начин не се генерира ПОЗНАНИЕ, на базата на теоретични знания? Та - ето защо теоретичното знаЕне е твърде постно, колкото и да изглежда богато. Разбира се - само в сравнение с опита, който се извежда по време на прилагането на теоретичното знаЕне и по този начин знанието се превръща в ПОЗНАНИЕ, генерирано от взаимодействието на субекта и други субекти и елементи и процеси в средата му. В този смисъл - се връщам и на двата цитата в тия ми думи - съществуват практически подходи основани на различни принципи. Знанието може да се изведе - на друго място посочих прост пример - за някои хора ориентацията е "предварителна" - т.е., взаимодействието и контекста на собственото им битие няма нищо общо със "знаЕнето", което те усвояват. Примера касаеше нещо просто - за внимателният систематичен наблюдател следенето на напълно непозната игра на карти, би довело до извеждане правилата на която и да е игра на карти. .. Както и която и да е друга човешка дейност. За друг човек - в никакъв случай не му е възможно да изведе правилата на играта само с наблюдение... просто това не е неговият начин. Заради това - той предпочита да "научи" за правилата, после - стратегиите, принципите... А същото може и да се изведе "без да се учи"... Нещо повече - този, който не извежда учи цял живот безразборно обширно количество информация - като съвсем малка част от нея, на него му е възможно да приложи. И неприложена си остава невникната и незадълбочена, просто голо знаЕне. ЗнаЕнето винаги е възможно да се научи - защото информацията особено днес, е с огромна и лесна достъпност. Но извеждането... това вече е друга бира. Съвсем друга. Освен това - чрез извеждането се генерира нов тип информация, в самото извеждане се съставят алгоритми и схеми, следят се сходства и разлики, повторения и цикли, причина и резултати... Така в извеждането всяка стъпа генерира знаЕне, но тя е и стъпка в посока на следващата стъпка. И наслагването е непрекъснато, като не е просто линейна функция... каква е разликата - е съвсем ясно. Внимателният систематичен наблюдател, може да извежда неизвестното му комбинирайки всякакви подходи към това неизвестно. Докато друг субект, който не му е възможно да извежда и експериментира - има възможност само да учи относно "неизвестното" и "неопределеното". Само на това той може да разчита. Ако никой не е написал и ако не може да се научи за каквото и да е - на учещият субект не му е възможно да възприеме че би съществувало каквото и да е... Има аналогия за "жирафите" - за ескимосите единствената възможност да докоснат това е - на базата на информация за някакво същество с много, много дълга шия. Изглежда абсурдно, но пък някой си бил го видял и написал много за жирафите. И ескимосите учат и дори дебатират относно всякакви аспекти на животното ЖИРАВ. Но съвсем различно е при кенийците в Африка. Не им е нужно въобще да учат за жирафите - те са част от ежедневието им. Или същото е за биолог сред огромните резервати на Кения - за него вече хем е усвоено всякаква форма на знаЕне относно Жирафа. За него вече знаЕнето и опита, преките наблюдения се съчетават с преки впечатления, контакт и взаимодействие и стават вече на съвсем друго ниво. Именно това е изворът на ИЗВЕЖДАНИЯ и това генерира информацията която след това съвсем други хора "учат" и после са претенциите че я "знаят". Та - за пореден път относно казуса - "не може без знаЕне... винаги е нужно знаЕне и усвояване на информация". Но това не е с абсолютна стойност, а е само убеждение на хората които ученето и наученото е единственият им начин и прозорец към света. Да - ученето и усвояването и обработката на готова информация дава повече възможност за комбиниране и наслагване. Усвояването на информация, която е израз на друг наблюдател и неговите оставени следи или размишления, догадки, предположения, впечатления е само допълнение, а не е абсолютното и основното. Ако тя е в недостиг или липсва - има възможност да се извежда повече или по-малко от нея... Но това по никакъв начин не застава като заместител на личното впечатление, личното взаимодействие, а само като допълнителен подход към НЕИЗВЕСТНОТО...

Смятам че е неизбежно - въпреки своята относителност и условности. И не е проблем - ако непрекъснато се имат предвид - и условностите и относителността. Все пак - всяко сравнение само по себе си е нищо. Но множество от кръстосани съпоставки, изведени през система от нарастващи по периметър и дълбочина на обработка, подават все повече валидация и расте тяхната стойност да са ПОЗНАНИЕ.