ramus

това че някой ще си каже "разбрах", не означава значението на "разбирането', което аз имам предвид. Тук сред форума твърде много хора са с претенции че 'са си казали ААААА, разбрах". Но се оказва че не е точно така. А и самото понятия РАЗБИРАМ има нива - нивата в обработката и дълбочината на връзките - "вертикални и хоризонтални връзки", "забелязване и извеждане на фийбек - във връзките", до степен на "кръстосани връзки" от широк паралелен тип, със все по-разширяващ се периметър на обхват. На всяко от тия "нива" субекта може да си каже "разбрах"... и за него да е точно така. Но не и за друг, който вече е формирал по-дълбоки и повече 'връзки', сред по-широк периметър от проверени валидации, в сравнение с "първия". И на вас самият непрекъснато ви опонират "разбрали", а те са всъщност "знаещи, с претенцията че разбират". Така, че няма как да не виждате сам какво е положението и какъв е смисълът на онова, което бих искал да изразя. Вие точно можете да заявите обосновано "РАЗБИРАМ" - що се касае за някои раздели на знанието. Вие сте човека, в който разпознавам това - защото следя внимателно всичко, което пишете... хардуер от "невронен тип" - е максимално наподобяване на онова, което човекът си представя - като структура и работа на човешкият неврон. Да - вече самите връзки не са "твърдо зададени", както бяха досега в "зората" на изчислителната техника, и вече им е възможно да се изменят пътищата на сигналите, да се пресичат и измененията да са пряко "зависими от софтуера", като резултата е все по-пълното интегриране между софтуер и хардуер, чрез все повече взаимни обратни връзки, до степен на синергия между тях. Да ... - точно както е в невронната мозъчна система... (поне както си я представя човекът-изследовател) Направих за целта нова тема, в адекватния за това раздел на форума. Защото въпроса за ИИ не е точно философски, без нужните основи - става въпрос за евентуалните читатели на това тук...

В основата на мотива да пусна това е - че това са нови много сериозни научни постижения, които задават посока на промени с огромно социално значение. Тия промени ще засегнат всички ни, те вече са задали сегашните промени в начина на живот и го изменят с огромни все по-нарастващи темпове. Така, че в тема ИИ на форума, не открих основните базови понятия, които не са известни на твърде много хора. А е важно, поне според мен - интелигентен човек да има поне адекватни основи за онова, което се случва и ще определя все повече живота му... Основни понятия, основни значения, основни проблеми и решенията им, основни посоки на развитие - за технически грамотни четящи, а и не само за тях... Така, че - ето: ======================================================================== nauka.offnews.bg Как работи дълбокото самообучение на невронните мрежи? Изкуственият интелект (Artificial Intelligence - AI) и машинното самообучение (Machine Learning - ML) са едни от най-горещите теми в момента. Терминът "AI" се използва всеки ден, но доста често не се разбира какво е изкуствен интелект. В статия на Раду Райчеа (Radu Raicea) изданието Medium излага основите на AI и ML, един вид популярно ръководство на тази тема, като най-важната част е какво представлява "Дълбокото самообучение" (Deep Learning), най-популярният тип ML. Първата стъпка към разбирането за това, как работи "Дълбокото самообучение", е да се разберат разликите между тези два важни термина - AI и ML. Изкуствен интелект или Машинно самообучение Изкуственият интелект е имитация на човешката интелигентност в компютрите. Когато стартираха изследванията на AI, учените се опитваха да възпроизведат човешкия интелект за конкретни задачи - като игра. Те въведоха огромен брой правила, с които компютърът трябваше да се съобрази. Компютърът имаше конкретен списък на възможните действия и вземаше решения въз основа на тези правила. Машинното самообучение се отнася до способността на дадена машина да се научи да използва големи набори от данни вместо твърди кодирани правила. ML позволява на компютрите да се учат сами. Този тип самообучение се възползва от мощността на процесорите на съвременните компютри, които лесно могат да обработват големи набори от данни. Обучение с учител и обучение без учител Обучение с учител (Supervised Learning) включва използването на етикетирани набори от данни, които имат входове и очаквани резултати. Когато обучавате AI, използвайки обучение с учител, му давате вход и му казвате очаквания резултат (изход). Ако резултатът, генериран от AI, е неправилен, трябва да се пренастроят изчисленията му. Този процес се извършва итеративно върху набора от данни, докато AI спре да прави повече грешки. Пример за обучение с учител е AI, прогнозиращ времето. Той се научава да предсказва времето, използвайки исторически данни. Данните за самообучението имат входове (налягане, влажност, скорост на вятъра) и изходи (температура). Обучение без учител (Unsupervised Learning) е задача от машинното самообучение като се използват набори от данни без определена структура. Когато тренирате AI, използвайки обучение без учител, вие позволявате на AI да направи логически класификации на данните. Пример за обучение без учител е AI, предсказващ вероятното поведение на уеб сайт за електронна търговия. Той няма да се учи, като използва набор от данни за вход и изход. Вместо това ще създаде собствена класификация на входните данни. Той ще ви каже кой тип потребители е най-вероятно да купуват различни продукти. И така, как работи дълбокото самообучение? Дълбокото самообучение (Deep Learning) е метод за машинно самообучение. То ни позволява да тренираме AI за прогнозиране на резултатите, като има предвид набор от входни данни. Както обучението с учител и обучението без учител може да се използва за самообучение на AI. Ще научим как работи дълбокото самообучение чрез изграждането на хипотетична услуга за оценка на цената на билета. Ще го обучим, като използваме контролиран метод на самообучение. Ние искаме нашият "оценител на цената на самолетния билет" да предскаже цената като използва следните входни данни (изключваме връщането на билети за простота): Летище, от което се излита Летище - дестинация Дата на заминаване Авиолиния Невронни мрежи Нека да погледнем отвътре в мозъка на нашия AI. Подобно на животните, мозъкът на нашия AI-оценител има неврони. Те са представени с кръгчета. Тези неврони са взаимосвързани. Схема: CS231n Невроните се групират в три различни типа слоеве: Входен слой Скрити слоеве Изходен слой Входният слой получава входни данни. В нашия случай има четири неврони във входния слой: летище, от което се излита, летище - дестинация, дата на заминаване и авиокомпания. Входният слой предава входните данни в първия скрит слой. Скритите слоеве изпълняват математически изчисления на базата на входните данни. Едно от предизвикателствата при създаването на невронни мрежи е определянето на броя на скритите слоеве, както и броя на невроните за всеки слой. "Дълбокото" в дълбокото самообучение означава, че има повече от един скрит слой. Изходният слой връща изходните данни. В нашия случай той ни дава прогнозната цена. Как се изчислява прогнозната цена? Тук е мястото, където започва магията на дълбокото самообучение. Всяка връзка между невроните се асоциира с някаква тежест. Този коефициент на тежестта диктува важността на входната стойност. Първоначалните коефициенти на тежестта се задават на случаен принцип. При предсказване на цената на самолетен билет, датата на заминаване е един от най-тежките фактори. Следователно невронните връзки на датата на заминаване ще имат голям коефициент на тежестта. Схема: CodeProject Всеки неврон има функция на активация (Activation Function). Тези функции са трудни за разбиране без математически разсъждения. Просто казано, една от нейните цели е да "стандартизира" изхода от неврона. След като наборът от входни данни премине през всички слоеве на невронната мрежа, той връща изходните данни през изходния слой. Нищо сложно, нали? Обучение на невронната мрежа Обучението на AI е най-трудната част от дълбокото самообучение. Защо? Нуждаете се от голям набор от данни. Нуждаете се от голяма изчислителна мощност. За нашата оценка на цената на билета трябва да намерим исторически данни за цените на билетите. И поради големия брой възможни комбинации от летища и дата на тръгване, се нуждаем от много голям списък с цените на билетите. За да обучим AI, трябва да му дадем входните данни от нашия набор данни и да сравним неговите резултати с резултатите от масива от данни. Тъй като AI все още не е обучен, резултатите от него ще бъдат погрешни. След като преминем през целия набор от данни, можем да създадем функция, която ни показва колко неправилни са резултатите от AI спрямо реалните резултати. Тази функция се нарича функция на грешката. В идеалния случай искаме нашата функция на грешката да е нула. Това се случва, когато резултатите на нашия AI са същите като резултатите от набора данни. Как можем да редуцираме функцията на грешката? Променяме коефициентите на тежестта между невроните. Можем да ги променим на случаен принцип, докато не получим ниска функция на грешката, но това не е много ефективно. Вместо това ще използваме техника, наречена Gradient Descent (спускане по градиента). Това е техника, която ни позволява да намерим минимума на функцията. В нашия случай търсим минимума на функцията на грешката. Тя работи, като променя коефициентите на тежестта на малки стъпки след всяка итерация на набора данни. Чрез изчисляване на градиента на функцията на грешката при определен коефициент на тежестта можем да видим в коя посока е минимумът. Схема: Sebastian Raschka За да сведете до минимум функцията на грешката, трябва да минем през итерации (да повторим) няколко пъти набора данни. Ето защо се нуждаете от голяма изчислителна мощност. Актуализирането на коефициентите на тежестта със спускане по градиента се извършва автоматично. Това е магията на дълбокото самообучение! След като обучихме нашия AI-оценител на самолетни билети, можем да го използваме, за да предвидим бъдещи цени. Има много други видове невронни мрежи: Конволюционни невронни мрежи (Convolutional Neural Networks) за компютърно зрение (Computer Vision) и циклични невронни мрежи (Recurrent Neural Networks) за обработка на естествен език (Natural Language Processing). Да обобщим... Дълбокото самообучение използва невронна мрежа, за да имитира интелигентността на животните. Има три типа слоеве от неврони в невронна мрежа: входен слой, скрити слоеве и изходен слой. Връзките между невроните се асоциират с теглови коефициент, диктувайки важността на входната стойност. На невроните се прилага функция на активация на данните, за да "се стандартизира" резултатът, излизащ от неврона. За да се обучи невронната мрежа, има нужда от голям набор от данни. Последователното изчисляване на набора данни и сравняването на резултатите ще помогне да се състави функция на грешката, която да показва колко AI е далеч от реалните резултати. След всяка итерация на набора от данни, коефициентите на тежестта между невроните се коригира с помощта на спускане по градиента, за да се редуцира функцията на на грешката.

Не съм съгласен относно понятието ЗДРАВ РАЗУМ - че такова понятие нямало и че било съчинено. То в общ смисъл - всички понятия са такива - съчинено-съставни.... Но в моето разбиране и опериране правя съществена разлика между знание и познание. Да знаеш нещо, не означава да познаваш. Познанието не може да се учи - учи се знанието. Познанието започва там, където е налице 'знание' - информация и памет за нея и обработващи модули за опериране с информацията и паметта. Познанието започва там - където е налице субект, при който знанието чрез взаимодействие със средата и неговото отражение, се полагат основите на 'продължаване на знанието" чрез натрупване и неговата проверка за валидация относно взаимодействието. Няма как ПОЗНАНИЕ да е налице без субекти, които именно те го генерират. Те обменят помежду си знание, но ПОЗНАНИЕТо се генерира само и изключително от самият "действащ" субект, натрупал достатъчно информация, но само като основа. Тепърва след натрупването й се започва нов начин на нейното интерпретиране, тя се превръща в нов тип подредена система от отражения и абстракции (естествено - за този, който си позволи и са му налице дадености)... В този общ смисъл и система на подреждане, направен за самия мен, от мен си - интелекта е свързан със знанието и знаЕнето. Докато РАЗУМА - е проява и е тясно обвързан с ПОЗНАНИЕТО. Именно сред процесите на ПОЗНАНИЕТО, са контекста и на понятието РАЗБИРАНЕ - за което вече написах. Това е израз на пътят на самия субект в обработката и синтеза на много широки абстрактни значения, паметови записи, наслагвания от тях, динамично изменящи се от хиляди условности и сигнали на средата и самият субект.... Тази пълзяща разширяваща се система от наслагвания, се реализира чрез дефинирането на увеличаващи се обратни връзки... Само напомням че това си е мое подреждане и социалните договорки по същите думички не изразяват онова, което на мен ми е нужно и се налага да си ги извеждам сам - за мое ползване, като следвам потребностите ми в опознаването. Пояснявам го за да няма обърквации, толкова характерни за хора, които въобще си прекарват очите по буквичките и си карат по инерцията на заучените си наготово значения. Въобще не съм съгласен с изложеното от Дора - относно социалното наслагване - като единствената форма на възможност за 'знание'. Знанието - да. Но познанието - винаги е нужен субект, който да го генерира. Генерираното може и да се споделя, но само чрез фрагменти, защото то е плод на синтез и неговата адекватна интерпретация не се прехвърля. Така плода на познанието се превръща в знание, учи се, запомня се, репликира се или се възпроизвежда. Но само това... Нещо като - да изпееш песен, която си написал сам, да вникнеш в музика, правила, форми, да ги развиеш през себе си, да се научиш и да пееш, да работиш и развиваш по това - и да реализираш "резултат"... А другото е - да чуеш готовият резултат от мп3.файл (вече само като запис). Тук по това вече са ясни разликите в позициите и те са налични заради разликите в отношението и даденостите на всеки от нас - като мироглед и взаимодействие - във възможно най-шикор смисъл. Знанието - е само за начално натрупване. То е само докато образува нещо като трамплин - за отскок. А много хора са неспособни на такава "генерация" и цял живот само учат и възпроизвеждат наученото. До тях наученото достига именно и само от социума - споделеното знание. Но това никога не довежда до разбиране, докато не се "отскочи"....

Вече не са проблем ресурсите... Вече не. колкото до проблемите - чрез ИИ ние, хората се опитваме да симулираме нещо, извън нас в опит да го изучим, да го опознаем, да го вникнем за да го контролираме. Не можем да го направим сами на себе си - търсим симулация, среда за експериментиране... Търсим начин мисленето да го алгоритмизираме, защото това познаваме, това можем да правим. Смятаме че и нашият собствен мозък прави същото, поне в принципно отношение... Вече е наличен специализиран хардуер - за процесите на ИИ. Неричат ги "невронни процесори". Има такива строго специализирани и самостоятелни. Или пък - като блокове сред другите типове схеми - в рамките на един процесор. Вторите се вграждат вече в телефоните - вече са второ пококление "невронни схеми". Разработката е опит да се симулира и наподобят многослойните връзки в собственият ни мозък (невронни мрежи)... Такива модули сред други типове модули са налични например в новите телефони Айфон (бионик А12), както и Хуауей (КИРИН 980), Ексинос 9820 на Самсунг и Снапдрагън 1085 - на Куалком. От друга страна - хардуерът - ок. Но програмните аспекти на ИИ също доста напреднаха - теоретиците вече залагат на "второ поколение" ИИ - както се посочва в статията. Не прочетох в нея че все още е голям проблем "паралелизмите" в алгоритмизирането и обработката - т.е. едновременната многослойна обработка - нещо което нашият мозък умее добре и се е развил именно в тази посока. Докато дигиталните процесори умеят само еднонишкови последователни операции в даден изчислителен модул, нищо че пък умеят да ги "редуват" по-бързо от мозъка. Може такива модула да работят и заедно, но основният принцип сред всеки от тях е нишково-последователен. Все още е проблем разработването и реализацията на "паралелността", въпреки че по това активно се работи. Невронните процесори, чрез специфична връзка между тях (невронни мрежи) подават възможност за паралелизиране и многонишкови операции, но софтуера... именно софтуера, на този етап все още е в криза... Идеята за т.н. ДЪЛБОКО ОБУЧЕНИЕ е опит на софтуера да представи възможност на самият софтуер да усъвършенства собгствените си алгоритми, дори и да пише нови такива, на базата на нарастваща широта в обработката... Разбира се, статията е популярна и доста повърхностна, като все пак - в популярното пространство някой се е заел да предложи фрагментарни опити да "обяснява" нещо си. Както каза Дора - вероятно има проблеми и с превода, както и списващият в оригинал, може би има и проблеми с разбирането. За съжаление са твърде малко хората които имат умението да популяризират научна информация, защото това е върхова форма на разбиране, за да се постигне форми на синтезиране и абстракциите извървят пътя от абстрактното, през частното, до конкретното. Аз в този форум съм чел само един единствен потребител, в който разпознавам подобно умение... Изисква се изключиттелна компетентност, но най-важното, рядкото - е "РАЗБИРАНЕТО" и вникването, широки познания за да се "свърже" с други аспекти на битието, за да се намерят подходящите аналогии и проявления в достатъчно широки контексти.... Ето това, последното - е все още недостъпно за ИИ. РАЗБИРАНЕТО - опитват да симулират и откриват що е то. Опитват да открият едно от най-редките явления сред самият човешки свят... И именно това вече - НЕ Е ТОЧНО "интелект". За РАЗБИРАНЕТО е нужен интелект, но наличието на висок интелектуален "коефициент" въобще не означава че е налице "РАЗБИРАНЕ"... РАЗБИРАНЕТО - е вече друга форма на проявление на ИНТЕЛЕКТА, но с нещо в добавка. Това е качествено нов начин на обработка на информацията... В самият човешки свят проявленията на същинско РАЗБИРАНЕ са твърде редки. Но именно това се смята за ключовото значение...

разбира се - съгласен съм. Самите потребности, обаче, имат постоянен, но и преходен характер и се изменят с условията. Така че се донаглася се от нуждаещите се - пак за същите цели. Може да са много неща, по много линии... Това го прави сложно-съставно. И както и е точният пример в темата - когато не им е възможно, хората търсят прости обяснения - с линкове и готови думи. Под предлог - че било научно. Ако не го прочетат никъде - значи не е научно. Това е съвсем подходящ пример, в конкретиката на думите ни.

:) Колежке, толкова сте предсказуема и елементарна, че чак са скука напъните ви към провокации. Обикаляте по темите където пиша, за да играете личните си сценки. Тънките прилагателни и етикети за ирония и омаловажаване са толкова умилителни, че от време на време чак ви съжалявам - като гледам упоритостта на личните ви битки. Жалка картинка. Жалко за образа на неуязвимата професионалистка, който градите. Може би наистина е труден живота ви, за да се стига до това. А може това да ви е по принцип живота... Всъщност ми е все едно... Вятърните мелници са отпред - воювайте си, щом това ви запълва....

Всъщност - конспирациите са И форма на социални приказки, които канализират вече създадено социално напрежение, макар че изглежда че се поражда ново. Но това е също форма на "разреждане" защото страхът вече е "канализиран" в определен вектор. Социално договорени версии за "истината" разреждат страхуването защото се подават прости обяснения за прости интерпретации за събитията и процесите в самия живот на субекта или групите от тях. По този начин социалната приказка сваля фона на неопределеността в битието на страхуващите се хора. При социални трусове и резки промени в условията и начина на живот, твърде много хора имат адаптивни проблеми. Това поражда страх и се появява нужда от облекчение от него. на преден план изплуват подтиснати страхове, които се проявяват като "паранои". Това се подклажда непрекъснато и се използва по сравнително прост начин, групи и субекти, които гонят определени социални и лични цели. Параноичните хора водят важна лична и групова битка - това е да представят параноите си като логични и рационални процеси. По този начин маниите се извеждат извън човека, като се проектират като 'истина'. механизмът на параноята е прост - тя е израз на страхове и стартирани от тях защитни механизми. По принцип параноята е привиждане на опасности там, където те по принцип не съществуват. Но е важно страхуващият се субект да привижда страховете си в обекти - по този начин някъде дълбоко в несъзнаваното си той играе сложна игра на привиждане, на принципа - "като го предвиждам, значи така мога да се опазя". Също и - "най-голямата опасност е да не знаеш откъде, откого и как те дебне опасността и враговете... ". затова се измисля и се конструират версии които да съдържат първо прости обяснения от личен характер, после - от групов характер... За целите на социалната тревожност се конструират системи от прости обяснения, основани на "свой - враг", "кой, кое кои, какво - са виновни за това че се чувстваме застрашени и несигурни. Защото когато се нарекат "виновниците" се придобива усещането че след като вече "знаем", автоматично пада прага на тревожността и страхуването. Понякога - обратното - покачва се, особено ако "обяснението" за "виновния за нещастията ми/ни" има и по-сериозен образ, дори и с демоничен и властов характер... Дори в християнската митология е наличен такъв "властен общ враг, който ту е като всесилен, ту се представя като "победим" чрез условията да направиш това и това, да не правиш друго... Тънък е момента - коя е границата. Страховият фон се разрежда но не трябва да е прекалено, защото страхуването е най-мощният използван регулатор за социалните процеси ( в колективен и личен план) - защото той е универсален за всички хора, навсякъде по глобуса, всеки миг. Така, че едни системи използват да свалят страхове, а друга част от системите - да ги поддържат... Така, че конспирологията е обикновена система от сглобени парчета подбрана информация и повърхностни интуитивни схващания - за да става за съответни на това потребители. Битката е човешкото същество да се "усеща добре". Ако не се усеща добре - да му се обясни защо, как, и кой е виновен. Няма място никакъв рациум и критичност в това - рациума се имитира, чрез самото конструиране. А критичността - няма как, тя пък се насочва към всички други "версии" на обяснения на света и битката между идеологиите става - кой ще предложи подходящи версии на обяснения, за повече хора... Колкото повече - толкова повече сваля напрежението, защото когато един вярва в същото като друг - това се приема инстинктивно като "свой" и той представа да е враг и да представлява заплаха и опасност. Става разбираем, предвидим, може да се сътрудничи с него, може дори и да му се довериш... Това допълнително се засилва, когато такива са не двама, а 10, 1000, или милион... И все повече напират да са единоверци и единомислещи, защото това е въпрос както на лично усещане за сигурност и оттам - ползата... Въобще - нещата са сложни - особено ако се вникват в дълбочина... Но всички те се коренят в човешката психична вселена - лична и групова.

целта е смесица от психология, потребности и ползи... Всъщност е просто - за да се изведе целта, се извеждат ползите. Колкото до плоската земя - най-отявления изживяващ се гуру сред "народа" е Стамат - може да бъде намерен блога му с търсачка... Предупреждавам предварително че е смешно и жалко, но това е психично явление - конспирациите имат своята психична почва и точен таргет. И дебати с фанатизирани хора - са невъзможни и са празно губене на време... И в този форум достатъчно добре си личи същото... Тук не виреят фанатиците в "плоската земя", но пък други форми на идеологични радикали - са направо в царството си. А е весело явлението - радикал в една идеология с която той е формирал идента си, оборва други радикали - в други идеологии. Според него - винаги "ония, там" са радикалите, те са нелогични, те са вярващи, те са фанатици, достойни за ирония... Но не и той - той си е ок. А за всеки фанатик ( и НЕфанатик) е в сила същото... Всичко това са психологически механизми и не става за теми които нямат нищо общо с тази посока. Но най-важното - самите такива подобни теми - се отбягват, защото както и навсякъде, и този форум се списва от хора, и те също са подвластни на вездесъщите идеологични и доктринални намеси и влияния в идента си... Нищо че уж става въпрос за 'наука', но става въпрос за човешки явления. А те... :) са малко далеч от възможностите да бъдат обяснени "научно" в психично отношение.

винаги с мярка... Това е за мен основен принцип. Разбира се - говоря само за себе си, а не обобщавам до абсолютизация. Целенасоченото внимание - е чудесно когато е нужно да се задълбочава. Но то има един проблем - скъсява периметъра. Кон-центрация - дори буквалното значение от семантиката на думичката е - ограждане и фиксиране към 'център". Когато е нужно да се задълбава в едно нещо... е чудесно, защото фиксирането изключва нежеланото, за да остане в полето на вниманието само онова, което е обекта на опознаването и осмислянето. Аналогията на концентрацията в логиката е - АНАЛИЗ. Ако фиксацията стане "прекалена" се стига до блокажи и зацикляния. Дори и в ежедневният живот на обикновените хора, това става проблем и ако не се изключи фиксирането, може да се превърне в мания или обсесия. Целият вътрешен хоризонт се 'свива' до фиксираното и то сякаш запълва всичко "отвътре"... заради това дори в ежедневният живот - се препоръчва на всеки "зациклен' да се "отнесе" и да се научи да 'превключва' към "други центрове"... Това е умение, което се възпитава... Да напомня и друго - фиксацията не е само по отношение на мисленето, а и в Е(моцио)-световете. Фиксацията е израз на естествени невронни контролни и защитни механизми, съпровождащи поддържането на био и психо-стазата. Те дори са и част от оцеляващи стратегии, защото например хищниците по време на лов, "фиксират жертвата" и целият свят, сетивност, възприятие, физиологични промени - всичко се затваря само "в един обект"... Така, че - МЯРКАТА - е основно мое напомняне. Концентрирането е чудесен похват, особено овладян. Но това не е единственият похват - за други цели - за СИНТЕЗА, е нужен обратния процес. Например в техниките за управление на съзнанието само първите стъпки и входни етапи е фиксирането чрез изключване - към един център. Така се и нарича - "центриране". Но после - след овладяването му, следват обратните стъпки - фиксиране и задържане на вниманието в ДВА обекта (а не в един). После - в три обекта... После - във все повече. Това е процес на овладяване на вниманието, но без изключване, а сред все по-големият поток на връзка с това около нас, и в самите нас... При "разширяването" се дава възможност на осъзнаването да премине в режим "СИНТЕЗ". Но дори това не е краят на "пътешествието" в управлението на осъзнаването. Следващите етапи е - синтез на двата принципа - фиксация (центриране) и разширяване - едновременно... После, нататък - има и друго... И така - пътешествието няма край... На всеки от тия етапи са налични спирачки, ограничители, бариери и стопери. Налични са версии на оправдания и обяснения - защо е важно да се спре, да не се продължава (ако въобще си почвал)... Всъщност - това е със всяко нещо, във всеки етап по пътя на развитието... В този смисъл - каквото и да е - винаги е само "фрагмент", ако се фиксираш. Фрагментите са нещо чудесно, но те имат съвсем нов смисъл и значение сред "голямата картина"... Така че - и голямата картина, но и фрагментите - всичко има значение, защото всъщност те са едно и също нещо, през различни переспективи и "ъгли" на отражение...

ако са в сходство с неговата инвидидуална нагласа. Ако са със социална нагласа - му казват че в социалния им договор, вече са социално приети версиите на "всички отговори" - да ползва и в никакъв случай да не си въобразява че той е нещо и че това, дето се мъчи е утопия, отклонение... Да вземе да прочете договорено приетото - като тях - и всичко ще му стане ясно. Нали динамиката на темата досега, вече показа достатъчно...

Напълно съм в сходство с горното... Асоциации - по памет. Асоциации - по взъприятия, при отражение, при изразяване... Прескачането е нещо естествено. Превръща се в техника и прийом, когато се постигнат форми на управление в нея. Управление - дори и когато е налице "изключване" от основното... но с нужното "завръщане" в него. Има и налице техниката за осъзнаване - когато се отклониш, и последват "асоциативни скокове", да приложиш "огледално завръщане" - обратно по стъпките на скоковете... И много друго...

Аз също смятам че интроспекцията е само помощен инструмент. Но аргументите за това, през моите очи са съвсем други, и то в съвсем друг, практичен план, а не с тия принципни изводи, които по-горе се цитираха. Най-общо - психодисциплините са социална форма на познание, конвенционално обединено като "наука". За да са налични социални ползи, за да се учат, за да са част от социалните отношения, социални наслагвания, социално да се отработват... те имат за цел по-общо изведеното социално средностатистическо ниво на психеса в човека. Това няма как да кореспондира с крайно редките човешки индивиди, които проявяват специфични качества и дадености, и развиват посоки в познанието, далеч надхвърлящо общото средностатистическо ниво. такива индивиди генерират познание, което няма никакво отношение към общата социална маса на останалите. Аналогията, в съвсем прост пример - съществуват крайно редки болестни състояния, които са изведени, открити, имат си имена... но за които не се развиват терапии и има твърде редки насоки в изследванията им - именно защото нямат достатъчно социални ползи в по-широките социални маси... а не че не са болести, не съществуват, че са нелечими. Трябва да се има предвид че е налице условна РАЗЛИКА - когато е налице переспектива от гледна точка на социума - отделния индивид в него няма никога силата и възможностите на цялата група. Отделният индивид в групата няма по-голямо значение от групата. Всеки опит той да си присвои такова значение среща отпора на цялата група. Това са колективни правила и са част от колективната динамика в отношенията и процесите. Но това не е единствената възможна форма на битие, нито единствената възможна гледна точка и координатна система... И социалната форма на познание, не е единствената форма на познание... Така, че - самата идея за 'интроспекцията' не е идея на Вунд, нито той е някакъв неин основоположник. Нито Ницше, нито Юнг - са някакви силни оригиналисти. Те просто внасят и пренасят на "западен език" някаква от безбройните вариации и компилации на източните форми на познание, в което ЕДИНИЦАТА човек, като ИНДИВИД носи основното значение и отговорност за битието си. (разбира се, при определени условия и условности). Отработена форма на познание, реализирана на основите на вътрешни качества, основани на взаимодействието между субекта и средата му, както и на процесите в самия него - са крайно редки форми на проявени качества и възможности. Разбира се, те могат да се развиват, но чак когато са намерили начин да се проявят. Това са крайно малко хора на планетата, статистически спрямо останалата маса хора, те са направо като "несъществуващи". Но тяхното значение за социума е много голямо - от гледна точка на социума. А от тяхна гледна точка - това, до което те достигат и развиват, в по-голямата си част въобще не кореспондира със социума и не стига до него... И още нещо - дори и сред социалната наука, основни пробиви в нея правят личности със специфични качества, които не са никак от "средностатистическото ниво"... Но да не изместваме повече темата...

еееее, те тука вечееее... Тва с ползите - само за четящите... а лично на мен - никакви ползи - е малко шехерезада-пинизи. Това да слуша човек личните разказвачи на личните си библии - няма по-големи алтруисти от стремящите се към доброто и светлото и помагащи на всички страдащи... направо мярка за алтруизъм може да се превърнат няколко ника и криещите се зад тях, нищо че и едиин криещ се, разполага с доста никове, на доста места, по доста форумни театри. Разбира се, че в личната си приказка всеки сънуващ я напира да е "добрият"... колкото може - да е по-добър... И е ясно колко е важно "добрият" да се позиционира като такъв, чрез задължителните за случая "зли образи" ... И е ясно според какво и кое... и кого. А това е и пример как "знаенето" на психологични концепции с нищо не променя осъзнаването относно "участието" в личната приказка и значението й да е "шелтер" за спасяващия се. Колко много позитизивъм имало по вселената... Прочетената по-горе декларация отново ме довежда до умиление и просълзяване, и съжаление - как пропуснах тия ... "евентуални ползи". Въобще - в тази тема, аз съм пред прага на един дълбок екзистенциален катарзис И да не се забравя, че в една приказка се разказваше за едно "дървено човече", на което при всяка лъжа му пораствал носа.... Те алегориите са за това, поне за напомняне - евентуално, без полза.

Дора, нали вече се откри тема за Юнг, моля ви нека има някакъв ред сред форума. Пишете там в темата, нали вие самата написахте "че ви е интересно".

оо, няма смисъл да се притесняваме за... "клиентите". Да видим Стрезов какво ще направи за да "разкрие" престъплението.

Малко анимация за запознаване с основните елементи на мисията ХАЯБУСА 2, механизмите и програмата на МАСКОТ.

Хихи... а пък това не е вярно. Въпрос на типология на личността е. Всъщност в биографиите на изявени имена в познанието, се среща често именно особеността - че въпросните субекти имат проблеми с "малките битовизми", дори не само с тях, а и с лични отношения от общите социални роли...Но нямат никакви проблеми с менталните казуси... Явлението - клюкарстване, също тук доста се преекспонира. То е обикновено поведение, нужно на участващия в него, с психични регулативни и "разтоварващи" функции. То произхожда от непрекъснатата социализация на субекта и проявява през намиране на "дефектите" в ролите на други в социото. Но клюкаренето не включва само непосредствения кръг от 'другите'. Във форумите теми от общ, дори политически характер - са също основани на клюкарстване, макар с елементи на "аргументи и доказателства". Твърде сходно на клюкарстването е "политиканстването"... Нищо от това няма връзка с интригантстването... Иначе извеждането следва логическа и смислова линия и визираните "неточности" са само фрагмент, нужен за тази цел. Освен това е с вещина и чудесно слово - последователно и издържано - като за илюстрована книжка. Дори не предполагах че обикновеният казус с "чистенето и чистника" може да се разкаже толкова нагледно и толкова добре, и с толкова точни думи. Разбира се - в по-общ план е налично едно несъответствие, твърде важно. А то е - че се представя всичко това като "проверка", чрез уловка във въпрос. Обаче - анализа на комуникацията води в съвсем други посоки и е налице значителна разлика между "заложеният въпрос" и обменът, с посоките, в общата схема. Или с други думи - зададеният въпрос, който се представя като "уловка" и "проверка" не кореспондира с "линията" която "тече" в комуникативен план и Отговорилият постави мислите си в съвсем друг план, в съвсем други казуси. И възниква въпросът - какво точно "улови" и "провери" Задаващата въпрос-уловка, след като са налице значителни разлики в 'нишките"...

упражнява се, колежката. Не й се сърдете, тя просто гради образ. А и вие непрекъснато й създавате стимули, и го правите доста "тънко" и добре, а тя си реагира по схемата Експеримента с 'отворената целево, тема на Юнгианците' е много важен. Поведението в нея ще е доста показателно за няколко основни нещица - точно за пишещите я. Иначе са чудесни книжовници... обаче личното поведение... и книжките и декламираното... и декларираното... са като вселена с три полюса, всеки от които е с тежест на "вселени"... засега - без всякакви мостове между тях. Освен това, за мен са интересни дори контрастите между последните няколко поста. От една страна - размишляващия човек, който си задава въпроси... Размишление чрез въпроси и търсене на различните аспекти на самите въпроси, линиите им на смисъл, на значения... И тия, дето непрекъснато дават отговори - заредения човек с отговори... Готови отговори, на готови вече въпроси... С личната идея - ако достатъчно сте чел, вече ще имате всички нужни отговори... И се предлагат книжовни отговори, ползвани за личното битие, и с ясното усещане че биха били достатъчни за всеки друг субект. Дори настояване - че има отговорите, че те ги знаят, защото са ги прочели и на тях им е ясно... Дори и на тънката закачка по-горе "какво би казал Юнг за ..." Не се усещат реагиращите, защото вие много лекичко и тънко сервирате стимулите си... За което ви поздравявам... Моята роля в случая беше да привличам "огъня" и конфликта върху себе си... и... така дотук. Иначе чудесните книжовни "психолози" са напълно слепи каква е точно тази тема, какво е значението й за нейният автор. Което рязко контрастира с парадокса как и психологията се е превърнала във философия, защото психологията вече има книжовници, дето я "знаят". Но изкуството е в приложението и прилагането на знанието. Чак тогава се започва нишката на познанието. А на книжовника е достатъчно че знае. Какво знаят - знаят казаното и написаното от други, дето разбират. Но знаенето на нещо, не кореспондира с разбирането му. Не я разбират - както междупрочем е и за всяко друго направление, вкл и философията. Точно тия хора тук, които изключително много парадират с книжовността си, нямат нито един личен казус, сред който те да са проявили личното си разбиране. А то няма как да се скрие... и каквито и имитации да се представят - гърмят. Иначе типичния книжовнически образ предлага дискусия с написани слова - вижте това или онова, прочетете този или онзи, аз ще ви излезна с юнг, а ако ви опонирам с филанкишиев. Дори личните му думички са заемки от наученото. Пък и е естествено, защото той самият е съставен от наученото и разни индивидуални положения... са му напълно излишни, а и невъзможни. излизането на който и да е казус от полето на наученото... и създава дисонанс, почват се реакции... ръ Много съм ви благодарен за тема като тази. Защото именно тема като тази носи полезността за мен.

Да, класификацията е част от опознавателния процес... Но опознавателните процеси не са само класификации. Още повече - че в абстрактните понятия е доста сложно да се класифицира освен условно, с една или друга цел, спрямо една или друга конкретика... А ниво адвансид в това е 'динамична класификация", (за разлика от статичната) в която са включени условностите и се взимат предвид колкото може повече от общият пакет относителност, контекстуалности (релации)... Нивото на сложност на опознавателните процеси неизбежно води до понятието "релативно мислене", а неговото "по-горно ниво" нарекох за себе си 'комплексно мислене'... И т.н. (като това е пак вид "класификация") Пак за целите на работния процес.

за нуждите на всяко съждение се налагат подобни похвати - призвани да се извеждат сходства по подбрани признаци. И двете са условен избор, относително, спрямо даден работен контекст. Само по себе си е точно това - ментална техника. Нищо не означава, нито е доказателство - тя е просто прийом в мисленето и съжденията. За да се спази баланса обаче, е нужно да се прави същото... но с обратен знак, дори едновременно със "сходствата" да се извеждат и разликите. А това вече е трудно, защото подмолно инстинктивни уклони, играят в полза на "сходствата" и бързите и лесни изводи от тях. Даниел Канеман нарича тия уклони "бърза система за съждения"... И те са израз на атавизми и инерции, като все пак са имали, имат и сега своята роля. Но не и да са единствени, защото те имат доста ограничения.

Юнг попадна сред тази тема заради "феновете си", които преживяват като преживят мислите на идолите си. От друга страна - същите фенове чрез вълшебството на Аха-ефекта преживяват един чудесен пречистващ катарзис и откриха че е възможно да си отрият самостоятелна тема, касаеща онова, което силно ги вълнува. Най-после, алелуйа, еврика... !!! Да им честитим за което и да им пожелаем успехи в предъвкването и повторенията ... щото това давало възможност да си "говорят на един език" - нещо от което те упорито търсиха и настояваха до изнасилване, защото без него не им е възможно да обменят. То и феновете на Левски са така - сплотява ги общият идол и сходството дава възможност за образуване на групова динамика... В християнски форум или храм - е същото, на същият принцип. Както и да е, но дълбоко приветствам изводите и извежданията на колежката Шпага, която просто изгря за мен в нова светлина с тия си ..."възражения", защото свалиха летежите и заземиха отново съжденията в темата - към посоката на здравия разум. Време беше сред дамските никове да се открои нещо "различно" в писането, че безкрайните повторения на куплети и припеви, написани от текстописец и композитор направо изтъркаха плочата и само изхабяват грамофона с "бръжденето" си. "Старите шлагери" за някои ще си останат любимата им музика, от друга страна - дори и те имат нужда от "качествени изпълнители", а не само от нестройни тананикания, сякаш са в караоки-бар.

каква "надежда"? Защо ти е "надежда", след като дори ти самият правиш всеки миг изборът си - да избереш идеологията. Всеки миг, всеки един от нас. Защо ти е надежда - за ЗДРАВ РАЗУМ, след като това е "тежкият избор". Той не предлага удобство, не предлага яснотата и комфорта на идеологията. Не започваш с него живота си, не си идентичен с него, не се самоопределяш кой си - чрез него. Не определяш кои са ти близките, не го ползваш за координатна система и после само цял живот да надграждаш... В надграждането можеш и да ползваш интелект, но той е с подчинено значение, защото идеологията идва още с раждането ти и "заема по подразбиране полагащото се празно място" в теб, като го изпълва и така и "теб самия" те създава - кой си ти... Нещо повече - ти не разбираш дори и че "НАДЕЖДАТА" е свързана изначално с идеологичното. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ не му е нужна надежда! Не, и ако ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е управляващото звено, надеждите, мечтите, желанията, инстинктите, импулсите, нагласите, инерциите... - спират да имат водещото си управляващо значение. Не изчезват, просто спират да бъдат основните. Това е огромна промяна. Това е фундаментално "преобръщане" отвътре. Нямаш дори идея за същината на това кое точно се нарича "ЗДРАВИЯ РАЗУМ да е управляващо психично звено", защото на него гледаш просто с очите на идеологичното, което всички попиваме. Именно заради това "изборът е предрешен" и той би бил "ИЗБОР" само когато даден субект стане достатъчно зрял, с достатъчно натрупване и наслагване... за да стане възможно той да направи... "избор". Най-важното в този избор е, че той се прави от завареното положение - а то е идеологичното ни ядро - от тия около нас. За всеки един така почваме живота си и оставаме това да надграждаме цял живот, защото с него определяме личния си образ на АЗ и оформяме ситуирането си сред света, хората. С него задаваме целите си, мечтите си, стремежите си, задаваме посоките на битието си, дава ни опората от която всички се нуждаем, дава ни обяснения, оправдания, кое какво е, кои - какви са, дава ни чувствения ни свят да ни определя от първото взимане на въздух, защото природата така е повелила и начертала - поне в началото, защото няма какво да е друго. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ... е само пожелание, което може, някога си, евентуално... да се прояви, като се прояви... Но веднага се сблъсква с "граници" и забрани да се простира върху заварената вече "лична идентификация" и "принадлежност към..." Няма значение че това е условно - според една или друга идеологична система, но всичко, с което всички четем това тук - дължим на ИДЕОЛОГИЯТА пропита дълбоко в нас и чрез която задаваме нещото, дето го наричаме ЖИВОТ. Мислиш ли че при това положение си в състояние да "избереш" ЗДРАВИЯ РАЗУМ. И да го направиш, ще е само на фрагменти, ще е само "на парче" - когато е достатъчно "далеч" от личната идеология, според която се самоопределяш. Ако въобще си стигнал да четеш тия думи, толкова накрая и "не си се изгубил още от началото", би трябвало да се усетиш че... да се откажеш от ИДЕОЛОГИЧНАТА НИШКА В СЕБЕ СИ е едно "малко умиране"... Личните ти психични защитни механизми не биха го допуснали и те ще се борят, защото тия механизми, се оприличават на ТЕБ. Те - не са "те", а си "ТИ" и ги наричаш АЗ... Има в друг раздел една малко наивна тема - "отмират ли религиите"... Не, религиите са идеологии и се сменят само системите от тях, но не и потребността. Докато я има - идеологиите ще ги има, ще се сменят само обектите за вярване и приемане, системите за готови обяснения - в съответствие според нивото на възприятие и отражение на самия им потребител. А това е масово... Масово е и сред този форум, защото и в този форум пишат хора които и да говорят за наука, те правят лесният избор "да я вярват". Дори и в малък фрагмент от живота си - си позволяват да са "разумни", но живота е широк и голям и науката не стига за "всичко", и защото не могат без да вярват. А здравият разум - ако е наистина РАЗУМ - неминуемо ще стигне до "вярата" в субекта и ще я подкопава. И ще започне неминуемо трансформацията, както и неминуемо ще се включат и защитите против нея... Написал съм го - не само ти няма да го разбереш, един ще се е зачел в едно, друг - друго. Но това няма особено значение, защото така или иначе изборите ги правим всички - без изключение. Вкл. и АЗ самият... Да - аз съм навлезнал в този проблем от над 3 десетилетия. И все още се ровя в дълбочината му. Заради това си позволявам да пиша - не от празни приказки, а заради изминатото от самият мен - в посоката на "личният ми избор" кой съм аз. Тия думи нямат стойност за хора които не са се ровили по-надълбоко и така ще си останат - просто думи, които дори няма и да се прочетат. Тук става въпрос за самият човек, не за наука, не за теории, не за приказки или концепции, не за философия... Разбира се - всичко това е само и единствено през моят поглед. Това не го е пише мастит титулован или хабилитиран учен, с амнайсет дипломи и сертификати и още толкова титли в няколко адемични университети. Пиша го от името на откритото през личният си избор и няма стойността просто да бъде прочетено, запомнено или репликирано... И никой няма как да го ползва за тия цели. Заради това то не носи никаква полза на "идеологичните хора", дори по-скоро им създава дразнител и стартира защитите.

най-после доживяхме евриката. След като толкова пъти беше намеквано, директно напомняно... най-сетне - алелуйа. Сякаш досега нищо не е станало, не се е писало, нищичко... най-не мога да разбера безпомощността в някои съвсем прости положения - това да си отвориш сам тема която те вълнува, която намираш 'ближни' и да си пишете там до замайване. Било интересно - чудесно. Форума го позволява лесно, нещо повече - дори го толерира и би се приветствало в общ смисъл за да се чете от колкото се може по-широк кръг читатели... Но не - търсят се теми в които да се "снесе личният интерес" в тях , като кукувиците, и да се разтегля до безкрайност въпроси които нямат никакво отношение към основната тема, само заради личният интерес и "интересно да става". Нито една психотерапевтична теория не може да се счита обективно че "работила". Ако беше така, отдавна щяха да се кротнат на една и да се спре с това "творчество". От друга страна - роенето на психични теории, говори само и единствено в полза на основен извод - че продължава упорито да се рови в психичното. Което означава че всяка "теория" от визираните по-горе, всъщност е фрагментарна и няма как да "работи". И обикновеното другарско "споделяне", и изповедта или прошката или признанията... всички те "работят" за някои, за други - не става. И въпросната теория на ЮНГ - кое й е работещото - че колектив от Швейцария направил студия за изводи чрез статистически анализи, защото това му била задачата... Статистически всеки може всичко да изведе, статистиката е само инструмент, само насочваща, само помощна. сама по себе си не виждам как да се ползва за 'доказателство'. не само на ЮНГ - която и да е друга "теория" работила за някои, с някои специалисти... С други - не работи. А и нещо важно - не е достатъчно само "теорията", в професията психотерапия. И много научени теории да владее някои си хабилитиран, това не е гаранция за никакъв резултат сред пациенти. Но пък е гаранция че могат да се разтягат локуми, да се пише по списания, да се говорят празни приказки до безкрай и да се изнасили докрай огледало за личният компетентен и велик образ - на психотерапевт... каквото тук са някои съвсем конкретни и частни случаи. Личността на психотерапевта е от първостепенно значение. Личността на пациента - също има значение... Има значение и наученото, но не като запомнено, с цитиране и позоваване, а най-вече разбирането. А именно това е огромен дефицит - не само сред кандидатите и претендентите да са 'прихотерапевти'. огромен брой пациенти вече са се разчели по безйкрайната информация и личните им защитни механизми вече са си намерили предварително стратегии срещу намесата на психотерапевта. Огромен брой :"терапевти" всъщност нямат никакво вътрешно отношение и дадености към това защото не им е призвание, нямат качества, но намират чудесни ниши за лични компенсации на дефицити, защото самите те всъщност са "пациенти" и припознават психодисциплините като личен израз на вътрешен дисонанс, в търсене на привиждане - като не мога да помогна на себе си - ще "помагам" на други хора да го превъзмогнат. Това е масово явление, а не просто отделни частни случаи. И точно тематичният пример е образът на 'типичната професионалистка', която дори не е в тази професия като свое призвание, но е намерила свой вариант на "ШЕЛТЕР" в нея. Това са големите проблеми на психодисциплините - човешкият материал и огромните комплексни условности, заради които "сработвало" нещо, за някого си, според конкретиката. Теориите са нищо - пред сложността на съчетанията на условия и дадености, от толкова много елементи, от ТРИ ВСЕЛЕНИ - двете на клиента и терапевта и обективните нива, условия и безкрайните съчетания от тях...

Според мен - обобщенията не са на "науките". Тук няколкото "фенове" си разказват приказки и легенди помежду си, а отгоре на всичко - все пак ЮНГ също е бил личност, нали? Преклонението и идеализирането не са проблем на ЮНГ, а са частни случаи на потребителите на идеите и вижданията му. И все пак - всички последователи са така, на който и каквото и да е. Няма никакво основание размишленията на ЮНГ да се приемат за каквато и да е "истина". Те никога няма да бъдат доказани с каквото и да е. В размишленията му са налични "скокове", голяма част от тях имат окултен, дори "надчовешки" характер и са невъзможни за извеждане с логични инструменти. Самата личност ЮНГ е бил с такива... да ги наречем - "интереси" и увлечения. Като форма на лични размисли - са чудесни и пълни с проникновение. Но не и за научна сериозна конценция с липса на каквито и да било практически насоки и ползи. За времето си - е било чудесно и много напредничаво, рязко контрастиращо с фройдовата концепция. Значението им - е сериозно, защото на тяхна основа се пораждат доста други "течения", та и до днес. Днес - нямат никаква друга роля, освен нужното на множество хора да си обясняват света и живота. Тия, същите, правят така с всяко друго, с всеки друг - идол... за тях няма никакво значение - важното е да е с достатъчно социален ореол и да върши работа да получат нужните им обяснения с достатъчно "мъглив" характер, даващ възможност за широки форми на лична инитерпретируемост и фантазиране. заради това е и цялата игра на Юнго-маниаците в темата, изнасилвайки я непрекъснато в личната си посока.

Искам да допълня и следното: Влиянието на идеологичния елемент сред социалните отношения, започва в корена си от отделната личност. А това означава че започва и сред всеки един от нас - четящи и пишещи... и всеки друг. Въпросът за избора между ЗДРАВ РАЗУМ и ИДЕОЛОГИЯ е предрешен и той се задава в психичния ни свят още след раждането ни. Цялото ни израстване поема от идеологичната храна, която е навсякъде около нас и се учим самите ние как да я консумираме, да усещаме чудесните ползи от нея по отношение на изживяването, на компенсацията на неща, които ако я няма идеологичното - ще бъдат в дефицит. Но с най-голямо значение е - че чрез идеологичните механизми, сред всеки от нас се отваря възможност да се създава изместена реалност. Това е както полза, но се превръща в проблем. Но ползите са толкова много... че са се превърнали в нужда, дори в остра потребност. И превръщат в зависимост нуждата от идеология, за сметка именно на ЗДРАВИЯ РАЗУМ... Всичко това не се случва "някъде си, по гората", а това е сред всеки един от нас, тук и в момента. В горната статия е само леееекичко засегнат основен екзистенциален казус в битието на всеки и това ще е "буря в чаша вода". Защото тия казуси нямат решение в социален план, а само в личен... И то в крайно малко отделни индивиди биха направили узрял избор - да оставят идеологичния елемент с който те идват задължително и който е естествено попит още след раждането на всеки. А да "отплетеш това от себе си" - е гигантска задача, която отгоре на всичко създава и проблем за съответния избиращ го индивид, защото веднага започва да се различава от групата. В края на тия ми думи - ситуационно и синтезно погледнато, колкото и условно да е, ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е само пожелателен идеален елемент, в човешкото поведение на личности и групи... НАУКАТА само ще се бори с това, но и наука се прави от хора. А хората, избрали и възпитали здрав разум в себе си, като основен техен житейски показател - са изключително редки... Така ЗДРАВИЯТ РАЗУМ се превръща в една колективна фикция и идеал, за които само се говори, и до голяма степен опасността е науката също да се обгърне от идеологичен елемент - както и всъщност за толкова хора именно така тя има значение. В настоящият момент - здравия разум, всъщност не е налице като основен и управляващ "елемент" в психичния живот на всеки човек. Неговата роля се свежда - да е инструмент на идеологичните процеси, вътре в самата личност. Ако здравият разум се остави да бъде водещ, първото нещо, чрез което той се проявява е именно - преразглеждането на идеологичната вътрешна картина, сред която живее самия субект. Това е нещо като "начало" и именно в това е "ИЗБОРЪТ", защото става налице конфликт - ЗДРАВИЯТ РАЗУМ веднага започва да деградира готовите изградени идеологични схеми в която всяка личност се позиционира и ги ползва за координатна система на всичко битието си. Настъпва разрив и този конфликт е остър - именно това е мигът на избора, защото ЗДРАВИЯТ РАЗУМ отнема удобството и комфорта, градени с години, запечатани с вече формирана идентичност...