ramus

Каква е "волята божия", колежке? Как архетип може да "познава", да знае, нещо си (нюансите, тъмни или светли страни)... как въобще е възможно архетип, който е просто символно условно обобщение, да "разбира", да осъзнава или не, да се нарече "себе си". А дали се жени, яде, ходи до тоалетна, или плаче като чете за пепеляшка? Много ли се е сърдил на мама и тате и е искал да лети, да мечтае, да желае, да иска и стреми... Вие просто нямате идея какви глупости творите. Карл е писал тия неща преди век, съобразно културния си и исторически контекст. Вие като допълвате отдолу, още нямате идея коя година е днес, какво са постигнали хората, какво са открили... А пишете тия нелепици като че са за деца в неделно училище, или на сбирка на църковна неделна служба. Аха - сравняван с "прометей - не става ясно от кого и защо - по какви критерии, защото разликите са направо качествени... Но пък и всеки може да си пише нелепици, след като не носи отговорност за тях. Защо да не сравним луцифер ламята от приказката за "братята и... - ама разгърнете се, таман сте набрали инерция. Пък и има и теми за лично творчество... И без това сте орязана от извеждане и синтез - съчиненията от произволни аналогии могат да минат за лично творчество - за него няма критерии, няма аргументи, няма насоки или системи... И биват "наказани"... от кого, колежке - от бог ли, или от някой всесилен всемомъщ всевладелец... Вие - как мислите - да не би да сте "наградена" - от същото или същия... Уникално падение можете да реализирате като се пуснете по пързалката ... А и го разказвате с плам, с хъс, направо приказка за деца. Леле - колко сте академична и научна. Но е и смешно. А и прилича на ученическо литературно есе, на тема Юнг. Но смисловата и логическата му стойност удря скалата на тъпомера. И... да не забравите с продължението да допълните - че грешка и инерции предлагат само една интерпретация на основните архетипи. Например - луцифер, всъщност никъде не се говори че е мъж. И в края на краищата - бог не е възможно да е имал само синове и защо все пак да не се предположи и че е жена - луцифера. А защо не и прометей - да е прометея. Защо пък да не са богини... дори ще се намерят множество подходящи аргументи - в тази посока.

екстра е - за детския ви емо-свят четете и повтаряйте колкото може повече. Но не помага. Голо мантруване не е помогнало на никого, с нищо. Нито прочувствените слова. С тях се почва много в "първи стъпки" - всъщност вие сте още в тях, но имате проблем и много избързвате да го играете на пораснала. Пък не става. Прегръщайте, просълзявайте, милвайте, спасявайте или помагайте, обиждайте или се обиждайте... Доста меко стъпвате... направо "на пръсти", тихо-тихо. Какво е това "положително отношение", точно какво е? Говорене от името на Юнг, или произволното цитиране, с това че на някой му харесали статийки и получил пристъп на удоволствие... Това че някой назубрил буквички и много му харесало какво точно чете? Кое от това е точно "положителното отношение? Това е безхаберие, ако не е ползата за изживяването минава и заминава - някакъв си там, дето писал. Без полза дори няма да го помни кой е бил... А с ползата - особено споделената полза - направо става икона и почват мравките последователи... с "положителното си отношение" и дъвченето какво бил казал, написал, мислил - ама мравченото им шушкане, да става за помежду им. Но безхаберието си личи по липсата на делата - празни думи, каквито днес, такива утре, каквито са били вчера... и завчера. Минали и заминали - важното е да доставят радост, благост, кеф или възхита, вдъхновение или утеха ... каквото и да е. Важното е да носят нужното на всеки ползващ... И да - ето точно това е "положителното отношение" - по предизвиканите положителни изживявания и състояния.

Терапевти - само формално, като роля. Защото безразборното домогване до терапевтичната роля, всъщност се явява терапия за "терапевтите" (чрез клиента). Ако това не става - терапия се явява и участието по форуми и теми - за същото. важното е ролята да се играе някак, сред какъвто и мизансцен, частен случай за което е конкретния тук. Статия тук, приказки там, летящи думички или това или онова мнение - важното е да се играе... като не става по друг начин - важното е да се играе, защото театъра и виртуала, с особеностите си, вършат чудесна работа по маскировките и мизансцена за да е налице подходящия резултат - за изживяване. И не - не съм моралист, нито етик-ар. Социалните правила, норми или договорени изисквания не ме интересуват и в практиката си имам други системи от относителности. Но в случая тук става въпрос за нещо просто - което излиза извън пределите на която и да е тема - става въпрос за ОТГОВОРНОСТТА КЪМ НЕЩОТО, наречено ПОЗНАНИЕ. Тук ще напиша нещо, което е твърде непопулярно и няма социално послание в него - дори напротив, съдържа антисоциално послание. Но ще го напиша... Чували ли сте една проста сентенция, която е и ключова по смисъл: ВСЕЛЕНАТА се разкрива като предава ключовете за вратите си на ония, които никога не биха ги употребили. Никога не биха ги употребили - означава само едно - че са изживели потребността - да употребяват - дали за себе си, дали за вида си - няма значение какво оправдание ще се измисли за ПОЛЗАТА. Не е висш смисъл ПОЛЗАТА - като не е за теб , да е за 'други', без значение мащаба за понятието "други", дори и да се отнася в цялост - за човешкия вид. ПОЗНАНИЕТО е нещо, което хората които са във възможността му да се отдадат, означава да израснат нуждата от полза, от употреба за някаква цел, с каквото и оправдание или обяснение да е. Това са ХОРАТА на ПОЗНАНИЕТО... Няма никакво значение от моята гледна точка каква е ролята на хората като въпросния условен пример - колежката в темата. Нея това не я интересува и никога няма да го разбере, защото излиза далеч отвъд периметъра й на възможност и зрялост. Има съществени разлики в критериите, ценностите, смислите и целите - за идеята за битието и живеещия го - между нея и мен. И не в това е въпроса, защото според своите си критерии, тя е ок. А е без всякаква коректност да меря постъпките и живота й - по други критерии освен по нейните, нито това е важно за някого, освен за нея и живеещите за полза - особено прикрита лична и частна полза - оттам - ПОЛЗВАТЕЛИ и ПОТРЕБИТЕЛИ на познанието. Единици пораждат познанието и му се посвещават. После следите им стигат до ползвателите и всеки си почва - според него си да ползва - докъдето и както свари, с какъвто и театър или сънуване. Пълно с примери за частни ползи - като основен приоритет и основа на мотиви и дела (вкл и в "науката" ). Но човекът на познанието носи отговорността - чрез онова, което нарича "СЕБЕ СИ". И ми е все едно кой как и дали ще прочете това и какви ще са му реакциите. както и - че това никъде го няма написано, нито ще остане написано и тук, занапред... ==== В края на тия думи, сред контекста който създадох - вече в частния случай на конкретната тема по заглавието й: Всъщност, както и на много други места - в случая ЮНГ се употребява и ползва именно за частни интереси и ползи. Освен всичко друго - от една гледна точка е поругаване с всеки, който бива ползван. Това е принизяване на един отдаден живот - живот на ПОЗНАНИЕТО, до прочита и удоволствието на някой си, до дребнавостите на ежедневието или драмата на някого си... всеки от които са обикновени деца, без никаква възможност дори да докоснат какво означава да си ОТДАДЕН - на познанието, както е бил ЮНГ и на което е посветил целият си живот. Най-голямото нещастие за един посветен на познанието субект - са неговите последователи, формирали се чрез частните и групови свои интереси, с основна цел - да ползват и употребяват... само защото са привидели посока за компенсации на дефицитите си.

ааа - изиграва се една игра - наричат я "супервайзинг". Под ръководството на по-опитен терапевт, те самите преминават на едно подобие на "терапия". Нали се сещате че когато си назубрил огромно количество подходящ материал, си постлал на защитите си чудесно да изиграят това, което е нужно. В ролята на мотив защо се насочват остро към "решаването на чужди проблеми" - защото ролята на спасителя и помагача, е компенсаторна за това че те самите на себе си, не са помогнали, особено ако травмата е по-сериозна и за по-продължително време. Или пък - вече са участвали в играта на "терапевт-клиент" и инистинктивно пожелават ролята да са "терапевти" (ясно е защо ) Отгоре на всичкото - т.,н. СУПЕРВАЙЗЪРА, в ролята на наблюдаващ, има и много други мотиви да прекара това именно като игра - като и той самият е в същото положение, както и субекта с когото той играе предварително на играта на "терапевт-клиент". Според вас - колко човека НЕ са преминали този "тест" ? Това е сериозно само в изключително малко сериозни академични места по света, в които форумната "професионалистка" никога не е посещавала. Нито би преминала "теста"... В замяна на това, за нея всичко е игра - и на "форумна професионалистка", и на богиня, и на неуязвима и силна. Нея нищо не я засяга, нищо не й дреме, тя е над нещата - там пред огледалото на Пинокио. Чудесната й памет и дарслово на ниво журналистика, будния и артистичен ум, са достатъчно използвани за да намерят подслон именно сред психологичните теории, но тя няма специализирано образование като студентка, а тия неща са й добавени, в търсене на подходяща "нова среда" и "поприще" - предположително след преселването извън България. Става ясно и че няма стабилна и последователна практика. А и типа на участията й в разни други виртуални места, спрямо други хора и отношения - сборно поставя основните положения на профила й, колкото и условно да е. И удобството на това че се представя и тук - като образът който й е нужен. Именно заради това е чудесна като практически и ясен "жив" пример - какво се случва в нещото, наречено "психотерапия" чрез едно от лицата, заявяващи и деклариращи непрекъснато "професионалисти", които са намерили начин да се скрият зад една социално-договорена митология. Тук, сред друга тема - и още едно лице се декларира огнено и изхвърлено като "професионалист", пък се оказа твърде нестабилен психично. Някой запита ли се - той какъв професионалист е, след като дори има и лекарско звание и практика - какви хора лекува, след като дисциплината му е именно неврология и се заяви и той като много четящ и много знаещ. А е емоционално нестабилен, с изблици, които дори сред форума той не успя да потуши. Има сред форума и други примери за същото, някои вече не ги виждам да пишат, други - си карат както са си... но поне като "лечители" не са се заявявали. Та - Митологията на "професионализма", в която думата "лечение" - е чисто компромисна, но се играе и от двете страни - и псевдотерапевти и клиенти. Всичко - само заради частни социални и лични ползи и заради които нищо от същността на познанието няма значение, освен ако не доставя нужното за ползване. Визираният тук пример не е единствен, просто тук, самата тя се е заявила чудесно и ползвам контекста на същото, както и формите й на общуване, стимул-реакции, особеностите на респонза, когнитивните характеристики... Всичко това беше за да опримери нещо просто, което беше написано още сред първите ми думи в темата - не науката и не познанието е проблема на ПСИХОДИСЦИПЛИНИТЕ. Проблемът не е никъде другаде освен в човешкия материал, който участва в него.

подигравате се със сериозни положения, които не разбирате, защото никога не сте имали досега с тях. Самата идея за "разумен довод" ви е неразбираема, ако не ви върши работа в съвсем частния ви интерес. Превърнали сте се в една безкрайна пантомима и шарад и чудесно сте припознали и прегърнали думичките на Фостър. И, между другото - досещате ли се коя им е таргет-групата :) И да - така е, всички се смеем на нещо. Вие - на едно. Другите - на друго. Чувството за хумор, между другото, е относно много неща и е твърде сложно, пък и тия неща няма как да ги разбирате. През цялото време ви ползвам, защото сте чудесен пример с непрекъснатите "извивки", които на моменти преминават в гърч. Точно в този раздел, точно в тази тема. С начините да отвърнете бързо и степента на сработване на "първите реакции" и когнитивният им периметър, с извъртането на интерпретациите, подбора на точни мои тригъри, думичките - за "отвръщането"... Освен това - следвате чудесно всеки подходящ стимул, на когото реагирате. :) Нямаше по-добър пример от цитирането на думичките на ФОСТЪР - именно защото "добрата стара традиция" е чудесен лакмус какво точно се случва отвътре и кои са котвите за спасение и припознаването по тях. Чудесно е да се позовавате, защото избора говори чудесно за нуждаещия се точно от това - прост реверсивен анализ. Куклата живее с идеята че е кралица, че е силна, важна, можеща, имаща право да ползва всичко и всички, навсякъде, защото тя е в центъра на света си - главно защото това бил светът й и тя била в него кралицата и владетелката. А е просто Пинокио, вживяна сред 'дървения си свят'.

Която и да е "млада наука" не се гради на отношенията на един субект с дефицити, който ползва същата тая "млада наука" за да ги компенсира. И то - с роля да е "лечител" в играта й. Същият субект дори не може да направи разлика между понятията ЛИЧНИ и ЛИЧНОСТНИ (отношения). За което, байдъуей, не прочетох зоркият взор на Дора - да й реализира поне отбелязване. Все пак - да напомня, че нивото на критичност доста помага на един субект да се ориентира, когато няма наличие на друг "маяк" освен собствените си компрометирани конструкции. (естествено - не и докато той е в отчаяна защитна битка, някъде сред неговите си неизраснати етапи) Та - нищо от това няма никаква връзка с "младата наука", след като в нея нивото и израстването на субекта има основна и изключително отговорна роля, защото самото протичане на транзакцията Терапевт-клиент - вече не е наука. А тя се свежда до това - че чрез нея се добивало възможност да се изиграе ролята на "помагач" и "спасител". Има анализи на ролята на "спасителя" от кого, защо и как - се играе. Имах си мои анализи, след като през годините забелязах сам двойнствената роля на тази игра. Но не се оказаха само мои и единствени наблюденията, а после открих че доста хора са ги извели направо в сборна симптоматика в общ социален план. Щото тази роля не е от днес или сега, не и тук сред форума или при въпросната визирана "субект-ка", а същото се играе и е една от основните в социален план... Тази основна схема на типизирани отношения си има име и е с аналогична тежест на 'синдром' в медицината. И да напомня на Дора - че учебниците и справочниците не са единствената котва за човек, който се налага да използва знанията. Анализът, като основен инструмент , е навсякъде в живота и е основата на емпиричния подход и отношение на всеки субект, който влиза в ролята на изследовател и практик. Така, че - ПСИХОАНАЛИЗАТА не е синоним на ПСИХИЧНИЯТ САМО/АНАЛИЗ, а тя е само негов частен случай - като социално приемлива концепция, в точният исторически момент. Анализът на психичните взаимодействия е един от най-старите инструменти в познанието и далеч надхвърля всякакви културни, исторически и географски граници...

Чудесно. Но отношението ви никого не го интересува. Тук е форум в който не се пишат лични отношения, нито личностни. Нито форумът е с цел да психотерапевтира и компенсира дефицити в личността на някого. Изглежда не можете да се владеете след като заявявате че сте били в готовност за помощ, далеч преди някой да я е поискал. Такава "помощ"... си е просто израз на дефицити. А и форумът не е взаимоспомагателно дружество. Тук няколко човека се напреварват да ... "помагат" и да предлагат помагане. Никъде не съм зачел някой да е поискал помощ за нещо. Но не - предлагащите такава дори се надпреварват не само да я рекламират, не само да предлагат помощ, а и да играят с ролите на 'бедните неуки души", дошли сред това виртуално място, за да намерят спасителната сламка от информационни линкове, от мъдри съвети, от благи ментори... Въобще - алтруизъм дебне отвсякъде. Това дали е архетипът на ' великата майка', богините или на "Майка Тереза"?

мислителството не е философия, колеги. Мисленето и съжденията, откривателството, извеждането - не са сами по себе си философия. Тя е само част от тях. Минало е времето всичко да се нарича 'философия'.. И то - отдавна е минало. Явно за едни времето минава, защото минаваме с него. За други - те живеят в 'от-миналото' и за тях не възниква екзистенциалния въпрос - всъщност кога съм живял. Колега МАЛОУМ, защо са тия патетични и доста разбъркани тиради - сякаш сте се устремили към някаква амбразура от която стреля картечница, за да "запазите философията". Какво значение има за вас - дали съжденията на Айнщайн били по същество "философски". А какво ли значение би имало за Алберт? Той вероятно би се шокирал ако някой му съобщеше че всъщност е бил "философ" Доста поетично, бих казал. От едната страна - разум, някакъв си. От друга - някаква философия. Брей!!! Описали сте го като един вселенски "конфликт" - по Вапцаровски. Горкият губещ "разум"... самообрекъл се да загине... Интересно ми е - вие, специално, възможно ли ви е да зачетете това цитирано изречение и да опитате да преразкажете какво точно сте извели с него? Вярно - поезията, метафорите... смислите, емотиконите в края... И все пак - темата не е за литература и поезия, а и вие - не сте написали стихотворение... И не сте поет.

Според мен - това е малко крайно обобщение. Кои точно "хора"? Защото както се вижда - някои хора ги интересува философията... Особено когато е нужно да се подпрат на нея, в полза на личната си или групова приказка или сантименти... Все пак - цял живот са я учили и възпроизвеждали.

Вие въобще не осъзнавате какви нелепости пишете, само защото за вас всичко е лично, но то е такова само сред фантазния ви свят. Подбирате си цитатчета, откъси и фрагменти от едно или друго за да си подпирате личната фантазия сред която сте принудена да живеете, а именно сред нея ви е и личната драма, която за вас е централна тема в живота ви. Именно заради това всичко за вас е лично... всеки казус, всеки въпрос, всеки дебат... и всеки 'човешки образ". А раздуването на "женската същност", която ви е любима тема издава един дефицит и посоката на драмата в личната ви приказка и многото мачкане които сте се налагали да търпите по тази линия. И да - дори и това за вас е лично, твърде лично. Заради това са и всички тия изцепки по двата форума, не само за към рамус. Но форумите не са за да пълните личните си дефицити с тях, като ги превърнете в територия за компенсациите си. Отгоре на всичко - когато се касае да се дебатира именно личното ви отношение - подрипвате като ощипана и почвате игри колко личното не е точно лично, ами е научно, концептуално, или е според един или друг "идол" и авторитет. И се скривате за всеки и всичко само и само да подпирате фикцията си към "личната приказка". Ако не можете да излизате от личното си отношение, оставете да общуват тия хора които го могат. А не да досаждате сред всички теми с фикциите си. ========= Ето това е примерът за проблемите за психотерапията - човешкият материал, който забравя че е човек, с всички свои слабости, грешки и заблуди и потъва сред фантазните и идеалистични концептуални образи. И това е човек, който е призван да бъде "лечител" - на други, които всъщност са с проблеми като самия него. Това са и хората които забравят че имат самите остра нужда от помощ и средства с които да опитат да излекуват собствените си душевни и психични рани, а отиват на курсове и лекции, назубрят огромната задължителна теория, минават и през супервайзъринг... И започват да се виждат самите те като спасители, като помощници, като ментори, като важни и значими. Това е проблемът на психотерапията - не като на познавателно изключително сложно поле, а заради човешкият материал, който се припознава и вижда в това социален начин да покрива дефицитите си. Кой ще лекува "терапевтите" и как... Защото тази тяхна "болест" се предава и на Психотерапията. Все пак - всичко и в нея, се прави, и е насочено към ХОРА!!!

аха - а вие в тия си думи - да не би да дискутирахте Юнг. малко са ви детски номерата, когато се налага бързичко да се реагира защитно. И не - никъде не се занимавам с вас, специално, а само ви ползвам като общ пример в думите си, като средство за изказа си. И вероятно вече сте забелязали, че думите ми към вас следват "ВИЕ, в единствено число". А изглежда по някакъв начин ВИЕ имате основание да общувате с рамус на "ти". Не намирам аз, лично, такова основание, но това си е ваше право и не ми пречи с нищо. Така, че - вие не сте ми никаква фикция, нито ме интересува личния ви статус. Това не пречи същия да играе роля тук, сред форума, защото личното ви се качва в глава (ако въобще е слизало от там).

просто техническа грешка - психотерапия, с психоанализа. Да, сгрешил съм думата. Надявам се да не влизам в "ада" заради това :) И тази грешка не е системна, нито смислова - защото психотерапевтичните различни клонове имат за основи някои научни разработки, но не са наука и никога не са били. Тя не е и нещо само по себе си, а е сборно понятие включващо онова, което вие вече написахте. Както и че вашият линк също не предпоставя за "научност", а дава някои насоки относно това как и според какво терапията по Юнг "работила". Така концептуално можем да си пишем до безкрай, но за мен това са празни приказки, без всякаква стойност.

чудесен разказ, колежке. Много прочувствен и пълен с идеализъм. Чудесно е, но идеалното не е реално. И вие самата нито сте изключително интелигентна, нито изключително аналитична. Нито хората които се занимават с психотерапия - са такива. Те са просто хора, а не идеални фигури с които ви е нужно да изпълвате идеалния си свят. Всеки път говорите за идеалите си точно така - идеално. И когато четете думите ми, просто непрекъснато ги интерпретирате според идеала си, а той е просто идеално сглобен, но не и реален. В реалността - психотерапията страда именно от идеалисти, съградили един идеален митологичен свят, но които не са реалисти. И тук, в тази тема, и тримата се опитвате да поддържате идеализма си именно така - чрез идеални теоретични и концептуални описания и възвишени клиширани фрази, с достатъчна емоционална прочувствена обагреност. В реалния обмен между терапевт и клиент - проблемите на двамата не са идеални. И до голяма степен те са в сферата на разликата между два идеални свята, с реалността. И който и да е терапевт , се опитва да вкара клиента в един идеализиран концептуален свят, подвластен на някаква система от описания. И двамата "потеглят" в него... но това е само обикновен идеал и мечтано фантастично положение. Вие говорите за всичко това именно като идеално. Защото самата вие въобще не практикувате тази професия. По това беше лесно да се разбере че не я практикувате и нямате въобще практика - именно по идеалистичните и принципни положения които защитавате с плам и хъс - защото те са опора за вас самата. И ви служат за шелтер в живота. В социалните служби вие се натъквате на стандартни социални резултати от социални кризи и проблеми, но това не е работа "на терен" - в психотерапията. Да, в някакъв смисъл - това също е вид психотерапия, толкова колкото е и една изповед, или причастие - в храма. Но идеализма, който струи тук от трима ви, няма нищо общо с това, което се случва в "кабинетите" и там - на кушетката. И критичният аналитичен разрез на всичко това, не показва нищо от идеалите които вие редите и пламенно защитавате. Колкото до "шамана" - това беше добре да го прочете и лайкналата ви Дора. Както и колектива, който тя цитира - като "доказателство" че "терапията по юнгиански" "РАБОТИЛА"... защото имало статистически резултати... Творчеството, както и подсказката за "ролята на шамана" като "лечител" - свалиха научността от пиедестала на психотерапията. Колкото до "творчеството" - всяка човешка дейност... може да включва, може и да не - творчески аспект в себе си. ВСЯКА човешка дейност - без никакво изключение, защото и с мотика сред доматените редове, човекът с творчески импулс в себе си, може да го изразява, каквото и да прави, където и да е, когато и да е. Но твореца, според вас, задължително си е обикновен идеалист. Но при мотиката и редовете с домати - творчеството е само допълнение, а практиката - е просто реалността и това, което се случва между субекта и реалната му обективна среда около него. А не идеалистични концепции, направени като за деца и приказката за пепеляшка...

въпрос на гледна точка - думите ми нямат стойност на истина за мен. Те са израз на съждения, извеждания и синтез на инфо много наблюдения и анкети, повечето от които преки... Не пиша каква е "истината", защото мен тя не ме интересува. точно това изразих с думите си - цялата шарада се основава на създаването и поддържането на задължителна обща митология - вкл. и за "научност"... В общ смисъл - една човешка игра - това представлява всеки "сеанс"... разбира се - не зависи всичко само от терапевта. Не зависи и само от клиента му. И при това положение ДОРА пледира за "научност" и настоява че "работила" терапията с Юнгиански средства и вече за втори път дава един и същ линк за "безспорно доказателство", основано на статистика. Именно - ПОНЯКОГА!!! помагат. Помага също и приятелско споделяне, събитие с някакъв характер или диагнозата на лекарят по вътрешни болести... И още хиляди други ... 'ПОНЯКОГА помагат"... За четящите тук искам да напомня нещо просто, но важно. Нещо в основата на самото явление ПСИХОТЕРАПИЯ. Единственият, който опитва да постави психотерапията на твърде научна постановка - е Фройд, с "Труд за научна психология", през 1895 година. Той следва просто една своя мечта, н о и една заблуда. Още при пподготовката на въпросният труд става ясно че това е "невъзможна мисия". Оттогава никой не опитва да постави психотерапията в областта на "НАУКАТА"... Дора, да не би да не става ясно "защо" и че подобни "публикации" оправдават финансирането на секции към институти и не само те прибягват до играта със статистика. Все пак - психотерапията се основава на един човешки контакт и многоканален обмен. Въпреки тази многоканалност - основното действие се развива в емоционалната сфера... И НА ДВАМАТА. Терапевта се опитва да управлява този контакт - разбира се че това НЕ зависи единствено и само от него. Но именно от него, в тази игра, се очаква точно това и той манипулира клиента си, за да води този обмен. Или с други думи - при образуването на контакта, се следват правилата на играта зададени от терапевта и от него се очаква отговорността за евентуалните "резултати". Напълно неизбежно е въвеждането на естествени за целта митологични прийоми. Но цялата работа също опира и че... по време на своето обучение твърде много бъдещи терапевти също вярват в тия митове и създават от тях цяла митология в която просто си вярват. Принудени са да вярват, защото на това се основава и техният мотив да учат, специализират и практикуват... както и на същото се основава и тяхната "награда" - като смисъл, цели и посока на битието, основана на идеята си да "помагат"... Никъде не твърдя категорично че дори и да е игра - тя няма ползи за всяка от страните които участват в нея. Напротив - именно заради това се играе - и от двете страни. Всяка страна участва с личната си цел, средства, проекции и потребности... Никъде не твърдя и че при контакт от такова естество няма и изменения в неврологичен и психичен аспект. Но те се основават на игра и евентуалните промени... няма как да бъдат дълбоки - и така да са с постоянна характеристика. Никъде не се споменава в предварителните условия на играта че най-важната съставка в нея е именно на клиента и неговата психична картина с която той участва в постановката. Но същото е в сила и за 'терапевта', който няма никакви шансове докато самият той няма дори елементарно ниво на самопознание, а самият той играе според играта на супервайзъринг, основана също на митове. Развитие с митове - няма как да се получи. Имитация на изменения, взети погрешно - като израстване - си има и това си е част от играта между "двамата".

https://it.dir.bg/nauka/zagadkata-na-asteroida-oumumaua it.dir.bg Загадката на астероида Оумумауа Красимир Тодоров Преди една година астрономите откриха необичаен обект, който се движи в космоса недалеч от орбитата на Земята. Само за няколко дни осъзнаха, че не може да бъде нормален астероид или комета - пътят му показва, че не е гравитационно свързан със Слънчевата система. Това е първото междузвездно тяло, което някога е било открито в нашата Слънчева система и идва от далечния Космос. Затова беше наречен с Хавайското име "Оумумауа", което ознаава "разузнавач". Астрономите отдавна са смятали, че комети и астероиди съществуват в други планетарни системи - може би Омумауа бе един от тях. Повечето от случаите, които сме изучавали в нашата собствена Слънчева система показват, че такива малки тела са остатъци от ерата на планетарно образуване. Оумумауа от самото му откриване бе определен като рядък научен случай и затова стана обект на интензивна, макар и кратка наблюдателна кампания - кратка, защото се движеше така, че бързо се превръщаше в твърде далечна точка в Космоса и бе все по-трудно да се открие. Независимо от това, извършените наблюдения установиха, че е червеникав на цвят, без видими спектрални характеристики и без признаци на газ или прах. Всичко това предполага, че може да е нещо като примитивен ("тип D") астероид, въпреки че всъщност не съществува добър подобен аналог, познат от нашата слънчева система. Най-забележителното от всичко бе неговата много удължена форма: шест пъти по-дълъг, отколкото е широк. Затова астрономите го нарекоха- астероидът, който прилича на пура. Дължината на небесното тяло бе определена на не по-малка от 240 метра, а някои учени говорят за 725 метра и дори 1 километър. Небесният разузнавач трябваше да премине край Сатурн през януари 2019 година, след като мина край Юпитер през май. Учените обаче проведоха ново проучване на Космоса с помощта на камерата IRAC на космическия телескоп Spitzer, която работи в инфрачервения спектър.Тя бе насочена към мястото, където би трябвало, съгласно изчисленията, да се намира Оумуамуа. Но след 30 часа непрекъснато наблюдение не бе открито нищо. Обектът бе изчезнал. Камерата IRAC на космическия телескоп Spitzer в момента е на около 155 милиона километра от Земята и има много по-различен ъгъл на гледане, отколкото телескопите, които са на Земята. Въпреки това, не откри небесния обект. Астрономите от Харвард-Смитсъновия център по астрофизика Джо Хора, Хауърд Смит и Джовани Фазио, заедно с техния дългогодишен екип от учени потвърдиха, че камерата е насочена правилно. Така тяхното заключение е- обектът се е преместил твърде бързо и вече е толкова далече, че дори космическия телескоп не може да го види. Поредната изненада в нашия "космически квартал". Нека припомним, че преди няколко месеца Марко Мишели от ESA (Европейска космическа агенция) заяви: "Нашите високо прецизни измервания на позицията на Оумуамуа разкриха, че има нещо, което засяга неговото движение, освен гравитационните сили на Слънцето и планетите". Данните разкриват още, че обектът ускорява движението си, когато излиза от Слънчевата система, което не би трябвало да е възможно, ако той беше просто скалист астероид, който бива изхвърлен от гравитацията.

е, все пак това са разработки на хипотеза - колкото и тя да е развита със съждения. А такива има много, като на повечето от тях е направено всичко възможно да изглеждат като непоклатими. Дълги години шестваха хипотези според които ние сме единствената планета сред вселената. :) После - остана - че само на Земята е възможно да има живот. Сега е на път и това да се провали... Да напомня че горните компрометирани вече хипотези бяха добре развити и със съществени аргументи. Ето че всичко това отпада...

имам въпрос, който ми се породи: Кога се е случило събитието при което Черно Море - от затворен сладководен басейн, да се превърне в сегашното си положение, чрез нахлуване на средиземноморска вода през Босфора? ето снимка. Никак не ги намирам за "полузаличени останки". Отъ друга страна - странно ми е как въобще водолази с такава екипировка е възможно да са на такава дълбочина (почти 2 км)?

значи ядрото на събитието излиза че не е фейк. От друга страна - фейк се явяват опитите за прибързани интерпретации, така ли? Все пак, предположително тия от СЕТИ се борят и те за финансово оцеляване и им е нужен социален отзвук и подходящото за това реално сигнално събитие.

това не е никакво 'доказателство' че някаква от всички форми на психотерапия, породила резултати. Едва ли има статистика, изследваща "резултатността" на "причастията, прошката и изповедта", които са служили дълги години за ролята да са 'психотерапия'... какви ли биха били "графиките" при това положение? Освен това - налице са 4 основни направления от психотерапевтични теории и концепции, различаващи се в някои случаи значително. Всяко от направленията претендира че 'поражда резултати", но никое не претендира да е нито "основно", нито "единствено" с такива. Обаче - излиза че в общ смисъл ако се съберат 'положителните резултати' от всички разновидности, ще излезе че процентно няма по-здрав психичен вид от ХОМО. Обаче наблюденията показват че това е точно обратното. Е - в това е цялата работа. И една от основните слабости. ДА доведе до "осъзнаване човек да разберял себе си" - е чист теоретичен идеал и социално клише. И в пътя към него е налична силна доза стъкмистика и манипулация, вкл и с поведението и изборът на платформа на терапевта. Няма как човек да разбере постъпките и мотивите си, ако не е подходяща система от обяснения, сред която пациента да придобие идея въобще какво "му се случва" и после " да си намери отговорите си". Но дори и като принцип - това е твърде повърхностно и нетрайно и би имало значение само при дълбоки изменения в опорните елементи и системите от тях. А това никой терапевт не е възможно да повлияе, защото самият терапевт няма нито такава посока, нито има ясна визия за тях. И оттам - не би посмял, нито е възможно - да се реализира насока, която нито терапевта, нито пациента имат. При обмена между терапевта и клиента се разчита че подадените платформи за обяснения и описания биха свършили работа. Обаче практиката показва че вече един терапевт - за да повиши резултатността на практиката си спрямо различните типологии свои клиенти - усвояват различни такива системи и съответно - и подходите им. И се разчита че с опита, терапевта би определил кой клиент към коя точно система да "го приложи" ... Колкото до това - сам да си отговори на въпроси, които го терзаят - именно тук е разковничето на цялата работа, защото в общ смисъл намирането на "какъвто и да е смислен отговор на въпроси, които терзаят субекта" не означава нищо смислено, а има чисто чувствен резултат и оттам - твърде повърхностен и нетраен. В чисто чувствен аспект се търси бързият резултат. А и - обикновено, в чисто чувственият аспект - се намират и самите конфликти и терзанието породено от тях. Въпреки това - чисто чувственият аспект е територия само на симптоматиката, а не на причините. Разчита се на резултат - главно на отпадане на симптоми и по това - се отчита "фиктивен резултат" спрямо клиента. Въобще да не споменавам каква е платформата на ЮНГИАНСКАТА психотерапия и че в нея високата абстрактност на нейното основно светило и списвани материали, подават възможност до голяма степен на "лично творчество" сред терапевтите. Това дори не е само отношение на Юнгианството - по принцип ролята на терапевта до голяма степен е неопределена и вече възникват казусите с нивото на осъзнатост, на самопознание и саморазвитие - на самият терапевт. За каква "наука" тогава да говорим и какви "научни методи" се ползват, като примерно горната "статистика", с която всеки може всичко да си нагласи, съобразно нуждата и целта си. Точно това е и най-слабото място на всичко, наречено социална психотерапия - състоянието и нивото на терапевта го поставя да е с водещо и определящо значение за евентуалните "ползи", а това е голям проблем имайки се предвид че основата маса от "терапевти" всъщност са с личностни, характерови и дори психични проблеми и именно това ги мотивира самите те да станат терапевти. Опитите за взаимен контрол наречен супервайзъринг, са само компромиси и не решават този проблем по същество. Единственото което идва - са наличните социални ползи. От друга страна - никога не се знае по време на обмена - кой кой е в играта на "клиент-терапевт". А отгоре на това - наличният лесен достъп до информация и многобройните популярни народни заглавия, подкопават значително възможността на психотерапевтирането, защото в основата на принципа е клиента да не е наясно и да открива психичните си процеси, чрез "знаещия и информирания терапевт". А това няма как да стане в чист вид и твърде много от клиентите специално се запознават, четат и събират обща информация, на която после правят погрешни изводи и така още повече компрометират резултатите от терапията. Същото се отнася и до 'терапевта' - избрал това направление за негова социална роля и полза, той научава изключително много от нужната за него 'литература' с която се научава и как да я използва за защитата и маскировката си на личностите си и характерови дефицити. Не само за пред "преподавателите си", а и пред себе си. вдъхновителното усещане, което играе основна роля за мотивация през годините учене и специализации, се явява основната награда, а с нея се изгубва трезвостта и честността... Или - синтезно - най-слабото звено в психотерапията не е концептуалната или теоретични системи от описания, взаимодействия - които да послужат за обяснения, а самият терапевт. каквото и да учи, колкото и да е компетентен - нивото на терапевта няма как да се научи. Разчита се с практиката - то да се повиши, да е налице развитие... Обаче - точните ползи за терапевта винаги следват негова основна и силна нишка - да помогнеш на всяка цена и по "резултата" и позитивното изживяване, терапевта да 'получи своята награда' че е бил полезен, така усещания за значимост, за полза, за смисленост, се повишават и служат за компенсация на личните дефицити от същото...

Ок, оскъдното инфо не е дори смислено - дали някъде няма по-обстойно описание, повече инфо...Да видим "дали има дим без огън" :)

https://www.bgdnes.bg/Article/7116273# Това е основната информация. Тя е твърде оскъдна откъм важни подробности и е вътрешно-противоречива, в стремежа да е популярна. Предлагам хората които са с по-стабилни езикови знания от мен, при възможност да направят проверка за валидност на тази информация, както и ако намерят друго допълнително инфо - да го пуснат тук. Ако "новината" се окаже фейк, направо да се изтрие темата.

то възниква от две основни предварителни нагласи - 1. че интуитивно мисленето се нуждае от "времева линия" сред която да позиционира отраженията и да ситуира по този начин субекта. От това произхожда и понятието ВРЕМЕ. Времевата линия поражда идеята за схемата "причина-следствие". От ежедневният живот това се прехвърля и в мисленето и това поражда същият модел и схема в отражението и възникването в представността, дори и при повишаване на абстрактността продължава да се основават на същата линейно-последователна схема, защото тя е най-близо до интуитивният и бърз начин на ситуиране. А и именно това се появява най-напред и евентуално става основа за по-нататъшно развитие... 2. поради разпространението на модела в зората на мислителите, както и това - че все пак това има своята валидация и спомага за обясненията и описанията на начално ниво, в търсене на неизвестното се ползва представата на връзката "причина-следствие" и обратната й корелация - по следствието, може да се извежда причината, с по-голяма вероятност. Това довежда то "обратната серия в схемата: следствия - после причини: и все някъде е нужно да се постанови "НАЧАЛО". Човешкото психично отражение именно с последователния си линеен принцип е започнал своето ментално развитие. Съвсем естествено е, той да продължава да е единствено възможен за огромна група хора. Съвсем друг е въпроса че при прилагането му в аналогии възникват и някои критични парадокси - засегнати във вашият коментар. От друга страна - задаването на такива въпроси малко смущава възприелите модела като единствен, пък - и им върши работа и им придава усещането че си обясняват, че е :валидиран" и с това - сигурен... Нека се има предвид нещо важно - когато се критикува избран от основната маса в колектив парадигма, всеки опит да се разгледа критично и да се откриват в нея парадокси довежда до дисонанси сред ползвателите и участниците в парадигмалната конвенция. Няма как те да не реагират защитно на това, защото за тях това не е просто някаква си незначителност, а са основали на нея основни за себе си устои. Въпросът е сложен, макар и очевиден, защото всеки изследовател има елементи на такъв опит. Обикновено в социален план, парадигмите се променят само и единствено когато на мястото на компрометираната от парадокси парадигма, се полага задължително нова такава, с решени версии на парадоксите, макар в себе си да съдържа други парадокси... Но хората отвътре продължаваме да носим своите атавизми и силно се нуждаем от задължителните си опори на които основаваме усещането си за принадлежност и ситуиране - чрез идента си. Нещо подобно на маймунката която винаги й е нужен клон - дори и когато вече се чупи под напора на времето... тя бърза с другата ръка да се хване за друг клон, но винаги е нужно да виси на клон. Не е нужно сама да решава за 'клона' - колективно се договарят и решават кога да пуснат с едната ръка и в коя посока и кой клон да хванат с "другата". Същата аналогия може да се направи и с "патеричките" - винаги да има... винаги. Това съпътства цялата история на ХОМО досега и няма изгледи за изменение в "обозримо бъдеще". От тук възниква и една основна за мен идея - какво би станало ако някой остави напълно каквито и да било форми на "обяснение" на живота, света и себе си... Ама - всички типове, форми, вариации, на всички нива... възможно ли е това - какво и какъв би бил идента, особено след като завареното положение е съвсем ясно... На какво би се основавал такъв субект, какво би се променило в неговото отражение, дори възприятие, мислене, вътрешните системи от ценности и мотивации - оттам - поведението му...

проявете уважение поне към останалите сред форума, като им спестите тази мъка, защото игрите и закачките ви нямат край, а никой не го интересуват, нито им е мястото тук. Сериалите за посредствени хора са на други места и изглежда ученето на лекции с нищо не ви помага да се ориентирате.

естествено, че пак е празнословие. По детски -на въпроса, с въпрос и с игрите на лични претенции. За пореден път се опитвате да обсебвате темата, при положение че по казусите в нея сте напълно невежа. В предишната тема преживяхте катарзис с "от уважение на пишещите", изглежда е било само на театър, защото арогантното оакване си продължава - за пореден път, поредната тема. За каква точно се мислите и как въобще имате тия празни претенции че можете въобще да проявявате уважение на някого - като че ли всичко и всеки е длъжен да ви търпи изцепките и празните приказки. И вие имате наглостта да споменавате някаква си емпатия... Отвратителното е заиграването с всяка ценност, единствено в ползата на личния си интерес импулси, и щения. А и - изглежда че са изписали заглавието на темата точно както е при вас - няма "здрав разум". Пък и що да ви е - да го имате, щом сте чели за него и можете да спамите където си пожелаете.

ааа, чудесен смях преди лягане. На кого се перчите, колежке? Вие сте гола - няма царица, нито богиня, нито талант... тия съчинения са само пред огледалото ви, чиято роля се изпълнява в случая от глупостите дето ги редите. Простотията и да се поднесе в арогантна опаковка, това не я променя с нищо, а и непрестанните опити за провокации са твърде постнички. лесно е - проста тестова проверка - понятието ДАО ... проста думичка, кратка, популярна. много преводи, много опити... Ще се изпражните ли и вие да се забележи ясно падението. Щото това не са лекции дето да ги научите и да се дуете колко сте светната. А дали се сещате колко начина има за изписване на китайски - ДАО? Щото в изписването особеностите на китайския... може да се хване дълбочината на смисъла, при изрисуването на анаграмата. Тя се конструира по начин по който съответният неин калиграф е вникнал в дълбочината и широтата на синтеза, който тя олицетворява... А на български - проста думичка - три буквички - еднакво се пише и чете... Както и предишните дори неопитани тестове - твърде сте елементарна дори да се пробвате. А и - да се пробвате ще стане по-зле. Само едно лаладжийство ви остава, поне в него сте добра. Проблема е че не ви смирява единствената ви възможност, но така е още по-жалко. И весело... поне на моменти - когато не е скучно с посредствеността си.