ramus

е, разбира се е ясна каква е драмата - човекът се налага да отдели време, усилия, да се промени и адаптира към нови условия, процеси, нов тип ориентация... Първо че сред всеки човек е налична инстинктивна съпротива срещу това. Второ - започва да има проблем в това, че за промяната са нужни дадености, които може и да ги нямаш. Да се справиш с породилият стрес и породилото се неизвестно (дали ще се справя).... Да излезнеш от комфортната си ( и безопасна) зона... Да поемеш риск, да положиш труд, чрез мотивация опитваща се да се справи със "съпротивата и страха". И още много други. А конкретиката на моят поглед през цялата тема дотук - че на много хора идеята да са пазители и ползватели на знаЕнето - ще се обезценява като значимост и в собствените им очи тяхната роля ще бъде все по-близо до ролята и на компютъра, както става и в сегашно време, докато си пишем в тази тема... ролята на човека мислител, на мислещият човек, на изследователя, на твореца... поне засега - ще е такава, каквато си е. Поне засега. Но изменчивият човек, склонен към промени и с висока степен на адаптация и усвоимост - това е човешкото същество на "утрешния ден". В по-бързите темпове на изменение няма особено място за "мавзолеите', за идолите на изминатото, за сантиментите и прекалените емоционални движения. Емпатията и сега е проблем не само на индустриалните общества, а е например и сред племената в Африка, които от стотици години се избиват заради племенни вражди, дори напълно забравени заради кое, какво и кого - като причини. Импулсите към консерватизъм са неизбежни и напълно естествени и са само "спирачки" за развитието, защото това са съпротивляващите се хора към измененията на условията на съществуване, цели, смисли, ценности...

да допълня - най-застрашени от ИИ се усещат именно хората които не могат да мислят. Защото интелекта може да знае - запомня и възпроизвежда данни и информация, но той не означава мислене. Изкуствено симулиране на интелект, е преди всичко опит за неговото изследване и за управление и контрол - нещо, което човешките същества не можем да си позволим поради редица атавизми, наследства и несъвършенства. каквото и да се направи в сферата на ИИ - то следва човешките опити да се изследва самото явление ИНТЕЛЕКТ и да се вкара в практическа полза като извършва работа и подава резултати. За знаЕнето: Мислещият човек, може да знае, може и да не. Ако не знае - е важно да разпознава кое не знае и как да се ориентира в обстановка на неизвестност и неопределеност (незнаене) и това е решимо през целенасочено и систематизирано взамодействие със средата и встъпителен анализ на даденостите във входните условия и взаимовръзките. Всички знания на човека досега са извеждани по сходни начини и принципи. Въпроса е - че са налице твърде много потребители на знанието, а не генератори на ново знание. Потребителите често си изземват функциите на пазители, защото за тях това е единствената им възможност и за тях - най-важната ценност. Защото лишени от знание - те са твърде безпомощни. Ако направим виртуален експетимент и на доста хора от форума им се отнеме отвъднъж всички възможни знания, които са научили - ще се получи доста драматичен резултат... Едно липсващо знание може да се научи - ако вече е генерирано ще се изнамери. Ако не е - да се изведе. Мислещият човек - не му е проблем неизвестността. Ако е мислещ човек - ще изведе с времето дори и склонностите си към грешки, подвеждане и заблуда. Мислещи хора, могат да са взаимодействащи помежду си и експоненциално нарастват възможностите за общи решения чрез кооперативност... Знанията нямат нужда от защитници, нито от пазители. тия функции са просто обикновен театър и едва-прикрити параноични сценарии. Хората които имат единствено и само знания, имат проблем с ИИ, защото първото което прави и сега взамосвързаността между компютрите в мрежа - е да складират и натрупват знанията на човека. И големите роли на защити и пазители - просто се обезсмислят. ИИ е просто инструмент, просто етап в опознаването на човека от самия себе си. Като всеки инструмент той не е нещо само по себе си, а неговото използване, функциите, ролята и възможностите ще зависят от намеренията и целите на онзи/онези, които ще го ползват. В изказването на Дора два последователни коментара се явяват етикетите "порочни практики". За кого - са порочни, според кое, какво... - не става ясно. Уж по подразбиране че отново се касае за някаква общочовешка универсална форма на интереси, които някой се наема да защитава, да им в говорител, да влиза в ролята на защитник на благото на човечеството, на нещастни или онеправдани, на проблеми за хората... Всичко това е налично и сега и проблемите в човешкият свят нито започват, нито ще се решат с ИИ. Както и с всяко друго явление в човешкият свят - на някого ще носи ползи, за други - проблеми и драма. Но човешките проблеми са налични заради нас, хората, а не с изнамирането на контролиране на атомното делене, виртуалната реалност, интернет, скалпела или ИИ.

чие знание? Вие редувате да поставяте социални евентуални проблеми, след като предложихте икономически такива, само защото всъщност нямате точни познания относно същността на ИИ. Продължавате да смесвате Интелекта с МИСЛЕНЕ. пример: ИИ не може да мисли. Поне не все още. Както и хората с висока интелигентност не означава че могат да мислят творчески. Че могат да мислят креативно или евристично. И вие чудесно знаете това. Поне го знаете. ИИ ще бъде патерица за някои, ще е в подкрепа на други, ще е оръжие за трети, ще е смъртоносен за четвърти, ще е раят за пети... Проблемите в социални или икономически аспекти са твърде условни. Те са само част от социалната сегашна приказка на хората които са на години и нямат качества за изменчивост и адаптивност. Те се поднасят като "предложения" за едно бъдеще, пълно с възможни проблеми. Но бъдещето е и пълно с възможни решения - точно толкова, колкото са проблемите. Проблемите на бъдещето няма да са проблемите на мен и на вас. И в ръцете на бъдещите поколения ще са и възможностите за решения - но те ще имат ясен практически поглед, адекватен на случващото се. Веенето на байраци и виенето на сирени какво ще да било от едно или друго, пък какво ли можело да се случи. Дали било за добро, дали не е загуба... са само заигравка.

колежке, спрете да се изхвърляте и да разигравате театри на "скачания" и на "мене". Предавате си значимост с някакви ваши си фантазии. Стига сте бъркали в контакта докато си сънувате колко много знаете и колко ви е важно това. И по точния казус - контактувам с преводачи на въпросните езици, откъдето дискутираме проблемите. Вие познавате един от основните ми контакти, с когото имам чудесна няколко годишна вече, комуникация, и досега. Именно пред същият "контакт" вие се провалихте отсякъде в имитацията на каквото и да е сред будизъм, само с голи приказки и научени лекции от курс по "веданта". И решихте че вече сте пичка и много ги знаете всички работи. Докато не се срещнете в тунела с влака насреща и не стане ясно че голи знаЕния са за учителки в средно училище, а не за сериозни дискутиращи практически казуси. С лекота мога да направя серия от лесни примери - С китайския език към западни езици - като например Дао_дъ_Дзин - да опитаме ли който и превод да посочите на български и руски, и примерите за твърденията ми ще излезнат достатъчно ясно. Да не говорим - че дори и нагласянето на дума към дума, е проблемно защото понятиен пълнеж не е възможен зад една и съща дума... Тя в лекциите ви е една думата, значението й. А пък пълнежа се оказва друг, сред нужното внимателно позициониране вече в практически задълбочен план. Специално за ДАОдъДзин - налице е едно руско заглавие, което си е направо научен труд - с опит в тълкуванията и превода - в три колони - китайски, руски и обяснителни бележки относно всеки абзац и понятие - които бяха с най-голям обем. И въпреки това - каква стъкмистика пада на преводите които се издават в популярното народно пространство и въпреки това - си остава изкключителен абстрактен шедьовър, достъпен само за изключителни нива в практическото овладяване. По същия начин стоят и някои бисери на познанието - като "диамантената" или "сърдечната" сутри. Колкото са изданията, толкова са преводите и всеки с претенции. И никой не може да стигне нивото на оригинала си и тълкуванията само се предават на живо и то от човек на човек само при практическите овладявания... На български език само един човек е превел от английски всичко на ШЕКСПИР, и то в стих (Валери Петров). Почина човека - изключителен ерудит и в двата езика, в двете култури. Той на много места в негови записки бях прочел колко проблеми са налични при превеждането. И че много от тях са нерешими. Само хора, които разбират за какво става въпрос, за тях не е никакъв театър от тия, дето ги играете. А в хора, който пеех, един от неговите председатели беше основен преводач в национална преводаческа фирма и за него това е професия и всекидневна практика. Владее чудесно 4 езика, за два от тях е с филологии, и превежда непрекъснато между тях, като с това си вади хляба... Израсъл е в Мароко и завършил в френска филология във Франция и преводите на, и от, френски, на различни други езици, са му нещо като тясна специалност... А за първи път проблемите в междуезиковите преводи научих от първия си преподавател по бойни изкуства... Той издаде в българия над 38 преводни заглавия - от китайски, като работеше със специална китайска фирма специализирала в преводи. Той самия прекарал няколко години в Китай... ============= И да грухтите след думите ми, искат се не прасешки ежедневия, а смислени дела от които да положите началото на изследвания. Сакатите колкото и да пледират че света им е основния, си остават сакати, на патерички. С патерички никой не се е научил да бяга, колкото със собствените си крака, но вие така или иначе нямате избор. Единственото което остава е играта. Още се смея на изхвърлянията относно "аз пиша тук единствено да бъда полезна на някои дето четат и нямам никаква лична полза" (цитирам по смисъл)... И на горното глуповато изхвърляне с "аз не робувам на предразсъдъци и стереотипи" (точен цитат), след като самото изречение е именно стереотипно клише, с което сте захранена и само възпроизвеждате. Когато човек повтаря клишета, колкото и да внимава винаги пропуска някои подробности и детайли. Именно това правите непрекъснато - подробностите и детайла нямате как да ги възпроизвеждате, защото те не са записани никъде и е нужен практически опит през който те да изкристализират. А за същите - подробности и детайли - се изисква и нещо важно, което вие не притежавате. Това е - възможността ви да разбирате. С дар-слово и чудесна асоциативна и буквална памет, толкова можете. За другото - в някой друг живот... може би...

Дора, вие четете доста и възпроизвеждате синтезирано тук онова, което е в досегашното положение за машинните преводи. Но вие не знаете как ще се развият нещата в непосредствено бъдеще, да не говорим в по-далечно. Нещата на фронта на ИИ се променят всеки ден. От въвеждането на Дълбокото самообучение като принцип, и някои математически принципи (като "веригите на Марков" ) постиженията към целта се увеличават непрекъснато и всяка година процентите на адекватност се покачват като грешките процентно намаляват. От предишният метод на машинен превод, основан на статистически системи от данни, сега вече е налице невронно-базирана самообучаваща се транслация, като доста по-обещаваща дори и като принцип... А с напредването на експериментите и постиженията - като единствена форма за продължаване към усъвършенстване... Трудно е да се прогнозира с достатъчна точност дали невронното превеждане на езици ще достигне някога идеалния си вариант. Но нека се припомни и че самите хора, които са в състояние да превеждат идеално - не са налични. И днес, между човешките транслации е наличен същият проблем и човешките представители, които са в състояние да превеждат сложни текстове от един език на друг не се справят със същите проблеми. А се настоява това да се направи от компютъра. И днес проблемът с езиците е значителен - да ви споделя в конкретен пример, че при дадена транслация между езици... е налице всъщност транслация между културни наслагвания, а това въобще не е лесна работа. Разликата между някои човешки култури довежда до това че няма налице подходящи аналози за да се превежда. Особено при покачване на абстрактността на дадено слово или текст (най-често текстове), нарастват и неточностите и неадекватностите и това е принципен въпрос доста нерешен и за нас хората. И да ви кажа как стоят нещата в чисто практически план, защото за мен голите усвоявания на книжно знание нямат особена полза - запознат съм с някои от практическите проблеми на преводите от санскрит и пали към руски или английски, и български. Става въпрос за текстове относно будизъм... Положението е направо трагично сред този контекст от проблеми... Опитват преводачи да са представители на двете култури, но това е само с приближение... Опитват практиката да осредняват таргета на възможния читател - специализиран, повече или по-мално интелигентен... масов и съответно на това се разбират помежду си за основни опорни понятия - особено тия, дето са най-използвани, с обособен културно смисъл и значение, дори и да не е точно съответен аналог... И пак -проблемите нямат край и решенията никъде ги няма. Именно заради това... ( и поради други много сериозни причини) се извеждат хора - които "на живо" да свеждат постиженията на едната култура в определен аспект - някъде сред друга култура... И дори това е пак компромис и проблемите са нерешими... проблемите с междукултурните различия не са решими и няма как културни колективни наслагвания с каквито разполага дадена кулрутна група, да се пренесат адекватно сред друга група, сред които дори няма адекватност на резултати, постижения, посоки, начини, средства... Повишаването на абстрактността - е още по-големият проблем и опита да го решаваме ние хората не е довел до съществени резултати, а компромисите вместо решения, създават често значителни грешки и объркване. ВЪПРЕКИ ТОВА... преди всичко машините ще успеят да усвоят минималното човешко ниво на познание, после - ще расте нивото - точно както е и сред самите човешки същества. Всъщност -= ние хората моделираме в машините и чрез тях - именно това, през което ние самите преминаваме и което сме. Не е практично да се изисква от машина да е нещо повече отколкото са самите хора. Но машината ще се обучава непрекъснато, а не като човека и непрекъснато наслагване и създаване на обратни връзки в структурите, процесорите и данните... Когато това обучение и наслагване се съчетаят с експерименти и взаимодействие със средата и се развие адаптация... евентуално е възможно да породи ниво "съзнание"... Евентуално - осъзнаване... евентуално самоосъзнаване... А за разум - оттам нататък, евентуално... може би... Само да напомня че същите тия - са твърде далечна переспектива и за повечето човешки същества :)

никой не се интересува от "ефекти". От тях се интересува най-вече "кинопроизводството". Вие също не произвеждате какъвто и да е ефект, въпреки че го целите. е точно стандартно клише, добре характеризиращо целта на неговото ползване и ползвателя му. Освен това - всеки ваш коментар е пример - и за предразсъдъци, и за стереотипи. При това - елементарен пример, съвсем чист, въпреки усилията положени да е маскиран.

А това не е вярно - и сега са налице роботи които заменят работната ръка - без всякакъв ИИ. С ИИ това само ще се разширява. А следващата теза и икономическите ви съображения - са в сила може би само в производството и съвсем не при всички положения. Какво да кажем - за услугите. Или например - за автомобилите, управлявани от ИИ, които ще са едни от първите "лястовици"? Но дори и в производството - налице е остър надостиг на работна ръка, особено квалифицирана - в икономически развитите страни. А в слаборазвитите държави - обратното - излишък на работна ръка и недостиг на работа. С ИИ заместникът на човека ще става все повече квалифициран. Колкото до изкуството - няма търсене на заместители на човека в тази сфера... Това не пречи да са налице експерименти - но те са по-скоро в познавателна цел. И още нещо - както вече се посочиха тук и други аспекти на ИИ - не е единствената негова цел просто да се измества човека от една или друга негова социална роля. Безмислено е да се дискутира въобще понятието СЪЗНАНИЕ. Където и да се употребява, сред каквото и да е твърдение, то се компрометира, защото не е ясно кое и какво е съзнанието дори у човека. Никой не напира да създава изкуствено съзнание, нито изкуствен разум. Работи се само в направлението "РАЗБИРАНЕ", като се откриват огромен брой негови аспекти и нива. Като дори и така - това е част от задълбочаването в опознаването на интелекта.

Не си заслужава. Простащината не си заслужава каквото и да е отношение. А иначе - чудесна демонстрация на "ерудиция и възпитание", байдъуей ... Когато падне маската на благоприличие отдолу всъщност се показва обикновено егоистично дете... Съвсем обикновено и доста ранено и решено на реванш. Понеже стана въпрос - това не са обикновени празни приказки а думи като тия, в още по-разгърнат вариант, ги има ннаписани и в друг форум, за други хора... На които също имало да се "връща"... Така, че това си е повторяем модел - банален, та скучен, като играта на професионализъм. Не че някой е "излекуван", но ми е трудно да си представя кой би се оставил на "това банално явление" да го "терапевтира". Както вече посочих - твърде е жалко за да се реагира. Дори и за съжаление не става. Така става като липсва "Санчо" и остава само храбрият образ и защитник на доброто, знанието, мъдростта, от огромното чудовище насреща - вятърната мелница. (само)Уверената маска на "професионалистите" продължава да се пропуква и тенденцията е за увеличение. Лудият невролог, сега и психотерапевтичната професионалистка. Има и такава българска песен със заглавие, взето от припева - "маски долу"

дали има смисъл или не - това аз самият решавам, Дора, защото го решавам от себе си, за себе си. Точно както и вие. Както вие придавате смисъл на нещо, което вие си решавате. А не го решавате само вие и заради двама ни. Леекичко се пресилва авторитарността, а комуникация с нея няма как да се реализира. Вие участвате с ника си в това общуване, а не някой си, нито книгата му "участва". И в това общуване вие не дадохте какъвто и да е 'отговор" на никой въпрос. Попитах множество от други въпроси - вие игнорирахте всички от тях, закачихте се за един единствен подбран от вас. После - решавате че диалогичност нямало... Няма въобще диалогичност, защото няма изграден комункативен мост - има когнитивни разлики които не бихте направили дори опит да пренебрегнете, защото са ви изключително важни и опорни. А онова, което изразявам дисонира с тях. Решавате че имате мнение и ви е ясно защо дисонира - ок. И на мен ми е ясно. Предложих мост, но вие настоявате че той вече е построен от вас и няма как да има друг мост, а единствената възможност е да ползвам готовия и да премина през него до престола ви... Ами, от престол нямам нужда, нито от царе, придворни или пажове. Всъщност - царят е гол. СЪВСЕМ ГОЛ - но не в неговите очи. Всички тук сме голи, но царя настоява че е облечен с дрехите на други... и няма начин, никакъв начин - някой да е гол, защото той е нищо, той никога не би бил нещо, ако няма нещо през което да се оглежда че е облечен. И само така би могъл да е 'цар' - пред огледалото си. А много му е нужно - мизерията вероятно е зъл демон, който преследва вечно бягащия.

ааа, няма лошо. Аз надникнах в началото - колкото да видя дали клишето ще се запази. Темата я отвори форумният гуру на философията, чрез систематични провокации от моя страна и имах известни предположения какво ще се случи - дори ги и написах. :) Не че беше сложно, нито че беше нужно да съм ясновидец... А и - не им е интересно. Няма плам, няма хъс - толкова характерен когато играят "контра"... когато се поздравяват и лайкват взаимно... :) --------------------------- Аз ... ->нито фундаментално, нито каквото и да е. Нямам нужда от каквито и да са защити, нито от нападения. Няма какво да се защитава, защото този, който съм, няма как да ми бъде отнето, нито има кой да го отнеме, нито има защо. Общуването няма никакъв смисъл от противопоставяне, нито игри на войни - и зависи от зрелостта на хората които образуват комуникационни мостове. Комуникацията и онова, което преминава по нея - е израз на двете (или повече) страни които участват в обмена.

както вече посочих по-нагоре - и в БГ се прочуваме с месният гуру на плоската земя. След някои личностни битки и мерене, въпросният Стамат - излезе с едни "гърди" напред и с блога си лее "истинското познание" за живота и света. Предупреждавам че на моменти е и смешно... Но и жалко - поне за мен. На същия линк, в блога могат да се видят при интерес другите му "задявки" с "науката, Наса, гущерите, извънземните... и Твореца, разбира се. Предложенията за "финансиране, дарения", промоциите на тениски с подходящият линк - за феновете му, са си в рамките на иначе "сатанинският модел", който той сам хули. https://stamat2015.blogspot.com/

опита да сте говорителка на "здравия разум" е малко ироничен - точно вие. Но пък и смятате че арогантността ви отива на театъра. От друга страна - доста удачно говорите за... "плитчина" и за компенсациите й.

О, Дора - искате да кажете че призива ви "ако искам отговори да прочета Пенроуз", е за диалогичност ли? Моля ви!!! Аз питах за ваши размисли и ваши отговори - а вие ми посочихте отново "книга" и отговори на някой си друг - от 1994 година. Пък и форумната актриса спомена нещо си в чисто летящо минаващо положение, което вие припознахте като "чудесно" и казахте "браво". Съмнявам се че сте я прочели, освен в първите изречения, до името на Пенроуз и книгата му... Има неща над които вие и аз нямаме как да водим диалог - някои основни ваши убеждения не биха ви позволили. Не че за мен това е проблем, защото каквито и да са разногласията, различните гласове не пречи да си звучат - но на съответната им музика. Вие просто настоявате вашата музика да звучи и да е основна, а няма как - на мен ми звучи фалшиво. Вие настоявате че вашата музика е основна, единствена, че без нея не може... а аз не смятам въобще подобни неща... Както и че - дисонансите не са лесен товар за носене и повечето хора го оставят щом им натежее. За диалогичност през дисонанси е нужно да се отработва наличието им, а не да се бяга от тях.

това не би ми попречило с нищо - да го твърдя. Каквото и да е. От друга страна - твърденето на каквото и да е... не е за мен важно дали е "обратно" на нещо. Както и че - никои "твърдения" нямат особено значение - освен когато се привиди такова, от някого. А от трета страна - има известни сходства в гледните ни точки. Има и разлики - така, че кой какво "твърди"... няма особено голямо значение за другия, освен за него самия.

Едва ли, но това не е особено важно. а дали самите те биха сметнали че "пишем глупости" - тук, днес? И все пак - каквото и да са направили или НЕнаправили предците, ние сме тук, сега. И пишем - който каквото му е възможно. НО!!! - предци някакви си, не са направили или НЕнаправили каквото и да е, само защото са го "искали". Да искаш нещо - въобще не е достатъчно за да го направиш. Много често правим неща, без да ги искаме. Много често искаме, а не ги правим... Непрекъснато някой нещо ИСКА, в следващият момент - вече не го иска. Освен това - към ИСКАМ и МОГА се добавя и един трети елемент - ТРЯБВА... но това е вече за съвсем други теми... Кое е толкова важното на "искането" и "желаенето" за да се обменя непрекъснато сред народа това клише?

не съм съгласен с тази теза. Бог - е просто елемент от човешката история, както е и понятието ДУША. Не виждам защо "ценното" винаги е нужно да опира до изминали и преминалите елементи от историята - те затова са преминали и не е нужно да се правят паметници непрекъснато на преминалите елементи от развитието. Възниква въпросът - за кого това е ценно, кого е нужно да го поддържа - прилича до голяма степен на култовете, с мавзолеите и паметниците, на пантеоните и гробниците - с почитането на отдавна мъртви личности... Социалната памет, обикновено е стреха и дори утроба тогава, когато са налице кризисни времена, стартиращи оцеляване и съхранение. Не че сегашните времена не са такива, за огромен брой хора. Но те са обречени и всяко дърпане назад е точно това - "залитане" с тенденция за бягство - нещо, което точно същото прави и самостоятелно всяка личност под напора на конфликти, кризи и дисонанси. Никога не съм намирал в себе си елемент на такова залитане - каквото се случва е сега и погледът ми е обърнат тук и евентуално - някъде напред. Това непрекъснато преклонение и призиви за поддържане на изминалото, на търсене на корени, на смисъл в сегашното - но през призмата на някакво си (из)минало, каквото и да е то... Нуждата на някои хора да живеят някъде сред изминалите образи - и лични и социални - е просто израз на съвсем вътрешни психични процеси, нужди и нагласи. Когато липсва достатъчността на "сега-то" непрекъснато се търси опората на "вече преминалото". Обаче - дори и така - се търси чрез приказките за такова 'МИНАЛО". Етапа на БОГ сред човешкото мислене е вече минал етап, от мига в който РАЦИОНАЛНОТО мислене и отношение към света, е вече социално явление. Дотогава същото е било в рамките на отделни човешки субекти или твърде малки взаимодействия между единици... Да - ясно е, че в исторически план това е "съвсем млад процес, тенденциите са още неукрепнали". Но това се отнася за статистическият социум - в цялост. Отделни човешки субекти още преди хилядолетия са оставили следите на "РАЦИОНАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА И СЕБЕ СИ'. От дълбоката история, до сега, по целия глобус са налични следите от такива субекти. Това, което днес се нарича "класическа философия" - също е минал етап - както са "класическата музика" или "класическата литература". Твърде много хора продължават да са застинали на "класическите си етапи", а времето днес задава нови посоки, нови темпове на изменения, задава нови хоризонти - твърде далеч от вече "изминалите етапи на класическите периоди" като те се явяват твърде неадекватни. И всъщност - затова са преминали и отпаднали като "съвременни". Това че знанието се предлага и се учи през "изминалото" не е никакъв рациоинален аргумент към преклонението пред същото това "изминало". Твърде много "книжни философи" продължават да живеят още с КАНТ... Самата идея на преклонение пред някакви изминали времето си величия и поставянето им на пиедестал, е израз на една тенденция при която човек, който няма ясна и точна връзка с настоящата реалност, живее някъде в съня си по отминалата такава. Като временно средство, с което да реши възникващи дисонанси - ок. Но простите наблюдения показват че за много хора това е "цял живот" и вместо етап, те просто никога не го изживяват, създавайки си лични и групови версии на приказки, основани на едно идеализирано "минало", в което всичко е ясно, всичко е разбираемо, всичко е било ок... И всичко това - само защото тази илюзия е заради ролята й на заместител на едно доста бурно "сегашно", твърде объркано и с различни сигнали и тенденции, с различни версии и посоки, аспекти и "възможности за интерпретирането му"...

Толкова ли изчерпахме основната тема - по заглавието й, тук? Ако да - да я прекратим. Ако не - тогава да пишем по същество. Непрекъснато по темите са налични отклонения на пристрастни хора, търсещи непрекъснато сигнал на който да стартират утвържденията на убежденията и нагласите си. Толкова ли не може да се обуздае това и не е възможно да се внесе малко интелектуална дисциплина по следване на основната нишка тук? Смятам че темата е чудесна и е пример за подвеждащо заглавие...., Принципите на заглавията не са спазени и това издава основния материал в антрето като журналистическа провокация, търсеща сензация, а не толкова вникване и задълбоченост. Именно заради сензацията в материала се търсят противопоставяния на тези, правят се доста подвеждащи заключения и изводи - за да се внесе максимален елемент на "отзвук". Това, разбира се, не е пречка материалът да отразява някои основни социални насоки, ехото на социални процеси и тенденции.

Не желая да се впускам в празно дебатиране по ненужни казуси заради пристрастието на някого. Работя често с мюсюлмани, те са ми клиенти в много случаи и над 20 години не съм имал никакъв проблем с тях. С далеч повече "немюсюлмани" съм имал проблеми. Няма такава държава, в която да е основана на шариат, още повече че това понятие е с доста 'тълкувания'. Едно от тях е крайно и радикално, но е добре да се имат предвид какво означава, както и малко повече относно идеологията и религията ИСЛЯМ. Всички видяхме, че се направи опит за такава "държава", като продължение на "талибанската идея" - явно неуспешно и самите мюсюлмани до голяма степен не подкрепиха лично нейното съществуване. Исляма е в криза, десетилетните войни пораждат условия някои да прекарват целия си живот сред кръв, насилие, мерзост и смърт. Няма как хората които се раждат и живеят сред това да имат човеколюбива философия. Но други мюсюлмани, които живеят на мирни и проспериращи места, нямат тия проблеми. Идете в Родопите, по селата и ще видите сами как мюсюлмани и християни са заедно, празнуват общо празниците и на двете религии и намират лесно начините да са преди всичко хора и да имат доверие един на друг. Защото когато стане нещастие всички помагат без отношение на религията. Всички дават пари, всички са съпричастни едни на други... Не е виновна никоя религия за маниакалните и уплашени хора. Няма религия, сред която да е нямало такива, като тях ги има и извън религиите, като заради нуждите си си създават потребната им идеология. Ако не го направят - се прикриват зад която и да е готова идеология. Вие сам отлично го знаете, за да е сериозно да обобщавате "всички религиозни" относно исляма. Нека оставим това, защото не е по темата тук.

... извинете ме, колега, но това не е сериозно и от него навсякъде "хвърчи" пристрастие и лично отношение. Съвсем частно мое виждане е, че по този начин компрометирате и многото други чудесни извеждания които реализирате, дори в горните си думи. Трудно е да се събере в единен образ - "твърдения за науката" и веднага след това - толкова силен изблик на пристрастие и лично отношение... Пак напомням - споделям съвсем мое си частно виждане...

Все пак защо нещо, наречено "философска гледна точка" е нужно да се приеме априори, и то предложена по този начин от автора на статията? И още нещо - докато четях горният материал, все повече в мен възникваше въпросът - защо това е в раздел "наука и религия", а не в раздел 'философия'. Защо е толкова важно кое, какво и как "философията" била смятала и какви са нейните тенденции, според кого. И което отгоре на всичко, статията е с претенции че "синтезира" какво точно се случва навсякъде сред философията. И не за първи път философията прегръща теизма - ако не беше така, самото християнство никога нямаше да е на философска основа, умело допълнена към него от цяла линия древногръцки философи... ( и много поколения след тях). Колкото до възгледа - че "настъпвала теистична посока сред философите" - допустимо е, и разбираемо , когато до голяма степен философията преживява известна криза - на идеите, на вижданията, на гледните точки... В допълнение към това - не е само философията, която отразява една обширна тенденция към "завръщане" към стари и изпитани душевни "пристани" - каквото е самото пораждане и значение на ТЕОСА. В общ смисъл - като цяло твърде много хора реагират на бързите промени чрез "завръщане към стари идеи". Това "завръщане" е реакция на адаптационни дефицити и е съвсем обикновен човешки импулс. Консервативното отношение към живота в момента е в нещо като "разцвет", защото твърде много хора са стреснати от темповете с които условията за живот се променят. В криза са всички общоприети социални "стожери" и за съвсем кратко историческо време, вече в рамките само на един човешки живот (а не на много поколения) се налагат сериозни промени, които за твърде много хора са непосилни. И те реагират регресивно. Напълно естествено е тия реакции да са подплътени и с идейни платформи. А за нуждаещата се от идеология човешка маса - от подходящи идеологички конструкции... За себе си - не виждам защо е нужно да се връща човечеството към миналото си, както това се е случвало множество пъти в исторически план. Все пак - това е общочовешки защитен синдром...

Вие наистина ли "можете да постигате всичко - стига да го поискате"? Защото това е твърде клиширана социална фраза, нещо като социален лозунг, но в нея има доста проблеми и по същество тя не е адекватна на реалността.

Исках да изразя, че - бог това е сборния израз на нашите идеи, какви не сме, и какви сме - ние, хората. Че това е колективната проекция, чрез която ние хората се оглеждаме какви сме и кои сме. И че до голяма степен е интересна аналогията с това - как ние хората проектираме и създаваме машините - гледайки природата и себе си, сътворяваме нещо, което хем да сме му творци, но и хем да се оглеждаме през него - към себе си... Нямам никакво отношение към бог, освен като към колективна човешка проекция именно с адаптационна цел. Обаче - именно чрез образите(защото са много, дори са несъвместими) в тази проекция, чудесно се извежда чрез "реверсивен анализ" онова, на което те са компенсация в човешкото "колективно несъзнавано". Едва ли се намира по-голям "безбожник", от този, който пише тия думички. :)

В това е въпроса. В общ смисъл - "машината' е опитът на човека да въплъти разбирането си за живота, света... и себе си. Машината - като едно универсално огледало на човешките същества в опита си да се отразим през "нещо извън нас" - дори и когато ние самите сме неговите "автори"... Самата идея на този стремеж и потребност - от опознаване и вникване в същност - се изразява и в представите на човека по отношение на същността и стремежа на бог... Бог - чрез нас, хората. Или идеята на самите нас, хората - чрез идеята и представата за бог.

През цялото време все пак говорим за понятие (СЪЗНАНИЕ), с чиито пълнеж и периметър на обобщение, има още твърде много да се изглажда. Няма досега дефиниция за това понятие, няма периметър в който то да се валидира и достъчно широк контекст, който да обхване неговото задаване... Онова, с което се работи по отношение на понятието СЪЗНАНИЕ са частни (фрагментни) дефиниции на това понятие, спрямо частни контексти на разглеждане. В този смисъл - няма как машинните имитации на невронни процеси да изискваме да постигнат "съзнателност". Та ние хората търсим същото да го разпознаем все още у самите себе си От друга страна - именно неяснотата на явлението СЪЗНАНИЕ дава възможност за всевъзможни форми на използване - от спекулации, до доста произволни форми на фантазни стъкмистики, които пък други решават че направо са факти, доказателства и обяснения - за "съзнанието". Бърканицата е голяма - на практика основни проявления на мозъка през поведението на човека, са неизяснени като достатъчно добри дефиниции, разлики и прилики, връзки и взаимодействия - това са РАЗУМ, УМ, ИНТЕЛЕКТ и СЪЗНАНИЕ. занимавайки се практически с посоката която съм избрал, обаче ми се наложи да изясня самостоятелно тия понятия и да им придам значение в рамките на онова, с което се налага да работя. така, че по-горе изложих някои фрагменти от личните ми дефиниции, аргументи и периметри на валидност и взаимодействия. Едно от съпътстващите на всичко това, е и представата ми за понятието РАЗБИРАНЕ - което по-горе разгледах и за което чудесно ми помогнаха няколко от пишещите тук - с изразената си форма на контрастност - кое точно НЕ Е разбирането, както и невъзможността си да го проявят. Колкото до залитането по отношение на Пенроуз - следват се схеми на взаимно реагиране от други теми, при които едно волно лирично повествование и подхвърляне на име на автор и негова книга, се раздува веднага, защото става въпрос за писано слово, което се чете. Когато стане дума да се прояви неговото разбиране - и дотук. Винаги когато става въпрос до писано слово, се подхвърля призива - ами "прочетете го, като имате въпроси"... като че написаното в която и да е форма, е нещо само по себе си, че не е медиатор, че оставените знаци носят нещо обективно и извънчовешко и като такова то няма никаква нужда от "двете страни" - автора и интерпретатора си. Издигането в култ на "прочети това или онова, този или онзи" само по себе си показва че написаното слово за някои хора е универсалната им патерица за всичко в битието им. И че... поставянето на акцента върху "медията", вместо върху "четящия", достатъчно добре изразява съответната форма на мироглед и отношение към света (и себе си).

разбира се. Но идеята е да е налице път, да е налице развитие - така, че "началото" да не остане "край", както става за повечето хора. Както се вижда от другите теми, за твърде много хора продължават "истините" от преди векове да са адекватни на техните лични схващания и сега. Все едно че света просто си е спрял - поне в техните души... и глави. Големият проблем за всеки развиващ се субект, е да остава адекватен на динамиката на времето. А то - точно в наши дни, това става все по-трудно заради темповете на изменения в социалните отношения и научните достижения, откритията и широтата в периметрите им. Това предпоставя субектът да е адаптивен не само в житейски план, а и в когнитивен, особено с напредването на възрастта му. Движението и промяната създават неудобства за повечето човешки същества... И не само неудобства... Според мен няма никакво значение кой етап, какъв е, какви са му особеностите, "слабостите и силните страни", каква е цената... Докато това е етап, той е преходен, той е само точка от "вектор". И неговото значение е "да подготви възможността за следващата стъпка"... офтопик - Колега "втори..." изглежда че и за вас вече започна да е в сила любимата рецепта на една съборна дружина от няколко пишещи - да ви следи къде и какво пишете и веднага след това да ви апострофира и репликира. Добре дошли в "клуба"... Простете им дефицита, безсилието е тежко бреме и не всеки може да го носи с чест и достойнство. Край на офтопика ------------------ Апропо - колега, не разбирам унгарски и едва ли сред форума има друг като вас, с това... "умение". Бихте ли поне свели основна схема за да улесните интерпретирането на тия графики и рисунки?