ramus

вие само играете на въпрос, но всъщност държите да изкажете мнението си. ОК - изказахте го. Написах достатъчно - вие прескачате и си подбирате какво да четете, реагирате с "не е вярно". Защо въобще играете на играта на задаване на въпрос, след като това е трик с който да покажете достатъчно убежденията си в "правилният отговор". Не ме интересува въобще дали и как ще се оправя дадена група от хора. Те си намират начини без значение дали пиша или не пиша нещо си. Нямам никакво значение за групите хора, както и съм без значение какво ми е мнението по едно или друго. Дали писането ми на едно или друго разклащало вярата им и им създавали дразнене и дисонанси - като я разклаща да обособят себе си като РЕЛИГИОЗНИ СУБЕКТИ и да живеят с вярата помежду си. Проблемът не е с кой с какво живее, а резкият контраст между самозаявеното и проявеното. От друга страна - нямам отношение към мнение на хора от една или друга колективна група, основани на митологични конструкти и вярваща в тях, като основа за идента и принадлежността си. Особено пък тяхно мнение към мен самият. никъде в правилата за участие тук няма точки, които да задължават всеки да пише само онова, което било в съзвучие с другите, само онова, което бива харесвано и одобрявано според определен конвенс. Конвенса го изучавам и ползвам, но това не означава че е граница на света ми. Мога да го ползвам, мога и да не го ползвам. Но със сигурност нямам идент основан на него и това ми дава известна свобода да имам предвид конвенциите, но да не влияят на възприятието и отражението ми. Не съм се родил с това - то е плод на целенасочена практическа работа и е с експериментална цел. В тази посока не се интересувам от убеждаване при обмен с другите хора, нито е възможно някой да опитва триковете си да ме убеждава в неговите опорни постановки сред които той живее - нещо което той прави непрекъснато като рефлексия от отношенията в групата с която се идентифицира. никога не съм бил "против социалните договорки" - това са плиткоумни и елементарни повърхностни изводи и за пореден път тук се показва че се чете само онова, което предизвиква приятност и допълване на личния комфорт. Не съм будител, нито говорител на истини, нещата, които изразявам не са социално приспособими, те са характерни само за индивидуалисти и не ги пиша за да убеждавам някого. Подхождате към тях неадекватно и при това положение реагирате, вместо да разговаряте диалогово. Приоритетът ви е да утвърдите личните си схващания, а не да научите или да схванете нещо ново. А още по-малко - ако различното влиза директно с личните ви устои. Това че имам критично отношение към всичко в битието ми, въобще не означава че не го харесвам, нито че не го одобрявам, нито че съм против него... Непрекъснато ползвам колективните договорки и сам участвам в тях, и на тях си взаимодействам сред социалната ми дейност. Тук има хора които са с претенции че са рационални, но дори нямат сериозна идея какво въобще означава това. Тук има хора които никога не са имали критично рационално отношение и подходи към всичко в себе си, и всичко, което ги заобикаля. защо въобще същите хора се самонаричат "РАЦИОНАЛНИ"? КРИТИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА не означава за мен изява на лично отношение, харесване, пристрастие, допадане. Всъщност разглеждам най-критично именно онова, което харесвам, което ми допада, което ме кара да предпочитам, което ме кара да отбягвам, или дразни... Критичното разглеждане на целият възприемен и отражателен стрийм - е извор на осмисляне, генератор на вникване, на "разнищване" какво се случва вътре и около индивида, дори и какво точно е самия ИНДИВИД. какво прави, какво говори, какво мисли, как действа... тук детското възприятие за всичко "критично' като негативно и защитно реагиращо - е в царството си а е странно за хора които имат толкова написани претенции за себе си, а са още в неизраснати когнитивни етапи.

защо да не искате - според мен това ще е полезно, защото касае всички ни. И не е чак толкова сложно - няколко кликвания и няколко думички (дори може и без тях).

И това не може да се приеме за обективно "доказателство". По-горе вече писахме по това

и... защо винаги и непрекъснато някой се крие зад това че "трябва да се поддържа реда"? Има кое и какво да поддържа реда и мнението ми може да всякакво, касаещо реда, поддържането, и според кого и кое "трябвало". Никой не вярва в картинките - зад "вярата в тях" стои обикновената и естествена човешка алчност, и проекцията и мита относно "какво трябва да направя, за да съм доволен щастлив и пълноценен" и "това е начинът да ми се изпълнят всичките желания". Парите са само регламентирана социална договорка, играеща ролята на социален регулатор и "координатна система". Но не всичко в живота са парите. Нито вярата - най-малко в тях. Алчността е в основата на стремежа към "повече" и не се отнася, нито единствено се проявява само в стремежа към пари, нито във вярата в парите. Парите не са самоцел - на твърде много хора, нито 'вярват" в тях. Парите са средство - за власт, примерно. А за банката - парите са стока - тя ги продава и купува. И властта - също е проекция на алчността... и на някои типично човешки нещица...

Дора, макиавелианският ви подход е чудесен, според вас. Но е доста прозрачен. Не ги пускам тук защото "ми е нужно да ми вършат работа". В темата се вижда на много места че доста хора пускат тук цитати, като дори се позовават на тях, но без да се спазва принципът на точното цитиране. Едно от тия цитирания е визираният пример на колежката КАРЕС, с номера "както казва юнг..." и... летящи фрази... които обаче стават чудесно за подкрепа на съвсемн лична теза. Ето това е критиката и за това е всичко тук. И че за пореден път вие проявявате съвсем прозрачно пристрастие в темата като обръщате критичното си внимание към точно определени потребители, за сметка на съвсем безкритичното - към други. Ако е нужно да се чете само оригинала, защо тук в темата се предлагат интерпретации на "този оригинал"? Значи и нещо съвсем просто - достатъчни са линковете към всичките трудове на ЮНГ и... край. Като ще се чете само и единствено оригинал - както вие съветвате, но антрето на тази тема не е зададено по този начин. Нито сред форума някой отговаря на критериите които вие му задавате, според вашите си виждания и разбирания. Обаче не затова е подхваната тази тема и дебатирането по нея въобще не е по казусите на ЮНГ... КАкто и вие самата доста често не пишете за ЮНГ а коментирате действията на потребители, правите оценки на поведението им, от гледна точка на ваши си положения, давате предложения и казвате кое как, какво и според кое е нужно да "бъде". Примера е именно последните ви няколко коментара... Които нито са системни, нито са научни, нито съдържат обективно доказуеми тези. Но не пречи вие да ги пишете. А най-интересното от всичко е, че упорито и убедено настоявате, чрез ясно деклариране - че вие нямате пристрастия, че сте обективна, съгласията не ви интересуват, а има значение само научната стойност и значение на всичко, което правите. Обаче нищо от действията ви с думи - не показва подобно нещо... Нито едно от декларациите не се подкрепя с проявление - точно обратното е. Вероятно - и това не ви харесва, но вие чудесно показвате кое ви харесва и кое не. И не е нужно на всяка антитеза някой да пише "безкрайни" фермани от доказателства. Никъде не е било нужно такова изискване, освен при научни трудове и публикации, в специализирани издания и форуми. И никой там не се интересува на кого, кое и как му харесвало и как трябвало да бъде. И да - карате ме да повтарям тезите си - просто защото вие непрекъснато повтаряте вашите, с идеята че никой никога никъде не ги е чел.

И така - за критика на ЮНГ било нужно титаничното усилие да се подходило по системен начин, с пълно познаване на "фактологията" на неговите трудове... Обаче - за обратното е нужно просто да се цитира и позовава ЮНГ Обаче нещо друго - по-важно: А защо е нужно на някого да се "критикува ЮНГ" и интересно кой го прави? В темата никъде няма по същество критика на ЮНГ. Има критични бележки по някои от интерпретациите му в пишещите в темата. КАРЛ ГУСТАВ отдавна го няма, за да му бъде правена "критика". А и е смешно да се критикува даден субект за негова система от размишления... от гледна точка на друга система. От гледна точка на точните науки, например - цялото творчество на ЮНГ е напълно неприемливо. Както и по отношение на всяка философска концепция. Но никой не мери сериозно несъвместими една чрез друга форми на човешка дейност. Критика може да има всеки, по всичко. Дали е системно - това е също интерпретируем въпрос. Критиката не означава задължително че даден субект е несъгласен или съгласен - с критикуваното. Съгласието и съгласяването - са съвсем друга бира. Но явлението пристрастие, изразява когато се критикува нещо, само защото критикуващия е несъгласен с критикуваното и по този начин изразява отношението си. Искам да кажа ясно и съвсем директно - нямам никакви възражения относно размишленията и прозренията на ЮНГ. Ползвам много от тях, разработил съм други, за трети - са ми напълно далечни и не са практически приложими - за личната сми работа. В темата въобще не излизайте с номера да се криете зад концепцията на ЮНГ - критиките са именно към интерпретациите и отношението на феновете в темата. Игрите на - "ако имате някакви критики - критикувайте ЮНГ" ... или "прочетете трудовете му и тогава критикувайте, и то само ако е системно и с научни аргументи..." . Но самите трудове на ЮНГ не са научни, нито са научни аргументи. А всичките тия са доста наивни трикове за избягване на лична отговорност.

ако е за "летящи цитати от ЮНГ" това може да се намери навсякъде. Ето достатъчна порция - да се забележи внимателно "обективната наука", и доказуемите факти... ================================== Ето някои от неговите прозрения: "Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична." "Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива." "Махалото на ума се колебае между разум и глупост, не между добро и зло." "Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото." "Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители." "Дори и в най-щастливия живот не може да няма частица мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта." "Обратното на любовта не е омразата, а властта." "Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам." "Нормалният човек е идеална цел за неудачници - за всички онези, които се намират под общото ниво на приспособимост." "Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота." "Хората правят всичко възможно, без значение колко абсурдно, за да избегнат срещата с душата си." "В основата на причините за психичните заболявания стои нежеланието на човека да изпита заслужено страдание." "Аз не съм това, което ми се случва, аз съм това, което съм решил да стана." "Най-ужасяващото нещо би било да се приемете напълно." "Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла." "Хората съществуват като растенията - едни растат на светло, други - на сянка. Има много, на които е нужна сянка, а не светлина." =============

Вие опитвате макиавелиански подход. Толкова настойчиво, че по-горе написахте някои доста неудачни извеждания, които нито са научни, нито са обективни. Дори това последното, което написахте също нито е научно, нито е обективно. Но гледам че не ви пречи с нищо да пишете. И още нещо - по правилата на форума има кой да следи и да взима по тях решения. Има и точно такива правила - за отношението към решенията на админстратора - като основно лице.

по мое мнение - нито една от основните образи сред творчеството на ЮНГ не е изключително оригинална. като човек с интереси към окултни и мистични теории и обяснения, той просто извежда обяснителна система съставена с някои от елементите с тия теории, подходящо изведена на езика на актуалната западна парадигма. Той не е единствен това. Както и според вече изписаното по-горе - дори някои днешни учени се изкушават да ползват мистичното и езотеричното... Но нито един от тях никога не е правил научен труд, основан на това. Само вметки догадки, предположения и размишления. Които обаче - други ползват като "авторитетни"... Въобще - мненията и размислите на някои се взимат априори като факти - от други, Нито едно понятие, сред която и да е концептуална система - не е обективно доказуемо, нито обективно съществуващо. И това не се отнася само до "СЯНКА" а и до "колективно несъзнавано", например,. както и АРХЕТИП. И не виждам никъде сред писанията на ЮНГ той да е имал претенции за обективност някъде, да настоява кои са "фактите" и че опитът му за описания, взаимовръзки и дефиниции - са обективна наука. Точно ЮНГ - да ме извинявате - който и да е цитат, от който и да е труд на въпросния - да се настоява че това било "наука" - е най-малкото несериозно. И не само ЮНГ - няма нито една психологична концепция, която да настоява че е обективна наука. Дори физични концепции са с ранг на теории, а не на обективна наука. Дори в Адронния колайдер, случващото се смята за "факт", когато коефициента на грешката се качи до нужната за това в мерната единица. Но дори и тогава - остава коефициент на грешка, просто се счита за несъществен. И това все пак е "точна наука", какво да кажем за "не толкова точните, като нея". няма такова обективно доказателство, което и съществременно да е обяснение. Освен това - в темата започва известен разнобой - в защитаването и отстояването на личните ползи през очите на няколкото човека. От една страна АБИ - измества темата в уклоните на напълно лишени от научност положения, в посока към езотерика и някои доста спорни обяснителни популярни догадки. А Дора настоява за строга посока за научност... - двете няма как да се осъвместят. Именно това е и пример как всеки в темата сам си отсява кое е полезно за него - особено за тия, които много са им нужни ползи. И търсят "обективност" и истина.

Дора, мисля че има смислов проблем. Вие пишете мнение - а не давате факти. Факт не може да бъде че "нещо не било доказуемо", а става факт, когато се докаже такова. В този смисъл - след като дадено умозаключение не можело да бъде емпирично доказано, за да се ..... значи и науката няма как да го докаже че не е така. Факт е - че имате мнение. Че другите имали мнения и били само мнения. Вие също в коментарите си давате мнения, а не говорите само факти, които са проверими сред науката. И все пак тук не е академичен форум, нито сред тази тема е създадена за да пишат преподаватели и студенти от катедра ПСИХОЛОГИЯ в СУ. Но дори и те,. обаче не пишат никъде само "проверени и обективно доказуеми казуси "за човека". Можете сама да надникнете във форумите и разделите им - на тия визирани академични люде. И няма смисъл непрекъснато да ме апострофирате - съвсем ясно е за всеки че аз не пиша какво е било "доказано от науката'. Вие сте се нагърбили с тази роля - това не прави темата чак толкова смислена, за което. Дали нещо си заслужава да бъдело прочетено... или не си заслужава - това не е работа нито на вас, нито на мен, по отношение на други хора - всеки сам решава за себе си - какво си "заслужавало". И - това точно се прави от всеки тук. няма как да обяснят човека по никакъв обективен и доказуем начин - Никой не е успял да обясни човека по никакъв обективен и доказуем начин - особено в неговия психичен аспект. Чудесно е да желаете с все сила да прокарвате идеята си за правилност, но в това свое желание грешите в тезите си. Вие не сте способна да обясните човека по никой обективен и доказуем начин. Нито науката - на което вие се представяте за говорител, закрилник и ментор сред темата. Философията нищо не доказва - на никого, наймалкото е обективно. Психологията - още по-малко. И при това положение вие намирате проблем за това че рамус, някой си пишел мненията си в някаква тема...

Въобще не е заради хартийката с картинките на нея. картинките са само средство, а не цел... Явлението се нарича "алчност" и в дълбочина е едно от основните психични явления, определящо до голяма степен и митологичните системи, сред всеки тип обществени отношения. Никой всъщност не го интересуват самите хартийки, както и златото... Всичко това има смисъл само защото е средство към....... а не само по себе си. Всеки човек, вътре в себе си се основава на система от подредени и систематизирани митологеми. Тяхното подреждане и систематизиране не се прави от него - поне на първо време. Митологичната конструкция спомага за първоначално психично ситуиране, което е изключително важно за изграждане на личността. До момента в който даден субект натрупва достатъчно информация и по време на това наслагване се всичко се определя от първоначалната му схема за ориентация, основа на митологемите. Личното отношение на субекта към митологемите - наричам ВЯРА. Всеки субект разполага с основна опорна система от митове, която вътрешните му защитни механизми държат далеч от критичното му рационално отношение (ако е способен на такова)... И на механизмът в един единствен субект, се основават и груповите процеси, защото те са една осреднена проекция сред всички, които участват в това 'социо'. Цялото взамодействие в дадена група, инстинктивно се задейства именно на основата на създаването, въдворяването и поддържането на взаимен общ мит. Именно част от него са и "хартийките с картинките"...

И в общо, синтезно - от частните примери, до някои обобщения от синтезен характер. Поредното непрекъснато явление, се проявява из целия форум. Защото се проявява непрекъснато из целия социум. И сега, във времената на някои сложни социални преобразования... отново изплува "спасителният пояс" на езотеричното... на неясното, на достатъчно мъгливото... щом се стигне до нужда от отговори, а те не са налични. Ама някои отговори имало в езотериката, мистиката или окултизма - но всъщност няма такива отговори, колеги. Същинските изследователи НЯМАТ ОТГОВОРИ - това ги кара да изследват, но светът и вселената са безкрайни, а ние, хората - с крайни възможности. Нито 137, нито 42, нито 3.14 - са някакви мистични числа. Такива не са нито 9, нито 7, нито 3. С числата доста хора са си играли защото някои странни свойства на числата позволяват да се представят версии, които да са достатъчно свободни за интерпретация в който каквато посока би искал. както по-горе използвах примера за НЕШ - съзнанието е явление, производно и проявяващо достатъчно натрупване на сложност в насищането на обратните връзки, в отражението на реалността и в невронния апарат - който да обезпечи Хардуерно това явление. Но тук, сред социума твърде много хора имат залитания и продължава епичната битка в техния психичен свят - този на рациума срещу този на ирациума им. А в ирациума кротичко (и не толкова) нашепват някои гласове, отвътре. Които някак насочват индивида към мистичното - като изход от строгите правила и принципи - на рациума. Няма никакъв проблем - СЪЗНАНИЕТО да се изучава, да се изследва - с вътрешно-психични средства. ако това сред квантовата физика било наличен проблем - сред познавачите и практиците на вътрешната работа, не е никакъв проблем. Налични са принципни възможности, за заобикаляне на този казус, но нещо повече - казусът за който става въпрос - е наличен като "нерешим" само за хора които никога... ама никога, не са се впускали в практическото опознаване на съзнанието (си). И със всичко това те просто са 'запознати' от мненията и представите на други хора. Те пък - от други хора... Тук никой няма основна идея ако сам прочете задълбочено някои от трудовете на ЮНГ - как да ги интерпретира, ако въобще друг не му е обяснил какво се има предвид. Тихичко, но всъщност в основни линии социалното популярно знание, дори академично, до голяма степен се основава на договорените версии на интерпретации, на онова, което те смятат че се основава, като "оригинал". И ако за точните наука и точното познание, това не е от особено значение, защото по силата на някои принципи именно това ги прави "точни", то при другите форми на знание... се дава твърде широки възможности за интерпретиране и подбор по лично-групови нужди и договорени според потребности. Правим разни теми, сред различни раздели - но дори в тях играта отвътре между РАЦИУМА и ИРАЦИУМА сред всеки един, не спира. В някои теми толкова убедено и преднамерено се заклеймява ирациума, било религия, било псевдо, било заблуда. Но същите клеймящи субекти, в други теми... веднага са готови да поемат от "мистичната" нишка на обясненията за живота, света, вселената и хората. Може би им изглежда че именно мистиката и езотериката, във всичките си безкрайни проявления, е нещо просто и лесно и с лекота би им дало готовите отговори, от които се нуждаят. Дали?

колега, извинете ме, но все пак когато нещо не ви е ясно - можете просто да сложите казуса като предложение - дали някой знае или познава нещо по него. И... ако в квантовата механика има някакъв непреодолим проблем, това не означава че същия е такъв и за изследователите на съзнанието. Нямат нищо общо двата проблема, защото този за съзнанието има дори множество подходи, всеки един от които е основан на принципни положения, свързани със задълбочената работа и познанията за съзнанието - забележете - САМОПОЗНАВАТЕЛНАТА РАБОТА. Работата, обаче, е не да се обръщате към проблемите на съзнанието - като към физически и квантови проблеми... Колкото до Юнг... сигурен ли сте че сте му прочели биографията, която е доста добре списана и детайлно проследена - като факти, като възможности за повлияване на условията, неговите изживявания... Има много хора които са изследвали ЮНГ - доста детайлно. Неслучайно, може би :) аз също имам допускания за някои фрагменти, а и вцялост, но това са си мои допускания и са точно това - само допускания. Нито живота ми зависи от това, нито е толкова важно. Има една особеност, на която искам да обърна внимание. В по-голямата си степен, представителите на "немската" интелигенция и вълна мислители, по онова време - имат определени някои общи моменти. В частност тук - както за Фройд, така и за Юнг, но същото се отнася и до философските изявени имена на класиците по онова време Общите елементи на биографията на визираните двама могат да бъдат зачетени дори и в самата УИКИпедия, само с няколко кликвания пред екрана. Не говоря че съдбата на двамата се преплита за малко, за да се раздели впоследствие, а говоря за личностите на двамата и ясните белези на невротизъм и психични проблеми и разстройства, характерни за през целия живот - и на двамата. Съвсем буквално - психични проблеми, колеги. Могат да се зачетат и личат съвсем ясно. Тогавашни версии на днешната история на филма "красив ум", която се основава на някои художествени елементи от биографията на гениалния математик и аналитик НЕШ в битката му с тежката шизофрения, от която страда и в която рязко се изостря. като той намира начина да се опита да се справи с това - именно чрез сложни техники които се е налагало да овладее, характерни за дисциплинирания му рационален ум. Неш сам открива личните си възможности да противостои, ползва и странична помощ, разбира се... но пак само като допълнителен прийом, в борбата си тежкото разстройство отвътре. Разбира се - това не променя важността на наследството което са оставили тримата с визирани имена в тия ми думи, но твърде набиващите се аналогии, поставят в мен някои въпроси. Не съм само аз, който си ги е задавал, но мен колективните въпроси или явления не ме интересуват особено, след като мога и самостоятелно да ги интерпретирам, а после намирам начините за съпоставка с размислите и на другите, задавали си подобни въпроси... Неслучайно споменавам НЕШ - защото това е един от феномените, които се проявяват в един рационален западен ум, достатъчно развит и дисциплиниран, наложило се да развие сложни умения и да разгърне качества, с които да овладее тежкото влияние в психиката му. ОТВЪТРЕ - се овладява само ОТВЪТРЕ. Всъщност - защо пиша всичко това - без да давам линкове, без да позовавам или непрекъснато да подхвърлям кой друг важен, умен, мъдър бил написал или измислил нещо, което друг решава да ползва за да крепи с това личната си митологично-идейна конструкция.

Вместо да се продължи по темата, изглежда че анализът на някои групови и индивидуални поведенчески динамики продължава да е актуален. Странен за мен е лишените от внимателен анализ по същество, само заради личните пристрастия и породени афекти. И пак е заради ползите. И най-вече - в раздел и тема за психология, пък било тя и по ЮНГ. Добре, да продължим по това: вие АБИ, отново настоявате на своето си, само защото изгубихте личната си търсена полза тук. Много настоявате темата да стане по подобие на бг.мама - взаимоспомагателни вдъхновителни слова и споделяне по женски колко е интересно, възвисено и вдъхновително... колко много отговори били намерени, колко истини са открити... И отново нещо толкова просто - което сякаш ви заслепява - Има съществено разминаване и вие сте с двата крака вътре в него. Ето защо: Въпросния потребител КАРЕС всеки път настояваше че рамус играе по свирката й, че тя движи и контролира нещата, че въобще няма такова нещо да е реагирала на провокации. Точно обратното било - тя владее положението, тя задава провокациите. Това че тя стигна дотам че да се подиграе и с правилата, с етиката и морала - за които точно тя толкова пламенно пишеше защитавайки ролята им за хората. Да се подиграе с предупрежденията на админа, за рамус вече кой го интересува... Но не - дори и "на сбогом" направи всичко за да изиграе героичната роля съвсем емоционално и да пусне последните си отрови дори на изпроводяк, с идеята че "не понасяла лицемерието и лъжите"... Ако тя сега чете това - никак не би била доволна да види че уверенията за които тя хвърли толкова сили, изглежда са не са били достатъчно артистични - и то точно от вас да го прочете... Излиза че рамус ... са двама, с два основни сценария - единия провокирал, бил злобен интригант и докарал нещастното момиче до непремерени и забранени реакции, и то нямало как да не реагира на тия чудовищни провокации... А същото момиче настоява за съвсем друг сценарий, и същия се поддържаше и от подгласници, които вместо да й обърнат внимание че има разминаване между нейните виждания, те услужливо се пързаляха по инерцията заедно с нея, с идеята да играят напълно подкрепяща роля - само да е против дразнителя. А можехте да спрете това съвсем лесно - просто като й го напишете директно и ясно. Както и да се заблуждава човек, ако получи точните адекватни сигнали от хората които той е приел за "подкрепящи" това би свалило възможностите за самоподвеждане... с идеята за корекция. Но не е само това - ролята на силна, можеща и богиня, на летящите фантазни изхвърляния - нямаше при това положение как да приеме че греши, че летенето е само насън, че е добра в сънуването на любимите си сънища. Вие дори си нямате идея колко за нея е важно да намери подкрепа за сънищата си и да намери среда да ги споделя. Вероятно за всеки е важно, но ако се стига до това... то ще се забележи все по ясно как много пишещи играят своята двойна игра сред форума и темите. И всичко свързано с научността и познанието - тръгва да отпада. Нещо съвсем просто беше нужно - именно "подкрепящите изиграха драмата", а сега - излиза че всичко им било ясно, нямало две мнения - ама се търкаляха с подмятанията си в същата посока... докато се изгуби напълно възможността за контрола. Не казвам че всичко би се променило, а и имаше деликатни намеци от един или друг... много деликатни, вместо директно... Защото никой въобще не разбира сред всичко разиграло се колко е силен личния й момент на отношение спрямо рамус и че именно това е водещият мотив - вкл. и да дойде в този форум да търси новите си приключения. Но всички подгласници използвахте услужливо това тя да си води битките си с рамус, а вие само да правехте подходящите намеци и да се правите че сте над тия неща. Рамус е виновен при всички положения... за всеки който го припознава за дразнител и го вижда като пречка за ползите си. Нищо, ще го преживее рамус и ще се дундурка в ада за "награда" дето е изверг и емоционален садист, пиещ от драмите, страховете и дразненето на толкова мили, мъдри и компетентни пишещи, с толкова "сладка и бяла енергия", с толкова чисти сърца и души. Ще преживее и това че търсещите ползи винаги намират проблемите и пречките си някъде сред живота, света и всеки друг. Но не и в себе си и ролята която играят.

според мен - опитите са да се реализира статистическа оценка за съставянето на алгоритми за "морал" и "етика"... А това е поредна стъпка към интергрирането на ИИ. Не е работата само в самоуправляващите се машини, а въобще - по отношение на ИИ и развитието в тази посока... Може би колегата Сканер, ще се изкаже по-компетентно за това.

вие просто не разбрахте кое точно е егрегора и имате съвсем елементарна повърхностна представа какво е това. Вие сте достатъчно интелигентна, за да забележите нещо просто - дори според вашата логика целта на егрегора, така както е според вас - е да черпил енергия. Няма да коментирам въобще това, но предполагаме го като "факт". Сега - помислете внимателно - щом му е нужна енергия - на егрегора, той ще направи така, че да си направи начин да я спечели. Защото дори вие самата пишете - че "енергията се дава". Доброволно се дава. Така, че смисъла на колежката е играта на спечелване на доверие, на харесване, на одобрение. Това е нейната идея фикс и тя е изключително добра в това... и го прави още от детството си... Няма граници, които да я спрат, освен защитните в човека, заради това тя е усвоила през годините хиляди игрови умения за да се "харесва' и прави впечатление. Вие не я можете тази игра, но тя с нея е оцелявала през годините. Вие се привлякохте заради хвърлената мрежа да улови "подобията си". Познайте "първото нейно уловено подобие' кое беше? Нищо научно нямаше в това - всичко беше само за мизансцен. Провокацията от моя страна беше единствено за да паднат маските й. Вие дори нямате идея колко е добра в маскирането и с колко други лица тя е известна на различни виртуални места. Никога в живота си не е била психотерапевт. Но се представи като "професионалист", двама други - веднага поеха това... На други места се е представяла по други начини, с други боички - винаги достатъчно интригуващо. На снимките тя представи "своето семейство" и това са точно те... но себе си - да я видяхте някъде". Тя си го спести преднамерено, като играта на 'противничката на лицемерията' е само параван. Защото ако видите внимателно очите й... дори на снимка... А аз съм нещо като "специалист" - по очите и онова "което е в тях", колкото и нескромно да ви изглежда. Заради това истинското общуване за мен, с хора - е живото общуване, на живо, в реален директен обмен. Защото за мен същината в общуването - е контакта БЕЗ МАСКАта... - там в дъното на същината, дето ранените не им стиска дори да си помислят, защото е пълно с техните "демони". Вие участвате в егрегор, чиято стойност е да бъде харесван. Да не би да си мислите че егрегорите са само с "демонични краски" - щото така сте чели в популярната литература по която и в момента играете на ефекта "АХ". Вие непрекъснато участвате в егрегори. Аз ги нарекох митове, но по същество това са два аспекта на едно и също колективно човешко психично явление. Именно затова ви написах нещо толкова просто - че не е възможно "вие да сте жертва на мит", защото мита не е само хищник - точно както е и егрегора. И че без МИТ - вие самата не сте способна да си представите живот - толкова дълбоко е пропит сред психичната ви тъкан. Ако си мислите че работата на рамус е да 'пие енергия нечия" е идея напълно откачена, но ви върши работа, за да си обяснявате личните си негативни реакции, защото сте емоционално уязвима и... още други хиляди неща, които ще спестя. Аз съм енергичен човек и никога не ми е била нужда ничия друга енергия. Нещо повече - изключително устойчив съм на чужди влияния - на емоционални, чувствени или на "на енергии". Това е експериментирано и изпробвано многократно през годините, защото е аспект от нещата на които съм се посветил. Но за чувствителните ранени натури, търсещи нужното за себе си - аз не предлагам нищо. Нещо повече - имат проблем с мен и си измислят хиляди начини за обяснения че целият им проблем съм самият аз. Никога те самите - винаги аз съм, защото се явявам дразнител. Идея си нямате колко е широк света - далеч по-широк и сложен от това, дето го пишат стотици преродени "юнгианци" каквато и харизма да имат - защото те са в същото положение - да са егрегор, дето да му е нужно харесване, одобрение, слава... И маркетинга е велика сила, а НЛП и някои специални практически науки за игра с публиката и нужната таргет група - са ония инструменти, които при добро овладяване си донасят нужните резултати и ползи. Особено от по-надарените в това хитреци... и маркетингови специалисти. И честността е нещо чудесно, но вие дори не ви стиска да си признаете че под идеята че "е нужно да ви е добре' всъщност търсите ползите за себе си. Няма значение в чия игра ще играете и колко фино ви предложиха паяжината си, вие налетяхте с лекота, като нощна пеперуда на свещ. И винаги - онова, от което се чувствате добре - ви е елементарния вектор, съвсем инстинктивно. Това не се отнася само до вас - това е принципно положение. Едно от най-успешните практики е човек да се научи да вниква именно в дисонансите си. Приятното усещане е нещо чудесно, но не води до развитие. Дисонансите в човешките същества, показват техните слаби страни, показват техните рани и уязвими места. По тези аспекти е нужно да се работи, но не да се заграждат и крият, а да се отработват докато станат устойчиви и субекта повиши неутралитета, устойчивостта и независимостта си. За малките ранени души - това е тежко бреме и те са като малки деца, насочвани единствено от своите инстинкти... И инстинктивно търсят ползите веднага и краткосрочно - именно сред изживяванията си, сред които те самите "дишат".

Така - защо не пуснахте снимките си - личните си снимки, колежке? Ако желаете аз да ги пусна - имате ги достатъчно и доста показателни - ваши лични снимки, с подходящите видими "килца" на тях. И не само килцата... Това мина всякаква граница и всички призиви да спрете, дори предупшреждение от админа - си останаха незначителни брътвежи. Това е напълно актуална снимка на въпросните "дебелани" с "татко им". На снимката се виждат добре ясните белези на тежките им симптоматики, които отровно поплюхте - вероятно някъде сред вашия си вътрешен свят. А да ви пусна ли и текста, който въпросната "развалина" коментира за себе си, като предложи по мое осмотрение да ви го предоставя, защото не ви познава коя сте, но се вижда лесно каква сте, щом пишете за нея по този начин... Мерзостта ви просто няма граници и дори няма връзка с провокацията. И това ми било анимуса хефес... :) Ах, каква среща, ах какво вълнение и какви изживявания... Изключително постижение !!! :) Какви глупости се пишат тук и какво изфантазиране тече. Горкият Карл!

не ме занимавайте с глупости, колежке. Нито с игри на въпроси, нито с оценките си. Просто не ме интересуват и не им обръщам внимание. Арогантността си да говорите от името на Юнг (какво казвал, какво знаел) - е предостатъчно показателна. Точно вие да говорите за приложени цели... Излишно е да пълните темата с подобен скрап - той е без всякакво значение. Темата се превърна точно от вас, в говорителница за "ползи" - тук всеки се зачел "щото му било интересно" едно или друго. семантиката на думичката "интересно" е сред корена й - ИНТЕРЕС, а това означава "търсене на ползи". В това е превърнат труда на поредния откривател от такива като вас - в търсене на "интерес"(ното) и удобното за ползване. За мен това е най-малкото безотговорно, но за вас живота по принцип си е така, с всичко в него. така, че налице са базови разминавания и диалог е невъзможен и не ме интересува. На каквото и да е ниво.

ами кажете "еврика". Или ще кажете "алелуйа"? "Жертва" на мита си, човек няма как да стане, защото ако няма мит - няма и личност. Та целият проблем на толкова хора е именно това - че хем е спасителен мита, хем когато в него се стекат неизбежните проблеми, вече мита бил проблем, а подпиращия се на него - бил жертва. Та вие сте жертва на новия си мит - още преди да сте заклеймила стария - като проблем. Извинете ме, но целия форум е пълен с хора които живеят сред митове. Вие също. За какво въобще сте чели досега нещо си, след като тепърва откривате основите на човешката досегашна екзистенция. Сега - излиза че намерихте златното колело, на което е написано че основният ви нов жалон от шапката на фокусника - е понятието Архетип. И сте толкова вдъхновена... ама толкова е интересно, ама толкова истинно, ама толкова е полезно. Полезното - е за спасянето на мита, сред който ви е нужно да живеете. Полезното е да го укрепите, подновите, да го разширите - да го направите неуязвим. за да продължи да ви пази, подкрепя, да ви дава опората и цялата вървяща с това отправна система - за да мерите по нея всичко в живота си. Обаче - има един проблем - твърде съществен проблем. Понятието АРХЕТИП е залегнало в основата на поредната митология, основана на понятието Архетип. Просто е. Екзалтацията на поредното ново "откриване на златното руно", което да внесе нужните обяснения за закъсалите сред настоящите си митове и изживяващи кризата - е намирането на подходящата нова система от митове, сред която ги има решени дисонансите от предишната система от митове. Съвсем просто е - маймунката непрекъснато търси клон. И след като й е нужен - ще го намери. Ахрехипът - като понятие НИЩО НЕ ОБЯСНЯВА. Това е внесено понятие, с работна цел, за целите на съжденията на един човек, и систематизацията от тях. Нищо повече - едно създадено сборно понятие, включващо дори и неща, които няма как да бъдат включени в него. Но е много подходящо понятие - защото чрез него намират начин хората с криза в някаква митологична система, да намерят своя нова система от митове - по-удобна, по-мащабна, по-широка... Сред която да намерят позагубената им утеха, която им е нужна. Съвсем просто е цялото положение - всяка психоаналитична теория, създава нова система за обяснения и полага пътеката за поредните свои митове. Не системата и теорията - тръгващите по нея имат нужда от митове. Те дават лесни обяснения, дават нужното за потребните от него. После - с практикуването се натрупват парадокси и дилеми, дисонанси и проблеми в дадената система... Не и за твърдите последователи, обаче. Те формират твърдо ядро и си продължават без оглед на проблемите... Но същите проблеми за други - пораждат нова система от митове, с нов автор, която да е консенсусна, за да вижда поредния потребен от митове, своята проекция от нуждаещото за него. Идва поредната - после и в нея се повтаря същото... става ясно че една система има отблясъци и неуспехи, а системите се натрупват - почват се комбинирания. Появяват се системи от комбинации и "смески". Всъщност всяка система следва основни принципни положения... Допускат с нея основни систематични грешки. И после - се стига до сегашния мишмаш - от всякакви теории - най-вече именно в психотерапията. Теориите в психотерапията нищо не решават. Нищо - решаващото звено е именно терапевта. Ако увлече подходящия за целта клиент, към подходящата система от митове - сходна на неговите основни нагласи и му резонира - ще се появи нещо като "резултат"... Различни системи от митове вършат работа на различни хора - но основното е именно потребността от мит и това, че проблемите на повечето хора в психично отношение са - страхът от загубите на опорни основни свои положения - лежащи сред митологичните им ядра. почти век откакто Карл Густав е извел своите системи от обяснения. Не е извел истини, защото никой не извежда такива. Извежда само система от размишления. За времето си е била нужната на много хора система - широка напредничева и сериозна, различна и носеща нужната тайнственост, на границата на окултното и западната култура. Но не за всички - други не са я приели и припознали за подходящата. След Юнг има толкова много други системи от обяснения, привидени от други нуждаещи се като "истини". Всяка от тях претендира че "работи" и че имала успехи и поредните, които я привиждат като "истината" за психеса. А се пръкват нови системи, и още, и още - повечето от тях - хибриди, модификации, запазени схеми на стари системи, но с подховени понятийни пълнежи... И... НИЩО!!! Голямата истина е все така далеч зад хоризонта, след поредната илюзия на миража сред пустинята... Но поредните спасяващи се с нови митове - те са големите "победители"... докато изчерпат възможността им да са подходящи митове... После пак - в търсене на нови митове или модификация на старите им.

Няма такова положение при което да спре генералният мит. Просто идва време в което наличните системи от митове вече не са актуални на условията на битието. . И се търсят да се нагласят нови митове - за нуждаещите се от такива. Досегашните митове изживяха задачата си и вече вместо да решават проблеми, служат за генерация на нови проблеми. Вместо да направят по-лесен живота на сгушените сред мита - става обратното... Свикналите с досегашноите митове - имат проблем. За тях отпадането на досегашната митологична конструкция, основана на бог и надграждана хилядолетия, е основна заплаха в личен и колективен план. От мига в който сред социума е навлезнало рационалното отношение към битието, заварените стоящи на досегашните митове, имат проблеми. Непрекъснати са подрипвания за 'края на света' никога не става ясно "кой точно свят" - ще му е краят. И не е отсега това, а е още от някъде от дълбокото на историята. А няма никаква драма извън личностно-груповите митологични драми. Животът върви, всичко се променя. Ако има нужда от митове - ще се създадат нови, актуални на измененията . Дали ще се споделят и ще са универсални - не, няма как. Това е и проблемът на мита - не е възможно да се нагласи за "всички хора". До това доведоха историческите инерции, които вече няма как да се променят, а носят огромни проблеми за общият глобален живот. Всичко ще се нагласи, защото животът няма да спре - за никои групи. Просто "темпото" на адаптация за някои е твърде бързо, за други - не толкова. Разликите в това темпо - също ще създават проблеми заради "разединението". Но... това е също част от "живота". Живота продължава - и след нас. За някои е важно да го обсипят с песимизма си, скрит зад формални и твърде плитки имитации на съждения. Които също стават мит, байдъуей. Понеже драмата се споделя, също се превръща с нужния за Нуждаещите се, мит. Всеки, който си има нужда от мит - си го създава. Всеки сакат, който има нужда от патерица - си намира, а и се предлагат тия наготово конструирани и и натъкмени. Именно те са и най-предпочитаните версии - защото с лекота се приемат - щом се предлагат наготово. Това се вижда чудесно и в личен план, както тук, сред темата, така и форума и навсякъде сред виртуала или физ. реал. Дали групово или индивидуално - който търси, на когото му трябва - си намира. Драмата е, че намереното също се променя и с времето отпада да е "шелтер" и патеричка. И е нужно да се замени. Това е чудесен момент - кризата, когато нещо самоотпада поради неадекватност, става неефективно. И заместването му с друго... докато се "намести" на мястото на старото - е драматичен момент, в който маймунката е в страх - дали няма да остане без клон на който да се държи. И подтиснатите паранои, които стоят в основата на мотива към патерички и подпирачки - излизат отново на преден план и намират място за изява и групово споделяне... И самите те също се превръщат в мит - когато се споделят от достатъчен брой хора, с достатъчна възможност да им придаде обяснителност, да насочи изгубените и падналите и треперещите... да им стане котва... Навлезлия рационален подход, преди почти 2 столетия, като нова посока сред социалното битие на човечеството, бавно, но сигурно си пробива път сред него. Вече като нов мит - за многото, но и като принципно съвсем друго отношение към живота, ненужно да се регламентира и контролира чрез лъжата на митовете. Стоящите на стари митологични конструкции продължават да имат проблем с това, защото рационалният подход поставя съвсем други лични качества и дадености, които да имат значение. както и това - че насочва основната роля до тази на индивидуалната отговорност за живота на всеки човек. До индивидуалната му психична конструкция - за неговите лични изживявания. навлиза се в ера в която индивидуализацията ще се повишава, заедно с нея ще се усложняват и изискванията към отделният индивид. Тази промяна по същество е фундаментална и това поражда естествената съпротива към нея, на сериозна по количество инертна маса от хора. Също да напомня - че философските нечии заключения заради лични нужди, нямат нищо общо с Юнгианската психология. Значи и с темата тук. Темата постепенно се превърна във псевдофилософска говорилня, защото основните "пишещи" тук, както и авторът на темата са просто фенове, но никога не са имали практическа работа в психологическа посока. Разделът за философия - е друг. Именно там свободно могат да се разтягат локуми - какво е "казал Юнг", без въобще някой да се интересува - къде, какво, защо и сред какво друго - го е "казал" и дали точно така, и според кого, трябва да се интерпретира. Тук се залива темата с нечии интерпретации, под предлог че били начетени, дори и цитирането на откъси, следва личната линия на митове на списвачите. Така се подменя същността на темата, а няма кой да носи отговорност за това. Никой не се занимава да контролира и наблюдава, ... и влака си върви в посоката на нуждаещите се 'вагони'... които жадуват да влезнат в ролята на локомотив.

Правя изкллючение и за първи път сред форум, пуснах и аз "реакция" на написано. Ще се повторя, но колега СКАНЕР - отдавна не съм чел с такъв интерес и нещо написано с толкова компетентност... Колкото до Гравити - ако човек не вземе в ръце сам да реши проблемите си, няма как да стане. Вече написах на който трябваше - за възможностите му да се "завърне" пълноценно сред пишещите. Аз не разчитах на модераторите, когато ми се наложи - по обясними причини.

Е, да - но беше нужно да ги припомните на друга... 'професионалистка'. При това - "компентентна", защото е изучавала и усвоявала лекции на тема ЮНГ. особено с подбраните й цитати относно 'бог' и архетипа на луцифер... Разбира се - любимото й "както казва Юнг..." - къде точно го "казва", сред какъв контекст... Не - това не е важно, тя разказва само приказка за Юнгианството - личната си приказка, така, както тя си я фантазира и наглася. Щото никога не й се е налагало да я ползва в практиката си. Отгоре на всичко - и не я разбира. Едва ли има повече от няколко човека ДНЕС, който да са в дълбочина в това, което е написал ЮНГ. Отгоре на всичко - то е огромно като обем и като голяма част от него въобще не може да се адресира към психологията и терапията. Но не видях вие да й направите забележка - че не са научни нейните схващания и не са преминали през академичната общност на стоте най-престижни университета в света. Каква е стойността на психологията, ако тя е лишена от какъвто и досег с "терен" и практикуване. Никаква, както се вижда и по темата - никаква стойност, освен разтягането на локуми според личните си тежнения и интереси на някого.

Дора, всеки четящ се обогатява сам. От едно или друго. Това е негова лична отговорност и негова задача. От всичко, което върви по "ефира" всеки намира онова, което му резонира. Не всички се обогатяват - едни просто се развличат, други - търсят изяви и публика - всеки с неговото си. И всеки намира онова, което му импонира. Никъде никой не е длъжен сред форума да обогатява другите. това е някакъв ваш почин и той следва една ваша лична представа за... някои неща. Да ви напомня че не се интересувам особено от мнения по едно или друго. И например - вашите мнения и оценки - не ме обогатяват с нищо. Съжденията ви - е друго нещо, но и те са толкова редки, колкото водата сред Сахара. Не само вашите мнения не ме обогатяват. Мнения и оценки или интерпретации, особено несериозни и с фрагментни ограничения, израз на отношения или настроения или скудоумие - въобще не са ми интересни. А тук бъка от такива. Не само тук, а и навсякъде по темите. Някои други - с това живеят - тях пък това им носи фантазност и някои други лични моменти. На мен пък - не. Филтрирам си ги САМ и никъде не виждам проблем в това, нито някой е длъжен да ми угажда на интересНОСтите. И да - мое е заключението на високият процент от студенти и прилагащи тази "професия" - прихотерапията. И да - каква наглост да пиша личните си заключения и изводи сред "научен форум". Аууу - научната общост е потресена от безхаберието на някакви скандални и неетични вметки, които задължително са поради личното разочарование на автора на такива мнение... По някаква случайност авторът на такова "мнение" има някои... да речем стечения на житейски обстоятелства и... някои много близки хора, вкл. и роднини на представители на това академично направление. Вкл. и в СУ, където като студент в консерваторията, ме допускаха на лекции и семинари в съвсем новосъздадената катедра "психология" ... Как мислите - дали е случайно това ми увлечение още от училище (музикално) - по отношение на психодисциплините. И откъде ли ще имам информация, след като никога не съм се терапевтирал - защо и как ще имам идея кои въобще са "тия абдали". Въобще не съм длъжен да спускам мненията си само ако са минали за одобрение през "стоте най-престижни университети", със специалности във псинауките. Както и между другото - за изразените си мнения и лични оценки в последните два коментара - никъде не видях да се подпрете на цитати и позовавания, както и на академични извадки и статистика. И одобрение на академичната общност. Няма да ви показвам къде се намират специализираните форуми за средите на тия, дето ги визирам. Честичко надниквам и там, случва се да обсъждаме тия неща, както и много други - на някои сбирки по родова или частна линия. Това са единствените роднини с които общувам, между другото - заради интереса ми. А гилдията в която участват - ги познавам повечето - и през годините, та и техните деца и живота им. Както и неведнъж съм посещавал сбирки и семинари (последната от тях, съвсем наскоро).

Твърде повърхностно Дора. Никога не съм ходил на психотерапевт, не прехвърлям нищо на никого. Извеждам казуси и проблеми, разполагам със значителен анкетен и наблюдателен материал, който съм синтезирал внимателно през годините. А тук не става въпрос за филанкишиев, а за ЮНГ и не е нужно да пише някой само онова, което на вас ви е интересно. И после да обобщавате "ако някой бил дошъл да попрочете"... Няма кой да чете това с цел да се ограмоти. Това би било смешно и несериозно. Има си оригинали има си изследвания и достатъчно материали навсякъде, на всички езици. Колкото до Фройд и психоанализата - вие просто не четете. Не за първи път ви улавям че просто не четете, когато не ви е интересно. Иначе акуратно забелязвате грешките ми, но за фройд и психоанализата не сте прочели какво написах защото не ви е интересно, но имате мнение, дори и направо сценарий на мотивите ми. Фройд е родоначалник на "психоанализата" само в аспекта който той самият й придава. анализът, като метод и път за вникване и разбиране - съществува много преди Фойд или Кант, Аристотел или Демокрит. Анализът на психичните процеси и (про)явления е нещо естествено и просто и системи за това са известни още преди хиляди години. Или накратко - Фройд не ми е интересен с нищо, освен с някои особености, характерни за немската ментална общност по онова време - точност, акуратност, последователност и систематичност. Същото не може да се приложи въобще за ЮНг, но това е съвсем друг въпрос.

Дора, сега ли се сетихте за това. А можете ли да коментирате научността в последните няколко коментара на "професионалистката карес". Така - като една компетентна на друга компентентна. Изглежда в последния й коментар - е събрана цялата научност на психологията на Юнг. - защо не го коментирате детайлно това, както отбелязахте акуратно неточността в моите думи? И според вас, тук е темата за любопитни, които да дойдат и да зачетат "психологията на Юнг" - така ли, с наличните 'примери"? Много добре зная че никой тук не е психотерапевт, нито психоаналитик. Това е видимо и без декларации. Но и влизането ви в ролята на ментор и на разпределител на мненията по ваши критерии, с ваши етикети. Те биха били валидни само при положение че биха се приели именно като авторитетът на академичен ректор. А тук това няма как да се получи. И нещо друго - вече вашите собствени коментари - рязко контрастират по една проста смислова линия. Нека предложа казуса, за да видите че и вашите лични думи имат доста смислови проблеми: И така - значи в предишни думи вие за втори път пуснахте линк, касаещ формално изследване на група студенти и преподавателите им, като за вас това е пряко доказателство че "Юнгианската терапия" работила. защото там са налице статистически данни. И сега - в последните си думи, обаче, вече са налице нови критерии сега се оказва че резултатът зависил от "способностите на терапевта". Според вас - в горният ви цитиран материал, който два пъти пускате като "доказателство" - имаше ли критерий за "резултатност" в статистиката, наречен "способностите на терапевта"? И така - до какво опира "научността" - една идеална пожелателност, изразена в думите ви... И да - всичко това въобще не означава каквото и да е за метода, а само дали бил подходящ или неподходящ. И според кого се определя - ами от "способностите на терапевта". А как се формират и развиват 'способностите на терапевта" да определя - не става ясно. И за терапевта - не става ясно. Няма критерийност, защото условията са толкова широки и разнообразни, наслоени или сложни - че всъщност се кара "на магия". Още нещо - вие откъде изваждате извод - че даден метод работи или не работи? както се вижда - разтегливият критерий, наречен "способностите на терапевта" може да се ползва за всякакви аргументи и изводи. И с лекота може да се преположи че даден метод може и въобще да не работи, защото целият резултат се определя от майсторството в прилагането от самия терапевт. И цялята научност на критерии дали нещо "работи" или "не работи' - отива на кино, защото даден метод може да е всякакъв, но се определя от "способностите на терапевта" да го прилага. ако няма способности, излиза че методът не работи. И не - не е абстрактен пример - ако даден метод се тества от хиляди терапевти и някой после се упражнява да прави статистики - може да си изведе каквото си иска. И да го скрие зад "научност". Както се и прави. В края на краищата като се коментира ЮНГ, защо темата е в раздел психология, след като тук "компетентните" са само философски лаладжии. Нямали практика, не били такива или онакива - за какво ще се говори за ЮНГ какво бил казал, какво било според него. Защо определени хора си присвояват да влизат в ролята на говорители и разказватели на ЮНГ, след като те всъщност разказват личните си интерпретации, които както се вижда са твърде нескопосани.