ramus

24chasa.bg Израел хакнал трафик камерите в Техеран и използвал AI, за да планира убийството на Хаменей Израелските служби са проникнали в камерите за наблюдение на трафика в Техеран, за да следят ежедневието на висши ирански фигури в подготовка за операция „Ревящ лъв", по време на която бе убит върховният лидер на режима Али Хаменей. Това твърди в своя публикация Financial Times. Според изданието израелското разузнаване е имало пълната информация за начина на живот на Хаменей и неговите охранители, включително маршрутите, по които се придвижват, часовете, в които са активни, и самоличността на висшите фигури, които обикновено са били с аятолаха. Твърди се още, че Израел е използвал инструменти за изкуствен интелект, заедно с алгоритми, за да сортира огромното количество информация, събрана за иранското ръководство и неговите движения. Освен това Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) е осигурило допълнителен вътрешен източник, който да потвърди точното място, където е трябвало да се намира Хаменей в деня на убийството му. Израел е атакувал комплекса, където е бил охраняван Хаменей, с ракети „Спароу", а самолетите са били разположени през деня, за да се постигне тактическа изненада, въпреки високата степен на тревога в Иран. Общо 30 ракети са били изстреляни срещу комплекса, а клетъчните кули в района са били прекъснати, така че телефоните на охранителите да не могат да приемат предупредителни обаждания. Операцията е включвала разузнаване на сигнали, проникване в мобилната мрежа и потвърждение от американски източник, че срещата се провежда, пише The Jerusalem Post. FT също така споменава, че планирането на операцията е започнало през 2001 г., когато бившият министър-председател Ариел Шарон е наредил на Мосад да направи Иран своя основна цел.

https://blitz.bg/voinite/iran-obyavi-che-e-udaril-rezidenciyata-na-netanyahu-tvardyat-che-e-eliminiran_news1138827.html РАзбира се това е фейкова медия, но понякога първи надушват събитията - просто защото не си правят труда с проверки. https://blitz.bg/svyat/epichna-yarost-centralnoto-komandvane-na-sasht-prizna-priyatelski-ogan-e-svalil-3-iztrebitelya_news1138843.html

-

още не е потвърдено отникъде. Ако някой забележи инфо по това нека сподели.

https://www.2 24chasa.bg Непотвърдена информация: Новият аятолах на Иран е убит при въздушен удар 17 – 22 минути Ударите на Израел продължават. Снимка: Х/US Homeland Security News "24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп Запиши се Непотвърдени съобщения твърдят, че новият аятолах на Иран също е бил убит при въздушен удар! Това твърди US Homeland Security News в социалната мрежа Х. Иран назначи духовника Алиреза Арафи за член на временния ръководен съвет, който да ръководи страната след убийството на върховния лидер Али Хаменей при американско-израелски удари. 67-годишният духовник до момента бе заместник-председател на Събранието на експертите и е бил член на могъщия Съвет на пазителите. Израел твърди че е извършил нова вълна от удари „в сърцето на Техеран", тъй като Иран предприема нови атаки след убийството на Хаменей. Иран вече атакува американски военни бази, Израел и цели в региона, като най-малко 8 души бяха убити, след като иранска ракета се удари в жилищна сграда близо до Йерусалим. Конфликтът повреди въздушни хъбове, разтърси гъсто населени райони и наруши доставките на петрол. 4chasa.bg/mezhdunarodni/article/22385827

Заглавието в този линк е фейк. Това е част от т.н. "благородни измами" и е в основата на християнския популизъм в сегашно време. Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога - не е на Айнщайн и няма нито едно инфо което да насочва той някога да е писал или изричал нещо такова. За всеки случай отново проверих това вече проверено преди години инфо през ИИ - резултатът е същия. Въпросът дори че не само не е на Айнщайн, а и няма автентични данни някой от света на науката да е изричал тия думи. Те дори не са перефразиране, а са си чиста измишльотина. Не е чудно че "списание 8 " си списват райтърите статиите чрез тия похвати - все пак таргета му е строго популистки и основната цел е да му се харесат. Поне цитата от Вазов е автентичен, макар да е записан от друг, по време на нещо като "интервюта"... Все пак по времето на Вазов библията е била не само религиозно четиво, а и един от съвсем малкото извори за разнообразието на българския език... За ролята и мисията на Вазов по онова време - това явно е било от важно значение и поне има логична и историческа обосновка. Колкото до моето лично мнение - библията е нищо особено като четиво. В сравнение с нея един ДаоДъДзин е просто "7 небеса" над нея по мащаб, сложност, есенциалност и дълбочина. Мен морала, етиката или ";добродетелите" не ме интересуват особено и са ми плоски и твърде елементарни. Колкото до стойността й откъм религиозно отношение - аз съм неверник и безбожник и всички тия театрални постановки в нея са ми твърде далечни и несъответствени. За който може би има значение - да си я чете и захласва. Аз не виждам нищо за мен в нея. ========================================

Вижте - непрекъснато обръщам внимание на това че всеки ВЯРВА. В какво вярва - е без значение. Вие през цялото време се фокусирате пък именно в обектите на вярване. А те се определят по безкрайните вариации на личните проекции и това е чисто субективно. Дори уеднаквяванията на вярванията в колективен план, само доближават проекциите, но не се покриват въобще. Не става дума за "вяра В ххххх", а за това че е налице ВЯРВАНЕ. И да - ВСИЧКИ ВЯРВАМЕ, в нещо си. Някои повече, някои са вкопчени, някои по-малко... Някои са подмамени от това че вярванията им са рационализирани от самите тях и минават за "мислене. За Маркс комунизма е едно, за редовия трудов комунист - е вече религиозна вяра, дори до фанатичен израз. Приемането на нещо като вярно и правилно... не е едно и също "да повярваш че е така". Лесно можеш да спреш да приемаш нещо, но не можеш лесно да спреш да го вярваш. Да направиш предположение и серия от догадки, при дефицит на информация или логика - е ментален похват и няма нищо общо с вярването. Ще излезе информация, ще се реализира концептуалност... валидира се или не. Но вярването не може да се сменя. Можете да проверите сред всеки ИИ-модел колко странно ирационални са реакциите на всеки човек при когнитивен дисонанс. Идва информация че това, което си представя като някакво, не е така и че е грешна неговата представа, но той не може да СМЕНИ тая представа с "правилната" - той се опитва всячески да намери начин да я върне като "правилна"... защото това не е просто представа за него - а е част от личностната му конструкция и ако нещо в нея се "заклати" поради някаква причина, информация - то това вече е като "провал" на личността.Колкото е по-остър дисонанса, толкова по-остро му се реагира със защитаване. Убедеността че нещо е така... идва чак след като вече е налице ВЯРВАНЕ че е така. Вярването подава убедеността, а тя подава усещане за сигурност, за стабилност, заради предвидимостта... И се стига до утвърждението на вече повярваното. При няколко от тия личността подпира дефицитите си на тях, защото усещането за сигурност е едно от най-важните нужди на всяка личност. И като се подпира личността на повярваното, тя получава онова "за което копнее" и без което не може. Никое човешко същество не може да живее непрекъснато в дефицити на основни положения. Те са такива както са чисто физическите условия - като храна, вода, въздух, топлина/слънце... Така е и за психичното поле за всеки от нас - в него има задължителни основни нужди, без които личността не може да се развива, а това стартира серия от повтарящи се сигнали от Амигдалата, Базалните ядра и някои други центрове и зони, на които е основана психичната схема за оцеляване, реакция и опасност. Амигдалата е основното в това и тя "дежури" 24/7 - това ни е осигурило оцеляване през животинските ни периоди. Но оттогава остава тревожността - опасните условия отдавна ги няма, но древните атавизми си живеят в нас и да си имат "сякаш свой живот", който ние с вас "не го виждаме" - и то отново заради това че други механизми пък ни защитават от това "да го видим". Навсякъде около нас медицината и науката откриват все повече, че кортизола и тревожността ни разболяват и деструктират - и психичното, и физическото ни здраве. Това, че като не усещаме тревожността съзнателно, тялото я "преживява" непрекъснато - от стойката, до походката, през дишането, та чак до инсулиновата резистентност, храненето, микробиомата, автоимунните проблеми и хормоналния дисбаланс... Парасимпатиковата ни система е активирана непрекъснато само защото в несъзнаваното някои нерешени и неотработени травми се преживяват отново и отново... а са невидими. Всеки един от нас живее сред океан от несъзнавано и невидимо, и то е много повече от полето на съзнанието. Именно оттам се прокрадват процеси като "вярването". А това В КАКВО вярвам - може да е всичко. Всеки вярва в негови си лични проекции, защото това са вътрешни неща. Ако се изправят 100 твърдящи че са вярващи , и ги накарат да опишат бога в който вярват - ще се получат крайно различни отговори. Ако са "християнски вярващи" - ще се въртят около предварително зададения християнски канон. Ако са апостолици - в апостолските или методистки нагласации... Този условен експеримент няма условието какви вярващи са - защото ако са мюсюлмани или юдеи... или будисти... ще е същото. Не само това - ако същият експеримент се направи за каквито, и които и да са 10 човека и им се даде условието да опишат страховете си... и са достатъчно честни, би се получил напълно чудат резултат, крайно ирационален - там откъдето възникват страховете, проекциите за тях и моделите чрез които се преживяват. Това означава да сме ХОРА и като че ли в битката да си живеем в подредената си своя лична рационализирана реалност, забравяме удобно че винаги зад нея наднича нещо, което е много "около нея". Забравяме, защото така е по-добре, иначе ни плаши с бъркотията, с хаоса, с непознатото си... Може би забравяме че всички сме хора... дори и учените. Може да е рационално,може да е удобно да го забравим, но дори и сред учените се крият чисто човешките ни атавизми и еволюционни наследства. Само като импровизиран пример ще напомня какъв е бил личният живот на Айнщайн, на най-висшите представители на немската или френската философски класически школи, и това не е само там... Там е работата - Гаутама е бил също човек, но било срамно да се твърди че исус бил просто човек - не можело, щото без бог не може да се валидира неговата висша свещенност. Обаче с бог пък как да се изнесе напред че исус бил свещен... И дошла на помощ Троицата - при това през западащите тогавашни философски школи, на които Павел по случайност попаднал на дебати... А почти четири века след него няколко от първите патриарси се досетили че именно това би било "решение на кризата" - на Първия и Втория ЦС... Лично аз, за себе си, си напомням често, че още преди да се появи "мисленето" МИ съм живял в "света на безмислието МИ". И че всички идваме оттам, защото то е нашия "ПРЪВ СВЯТ" и през целия си живот го носим в себе си. Чак до края...

Вярата не е "състояние". УБЕДЕНОСТТА се проявява след като е налице "ВЯРВАНЕ", в обект /и на това вярване. ИСТИННОСТ, на едно твърдение може да е всякакво и са налице съвсем ментални методи за него - предположения, вероятности, предпоставки, аналогии... ВЯРВАНЕТО е напълно различно от тях и в него задължително е налична форма на съвсем лично ирационално отношение, нещо важно, нужно, то трябва да носи полза. Твърде малко всичко това е достъпно за осъзнаване. Продължава да се разглежда явлението ВЯРВАНЕ, в съвсем философския или формалния му контекст, а това е неадекватно за неговата същност. Категорично не съм съгласен, с нито едно от изредените. Но най-вече - твърдението в първото изречение, за мен е нелепост. А пък че "имало структура"... Кой как решава кое, кога, как, доколко "някой си вярвал", в "нещо си". Според кое, какво и как идва "тая структура" та пет, та три... защо не и 105... И накрая - това са "компресираната вяра" е по-скоро забавно. И отново, от същия автор се сипят забавни обобщения и твърдения като "на кило"... Някакъв псевдоанализ на нещо си, поставен в съвсем собствени предпоставки, реализиран след това в собствени линии на разтягане. Нито едно от горното не може да се валидира, а са някакви лични форми представности на автора си. За мен това са разширени и разтегнати версии, подобни на изхвърлянията на колегата по форум @deaf - изстрелват се с крайна категоричност... и това е. Най-точно би било, ако накрая след всеки свой коментар, авторът на коментара преди моя, завърши с клишето "аз казах".

Не, напълно погрешни са ви представите. И да твърдите, и да не - това е откровен фейк. Вие дори не можете да направите разлика между "вярвам" и "приемам нещо като предположение". Хем го описах по-горе, но вие просто не четете, а само тренирате в ченълинг. Спирам и да ви го обяснявам - вие си знаете вашето си и то за вас си е най-важно каквото си е.

МММ - не е точно така. За Вярващият във всичко изброено то за него си е "сериозно". Той ги преживява като "истински" и за неговото си вътрешно отражение "това си е истина". РАзбирате ли - налице е определен атавистичен модел, който може да се опише кратко така: ПРЕЖИВЯВАМ, значи че живея. Онова, което преживявам, значи че е живота МИ". С други думи - "щом нещо го преживявам, значи че то съществува както го преживявам и е ИСТИНСКОто". Това е налице при всички хора, без изключение. Ние носим тия атавизми, защото сме основани като психична конструкция на тях, още след раждането си. Разликата между хората е, кой, доколко е ограничен "само в това". Някои го израстват и го надмогват като задаващо когнитивния му хоризонт. Други - зациклят и остават на този етап. Има и други зависимости, но виждам че става твърде сложно и слагам лимити в описанията и обясненията си.

Защото сте човек, като всички други. Не ми е работа да знам в какво точно вярвате. Не ми е работа и да знам например кога и защо сте излъгали, но много добре и двамата знаем че всички лъжем - и аз, и вие, и всеки друг. Така е и с вярването и вярванията, (така е с харесването и обичането, с омразата, вината, страховете или срама). Не ми е работа да ви знам обектите на вярване и вярванията ви, защото нито ви познавам, нито ще ми ги доверите. И да ги знам, и да не - те се отнасят само до вас. Но когато вие самия не ги знаете..... аз мога само да ги изследвам през наблюдения на аспектите на битието ви, където те се отразяват... И да ги изведа, ок, но ще си е само за мен си, а не за вас. Допълнително е важно да се има предвид - че да ги знаете... е едно. Но да ги познавате - е съвсем друго нещо.

не знам откъде ги черпите тия работи, за да ги наливате по този начин тук. Това ви е модел отдавна. Ченълинг ли е това, "вселенския глас от бялата йерархия" - е без значение. Вчера или предишния ден ви предупредиха от администрацията че с това не допринасяте с нищо по темите. Нямате никакъв шанс да мотивирате и обясните понятията в тия три изречения. Ако искате мога да ви почна с въпроси по вашите собствени думички, но и двамата знаем докъде ще доведе това. Просто така наляти трите изречения са пълна каша в когнитивно отношение. Да не говорим че нито има подредба, нито има структура... и това чудесно допълва "кашата".

Но голяма част от този контекст е вече предварително "несъзнавано обработен". Докато стигне до съзнанието вече са се случили много други невидими процеси. Така, че СУБЕКЪТ не може да претегли контекста осъзнато - ЦЕЛИЯТ КОНТЕКСТ. Отдавна са налице маса изследвания, свързани със "взимането на решения" и ролята на несъзнаваното да задава "тежненията". Можете да проверите това през ИИ. И един съвсем прост общ пример - при напълно еднакви предварителни обективни условия за "избор", в различни моменти, даден субект прави "различни избори/решения"...

Това е все едно да ми зададете въпрос "според вас гладен ли съм". Или пък - на мен какво ми харесва... Има редица положения, които се извеждат по два начина - вътрешен и през модели. И двата имат слаби и силни страни. Но когато се касае за субективния свят... нещата стават далеч по-сложни, защото са преплетени и прикрити зад лични легенди, лични заблуди, лично съставени описания и схеми на живота, света... Всичко това НЕВИДИМО е нагласено да ви служи, и в него да няма ДИСОНАНСИ и конфликти. Именно заради това се "изкривява" и подменя възприятието, и оттам - отражението.

политическите партии са обединения на хора, които са привлечени от конкретна идеология. А всяка идеология има смисъл само ако се вярва в нея - като това също не е точно така... и е "под редица условия". В наше време все повече интересите и проекциите определят дали някой да се възползва от определена (партийна) идеология.

Не, това е грешна аналогия, която според мен отново ви подвежда. Ще спомена само нещо важно - има съществена разлика между ИЗБОР и РЕШЕНИЕ... Изборите и решенията се считат за волеви актове, но това е 'свобода' само под условие и е контекстуално зависимо от много фактори. Сега - схемата с несъзнаваното и "волевия избор" е многомерна и доста по-сложна: От една страна - налични са импулси, уклони, инстинкти. Понякога поведенческите заложени схеми могат да са доста сложни и са такива при всички висши бозайници, дори не само при тях. Несъзнаваното не просто ги контролира и управлява, а въвлича когнитивните процеси в това. До съзнанието достигат само "ехо", като в голяма част от него се налага съзнанието да си наглася (ПО - психичните образи, за да си конструира подходящото му ОТРАЖЕНИЕ). Всеки от плановете играе своята роля, но по отношение на ВЯРВАНЕТО - е още от зората на ИРАЦИУМА, с който започваме живота си. Няма време и природата е заложила да започнем от даденостите, а не от плодовете в по-късното развитие.

някой наблюдава през своята си призма, нещо , което винаги е различно от НАБЛЮДАВАНОТО. Преживяванията на други хора... и да ги описва, не са преживяванията на тия хора. А понеже е Писател - той пише нещо... но пък Четящия ги превърта през собствения си прочит и своята призма... И става пълна каша от зависимости и условности.

първо вие специално знаете ли какво значи "МИСЛЕНЕ"? Още повече че бих ви попитал - а наясно ли сте въобще какво значи "да се вярва"? Там, в раздела ПСИХОЛОГИЯ съм сложил една тема - за "мисленето" и какво принципно означава "мисля си"... И отново стигаме до проблема с компетентността - защото в битовизма и сред общата култура думичките може да са подобни, но когато става въпрос за познание - смисъла, значението и пълнежа им рязко се разширява или променя по мащаб. Най-честата грешка, когато става въпрос в общите приказки относно "ВЯРВАМ", е подвеждането че Да вярваш - значи да приемеш, там нещо си, защото не можеш да го докажеш. Но е грешка.

о, не. Волевия избор (свободна воля/избор)... е философска концепция, която е още от старо време. На другия полюс стои неговия дуален двойник - детерминираността. Нито едно от горните понятия - ВОЛЯ, СВОБОДА, ИЗБОР - няма покритие сред психопознанието, в сравнение с философските им значения. Например понятието ВОЛЯ в психичното и когнитивно значение... въобще няма как да му се прикачи че било 'свободно". Понятието СВОБОДА има контекстуално значение и смисъл. Ако липсва контекста е израз на непознаване неговото използване, защото то само по себе си нищо не изразява. Все едно е някой да си играе на "ИМА" без контекста на "няма" или на "ГОЛЯМО", без контекста на "малкото"... ========================= Това, което изразявам сред форума, особено в раздел психология и относно религиозността и вярването, не е някакви си мои субективни пътешествия или сънища. Отдавна много тясно съм завил към психопознанието и го ползвам в много широк план. През цялото време аз предлагам психологически валидирани или концептуални модели. Единственото различно е, че ги представям през моята призма и изказ.

Да, има модели, и ги извеждам и ползвам. Някъде в тях съм добавил от мен си, но са налице и ги споделям непрекъснато. За повечето от вас това са нови неща, без да взимаме предвид че ги изразявам и излагам по мой си начин, което още повече затруднява вникването. Проблемът е, че тия модели не е достатъчно просто да са "общи" - изисква се компетенция и много наслагване, за да се стигне до синтезната схема на концепцията. Това не може да се компенсира с общи съждения и формална логика. Не става с речници - точно както не става и по отношение на квантовата механика. Та навсякъде в раздела за тази наука, се вижда ясно колко гранична линия е компентенцията.

Нещо такова... макар че е далеч по-сложно. От коментарите надничат белезите, че четящите тук все още играят пред себе си играта "аз мисля, а не вярвам". Другите може и да вярват в едно или друго - аз разсъждавам, на мен ми е ясно... Това е договор, а не вярване в институциите. Като отидете на съд или ви приберат в полицията биха се посмели че всичко това е илюзия, защото е достатъчно вие да спрете да вярвате че сте в ареста. И в съда после - ако го споделите с адвоката си... би било весело.

Вие отново се подвеждате по обектите на вярване. Атеистът просто не споделя обекта на вярване с теиста. Но според понятието - няма никакъв проблем да има други обекти за вярване. Атеистът не е НЕВЯРВАЩ. Вие също не сте невярващ, а само не сте наясно с това в какво вярвате. Не е лично - всички хора започваме с вярвания и те ни остават за цял живот. С тях минаваме пътя по формиране на личността, на смисъла, целите, ценностите... Те формират идентичността и принадлежността ни и оттам стават основата на цялото ни битие. Това се залага много преди да са се появили проявите на висшата когниция. Не е работа на философията да обяснява психични положения. Тия две направления в познанието отдавна са се разделили - повече от няколко века. Ама... - особено в днешно време - вече нямат нищо общо. Може би има философия на психологията, има психология на философията... но философ няма как да има познания относно психопознанието и те да са задълбочени. Няма и как философ да е навътре и в квантовата механика и просто да си играе на логика кое какво е в имитация на съждения и ровене в речници.

Ако ще е за спорта - нека да е : Един пример за аналогия, която веднага ще схванете онова, което изразявам: Вашето разбиране по отношение на науката и физиката ваше убеждение ли са? А дали са "обективна истина"? ============================ Нека уточня че разликите идват от това, че аз разглеждам психичните явления през призмата на психопознанието. То не е мое убеждение, нито е "обективна истина". Не разглеждам философски или логически аналогии, а касая преди всичко огромния океан от психично познание, което обхваща много широк диапазон от научни дисциплини. Някои от тях са точни, други теоретични. Някои са практически валидирани, други са теории и хипотези. Все повече и по-често се наблюдават хибридни дисциплини, които комбинират откритото с теориите, практиката с хипотезите, включват се нови и нови прийоми, технически форми на практически експерименти, вниква се все по-дълбоко в невропроцесите и взаимовръзките им с поведението, когнитивността и несъзнаваното... Имам убеждения от които мога да се дистанцирам, но това не е работа на всеки човек, не защото аз съм нещо особено или изключително, а защото както е относно квантовата механика - има си "хора" за едно или друго нещо. С това визирам че още преди повече от 4 десетилетия поех по един особен и рядък път, нехарактерен за повечето хора. Стана случайно, открих че имам влечение към това, открих и че имам разбиране... но за разлика от прохождащите ми приятели и много познати в психологията, като нов предмет в СУ, аз направих рязък завой само към себе си. Избрах себе си като обект за изследване и наблюдение - нещо, което дори в самата научна дисциплина е по-скоро изключение и не се толерира въобще. Защо пиша всичко това - научих някои неща, които дори дисциплините не са извели. Някои понятия ги открих сам, когато се наложи да валидирам някои свои наблюдения в някаква форма на моя си концепция. Научих само как да го правя - следвах общите модели за да построя концепция. И т.н. Например аз открих понятието ПСИХОСТАЗА. Стигнах до него, трябваше да намеря дума за понятието - комбинирах от другата подобна думичка ХОМЕОСТАЗА. Много търсих в гугъл дали някъде не е ползвана - без значение в езика, и не намерих Но години по-късно тя се появи в едно изследване в Англия - студенти я бяха поставили, но в доста по-различен контекст и значение.... А сега вече много други я ползват... Аз не съм като теб, но няма как ти да си като мен. Обменяме инфо, обменяме данни, но това няма да намали разликите, а само ни обогатява. В психопознанията съм разбрал от практиката, че общите или философски аналогии не са част от него и по-скоро подвеждат. Много ми се искаше в началото да ги ползвам активно... но грешките, до които доведоха ме накараха да спра да ги ползвам. Разбирам чудесно че когато не са налице познания в дадено нещо, се компенсира някак си, но много от понятията дори не са възможни за общи дефиниции. И съм сигурен че не е достатъчно само някой да види в речника що е КВАНТ, за да му светне за толкова широките плитки и разнообразия от квантови хипотези и теории. Просто няма как - за мен, няма как, и го разбирам чудесно. Не става само да прочета в речника какво е вирус, за да съм вирусолог или молекулярен биолог. Ето защо смятам че когато работите опират до дебат, е важно всеки да е наясно с позицията на другия и поне основите на което другия предпоставя контекста на гледната си точка, понятията и свързаността им.

Като за кратки сентенциални обобщения, в съвсем общ смисъл, като в речник - е супер. Обаче вникването през психологическа призма не дава същите обобщения. ( не ползвам никакъв ИИ за следващото, а го синтезирам в риълтайм, без претенции че е изчерпателно, но никъде няма да се намери в този вид и концепция) ====================== 1. В основата на явлението ВЯРА е психичният комплексен процес ВЯРВАНЕ. ВЯРВАНЕ - е особен психичен ирационален феномен, при който наслагващи се комбинации от описания на света, живота, хората са тясно припознати от самия субект, като негови проекции. Този процес, води началото от възможността на психичното несъзнавано да подменя, измества или изкривява възприятията ( чрез т.н. "психични образи", които те генерират, и с които психичните процеси функционират). Основната цел на това изкривяване и нагаждането на психичните образи в някаква удобна на субекта форма и свързаност е да се достави по този начин вътрешно психично отражение на живота и света, които да не предлагат характерните за екзистенцията дисонанси и конфликти и по този начин самата екзистенция да е в удобна за субекта форма. УДОБНА ФОРМА, в този контекст, означава че са предназначени за основните психични потребности на всяко човешко същество: -Смисъл -ИДЕНТИЧНОСТ -ПРИНАДЛЕЖНОСТ -ОТНОШЕНИЕ (Тия са в най-общ план, какво означават и какво се обобщава с тия понятия в психопознанието е казус за съвсем друга тема) Така, че ВЯРВАНЕТО е психичен комплексен процес, при който се кръстосват несъзнаваните стремежи и търсения на изредените горни потребности. Когато в тия базови потребности и стремежа към тях възникне някаква форма на дефицити възникват сложни комплекси от компенсации, защото вътрешния тревожен фон остава трайно висок. Задължително трябва да се акцентира че в цялата схема процесите НЕ СА РАЦИОНАЛНИ, НИТО СЪЗНАТЕЛНИ . ВЯРА - е абстрактен етикет, като понятие. А обектите на (по)вярване и се наричат "вярвания". За повечето хора на планетата, те се проектират, идентифицират и самоопределят по ОБЕКТИТЕ на вярването си. Докато за рационалния изследовател основното си остава СУБЕКТА - процесите и динамиката на ВЯРВАНЕТО. ОБектите може да са всякакви, но специфичното отношение и роля на субекта и спрямо субекта - това е основното ядро, което определя всичко. Личните УБЕЖДЕНИЯ са проявления и производни на поВЯРВАНЕТО - те са описанията на обектите на вярване, предложени в някаква схема, много често с рационални елементи, и с непрекъснат натиск те да са свързани. В описанията също така могат да се отличат "възгледи" и са задължително оформи през призмата на пристрастието. ---------------------------- 2. Точка две е напълно адекватна и не бих допълвал нищо. ------------ 3. Проблемът с трета точка в горния цитат е "че е личен избор'. Не може да бъде избор нещо, което се определя от несъзнаваното в нас. Никой не избира сам вярването си, но при всички положение те са част от възникването на отношението на субекта към света. ВЯРВАНЕТО ,през обектите на вярване, е зависимо в най-голяма степен от социалната среда. А тя - не се избира от никого, а е екзистенциална даденост. ========================= Идеология, от всякакъв вид тип и схема, е специална форма на вярвания, които да задоволяват в най-висока степен основните психични потребности на човешките същества. Те са форма на специална конвенция, но за да се формулира тя, са нужни специфични организирани усилия, на подбрана и организирана група от хора. Веднъж въведена в груповото съзнание, тя става групов регулатор в отношенията на всички нива в социалния живот. Но и не само - ако са много внимателно организирани елементите в идеологията тя предоставя и път към базовите психични потребности изброени по-горе. Религиите са специфичен тип идеология. В това няма смисъл да задълбавам тук, но всички религии са идеологии, но не всички идеологии стават масови религии. В това имат роля сложни социални процеси по адаптацията и динамиката на групите, културите, бита и географските условия... В съвременни условия ИДЕОЛОГИЯ са всички социално договорени идеи, описания и представи за живота, света, хората, в достатъчна свързаност и системност. Основната ролята на ИДЕОЛОГИЯТА в днешно време излиза от ролята на масовата религия и се превръща във вид социален договор на всеки субект спрямо групата хора, сред която той се формира, израства и получава основните си физически и психични потребности.

Ако искате лек и импровизиран пример, ето го в цитата: -Това всички ли го прочетоха внимателно? - А дали знаете по вас си какво е то, познавате ли го лично и дали сте преминали през него? - А дали някой въобще знае какво е МЪКА, какво е ЗАГУБА и кои хора са ЛЮБИМИ? - А дали някой знае как идва МЪКАТА, защо ЗАГУБА на близки хора поражда МЪКА. - А дали някой знае какво е значението на това в еволюционен план - Някой дали знае механизмите на "изнесената идентичност", която е в основата на "родителската любов" и е основата за оцеляването на поколението? - Някой знае ли механизмите на емоционалната привързаност - които са сложна плетка от инстинкти, атавистични невропрограми и хормонални процеси? .................... и чак тогава, евентуално, при една по-обща синтезна познавателна картина, може да се направят изводи защо ИРАЦИОНАЛните положения се влияят толкова от вярванията и ВЯРВАНЕТО - като психични явления. Докато не се стигне до възможността всеки сам първо при себе си да реализира саморефлексия на собствените си такива процеси - първо на заварените, после проследяване в миналото и спомените му, за да стигне до ниво на миниторинга им в "риълтайм"... Докато не си е намерил сам разграничителните линии между неговия собствен ИРАЦИОНАЛЕН и РАЦИОНАЛЕН СВЯТ, докато не е вникнал в своя ИРАЦИУМ според проявленията му, според собствените си пристрастия, заблуди, химери, мечти, блянове, надежди, импулси, привличания или отблъсквания, пълната емоционална и чувствена динамика, възникването на конфликтите в нея, неотбягването на пътя към разрешението им - през дисонансите, а не да бяга инстинктивно от тях... КАТО НЕ Е ПОТОПЕН СРЕД ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ, а да реализира непрекъснато състояние на наблюдение и изучаване, осмисляне, вникване... това е вече вектор на етап, при който когнитивните "млади мрежи" добиват приоритет да са достатъчно организирани за да поемат управлението, в симбиоза с еволюционните атавизми. За мен едва тогава... някой има компетенцията да "изрази нещо относно ИРАЦИУМА на друг". Чак тогава - и то да е адекватно и валидируемо.