ramus

колега ВТОРИ, вие упорито не си взимате бележка когато ви обясняват правилната философия. Не се мъчете и не хулете свещеностите. Вие грешите и се инатите, като не искате да признаете грешките си. Тук има обективно жури и хабилитирани лица, внимавайте че ще ви пишат двойка и няма да минете изпита. И как смеете въобще да не искате да се научите, като ви се показва правилното знание и правилните отговори, които отдавна вече са открити, а вие просто нехаете... Но и по-лошо - злословите по свещеностите и иконите, като ги отричате в личното си битие. Лошо за вас. Много лошо... Сред комисията "млади" няма. А и философията е консервативна дисциплина. заради това консерваторите намират чудесен пристан и своя територия. Те и с наука или без нея - са си консерватори. Вече ви го казаха по няколко пъти - грешен ви е пътя. Вашият път - е грешен за комисията тук, и ви написаха негативните рецензии, с което става ясно че нямате шанс. Никакъв! Обаче - защо не продължите както досега? Това с нищо не пречи на каквото и което и да е "научно". Но пречило на възгледите и убежденията на "научните". Е, ще опитате ли да го преживеете?

същия виц, но версия 2: "Пенсиониран професор се разхожда и вижда младежи да играят на "крави и бикове" като се забавляват с идеята че числата за откриване да не са само 4, а 6, или направо 12. Професорът се спира до тях с думите - "вижте деца, не го правите правилно, да ви покажа кое е идеално и кое е реално, щото философията тия неща ги е измислила много преди вас. А това място, на която играете, е за жадни за знания студенти по философия, от "клуба по философия", които идват точно тук, за да научат правилната философия."

както вече няколко пъти зачетвъртих - упоритостта на повторенията най-после доведе до прозорливо откритие... И... вероятно то изглежда толкова абсурдно - за неговия "архимед"... Интересно - за първи път научавам че тук било "клуб за философия". Странното е, че раздела има друго мото, а не че е запазена територия за философските академични факултети. Отгоре на всичкото - темата не е ли достатъчно добре зададена и развита от автора си, за да решава непрекъснато някой - че същия автор имал остра нужда от ограмотяване и посочване на правилната философия/ Интересно е също и друго - че "читателите на клуба" се оказват жадни за знания, които няколкото "знаещи" тук, имат за мисия да ги ограмотят, да им посочат правилния път, правилната интерпретация, да ги научат на правилната философия... Знаете ли колко е просто и колко добре прозира нуждата на няколко човека да се върнат сред академичния си живот, да си припомнят младите години, да си присвоят нужната роля на будители, на преподаватели... Тия "води от девет кладенци" са някак си... толкова нужно скалъпени, толкова натъкмени... че са направо нелепи. Но има дисонанс - нуждаещите се от "ролята на помагачи, будители, учители" просто им е нужен подходящ сценарий в който много е важна ролята на обобщен образ за публика заради мизансцена им. Такава реална версия на обективна действителност - няма как да съществува. В самия сценарий са заложени несъвместимости, в допълнение с невъзможности да бъде така в реалния свят. Сценария съдържа още и други нелепости - че някой си щял да бъде изгонен, и койх щял да раздава "науката". А същия, заедно с други - няколко пъти вече обещаващо "заплашваха" че "бяха дотук с участието си" в тази тема... Но не - те не искали да отварят теми, те не искали да съставят казуси - те имали за задача и мисия само да напъстват, да посочват, да "коригират", да показват правилната философия, да пишат за автори и книги, да разясняват кой каква версия, теория и мнение бил фен и какво било важното и ценното - всичко с главни букви - като Светата Истина... А някакви си незнаещи нахалници и ароганти, се опитват да дращят и дразнят маските на добрите Знаещи. Пълнят ми се очите от сълзи на манифестацията на техния алтруизъм и демонстрацията на академична жертвоготовност... И хем им показват правилното знание, хем им говорят истината, хем им посочват грешките... а те - нехаят! Невежество и неблагодарност цари по тази тема... Ужасен хаос и безредие се очертава... Лошо... много лошо...

и... феникса изгря Разбира се - заслуги... Чудесно е да нямам 'повече заслуги" и е цяло щастие е човек да няма от 'скромната порцийка внимание', като "горната'... Алелуйааа. Внимание, или не - безсилието че не сте в състояние да извеждате и съждавате ще продължи... и сред вечността. Няма как. Не е арогантно, просто са факти. Аз, лично, нищо не печеля от това, нито губя... и ми е все едно, защото с нищо не ми пречи докато Играчите минават и заминават с игрите си.

Чудесен пример за явлението "ирония", в първия си вид (от условно, общо 4 - според личната ми схема), байдъуей. Безсилието ражда горните примери... "иронията" в тях е само най-малкото, но безсилието е и преди... и след него. Отгоре на всичкото - личните ви думи (които въобще не бяха ваши по авторство), колежке, по отношение на иронията, бяха точно в тази посока, точно в това проявление - от което идва и ролята им на "чудесен пример". Глупостите в това изхвърляне са си точно по схемата и са в стила на 'форумното другарче по инфантилност', като дори и в това пак е налице имитация и подражание. Но в тоя опит се стига доста над иронията, с идеята просто "да се кълве" - инфантилно, първосигнално, с доста жалка имитация на интелигентност. Непрекъснато се срещат хора които толкова настойчиво натрапват на всички личните си дефицити, с идеята че те и без тях са си щастливи, доволни, силни, честни и самостоятелни, доказани, професионалисти... и добри. Мноооого добри, докато не стане момент да им падне "златната боя". И да се скъсате да ръсите тия простотии, и да пропаднете дори в марианската падина - няма как да станете повече повече от това, което сте, колежке. Просто - няма как. Има начини, но сте в най-грешния, само защото е инстинктивен. Това виси още от началните ви години и не можете да го израснете защото "основното идентично ядро" още си "живее там" - самообреченост, която поражда безсилието. А отгоре на всичко - пропада и мита за "коравия и зрял професионалист" - щото изцепките ви пропадат в твърде... 'непрофесионални'. Жалко за маските... моите съболезнования за поредното им "умиране" в очакване на "ново възкресение" - все едно че нищо не е станало... Пък и - си е така, за пореден път.

Не е никаква драма, когато някой не може нещо. Драмата идва, когато е налице разминаването между това че той иска да може, иска да е онова, което не е. Иска му се да е нещо, което не е и никога няма да бъде. Дори и това не е голямата драма. Тя идва когато играеш в играта си на тази, която не си, но в личния си филм съществуваш именно така. Така, че когато някъде съществуват хора, които са това, което са - не са причина че ти не си като тях, и никога няма да бъдеш, пк много искаш. Има сериозни проблеми в идентификацията, която личната приказка крепи само чрез компенсации да лееш отрови тук или там, където преди това си ляла благости. После - друго, после - пак друго... И така - сякаш сред вечността. "Нищетата отвътре" е черна дупка и когато някой е стигнал в критичната точка до нея - тя го завлича с "гравитацията си", е после е ред на голямата и вечна истерия в пропадането... Интересно е колко много хора са в истерията, а сънуват и убеждават себе си и околните че са във вечно щастие, и многото знаене е само част от играта на кукли.

Критиката не се прави с цитати и копиране. За критината са нужни съждения на които ти не си способна. Поетиката не са съждения, както и да имаш дар-слово - също. Един прост пример: В игра на белот, даден субект може да изведе сам правилата, при положение че са му напълно непознати. Извежда ги на фона на наблюдения и система от съпоставки. А друг - може да играе белот само когато е прочел вече изведените правила. И в двата случая после някой играе по правилата - разликата, обаче е съществена. Този, който сам извежда правилата, може да го направи сред всичко и всякакви игри, сред всякакъв контекст. А този, който не може да извежда - му е нужно непрекъснато някой да му каже, някъде да прочете - трябва му наготово. ето това е разликата. И когато пишеш сред форум, а нищо не разбираш от това, което критикуваш, ако си тая за която се представяш поемеш отговорността, която избягваш с все сили. Да я поемеш - означава просто да си признаеш че никога не си била способна да изведеш... Каквото и да е. Това е, просто е. Докато, обаче не си тая, за която се представяш, а си онова малко и наранено дете, което цял живот се мъчи да избяга от спомените си. Което обаче е проблем - никога няма да избягаш - дори ще ти обясня защо, също е просто. Ти се съпротивляваш несъзнателно и съзнателно да скъсаш връзката с миналото си и да го израснеш - защото именно в това минали ти намираш едно универсално средство за оправдание и обяснение за нищетата и празнотата която чувстваш сега. Ако го няма това обяснение и оправдание... просто няма да го понесеш. Не можеш - затова е целия този сложен цирк, с преплетените игри по форуми, връзки с мъже, спасявания, после - отмъщения... Иначе го играеш на пълна, щастлива, доволна... но само на парадното лице. само фон на играта е и забежките по психоаналитични и психологични теории, лекции, курсове... Вечния комплекс, мотивиращ почти всички "психолози" - е личните рани и драмата от тях. Това е и най-големия проблем на психологията - не "логията", а психоса на тия, дето им служи за личните щения, под предлога че "помагат на хората".

чудесни обобщения, чудесно дар-слово, но непълни. Иронията не е освобождаваща функция, а защитна, част от защитните механизми. Освен това има няколко типа такива реакции и различаването им зависи от контекста, самата проява, комбинациите с другите условия и защити, както и дали се решава когнитивен, характеров, личностен или емоционален дисонанс, дали се разпознава от субекта като контекстуален, доколко потъва в защитата. Самата реакция, при детайлен анализ, също достатъчно добре подава информация за Реагиращия (както е и в случая). Видимите графични белези дори и в картинката на емотикона - като неговия подбор, място на вмъкване контекст... - също допълват общата схема... Допълнително - решенията на когнитивния дисонанс, примерно, често са чрез емоционални реакции. Или в общо - различните дразнители, в дадени моменти, кореспондират с различни по ниво и дълбочина защитни сработвания, в различни психични полета... И това - в рамките на един и същ субект. Така, че иронията... е преди всичко защитно явление, но само когато е сработила защитата и се допълва от други характерни елементи. и обобщаването й по-горе има и някаква роля, но е само на фрагментарна и твърде непълна. В горния случай на проява на ирония е съвсем очевидно - и какъв е случаят, и що е контекста. Отгоре на всичко е чудесно изписано от авторката си. не, не мутира в никакви форми. Променят се само обектите за вярване, защото ползите на вярването в който и да е обект или система от обекти, постепенно се размива. Това особено се проявява именно в етапи на забързани промени в контекста и начина на живот. Религиозното отношение, определя вярването - като тип отношение спрямо света. За кого религиозните форми ... са 'познатите', според кое и какво... Да не сваляме нивото на разглеждане до масовката и "бг-мама"... Чудесно се виждат проявите на религиозно отношение и сред "учените"... Щото може и да си гениален биолог, физик или кардиолог. Но като излезеш от полето на тия ( и на гениалността си) и отново си сред човешката си програма, реализирана на дълбоко ниво, зададена и формираща се още след раждането от социални, инстинктивни, културални и... всякакви други влияния...

Има прост пример за поведение, когато някой не разбира нещо - обявява неразбраното за неразбираемо, за едно, или друго, обявява по този начин дефицита си при прочит. В неразбирането и непознаването няма никаква драма. Аз самия не разбирам от доста от разделите на форума и инфото, което се спряга в тях. Но защо е толкова важно за някои хора да делегират и афишират неразбирането си, задължително под форма на "не е в мен проблема, а в написаното"... Иронията е чудесна защитна реакция и част от механизмите за туширане на дисонанси. Тук в случая, дисонансите дори не са когнитивни, а съвсем личностни и характерови. Трудността да се поема лична отговорност, може би надхвърля възможностите на доста хора.

За мен, през моят опит и поглед - не идеите са проблемът. Обединяващите се - са основния фактор. Идеите - могат да са всякакви. Но потребността от приемане, усещането за полза - водят до приемане. за да е налице приемане - то някой е нужно да създаде система от идеи - описания, обяснения. В зависимост от нивото на потребителите на всичко това - се определя и създаденото. Крайната цел - е ползата. Няма как да съществуват ИДЕИ, които участват в идентификацията, дори изиграват основната роля в нея - и да няма налице разединение. Едни се обединяват, но тия, дето не приемат конкретиката на идеята, или системата от тях - вече няма как да са налице в "обединението". И още нещо - обединяванията около идея, идеи - какво спомагат, кое решават...? Сходството довежда до "единомислие" или най-малкото - до "подобно мислене, възприятие и отражение". Общите идеи задължително постепенно изместват индивидуалния аспект, който поне в началните си етапни появявания, не е съвместим със социалните процеси на "сходствата", толкова нужни на огромна маса хора. Завареното положение от което всеки идва е формирана идентификация на базата на идеологични елементи. За да е налице общуване, което да е обединително по характера и насоката си - е нужно участниците в това да са надмогнали идентифициращия си определящ фактор... А това никак не е лесна работа, особено за хора които отвътре са в различен тип дисонансни кризи (конфликти). защитните импулси са далеч под повърхността - как ще се надмогнат... За да се "НАДМОГНЕ" идентифициращия фактор, като определящ за личността, е нужно да се извърви път към осмислянето, подлагането на критичен анализ и преоценките на завареното положение с идента. Докато разума и рационалния принцип не навлезнат в тази "зона на здрача" няма как да е налице определящо и управляващо начало, от което да се извършват процесите по изменение, преосмисляне, наново конструиране на идента, вече съвсем осъзнато и колкото може тази самоактуализация да проникне възможно по-дълбоко и да достигне дори и базисните нагласи, аксиоми и структурите от тях... Няма как да се реализира по друг начин реконструкция във вътрешното поле, при наличие на непрекъсната вътрешна съпротива от заварените несъзнателно изградени положения. Идента се "пази" от защитните психични системи, и логическият въпрос от старо време е бил именно - как въобще би било възможно да се реализира вътрешна самопромяна - нов себе си, но от фона на "кой себе си"... В последователна двумерна схема - е логически абсурд... Всичко това само изглежда логически или смислово несъстоятелно - решенията на тия казуси са отдавна зададени, технологията на психичната реконструкция е отдавна изведена - и принципно, и системно, и практическите етапи... и ползите от тях. И... цената

за топлите води - вече писах на други места. Стига с тоя спам какъв съм аз, какво правя, с какво се кича. Няма как немощтта да се покрие с клипчета, и клишета, колежке. Щото тук се разисква, а не е литературна тема. Не ме интересува с нищо дали някой някъде е изминал път водещ до сходни нужди и открития. А вие за същото - ползвате готовите резултати от това. Аз, лично виждам някои разлики - за вас те нямат значение. Но вие никога няма да откриете каквото и да било, което за вас, самата, изглежда също няма никакво значение. Аз само ще ви ги загатна - разликите. Зад извеждането на понятието си, аз имам път, той идва и преминава през него и отива нататък... А за вас това е просто гугъл-търсене. Няма как да разберете, заради това опитвате ироничните си игри. Не ми пречи с нищо, но това е тема в която някои хора опитват да съждават, а не да търсят в гугъл, да гледат клипчета, да посочват произведения, цитати и велики имена... и да заместват липсата на личен път, с поетични и литературни похвати. изглежда още не сте научили разликата между съждение и мнение. Аз правя такава, вие не можете и за вас те до голяма степен са синоними. това е даденост и вие няма как да я промените. затова кълвете си, вероятно и това помага при безсилието.

Това е точно. И логично... - "всичко тече и всичко се изменя" не е точно по отношение на психичното отражение - сред което са и процесите по идента чрез формиране и създаване на ядрото на психичния свят - образът "АЗ". ЦЕНТРАЛНИЯ ОБРАЗ непрекъснато е разкъсван от две основни тенденции - да бъде изменян, за да се адаптира на промените. И другия - да се задържи статичен, защото това е лесния начин в началните структурообразуващи етапи в психичните процеси. И в двата случая е нужна енергия. И то - непрекъснато. В психичния свят, е много характерен типичен за живота процес по "балансиране" между две основни тенденции. В биологията и физиологията - динамичното поддържане на равновесие, чрез взаимнорегулиране на противоположностите в процесите, се нарича ХОМЕОСТАЗА. същото е налице и сред психичния свят - по аналогия аз го нарекох ПСИХОСТАЗА... Енергия е нужна непрекъснато. Но в психичното е много по-сложно и интересно, защото става изключително важно КОЙ е УПРАВЛЯВАЩИЯ ЦЕНТЪР. В ХОМЕОСТАЗАТА това е ясно и еднозначно природно зададено. Но в психичния свят - същото вече е доста изменчиво и структурно са налице "ТРИ ОСНОВНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЗВЕНА, задаващи три различни нива на ПСИХОСТАЗА. изменяйки "балансиращата точка" чрез смяна на приоритетите за баланса... Не е нужно да се разпростирам, просто вмъквам само фрагменти, които предположително биха били любопитни и по казуса на самата тема.

Горното през моите очи изглежда така: Не е толкова важен броя - в случая, на мюсюлманите. Статистиката по брой - не определя еднозначно и единствено че ще са "господарите на цивилизацията"... Исляма, точно в тия социални времена, е в криза на вярата си. Той е чудесно пригоден и функционален за характерна (племенна) типология социални договори и отношения, условия и култура, като за Африка. Но не е само в това въпроса, а че се появяват мюсюлмани, с доста големи разлики в схващанията как и кое са корените и ядрото на исляма, вътре в самия ислям. Доста ислямистки всъщност вече живеят в западни условия, и то поколения наред. Някои от тях имат културни и адаптационни проблеми и се стига до радикализация. Но голяма част от другите дълго пребиваващи на запад - се адаптират и съответно - адаптират религията и схващанията си, за сред западния начин на живот. Битката за различните деноминации и течения вътре в самия ислям - също е огромен проблем за религията им. В голяма степен вътрешните жертви дадени между шиити и сунити, вероятно не е по-малък с тия от "външни врагове"... Всичко това се забеляза и именно с ИДИЛ - доста мюсюлмани отказаха "радикалния ислям превърнат в държава". А други - го прегърнаха, като спасение от хаоса и неопределеността. Ислямът кореспондира чудесно с най-бедното население на планетата, с трудния начин на живот, нищетата... В сред ислямът никъде не се срещат проблеми от рода - оня е богат има 20 жени, а ние що сме бедни - да му вземем богатството, щото е несправедливо и той ни използва за да му е кеф, а ние сме нещастни, щото той е причината... Въобще - в идеологично отношение ислямът е много плодоносен относно психичните ползи за определени социални групи, като им придава значение, смисъл, стойности, посока - на битието им. И най-важното - подрежда социалния им живот - структуроопределящото значение на идеологиите, по принцип. Да спомена и важна характерна особеност: Християнството не е основа за създаване на държавност и не задава и регулира пряко социалните отношения. В този смисъл Ислям и Юдаизъм са далеч по-мащабни и в тях се съдържат формули за задаване и регулация на всички аспекти на социалното битие. И ако Юдаизмът е от повече затворен тип, то Ислям си остава единствената масова религиозна идеология сред канона на която се задават ясни и точни правила на ЕЖЕДНЕВИЕТО и оттам идва неговата популярност именно сред народите в хаос и беднота, сред войни и кланета - каквото е на много места из АФРИКА, примерно... И най-бедните хора имат потребност от задаване на структура в битието си, от идея че като правят това и това, така и така, ще получат наградата на бог, ще са богоугодни, да им покаже кое и какво е добро и правилно, ще им зададе посоките и ползите, ще усетят нужната си порция от успокояване и намаляване на високия фон на страх... Въобще - много са нещата.

поетичността не подсилва, нито задълбочава смисловото значение, в случая. "Стабилно его", дето "решава", "изоставя", пък и "има представа за фиксирана идентичност"... "Парадоксален АЗ", "център на съзнанието"... Всичко това има сериозна нужда от формиране на смислови значения. Иначе е чудесно да се пишат красиви фрази...

религиозните са... хора и обобщението по този начин за мен е твърде формално. Религиозността се проявява по различен начин при различните хора. Едни са повече вкопчени в канона и ролята му за тях е и идентичност. Характеровите и психични особености - всъщност са от основно значение. Допълнително значение има и самата идеологична система, защото тя, все пак е описателно-обяснителна за живота, света, човека, както и "другите-себе си". Защото различните религиозни системи имат различни особености. И не на последно място - особеностите на отношенията в социалната система, през която прониква идеологичното й ядро, до всеки нов член... Има и още.. но не е мястото тук за простиране... Най-важното обаче е ролята и значението на религията за формиране на идентичността, оттам - на битието на всяка личност. А колкото до "властта" - властта е част от социалните порядки. Във вътрешен смисъл - за мен, лично, не бих употребявал "ВЛАСТ над ума". И без религия, маниакалните или обсесирани личности си съществуват... Властта - също - и преди и отвъд религията - тя си е просто част от социалните отношения и това е било през цялата история и география от житието на ХОМО сапиенса.

Намирам такова обобщениое за логически и смислово неточно. За да се изяснят добре взаимоотношенията между тия понятия - нека се припомни - кое и какво е "религия", какво е "власт" и че последното е тип регулация на социалните отношения. РЕЛИГИЯТА няма как сама по себе си да е "власт", още повече - "над хората"... А отгоре на всичко - "в техния ум". Леките философски хитрости в мисленето относно казуса "сам в себе си" и "сам по себе си" са просто заигравка и упражнение, но не и сериозни, когато става въпрос за изясняване и анализ. Философкия поглед тук е повече поетичен, а не аналитичен и по същество. Именно заради това е безсмислено да се ползва. Все пак - "отмират ли религиите" - е въпросът от заглавието на темата.

нали се сещате че сте изчерпани и относно казусите на темата тук нямате въобще какво да кажете. Трети ваш коментар е просто спам и флуд. Онова, което вече опитахте е повърхностна и доста рядка бозица, отгоре на всичкото - във фаза на напреднала ферментация. Вие ще се пробвате ли да изведете схема на личната си ЦС, просто - за протокола. И за да няма обърквация - ЦС няма нищо общо с неврологията и е безсмислено дори да опитвате. Интелигентния субект, с ниско ниво на един вече разписан "синдром, от двете имена на двамата му автори", би стигнал съвсем ясно до идеята "не ми е известно как съм устроен, как ми работи психичния апарат и психични процеси". Но не и нахаканите декларатори, които го играят на корифеи и разбирачи... За "въпросния игнориран" - то си му е запазена марка. Има и маймунски представители, които ги учат на език, учат ги да смятат, дори и да работят с таблети. Но каквото и да е - маймунката си остава маймунка, ако ще и пред огледалото си да се величае на Буда или Айнщайн. Или пък - да боготвори същите. Колкото до Уиндоуса - сигурен ли сте че и въпросната ОС е като неврологията? И че разбирате от антивирусни - щото форума няма карантина. Отгоре на всичкото има и бъгове и не са ъпдейтвани поправките... Линукс просто не ме интересува - не попада с нищо в професионалните ми интереси, дори и от любопитство.

Форумът ми дава съобщение че потребител, който съм обозначил като "невидим и игнориран от мен", ме цитирал, за пореден път... Татенце, пак ли декламирате пред огледалото в самотния моно(диа)лог) Театрално, нали... малко самотно, но вие сте свикнали. Вътрешния си монолог, във вид на диалог, с костюм, пред огледалото, с готов сценарий - направо шекспировки. А в огледалото кого виждате - вие, с костюма си, или някакъв си рамус, нагизден с ваш костюм, от вашия реквизит... Тренирайте, браво ! ============ Само да обърна внимание на прост пример, който изкристализира в темата - и милион тона книжки, знания и чужди мнения да изучите, без грам практика всичко това е гола плява. Съвсем гола и видима само при въздух под налягане. Иначе сухата теория... е чудесно заучена, и става за разговори по форуми и разтягане на интелигентни локуми и разточването им с "подправки". Може ли някой да си разчертае схемата на собствената си ЦС, да изведе динамиката й, принципите на които механизмите й сработват, как се съотнасят и взаимодействат с другите елементи и процеси в психичното - като например тясната връзка с мотивационната система (МС)... и... "глас в пустинята, а само песъци и дъюнииии, и само ветера тихо нашепва - вххххшшшшшшшииииииииююююю"... как някой въобще има дързостта сериозно да пледира че "познава нещо си", като само го "знае"? Хаха - дълбинна саморефлексия... Колко дълбинна - ще трябва дълбочинен костюм и плавници ли - и на това някой ще ви "научи" ли? Така? - ще ви научи на "вас самите" и ще направи някой нещото във вас, и заради вас самите,някакси така - наготово. Или - да го разпише вие да го зачетете и да го научите както е написано?... А вие - ще четете книжки, ще спорите, дискутирате и ще поправяте някой дето не ги е научил наизуст и не си подредил рафтовете и каталозите със заглавия и автори?

може ли да се върнем на темата от заглавието и основното понятие в него - ВЯРА, като общ абстракт, и ВЯРВАНЕ - като проявлението на същия, като специфично отношение на субекта спрямо значението и ролята на отразеното, за него самия? Зависи ли вярването от обекта за вярване и оттам - възникват казусите - има ли или няма някой ПРАВА - да вярва, какви са изискванията, от кого му се делегират или ограничават (или отнемат)? И въобще - има ли възможност за "ИЗБОР" - да вярва, като отношение, Или пък - като обекти за вярване... Или пък е възможно "да се искат" - същите. Има ли някакви форми на лично предпочитание? Както вече по-горе споменах, но си мина и замина - общите приказки и общи положения могат да бъдат прочетени навсякъде и после да се декламират. Но няма как да се срещне представител, който да е извел в дълбочина собствените си стойности и ценности и да ги е разгледал детайлно като йерархична система и динамиката в нея, от първо лице, за себе си? Например - състояние на заварено положение, роля, значение, цел, механизми... Спрямо ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО - също? Иначе е чудесно да се повтарят общоизвестни значения, щото така са прочетени, дочути и научени, обаче има ли някой който да представи приложението на общата информация, поне да е намерило някакъв смисъл през конкретна полза или резултат...?

Не просто "греда", а ми направо не сте улучили "топката". От друга страна - пред огледалото си сте направо "гениален футболист", който по естественост разпрострира гениалността си сред всичко друго... Самата ви идея че разглежданото тук понятие ВЯРА, е за вас ТЕРМИН - само по себе си е достатъчно показателно. Да, разбира се - "професионално изкривяване"... А опита ви за някаква версия на логическо извеждане на понятия... е направо потресаващо нескопосан в тази си схема на натъкмяване, от цитата. Очевидно - не и във вашите очи. Всъщност това че нямате елементарни умения за анализ и синтез - е ясно още от първите ви включвания. Но не можете и да четете - нуждата да напишете нещо в полза на личния си образ на професионалист и "вещ в занаята" , ви обсебва до крайност, но пък резултата са тия комични изхвърляния.

Дора, може ли пояснения? Вие в тия си думи извършихте логически скок и така, както са написани, за мен те са неразбираеми. Двете изречения за мен дори не са свързани, а излиза че второто е пример за първото... Въобще - ако е възможно - повече пояснение - какво точно означава всичко това, в подробности, доколкото си позволите. Имам и предположение че тук пишещите споменават понятието ВЯРА, но дълбочината и смисълът на това понятие играе при всеки пишещ в доста сериозни отклонения. А по този начин се залага комуникативна грешка - все пак тук се настоява и всеки декларира толкова усърдно личната си начетеност и интелигентност - поне да опитаме да представим понятийния пълнеж на основната за тази тема думичка.

ценност и смисъл - са изключително условни понятия. И са твърде абстрактни и относителни, за да са "усещания". От друга страна - твърденията в това изречение - са проблемни заради обобщаването си и така се компрометират. Примерно: - Човекът НЕ се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота... Има огромен брой хора които никога не стигат да си зададат такъв въпрос и нямат дори представа какво е "смисъл". На каква база, тогава се прави обобщението "човекът" - кой човек, защо едни стигат, други - не, и то не е като да са нищожка статистическа извадка. Друг е въпроса че и сред темите тук има доста хора които понятието "СМИСЪЛ" е взето наготово и се ползва съвсем интуитивно и напосоки... - Понятието ЦЕННОСТ личностен смисъл - се нарича значимост. Усещането - е за значимост. И двете са тясно производни и зависими на това - С какво и спрямо какво се сравняват, за да се изведат. И доколко самата личност участва в процеса, защото твърде много хора взимат наготово вече конструирани сравнения и модели и така си ги ползват... - А вече ЦЕННОСТНА с-ма - това е система от йерархично подредени "ценности", която служи за опорна координатна система сред вътрешната психична социална рамка. Служи - и за мотивацията и за поведението. Именно заради това тя е толкова важна и толкова е важно нейното непрекъснато преразглеждане, а не нейната устойчивост. ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (ЦС) не е само от кои и какви "ценности" се състои, а и как те са подредени йерархично. Това става по време на целия живот на човека. Разбира се, че са да получи "усещане за сигурност", на него му трябва устойчивост на схемата. Още повече - че голяма част от ЦС се заема наготово и се спуска от социума в готов вид, после се доадаптира в самия социален живот и личностното формиране и идентификация. Колко от хората които пишат тук имат ясно анализирана и вникната лична система от ценности и тяхната стойност - спрямо кое, какво, колко, кога и как - от които зависят стойностите. А от стойностите - ценностите. Всички се ръководят несъзнателно от сериозни дисонанси в техните ценности. А овладяването на работа при кризисни и оцеляващи ситуации - в които се говори в предишните думи - адекватна работа с личните ценности и стойностите им - защото чрез последните ценностите се подреждат в йерархична система. Именно - ригидната ЦС е производна на ригидни личности, които имат проблеми с емоционалния си и чувствен свят. Те се страхуват защото реагират светкавично чрез емоции и чувства, които ги заливат и давят в "реките си". единствения им шанс за закрепване са "създаването на здрави опори и скелет" от създадените за това "опорни положения". Но те винаги трябва да са им "твърди" и така - същите никога не преразглеждат взетото като опора. Колкото повече са емоционалните и чувствени клатушкания и конфликти - толкова повече спасението е под формата на "ригидни котви". Няма как същите да създадат навици за рационално вмешателство - особено в аксиомите си, които им служат като "спасителен пояс", когато емоционалните бури и кризи ги залеят в урагана си.

стремежът към сигурност, поражда търсене на константа и постоянност (а не постоянство). Нуждата всеки миг да си сигурен, а инстинктивно - след като предишния миг е минал и ти си жив - значи ако и следващия е така, пак ще си жив... И следващия и следващия. Нуждата от сигурност е основния проблем за изменчивостта и промените. Промените създават условие за несигурност. Естествената неопределеност на битието, по принцип става враг на нуждата от сигурност и влизат в дисонанс. Разбира се - какво ще се предпочете и то се вижда навсякъде и сред всеки в неговата инерция... Това е фундаментален човешки казус - уклона към застиване и повтаряне - от една страна. И естествената изменчивост на средата, която принципно изисква и непрекъсната изменчивост, за да е налице адекватност към нея. Ако още повече задълбочим тия два определящи поведението принципа - то в основата на единия стои страхът и страхуването. И в същата основа - заради страхът и инстинктите - се поражда и явлението вяра. В страхът и страхуването няма как да съществува водещ аспект на РАЗУМА. Няма на света човек, който да има страхова криза и да запази високо ниво на когнитивни висши процеси.. Тук, сред форума това силно личи. Тук сред форума достатъчно ясно се вижда че дори моментни пропадания в настроения, дори и позитивни да са, се отразяват негативно и ограничаващо на когнитивните висши процеси. Това са двата основни принципни "полюса". В практиката и живота всеки субект се намира някъде между тях, при това динамично - с изменение всеки миг. Създаването на устойчиви принципни положения, и тяхното абсолютизиране - е производно на "застопоряването" и зациклянето. А развитието - не е повторение и зацикляне, то е обновяване и разширяване. Развитие няма там, където е налице сходност. Защото СХОДСТВАТА пораждат еднакви цикли и повторяемост. Но те са нужни на всеки чувстващ субект, защото чрез сходното се повишава личното усещане за правилност и истинност. В този смисъл - за да се РАЗВИВА дори даден принцип - в него непрекъснато е нужно създаването на негови дисонанси, да се търсят неговите изключения, парадокси, да се прераглеждат неговите опорни казуси и аксиомни допускания, защото те са само помощен инструмент, а толкова много хора напират да ги оставят в себе си сякаш "за вечността" и само да ги надграждат. Всички уклони свързани със страхът и склонността към застой, са инстинктивно предпоставени. Вярата и вярването - са процеси, които са производни и съпътстващи, защото най-основния фундамент на психичното несъзнателно - това е СТРАХУВАНЕТО. Няма как човек да се страхува и да се развива - и да е едновременно. Страхуването и всички негови производни задействат мощни механизми на защита, при които се изключват младите висши когнитивни зони и комплексни връзки в тях. Не само се изключват - при силен афективен импулс, или стрес, при криза, няколко дяла, начело със амигдалата, "завземат" цялото невронно поле и го обсебват по силата на атавизми и инстинктивни инерции. По време на пикове от тях - целия психичен свят се свива и е налице нещо като процес на имплозия. Ето защо - за да са налице прояви на висши когнитивни процеси, е нужно да се овладеят несъзнателното и съзнателно изживяване на страхуване, особено да се овладеят и отработят пиковите стойности на емоционалност и чувственост. Не става въпрос да се прекратят, защото това е напълно невъзможно и съвсем излишно и вредно, а само да се овладеят, с цел да се стигне до управление, а при повишаване на рационалното управление - до синтез между чувствения и разумен свят. Синтеза, синергията, мира и съвместното съществуване между тия два свята - е лична отговорност на всеки човешки носител на съзнание и зависи пряко от самия него (макар и да е само в известна степен). На думи и принципно извеждане - е лесно. Но това е изключително предизвикателство, предвид че огромната маса хора няма дори възможност за вътрешен мониторинг на собствените си психинични процеси чрез които се формира тяхното битие, и то всеки миг. Няма начин това да се получи наготово. Както и няма никакъв начин някой да ни научи на интелигентност и познаване на собствените ни емоционални и чувствени състояния, за да ги вникнем какви са, защо са, кои са, как се изменят, как се появяват, какво е значението им, кога и как се пораждат и изменят едно през друго, защо.... А само това е възможното начало - за да се подложат те на управляемост, с цел - да се получи стабилно психично балансирано състояние, при което чак тогава да има възможност да се разгърне в максимум висшата когниция.

сигурни ли сте че прочетохте? Или просто видяхте подходящ мегдан да си напишете каква е "вашата истина". Ако искате проверка и пример - можете ли да преразкажете вашият прочит относно това кое, какво и защо рамус извежда като вяра и вярване. Така всичко ще се открие достатъчно ясно клишетата са нещо чудесно. Но ИНДИВИД-ДУАЛНОСТ има и много други смисли и значения. Самата думичка ИНДИВИД - семантично носи специфичен смисъл и значение, малко далеч от това, което се спряга като готово клише. Както и понятието ВЯРА го разглеждам в съвсем друг план, мащаб и значение. Не че това, разбира се, ви интересува с нещо. Не че е и задължително, а само показателно... Но важното е че имате "гледна точка". Обаче - сигурни ли сте че това е 'ваша гледна точка" или смятате че "индивидуално" сте си нагласили клишираните положения, колкото да ви изразяват и да "имате гледна точка", която да наречете с етикета "ваша" ? Може всеки да си отбелязва нещо си, но това не е задължително да е вярно, освен за него си. Поставих теза, според която няма как да "вярваме в това, което искаме". По-скоро е обратното - ние искаме, защото предварително вече сме го повярвали. Няма как вярата да се приеме "щото някой си си искал". Вярата е психично комплексно явление, с което започваме живота си и то е първосигнално предпоставено. Докато се стигне до 'искането' , процесите на ВЯРВАНЕТО вече са формирали идента и по този начин - то задава и "исканията". В този смисъл - ние не можем да определяме в какво да вярваме - това се задава от дълбоки несъзнателни комплексни процеси, изключително далеч от съзнание и воля. Въпрос е и на етапност във времевата ос на развитието. Тук могат да се забележат доста примери - в посоката на това че "УБЕЖДЕНИЯТА" задават когнитивната рамка на всеки човешки субект. И огромната борба и непрекъснатото поддържане на убежденията да се представят като логично извеждане и така да се подкрепят като правилни и обективно валидни. И това е зададен от природата процес, докато в него не се появи и намеси активно чрез рациума си. До такъв момент нищо в природата на ВЯРВАНЕТО не е подвласно на вмешателство, освен по несъзнаваните канали на социообмена и именно всичко това задава посоката на битието за който и да е субект. А относно конкретиката на казусите от статията - някои са разтревожени от това, че хората намират най-разнообразни предложения да повярват в тях. И след това същите имат социални последствия, които авторите на статията намират за негативни. В конкретиката на вярата "конспирации" - няма как да се пледира като социален проблем че хората вярват в положения според които в огромния информационен сложен поток, те имат потребността да си намерят лесния начин за обяснения, като запазят колкото може повече атавистичните си приказни представи за "добро и лошо", враг и приятел, истина и лъжа... Хората винаги ще вярват в нещо. Всеки четящ тук е определен от вярванията си, от които малка част се проявяват като "убеждения" и формират "нагласи". За тия нагласи има специална тема - че всяка от тях задава логическа или когнитивна заблуда или изкривяване. Всяка от тях определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, защото всяка нагласа формира и задължителното 'отношение' на субекта спрямо явленията които отразява. Но все едно че това няма общо с никой пишещ или живеещ, на принципа - не съм от тях как Сийке. А в този форум са налични цели раздели определени от културологични и социално-приказни казуси и инерциите им сред пишещите в тях. И нуждата да си ги отстояват... Изглежда че това не прави на никого впечатление, но е много важно да се спрегне по "народному" - стига да искаш, всичко се постига - което обаче е напълно невярно... В този смисъл - е и вярването - че ставало чрез "искане". Ама не става. С лекота мога да предложа на няколко човека на анкета - защо искат едно или друго нещо и защо смятат че не вярват в "поисканото", нищо че си го обясняват рационално...

Никъде не се отразява. Татенцето води един негов си диалог с рамус, но пред собственото си огледало. Дори не виждам какво пише, ако не се цитира от някого. той го знае чудесно, но е с идеята че си говори с рамус, някой си, като повтаря неговите си повторителни мантри. Монологът, той си го фантазира като диалог. А диалози отдавна няма. При него диалогичното е само сходното на неговото, щото това е най-кеф и дава широта на старческата душа. За да видите и примера - очаквайте сега и репликата му - щото самотния монолог само това чака... за да си напише задължителната рецитация. Разбира се, че не му се отварят никакви теми - той е само в любимата си роля да припява, или коректор и допълващ на пишещите. Лайковете и емотикончетата са само за "шербет в кафето" в любимата си роля на проповедник и директорски контрол - щото той е пич отсякъде пред огледалото си. Не е нужно никакво сериозно внимание към написаното от него. Тук има някаква клика, която просто й е кеф да се съберат себеподобни и сходни и да си пишат като се допълват взаимно. Това те го схващат като обогатяване - щото носи радост, наслада, носи нужното усещане за покой и разтуха - заради което е и цялата работа. Гарнитурите от приписване на "мисии", ролите на защитници, пазители и говорители, от силна загриженост за "невежите и жадни за знания читатели"... е само като част от театъра и така се увеличава насладата. Задължително - те са рационални отсякъде. Няма по-рационални, по-знаещи и по-начетени. Те не вярват, нямат лично отношение, нямат никакъв личен елемент и са най-обективните същества сред вселената. Това не пречи - като се пишат тиради по темата че 'всички вярват и че вярата е сред всичко, да си лайкват, че тва все пак ги прави "хора''. Най-важното е - че се търси нужния комфорт - сред всичко. Спокойно, бавно - сичко е ясно и само четете тоя или оня, слушайте какво ви казват, следвайте съветите - само по себе си това е гаранцията че ще мислите по същия начин... Самата идея че някой ще се занимава с чоплене и мислене - им е странна и доста чужда. Защо ще мисли, аджеба, след като вече е измислено. Любимата им фраза е "топлата вода е вече открита" и те само я ползват и това е достатъчно. Някой друг ще измисли "горещата вода", те отново само ще ползват, щото... това си е чудесна и много удобна роля. Техния личен принос към познанието се свежда до коригиране и съветване кой какво да чете, до прокламиране на вече наученото, написаното и измисленото. И комбинирането му - когато е нужно да се донагласи факта, че всички отговори вече са измислени, написани и само чакат някой да ги прочете наготово в библиотеките. Това все пак е житейски план и в него си живеят доста хора. Но не е моят. А когато започнат да ме съветват и ме поучават, ама от техния си свят, щото са с усещането че света е един и именно те живеят с истинския, а всички останали - в погрешния и само е нужно да прочетат, да научат и да се осведомят и - воала. Щастието идва с "правилното знание", което да обясни истината и живота - е чудесна и много привлекателна илюзия за мнозина. Все пак - тя именно заради това съществува - носи усещане за комфорт и сигурност. И социалност - щото се споделя от "най-умните" и те самите са сред тях.