ramus

упражнява се, колежката. Не й се сърдете, тя просто гради образ. А и вие непрекъснато й създавате стимули, и го правите доста "тънко" и добре, а тя си реагира по схемата Експеримента с 'отворената целево, тема на Юнгианците' е много важен. Поведението в нея ще е доста показателно за няколко основни нещица - точно за пишещите я. Иначе са чудесни книжовници... обаче личното поведение... и книжките и декламираното... и декларираното... са като вселена с три полюса, всеки от които е с тежест на "вселени"... засега - без всякакви мостове между тях. Освен това, за мен са интересни дори контрастите между последните няколко поста. От една страна - размишляващия човек, който си задава въпроси... Размишление чрез въпроси и търсене на различните аспекти на самите въпроси, линиите им на смисъл, на значения... И тия, дето непрекъснато дават отговори - заредения човек с отговори... Готови отговори, на готови вече въпроси... С личната идея - ако достатъчно сте чел, вече ще имате всички нужни отговори... И се предлагат книжовни отговори, ползвани за личното битие, и с ясното усещане че биха били достатъчни за всеки друг субект. Дори настояване - че има отговорите, че те ги знаят, защото са ги прочели и на тях им е ясно... Дори и на тънката закачка по-горе "какво би казал Юнг за ..." Не се усещат реагиращите, защото вие много лекичко и тънко сервирате стимулите си... За което ви поздравявам... Моята роля в случая беше да привличам "огъня" и конфликта върху себе си... и... така дотук. Иначе чудесните книжовни "психолози" са напълно слепи каква е точно тази тема, какво е значението й за нейният автор. Което рязко контрастира с парадокса как и психологията се е превърнала във философия, защото психологията вече има книжовници, дето я "знаят". Но изкуството е в приложението и прилагането на знанието. Чак тогава се започва нишката на познанието. А на книжовника е достатъчно че знае. Какво знаят - знаят казаното и написаното от други, дето разбират. Но знаенето на нещо, не кореспондира с разбирането му. Не я разбират - както междупрочем е и за всяко друго направление, вкл и философията. Точно тия хора тук, които изключително много парадират с книжовността си, нямат нито един личен казус, сред който те да са проявили личното си разбиране. А то няма как да се скрие... и каквито и имитации да се представят - гърмят. Иначе типичния книжовнически образ предлага дискусия с написани слова - вижте това или онова, прочетете този или онзи, аз ще ви излезна с юнг, а ако ви опонирам с филанкишиев. Дори личните му думички са заемки от наученото. Пък и е естествено, защото той самият е съставен от наученото и разни индивидуални положения... са му напълно излишни, а и невъзможни. излизането на който и да е казус от полето на наученото... и създава дисонанс, почват се реакции... ръ Много съм ви благодарен за тема като тази. Защото именно тема като тази носи полезността за мен.

Да, класификацията е част от опознавателния процес... Но опознавателните процеси не са само класификации. Още повече - че в абстрактните понятия е доста сложно да се класифицира освен условно, с една или друга цел, спрямо една или друга конкретика... А ниво адвансид в това е 'динамична класификация", (за разлика от статичната) в която са включени условностите и се взимат предвид колкото може повече от общият пакет относителност, контекстуалности (релации)... Нивото на сложност на опознавателните процеси неизбежно води до понятието "релативно мислене", а неговото "по-горно ниво" нарекох за себе си 'комплексно мислене'... И т.н. (като това е пак вид "класификация") Пак за целите на работния процес.

за нуждите на всяко съждение се налагат подобни похвати - призвани да се извеждат сходства по подбрани признаци. И двете са условен избор, относително, спрямо даден работен контекст. Само по себе си е точно това - ментална техника. Нищо не означава, нито е доказателство - тя е просто прийом в мисленето и съжденията. За да се спази баланса обаче, е нужно да се прави същото... но с обратен знак, дори едновременно със "сходствата" да се извеждат и разликите. А това вече е трудно, защото подмолно инстинктивни уклони, играят в полза на "сходствата" и бързите и лесни изводи от тях. Даниел Канеман нарича тия уклони "бърза система за съждения"... И те са израз на атавизми и инерции, като все пак са имали, имат и сега своята роля. Но не и да са единствени, защото те имат доста ограничения.

Юнг попадна сред тази тема заради "феновете си", които преживяват като преживят мислите на идолите си. От друга страна - същите фенове чрез вълшебството на Аха-ефекта преживяват един чудесен пречистващ катарзис и откриха че е възможно да си отрият самостоятелна тема, касаеща онова, което силно ги вълнува. Най-после, алелуйа, еврика... !!! Да им честитим за което и да им пожелаем успехи в предъвкването и повторенията ... щото това давало възможност да си "говорят на един език" - нещо от което те упорито търсиха и настояваха до изнасилване, защото без него не им е възможно да обменят. То и феновете на Левски са така - сплотява ги общият идол и сходството дава възможност за образуване на групова динамика... В християнски форум или храм - е същото, на същият принцип. Както и да е, но дълбоко приветствам изводите и извежданията на колежката Шпага, която просто изгря за мен в нова светлина с тия си ..."възражения", защото свалиха летежите и заземиха отново съжденията в темата - към посоката на здравия разум. Време беше сред дамските никове да се открои нещо "различно" в писането, че безкрайните повторения на куплети и припеви, написани от текстописец и композитор направо изтъркаха плочата и само изхабяват грамофона с "бръжденето" си. "Старите шлагери" за някои ще си останат любимата им музика, от друга страна - дори и те имат нужда от "качествени изпълнители", а не само от нестройни тананикания, сякаш са в караоки-бар.

каква "надежда"? Защо ти е "надежда", след като дори ти самият правиш всеки миг изборът си - да избереш идеологията. Всеки миг, всеки един от нас. Защо ти е надежда - за ЗДРАВ РАЗУМ, след като това е "тежкият избор". Той не предлага удобство, не предлага яснотата и комфорта на идеологията. Не започваш с него живота си, не си идентичен с него, не се самоопределяш кой си - чрез него. Не определяш кои са ти близките, не го ползваш за координатна система и после само цял живот да надграждаш... В надграждането можеш и да ползваш интелект, но той е с подчинено значение, защото идеологията идва още с раждането ти и "заема по подразбиране полагащото се празно място" в теб, като го изпълва и така и "теб самия" те създава - кой си ти... Нещо повече - ти не разбираш дори и че "НАДЕЖДАТА" е свързана изначално с идеологичното. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ не му е нужна надежда! Не, и ако ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е управляващото звено, надеждите, мечтите, желанията, инстинктите, импулсите, нагласите, инерциите... - спират да имат водещото си управляващо значение. Не изчезват, просто спират да бъдат основните. Това е огромна промяна. Това е фундаментално "преобръщане" отвътре. Нямаш дори идея за същината на това кое точно се нарича "ЗДРАВИЯ РАЗУМ да е управляващо психично звено", защото на него гледаш просто с очите на идеологичното, което всички попиваме. Именно заради това "изборът е предрешен" и той би бил "ИЗБОР" само когато даден субект стане достатъчно зрял, с достатъчно натрупване и наслагване... за да стане възможно той да направи... "избор". Най-важното в този избор е, че той се прави от завареното положение - а то е идеологичното ни ядро - от тия около нас. За всеки един така почваме живота си и оставаме това да надграждаме цял живот, защото с него определяме личния си образ на АЗ и оформяме ситуирането си сред света, хората. С него задаваме целите си, мечтите си, стремежите си, задаваме посоките на битието си, дава ни опората от която всички се нуждаем, дава ни обяснения, оправдания, кое какво е, кои - какви са, дава ни чувствения ни свят да ни определя от първото взимане на въздух, защото природата така е повелила и начертала - поне в началото, защото няма какво да е друго. ЗДРАВИЯТ РАЗУМ... е само пожелание, което може, някога си, евентуално... да се прояви, като се прояви... Но веднага се сблъсква с "граници" и забрани да се простира върху заварената вече "лична идентификация" и "принадлежност към..." Няма значение че това е условно - според една или друга идеологична система, но всичко, с което всички четем това тук - дължим на ИДЕОЛОГИЯТА пропита дълбоко в нас и чрез която задаваме нещото, дето го наричаме ЖИВОТ. Мислиш ли че при това положение си в състояние да "избереш" ЗДРАВИЯ РАЗУМ. И да го направиш, ще е само на фрагменти, ще е само "на парче" - когато е достатъчно "далеч" от личната идеология, според която се самоопределяш. Ако въобще си стигнал да четеш тия думи, толкова накрая и "не си се изгубил още от началото", би трябвало да се усетиш че... да се откажеш от ИДЕОЛОГИЧНАТА НИШКА В СЕБЕ СИ е едно "малко умиране"... Личните ти психични защитни механизми не биха го допуснали и те ще се борят, защото тия механизми, се оприличават на ТЕБ. Те - не са "те", а си "ТИ" и ги наричаш АЗ... Има в друг раздел една малко наивна тема - "отмират ли религиите"... Не, религиите са идеологии и се сменят само системите от тях, но не и потребността. Докато я има - идеологиите ще ги има, ще се сменят само обектите за вярване и приемане, системите за готови обяснения - в съответствие според нивото на възприятие и отражение на самия им потребител. А това е масово... Масово е и сред този форум, защото и в този форум пишат хора които и да говорят за наука, те правят лесният избор "да я вярват". Дори и в малък фрагмент от живота си - си позволяват да са "разумни", но живота е широк и голям и науката не стига за "всичко", и защото не могат без да вярват. А здравият разум - ако е наистина РАЗУМ - неминуемо ще стигне до "вярата" в субекта и ще я подкопава. И ще започне неминуемо трансформацията, както и неминуемо ще се включат и защитите против нея... Написал съм го - не само ти няма да го разбереш, един ще се е зачел в едно, друг - друго. Но това няма особено значение, защото така или иначе изборите ги правим всички - без изключение. Вкл. и АЗ самият... Да - аз съм навлезнал в този проблем от над 3 десетилетия. И все още се ровя в дълбочината му. Заради това си позволявам да пиша - не от празни приказки, а заради изминатото от самият мен - в посоката на "личният ми избор" кой съм аз. Тия думи нямат стойност за хора които не са се ровили по-надълбоко и така ще си останат - просто думи, които дори няма и да се прочетат. Тук става въпрос за самият човек, не за наука, не за теории, не за приказки или концепции, не за философия... Разбира се - всичко това е само и единствено през моят поглед. Това не го е пише мастит титулован или хабилитиран учен, с амнайсет дипломи и сертификати и още толкова титли в няколко адемични университети. Пиша го от името на откритото през личният си избор и няма стойността просто да бъде прочетено, запомнено или репликирано... И никой няма как да го ползва за тия цели. Заради това то не носи никаква полза на "идеологичните хора", дори по-скоро им създава дразнител и стартира защитите.

най-после доживяхме евриката. След като толкова пъти беше намеквано, директно напомняно... най-сетне - алелуйа. Сякаш досега нищо не е станало, не се е писало, нищичко... най-не мога да разбера безпомощността в някои съвсем прости положения - това да си отвориш сам тема която те вълнува, която намираш 'ближни' и да си пишете там до замайване. Било интересно - чудесно. Форума го позволява лесно, нещо повече - дори го толерира и би се приветствало в общ смисъл за да се чете от колкото се може по-широк кръг читатели... Но не - търсят се теми в които да се "снесе личният интерес" в тях , като кукувиците, и да се разтегля до безкрайност въпроси които нямат никакво отношение към основната тема, само заради личният интерес и "интересно да става". Нито една психотерапевтична теория не може да се счита обективно че "работила". Ако беше така, отдавна щяха да се кротнат на една и да се спре с това "творчество". От друга страна - роенето на психични теории, говори само и единствено в полза на основен извод - че продължава упорито да се рови в психичното. Което означава че всяка "теория" от визираните по-горе, всъщност е фрагментарна и няма как да "работи". И обикновеното другарско "споделяне", и изповедта или прошката или признанията... всички те "работят" за някои, за други - не става. И въпросната теория на ЮНГ - кое й е работещото - че колектив от Швейцария направил студия за изводи чрез статистически анализи, защото това му била задачата... Статистически всеки може всичко да изведе, статистиката е само инструмент, само насочваща, само помощна. сама по себе си не виждам как да се ползва за 'доказателство'. не само на ЮНГ - която и да е друга "теория" работила за някои, с някои специалисти... С други - не работи. А и нещо важно - не е достатъчно само "теорията", в професията психотерапия. И много научени теории да владее някои си хабилитиран, това не е гаранция за никакъв резултат сред пациенти. Но пък е гаранция че могат да се разтягат локуми, да се пише по списания, да се говорят празни приказки до безкрай и да се изнасили докрай огледало за личният компетентен и велик образ - на психотерапевт... каквото тук са някои съвсем конкретни и частни случаи. Личността на психотерапевта е от първостепенно значение. Личността на пациента - също има значение... Има значение и наученото, но не като запомнено, с цитиране и позоваване, а най-вече разбирането. А именно това е огромен дефицит - не само сред кандидатите и претендентите да са 'прихотерапевти'. огромен брой пациенти вече са се разчели по безйкрайната информация и личните им защитни механизми вече са си намерили предварително стратегии срещу намесата на психотерапевта. Огромен брой :"терапевти" всъщност нямат никакво вътрешно отношение и дадености към това защото не им е призвание, нямат качества, но намират чудесни ниши за лични компенсации на дефицити, защото самите те всъщност са "пациенти" и припознават психодисциплините като личен израз на вътрешен дисонанс, в търсене на привиждане - като не мога да помогна на себе си - ще "помагам" на други хора да го превъзмогнат. Това е масово явление, а не просто отделни частни случаи. И точно тематичният пример е образът на 'типичната професионалистка', която дори не е в тази професия като свое призвание, но е намерила свой вариант на "ШЕЛТЕР" в нея. Това са големите проблеми на психодисциплините - човешкият материал и огромните комплексни условности, заради които "сработвало" нещо, за някого си, според конкретиката. Теориите са нищо - пред сложността на съчетанията на условия и дадености, от толкова много елементи, от ТРИ ВСЕЛЕНИ - двете на клиента и терапевта и обективните нива, условия и безкрайните съчетания от тях...

Според мен - обобщенията не са на "науките". Тук няколкото "фенове" си разказват приказки и легенди помежду си, а отгоре на всичко - все пак ЮНГ също е бил личност, нали? Преклонението и идеализирането не са проблем на ЮНГ, а са частни случаи на потребителите на идеите и вижданията му. И все пак - всички последователи са така, на който и каквото и да е. Няма никакво основание размишленията на ЮНГ да се приемат за каквато и да е "истина". Те никога няма да бъдат доказани с каквото и да е. В размишленията му са налични "скокове", голяма част от тях имат окултен, дори "надчовешки" характер и са невъзможни за извеждане с логични инструменти. Самата личност ЮНГ е бил с такива... да ги наречем - "интереси" и увлечения. Като форма на лични размисли - са чудесни и пълни с проникновение. Но не и за научна сериозна конценция с липса на каквито и да било практически насоки и ползи. За времето си - е било чудесно и много напредничаво, рязко контрастиращо с фройдовата концепция. Значението им - е сериозно, защото на тяхна основа се пораждат доста други "течения", та и до днес. Днес - нямат никаква друга роля, освен нужното на множество хора да си обясняват света и живота. Тия, същите, правят така с всяко друго, с всеки друг - идол... за тях няма никакво значение - важното е да е с достатъчно социален ореол и да върши работа да получат нужните им обяснения с достатъчно "мъглив" характер, даващ възможност за широки форми на лична инитерпретируемост и фантазиране. заради това е и цялата игра на Юнго-маниаците в темата, изнасилвайки я непрекъснато в личната си посока.

Искам да допълня и следното: Влиянието на идеологичния елемент сред социалните отношения, започва в корена си от отделната личност. А това означава че започва и сред всеки един от нас - четящи и пишещи... и всеки друг. Въпросът за избора между ЗДРАВ РАЗУМ и ИДЕОЛОГИЯ е предрешен и той се задава в психичния ни свят още след раждането ни. Цялото ни израстване поема от идеологичната храна, която е навсякъде около нас и се учим самите ние как да я консумираме, да усещаме чудесните ползи от нея по отношение на изживяването, на компенсацията на неща, които ако я няма идеологичното - ще бъдат в дефицит. Но с най-голямо значение е - че чрез идеологичните механизми, сред всеки от нас се отваря възможност да се създава изместена реалност. Това е както полза, но се превръща в проблем. Но ползите са толкова много... че са се превърнали в нужда, дори в остра потребност. И превръщат в зависимост нуждата от идеология, за сметка именно на ЗДРАВИЯ РАЗУМ... Всичко това не се случва "някъде си, по гората", а това е сред всеки един от нас, тук и в момента. В горната статия е само леееекичко засегнат основен екзистенциален казус в битието на всеки и това ще е "буря в чаша вода". Защото тия казуси нямат решение в социален план, а само в личен... И то в крайно малко отделни индивиди биха направили узрял избор - да оставят идеологичния елемент с който те идват задължително и който е естествено попит още след раждането на всеки. А да "отплетеш това от себе си" - е гигантска задача, която отгоре на всичко създава и проблем за съответния избиращ го индивид, защото веднага започва да се различава от групата. В края на тия ми думи - ситуационно и синтезно погледнато, колкото и условно да е, ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е само пожелателен идеален елемент, в човешкото поведение на личности и групи... НАУКАТА само ще се бори с това, но и наука се прави от хора. А хората, избрали и възпитали здрав разум в себе си, като основен техен житейски показател - са изключително редки... Така ЗДРАВИЯТ РАЗУМ се превръща в една колективна фикция и идеал, за които само се говори, и до голяма степен опасността е науката също да се обгърне от идеологичен елемент - както и всъщност за толкова хора именно така тя има значение. В настоящият момент - здравия разум, всъщност не е налице като основен и управляващ "елемент" в психичния живот на всеки човек. Неговата роля се свежда - да е инструмент на идеологичните процеси, вътре в самата личност. Ако здравият разум се остави да бъде водещ, първото нещо, чрез което той се проявява е именно - преразглеждането на идеологичната вътрешна картина, сред която живее самия субект. Това е нещо като "начало" и именно в това е "ИЗБОРЪТ", защото става налице конфликт - ЗДРАВИЯТ РАЗУМ веднага започва да деградира готовите изградени идеологични схеми в която всяка личност се позиционира и ги ползва за координатна система на всичко битието си. Настъпва разрив и този конфликт е остър - именно това е мигът на избора, защото ЗДРАВИЯТ РАЗУМ отнема удобството и комфорта, градени с години, запечатани с вече формирана идентичност...

Ок, доказват го, и какво? Кое не е ясно, след като и сред форумните пишещи е същото положението и Е... вече е "доказано". Тия Някой ще се позове на тях, ако нещо от интерпретацията им е достатъчно удобно за да прекара личните си възгледи, убеждения или удобни за него лични виждания като обективно правилни. Доколкото схванах - те самите "изследвания" са нагласени преднамерено да са такива - точно типичните днешни социални проблеми се засягат в тях, но да са удобни, обяснителни и оправдателни за дадена гледна точка, но не и наука, не и здрав разум. От друга страна - това е типичен личностен или пък колективен принцип - когато е нужно ( за личността или групата) се конструира идеологично точно нужното им... И чрез идеологията се преживява, така се презатвърждава, после колективно един на друг личностите го отразяват помежду си и така усещането за обективност, за взаимност, нараства и "бетонира" окончателно потребното. Та това е сред човешкия свят още от пещерите, просто ставаме все по-добри в него. На същите механизми и сега идеологията се използва навсякъде, защото в днешно време, чрез тънък усет и анализ, определени компетентни хора вече конструират идеологични елементи, в системи от тях и ги предлагат през виртуала на потребителите на същото. А по този начин тия потребители имат определени схващания, задава им се групово или лично определяне, оттам - посока на поведение, стремежи... Чрез идеологията се моделира и задава предварително всяко битие. А това днес се използва навсякъде и идеологията е проникнала навсякъде сред социума, на всички равнища и мащаб на отношения. Чрез идеологичните механизми до голяма степен функционира основите и на днешното човечество, колкото и сложни да са те... Особено идеологичните механизми и процеси стават важни при социални промени и възникващите от това адаптивни кризи - и групови и лични. При такива кризи - колкото и да се настоява за "здрав разум", първият спасителен клон, който се използва инстинктивно - е именно инстинктивния атавизъм на идеологичното влияние, представен като "спасение", като изход, като решение, като обяснения... Научния свят е единствения остров, основан по правило на ЗДРАВ РАЗУМ, но ето че и в него "идеологичната ръжда" бавно го изяжда. Но нищо няма да произтече от всичко това - поне според мен. Удобството на идеологията е вездесъщо, а здрав разум няма как да стане водещ, срещу хилядолетни инерции. Но в социума "здравият разум" отделя един човек от общата група и му създава повече неудобства, отколкото ползи... Как и кой ще реши "този казус" и... докато инстинктивно краткотрайната полза определя огромната маса от хора, това няма да се промени. Няма как да се промени...

това че си прочел и си съгласен... е щото не си наясно с нищо. Но дори и така - не означава че като не разбираш, каквато и боза да прочетеш и я постваш тук и приканваш някой си да я контрааргументирал. Това не са аргументи - ако ти напишеш нещо, като го изведеш и оставиш начина си на извеждане - тогава има основания някой друг да разгледа цялата верига и да реализира и той свое извеждане. Ето това е интелигентна дискусия. В тази тема е просто подигравка с интелигентността. Колкото руските тролове - си ги виждаме из форума и тук те са в чудесни свои води. Те са превърнали никовете си направо в емблематични символи на рускоманията си.

искаш да кажеш че ти си написал нещо, дето е нужно да се опровергава ли? Или да смятам че въпросния 'автор' - Божилов, си самият ти?

Трудно ми е да допусна, че насред претенциите за сериозен форум, сред сериозни дискутиращи, може да се пусне тази несериозна пристрастна боза. Особено личи в края й - направо панаир на невежеството. Сега сред виртуала всеки посредственик си пишел мненията, които да са следствие на личните му убеждения и породените от това, отношения. Сигурно е мнение на някой си филанкишиев и той е толкова горд с него, даже и блог... даже и коментари под него... !!! Но каквото и да е - кое го прави значимо за да се публикува тук... Или пък - все пак това си е като народен форум, с народни мнения... като за маса, с питие и мезета и надпиране и мерене кой какво му било мнението и колко ги знае всички неща - от политиката, през футбола и спорта, защо не и някакъв си Мъск - баси овцете дето са му се вързали на тоя нещастник

защо първо не се изчака да се запознаем с аргументите за тия отлагания, а се оказва че оценките и етикетите са като че ли от "разочарования". Доста прибързано, доста емоционално... и твърде несериозно... Никой не е виновен че някой си бил зареден с очаквания и бил разочарован че живота не върви по тях. Който иска да му се изпълняват желанията да пише писъмце на дядо Коледа. Тук става въпрос за много пари, за изключително сложна система, съставена от хора и наука, правила, отговорности и принципи...

в цитата не се говори нито за херметични принципи, нито за мъжко и женско начало. Нито за "основите'. Не се говори и за "двете личности"... Типично за вас е за пореден път да пускате текстове и позовавания, които нямат никаква връзка с темата, нямат връзка с коментарите ви, нямат връзка и с интерпретацията ви... Е - експеримента е отворен и оправдания от рода - ти... на теб... , на прасе като теб няма нужда..., Отгоре на всичко, колежке, сте с претенция че под вашите пръсти само 'бисери' изхождате... Стига глупави оправдания - ето, просто е - преразказвате точно думите на горния цитат. Колежката ШПАГА даже е 'благодарила' - тя продължава да ме разплаква от умиление - но защо не опита да обясни на прасе като мен - какво точно е разбрала, от кое точно изречение, кое е понятието... И още нещо, съвсем простичко... Как въобще имате претенция че разбирате цялата теоретична постановка на въпросния ЮНГ? Та вие, феновете му тук, дори не сте в състояние да интерпретирате адекватно обикновени кратки текстове и гърмите още при покачване на степента на абстракция. Та - в случая, предлагам прост тест на който предварително ми е ясно че никой няма да мине по две прости летви, които нямате никакъв шанс да ги надскочите. 1 - че нямате никакво лично ниво, освен на осведоменост и информираност. 2 - няма как да стигне до вас личното разбиране на ЮНГ, и ще стане ясно че нямате разбиране дори по този кратък цитат, нямащ никакво отношение относно това, което отново се раздува че означавало. Да не говорим за глупостта му относно темата, за изнасиленото му настояване да се вкара тук... и претенцията че феновете му са изключителни разбирачи, а са всъщност елементарни папагали. Та за пореден път - прост тест - без глупави и детински оправдания - да видим кой какво е прочел и на какво основание го интерпретира, какво е всяко понятие, докъде е стигнало. Иначе нямате аргументи против факта, че сте обикновени празнодумци.

Интересно ми е лайкналите този пореден "цитат" - какво точно харесаха в него, кое точно им обясни, кои точно думи им го "обясниха"... И най-вече - налице е прост тест за вникване в прочетеното, особено след като е изразено лично отношение спрямо него - можете ли да преразкажете със свои думи значението и идеите в написаното... Такъв тест се прави още от ученически години, просто е... Понеже празните хора им е лесно да лайкват, да цитират, да се позовават, само защото са изпълнени с готови чужди мисли, значения, смисли, шаблоните от тях - не виждам нищо лошо така - проста и лесна проверка... да се опре до собствени думички... Има и други аналитични въпроси - както по самия текст, така и по някои основания на автора му, какво точно е открил, как точно го е открил, откъде и как е преминал и според кое точно го е извел... Пък и всеки може с лекота да види и автобиографията на автора... И да приложи анализа спрямо основанията - и в самите думички. Щото наука е едно, но свободните размишления не са наука. Критиците на Юнг имат сериозни основания, но от друга страна - упоритото и систематично изнасилване на тази тема от "феновете на Юнг" не допринесе с нищо в нея.

Спрете с глупавите си опити да ме анализирате, защото дори психоанализата изисква анализ и синтез, а вие не умеете нито едното нито другото, ако не са ви написани наготово, да ги прочетете и после да ги декламирате нашироко. Психоанализата не е свободни съчинения и стъкмистика, само и само да си я ползвате за личните си щения и самоизживявания. Така компрометирате сериозните хора които се занимават задълбочено с това и наистина им е професия и те са се посветили на научния фронт. Поне малко уважение към автора в темата му, би било да спрете с просташките си и лични игри и като не можете да извеждате просто спестете спама си. Както сама забелязахте опита ви да накланяте темата към някакви мъжкоженски социални тенденции през вашия поглед - не са интересни за никого и най-малкото не са мястото им в тази тема. Вас това ще ви интересува цял живот, щото ви касае съвсем лично и отблизо, но като ви интересуват толкова, направете си собствена тема в съответния раздел и там се простирайте колкото си искате.

вижте, колежке. ролята ви на майка и смяната на ролите от "строга майка", през блага майка, обясняваща майка, съветваща майка, истерична съпруга - са наивни и твърде ограничени. Вероятно пред огледалото ви са чудесно изпълнени, но в контекста на темата - са направо смешни и жалки. Вие се оправяйте с преклонните възрасти, защото сте оставили следите по форуми и отношения и лични дефицити,както и на невъзможност да решите проблемите с възрастовите си... и други кризи, и всички те ви тресат с пълна сила. Това че компрометирате себе си и образът който толкова напирате да показвате сред форума - си е съвсем ваш проблем. Но образът на компетентна професионалистка - е големият проблем за 'професията', която се съмнявам че упражнявате, но и няма никакви данни че имате сериозна практика в нея. За учителка на ученици в средно училище - ставате чудесно и имате качества. За друго - само претенции не стигат, а ви липсват дадености. Подхвърляйте се по ролички и настроения, образи и сценки - не ме засяга с нищо, като е достатъчно пояснително за вас и вътрешния ви свят, защото са налице системни взамовръзки и корелации и по тях лесно се извежда кои са скритите ви лица. Все пак непрекъснатото спамене и леене на помия когато сте в дисонанси, не е въпрос на никого освен на вас, само ви издава колко сте ранима и уязвима и опитите да овладявате и туширате поривите за защита. Все пак - като сте толкова зряла и професионална - можете да се научите да ги спестявате поне в места, в които хората се опитват да съждават - нещо, което на вас ви е напълно невъзможно. Все пак темата и форумът не са психиатричен или психотерапевтичен кабинет. И не е нужно непрекъснато някой да предлага начините си на (не)спряване с личните си проблеми от всякакъв характер.

съмнявам се че сред форума тук са налични и 5% четящи, които да са тук за да учат каквото и да било - особено пък систематизирано, насочено, организирано... А особено пишещите - тук всички са изучени, компетентни, знаещи... нахакани и убедени... От друга страна - художествената форма, която ползвате смущава критиците и философските академични защитници... дърпате им възможността да се вкопчат за любимите си котвички и да се разгръщат в "паралелизми"... Приветствам такива трикове - особено когато вършат работа. За мен, лично - това което се случва е много любопитен експеримент, който си заслужава да му отделя внимание за анализ.

казусът за "нуждата от сигурност" за всяко живо същество - е , като "ВЕЧЕН". основния конфликт е между две основни тенденции - неопределеността на битието. И нуждата ЖИВОТА да гарантира оцеляване (при наличната неопределеност). НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА и сигурността имат за проблем това, че единицата живот й е заложено да го съхрани и продължи. Но съществува непредсказуемост зарари вероятност всеки следващ миг сред условията които тя съществува, да се получи срив и тя да спре да съществува. Това е основната битка. Конкретно - при хората това е вечния стремеж да се самосъхраниш и оцелееш, при все че непрекъснато е възможен сценарий, при който да загубиш живота си. Неопределеността - се основава на непрекъснатата изменчивост на средата, както и изменчивостта на самото живо същество, вкл. неговата тленост (временност относно съществуването). Битката на живите същества да се самосъхранят, приемаме да наричаме "оцеляване". При нея те приемат различни стратегии в поведението, за справяне с изменчивостта и неопределеността - на средата (вкл и други живи същества) и себе си... Всъщност парадоксът е в това, че ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА в оцеляват за сметка едно на друго, но са известни примери на симбиоза - съществуване чрез взаимен обмен. И все пак - непрекъснатото наличие на възможността - следващият миг да се случи преккъсване на житието на носителя на живот, създава онова, което живото същество е в състояние на "НЕСИГУРНОСТ". Една от базовите стратегии за оцеляване на всяко живо същество, е страхуването. Проявата на страхът - наричам СТРАХУВАНЕ. Страхът е контролен механизъм ограничаващ и регулиращ поведението на всяко живо същество. Неговия основен смисъл - е че задава граници на това поведение.... и т.н. СИГУРНОСТ - е огромна и сложна тема, за ментална разработка... особено в днешно време, това понятие вече е изключително комплицирано, сред всички мащаби и отношения на социалното битие, така е и дълбоко в психичната вселена на всеки отделен неин носител.

Но т.н. "РЕАЛНА личност" е именно сбор от идентификациите си. Коя личност тогава е "реалната". И да - логическата верига, която излагате си е съвсем адекватна, но аз не виждам в нея никаква обърквация, освен че това се разминава значително с опростените елементаризирани версии на "личностите" които се спрягат като "реални" (а всъщност са "идеални" ) и които изглежда че "общуват"... В някакъв смисъл - всяка идентификация е САМОидентификация. Не личността сама по себе си, а по отраженията на всичко и всички чрез които субектът си ги криви, идеализира или демонизира. Всички тия отражения са също на въпросната "РЕАЛНА ЛИЧНОСТ"... Коя личност е РЕАЛНА, кой неин аспект е точно "РЕАЛНИЯ", кое нейно лице е "реалното", за кого, пред какво... Масово личностите се формират на базата на отражението си сред околните. Така се поражда социалната маска на субекта, които толкова много невежи хора именно това наричат ЛИЧНОСТ. Но за мен - това е видимата за социума страна, маската от която социума има нужда, с която функционира... А какво става след като сред социума всички са зависими едни от други, формират се чрез отраженията си едни на други, а всъщност всички носят много маски вътре в себе си. Коя тогава е РЕАЛНАТА??? Та сред форума са налични толкова примери. Дори в темата. А какво остава за навсякъде сред самия социум... Не е обърквация, а едно комплексно наслагване, което се тушира от личните защитни механизми за прикриване на нежелателните аспекти, за мимикрия - какво и какви са нуждите на околните, за да се конструира и представи на останалите нужното за тях "реално лице" на субекта. Останалото той ще го крие от тях, ако не го асимилира или тушира в себе си и индивидуалистичния аспект стане твърде мощен ще търси "подходящият тип" такива като него... Ще живеят своят "таен" от официалния законен социум, живот... И точно така се случва, колеги... точно това се случва... (поне през моят поглед). ================== Невъзможно е самото изграждане на психичен свят, ако не са налице процесите на идента. Най-голямата част от тях, най-основната - се случват още с появата на отражението, с първите докосвания и сигнали от реала около нас. Идентифицирането както вече по-горе посочих - е оцеляваща стратегия, за гъсето и гъската, и това е наречено ИМПРИНТИНГ. Механизма е универсален и е сред всички живи същества. И колкото са по-висши тия същества, толкова по-сложно устроено става отразяването и самото идентифициране, през толкова повече етапи и наслагвания преминава и така възникват условия за натрупвания на грешки и несъответствия, които резултират до вътрешни конфликти - между различните 'слоеве' на идентификации. Отделно от това - всичко туй е процес, непрекъснат процес, през който всичко се наслагва на комплексен принцип... маските се трупат, но те и живеят ( от името на субекта, чрез тях той резлизира образа за себе си АЗ и по този начин реализира битието си ). Ако различните "лица" не се осъвместят - всяка дърпа към "свой живот". И така този конфликт се отпечатва в самата резултантна ИДЕНТИЧНОСТ. Сред всеки човек е налице заложен механизъм за туширане на конфликтите. Твърде ограничен, но и когато "природата го е създавала" ги е нямало тия сложни условия, каквито са днес. Който не успее да се справи вътрешно с конфликтите в идента си, се проявяват в поведенчески и психични отклонения... И когато в друга тема споменах че всички психични патологии са всъщност израз на защитната система в процеса си на ПСИХОСТАЗА, тук голямата професионалистка отново иронизира неща, които просто никога няма да разбере. Иронията е че точно тя е насред цялата тая "картинка" и в нея не е просто "цвят" - тя самата е жив пример за маските и защитите на всяка от тях... И действията на конфликтите и компенсациите... -------------- Всички тия думи, обаче... са празни думи. Съвсем празни, защото от тях нищо не зависи. Днес се драсне нещо си, което утре вече няма никакво когнитивно значение за автора му и дори ще е забравил какво е писал, щото доста хора от това място пишат на много други места, с различни лица от себе си - нещо за което анонимността на виртуала е направо РАЙ. Но това не решава никой проблем по несъвместимостите вътре в идента.., Дори напротив - засилват го. Докато в идента не се намесят личния когнитивен и ментален потенциал... всяка личност ще носи в себе си естествените противоречия между нейните заложени дадености, които са с индивидуален характер, със задължителното осъвместяване с "другите" на базата на договорено общо лице, наречено между тях си "ЛИЧНОСТ", което си е идеализирана сборна рисунка, с цел всеки да извлече полза за себе си, през другите.

Takaa, който си няма идея за ставащото, си лее помията си. В замяна на това - в рамките само на един коментар - ето колко примери за лицемерие и цирк е... И както и лудия невролог, сред психологическите теми се лее невероятен професионализъм, но със следните елементарни несъответствия: Мдааа, и какво се чете в останалите изречения : Изброените изречения всички касаят именно личността на рамус. Всички, без изключения. Но пък заключителните думички: ето това е цирк и лицемерие на едно място - само в един, единствен коментар... Вие, колежке не сте в състояние да мислите, за да извеждате аргументи - особено пък реторичния трик от рода "ад хоминем". Той не е никакъв аргумент, особено в случая, това просто си ви е природа. Аргументи са налице в интелигентно общуване на базата на разработена комуникативност, и още няколко важни условия, които разумните хора умеят, но които при вас не са налице и никога не са били, ако не са скалъпена имитация, по сметка и с цел. Изтънченото лицемерие е когато някой говори със същото за 'лицемерието на друг' и съвсем не е аргумент за нищо трикът "крадецът вика 'дръжте крадеца' ". И като "професионалистка" чудесно го опримерявате.

ако... ама надали. цялата работа се върти около личния театър. Няма как да се получи задълбоченост от това - и остава... това, дето се вижда. Липсва и компетентност, освен основна и литературна. Същото го има навсякъде... Мен лично, не ме бърка с нищо. Темата си е ваша, така или иначе си лудуват в нея... "паралелниците". Монолозите пред огледалото на "татето" ще си продължават. така или иначе той има потребност от това и нека си ги играе. Но самата идея за очакване на задълбоченост... от хора които се забавляват и запълвайки празното в себе си, е несъответствена, поне за мен. Затова и не очаквам каквото и да е... "вълшебство". Все едно - да тръпна в очакване Дядо коледа да влезе и да заиграе белиденс на африкански ритми. Извинете за офтопика...

паралелната помия, дето върви от няколко "паралелници", е просто имитация на размислителство и дори не си заслужава да й се обръща внимание. Те просто си играят, типично като деца. Нито четат, нито могат да мислят... Имитират някаква приказна форма сред която изглежда че си говорят с някого, заради мизансцена. Нужно им е само да си намират пясъчник в който да си го превърнат в поредната помийна ямичка. Не им се сърдете - това е от безсилие. Децата много държат да им се обръща внимание и силно напират за да си го получат. Няма значение какво пишат - важно е само и единствено играта да върви. Няма правила и норми които да ги ограничи да не спамят, при това - организирано, чрез паралелни "разговори"... така че - ваша работа, аз просто ги игнорирам. Иначе е съвсем напразно губене на време - да се пробва нещо сериозно. Няма как, няма човек, няма нищо което да си заслужава. Татенцето още продължава с приказния си монолог пред огледалото, с идея че говори на някой си рамус... И не спира - просто му върши работа да се изживява, пък си е просто обикновен стар "дон кихот" - когато умът отмира, остават някакви приказни идеали, мисии, борби, врагове - щото регресът е в ход... Дори и помия да е - но да върви театъра. Все пак - утехите стават все по-малко...

сега: Практическият метод, в моите очи означава практика - значи взаимодействие. При взаимодействието ние общуваме с някаква среда посредством сетивата си. Щом обаче е нужно да правим 'преценки', значи че те задължително съдържат субективен елемент. И се получава, че чисто размислително и умотворително, въпросът за обективна и субективна действителност е чисто понятиен, с условни и относителни граници, Пак обръщам внимание на продължаващата грешка относно 'сетивната заблуда'... Сетивата не заблуждават - те са просто сензори - както е например "МИКРОФОНА". Сензорът е преобразовател на сигнали. Както и микрофонът - човешките сетива имат ограничения, но тия ограничения резултират в наличие на "диапазон на преобразуване, праг на чувствителност", не друго. Проблемите възникват при преработката на тия сигнали в мозъка. Схема на тази преработка (интерпретиране) не е за тази тема, тук... Въпроса е - че резултата от множество каскадни комплексни интерпретирания, прехвърляния на сигнали, обработка, сигнали, обработка, сработване на двете с паметови и невронни зони - водят до редица комплексни натрупвания, които заедно довеждат до несъответствия между входния сигнал и каналите за неговата обработка (респективно - до мотивни, асоциативни, чувствени, ментални...) или каквито и да са други погрешни сработвания и неадекватности в реакциите... Пак повтарям синтезирано - системата от човешки сензори - е перцепция. Сигналите минават през стари първични зони - гръбначен мозък и още в него има данни за първична обработка, смесване. От гръбначния мозък попадат в най-старите невронни дялове за първична обработка и ако сработи по генетично заложени програми - за сработване на реакции. От тия първи дялове, обаче - се започва мешаницата - защото мозъкът е комплексна система от променящи се и преплитащи се влияния между хардуера и софтуера, в тенденция към повишаване на самоорганизираността и взаимосвързаността им... Чисто философския подход към казуса, винаги ще е субективен, защото той се постановява сред психичната територия на субекта, която е комплексно виртуално отражение, на онова, което донасят сетивата. Да - възможно е на базата на запомнена сетивност, изживявания, неадекватни натрупвания - да се преплитат сигналите - от вътрешната отражателна реалност, към каналите за сетивност. Мозъка има тази уникална възможност и най-лесния пример за нея е по време на сънуване... И между другото - критерия, щом и в другите нещо се повтаря, значи те са извън мен - не е достатъчно издържан и също е с условности... При внимателни наблюдения с лични взаимодействия между субект и средата около него, също е възможно да се положи съпоставителност и експериментиране и натрупване на данни за достъпната форма на физическа реалност извън субекта... ... Всъщност - внимателният наблюдател може да използва и опцията "как е при другите", но той самия е основното звено... И накрая на това - дали и каква е точната среда около субекта - ето точно това е невъзможно да се даде отговора. А не - дали има или не такава среда. Все пак - още преди да са налице сложните натрупвания и паметовите наслагвания - човекът започва да взаимодейства със среда около него, веднага след зачатието си... Именно тия взаимодействия определят в най-голяма степен неговата физическа форма, разтеж, генезис...

https://it.dir.bg/nauka/svarzaha-v-mrezha-tri-choveshki-mozaka it.dir.bg Учени свързаха в мрежа три човешки мозъка Стоян Гогов Учени от университета "Вашингтон" в Сиатъл успяха да свържат в мрежа мозъците на трима доброволци, което е позволило те да си изпращат помежду си мисли и команди. Интерфейсът е наречен BrainNet, но технологията все още е в началната си фаза на разработка, съобщава сайтът Technology Review, цитиран от technews.bg През последните години учените усилено разработват инструменти, които дават възможност за четене на мисли и прехвърлянето им в мозъка на друг човек. Засега подобни технологии имат ограничен ефект, но демонстрират фундаментална възможност за обмен на информация. През 2015 г. изследователи от университета "Вашингтон" успяха да свържат мозъка на един участник в експеримента с мозъка на друг, използвайки електроенцефалография (EEG) за регистриране на електрическата активност на мозъка и транскраниална магнитна стимулация (TMS), за да предават информацията. По време на експеримента доброволците участваха в игра с въпроси. Новият експеримент е проведен от същия екип, начело с Андреа Стоко, като участниците, изолирани един от друг, си изпращаха мисли, докато играят Тетрис. Двама от участниците, с екипировка за EEG, виждат екрана напълно и могат да изпращат "команди" за завъртане на фигурките към третия участник, който вижда само горната част на екрана, където се появяват фигурките - за да ги обработва правилно, той получава команди с помощта на TMS. За да предаде команда за ротация, например, съответният участник трябва да погледне светодиода на ръба на екрана, мигащ на честота 15Hz. Втори светодиод, мигащ с честота 17Hz, служи за предаване на команда за отхвърляне на завъртането. Възприемайки мигането на светлината, мозъкът генерира импулси със същата честота, което се регистрира от EEG. При стимулиране на определени части от мозъка на тази честота с помощта на TMS, у човека възниква усещане за светкавица. След като получи сигнали от двамата партньори, "приемникът" изпълнява правилната команда. Учени демонстрираха фундаменталната възможност за обмен на информация между човешки мозъци Снимка: MIT Technology Review За да усложнят експеримента, учените се опитват да променят произволно командите, изпращани към "приемника". Така те въвеждат елемент на грешка, присъстващ в истинската комуникация. Оказва се, че човек може да различи правилната информация от невярната, ако разполага с описания "протокол" за взаимодействие с партньорите. Според изследователите, технологията може лесно да се мащабира - както по брой на участниците в мрежата, така и по разстоянията, които ги разделят. Научният доклад от експеримента е публикуван в arXiv.