ramus

Искам да допълня и следното: Влиянието на идеологичния елемент сред социалните отношения, започва в корена си от отделната личност. А това означава че започва и сред всеки един от нас - четящи и пишещи... и всеки друг. Въпросът за избора между ЗДРАВ РАЗУМ и ИДЕОЛОГИЯ е предрешен и той се задава в психичния ни свят още след раждането ни. Цялото ни израстване поема от идеологичната храна, която е навсякъде около нас и се учим самите ние как да я консумираме, да усещаме чудесните ползи от нея по отношение на изживяването, на компенсацията на неща, които ако я няма идеологичното - ще бъдат в дефицит. Но с най-голямо значение е - че чрез идеологичните механизми, сред всеки от нас се отваря възможност да се създава изместена реалност. Това е както полза, но се превръща в проблем. Но ползите са толкова много... че са се превърнали в нужда, дори в остра потребност. И превръщат в зависимост нуждата от идеология, за сметка именно на ЗДРАВИЯ РАЗУМ... Всичко това не се случва "някъде си, по гората", а това е сред всеки един от нас, тук и в момента. В горната статия е само леееекичко засегнат основен екзистенциален казус в битието на всеки и това ще е "буря в чаша вода". Защото тия казуси нямат решение в социален план, а само в личен... И то в крайно малко отделни индивиди биха направили узрял избор - да оставят идеологичния елемент с който те идват задължително и който е естествено попит още след раждането на всеки. А да "отплетеш това от себе си" - е гигантска задача, която отгоре на всичко създава и проблем за съответния избиращ го индивид, защото веднага започва да се различава от групата. В края на тия ми думи - ситуационно и синтезно погледнато, колкото и условно да е, ЗДРАВИЯТ РАЗУМ е само пожелателен идеален елемент, в човешкото поведение на личности и групи... НАУКАТА само ще се бори с това, но и наука се прави от хора. А хората, избрали и възпитали здрав разум в себе си, като основен техен житейски показател - са изключително редки... Така ЗДРАВИЯТ РАЗУМ се превръща в една колективна фикция и идеал, за които само се говори, и до голяма степен опасността е науката също да се обгърне от идеологичен елемент - както и всъщност за толкова хора именно така тя има значение. В настоящият момент - здравия разум, всъщност не е налице като основен и управляващ "елемент" в психичния живот на всеки човек. Неговата роля се свежда - да е инструмент на идеологичните процеси, вътре в самата личност. Ако здравият разум се остави да бъде водещ, първото нещо, чрез което той се проявява е именно - преразглеждането на идеологичната вътрешна картина, сред която живее самия субект. Това е нещо като "начало" и именно в това е "ИЗБОРЪТ", защото става налице конфликт - ЗДРАВИЯТ РАЗУМ веднага започва да деградира готовите изградени идеологични схеми в която всяка личност се позиционира и ги ползва за координатна система на всичко битието си. Настъпва разрив и този конфликт е остър - именно това е мигът на избора, защото ЗДРАВИЯТ РАЗУМ отнема удобството и комфорта, градени с години, запечатани с вече формирана идентичност...

Ок, доказват го, и какво? Кое не е ясно, след като и сред форумните пишещи е същото положението и Е... вече е "доказано". Тия Някой ще се позове на тях, ако нещо от интерпретацията им е достатъчно удобно за да прекара личните си възгледи, убеждения или удобни за него лични виждания като обективно правилни. Доколкото схванах - те самите "изследвания" са нагласени преднамерено да са такива - точно типичните днешни социални проблеми се засягат в тях, но да са удобни, обяснителни и оправдателни за дадена гледна точка, но не и наука, не и здрав разум. От друга страна - това е типичен личностен или пък колективен принцип - когато е нужно ( за личността или групата) се конструира идеологично точно нужното им... И чрез идеологията се преживява, така се презатвърждава, после колективно един на друг личностите го отразяват помежду си и така усещането за обективност, за взаимност, нараства и "бетонира" окончателно потребното. Та това е сред човешкия свят още от пещерите, просто ставаме все по-добри в него. На същите механизми и сега идеологията се използва навсякъде, защото в днешно време, чрез тънък усет и анализ, определени компетентни хора вече конструират идеологични елементи, в системи от тях и ги предлагат през виртуала на потребителите на същото. А по този начин тия потребители имат определени схващания, задава им се групово или лично определяне, оттам - посока на поведение, стремежи... Чрез идеологията се моделира и задава предварително всяко битие. А това днес се използва навсякъде и идеологията е проникнала навсякъде сред социума, на всички равнища и мащаб на отношения. Чрез идеологичните механизми до голяма степен функционира основите и на днешното човечество, колкото и сложни да са те... Особено идеологичните механизми и процеси стават важни при социални промени и възникващите от това адаптивни кризи - и групови и лични. При такива кризи - колкото и да се настоява за "здрав разум", първият спасителен клон, който се използва инстинктивно - е именно инстинктивния атавизъм на идеологичното влияние, представен като "спасение", като изход, като решение, като обяснения... Научния свят е единствения остров, основан по правило на ЗДРАВ РАЗУМ, но ето че и в него "идеологичната ръжда" бавно го изяжда. Но нищо няма да произтече от всичко това - поне според мен. Удобството на идеологията е вездесъщо, а здрав разум няма как да стане водещ, срещу хилядолетни инерции. Но в социума "здравият разум" отделя един човек от общата група и му създава повече неудобства, отколкото ползи... Как и кой ще реши "този казус" и... докато инстинктивно краткотрайната полза определя огромната маса от хора, това няма да се промени. Няма как да се промени...

това че си прочел и си съгласен... е щото не си наясно с нищо. Но дори и така - не означава че като не разбираш, каквато и боза да прочетеш и я постваш тук и приканваш някой си да я контрааргументирал. Това не са аргументи - ако ти напишеш нещо, като го изведеш и оставиш начина си на извеждане - тогава има основания някой друг да разгледа цялата верига и да реализира и той свое извеждане. Ето това е интелигентна дискусия. В тази тема е просто подигравка с интелигентността. Колкото руските тролове - си ги виждаме из форума и тук те са в чудесни свои води. Те са превърнали никовете си направо в емблематични символи на рускоманията си.

искаш да кажеш че ти си написал нещо, дето е нужно да се опровергава ли? Или да смятам че въпросния 'автор' - Божилов, си самият ти?

Трудно ми е да допусна, че насред претенциите за сериозен форум, сред сериозни дискутиращи, може да се пусне тази несериозна пристрастна боза. Особено личи в края й - направо панаир на невежеството. Сега сред виртуала всеки посредственик си пишел мненията, които да са следствие на личните му убеждения и породените от това, отношения. Сигурно е мнение на някой си филанкишиев и той е толкова горд с него, даже и блог... даже и коментари под него... !!! Но каквото и да е - кое го прави значимо за да се публикува тук... Или пък - все пак това си е като народен форум, с народни мнения... като за маса, с питие и мезета и надпиране и мерене кой какво му било мнението и колко ги знае всички неща - от политиката, през футбола и спорта, защо не и някакъв си Мъск - баси овцете дето са му се вързали на тоя нещастник

защо първо не се изчака да се запознаем с аргументите за тия отлагания, а се оказва че оценките и етикетите са като че ли от "разочарования". Доста прибързано, доста емоционално... и твърде несериозно... Никой не е виновен че някой си бил зареден с очаквания и бил разочарован че живота не върви по тях. Който иска да му се изпълняват желанията да пише писъмце на дядо Коледа. Тук става въпрос за много пари, за изключително сложна система, съставена от хора и наука, правила, отговорности и принципи...

в цитата не се говори нито за херметични принципи, нито за мъжко и женско начало. Нито за "основите'. Не се говори и за "двете личности"... Типично за вас е за пореден път да пускате текстове и позовавания, които нямат никаква връзка с темата, нямат връзка с коментарите ви, нямат връзка и с интерпретацията ви... Е - експеримента е отворен и оправдания от рода - ти... на теб... , на прасе като теб няма нужда..., Отгоре на всичко, колежке, сте с претенция че под вашите пръсти само 'бисери' изхождате... Стига глупави оправдания - ето, просто е - преразказвате точно думите на горния цитат. Колежката ШПАГА даже е 'благодарила' - тя продължава да ме разплаква от умиление - но защо не опита да обясни на прасе като мен - какво точно е разбрала, от кое точно изречение, кое е понятието... И още нещо, съвсем простичко... Как въобще имате претенция че разбирате цялата теоретична постановка на въпросния ЮНГ? Та вие, феновете му тук, дори не сте в състояние да интерпретирате адекватно обикновени кратки текстове и гърмите още при покачване на степента на абстракция. Та - в случая, предлагам прост тест на който предварително ми е ясно че никой няма да мине по две прости летви, които нямате никакъв шанс да ги надскочите. 1 - че нямате никакво лично ниво, освен на осведоменост и информираност. 2 - няма как да стигне до вас личното разбиране на ЮНГ, и ще стане ясно че нямате разбиране дори по този кратък цитат, нямащ никакво отношение относно това, което отново се раздува че означавало. Да не говорим за глупостта му относно темата, за изнасиленото му настояване да се вкара тук... и претенцията че феновете му са изключителни разбирачи, а са всъщност елементарни папагали. Та за пореден път - прост тест - без глупави и детински оправдания - да видим кой какво е прочел и на какво основание го интерпретира, какво е всяко понятие, докъде е стигнало. Иначе нямате аргументи против факта, че сте обикновени празнодумци.

Интересно ми е лайкналите този пореден "цитат" - какво точно харесаха в него, кое точно им обясни, кои точно думи им го "обясниха"... И най-вече - налице е прост тест за вникване в прочетеното, особено след като е изразено лично отношение спрямо него - можете ли да преразкажете със свои думи значението и идеите в написаното... Такъв тест се прави още от ученически години, просто е... Понеже празните хора им е лесно да лайкват, да цитират, да се позовават, само защото са изпълнени с готови чужди мисли, значения, смисли, шаблоните от тях - не виждам нищо лошо така - проста и лесна проверка... да се опре до собствени думички... Има и други аналитични въпроси - както по самия текст, така и по някои основания на автора му, какво точно е открил, как точно го е открил, откъде и как е преминал и според кое точно го е извел... Пък и всеки може с лекота да види и автобиографията на автора... И да приложи анализа спрямо основанията - и в самите думички. Щото наука е едно, но свободните размишления не са наука. Критиците на Юнг имат сериозни основания, но от друга страна - упоритото и систематично изнасилване на тази тема от "феновете на Юнг" не допринесе с нищо в нея.

Спрете с глупавите си опити да ме анализирате, защото дори психоанализата изисква анализ и синтез, а вие не умеете нито едното нито другото, ако не са ви написани наготово, да ги прочетете и после да ги декламирате нашироко. Психоанализата не е свободни съчинения и стъкмистика, само и само да си я ползвате за личните си щения и самоизживявания. Така компрометирате сериозните хора които се занимават задълбочено с това и наистина им е професия и те са се посветили на научния фронт. Поне малко уважение към автора в темата му, би било да спрете с просташките си и лични игри и като не можете да извеждате просто спестете спама си. Както сама забелязахте опита ви да накланяте темата към някакви мъжкоженски социални тенденции през вашия поглед - не са интересни за никого и най-малкото не са мястото им в тази тема. Вас това ще ви интересува цял живот, щото ви касае съвсем лично и отблизо, но като ви интересуват толкова, направете си собствена тема в съответния раздел и там се простирайте колкото си искате.

вижте, колежке. ролята ви на майка и смяната на ролите от "строга майка", през блага майка, обясняваща майка, съветваща майка, истерична съпруга - са наивни и твърде ограничени. Вероятно пред огледалото ви са чудесно изпълнени, но в контекста на темата - са направо смешни и жалки. Вие се оправяйте с преклонните възрасти, защото сте оставили следите по форуми и отношения и лични дефицити,както и на невъзможност да решите проблемите с възрастовите си... и други кризи, и всички те ви тресат с пълна сила. Това че компрометирате себе си и образът който толкова напирате да показвате сред форума - си е съвсем ваш проблем. Но образът на компетентна професионалистка - е големият проблем за 'професията', която се съмнявам че упражнявате, но и няма никакви данни че имате сериозна практика в нея. За учителка на ученици в средно училище - ставате чудесно и имате качества. За друго - само претенции не стигат, а ви липсват дадености. Подхвърляйте се по ролички и настроения, образи и сценки - не ме засяга с нищо, като е достатъчно пояснително за вас и вътрешния ви свят, защото са налице системни взамовръзки и корелации и по тях лесно се извежда кои са скритите ви лица. Все пак непрекъснатото спамене и леене на помия когато сте в дисонанси, не е въпрос на никого освен на вас, само ви издава колко сте ранима и уязвима и опитите да овладявате и туширате поривите за защита. Все пак - като сте толкова зряла и професионална - можете да се научите да ги спестявате поне в места, в които хората се опитват да съждават - нещо, което на вас ви е напълно невъзможно. Все пак темата и форумът не са психиатричен или психотерапевтичен кабинет. И не е нужно непрекъснато някой да предлага начините си на (не)спряване с личните си проблеми от всякакъв характер.

съмнявам се че сред форума тук са налични и 5% четящи, които да са тук за да учат каквото и да било - особено пък систематизирано, насочено, организирано... А особено пишещите - тук всички са изучени, компетентни, знаещи... нахакани и убедени... От друга страна - художествената форма, която ползвате смущава критиците и философските академични защитници... дърпате им възможността да се вкопчат за любимите си котвички и да се разгръщат в "паралелизми"... Приветствам такива трикове - особено когато вършат работа. За мен, лично - това което се случва е много любопитен експеримент, който си заслужава да му отделя внимание за анализ.

казусът за "нуждата от сигурност" за всяко живо същество - е , като "ВЕЧЕН". основния конфликт е между две основни тенденции - неопределеността на битието. И нуждата ЖИВОТА да гарантира оцеляване (при наличната неопределеност). НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА и сигурността имат за проблем това, че единицата живот й е заложено да го съхрани и продължи. Но съществува непредсказуемост зарари вероятност всеки следващ миг сред условията които тя съществува, да се получи срив и тя да спре да съществува. Това е основната битка. Конкретно - при хората това е вечния стремеж да се самосъхраниш и оцелееш, при все че непрекъснато е възможен сценарий, при който да загубиш живота си. Неопределеността - се основава на непрекъснатата изменчивост на средата, както и изменчивостта на самото живо същество, вкл. неговата тленост (временност относно съществуването). Битката на живите същества да се самосъхранят, приемаме да наричаме "оцеляване". При нея те приемат различни стратегии в поведението, за справяне с изменчивостта и неопределеността - на средата (вкл и други живи същества) и себе си... Всъщност парадоксът е в това, че ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА в оцеляват за сметка едно на друго, но са известни примери на симбиоза - съществуване чрез взаимен обмен. И все пак - непрекъснатото наличие на възможността - следващият миг да се случи преккъсване на житието на носителя на живот, създава онова, което живото същество е в състояние на "НЕСИГУРНОСТ". Една от базовите стратегии за оцеляване на всяко живо същество, е страхуването. Проявата на страхът - наричам СТРАХУВАНЕ. Страхът е контролен механизъм ограничаващ и регулиращ поведението на всяко живо същество. Неговия основен смисъл - е че задава граници на това поведение.... и т.н. СИГУРНОСТ - е огромна и сложна тема, за ментална разработка... особено в днешно време, това понятие вече е изключително комплицирано, сред всички мащаби и отношения на социалното битие, така е и дълбоко в психичната вселена на всеки отделен неин носител.

Но т.н. "РЕАЛНА личност" е именно сбор от идентификациите си. Коя личност тогава е "реалната". И да - логическата верига, която излагате си е съвсем адекватна, но аз не виждам в нея никаква обърквация, освен че това се разминава значително с опростените елементаризирани версии на "личностите" които се спрягат като "реални" (а всъщност са "идеални" ) и които изглежда че "общуват"... В някакъв смисъл - всяка идентификация е САМОидентификация. Не личността сама по себе си, а по отраженията на всичко и всички чрез които субектът си ги криви, идеализира или демонизира. Всички тия отражения са също на въпросната "РЕАЛНА ЛИЧНОСТ"... Коя личност е РЕАЛНА, кой неин аспект е точно "РЕАЛНИЯ", кое нейно лице е "реалното", за кого, пред какво... Масово личностите се формират на базата на отражението си сред околните. Така се поражда социалната маска на субекта, които толкова много невежи хора именно това наричат ЛИЧНОСТ. Но за мен - това е видимата за социума страна, маската от която социума има нужда, с която функционира... А какво става след като сред социума всички са зависими едни от други, формират се чрез отраженията си едни на други, а всъщност всички носят много маски вътре в себе си. Коя тогава е РЕАЛНАТА??? Та сред форума са налични толкова примери. Дори в темата. А какво остава за навсякъде сред самия социум... Не е обърквация, а едно комплексно наслагване, което се тушира от личните защитни механизми за прикриване на нежелателните аспекти, за мимикрия - какво и какви са нуждите на околните, за да се конструира и представи на останалите нужното за тях "реално лице" на субекта. Останалото той ще го крие от тях, ако не го асимилира или тушира в себе си и индивидуалистичния аспект стане твърде мощен ще търси "подходящият тип" такива като него... Ще живеят своят "таен" от официалния законен социум, живот... И точно така се случва, колеги... точно това се случва... (поне през моят поглед). ================== Невъзможно е самото изграждане на психичен свят, ако не са налице процесите на идента. Най-голямата част от тях, най-основната - се случват още с появата на отражението, с първите докосвания и сигнали от реала около нас. Идентифицирането както вече по-горе посочих - е оцеляваща стратегия, за гъсето и гъската, и това е наречено ИМПРИНТИНГ. Механизма е универсален и е сред всички живи същества. И колкото са по-висши тия същества, толкова по-сложно устроено става отразяването и самото идентифициране, през толкова повече етапи и наслагвания преминава и така възникват условия за натрупвания на грешки и несъответствия, които резултират до вътрешни конфликти - между различните 'слоеве' на идентификации. Отделно от това - всичко туй е процес, непрекъснат процес, през който всичко се наслагва на комплексен принцип... маските се трупат, но те и живеят ( от името на субекта, чрез тях той резлизира образа за себе си АЗ и по този начин реализира битието си ). Ако различните "лица" не се осъвместят - всяка дърпа към "свой живот". И така този конфликт се отпечатва в самата резултантна ИДЕНТИЧНОСТ. Сред всеки човек е налице заложен механизъм за туширане на конфликтите. Твърде ограничен, но и когато "природата го е създавала" ги е нямало тия сложни условия, каквито са днес. Който не успее да се справи вътрешно с конфликтите в идента си, се проявяват в поведенчески и психични отклонения... И когато в друга тема споменах че всички психични патологии са всъщност израз на защитната система в процеса си на ПСИХОСТАЗА, тук голямата професионалистка отново иронизира неща, които просто никога няма да разбере. Иронията е че точно тя е насред цялата тая "картинка" и в нея не е просто "цвят" - тя самата е жив пример за маските и защитите на всяка от тях... И действията на конфликтите и компенсациите... -------------- Всички тия думи, обаче... са празни думи. Съвсем празни, защото от тях нищо не зависи. Днес се драсне нещо си, което утре вече няма никакво когнитивно значение за автора му и дори ще е забравил какво е писал, щото доста хора от това място пишат на много други места, с различни лица от себе си - нещо за което анонимността на виртуала е направо РАЙ. Но това не решава никой проблем по несъвместимостите вътре в идента.., Дори напротив - засилват го. Докато в идента не се намесят личния когнитивен и ментален потенциал... всяка личност ще носи в себе си естествените противоречия между нейните заложени дадености, които са с индивидуален характер, със задължителното осъвместяване с "другите" на базата на договорено общо лице, наречено между тях си "ЛИЧНОСТ", което си е идеализирана сборна рисунка, с цел всеки да извлече полза за себе си, през другите.

Takaa, който си няма идея за ставащото, си лее помията си. В замяна на това - в рамките само на един коментар - ето колко примери за лицемерие и цирк е... И както и лудия невролог, сред психологическите теми се лее невероятен професионализъм, но със следните елементарни несъответствия: Мдааа, и какво се чете в останалите изречения : Изброените изречения всички касаят именно личността на рамус. Всички, без изключения. Но пък заключителните думички: ето това е цирк и лицемерие на едно място - само в един, единствен коментар... Вие, колежке не сте в състояние да мислите, за да извеждате аргументи - особено пък реторичния трик от рода "ад хоминем". Той не е никакъв аргумент, особено в случая, това просто си ви е природа. Аргументи са налице в интелигентно общуване на базата на разработена комуникативност, и още няколко важни условия, които разумните хора умеят, но които при вас не са налице и никога не са били, ако не са скалъпена имитация, по сметка и с цел. Изтънченото лицемерие е когато някой говори със същото за 'лицемерието на друг' и съвсем не е аргумент за нищо трикът "крадецът вика 'дръжте крадеца' ". И като "професионалистка" чудесно го опримерявате.

ако... ама надали. цялата работа се върти около личния театър. Няма как да се получи задълбоченост от това - и остава... това, дето се вижда. Липсва и компетентност, освен основна и литературна. Същото го има навсякъде... Мен лично, не ме бърка с нищо. Темата си е ваша, така или иначе си лудуват в нея... "паралелниците". Монолозите пред огледалото на "татето" ще си продължават. така или иначе той има потребност от това и нека си ги играе. Но самата идея за очакване на задълбоченост... от хора които се забавляват и запълвайки празното в себе си, е несъответствена, поне за мен. Затова и не очаквам каквото и да е... "вълшебство". Все едно - да тръпна в очакване Дядо коледа да влезе и да заиграе белиденс на африкански ритми. Извинете за офтопика...

паралелната помия, дето върви от няколко "паралелници", е просто имитация на размислителство и дори не си заслужава да й се обръща внимание. Те просто си играят, типично като деца. Нито четат, нито могат да мислят... Имитират някаква приказна форма сред която изглежда че си говорят с някого, заради мизансцена. Нужно им е само да си намират пясъчник в който да си го превърнат в поредната помийна ямичка. Не им се сърдете - това е от безсилие. Децата много държат да им се обръща внимание и силно напират за да си го получат. Няма значение какво пишат - важно е само и единствено играта да върви. Няма правила и норми които да ги ограничи да не спамят, при това - организирано, чрез паралелни "разговори"... така че - ваша работа, аз просто ги игнорирам. Иначе е съвсем напразно губене на време - да се пробва нещо сериозно. Няма как, няма човек, няма нищо което да си заслужава. Татенцето още продължава с приказния си монолог пред огледалото, с идея че говори на някой си рамус... И не спира - просто му върши работа да се изживява, пък си е просто обикновен стар "дон кихот" - когато умът отмира, остават някакви приказни идеали, мисии, борби, врагове - щото регресът е в ход... Дори и помия да е - но да върви театъра. Все пак - утехите стават все по-малко...

сега: Практическият метод, в моите очи означава практика - значи взаимодействие. При взаимодействието ние общуваме с някаква среда посредством сетивата си. Щом обаче е нужно да правим 'преценки', значи че те задължително съдържат субективен елемент. И се получава, че чисто размислително и умотворително, въпросът за обективна и субективна действителност е чисто понятиен, с условни и относителни граници, Пак обръщам внимание на продължаващата грешка относно 'сетивната заблуда'... Сетивата не заблуждават - те са просто сензори - както е например "МИКРОФОНА". Сензорът е преобразовател на сигнали. Както и микрофонът - човешките сетива имат ограничения, но тия ограничения резултират в наличие на "диапазон на преобразуване, праг на чувствителност", не друго. Проблемите възникват при преработката на тия сигнали в мозъка. Схема на тази преработка (интерпретиране) не е за тази тема, тук... Въпроса е - че резултата от множество каскадни комплексни интерпретирания, прехвърляния на сигнали, обработка, сигнали, обработка, сработване на двете с паметови и невронни зони - водят до редица комплексни натрупвания, които заедно довеждат до несъответствия между входния сигнал и каналите за неговата обработка (респективно - до мотивни, асоциативни, чувствени, ментални...) или каквито и да са други погрешни сработвания и неадекватности в реакциите... Пак повтарям синтезирано - системата от човешки сензори - е перцепция. Сигналите минават през стари първични зони - гръбначен мозък и още в него има данни за първична обработка, смесване. От гръбначния мозък попадат в най-старите невронни дялове за първична обработка и ако сработи по генетично заложени програми - за сработване на реакции. От тия първи дялове, обаче - се започва мешаницата - защото мозъкът е комплексна система от променящи се и преплитащи се влияния между хардуера и софтуера, в тенденция към повишаване на самоорганизираността и взаимосвързаността им... Чисто философския подход към казуса, винаги ще е субективен, защото той се постановява сред психичната територия на субекта, която е комплексно виртуално отражение, на онова, което донасят сетивата. Да - възможно е на базата на запомнена сетивност, изживявания, неадекватни натрупвания - да се преплитат сигналите - от вътрешната отражателна реалност, към каналите за сетивност. Мозъка има тази уникална възможност и най-лесния пример за нея е по време на сънуване... И между другото - критерия, щом и в другите нещо се повтаря, значи те са извън мен - не е достатъчно издържан и също е с условности... При внимателни наблюдения с лични взаимодействия между субект и средата около него, също е възможно да се положи съпоставителност и експериментиране и натрупване на данни за достъпната форма на физическа реалност извън субекта... ... Всъщност - внимателният наблюдател може да използва и опцията "как е при другите", но той самия е основното звено... И накрая на това - дали и каква е точната среда около субекта - ето точно това е невъзможно да се даде отговора. А не - дали има или не такава среда. Все пак - още преди да са налице сложните натрупвания и паметовите наслагвания - човекът започва да взаимодейства със среда около него, веднага след зачатието си... Именно тия взаимодействия определят в най-голяма степен неговата физическа форма, разтеж, генезис...

https://it.dir.bg/nauka/svarzaha-v-mrezha-tri-choveshki-mozaka it.dir.bg Учени свързаха в мрежа три човешки мозъка Стоян Гогов Учени от университета "Вашингтон" в Сиатъл успяха да свържат в мрежа мозъците на трима доброволци, което е позволило те да си изпращат помежду си мисли и команди. Интерфейсът е наречен BrainNet, но технологията все още е в началната си фаза на разработка, съобщава сайтът Technology Review, цитиран от technews.bg През последните години учените усилено разработват инструменти, които дават възможност за четене на мисли и прехвърлянето им в мозъка на друг човек. Засега подобни технологии имат ограничен ефект, но демонстрират фундаментална възможност за обмен на информация. През 2015 г. изследователи от университета "Вашингтон" успяха да свържат мозъка на един участник в експеримента с мозъка на друг, използвайки електроенцефалография (EEG) за регистриране на електрическата активност на мозъка и транскраниална магнитна стимулация (TMS), за да предават информацията. По време на експеримента доброволците участваха в игра с въпроси. Новият експеримент е проведен от същия екип, начело с Андреа Стоко, като участниците, изолирани един от друг, си изпращаха мисли, докато играят Тетрис. Двама от участниците, с екипировка за EEG, виждат екрана напълно и могат да изпращат "команди" за завъртане на фигурките към третия участник, който вижда само горната част на екрана, където се появяват фигурките - за да ги обработва правилно, той получава команди с помощта на TMS. За да предаде команда за ротация, например, съответният участник трябва да погледне светодиода на ръба на екрана, мигащ на честота 15Hz. Втори светодиод, мигащ с честота 17Hz, служи за предаване на команда за отхвърляне на завъртането. Възприемайки мигането на светлината, мозъкът генерира импулси със същата честота, което се регистрира от EEG. При стимулиране на определени части от мозъка на тази честота с помощта на TMS, у човека възниква усещане за светкавица. След като получи сигнали от двамата партньори, "приемникът" изпълнява правилната команда. Учени демонстрираха фундаменталната възможност за обмен на информация между човешки мозъци Снимка: MIT Technology Review За да усложнят експеримента, учените се опитват да променят произволно командите, изпращани към "приемника". Така те въвеждат елемент на грешка, присъстващ в истинската комуникация. Оказва се, че човек може да различи правилната информация от невярната, ако разполага с описания "протокол" за взаимодействие с партньорите. Според изследователите, технологията може лесно да се мащабира - както по брой на участниците в мрежата, така и по разстоянията, които ги разделят. Научният доклад от експеримента е публикуван в arXiv.

че е важно да се упражняваме в казуси, а не че тия казуси са проблем по принцип. Не твърдя никъде че такъв, или други казуси, не възникват, но те имат ограничен фрейм сред който съществуват - точно както са и апориите на ЗЕНОН. Чрез игра на предпоставки, се задава ограничена посока на съпоставките. По-горе аз пък посочих прост пример, който често се налага да съм участник - игра на тенис на маса. Или футбол, или бягане... В примери като този, взаимодействието със средата решава ясно казуса и слага на място кое точно се криви - сетивната информация ли, или интерпретацията й... Разбира се - че проблемът за който вие споменавате, е наличен и той е значим и е изключително сложен през моите очи на практик и изследовател. Но това е дълбок океан, на който съм се посветил с пожелателната цел - да стигна "марианските му падини" А колкото до "термометъра" - вие просто държите на упражнението, защото всъщност сте физик и чудесно разбирате казусите и физическата им страна, през взаимодействията, за които става въпрос. Не просто сте физик, вие сте пример за компетентност и широта в разбирането на физиката, в моите очи и е удоволствие за мен да следя разискванията и дебатите по малкого теми касаещи физиката.

ето вие грешите на базата на грешка в интерпретацията и тя изкривява прочита ви. Не съм съставял подобна схема, пиша съвсем друго и това несъответствие възниква именно при интерпретирането, а не заради сетивните сигнали. Това се изразява с двойката глаголи - чета и прочитам . Също така - ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ...

много просто - и в двата случая се получават данни за топлина. Ако се настоява дали такава е налице - се ползва термометър. А в примера се греши като се предпоставят несъответствености - в случая - сетивната информация, на "причините" за нея? Да поясня ли още

По-горе се приканвам към участие, което ми е малко странно на фона на това че не се четем, защото още от началото пиша нещо просто, макар и шеговито, обаче твърде се настоява че нещо го има, а всъщност е проблем само там, където се поставява че го има - само и само казус да има. Не, не са сетивата - посредника, при който възникват изкривяванията. Все пак - въз основа на тия сетива ние, хората взаимодействаме със средата си. Човешкият психичен свят се основава на отражение, на тая обективна около него, среда. Сетивата донасят инфо от външния за човека реал. Интерпретацията им - е вече част от конструирането на това ОТРАЖЕНИЕ... Примера е играта на тенис на маса - взаимодействие, което тече на базата на физични закони именно сред обективната реалност минала отражението през два човешки субекта. Ето това е съвсем прост пример, а всеки през ежедневието си има безброй такива. Но не и когато просто се съждава философски и се предпоставя ограничената отражателна среда, само и само да се формира казус. В горния пример - за двамата тенинисти и играта им - въобще не възниква никакъв проблем и играта губи този, при който възникват изкривявания, закъснявания в интерпретацията или грешки в реагирането... За същите въобще не съществува и какъвто и да е диалектически материализъм... който в моите очи представлява обикновена и проста концепция от спомагателен характер, не твърде различен по значение от апориите на Зенон... Интерпретацията не са сетивата. ИНТЕРПРЕТИРА се сетивната информация на базата на сложни каскадни преобразувания, основно - чрез сравнения с набор от усложняващи се опорни модели. Същия основен принцип на обработка само се награжда и усложнява, като той е в основата и на интелекта, който вие тук само упражнявате. И с по-горното исках още да изразя, че решението на казуса не в на базата само на разсъждения, защото именно те са плод на отражателната човешка психична реалност и именно в нея възникват казусите, изкривяванията, подвеждането, пристрастията... И казуса с ОБЕКТИВНА и СУБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ е единствено и само проблем, когато се касае за "според нея". Когато се ползва за критерий "взаимодействие със средата" тогава проблем не възниква въобще и казуса изчезва като такъв. В примера на СКАНЕР - е съвсем просто решението, когато се използва за критерий взаимодействието с физическия реал, а не просто се играе на съждения, с цел упражняването им. Колеги - перцепция и усещане - не са едно и също и не са синоними. А схемата е - перцепция, усещане, възприятие, отражение и реакция. Същата схема има "къси пътища", има и дълги - голяма дъга, или шорткът...

защо - предложих прости опити, възможни за всеки зрял физически средностатистически субект. Точно сетивата позволяват всякакъв опит - но резултата от тях не е въпрос на сетивността. Точно сетивата нямат проблем, защото именно те носят информация от външния реал за субекта. Именно така той е оцелял в джунглата, както и всяко друго оцеляващо същество, носител и изразител на живота. Проблемът с казуса възниква при обработката на сетивната информация и тяхната интерпретация в различните слоеве на обработка. А не в сетивата. Разбира се, добре разбирам че предлагам посока на разглеждане на казуса, твърде далеч от нуждите и интересите на участниците в тая тема. Така, че спирам дотук.

Не са, но чрез идентификацията се поражда 'принадлежност" - аналогии по признаци, които сами по себе си са изключително сложно съставени. Без формиране на принадлежност, няма как да се положи началото на идентифицирането. Огромна част от идентифицирането протича в несъзнателното поле, тя се задава от инстинктивни фактори, в пълно отсъствие на каквато и да е рационалност, интелект, съзнание. Пример - явлението ИМПРИНТИНГ - новороденото гъсоче приема за идентификация на себе си първия образ който "долавя" и разпознава като "свой" - на Гъската. Ако на мястото на гъската-майка е налична друга птица, или дори друго животно - програмата заложена в малко гъсе предварително е нагласена да следва първия образ, който то възприема и да "тръгне след него"... Това е само най-най-общ пример. явлението ИДЕНТИФИКАЦИЯ е изключително сложно, особено по отношение на явлението личност, в което индивидуалния и груповия елемент са израз на изключително комплексни процеси, много сложни за проследяване и извеждане, после - синтезиране. А още по-сложно - екстракта от това да послужи за практически експерименти на вмешателство в идентификацията, и оттам - в идентичността. Още повече... че значението на фундамент, прави вмешателството изключително опасно за самия експериментиращ със себе си субект... Особено когато той не следва колективна отработена вече система за изменение и трансформация на идента...

За мен също много от горните положения не са съответствени на моят опит и извеждания. Но целта на горните "цитати" не е съгласяването. Нито че мисленето по принцип е просто израз на лично отношение (каквото е явлението "съгласяване" ) . По-скоро - именно когато МИСЛЕНЕТо надмогне и прескочи влиянието на личното отношение към посоките , обектите, в мисленето си, то мисленето престава да бъде просто инструмент на личното отношение, и се създава ВЪЗМОЖНОСТ (само възможност ! ) за синтез надхвърлящ личните инстинктивни рамки и ограничения.