ramus

Да, да... Тоя филм вече го гледахме, спама си продължава, повторенията са налице. Разбиране!!! душица! Тя и разбиране... няма по-голяма алтруистка, баси Само не забравяй да си пускаш водата, че смърди... ======= Моля ви, Дора. повторенията вече... нали стана ясно. Точно с глупости не ми се занимава. Обяснявайте си го с каквото решите, просто не ме интересува. Авторството не ме интересува с нищо. Нито пледирам, нито настоявам на кое съм автор. Работя си, ползвам каквото ми е нужно. някои неща пиша тук, други не, следвам си моята нишка... Но моля ви, не ми натрапвайте обясненията си. Прочетох ги, видях ги, подпряхте се на тях - консенсус не е възможен, вече стана ясно. На мен лично - и не ми е нужен, но вие силно настоявате. Но няма как да се получи. Но пък - вие още по-силно настоявате - че не може без него, че е най-важното, че само това е начинът. Е - не е, има и други начини. Имам за тях аргументи и също ги обяснявам. Вие или не ги прочетохте или ги пропуснахте. Това си е ваша работа, но пък упорито пишете своята версия. Или груповата - без значение. за мен те нямат стойност, освен на вариант, на един от начините. Аз разполагам и с други варианти и начини. А с думите - кое е редно, кое е правилно, кое има или няма смисъл - Ок... много ви е важно да посочите кое е правилно или редно, кое има смисъл. Е, посочихте го - нямам претенции, но и не го приемам и това е мое право, нали? Просто - моля ви, нека не се повтаряме повече. Струва ми се че можете да излезнете от тази фиксация и да продължим с нещо друго. От друга страна - то за вас е твърде основно и не можете да го прескочите, при все че опитвате, пак стигате до него...

еее Дора. Хубаво е, че имате едно толкова просто обяснение. Хубаво е, че ви върши работа. Дава ви самочувствие, сигурност - с тази изява на категоричност. Вие непрекъснато заявявате със всеки свой пост точно това послание - всичко е вече открито, всичко е вече ясно - на "великите умове'. "само учете и ще научите истината за живота, науката, вселената и себе си..." Чудесно, но не е вярно. Това също е плод на комбинации от когнитивни заблуди. Тия бързи формални заключения... на базата на съвсем повърхностни аналогии - нали се сещате в кое точно им е значението. И че е малко неуместно тук... Всъщност според вас - е уместно. Просто е - когато извеждам точната думичка не е от значение, защото вътрешната ми комуникация е основана на абстракции. Само тогава е възможен синтез. Смисъла е преди думичката. Съдържанието - е преди формата, при мен. Когато пиша тук се налага да 'превеждам' и да подбирам думички, после да ги привеждам в конвенционален вид, за да се четат тук... Разбира се, че понякога не съумявам да се справя с ролята си на преводач - а и изисква доста енергиен разход. От друга страна - ме поддържа във форма относно концентрация, съпоставки. По време на "превода" изяснявам някои положения, вниквам в други по-задълбочено. Правя допълнителни връзки, докато други връзки се оказват не толкова състоятелни... И така. Разбира се, че често не подбирам подходящо думичките за да са според един или друг конвенс. Това е съвсем очевидно и вече съм критикуван достатъчно по тази линия. От друга страна - работата ми на даден етап изискваше да се науча на анализ на писмено слово. С годините - го отработих. Естествено - само някои аспекти на анализа - тези, които са ми практически потребни...

Това не е вярно, като крайно и абсолютно заключение. Просто не е вярно. Аз съм примерът за което. Горното изречение извежда един от възможните пътища за "стигане до смисъла...". Той е конвенционално договорен за да е възможно на хора които не са в състояние да извеждат да го следват, така, както е проправен. Все пак науката е колективното битие и целта й е да носи колективна полза. Не би могло ако е налице невъзможност за "следване". Но следването определя и особеностите в които конвенциите стават естествено нужни. Но за толкова хора - те стават задължителни и единствени като вариант. Пример: Октоподите са изключителни същества. Изводите от експериментите им в лабиринти в сложна обстановка, която според изследователите свързват със сложни взаимодействия, когнитивни процеси на съпоставки... - са само обясненията на от гледна точка на аналогията при човека. Обаче не е задължително същите поведенчески резултати да се постигат на базата на едни и същи процеси и взаимодействия... Възможни са други пътища за постигане на същото поведение... както са и възможни различни пътища за извеждането на различни заключения изводи и синтезиране. нещо повече - синтезните възможности не се заимстват, нито следват. Именно от тях произлиза явлението РАЗБИРАНЕ. Интересно дали ще продължаваме да дъвчим чрез тия повторения ... още и още. Убеждаваме ли се помежду си, или тече някаква форма на изясняване? Не виждам смисъл да ме убеждава някой в нещо, което той смята за правилно и да иска и аз да го смятам по същия начин. Форумът тук не е училище, нито е академична аула. Обучителния процес е само пожелателен и доброволен, а не да се натрапва и изисква. Без всякакъв смисъл е и няма как да се получи. И не смятам че това може да бъде цел в разговор между сериозни хора. Що се отнася до мен - не ме интересува убеждаването и думите ми нямат такава цел, посока и значение. Просто е - изписвам вече изведени положения. Никъде не твърдя че са валидни за всеки и всичко и че това е крайната истина и който не я знае, значи е глупак. Интересни са ми други подходи за реализиране на заключения, изводи и синтез. Моите - вече са налице и не ми е нужен репликант, за да си потвърждавам каквото и да е. не ме интересува общото говорене на конвенционалните положения. Не виждам защо е нужно всеки да ги повтаря, с идеята че те го изразяват в личната му сделка и отношение към битието му. Така стават повторения, защото в общ смисъл конвенцията предпоставя да се говорят едни и същи положения. Но всеки настоява че това са негови лични виждания, с лични убеждавания защо той ги е избрал за 'свои', пък те не са.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_на_информацията =============== Теорията на информацията е клон от теорията на вероятностите и математическата статистика; неин обект е информацията. Теорията на информацията е свързана с информационната ентропия, информационните и комуникационните системи, предаването на данни и теорията на скоростта на изказването, криптографията, корекцията на грешки и други близко граничещи области. Основоположник на тази област е Клод Шанън с публикуването на труда „Математическа теория на комуникациите“ (на английски: A Mathematical Theory of Communications) през 1948 г. През 1967 г. професор Робърт Тейлър учредява първото научно дружество за информационна наука. Информацията се определя като обмен на данни между индивидите, между автоматите, обмен на сигнали в растителния и животински свят, предаване на признаци от клетка в клетка, от организъм в организъм. Информацията се предава под формата на съобщения през информационни канали. Информационните съобщения изпълняват 3 основни функции: десигнативна[1] – отразява обикновената информация за обкръжаващата ни действителност; експресивна[2] – отразява мотивите, целите на индивида, предаващ някакво съобщение; инструментална[3] – отразява въздействието на информационното съобщение върху получателя. Всяко едно информационно съобщение има няколко аспекта: количествен, семантичен[4] (съдържателен), структурен (отразява степента на сложност), прагматичен[5] (използваемостта на съобщението). Всяко информационно съобщение се състои от три части: 1. смисъл, 2. знак, 3. физически носител. Трите основни характеристики на информацията са количество, качество и ценност. Количество – изразява се в/с битове (Клод Шенън) – понятие с два равновероятни изхода е 1 бит. Качество – има три аспекта: смисъл – анализира се съдържанието (анализ на съдържанието – content analysis); структура – степента на сложност на информационната структура, свързана със смисъла; сложност на информационното съобщение. Ценност – има субективен характер, защото зависи от индивида и целите му. Тя е свързана с две фундаментални понятия: релевантност[6] – изисква информационните съобщения да отговарят на тематиката на запитване; пертинентност[7] – информацията, която е нова за потребителя, изменя представите му за даден обект, процес, явление или допълва неговото знание в друг аспект. Двете понятия не са синоними. Има изискване за достоверност, актуалност, новост, многоаспектност и т.н. Формите на съществуване на информацията са три: асимилативна[8] – получателят на информация я асимилира, обработва и запаметява; документална – записва се на някакъв физически носител; комуникативна[9] – разновидност са цифровата (дигиталната) и мултимедийната – обмен на данни и факти между индивиди, автомати и др. Бележки 1,Обозначителна, обозначаваща, отбелязваща, посочваща. 2.Изразителна, изразяваща. 3.Способстваща, служеща като средство/оръдие (за нещо, за изпълнението на някаква цел, намерение, план или желание). 4.Отнасящ се до смисъла, тълкуванието. 5.Практичен, реален, реалистичен (в опозиция на идеалистичен). 6.От английската дума „relevance“, която в превод на български означава „уместност, връзка, приложимост, практическо/обществено значение“. 7.От английската дума „pertinence“, която в превод на български означава „уместност“. 8.Поглъщане, усвояване, (претопяване). 9.Която е в услуга на, и служи за, осъществяване на общуването.

така. Това добре. С разбирането какво стана? Щото иначе, чудесно е просто да се говори "български". Някои настояват че без граматиката, препинателните знаци и правописа не е възможно да се общува на български. Но е възможно да се разбира - и без граматиката, препинателните и правописа, пълния (или празния ) член... Ако е налице ниво "РАЗБИРАНЕ" недостатъчната информация непосредствено по канала, се допълва и се коригира непрекъснато при самото интерпретиране... А за да е адекватно се ползват многовариантни и многостепенни обратни връзки в съпоставките, изградени предварително чрез сложни натрупвания и отработвания. В този смисъл ЕЗИКОВАТА ФОРМА не е еквивалентна на съдържанието. Тя се ползва за пренасяне, но не е достатъчна сама по себе си - особено когато се касае за абстрактни значения. Дори и без съзнателност - само заради натрупването, по виртуала се обменят няколко интересни примерни текстове с променени срички в самите думи, с изпуснати букви, разменен словоред, огледално обърнати знаци... Дори и така - мозъкът при разчитането съумява да хване основната когнитивна и семантична нишка на базата на сложни съпоставки ... И пак се разбира за какво става въпрос. Просто се задълбава във формата щото... няма как да се дълбае съдържанието. Това че винаги и при всички случаи първо била формата и без нея съдържание не е възможно да е налице - е повече лаф за първокласници, а не за сериозни хора. Защото за несериозните хора дефицита на разбиране се компенсира с канона на формите. Заради това толкова хора бъркат знаЕнето с ПОЗНАВАНЕ и РАЗБИРАНЕ. В Синтеза може да участват първоначално натрупване на данни заедно с примерните схеми за тяхното интерпретиране. Но не се спира дотам, а това натрупване е за да е първоначално. След това - вече идват процеси по надграждането и усложняването. Но става само при някои хора. За други - си остават до "знаЕнето" - учене и запомняне. Отгоре на всичко - учат и запомнят не "оригинални данни", а конвенционалните готови схеми на интерпретиране на тия данни. Интерпретирането се заучава и запомня и и това се превръща в ДАННИ, които други учат и запомнят. Все пак - в съдържанието - вече е налице натрупване - именно това е "ПОНЯТИЕ" - събирателно значение по признаци, аналогии, разлики от останалите, нюанси - семантични, когнитивни, прагматични... Отделно от това - за раширяване на нивото на обобщението на един АБСТРАКТ - вече са нужни не една и съща форма - а се комбинират РАЗЛИЧНИ форми. Понякога формата е обвързана със съдържанието - когато съдържанието е ограничено само и единствено до една форма. Но най-често, това не е така. Възможността мозъка да борави с абстракции след определено усложняване, натрупване и комбиране на дялове му дава възможност да мине "отвъд формите". Съществува начин на комуникация, която може да сменя изразни средства, образци от речници и техните форми - това е поезията, например. Има и други... начини и похвати. Но там е работата, че уменията да се минава отвъд формите не е за всеки. Твърде много хора настояват за формите защото излизането от формите ги обърква. Привързването на формата към съдържанието до степен на еквивалентност - е единственият начин за реализация на адекватност, на такова ниво. ========================= Има и нещо друго - твърде важно (продължава ТУК ) : пак не си в час. Не можеш... и това си е. И моля - научете се дуетно да пускате водата след изхожданията. Прави впечатление че често и папагалите се поддават на обучение, докато някои единици ХОМО ще си отстояват ината си, да се правят на умни.

1. Смятам че се бъркат явленията КОМУНИКАЦИЯ и ИНФОРМАЦИЯ. Комуникацията се основава на обмен на информация, но ИНФОРМАЦИЯ се предава и без да е налице КОМУНИКАЦИЯ - ИНФОРМАЦИЯТА е далеч по-абстрактното и общо понятие. 2. КОМУНИКАЦИЯТА е двустранен пренос на данни и адекватното им преобразуване в най-малко две страни в нея. Отделно от това КОМУНИКАЦИЯТА ПРИ ЧОВЕКА - вече е най-сложния вариант на комуникация, заради високата степен на неопределеност. Често комуникацията осигуряваща канал за обмен между хората - се нарича ОБЩУВАНЕ. ОБЩуване - обмен на базата на заварени или колективно-договорени ОБЩи (или близки, сходни) начини в предаването, обработката и на свой ред пораждането на "отговори"... ---------------- 3 . Важна особеност е - че колкото повече е обработката на предадените по каналите данни - толкова в тях се натрупва "шум" от всеки етап от нея. Това важи както за машини, така и за хората. А особено при хората - възприятие, интерпретация, отражение - не са глобални процеси, а са сложно-каскадни - в смисъл че в мозъка това не са линейни, нито еднопосочно-последователни. Много често отражението в една мозъчна система, се пренася по канала за възприятие - при друга система. Всичко това се наслагва както вълновата картина на голямо езеро в което измененията и движението във водата, почвата и въздуха непрекъснато създават свои типове вълни, а във водната среда всички се събират и си взаимодействат помежду си. Последното поражда на свой ред вълни, които също взаимодействат с общото... Рефлексията на едни вълни пораждат други вълни, които също участват в рефлексии, от тях се поражда други вълни... 3. много важен друг аспект на КОМУНИКАЦИЯТА е: Всяка система от взаимодействащи си елементи, има "свой резонансен кръг" на който се основават тия взаимодействия. за да участва същата система, във взаимодействие с други системи, е нужно да се обособи обмен на базата на "резонансните кръгове" на всяка от тях. В общ смисъл - много сложно е да се реализира КОМУНИКАЦИОНЕН ОБМЕН между две системи, които са на "различни резонансни вътрешносистемни схеми". В общ смисъл - нужно е близост и съответствие на "честотата" (особеностите) на две системи, за да влизат във взаимодействие помежду си, до степен на обмен - на информация и енергия. Същото изискване е - за да остановят комуникативен канал. В този смисъл - всяко човешко същество реализира свой "вътрешен тип комуникация" (чрез свои особености 'отвътре" ). Ако е налице резонансни явления с други субекти - е налице сравнително адекватен обмен. Ако обменът е на ниско когнитивно ниво, ако преноса е инстинктивен, повърхностно-асоциативен (бързата система за разпознаване) - формите са еднакви на съдържанието. При два такива субекта - това става "естественост", защото примитивното ниво подава бързина при възприемането, разпознаването и реагирането и са налице съответствия по канала за комуникация. Но при повишаване на нивото на периметрите на обобщение (абстрактност) - описаната схема на комуникация вече става недостатъчна и неадекватна. Това се отнася както вътре в психичния обмен в самия субект, така се отразява и при комуникацията му с други субекти... Отделно от това - още една важна особености: Динамичното наслагване (развитие) в даден субект, променя неговата ВЪТРЕШНА схема за комуникация и информационен пренос. Колкото повече се натрупва, повишаването на обратните връзки между различните условни дялове и системи в мозъка подават възможност за повишаване на организираността и структуирането - което поражда и общия резултат от това. Същото рефлектира и върху самия субект и неговите лични качества, възможности, особености, Променят и неговата идентичност, променят визията му за света, живота, вселената, себе си... Променят се и неговите комуникативни възможности, особености, потребности и това рефлектира и в участието му в тях.

това е разминаването - тревата е една и съща, ливадите са различни. Ти се фиксираш в ливадите, сканер говори за тревата. Дали ще се пасе, коси, на коя ливада - всичко започва от тревата. Изнервянето си е вече друга бира, но тя не зависи от никои речници... как така формулите оценяват количествено информацията при хората... И според какво да се ползва за 'мярка за количество' - за прехода по канала, или за функционалните резултати от целия пренос? Защото - за последното не е възможен критерия за първото.

Съзнателен целенасочен спам! С татенцето сте лика-прилика. Перфектната двойка - псевдофилософ, псевдопсихоаналитик - юнгианци... Танго - в три-четвърти. И не забравяйте, моля да пускате водата след изхожданията. Не че може да се очаква на фона на тази безочливост и арогантност, в темата. А и не само в нея.

Петре, в случая малко се изсилваш, според мен. В случая речниците се ползват само за оформяне на 'предварителен протокол' спрямо смисъла на понятията. На мен ми изглежда че Сканер е коректен в подхода си. Още повече - че извеждането че "данните" са пакетите, формите, през които се пренася информацията, в моите очи е коректно. Данните пък се пренасят от сигнали. Те от своя страна - през канали за пренос... И от двете страни на канала са звената кодиране и декодиране. Ако не е налице ясен протокол, двете крайни звена се разминават . В случая - "речник" е именно с тази цел. Не с цел да се получи абсолютно и крайно приемане, а да е само като формален маяк, като основа за формален работен протокол... Принципът е прост - налице е разминаване. Следва анализ - в кои елементи е разминаването. Нужни са активни адаптивни умения. Но за да са налице - е нужно поне едното звено да има познавателни умения и опит в начина по който то самото получава, обработва и интерпретира информацията. И въз основа на последното - формира "отговор". Без тия условия и натрупвания, комуникацията не се управлява съзнателно, рационално, а се оставя на атавистични механизми, които до голяма степен са автоматизми и често натрупването им подава грешни сработвания.

гугъл не е безсилен. Търсещия е безсилния. Не че си в състояние да разбереш, след като повтори два пъти обратна теза, само за да си декламираш рецитацията. може би - именно и заради това, когато някои участници са некомпетентни по задаваната тематика, като не са в час, решават да си предложат "краставицата' , щото нея си знаели. А дори не става въпрос за 'таратор'. отвори си тема и си играй в нея на приветствия. насила натрисате нещо за да посочваш колко "сте" посветили време, внимание усилия... и "години в анализи" ( Въх, не думай. ) Но то когато човек е нахален и безочлив и бог да цитира и да бил "посветил време", каквото и да е той си остава характерово какъвто си е.

чия реалност? Защо ти е толкова важно да ръсиш глупости и да спамиш темата през цялото време. С татенцето можете да си пишете и на лични докато танцувате тази юнгианска салса. Но темата е за идеалното, а не за Юнг - все пак става въпрос за "без идоли". Но просто ви е невъзможно без тях. Бащицата на философията дори се оправдава и се обяснява като първолак с двойка пред майка си - кое било важно, колко било правилно, уместно... да и се скрил сред идолите (си). Всеки пост и коментар - без идолни имена не е възможен. Но това и ботовете на гугъл го правят чудесно, дори и по-добре от вас. И не за друго - защото е шаблонно, изтъркано, тривиално и... елементарно за симулация.

и защо "да е по-вероятно"? Интересно - кое прави обяснението толкова важно? Дали това е "натрупан видов опит", как се предава, кой и къде е носителят, какъв е преносът, формата, сигналите... Интересно би било, но не и крайно наложително. Все пак ДНК не е единствения израз на информационно програмиране кое, как и какво да се "формира"... За мен, лично - просто това не е приоритетно по важност. Все едно е какъв е преноса, канала - в практическо отношение за мен е достатъчно че го има и боравя с изучаването му такова, каквото се проявява и как влияе. Откъде и как идва - за мен са несъществени и второстепенни положения.

Мислиш...? Сигурна ли си че "мислиш"? Май само с щипки няма да е достатъчно. Ти, самата смяташ ли сериозно че си ползвала 'щипката" или играта на мислене е по-интересна? Иначе чудесно е отново да се позовеш с патерицата на паметта си, но и поредния блясък в посоката на неразбирането. Баси, как е възможно с тия танци от глупотевини, с идеята колко са велики. Точно семиотиката да си избереш да се правиш на компетентна... Та ти освен на учебник дали въобще имаш представа или опит какво е "прагматичен анализ" - понеже стана по-горе въпрос за 'аналитичните техники ' на рамус... Играете го на иронии с татенцето - чудесно си подхождате в тангото на глупостта, с идеята колко сте начетени и какви носители на 'знание' сте.

Няма как - сукателния рефлекс е наличен без никакво усвояване от околните... Нещо повече - още вътреутробно този рефлекс вече е наличен и функционален, защото често ембрионите се виждат по графиите да са засмукали палеца на някоя ръка. Сукателния рефлекс е сложен набор от подредени и систематизирани мускулни съкращения, рецепторни механизми, обратни връзки... От същото възниква "оралния комплекс", често наричан също "орален рефлекс", който стои в основата на много от житейските навици и пристрастявания (включително и в тютюнопушенето...). Разбира се - има бебета, при които рефлекса е по-слабо изразен. И се налага след раждането да се стимулира "отвън"... Иначе няма как да поеме храна... Дори плачът, движенията, дишането, сърцето, метаболизма - няма как да са реалност, ако те "предварително" не са обезпечени. И са с най-важно значение именно точно след раждането - когато всякаква възможност за усвояване отвън" е напълно изключена. Доколко, как, кое - Юнг само е направил система от предположения. Не е само той - толкова други и преди него и след него - правят същото. Но определени субекти подбират на кое да се подпрат и да се вкопчат в него. Вместо да направят собствени лични опити за вникване, си подбират кое им е резонантно... и чрез него се легитимират в социалните общения... Понеже това е групово, е налице конвенция и така - консолидация. На социално-определен субект - това му е напълно достатъчно за да му носи нужното усещане за закрила и сигурност. Разбира се, че стария типичен дуален въпрос "кое е първично - дали социално-детерминираното, или генетично заложеното", е напълно безсмислен. Няма друго живо същество, при което значението на усвоения и евентуално натрупан собствен опит, да е толкова високо. Това е обезпечено от сложен информационен механизъм, който с възрастта непрекъснато допълнително се усложнява и организира. Но това не означава че всичко е привнесено и няма наличен "видов" апарат, който предшества раждането и стои в основата на :вроденото." на какво се основава той - е вече хипотетичен въпрос и много изследователи предлагат системи от предположения. Едни смятат че основата е "генна памет". Други - че са невронни предварителни матрици от връзки, които обезпечават и определят инстикнктивното. Всички животински видове имат такъв 'канал' - при по-нисшите - той е основен. При по-висшите, ролята на привнесеното през самото битие - става по-значим и определящ. Именно - и двата механизма се съчетават по уникален начин през всеки човек.

Може би... но според вас - колко хора имат ясна идея що е това СЪМНЕНИЕ? Без да напомням че с психичния феномен ВЯРА казусите са сякаш безкрайни и толкова хора си ги нагласят в опит да живеят консонансно. за мен СЪМНЕНИЕ означава - преди всичко ВЪЗМОЖНОСТ да си разрешиш отношението на излизане от удобството на подпирането в дадени основни положения. Такива положения всеки човешки събект подбира от предлагащото му се наготово през социума и се вкопчва по един съвсем естествен начин на тях. Това подпиране му предлага удобство, предлага му повишаване усещането за сигурност... В общи линии му носи полза. За да се реализира СЪМНЕНИЕ е нужно преди всичко да се откажеш от тия 'ползи'. Да немериш в себе си възможност и механизми за динамика в 'подпирането'. СЪМНЕНИЕТО е предварителната врата, с която се отваря достъпът до рациума - в самия субект. И до риска - рациума чрез намесата си да внесе смут като намери слабости в опорните котви. Това е голям емоционален проблем за толкова много хора и реакциите са неизбежни и незабавни. Величината на защитната реактивност е корелация в права посока - степента на усещане на застрашеност, определя и силата на реагирането. СЪМНЕНИЕТО е път към израстване. Път, който задължително минава през личното преживяване на загуба на толкова градения личен периметър от защитни положения, превърнат в координатна система много преди всякакви наченки на "интелект' и висша когниция. Способността да си дадеш сметка че - губиш чувство за опора, но го правиш в името на собственото си развитие - не е нещо което 'природата да направи и ти само да си караш по нейната инерция"... Нужно е усилие, нужен е опит, нужно е да се противопоставиш на вродени видови програми, импулси, защити... Поради същото масата от хора го играят на компромиси - позволяват си игра на съмнение - но само до безопасни за самите тях периметри и казуси... Но по собствените си - абсурд! Всеки опит отвън да ги провокира - отскачат като силиконови топчета от мраморен под ... И т.н. Твърде много хора предпочитат да кажат алелуйа на КАНТ, но прости житейски положения, касаещи битието им всеки един миг - дори нямат идея че е възможно да съждават по това... Иначе пък - се самонаричат "философи"... щото добре са запомнили колко "велики неща бил извел" въпросния. Както и да е

Вие вече сам сте забелязали че това точно тия ви думи, са най-вече пожелателни. Нещо като... "а дано, ама надали". Аргументите са ясни и очевидни. От логическа и смислова гледна точка те са и естествени и последователни. Разбира се, че подхода "отричане" е наивен и няма нищо общо с рационалното. Разбира се, че съждаването винаги му е налице предварителна основа. Вместо 'отричане" е уместно и адекватно да се замести с 'израстване" - позоваването се израства. На определен етап от съзряването в съждителността, едно от най-важните условия за развитие в мисленето, е да се преразглеждат непрекъснато именно 'основите'. Защото светът се изменя, а Съждителя отразява това изменение през себе си, в дадения момент в който той съществува. Онова, на което той се опира не отразява и няма как да отразява, нито него самия, нито отражението му, нито конкретиката на "сегашния миг" на изменения на света и самия субект. Мисля си че добре изведох преклонението пред основите, като идеализация на тяхната "правилност". Това е видоизменено поведение от видовите програми в социалното животно - ХОМО социалис. От рационална гледна точка ползването на основи, е само етапен въпрос, докато се постигне достатъчно натрупване и умения за абстрактност и понятийност. Но много хора спират с развитието си като блокират на "преклонението пред основите". Има и много други особености, механизми... но това не е тема за пространност по казуса. А и няма никакво значение за никого. Каквото и да се напише, изговори, изрази - нищо не е възможно да се промени... Религиозното в човека не се съотнася само до универсалната колективна идеална проекция "бог". Религиозното се проявява като отношение на преклонение, като задължителни и абсолютни авторитети, котви и жалони, към които се създава отношение на крайна вкопченост и идеализация. Няма никакво значение - същия механизъм е еднакъв както при християнски последовател, така и при 'философски такъв', или пък привърженик на историческа версия поради идеологически причини. Сменят се само конкретиките и формите, описанията и обясненията... но основното религиозно отношение на вкопчване в припозната база - се запазва и то не се променя по никакъв начин. Основите на рационалността се определят не от вярването, а от съмнението - във всичко. Проблемът със "СЪМНЕНИЕТО" е, че то отнема някои много важни котви в психичните базови нагласи и дълбоки механизми за идентообразуване. ЗАТОВА се играе на съмнение, но дълбоко вътре всеки СОЦИАЛИС, се основава на положения в които негови психични механизми в никакъв случай не биха му позволили да се "усъмнява", дори да ги съждава... Никога, при никакви обстоятелства - това би се борило сякаш става въпрос за оцеляване... И в някакъв смисъл програмите чрез които се отключва такова поведение, до голяма степен са си точно същите с които се реализира режим "физическо оцеляване". Съвсем ясно може да се забележи в темите, каква значима бройка пишещи все още имат вкопченост в библейските и божествените описания. Визирам именно темите за "наука и религия', но същото се прокрадва и в целия форум. Любопитното е че всяка вярваща страна, претендира че се опира на "логика" и доказателства - в своите убеждения. В УБЕЖДЕНИЯТА - се търси логика!!! А тя е само средство. Убеждението е винаги преди логиката, а се играе на играта да се представи логика чрез която да се утвърди валидността на лично-колективното убеждение. Смисълът, механизмите и значението на понятието УБЕЖДЕНИЕ е да се постанови територия, която да не се навлиза с рациума и да се направи всичко възможно да НЕ се предоставя за преразглеждане. Всичко това е тясно свързано с образуването на идентичност и нейната базова функция на "ядро" на личността. както и да е - всичко това вече съм го писал и изразявал достатъчно. Нищо не се променя, няма как, няма и възможност да се промени. Не е и нужно - да се променя. написаните думи не са за да се променя някой, това си е функция на неговия му живот и него самия. Написаното е само част от анализи и обобщения, в които съм извел положенията за себе си, защото те са част от моят живот и определят посоката на развитието ми. А реакциите и отношенията - вече са си работа на Интерпретаторите

излишно е да хабите от времето и живота си в пояснения на човек, който основната му задача е да обикаля да търси мои коментари за да излее негодуванието си и душата си. Това не е единствен случай на въпросния, нито е единствен случай във форума. Колкото до "понятието" - има пусната специална тема "ИНФОРМАЦИЯ". Вече достатъчно се писа за 'плътност", просто въпросния не се занимава да чете, той си има фиксация в писанията на рамус, има си рецитация и си я повтаря. Може да се зачете почти същото, само преди няколко дни, в друга тема - със същите изрази, същата нагласа, насока... Той дори не си спомня че е писал същото, няма идея в какви теми, по кои въпроси... Така е като се изтрещи В тази връзка - с цел подредба и систематичност, предлагам дискусията за ИНФОРМАЦИЯ да се пренесе там, в темата -

В социума са налице два основни условни типа комуникации. Единия е конвенционалния. Достатъчно точно беше обрисуван в оправданието на Неконектусчо. Съвсем точни думи и достатъчно красноречиви. Основния модел в такъв тип общуване е конвенцията - по понятия, смисли, значения. Такава комуникация се обуславя от внедрената и приета за лична "ОБЩА БАЗА". Това до голяма степен помага за консолидация по двустранната схема - личност-група, като предоставя лесен начин, в който да не се влагат усилия и енергетичен разход. Именно заради това природата е обезпечила такъв вариант. А и защото - той е наследен от времената когато висша когниция е липсвала... Хората, които общуват на такъв тип комуникация просто следват инерцията от нея. Някъде дълбоко в тях, общото създава усещане за групова спойка. А това подава сигнал за успокояване, повишаване на сигурността и намаляване на тревожността от неопределеността... Вторият тип е по-особен. При него е нужно овладяване на комуникативните умения до степен на управление, познаване и вникване. ПРАКТИЧЕСКИ умения. През развитието на такива, някъде по пътя се стига до идеята за "канал на обмен", при който основната заучена конвенционална база става неадекватна и недостатъчна за нуждите на обмена... Уменията в посоката на "втория тип" довеждат до техники и прийоми за изграждане на "комуникация "от нулата"". Докато в първия тип, задължително основната конвенционална база играе ролята на универсален посредник, "втория тип" се основава на осъзнато и компетентно организиране на "комуникационен канал, чрез създаване на моментна конкретна база, която вече може да е всякаква и зависи от двете осъзнати страни в този обмен. Съвсем ясно е, че "Вторият тип" е за единици хора. Като също така ясно е - че "двата типа" в това изложение са условно разделени от мен, само заради нуждата от принципното им извеждане. Иначе - всички се намираме някъде "между тях"... Съвсем ясно е кой е инстинктивния канал, кой обезпечава "лесния" начин на общуване. Но същия е вграден от природата като обезпечава "базовото ниво". Общите хора, живеещи сред общото и общуващи, мислещи, възприемащи и отразяващи само и единствено чрез него - нямат друга възможност и от тяхна гледна точка това е единствената възможност. Съвсем ясно е, че малцината от 'втория тип' не биха имали никаква трудност да организират какъвто и да е канал, с който и да е, без значение на неговата принадлежност към груповия тип, или към индивидуалния. Защото последния се основава на различията и заради това комуникацията при липса на конвенционална база, се създава такава временно в самия обмен, за момента, заради работния вариант. После в хода на обмена, може да се изменя, може да се разширява или дори пренебрегва - особено ако "двете страни разполагат с умения, свобода, практика и възможности, похвати и разбиране. Ето това е обмен, при който за кратко време може да се реализира осъзната комуникация между два "РАЗЛИЧНИ СУБЕКТА", защото през цялото време те разполагат с умения за управление на обмена, канала, движението по него, плътността, качеството и дълбочината на семантиката, средствата за кодиране и декодиране, като умело се превключва динамично между всички степени... Именно това, колеги, е същинското предизвикателство, защото то предоставя огромни възможности за обмен. Владеенето на абстрактните значения, езиковите, словесните и други форми на обмена, създаването на допълнителни похвати и движението по дълбочината и широтата на всичките тия, позволява да се уплътни канала за комуникация на максимума, като това е с непрекъсната обратна връзка между обменящите звена, като по този начин се самокоригира целия процес...

По цитата виждам едно обикновено оправдание, с имитация на обяснение "защо не мога, но пък искам да съм като Гьоте". Понеже не мога да мисля, имитирам мислене чрез готови схеми и шаблони съставени удобно от 'мислите на други'. Парадокса е, че е използвана аналогията с ПОЕЗИЯТА... това е върха на "изпускането" - искам да пиша поезия, ама като хххх... някой си велик. Пак по модел - дори ПОЕЗИЯТА - израз на едно от най-индивидуалните прояви, талант, съчетания, натрупвания, възможности, дадености... Ако може - дори и това да е като ИДОЛЪТ ХХХХХ - в тема ИДЕАЛНОТО, но без идоли. Ама как - колко пъти се споменаха точно в тази тема имената на "великите идоли", точно с подходящото за целта преклонение и форми на "алелуйа"... "Искам да съм себе си, ама не мога, щото дори нямам идея какво значи това. Нямам идея, защото цялото ми битие е обозначено и определено от мислите, знанията, посланията и идеите на други хора, които съм приел за свои. Има хора - които са много по-умни от мен и те пишат, те измислят, те съставят, извеждат. Моята роля е да ги имитирам, повтарям каквото те са извели - и така е гарантирано че ще съм прав, правилен, правдив и ще имам усещането че съм сигурен в правилното". Не за първи път някой сред форума се опитва да се обяснява и описва "защо той не може да е себе си". Забелязват се едни и същи изразни схеми за обяснение и оправдание, твърде близки дори и смислово и словесно. Репликантите дори и това си заимстват - то им е в природата и цялата им когнитивна тъкан. В този смисъл - е напълно безсмислено някой да се опитва да им пробутва някакви идеи, за каквото и да било, които са различни от онова, което те са приели за правилно, вярно, точно и истинно. Помага им че огромната маса такива като тях, го правят по сходен начин, поради сходни потребности и нужди. ... и възможности. Инстинктивно това допълнително подвежда, по схемата - "щом другите го правят, виждат, изразяват - значи че е правилно и вярно. И ако го повторя - значи че и аз ще съм прав(илен) и това е максималната гаранция". Вие няколко пъти вече опитвате да загатвате - къде по-директно, или по-заобиколно, но уви - без всякакъв смисъл. Това не може и няма как да се промени - битки ще се водят, иронии ще се леят, глупости ще се изхождат... но репликациите, с убеждението че това е от полза, внушенията че "това било от групова полза', че именно това е "истината" и единствения начин - няма и не може да се промени с нищо. Съвсем нищо! Това е базов дисонанс и никои когнитивни възможности не могат да стигнат до такава дълбочина, колкото и да се провокират, с каквито и да са средства и прийоми. За да се забележат основанията на думите ми - всеки може да опита сам да прегледа темата и да види точната роля, форма и посланията на едни и същи участници, като най-върлия пример за същото е именно въпросния - той е нещо като чудесен обобщаващ образ - заради доста добре изразените основни и допълнителни щрихи, чудесни контрасти... И защити... И напълно естествените и закономерни "повторения",... повторения... и отношения.

не би било възможно да е налице взаимодействие, ако не съществува информационен обмен.

качествената страна на въпроса е в горната схема "семантичния аспект"... няма никаква "необходимост от смислена информация". Информацията е информация - дали е смислена или не - е до крайните звена в обмена... една и съща информация за някого е смислена, за други - без-смислена. на една и съща информация - някои реагират адекватно, други - въобще не я възприемат... За справка - ти самата си пример за тия. Информацията е опит да си обясним взаимодействието във света. Информацията не е само една или друга - тя е израз, и едновременно определяща, взаимодействията в света. Взаимодействията може да се използват за канали за пренос на допълнителна информация, кодирана по договорен определен протокол. Информацията не опира само до живото, а и материята също се структурира чрез информационен обмен. Откриването и вникването в явления и процеси, които се оказват че са взаимообвързани, и се открива неподозирана организация между явленията и процесите - навеждат твърде много хора да предполагат че е налице някаква форма на "универсален организиращ аспект", противоположен на ентропията. Но това са само спекулации Тясно свързаното понятие към ИНФОРМАЦИЯ и СТРУКТУРИРАНЕ, е понятието ОРГАНИЗАЦИЯ. То предполага ДИНАМИКА, движение, изменение. Системи функционират както вътре в себе си, така и в обмен с всички други системи. Всичко това се организира чрез информационен обмен. Да - ЖИВОТА е израз на структури и взаимодействия с относително по-висока степен на организация, която преминава в самоорганизация. Това се съпровожда с повишаване на плътността по каналите за обмен, така и по количеството и разновидностите на тия канали. Всичко това - за да се обезпечи високото ниво на организация, се изисква по-голям информационен обмен - и по качество, и по количество... като тия двете са с твърде условни и относителни разлики. Частния случай - информацията, в психичните процеси и взаимодействия - е точно "частен случай". Не виждам защо именно той се абсолютизира от някои коментиращи, само защото те не са в състояние да се изведат на по-високо абстрактно ниво, а остават в рамките на частните случаи.

Това е любопитен пример - за критерия "адекватност' - в комуникативна транзакция. улових вашето значение. както и "разликите' в думичката. Но ако не бъде уточнено предварително, като частно условие, се създава предпоставка за 'дезинформация' Защо - защото такова значение на думичката не намерих никъде сред които и да са речници. И остава приближението чрез извеждане - от ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. ПРИМЕР: дезинформираност - състояние на погрешна и неадекватна осведоменост, което е пряко последствие от ДЕЗИНФОРМАЦИЯта. Вашето значение на думичката е логично и то следва някаква обща логика според аналогията на други думички с представка ДЕЗ - както вече отбелязахте като примери. Но точно това значение на думичката, се оказа че не се съдържа сред никои речници, до които се опитах да търся. Нито онлайн, нито офлайн. Но в общоприетия 'строй" на смислите на понятията, представката ДЕЗ се съотнася не до наличието или неналичието на информация, (както вие го използвате) а до интерпретативното крайно значение - в смисъл на критериите за "адекватност, истинност". например - ето как са смислите на думичката ДЕЗИНФОРМИРАНОСТ, в медийното пространство: https://novini247.com/novini/sasht-obyaviha-che-srabskiyat-voenen-ministar-e-bil-dezinformiran-kogato_772190.html Не че всичко това е кой знае какво - но е пример за комуникативна транзакция и сложните преобразования които участват в интерпретирането на речевите и писмените символни знаци, до работните пълнежи на всяко понятие. Това вече е в особеностите на психичната обработка при "крайните звена" в конкретния пример...

сравнение е налице при всички случаи. Отношението възниква последствие. Така, че - и двете са налице. Но отношение, за мен, възниква в крайната фаза при интерпретирането, чрез внасянето на сложна система от приоритети, които се отразяват и в резултата от интерпретирането. Всъщност - в какъв смисъл ползвате думичката 'отношение'? За мен това е озадачаващо - липсата на информация е просто липса - с нея нараства неопределеността. Но ДЕЗинформацията Е информация. В нея е налице цялата схема на транзакция - звена, канал, пренос, кодиране-декодиране... Информацията се превръща в ДЕЗинформация За поне общи фундаменти в този "разговор" мисля че този линк ги подава...

Анализът на комуникацията на Шанън, е изключително изчерпателен и задълбочен. Всички качества, критерии, аспекти, особености, през всеки "етап" от транзакциите - е разгледан. Естествено, той е математик, разгледал, и ги е представил, математически... пък и това е "език", който разбират нужните за това хора... Психичните особености в аспектите усложняват крайните звена в схемата за комуникационна транзанция, но общият принцип, особеностите на преноса, качествата на информацията, аспектите - се запазват. ти, изглежда не прочете внимателно изложението, както и каквото и да е - по линковете, които се дадоха - за да посочваш кое може и кое не може да е 'краен резултат'. Крайният резултат е функция от много особености, които дори в даден момент може да е един резултат и според едни критерии да се сметне за 'краен', но съвсем същото, при изменение в условията, вече да е "междинен резултат", водещ към по-нататъшна обработка. Това е резултат от особеностите на моментното състояние на... "крайното звено" в "приемника" и е валидно за всякакъв тип обмен, при достатъчно натрупване. Анализът извежда принципните положения и ги абстрактизира, за да ги направи достатъчно функционални. Те се отнасят до моментни състояния в примерни опростени или усложнени схеми и конкретики. Това е задачата на всеки анализ. Останалото, както и динамичното му проявление - вече е производно и е в синтезните възможности на Осмислящия.

Имам две предложения към вас - първо, радвам се че се появихте след няколко месечно отсъствие После - горното, за информацията - ако може го преместете... или пък го копирайте в темата ми - за информацията. То е изключително ценно... И накрая - може ли материали за Клод Шанън - защото се оказва че аз по-нагоре съм направил доста сходни изводи, от съвсем други лични наблюдения и многопосочен синтез от други познавателни нишки... Аз също стигнах до "неопределеността" като най-основното качество на отношението между познавателя и битието... както и много други основни положения. бих искал да проверя доколко и докъде е стигнал ШАНЪН в синтеза си... благодаря предварително.