ramus

сравнение е налице при всички случаи. Отношението възниква последствие. Така, че - и двете са налице. Но отношение, за мен, възниква в крайната фаза при интерпретирането, чрез внасянето на сложна система от приоритети, които се отразяват и в резултата от интерпретирането. Всъщност - в какъв смисъл ползвате думичката 'отношение'? За мен това е озадачаващо - липсата на информация е просто липса - с нея нараства неопределеността. Но ДЕЗинформацията Е информация. В нея е налице цялата схема на транзакция - звена, канал, пренос, кодиране-декодиране... Информацията се превръща в ДЕЗинформация За поне общи фундаменти в този "разговор" мисля че този линк ги подава...

Анализът на комуникацията на Шанън, е изключително изчерпателен и задълбочен. Всички качества, критерии, аспекти, особености, през всеки "етап" от транзакциите - е разгледан. Естествено, той е математик, разгледал, и ги е представил, математически... пък и това е "език", който разбират нужните за това хора... Психичните особености в аспектите усложняват крайните звена в схемата за комуникационна транзанция, но общият принцип, особеностите на преноса, качествата на информацията, аспектите - се запазват. ти, изглежда не прочете внимателно изложението, както и каквото и да е - по линковете, които се дадоха - за да посочваш кое може и кое не може да е 'краен резултат'. Крайният резултат е функция от много особености, които дори в даден момент може да е един резултат и според едни критерии да се сметне за 'краен', но съвсем същото, при изменение в условията, вече да е "междинен резултат", водещ към по-нататъшна обработка. Това е резултат от особеностите на моментното състояние на... "крайното звено" в "приемника" и е валидно за всякакъв тип обмен, при достатъчно натрупване. Анализът извежда принципните положения и ги абстрактизира, за да ги направи достатъчно функционални. Те се отнасят до моментни състояния в примерни опростени или усложнени схеми и конкретики. Това е задачата на всеки анализ. Останалото, както и динамичното му проявление - вече е производно и е в синтезните възможности на Осмислящия.

Имам две предложения към вас - първо, радвам се че се появихте след няколко месечно отсъствие После - горното, за информацията - ако може го преместете... или пък го копирайте в темата ми - за информацията. То е изключително ценно... И накрая - може ли материали за Клод Шанън - защото се оказва че аз по-нагоре съм направил доста сходни изводи, от съвсем други лични наблюдения и многопосочен синтез от други познавателни нишки... Аз също стигнах до "неопределеността" като най-основното качество на отношението между познавателя и битието... както и много други основни положения. бих искал да проверя доколко и докъде е стигнал ШАНЪН в синтеза си... благодаря предварително.

Как така се зароди мнение по въпроси, по които ти самата нищо не разбираш... Съвсем нищо. Можеш да го "обясниш" на ония човешки "първенци" в менталните умения, срещу които изкуствения интелект с дълбоко обучение ги победи на една от най-стратегическите игри на планетата - "ГО". Без да допълвам за "шах"а... Продължаваш да не схващаш нещо съвсем обикновено... не че имаш избор - просто заради "тотална щета". Написах ти - всичко е наобратно. Компютърната "мода" е израз на начина по който ние, хората си представяме как са устроени когнитивните възможности и процеси в човека. Моделирането е начин да се провери на практика дали и доколко цялата тази нишка на познание и проверка е адекватна. И резултатите ясно показват кое, как, доколко. Всичко това не е мода, защото вече над 40 години това е писта за проверка чрез симулация и експерименти доколко тя е адекватна. 40 години - най-бързо и динамично развиващите се се научни дисциплини. При това - много научни дисциплини се събират в хибридна такава - в опит да синтезира нишката на развитие. Такива глупости пишеш, и допълнително след това се опитваш да ги нагласиш да изглеждат "умни". И става още по-зле... И всичко това е толкова обикновено - защото си с идеята че е важно да разбираш от всичко. Важно е за теб, важно е да убедиш и останалите, като им представяш недоумици... Да имаш мнение, дори и самата ти да нямаш идея за какво точно става въпрос. Когнитивната наука е израз на експерименталната проверка на психичната динамика в човека. Именно чрез нея са изведени и синтезирани в принципи всички типове "логически и когнитивни грешки". Няма нито един човек, който да не залита спрямо отражението си на света... Ти самата - също. Много се напрягаш да цитираш. Типично за един "репликатор' разполагаш с огромна лична "библиотека" от готови формички от мнения, идеи, в писания... Но нищо твое. Съвсем нищичко. Именно заради това ти самата нищо не разбираш. Именно - съвсем като компютърната симулация на интелект - все още "нищо не разбира" - но него го обучават да "разбира"... Водещи програмисти в света, теоретици и експериментатори създават алгоритми, които създават други алгоритми в опит да симулират как ние хората създаваме отражателна реалност. А хора като теб никога няма да имат шанса да "разбират"... никога!!!

чакам да се измирише, че отново се изпуснаха клозетните миризми из темата... Вероятно е била преди хилядолетия. Но и преди хилядолетия, е нямало нищо общо с "философията" дето е "сега". Склонността към размишления е нищо сама по себе си, защото резултатите от нея са производни на автора на размишления. Както се вижда - тук автори няма, тук има копи-пейстъри. А доколко това е "философията", след като пейстърите я превръщат в идеология за следване, прикриване на лични дефицити... От друга страна - днешното познание е толкова широко, че отдавна няма нищо общо с философията. Иначе - всеки опитва с нещичко да "размисля". Но то - опитването не се нарича "философия". Друг е въпроса - кой може да си позволи да синтезира. Защото и в това ролята на субекта - като задължителна - определя резултата от синтеза. В темата са най-гласовити именно репликаторите. Именно те създават най-големия шум. И не за друго - когато си некомпетентен, най-не си в състояние да го схванеш (синдром Д-К). И когато си репликатор си обикновен папагал. Личните възможности на папагала са ограничени до повторения и имитации на звуци, на схеми, на готови шаблони, но не и на собствени съждения. Там, където се опитат - става катастрофа, щото личните краченца са още в зачатък - заради употребата на патерици. И като опитат да се подпрат на тях - се ооказват в положение на "амеби". А и съжденията, където се появят, стигат само до лайкванията и груповата маймунска динамика на игрите на лични отношения, допадане или не, на любими "идолни имена"... и всички типично маймунски импулси, съставящи инерциите в обикновената тълпа. Най-важното за една маймунка е личната полза, с идеята че като реагират групово и колективно - го играят в някаква "обща полза". А веселото е - как всичко това се крие зад нещо си, дето маймунките му казват "наука"... или пък "философия". Да не преброим колко пъти точно корифеите на репликираното "знание" и негови защитници, спасители... обявиха че според личните им убеждения "някои много по-умни от тях" са призвани да измислят, да откриват... а те самите - се вижда каква "роля" са си отредили. А всичко се свежда до ползите - обикновената и естествена маймунска полза. Маймунски егоизъм, скрит зад колективни маймунски игри на 'взаимност' - но пак основан на личната полза чрез взаимни доставяния един на друг.

Това е със смислови проблеми, през моите очи. Заради това, за пореден път съставям въпроси - за доуточняване. На които обикновено отговаряш с лайквания на чужди глупости... Понеже опита да изведеш някои неща от "Теорията си", пък става ясно че таргета няма връзка с нивото ти на обяснения и извеждания, опитваш със свои думи, като за първолаци... но в това възникват проблеми - уточнявам - ПОНЕ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ. Затова са въпросите ми? И така: - Кои са критериите по които се определи степен на ПОДРЕДЕНОСТ, в някаква структура? - Има ли значение КАКВА СТРУКТУРА, дали точно структура. Информацията - тя също ли е структура? Ако да - в това има проблем... Нататък: кога информацията ' е малко' или 'много'? - в случая като израз на обратна корелация - колкото повече подреденост на... структура, толкова "по-малко информация" (за описанието й)... Хитро си вложил една много важна думичка - МОЖЕ (да е нужна...) с нея поставяш условност и вратичка за смислови маневри Пояснението - като "необходимо и достатъчно" се отнася до "описанието на подредена структура" . А в това има проблем - колкото е повече подредена една структура би трябвало тя да е с по-висок енергетичен потенциал, по-сложни и преплетени взаимодействия между условните си елементи... ( за да противостои на ентропийния принцип) От друга страна - "по-малко информация била нужна за да се опише" - според какво и кое, защото обратната корелация която си изразил, е точно обратна на съответствието подреденост-нарастване в качеството плътност на информацията, в системата. Защото многостранните взаимодействия и обратни връзки изискват нарастване на информацията в нея - а оттам идва нарастването на подредеността. Аз ползвам "степен на организираност", защото тя е динамична променлива. ---------- Е, я да видим сега - ще има ли "отговор" или пак ще потъне някъде сред лайкването и клозетните изхвърляния.

точно обратното е... и съм го написал невежнъж. Заявената "професионалистка" изписа напълно погрешни тези, чрез демонстрации колко много "знае", защото е объркала наобратно още в първите си условия. И цялата стъкмистика след това, остава едно обикновено невежество. Но пък - демонстрация на клозетни миризми. Още не сте се научили да пускате водата в тоалетната Ето така се демонстрира тотално невежество... и лайкналите се нареждат в комплект. Тотално невежество и манифестацията му. за пореден път си изписала куп глупости. И народа, дето точно няма и идея какви си ги изцвъкала, отново лайква с пълна сила - същия хор. Дори не се четете, но си лайквате взаимно - според "видовия опит", антисапиенс... Душици! Добре ги водиш за носа, добре се представяш, съвсем 'професионално'... ------------------- а само да спомена нещо, което изглежда че никой не знае за рамус - последните 21 години, неговата основна социална професия е "системен интегратор на изчислителни системи" - поддръжка на софтуер и хардуер и свързане на системи от тях. В момента отдясно на сервизната маса ми стои поредния коомпютър за видео-обработка, на един от гилдията за видеозаснемане в града. Тия клиенти са ми нещо като "тясната специалност' сред компютърните общи други услуги. С такава специализация сме само двама в целия град и някои от клиентите станахме дори приятели и така над 17 години... Дали съм завършил висше образование за да го работя - не, научих всичко сам, както всичко останало, което реализирам в живота си (без пианото и музикалните теоретични дисциплини). Тази професия има особеност, според която бързото развитие на нивото в нея, е нужно непрекъснато да се актуализират знанията и уменията и доста време отделям за да чета какво се случва в света... и да го прилагам, защото всяка новост, идва на пазара след това, а аз трябва да съм подготвен за пред клиента, който именно заради това ме търси - да му решавам проблемите с компютрите и мрежите и домашните устройства за развлечения... Дали съм го доказал пред някого - да, със стотиците, може би хилядите, клиенти през годините, но заради някои законови изисквания, се наложи да се явя самостоятелно на изпит, организиран и финансиран по няколко европейски специални програми. Така след серия предварителни тестове стигнах до аналогията на държавен изпит, пред комисия от министерството на образованието. Два тура - теоретичен и практически - по всички изисквания... И надлежно издаден документ за същото - с пълно отличие, за изненада на всички изпитващи, които подходиха с толкова недоверие и ирония - някакъв си музикант, на толкова години... Същият изпит се явяват завършилите в специално технически образование, в електротехникума на град Пловдив, от който идват основните кадри за тази професия. За същото те учат 5 години общи и специални предмети, по които беше направен теоретичния тест от 80 въпроса. А практиката им - е на нивото на завършващи образование - само на принципни положения, което си е естествено. Предложиха ми и да продължа като положа изпит и в ПУ, но трябваше да си плащам сам за всичко, а реших че не си заслужава този ресурс. така че... скъпи деца. Жалко че в темата не надничат няколкото техничари в този форум, за да забележат какви глупотевини творите - псевдофилософски и псевдопсихологични. Но толкова си можете, толкова си неразбирате и не е възможно да си го разберете. Дора беше единствената която ясно заяви кое разбира и кое не, защото си дава сметка за периметъра си. Но няколкото палячовци в темата се надпреварват кой колко голям шит да изходи и се радват и лайкват на същото взаимно. Описано накратко - маймунски игри!

по-разхвърляно изложение от това - е твърде рядко да се намери. По-наивно - също. Все едно на клуб в филофска вечеринка. А изразеното е пълно мазало и е изпълнено с погрешни извеждания. но ключовата цел - е да се представи някаква правдоподобна форма на описание... Именно - правдо... подобна. Подобията, както се знае, са само имитация. Съвсем показателна е и позицията на лайкващите я... Тук всъщност никой не чете себе си и другите внимателно - всеки си кара като за моабет. И продължава маскарада че нещо си било "наука". Конкретно - само по някои фрагменти: Дедите ни не са бягали от лъва заради 'опит', а заради рефлекси. И преди да го имало "опита", малкото гну има рефлекси за да бяга от хищника. Информацията е налице и без каквато и да е осъзнатост и последната въобще няма никакво отношение към нея. Осъзнаването се поражда от нарастване на организацията в боравенето с информация. Нарастването на организираността в мозъка (хардуера) подава възможност за кръстосани връзки между дяловете, процесите, веригите, сигналите. Всяко усложняване - и на материална структура, и на информационно обработваща - е придружено със затваряне на кръстосани връзки, служещи като фийдбек. Това е основата на всяко отражение. Едно просто отражение - е еднопосочно. точно такова е и масовото мислене. Плоско и еднопосочно (причина следствие). Когато обаче се схване че е налице обратна връзка между следствието и причината... тогава отпада "еднопосочието". Но се усложнява в представната отражателна схема на субекта. И ако - и горилата свиква с идеята да се оглежда в огледало и да не реагира, като на физически дразнител, то когато се поставят "две огледала" пред нея и зад нея - се наслагват сложни отражения, които и за толкова много представители ХОМО, биха са силно объркващи. За мен е учудващо че предложих толкова прости начални обяснения на идеята за "ИНФОРМАЦИЯ' в специална тема, налице са толкова "прегледи" , а все едно че... минало и заминало. Продължават да се спрягат нелепици по отношение на "ИНФОРМАЦИЯ". Вижда се също че пенсионирания физик, е силен само и единствено сред обясненията си в собствената си "теория на всичкото". Ако излезе отвъд нея - се пропада до пълна посредственост - какъвто пример се вижда тук. Фотони... полета - чудесно, щото сред философията никой не вдява нищичко по тия. Но катастрофата започва когато се излезе от полетата и фотоните, гънките и невроните... А пенсионирания физик се оказва че нищо не разбира от информатика и поне за нейните основи - просто годинките си казват думата с умората, с търсенето на удобството сред собствената нагласена територия на "личната теория на всичкото"... защо да се учиш, четеш си главно и само онова, което си с идеята че... вече си обяснил, вече ти е ясно. Другото - плява и вятър... Разбира се - класиката сред философията няма никаква идея за ОТРАЖАТЕЛНИЯ ЛЕЪР в психичното. Тя си е останала на нивото на дуалното разглеждане, със сериозни пропуски в същностната част. И класиците сред форума - наследяват слабостите, по един напълно естествен начин като всеки последовател, който му е нужно просто да 'ползва' каквото си е докопал, за да си подреди неговата лична картинка. Тук са налице и хора които дори лична картинка не са подреждали, а направо мързеливешката си копират наготово наредените конвенционални картинки. Пък и да - защо да се мъчат, квото копират им е достатъчно. Това е и целта - да ползваш, щом ти върши работа. Съвсем простия разбор на казуса ИДЕАЛНО и МАТЕРИАЛНО подава нелепост. Това е един от най-показателните примери за липсата на адекватност на философията спрямо живота. Може би за някаква част от развитието на човешкото колективно мислене, да е било важно, но само и единствено като преходност и етап. А се вижда че толкова "последователи' не са мръднали те самите от "етапа". Субекта, който съждава, го реализира чрез система от натрупани информационни сигнални отражения. Мозъкът първо се развива до степен да се подготви да борави с абстракции и символи. Те имат свой аналог като "невронни сигнали". Натрупването довежда до усложняване и от първични символи като отражения "стол, маса, враг, приятел, родител..." се стига до по-сложни символни операции. Не е възможен какъвто и да е казус от абстрактно естество, ако не е ИДЕАЛНИЯ ОТРАЖАТЕЛ, наречен СУБЕКТ. Системата от отражение определя цялото му битие, личния му образ за себе си... Казус като кое е ИДЕАЛНО е нелеп, защото той съществува само и единствено заради отражателните свойства на психичния свят на субекта. Всичко в това отражение е организирано чрез ИДЕАЛНА СИСТЕМА от символи - кодиране и декодиране. Точно както е в която и да е изчислителна система - защото ние, хората създаваме ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ именно както си представяме че е организирано в "мозъка ни". И ако нещо е било в първоначалните представи, то само за почти 4 десетилетия, идеята за организацията се е променила и силно се е развила и това е въплътено в "днешното ниво" на изчислителните системи, които вече са с добавени обратни връзки (взети от идеята за "сетивата" ) Фидбека - на ниво хардуер, на ниво - софтуер... Тази система от дълбоки и разностранни обратни връзки в информационната обработка, на определено ниво на натрупване и усложняване се проявява като... абстрактното много широко, сборно понятие СЪЗНАНИЕ. Всичко това е нещо като бял шум за невдяващите, които тук се натискат да показват колко много знаят, само защото са чели и запомнили - каквото им е трябвало. Обяснителната им картина на живота, света и тях самите, не стига че е приета наготово, но е със сериозни пропуски и всеки път, когато опитат да ги изразят със собствени думи тия пропуски и недомислия се открояват доста контрастно. Но не - реагират си защитно... и след това - все едно че... нищо не е станало и пак си пишат същото. И пак е недомислие, защото как да напишеш нещо, което никога не се е налагало лично и независимо ти самия да го осмисляш... Отгоре на всичкото - защо да ти е да го правиш, като нагласеното и репликациите изглеждат достатъчно за ползване.

Не, няма да възникне. И - ще възникне за този, за когото "в началото' винаги е нужно да има "НЯКОЙ, НЕЩО", което да определи... Проблемът с идеално и материално е само и единствено поради конвенс - защото субект, с идеално отражение, съждава в отразяването си и му е нужно да "разделя" и критерира. Идеалния - разделя поне на "две" - за да дефинира. Именно и само заради "Идеалния' въниква и универсалната конвенция за "идеален първопричинен образ", наречен бог. На материята не й е нужно нищо идеално. Нито материята ще й се наложи да дели кое какво е. Но съждителя разполага само с идеално отражение. От друга страна - той самия отразява, но чрез взаимодействие в реален контекст. Той самия е посредника - между идеалното и материалното. Дуалното разделяне е най-елементарната форма в съжденията. Това е най-ниското стъпало и ми е още трудно да приема че субекти които са с претенции за разбиране, си остават на това ниво на отражение и решават че "това е вселената', само защото те дотолкова са стигнали. А вселената е една и съща - Отразителя в зависимост от нивотом широтата, дълбочината и качествата си ( и задължително на натрупването им) на отражение определя "кое какво е за него". Но когато се приеме конвенционално кое какво е "за тях, групата' взаимното отражение определя че сякаш "така е по принцип', а не че е просто "така - според конвенса".

Без завоалирания - при рамус въпросите за любовта са изключени. Нито към себе си, нито към други. Така и не познах що е това любов, влюбеност, жена и секс не знам какво са, останах си девствен, ще си умра сам и самотен, нещастен, глупав и невеж... Но всички тия неща са 'под мен' Разбира се - тия не знам за кой "рамус" се отнасят - защото "ние" сме много и гледаме да не се караме, че става страшно и после няколко от 'нас' не си говорят дълго време, а другите са в стачка... Айде - махнах воалите да се види "на голо" сичко. Дано някой да е (за)доволен и аз да направя едно полезно дело в тоя си живот... (поне да си заслужа айряна... И си искам поничките, ПЪК!!!)

това още не е доказано - излизах доста, а и някои бури ме хванаха в планината, дори и на открито... Гръмотевици много пъти ме трещяха, докато положението с мълниите... това вече е спорният момент, в който силно се размислих. А и по този начин стават ясни някои проблеми на рамус... колко нещастен съм самотен, в липса на комуникативни способности, тежки форми на някои ментални, характерови и психични отклонения. В тази ви идея ми подавате сериозна база и посока за размисъл - какви ще са причините за моите житейски нещастия.

Троснат .. уупс. Трогнат съм!!! Голяяяямо сърце, и грижовно. Благодаря, (мамче)! ( Искам си и поничките, ПЪК! ) (малии, колко грешки станаха - станах засмях на форума пак. Поне хубаво че смях докарвам на едни, защото на други им докарвам изпраж... упс, упражнения в диагнози)

Това не е критика. Още не сте способна да различите личния си прочит от написаното извън него. А личният прочит - се криви от раздразнението ви, което формира отношение. Поне не го криете и завоалирате, както някои други. В "поправките" сте допуснали и вие грешки - в първото изречение не сте забелязали несъответствието в моето написано. В другите изречения има доста спорни моменти - относно доколко, дали и как "би трябвало" да е пунктуацията... В общи линии - грешки има. В общ смисъл - аз съм прост среднист, при това завършил с нисък бал. Освен специалните предмети другото не ме интересуваше особено. А в горният случай, с тия декларации за образования, специалности, самопредставянето с раздувка - там с какъв бал е и за какво образование става въпрос? А смисловите несъответствия, повторения и накъсаност - контрастират още повече... В това няма никаква критика от моя страна, просто докато чета правя разбор - в няколко плана, чрез различни аналитични техники. Не граматиката и пунктуацията са основното. Смисловите конструкции и излагането на мисълта, подбора на форма, на понятия и последователността - са доста важен знак за някои особености, овладени или липсващи умения. В комбинации - са податки към общото когнитивно ниво, колкото и да са условни изводите... ================ Между другото - още си чакам поничките и айряна. Специално от вас очаквам - защото според думите ви преди, вие сте в ролята да определяте какво да се "раздава" във форума. Бъдете благодетелна и се смилете, покажете че освен критични шпаги имате и голямо сърце, много любов, съчувствие...

добре де, очевидно сценката не е приключила. Излейте всичко, да ви олекне, може би ще се почувствате по-добре... Казвате, значи... Уау - той би "казал"! Скица! ? Много проницателно, оригинално... каква дедукция, какъв замах... - като за истински "професионалист". Все повече професионалистите в темата капят като круши - от дърво, дето е високо до небето. Като капнат... и трясък. Но браво, все пак респект на "истинските професионалисти". Не че нещо - но те така се самонаричат. Казачок малко, някакви салта, смешна шапка имате ли, грим и изкуствен нос??? - то и така е весело, но поне да се запълни с нещо мизансцена. И да - "като се поосвободите и да имате повече време за форуми"... направо ще се скъсате да обменяте теми, допълвания, коригирания - тя материята е безкрайна, и без насока можете - та вие сте с такава космическа самозаявка - специалист, експерт... Нещо късогледството се позасили и пак не се появи същинското професионално разяснение по отношение на психонауките и четирите нарицателни думички, за които вече споменахте и предложих да поясните - вече 2 пъти (това е третия)... Публиката цялата е затаила дъх от загадката и драмата на "говорителя", който ще разкрие голямата бомба от "четири думички и науките" в които Холмс е "професионалист", щото е научил диагнози, понятия, обяснения - до едно гениални, като него самия. Не крия че от време на време е весело... палячовците са сякаш безкрай. Но най-веселите от тях са, когато са с костюми на психолози, невролози, психотерапевти и психиатри... =========== В текста по-горе дали някой му прави впечатление огромния набор от правописни грешки и пунктуация? В първия "дял" - са налице и грешки в изказа и изписването - откъм подчинени изречения, накъсана мисъл със започнато и недовършени смислови конструкции, или пък някакъв завършек, но "без началото". И не - не са случайни - налице са моделни повторения, и в двата му коментара . Интересно - как се съотнасят тия особености, спрямо "декларацията за 'голям професионалист''? Други 'професионалисти' имат ли идея, дали въобще някой забеляза особеностите на писменото слово и податките към "профила"... Ако "не" - баси "професионализма" дето се лее тук.

и какво като има едно или друго обяснение? Ще се спретнат и обяснения защо заека тича колкото костенурката. както и - идеалистично обяснение за психичните процеси. Или пък идеалистично обяснение за материалните процеси, или материални обяснения за идеалното... Та - какво като има обяснение? Това малко като логическия трик - със "затвореното вътре в себе си"... Какви ли не стъкмистики са правени за да изглежда нещо си като обяснение... И после - да се приеме като такова.

Аха - проверявате ги... Брей!!! А студенската книжка да дам ли... или на есен поправка? Скица!!! Вие очевидно имате проблем с изтрещяването, а пропуснахте да си сложите диагнозата. А толкова ви се иска да ги умеете - "диагнозите"... Уви! Да ви припомня че преди това се провалихте в "другия изпит", колкото и да опитахте умело да го прескочите - точно болда: ======== Чудесно е иначе че дори сте се потрудили да намерите превода на думичката рамус, от латински. Но ника ми е съставен до тази дума, на базата на съвсем други словесни и буквени игри. Много по-късно, от други пишещи във виртуала, разбрах че тя имала и това значение. Между другото - на латински имала и други значения - особено в разговорния език, контекстуални и други обкръжения, поезия... , както и други значения - в други, по-стари езици... А също така думичката РАМУС е била и име на съвсем реален "носител", станал известен в Сорбоната, преди няколко века. Между другото едно неважно, но любопитно съвпадение - със същия имаме и обща зодия... И... някои други незначителни, но любопитни съвпадения. Доколкото прочетох за него - разликите ни са много повече... Вероятно от същия е избрано името на верига от лабораториите за анализ "РАМУС". Та - вие не сте ми интересен с нищо. Дори не бих се трогнал да се занимавал с "бро"-тата. Играйте си, не пречите с нищо, най-малко на мен. И по-големи глупости, провокации и опити за закачки съм чел... Дори не сте оригинален, а отново характерната плява, изпъстрена (заради силния уклон към мъжкарско пъчене), с термини... съвсем некадърни и неуместни, байдъуей. Но пък сте дали доста от себе си за да прилича на... нещо си. Няколкото форумни ... "професионалиста" можете да си ги премерите по отношение на "диагнозите на рамус". Това меко казано е позор за сериозните науки с които се кичите да сте им говорители, но... на кого му пука, след като става въпрос за лични изживявания, сред театъра пред огледалата. Така че - на скорост се настанявате в характерния цирк игран от няколко негови клоуни, сред темите. Адмирации, за което. Успех , по тази посока... !!! ======= п.с Някои особености в речта, стила, похватите, изказа, в когнитивен и прагматичен план, подават възможност за аналогия с друг форумен образ, от друг форум. От друга страна - това дори не струва като догадка. Обикновено импулси, които определят изригвания като горните, са си съвсем матрични по природа.

Разбира се. Веселата част е - "Любопитния за нещо друго" отвъд "канона на непогрешимост на философията' - канон, според който изключва каквото и да е "друго" (демек философията също като в напълно измислената логическа игра "затворена сама в себе си". Тя, разбира се, че е непогрешима, защото така става несъотносима към каквото и което и да е. Следователно - е безгрешна, безкрайна, абсолютна... ) Веселото започва в момента когато някой започне личната си игра на непогрешимост и "липса на какъвто и да личен момент", като 'говорител на философията'... Иначе излиза че "посочвате" - но кое точно, след като "вас ви няма" вие цялата се превръщате във 'философията' и последната придобива форма, израз и проявление, глас и текст на екрана - философията става напълно обективен образ чрез Изразителителя/ите си... А иначе - философията е просто система от теоретични размишления - как така стана че й "потрябваха" говорители, защитници, пояснители, спасители... Как стана "непогрешима", от какво точно и от кого "защитават"... Ей такива "весели неща" минават през моите очи... И не само в тази тема, а просто за пореден път.

разбира се - срещу обещание за изживяване на гъдела... Пък - всичко е на ужким, и на игра.

и да се забележи - най-много до ада да се стигне. Или да ви низвергнат до "невеж и неграмотен". Но няма да го направят - сега е времето за "флирт"... Все пак гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи.

недейте... Излиза, че нямате право на "своя теза". Платон и Кант вече са ви я оборили и излиза че се налага да ги извикате от оня свят, да са поспорите с тях.

Ами, Дора, колегата точно това прави. Но вие ужасно държите да му управлявате любопитството. Понеже вярвате в "правилната посока". И в "правилния свят", а той не е вярващ. Наистина ли не виждате че е налице рязък дисонанс и не е налице каквато и да е форма на диалогичност... Значи си отваря тема, води си я по неговия си начин, задава главно въпроси, на себе си. Опитва да намери рефлексия през съжденията на други - но трима други решават че никой няма право на съждения, докато не прочете и изучи александрийската библиотека, и то не какво да е - а от времето на Аменхотеп, до средата на 19 век. Нито по-рано, нито по-късно. Но не само това - нужен е точно определен прочит, канонично предопределен чрез конвенция... И не само - а и същите няколко човека натрапливо желаят да изживеят ролята си на "библиотекари" - пазители и спасители на "знанието". Всъщност същите няколко човека не ги интересува с нищо автора на темата, нито самата тема. Тях ги интересуват единствено личните им потребности от представяне и утвърждения на убежденията им. Под маската на "социални мисии"... Да напомня - кариерата на преподаватели и ментори , е приключила отдавна. Не се намирате в академични аули, нито сте на симпозиум.

пак клозетни миризми се появиха... Може би и памперса не помага... Мъка.

"Костенурката също настига заека" колкото и бързо да бяга той. Игрите с предпоставките и подредбата на условията и контекста може да докара логически извод за каквото и да е. Все пак никоя костенурка не се движи колкото заек. Така, че това не е философия, а логически игри. Ако са материални "аргументите", бихте ли посочили колко им е масата, спина, импулса, с какво взаимодействат, как се разпадат. или пък - са с вълнов характер - там влизат в сила други "изисквания" и условия... В това е проблема на логиката - че тя е само помощно средство, при определени условия. Иначе - се стига до абсурди като това.. в статията ИНФОРМАЦИЯ - се потрудих да намеря материал, касаещ основни базови понятия и съставянето с тях на условна опорна координатна система за описание на ИНФОРМАЦИЯ. И да се схване - че единна дефиниция на понятия с висока степен на абстрактност, не е възможна. Това че физиката борави с "информация" - е само един от аспектите на понятието. Вече се спомена по-горе в темата че се подвежда заради еднаквостта на думичките и това е проблем на всяко от висшите абстрактни понятия. Един дял в науката разглежда по спрямо себе си аспект от общата абстракция. Огражда го, дефинира го - за да го ползва в схемите си на обяснения. Но това не е "цялото значение на понятието". Именно това е проблема и достатъчно навсякъде по темите са опитите да се огради с фрагментни дефиниции дадено понятие и после да се работи с него. И се забравя за условността. През цялото време е налице психичен насъзнателен уклон към "застопоряване' и съпротива срещу условността и неопределеността. Непрекъснато всеки един тук попада в тънката несъзнавана клопка на "категоричността" в търсене на "истината" - като крайна, окончателна, като известна, ясна... Всеки момент се вкарва някаква условност и относителност - като зададеност и предпоставки, после се развиват и се забравя за условността. Само разбиращите хора съумяват да овладяват непрекъснатия уклон към "крайност, категоричност и заключителност". Именно чрез тях се реализира прогреса - защото всеки казус се затваря чрез "отговор" само и само той да приключи като "неизвестно". А когато се реализира "фрагментно описание - фрагментен отговор, но това не е крайния отговор..." - това е рецепта за непрекъснато поддържане на отвореност. Крайния отговор - затваря казусите. Оставянето им с условни отговори - ги оставя отворени за развитие, защото неопределеността не е възможно да се преодолее. През цялото време се прави тук, в разделите, във форума и извън форума, и извън виртуала - защото сме човешки същества, които ползват познанието да извлекат максималното в опита си да се определят и така ситуират... И така - да намалят неопределеността (дори и да изиграят на изключването й - сякаш не съществува). Именно това е и другия прийом спрямо неопределеността - просто се включва в цялата система от обяснения и описания - като неотменна. Това усложнява която и да е концепция, разбира се. Но пък - и много сложни концепции не са проблем за Вникващите ги. Примери - колкото искаш

не казвам това. Други неща пиша - и не че са "ваш проблем", а че се определят от психичните ви особености. И че личния момент е непрекъснат и постоянен, сред всеки коментар. Просто за вас "няма такова нещо". Излишно е да се повтаряме - който каквото прочел, разбрал, видял, реагирал - това е. За мен в един сериозен разговор, повторението е индикация че той не се провежда ( с много малко изключение, но то е част от проявеното усилие на двете страна за вникване). Надявам се че не се обиждате, защото наистина няма никаква форма на негативизъм изразен чрез лично отношение. Да, може би съм твърде директен, невъзпитан, груб ... всичко може да е. Все пак заявката на всеки тук е "висока летва", и това определя да не се налага да е като в детската градина. Поне така е според мен. Когато някой се е заел с изясняване на мирозданието някак е несериозно през цялото време да му се плаче, мени настроения, да реагира емоционално и защитно... Това ясно показва че субект с такива прояви е още твърде неукрепнал за да има претенции и ползва само готови шаблони, с които имитира и играе сериозност. От друга страна - има твърде много хора които нямат избор в това. Но нищо не пречи просто да не си слагат високите летви... или поне да не играят на имитациите на летене. Но за тях и това е част от нерешените психо-емоционални отпечатъци и дисонанси. И дори и така - като си ги решат - тогава да вдигат летвите... Както и да е... Има налице ясна заявка за разлика в позициите ни. Тази разлика е заради това, което сме и тя е по същество. Тя е много по-сериозна от това, което допускате. Но така е само в моите очи, а аз имам нахалството да допускам че греша, защото това е най-естественото нещо в живота ми... И най-полезното... Странно заключение. Вие сравнявате проявленията на информацията, и то по условни критерии. За боравенето с информация се използват нейни свойства - скорост на предаване, количествени и качествени особености (като плътност) - но това не е до същността на понятието, което няма как да е материално. Това е и парадокса - нематериалните фактори пораждат и определят материални проявления. Някак си е налице "посредник", в който нематериалното се трансформира в материално проявление. Това е изключителния феномен между нематериалното и материалното - те са в непрекъснато взаимодействие и взаимопораждане, всеки миг... Обаче за да се "разбере това' е нужен един "трети елемент"... Между другото - това е така при всеки компютър. На основата на едни съвсем материални "железа" (хардуер) се задейства сложна дефинирана система от инструкции които управляват неговата работа. Едно и също желязо - изпълнява различно написани инструкции - и то ще ги изпълнява, като поражда чрез това различни резултати. Различни инструкции - различна работа. А материалната основа - една и съща. Ако системата от инструкции (софтуер) се оптимизира - се оптимизира крайният резултат. Понякога резултата отново е информационен, понякога на базата на инструкциите и тяхната организация - възникват съвсем материални резултати - както е в все по-сложните РОБОТИ, придобиващи уменията да имат обратна връзка със софтуера си. Сега ги проектират да имат възможност и за самостоятелна подмяна, допълване и усъвършенстване на "желязото си"... И всичко това - само защото възниква фийдбек между резултата и инструкциите и отварянето на възможност да залегне в самите инструкции да се самоусъвършенстват на базата на "опит" - точно както става през целия човешки живот... битовете и байтовете в която и да е изчислителна машина НЕ СА ИНФОРМАЦИЯТА, те са проява на информацията. - става въпрос за най-абстрактния смисъл на понятието. защото твърде много неразбиращи хора употребяват проявлението и производните като нарицателни за най-общата абстракция. По същия начин е и с понятието СЪЗНАНИЕ, ВРЕМЕ, БЕЗКРАЙНОСТ, УМ, РАЗУМ, ЗНАНИЕ, ПОЗНАНИЕ - това са абстрактни понятия възникващи от човешкия начин да си обясним, опишем да наречем, подредим - в нуждата си да изясним и контролираме, получим усещането за сигурност. Невъзможността един философ да се обърне към съвремието му отрязва възможността да докосне развитието. Защото пробивите в разбирането на нас самите - на съзнанието, на ума, на взаимодействието на всеки човек , на формирането му... най-добре започват да се отварят за разглеждане именно през лабораторията на Изчислителната техника. Нейната изначална идея - е именно чрез нея да се симулира онова, което ние си представяме относно това, как сме устроени именно в "информационната компонента"... А не в неврона, не в "историята на философската мисъл"

Остава и да чакате дядо Коледа ... по Коледа! Добре че не гледам футбол, а само играя! (От друга страна - отново полъхна клозетната миризма от изхождащия се и в тия моменти ми се приисква да съм именно на игрището сред играещите, а не да надушвам поредните изцепки на цанещия се за говорител)... Та тия изисквания какви "чудеса " да са - това биха били кошмари за огромната маса хора. Шегите, ок. Но казусите през моите очи се оказаха изключително сложни. Именно - без да съм философ и без да съм чел Платон или Витгенщайн, бихте ли били съгласен да изведа някои от тях, каквито съм ги разглеждал през моите очи, през моята призма. Местните класици ще ме линчуват, осмиват и иронизират... но не ме интересува с нищо. И поне ясно посочвам че става въпрос за задължителното влияние на моята лична призма. като все пак съм взел и мерки тия влияния да ги минимализирам... Което хич не се оказа лесна и проста работа. А се чудя - за колко много хора личният им момент въобще не съществува. Няма личен момент - няма проблем. Има го - и почват проблемите. Прави са хората да го неглижират сякаш не съществува. А нямат нито едно съждение в което да не се намесва именно личното пречупване, отношение, убеждения... И като им го показвам, че си го пишат сами - и се почват изтрещяванията... Години наред съм изследвал как става, какви са механизмите, как се получава, как протича, кога протича, на какво се основава, какво е значението му... Толкова огромна маса хора им е достатъчно нещо да го прочетат и запомнят... и - воалааа - те го знаят. А се оказа че за мен това е крайно недостатъчно... Както и да е - ако кажете че би ви било интересно с нещо - ще споделя някои фрагменти от... тия казуси, през изминатия ми опит и път през тях - за идеалното и реалното - без каквито и да са идоли и без каквато и да е нужда от бог - така без никакъв проблем спазвам и двете ви условия...