ramus

Ние, хората ще се наложи да приемем машините сред живота ни. Ние, самите хора - бихме имали полза от това. Опитваме се да 'възпитаваме' новите си "човешки производни" и повечето се страхуваме от това че "нашите нови деца" ще пораснат и ще ни надраснат... защото те нямат много от нашите природни и психични ограничения. Но ние, самите хора, се опитваме да се справим с тия 'ограничения' и това е един от начините. Роботите и машините... са само част от опита ни да надмогнем някои граници - наши граници... Това че се налага да се ориентираме сред все повече дилеми в изборите си на поведение, е защото информацията сред живота непрекъснато се натрупва и наслагва. Простичките казуси, с простички решения, вече не съществуват и само ги тътрим по инерция, особено хората които все по-трудно се адаптират към непрекъснатото усложняване.

ние, хората сме по същия начин... "програмирани". Културите задават "морала", като задават 'ценностите и йерархиите от тях' с цел да регламентират и така определят и формират колективния живот. Без някаква конструкция и "клетка" (опаковка), сред особеностите на самите потребности и потребители, груповия живот не би бил възможен. Преди да се захващаме с "машините" и ИИ нека първо се огледаме ние, самите. Това е и смисъла на темата, поне според мен. Ние, пишещите и четящите тук няма да променим с нищо решенията на един или друг, нито посоката на развитието. Но поне полезността може да се реализира на личния ни фронт. Разбира се - на когото му стиска, че то не е много лесна работа - както се разбира по практиката. А колкото до машините и роботите - след като тяхното бъдеще все повече ще е "сред хората' е естествено да опитваме да ги "научим" на собствените си "правила"...

Разбира се. Не споря по никой въпрос, още повече че съм съгласен с тезата ви и идеята ми е само да я допълня по начина и аспекти, по които я отразявам аз самият. Исках само да кажа че... "многото вероятности", дават възможност на личните пристрастия и убеждения да се наслагват и също маскират зад "научния метод". Защото все пак нуждата поражда търсене на полза - сред всичко. И научното поле - също става и поле за тия "търсения". Труженикът на науката също е човек - с всички човешки нещица и потребности. И изкушения - да създава и привижда миражите си. А идеологиите продължават да шестват сред човешкия ни свят с пълна сила, сред всичко и всички, сред целия социум. Именно - заради инерциите и ползата от тях. Напълно естествено е и "ученият" да се изкуши и той от "науката" и да я привиди като поле за лични ползи. И не само че не негативизирам или осъждам това - смятам го за част от живота - неизменна част, неизбежна част... Дори и не е проблем - самото привиждане на миража, на нуждата от "истина" и нуждата от убеждение, служещо при сложна житейска ситуация за потребната котва. Но вкопчването на Нуждаещият се - го кара да търси утвърждение - че е обективно, че го привижда като истинско, че "го виждат всички" (като него). Не може да се спре това - то е просто част от нас, хората. Част от "истината" е и "заблудата"... Миража е нещо спасително - за гладния и жадния и умиращия... и поне с илюзията за истина, сред свят на тотална неопределеност, е разбираем и естествен.

Тук става въпрос за 'друг тип морал' - основан на най-базовите ценности за човешките социални същества - това е запазването на "живота" от гледна точка на вида, през социалната негова призма. Касае се за взимане на решения за действие, основани на избор между различни "варианти". Изборът се основава на йерархията на ценности и динамичните изменения в нея, спрямо ситуационните конкретни условия. Взимат се предвид и възможните разновидности... Газенето - "по-горе" - е заради "конкретиката на примера" - защото се съотнася до обучението и залагането на алгоритмите за ИИ - сред самоуправляващите се автомобили. Както се вижда от горното - не е само въпрос до "логика"... А вашите въпроси, чрез които вие изразявате прочита и призмата през която интерпретирате, са малко в друга посока от тази за която е примера по-горе. (разбира се - през моята призма на "виждане" )

всичко изброено са похвати от днешното НЛП, разработени са още преди хилядолетия, чрез емпирични натрупвания от наблюдения и усет за "нужното" на съответния таргет. В днешно време се ползват за какво ли не, на всички нива в социалния живот - от рекламата, до политиката... Всяка пропаганда на идеология също ползва подобни прийоми, не защото всяка идеология е "лоша" и неистинна, а защото твърде много хора предпочитат именно такъв канал за описание на живота, и толкова многото страни на битието. Това им носи ползи - и в личен, и в групов план. Искам да напомня също и че доста хора и в науката ползват подобни похвати, защото сред народа науката има стойност именно на идеология. И сред самите труженици на науката твърде много са хората за които науката също е идеология и я ползват като такава за живота като се подпират на нейните устои, като на свои такива. Примерите - конкретно, дори сред този форум са твърде много... И, според мен, с доста голяма вероятност да са и сред тази тема.

Работа с емоциите, е в сферата на емоционалната интелигентност. Нужна е преди всичко работа по опознаването на емоциите, тяхната динамика, смисъл, задача и предназначение. емоциите имат сравнително проста схема, но огромните им наслагвания подават много сложна резултатна картина всеки миг. От друга страна - наблюденията на тяхното проявление - може да даде една основна опорна схема, достатъчна за начална работа. Дори елементарните наблюдения подават ясно заключението че изтласкването на емоциите е част от защитната реакция към тях, но никога това не решава какъвто и да е проблем. не е нужно да се научи това от ЮНГ. Въпроса въобще за изтласкването, както и за сянката, маската - не са понятия, които ЮНГ или Фройд са измислили. Те са налични с други термини далеч преди тях, в едни или други концептуални описателни системи за динамиката на психичните процеси. Емоциите по своята си роля и значение - не са призвани да носят проблеми - по-скоро обратното. Но усложняването на реагирането от сложните атавистични наслагвания подават възможност емоционалните реакции да имат противоречив, дори конфликтен характер едни спрямо други. Пораждането на конфликт между сигнали в психичните процеси - атавистичните дялове "разпознават" като аналогия за "заплаха от нарушаване на цялостта" (на организма, примерно). Оттам - твърде много описват вътрешните си конфликти като "болка", дори "СТРАДАНИЕ", при положение че това се поражда само и единствено вътре в самите тях. защо пиша това - като подложка - защото ЗАВИСТТА не е негативна емоция. Дали, какво и защо била "грях" - е доста спорен въпрос и не ми се навлиза в него. ЗАВИЖДАНЕТО е цялостен сложен процес. той включва и компенсации на дефицити, привидени като "налични в другите". "защо той има, а аз не..." бележи само проявата на комплекса от процеси. Емоциите с които той е придружен - не са задължително негативни. Негативни могат да станат при абнормено раздуване, фиксиране или дори мания, но вече като част от други Е-комплекси... Именно тогава завиждането се превръща в проблем. Като продължение на това - нуждата да се търсят терапии главно в Е-сферите на битието - не ги прави значими. Също така - за съжаление именно в същата Е-сфера са и симптоматиките, и по тях се мерят и "резултатите" от терапията... А това е твърде далеч от същинското "вникване", което за мен бележи същината на "погледа към психичното"... Особено - МОЕТО ПСИХИЧНО, което за мен е основната територия сред която реализирам нещото, наречено от самия мен БИТИЕ. Чрез рационални подходи не е никакъв проблем да се започне извеждане на емоционалните механизми сред всяка психична система, от първо лице ед. число. Ползването на страничен поглед, на съпоставки, литература, изследвания - е част от рационалния подход и отношение, които не залагат само на една линия на "движение", поради съвсем прости ограничения, които да служат за фрагментарни и подвеждащи изводи и заключения.

други имат проблеми с четенето, а и с писането на статии, с превода на тия статии и с подходящата медия, която да го цитира. ето защо: загатнах с въпросително изречение - КОЯ ТОЧНО КОМПАНИЯ НА МЪСК? и че въпросната статия, или нейния превод, и нейния цитиращ - не са наясно С КОЯ КОМПАНИЯ НА МЪСК се отнася въпросните "машинации" на някого си. Компаниите на МЪСК са множество и са цял конгломерат. Досега на атака бяха подложени именно ТЕСЛА МОТОРС, която се занимаваше с производството на електромобили. Сега вече, с разширените продажби на масовия МОДЕЛ 3, за първи път компанията най-после излезна на печалба. Вече в темата за "МЪСК", имаше линкове по това че "компанията ТЕСЛА МОТОРС" излиза за първи път на печалба. И това не са машинации на някого си, а е факт от следенето на борсите и информациите, които там компаниите подават информация за състоянието си.

Коя компания? ТЕСЛА са много компании - една от тях се занимава с производство на електромобили и вече се сдоби с печалба - заради продажбите и заявките на най-евтиния МОДЕЛ 3. Имаше вече линкове по това и не е мнение на някой си "експерт", а е факт. Като се прочетат останалите заглавия на вест-ника БЛИЦ и се има предвид кой стои зад "медията" - става ясно какви са "информациите" й, и каква им е целта. Както и става ясно за нейният таргет.

Нищо не разбрах от тия думи, колега. Какъв рамус сред Уики, какъв Юнг... Линка ви е от изворите.ком. Авторката на 'сборката' е събирачка на цитати, от Самоков, която и досега пише есета сред нета с ник "сънфлауър", и я познавах лично отпреди. В изворите тя играеше оригиналната роля на "антирамус", толкова характерна сега за един два други ника и в този форум. И да - няма нищо ново под слънцето. Не случайно там ги събрах дори в една тема, да се четат лесно и да се нахъсват едни от други. Щото имаха си нужда. Сега, онова, което се чете тук... ми е толкова повторително че... пълна скука. Отгоре на всичкото - повторително в множество елементи във възприятието и отражението. Тогава си поиграх с тия аналогии, за да съставя условна схема на обобщен профил "антирамус', но го изоставих поради безсмислието на начинанието.

а написаното са мои лични заключения. И касаят мен самия. А не с кого и какво съм съгласен. Ако задаваше въпрос - дали прочете "отговорите", вместо да бързаш с готовите интерпретации, съгласяванията или отричанията?

и едното и другото - са само инструменти. Нито едното, нито другото са нещо сами по себе си. Дали вредят или помагат... според какво? Оцеляването - за кого и според какво е висша цел, за да се мери по него "вредата или помагането". А ако не се мери по него - по какво би се мерило? От какво точно оцеляват "психически" изживяващите че са застрашени?.

вие само играете на въпрос, но всъщност държите да изкажете мнението си. ОК - изказахте го. Написах достатъчно - вие прескачате и си подбирате какво да четете, реагирате с "не е вярно". Защо въобще играете на играта на задаване на въпрос, след като това е трик с който да покажете достатъчно убежденията си в "правилният отговор". Не ме интересува въобще дали и как ще се оправя дадена група от хора. Те си намират начини без значение дали пиша или не пиша нещо си. Нямам никакво значение за групите хора, както и съм без значение какво ми е мнението по едно или друго. Дали писането ми на едно или друго разклащало вярата им и им създавали дразнене и дисонанси - като я разклаща да обособят себе си като РЕЛИГИОЗНИ СУБЕКТИ и да живеят с вярата помежду си. Проблемът не е с кой с какво живее, а резкият контраст между самозаявеното и проявеното. От друга страна - нямам отношение към мнение на хора от една или друга колективна група, основани на митологични конструкти и вярваща в тях, като основа за идента и принадлежността си. Особено пък тяхно мнение към мен самият. никъде в правилата за участие тук няма точки, които да задължават всеки да пише само онова, което било в съзвучие с другите, само онова, което бива харесвано и одобрявано според определен конвенс. Конвенса го изучавам и ползвам, но това не означава че е граница на света ми. Мога да го ползвам, мога и да не го ползвам. Но със сигурност нямам идент основан на него и това ми дава известна свобода да имам предвид конвенциите, но да не влияят на възприятието и отражението ми. Не съм се родил с това - то е плод на целенасочена практическа работа и е с експериментална цел. В тази посока не се интересувам от убеждаване при обмен с другите хора, нито е възможно някой да опитва триковете си да ме убеждава в неговите опорни постановки сред които той живее - нещо което той прави непрекъснато като рефлексия от отношенията в групата с която се идентифицира. никога не съм бил "против социалните договорки" - това са плиткоумни и елементарни повърхностни изводи и за пореден път тук се показва че се чете само онова, което предизвиква приятност и допълване на личния комфорт. Не съм будител, нито говорител на истини, нещата, които изразявам не са социално приспособими, те са характерни само за индивидуалисти и не ги пиша за да убеждавам някого. Подхождате към тях неадекватно и при това положение реагирате, вместо да разговаряте диалогово. Приоритетът ви е да утвърдите личните си схващания, а не да научите или да схванете нещо ново. А още по-малко - ако различното влиза директно с личните ви устои. Това че имам критично отношение към всичко в битието ми, въобще не означава че не го харесвам, нито че не го одобрявам, нито че съм против него... Непрекъснато ползвам колективните договорки и сам участвам в тях, и на тях си взаимодействам сред социалната ми дейност. Тук има хора които са с претенции че са рационални, но дори нямат сериозна идея какво въобще означава това. Тук има хора които никога не са имали критично рационално отношение и подходи към всичко в себе си, и всичко, което ги заобикаля. защо въобще същите хора се самонаричат "РАЦИОНАЛНИ"? КРИТИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА не означава за мен изява на лично отношение, харесване, пристрастие, допадане. Всъщност разглеждам най-критично именно онова, което харесвам, което ми допада, което ме кара да предпочитам, което ме кара да отбягвам, или дразни... Критичното разглеждане на целият възприемен и отражателен стрийм - е извор на осмисляне, генератор на вникване, на "разнищване" какво се случва вътре и около индивида, дори и какво точно е самия ИНДИВИД. какво прави, какво говори, какво мисли, как действа... тук детското възприятие за всичко "критично' като негативно и защитно реагиращо - е в царството си а е странно за хора които имат толкова написани претенции за себе си, а са още в неизраснати когнитивни етапи.

защо да не искате - според мен това ще е полезно, защото касае всички ни. И не е чак толкова сложно - няколко кликвания и няколко думички (дори може и без тях).

И това не може да се приеме за обективно "доказателство". По-горе вече писахме по това

и... защо винаги и непрекъснато някой се крие зад това че "трябва да се поддържа реда"? Има кое и какво да поддържа реда и мнението ми може да всякакво, касаещо реда, поддържането, и според кого и кое "трябвало". Никой не вярва в картинките - зад "вярата в тях" стои обикновената и естествена човешка алчност, и проекцията и мита относно "какво трябва да направя, за да съм доволен щастлив и пълноценен" и "това е начинът да ми се изпълнят всичките желания". Парите са само регламентирана социална договорка, играеща ролята на социален регулатор и "координатна система". Но не всичко в живота са парите. Нито вярата - най-малко в тях. Алчността е в основата на стремежа към "повече" и не се отнася, нито единствено се проявява само в стремежа към пари, нито във вярата в парите. Парите не са самоцел - на твърде много хора, нито 'вярват" в тях. Парите са средство - за власт, примерно. А за банката - парите са стока - тя ги продава и купува. И властта - също е проекция на алчността... и на някои типично човешки нещица...

Дора, макиавелианският ви подход е чудесен, според вас. Но е доста прозрачен. Не ги пускам тук защото "ми е нужно да ми вършат работа". В темата се вижда на много места че доста хора пускат тук цитати, като дори се позовават на тях, но без да се спазва принципът на точното цитиране. Едно от тия цитирания е визираният пример на колежката КАРЕС, с номера "както казва юнг..." и... летящи фрази... които обаче стават чудесно за подкрепа на съвсемн лична теза. Ето това е критиката и за това е всичко тук. И че за пореден път вие проявявате съвсем прозрачно пристрастие в темата като обръщате критичното си внимание към точно определени потребители, за сметка на съвсем безкритичното - към други. Ако е нужно да се чете само оригинала, защо тук в темата се предлагат интерпретации на "този оригинал"? Значи и нещо съвсем просто - достатъчни са линковете към всичките трудове на ЮНГ и... край. Като ще се чете само и единствено оригинал - както вие съветвате, но антрето на тази тема не е зададено по този начин. Нито сред форума някой отговаря на критериите които вие му задавате, според вашите си виждания и разбирания. Обаче не затова е подхваната тази тема и дебатирането по нея въобще не е по казусите на ЮНГ... КАкто и вие самата доста често не пишете за ЮНГ а коментирате действията на потребители, правите оценки на поведението им, от гледна точка на ваши си положения, давате предложения и казвате кое как, какво и според кое е нужно да "бъде". Примера е именно последните ви няколко коментара... Които нито са системни, нито са научни, нито съдържат обективно доказуеми тези. Но не пречи вие да ги пишете. А най-интересното от всичко е, че упорито и убедено настоявате, чрез ясно деклариране - че вие нямате пристрастия, че сте обективна, съгласията не ви интересуват, а има значение само научната стойност и значение на всичко, което правите. Обаче нищо от действията ви с думи - не показва подобно нещо... Нито едно от декларациите не се подкрепя с проявление - точно обратното е. Вероятно - и това не ви харесва, но вие чудесно показвате кое ви харесва и кое не. И не е нужно на всяка антитеза някой да пише "безкрайни" фермани от доказателства. Никъде не е било нужно такова изискване, освен при научни трудове и публикации, в специализирани издания и форуми. И никой там не се интересува на кого, кое и как му харесвало и как трябвало да бъде. И да - карате ме да повтарям тезите си - просто защото вие непрекъснато повтаряте вашите, с идеята че никой никога никъде не ги е чел.

И така - за критика на ЮНГ било нужно титаничното усилие да се подходило по системен начин, с пълно познаване на "фактологията" на неговите трудове... Обаче - за обратното е нужно просто да се цитира и позовава ЮНГ Обаче нещо друго - по-важно: А защо е нужно на някого да се "критикува ЮНГ" и интересно кой го прави? В темата никъде няма по същество критика на ЮНГ. Има критични бележки по някои от интерпретациите му в пишещите в темата. КАРЛ ГУСТАВ отдавна го няма, за да му бъде правена "критика". А и е смешно да се критикува даден субект за негова система от размишления... от гледна точка на друга система. От гледна точка на точните науки, например - цялото творчество на ЮНГ е напълно неприемливо. Както и по отношение на всяка философска концепция. Но никой не мери сериозно несъвместими една чрез друга форми на човешка дейност. Критика може да има всеки, по всичко. Дали е системно - това е също интерпретируем въпрос. Критиката не означава задължително че даден субект е несъгласен или съгласен - с критикуваното. Съгласието и съгласяването - са съвсем друга бира. Но явлението пристрастие, изразява когато се критикува нещо, само защото критикуващия е несъгласен с критикуваното и по този начин изразява отношението си. Искам да кажа ясно и съвсем директно - нямам никакви възражения относно размишленията и прозренията на ЮНГ. Ползвам много от тях, разработил съм други, за трети - са ми напълно далечни и не са практически приложими - за личната сми работа. В темата въобще не излизайте с номера да се криете зад концепцията на ЮНГ - критиките са именно към интерпретациите и отношението на феновете в темата. Игрите на - "ако имате някакви критики - критикувайте ЮНГ" ... или "прочетете трудовете му и тогава критикувайте, и то само ако е системно и с научни аргументи..." . Но самите трудове на ЮНГ не са научни, нито са научни аргументи. А всичките тия са доста наивни трикове за избягване на лична отговорност.

ако е за "летящи цитати от ЮНГ" това може да се намери навсякъде. Ето достатъчна порция - да се забележи внимателно "обективната наука", и доказуемите факти... ================================== Ето някои от неговите прозрения: "Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична." "Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива." "Махалото на ума се колебае между разум и глупост, не между добро и зло." "Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото." "Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители." "Дори и в най-щастливия живот не може да няма частица мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта." "Обратното на любовта не е омразата, а властта." "Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам." "Нормалният човек е идеална цел за неудачници - за всички онези, които се намират под общото ниво на приспособимост." "Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота." "Хората правят всичко възможно, без значение колко абсурдно, за да избегнат срещата с душата си." "В основата на причините за психичните заболявания стои нежеланието на човека да изпита заслужено страдание." "Аз не съм това, което ми се случва, аз съм това, което съм решил да стана." "Най-ужасяващото нещо би било да се приемете напълно." "Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла." "Хората съществуват като растенията - едни растат на светло, други - на сянка. Има много, на които е нужна сянка, а не светлина." =============

Вие опитвате макиавелиански подход. Толкова настойчиво, че по-горе написахте някои доста неудачни извеждания, които нито са научни, нито са обективни. Дори това последното, което написахте също нито е научно, нито е обективно. Но гледам че не ви пречи с нищо да пишете. И още нещо - по правилата на форума има кой да следи и да взима по тях решения. Има и точно такива правила - за отношението към решенията на админстратора - като основно лице.

по мое мнение - нито една от основните образи сред творчеството на ЮНГ не е изключително оригинална. като човек с интереси към окултни и мистични теории и обяснения, той просто извежда обяснителна система съставена с някои от елементите с тия теории, подходящо изведена на езика на актуалната западна парадигма. Той не е единствен това. Както и според вече изписаното по-горе - дори някои днешни учени се изкушават да ползват мистичното и езотеричното... Но нито един от тях никога не е правил научен труд, основан на това. Само вметки догадки, предположения и размишления. Които обаче - други ползват като "авторитетни"... Въобще - мненията и размислите на някои се взимат априори като факти - от други, Нито едно понятие, сред която и да е концептуална система - не е обективно доказуемо, нито обективно съществуващо. И това не се отнася само до "СЯНКА" а и до "колективно несъзнавано", например,. както и АРХЕТИП. И не виждам никъде сред писанията на ЮНГ той да е имал претенции за обективност някъде, да настоява кои са "фактите" и че опитът му за описания, взаимовръзки и дефиниции - са обективна наука. Точно ЮНГ - да ме извинявате - който и да е цитат, от който и да е труд на въпросния - да се настоява че това било "наука" - е най-малкото несериозно. И не само ЮНГ - няма нито една психологична концепция, която да настоява че е обективна наука. Дори физични концепции са с ранг на теории, а не на обективна наука. Дори в Адронния колайдер, случващото се смята за "факт", когато коефициента на грешката се качи до нужната за това в мерната единица. Но дори и тогава - остава коефициент на грешка, просто се счита за несъществен. И това все пак е "точна наука", какво да кажем за "не толкова точните, като нея". няма такова обективно доказателство, което и съществременно да е обяснение. Освен това - в темата започва известен разнобой - в защитаването и отстояването на личните ползи през очите на няколкото човека. От една страна АБИ - измества темата в уклоните на напълно лишени от научност положения, в посока към езотерика и някои доста спорни обяснителни популярни догадки. А Дора настоява за строга посока за научност... - двете няма как да се осъвместят. Именно това е и пример как всеки в темата сам си отсява кое е полезно за него - особено за тия, които много са им нужни ползи. И търсят "обективност" и истина.

Дора, мисля че има смислов проблем. Вие пишете мнение - а не давате факти. Факт не може да бъде че "нещо не било доказуемо", а става факт, когато се докаже такова. В този смисъл - след като дадено умозаключение не можело да бъде емпирично доказано, за да се ..... значи и науката няма как да го докаже че не е така. Факт е - че имате мнение. Че другите имали мнения и били само мнения. Вие също в коментарите си давате мнения, а не говорите само факти, които са проверими сред науката. И все пак тук не е академичен форум, нито сред тази тема е създадена за да пишат преподаватели и студенти от катедра ПСИХОЛОГИЯ в СУ. Но дори и те,. обаче не пишат никъде само "проверени и обективно доказуеми казуси "за човека". Можете сама да надникнете във форумите и разделите им - на тия визирани академични люде. И няма смисъл непрекъснато да ме апострофирате - съвсем ясно е за всеки че аз не пиша какво е било "доказано от науката'. Вие сте се нагърбили с тази роля - това не прави темата чак толкова смислена, за което. Дали нещо си заслужава да бъдело прочетено... или не си заслужава - това не е работа нито на вас, нито на мен, по отношение на други хора - всеки сам решава за себе си - какво си "заслужавало". И - това точно се прави от всеки тук. няма как да обяснят човека по никакъв обективен и доказуем начин - Никой не е успял да обясни човека по никакъв обективен и доказуем начин - особено в неговия психичен аспект. Чудесно е да желаете с все сила да прокарвате идеята си за правилност, но в това свое желание грешите в тезите си. Вие не сте способна да обясните човека по никой обективен и доказуем начин. Нито науката - на което вие се представяте за говорител, закрилник и ментор сред темата. Философията нищо не доказва - на никого, наймалкото е обективно. Психологията - още по-малко. И при това положение вие намирате проблем за това че рамус, някой си пишел мненията си в някаква тема...

Въобще не е заради хартийката с картинките на нея. картинките са само средство, а не цел... Явлението се нарича "алчност" и в дълбочина е едно от основните психични явления, определящо до голяма степен и митологичните системи, сред всеки тип обществени отношения. Никой всъщност не го интересуват самите хартийки, както и златото... Всичко това има смисъл само защото е средство към....... а не само по себе си. Всеки човек, вътре в себе си се основава на система от подредени и систематизирани митологеми. Тяхното подреждане и систематизиране не се прави от него - поне на първо време. Митологичната конструкция спомага за първоначално психично ситуиране, което е изключително важно за изграждане на личността. До момента в който даден субект натрупва достатъчно информация и по време на това наслагване се всичко се определя от първоначалната му схема за ориентация, основа на митологемите. Личното отношение на субекта към митологемите - наричам ВЯРА. Всеки субект разполага с основна опорна система от митове, която вътрешните му защитни механизми държат далеч от критичното му рационално отношение (ако е способен на такова)... И на механизмът в един единствен субект, се основават и груповите процеси, защото те са една осреднена проекция сред всички, които участват в това 'социо'. Цялото взамодействие в дадена група, инстинктивно се задейства именно на основата на създаването, въдворяването и поддържането на взаимен общ мит. Именно част от него са и "хартийките с картинките"...

И в общо, синтезно - от частните примери, до някои обобщения от синтезен характер. Поредното непрекъснато явление, се проявява из целия форум. Защото се проявява непрекъснато из целия социум. И сега, във времената на някои сложни социални преобразования... отново изплува "спасителният пояс" на езотеричното... на неясното, на достатъчно мъгливото... щом се стигне до нужда от отговори, а те не са налични. Ама някои отговори имало в езотериката, мистиката или окултизма - но всъщност няма такива отговори, колеги. Същинските изследователи НЯМАТ ОТГОВОРИ - това ги кара да изследват, но светът и вселената са безкрайни, а ние, хората - с крайни възможности. Нито 137, нито 42, нито 3.14 - са някакви мистични числа. Такива не са нито 9, нито 7, нито 3. С числата доста хора са си играли защото някои странни свойства на числата позволяват да се представят версии, които да са достатъчно свободни за интерпретация в който каквато посока би искал. както по-горе използвах примера за НЕШ - съзнанието е явление, производно и проявяващо достатъчно натрупване на сложност в насищането на обратните връзки, в отражението на реалността и в невронния апарат - който да обезпечи Хардуерно това явление. Но тук, сред социума твърде много хора имат залитания и продължава епичната битка в техния психичен свят - този на рациума срещу този на ирациума им. А в ирациума кротичко (и не толкова) нашепват някои гласове, отвътре. Които някак насочват индивида към мистичното - като изход от строгите правила и принципи - на рациума. Няма никакъв проблем - СЪЗНАНИЕТО да се изучава, да се изследва - с вътрешно-психични средства. ако това сред квантовата физика било наличен проблем - сред познавачите и практиците на вътрешната работа, не е никакъв проблем. Налични са принципни възможности, за заобикаляне на този казус, но нещо повече - казусът за който става въпрос - е наличен като "нерешим" само за хора които никога... ама никога, не са се впускали в практическото опознаване на съзнанието (си). И със всичко това те просто са 'запознати' от мненията и представите на други хора. Те пък - от други хора... Тук никой няма основна идея ако сам прочете задълбочено някои от трудовете на ЮНГ - как да ги интерпретира, ако въобще друг не му е обяснил какво се има предвид. Тихичко, но всъщност в основни линии социалното популярно знание, дори академично, до голяма степен се основава на договорените версии на интерпретации, на онова, което те смятат че се основава, като "оригинал". И ако за точните наука и точното познание, това не е от особено значение, защото по силата на някои принципи именно това ги прави "точни", то при другите форми на знание... се дава твърде широки възможности за интерпретиране и подбор по лично-групови нужди и договорени според потребности. Правим разни теми, сред различни раздели - но дори в тях играта отвътре между РАЦИУМА и ИРАЦИУМА сред всеки един, не спира. В някои теми толкова убедено и преднамерено се заклеймява ирациума, било религия, било псевдо, било заблуда. Но същите клеймящи субекти, в други теми... веднага са готови да поемат от "мистичната" нишка на обясненията за живота, света, вселената и хората. Може би им изглежда че именно мистиката и езотериката, във всичките си безкрайни проявления, е нещо просто и лесно и с лекота би им дало готовите отговори, от които се нуждаят. Дали?

колега, извинете ме, но все пак когато нещо не ви е ясно - можете просто да сложите казуса като предложение - дали някой знае или познава нещо по него. И... ако в квантовата механика има някакъв непреодолим проблем, това не означава че същия е такъв и за изследователите на съзнанието. Нямат нищо общо двата проблема, защото този за съзнанието има дори множество подходи, всеки един от които е основан на принципни положения, свързани със задълбочената работа и познанията за съзнанието - забележете - САМОПОЗНАВАТЕЛНАТА РАБОТА. Работата, обаче, е не да се обръщате към проблемите на съзнанието - като към физически и квантови проблеми... Колкото до Юнг... сигурен ли сте че сте му прочели биографията, която е доста добре списана и детайлно проследена - като факти, като възможности за повлияване на условията, неговите изживявания... Има много хора които са изследвали ЮНГ - доста детайлно. Неслучайно, може би :) аз също имам допускания за някои фрагменти, а и вцялост, но това са си мои допускания и са точно това - само допускания. Нито живота ми зависи от това, нито е толкова важно. Има една особеност, на която искам да обърна внимание. В по-голямата си степен, представителите на "немската" интелигенция и вълна мислители, по онова време - имат определени някои общи моменти. В частност тук - както за Фройд, така и за Юнг, но същото се отнася и до философските изявени имена на класиците по онова време Общите елементи на биографията на визираните двама могат да бъдат зачетени дори и в самата УИКИпедия, само с няколко кликвания пред екрана. Не говоря че съдбата на двамата се преплита за малко, за да се раздели впоследствие, а говоря за личностите на двамата и ясните белези на невротизъм и психични проблеми и разстройства, характерни за през целия живот - и на двамата. Съвсем буквално - психични проблеми, колеги. Могат да се зачетат и личат съвсем ясно. Тогавашни версии на днешната история на филма "красив ум", която се основава на някои художествени елементи от биографията на гениалния математик и аналитик НЕШ в битката му с тежката шизофрения, от която страда и в която рязко се изостря. като той намира начина да се опита да се справи с това - именно чрез сложни техники които се е налагало да овладее, характерни за дисциплинирания му рационален ум. Неш сам открива личните си възможности да противостои, ползва и странична помощ, разбира се... но пак само като допълнителен прийом, в борбата си тежкото разстройство отвътре. Разбира се - това не променя важността на наследството което са оставили тримата с визирани имена в тия ми думи, но твърде набиващите се аналогии, поставят в мен някои въпроси. Не съм само аз, който си ги е задавал, но мен колективните въпроси или явления не ме интересуват особено, след като мога и самостоятелно да ги интерпретирам, а после намирам начините за съпоставка с размислите и на другите, задавали си подобни въпроси... Неслучайно споменавам НЕШ - защото това е един от феномените, които се проявяват в един рационален западен ум, достатъчно развит и дисциплиниран, наложило се да развие сложни умения и да разгърне качества, с които да овладее тежкото влияние в психиката му. ОТВЪТРЕ - се овладява само ОТВЪТРЕ. Всъщност - защо пиша всичко това - без да давам линкове, без да позовавам или непрекъснато да подхвърлям кой друг важен, умен, мъдър бил написал или измислил нещо, което друг решава да ползва за да крепи с това личната си митологично-идейна конструкция.

Вместо да се продължи по темата, изглежда че анализът на някои групови и индивидуални поведенчески динамики продължава да е актуален. Странен за мен е лишените от внимателен анализ по същество, само заради личните пристрастия и породени афекти. И пак е заради ползите. И най-вече - в раздел и тема за психология, пък било тя и по ЮНГ. Добре, да продължим по това: вие АБИ, отново настоявате на своето си, само защото изгубихте личната си търсена полза тук. Много настоявате темата да стане по подобие на бг.мама - взаимоспомагателни вдъхновителни слова и споделяне по женски колко е интересно, възвисено и вдъхновително... колко много отговори били намерени, колко истини са открити... И отново нещо толкова просто - което сякаш ви заслепява - Има съществено разминаване и вие сте с двата крака вътре в него. Ето защо: Въпросния потребител КАРЕС всеки път настояваше че рамус играе по свирката й, че тя движи и контролира нещата, че въобще няма такова нещо да е реагирала на провокации. Точно обратното било - тя владее положението, тя задава провокациите. Това че тя стигна дотам че да се подиграе и с правилата, с етиката и морала - за които точно тя толкова пламенно пишеше защитавайки ролята им за хората. Да се подиграе с предупрежденията на админа, за рамус вече кой го интересува... Но не - дори и "на сбогом" направи всичко за да изиграе героичната роля съвсем емоционално и да пусне последните си отрови дори на изпроводяк, с идеята че "не понасяла лицемерието и лъжите"... Ако тя сега чете това - никак не би била доволна да види че уверенията за които тя хвърли толкова сили, изглежда са не са били достатъчно артистични - и то точно от вас да го прочете... Излиза че рамус ... са двама, с два основни сценария - единия провокирал, бил злобен интригант и докарал нещастното момиче до непремерени и забранени реакции, и то нямало как да не реагира на тия чудовищни провокации... А същото момиче настоява за съвсем друг сценарий, и същия се поддържаше и от подгласници, които вместо да й обърнат внимание че има разминаване между нейните виждания, те услужливо се пързаляха по инерцията заедно с нея, с идеята да играят напълно подкрепяща роля - само да е против дразнителя. А можехте да спрете това съвсем лесно - просто като й го напишете директно и ясно. Както и да се заблуждава човек, ако получи точните адекватни сигнали от хората които той е приел за "подкрепящи" това би свалило възможностите за самоподвеждане... с идеята за корекция. Но не е само това - ролята на силна, можеща и богиня, на летящите фантазни изхвърляния - нямаше при това положение как да приеме че греши, че летенето е само насън, че е добра в сънуването на любимите си сънища. Вие дори си нямате идея колко за нея е важно да намери подкрепа за сънищата си и да намери среда да ги споделя. Вероятно за всеки е важно, но ако се стига до това... то ще се забележи все по ясно как много пишещи играят своята двойна игра сред форума и темите. И всичко свързано с научността и познанието - тръгва да отпада. Нещо съвсем просто беше нужно - именно "подкрепящите изиграха драмата", а сега - излиза че всичко им било ясно, нямало две мнения - ама се търкаляха с подмятанията си в същата посока... докато се изгуби напълно възможността за контрола. Не казвам че всичко би се променило, а и имаше деликатни намеци от един или друг... много деликатни, вместо директно... Защото никой въобще не разбира сред всичко разиграло се колко е силен личния й момент на отношение спрямо рамус и че именно това е водещият мотив - вкл. и да дойде в този форум да търси новите си приключения. Но всички подгласници използвахте услужливо това тя да си води битките си с рамус, а вие само да правехте подходящите намеци и да се правите че сте над тия неща. Рамус е виновен при всички положения... за всеки който го припознава за дразнител и го вижда като пречка за ползите си. Нищо, ще го преживее рамус и ще се дундурка в ада за "награда" дето е изверг и емоционален садист, пиещ от драмите, страховете и дразненето на толкова мили, мъдри и компетентни пишещи, с толкова "сладка и бяла енергия", с толкова чисти сърца и души. Ще преживее и това че търсещите ползи винаги намират проблемите и пречките си някъде сред живота, света и всеки друг. Но не и в себе си и ролята която играят.