ramus

Съзнателен целенасочен спам! С татенцето сте лика-прилика. Перфектната двойка - псевдофилософ, псевдопсихоаналитик - юнгианци... Танго - в три-четвърти. И не забравяйте, моля да пускате водата след изхожданията. Не че може да се очаква на фона на тази безочливост и арогантност, в темата. А и не само в нея.

Петре, в случая малко се изсилваш, според мен. В случая речниците се ползват само за оформяне на 'предварителен протокол' спрямо смисъла на понятията. На мен ми изглежда че Сканер е коректен в подхода си. Още повече - че извеждането че "данните" са пакетите, формите, през които се пренася информацията, в моите очи е коректно. Данните пък се пренасят от сигнали. Те от своя страна - през канали за пренос... И от двете страни на канала са звената кодиране и декодиране. Ако не е налице ясен протокол, двете крайни звена се разминават . В случая - "речник" е именно с тази цел. Не с цел да се получи абсолютно и крайно приемане, а да е само като формален маяк, като основа за формален работен протокол... Принципът е прост - налице е разминаване. Следва анализ - в кои елементи е разминаването. Нужни са активни адаптивни умения. Но за да са налице - е нужно поне едното звено да има познавателни умения и опит в начина по който то самото получава, обработва и интерпретира информацията. И въз основа на последното - формира "отговор". Без тия условия и натрупвания, комуникацията не се управлява съзнателно, рационално, а се оставя на атавистични механизми, които до голяма степен са автоматизми и често натрупването им подава грешни сработвания.

гугъл не е безсилен. Търсещия е безсилния. Не че си в състояние да разбереш, след като повтори два пъти обратна теза, само за да си декламираш рецитацията. може би - именно и заради това, когато някои участници са некомпетентни по задаваната тематика, като не са в час, решават да си предложат "краставицата' , щото нея си знаели. А дори не става въпрос за 'таратор'. отвори си тема и си играй в нея на приветствия. насила натрисате нещо за да посочваш колко "сте" посветили време, внимание усилия... и "години в анализи" ( Въх, не думай. ) Но то когато човек е нахален и безочлив и бог да цитира и да бил "посветил време", каквото и да е той си остава характерово какъвто си е.

чия реалност? Защо ти е толкова важно да ръсиш глупости и да спамиш темата през цялото време. С татенцето можете да си пишете и на лични докато танцувате тази юнгианска салса. Но темата е за идеалното, а не за Юнг - все пак става въпрос за "без идоли". Но просто ви е невъзможно без тях. Бащицата на философията дори се оправдава и се обяснява като първолак с двойка пред майка си - кое било важно, колко било правилно, уместно... да и се скрил сред идолите (си). Всеки пост и коментар - без идолни имена не е възможен. Но това и ботовете на гугъл го правят чудесно, дори и по-добре от вас. И не за друго - защото е шаблонно, изтъркано, тривиално и... елементарно за симулация.

и защо "да е по-вероятно"? Интересно - кое прави обяснението толкова важно? Дали това е "натрупан видов опит", как се предава, кой и къде е носителят, какъв е преносът, формата, сигналите... Интересно би било, но не и крайно наложително. Все пак ДНК не е единствения израз на информационно програмиране кое, как и какво да се "формира"... За мен, лично - просто това не е приоритетно по важност. Все едно е какъв е преноса, канала - в практическо отношение за мен е достатъчно че го има и боравя с изучаването му такова, каквото се проявява и как влияе. Откъде и как идва - за мен са несъществени и второстепенни положения.

Мислиш...? Сигурна ли си че "мислиш"? Май само с щипки няма да е достатъчно. Ти, самата смяташ ли сериозно че си ползвала 'щипката" или играта на мислене е по-интересна? Иначе чудесно е отново да се позовеш с патерицата на паметта си, но и поредния блясък в посоката на неразбирането. Баси, как е възможно с тия танци от глупотевини, с идеята колко са велики. Точно семиотиката да си избереш да се правиш на компетентна... Та ти освен на учебник дали въобще имаш представа или опит какво е "прагматичен анализ" - понеже стана по-горе въпрос за 'аналитичните техники ' на рамус... Играете го на иронии с татенцето - чудесно си подхождате в тангото на глупостта, с идеята колко сте начетени и какви носители на 'знание' сте.

Няма как - сукателния рефлекс е наличен без никакво усвояване от околните... Нещо повече - още вътреутробно този рефлекс вече е наличен и функционален, защото често ембрионите се виждат по графиите да са засмукали палеца на някоя ръка. Сукателния рефлекс е сложен набор от подредени и систематизирани мускулни съкращения, рецепторни механизми, обратни връзки... От същото възниква "оралния комплекс", често наричан също "орален рефлекс", който стои в основата на много от житейските навици и пристрастявания (включително и в тютюнопушенето...). Разбира се - има бебета, при които рефлекса е по-слабо изразен. И се налага след раждането да се стимулира "отвън"... Иначе няма как да поеме храна... Дори плачът, движенията, дишането, сърцето, метаболизма - няма как да са реалност, ако те "предварително" не са обезпечени. И са с най-важно значение именно точно след раждането - когато всякаква възможност за усвояване отвън" е напълно изключена. Доколко, как, кое - Юнг само е направил система от предположения. Не е само той - толкова други и преди него и след него - правят същото. Но определени субекти подбират на кое да се подпрат и да се вкопчат в него. Вместо да направят собствени лични опити за вникване, си подбират кое им е резонантно... и чрез него се легитимират в социалните общения... Понеже това е групово, е налице конвенция и така - консолидация. На социално-определен субект - това му е напълно достатъчно за да му носи нужното усещане за закрила и сигурност. Разбира се, че стария типичен дуален въпрос "кое е първично - дали социално-детерминираното, или генетично заложеното", е напълно безсмислен. Няма друго живо същество, при което значението на усвоения и евентуално натрупан собствен опит, да е толкова високо. Това е обезпечено от сложен информационен механизъм, който с възрастта непрекъснато допълнително се усложнява и организира. Но това не означава че всичко е привнесено и няма наличен "видов" апарат, който предшества раждането и стои в основата на :вроденото." на какво се основава той - е вече хипотетичен въпрос и много изследователи предлагат системи от предположения. Едни смятат че основата е "генна памет". Други - че са невронни предварителни матрици от връзки, които обезпечават и определят инстикнктивното. Всички животински видове имат такъв 'канал' - при по-нисшите - той е основен. При по-висшите, ролята на привнесеното през самото битие - става по-значим и определящ. Именно - и двата механизма се съчетават по уникален начин през всеки човек.

Може би... но според вас - колко хора имат ясна идея що е това СЪМНЕНИЕ? Без да напомням че с психичния феномен ВЯРА казусите са сякаш безкрайни и толкова хора си ги нагласят в опит да живеят консонансно. за мен СЪМНЕНИЕ означава - преди всичко ВЪЗМОЖНОСТ да си разрешиш отношението на излизане от удобството на подпирането в дадени основни положения. Такива положения всеки човешки събект подбира от предлагащото му се наготово през социума и се вкопчва по един съвсем естествен начин на тях. Това подпиране му предлага удобство, предлага му повишаване усещането за сигурност... В общи линии му носи полза. За да се реализира СЪМНЕНИЕ е нужно преди всичко да се откажеш от тия 'ползи'. Да немериш в себе си възможност и механизми за динамика в 'подпирането'. СЪМНЕНИЕТО е предварителната врата, с която се отваря достъпът до рациума - в самия субект. И до риска - рациума чрез намесата си да внесе смут като намери слабости в опорните котви. Това е голям емоционален проблем за толкова много хора и реакциите са неизбежни и незабавни. Величината на защитната реактивност е корелация в права посока - степента на усещане на застрашеност, определя и силата на реагирането. СЪМНЕНИЕТО е път към израстване. Път, който задължително минава през личното преживяване на загуба на толкова градения личен периметър от защитни положения, превърнат в координатна система много преди всякакви наченки на "интелект' и висша когниция. Способността да си дадеш сметка че - губиш чувство за опора, но го правиш в името на собственото си развитие - не е нещо което 'природата да направи и ти само да си караш по нейната инерция"... Нужно е усилие, нужен е опит, нужно е да се противопоставиш на вродени видови програми, импулси, защити... Поради същото масата от хора го играят на компромиси - позволяват си игра на съмнение - но само до безопасни за самите тях периметри и казуси... Но по собствените си - абсурд! Всеки опит отвън да ги провокира - отскачат като силиконови топчета от мраморен под ... И т.н. Твърде много хора предпочитат да кажат алелуйа на КАНТ, но прости житейски положения, касаещи битието им всеки един миг - дори нямат идея че е възможно да съждават по това... Иначе пък - се самонаричат "философи"... щото добре са запомнили колко "велики неща бил извел" въпросния. Както и да е

Вие вече сам сте забелязали че това точно тия ви думи, са най-вече пожелателни. Нещо като... "а дано, ама надали". Аргументите са ясни и очевидни. От логическа и смислова гледна точка те са и естествени и последователни. Разбира се, че подхода "отричане" е наивен и няма нищо общо с рационалното. Разбира се, че съждаването винаги му е налице предварителна основа. Вместо 'отричане" е уместно и адекватно да се замести с 'израстване" - позоваването се израства. На определен етап от съзряването в съждителността, едно от най-важните условия за развитие в мисленето, е да се преразглеждат непрекъснато именно 'основите'. Защото светът се изменя, а Съждителя отразява това изменение през себе си, в дадения момент в който той съществува. Онова, на което той се опира не отразява и няма как да отразява, нито него самия, нито отражението му, нито конкретиката на "сегашния миг" на изменения на света и самия субект. Мисля си че добре изведох преклонението пред основите, като идеализация на тяхната "правилност". Това е видоизменено поведение от видовите програми в социалното животно - ХОМО социалис. От рационална гледна точка ползването на основи, е само етапен въпрос, докато се постигне достатъчно натрупване и умения за абстрактност и понятийност. Но много хора спират с развитието си като блокират на "преклонението пред основите". Има и много други особености, механизми... но това не е тема за пространност по казуса. А и няма никакво значение за никого. Каквото и да се напише, изговори, изрази - нищо не е възможно да се промени... Религиозното в човека не се съотнася само до универсалната колективна идеална проекция "бог". Религиозното се проявява като отношение на преклонение, като задължителни и абсолютни авторитети, котви и жалони, към които се създава отношение на крайна вкопченост и идеализация. Няма никакво значение - същия механизъм е еднакъв както при християнски последовател, така и при 'философски такъв', или пък привърженик на историческа версия поради идеологически причини. Сменят се само конкретиките и формите, описанията и обясненията... но основното религиозно отношение на вкопчване в припозната база - се запазва и то не се променя по никакъв начин. Основите на рационалността се определят не от вярването, а от съмнението - във всичко. Проблемът със "СЪМНЕНИЕТО" е, че то отнема някои много важни котви в психичните базови нагласи и дълбоки механизми за идентообразуване. ЗАТОВА се играе на съмнение, но дълбоко вътре всеки СОЦИАЛИС, се основава на положения в които негови психични механизми в никакъв случай не биха му позволили да се "усъмнява", дори да ги съждава... Никога, при никакви обстоятелства - това би се борило сякаш става въпрос за оцеляване... И в някакъв смисъл програмите чрез които се отключва такова поведение, до голяма степен са си точно същите с които се реализира режим "физическо оцеляване". Съвсем ясно може да се забележи в темите, каква значима бройка пишещи все още имат вкопченост в библейските и божествените описания. Визирам именно темите за "наука и религия', но същото се прокрадва и в целия форум. Любопитното е че всяка вярваща страна, претендира че се опира на "логика" и доказателства - в своите убеждения. В УБЕЖДЕНИЯТА - се търси логика!!! А тя е само средство. Убеждението е винаги преди логиката, а се играе на играта да се представи логика чрез която да се утвърди валидността на лично-колективното убеждение. Смисълът, механизмите и значението на понятието УБЕЖДЕНИЕ е да се постанови територия, която да не се навлиза с рациума и да се направи всичко възможно да НЕ се предоставя за преразглеждане. Всичко това е тясно свързано с образуването на идентичност и нейната базова функция на "ядро" на личността. както и да е - всичко това вече съм го писал и изразявал достатъчно. Нищо не се променя, няма как, няма и възможност да се промени. Не е и нужно - да се променя. написаните думи не са за да се променя някой, това си е функция на неговия му живот и него самия. Написаното е само част от анализи и обобщения, в които съм извел положенията за себе си, защото те са част от моят живот и определят посоката на развитието ми. А реакциите и отношенията - вече са си работа на Интерпретаторите

излишно е да хабите от времето и живота си в пояснения на човек, който основната му задача е да обикаля да търси мои коментари за да излее негодуванието си и душата си. Това не е единствен случай на въпросния, нито е единствен случай във форума. Колкото до "понятието" - има пусната специална тема "ИНФОРМАЦИЯ". Вече достатъчно се писа за 'плътност", просто въпросния не се занимава да чете, той си има фиксация в писанията на рамус, има си рецитация и си я повтаря. Може да се зачете почти същото, само преди няколко дни, в друга тема - със същите изрази, същата нагласа, насока... Той дори не си спомня че е писал същото, няма идея в какви теми, по кои въпроси... Така е като се изтрещи В тази връзка - с цел подредба и систематичност, предлагам дискусията за ИНФОРМАЦИЯ да се пренесе там, в темата -

В социума са налице два основни условни типа комуникации. Единия е конвенционалния. Достатъчно точно беше обрисуван в оправданието на Неконектусчо. Съвсем точни думи и достатъчно красноречиви. Основния модел в такъв тип общуване е конвенцията - по понятия, смисли, значения. Такава комуникация се обуславя от внедрената и приета за лична "ОБЩА БАЗА". Това до голяма степен помага за консолидация по двустранната схема - личност-група, като предоставя лесен начин, в който да не се влагат усилия и енергетичен разход. Именно заради това природата е обезпечила такъв вариант. А и защото - той е наследен от времената когато висша когниция е липсвала... Хората, които общуват на такъв тип комуникация просто следват инерцията от нея. Някъде дълбоко в тях, общото създава усещане за групова спойка. А това подава сигнал за успокояване, повишаване на сигурността и намаляване на тревожността от неопределеността... Вторият тип е по-особен. При него е нужно овладяване на комуникативните умения до степен на управление, познаване и вникване. ПРАКТИЧЕСКИ умения. През развитието на такива, някъде по пътя се стига до идеята за "канал на обмен", при който основната заучена конвенционална база става неадекватна и недостатъчна за нуждите на обмена... Уменията в посоката на "втория тип" довеждат до техники и прийоми за изграждане на "комуникация "от нулата"". Докато в първия тип, задължително основната конвенционална база играе ролята на универсален посредник, "втория тип" се основава на осъзнато и компетентно организиране на "комуникационен канал, чрез създаване на моментна конкретна база, която вече може да е всякаква и зависи от двете осъзнати страни в този обмен. Съвсем ясно е, че "Вторият тип" е за единици хора. Като също така ясно е - че "двата типа" в това изложение са условно разделени от мен, само заради нуждата от принципното им извеждане. Иначе - всички се намираме някъде "между тях"... Съвсем ясно е кой е инстинктивния канал, кой обезпечава "лесния" начин на общуване. Но същия е вграден от природата като обезпечава "базовото ниво". Общите хора, живеещи сред общото и общуващи, мислещи, възприемащи и отразяващи само и единствено чрез него - нямат друга възможност и от тяхна гледна точка това е единствената възможност. Съвсем ясно е, че малцината от 'втория тип' не биха имали никаква трудност да организират какъвто и да е канал, с който и да е, без значение на неговата принадлежност към груповия тип, или към индивидуалния. Защото последния се основава на различията и заради това комуникацията при липса на конвенционална база, се създава такава временно в самия обмен, за момента, заради работния вариант. После в хода на обмена, може да се изменя, може да се разширява или дори пренебрегва - особено ако "двете страни разполагат с умения, свобода, практика и възможности, похвати и разбиране. Ето това е обмен, при който за кратко време може да се реализира осъзната комуникация между два "РАЗЛИЧНИ СУБЕКТА", защото през цялото време те разполагат с умения за управление на обмена, канала, движението по него, плътността, качеството и дълбочината на семантиката, средствата за кодиране и декодиране, като умело се превключва динамично между всички степени... Именно това, колеги, е същинското предизвикателство, защото то предоставя огромни възможности за обмен. Владеенето на абстрактните значения, езиковите, словесните и други форми на обмена, създаването на допълнителни похвати и движението по дълбочината и широтата на всичките тия, позволява да се уплътни канала за комуникация на максимума, като това е с непрекъсната обратна връзка между обменящите звена, като по този начин се самокоригира целия процес...

По цитата виждам едно обикновено оправдание, с имитация на обяснение "защо не мога, но пък искам да съм като Гьоте". Понеже не мога да мисля, имитирам мислене чрез готови схеми и шаблони съставени удобно от 'мислите на други'. Парадокса е, че е използвана аналогията с ПОЕЗИЯТА... това е върха на "изпускането" - искам да пиша поезия, ама като хххх... някой си велик. Пак по модел - дори ПОЕЗИЯТА - израз на едно от най-индивидуалните прояви, талант, съчетания, натрупвания, възможности, дадености... Ако може - дори и това да е като ИДОЛЪТ ХХХХХ - в тема ИДЕАЛНОТО, но без идоли. Ама как - колко пъти се споменаха точно в тази тема имената на "великите идоли", точно с подходящото за целта преклонение и форми на "алелуйа"... "Искам да съм себе си, ама не мога, щото дори нямам идея какво значи това. Нямам идея, защото цялото ми битие е обозначено и определено от мислите, знанията, посланията и идеите на други хора, които съм приел за свои. Има хора - които са много по-умни от мен и те пишат, те измислят, те съставят, извеждат. Моята роля е да ги имитирам, повтарям каквото те са извели - и така е гарантирано че ще съм прав, правилен, правдив и ще имам усещането че съм сигурен в правилното". Не за първи път някой сред форума се опитва да се обяснява и описва "защо той не може да е себе си". Забелязват се едни и същи изразни схеми за обяснение и оправдание, твърде близки дори и смислово и словесно. Репликантите дори и това си заимстват - то им е в природата и цялата им когнитивна тъкан. В този смисъл - е напълно безсмислено някой да се опитва да им пробутва някакви идеи, за каквото и да било, които са различни от онова, което те са приели за правилно, вярно, точно и истинно. Помага им че огромната маса такива като тях, го правят по сходен начин, поради сходни потребности и нужди. ... и възможности. Инстинктивно това допълнително подвежда, по схемата - "щом другите го правят, виждат, изразяват - значи че е правилно и вярно. И ако го повторя - значи че и аз ще съм прав(илен) и това е максималната гаранция". Вие няколко пъти вече опитвате да загатвате - къде по-директно, или по-заобиколно, но уви - без всякакъв смисъл. Това не може и няма как да се промени - битки ще се водят, иронии ще се леят, глупости ще се изхождат... но репликациите, с убеждението че това е от полза, внушенията че "това било от групова полза', че именно това е "истината" и единствения начин - няма и не може да се промени с нищо. Съвсем нищо! Това е базов дисонанс и никои когнитивни възможности не могат да стигнат до такава дълбочина, колкото и да се провокират, с каквито и да са средства и прийоми. За да се забележат основанията на думите ми - всеки може да опита сам да прегледа темата и да види точната роля, форма и посланията на едни и същи участници, като най-върлия пример за същото е именно въпросния - той е нещо като чудесен обобщаващ образ - заради доста добре изразените основни и допълнителни щрихи, чудесни контрасти... И защити... И напълно естествените и закономерни "повторения",... повторения... и отношения.

не би било възможно да е налице взаимодействие, ако не съществува информационен обмен.

качествената страна на въпроса е в горната схема "семантичния аспект"... няма никаква "необходимост от смислена информация". Информацията е информация - дали е смислена или не - е до крайните звена в обмена... една и съща информация за някого е смислена, за други - без-смислена. на една и съща информация - някои реагират адекватно, други - въобще не я възприемат... За справка - ти самата си пример за тия. Информацията е опит да си обясним взаимодействието във света. Информацията не е само една или друга - тя е израз, и едновременно определяща, взаимодействията в света. Взаимодействията може да се използват за канали за пренос на допълнителна информация, кодирана по договорен определен протокол. Информацията не опира само до живото, а и материята също се структурира чрез информационен обмен. Откриването и вникването в явления и процеси, които се оказват че са взаимообвързани, и се открива неподозирана организация между явленията и процесите - навеждат твърде много хора да предполагат че е налице някаква форма на "универсален организиращ аспект", противоположен на ентропията. Но това са само спекулации Тясно свързаното понятие към ИНФОРМАЦИЯ и СТРУКТУРИРАНЕ, е понятието ОРГАНИЗАЦИЯ. То предполага ДИНАМИКА, движение, изменение. Системи функционират както вътре в себе си, така и в обмен с всички други системи. Всичко това се организира чрез информационен обмен. Да - ЖИВОТА е израз на структури и взаимодействия с относително по-висока степен на организация, която преминава в самоорганизация. Това се съпровожда с повишаване на плътността по каналите за обмен, така и по количеството и разновидностите на тия канали. Всичко това - за да се обезпечи високото ниво на организация, се изисква по-голям информационен обмен - и по качество, и по количество... като тия двете са с твърде условни и относителни разлики. Частния случай - информацията, в психичните процеси и взаимодействия - е точно "частен случай". Не виждам защо именно той се абсолютизира от някои коментиращи, само защото те не са в състояние да се изведат на по-високо абстрактно ниво, а остават в рамките на частните случаи.

Това е любопитен пример - за критерия "адекватност' - в комуникативна транзакция. улових вашето значение. както и "разликите' в думичката. Но ако не бъде уточнено предварително, като частно условие, се създава предпоставка за 'дезинформация' Защо - защото такова значение на думичката не намерих никъде сред които и да са речници. И остава приближението чрез извеждане - от ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. ПРИМЕР: дезинформираност - състояние на погрешна и неадекватна осведоменост, което е пряко последствие от ДЕЗИНФОРМАЦИЯта. Вашето значение на думичката е логично и то следва някаква обща логика според аналогията на други думички с представка ДЕЗ - както вече отбелязахте като примери. Но точно това значение на думичката, се оказа че не се съдържа сред никои речници, до които се опитах да търся. Нито онлайн, нито офлайн. Но в общоприетия 'строй" на смислите на понятията, представката ДЕЗ се съотнася не до наличието или неналичието на информация, (както вие го използвате) а до интерпретативното крайно значение - в смисъл на критериите за "адекватност, истинност". например - ето как са смислите на думичката ДЕЗИНФОРМИРАНОСТ, в медийното пространство: https://novini247.com/novini/sasht-obyaviha-che-srabskiyat-voenen-ministar-e-bil-dezinformiran-kogato_772190.html Не че всичко това е кой знае какво - но е пример за комуникативна транзакция и сложните преобразования които участват в интерпретирането на речевите и писмените символни знаци, до работните пълнежи на всяко понятие. Това вече е в особеностите на психичната обработка при "крайните звена" в конкретния пример...

сравнение е налице при всички случаи. Отношението възниква последствие. Така, че - и двете са налице. Но отношение, за мен, възниква в крайната фаза при интерпретирането, чрез внасянето на сложна система от приоритети, които се отразяват и в резултата от интерпретирането. Всъщност - в какъв смисъл ползвате думичката 'отношение'? За мен това е озадачаващо - липсата на информация е просто липса - с нея нараства неопределеността. Но ДЕЗинформацията Е информация. В нея е налице цялата схема на транзакция - звена, канал, пренос, кодиране-декодиране... Информацията се превръща в ДЕЗинформация За поне общи фундаменти в този "разговор" мисля че този линк ги подава...

Анализът на комуникацията на Шанън, е изключително изчерпателен и задълбочен. Всички качества, критерии, аспекти, особености, през всеки "етап" от транзакциите - е разгледан. Естествено, той е математик, разгледал, и ги е представил, математически... пък и това е "език", който разбират нужните за това хора... Психичните особености в аспектите усложняват крайните звена в схемата за комуникационна транзанция, но общият принцип, особеностите на преноса, качествата на информацията, аспектите - се запазват. ти, изглежда не прочете внимателно изложението, както и каквото и да е - по линковете, които се дадоха - за да посочваш кое може и кое не може да е 'краен резултат'. Крайният резултат е функция от много особености, които дори в даден момент може да е един резултат и според едни критерии да се сметне за 'краен', но съвсем същото, при изменение в условията, вече да е "междинен резултат", водещ към по-нататъшна обработка. Това е резултат от особеностите на моментното състояние на... "крайното звено" в "приемника" и е валидно за всякакъв тип обмен, при достатъчно натрупване. Анализът извежда принципните положения и ги абстрактизира, за да ги направи достатъчно функционални. Те се отнасят до моментни състояния в примерни опростени или усложнени схеми и конкретики. Това е задачата на всеки анализ. Останалото, както и динамичното му проявление - вече е производно и е в синтезните възможности на Осмислящия.

Имам две предложения към вас - първо, радвам се че се появихте след няколко месечно отсъствие После - горното, за информацията - ако може го преместете... или пък го копирайте в темата ми - за информацията. То е изключително ценно... И накрая - може ли материали за Клод Шанън - защото се оказва че аз по-нагоре съм направил доста сходни изводи, от съвсем други лични наблюдения и многопосочен синтез от други познавателни нишки... Аз също стигнах до "неопределеността" като най-основното качество на отношението между познавателя и битието... както и много други основни положения. бих искал да проверя доколко и докъде е стигнал ШАНЪН в синтеза си... благодаря предварително.

Как така се зароди мнение по въпроси, по които ти самата нищо не разбираш... Съвсем нищо. Можеш да го "обясниш" на ония човешки "първенци" в менталните умения, срещу които изкуствения интелект с дълбоко обучение ги победи на една от най-стратегическите игри на планетата - "ГО". Без да допълвам за "шах"а... Продължаваш да не схващаш нещо съвсем обикновено... не че имаш избор - просто заради "тотална щета". Написах ти - всичко е наобратно. Компютърната "мода" е израз на начина по който ние, хората си представяме как са устроени когнитивните възможности и процеси в човека. Моделирането е начин да се провери на практика дали и доколко цялата тази нишка на познание и проверка е адекватна. И резултатите ясно показват кое, как, доколко. Всичко това не е мода, защото вече над 40 години това е писта за проверка чрез симулация и експерименти доколко тя е адекватна. 40 години - най-бързо и динамично развиващите се се научни дисциплини. При това - много научни дисциплини се събират в хибридна такава - в опит да синтезира нишката на развитие. Такива глупости пишеш, и допълнително след това се опитваш да ги нагласиш да изглеждат "умни". И става още по-зле... И всичко това е толкова обикновено - защото си с идеята че е важно да разбираш от всичко. Важно е за теб, важно е да убедиш и останалите, като им представяш недоумици... Да имаш мнение, дори и самата ти да нямаш идея за какво точно става въпрос. Когнитивната наука е израз на експерименталната проверка на психичната динамика в човека. Именно чрез нея са изведени и синтезирани в принципи всички типове "логически и когнитивни грешки". Няма нито един човек, който да не залита спрямо отражението си на света... Ти самата - също. Много се напрягаш да цитираш. Типично за един "репликатор' разполагаш с огромна лична "библиотека" от готови формички от мнения, идеи, в писания... Но нищо твое. Съвсем нищичко. Именно заради това ти самата нищо не разбираш. Именно - съвсем като компютърната симулация на интелект - все още "нищо не разбира" - но него го обучават да "разбира"... Водещи програмисти в света, теоретици и експериментатори създават алгоритми, които създават други алгоритми в опит да симулират как ние хората създаваме отражателна реалност. А хора като теб никога няма да имат шанса да "разбират"... никога!!!

чакам да се измирише, че отново се изпуснаха клозетните миризми из темата... Вероятно е била преди хилядолетия. Но и преди хилядолетия, е нямало нищо общо с "философията" дето е "сега". Склонността към размишления е нищо сама по себе си, защото резултатите от нея са производни на автора на размишления. Както се вижда - тук автори няма, тук има копи-пейстъри. А доколко това е "философията", след като пейстърите я превръщат в идеология за следване, прикриване на лични дефицити... От друга страна - днешното познание е толкова широко, че отдавна няма нищо общо с философията. Иначе - всеки опитва с нещичко да "размисля". Но то - опитването не се нарича "философия". Друг е въпроса - кой може да си позволи да синтезира. Защото и в това ролята на субекта - като задължителна - определя резултата от синтеза. В темата са най-гласовити именно репликаторите. Именно те създават най-големия шум. И не за друго - когато си некомпетентен, най-не си в състояние да го схванеш (синдром Д-К). И когато си репликатор си обикновен папагал. Личните възможности на папагала са ограничени до повторения и имитации на звуци, на схеми, на готови шаблони, но не и на собствени съждения. Там, където се опитат - става катастрофа, щото личните краченца са още в зачатък - заради употребата на патерици. И като опитат да се подпрат на тях - се ооказват в положение на "амеби". А и съжденията, където се появят, стигат само до лайкванията и груповата маймунска динамика на игрите на лични отношения, допадане или не, на любими "идолни имена"... и всички типично маймунски импулси, съставящи инерциите в обикновената тълпа. Най-важното за една маймунка е личната полза, с идеята че като реагират групово и колективно - го играят в някаква "обща полза". А веселото е - как всичко това се крие зад нещо си, дето маймунките му казват "наука"... или пък "философия". Да не преброим колко пъти точно корифеите на репликираното "знание" и негови защитници, спасители... обявиха че според личните им убеждения "някои много по-умни от тях" са призвани да измислят, да откриват... а те самите - се вижда каква "роля" са си отредили. А всичко се свежда до ползите - обикновената и естествена маймунска полза. Маймунски егоизъм, скрит зад колективни маймунски игри на 'взаимност' - но пак основан на личната полза чрез взаимни доставяния един на друг.

Това е със смислови проблеми, през моите очи. Заради това, за пореден път съставям въпроси - за доуточняване. На които обикновено отговаряш с лайквания на чужди глупости... Понеже опита да изведеш някои неща от "Теорията си", пък става ясно че таргета няма връзка с нивото ти на обяснения и извеждания, опитваш със свои думи, като за първолаци... но в това възникват проблеми - уточнявам - ПОНЕ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ. Затова са въпросите ми? И така: - Кои са критериите по които се определи степен на ПОДРЕДЕНОСТ, в някаква структура? - Има ли значение КАКВА СТРУКТУРА, дали точно структура. Информацията - тя също ли е структура? Ако да - в това има проблем... Нататък: кога информацията ' е малко' или 'много'? - в случая като израз на обратна корелация - колкото повече подреденост на... структура, толкова "по-малко информация" (за описанието й)... Хитро си вложил една много важна думичка - МОЖЕ (да е нужна...) с нея поставяш условност и вратичка за смислови маневри Пояснението - като "необходимо и достатъчно" се отнася до "описанието на подредена структура" . А в това има проблем - колкото е повече подредена една структура би трябвало тя да е с по-висок енергетичен потенциал, по-сложни и преплетени взаимодействия между условните си елементи... ( за да противостои на ентропийния принцип) От друга страна - "по-малко информация била нужна за да се опише" - според какво и кое, защото обратната корелация която си изразил, е точно обратна на съответствието подреденост-нарастване в качеството плътност на информацията, в системата. Защото многостранните взаимодействия и обратни връзки изискват нарастване на информацията в нея - а оттам идва нарастването на подредеността. Аз ползвам "степен на организираност", защото тя е динамична променлива. ---------- Е, я да видим сега - ще има ли "отговор" или пак ще потъне някъде сред лайкването и клозетните изхвърляния.

точно обратното е... и съм го написал невежнъж. Заявената "професионалистка" изписа напълно погрешни тези, чрез демонстрации колко много "знае", защото е объркала наобратно още в първите си условия. И цялата стъкмистика след това, остава едно обикновено невежество. Но пък - демонстрация на клозетни миризми. Още не сте се научили да пускате водата в тоалетната Ето така се демонстрира тотално невежество... и лайкналите се нареждат в комплект. Тотално невежество и манифестацията му. за пореден път си изписала куп глупости. И народа, дето точно няма и идея какви си ги изцвъкала, отново лайква с пълна сила - същия хор. Дори не се четете, но си лайквате взаимно - според "видовия опит", антисапиенс... Душици! Добре ги водиш за носа, добре се представяш, съвсем 'професионално'... ------------------- а само да спомена нещо, което изглежда че никой не знае за рамус - последните 21 години, неговата основна социална професия е "системен интегратор на изчислителни системи" - поддръжка на софтуер и хардуер и свързане на системи от тях. В момента отдясно на сервизната маса ми стои поредния коомпютър за видео-обработка, на един от гилдията за видеозаснемане в града. Тия клиенти са ми нещо като "тясната специалност' сред компютърните общи други услуги. С такава специализация сме само двама в целия град и някои от клиентите станахме дори приятели и така над 17 години... Дали съм завършил висше образование за да го работя - не, научих всичко сам, както всичко останало, което реализирам в живота си (без пианото и музикалните теоретични дисциплини). Тази професия има особеност, според която бързото развитие на нивото в нея, е нужно непрекъснато да се актуализират знанията и уменията и доста време отделям за да чета какво се случва в света... и да го прилагам, защото всяка новост, идва на пазара след това, а аз трябва да съм подготвен за пред клиента, който именно заради това ме търси - да му решавам проблемите с компютрите и мрежите и домашните устройства за развлечения... Дали съм го доказал пред някого - да, със стотиците, може би хилядите, клиенти през годините, но заради някои законови изисквания, се наложи да се явя самостоятелно на изпит, организиран и финансиран по няколко европейски специални програми. Така след серия предварителни тестове стигнах до аналогията на държавен изпит, пред комисия от министерството на образованието. Два тура - теоретичен и практически - по всички изисквания... И надлежно издаден документ за същото - с пълно отличие, за изненада на всички изпитващи, които подходиха с толкова недоверие и ирония - някакъв си музикант, на толкова години... Същият изпит се явяват завършилите в специално технически образование, в електротехникума на град Пловдив, от който идват основните кадри за тази професия. За същото те учат 5 години общи и специални предмети, по които беше направен теоретичния тест от 80 въпроса. А практиката им - е на нивото на завършващи образование - само на принципни положения, което си е естествено. Предложиха ми и да продължа като положа изпит и в ПУ, но трябваше да си плащам сам за всичко, а реших че не си заслужава този ресурс. така че... скъпи деца. Жалко че в темата не надничат няколкото техничари в този форум, за да забележат какви глупотевини творите - псевдофилософски и псевдопсихологични. Но толкова си можете, толкова си неразбирате и не е възможно да си го разберете. Дора беше единствената която ясно заяви кое разбира и кое не, защото си дава сметка за периметъра си. Но няколкото палячовци в темата се надпреварват кой колко голям шит да изходи и се радват и лайкват на същото взаимно. Описано накратко - маймунски игри!

по-разхвърляно изложение от това - е твърде рядко да се намери. По-наивно - също. Все едно на клуб в филофска вечеринка. А изразеното е пълно мазало и е изпълнено с погрешни извеждания. но ключовата цел - е да се представи някаква правдоподобна форма на описание... Именно - правдо... подобна. Подобията, както се знае, са само имитация. Съвсем показателна е и позицията на лайкващите я... Тук всъщност никой не чете себе си и другите внимателно - всеки си кара като за моабет. И продължава маскарада че нещо си било "наука". Конкретно - само по някои фрагменти: Дедите ни не са бягали от лъва заради 'опит', а заради рефлекси. И преди да го имало "опита", малкото гну има рефлекси за да бяга от хищника. Информацията е налице и без каквато и да е осъзнатост и последната въобще няма никакво отношение към нея. Осъзнаването се поражда от нарастване на организацията в боравенето с информация. Нарастването на организираността в мозъка (хардуера) подава възможност за кръстосани връзки между дяловете, процесите, веригите, сигналите. Всяко усложняване - и на материална структура, и на информационно обработваща - е придружено със затваряне на кръстосани връзки, служещи като фийдбек. Това е основата на всяко отражение. Едно просто отражение - е еднопосочно. точно такова е и масовото мислене. Плоско и еднопосочно (причина следствие). Когато обаче се схване че е налице обратна връзка между следствието и причината... тогава отпада "еднопосочието". Но се усложнява в представната отражателна схема на субекта. И ако - и горилата свиква с идеята да се оглежда в огледало и да не реагира, като на физически дразнител, то когато се поставят "две огледала" пред нея и зад нея - се наслагват сложни отражения, които и за толкова много представители ХОМО, биха са силно объркващи. За мен е учудващо че предложих толкова прости начални обяснения на идеята за "ИНФОРМАЦИЯ' в специална тема, налице са толкова "прегледи" , а все едно че... минало и заминало. Продължават да се спрягат нелепици по отношение на "ИНФОРМАЦИЯ". Вижда се също че пенсионирания физик, е силен само и единствено сред обясненията си в собствената си "теория на всичкото". Ако излезе отвъд нея - се пропада до пълна посредственост - какъвто пример се вижда тук. Фотони... полета - чудесно, щото сред философията никой не вдява нищичко по тия. Но катастрофата започва когато се излезе от полетата и фотоните, гънките и невроните... А пенсионирания физик се оказва че нищо не разбира от информатика и поне за нейните основи - просто годинките си казват думата с умората, с търсенето на удобството сред собствената нагласена територия на "личната теория на всичкото"... защо да се учиш, четеш си главно и само онова, което си с идеята че... вече си обяснил, вече ти е ясно. Другото - плява и вятър... Разбира се - класиката сред философията няма никаква идея за ОТРАЖАТЕЛНИЯ ЛЕЪР в психичното. Тя си е останала на нивото на дуалното разглеждане, със сериозни пропуски в същностната част. И класиците сред форума - наследяват слабостите, по един напълно естествен начин като всеки последовател, който му е нужно просто да 'ползва' каквото си е докопал, за да си подреди неговата лична картинка. Тук са налице и хора които дори лична картинка не са подреждали, а направо мързеливешката си копират наготово наредените конвенционални картинки. Пък и да - защо да се мъчат, квото копират им е достатъчно. Това е и целта - да ползваш, щом ти върши работа. Съвсем простия разбор на казуса ИДЕАЛНО и МАТЕРИАЛНО подава нелепост. Това е един от най-показателните примери за липсата на адекватност на философията спрямо живота. Може би за някаква част от развитието на човешкото колективно мислене, да е било важно, но само и единствено като преходност и етап. А се вижда че толкова "последователи' не са мръднали те самите от "етапа". Субекта, който съждава, го реализира чрез система от натрупани информационни сигнални отражения. Мозъкът първо се развива до степен да се подготви да борави с абстракции и символи. Те имат свой аналог като "невронни сигнали". Натрупването довежда до усложняване и от първични символи като отражения "стол, маса, враг, приятел, родител..." се стига до по-сложни символни операции. Не е възможен какъвто и да е казус от абстрактно естество, ако не е ИДЕАЛНИЯ ОТРАЖАТЕЛ, наречен СУБЕКТ. Системата от отражение определя цялото му битие, личния му образ за себе си... Казус като кое е ИДЕАЛНО е нелеп, защото той съществува само и единствено заради отражателните свойства на психичния свят на субекта. Всичко в това отражение е организирано чрез ИДЕАЛНА СИСТЕМА от символи - кодиране и декодиране. Точно както е в която и да е изчислителна система - защото ние, хората създаваме ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ именно както си представяме че е организирано в "мозъка ни". И ако нещо е било в първоначалните представи, то само за почти 4 десетилетия, идеята за организацията се е променила и силно се е развила и това е въплътено в "днешното ниво" на изчислителните системи, които вече са с добавени обратни връзки (взети от идеята за "сетивата" ) Фидбека - на ниво хардуер, на ниво - софтуер... Тази система от дълбоки и разностранни обратни връзки в информационната обработка, на определено ниво на натрупване и усложняване се проявява като... абстрактното много широко, сборно понятие СЪЗНАНИЕ. Всичко това е нещо като бял шум за невдяващите, които тук се натискат да показват колко много знаят, само защото са чели и запомнили - каквото им е трябвало. Обяснителната им картина на живота, света и тях самите, не стига че е приета наготово, но е със сериозни пропуски и всеки път, когато опитат да ги изразят със собствени думи тия пропуски и недомислия се открояват доста контрастно. Но не - реагират си защитно... и след това - все едно че... нищо не е станало и пак си пишат същото. И пак е недомислие, защото как да напишеш нещо, което никога не се е налагало лично и независимо ти самия да го осмисляш... Отгоре на всичкото - защо да ти е да го правиш, като нагласеното и репликациите изглеждат достатъчно за ползване.

Не, няма да възникне. И - ще възникне за този, за когото "в началото' винаги е нужно да има "НЯКОЙ, НЕЩО", което да определи... Проблемът с идеално и материално е само и единствено поради конвенс - защото субект, с идеално отражение, съждава в отразяването си и му е нужно да "разделя" и критерира. Идеалния - разделя поне на "две" - за да дефинира. Именно и само заради "Идеалния' въниква и универсалната конвенция за "идеален първопричинен образ", наречен бог. На материята не й е нужно нищо идеално. Нито материята ще й се наложи да дели кое какво е. Но съждителя разполага само с идеално отражение. От друга страна - той самия отразява, но чрез взаимодействие в реален контекст. Той самия е посредника - между идеалното и материалното. Дуалното разделяне е най-елементарната форма в съжденията. Това е най-ниското стъпало и ми е още трудно да приема че субекти които са с претенции за разбиране, си остават на това ниво на отражение и решават че "това е вселената', само защото те дотолкова са стигнали. А вселената е една и съща - Отразителя в зависимост от нивотом широтата, дълбочината и качествата си ( и задължително на натрупването им) на отражение определя "кое какво е за него". Но когато се приеме конвенционално кое какво е "за тях, групата' взаимното отражение определя че сякаш "така е по принцип', а не че е просто "така - според конвенса".

Без завоалирания - при рамус въпросите за любовта са изключени. Нито към себе си, нито към други. Така и не познах що е това любов, влюбеност, жена и секс не знам какво са, останах си девствен, ще си умра сам и самотен, нещастен, глупав и невеж... Но всички тия неща са 'под мен' Разбира се - тия не знам за кой "рамус" се отнасят - защото "ние" сме много и гледаме да не се караме, че става страшно и после няколко от 'нас' не си говорят дълго време, а другите са в стачка... Айде - махнах воалите да се види "на голо" сичко. Дано някой да е (за)доволен и аз да направя едно полезно дело в тоя си живот... (поне да си заслужа айряна... И си искам поничките, ПЪК!!!)