ramus

Така става, когато личните мнения са на основата 'ми тва съм чувал'... Ама откъде сте го "чули" - от многото руска литература ли, на която вие сте нещо като "форумно лице" за русофилство? Иначе изплезения емотикон е чудесен, но навява известни мисли - кой на кого се плези... Щото с 'доколкото съм чувал', човек се плези главно на личната си коректност. В днешно време всеки хейтър вече се е научил да изглежда "критикар". Показателния въпрос е - кой кого не критикува. Колкото повече човек става известна обществена фигура, толкова повече с успехите се подреждат и критиките на едни или други. От друга страна - критиките определят ли някакъв извод - за критикувания?

Горното твърдение има проблем. Все пак някои сме учили музика и "история на музиката" в консерватория. Бг фолклорната музика е феномен за Европа. Повече по темата има и тук. Разбира се - историците рядко разбират от музика. А музикантите - рядко от история. Версиите са много - по въпроса - откъде все пак произхождат неравноделните ритми и тактове в БГ-фолклора. Това че има версии, не означава че някой твърди кое е истината. Всъщност никой сериозен учен не го прави... http://www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm

страшно се размириса в темата... направо не се търпи - никой не сменя памперсите, никой не пуска водата, много газове и изпражнения... Всичко се обърна на клоака. Единстгвеното - че поне е идеална... и без "идоли" в нея, а само с изхождащи се участници.

Е, така се осира тема. Завзема се от двама пишещи, с идеята да си правят кефа и да се упражняват в глупостите си. Деленето на психичното на мъжко и женско, са си просто общи приказки. В случая женското е твърде незряло. Идеите за "мъжкото" - са също толкова незрели и се опират само на голо четене и цитиране. Едно наранено дете, жадуващо за блясък, няма нищо общо с никакъв женски образ. Женското е само опаковката. Наранените деца не достигат до 'мъжко-женските' игри зряло, защото те самите никога не стават зрели - просто са зациклили в детската фаза. Така раните им си остават основното и с това живеят цял живот. За това няма лекарство. И библиотеките на кило не могат да изличат раните. Нито езиците, нито начетеността, нито поредното пърхане по сцената, с идеята че "така правят балерините". Нито бягането по чужбините, нито брака, нито раждането на дете - нищо не помага, защото отвътре работи една 'черна дупка'. И дори и късна фаза, гоненето на липсващото не може да спре и няма насищане, защото е като костенурката и заека - уж "бяга" бързо, но е обречено никога да не го настигне. И остава само играта. Няма как да се скрие "малкото" отвътре и успехите са само в началото. Като се изчерпят или настъпят колизии в играта и се пропукат маските, се сменя публиката (от един форум, в друг). И всичко наново, докато се изчерпи и това... После другаде, или пък едновременно пред няколко публики. Но това не може да спре, защото раненото отвътре жадува за игрите си на "спасение". Всичко това е елементарно и чудесно го опримеряваш. И жалкото е, че превръщаш в арена на игрите си всичко и всеки до което се докоснеш. Няма мярка, няма спирачки - пък по-горе стана въпрос и "спирачките''. Нищо де - и тази публика ще се насити... мегдана на алтернативи е безкраен. И играта на "ранено птиче" което иска да е орел - сякаш вечна.

Темата е с написано заглавие. Нито Юнг, нито Кант, нито непрекъснатите изменчиви игри, довели до поредната заигравка с нещо си, наречено 'когнитивна психология'. Докога ще се афишираш като начетена, като това по никой начин не се превръща в разбиране? А и без каквито и да са шансове. Глупостите и игричките на този или онзи, могат да си играят с някакви си версии на "когнитивни психологии", или кантово-юнгиански пиеси и залитания. Не ме интересуват игрите ти - написах го на два пъти по-горе. Няма как да ми задаваш кое какво, как и колко, нито да ме насочваш какво трябало да пиша, нито да ме пробваш с въпросчета, забележки, предложения, меки или остри реагирания... Няма как да минат номерата, повторяеми са и веднъж уловени, вече няма как да сработят с магията си. Безочливостта ти граничи с арогантност, по отношение на самата тема и непрекъснатите ти опити за лични отношения и провокации, нямащи никакво място. Отгоре на всичкото, според думичките от цитата - някои хора пишем по темата, но ти не си от тях. Ти си имаш свои теми, но не ги обособяваш по регламентирания за това начин, във форума. А си като кукувица - чакаш някъде да се заформи моабета и почваш да снасяш нужното за теб си. Разбира се - как да бъдеш актьор, след като сценария е основан задължително на публика. Как да си танцьор без публика пред която да се играеш и изживяваш. Как да останеш невидим... за каквото си страдал цял живот. Повдига ми се от игри и играещите ги, с наглостта с която непрекъснато се ползват от демократичността. И всяка малка личинка се бори да изживее себе си като Феникс. Дори и да няма нищичко освен добра памет и да се е научила чрез нея да запомня и имитира интелектуални разговори, в които самата тя нищичко не разбира. Но имитира добре. Двама човека постепенно се събраха и започнаха да осират дуетно всяка тема. Съвсем тематичен дует, между другото. Лика-прилика, но превръщащи всяка тема в арена за тангото си. Колкото и сигнали да се дадоха - все едно че... кефчето и дебелащината, наричана от същите "чувство за хумор", си стои на първо място и всички останали са длъжни да пригласят и аплодират "танца им". Трагедия са възрастовите изменения. Демонстрацията на феерия и непрекъснати смени на обекти за заигравки, ако за мен са отвратителни с лицемерието си, най-малкото за неуважителни, предвид, че каквото и да се пише непрекъснатия дуетен спам вкарва всяко мнение в своето си русло, настоява непрекъснато само с техните думи някой да се съобразява, те да задават въпроси, насоки. Все още тук не си си показала още всичките си рога. Много внимаваш, много си предпазлива, жонглираш, ухажваш, иронизираш... и с непрекъснатите опити деликатно да водиш, да задаваш активността и вектора. Тънкия усет да подадеш нужното на всеки нуждаещ се, ти дава предимството да ти подадат ръка да ги поведеш - бавно и постепенно, за каквото теб ти е нужно. Не можеш да спреш, защото това ти е "метаболизъм", приучен за да оцеляваш още от дете. Но защо е нужно да се превръща поредния форум в мегдан за личните ти игри... макар че - ти не можеш без това и където и да си, ще е същото.

много е важно на 'много информираните' да се премерят по този критерий. Така с количество се борят с дефицита на качество. А неовладеният емоционален 'фон' звънти твърде тънко и доста влияе. Но пък - всеки се състезава с това, с което смята че е "най". Съвсем ясно е защо.

Дааа бе... мъжките думи са си отишли отдавна (ако въобще някога ги е имало). Сега е останало само папагаленето и възхвалите на философските идоли. Нито чете внимателно, нито мисли - важното е майтапа, благата рак... опс - приказка, забежка, закачка... С типичния даскалски манталитет на важен, на посочващ, на съветващ и казващ кое какво е... А и цялата работа е в нужното внимание, дето липсва в реала. Доста възрастни хора рязко се вдетеняват. Някои твърдят че старостта е лакмус за онова, което не си израснал, защото дългото прикриване и компенсации постепенно започват да отпадат и "отдолу" изплува Неизрасното. Условно, разбира се, защото при всеки е различно - и "отдолу", и маскирането му. Всеки е някъде сред театъра на живота си, но няма форум в който повечето да не участват заради личния си кеф и нуждата от общуване и групови игри. И ако поне в други форуми самите теми, насоки... са си народни, то тук с претенцията за "научни" говорители, се пишат небивалици. Пък и с претенции "ми къде са ви аргументите за обратното, докажи го, посочи грешки... ". Сред форума (пък и навсякъде другаде) няма да се срещне нито един пример за анализ на лични убеждения в опит те да се преструктурират, деконструират, актуализират през призмата на рационалния анализ и синтез. Мне - всички играят играта на доказването на "правилността' на личните си убеждения. Отгоре на всичко - това се маскира чудесно с отработени интелектуални игри, дето са били цял живот. И се попиват още в училище. Делюзиите и личните убеждения е напълно безпредметно да се подлагат на анализ, на дискусия - всичко задължително е само игра, защото основата няма нищо интелигентно, а интелигентността е само за 'парлама'. В кръчмата, след първата ракия, колкото и да изглеждат на интелигентни приказките, са си само игра. Игра - защото за думите си никой за нищо не отговаря. Ако животът и съдбата му зависеха от това, дето говори... би било другояче. Затова - приказките - в един свят, а животът - в някой друг (но пак сред приказки). Така може всеки Говорещ да си играе роличките си пред огледалото. Идеалното - си е идеално... Какво точно е, сред какъв периметър и условия - кой го интересува след като една, друга или трета "наука' ги била вече "разкрила, обяснила, разбрала". Кое точно са идеите, как се определят, какво им е значението... Демонстрацията на живот чрез патерици, е очевидна. Къде и какви са тия - дето дръзват да се научат да ходят... това за мен е интересното.

Ама разбира се. Защо ли НЕ пуснах статия за пирони или генетика. Влачи си свободно, играй си на посочвания и натвърждавания... все пак то форума, разделите и темите, за някои са просто поле за личните им игри. Кво значение да има заглавие, някакво си. Жалко че не се модерира тук - щеше да е налице повечко ментална хигиена и да е далеч по-смислено. От друга страна - е показателно...

Глупости или верски казуси, преминали в лични убеждения, не дискутирам. Цитата, който съм коментирал е достатъчно красноречив, и е смешно да бъде... 'дискутиран' и да му се "посочвали грешки". От друга страна пък - се посмях. То или е за съжаление или е за смях, лично аз предпочитам второто. Имам роднина на която малката дъщеря ( 6 годишна) е от 'съвременните академички' и тя също се е научила на играта "докажи ми че греша", като това е прикрита версия на "няма пък". Тая същата вече е научила и играта "аз си имам права и съм човешко същество, с което е важно да се съобразяват всички", или пък "длъжна си да ме обичаш" (към майка си). Много често съвсем личностни игри са скрити зад иначе имитацията на интелектуални постановки, защото са научени нужните сценарии "как се прави'. Без да слагам към всичко това смешното му авторитарно отношение на надут пуяк. Именно в тази му игра е веселото когато се изръсят твърдения като "горното". Така пуешката игра става прозрачна и се вижда 'от какво е надута'. Все пак думите ми бяха за друг участник. Съвсем ясно съм заявил в думите си към кого са адресирани, като дори съм използвал лично име. Така, че се натрапваш в разговор, в който не си поканена по никакъв начин, а даваш съвети и оценки. Разбираема е реакцията към "съотборника", но е твърде първосигнална и те разкрива.

напълно е излишно да му обясняваш каквото и да е. Той няма идея какво говори, нито защо. Блажени са вярващите... Просто това е научил, това повтаря, с това живее - така цял живот. Не е вионвен и от него нищо не зависи. Обикновена радиоточка, с последното звено - роля на рупор. Нито предаването, нито студиото, нито сценариите и информацията - нищичко не е при нея и от нея. В този смисъл той е напълно прав за себе си и съвсем адекватно твърди онова, което видях в цитата - от него наистина нищичко не зависи. Много му е нужно да вярва в това, иначе би се гръмнал на мига. Бъди милостив и не му отнемай вярата, Петре - вероятно е добър човек... Житейската немощ все пак е нужно да бъде оправдана като й се даде "научна обосновка". - поне се посмях, от сърце - на цитата. Мъка, мъка, ама е весело!

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fizitci-sazdadoha-parviia-fotonen-model-na-demona-na-Maksuel-video_37888.html по линка на оригиналната статия са налице и още доста други интересни публикации по същата тема. За мен всичко това е превръщането на фантастични идеални примери в реалности и експерименти, на което се възхищавам на изследователите.

В смисъл? В тази тема аз съм само внимателен читател. Но в рамките на шегата - какви "вероятности" ще да са, ако "властваме" над тях? Така не се ли получава - от "вероятности", към "определености"?

Смесването на понятия води до подвеждане в съжденията. Идеалното отражение в Субект, при определена степен на организация и условия, може предизвика "усещане за консумация на сладолед", със всички съответни на това резултати и съпътстващи процеси. Крайния резултат в този случай, ще е напълно точно заместващ усещането и последствията от "материалния сладолед". В този случай 'материя' не е нужна и "от никъде не е нужно да се взима", нито да се 'смесва по субективен начин'. Психичната отражателна система в субекта променя схемата на дуалното "кое кое поражда - идеално или материално"... става въпрос - за СУБЕКТА, защото без него не би имало каквато и да е съждителност. В случая - СУБЕКТ не е в състояние да различи "резултатите" от консумацията на сладолед, отразени през себе си. По същия начин - субекта може да сънува че консумира сладолед - по време на сън. Или да се предизвикат в него чрез хипноза същото. А при достатъчни умения и практика - и чрез собствени осъзнати и волеви действия. При всички случаи като горните, психичната отражателна среда толкова се насища и усложнява, че става възможно да се превключват дялове и системи в сложни взаимни кръстосвания, на базата на което прости схеми на разпознаване "кое е реално" според атавистичната програма "усещане и разпознаване на хищник наблизо - значи бягство" вече не е достатъчна, защото не е адекватна. на базата на същото бурните защитни адреналинови реакции, са призвани да способстват за оцеляване, но програмираните атавистични механизми не правят разлика дали е налице конретна опасност, от която да се бяга и физиологичната компонента в реакцията е естествена, или е просто афективен изблик на гняв - в който отделения адреналин в сложната последваща каскада от реакции "за бягство" се обезмисля. Във втория случай, отделените хормонални вещества, предизвикват сложни физиологично-химични каскади... които обаче "не намират продължение" и се прекъсват... Това ... "прекъсване" довежда до проблеми с това че е нарушен баланса между адреналин и норадреналин, както и че заради прекъсването големи количества отделени хормони и стартирания пик на метаболизма, е удар по самия собствен организъм. в предишния абзац написах как и защо вътрешната отражателна система не е просто основана на прости рефлекси - както предпочитат незапознатите да се разглежда. ОТРАЖАТЕЛНАТА система при човека, с нейното развитие през целия му живот, придобива съвсем нови роли и функционалност и така се променя простата дуална схема на "идеално и материално" с нов "трети елемент" - когато става въпрос за ЧОВЕКА. А няма как да не става въпрос ЗА ЧОВЕКА, защото това е основния елемент, заради който съществуват всички останали елементи в което и да е съждение. И съждението е производно на субекта (си), който се явява негов автор, дори и това съждение да е репликация. Няма как да се пренебрегне в уравнението и описанията на живота, вселената, света човека... без да се вземе предвид самия Описател... Няма раздел или тема, в които да не са налице примерите за самоподвеждане. Предпочитането към опростени схеми на обяснения, инерцията и склонността към репликации на научени схеми, приети за лични, продължават да играят заблуждаващ ефект. Още повече - че е невъзможно заблудения да разпознае заблудата си, поради някои психични особености, процеси и явления. Най-честата заблуда е когато не е в състояние да се направи разлика между Обяснението и Обекта който се обяснява, защото простотата подава бързина и малко разход на енергия за интерпретация и реагиране. И ако това все пак е проста схема, когато се касае за прости и директни рефлексии и реакции, то при нарастване на абстрактността в мисленето, ОБЕКТА и ОБЯСНЕНИЕТО и ОПИСАНИЕТО ЗА НЕГО - НЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ и разликите между тях стават определящи.

аз спорове никъде не виждам. Или по-точно - аз не участвам в спорове. Намирам го за безсмислено хабене на време и енергия, можещи да бъдат насочени към нещо далеч по-смислено - конструктивно и практично. И...? какво като настъпва противоречие - да избягаме ли от него? И как - като сменим подхода. А подхода - той материален ли е, идеален ли е? Къде е проблема в противоречията? И защо е нужно да се избягват? Та те са чудесен показател, лакмус, вектор... за това, че всичко опира до интерпретируемост и някъде по веригите й са настъпили неадекватности. чудесно би било ако дискусията не се води от "школи" по едно или друго, още повече, че няма как :школите да разбират кое какво е, както и че не "считат". Това е израз на конвенции. След като са конвенции - няма смисъл от това някой да им е говорител. Ако някой би намирал смисъл - то тогава би трябвало заради коректността - да няма индивидуални аватари и акаунти, а колективни аналози на същото - според тая или оная "школа", или "школен мъдрец". Така или иначе е колективна договорка, с участващи последователи, приели личната си идентификация от груповия конвенс в който участват. Забранено е според правилата да са налице повторения на име на акаунт. Следователно - личният избор на индивидуални атрибути - като име и аватар, са израз на индивидуалност. А така - с лично избрано име, аналог на индивидуалност, да става говорител и изразител на групов конвенс - кое тогава му е индивидуалното? Вие чудесно се изразявате и без да сте говорител на школи и конвенции - бих се радвал на вашите собствени съждения и извеждания. Школите всеки може да им бъде говорител и изразител. Личното независимо съждение и синтез се продуцира само през субект с нужните за това качества. Който не е способен на такива, става последовател на групови конвенси - като "запълване на празното"...

С всички думички от последните си няколко коментара се опитвам да приближа идеята и разбирането ми по заглавието на темата тук. В общ смисъл ИДЕАЛНОТО не е възможно без идеални положения. ДАли ще са ИДОЛИ, или ще са идеализирания - те са свойствени и производни на идеалния обект - субекта. Или обратното - на реалния субект - като обект. опита ми да поддържам припомнянето че цялото познание е идеално, пък значителна маса хора настояват и доказват, че "познанието било "РЕАЛНО" и отразявало реални и обективни процеси, взаимодействия и закономерности" е без успех. Успеха, обаче в случая, е без значение. Някои хора могат да понесат бремето за условността на всичко идеално, следователно - и на "материалното". Както и че "реалността" за едно същество, но с идеално отражение на някакъв си контекст около него - винаги е идеална. На твърде много хора им се иска да не си задават въпроси, при все че отговори - са невъзможни. В случая - формулирането на самите въпроси - е далеч по-важно от отговорите, защото на такова абстрактно ниво - отговори са невъзможни, освен фрагментарни и условни. Фрагментарността също има значение. Но както всичко останало, нейната абсолютизация, я прави да е "цялото" вместо да е само "част". Умелото боравене между фрагментарност и условностите й, подава възможността (само ВЪЗМОЖНОСТ !!! ) да се преодоляват някои ограничения... Но... само за Тия, които имат потенциала и възможностите да... си го позволят. Защото в това ПОЛЗИТЕ от детерминацията и фрагментирането - отпадат. Дали Преодоляващите фрагментацията разполагат с друга мотивация, различна от "ползата"?

Между другото - "философия" също не се среща никъде в природата. Тя е човешко производно, както и много други, приети за 'обективно съществуващи'. Възниква въпросът - философията реална ли е? И според кои критерии? РЕАЛНО - означава ли че е еквивалент на ОБЕКТИВНО? Доколко към тия се вмества "СЪЩЕСТВУВАЩО"? Малоум изведе в думите си - щом е налице взаимодействие, значи че се приема че е налице обективен контекст. Налице е такъв - като израз на битийни събития и взаимодействия, които ние хората, чрез идеалните си отражения, ги наричаме "обективни и съществуващи извън нас". Обаче - ако са извън нас - какви са всъщност, отвъд ограниченията на собствения ни сетивен апарат? От друга страна - та ние, хората имаме и ограничението да НЕ сме в състояние да възприемем огромна част от процесите и взаимодействията, които наричаме "вътрешни"! Създаваме изкуствени допълнения за да прескочим ограниченията си - но отново се налага да отразим и интерпретираме възникващите данни - например от снимки, подадени от машини, апарати. Тук някои явления се приемат за материални... Вместо обаче да се отбележи че това е условно - просто условността се пропуска само защото е далеч по-удобно. Но не и рационално, защото това довежда до погрешни и неадекватни изводи. Отново възниква условността - по кои критерии - е и грешката и адекватността, според какво, кое, кого... Просто твърде много хора имат една приета наготово идея за детерминизъм, заедно с критериите за различаване, описанията и обясненията. И понеже на тях им върши работа, условността я превръщат в абсолютност. Парадоксът тук е, че "познанието" се опира на рационален подход, израз на рационално отношение на субект, зададена от субективното му отражение на контекст, който той приема условно да дефинира чрез условни критерии. За твърде много "хора на науката" религиозния подход към "науч(е)ното" подменя рационалния подход. Същия се подменя и заради ползата в чисто психичен план. Кръстосването на комуникациите между различен тип ОТРАЗИТЕЛИ създава съответствени на същите разлики комуникационни проблеми и разминавания. Но най-показателното сред всички смислови анализи е, че предпочитането и критерия "попули" и колективните конвенции, за толкова много хора е повече от достатъчен критерий, за "правилната реалност". Питам се - защо нуждата от "правилната реалност" е толкова определяща? Защо на толкова много хора е нужна идеята за 'правилност' и тя да е "ЕДНА" и че именно те я могат, знаят, твърдят, настояват, доказват... В религията е показателна склонността към ЕДНАТА ИСТИНА и тя е описана в свещени писания. А религията се опира на вродено религиозно отношение на субекта към битието му, проблемите в това битие и решения на възникващите непрекъснато дисонанси. Пак МАЛОУМ по-горе припомни обобщението - в природата нямало парадокси. Но какво е "природата' отвъд опитите и възможностите да се отрази и обясни - заради нуждата от същото. А тази нужда - доколко тя е рационална? И дали - е ?

чудесен пример за контролирана халюцинация, насочена чрез внимателно подбрани елементи в постановка, към "зрителите". Това е характерно за целия канал ТЕД и сродните нему... Интересно е - въпросният ... "лектор" той какви елементи използва - умело подбрани компютърни визуализации, подбрани словесни съчетания, нужния и задължителен за публиката невербален канал - интонационен, мимичен, жестов... Едно състезание и парад на умения за създаване на илюзията сред всеки зрител, за да може той да я възприеме като "реалност". Чрез "АНАТОМИЯ НА НЕРЕАЛНОСТТА" лекторът какво точно е призван да покаже А той самият - доколко е "РЕАЛЕН", след като цялото му представление е манифестация от "нереалности" ? А тия които отварят клипчето за да го "гледат" - за тях кое точно е реално, след като възприемат поредица от движещи се точки, умело сменящи се по брой на "кадри в секунда", в опит да се включат към зрителният канал, призван всъщност да е канал за обективната действителност. За заместване на слуховия канал - по същия принцип. После, обаче, някой ще се позове и на... клипчето, с цел да представи "истините в него" като обективни... Или пък - думите на Платон - защо да не са обективна действителност? - може би като думички, да. Но дали, доколко и в какъв смисъл те изразяват точно това, което "читателите им" приемат че е - това никой читател не се замисля. Важното е, че има конвенция как да се 'четат" и "интерпретират" - това затваря нужната версия на илюзия. Кое е реално и кое е действително?... и коя е границата им за различаване - това е най-стария човешки казус... Толкова са наивни личностите вярващи в своята безкрайна и безначална обективност, изучаваща само и единствено "обективната действителност"... колкото и тия, вярващи в обратното... или която и да е версия от всички възможни.

въпрос на конкретика и избор на критерии за "реалност" и "нереалност". Знаем или не - относно това че има и нещо "извън себе си' - може би. Много е интерпретируем казуса кое е "вътре" и кое е "вън". Твърде контекстуално зависими са изводите. Но най-основното е - че и за реалното или за "НЕреалното" ние работим с "мерки", защото основното чрез което ги създаваме, основното заради което въобще мерим - възниква и се определя от идеално отражение. ОТРАЖЕНИЕ!!! Колкото повече наситено и сложно съставно - толкова по-трудно за различаване... Същото "най-основно" е, че ние имаме материални тела, но сме същества, които (след определени комбинации от сложни натрупвания) се ситуират и интерпретират според идеално отражение на тази среда. И всеки човек, чрез идеалното си отражение мери кое е "отвън", кое е "отвътре". Както и - кое е материално, и кое е идеално. Идеалното отражение мери и задава - стойности, определя форми и съдържания, бори се с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА, като задава свои версии на условни, фиктивни, работни... определяния... Твърде много хора се губят, вярвайки че определеното е абсолютно и окончателно. А то не е такова. Няма как да е такова, но вярата че е налице определеност, дори и фрагментарна да е - носи в достатъчна степен усещането за увереност, спокойствие. Всяка тема, всеки раздел, толкова хора пледират да са сигурни, защото "аз знам", аз прочетох, аз го научих, Щом е такова за специалните хора, които го откриват, попивам тази "сигурност" от която имам нужда". Това е обща словесна описателна формула и тя се основава на заложено религиозно отношение на субекта към себе си и света. Няма значение дали ще се вярва на чорапеното чудовище, дядо коледа, библейски или индиански бог, духове и "истината е във философията", написана е от КАНТ или ВИТГЕНЩАЙН и... алелуйа. Ама че това било само аспектни описания, израз на съждения... Грешката е "не може да не е истина, щом аз го вярвам". Но е "грешка" защото субектът не може да определи вътре в себе си кога е основан на вярване в нещо или е обективното "нещо". Няма разлика в ЕЕГ вълновите графики между това да си представя живо сексуален акт, да сънувам същия... и да участвам реално в него. Това дори не е парадокс - защото дяловете, които участват и в трите варианта на "акта" са едни и същи и функционират по един и същ начин. Същите дялове предизвикват, и на свой ред генерират, не само усещания, а и физиологични изменения и физически реакции (съвсем материални), характерни именно за сексуалния акт. И спрямо определени критерии - наричаме единия вариант "РЕАЛЕН". Но РЕАЛЕН, не значи "ОБЕКТИВЕН". Все повече се навлиза във фаза, при която именно усещането за РЕАЛНОСТ минава през нейното конструиране от изчислителни системи и подаването направо на сетивните канали... Това ще продължи да намалява възможността да се различи - кога и как "РЕАЛНОТО" е конструирано и така симулирано, или е израз на обективния контекст около нас самите. навремето първите кинопрожекции са били съпроводени с тежки изстъпления на зрителите - като реакция към подаваното зрително усещане. По-късно - и слухово. В сегашно време - и чрез 3Д визуализация и слухова "обемна" среда, вибрация, мирис, усещания - запълват се все повече сетивните канали за да се ';изгуби ' в неразличаването си самия субект и така да му се провокират нужните изживявания. Всичко това мозъкът ни го прави и "насън", докато сънуваме. Реалността се определя от комбинации от невронни сигнали. Комплексната плетеница от същите при определени обстоятелства и условия, има възможност да създаде и симулация от такива "комбинации" и чрез същата им обработка да се постигне ясно усещане за РЕАЛНОСТ... Ние, хората се борим с необята на неопределимото, чрез своите си начини и средства. Твърде много хора са основали себе си и усещането си за групова и лична принадлежност и идент, на сигурността кое какво е, само защото "така е зададено преди тях, така е прието да е - значи е "ТАКА"

елементарните неща нямат нужда от напън... Никаква нужда. И с пауър и без - елементарното определя и елементарен пауър - принцип на съответствието. както формата, така и съдържанието. Опита на формата да играе на "цветна" само и само да имитира съдържание е като опита на паун да показва колко е голям, и страшен, като разпери разшкошното си оперение. За красиво - може би. Но си остава функционална имитация и илюзия, в опит да се сплаши друг мъжки или да се привлекат женски. Женските подобни игри са също толкова функционални само в точна конкретика. Но веселото е, когато женската игра се сбърка да се противопоставя на мъжките й подобия. Елементарните хора са 'сложни' само за себе си, главно защото за себе си те са 'необясними', различни, променливи. И непрекъснатите опити за провокации са само лакмус за елементарното "съдържание'. Съвсем елементарно, байдъуей. Но пък е като детски балон, който се има за "слънце" само защото срещу огледалото муи изглежда че е жълт и кръгъл...

Разбира се - Юнг и беше натресен от личните интерпретации на двама пишещи в темата, които просто се намираха на благ моабет. Не за друго, ами щото двамцата били като на блага ракия според "предпочитаната от тях школа" и разменяха общото си залитане по едно или друго. Или по един или друг школен авторитет и школни разклонения. Толкова могат - това си правят. Едва ли с нещо допринесе това за темата от заглавието. Юнгианската школа е просто един етапен въпрос - в развитието на психонауките. Както и Аристотеловия или Кантовия етапи - във философията. От друга страна - някои хора типично по своята си психична и характерова естественост - просто си намират подходящото да се вкопчат и за тях 'етапността' приключва и става "вечност". "Летящия стар холандец" пък реши че "плътността на информацията" имала връзка с аналогията на МП3-ките. И той - също е учен, де. От "най-учените". И от най-натруфените... "учени". той очаквал да му бъде внимателно обяснено - даже с подходящото изречение, което той подава с първите думички. Думи нямам за излагациите и паденията на някои ... "участници", тук. От друга страна - общите благи приказки са най-търсените сред форума - по какъвто и да е въпрос. Търсени и желани, защото така или иначе от празните приказки нищо и никой не зависи. Убива се малко време, начесва се някакъв сърбеж, после се гаси екрана и... воала - Живота и Живеещия го, си е пак същия - с поредното време за кършене и чесане на поредния сърбеж. Малко колективни игри - на "харесване", на осмиване, на утвърждения на лично-групови убеждения, на поредната ирония, на контра, на групички по интереси и ползи... Маймунски игрички от интелигентни "играещи"... маймунки. Най-важното е, обаче, че това е споделено. И това го прави - хем желано, хем предпочитано, хем и от полза. Но пак си е маймунско.

това не е вярно. В съждението може да "не може", но възможно ли е съждителката да твърди, че съждението й е единственият възможен вариант... за обяснение на "реалността" (й) ? Защото въпроса с "рефлексията между "себе си" е напълно реалистично изпълним. И реализуем. Още повече - че той е в ход непрекъснато, а обяснението и неговата практическо осъзнато овладяване, е... Но... да видим кво става с "учебниците" и науките... Ами... не е - нито от изключителна, нито "от важност'. Въпроси много, отговорите им е вид състезание коя система от обяснение да се подбере за подходящите според нея потребители. И как - за мен важно е едно, за друг - друго... Но не - за "всеки който имал претенции за съзнателност" - опс... Чудесна предпоставка, с вложена недиректна аксиома в нея - а тя е, че Съждителката е наясно - и със "съзнателността", и със "важността" и на нея претенции не са й нужни - да се самонарече "съзнателна" - тя просто си го предпоставя в "условието"... И с тия натруфени тенденциозни трикове - някой се самонарича 'съзнателен', щото... той знаел кои неща били от "изключителна важност"... ако това е логическо извеждане, то в него има проблем. Ако е описание - има основание - за "съучастието". От друга страна - това е шаблонно и тривиално идейно описание, спрягано от хилядолетия... Спрямо него има няколко условни типа субекти - - някои вярват в "правилния отговор" - други си размишляват и се упражняват в съждения. Те съжденията как да се проверят за реалистичност и адекватност но от други съждения? Така, че всеки може да играе на съждения и да претендира че "нещо било от изключителна важност". - а трети - си го овладяват практически. То си е в ход през цялото време. Няма никаква мистерия, освен привидно-логическа, и то - заради инерцията на примитивизма в "мисленето". Преди да дойде "тоя ред" - има друг. И той е - КАКВО ТОЧНО СА МИСЛИ?, кога са 'наши', кога са истински, според какъв критерий и кои условия? Щото всички останали ... "въпроси" та чак "от изключителна важност" увисват в неопределеността, ако не е налице онова, което те произхождат. В тази тема пишещите пообиколиха какви ли не "философски дебри". Едни цитират отново и отново "свещените (си) писания", други опитват да съждават без тях. Преднамерено не взех участие във "философските забежки" - така и така се "намериха" нужните хора - да си попишат с нужното "приятно" усещане като "сродни" според критерия "еднознаещи". И все пак: Та - що е това "МИСЪЛ". Всички въпроси и споменавания по-горе - за едно и също значение на "мисъл" ли се отнасят? Има ли различни значения, кои са те, според кои условия и критерии?

мдааа ... Обикновено в такава "истерия" ми се приспива. скучно стана, не издържа, провокации, опити за заплахи с разни... женски аспекти. сега аними... като мъж... Иначе спама си продължава де. Игрите на играещите по темичките и личните закачки, провокацийки... Но тва е достойния пример за "истинския професионализъм"... Учиш се, държиш, но си уязвима. Играеш игри в които си с идеята че си победителка, а си с маса пробойни, слаби места и уязвимости. Отгоре на всичко - лесно се улавят. Ходовете ти са повторяеми, ограничени, търсиш слабите места на другия играч твърде шаблонно, не си внимателна в живия обмен и си караш на "схема". Схемата ти се повтаря, както показа и подобните ти игри в другия форум - повторяеми реакции, повторяеми провокации, опити да хапеш и кълвеш, като използваш разни "мъжки" и детски рани. Често улучваш и удряш болезнено - както се оказа, пък и тия хора ти се бяха разкрили сериозно, ти се възползва от това... в играта на отмъщение... От друга страна - ролята ти на силна, на контролираща, на измъкваща се, на пробивна, слаба или силна, на лъжи и полуистини, на заблуди и игра на директност, дори и имитация на прямост... Научила си доста, но нивото сред което това е вървежно, е твърде ниско. Да, много хора живеят сред него и сред тях ти би имала и успехи, но това не е целия свят. Да скриеш раните... колко да ги скриеш... Бориш се, хвърлила си много усилия, но се опитваш да излизаш на фронтове, в които друг вид хора водят други битки, за съвсем други неща. Опитваш да ги въртиш около своите, но няма как, гравитацията ти е твърде слаба, защото е разпиляна по многобройните стари рани, които се опитваш да криеш от себе си че кървят. Всъщност в известен смисъл си направила най-доброто на което си способна. Извикала си всички резерви, включила си целия си потенциал, качества, дадености, допълнени с много труд... Но колкото и да са всички тия - стартираш твърде късно да градиш характер, контрол, да не говорим за "управление". емоционалните спирачки те въртят все около зоната си и те държат в нея. ... Хората които са го почнали това по-рано в живота си, имат преднина в отработването и израстването. За тях има и по-малко "спирачки" - от вида на твоите. А ти - водиш някакви си опити за съревнования - и то точно в личен план, където точно при теб е слабото място. Дори не е обмислено, а твърде хаотично, импулсивно... А допълнително трябва да се бориш и с кризите от всякакво естество, които те правят още по-уязвима и откриват слабите ти места. Грешиш ако смяташ че за мен това е лично. Забавлявам се като се заигравам и ползвам "твоите правила' срещу теб самата. Разбира се, направих и някои грешки, недоглеждания, подценяване на играта. Не ми е за първи път да греша в преценките си за хората - точно за някои неща, да се подвеждам - по други. Но в това няма драма за мен. Живота върви, минавам и заминавам. Грешките са ми най-достойния приятел и учител, като често ги правя да са ми "противник" (не враг)... Както и да е. Губиш границите и не знаеш къде да спреш. Просто се заблуждаваш че това е 'твоята игра' и тази псевдисигурност която демонстрираш, те подвежда. Ти си свикнала с нея, но загубите учат. И ти - да говориш за 'чест и достойнство' - това за някои хора има съвсем реални измерения, но ти допусна сериозните грешки да заблуждаваш и лъжеш твърде посредствено. И доказуемо - и така очевидно. В този контекст - за достойнство няма как да пледираш, защото за теб то е само средство в играта, а не лично завоюван успех. А той - се завоюва цял живот... Не че ще го разбереш, пък и това е лукс, който няма как да си позволиш, освен на игра и думички.

да, да Вижда се "културата"... Само в личната ти пиеса се вихрят... формите на някакви "женски аспекти". Ранените птици никога не спират да кървят. Просто си обясняват че някой е причината за да ги боли по-малко. Но е само упойка и то временна.

Ах... сметнете ме за тъп, но предлагам (само предлагам !!! ) да не повтаряте излишно. Ето - какво ви пречи да приемете диагнозите на някои форумни клоуни... класифицирайте ме и.,.. готово!

така, така - някаква обсесия ли те гони, Ел? Правиш си забавно в тема, в която хората пишат далеч по-сериозни неща. Това не променя с нищо играта със смяната на роли, които говорят за профил. И повторението на "неудачник" в коментари, в съседни изречения, не ме провокира с нищичко, нито има шанс. Там в другия форум със същата провокация дори си обясни защо си залитала "все към неудачници" и пак ги повтаряше вече към други хора - в множествено число - бая залитания паднаха и е написано. ... Възрастовите кризи са сериозна работа. още повече - когато са съчетани и с някои други... кризи - в твоята "кинта". Все ми е едно в коя класация си -смърдят бая на брой коментари с доста тясна насоченост към един коментиращ. Арю обсесид уит ми? Сори, но нямам отношения към невротични натури, колкото и да го крият все излиза на показ и пак... и пак... Осираш която и да е тема с тия си игри - нищо не ти пречи да ги пишеш в някаква отделна тема, или лични или... все ми е едно. Но не - форумът и темите са за игрите на играещите, то за тях целия (им) свят е така. Но ми е все едно