ramus

Новозаветната "литература" е цялата от митове и адаптирани заемки от други народи, култури и географски места. Една от поредните приказки за живота, гарнирана с обещания за награди, като компенсация за усещането за страдание.

Имам предвид всякакви преживявания - ПРЕ-ЖИВЯ-вания. Сънища за "духовното и религиозното" не са релевантни на духовността. По същество процесите по изменение на съзнанието са колкото са и начините за същото. Когато незрели за това субекти се натегнат за неща, за които те само фантазират и... идват проблемите и дори катастрофата. Взимане на вещества е само един от вариантите за доставяне на преживявания от всякакъв характер и са просто извор за самозаблуди. Виденията също нямат общо с духовността... просто популизмът е стигнал дъното, докато инжектира в колективното несъзнавано тия клишета . Няма как субект на пътя на духовното развитие да е религиозен. Той застава на на такъв път именно когато съумее да израсне религиозните и житейските си заблудни патерички. Това е едно от основните условия в "началото на такъв път". Налице са огромни заблуди относно "духовността" и голяма част от тях са именно профанизацията и подмяната им с религиозност. От друга страна няма как обикновения човек да си представя нещо непредставимо за него. И се почват митологиите и въображението... Един чудесен пример в канала ТЕД - беше на някаква застаряла примадона, представяща се за "учен"... Обаче била прекарала инсулт и толкова се беше превъзнесла от изтрещяване, че знаменитата нейна фраза направо ме изуми с глупостта си - Нирвана, нирвана, при това съм жива...

какво е толкова важно? Никой не може да каже или да знае доколко и дали това е мит или миг от приказка. Може някой да го е разказал на друг, другия на трети... и така по разваления телефон. А на първия събор е текла сложна балтия на "непригодните" писания и други легенди. Изфантазирането е и досега, и в съвсем днешно време и не е спирало никога. Днешните тийнове и гемъри се фантазират на това, дето се вживяват - едни са НЕО, други са Супермен, трети са Батмен, четвърти са Люк или Вейдър... Детските игри на стражари и апаши, в днешно време са навсякъде по виртуала и няма тема по която да няма битка едни към други... В един друг форум кипи от преживянстващи - единия се срещал с бог и се разбрали да му бъдел счетоводител, друг беше години наред "будист", трети се играе на някакъв глашатай на "агни йога" и на владиката Иларион и някакви вселенски управители . Един много изявен автор на няколко ника и сред този форум и той се опита да се заиграе на маниашкия си личен филм - как бил наследник на тайни вселенски братства от воини, дето пазили вселената и живота... и планетата, че и развитието... И ги наричаше "демоничните ми деди", на които основната им мисия била да бутат гоуемия световен елит с революции, бунтове и разрушаване на всичко, което било сега, за да дойдело "божественото ново"... И се изливат уверения и самосугестии само и само да си играят личния си театър, който е в ролята на личен сън относно "героя, света и живота, който искам да живея"... Има и полезни преживявания, но работата е да не се потъва прекалено, защото има сънища и условия... при които постепенно имаш съпротиви да ги напускаш... и накрая спираш да правиш разлика с действителността. В това е проблемът със заблудите...

Преживяванията от духовен характер... са просто преживявания и те са имитации и подобия на някакви представи на някого за 'духовността' Хората, които вървят по духовния път на развитие не преживяват нищо от това, а го живеят и не са им нужни патерички, нито протези за да се имитират. ЖИВЕЯ и ПРЕ-ЖИВЯВАМ... са две явления, със съвсем различен характер и в случая е важно за темата. Баба Пена от Пенчово може да разказва кво е преживяла... ама тия работи са обикновени митове - или от личната митология на някого или от груповата на някои си. Ама някой си разказвал за преживяванията си - това го правят и сред психиатриите и никой в тях не напира да е 'духовен', освен по време на шизофренните или други психиатрични кризи. Взимането на вещества... не прави никого духовен. Преживяванията на някого, за нещо си - нито са духовност, нито са интересни за сериозните хора. Аз, лично също съм опитвал едно от известните "пособия", като се подготвях за този експеримент години наред... по много причини. Записах всичко на камера - все пак беше преди повече от 10 години... И... нищо - чудесни преживявания, някои от тях дори уникални, дори и полезни, важни, интересни, дори и трудни за "сънуване"... но нищо повече. Изучавах тия явления години наред - и заради това пиша тия думи. Под "този камък" няма нищо. Голите фантазии или приказни сънища са нищо и никакво. За сънуващия ги може да са голяма работа, но е само защото той е наникъде и гледа да мине с "шорткъти" и да изтарикатства вселената, ама не става. Всеки може да копнее и да сънува че е "постигнал" нещо си, като си го изфантазира. Заблудите са изключително и уникално човешко явление и те вършат своята работа по психична защита, баланс или оцеляване от дисонанси. Но в това няма никаква духовност и никога не е имало. Съвсем сходен и въпроса за 'митологиите'... а и популизма и нуждата на някого да си "представи" нужната му проекция. И после да се изфантазира че я е "преживял". Основното качество на явлението ЗАБЛУДА е именно в това - то е версия на "потънал в неговия си сън" и много прилича на 'живо, на истина, на реалност' и на 'живот'... но не е. Прилича защото се конструира от паметови сигнали от различни нива, а те всички са отпечатъци от битието ни сред действителността - поне в основите си. Заради това заблудата е пълна, а и дълбоко в нас има нещо, което с това се "разтоварва" или служи за обработка и симулации. Основният принцип на който се опира заблудата е - ПРЕЖИВЯВАМ, значи че съм жив. И съм жив - когато преживявам нещо си. Това е естествен подвеждащ капан и той е съвсем очевиден именно от примерите за сънищата си докато спим. Аз сънувам изключително много, всъщност винаги и цял живот съм бил така. Ярки, живи и понякога много сложни и дори заплетени и свързани сънища... бях си направил дори и дневник, опитвах да вниквам... просто пиша всичко това от първо лице именно от многогодишен опит, вкл и сред понятието САМОЗАБЛУДА... Не съм само аз, който е открил всичко това, но все пак това също е път и си иска да се "извърви". Но пък си е отрезвяващо и... нещо като "приземяващо", защото се чистят заблудите ( поне някои)

Нещо на 'чалга' почва да прилича... Някакви 'факти'... често? - колко често? А дали "често" - значи че са 'факти'. Например вашите думи - те какво точно са и колко точно 'често' са такива?

не е толкова до 'загадка", а хората навсякъде по света имат особености, заради които се налага да създават "свят от нагласени обяснения и описания" за да направят живота си повече поносим в борбата със страха и тревогите от неизвестното, тлеността и преходността. ЛИЧНАТА РЕАЛНОСТ се измества винаги, когато се появи конфликт и дисонанс с "действителната". Механизмите, обобщенията и цялата схема на познанието по това е изведена отдавна, а в днешно време вече е представена и концептуално, дори в различни версии. Цялата работа е, че познанието за това веднага предлага дисонанс за вникващия и ПОЗНАВАТЕЛЯ. Защото лъжата и самозаблудите веднага излизат като неминуемите начини за инстинктивно справяне с естествените проблеми на всяка екзистенция. А от друга страна - социалните идеали са в посока "НЕ ЛЪЖИ"... лъжата е грях, измамата се наказва от закона... Това са изключително неудобни проблеми за всеки социум, при положение че са си напълно естествени те не са казус за тази тема.

Вие прочетохте ли въобще що е това ФАКТ - я дайте примерите и проверена актуална и удостоверена по различни линии информация? Това е смешно и малко влизате в ролята на клоун. МИСТИЦИЗЪМ и трансцедентност, божествености... - това ое "мнението на ИИ'' ли идва? - Или щото и вие сам сте опитвали да ставате "мистик"? А мистичната битка с "псевдонауката" с какво я "постигате" точно - опиати, дрога или просто така "за спорта"? А иначе - сериозно - вие дори нямате елементарно ниво на компетенция в темата, вкл и за преживяванията. Хора, които не са подготвени искат да 'скъсят пътя' и да си доставят някакви преживявания по някой си начин. Един влиза в храм, друг лети с парапланер, трети пуши трева или се боде с игли, четвърти се запълват с виртуални приказки по виртуални социални клюкарници и в тях се вживяват на това, което извън виртуала им е в дефицит, а пък го копнеят. Има и много други начини "да си доставиш преживяване" за нещо, без то да е действителност. За огромен брой хора това се превръща в основната им деятелност сред екзистенцията - по много причини. Няма на света сериозни хора, които да взимат опиати за да си доставят преживявания. Не са нужни - налице са обстоятелства, методика и начини и ползването на "опиати" или подобията им, са повече пречка и извор за подвеждане. Това е само патеричка за "куци и сакати", които с нея няма да проходят, нито ще тичат. Това с патеричките е и да се вживееш че си компетентен като се криеш зад "мнението на ИИ' за нещо си Така вие също си докарвате преживяване за нещо, като в ролята на опиума е каквото докопате. Това няма да ви направи нито компетентен, нито сериозен или познаващ - просто имитация, чрез подражание, с цел да си докарате преживяване, с което да подпрете личната си приказка и основния си герой в нея. Та... игрите на 'факти' са и весели... докато не омръзнат. Папагалите дори и да "цитират" и повтарят заученото, никога не стигат до "компетенция", вникване и разбиране - за това са нужни други условия и обстоятелства.

глупостите се множат, а големият и виден борец срещу врагът във вид на псевдонаука, стигна до там, че заради некомпетентността си да пълни поредна тема с фейкове, спам и да си флуди "като на инат". Като че несериозните му битки с "правилното хранене и пиене" не му стигаше и скуката взе да става прекалена. Да наречеш че "ИИ" имал мнение и да ги пейстнеш като вид 'доказателство' е най-малкото нелепо. Но проблемите за нелепостите идват от невежество и некомпетентност. Въпроса е в леко обсесивната упоритост, с която се налива спама само и само да се играе някакъв личен театър. Не съм виждал това във форума тук, освен в политическите теми, защото там се е модерирало строго, поне досега.

о, не - има такава... Въпросът е, че информация е за някои, за други, които разполагат с изминатият практически път - тя е и интелектуална, както и с много други измерения. Освен това при тях няма стойността и етикета да е 'информация', а се нарича ПОЗНАНИЕ. Пиша ви го от практическа гледна точка - съвсем си е ПОЗНАНИЕ, съвсем си е също с "РАЗУМ", защото съдържанието на това понятие в повечето случаи е народно и популярно клише. А в случая - полето и периметъра на РАЗУМА се променят заедно с РАЗУМНИЯ, синхронно. В този смисъл - Двама човека, без значение къде са, кои са, какви са, откъде са... ако са изминали етапите си в развитието, нямат никакъв проблем да се разберат, вкл и отвъд лингвистичните и културни различия. Представете си че някой се опитва да философства по отношение на тренда на цената на царевицата в период от 40 години. Какво би "измислил един философ" при положение че компетенцията на казуса е в напълно различно поле от неговата. Какво точно да "измисли" - дали ще го интересуват "сравнителните анализи на борсовия индекц царевицата". Какъв синтез би имал такъв философ ? Нещо подобно имам предвид и пример за него дава "другия колега по тема" с шегите и веселите си хрумки. Вътрешната наука, при все че и при нея рационалният метод също е валиден и е в сила, не може да попадне в същите критерии, както е цялата останала наука, която се занимава със взаимодействието на обективната действителност. Просто са съвсем други принципите... защото тук цялото поле на познание е в субективната реалност. А там... въобще не е лесно да се въведе ред, дисциплина, изискват се качества, упоритост, задължително някои дадености... Има множество експерименти, капани за пропадане и грешки... и т.н. Има и "цена"... Ако имате интерес ще напиша заглавието на книгата на лични. Съвсем преднамерено не съм го написал сред анотацията си. Имам си причина.

супер е...

Ми не - въобще няма такъв проблем - вкарването на много смисъл в даден етикет могат да го направят онези, за които то има такъв смисъл. За онзи, за когото то няма или е повърхностен, вкарва онова, с което разполага - което и виждаме във включванията ви. Извинете ме - такова невежество е просто покъртително и избирам да ми е смешно. Ставате като клоун - с парадирането на това "вижте ме че нищичко не разбирам от казуса, но и аз мога да си спиша измислиците и нагласациите, щото и те са "мнение. ". Съвсем очевидно е, че сте невеж по тия въпроси - какъв е проблема просто да минете в пасивен режим и ако поне имате нещо интересно да прочетете> Не,.. някои ваши изцепки са направи бисери и изблици на невероятни щуротии и нелепици.

благодаря, но може би не стана ясно - ИИ не може да помогне, няма как, няма и с какво. Знанията и нечии мнения или концепции са без всякаква стойност по отношение на практиката. Мен теоретизацията или концептуализациите не ме интересуват, въпреки че съм чел за доста от тях и не ми пречи да ги имам предвид. Аз имам практически и теоретични познания по казуса. Първите са най-важни и са водещи, като определят всичко останало. Започнах с това преди доста години. Имам сериозно обучение и занимания по психология - именно във връзка с това, като съпътстващи и важни условия и за изясняване и продължаване на практическите занимания. Не се хваля - в това няма нищичко за хвалене , а просто пояснявам. Знаенето за практиката на други хора, без значение за мнението или опитите на който и да било... няма никакво значение или стойност за практическата работа. Много ми се искаше да не е така, но така показа живота. Виждам че не е от особено значение за другите, както пък това на "другите" няма значение за мен. Участвах в темата само с моя си цел и спирам с това.

Но хората, които са оставили "такива следи" са го направили именно от своя ПРАКСИС. И когато праксиса липсва в други - описанията вече "нямат основа" и стават свободно интерпретируеми и така всеки си ги наглася до когнитивното и познавателно ниво. И именно по този начин се стига до... "профанизиране", дори популизъм. Хората, които постигат дадено ниво на психична трансформация, оставят някакви следи, вкл и от пътя по който са стигнали до това. Достигането до това е сложен път, през етапи, условия, дадености, характерови и психични качества и тяхното изменение по време на "вървенето по пътя". В някои аспекти от пътя са налице общи положения и особено когато до "ученика" е налице ментор (учител) той асистира и коригира процесите. Особено за някои психични типологии и техния път, това е от решаващо значение... Сега - основният проблем в ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са това, че най-голяма част от тях са.... нещо като "фалшиви" и нямат общо с вътрешното развитие. НЕ е едно и също ПРЕЖИВЯХ НИРВАНА и ПОСТИГНАХ НИРВАНА. Моята основна теза е, че НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да се сравнят адекватно преживяванията на един християнски мистик, с такъв, който навлиза в ниво НИРВАНА ( а и това не е "крайното ниво в развитието" ). Не може не заради разликите между будизма, ислям, кабала и християнството ( дори в неговия 'мистичен вид' - исихазма и някои други "секти" ). РАзликите са в дълбочината, пътя и... детайлите, които обаче определят всичко. Ако е нужно и интересно на някого и ако е налице ресурс - ще го поясня. За мен не е достатъчно само да се разглежда само като "вид 1 и вид 2", защото това е опростен формализъм и той освен да подвежда до друго няма как да води. Не е и адекватно да се разглежда през призмата на общите положения, без да се отчитат различията. Именно заради тях пиша всичко това, защото няма как протойерей , философ или дори будолог, да има задълбочени практически познания, защото техните цели въобще не са да навлизат в опознаването, а само да си спишат 'общи сходства', сред едно общо разглеждане, като резюме. При това - всеки си пише синтеза от неговата си "камбанария". В ... "преживявания от типа на това, което визирам - НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да е налице "камбанария"... особено за субекта, който се трансформира. ==================== Налице е едно единствено четиво, който може да се намери лесно и навсякъде. В него се разглеждат възможно най-популярно и достълно общите положения на вътрешната трансформация от практическа гледна точка. Само един автор е дръзнал да го направи през вековете досега. Няма идеологии, няма религия, няма уклони или пристрастия - чиста наука, чиста практика, рационалност без пристрастия или залитания в прекалени описания. Разбира се символизмите са естествени, но именно авторът предлага възможното най-достъпно описание и интерпретации. Поне като за начално ниво на разбиране, би било чудесно, защото ако не друго - книгата предлага изложение на една цяла концепция, която никой друг и никъде другаде не се засягат - защо и според кое различните психични типологии хора е нужно да имат различен тип "практика". И че четивото предлага схема на ВСИЧКИ възможни типове трансформация, за всички възможни типологии субекти, вкл и през всички исторически периоди - минали, настоящи... и бъдещи. Дори сред цялата ми известна литература и автори... това е уникално и единствено по рода си.

сериозно ли? - та това са шегите и закачките на автора зад този ник. В смислово отношение са просто произволни хрумки и нямат никаква адекватност.

На първо място, за мен ( само за мен), когато става въпрос за човешки психични процеси и тяхното разглеждане, то ползването на материята и понятията от психонауките, си е просто задължително. На второ място - За всяко "външно" изучаване на нечий вътрешен свят, са налице определени познавателни проблеми. Може да се направи само по "оставени обективни следи"... Но тия следи също са субективно обагрени, защото за изразяване на сложна вътрешна динамика няма общ договорен 'протокол", особено ако се касае до исторически сведения и огромни културни разлики. Третият проблем, който възниква е изразяването на субективните процеси. Винаги, най-общо те се наричат "преживявания" - това е компромисно понятие, при все че и при него се наслагва доста различно съдържание. И сега - обобщавам - основния проблемен казус го изразявам по следния условен начин: Психичното явление ПРЕЖИВЯВАНЕ е проблемно за изучаване и за да се навлезе по-сериозно в проблематиката и за да се заобиколят те, се изисква предварително изясняване що е то, какво значи, как възниква, защо възниква, какво му е значението, динамиката, до какво довежда... и т.н. И че са налице сложен възел от предварителни проблеми за казуса, които е нужно първо да се вникнат, за да се "подложи" по-нататъшна адекватност на съжденията, анализа и синтеза... та чак до извеждане на закономерности, принципи, схеми и концепции. По отношение на сравнението между религиите - е налице специален познавателен предмет, който се изучава и е много сериозен. Нарича се СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ. През моята призма това е и основната теза на тази тема, макар да се засягат някои особени аспекти на религията, и то точно като "преживявания". По предмета може да се чете и учи - той е огромна и сложна познавателна територия. Но в него се залага на условния синтез - прилики и разлики, при това от странична гледна точка. А става въпрос "дали дадени преживявания ( от техните описания) били сходни и различни, докъде, какво, как... Без въпроса ЗАЩО... От една страна "дистанцираното" разглеждане предполага безпристрастност, но от друга се поражда и проблем - това е, че някой се пробва някак си със 'знаене' да представи нечии субективни преживявания ... и да ги сравнява. А от психологическа гледна точка това е ... да речем мишън импосибъл. Разбира се тук става въпрос, че изразяването на различните преживявания става през призмите на различните идеологии - религии, учения, вярвания, култове. По същество всяко едно от тия е негов начин на описание на живота, света, вселената и човека. Следите от описанията на тия преживявания често са скрити зад символизми, метафори, характерни за едни, но не и за други.... Някои от тях са повече мащабни, други - не толкова. Някои са направени за целите на народните масови дефицити - цели, смисъл, награда, задават проекции, които служат за компенсации и подпомагат преодоляването на основните проблеми на всяка екзистенция. Трети служат за спойка, регулациии и организация на групи, в техния общ социален живот... Това е само условно, защото през вековете всички тия са един динамичен микс, спрямо историческите и географски особености на групите и техния културен контекст. ================== Извинявам се за разкъсаният изказ - нямам опит с писмените форми, импровизирам текста, в момента и виждам че резултира до разбърканост.

Мненията за мистицизма са без всякаква стойност. философията няма никаква практическа стойност - тя е само начин за описателни и абстрактни упражнения. Тя няма практически цели и е израз на нечии ментални възможности да борави с абстракции и понятия в определени форми на техни взаимовръзки. Дали философите имали мнения по дадени въпроси за "ВЪТРЕШНАТА НАУКА" е без всякакво значение. Ама толкова без значение, колкото има значение черната мамба за шоколадовите зайци на МИЛКА. МИСТИЦИЗМА не е философия, не е и религия, нито е за локуми и приятни моабети с имитацията на сладки приказки - работата е в практиката и вътрешната динамика сред психичното поле. Ето за такава компетенция става въпрос като извор на познания, а не дали някой знаел, дали нещо си, дали другото било онова си, кой кви мнения имал и какво, според кого означавало... Протойерей някой си писал нещо - чудесно. Ама други писали друго - чудесно... Ама за някого имало значение да си побъбри философски... и да си сподели нещо си - чудесно. За друг - било религиозно явление... - чудесно. А за трети буда бил астроном умеси ин-ян в очертанията на сенките и между тях "средния път"... Честно казано много се смях, но има и тъжен аспект в тия измишльотинки. Но всички тия са без всякакво значение за онова, за което пишат. И за тях - също няма значение, защото те просто си пишат за него, а нямат никакво практическо отношение, за да се очертае като познание. Предложих нещо - направих каквото можах, както излезе. Не съм се старал особено и ми е все едно. Честно казано винаги ме изумява, когато хора, които се имат за "учени" падат до ниво на кръчмарския моабет, но подозирам, че все пак и учените са хора и няма как да са "учени" 24/7.

Да, да - мърмотите и шоколада и шегите му от типа 'ако беше, ако можеше... " и поредното "ти явно нищо не разбираш" - са ви банални клишета, които редовно си списвате още от любимите си теми за храненето, пиенето и вредностите... и боренето на псевдонауките. Естеството на интелигентността предлага възможност когато някой не е компетентен по даден казус, поне да го усети, ако ако да - да приеме пасивно поведение на изчакване, вникването в непозната територия изисква време, понятията е нужно да се осмислят през контекста, да се задават въпроси, да се изясни поне основната схема и съвсем общите детайли към нея... Но не - мърмотът просто завива шоколада си и за него 'всичко е шоколад"... просто защото е по неговото си. Няма проблем - смешното върви, смея се. Надявам се да сте доволен.

нищо от написаното от мен не цели съгласия, спор, промяна на мнения или убеждения. Тезите ми са просто информационни, а не нещо, което да представя в дебат или дори дискусия. Тезите ми дори няма да се емна да защитавам, защото те са просто форма на израз и изказ - при това съвсем импровизирани. За мен лично съгласията не ме интересуват. Нито форума е място за моабет или сладки приказки. Темата е сериозна, вие подхождате сериозно към нея, но ви липсва широта и сте ограничен в рамките на философски подход, спрямо религиозни въпроси. А моята интерпретация на същата тази тема не нито философски, нито религиозен, а само синтезно-информационен - нещо, което иначе никъде няма да прочетете, нито ще ви го подаде ИИ-бот. Не се интересувам от вашето отношение или реакции - темата за мен е далеч над това и вашата или моята ми се струват съвсем незначителни дори за да им се обръща внимание или да се фокусира някой над това. Нищо от това не съдържа лично отношение или негативна конотация. Надявам се да го усетите... Но и да не - няма проблем.

Общите практики за подготовка имат общи положения, които са етапи, които се преминават от всеки и дори и това е относително. От един момент нататък личните обстоятелства, ниво и индивидуални особености вече стават 'тънкост' и вече не са "само подробности". И се налага да се работят самостоятелно. Все пак - тук става въпрос за наука, която се нарича "ВЪТРЕШНА". Всичко протича вътре в самия субект - там е експерименталното поле, там са инструментите, там той отработва и опознава. Това е отдаденост за цял живот и винаги, неизбежно... човекът, който минава през това се променя заедно с практиката СИ. Вие цитирате християнски богослов, който отгоре на всичко е и с еврейско потекло, но няма как въпросния да е компетентен за положения далеч извън ограниченото поле, което той задължително му е нужно да не пресича. Колкото и да има по-разширен мироглед и визия (съвсем нехарактерно за сана и религиозната му принадлежност) той е ограничен от предварителната си ... "тежест". Това е и проблемът на т.н "християнски учени" - каквито и да са, те имат ограничен предварително лимит, граница, която не могат и няма да пресекат. Това веднага се отразява на т.н. "обобщения и изводи". Така, че за мен нищо от това не е меродавно. Темата ви е интересна, по някакъв ваш начин и доколкото успявам да доловя - вие имате "същия лимит"... но това само ще ви спъне за друго, освен неговата граница.

А това са лични хрумки, които водят до обикновени фейкове. Но веселата част в това обаче идва накрая - че Гаутама стоял под стълб и сянката му обикаляла по двете крайности... по средата бил "средния път"... и направо се проектирала полярна система от сенките която резултирала до ИнЯн...даже и Тай дзи ( които между другото са съвсем различни). Всичко това вероятно идва от клюките на мармота, който завива шоколада във фабриката на "Милка"

Може би въобще не е шега... направо си е тъжно. Но ми е странно - когато някой е некомпетентен и разбирането му е на ниво "чалга" защо му е толкова важно да си спише "чалгата".

Е... скоро не бях се смял така... Това е направо една есенция от хумор и шега... Ако не са - е по-скоро тъжно.

понятието ЧАКРА е с индуистки произход и според тяхната концепция са 7. В китайския ДАО е най-детайлно в раглеждането на този тип концепция и там се постулират три основни ... нещо като "зони", а в тях с три центъра. Общо 9. Всъщност това е свързано и със символите на т.н. "ТРИГРАМИ" - които са точни концептуални проекции: Трите основни линии в триграмата символизират ЗЕМЯТА ЧОВЕКА и НЕБЕТО. ЧОВЕКА като свързващо звено между двете крайни. Същото е и при енергийните центрове в ДАОската концепция ЗЕМЯТА са първите три енергийни центъра най-долу на торса до пъпа. Следват енергийните центрове на ЧОВЕКА (посредника, връзката), стигат до гърления център. А в главата са събрани центровете на НЕБЕТО. Всъщност триграмите и комбинациите от тях са "езика" на който се предават абстрактни описания на нещо в природата и отношението и ролята на човека спрямо тях. Работата по вътрешната енергия като същинската практика в ДАО следва същия принцип. А т.н. "енергийни меридиани са по енергийните канали по които тече жизнената енергия" - според същите тия концепции КОИТО НЕ СА ИНДУИСТКИ и заради това не се наричат чакри. В индуизма и по-специално ЙОГА са застъпени по съвсем различен начин, с различно отношение - и съответно различна практическа насоченост и цели... "Издигането на змията нагоре" (както е в ЙОГА) за ДАО-стите е по-скоро самоубийство. Искам да изразя и че бройката няма никакво значение, нито типа и начина на концептуализиране. Концепцията няма обективно и социално значение на знание. Тя е просто вид условна и описателна конкретика. Повечето хора, които боравят с това би трябвало да са практици, а не бърборковци или фантазьори. Работата е там, че когато липсва практиката, приказките и вживяванията в роли идват за заместители на дефицита. Знаенето на всичко това е без всякакво значение, защото е твърде условно и относително и заради това по-скоро подвежда. Предполагам че разбираш и сме говорили за това - не че е излишно да знаеш, но е само фрагмент... А без "цялото"... Поздрави!!!

Аз не бих синтезирал въобще в тази посока. Ще опитам да изложа тезата си импровизирано така: В същината си споменатото тук "мистично преживяване" е само малък аспект от една сложна и генерална психична трансформация. Има известни разлики в психичния свят, между т.н. "мъже и жени", въпреки че и това деление е доста условно от психична гледна точка и критериите нямат връзка с първични и вторични полови белези сред физиологията. От това произлизат и разликите в "мистичността" - изнесения напред емоционален аспект е предварително зададен в "женския" мозък. Вие обобщавате това като ирационалност и го приемам. Но да напомня че думичката ПРЕЖИВЯВАНЕ няма полови различия като процес и психично явление. И двата условни пола имат преживявания, и то още преди да са полово диференцирани - още от съвсем малки. ЯВЛЕНИЕТО ПРЕЖИВЯВАНЕ е сложно съставно и сложността идва постепенните наслагвания в процеса на психичното развитие. Обобщавам така - поради заложените от еволюцията полови различия, с цел видово оцеляване, се определят и съответните практики за управляеми преживявания - както е мистичността. За условно жените - има една типология. За условно мъжете - друга. Мистиката не е принадлежна на нито едната от тях, нито я определят. ВИЕ също имате преживявания, както и автора на темата, както и аз или всеки друг автор зад ника си и няма никакво значение дали е "мъж или жена". ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са едно от най-значимите и сложни психични явления, с най-голяма роля и значение сред всяко битие. А в предишния си коментар предложих пък тезата че просветлението НЕ Е ПРЕЖИВЯВАНЕ.

Тук има проблем. Освен условността в другите опити за 'сравнения'... тук са налице генерални грешки и неточности. Будизмът има сложна история и съдържание, но дори и ако приемете крайно опростените форми и аспекти, които в това антре се засягат относно него, то е налице проблем в основната ви схема построена на тип 1 и 2. А именно - будизмът не разглежда въобще "бог" - нито като цел, нито като "сливане с него". Просветлението... въобще не е "преживяване" и от него не произлизат никакви "учения" - именно когато става въпрос за Гаутама-БУДА Религиозният аспект на будизма идва от доста други последствени исторически и социални процеси, в които будизма е употребен, но основните религиозни постулати и специфики се въвеждат от манастирските монашески комуни - нещо важно и особено характерно както за онази култура, така и за историческия период, вкл и на социални промени и етапи в развитието на тия народи. Според мен вие сравнявате мистицизма преди всичко в неговите религиозни аспекти. Същината на будизма НЯМА религиозен аспект. Будизмът още преди Гаутама е сложно наслагване на възгледи, религии и култури. БУДА не е един човек и човешкия аспект е само носител. Това е етикет, название за особено и специално ниво на постижение в нещо, което именно ГАУТАМА изчиства от всякакви божествености и го пренася като практика, начини, принципи и концепция. Той не е откривател на всички тия, а само нещо като "осъвременител" - принципа, задачата и мисията на поредния БУДА е именно да актуализира едно и също основно концептуално и синтезно ядро към променящия се исторически и психично етап в развитието на човешките същества. Защото това е послание, че в човеците има нещо особено - има път, има начин, има форми и вариации... през които ако се премине те стават вектор на съвсем нов поглед, мироглед възглед и позиция спрямо битието. БОГ в това няма нищо общо... и като послание това е било нещо сложно и почти "революционно" за по-голямата част от човешките същества и битието им, дори по ония места и време. Гаутама, като последния за сега БУДА всъщност не предава послания на народа, а винаги е акцентирал думите и предаването на опита и практиките си, на отбрани субекти - нещо като "елита" около него и по онова време и места. Елитарността не е случайна, а народния социален будизъм идва много след Гаутама, като и там правят т.н. будистки събори (откъдето се взима и практиката в първите години на християнството) на които се решава кое става канон, как да се въдвори, как да се пренесе за поколенията и как да се ползва. И основната роля в това е именно на монашеската общност (санга) която поема ролята да го пренася, а и тогава е с голяма социална роля и значение в ония култури и общества. Именно от това се ражда религиозния аспект на будизма - далеч след Гаутама, особено вече при ТИБЕТСКИЯ будизъм, който става социално явление почти 7-10 века след неговата "кончина". Това искам да вметна - будизмът не разглежда нищо по отношение на бог. Нито човека към бога, нито бога към човека. Нещо повече - в Азиатския континент и сложната и динамична амалгама от култури и социални промени, са налице и други форми на прояви, на нещо особено, което няма нищо общо със социалния живот и суетата в него. Появяват се нещо като "няколко центъра" около които произлизат доста сложни описания и систематизация на съвсем различен човешки мироглед, в сравнение с масовия. И то това е в далечни исторически времена, но преди всичко там. Мога да вметна и че онова, което ние сега наричаме "философски аспект" на будизма, и дори го наричаме "будистка философия" не е същината на будизма, а само нещо съпътстващо. Все пак в историческите инерции будизмът се явява надграждане и нещо като модернизация на индуизма , в неговата сложна амалгама от аспекти и процеси. Гаутама не е бил "философ" - тия, пред които е говорил са били преди всичко практици. Философският аспект е бил преди всичко за обръщенията и контактите, за езика и опитите да се предадат основните положения и с тях да се намери път към възприемането на тази уникална идея, защото малцината хора "които са хващали нишката" и са вървели по нея... не ползват философия, нито с философи. Те не са и монаси, нито се сливат с бог. Никъде няма бог във висшите послания на крайно редките човешки същества, които оставят следи на нещо, което сякаш е извън човешкия "психичен космос". Никъде няма да се срещне бог, нито божествености нито в ДАОдъДзин, нито в Диамантената или Сърдечната сутра. А това са есенциалните известни върхове на тия послания. Има и други... но това не е особено важно. Важното, на което акцентирам е, че за пътят, който тия следи биват оставени, няма място за мистицизъм, нито за бог, нито за религия или вярвания, преклонения. Няма как да са и учения, защото тия неща не могат да бъдат "научени", нито предадени от един на друг, те не са социално-значими, нямат групов характер. Но те не са и преживявания, нито са емоционални или чувствени състояния на съзнанието, нито са умуване над философски концепции от абстракции, повтаряне на имената на бог, прострации, ритуали, повторения... Те са само преходен начин, път - за един едно, за друг - друго, което е според самия конкретен човешки субект. МИСТИКАТА е просто един етап в това, и е само за някои психични типологии - всичко останало е просто пропадане в капан заради неподготвеност и невежество. В заключение на всичко това искам да вметна и че... будизмът умира и най-големите усилия за това са именно на будистите, които в опита да го спасят и поддържат от разпад, всъщност го загробват ускорено. Това просто се повтаря в историята...