ramus

да, да... Признавам си че леко се забавлявам на тия изхвърляния... Тази демонстрация и парадна форма на убеденост и сигурност ... показват някои личностни и характерови ваши особености, не знам дали се досещате, но може би няма как -вие нямате нищо общо с психопознанията.

Но вие не правите никакъв избор. Това е част от вашите заблуди, друга част от които са и тия ви защитни отстоявания. Въпросът с ИЗБОР... е доста разтеглив и в когнитивистиката отдавна са извели положението че всички наши "ИЗБОРИ" са чисто формални, като продължение и в резонанс с предварителните нагласи. НЕСЪЗНАВАНОТО е онова, което насочва и конструира заблудата че това е "избор". С което преразказвам частта на обясненията, при които преди да формулирате че правите избор... той вече е "направен", вие само си го валидирате за да съставите и запазите вътрешния си консонанс. Има и някои форми на изключения, но аз визирам дори точната конкретика тук - онова, което се проявява като ПРИСТРАСТИЕ, е онова, което ви кара да си въобразявате как "правите обмислен, реален и правилен избор и той е "подкрепен от закони, правила и принципите на вселената, еволюцията и човечеството през всички времена" Знаете ли - темата за т.н. "свободна воля' е стара, колкото е философията. И да се стигне до положение днес да я сведат до обикновена ментална абстракция, без да има никаква връзка с действителните положения и процеси.

няма обективни такива категории. За вас - е едно, за друг друго, за мен - трето... Ето там е хитрият номер - да се подпирате на някакви въобразени от вас патерички с измислици за едно или друго. Няма как да измислите някаква обективен и непреходен във времето критерий според което да бетонирате нагласите и убежденията си. Просто няма как, въпреки настойчивите опити. Всъщност пристрастието ви определя всичко, а в ролята на негова надстройка за всички нагласации чрез подборки на онова, което може да влезе в ролята на "аргумент".

Всъщност току що ме поставихте в ролята на "ненормален", защото моите деца израснаха сред "различни", като постепенно се оказа че твърде много дето са се "маскирали на нормални" се оказаха "ненормални" и... заради новите времена си "станаха нормални, както е всеки друг'. И още нещо - там където са приети като равни, те не парадират с нищо, пред никого. Вие въобще не разбирате - парадността е форма на протест, на обществен протест - именно, за да бъдат забелязани, като контраст на неглижирането им от обществото. Това че консервативните ядра били против, си е техен проблем и това постепенно ще си отпадне, защото консервативните възгледи са свойствени в общия си смисъл на едни оставащи сред отминалото схващания, представи и разбирания - за едно друго време, за един "предишен" свят. Времето решава тия неща, идват нови хора, те ще направят света си, според тях си.

Отдавна вече никой не участва в сексуални отношения единствено и само заради еволюцията и поколението. Нещо повече - налице са достатъчен брой други механизми и технологии, които дават за резултат човешко поколение, без да е налице въобще сексуален акт, под никаква форма И да добавя - хомосексуализъм е наличен и сред някои видове маймуни и сред други представители на животинското царство. Има и интересни и много любопитни примери - в зоологическа градина е наблюдавана "тройка" от двама мъжки и една женска гъски. Става въпрос не само за купулацията между тях, а и като трайно съжителство. От зоопарка са им дали и имена и са нещо като емблеми. За мен, лично... е проблем липсата на информация за света и психичната сфера при ЛБГТ+. Твърде малко е написано, твърде малко е известно. Заради това на мен ми се наложи да намеря и разговарям известно време с подобни хора... И изненада - в емоционално отношение те са си съвсем като всички ни... С всичко човешко. Що се отнася до другото... мен лично тия неща не ми правят особено впечатление, но консервативните ядра виждат в това заплаха за техните представи за правилност, за верност, за модел на света (им). Но тия консервативни ядра ще си отидат... затова е въпрос на време, защото посоката е зададена и разни истерии няма да попречат. Пак за мен - е непонятно защо някои хора трябва да се срамуват от това, което са. Има и девиации, които са проблемни за цивилизационната култура - това са серийните престъпници, но в случая на конкретиката не виждам нищо проблемно, още повече че историята и културите по света показват колко е относителен общественият консенсус по един или друг житейски аспект.

Не знам - за мен срамът няма никаква стойност. С упоритостта характерна за синдрома "защитника на правата вяра" си повтаряте с патос вашето си, което си е точно "по синдрома". Само мога да ви кажа... че относно секса сте на ниво "кое какво казали по телевизията, казали по радиото, или прочетох във ФБ". За мен лично - това е не само несериозно, а нещо повече - в моите очи е недопустимо и никога не бих го допуснал относно себе си. и така - само маркирам: - Статистически много голям брой жени не са способни да изпитват оргазъм при проникване на пенис. - Проникване през анус чрез пенис, изпитват голям брой жени, вкл и такива, при което само така могат да стигнат до оргазъм. - Самото понятие ОРГАЗЪМ е... само етикет с което някой решава че е "изпитал някакво удоволствие, чрез сензорика и перцепция, но всъщност, особено за жените - психологическия аспект вече е все повече важен. Дори и в това жените са изключително различни. - проникването на пенис в ректум... както и относно клиторната стимулация, си имат своята физиологична обосновка и твърдението че "нямало как мъж да получи оргазъм от това" е грешка от некомпетентност и необразованост по тия въпроси. Ако бяхте се образовали и осведомили повече по тия неща - може би щяхте да стигнете до когнитивен дисонанс. Вие и сега в темата стигате до него... и давате пример как се "отстояват предубеждения и първични нагласи" Повторенията на некомпетентни и грешни твърдения няма да ги направи компетентни и адекватни. За вас имат защитна стойност и са станали част от идента ви, затова и си ги отстоявате, но откъм познание те нямат нищо.

Разбира се. Съгласен съм със всички аргументи и с изводите от тях. Моят фокус беше че УЧЕНЕ е когнитивен процес, в който участват преди всичко съзнателните процеси. Особено когато се касае за информация и данни с по-висок коефициент на абстрактност..,. Докато ХАРЕСВАНЕТО - се определя от несъзнаваното сред човека. То е част от обобщените от мен като "социални инстинкти" като е израз на позитивно ( преди всичко ЕМОЦИОНАЛНО ) отношение и че "харесването определя и възможност за разкриване" и започва от родителските образи, с проекции, идеализацията им... и нуждата от доверие. В този смисъл - ако информацията и мотивацията за усвояването й са по-важни, и са налице другите фактори от по-късна възраст и етапи в съзряването, въпроса за личното отношение към "извора" й може да се превърне в нетолкова важен. Или - в общ смисъл - налице са още критерии като възраст, когнитивно развитие, зрялост, степен на осъзнаване и нивото на овладяване и практическо използване на т.н. "УМЕНИЯ ЗА УЧЕНЕ". И според мен описахте доста добре схемата на взаимовръзките и ги аргументирахте защо са така. Въпреки това имам някои различия, без те да са по същество, а дори могат да бъдат разгледани и като допълнение към думите ви. 1. Ученето не е процес при който ХАРЕСВАНЕТО е задължително и определящо условие. Има корелация, да, но хората учим и от извори... които може и да не харесваме особено. Аз например не харесвах някои учители, после - преподаватели... С някои бях дори като "на нож", вкл и доста взаимна антипатия. Въпреки това - когато ставаше въпрос за материята пристрастията не ми попречиха, защото за мен предмета беше важен, нужен и много полезен. ( Разбира се - сте напълно точна в аргумента си - нужни са малко повече ресурси, за да се пренебрегне инстинктивизма... Тук може би определящото се изразява с баналното клише "то си е до човека". ) И обратно - имаше предмети по които преподавателите ми импонираха... но онова, което предлагаха не беше на ниво, а за други - просто тия предмети за мен нямаха особено значение.... Имах и примери точно според описаната от вас схема - математиката ми беше доста проблемна още от първи клас... Така си ми остана, вкл и като самооценка - че не е за мен. Обаче в 7 клас дойде един нов преподавател... И изведнъж всичко ми се "проясни" и дори я захаресвах, защото усетих развитието... Не че го "харесвах" - новия учител, но просто свеждането на информацията сякаш беше "на моя език", по моя начин, с точните думи, примери... Така... отклоних се и се връщам на основното: Въпросът в заглавието на темата получи развитие, а не само констатацията си. Смятам това за полезно - поне за себе си. Радвам се че стигнахте до тази тема и участвахте в нея. Рядко се случва да участвате, но за мен е полезно... ( без да се налага да ви харесвам, апропо ) С което искам да кажа - че за мен вече информацията е по-важна и когато намеря в подаденото ценна нишка, опит, нещо особено и различно, нещо което да ме обогати допълнително - изворът и личното ми отношение към него нямат особено значение за мен и мога да ги пренебрегна като фактор. Това става още по-отчетливо именно сред виртуала. И тук вече... идва и едно друго явление, което аз намирам също за свързано с казуса, наречено популярно "РЕСПЕКТ"... Но това, вероятно е за друга тема.

Верно е, че всеки има своите си убеждения, но вашето вече отива към инат. Извън личното ви пристрастие, което определя и отношението и убежденията ви, всичко цитирано е напълно погрешно. Ама толкова погрешно че сред изреченията няма нито едно вярно твърдение. А са изписани с такъв апломб, с такава вътрешна убеденост... че много държите да си повярвате. Ок, както си вярвате, така да е... Понятията ви относно секса са на ниво "курсове по вероучение"... и се оказва че спорите, а дори си нямате никакво понятие кое, какво и как е при хомосексуалността - и при двата физически пола. Ей така - на нравоучения и някакви си ваши представи деформирани от пристрастието ви. Според мен - компетентността винаги е в полза на всеки обмен. И преди някой да има мнение (още повече пък убеждение) винаги е по-адекватно ако преди да го защитава и упорства провери как са нещата от компетентни хора, от независими източници, при това различни, с различна насоченост... и задължително извън пристрастието си. Разбира се - ако може да си го позволи... Пак уточнявам - това е според мен и не ангажира нищо и никого.

О, не само има как, но е "съвсем иначе". Можехте поне да се запознаете по-детайлно със синдрома СТОКХОЛМ... той е регистриран и анализиран преди доста години и има доста материали по него. Няма нужда да влизам в детайли, но вие имате по тия казуси съвсем романтични и популярни представи. Разбира се, това си е ваша работа, но тия представи не кореспондират по нищо с действителността и познанието.

Това е неверен извод, от гледна точка на психопознанието... ( Импровизиран пример - "синдром СТОКХОЛМ" и са налични и много други примери за НЕ-БЛАГОСКЛОННОСТ, заедно с "харесване". Без обяснение или описание... Самото понятие ХАРЕСВАНЕ е сложно-съставен психичен феномен и преди всичко е зависим от психичното НЕ-съзнавано. ) Отбелязвам специално - не пиша че е "ГРЕШЕН" извода, а само че е НЕВЕРЕН - за мен има разлика и се надявам да тя да се забележи, защото е зависима от условия.

Не виждам нищо притеснително, ако по въпросите на компетентността на дадена научна област, се изказват професионалисти и експерти в нея. Тук няколкото тези, които се въртят са от гледна точка на непрофесионализъм в дадената сфера, заради това не са достатъчно адекватни към материята. Визирам също и че... ПСИХОЛОГИЯТА и ПСИХИАТРИЯТА не са единствените форми на научни дисциплини, които изучават психичния аспект на човека. Вероятно не е известно на дискутиращите относно това че в двете изброени по-горе отдавна са се обогатили с огромен обем знания и информация от невробиология, неврофизика, когнитивните науки ( хибридна дисциплина, с изразена практическа насоченост) и още много други аспекти на познанието, вкл. и от "точните науки"... Психоанализата вече отдавна не се занимава само с Фройдовите или Юнгиански наследства. Това е толкова некомпетентно мнение, твърде сходно с това да се постулира че еволюционната теория и днес се определя от идеите на Дарвин... Твърде много път е извървян и както и относно еволюцията, така и в психонауките. Дали една научна област е "наука в тесния смисъл" е условен казус - зависи от избора на критерий. Разбира се - психодисциплините не са ТОЧНИ науки. А дали са наука - те се развиват чрез използване на рационални средства, чрез рационални похвати - както е цялото научно познание. А точността... все повече ще е проверима като критерий, заради вмъкването и навлизането на модерни технологии и средства за изследванията. Нещо повече - симулацията на невронни мрежи чрез технически средства още повече ще покачи "точността"... следователно - и фалсифицируемостта. Когато става въпрос за ПСИХОПОЗНАНИЕ не трябва да се забравя, че това е огромно поле, пълно с известни... и неизвестни. И е с комплексен характер - налице са огромен брой променливи, между които зависимостите не са точни нито са количествени... Нещо повече - не са и последователно или времево зависими... макар да са налични и такива аспекти. Дали нещо "помага"... когато се касае до психопознание - тази материя няма единствено отношение само към "лечението". Но на този етап - когато става въпрос за "психични проблеми" не е като "хапчето" и силно зависи от "психиката на реципиента". Няма как да се заобиколи бариерата на реципиента и именно това е големият проблем свързан с "работи-не работи"... Но най-вече - огромната част на проблемите в психиката... са скрити от самия "реципиент". Не става просто с жици на главата и "вълшебни сигнали" или изчислителни алгоритми... Не става и с уравнения или таблици, тестове или вербални проверки... Заради това пътят, който се извървява между лечител и пациент... е сложен, дълъг... и труден. И твърде зависим от огромен брой фактори, които са преди всичко ЧОВЕШКИ... ------------------ Само маркирам, аз също не съм професионалист в тези области на познанието, макар да се занимавам сериозно и отдавна с тях...

Според мен да, но има и друго - "харесването" поражда/отваря склонността към доверяване и сваляне на естествената защита - т.н. "недоверчивост"... Харесването подава възможност за "сваляне на естествените прегради", които еволюцията е постановила. ПАрадокс е, че откакто естествените природни врагове са рязко намалели и сред фактическата среда на екзистенцията липсват, ние хората сме започнали да сме си врагове едни на други. Всъщност това е така и по еволюционни причини, но рязкото разрастване на човешката популация и нейната глобална доминация определя ние хората освен да ловуваме други видове за да оцеляваме, водим битки и войни помежду си - заради същото... Парадоксът е, че дори когато няма проблем относно физическото оцеляване и ресурси за него са налични, вече идеологията става водеща и дори основен определящ фактор за "принадлежност" - следователно и за определяне на неприятелите и враговете, които трябва да ловуваме и подчиним... Ето защо определенянето на "свой и чужд" определя "социалната среда" сред която даден индивид да сподели, да е заедно, в съобщност, в т.н. "близост"... Така се образува "семейството", после - клана... после племето... - все хора с които можеш да си "позволиш заедно да оцелявате в съобщност". А "авторитетът"... идва от ролята на родителските образи и ролите им за оцеляването на всеки "нов индивид"... Всичко това стои до днес сред всички нас... сред всички хора. Затова и има хора... които го ползват, за да насочват (манипулират) други хора, но и самите "автори на манипулацията" също са манипулирани от други "манипулатори"... в други аспекти на живота... и т.н.

Да, но има и още нещо - едно от когнитивните обобщения, които рекламата използва е, че "хората, които харесваме инстинктивно приемаме че са 'добри' и са такива на когото можем да се доверим". Заради това лицата от рекламите, образите сценария... се подбират по две линии - едната е да се представят образи, които средностатистически приемаме че ни "харесват". А другата линия - за да се доверим и да приемем посланията повече инстинктивно (несъзнателно) трябва да се допълни харесвания образ и с такъв, който да приемем за "авторитетен" - за образец на опитен (възрастен) на когото да се доверим без да се замисляне Всичко това тече по линия на човешкия несъзнаван аспект и има още "линии"... Същото се използва не само от рекламите, а и според особеностите си то е практически приложимо и за всяка друга форма на идеологическа обработка

Може би да, но през моите очи клишетата не са отговори. Поне за мен - не са. Затова и търсенията и интереса ми никога не са се изразявали до, и чрез клишета.

Когнитивистиката (когнитивната наука) принципно извежда готови обобщения от емпирични или статистически данни - както е горния пример. Целта е приложната цел на тази хибридна психодисциплина - изведено е от повторяеми връзки в анализа между поведението, условията, мотивацията... И толкова. Но защо е така? Защо "предпочитането да учиш, да общуваш, да правиш нещо заедно, да го слушаш, да ти привлича вниманието, да имаш импулс да си близък с него..." от човек, когото "харесваш" е налице, кое го обуславя... Има и значение какво е, защо го има и как става "харесването"... и пак - какво го обуславя за да има такова значение за всеки човек, за всеки от нас... ???

Първата употреба на термина “психология” е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел публикувана през 1590. Повече от шест десетилетия по-рано хърватския хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на работа, която после е загубена. Това разбира се, вероятно не е най-първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679-1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732-1734). Херман фон Хелмхолц пределя всеки организъм като енергийна система, която може да се изследва, чрез прилагане на физико-химически методи, характерни за биологията. Така чрез нея сложните организми могат да се подлагат на експериментални програми и да се търсят относително обективни данни за техните характеристики. През 1847 г. предлага математическата формула, изразява. закона за съхраняване на енергията. С тази формула придава на закона всеобщност, както за органичната, така и за неорганичната материя. А през 1867 г. в нов труд “Физиологична оптика” поставя основите на науката за сетивността. Втората половина на 19 век се заражда възможността Психологията да се определи като самостоятелна наука. Дотогава се е считало, че е в състава на философията и физиологията. В изследванията си Хелмхолц се сблъсква с проблеми които не могат да получат обяснение, само в границите на физиологията, например, че човек предварително е решил как да реагира спрямо различни дразнители, това е необяснимо от гледна точка на физиологията и биологията. Хелмхолц създава ново понятие – подсъзнателно умозаключение. Хелмхолц активно изследва зрителните и слуховите възприятия. При анализ на зрителните възприятия той определя негови характеристики, които в наше време се обозначават като задължителни свойства на зрителното възприятие – например константа на зрителното възприятието. Приема, че усещането не може да бъде константно, защото е елементарен образ, пряко зависим от конкретния обект. Факторите, от които зависи усещането са постоянно променящи се, защото пряко произтичат от околната среда. Изгражданият образ става константен единствено с помощта на подсъзнателно умозаключение, което дава възможност образа да се отдели и обобщи. Вилхелм Вунд се определя като „баща на психологията“, защото определя предмета, задачите, основните методи на изследване. Вунд е Роден в Манхайм, в семейство на пастор. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг. Отказва се от лекарска практика. Заминава за Берлин при Йохан Мюлер – прави експериментални изследвания. През 1856 г. в Хайд защитава докторска дисертация – става преподавател по физиология; става асистент на Хелмхолц – води практикуми. През 1863 г. издава най-известната си книга „Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология – експериментална и културно-историческа. Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ. 1873/74 г. издава книгата „Основи на физиологичната психология” – основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години. 1875 г. – става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология – първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879 г./ – скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, които се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по психология – ученици на Вунд са Фройд, Кетел, Джеймс, Лазурски. Вунд вижда необходимост от печатан орган, който да публикува научните доклади и психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881 г. създава списание „Философски изследвания” а по-късно го преименува „Психологични изследвания” – първото психологично списание. Според него основен метод на изследване е интроспекцията /самонаблюдение/. За него обаче е необходимо специално обучение; тренировка. Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се предопределя само по себе си (психичното се детерминира от психичното). Така предмет на психологията е непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция. Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване: – Психологичните процеси – включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение. – Психологични преживявания – афекти, емоции, чувства. – Психологични черти на личността – потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент. Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята – тя е причината за протичане на някои психологични процеси и поради това го обвиняват във волунтаризъм. Михаил Сеченов дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си „Рефлекси на главния мозък” (1863 г.) дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда. Рефлексът притежава трикомпонентна структура: 1. сетивен орган – възпроизвеждане под въздействието от външната среда; 2. мозъчен център – обработка на информацията; 3. орган за действие – мускулно влакно или група мускулни влакна. Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс. Включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение. Настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник – тогава имаме пространствено виждане. И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси. Според тях рефлексът има пет компонентна структура: 1. сетивен орган – анализатор с рецептори; 2. аферeнтен път – с посока от обекта към анализатора; 3. мозъчен център – кората на главния мозък; 4. еферeнтен път – с посока от мъчната кора към реагиращ мускул; 5. реагиращ орган, чрез който се извършва ответна реакция. Павлов казва, че като се извършва ответна реакция, отново се проверява дали реакцията съответства на изискванията на средата. Когато тя не съответства – средата може да се промени (обратна връзка). Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение – изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип – система от условни рефлекси използващи разход на психична енергия. Гещалт-психологията. Пръв Макс Вертхаймер (1880-1943) въвежда понятието гещалт в психологията. Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото. Той въвежда понятията цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура, които за него представляват характера на гещалта. Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. гещалти. Според гещалт-психологията психичната структура е цялостна, съответно всички нейни елементи са в постоянно взаимодействие и ако възникне промяна или напрежение в един от елементите, то се заразява цялата структура. Изследванията на Вертхаймер за зрителните усещания, водят до откриването и на някои особености на възприятийния образ по принцип: 1. Фигура и фон – когато към един обект от реалността е насочено вниманието, той се възприема максимално пълно и точно и това е фигурата. Останалите обекти, които заобикалят фигурата, не се възприемат толкова точно. Те представляват фон за фигурата. С пренасочване на вниманието се сменят позициите „фигура-фон” и така се осигурява необходимата значима, устойчива и постоянна информация за реалността. 2. Константност на възприятието – налице е относителна устойчивост на възприятийния образ спрямо леките промени в средата. 3. Цялостност – възприятийният образ не търпи незавършеност, несъвършенство и ако липсва достатъчно конкретна информация, тя се допълва благодарение на индивидуалния опит. 4. Обобщеност – чрез назоваването на онова, което се възприема, то се свързва с клас, род, вид, обект като тази информация е разположена в индивидуалния опит и при наличие на несъвършенство в образа, той се допълва с общата информация за класа, вида, рода. 5. Транспозиция – връзката „психичен образ – среда” като разположение; реакция не на отделните дразнители, а на тяхното съотношение. Функционализъм Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс, наричан „баща на Американската психология“. Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870 г. членува в клуба на Пиърсън – един от най – известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите. Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое. Той описва четири форми на Аз-а: 1. Материалното Аз – телесността, дрехи, имущество и т.н. 2. Социалното Аз – лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите. Човек постоянно участва в социалните отношения и не може да развива характеристиките на съзнанието, ако не общува със себеподобни. Самотата разрушава Аз-а. Пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него и съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени. 3. Духовното Аз – включва процеса на съзнанието и психичните способности. 4. Лично (чисто) Аз – чувство за идентичност – лична идентичност самооценка. Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота. Той предлага следната формула: Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него. Бихейвиоризъм Направление обозначаващо Американската психология през 20 век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението – стимул – реакция /SR/. br>Разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание, а чрез активни действия на индивида, благодарение на които се постига най-добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида, който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона: 1. Упражнението – при други равни условия реакцията на ситуацията се свързва със самата ситуация правопропорционално на чистотата на повторенията на връзките и на тяхната сила; 2. Готовността – упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси; 3. Асоциативния скок – едновременно действие на няколко дразнителя, един от тях предизвиква реакция и други дразнители придобиват способността да развиват подобна реакция. Всяко едно изследване на интелигентност с представяне на определен набор задачи носи и образователен характер. Детето решавайки теста натрупва знания. Методите изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида: 1.изследващи способности; 2.вземане на решения от задачи с различен тип. Бине – Симон казват, че се появява умствена възраст – среден резултат на деца на една и съща възраст на изследване с тези тестове. Умствената възраст може да изпреварва и да отговаря на възрастта и определя степента на интелигентност на база на този тест. Ако умствената възраст изпреварва хронологичната – висок коефициент на интелигентност, ако изостава – нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря среден /нормален/ коефициент на интелигентност. Според Бине – Симон това определение е винаги относително, човек може да минава в различни нива относително константни са само крайните позиции – умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност. Тази формула е създадена от Уилям Стърн – 1914 г. и с нея се прави ревизия на теста на Бине – Симон. Зигмунд Фройд. През 1923 г. Фройд издава книгата “Аз и то” – представя модел на личността, съдържа три компонента: 1. То /Id/ – е най примитивен, съдържащ инстинктите, подчинява се на принципа на удоволствието; 2. Аз /Ego/ – намира се в двойствена позиция, да отговаря на изискванията на То – желанията за удоволствия, инстинкти и страсти и тази част от личността, която налага цензурата над влеченията и инстинктите – Свръх-Аз-а. 3. Свръх Аз /Super Ego/ той е изложен на наказание чрез чувство на вина, което е резултат от конфликтите и угризенията на съвестта. Карл Густав Юнг създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията: 1. Интровертен – насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора; 2. Екстровертен – насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание. Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат архетипове, характерни за различните етноси и раси. То може да се нарече „наследството на психиката”. То влияе на нашето поведение и по-точно на емоциите ни. Резултат от него е любовта от пръв поглед, чувството на дежа вю, мигновеното разпознаване на определени символи и значението на дадени митове. Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг обозначава като архетипове. Те действат по начин, подобен на инстинктите на Фройд. Един от архетиповете е архетипът на майката. Юнг смята, че архетипът е нещо доста абстрактно и ние сме склонни да го проектираме в света, върху даден човек, обикновено нашите собствени майки. Дори когато няма определен човек за архетипа, ние сме склонни да го олицетворяваме, т.е да го превръщаме в митологически образ. Трябва да сме наясно, че тези архетипове не са биологически като инстинктите на Фройд. Те са нещо по-духовно. Пример за това е архетипът мана ( духовната сила). Други архетипове са сянката, персоната (маската, т.е. “доброто впечатление”, което всички ние искаме да създадем, докато играем общесвените си роли), анимата (женския аспект в колективното несъзнавано на мъжете) и анимусът (мъжкият аспект в колективното несъзнавано на жените).

Мисля си че всеки клон на научното познание има своите рационални форми на разглеждане и един от аспектите на такова разглеждане са базовите понятия - възникване, история, развитие, значение и цели... ============================================ ПСИХЕ – ПОЯВА, МИТОЛОГИЗИРАНЕ Ида Маркова Психея (от гр. душа) е най-младата от трите дъщери на царско семейство. Притежава изключителна красота и хората започват да се прекланят пред нейния образ, така както се кланяли пред Афродита. Заради запустелите си олтари пренебрегнатата богиня Афродита се разгневява и пожелава да отмъсти. Тя праща своя син Ерос да накара Психея със силата на стрелите си да се влюби в най-презряното същество. Но Ерос, пленен от красотата и миловидността на девойката, сам се влюбва в нея. Психея заживява щастливо в небесния дворец на бога. Единственото, което я измъчва е, че не трябва да вижда с очите си на смъртна лицето на Ерос, докато стои в нейните обятия. Той остава винаги невидим за нея.Но завистните ѝ сестри я посъветват тя да го види. Една вечер докато Ерос спял до нея тя поднесла свещ до лицето му, но една капка восък парнала по гърдите бога и той избягал от нея. Психея трябвало да мине през множество изпитания докато отново се събере с Ерос. Зевс показва благосклонност към двамата и дарява с безсмъртие Психея, като ѝ поднася чаша с амброзия. Душата според религиозните, философските и фолклорните традиции е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието душа може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията душа е културно специфична и значението ѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често душата е свързвана, понякога дори и като синоним, с Дух, Съзнание, Разум, Мисъл и Слово. Античното разбиране на „душата“ често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията душата много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото. „Душа”, „дух”, „дъх”, „дихание”, „дишане”, „въздух” са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на душата с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските animus – дух и anima – душа, се корени в гръцкото anemos – вятър, докато другата гръцка дума за вятър e pneuma. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като „духа“, „духовито“ (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен със въздух) е деривативно на pneuma. Сходна връзка има и в арабския, където rih е вятър, a ruh е душа, дух. Гръцката дума за душа psyche, откъдето произлиза българското „психика”, означава на древногръцки освен това и „дишам“ и е извлечено от думи като „хладно” – psychros, „дишам“ – psycho, „духало” – phusa. Съвременните германска и английска думи за душа са Seele и Soul, които са свързани с готическото saiwala и старогерманското saiwalo. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото aiolos – подвижно, цветно, излъчващо (гръцката psyche обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, saiwalo и saiwala имат и връзка със старославянското сила. Psychē (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката епична поезия, с цел да бъде обяснено „необяснимото”. На гръцки думата psyche означава дъх, а psychein дишам. Омир за първи път поставя понятието psyche в центъра на спекулациите за задгробен живот. Psyche напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. Psyche не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е образът (eidolon) на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото – може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят. „Египетската книга на мъртвите“ е сборник, съдържащ подобни на магически и заклинателни формули предписания за извеждане на мъртвите души в отвъдното, по него може да се съди, че египтяните са вярвали в душата, духа, както и че делата на човека предопределят пътя на душата в отвъдното, който е подпомаган от жреците чрез пречистването на душата с магически формули и нейното „оживяване“, за да може тя да достигне до божествено състояние в дома на Озирис. В XXIII глава от „Илиада“ Омир разказва за това как една вечер Ахил, погълнат от мъка по изгубения си приятел Патрокъл, не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към „широкопортата къща“ на бог Хадес. Поисква още костите и на двамата да почиват в една урна, дадена от богинята Тетида, майка на Ахил, нереида и внучка на титанидата Тетида. Ахил обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката „подобно на дим” изчезва. Омир набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването ѝ. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при Агамемнон, да измие окървавените си от убийството на Хектор ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в Древна Елада: prothesis (изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или гроба и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните жертвоприношения и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на „Илиада“, като от VII в. пр.Хр. нататък игрите стават център само на героичния култ. И в „Одисея“ Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. Ритуална традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното пребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог Хермес е описан като „психопомп“ (водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В „Одисея“ входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река Ахерон, която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да „заживее“ новия си живот. Одисея разказва още за пътешествието на Одисей в царството на мъртвите и за срещата му със сенките (psyche). Подобно на сянката на Патрокъл, която се изплъзва от ръцете на Ахил, когато Одисей понечва да прегърне майка си и нейната сянка изчезва като дим. Също както в „Илиада“, и в „Одисея“ кръвта на жертвените животни се смята за даваща храна и живот на мъртвия – в т. нар. песен „Некия“ мъртвите трябва да пият от кръвта на жертвопринесените животни, за да им се вдъхне живот и да говорят. В противен случай те просто се носят из въздуха. Освен това подобно на Патрокъл в „Илиада“, майката на Одисей, Елпенор, умолява сина си за подобаващо погребение, организирането на което е негов дълг. Платон считал, че душата е принципът, който „оживява“ тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. В Републиката Платон придава на душата три части: – Logos, свързана с интелекта, мисълта, разума. – Thymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите – Eros или още апетитите, които произхождат от тялото Платон извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон приема, че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos. Платон използва концепцията за душата в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради „хорското мнение“ и дори „добрият“ човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията. За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на Сократ за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за душата. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, която го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата. В трактата си озаглавен „За душата“ гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за придвижване, а хората имат всичко това плюс интелект. „За душата“ гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. Аристотел обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за придвижване, а хората имат всичко това плюс интелект.

по природа съм недоверчив, особено на картинки сред виртуала, и особено ФБ. Проблемът тук е, че предполагаемата снимка е в мъглива среда и по този начин няма как да се проверят по-сериозно светлосенките и съответствията им. Така рискът от монтаж през моят поглед силно нараства. Монтажът може да се обоснове с еднаквите изображения, които сравнително лесно се монтажират в колаж. Особено ако "светлината идва като "отвсякъде" само много внимателният анализ на оригинала, може да покаже ако са налице несъответствия. Не че е и особено важно.

https://www-prnewswire-com.translate.goog/news-releases/extropic-emerges-from-stealth-aiming-to-revolutionize-generative-ai-with-physics-based-ai-processors-302090040.html?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg превод през ГугълИИ: Extropic излиза на светло, за да революционизира Generative AI с базирани на физиката AI процесори Новините са предоставени от Extropic Corp. 15 март 2024 г., 09:09 ET Иновативната компютърна парадигма използва силата на термодинамиката извън равновесие, за да обедини генеративния AI с физиката на света САН ФРАНЦИСКО , 15 март 2024 г. /PRNewswire/ -- Extropic, пионер в изчисленията, базирани на физика, тази седмица излезе от стелт режим и обяви пускането на своя Litepaper, който очертава революционния подход на компанията към ускорението на AI чрез термодинамични изчисления. Основана през 2022 г. от Гийом Вердон , Extropic разработва нови чипове и алгоритми, които използват естествените свойства на извънравновесни термодинамични системи за извършване на вероятностни изчисления за генеративни AI приложения по високоефективен начин. Микроскопско изображение на Extropic чип. Litepaper се задълбочава в революционната изчислителна парадигма на Extropic, която има за цел да се справи с ограниченията на текущия цифров хардуер при обработката на сложните вероятностни разпределения, необходими за генеративния AI. Днешните алгоритми прекарват около 25% от времето си в преместване на числа в паметта, ограничавайки ускоряването, постижимо чрез ускоряване на конкретни операции. За разлика от това, чиповете на Extropic естествено ускоряват широк клас вероятностни алгоритми, като ги изпълняват физически като бърз и енергийно ефективен, базиран на физика процес в тяхната цялост, отключвайки нов режим на ускорение на AI далеч отвъд това, което преди се смяташе за постижимо. Излизайки от стелт, компанията обяви производството на свръхпроводящ прототип на процесор и разработки около устройства, базирани на полупроводници при стайна температура за по-широкия пазар, с цел да направи революция в областта на AI ускорението и да даде възможност за нови възможности в генеративния AI. Екипът на Extropic обединява експерти от областта на физиката и AI с предишен опит в компании като Google AI, Alphabet X, AWS, Meta, IBM, Nvidia, Xanadu и водещи академични институции. Воден от главния изпълнителен директор Гийом Вердон и техническия директор Тревър Маккорт , този изключително интердисциплинарен екип е в уникална позиция да бъде пионер в унифицирания подход към базирания на физика ИИ. Компанията също така наскоро приключи кръг за първоначално финансиране на стойност 14,1 милиона долара , воден от Kindred Ventures, с участието на известни инвеститори като Buckley Ventures, HOF Capital, Julian Capital, Marque VC, OSS Capital, Valor Equity Partners, Weekend Fund и ангелски инвеститори, включително Aidan Гомес (Cohere), Амджад Масад (Replit), Араш Фердоуси (Dropbox), Баладжи Шринивасан ( Coinbase ), Гари Тан (YC), Навал Равикант, Скот Белски (Adobe) и Тобиас Лутке (Shopify). Това финансиране ще ускори развитието на изчислителната парадигма на Extropic и ще позволи на компанията да разшири границите на термодинамичните изчисления за генеративен AI. Litepaper може да бъде намерен на уебсайта на Extropic на адрес https://www.extropic.ai/future

Е, при влизането в атмосферата загуби контрол и започна да се върти. Изключителни кадри от плазмата около кораба и задкрилките в основата, които бяха уникални. Но заради въртенето мисля че "голата" от керамика част се оказа в термичен проблем и го загубиха от телеметрията. И не можа да се приводни. Но всичко останало беше уникално и много повече от опит 2. Пожелавам все така всеки опит да е повече от предишните - всички тестове на кораба, както и преди това на ФАЛКОН9 - бяха така, докато не се стигна до успех! Тепърва ще има анализи, детайли, кадри и клипчета... които ще видим с интерес.

Човешките същества имат проблем с "благополучието" и именно "искрите" са онова, което разклаща лодката, но така возещите се в нея вървят напред. Първата част от цитата - до запетайката, е нелепа и издава определена линия на пристрастие на автора си. Т.н. "разумни философи" ( особено пък с реторичния трик "повечето..." ) е един мит, един мем, който повтарян няма да стане друго, освен за обществена дъвка на "недоволните". Няма такова нещо като 'всички доволни'. Недоволни винаги ще има, но недоволството води прогреса напред. СОЦИАЛИЗЪМ, е блянът на недоволните и освен за тяхна дъвка няма никаква друга обосновка, колкото и "разумни философи" да й измислят такава.

за кого е близък - за българина ли? Иронията ми е, че си нямате дори основни положения за компетентност по темата.

Интересно ми е - вие твърдите ли че "'всичко, което пишете е истина"? А дали в такъв случай "халюцинирате"?

Ама превежда. Основната база данни е английската. Така започна и модела е така и досега. През март миналата година ми написа че все още не е способен да работи с български език и всичко минаваше само през английския и това си е съвсем естествено предвид принципната схема и първичната база данни с които всеки модел "стартира". Изключително съм впечатлен година по-късно, когато през youtube чекнах БАРД да превежда в реално време субтитри на английски текст. Особено когато текста е вече заложен ( а не се налага да го разпознава в момента) българския превод беше толкова добър и точен, толкова граматически, препинателен и коректно преведен, че направо се шашнах. Няма как, няма и защо. Надяваме се българският модел да работи изначално с българската база данни. Всъщност, доколкото схващам основната цел - именно това е идеята.

Изглежда още не знаете че този форум не е ФБ и в него шумните балъци минават и заминават.