ramus

Всъщност Дора, взаимовръзката е валидна и за защитаването. И става аналогично така - колкото по-интелигентен е индивида, толкова повече се налага неговите защитни механизми да се простират и в зоната на неговата интелигентност. Или просто казано - ингелигентния - са му нужни интелигентни механизми. Ако интелигентността е ниска (условно) не е нужно въобще там да работи защитата. Интелигентните хора намират изключително интелигентни начини за дистанция от себе си. Именно такива хора са създали голяма част от идеологиите, защото това не е спонтанен процес (отдавна вече не е). Още от времето на юдеите, когато още те не са съществували, за да формира "народ" и идея за принадлежност, което е много внимателно премислено ползване на инстинктите в човека... всъщност за да се създадат конструкциите в тора, е работено в екип, и колективните усилия са били внимателно организирани и систематизирани. Разбира се - в годините е имало и ревизии - спрямо изменящата се обстановка. Във всеки момент е било нужно на всяка идеология, да се осъвременява за да отговори на изменящите се условия и рефлексите им в хората... По принцип - канона играе основната конструкция, а допълненията към него - за поддържането му през изменчивостта на времето. Модела, всъщност е сравнително прост, но това че вече хиляди години е работоспособен, говори много. най-вече - относно това, че от хиляди години основни базови процеси в психичното в ХОМО не са мръднали и продължават да оказват своето влияние върху битието и отражението му. Отклоних се, но се връщам - всеки човек, за да е функционален, защитните му механизми поддържат психичната му хомеостаза чрез рефлексия - ако е умен - умна защита. Ако е емоционален - в емоционалния му леър. Както и където е основана идентичността - там и така се защитава. Това не търпи съзнателни вмешателства, заради особено ако е наличен интелект и осъзнаване - се държат на юзди и само с намордник. Като не се позволява на тия да се намесват там, където е "основата". ==== Колкото до колегите, които удобно докарват вярванията си винаги да са "сред другите", приказките за белобрадия старец и наказанията, адам и ева и разните други приказни истории - те вече отдавна са се променили. Просто колегите, които се величаят като А-теисти, това им е удобния начин да се идентифицират - чрез отрицание от предварително дефинирана територия. Обаче - в друга територия, в която аз ги описвам и представям - няма никаква същностна разлика и по отношението си към света и себе си, въпросните колеги също са вярващи. Това че има разлики в обектите за вярване и че имало разлики, има, но само на повърхността, а не по същество. Няма нищо по-лесно от просто доказателство - за вярване у всеки един. Заявявам готовността си спрямо всеки един, където и да било, чрез сравнително просто и стандартно директно общуване на живо, очи в очи, ако е съгласен, ще му покажа ясно къде са неговите бариери и граници, отвъд които ИНТЕЛЕКТА НИКОГА НЕ Е НАВЛИЗАЛ и пристъпял. Аз го правя и тук, сред тази комуникация, но тук има условия за лесно измъкване и изплъзване, които "на живо" няма как да позволя да минат И по защитите и когнитивните им особености се извежда условна обща карта сред личното пространство. Научил съм всичко това от себе си, защото за да съм готов и да добия опит, първо го направих точно с мен си... После вече - опита подава решенията.

колега, много моля - виж самия пример - как ме ползваш за позоваване, но всъщност ти не четеш какво съм написал, а бързаш да го ползваш за утвърждение на своето пристрастие. Вие не сте изяснил какво точно е ВЯРА, колега. ВЯРА не е нещо си - то е сборно понятие за специфично отношение на всеки индивид, към света около него, спрямо нещото, което той нарича "СЕБЕ СИ" (аз). Не това - че някои приема някакъв обявен за общо ползване постулативен момент, а че се приема като окончателен и краен. Да приемеш нещо като работна хипотеза или относителност - това е напълно естествено, когато се работи в която и да е ментална сфера. Но ВЯРА е когато същото това се приема АПРИОРИ - окончателно и крайно. И то защото - нужно е на психичните процеси в самия човек, заради силна потребност от основаване на вътрешна координатна система именно от аксиомни положения. А нуждата от такава конструкция в психичното е - да служи за подпиране в миговете на усещане за пропадане и изгубване, наричани сред народа сборно "КРИЗИ". Нуждата от това при формирането на психичния свят е изключителна, и това го прави крайно наложително. Защото именно на този инстинктивен механизъм на приемане априори, от безбройните рефлексии и реакции към заобикалящото го, в допълнение с множеството вътрешни особености, участващи в тия рефлексии - се постановява собствения образ на самия индивид - за самия него. Процеса се нарича обобщено ИДЕНТИФИКАЦИЯ. А крайния резултат - формиране на ИДЕНТИЧНОСТ, която играе огромна и фундаментална роля за целия психичен свят. Разбира се винаги трябва да се има предвид, че всичко това става в зоните на несъзнаваното и по този начин не е възможно да се регистрира при характерната ниска степен на авторефлексия. Предвид това, че самата теоретична възможност за регистрация, идва в мозъка в значително зряла възраст, когато всички несъзнателно формирани процеси и техните резултати са вече проявени и функционални. Появата на първите наченки на интелигентност и осъзнаване идват вече в "заета територия" и те в нея са като "нашественици" и "чужденци". При всичко това във вътрешния свят се получава един генерален конфликт, на който вече формираната конструкция от несъзнавани процеси, реагира защитно по няколко типични сценария. Защо "типични"? - защото по принцип всичко в несъзнаваното е формирано на алгоритми (разбира се, в най-общ смисъл) и те са лишени от рационалност и логика. Как така хем са алгоритми, хем са лишени от рационалност? - ... има отговори и цяла система, но е нужно много да се говори, много да се пише. Вие хващате нужното за вас си, главно в парченце, което вие привиждате като резонансно... и това създава импулс - ако срещнете нещо, което да не ви подхожда на предварителната ви картина на живота и себе си сред него, ще реагирате също по няколко типични сценария. По същите тия сценарии реагират толкова много хора, не само сред този форум - а навсякъде другаде. Проблема на научното - е че лесния начин при всеки човек е да ползва и да повтаря - науката се учи с готови шаблони. няма как някой докато ги усвоява да ги вниква и разбира, защото за тия последните се изисква опит на СУБЕКТ - ИНДИВИД, който да ги прилага през живота си и така да ги изчиства в нещо, което сборно се нарича вече ПОЗНАНИЕ. Знанието никога няма стойността на ПОЗНАНИЕТО... В този смисъл - на предния абзац - но дори и да се заучава и усвоява готов житейски или научен материал, с идеята да се надгражда - пак опира до самия човек и неговото специфично отношение дори към това. ВСИЧКИ ХОРА НОСИМ ИНСТИНКТИВНО ОТНОШЕНИЕТО НА ВЯРА - към света и живота. Това е наследството ни от ХОМО в нас, заедно с много други наследени елементи. Но проблемът е когато ХОМО решава че вече не вярва... в нещо си. А всъщност през всички нива на социалния живот, дори в настоящия момент - ВСИЧКИ ПРОЦЕСИ и ЯВЛЕНИЯ се основават и са свързани с явлението ВЯРА. Появата на интелекта и постепенното осъзнаване, срещат рязка съпротива в невралните пътища и дялове. Защото във вече създадена психична отражателна конструкция, се появява нов фактор, който се възприема като застрашителен за нея. Отгоре на всичко - тази вече формирана конструкция е слята и с образа на всеки от нас за себе си, и който наричаме всеки от нас "АЗ". По този начин старите мозъчни дялове реагират защитно. Натрупват се постепенно проблеми и "бъгове". много защитни програми влизат дори в конфликт една с друга - помежду си. Реагира се защитно като всичко това се изтиква от зоната на съзнаваното, но това е само маскиране - конфликта остава. В много хора това резултира до психична нестабилност - главно от емоционален характер.... Темата е огромна и това е обширен океан, в който е интересно че твърде много хора няма как да се потопят. Не само че си го забраняват (за да не се удавят), но се държат сякаш това няма нищо общо с тях. Дистанцирането е разбираемо и напълно естествено. Но то говори всъщност за защита. Дори само това е достатъчен знак че всичко това е важно и става някъде "зад завесата". Тук по-горе друг колега постулира, отново подпирайки се на патерицата от доста произволно и удобно подбрани изводи - че всъщност нямало съзнателен избор, а той идвал допълнително за да покрие вече направеното от несъзнателния слой. Същия този слой, той си го е нагласил като "емоционален", но в това няма нищо адекватно. Но дори и така да се приеме - същия този колега, стига само до "ползването на патерицата" - а дори няма да се запита или вникне - какво е това "емоционален избор", поне да опита да го разбере - откъде идва, как става, какви принципи и динамика, какво е вътрешното му устройство, значение, роля, смисъл, цел, зона на влияние, периметър на валидност... и още хиляди други положения. И не е само той - крайно внимателно тук всички имат специфична бариера за своето "навътре". Което е чудесно, защото е удобно и показва че защитните програми работят и си вършат добре работата. Но всичко това няма нищо общо с РАЦИУМА, който се декларира тук. Ето това е тънкия момент в психичното явление, наречено сборно вяра и проявено в психичния свят на всеки човек, обобщено с ВЯРВАНЕ.

това няма как да са "факти". Спекулацията никога няма ролята и смисъла на понятието ФАКТ - точно това твърдение, от цитираното. Колкото до това - дали са известни митовете и легендите от египет и вавилон - известно е, което е известно. Според кого, как и доколко и в него са насложени - интерпретации, допълвания, аналогии - това няма как да се изведе внимателно, още повече - да е категорично. Никога няма как да стане "факт" положения от каквото и да е "минало". Следите от него - са факти, но как да се пресее внимателно чистата информация, с насложените върху нея интерпретационни "замърсявания"? Именно заради това - когато толкова произволно се изразява понятия като "ФАКТИ", то това е твърде нужно някому.

Ами - не е ли явно - целия форум, по всички теми, това е съвсем очевидно - защо тепърва да "трябва да стигнем до заключението" - че пристрастието е основно явление, че идва с рефлекси и инстинкти, че неговите корени са дълбоко сред всеки един, но невидими защото са в несъзнаваната му зона. Съвсем очевидно е също - че в научен форум, се обсъждат проблемите на... науката. Но не на човека. Не на човешкия свят. В света на науката ( и учените) субекта се свежда до някаква форма на "изгонен от рая". Субективното - било извор на заблуди, а науката била - за да изследва обективни явления и закономерности, и да ги използва за "благотото на..." Нали се разбира се в годините организирана социална наука, това постепенно се превръща в канон. И става ясно защо е толкова важно личните убеждения да им се намират начините да се представят като рационализирани, чрез изкуството да се представят като "рационализирани истини". На това "изкуство" се учим още от деца - всеки един. Да - не изключвам себе си - не е грешка - написах УЧИМ СЕ от деца. Заради това всяка тема касаеща "споровете" между теисти и А-теисти, всъщност е спор между два лагера от вярващи - в своите си библии, в своите си канони. Научната маска на русофилията или русофобията ( и обратното - американо-филия, фобия... ) е твърде прозрачка за да покрие толкова видните лични пристрастия, които толкова хора правят опити да представят с "логични" и истинни. Това колеги, си е двуличие. Не било сериозно - да се заявиш - аз съм такъв, но трябва да представиш задължително и "логично обяснение". Но обяснението идва после - първо ти си станал някак си "някакъв"... после вече идва необходимостта да го оправдаеш и обясниш. Но не и ЗАЩО ПО ПРИНЦИП СИ БИЛ ПРЕДИ ОБЯСНЕНИЕТО ТИ "НЯКАКЪВ". За никого тук не е явно ЗАЩО ТОЙ САМИЯ защитава своите си убеждения. Кога са се появили точно тия, а не други - от него ли, от вън ли идват, как са се нагласили едно спрямо друго "парченцата", кога, как... за да се стигна до въпроса - а защо... Не, всичко това се изтиква от зоната на съзнаваното, с което тази зона се прави "по-малка". Светлото кръгче, което представлява тази зона, намалява с всеки такъв акт, защото - там е манежа, там е сцената - светлото за един, не трябва да е за "пред другите". Така личното светло, е различно от това - дето да е видимо за пред публиката.... И не само - личната полза, обикновено се прикрива пред останалите, защото зад всяко пристрастие, зад всяко убеждение - без никакви изключения - стои простичката и човешка ПОЛЗА. Това не е философско умотворение - това е съвсем практически опит, може да се каже дори че е напълно "научно издържан", защото всеки човек... без никакво изключение - при изучаването на себе си, при достатъчна доза на лична честност и кураж за нейното ползване - се достига до тия съвсем простички заключения. Няма нужда от никакъв академизъм в това, не са нужни "сложни условия", за да се криете и оправдаете с тях... Всъщност - това КРИЕМ всички ние, в себе си. Същинското явление, за което е нужно да се спряга - е етикета НЕВЯРВАЩ по принцип - не в едно или друго. Не сега... или преди. състояние на съзнание, израз на насложени сложен комплекс от психични изменения, при които един от страничните им проявления е, че отпада нуждата да се вярва - отпада целия механизъм, заложен от вярването и нуждата от заблуда и самозаблуда... до лъжата и лъженето. ТОВА Е ОСНОВАТА НА РАЦИУМА. тогава явлението БЕЗ-ПРИСТРАСТИЕ вече дори не е нужно да се нарича така, защото отпада като ненужно и неадекватно.

Не е само "историческия" наратив... Именно това засягам в последните си писания. Проблемът е когато хора прикриващи се зад БЕЗ-пристрастност, играят същата пристрастна игра - и колективно и заради себе си. Нещо повече - доста хора, всъщност излиза че си дават добре сметка за лъженето си. За пристрастието... за взаимното влияние между вътрешните потребности, мераци и стремежи и начините да им се "достави" нужното... Обясненията са само оправдания, дори прикрити и зад огромни концептуални системи, отново нагодени явно или скрито, заради нужди, насоки или "трябвания". Мисля че дори в името на науката и познанието, ще е по-полезно много от тия, които се наричат "учени" да изкарат на показ явните си пристрастия. Проблемът обаче - че за "познанието може да е добре", но за въпросните е неприемливо и с това - недопустимо... Знаете ли - имам следната обобщена аналогия - в тематичния контекст тук: Всъщност - хората на познанието, сред тия, дето се наричат "учени", са точно толкова, колкото са "последователи на Христос", тия, дето се наричат "християни" .

Не е заяждане, нито е лично отношение. Само като чудесно изписан пример - колко лесно, дори хора, които са възпитали в себе си идеи за рационална рефлексия, вместо тях започват да пишат техните убеждения и пристрастия... Така самия "човек" се основава и е конструиран от една мощна опорна рамка, с която почва да живее и да основава идеята си "АЗ". А накрая вземе че покрие това и с нужното и модерното за съвремието "рационално наметало". Да, ако вселената е побрана точно в това "всичко". Но това не е края на света. А много хора им са нужни точно тия граници - защото помага за едни вътрешни невидими борби в психичния океан... Доста хора сред научните общности, се дразнят, когато се намират съвсем преки наблюдения и факти, че самите те не са чак толкова рационални, колкото би им се искало да бъдат. Направих си и тук един опит - сред вас. И се показа същото явление - твърде много хора се мислят за рационални, а не са. Рационалното отношение към света е акт на ОСЪЗНАВАНЕ на субект спрямо света, до степен да улови взаимовръзките си между него и отразеното, което той нарича "СВЯТ, ДРУГИТЕ...." . И на водещата роля на СУБЕКТА сред същия този свят, защото именно "света" е побран в това, което субекта му е възможно да си позволи. Чак при достатъчно натрупване, довеждащо до редица трансформации сред неговия психичен свят, докато стигне до ясната идея за връзка между "света" и начина по който го отразява, до осъзнатата намеса в това "лично отражение"... Рационалното отношение към света е акт на зрялост сред вътрешните процеси в който и да е субект, защото за да бъде реализирано в същина и дълбочина, означава предишните фази и етапи - тия на лъжата и вярването, да се израснат и да се образува субективна идентичност на други опорни положения - вече осъзнати и с това - преосмислени и самоактуализиращи се с времето.

АБИ, тя лъжата по принцип е явление, което съществува в борбата на човека да се справи с битието си. Думичката стрес, не е точна - става въпрос в твоите думи за "ДИстрес". Заблудата при хората е начин да се коменсират проблеми. Това че въпросните "хора" не отиват само при иконата - ами и при врачки, гледачки, при разни 'лечители'. Също така има и статистика по същата тема, която въобще не опира до религия - това е когато при такъв проблем двойката осинови дете. А след него - някак си изведнъж - бременност, а уж невъзможна. Има много начини да се компенсират сложните плетеници и грешки в несъзнаваното, които образуват "тапа" за едно или друго... Или пък - отключват едно или друго... Не религията определя това че ХОМО има проблеми, религията е само част от "хапчето". ЛЪЖАТА е явление, което всяко дете започва още от съвсем ранна възраст. Нещо повече - от същата възраст, въпросното примерно дете, за първи път се сблъсква че - предписанието и изискването "да не лъже и че е това е лошо" с това че усеща и разпознава лъженето в тия, които му изискват то самото да не го прави. Това е първата среща с лицемерието и лъжата - след личното поле, към социалното сред всякакъв мащаб. С лъжата се свиква да се живее. Свикваш и да лъжеш себе си, другите. Нещо повече - свикваш че с ЛЪЖАТА може да се понася по-добре проблеми и несгоди. Че когато не го откриваш и се защитаваш от света, можеш да си го създадеш вътре в психичния си пашкул от въображение, измислици и представи - които са чудесно контролируеми (поне донякъде, защото при тях несъзнателното върти игрите си и вместо да решава дисонанс, вземе че се създадат други, още по-сложни и нерешими, докато се изтрещи патологично... Свикваш с идеята че ограничението и самозаблудата всъщност могат и да са лечителни, или дори патерици за постигане за едно или друго желано, копняно... По същия начин - както и с молитвата... ================= Това е огромна и сложна тема. И твърде щекотлива, защото дори споменаването на темата провокира дисонанси и защитни реакции. Защото сред зоната на всеки един тия неща "вече не са за обсъждане", защото са закопани като "дразнители" и дисонатори. Едва ли някой от пишещите тук е способен на толкова задълбочен самоанализ, че да има куража и опита да изведе лъжите в своя си собствен конструиран свят. От това че ЛЪЖАТА се натрупва още от най-ранна възраст и всеки човек става неин рупор - в името винаги на "нещо си", когато се касае за оправдания, дори и в системи от социално-договорени логични обяснения... се стига до това, което е навсякъде, включително и в примера ти, който задаваш - за "иконата"... Всеки човек в някакъв момент е в готовност да направи едно или друго, в борбата си за постигане на "неговото" - от блянове, възпитани или насадени идеали, представи за примери и еталони за всичко - от поведение, мислене, отражение... В този смисъл - ХОМО СОЦИАЛИС, все още е в своя детски етап, сред който самозаблудното има по-голяма стойност за него. В същия етап - може да се стигне до своеобразен малко смешен парадокс - именно сред религиозния феномен, вярващи в едно и също, чрез сериозен и осмислен натиск отвън, който да се превърне в "отвътре", може да се реализира отпадане от страховете на битието. Чрез една лъжа и самозаблуда, може да се реализира значително по-лесно и опростено онова, което ако не са тия, би коствало огромен и сложен труден път на израстване. Лъжата и религиозността подават лесната възможност на всеки, в условията сред които е неговото психично ниво на отражение, да се справи с проблемите на битието (си). Така, че - постулирането на твърдението "че вършили работа"... си е съвсем адекватно на "резултата"...

пристрастието е проблема. Не молитвените практики, нито тривиалността. Това да изглежда че нещо се увеличава, да се иска на някого, да му е нужно, да му трябва... поражда да го вярва. И като го вярва - го "случва". Когато се владее интерпретацията, суровите данни стават все по-малко значими, особено тия, които влизат в дисонанс с нужната предварително подбрана интерпретационна схема.

с кого "взаимодейства" точно, Дора? Колеги един от големите проблеми на цялата човешка "култура" и толкова величаното "мислителство" е проблемът с дуалното ограничение. Векове наред хората пишат за дуалния си свят и го отразяват несъзнателно с проекция сред света, в който живеят. И привиждат че и "света" е дуален, защото отражението в самите тях, само такова може да бъде - по съответствие. Когато се отнася света и човека, е налице "трети елемент" - това е отражателния леър. Ясно е, че дуалната схема предоставя леснота и удобство. И намесата на "трети" елемент силно смущава това удобство. Съзнанието на човека се образува от отражения. Самото то е отражателно явление. Всички процеси в мозъка, които касаят адаптация, ситуиране, които поддържат хомеостаза на всякакво ниво - са отражателни процеси. Дори не е точно невронните връзки - те са само "проводници" на сигналите - както процесора и проводниците само провеждат и са носителя - вътре протичат сигнали... които дори не са 0 и 1, а тия са само символи и не съществуват физически и реално. Но.. именно чрез тях се взаимодейства. (и отново дуалност - пак заради удобството). Както е отражателната система в човека - целия вътрешен свят е основан на простия процес, при който всички постъпващи сигнали от сетивата се символизират - нещо като "аналогово-цифрово преобразуване". В случая - е аналогово-символно (кодиране). В мозъка се обазуват модели от символен характер и неговата способност да борави с тях, е основното което всички ползваме. От това символно преобразуване на всички сигнали, се поражда ОТРАЖАТЕЛНИЯ СЛОЙ в психичното. Особеността при човешкия апарат за отражение е, че са налице възможности за сложни наслагвания и комбинации от "символи". При животните няма известно да е възможно това - само човешкия мозък засега притежава уникална, отличителна от всичко друго. Човешкия психичен свят, проявява възможност не само за директни отражения, чрез които да се формират "директни" реакции - както са простите рефлекси при повечето животни (само условно, принципно). Но усложняването на вътрешните невронни системи и комуникация между дялове, дава възможност - на базата на получени комбинации от символни отражения и наслагванията им - да се "СЪЗДАВА". И от "създаденото", да се проектира че е някъде :отвън" и наново да се отрази. и отново да се проектира че е отвън - като отново се възприема и на свой ред се отразява... и пак и пак... Философското мислителство и историята му имат съществен недостатък, колеги. Разбираемо е, че понеже всичко това дава простор за сравнително лесен начин на ментални конструирания, все пак е налице ограничението на "дуалната схема" - учен-изучавано, наблюдател-наблюдавано.... В езика - напред-назад, горе-долу, ляво-дясно, беден-богат... Всъщност нищо в света не е дуално, освен нашия човешки начин да го отразим и така да го привидим и проектираме в "онова, което смятаме че наблюдаваме", а всъщност ние самите пораждаме как да го "видим". Всъщност ние виждаме нещо си, а гледаме от "себе си"... И не че е проблем че се случва, а че ние не разбираме че се случва... За мен е странно твърдението че "религиозния човек, взаимодействал с бог - чрез молитвата си". И това е взаимодействие - между кое и какво е точно, Дора. Не е нужно да се цитира пространно - енциклопедиите в наши дни не определят нищо - вече и ГУГЪЛ го прави по-добре от който и да е човек. И ще става все повече разликата. Но пространните информационни данни за едно или друго не пораждат сами по себе си разбиране и вникване. За интерпретацията на тия данни е нужно да се поработи - и тук е въпроса - лично ли (което е трудния и с това твърде нежелан вариант) и с готови шаблони за интерпретиране - което заради близостта му със самите масиви от данни - се запомня заедно с тях. По този начин - заедно с данните се заучава и начина им на интерпретация. Заедно с данните се заучава и начина по който те да се възприемат, да се осмислят и какво да означава едно или друго (казано с прости думи). Докато това стане неразделно и интерпретациите всъщност започват да имат по-голямо значение от самите сурови данни, защото именно те формират - и възприятието и отражението. Така от тия се формира мисленето и нагласите... И се вижда по това, което се чете сред тия теми. (разбира се през моите очи). И се връщам отново пак на основното - най-голямата и универсална колективна проекция - бог, е психичен феномен, основан на психични процеси и явления. Като свързани с "бог" е и проявата на религиозност и явлението ВЯРВАНЕ и общата абстракция - вяра. Това не е философски въпрос, не е и проблем на науката - нито физиката, дори и социалния аспект на нещото, наречено "психология", но поне е значително по-адекватен като посока. Не е толкова важно какво става и от какво е изграден неутрона, колеги. Много по-важно е, че същото няма как да се приложи към психичното. А психичното го има всеки от нас (както и неутрони, разбира се), но не неутроните определят как да живеем и какво да изберем, дали ни е приятно или да сме гневни. Не неутроните определят дали да се молим на бог или да се надяваме, да пропадаме или да екзалтираме... А тия последните се отнасят до всеки един - защото непрекъснато се случва в нас самите - през всичкото онова, което наричаме "живот", и докато самите себе си наричаме всеки от нас "АЗ".

Да, сменяш обекта за вярване, когато той вече не върши работа или привиждаш по-голямата полза за себе си, в друга система от обекти. Не е нужно "ОНЗИ" да вярва в посоченото, за да е "вярващ". Но принципа е че щом го носим всички в себе си, то дори и да е учен - някъде дълбоко вътре - се носи, и работи. И много добре се наблюдава как в миговете на екзистенциалните кризи, когато се усеща изгубен, точно тогава субекта му е най-нужен "парапет", патерички за закрепване... - тогава "нито математиката, биологията, химията и физиката, философията или психологията, най-малкото пък историята или ядрената физика" вършат някаква работа, защото на тях работата и смисъла въобще не е в тази им роля и функция.

за мен - това е детската фаза на човешката мисъл - изобщо. И с тия процеси се бележи твърде ранния етап в трансформацията от ХОМО към САПИЕНС. И продължава вече хиляди години.

Еее, хайде сега - има проблем, защото когато се доказва нещо, е нужно първо да се формулира. Аз съм рационален тип - посоченото "доказателство" на Гьодел е неговия принос към познанието и не виждам какво е отношението му към БОГ. Това е математическа обосновка, с математически средства. Къде е бог в цялата работа. Къде е бог например в смятания за религиозен АЙНЩАЙН , защото никъде в ОТО или СТО този въпрос - за бога, не участва. А толкова хора постулират какво и как го бил казал Айнщайн, за бог и религиите... Освен това - чии са "огромните количества доказателства" за съществуването на БОГ, при положение, че в качествата на бог, синтезирани в идеалния си максимум, изключват понятието "СЪЩЕСТВУВАНЕ". И още нещо - дали нещо се основава на "умни хора", за рационален тип психика няма никаква стойност - като аргумент. В този смисъл - опитайте се вие самата да го представите сега, тук, по вашия начин. А не да се постулира с "многото умни хора, в допълнение с умна логика"... В определен раздел на форума, пуснах темата за когнитивните лични и колективни заблуди - една от "точките" с латинско име... Мога да посоча много прост механизъм по който пристрастието се проявява като "логично". Това е когато се предпоставя предварително извода, и след това идват неговите аргументи и обосновки. Религиозния тип личност (съвсем условно и принципно ) винаги съзнателно или не - поставя предварително онова, което му е нужно "да се докаже". Именно това се проявява като явлението ПРИСТРАСТИЕ. Логиката в това няма нищо общо, защото тя е относителна и зависима от контекст, условия и постулати. При подходящ подбор на тия, може да се съставят каквито и да са низове от взаимозависимости, които да са "логични". Личните пристрастия и тънката линия през които те преминават, не подминават който и да е човек, та било той и гений. Пристрастието се поражда от вярването и вродената религиозност с която почва битието на всеки човек, дълбоко вкоренена в неговото психично несъзнавано, дори видово несъзнавано.

Как така става очевидно? Как така ако не е с "рациото" значи отива до "емоциото" - нима са само тия двете? Между другото - може ли повече подробности и инфо по това - кое точно наричате "невронауки". Интересно ми е също - как стана така, че обосновахте как и защо вие сте сменили брега на реката. И между другото - не навежда ли някакво подозрение, че е без значение кой е "брега", след като размяната е толкова логична, обоснована и рационален акт - защото вие направихте обяснение - защо и как сте "сменили основните си нагласи" спрямо живота, вселената и... себе си. Малко е странно някой да обоснове - ами аз първо бях атеист, но после нещата се обърнаха, защото.... хххххххх. Странно е да се рационализира по принцип за да се обоснове защо някой приема за вярва - и на кое точно? Много хора вярват в ОТО точно както и в бог. Много хора приемат концепциите и положенията в научните постижения, точно като библия. Обектите на вярването може да са всякакви - и те са, но вярването си остава специфично отношение на субект спрямо света, живота и себе си, като все пак - ако следвахте логиката на невронауките още от ПАВЛОВ - то тия трите всъщност не са нито живота, нито света, нито "себе си", а са техните отражения, сложно съставни многопластови рефлексии в самия субект. Има и нещо друго, доста важно - когато се опира до психичния феномен, наречен ВЯРВАНЕ - тук доста хора претендират че "се съмняват". Всъщност, това е твърде банално и повърхностно твърдение, защото - всъщност ако се подкара логическата верига по реверса на въпроса "ЗАЩО" - задължително ще достигнете до точка, в която няма как да се съмнявате. Разликите между вярващите личности са само по това - докъде си позволяват да се съмняват и докъде - да не могат да си го позволят. Вярването е изключително сложно явление. И търсенето и обосновката му в житейски или философски дисциплини, ми се струва твърде повърхностно, дори и все пак да е "личен избор". И все пак - вярването е психично явление и неговите корени и механизми, са някъде в зоните на психичното. Не е достатъчно просто да се ползват готовите изводи на някакви си "невронауки", за да се решат вътрешните дисонанси от житейски или екзистенциален характер. И за избора - но какъв личен избор може да бъде - след като вие сам посочихте някои "открития" относно "изборите" и че рационализациите идват последствие. Като също така - вие също рационализирахте обосновката си, но пропуснахте да съотнесете собствените си основания към самия себе си, с което те веднага се обезсмислят и идва следващия РАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС - тогава емоционалния избор, който направихте несъзнателно - той на какво се основава, как е станал, какво го е определило... ???

От какво/кое? Излиза че все пак "може да се придобие" но не "само чрез учене" - а как и какви са начините да се "ПРИДОБИЕ" вярата? Правите ли разлика между "ВЯРА" и "ВЯРВАНЕ"? Също така имам и въпроси за "основния въпрос на апологетиката бил..." Между другото - чорапеното чудовище, и дядо Коледа също нямат сто процента категорична доказуемост. Както и НЕдоказуемост. Въпроса ми е - не е ли определящо да се доказва нещо - според това "на кого му е потребно"?

не понасям лицемерието. Дори в интелектуална опаковка. Да забелязваш че... когато е нужно всеки един се скрива зад завесата на "заглавието на темата". Така и ти - хем не те интересува едно, хем темата била друга, хем заливам темата... но и - да ме питаш нещо си - ама пак в същата тема. Тия игри и шикалкавения и опити за прикриване на защитни реакции в интелектуални дрехи... за мен лично, са малко инфантилни и не подхождат на зрелите лица и маски, които толкова хора рисуват тук, за да се оглеждат по тях. А си е жив театър. Няма как да заиграя в това и са безсмислени дори провокациите, ирониите и опитите за "закачане". Нищо общо няма с поругаването. Просто - това което пиша, за религиозния, за канона - самия акт на отделяне - е светотатство. Ти не знаеш нищо за канона, тук други може би го разбират повече, но щом не са писали досега значи нямат интерес. Може би го смятат за изгубено време и твърде несериозно, особено в контекста на изразеното ти отношение към въпросите от собствената ти тема. Не ти трябва да снимаш в църкви. Точно ти - въобще не ти е нужно. И затова и няма да ти позволят. Когато се изучават, с изследователски цели, или за целите на изкуството, реставрациите... се намират начини и разбиране. Но за любопитни и некомпетентни - затова са забраните. Нямаш място в храмовете, нито имаш право ти да ги снимаш. Те не са от "твоите" да ги ползваш. Като влезеш в храма, ако си човек от храма... и ако, дори и да не си от "тях", имаш познания, ще имаш и разбиране, за да не питаш повече. А ти ги нямаш и няма никакво значение че "и ти си бил пял, и си бил в много храмове". Очевидно че това няма значение, както и "мненията" на един или друг нямат никакво значение за разбирането на същите. Идеята ти за "въпроси" е по-скоро за раздела и темите в които се разискваше за "дори при липсата на факти, убежденията остават, защото това им е целта - те са последния пристан на страхуващия се". Ти само играеш на питане. По-горе дори ти отговориха, но играта на въпроси ти е по-интересна. А все си мисля... че когато някой решава да пише нещо, избира раздел, заглавие на тема... то би трябвало да го съобрази, осмисли... ------- Наивно е да се ползва "аргумент" от една религия, в контекста на друга. От една система - да се ползват в друга система от условности и относителности, описания и концепции. Така се излиза от принципа на съответствието и резултатите от това стават пълна бъркотия и тя се изписва навсякъде по темите. ---------- Изтриха и редактираха ми предишния пост. Вероятно ще направят същото и с този. Всъщност, няма никакъв проблем да го изтриете напълно. Дори всичките от "рамус" в тази тема. За мен лично, това е без всякакво значение. Но ако ще се трият на този принцип - нека бъде принципно тогава и ако е така - бая постове по толкова много теми и раздели е нужно да се махнат. Да не говорим и за критерия "лична нападка" или "лично отношение". Ако всеки носи отговорност, ако е зрял човек, е немислимо той да не поема отговорност за думите си. Демек, да го кажа с други думи прости - неизбежно е да НЕ се свързват думите с техния автор. Опитите за дистанция на думите от автора е бягство от отговорност. И са толкова много примерите за това - че уж автора много се старае да дистанцира от пристрастието си, но не успява. Никак. Това не е само тук, в този форум. Това е навсякъде, дори и извън виртуала на интернет - по виртуалите на личните приказки, които само се водят че са "живия живот".

Колкото до храмовете - забраните или позволенията не са на териториален принцип. Защото не обобщавам само за Пловдив, където най-често се налага да пея, нито че са само християнски. Аргумента за "светкавиците" не е актуален вече - налице са техники за снимане в храмове и без светкавици и дори качествените смартфони имат достатъчно за снимане в съвсем слаба осветеност. Има и технологии за "заснемане на светлинната вълна" и после, посфактум да се фиксират в нея изображенията, да се избира фокус... От друга страна - от гледна точка на канона - всички визуални и архитектурни контексти в един храм са създадени за да породят нужния психичен контекст - на мирянина в него. Изваждането на снимков материал, извън контекста на храма, е някакъв вид поругаване срещу самия канон. За целите на нещо доста различно от самата идея на храма - като място за личната или колективна връзка с бог... Иначе в църква не бих стъпил и не заради принципи или идеология, а от липса на какъвто и да е интерес. Човешкия материал в църквите вече ми е напълно безцветен, а мен хората са ми най-интересното за изучаване.

пет пари не давам по предложения казус. Пея в една "българска църква" всяка сряда, когато се налага да замествам певци от операта - когато имат представления или репетиции и са ангажирани. Пял съм в толкова много храмове... и никъде не видях някой да е спирал да се снима. И не само "снима". Така че... в темата не е отбелязано "кои точно български църкви", а като не ги дефинира и задава - значи ги обобщава. А това всъщност е погрешно, защото не е вярно. Цялата тема е напълно измислена и погрешна - още от заглавието си. И нито има връзка с раздела - (наука и религия), нито с някакъв смисъл... извън тоя на автора си. И... темата не ми пречи да напиша онова, което е полезно за мен. Като при това нищо не ме задължава едностранно който и да е четящ да е съгласен, да разбира... само защото му се пораждал дисонанс и реагира защитно. Не виждам нищо специално някой да не разбира нещо. Не разбира - и толкова. Но е доста детска и наивна реакцията да се изразява недоволство спрямо някой, защото друг не го разбирал. Още повече... че за да разбереш се изисква усилието... или поне опит да се разбере. Дисонанса задава несъзнаваното предварително да породи отхвърляне и след това идва изразяването му, през обекта припознат като дразнител. Може би и това да не може да се разбере. Това не ми пречи по никакъв начин. Един разбира едно - друг не разбира първото, но разбира от друго. А трети - не разбират от нищо, докато се изживяват че от всичко разбират, само защото повторенията и репликацията на научена информация, им дава изживяване че я "вникват".

На съгласни или не - е игра за тийнейджъри. Не ми пречат каквито и да са конвенции, като също не ми пречи да ги ползвам - езика примерно. Давам нещо, взимам нещо - това е принципа ми за участие сред конвенции. Нямам никакъв проблем да съм отборен играч и се налага да го правя. Въпроса е - че имам възможността да влизам и излизам - сред каквито и да са конвенции, дори и когато ги изучавам и изследвам. Идеята ми е - че конвенциите не ме определят, нито са ми границата на вселената. Защото да ползваш езика е едно - а да се вместиш сред ползваното - е съвсем друго. А иначе - за формалните точки от "заблудите и когнитивните грешки" - си бяха толкова точни, толкова клиширани. Ето това е примера - че ползването на готовото, задава несъзнателно границата, при неговото репликиране. Когато се свикне да се напуска полето и периметъра на конвенцията... тогава нещата се променят качествено. И да - имам си "свой език". Бъркате непрекъснато с готовия шаблон на колективната игра - че ако някой бил си направил, готовия шаблон означава веднага да го представи да го ползват и другите в "сговора". Но... това което правя няма как да се ползва - от "другите". Готовите клишета с "топлата вода" или "колелото"... са девиз за колективния сговор, но идват точно от обикновените използвачи и потребители. За тях - да ползваш е толкова естествено и обикновено, защото е предложено в сделката. И тяхната задача стига само дотам, че да прекарат повторително това, което самите те повтарят и им служи за координатна система. Една система, бореща се с времето и изменчивостта, като се саморепликира непрекъснато. Между другото - това е заложена програма и е с архетипен характер . Дори не е само "за запазване на вида", а е базов принцип за съхранение и самозапазване. Всичко това не е нищо особено и е сравнително елементарно. Въпроса е - че дори и да се жонглира удобно с думичките, нуждаещите се от определенията им нямат нищо общо с "разума" - нито с думичката, като съществително, нито като абстракция и обобщение, нито като качество. А иначе - колективния организъм се опитва да се самосъхранява чрез "своите клетки". Непрекъснатите изрази на колективните лозунги, чрез базови утвърждения, само показва базовите принципи на които се скрепява "общото". Но както и да се погледне - никъде сред това няма РАЗУМ.

Това че нещо е "всеобщо" не го прави "разумно", при положение че "колкото повече е общо, толкова повече е лишено от разум". Това е дълга тема и това че "има теория на правото", съвсем не означава че тя е рационална... и дори "разумна". Точно пък - "правото"... кое му е толкова 'право' на "правото"? Нека напомня, че "разумност" не е еквивалент на "рациум". И въобще - когато някой започне с думички от рода "всеобщо прието е..."... Ами добре - нека да е, но мен никой не ме е питал, когато е "приемано". Отгоре на всичко - предложението винаги е налице, но няма как да го приема. И не участвам в "сговора". Няма смисъл от илюзии че "общото било разумното... защото няма как да не е така". В един раздел на този форум, има тема - за общите видове заблуди и когнитивни грешки - и в личен и колективен план. Само да напомня, че в три изречения, си ползвал три от тях - ще оставя да си ги видиш, колко са очевидни, а и написани като "по учебник". Но не е в това въпроса - а че нуждата от затвърждаване на убеждение няма нищо общо с разума... Нито с рациума. И все пак, винаги - ползата е приоритета по отношение на каквото и да е "всеобщо приемане". Конвенциите никога не им е приоритета да са "разумни", а само да са от полза за тия в "договорката". Това е основния магнит - за тия, "дето си стискат ръцете". Ползата сама по себе си - не е проблем и тя инстинктивно определя да е "магнит". Същината на проблемите, свързани с конвенциите, са компромисите - докато се договарят. Колкото е прицелено за 'широк таргета' толкова компромисите са повече и по-нашироко. Отгоре на всичко - щом е за "ползата" може да ти се повлияе - твоя полза, чужда полза. А и не само - налице са и убеждение - кое е от полза (полезно) - за теб... за други. А ползата може да е - непосредствена, конкретна... а може и да е предварително внимателно проектирана - но пак в полза, поне като идея, с нужните обещания, дори условия. Но да е полза... Винаги полза. Всяка реклама, всяка пропаганда се основават на ползата (награда), еротиката (секса) и страха (сигурността) - трите бази на всяка колективна и лична сугестия. Между другото - всяка религия също се основава на тия трите. Дори и "научната" религия... Напълно подобно е на всичко колективно в живота - ползата винаги е приоритет - за всички отношения, процеси, взаимодействия, на всички нива, без никакво изключение. И това води "общото"... Иначе никога не би имало "общо"... Може би за някого това е "разум"... "Може би, ама надали!" (по текст от песен)

Мдаааа. Явно душевното равновесие не се изкарва само от лунната светлина и за първи път чета че за неговото балансиране - са нужни "аргументи". Ще чакаме някой да се смили да направи широко и пространно обяснение, но лееекичко подозирам че май "въпросите" са по-интересни и ще възникнат с нова сила... И нови теми. А също така ми е странното - защо църквите да са длъжни всичко в тях да е по реда и рационалните аргументи на който както решава че са "правилни"? Защо по принцип законите да са длъжни да следват аргументи на рационалност, след като те нямат тази цел, нито тази функция и задачи... И дали следва на всички индивидуално вътрешно възникнали казуси, пръкващи се от "нарушаването на душевните равновесия" да се простират като отделни теми сред форум, като дори невротично да се кове отново и отново строгите въпросителни изречения ... насочени към никого... или най-малкото - въобще не към подходящите за целта. Като по този начин става ясно че... отговори въобще не са нужни, защото рационалния подход е съвсем прост и ясен - когато се появяват нужните въпроси, се отправят към тия, които се предполага да подадат отговор... и да се реши въпроса с "душевните равновесия" на питащия.

тя и самата тема е... какво да се прочете? Който каквото го сърби и дали с дясната ръка или лявата да се почеше и... колкото да има да се харчи време за приказки. Дали да направим и тема за "защо вятърът духа от там, откъдето не трябва - някой може ли да ми отговори". Или друго - " защо пилето цвъкна точно на мен - та това не отговаря на теорията на вероятностите? " . Като гледам форума си мисля - че сякаш е нужно да се поддържа задължително някакъв интерес, а някак си - не става. И се ползват толкова несъществени положения - нещо като "нужда от теми за приказки - каквито и да са, само да има някой да се закачи". А те темите... се изчерпват не за друго - заради интереса на пишещите в тях. Разбира се това също е офтопик. Но пък - има и вечни теми - като русофилията или русофобията, като антипод на еврофилията или комунофобията. Или политиката... или футбола... Все теми, които по принцип никога не се изчерпват на пишещи и доказващи се на прави, знаещи, помнещи... нищо че така или иначе все едно и също се пише.

А ти - не си ли срещал... Между другото - всеки патриот може да се нарече А-теист. Но поради патриотични причини са водени всички войни, особено в по-ново време. То всъщност - времето определя мотивите за войните - каквото става, каквото върви, каквото подхожда - за подходящата мотивация. Политиката е само машата на вярата. Дори вярата в парите идва от алчността - като базисно проявление и едновременно импулс на страха в човека. За войни се употребява всичко - и алчността, и страха, и вярата и политиката, и патриотизма... Само да вършат работа. Религиозните войни... са просто войни - толкова, колкото и патриотичните... и всички други. Хитлер дали е вярвал в нещо... и дали вярата му е била в основата на завоевателните му войни. Това са сложни наслагвания, които анализи в дълбочина не са по силите на много хора. А и... когато нещо е "минало"... остава само да се спекулира "кое какво е могло да бъде". Но никога - "как е".

А-теист, не е еквивалент на "не-верник". Най-голям враг на свят, изграден хилядолетия от вярването... е неверника. Разбира се - последователите на световните религии, наричат "друговерец" всеки, дето не вярва в техния конкретен канон, който пък определя лицето, описанието, имената и делата на "основния бог". "Друговерец", е някой който по естествен начин разбират, усещат и не е толкова "страшен". Но виж - НЕВЕРНИКА - това е проявата на сатана, шейтан или зло... Всъщност нещата са сложни - в дълбочината... И прости - в човешките си проявления. От друга страна - твърде много хора "вярват" че са "неверници"... което си е абсурд. А-теиста не е неверник. По дефиниция и смисъл - просто не вярва в бог, но това не означава че не вярва в други варианти на описания, обяснения, концепции... и не вярва - по принцип. Да вярваш - това е обобщение на специфично отношение към света и себе си. Но да твърдиш че "НЕ ВЯРВАШ" по принцип - това е твърде висока летва и огромната маса хора просто не се замислят какво означава това в своята тоталност... Рациума в човека, води към неверие в тотален смисъл... но за да се твърди че даден субект е рационален в тоталност... е смешно да се постулира. Разбира се - ако въобще схваща смисъла на тия думички.

Има всякакви... но няма разлика - с про-което и да е... с Анти-което и да е. И в двата случая е налице пристрастие, дори и "пробългарски или антибългарски" да е. Проблемът е нуждата на всеки човек от "отношение към нещо". В несъзнателен смисъл това заляга в устоите на неговата идентичност. ЧОвек на познанието става такъв, който успее да надрасне инстинктивния си импулс за дуално отношение... Докато съумее да надрасне въобще "отношението"... защото то поражда пристрастието. Не е проблема в самото пристрастие, но при много хора, по време на екзистенциални, ментални или емоционални кризи ( всички психични кризи, от какъвто и да е характер, са всъщност появата на конфликти в базовите елементи на идентичността) защитните им механизми, се вкопчват именно в "отношенията" като по този начин ролята им за субекта силно нараства и той започва да се разпознава идентично по тях. Социалните рефлекси, определящи социалните взаимодействия и взаимни рефлексии, са допълнителен фактор... образуването на идентичност по принадлежност и по този начин - група, е наследство от първосигнални инстинкти. Няма никакъв разум или съзнание в това - съзнанието идва после, в заварено положение и се налага да му създаде интелектуална, логическа и обяснителна опаковка... защото ако я няма се проявява дисонанс... ПРИСТРАСТИЕТО е проява на фрагментарност. Фрагментарността поражда усещане за липса на цялост. Недостатъчно осъзнати субекти имат потребност от фрагмент и невъзможност за вътрешен синтез. Фрагментарността поражда същото и сред възприятието и отражението. За целите на което дори в интерпретационната матрица се появява "подбор" - на това, което е в дисонанс с вече зададеното и постановеното... Онова, което дисонира, много се внимава да се отхвърли, дискредитира или обезсмисли... Ако не става - се игнорира. Това е основния проблем на ПРИСТРАСТИЕТО и ПРИСТРАСТНИЯ. Пристрастен субект, подбира за себе си нужния информационен багаж, за да съответства на предварителните му нагласи, които няма как да са осъзнати и рационални... В този смисъл - ПРИСТРАСТИЕТО е признак и проява на религиозния аспект на всяка личност. Съвсем прост пример - пристрастията започват още в най-ранно детство. Абе... сложно е за вникване и няма как да изпиша комплексните механизми, колкото и да бих искал...

Айде без полицейски или старшински наставления, моля... Писах по въпроса за т.н. "проблем". Казуса е изключително прост, а възниква като такъв само защото не се разбира и познава природата, значението и произхода на емоциите и другите житейски явления. Причината е, че се гледат през гледната точка на самия човек. Всяко съждение изхождащо от постулиране на човешки ограничения след това ги пренася през своите надграждания. Пак заради същото е и проблемите на ИИ - защото самата идея за ИИ съдържа чисто човешкия начин на възприятие и отражение. Това, че ИИ може да се самообучава, имитира доколкото е възможно начина по който самия човек решава как и по какъв начин се обучава. И се симулира през алгоритми и изчислителни системи. Няма нищо сред ИИ, което да е интелект, освен представата на самия човек за същото. Човека се опитва да се огледа през творенията си, като симулира едно или друго свое отражение на света, в опит да разбере динамиката и значението... и доколко това би решило проблемите му. Наивно е дори да се постулира за емоции в ИИ, ако не бъдат също докарани като симулация. Емоциите са наследство от природата и в човека те имат стойност на еволюционен механизъм. Значението им за битието човешко е защото те са наследство и всеки човек се "оплита" от тях още от преди раждането си. И няма как да мине без тях, те се вплитат в самата му представя за живота и него самия... и това е самата естественост. И написах толкова ясно че казусът не е защото съществува, а защото тук се измисля такъв. Защото възниква заради ограниченията на самите "общуващи" по него. Значението на емоциите в човешкия свят непрекъснато се помпи заради ограниченията и значението на емоциите като контролен и социално-регулиращ механизъм, изпълващ в огромна степен колективните взаимодействия на всички нива. Разбира се че едно "емоционално същество" има ограничението да си представи битие без емоция. И заради това то раздува интелектуално значението и смисъла на емоциите... като дори не може да ги изведе, осмисли и синтезира в по-широка картина някъде отвъд самото ограничение... Това са психични бариери и се формират в психичния свят. При положение че никой от "дискутиращите" няма сериозни познания в психичното... няма как да се очаква да "разбират" ... и играят на измислянето на КАЗУСИ - чрез симулация. Точно както човешките същества правят с ИИ - пак заради ограниченията си... -------------------- Дали нещата които пиша са "мои си неща"... е точно толкова колкото всеки тук си пише "своите си неща", включително автора на темата я е отворил именно заради "своите си неща"... Така, че наставленията "кое къде се пише"... са за...