ramus

През моите очи теориите на Докинс, щяха да са значително по-смислени, повече практически и по- задълбочени, ако въпросния Докинс се беше досетил че... да се пише за това какво става с хората без да са налице сериозни познания за 'отвътре-то на хората', орязва и фрагментира каквато и да е смисленост в предположенията и допусканията. А най-честата погрешност на каквато и да е теория идва от нейната фрагментарност, в опита си да се отдели и дефинира. извинете ме - пише че сте модератор Антропология, допускам че е тази специалността ви. Но мисля че и това направление в познанието - АНТРОПОЛОГИЯ - така или иначе е хибридна дисциплина съвместяващя няколко различни основни науки. Като обикновен и прозаичен неспециалист, "съвсем невеж" сред всичко това, също бих предположил, че и АНТРОПОЛОГИЯТА би била значително по-адекватна и по-широка, ако вкллючваше в себе си и психонаучните дисциплини.

Стадото затова е стадо - защото се води и регулира чрез стадни инстинкти. Да - това е идеята. На маркетинга - включително. Защо да гледаме примерите на запад и в големите мащаби - и тук маса фирми на пазара имат стратегия да купуват скрито конкурентите си, без да се афишира това - по този начин се управляват потоците от потребители - единия дига цената и предварително потока се насочва към 'конкурента'... който обаче - е на същия "собственик". Прелива се от едно на друго, но само на повърхността. Битката за потребители е огромна - предлагането е отдавна преситено. Търговията е била само думичка за посредник между производител и потребител, при отдалеченост на двамата и невъзможност за директен контакт. Обаче сега търговията е основата на света, защото тя е посредник между двете основни звена. А и вече производителите стават и търговци и във века и света на информацията и глобалното битие, всичко започва да се размива... но инерцията на стадото - продължава. Глобално да е - но основното в него продължава да съществува стадно...

Докато е налице потребност от идеологически описания, във вид на опорни точки на живота и даващи лесна форма на ситуиране на приемащия субект, спрямо света, това ще го има, ще работи, ще съществува. Явлението е с хилядолетна давност, то е в основата на целия социум, на всяко ниво на обществени и лични отношения. Вплетени в него са милиарди хора, понесени от инерцията и водени от инстинктите си. Толкова силно е залегнало сред цялата човешка популация и заради това от хиляди години, онези, който са прогледнали за механизмите му, продължават и до днес да го ползват за водене и насочване на обществените егрегориални потоци. Така, че - това човечество, е водено за носа... защото е свикнало носа да го води. Доста животни имат същия рефлекс - достатъчно е да ги водиш за носа... и те следват "посоката"... От дефицит на информация преди 27 години, сега се пресити и при повечето хора не са налице механизми за различаване, осмисляне, проверка и критичност на получената огромна по обем и разнозначност, информация.

само да напомня - в споменатите отдолу под клипа линкове ще ви доведат до същността и личността на Стамат. Накратко казано, има хора, които не са в състояние да понесат загубата на близък човек. И ако не се вманиачат по някаква тема, биха луднали. Не че и в този случай не е така... Стамат е типичен пример за фанатик. И според мен - загубата и шока от нея, само отключват това състояние в споменатия. Също така - никой фанатик не нарича себе си вярващ - той знае, той мисли, той може, той е мъдър, вижда ясно, разбира чудесно и докрай... Отвътре с неговата "система" всичко е ок и той самия - също... И... това на него му е достатъчно. А и смисълът, целта и функциите на конструираната вътрешна реалност, е именно това. Като Стамат има твърде много хора, но това за тях е начина да се запълнят, да придобият нещо от това, което най-много им липсва. Мога да изброя цяла плеяда от имена в "този сектор" на "културата" кой от кой по-възвишен, по-знаещ, по-можещ - а всъщност са обикновени състезатели по цитиране, и подбор на заемки... и то от твърде ограничен набор от същите... Но пък се упражняват в привличане на обществено внимание - естествено, по съответствие със самите тях. Обобщението на принципа е - "подобното привлича подобно". А другата думичка е - резонанс.

Ако се вземе пример по звездолета Ентерпрайс, нека напомня, че той не се движи със скорости близки до светлинната, а с надсветлинни скорости. Идеите за последните намират чудесна изява именно с примера за този звездолет. Доколко си спомням сега се водят изследвания за изкривяване на пространството пред и зад летящо тяло, с цел да се прескочат някои релативистични ограничения и зависимости. Разбира се - не съм не съм тесен специалист по въпросите.

може би, но опита и наблюденията ми показват друго. Примерите ми са дори от сутринта. Разбира се - хората са си различни, всеки с различни уклони в себе си. няма универсални рецепти за решения, нито за отказване от пушене, както тук няколко колеги много напират да дават. При положение че ясно осъзнавам че не съм пушил никога, за да давам рецепти как се "отказват" е наивно дори да опитвам и да се надявам на някаква адекватност. Става малко както в заварено от мен предаване по тв-канал, в който говорещата се представи като водеща курсове за здравословно хранене, а самата тя беше със съществен проблем с теглото на тялото си... Така - стават смешни положения, а още повече веселото е, че самите манифестиращи, декларирайки увереността си, не си дават сметка че настояването за обективност и универсалност, само по себе си издава липса на осмисляне и задълбоченост в същото. Отдавна вече всеки напира да дава съвети, да казва кое е правилно, да учи други на неща, които самия той не ги разбира и няма ниво... просто се научил и нагласил да предлага нещо, на някого по правилата на живота - щом има търсене, се намира и съответно на него предлагане. А По-горе съм написал съвсем повърхностен условен анализ и опит за систематизация и синтез на общи положения по въпроса, както съм ги изследвал, наблюдавал, експериментирал и обобщавал.. Ползвал съм конкретиката на пушенето на тютюневи листа, но няма как да не се засегне същото като частен случай на образуване на зависимости. Всяко едно е в зоната на психичното. Познаването на собственото психично е ударна тема, която ако се задълбае, рефлектира върху самия изследовател, защото касае точно него самия. И не се отнася само до пушенето, нито само до зависимостите. Проблема на такова познание, е, че би превърнало твърде много митове в познание. Би превърнало твърде много убеждения, направени и създадени да са опори на милиарди хора, както колективно, така и лично... И би обезсилило убежденията и социалните митове - да притежават и изразяват опорните си функции. Въпроса е че липсващите и бегли идеи какво става с личното психично... е универсален човешки проблем. Не е на науката, не е на културата, не е на филанкишиев, не е тоя или оня - това е личен проблем и дефицитите от това няма как да се компенсират с наука, култура, мнения, рецепти, вяра или убеждения. Щото зависимостта заковава и всеки учен, религиозен, без разлики по възраст, полови признаци, цвят на кожата или културна принадлежност, професия, начетеност или пък социален и финансов статус... Тя, зависимостта - касае всеки от нас, без изключения. Един не пуши, но е зависим към друго. Може да е всичко, може да е всякакъв обект, през който да се провокира изявата на зависимостта... Може да са отношения, да е мания, фикции, поведение, спомени, обяснения и системите от тия, може да е идеология... Религиозното отношение към живота и себе си - също е вид зависимост... Нежеланието да се говори за всичко това е само на повърхността, защото то е израз всъщност на немощ и безсилие въобще да се говори за тия неща. И, разбира се, от страх. А са човешки... толкова човешки. И за разлика от идеологии, наука, мнения или религии - касаят всички ни - без никакви изключения.

Социалните комуникации не са прицелени в строгия междуличностен диалогизъм. Под формата на диалог се пише, но други четат. Това е прийом, който ползвам, ти си пишеш твоето, аз се възползвам думите ти, като ги въвеждам като контекст. Дори в това не съм оригинален, защото... същото ползват много други още много преди "диалозите на Платон". А и е весело - хем "сори бейби, не чета"... но пък имаш вече "прочит" и... реакция от "непрочетените думички" - ей така - докато очичките гледат за какво да се 'закачат', прескачайки по абзаците.

само да напомня, че... четенето на текст, е равносилно на писането на текст. Доста силни думи в началото, само и само да утвърдиш реактивността им. За да изразиш собствената си версия на "фона" на подбор в прочит на думички на някой си друг. Ако само беше помислил малко какво влагам в написаното, какво всъщност точно е написано, какво означава - нямаше въобще да го има въпросителния уклон на 'социалната функция' на пушенето. както и на кафето, алкохола... Ти не си отказвал цигарите - само си ги спирал. Затова и сега отново пушиш. И да - много е добре да се "знае" кое какво е в мозъка... но всъщност думичката стрес - не е точна. Същинското понятие е ДИ-СТРЕС. ако въобще си прочел това... ама не "на диагонал", как мислиш дали написаното от теб не се съотнася А замислял ли си се дали обяснението ти всъщност не е само начина ти да отразиш "картината" ти за явлението, в което ти не си на "печелившава страна"... Като се заявиш в тая картина с идеята "някои хора сме така... други хора - така"... а нали виждаш - просто извеждаш отговорността от несполуките си с нещо извън теб - за да тушираш породения иначе конфликт. И накрая - смисъла да "знаеш" нещо - е да се направи и да влезе в реална употреба. Проблема на "правенето' и "делата" е в неспособността на толкова много хора да прескочат границата между 'знаенето' и правенето... защото за да е налице връзка между тях... е нужен съответен изграден субект, с подходящ за същото ОПИТ и осмислянето му, за да се покачи още повече ОПИТНОСТТА и всичко това чрез многоканални фийдбеци през самия субект, да се превърне в ПОЗНАНИЕ. Чак тогава... така, че... иначе знаеш, четеш, гледаш, заявяваш ги тия... Но - накрая нещо им липсва. нещо остава незавършено... И това нещо, не си го написал... нито думичка за него. На негово място пък стоят етикети и реакция към някой си рамус... с уклона силно да го поправиш, да го класифицираш - механизма е - предварителното (вече формирано ) отражение да повлияе на възприятието за да се получи съответствие. Това е опростения сценарий на механизма на убежденията и ролята им за психичния свят. Но рамус - не пуши. Никога не ги е почвал, за да ги спира. Не ме и занимава дали цитираните от теб значение и интерпретация за ролята на мозъчните трансмитери и друга химия, която иначе заявяваш с толкова апломб. Пък други специалисти по въпроса са доста по-умерени като се изказват по същото... и че е чудесно когато някой му се иска силно да звучи компетентно... само защото му е нужно да си повярва, да валидира убежденията си и по този начин - "себе си", като слят и изграден от тях. Ето защо ти наблягаш на обясненията и е важно за теб дали са ти правилни. А за рамус - въобще не е важно. Важен е резултата и свършеното - по направеното,.

ИРАЦИО - не е термин в науката и никоя наука не борави с него. Това е мой термин, с който внасям условно разграничаване, за целите на чисто оперативна и ментална работа, в търсене на фунционалност. Така, че бъди съвсем спокоен за "научността". Но и самата НАУКА - за религиозните личности - е също религия. А за редките личности с рационален приоритет в спихичния си статус - науката има смисъла и значението на ПОЗНАНИЕ. В този смисъл - няма значение кое какво е - а се определя от СПОРЕД КОГО. Ето защо - когато се разсъждава в някакъв общ план, общото размислителство, което е толкова любима територия за многото хора, защото тя е интелигентния аналог на свободното мечтателство, определя субекта да не разглежда въобще идеята за СЕБЕ СИ и влиянието на това СЕБЕ СИ сред разглежданото, въпросите, структурата и посоката на обясненията... А това отрязва напълно естествения произход на всяко "замисляне". Но пък дава простор на фантазното, с маската на рационалност, логика... които толкова свободно и лесно се изучават как да се имитират - именно с учене и подражание - което също спада към "учебния процес" и се основава на инстинкти. Условно ги разграничавам - РАЦИО от И-РАЦИО. Критерият е нивото на осъзнатост, на влияние на рационалните заключения спрямо заученото, инерцията и вече постановеното - които идват от Ирациото. И най-вече - влиянието им спрямо конкретното битие на самия СУБЕКТ. Със сигурност си се сблъсквал в живота си, с хора (а и в самия теб) с много простото явление "това го знам, но не мога да го приложа, не мога да живея така, не мога да го реализирам". Защото знанието за живота и света, сега, сред социума е твърде отделено от основната си негова причина - това е самия човек. Той го поражда, и за него е предназначено. Липсата на вътрешно разбиране за структурата, мотивите, действията и сложните взаимодействия на собствената психична система, определяща "човек", от самия човек - е нещо, което е липсващо звено в науката, по принцип - поне в господствашата в момента официална парадигма за НАУКА. И не само в науката. СЪЗНАНИЕТО е едно странно понятие за повечето хора, дори и в науката. По принцип - в науката най-слабо изучения обект е самия субект. В това заслуга има една историческа тенденция, много нужна за да се изчисти знаенето от личните наслагвания и твърде лични интерпретации от които тръгва едно явление наречено ПРИСТРАСТИЕ. Но въпроса е - че и досега СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ в човека е неизучено пространство, за което всъщност се изисква друг на сегашната научна парадигма подход. Нещо като разликата между :класическа и квантова теории. За вникване във втората се изисква съвсем друга нагласа, друга постановка в психичното - защото иначе се образува сериозен дисонанс между ежедневните интуитивни ирационални схеми за ситуиране и идентифициране... и тия, нужни на "квантовия тип"... А базовите човешки инстинкти ти доста ги идеализираш, като ги представяш доста пристрастно - не е въпроса в кое и в кое не си, съгласен. Въпроса е че съвсем лесно мога да ти посоча как базовите инстинкти при серия от наслагвания и погрешни защитни сработвания, довеждат до смърт - а са призвани уж да защитават от нея. Проблема е в тяхното ограничение спрямо условията в които базовите инстинкти са програмирани и еволюционно стабилизирани. А днешните условия за живот на субекта, вече не отговарят на тия първоначални условия в които базовите инстинктивни функции са били валидни и са вършили работа по оцеляването. Това са доста сложни въпроси, които излизат от конкретиката както на темата, така и на раздела. Така и въобще - защото са твърде малко хората, които могат да си позволят да не са пристрастни. Защото все пак - колкото и да се старае "науката" със строгите си правила и критерии - редовия народен "учен" си остава човек от народа, с всичко човешко, с инерцията, с нуждите, с потребности - всички те от ирационален характер. Защото все пак - наука, нито училище е нямало, докато ИРАЦИОНАЛНОТО образува първите и с това базови, въпроси за оцеляването и съществуването. А най-интересното е, в парадокса - вече отдавна инстинктите не би трябвало да сработват, ако въобще те са израз на обективно значим разум - защото съвсем очевидно е, че в днешно време, дори в средата на народните форуми, пишещите отдавна нямат проблеми за оцеляването си във физически смисъл - имат вода, имат храна, имат подслон ... и отдавна няма хищници. НО... ловецът и жертвата, губещия и имащия, завоевателя и защитника... продължават да живеят вътре сред всеки човек, някъде в една странна невидима територия от която се дърпат конците на ЖИвеещия.

Посоката ти на съждения не е адекватна. Ти разсъждаваш за 'нещо си'. а корените на това "нещо" са в "разсъждаващия". По този начин става така - колективното решение за бог - е РАЗ-решение на нуждата от колективно договорена проекция, чрез която се реализира всичко, което е отвъд периметъра на обяснителност. И едновременно - чрез колективната проекция - да се постанови универсален, прост и ефективен начин за обяснимост и обяснения - защото чрез бог "нещата" се постановяват лесно и безпроблемно - просто някой ги създава, той е непознаваем, всевиждащ, всемъдър, всемогъщ, всесъздаващ, всезнаещ - така очевидния проблем с ограничението на знаенето и знанието, се проектира в един колективен символ за разрешение на колективни потребности. Сега - за разликата межди ГВ и бог - за религиозния човек - няма разлика. Религиозния човек сред всичко ще си намери обектите и нужната си според него обяснителна схема. Тя по своето естество е задължително ИРАЦИОНАЛНА и е безпредмедно да я слагаш в рациума. Колкото до РАЦИОНАЛНИЯ субект - също няма разлика - дали е бог или е ГВ - защото за него това е без особено значение. Не е парадокс - просто за РАЦИОНАЛНИЯ ЧОВЕК не е нужна фикция, според която той самия да се определи. За религиозния - е задължителна. Оттам е основната и съществена разлика. Разсъжденията сами по себе си са следствие на субекта и го изразяват. Но тяхната основа се намира сред ИРАЦИУМА, колкото и да се покрива с рационални похвати и имитации. Има мощни психични механизми, които пазят ИРАЦИУМА в човека, в никакъв случай да не влиза РАЦИОТО ТАМ. Защото това заплашва вече направените ИРАЦИОНАЛНИ ОСНОВИ. Ехото от тия основи - е явлението ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ. Много преди да се появи и прояви рациума сред всеки човек ( ако въобще се стигне до там ) ИРАЦИОТО вече е поело и задало фундаментите на психичното и е изиграло ролята си да постанови ИДЕНТИЧНОСТ. Рациума се поражда плахо на много по-късен етап - много след като това е вече реализирано и стабилизирано. Именно заради това РАЦИОНАЛНОТО в човека идва малко като "нашественик" и ИРАЦИОТО за да реши въпроса със защитата, определя граница и дистанция - между него и себе си. Второто, което заложените защитни механизми правят - е да използват рациото, за да послужи за създаване на виртуален образ в ограниченото отражателно пространство, което всички наричат "съзнание". Именно в това пространство, отделено внимателно от ИРАЦИУМА, новопръкналия се рациум създава илюзията че той е единствен и всичко се определя от него. Това е защита в два плана, като едновременно е устойчива, защото се поддържа непрекъснато. И заедно с това - функционална. Не очаквам да разбереш всичко, но и не е необходимо, нито задължително. Опитвам се да пиша кратко и няма как да обясня повече пространно. А и в други мои думи съм разказвал повече подробности. И най-важното - всичко това е само версия - нито е истина, нито ми е нужна. Това е едно от съществените разлики между ИРАЦИОНАЛНИТЕ личности, в които приоритета е на религиозна основа, с рационалните - в които РАЦИОТО определя да няма значение правилното , истината, като на тяхно място застават боравенето с относителности и условности, възможности и вероятности, без никаква нужда от личен привкус или пристрастие. А ИРАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ - не може да си позволи това - или ако имитира че го прави - винаги е само до граница, която ревниво и стабилно се пази да не се достига... Защото би се пропукала защитата.

Там в дълбокото - има друг "извор" за "вълнението на хората" спрямо въпросите за началото и края. Цялата работа е в преходността на формата и заложения страх от смъртта и тленността. Колкото до напълно философския характер - за "началото и края" - той се основава на несъзнаваните корени и чистата интуиция от ежедневието. Те основават линейно-последователната зависимост, преминаваща в "причинно-следствена" представа. Тя върши чудесна работа за ситуиране и идентификация. Въпроса е - че цялата работа няма нищо общо със вселената, нито с бог, нито с реалното "начало и край". Защото нито има начало, нито има край. Има - за тия, дето не могат без тях и задължително са им в основите на представите на света. там е работата - че много хора дето си ги задават, го правят за да решат свои конфликти и потребности от вътрешно-психичен характер. По отношение на чистия рациум - КРАЯ и НАЧАЛОТО не са съвместими с понятието ВСИЧКО, като се съотнесат към него, както и да го определят. Именно това е и главния проблем, поради който е замислено понятието и описанието за бог - като чудесно колективно разрешение на проблема за края и началото... и нещото оттатък тия, което в представата на народа е близо до нуждата от "създател" - и той да определя кое е начало, кое е край... Въобще - той да определи и зададе "всичкото"... макар че това също е проблем - защото във ВСИЧКО-то трябва да се постанови и "създателя" и пак се получава смислов конфликт, който най-малкото се проявява като нелогичност. Относно ИРАЦИУМА - той е точно там - в дълбокото. Рациото е твърде младо, за да идва от там. А и виж думите ти колко добре го описват - НЕ МИСЛЯ че е рационално - но там е въпроса - за ИРАЦИОНАЛНОТО няма как да се "мисли" с рационалното. това е естествено заварено положение. Промяната му изисква много сложни преобразования, отвътре в самата психична зона на субекта, от самия него...

Реторични трикове, но твърде ограничени по диапазон. От безсилие пак се върнахте на критиката в личен план. Твърде бедно откъм похвати и прийоми. Но пък в овладените сте обиграна. Въпроса е че минават само за пред деца или публика с религиозна нагласа. На каквато вероятно вие сте свикнали да сте "говорителка" и "изразителка". И с идеята колко сте "стреснали публиката" - вероятно тази, вашата, сред някакъв личен театър. Диалог не е налице. Не сте в състояние да асимилирате дисонансите които ви се пораждат от думите ми. Като и допълнително ги засилвам, защото тия дисонанси и реакциите ви на защита определят религиозния приоритет в психостатуса ви. Което не е никакъв проблем само по себе си. Проблем става, когато вие настоявате че сте рационална а е само имитация, макар да е доста добра, но пък и вие доста сте трудите в тази посока. Това от темите с дисонансите за вас се простира задължително и до цялостното лично пространство. Което си е обикновена защитна реакция, при това твърде атавистична. Въпроса е - че нейното влияние не е до зоната на разума, а до други... зони. Разбира се - рамус не се интересува дали е "убав" или не е. Ако много настоявате за такава дискусия и за вас това е от такова значение - поставете го - нали все пак си присвоявате да изразите множествена групова гледна точка - поне вашата интерпретация на обобщение на такава. Но е смешно да се стига до "вицове"... особено за "циганета"... Поне става за смях.

Достатъчно верни... според кое, какво, кого - кое е границата на "достатъчното" и дали библията всъщност е четиво от информационен, исторически или религиозен характер - това е само според отношението и нуждите на четящия я. Има и хора, които никога не са чели библията - според вас, те са неосведомени ли, или необразовани? Интересно - как са живи въобще - като още не са чували за "създателя" (си). Дали в "моята борба" на Адолф, също няма да се намерят "верни неща" - но според кого, кое, какво - и кое определя "достатъчното"? А в приказката за "златната ябълка"? Продължавате с уроците по реторични трикове, но вие вече ги показахте множество пъти. Между другото - това, че са минали пред вас самата, дали означава че ще минат и пред мислещи хора? Или пък - тия, дето не са видяли "колко е правдива библията" просто не са се научили още да мислят. Леле - какъв познавателен бисер все още не е достигнал до недоузрелия им взор!

Леле... "за пореден път"... и "вярна". Ей,... не можете да се стърпите, колежке. Толкова да напъва религиозното, само чака тригър и бум.

по другите размишления, нямам компетентността, макар да са ми интересни и да ги прочетох внимателно. Но по казаното в цитата: вече изобретиха уреди (камери) заснемащи милиарди кадри в сек. Това доставя информация, недостъпна за която и да е биологична перцепция и обработката й. Допълнително - не се споменава и другата "граница" - долната. Тя се изразява в "доколко бавно може да се случва процес, който да е наблюдаван, но да не е възможно да се регистрира и отразява. Точно това пък се научиха да го правят доста отдавна, заради простотата на реализация. Темпоралния отрязък, свързан с човека и възприятието му, е в "двете посоки" - и това по принцип е интересен въпрос за начина по който съзнанието предлага ситуиране на "носителя си"... От друга страна - като човек, който работата го заставя да се занимава с видеообработка и твърдението за "12 хц" - дори и при 16 кадъра в секунда, при вглеждане се забелязват "изместванията". Това може всеки да опита чрез собствените си компютри и програми за видеоредакции, с които се манипулират видеоматериалите по кадри и честотата им. От друга страна - въпроса за "кадрите" опира до възприятийния апарат - сетивния канал всъщност ги доставя без проблем - кадрите, до мозъка. В мозъка се интегрират и интерпретират като аналогова непрекъснатост, заради ограничение в зрителния център за обработка, но и заради нуждата да се достави на дяловете след него - в последващите интерпретации, за да се филтрира дали е налице нужда от реагиране. Има и още нещо любопитно - на "съзнанието" - за възприятието се подава "обработения зрителен образ", т.е - пак е възприятие, но се подава на обработка нататък, и му се реагира като на "външен" сигнал. Освен това - чрез някои обратни връзки в мозъка, е възможно да се генерира зрителен сигнал и по същия канал на предаване "нататък" да се интерпретира че сякаш е дошъл "отвън". Това само по себе си - е уникален механизъм, който дава много сериозни последствия за всички психични процеси и възможността самия мозък да създава "виртуална" среда и да й реагира, сякаш е "обективна"... Още повече че този механизъм се управлява от зоната на несъзнаваното и чрез него могат да се създават "сигнали" за среда, която е генерирана и създадена "отвътре", а се изживява - като спрямо "отвън". Другото любопитно е - че в мозъка "кадрите" всъщност се отчитат, защото въпроса за вмъкване на кадър, сред друга поредица на такива (въпроса за влиянието на т.н. "25 кадър" ) се оказва че повлиява и са налице реакции, но сигнала отива към несъзнаваното и ИРАЦИОТО в субекта.

Естествено, че няма кой да отговори. Като също така е интересен и въпроса - "и да има отговор - защо толкова ти е нужен?" От друга страна - след като е толкова нужни тия "отговори" - дали нуждите са от познавателен или дълбоко психологичен характер, за да са толкова много хора направо пришпорени от "нуждата" им. Кое ги прави толкова важни - тия въпроси, за да е нужно толкова избиране - дали отговорите били сред библейските източните или научните парадигми и идеологии? Разбира се - също не очаквам "отговор". Просто е вектор за самоаналитична практика, защото тия... "въпроси" само изглеждат във въпросителна форма - те всъщност покриват интелектуално нещо в дълбокия Ирациум - сред всеки човек. Пък не са много хората, които достигат до тия си "равнища".

о, има и други варианти - например - жонглирането с аргументи, при положение че е налице предварително предпоставен извод, на когото аргументите е идеята да служат все едно че е следствие от тях. Това е толкова използван механизъм и чудесен реторичен похват. А някои колеги тук сред форума са направо корифеи в него. Въобще - като се зачета в цитата от антрето на темата, твърде много прилича на примерите за същото от Зенон насам. Игри и подбор на предпоставки, за да се закара то "нужното". Така - костенурката винаги бяга по-бързо от заека. Всеки житейски абсурд може да се докаже с подбор и предпоставки от условия. Но винаги - само виртуално. Взамодействията с материална среда и контекст, задава известни ограничения сред менталните виражи по виртуала. Изглежда че твърде много се плува в тия виртуални води, а се забравя че дори за клавишите на клавиатурата са нужни физически умения и тяло, механизми, свързаност... За мен е странен един извод, от сравнение и съпоставки - защо също от времето на Зенон, дори и много преди него, игрите с предпоставките и аргументите, продължават да са действащи и до днес? А уж се говори за развитие, напредък...

това не е вярно. И е вярно... (проблем на фрагментарността). ИИ от търсачката Гугъл е натрупал "достатъчно обем знания" и информация. Може да ги обработва и възпроизвежда по критерии, но логика така и не се самопояви. И се налага да му пишат алгоритми за да я наподоби. И пак - не е "логика", макар че прилича. И като му я зададоха, и се почнаха налудни изводи. После заради проблема с фрагментарността и нейното задължително ограничение и влиянието на това спрямо изводите и взаимовръзките, създадоха "дълбоко обучение". Сега - стигнаха донякъде, поне да е налице възможна практическа стойност. Но проблеми продължават да се проявяват - защото основния проблем е ограничението на познание за собствените механизми на авторите и създателите на ИИ. Всъщност опитваме да ползваме ИИ, за да се отразим през него - като не са способни на авторефлексия. Това върши работа, но пак ще стигне до "греда"... Не знам как е възможно да сметнеш "теста на Тюринг" за някакъв показателен критерий. Ще ми се да седна аз - като тестово лице - срещу ИИ... да видим как ще ме заблуди дали е.. или не е "И". Поне с толкова хора дето опитват да имитират интелект, не успяха (досега, макар че имаше случаи да се подведа - в краткосрочен план) Отделно от това - логически връзки могат да се извеждат и с малко понятия. За логиката всъщност е нужен капацитет и опит в т.н. "абстрактно мислене". А това се имитира лесно, но се вниква трудно - именно заради масовостта на имитацията му. Всъщност един от основните проблеми в познанието и комуникацията - са именно когато се борави на базата на фрагменти и валидности в относителни периметри. А логиката и заключенията от нея - си приличат до голяма степен. И бъркотията от неразличаването, от относителностите и условностите, от липсата на информация относно тях и невземането й впредвид - всичко това е "проблем на фрагментарността"... И форумът тук манифестира същия "проблем" - чрез пишещите. Щото проблемът на фрагментарността - е израз на проблеми и дефицити в синтеза и индукцията ( в мисленето) . Те - логическите връзки - са само етап и условие в рациума и отражението. А има и доста други, по пътя към повишаване на адекватността.

Отделих това, защото ще го използвам за коментар, най-отдолу. Останалото, в общия му смисъл - ок. -------------- Насочих разговора в посоката да покажа, че коментарите в голямата си част издават пристрастие и сантимент, типичен за избралите да вярват във внушени социални стожери на които да се постановява идентичност. Не осъждам, нито порицавам тази тяхна особеност, още повече че тя е и масова и напълно в посоката на механизмите и динамиката между личност и социум. Обърнах внимание на самите пишещи, че чистото рационално поглеждане на даден въпрос е ограничено от обвързаност на някого или на групи, за които то има съвсем друга посока на значимост. Именно това е въпроса - че вглеждайки се аналитично в тази или други теми се забелязва отчетливо, че лесния и бързия начин за мотивация за писане е сходството в пристрастието, отношението, програмираните от това ценности и йерархията им. Исках да посоча, че умението да се анализира даден въпрос, особено ако това е от важно значение, ако е нужно да се взимат сериозни и отговорни решения с висока степен на социална или лична значимост, е нужно този, който ще поеме отговорността за това да притежава уменията да се отдели от пристрастието си. Това е моята посока в разговора тук. На друго място прочетох, че списанието, форумът, а защо не - и дискусиите в него, да имат някаква форма на значимост - поне за тия, които да надникнат и да имат умението да вникват, да видят ако не пример, то модел, насока, начини - за разрешение на проблеми при тяхното поемане на щафетата. Обаче се предлага обикновена конфекция, която задава само линията на резонансите и привличането на подобни. Защо наричам това "конфекция" - защото това го има навсякъде и рязко контрастира с предложената "мисия", визия и идеи. Какъв пример може да се даде на "младите", какъв завет може да се остави - но такъв, който да им върши работа защото те са тия, които ще определят целия облик на бъдещия социум. Това, което се предлага тук - като мнения, най-малкото е несъвместимо с такъв резултат. И именно защото личното залитане от привързаности, правят невъзможно прескачането на личните или резонансни периметри и целия разговор тук спира да има каквато и да е значимост, отвъд границите на самите "сказчици". Гледам раздела - ЕЗИКОЗНАНИЕ. И гледам "тази тема" - струва ли се на някого сериозна - още от заглавието си? Как, и за кого, това би поднесло съдържание, смисленост, излизаща отвъд личното пристрастие на няколкото човека повтаряно от тема в тема. ------------ За мен "въпросите за словото" са само нужния контекст в който оперирам и реализирам замисъла си, както и контекст в който се проявяват достатъчно примерите, на основата на които създавам условните си контрапункти и контрасти. За "рамус и словото" вече написах, но онова, което ми прави впечатление и ме мотивира да напиша, е че както всичко останало, словото още в заглавието на темата е зададено несериозно, в духа на "жълтата преса". А под него - просто намери естественото си място веднага за споделящите параноите от факта, че нещо в света не се движи както е програмирано и те са го приели. За да защитят личните си позиции, същите хора се позовават на несериозни от гледна точка на познанието, подредени и манипулирани от самите тях, "аргументи". Но все пак - последните прикриват несъвместимости между наследени внушени житейски позиции и това, което се случва сред света. И тезата - за измененията в словото, речта и езика в цялост, са заради значимите изменения в социума въобще. Вместо да се разгледа този въпрос в неговото същинско ядро и естествения му контекст, се измести отново в лесния и разтоварващ вариант за споделяне на пристрастията и параноите от рода "ужасно е накъде върви света". И още - защо не го разглеждате въпроса като същински осъзнати участници в тия социални трансформации? Защото те касаят всички - парадокса е, че именно рамус, който всъщност води един доста отделен от социума и движенията в него, живот, пледира за осъзнато отношение спрямо социума на тия, за които той е основното им поле за битие. А сякаш са някъде сред свой вариант на "социум", отделен за целите на тяхното удобство, за да спестят стреса от дезадаптацията си. -------- Младите хора са тия, които ще поемат отговорността за света. Те вече задават посоките. На много от нас това не се харесва, не го одобряваме, не го приемаме че е правилно. През моите очи това са схоластични позиции, от конфекцията на образите на недоволни и разочаровани родители. Разбираемо е, но не е сериозно. Не задава никаква рационална посока, свързана с каквато и да е практичност. Всъщност в голямата си част, тия, дето минахме през "промените" останахме някъде насред някой от етапите им. И там си останахме. А живота върви и промените все повече ни затрупват, докато си циклим някъде по "изостаналите линии" и само мрънкането остава, за да покаже, че сме изгубили и все повече изоставаме от предния фронт на същината в живота. ------------ Вероятно сте чували всички, че има и "вътрешна реч" и заради което се връщам на началото и цитата, който ползвах - ТОЗИ, който не познава "собствения си език", не е възможно да познава който и да е друг - ето как едни и същи думички, сложени сред различен контекст, изведнъж придобиват съвсем друго значение спрямо автора, който ги е ползвал за своята форма на изразяване. Ако един човек си позволи да познава своя "вътрешен език" и форми на комуникация то той ще има условието и възможностите да познава ( в същинския смисъл на понятието ПОЗНАНИЕ) останалите форми и проявления на същото. Ползвайки принципа на съответствието - ако достигне до принципите, значението, динамиката и механиката не едното - реализира ПОЗНАНИЕ спрямо останалите форми. Но учейки езици, в някой от социалните им варианти, усвоявайки готови набори от информация и нейната ограничена интерпретация, и оставайки до това, губите възможност за ПОЗНАВАНЕ. Разбира се - това са просто някакви си думички, написани сред виртуална територия, в която автор е ник с 5 символа, някакви си, задаващи някой си. Но за мен смисъла на това е от значение. Не дали и правилно съм го написал и доколко спазвам книжовните и академичните правила на езика. А да е достатъчно, за да служи на основното значение на езика и словото - да предадат в максимум онова, което се случва в "инсайта" ми.

аз самия имам проблеми с препинателни знаци, дори пълния член, някои изказни форми - както се вижда това в написаното. Нека някой не си мисли че не поглеждам критично към собствените си думи, още повече, че част от практическата ми насоченост е именно аз да обърна внимание на написаното от самия мен. Минавам няколко пъти, по различно време, през различни времеви периоди, сравнявам анализирам и в изводните си положения съм точно така, както още никой от тук пишещите не е разбрал. Не бях силен в писмената реч, никога не ми е вървял добре този предмет от училищните. Винаги съм имал ниски оценки, но и съвсем адекватно на уменията ми. На писане се научих - самостоятелно. Наложи се навремето да напиша материал за списание, това беше преди над 20 год - и тогава рабрах колко значителни дефицити са ми налице. Не че беше толкова проблем за останалото, колкото разбрах с практиката, че писмената реч има чудесно значение за самостоятелната работа върху себе си. С времето задълбочих това и опитността ми подава достатъчно, за да се вижда тук. Това че са налице някои слабости с граматика и препинателни знаци не ми пречи въобще в изразяването, за разлика от други - не претендирам въобще правилата да се въртят около мен самия. Просто правилата не ме интересуват повече от тяхната насочваща и регулаторна функция, като това се отнася до цялостното ми отношение към всякаква форма на норми и правила Но не е само това - понеже за мен думите имат значение да ме изразяват този, който съм, пътя през който вървя, онова, пред което преминавам, именно тази им функция за мен е приоритетна. Без никакво значение е за мен какъвто и да е сантимент, нямам вече никакво патриотично или друго усещане за принадлежност към каквото и да е "българско", а ги имаше - тия, през възпитанието ми през цялата механика на социума. Просто отпаднаха по пътя на това, което за мен има значение. Нито една от думичките ми не е написана от философско или размислително естество и за мен всяка дума има значението на лично осмисленото и преминатото от опит. Заради това не ме интересува и цитирането, защото аз самия имам какво да кажа, защо да го напиша или защо точно това, което пиша... За мен - ето това е "езика" и това е смисъла му. Ползвам го и за социалните си малко останали взаимодействия, ползвам го и за самопознание, защото видях че е чудесен за работа в тази посока. За народности, нации, култура и принадлежности - за мен никое от тия няма вече значение, и никое от тях не определя нищо с което да съм прилепнал.

НЕ, но и аз в такъв разговор не бих участвал въобще. В човешките колективни фикции, аз нямам какво да дискутирам, за мен те са в съвсем друга територия на познанието от тая в която се позиционират тук. За мен разговора беше в съвсем друга посока и аз се възползвах достатъчно. Така, че... успех с... "христос'' и въдворяването.

разбира се, че се обяснява. Няма как - просто механизмите за идентификация сработват на несъзнателно ниво. Да - точно инстинктивно, но не и че няма обяснение. А израелската нация - всъщност това е плод на насочен социален инженеринг, който искам да отбележа, има най-древни корени. Създаването по принцип на ЕВРЕИТЕ е същината и началото на този инженеринг. Сегашната "държава" е само наследник и продължител на тия вкопчвания, които вече хиляди години продължават по религиозна и идеологична линия. Между другото има доста хора и сред "тия", които не са толкова обвързани с юдейската идеология, памет или внушените канони и стожери за идентичност. А също така - възможността на същата идеология в юдейски вариант, да просъществува, е в нейната изключителна еластичност и адаптивност, следваща доста адекватно историческите процеси, епохи... В нея също е заложено на елемента "не е задължително къде, като какъв ще си, с какво ще си облечен, заради кое ще живееш - важното е... " Разбира се - това е пример за една от най-вкопчените в идеологията и идентификацията си групи, в цялата история на човечеството. Не е само тя... но създаването на ИЗРАЕЛ е само част от възможния спасителен план по запазването и поддържането на идеологията... Но това е огромна и сложна тема и не виждам защо да я подхващаме тук.

Ей сега да те налазят "патриотите" от русофилския отбор. Би трябвало чрез внушената славянска принадлежност - да мигрират всички българи към голямата "съветска държава", по причина, че тя се е самопоставила като стожер и спасител на славянството, дори и си присвои същото като религиозен спасител и пазител на православието. А всъщност това са само обикновени идеологични трикове. Точно по същия начин както за македонизма се измисли и съответната митологична платформа и постепенно беше внушена и сега е "работеща". Обърни внимание на собствените си думи - нации, които водят собствена борба за самоутвърждение... Но тия "нации" бяха в ореола на самоутвърдеността си... вече. А сега водят борба, нали? Борбата е именно защото вътре в тях текат процеси по разпад на заварените в социалната инерция механизми от които ти изброи "три основни"... И за тях, както и за "българско-идентифицираните" тече по същия начин размиването. Обаче - ние, като "българи" със сравнително по-млада идентичност и спореща за историческите си корени, в опит да се отдели дори в младата си история от външните си вмешателства, имаме повече шансове да се прелеем в общия модел за идентификация. В сравнение с тия, дето са ужасно утвърдени, защото населението ползва това за идента си и това е вече запечатано от много поколения... Това предполага сериозни процеси по "откъсването" от стожерите, докато за недотам повлияните човешки индивиди, недотам попилите го от групите, семейството, легендите за деди и велики истории и начала - това няма да е толкова голям проблем

нека не смесваме свободата всеки да учи и ползва, но не и да се идентифицира с наученото. Нима не се вижда "ползата" от него, тук сред темите и самия форум, навсякъде из реалите и виртуалите... Вкопчеността е ограничител, с маска на спасителност, с идея че това е единствения начин, форма и вид... Това е въпроса - всеки може да учи всякакъв език - въпроса е след това какво ще ползва за изразяване. А нито един език няма да се задържи в една дългосрочна переспектива. Досега - езика, до голяма степен определяше изразяването и с това - идентификацията. Вече това не е точно така... а тенденцията е да отпадне напълно. Пример: Голямата ми дъщеря говори напълно самородно перфектен английски, без никакво специализирано обучение вече се явява на различни изпитни форми за серифициране. Тя просто има интереса и даденостите да го учи. Тя се изразява свободно на английски, много по-добре от колкото с българския. Но - тя няма нито българска, нито английска идентичност като принадлежност към нация в себе си... Понякога просто забравяме че сме просто ХОРА... ХОРА с червена кръв, с раждане и умиране и сродни характеристики като проблеми и ирастване в битието ни. И нищо от това няма нужда от нищо национално, нито културно, нито народно... нито от тежненията на истории или "начала"... И нищо от това не пречи нито се задава от езиковите форми за изразяване или комуникация. Дали се дава сметка за разликата - според мен дори "не е тънка и неуловима линия" - това да учиш ... и да го приемеш като идентификатор, както ти внушават и както се изразява в натиска на сродната група, сред която приемаш всичко това.

Нямат избор - просто нямат. Ще се стиска кой колкото може повече, но "смесването" го обрича. Иначе аналогиите за асимилация на едни от други - тия, които величаеш като "модел за запазване" всъщност в тях текат същите процеси на разпад - въпроса е не дали, а само в темповете с които това ще се случва за едни или други групи.