ramus

Задника е ясно - ритника чий е, да питам а ти - даваш ли си сметка и обладан ли си въобще от... идеи... или от Обладатели? Щото... "ВСЕКИ" е някак си твърде обобщаващо лесно. От друга страна нали разбираш кой кога е "обладан" - дали от идеи или от обладатели - принципа е че "запълват празното". Или го изпълваш сам... или (ти) го "изпълват". Чувал съм в тая връзка да казват че 'ПРАЗНО нема'

мдааааа - ето значи откъде била идеята че си обладан от новите Обладатели. байдъвей - ти и преди да заминеш пак имаше подобна идея, доколкото си спомням. Пак подозираше обладатели... Пак беше проблемът някъде, сред света, живота, хората... Не ме интересува никой обладател, нито интересите им. Нося отговорност за живота си и няма как някой да ми повлияе, дори и да се обладават по улиците. Аз съм точно от изметта - типичен аут-сайд-ер в буквалния и преносен смисъл на английското значение на думата. Така, че обладателите - да обладават които смятат за 'значим' социален фактор. Онова, за което се води войната и сред което си вървят параноите... въобще няма нищо общо с рамбус.

мммдааа... И кво друго "е" ? За рамбо държавата и идеологията нямат нищо общо и не му нужна с нищо идеология за да живее където и да е, сред която и да е "държава". Не само заради "държавата" - каквато и идеология не е нужна за един човешки свободен живот. Над 20 години живях извън всички закони на масата- оставих неадекватна адресна регистрация, нямах банкова сметка, организирах си работа на "2 часа" през приятел в счетоводна фирма и плащах чисто символични осигуровки. Нямам и 10 регистрирани години трудов стаж . Не се водя отдавна на какъвто и да е военен отчет, нямам регистрации в полицията... Бях в пълна сянка за държавата като напълно безинтересен за нея елемент. И в личен план, по отношение на социалните контакти и семейни отношения... всичко подготвих систематично и постепенно. И реализирах нужното отделяне. толкова е смешно като се пънат някои да ме обяснят с идеята колко много ме разбират... щото така им е удобно. Нямате си идея въобще кой съм и как живея за да ми дава някой адекватна оценка и да ми лепи смешните си етикети. За същия рамбо е смешно точно ти като се вземе предвид кой си и какво изповядваш да правиш оценки на такъв, дето дори нямаш идея кой е. А форумния философ пък имал специален въпрос - той пък въпроса му бил "КАКВО СЪМ АЗ". А иронията е че спрямо рамус написа че в огледалото същия би трябвало да се вижда като 'предмет'... А въпроса му КАКВО СЪМ АЗ - огледалце, огледалце, я кажи Но въпроса е - кой кой е и кое какво е - кой е оглеждащия се, кой е огледалото - че с предметите... не е чудно да се сбърка кое "какво е"... Забавно е, а иначе явно всички се забавляваме и това е чудесно. Разликата е само кой на какво се забавлява. Не че театъра не върви и клоуните в него не се заиграват че са публика и смешници едновременно. Но в социалния мишмаш си е резонно да се губи някой в мъглата му - толкова е удобно и същевременно да се настоява че всичко знаеш, виждаш, можеш, даже и оценки... Някъде там от мъглата на самия себе си - ама пък оценки по едно или друго...

извинявай, изглежда че сякаш не отиде и ти при загниващия колониализъм в Канада. А пък някак си се чете че виждаш някакъв народен български сценарий на народ мачкан от колониалисти - как "от там" точно го видя? Ти точно от това "мачкане ли избяга" и колониалистите ли те прогониха чак на майната си? И сега какво - сред колониалистите как е? Ще станеш ли и ти самия като тях? Като чета разни национални паранои и нагласената конструирана социална картина - се чудя понякога - в какъв свят си живее всеки и как си наглася по него си да "вижда социалния си контекст". Но най-странни са именно обобщенията. Иначе в анализите всички са супергерои, обаче като стане въпрос за "биг пикчър" и се забелязва чудесно на всеки къде му е границата на хоризонта и къде се е напукала черупчицата. Странни са ми и тия залитания с типичните мании само като се вдигне врява и се поставят под условност тия положения, по които смята че всеки е толкова "бетонен", че сякаш са вечни, изконни... Пак за "стълбове" става въпрос, нали? ма как ще ни учи някой - ние си ги знаем бе - тоя, оня е виновен и иска да ни заблуждава и вменява разни глупости, с пари, с власт, с манипулации... Най-хитрите виждащи с този ясен и наблюдателен взор... някак си защо толкова тесничко виждат. И всеки е с ясната си лична визия - че той е защитник, той е прав, той правилно прави, говори, пише - че това дето го вярва не идва от убежденията му, а е истина, че всичко е вярно и точно. И картините дето рисува че "виждал" - и те са живата и неподправена истина и очите на абсолютния наблюдател и регистратор.

А задавал ли си е въпроса г-н Малкин дали е зависима оценката от оценящите я? за разлика от чалга "тестовете" е много интересно дали е възможно да се предположи резултата от оценката на... субект сред група от резониращи си субекти по даден критерий. Например е най-интересно кои точно субекти резонират и в динамиката си това става ясно именно когато - претендират как някой е различен от тях и те за същото си имат 'критерий' да го разпознават. Също така е интересен дори менталния условен експеримент, изразен чрез следният въпрос - в среда на емоционално подтиснати субекти, такъв, който не е подтиснат как би изглеждал в техните "очи". А същия - сред субекти, които не са "идентификационно (с)мачкани"? Сладури сте, но този толкова предстаказуем вариант на реагиране е толкова детински и толкова първичен... Толкова са предсказуеми и неговите изразители... И имат толкова много общо помежду си. Изглежда че групова поведенческа динамика твърде убягва от иначе компетентния им психологичен взор, иначе достигащ далечни хоризонти... минали малко през тестове за самовлюбеност. Искам да запитам конктерно и съгражданина си, къде е разделителната линия между нужното и оздравително самочувствие и самовлюбеността? Ей така - да прочетем малко лични съждения. Щото иначе "мене ме боли фара" са малко наивни за човек с иначе чудесни демонстрации за социални науки. Но за психичните - как е положението? Има ли нещо отвътре, или дистанцираните приказки и цитирания са "достатъчни"? А самочувствието в теб самия - как е? Дали си самовлюбен и/или нарцис? Дали си с адекватна самооценка? На каква база я оформяш, през какво се минава, как се реализира самоактуализация(та ѝ)... Най-лесно е да се леят глупости. Но няма тест за измерването им. А биха ударили максимална оценка в него доста народ. но възниква и интересния за мен въпрос - как ли биха си направили теста, обаче - сами? Гледам по цитатите, че колегата инкоректус продължава да играе на пич, посочващ "станалия за посмешище рамус". Изглежда че продължава да си живее някъде си в първата половина на предишния век. Аз на негово място не бих се поглеждал в огледалото - просто така или иначе не бих виждал нищо в него. Съвсем нищо... В това, може би има и доза полза - че и няма нищо дори за "посмешище".

пет пари не давам ти кое, какво и как ще приемеш. Живота ми не е в това някой дали ще го приемел дали и доколко той ще ме отразил. Та ти още не си в състояние да цитираш мимималистично, дори и да четеш внимателно. А само си играеш на въпроси, дори и на "условия" при които ти си щял да приемеш теза... Ти ако я приемеш нали се сещаш че е нужно да се гръмнеш веднага след това... Как би живял въобще с дисонанс от толкова основно ниво - точно такъв като теб...? Нямаш си на идея повърхността от която пишеш всичко това, колко е наивна и елементарна. Но ти си караш с нея - кво да ти е... Дано да ти е толкова забавно колкото е на мен. Поне толкова. ====== "Всяка национална държава пропагандира национална идентичност", защото матряла, дето живее в нея, пряко съответства на начина по който той формира битието си. Държавата и националността - дава на "матряла си" идентичност и илюзията за готов и организиран контекст сред който те да реализират генетичните си и видови програми. Матряла "Й" дава житейската си енергия и Я защитава, защото през нея припознава "себе си/НАШИТЕ". Пещерните и родово-племенни инстинкти продължават да определят психичното и от него - цялото социално битие. Това им трябва, това искат, това им е необходимо така го искат... и това се предлага. Каквото е "търсенето" такова е и предлагането. Държавата... това са "хората, дето са в нея" - както е всяка друга социална група. Идеологията предопределя разпознаването "наши-чужди" и припознаването на механизмите за идентифициране по "нашите". започва още от след раждането и минава през "родителите"... Инстинктивизмите го предопределят далеч преди въобще някога и някъде да се е появил интелект... още по-малко "рацио". Когато някога се сетиш да зачетеш и осмислиш какво означава "ЕГРЕГОР" - ама не от уикипедия, ще добиеш възможност по-ясно да схванеш колко е елементарен театъра, наречен "битие, формирано от/през групова идентичност" - най-първичната и елементарна форма е това... Най-суровия вид, най-близо до първосигналността - почти на нивото на "кучето на павлов". Нито се контролира, нито се управлява... и няма как някой да има избор в това - единственото което за него е "видно" и отражаемо, е че то е вече даденост и единствената възможност е да си го обяснява като "обективна даденост", а това си е просто обикновена защитна реактивност. Хората, които са се научили и са стигнали до опитност по това... само от тяхна гледна точка става ясно, колко е малко кучето и че "без звънец" то дори не би могло да живее - доколкова се сливат "в едно" сакатия с патериците си. Именно такива хора - отработили откъсването от инстинктивно-зададената идентификация - могат да имат по-общ поглед какво въобще се случва и колко са "тесни" черупките на груповото яйце.

след като се "роди" че индивидуализмът бил "рамусов", сега пък се превърна в идеология. А рамус - в пристрастен спрямо нея. Интересно е още колко ще се налага да измъкваш тая дъвка като много удобна за дъвчене. Идеологизиран субект му е възможно да привиди всяко друго като себе си... Не повече. Това е ограничение на отражателните и проективни способности на защитните механизми - просто те са твърде ограничени поради своята първичност и функционалност. Религиозния ме привижда като рамус е в някаква своя религия. Идеологизирания - като друга версия на идеология... Огледални са залитанията, но това е положението. От друга страна - като "обяснение" е твърде удобно - някой си рамус е просто "като нас" ама само се прави на различен. Няма как да не е "като нас"... Щото не е възможно да не е като нас (тако'а животно нема, щот не мой да го има). Съвсем другаде е казуса, но безсилието определя да е там, където го пишете. И това е положението - просто нямате избор и за повече въобще не може да става въпрос... Къде остана начетеността, иначе способността за съждителност, за логика, за боравене с абстракции... Ами - ясно е къде остана - там, където е заучена наготово и само се имитира, щото това се учи и усвоява. Ако не се подаде някъде наготово... просто сякаш не съществува. И е толкова весело като се гледа как се "мята" рибата в собствената си мрежа... И й изглежда че плува в океан, а всъщност е уловена в инстинктивните си мрежи, като в "живарник". От същото не спасява по никакъв начин игрите на "рамус, рамбо или рамбус", които са толкова детски и толкова наивни - на моменти тук някои са в емоционално отношение още някъде в своите тийн-години. Жалко е че интелигентността е само "протеза" и е на "каишка". Лети свободно само докато не 'опъне каишката"...

като се научиш да не ми повтаряш думите, можеш да се сетиш че за пореден път задаваш неадекватен въпрос, при положение че пиша вече толкова пъти за "алтернативите". Но това не са групови алтернативи. Не са и твои. И че твърде ти е удобно да се скриеш зад "националната държава". Като си слят с нея, въобще недей да питаш, щото и да ти отговарят си сляп и глух... Смешно е хем да не четеш, хем да питаш. Ти самия издаваш вътрешните си опорни точки с поведението и писането си. Пишеш за ограничението си, пишеш си границите и безсилието дори да ги забележиш. А оправдателния момент и нуждата да си намериш да се скриеш зад "това е положението"... е само защото "за мен това е положението, щото аз така го виждам"... Не е виновен никой че си в такава вътрешна "възраст" и не си се научил още да си активен фактор спрямо себе си. Лодката се клатушка сред водовъртежите на световните готови идеологии и вълните от тях си я разиграват произволно. Това че си се закотвил за една от тях, дори не е избор и никога не е бил - просто си продължаваш онова, което са те научили да се закотвяш за него. Останалото е само театър с идея че е интелигентен. Това не е нещо лично, само ползвам примера защото той е стандартен и твърде масов като условен модел. А нямаш избор - и си го изричаш непрекъснато. ТИ НЯМАШ ИЗБОР, така че престани да питаш неща, които просто никога няма как да разбереш. Много още е нужно докато нараснат възможностите отвътре в достатъчна степен, че да станат активен фактор.

Ако в това изречение се замени "демитологизаторите", с 'митологизаторите' ще се получи също пълна адекватност по смисъл и проявление. Там е въпроса - едно пристрастие не се изправя срещу друго като него. И двете са на една и съща основа, различават се само по идеализираните обекти, които са "стълбове". Напълно еднакви са механизмите, процесите - различните обекти на вкопчване и основание за идентичност, стават извори на конфликтите. И това няма край. От хилядолетия хора се бият едни с други, като "войници " на своят цар - идеологията чрез която се идентифицират. Несъвместимости в идеологията и стълбовете, създават с огромна лекота и естественост, несъвместимост и между самите Присвоили ги. Това прави социалните личности, да са пешки сред бойно поле на идеологии. Обикновени и несъзнателни пешки. И всичко това - защото са зависими и слети с идеологията по която несъзнателно са възпитани и сугестирани да се припознават. Ключовия момент в идентифицирането е припознаването и формирането на сборния образ за АЗ, през НИЕ/НАС. А всичко от това е съвсем първосигнално и корените му са генетични и психично-програмирани, а процесите - напълно несъзнателни. Мога да пиша много по това, но не виждам смисъл - би имало значение само и единствено за хора, които вече са достатъчно узрели за да са изминали по не етапите на преходност, поне да са преодоляли несъзнателните кризи от разделянето между субекта и идеологията, чрез която се формира идеята му за "кой съм аз", чрез това "кои сме ние". Все още тук не съм открил такъв субект - говоря за генерални и тотални процеси, а не за фрагментарно разиграване.

толкова могат, дотам стигат. В създаването на "стълбовете" да не би да е нещо по-различно. Всеки някъде по битието си стига до задънена улица в механизмите по които е пропита идентичността му. някои никога не стигат дотам, поради блокаж в развитието. Други стигат "късно" в живота си. Трети - по-рано... Това е въпрос на "психичната възраст и о-Зрелост-яване" Колкото до "стълбовете"... нужди и потребности е цялата работа. Интереса е да се защитава идеологията пропита от идентичността. Това е изцяло личен въпрос и всеки "Пропит" си го проиграва по своите си начини. Сред това никъде го няма рациума, нито е налице осъзнаване - работят си инстинктите. И... това именно е "пещерния модел". Цялата работа е в представянето на кауза някаква. Ти се опитваш да го пробуташ "че всички така правили" и че ако не правим и ние така ставаме уязвими, слаби. Други дори пледират че това е битка и ако загубим заварената идеология и идентичността й, направо ще изчезнем... Вече идентичността и човешките маси са толкова плеплетени, че са под един знаменател и дори еквивалентни. Това именно създава толкова силните защитни елементи с привкус на "оцеляване" - програмите за лично физическо оцеляване се преплитат с психичната идентификация и защитата припознава несъзнателно и автоматично "идентичността" като обект за "АЗ", който да се пази "на всяка цена". Изживяването и параноите - ми кво ще правим с идентичностите, като идеологиите са в криза - дава прост отговор - личностите присвоили си идеологията за основа на идентичността си, влизат в екзистенциална криза. Така кризата на идеологиите става криза на идентичностите. И драмата си върви... Щото човека го е имало още преди да е имало идеологии. И ще го има отново и след тях. Но драмата от изживяването на вътрешните конфликти никога не е имала рационално ядро... псевдоинтелигентна е само опаковката... От друга страна - така или иначе в етапна част от битието на всяко човешко същество е формирането на идентичност. Не е проблема че това се образува, след като това е етап - следователно е важна част, като преходен момент към "следващия етап". Въпросния "следващ" - е процеса на отделяне на идентификацията от идеологията. Първо - от заварената, като обикновено се модифицира, след това - подменят периферни елементи в търсене на индивидуалност. Последва все повече замяна на все по-основни елементи в конструкцията на заварената идеология. Докато в някоя от кризите не се сменят големи дялове от самата идеология, като това показва ясно за нарастване на самостоятелността и така зрелост на индивидуалния аспект в субекта. Нататък - смяна на едно, на друго... на друго - докато не се наситят и изчепят възможностите на готовите идеологии да се взима от тях наготово, за формиране на идентичност. Индивидуума нараства като роля и функции и самата личност се усеща че й е възможно да влияе самостоятелно на собствените си "стълбове" - все повече са й интересни, все повече я стягат и не са й достатъчни... защото тя става "по-широка от тях" и "не я побират вече в периметъра си. По-нататък - докато не се навлезне в етап на самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности... докато всичко това не стане толкова динамично, че неговата "скорост" като процеси нараства дотолкова че започва да става все по-адекватна на условията и динамиката на контекста около самия субект. В този смисъл основния извор на екзистенциална конфликтност (разликите между субект и контекст) рязко намаляват своето влияние, до пълното им отпадане... Но това вече не е групов процес, а е в полето на ИНДИВИДУУМА и РАЦИУМА в субекта.

Оптимален начин на приготвяне От най-лесните продукти, които можем да приготвим в микровълнова фурна, е кокоше или пъдпъдъче яйце. Можете да ги добавите, както в различни салати и съставка в различни ястия, така и просто да си хапвате само тях. На масата ще имате винаги питателна и проста закуска. Нека да разгледаме процеса на приготвяне: Подгответе дълбока чаша или купа, която може да се поставя в микровълнова печка. Също така можете да използвате и специален съд за варене на яйца. Поставете вътре в купата 2-3 яйца и налейте гореща вода, така че тя напълно да ги покрива. Добавете задължително 1 чаена лъжичка сол, така че в процеса на приготвяне да не гръмнат яйцата и да не се счупят черупките. В противен случай ще ви се наложи да миете печката продължително и определено почистването й ще е трудно. Поставете мощността на средна степен, примерно 480, сложете купата вътре и пуснете за 5-10 минути в зависимост от желаната степен на готовност и дали обичате яйцата по-рохки или по-твърди. И това е всичко. Приготвянето на яйца в микровълнова фурна е достатъчно просто и приятно ------ Често срещани грешки при приготвянето Нека да разгледаме основните пропуски, които допускат домакините при готвене на яйца в микровълновата фурна: Слагат продукта във вече вряща вода и на силен режим или не добавят сол във водата – взривът на яйцата е гарантиран. А заедно с него и досадното почистване на фурната. Затоплят отново вече сварено непочистено яйце (с черупката) - резултатът е подобен на първия случай. Ако се използва специален съд за готвене на яйца, той трябва да се покрива плътно с капак и да се добавя към всяко гнездо и по малко вода. ========== https://svetlilo.com/polezno/kak-da-svarim-yajtse-v-mikrovalnova-furna-130 Всъщност ключовият момент в тази техника е добавянето на сол във водата. Това променя цялата картина на процесите вътре във фурната спрямо яйцето. Цялата работа е да се направи препятствие за да не се допусне основната микровълнова енергия да достига до самото яйце и респективно - до жълтъка му. Аз ползвам съвсем случайно наблюдение, когато купих глинени гювечета от евтин магазин за 1 лев. При приготовлението едно от тях случайно съм го сложил вътре във фурната празно. И бях силно учуден че го извадих силно нагорещено от МВфурната само за минута в нея. После поразмислих и допуснах че в глината е имало наличие на метални съединения или йони и те реагират на микровълните. Това се оказа адекватно допускане и в такъв пръстен съд, за който вече е разбрано че е с такъв материал, в него се сготвя каквото и да е и то до голяма степен е като резултат в обикновена топлинна фурна. Така направих и с яйцата, като стоплих водата предварително до горещо... не съм се сетил да слагам сол , но е важно "готвенето" да е на най-много половината на "силата". Водата кипва в такъв глинен съд за много малко време. А за процедурата си избрах голям такъв, а не малко гювече. С малко внимателни опити, намерих оптималния начин без експлозия. За да е налице резултат е нужно да се "даде време" на процесите в жълтъка да протекат без взрив. При директно непрекъснато облъчване с МВ това няма как да стане. Заради това се ползват други среди, които да забавят топлинната атака към жълтъка. В случая на горното - е самата вода. Когато солите в нея са с висок процент, тя силно абсорбира облъчването. Рядкото включване по време на бавното готвене спомага да става по-бавно трансформирането на веществата в самия жълтък за да не се стига до взрив. Водата със висока концентрация на соли - допълнително спомага за същото и като се нагрява тя и не допуска директно облъчване на самото яйце. Възниква при мен една въпросителна относно горния цитат и съвети - яйцата изплуват на повърхността на водата и по този начин се дава възможност на микровълните (които идват най-често отгоре/отстрани) да имат директен достъп до самото яйце. Вероятно казусът се решава с ниската степен на превключвача за мощността. Всъщност самия превключвател не регулира мощността, а само задава изменение на времето на влючен-изключен магнетрон.

аз постигнах сваряване на яйце в микровълнова фурна без експлозията му. Прост начин, прост принцип - нужни бяха наблюдения и изводи от низ от случайни обстоятелства. После - малко експерименти. Просто бях любопитен, а ползвам микровълнови печки още от зората им на пазара. Преди доста години попаднах на статия за казуса с яйцата и екслозиите им в микровълновите печки. Беше извадки на народни въпроси и отговорите им от производител на такива уреди и много се смях. Също се бях сблъскал с въпроса, а яйцата по принцип са ми любимо ястие... И се заинатих, а нищо не ставаше с "резултата". След години съвсем случайно стана че намерих начина, чрез друг подход.... А иначе - за настроение, ето малко хумор по въпроса: https://www.kazanlak.com/fun-99.html ВНИМАНИЕ: Как да сварим яйце в микровълнова печка? Въпрос: Колко време трябва да варя яйцето в микровълновата печка? Отговор: Яйца не се варят в микровълнова печка, защото избухват. Използвайте тенджера и обикновен котлон. В.: Как да обработя яйцето, за да мога да го сваря в микровълнова печка? О.: Не съществува начин да се вари яйце в микровълнова печка. В.: Сварих едно твърдо яйце, после го сложих да се стопли в микровълнова печка. То избуна. Къде съм постъпил неправилно? О.: Не е трябвало да топлите яйцето в микровълнова печка. Трябваше да го ядете студено или да го стоплите в обикновена тенджера с вряща вода. В.: Увих яйцето в тиксо, за да не се взривява, но то все пак избухна и изцапа микровълновата печка с жълтък и парчета тиксо. О.: Изтрийте стените на фурната с влажен парцал. Остатъците от тиксото може да отстраните със сода бикарбонат. Не бива да надрасквате стените на микровълновата печка с метални предмети. В.: Налях в стъклена тенджера вода, за да изравня осмотичното налягане, сложих вътре две яйца, похлупих йената с капак срещу евентуален взрив и я сложих в микровълновата печка. Водата още не беше кипнала, когато яйцата избухнаха и строшиха капака на йената! О.: Забравили сте да добавите сол във водата. Освен това тенджерата трябва да бъде не стъклена, а метална, а печката - не микровълнова, а обикновена. В.: Сварих твърдо три яйца от пъдпъдък, обелих ги, сложих ги в хлебче за хамбургер и го претоплих в микровълнова печка. Яйцата избухнаха и разкъсаха хлебчето. О.: Трябвало е да ядете яйцата отделно, без да ги топлите заедно с хлебчето. В.: Само кокошите ли яйца избухват в микровълнова печка? О.: Всички яйца избухват в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, изпих го и оставих празната черупка да се стопли в микровълновата печка. Тя замириса на изгоряло, а после гръмна. О.: Трябвало е да запазите празната черупка за някой празник, а не да я топлите в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, за да изравня налягането и го оставих да се стопли в микровълнова печка, обаче то избухна. О.: Измийте стените на микровълновата печка с влажен парцал. В.: Варих яйце в микровълнова печка 10 секунди и то не избухна. Но не се и свари. О.: Трябва да използвате микровълнова печка с по-голяма мощност - от 900 вата нагоре или да увеличите времето на приготванe. Тогава яйцето непременно ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и те не избухнаха! О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка. В.: Сложих яйце в микровълнова печка, но то не избухна. О.: Проверете дали вашата микровълнова печка е включена в електрическата мрежа или се обърнете към сервиз. В.: Следвайки вашата инструкция "Как да сварим яйце в микровълнова печка?" започнах да си варя яйце, но то избухна и ми изцапа цялата фурна! О.: Трябвало е да четете инструкцията докрай, без да прекъсвате веднага след заглавието. В.: Само яйца от бозайници ли избухват при варене във вашите фурни? О.: „ЗАБРАНЕНО Е ВАРЕНЕТО НА ЯЙЦА ВЪВ ВСИЧКИ ВИДОВЕ МИКРОВЪЛНОВИ ФУРНИ!" Всякакви яйца във всякакви МИКРОВЪЛНОВИ фурни! А Вие яйца на кои точно бозайници искахте да сварите? В.: Пиша ви четвърто писмо, но нямам отговор - В инструкцията не пише на коя точно минута ще избухне яйцето? Имам идея да се извади 5 секунди преди взрива и да се сложи в студена вода? Уточнете. О.: Изпратете ни точна схема с микронно оразмеряване на яйцето ви + плазмените му характеристики, за да ви отговорим точно в коя минута ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и жълтъците им не избухнаха! Защо? О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка.

Какво точно "моделират" горните традиционни примери, за да е такъв раздела? В някакъв смисъл - дефилират съвсем обикновени и характерни за народа препирни. песента на митологизаторите - не ни оплювайте светините, как не ви е срам, не виждате ли "доказателствата" - в доста общи тоналности, ритъм и стил. Демитологизаторите - пет пари не даваме за светинята, а същите не са светини, нито идоли, а са нормални и обикновени човешки същества, които в общ смисъл са имали слабости, допускали са грешки, "страдали" са от типично човешки заблуди, агресия, обиди, реакции, залитания, отмъщения, гняв... Работили са за други идеологии и интересите им. Били... не толкова "идеални" колкото било прието за съответствената им идеология. Митологизаторите (М) - светините са в основата на българското самосъзнание - защо, според кого, според кое - не е важно - идеологията ползвана за "българско" самосъзнание не предполага въобще да се задават въпроси, защото в нея са дадени система от "всички отговори" и по този начин се прекъсва посоката на възможни различни интерпретации. Особено пък - интерпретации, които пряко влизат в дисонанс с приетите "важни" опорни точки. За митологизаторите - идеологията на която се основават вече си е свършила работата и за тях въпроси относно фундаментите не са възможни да възникват встрани от готовите отговори. Демитологизаторите (Д) - в историята са налични едни или други данни, според които светините не са били толкова "святи", колкото е прието за да бъдат "герои". и т.н. - модели от типичните народни препирни, толкова характерни за всички народни форуми (като дир.бг, или бг-мама). Разбира се - налице е разлика. За едни - тя е определяща, и задава всичко. Тук, за същите препирни се използва нещо, наречено "история" и "наука". Предпочитанията, подбора и начина на интерпретации си текат и въобще не влияят по какъвто и да е начин на основното. Няма същностно значение дали е "с наука" или "без нея" - резултатите, динамиката, основанията, нуждите - всичко е едно и също без оглед на подробностите. за митологизаторите старите изпитани опорни точки, възникнали от възпитанието и облъчването, са фундамент и виждат липсата на същото в съвременните наследници като проблем, защото го проектират единствено през "проектирането през самите себе си и възникващия дисонанс". За тях това е проблем, следователно е проблем за всеки при който не е като при тях. Още повече че заедно с "героите" в митологичната конструкция в идеологията на 'българското самосъзнание" са включени и други опорни положения. Реагирането че отпадането на една от тях, веднага би довела до изчезването и на останалите - е твърде остро. За същите "демитологизирането" е един гаден нож, с който се сече и порязват много сериозни клони на които се крепят важни за "българската идеология" положения... И понеже идеологията е в тясна връзка и отношение към "българската нация" значи че някой враг се опитва да руши нацията и националността... В този смисъл - Д се обявяват типично защитно като "врагове на нацията", като нашественици, през инструменти на други идеологии, които искат да обезличат "нашата", до това че като се демиологизират идолите и героизма им - значи се лее помия, че се хулят, плюят... и това е твърде недопустимо... "спрете се", как може, не ви ли е срам... =========== И... нищо. Едно голо нищо - повторения, повторения на една и съща песен - едни с един куплет, други - с друг. От една тема, през едни идеологични парчета... до други - за други такива... толкова повторяема народна картина... само за моделиране на народни и социални процеси, характерни за времената на смяна на парадигми и отпадането на идеологии. И... заедно с идеологиите, на хората вкопчени с тях. Модели толкова характерни още от пещерния период, та досега.

няма такова нещо - това е начин да се изведе "някъде там" личната индивидуална отговорност. Иначе си е израз на реактивност, която се изразява задължително в отношение - дали + или - няма същностно значение, но е винаги дуално. Преди да е изразена една оценка, преди нея вече е РЕАГИРАНО първосигнално, ОЦЕНКАТА идва далеч "след това", в смисъл че твърде много несъзнателни процеси вече са се случили. ОЦЕНКИТЕ са израз на опростеният начин на реакция - вече пуснах това в темата в раздела ПСИХОЛОГИЯ - за "бързата система от реакции", извираща и основана на инстинктивизми. Те са играли еволюционна защитна роля в други етапи в битието на ХОМО САПИЕНС. Сега са просто атавизми, които носим поради наследство. Но и все още твърде функционални и определящи. В това няма нищо общо нито МОРАЛА, нито ПОЛИТИКАТА, нито РЕЛИГИЯТА или ИЗКУСТВОТО. ОЦЕНКАТА, особено "бързата" е характерна за един "реактивен психичен тип". Няма нито една смислена форма на сериозно отношение, което да се основава на дуални оценки. Дори когато с оперативна цел, във връзка с тясна конкретика се създават типологични относителни "оценки" те имат само относителен характер и нямат никакво значение в аналитичен и синтезен план. Аналитичната оценка... няма нищо общо с реактивната такава и е нужно да се внесе някакъв поне общ, макар и условен разделител. Повечето тук с лекота смесват едната с другата, като маскират чисто личните си защитни реактивизми, чрез логични готови конструкции, за да прилича на АНАЛИТИЧНА ОЦЕНКА. В реактивната оценка, винаги е налице избор на предпочетена дуалност, която се припознава като "лична" ( така - добра, правилна, особено ако е групово споделена). Последващите "оценки" вече следват вече този модел и само го надграждат. РЕАКТИВНАТА ОЦЕНКА възниква и проявява ПРИСТРАСТИЕТО. В аналитичната и прагматична оценка, не се подбира дуалност, нито се изявява предпочитание. Взимат се решения на базата на условности, но и решенията са условни. Често поради нуждата от конкретни действия е нужно да се формира мотивация... и все повече се преплитат субективните характеристики на личността в несъзнателен план, пред рационалните. Въпроси за ползата, за приоритетите, в йерархия на ценностите... стават значими и когато тия са оставени "недокоснати от рациум" те си карат по предписанията и кодираните алгоритми от несъзнателните полета. АНАЛИТИЧНАТА ОЦЕНКА е управляема и е само временен похват. Осъзнат индивид вече би трябвало да е овладял механизмите които текат "на тъмно" и да е формирал независимо от първосигналните процеси поведение и отражение. Ако не е успял - поне да е на пътя към това.

въх. От въпроси до 'свят на индивидуалисти', сега се пръкна и "рамусов индивидуализъм"... Като за начало на деня, със хумор - става, за което благодаря. за кого - би било "по-естествено", спрямо кое, какво. Откога рамус започна да 'убеждава другите какъв бил той", при това - "многословно и неуморно"? "Другите" - кои са точно... според какво, според кое.? Вие - една от "тях" ли сте, или вие специално нямате нищо общо, а се явявате само говорителка, изразителка... Че това е твърде любима шаблонна роля и повторяем сценарий. А всъщност поредния призив на рамус, вече няколко поредни свои коментара - да се оставят въпроси по които колективистичния ви уклон няма никакъв шанс да се справи, защото за него това е противоестествено и инстинктивно се стига до прагматични, смислови и логически абсурди. Няма как да е налице активна работа на интелекта в тия насоки... и го показвате непрекъснато. Съвсем в стила на другата тема - за "жените и мъжете", за лошите и добрите... ние, другите... рамус... Общо-попити думички и смислите им, общи обобщителни, типично народни понятийни елементи, с характерните съвсем повърхностни значения, на основания на повърхностни елементарни аналогии и сходства. Създадох преднамерено и напълно изкуствено понятийния контраст - индивидуалист<->колективист, защото типа съзнателност на четящите е на ниво, при което освен че непрекъснато се дефилира в дуален план, това е и начина по който същия възприема и отразява. А дуалния план е най-първичния в начина на отражение. И няма социален аспект или отношения, в които именно той да не се ползва непрекъснато като единствена възможност, особено като "обОБЩителна" и на това основаваща 'ОБЩото' в която и да е социална ОБЩност ТА - всичкото това формирано "несъзнателно наследство" рязко контрастира с иначе демонстрацията на логичност, широта, възможност за размисляне и съвсем различна свобода на интелектуалните и рационални импулси, като това се проявява само до теми, които да нямат никакъв досег с предварително личните несъзнателни полета на подпряните и формираните чрез идеология идентификации... Два свята, като две вселени... и сред всяка е налично "лице". Но тия лица не са в състояние да се осъвместят... И единственото остава "превключването" и рязката граница между тях, толкова видима и характерна. С лекотата на превключване като с контактен ключ, всеки следва определени сигнали, които му действат като спусък - и той превключва от иначе добре шлайфаното си лице на "рационален", начетен, знаещ, възпроизвеждащ запомнена информация чрез готови шаблони за нейната интерпретация... Това се сменя с добре прикритото атавистично лице, формирано съвсем несъзнателно и инстинктивно, носещо твърде ранни етапи на психичното формиране по посока на "личност". Идеята ми беше лекотата с която тия се превключват едно през друго... Лекотата при сработване на инстинктивните защити как безшумно за самите "превключващи" си работят и същите са напълно глухи и слепи за тях. А става въпрос за всичко друго, за всяко друго, за всеки друг - но те самите - сякаш са някъде сред чудесната неопределеност на една обща групова мъгла, служеща удобно за прикриване винаги, когато има нужда от нея. Невъзможността дори да са в състояние да определят - кое точно съм "аз", кое точно е "другите"... една обща размазана мешавица, функционална единствено заради удобството и потребностите на "сгушените" сред нея. ============== КЪДЕ Е проблема с това, че не го разбират личностите зависими и формиращи колективното битие? С дуалния задължителен и естествен начин на пречупване и отражение. Само като дуално противопоставяне, несъвместимо между една и друга крайност, но и определящи се една през друга и по този начин - зависими. А всъщност рамус, както и всеки друг човешки субект, е сложно съставно. РАМУС (както и всеки друг) носи в себе си и индивидуалния си аспект, носи и наследството на колективната си личност. На вас ви се налага да превключвате чисто автоматично и несъзнателно. И нямате шанс дори да забележите колко е характерно и очевидно. А става въпрос за вас самите... а всичко което касае вас самите, сякаш... не съществува за вас самите, а само до това как е "през другите". За рамус същото не се налага - при рамус "кривата на характерните превключвания, смяна на настроения и нагласи" е близо до "права линия", защото не се налагат контрасти, нито дуалности - това вече е отработено и осъвместено. Това за колективистичния дух, съвсем съответствено основан на несъзнателните процеси - и с тях, на емоционалните движения - е напълно невъзможно. И при някои хора тук "когнитивните криви" са направо като гигантски вълни. Без да споменавам че вече съм направил доста проби по отношение на пишещите които по принцип имат и проявяват една по-овладяна инидивидуалност ( в смисъл на различност от общата маса ). Ако няма къде да прочетете наготово за даден житейски казус , ако няма къде да го видите, някой да го каже, някой да го представи - не би съществувало. Всяко докоснато, което е непознато - веднага се асимилира и "абсорбира" сред вече направеното и се нагажда според него, с главната идея да НЕ му дисонира. Особено ако насоката му "е някъде във вече формираните основи на идентичността. Същото отново е пълна невъзможност да се забележи и регистрира - пак заради дисонирането и твърдата постановка в несъзнателното - че неговото поле (съхраняващо като в утроба формираната несъзнателно идентичност) ще се пази като "опълченците Шипка" - на живот и смърт. Така се въртят превключванията - забелязва, демонстрира и се подбира само онова, което "отвътре" (лично или колективно) е допустимо и направено да е "парадно" (видимо). А другото - остава сякаш е някъде зад кадър, някъде като "зад завесата"... Разбира се колективния живот се формира от хилядолетия на основата на идеология. Тя задава идентичността, но чрез това се задават и "границите" - нещо да е "видимо" или "невидимо". Отгоре на цялата тая "невидимост" се пледира за "истина" за каноничност, дори за абсолютности... Иначе се търсят вечните закони, какво е тук или оттатък вселена някаква си, но само сред физическия план. За психичното такова, за психиките за които въобще се съотнася дори "физическия план" - мъглаааааа, тишинааааа... и само тук-там някоя идеология прави поредния си опит да запълно празното от ПОЗНАНИЕ... като го направи или "лесно и просто" или го обяви за "най-върховната опасност"... Прости и повторяеми събития, процеси и явления от... социално-групов характер... ========== Няма къде да прочетете никъде другаде нещо от това. няма в него авторитет, няма "научно изследване", няма научни критерии или изисквания. Не ми се е налагало да спазвам някакви групово-договорени правила, за да стигна до него, или да го напиша. Не ми се налага да цитирам, да запомням други казващи го, да повтарям нечии думи или мисли. Не ми се налага да УБЕЖДАВАМ някого колко съм прав, нито че това е истина, нито имам нужда от потвърждение, одобрение или оценки. Много добре разбирам че възникването на отношение и след него - на оценъчност, са просто част от несъзнателни реактивизми. Това се ражда сега и в момента - не е написано никъде другаде от мен. И се поражда с лекота, защото идва от това, което съм, от КОЙ-то СЪМ АЗ. Идва от пътя, който съм изминал, цената, която е "платена"... А някой си тук претендирал че го "разбирал" Как - ми по готовите научени шаблони от смисли и думички, идващи с колективния народен характер. Няма наука касаеща тия въпроси. за още много други важни житейски казуси нещото, наречено НАУКА въобще няма дори "стъпка", още по-малко път. Това в социален план са "бели полета", за които дори няма "карта". И не че рамус се е сдобил с "картата', нито че я е начертал - просто по-голямата част от това, което съм и което правя - не би трябвало да съществува, според колективната представа за живота, вселената, хората, смислите... "просто такова животно нема, нема и такава "земя, щот НИЕ не я знаем, не сме чували, не сме виждали... В този смисъл - ИНДИВИДУАЛИСТ - има групово значение за хората в колективното взаимозависимо битие. Но има и друго значение - без оглед на груповото. Така е не само с тази думичка. Изразеното НЕ е някакъв тип самодоволство, гордост или пъчене - става въпрос просто за "различност". Значителна! - в някои отношения, качествена! Така че разискването на подобни казуси е несъответствено на това място, чрез тия пишещи - с естественото и вече заявено отрицание, чрез ирония и подмятания. Тук въпросът не е до рамус, нито до един или друг - просто няма основи, не е налице каквато и да е сериозност, а само първосигналност и реактивност. За мен подобен заявен подход е несериозен и няма стойност за каквото и да е от нещата които ме интересуват.

това е единственото смислено и честно нещо, дето си написал от последните ти три коментара. Хайде да оставим това на други хора... в друго време и места. Далеч по-полезно е да опиташ да се научиш да цитираш без да ползваш надписа отдолу "цитирай", а само да маркираш с мишката нужното и веднага изплува над него черен надпис "цитирай" на който се кликва. И излиза само маркираното, без повторения на целите думи. Така става ясно относно кое точно визираш, кое точно коментираш, кое точно обсъждаш... Доста прегледно, в сравнение с това, дето го правиш.

колеги, сакатлъка по тема, по която се опитвате да изкажете нещо си... е точно това - като на сакати. Очевидно е и са слепи очите - проблемът в горното е начина по който ограничено виждате. Възможно най-опростено изразено - "колективисти" се опитват да си представят индивидуалистичен свят и реалност - но през колективните си очи. Те пак дори индивидуалностите ги виждат колективно. И самата идейна представа за "свят на рамусовци' е смешна и издава че дори нямате идея какви глупости пишете. От друга страна - е весело, поне на моменти. Нямате никаква представа що е индивидуализъм, защото дори думичката ви като набор от звуци или писмени знаци - идва съвсем наготово - от колективния ви реал. Всичко с което сте се обвили и идентифицирали идва от него и в самия него няма как да е налице нещо, което е като негово отрицание. Програмирани сте да имате проблеми с отрицанията и конфликтирането. Така че... за отрицанията е като за съждения на краен християнин по отношение на сатанински реал. Безсилието и продължаващите опити да се дращи и създават приказки, да се обвиват с имитация на съждения... са само смешни с наивността си. Гледам че това не ви пречи... Точно като за темата е въпроса за запълването на невъзможността за опознаване - чрез готовите шаблони на митовете. Лесното идва само, то идва по канала на инстинкта, а го играете като че сте интелектуалци и умници... Но си е театър, нищо повече. За "повече" се иска първо да се преминат определени граници, а не просто да се пишат глупости. Готовите шаблони включително и в мисленето са проблем за хора които искат да опознаят света. А не да спрат до "вече съм научил какво е света, вече знам, вече вярвам, смятам, мисля и ... това е достатъчно" (щото ми е добре така)... Нямаме дори елементарни общи положения, няма и воля или намерение да се пробвате на нещо оттатък от мъглата с която е затворен света, създаден от формираната идентичност. Но това е за съвсем други теми... и за съвсем друг тип пишещи. Така, че оставете тия детинщини, просто в тази посока нямате шанс и няма смисъл да се правите че опитвате нещо си.

Колеги - касузът на темата касае не толкова героите... те са само частния случай на ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО - като процес и проявленията му. Още по-широк е контекста на МИТОЛОГИЯТА като принцип, значение, механизми и динамика. Още по-широк от това е контекста от ИДЕОЛОГИЯТА - пак принцип, значение механизми, динамика за човешките същества - единично и групово... Частните случаи на идеологията са още психичното явление ВЯРА, с неговото проявление ВЯРВАНЕ. Друг частен случай на ИДЕОЛОГИЯТА е нейната най-широка и масова версия - организираните религии. Културата - е друг социален феномен, тясно обвързан с идеология, социални отношения и процеси... В една идеологична система основните й елементи са предпоставени от митове и те са главните "тухлички" в конструкцията й. Заради това е налице винаги отпор - защото всяка идеология съществува заради потребности на нуждаещи се и повлияни от нея. Те се явяват защитници и пазители... те са и нейни говорители и рупори и на свой ред са част от нейното разрастване. Изглежда парадоксално... но явлението ЕГРЕГОР всъщност добива смисъл именно когато "спойката" на дадена група човешки същества, се явява именно идеологията. В този смисъл - ЕГРЕГОР добива доста от характеристиките на "жив организъм", като тази живост, идва от участващите и взаимодействащите си в него. Типичния житейски сценарий е атаката на "едни демитологизатори" спрямо митовете на тия от другата идеология, като част от борбата, минаваща и през личните битки и защита на личната избрана версия на идеология от подобните на нея, чрез другите нейни изразители... В най-общ смисъл - конкретния човек няма никакво значение в груповата динамика, образувана на основата на идеология и когато същата е в самата основа на образуване на групата. Това е само единия вариант на разглеждане - вътре в самата идеологична група. втория вариант е - динамиката при взаимодействието между две такива идеологични групи. На практика цялото човечество в настоящия момент, е под влияние на някаква форма на идеология, чрез която се формира идентичност. Битката е за надмощия на групите, но основното всъщност е - борбата между груповите идеологии. В този смисъл - ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО може да бъде процес, който е път към освобождаване от влиянието на митовете и оттам - идеологичния натиск върху самата личност. А може и да бъде като аспект от борбата между различните версии на идеологии, като за мен темата и написаното в нея е именно този вариант.

защо ти е - за да ти разказвам приказки ли? Щото ти било "интересно" Теб така или иначе не би те имало въобще в подобен сценарий. Като дори нямаш налични задълбочени основи и разбиране по казуса. Така, че е без всякакво значение "какво би било", а и е без всякакъв практически смисъл - и за двама ни. Реалността касае сегашното положение и само то има значение. Какъв, кой съм, какво съм можел, дали... всичко това е без всякакво практическо значение за всеки друг... освен за мен. ======== Манипулациите по отношение на идентичността са по няколко линии - но в основен план - са два типа. ОТВЪН... и ОТВЪТРЕ. Отвън - въпроса е в достатъчно съчетание на обстоятелства и твои дадености спрямо социалния ти контекст. Понякога се случва дори спонтанно, понякога социално-обусловено, понякога се получава с натиск и това е най-драматичния сценарий за личността. Понякога като изява на вътрешно израстване при разместване или пренареждане на психичните пластове. Съвсем друг е другия тип - ОТВЪТРЕ. В него също е налице широка вариативност - например будизма разполага с цяла система от внимателно премислени и практически отработени механизми, но там трансформацията на идентичността има ясна и категорична цел. Само по себе си въздействието върху идентичността от ЦЕЛ - това е и един от самите прийоми, един от най-мощните. Като все пак будизма е и организирана система от хора - така се съвместява социалния инстинктивен момент - в началото и спрямо дадения психичен тип, с неговите характеристики, натрупвания и динамика, се подбират и насоките, прийомите и начина на въздействие, съчетани едновременно "отвътре" и "отвън"... Давам примера с будизма съвсем импровизирано. Съществуват така или иначе сложни системи от техники за индивидуално или групово въздействие по отношение на идентичността. ИДЕНТИЧНОСТТА и процеса водещ до нея - ИДЕНТИФИЦИРАНЕ, ИДЕНТИФИКАЦИЯ... са най-базовите психични несъзнателни явления и на този пласт това е една от енигмите и бялото поле за днешната наука. Разбира се че това има и своето преднамерено значение - защото същите процеси са базови не само за личността, а от нея, през многото личности, е и в опорните механизми в колективните процеси. . В този смисъл - идеологичната обработка е един от начините за въздействие върху идентичността като едно временно е един от най-старите, най-познатите, най-ползваните...Това е и досега Наложи се да се потопя в това и за мен е едно от най-странните възможни пътешествия които човек може да извърви... Изключителния момент когато самия субект асистира и управлява изменението на собствената си идентичност - е уникален процес, с уникални изключителни характеристики и особености. Най-малкото от странностите е непрекъснатото изменение на самия субект, докато процеса е в действие... Огромните невидими територии които се откриват, нещата които изскачат от подсъзнанието и се отключват при спирането на преградите от защитните механизми... Няма никакъв смисъл да се разказват приказки, още повече че процесът отгоре на всичкото е изключително опасен, особено когато се прави по моят начин - САМОСТОЯТЕЛНО. Заради това фантазиите "какво би бил света, ако всички бяха..." е наивинитет. така че - да го оставим за нечии вдъхновителни илюзорни летежи.

Ако "всички" са такива... то такъв като теб не би съществувал - не се ли досети. Ти нямаш си на идея въобще нито какво ти е интересно, нито какво точно пишеш. Объркаността идва от невежеството ти по тоя въпрос. Тотално невежество. И не е странно, при положение че си основан на стандартните идеологични патерички, с които масата народ си живурка. И изключително вярващ в идеята... че не е възможен друг начин. Пък... просто му е нужно точно в това да вярва, защото не му стига зрелостта и куража отвътре - да хвърли патериците. В този смисъл - сакатия с патерици пледира че друг вариант просто няма. Или пък - че така е правилното, че това е истината... или другото от същата 'купчинка"... А най-смешното е че ползваш точно в това баналния готов шаблон - за "топлата вода". А въобще не се сещаш, че съм намерил начин да стоплям водата, като намирам топлината в себе си. Моя си е водата, моя си е и топлината. А ти сещаш ли се коя точно "топла вода" ползваш? Все отнякъде - и водата и топлото... Теб те няма никакъв. И няма как да те има - в груповите форми теб те няма, освен формално - с ник, или с име от лична карта, но всичко с което си се идентифицирал - ти идва наготово от групата сред която израстваш и пред която минава това, което те определя. И това никога не спира, не се израства, не се развиват естествените процеси - просто си блокира някъде си по "случването"... И дотам.

Интересно, а кой превръща "обикновените човешки същества" в "герои", кой ги оценява, според кое, какво. Как например един става "предател" за едни, а за други "герой" - дали е щото той е такъв, или защото идеологията определя и гледната точка на тия, сред които тя е внедрена защото я ползват за своите си потребности? така де - ама идеологиите се сменят. И е защото възможността им да носят полза на тия, дето им е нужно, се изчерпва. И току-виж - един герой паднал до предател. От пиедестала до оплюването и хулите - е толкова измамно близо. И не за "героя" - "героите" всъщност били обикновени хора, но идеологиите имат нужда от героизиране - идеализирани примери на отдадени на идеологията и каузите които тя предпоставя и задава. Ето заради това е целия напън. Да напомня само, че самата идея за "предател" , както и герой, е тясно преплетена с явлението КАУЗА, тясно произхождащо от конкретната идеология. Никакво мерило не е това... Ако не е идеологията, "времето и народът" - всичко това е преходност, която минава и заминава заедно с нея. Много им се иска на толкова хора идеологията с която те са приели да определят всичко в битието си, да е вечна, непреходна и вселенски абсолютна... Ама няма как Всичко (не само в тази тема) се върти около идеологията и огромната инерция от ролята с която същата играе за социалното битие. И цялата работа е ползата. И леснотата, идваща от инстинктивния начин по който се задава, се предава и елементарната й роля да е извор на идентичност. Всичко това валидно и функционално само и единствено в условия на почти липсващ разум, сред инстинктивни и несъзнателни процеси - именно, когато точно се образува, задава и оформа идентичността... И после - дотук с рациото, щото то предварително се огражда никога и по никакъв начин да не "закача" вече конструирана идентичност, на основата на поредната идеология.

Айде изхвърли се с "генералните въпроси" и да ти олекне. Не става ясно "за кого изниква - тоя генерален въпрос" и на кого му е нужен отговора? И се пробвай на минималистично цитиране, че да се отвори място за туй, дето не е повторение. Не пари, не боли... и пести време. Рискуваш някакви си навици и най-много да се научиш на нещо ново.

За теб всичко това философска утопия... или другите глупости дето си ги сътворил, но те са оправдателни за теб и е твоят начин да останеш със слепи очи и с идеята "всички са така, и аз съм си така", щото така трябва да си бъде. за теб вече е достатъчно че си "един от наште", щото така много добре се отразяват тия дето са 'чуждите'... Добре че все пак са "слепи очите", защото ако прогледнеха някога или някъде, щяха да останат шокирани от "гледката" и смешните наивинитети дето се подхвърлят когато е налице тотално неразбиране и невежество. Отгоре на всичкото задаваш въпрос "дали мога да си представя нещо си", което за теб е само представно и заради това - утопично, а за мен е реалност и начин на битие. Дали аз мога да си го представя... И дали съзнавам... Ма дали мога, наистина?... Тва в опита да се защитава и оправдава някой... и като се почнат едни бомбастични изхвърляния и недоумици... Един от начините за разпознаване дали е налице възможност за ментална саморефлексия е непрекъснато актуализираща се, и по този начин - адекватна, самооценка. Особено по отношение на ниво на компетентност по дадена тема, насока или аспект на битието... Никога не е било какъвто и да е проблем ако някой не знае или не разбира нещо, каквото и да е. Но да е наясно за това. Да се усеща и да има нюх докъде, доколко... има съдържание, защото по този начин си отваря възможността да запълни с актуално инфо, данни, дори знания. Толкова хорица се спрягат за разбирачи по всякакви въпроси... особено по разни житейски и екзистенциални посоки... А като ги запиташ по отношение на това - кои са, какво знаят за себе си... да не говорим за - "какво познават" - и, дотам. Или празни и общи приказки като пяна за запълване, или клиширани заучени шаблони... щото като няма лично откритото, премисленото, задълбоченото... и остава общата социална манджа, дето точно за такива празноти служи да запълва. Как въобще се изхвърляш по посока на теми от битието, по които нямаш дори основни положения. А си с претенции вече към "можеш ли да си представиш всички да го правят... а последиците..." Ехооо... о, миг спри! ------ П.с - и все пак е добре ако се понаучи някой как да извежда цитати, и че те не е нужно да се слага цялото написано. Най-малкото защото така се пълни темата с повторения - който има с какво, вече е прочел самите думи - цитирането се използва за да се изведе нещо конкретно, извадка, която да се коментира... Все си мисля че това са елементарни неща. Още повече че софтуера на форума тук предлага опростен и лесен начин да се реализира.

Нямаш компентенцията за нея. Дори не можеш да я прочетеш, но и няма как да се впишеш. Затова и продължаваш да си повтаряш нещо си... Груповите характеристики важат за групова настройка, за субект, който е подвластен на психични групови характеристики и процеси. Идеологическата обработка и влияние са основани на умело боравене и чудесно познаване на механизмите. Но това не е само до "другите". Същото важи в най-широка степен и до самия "знаещ го" субект. Той - дали е в състояние да улови, да се усети, дали е готов да признае пред себе си, да го приеме... и да го измени. Като генералния вариант е изменение на идентичността като се откопчи от груповите зависимости, които тя е запечатала - да я определят и идентифицират. Това че ти самия не виждаш собственото си пристрастие, не е нищо специално, нито е оригинално. То е част от механизмите които защитават вече формираната още в несъзнателните ти етапи, идентичност. Като след същите етапи, твърде много е покрито с интелектуална мъгла, защото ако не се направи лично-групово, възникват дисонанси, а те не са желани и се избягват задължително. Не е моя работа да ти пиша колко нямаш нищо общо с идеологията с която вече си застопорил идентичността си. Като Разумен субект, индивид, ти си нямал никаква роля в това - нито да подбереш, нито да осмислиш, нито да обхванеш, оцениш - в какво е било нужно да повярваш и да стане основа на убежденията ти. Интелекта идва твърде късно, на заварена и запълнена вече територия и несъзнателните пластове не позволят на интелекта да се бърка във вече направения "бетон". Но именно разумния човек... ако е разумен, ако е смислен, ако настоява че е САПИЕНС, означава не само да се пъчи и лозунгира, а да преодолее в себе си съпротивите на несъзнателните си пластове, защото в тях никога не е имало нито интелект, нито разум, нито рацио. И когато ( и АКО ) тия трите са достигнали до някаква зрялост , тя се проявява в готовност те да се намесят внимателно, регулирано и надълбоко, в пластовете от несъзнателност... и да поемат щафетата на постепенно коригиране и изменение на идентичността - вече чрез ПОЗНАНИЕ и РАЗУМ да се отсее, нужното, да се отдели неадекватното и изостаналото спрямо реалностите на времето, мястото... възприети през същата призма - на познанието и разума. За мен именно това означава САПИЕНС. А не дракането между разноверските говорители на една или друга идеология, сред народните масови полета. За твърде много хора битието продължава да се развива все едно са си още в джунглите, пещерите и племенните и родови закони. На наши и ваши, на врагове и приятели, на дърпането на чергата... която отдавна вече е станала глобална - демек - по целия глобус е една обща черга. Не че проблема е само и единствено в теб. Но в моите очи СУБЕКТА, ако е индивид, носи отговорността за битието си. НОСИ я като индивид, а не с тия детинщини "ми навсякъде е така" с идеята да се оправдае някой че той е съвсем същия, само дето е от някоя от двете страни на измислените бариери за разграничаване. Нещо съвсем просто и общо-принципно - силната потребност от групова принадлежност идва от най=първичните несъзнателни пластове, защото тя е компенсатор на липсващата индивидуална идентичност. Като гледам - последната просто си липсва... и си продължава. Само опити за кръпки, имитации, и бледи фрагменти... И никой не му стиска да поеме "ИНДИВИДУАЛНА ОТГОВОРНОСТ - това е така, защото аз самия съм така, така го виждам, така го възприемам, така го отразявам. И в себе си... мога да опитам да го променя... В мен - първо в мен самия." Това означава ИНДИВИДУАЛния аспект да достигне нужната зрялост и вътрешна организираност чрез отработване и практика. Нали се сещаш че "колективниците" нямат такъв кураж - за тях важи всичко дето е в многото - сред нашите, вашите, на "ние и вие"... Но никога в тях самите. Дори нагласата липсва - простичка и толкова човешка нагласа - ЧЕ ПЪРВО СИ ЧОВЕК - демек, първо да сложиш личната си отговорност че си мислещо същество... и да заживееш като мислещо индивидуално същество, а не като овца от стадо, без значение дали ще е овен, водач, лидер или сред съвсем безличната рая. иначе тук маса хора са научили за ДЕКАРТ... ама само думичките му, с готовите шаблони какво означавали и как трябва да се четат. Но и да го няма ДЕКАРТ - да си - може да си мислещо същество... или не толкова. Но ако си - това си има своята цена. И лесно се разпознава, защото дори според ДЕКАРТ - "мисля, следователно съществувам" е написано в ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО, а не в множествено или безлично. Когато чете някой думите му, сеща ли се че "да мислиш... не означава само да приемеш че съществуваш", и че това е само началото. защото за да се докаже че СЪЩЕСТВУВА мислещия - е нужно делата му да са като на МИСЛЕЩ ИНДИВИД - в първо лице, единствено число? Декарт е написал думичките си като следствие на мислене и рефлексията му отвътре. Тия, дето четат и повтарят какво е казал ДЕКАРТ - те какви са -= мислещи ли са ... или са си просто по-близо до папагалите?

Обикновено мненията ти са били за мен доста стойностни и инфосъдържащи. Тук обаче ... стойност липсва. защото липсваш ти самия. Липсва поне мъничко някакъв извървян път към изясняване на толкова прости нещица - минал си и си заминал, като си си ги взел наготово и - в "чувала" има просто обикновена конфекция. Странното е, че с нея опитваш да изкажеш мнение някакво... Обаче няма как... как да се идентифицира някой с мнение направено и скалъпено отдавна, чрез готови и матрични шаблони и клишета... То такова си и стои - някъде излязло от времето, мястото, смисъла... и стойността му е точно както чалга-конфекция. Работата е... че теб те няма в него - не е бъркано, не е разглеждано, не е преосмисляно и задълбочавано... от това, което носиш в себе си. Ето това наричам с краткото - "да липсваш самия ти, от това, което смяташ, вярваш, говориш, мислиш..." Малко е несериозно да се дават линкове от уикипедия за социалния смисъл на думички. Несериозно е да се дели раята от народа, след като тия двете са толкова слети и разликите дори нямат нищо общо с това, което ти самия си написал. Все едно да се раздели "тълпа" от народ - след като то е едно и също - количеството определя общ резонанс, А общото при голямо количество струпано на едно място, пропада до инстинктивните и първосигнални положения - защото най-общи са именно те, като гарантират задължително че въз основа на тях задължително се появява резонанс... В тълпата, народа, раята - отделния човек, субекта, със съдържанието, смисъла, извървения път... отсъства. Едно от малкото следствия на това е, че е нужен ГЕРОЙ, във вид на единична личност. Нужно е да се отреди на отделна личност, специална стойност - заради безличностите на народа-раята-тълпата... Това е дълбока тема и няма смисъл дори да се започва, но това не означава че не се разбира дали някой въобще е стигнал до ниво да схване взаимоотношенията и зависимостите в динамиката между субект и колектив. защото на основата на същата тази динамика и нейното разбиране са изведени приниципите на манипулацията, на нея се основава политиката, идеологията... А всички тия продължават да определят в най-голяма степен ставащото в човешката популация и в днешно време. Шепа разбирачи продължават да имат начините да управляват раята, дето тя за самочувствие обича да се самонарича "народ". Но... нито рая, нито народ, означават нещо смислено и по същество. В този смисъл - те са си народни думички, но не и за сериозни и замислящи се субекти. няма тълпа... няма народ, нито рая - която да "може да се оправи сама', без нужда от водачи. Изглежда че нямаш идея от какво и как са изградени програмите в социалните инстинктивни пластове сред всеки от нас. Но ако поне се замислиш - ще намериш достатъчно аналогии и примери как "стадния инстинкт" задължително се основава и минава през йерархичност и лидерство - алфа... бета... и разни други аналитични извеждания, основани на опита да се подреди, систематизира и обхване онова, което в подсъзнателното е записано за да се реализира... далеч преди някога да се е появявал интелект. И както се вижда съвсем просто и ясно - все още интелекта само дето го величаят. защото основните несъзнателни видови програми, продължават да определят в най-голяма степен битието на всеки един... ХОМО. Но страшно много харесва на ХОМО, да се самонарече САПИЕНС. Пък има си и потребност да го направи - така прикрива чудесно силната роля на биологичния ХОМО в себе си, в опита да се маскира колко е разумен, рационален...