ramus

само да напомня, че... четенето на текст, е равносилно на писането на текст. Доста силни думи в началото, само и само да утвърдиш реактивността им. За да изразиш собствената си версия на "фона" на подбор в прочит на думички на някой си друг. Ако само беше помислил малко какво влагам в написаното, какво всъщност точно е написано, какво означава - нямаше въобще да го има въпросителния уклон на 'социалната функция' на пушенето. както и на кафето, алкохола... Ти не си отказвал цигарите - само си ги спирал. Затова и сега отново пушиш. И да - много е добре да се "знае" кое какво е в мозъка... но всъщност думичката стрес - не е точна. Същинското понятие е ДИ-СТРЕС. ако въобще си прочел това... ама не "на диагонал", как мислиш дали написаното от теб не се съотнася А замислял ли си се дали обяснението ти всъщност не е само начина ти да отразиш "картината" ти за явлението, в което ти не си на "печелившава страна"... Като се заявиш в тая картина с идеята "някои хора сме така... други хора - така"... а нали виждаш - просто извеждаш отговорността от несполуките си с нещо извън теб - за да тушираш породения иначе конфликт. И накрая - смисъла да "знаеш" нещо - е да се направи и да влезе в реална употреба. Проблема на "правенето' и "делата" е в неспособността на толкова много хора да прескочат границата между 'знаенето' и правенето... защото за да е налице връзка между тях... е нужен съответен изграден субект, с подходящ за същото ОПИТ и осмислянето му, за да се покачи още повече ОПИТНОСТТА и всичко това чрез многоканални фийдбеци през самия субект, да се превърне в ПОЗНАНИЕ. Чак тогава... така, че... иначе знаеш, четеш, гледаш, заявяваш ги тия... Но - накрая нещо им липсва. нещо остава незавършено... И това нещо, не си го написал... нито думичка за него. На негово място пък стоят етикети и реакция към някой си рамус... с уклона силно да го поправиш, да го класифицираш - механизма е - предварителното (вече формирано ) отражение да повлияе на възприятието за да се получи съответствие. Това е опростения сценарий на механизма на убежденията и ролята им за психичния свят. Но рамус - не пуши. Никога не ги е почвал, за да ги спира. Не ме и занимава дали цитираните от теб значение и интерпретация за ролята на мозъчните трансмитери и друга химия, която иначе заявяваш с толкова апломб. Пък други специалисти по въпроса са доста по-умерени като се изказват по същото... и че е чудесно когато някой му се иска силно да звучи компетентно... само защото му е нужно да си повярва, да валидира убежденията си и по този начин - "себе си", като слят и изграден от тях. Ето защо ти наблягаш на обясненията и е важно за теб дали са ти правилни. А за рамус - въобще не е важно. Важен е резултата и свършеното - по направеното,.

ИРАЦИО - не е термин в науката и никоя наука не борави с него. Това е мой термин, с който внасям условно разграничаване, за целите на чисто оперативна и ментална работа, в търсене на фунционалност. Така, че бъди съвсем спокоен за "научността". Но и самата НАУКА - за религиозните личности - е също религия. А за редките личности с рационален приоритет в спихичния си статус - науката има смисъла и значението на ПОЗНАНИЕ. В този смисъл - няма значение кое какво е - а се определя от СПОРЕД КОГО. Ето защо - когато се разсъждава в някакъв общ план, общото размислителство, което е толкова любима територия за многото хора, защото тя е интелигентния аналог на свободното мечтателство, определя субекта да не разглежда въобще идеята за СЕБЕ СИ и влиянието на това СЕБЕ СИ сред разглежданото, въпросите, структурата и посоката на обясненията... А това отрязва напълно естествения произход на всяко "замисляне". Но пък дава простор на фантазното, с маската на рационалност, логика... които толкова свободно и лесно се изучават как да се имитират - именно с учене и подражание - което също спада към "учебния процес" и се основава на инстинкти. Условно ги разграничавам - РАЦИО от И-РАЦИО. Критерият е нивото на осъзнатост, на влияние на рационалните заключения спрямо заученото, инерцията и вече постановеното - които идват от Ирациото. И най-вече - влиянието им спрямо конкретното битие на самия СУБЕКТ. Със сигурност си се сблъсквал в живота си, с хора (а и в самия теб) с много простото явление "това го знам, но не мога да го приложа, не мога да живея така, не мога да го реализирам". Защото знанието за живота и света, сега, сред социума е твърде отделено от основната си негова причина - това е самия човек. Той го поражда, и за него е предназначено. Липсата на вътрешно разбиране за структурата, мотивите, действията и сложните взаимодействия на собствената психична система, определяща "човек", от самия човек - е нещо, което е липсващо звено в науката, по принцип - поне в господствашата в момента официална парадигма за НАУКА. И не само в науката. СЪЗНАНИЕТО е едно странно понятие за повечето хора, дори и в науката. По принцип - в науката най-слабо изучения обект е самия субект. В това заслуга има една историческа тенденция, много нужна за да се изчисти знаенето от личните наслагвания и твърде лични интерпретации от които тръгва едно явление наречено ПРИСТРАСТИЕ. Но въпроса е - че и досега СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ в човека е неизучено пространство, за което всъщност се изисква друг на сегашната научна парадигма подход. Нещо като разликата между :класическа и квантова теории. За вникване във втората се изисква съвсем друга нагласа, друга постановка в психичното - защото иначе се образува сериозен дисонанс между ежедневните интуитивни ирационални схеми за ситуиране и идентифициране... и тия, нужни на "квантовия тип"... А базовите човешки инстинкти ти доста ги идеализираш, като ги представяш доста пристрастно - не е въпроса в кое и в кое не си, съгласен. Въпроса е че съвсем лесно мога да ти посоча как базовите инстинкти при серия от наслагвания и погрешни защитни сработвания, довеждат до смърт - а са призвани уж да защитават от нея. Проблема е в тяхното ограничение спрямо условията в които базовите инстинкти са програмирани и еволюционно стабилизирани. А днешните условия за живот на субекта, вече не отговарят на тия първоначални условия в които базовите инстинктивни функции са били валидни и са вършили работа по оцеляването. Това са доста сложни въпроси, които излизат от конкретиката както на темата, така и на раздела. Така и въобще - защото са твърде малко хората, които могат да си позволят да не са пристрастни. Защото все пак - колкото и да се старае "науката" със строгите си правила и критерии - редовия народен "учен" си остава човек от народа, с всичко човешко, с инерцията, с нуждите, с потребности - всички те от ирационален характер. Защото все пак - наука, нито училище е нямало, докато ИРАЦИОНАЛНОТО образува първите и с това базови, въпроси за оцеляването и съществуването. А най-интересното е, в парадокса - вече отдавна инстинктите не би трябвало да сработват, ако въобще те са израз на обективно значим разум - защото съвсем очевидно е, че в днешно време, дори в средата на народните форуми, пишещите отдавна нямат проблеми за оцеляването си във физически смисъл - имат вода, имат храна, имат подслон ... и отдавна няма хищници. НО... ловецът и жертвата, губещия и имащия, завоевателя и защитника... продължават да живеят вътре сред всеки човек, някъде в една странна невидима територия от която се дърпат конците на ЖИвеещия.

Посоката ти на съждения не е адекватна. Ти разсъждаваш за 'нещо си'. а корените на това "нещо" са в "разсъждаващия". По този начин става така - колективното решение за бог - е РАЗ-решение на нуждата от колективно договорена проекция, чрез която се реализира всичко, което е отвъд периметъра на обяснителност. И едновременно - чрез колективната проекция - да се постанови универсален, прост и ефективен начин за обяснимост и обяснения - защото чрез бог "нещата" се постановяват лесно и безпроблемно - просто някой ги създава, той е непознаваем, всевиждащ, всемъдър, всемогъщ, всесъздаващ, всезнаещ - така очевидния проблем с ограничението на знаенето и знанието, се проектира в един колективен символ за разрешение на колективни потребности. Сега - за разликата межди ГВ и бог - за религиозния човек - няма разлика. Религиозния човек сред всичко ще си намери обектите и нужната си според него обяснителна схема. Тя по своето естество е задължително ИРАЦИОНАЛНА и е безпредмедно да я слагаш в рациума. Колкото до РАЦИОНАЛНИЯ субект - също няма разлика - дали е бог или е ГВ - защото за него това е без особено значение. Не е парадокс - просто за РАЦИОНАЛНИЯ ЧОВЕК не е нужна фикция, според която той самия да се определи. За религиозния - е задължителна. Оттам е основната и съществена разлика. Разсъжденията сами по себе си са следствие на субекта и го изразяват. Но тяхната основа се намира сред ИРАЦИУМА, колкото и да се покрива с рационални похвати и имитации. Има мощни психични механизми, които пазят ИРАЦИУМА в човека, в никакъв случай да не влиза РАЦИОТО ТАМ. Защото това заплашва вече направените ИРАЦИОНАЛНИ ОСНОВИ. Ехото от тия основи - е явлението ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ. Много преди да се появи и прояви рациума сред всеки човек ( ако въобще се стигне до там ) ИРАЦИОТО вече е поело и задало фундаментите на психичното и е изиграло ролята си да постанови ИДЕНТИЧНОСТ. Рациума се поражда плахо на много по-късен етап - много след като това е вече реализирано и стабилизирано. Именно заради това РАЦИОНАЛНОТО в човека идва малко като "нашественик" и ИРАЦИОТО за да реши въпроса със защитата, определя граница и дистанция - между него и себе си. Второто, което заложените защитни механизми правят - е да използват рациото, за да послужи за създаване на виртуален образ в ограниченото отражателно пространство, което всички наричат "съзнание". Именно в това пространство, отделено внимателно от ИРАЦИУМА, новопръкналия се рациум създава илюзията че той е единствен и всичко се определя от него. Това е защита в два плана, като едновременно е устойчива, защото се поддържа непрекъснато. И заедно с това - функционална. Не очаквам да разбереш всичко, но и не е необходимо, нито задължително. Опитвам се да пиша кратко и няма как да обясня повече пространно. А и в други мои думи съм разказвал повече подробности. И най-важното - всичко това е само версия - нито е истина, нито ми е нужна. Това е едно от съществените разлики между ИРАЦИОНАЛНИТЕ личности, в които приоритета е на религиозна основа, с рационалните - в които РАЦИОТО определя да няма значение правилното , истината, като на тяхно място застават боравенето с относителности и условности, възможности и вероятности, без никаква нужда от личен привкус или пристрастие. А ИРАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ - не може да си позволи това - или ако имитира че го прави - винаги е само до граница, която ревниво и стабилно се пази да не се достига... Защото би се пропукала защитата.

Там в дълбокото - има друг "извор" за "вълнението на хората" спрямо въпросите за началото и края. Цялата работа е в преходността на формата и заложения страх от смъртта и тленността. Колкото до напълно философския характер - за "началото и края" - той се основава на несъзнаваните корени и чистата интуиция от ежедневието. Те основават линейно-последователната зависимост, преминаваща в "причинно-следствена" представа. Тя върши чудесна работа за ситуиране и идентификация. Въпроса е - че цялата работа няма нищо общо със вселената, нито с бог, нито с реалното "начало и край". Защото нито има начало, нито има край. Има - за тия, дето не могат без тях и задължително са им в основите на представите на света. там е работата - че много хора дето си ги задават, го правят за да решат свои конфликти и потребности от вътрешно-психичен характер. По отношение на чистия рациум - КРАЯ и НАЧАЛОТО не са съвместими с понятието ВСИЧКО, като се съотнесат към него, както и да го определят. Именно това е и главния проблем, поради който е замислено понятието и описанието за бог - като чудесно колективно разрешение на проблема за края и началото... и нещото оттатък тия, което в представата на народа е близо до нуждата от "създател" - и той да определя кое е начало, кое е край... Въобще - той да определи и зададе "всичкото"... макар че това също е проблем - защото във ВСИЧКО-то трябва да се постанови и "създателя" и пак се получава смислов конфликт, който най-малкото се проявява като нелогичност. Относно ИРАЦИУМА - той е точно там - в дълбокото. Рациото е твърде младо, за да идва от там. А и виж думите ти колко добре го описват - НЕ МИСЛЯ че е рационално - но там е въпроса - за ИРАЦИОНАЛНОТО няма как да се "мисли" с рационалното. това е естествено заварено положение. Промяната му изисква много сложни преобразования, отвътре в самата психична зона на субекта, от самия него...

Реторични трикове, но твърде ограничени по диапазон. От безсилие пак се върнахте на критиката в личен план. Твърде бедно откъм похвати и прийоми. Но пък в овладените сте обиграна. Въпроса е че минават само за пред деца или публика с религиозна нагласа. На каквато вероятно вие сте свикнали да сте "говорителка" и "изразителка". И с идеята колко сте "стреснали публиката" - вероятно тази, вашата, сред някакъв личен театър. Диалог не е налице. Не сте в състояние да асимилирате дисонансите които ви се пораждат от думите ми. Като и допълнително ги засилвам, защото тия дисонанси и реакциите ви на защита определят религиозния приоритет в психостатуса ви. Което не е никакъв проблем само по себе си. Проблем става, когато вие настоявате че сте рационална а е само имитация, макар да е доста добра, но пък и вие доста сте трудите в тази посока. Това от темите с дисонансите за вас се простира задължително и до цялостното лично пространство. Което си е обикновена защитна реакция, при това твърде атавистична. Въпроса е - че нейното влияние не е до зоната на разума, а до други... зони. Разбира се - рамус не се интересува дали е "убав" или не е. Ако много настоявате за такава дискусия и за вас това е от такова значение - поставете го - нали все пак си присвоявате да изразите множествена групова гледна точка - поне вашата интерпретация на обобщение на такава. Но е смешно да се стига до "вицове"... особено за "циганета"... Поне става за смях.

Достатъчно верни... според кое, какво, кого - кое е границата на "достатъчното" и дали библията всъщност е четиво от информационен, исторически или религиозен характер - това е само според отношението и нуждите на четящия я. Има и хора, които никога не са чели библията - според вас, те са неосведомени ли, или необразовани? Интересно - как са живи въобще - като още не са чували за "създателя" (си). Дали в "моята борба" на Адолф, също няма да се намерят "верни неща" - но според кого, кое, какво - и кое определя "достатъчното"? А в приказката за "златната ябълка"? Продължавате с уроците по реторични трикове, но вие вече ги показахте множество пъти. Между другото - това, че са минали пред вас самата, дали означава че ще минат и пред мислещи хора? Или пък - тия, дето не са видяли "колко е правдива библията" просто не са се научили още да мислят. Леле - какъв познавателен бисер все още не е достигнал до недоузрелия им взор!

Леле... "за пореден път"... и "вярна". Ей,... не можете да се стърпите, колежке. Толкова да напъва религиозното, само чака тригър и бум.

по другите размишления, нямам компетентността, макар да са ми интересни и да ги прочетох внимателно. Но по казаното в цитата: вече изобретиха уреди (камери) заснемащи милиарди кадри в сек. Това доставя информация, недостъпна за която и да е биологична перцепция и обработката й. Допълнително - не се споменава и другата "граница" - долната. Тя се изразява в "доколко бавно може да се случва процес, който да е наблюдаван, но да не е възможно да се регистрира и отразява. Точно това пък се научиха да го правят доста отдавна, заради простотата на реализация. Темпоралния отрязък, свързан с човека и възприятието му, е в "двете посоки" - и това по принцип е интересен въпрос за начина по който съзнанието предлага ситуиране на "носителя си"... От друга страна - като човек, който работата го заставя да се занимава с видеообработка и твърдението за "12 хц" - дори и при 16 кадъра в секунда, при вглеждане се забелязват "изместванията". Това може всеки да опита чрез собствените си компютри и програми за видеоредакции, с които се манипулират видеоматериалите по кадри и честотата им. От друга страна - въпроса за "кадрите" опира до възприятийния апарат - сетивния канал всъщност ги доставя без проблем - кадрите, до мозъка. В мозъка се интегрират и интерпретират като аналогова непрекъснатост, заради ограничение в зрителния център за обработка, но и заради нуждата да се достави на дяловете след него - в последващите интерпретации, за да се филтрира дали е налице нужда от реагиране. Има и още нещо любопитно - на "съзнанието" - за възприятието се подава "обработения зрителен образ", т.е - пак е възприятие, но се подава на обработка нататък, и му се реагира като на "външен" сигнал. Освен това - чрез някои обратни връзки в мозъка, е възможно да се генерира зрителен сигнал и по същия канал на предаване "нататък" да се интерпретира че сякаш е дошъл "отвън". Това само по себе си - е уникален механизъм, който дава много сериозни последствия за всички психични процеси и възможността самия мозък да създава "виртуална" среда и да й реагира, сякаш е "обективна"... Още повече че този механизъм се управлява от зоната на несъзнаваното и чрез него могат да се създават "сигнали" за среда, която е генерирана и създадена "отвътре", а се изживява - като спрямо "отвън". Другото любопитно е - че в мозъка "кадрите" всъщност се отчитат, защото въпроса за вмъкване на кадър, сред друга поредица на такива (въпроса за влиянието на т.н. "25 кадър" ) се оказва че повлиява и са налице реакции, но сигнала отива към несъзнаваното и ИРАЦИОТО в субекта.

Естествено, че няма кой да отговори. Като също така е интересен и въпроса - "и да има отговор - защо толкова ти е нужен?" От друга страна - след като е толкова нужни тия "отговори" - дали нуждите са от познавателен или дълбоко психологичен характер, за да са толкова много хора направо пришпорени от "нуждата" им. Кое ги прави толкова важни - тия въпроси, за да е нужно толкова избиране - дали отговорите били сред библейските източните или научните парадигми и идеологии? Разбира се - също не очаквам "отговор". Просто е вектор за самоаналитична практика, защото тия... "въпроси" само изглеждат във въпросителна форма - те всъщност покриват интелектуално нещо в дълбокия Ирациум - сред всеки човек. Пък не са много хората, които достигат до тия си "равнища".

о, има и други варианти - например - жонглирането с аргументи, при положение че е налице предварително предпоставен извод, на когото аргументите е идеята да служат все едно че е следствие от тях. Това е толкова използван механизъм и чудесен реторичен похват. А някои колеги тук сред форума са направо корифеи в него. Въобще - като се зачета в цитата от антрето на темата, твърде много прилича на примерите за същото от Зенон насам. Игри и подбор на предпоставки, за да се закара то "нужното". Така - костенурката винаги бяга по-бързо от заека. Всеки житейски абсурд може да се докаже с подбор и предпоставки от условия. Но винаги - само виртуално. Взамодействията с материална среда и контекст, задава известни ограничения сред менталните виражи по виртуала. Изглежда че твърде много се плува в тия виртуални води, а се забравя че дори за клавишите на клавиатурата са нужни физически умения и тяло, механизми, свързаност... За мен е странен един извод, от сравнение и съпоставки - защо също от времето на Зенон, дори и много преди него, игрите с предпоставките и аргументите, продължават да са действащи и до днес? А уж се говори за развитие, напредък...

това не е вярно. И е вярно... (проблем на фрагментарността). ИИ от търсачката Гугъл е натрупал "достатъчно обем знания" и информация. Може да ги обработва и възпроизвежда по критерии, но логика така и не се самопояви. И се налага да му пишат алгоритми за да я наподоби. И пак - не е "логика", макар че прилича. И като му я зададоха, и се почнаха налудни изводи. После заради проблема с фрагментарността и нейното задължително ограничение и влиянието на това спрямо изводите и взаимовръзките, създадоха "дълбоко обучение". Сега - стигнаха донякъде, поне да е налице възможна практическа стойност. Но проблеми продължават да се проявяват - защото основния проблем е ограничението на познание за собствените механизми на авторите и създателите на ИИ. Всъщност опитваме да ползваме ИИ, за да се отразим през него - като не са способни на авторефлексия. Това върши работа, но пак ще стигне до "греда"... Не знам как е възможно да сметнеш "теста на Тюринг" за някакъв показателен критерий. Ще ми се да седна аз - като тестово лице - срещу ИИ... да видим как ще ме заблуди дали е.. или не е "И". Поне с толкова хора дето опитват да имитират интелект, не успяха (досега, макар че имаше случаи да се подведа - в краткосрочен план) Отделно от това - логически връзки могат да се извеждат и с малко понятия. За логиката всъщност е нужен капацитет и опит в т.н. "абстрактно мислене". А това се имитира лесно, но се вниква трудно - именно заради масовостта на имитацията му. Всъщност един от основните проблеми в познанието и комуникацията - са именно когато се борави на базата на фрагменти и валидности в относителни периметри. А логиката и заключенията от нея - си приличат до голяма степен. И бъркотията от неразличаването, от относителностите и условностите, от липсата на информация относно тях и невземането й впредвид - всичко това е "проблем на фрагментарността"... И форумът тук манифестира същия "проблем" - чрез пишещите. Щото проблемът на фрагментарността - е израз на проблеми и дефицити в синтеза и индукцията ( в мисленето) . Те - логическите връзки - са само етап и условие в рациума и отражението. А има и доста други, по пътя към повишаване на адекватността.

Отделих това, защото ще го използвам за коментар, най-отдолу. Останалото, в общия му смисъл - ок. -------------- Насочих разговора в посоката да покажа, че коментарите в голямата си част издават пристрастие и сантимент, типичен за избралите да вярват във внушени социални стожери на които да се постановява идентичност. Не осъждам, нито порицавам тази тяхна особеност, още повече че тя е и масова и напълно в посоката на механизмите и динамиката между личност и социум. Обърнах внимание на самите пишещи, че чистото рационално поглеждане на даден въпрос е ограничено от обвързаност на някого или на групи, за които то има съвсем друга посока на значимост. Именно това е въпроса - че вглеждайки се аналитично в тази или други теми се забелязва отчетливо, че лесния и бързия начин за мотивация за писане е сходството в пристрастието, отношението, програмираните от това ценности и йерархията им. Исках да посоча, че умението да се анализира даден въпрос, особено ако това е от важно значение, ако е нужно да се взимат сериозни и отговорни решения с висока степен на социална или лична значимост, е нужно този, който ще поеме отговорността за това да притежава уменията да се отдели от пристрастието си. Това е моята посока в разговора тук. На друго място прочетох, че списанието, форумът, а защо не - и дискусиите в него, да имат някаква форма на значимост - поне за тия, които да надникнат и да имат умението да вникват, да видят ако не пример, то модел, насока, начини - за разрешение на проблеми при тяхното поемане на щафетата. Обаче се предлага обикновена конфекция, която задава само линията на резонансите и привличането на подобни. Защо наричам това "конфекция" - защото това го има навсякъде и рязко контрастира с предложената "мисия", визия и идеи. Какъв пример може да се даде на "младите", какъв завет може да се остави - но такъв, който да им върши работа защото те са тия, които ще определят целия облик на бъдещия социум. Това, което се предлага тук - като мнения, най-малкото е несъвместимо с такъв резултат. И именно защото личното залитане от привързаности, правят невъзможно прескачането на личните или резонансни периметри и целия разговор тук спира да има каквато и да е значимост, отвъд границите на самите "сказчици". Гледам раздела - ЕЗИКОЗНАНИЕ. И гледам "тази тема" - струва ли се на някого сериозна - още от заглавието си? Как, и за кого, това би поднесло съдържание, смисленост, излизаща отвъд личното пристрастие на няколкото човека повтаряно от тема в тема. ------------ За мен "въпросите за словото" са само нужния контекст в който оперирам и реализирам замисъла си, както и контекст в който се проявяват достатъчно примерите, на основата на които създавам условните си контрапункти и контрасти. За "рамус и словото" вече написах, но онова, което ми прави впечатление и ме мотивира да напиша, е че както всичко останало, словото още в заглавието на темата е зададено несериозно, в духа на "жълтата преса". А под него - просто намери естественото си място веднага за споделящите параноите от факта, че нещо в света не се движи както е програмирано и те са го приели. За да защитят личните си позиции, същите хора се позовават на несериозни от гледна точка на познанието, подредени и манипулирани от самите тях, "аргументи". Но все пак - последните прикриват несъвместимости между наследени внушени житейски позиции и това, което се случва сред света. И тезата - за измененията в словото, речта и езика в цялост, са заради значимите изменения в социума въобще. Вместо да се разгледа този въпрос в неговото същинско ядро и естествения му контекст, се измести отново в лесния и разтоварващ вариант за споделяне на пристрастията и параноите от рода "ужасно е накъде върви света". И още - защо не го разглеждате въпроса като същински осъзнати участници в тия социални трансформации? Защото те касаят всички - парадокса е, че именно рамус, който всъщност води един доста отделен от социума и движенията в него, живот, пледира за осъзнато отношение спрямо социума на тия, за които той е основното им поле за битие. А сякаш са някъде сред свой вариант на "социум", отделен за целите на тяхното удобство, за да спестят стреса от дезадаптацията си. -------- Младите хора са тия, които ще поемат отговорността за света. Те вече задават посоките. На много от нас това не се харесва, не го одобряваме, не го приемаме че е правилно. През моите очи това са схоластични позиции, от конфекцията на образите на недоволни и разочаровани родители. Разбираемо е, но не е сериозно. Не задава никаква рационална посока, свързана с каквато и да е практичност. Всъщност в голямата си част, тия, дето минахме през "промените" останахме някъде насред някой от етапите им. И там си останахме. А живота върви и промените все повече ни затрупват, докато си циклим някъде по "изостаналите линии" и само мрънкането остава, за да покаже, че сме изгубили и все повече изоставаме от предния фронт на същината в живота. ------------ Вероятно сте чували всички, че има и "вътрешна реч" и заради което се връщам на началото и цитата, който ползвах - ТОЗИ, който не познава "собствения си език", не е възможно да познава който и да е друг - ето как едни и същи думички, сложени сред различен контекст, изведнъж придобиват съвсем друго значение спрямо автора, който ги е ползвал за своята форма на изразяване. Ако един човек си позволи да познава своя "вътрешен език" и форми на комуникация то той ще има условието и възможностите да познава ( в същинския смисъл на понятието ПОЗНАНИЕ) останалите форми и проявления на същото. Ползвайки принципа на съответствието - ако достигне до принципите, значението, динамиката и механиката не едното - реализира ПОЗНАНИЕ спрямо останалите форми. Но учейки езици, в някой от социалните им варианти, усвоявайки готови набори от информация и нейната ограничена интерпретация, и оставайки до това, губите възможност за ПОЗНАВАНЕ. Разбира се - това са просто някакви си думички, написани сред виртуална територия, в която автор е ник с 5 символа, някакви си, задаващи някой си. Но за мен смисъла на това е от значение. Не дали и правилно съм го написал и доколко спазвам книжовните и академичните правила на езика. А да е достатъчно, за да служи на основното значение на езика и словото - да предадат в максимум онова, което се случва в "инсайта" ми.

аз самия имам проблеми с препинателни знаци, дори пълния член, някои изказни форми - както се вижда това в написаното. Нека някой не си мисли че не поглеждам критично към собствените си думи, още повече, че част от практическата ми насоченост е именно аз да обърна внимание на написаното от самия мен. Минавам няколко пъти, по различно време, през различни времеви периоди, сравнявам анализирам и в изводните си положения съм точно така, както още никой от тук пишещите не е разбрал. Не бях силен в писмената реч, никога не ми е вървял добре този предмет от училищните. Винаги съм имал ниски оценки, но и съвсем адекватно на уменията ми. На писане се научих - самостоятелно. Наложи се навремето да напиша материал за списание, това беше преди над 20 год - и тогава рабрах колко значителни дефицити са ми налице. Не че беше толкова проблем за останалото, колкото разбрах с практиката, че писмената реч има чудесно значение за самостоятелната работа върху себе си. С времето задълбочих това и опитността ми подава достатъчно, за да се вижда тук. Това че са налице някои слабости с граматика и препинателни знаци не ми пречи въобще в изразяването, за разлика от други - не претендирам въобще правилата да се въртят около мен самия. Просто правилата не ме интересуват повече от тяхната насочваща и регулаторна функция, като това се отнася до цялостното ми отношение към всякаква форма на норми и правила Но не е само това - понеже за мен думите имат значение да ме изразяват този, който съм, пътя през който вървя, онова, пред което преминавам, именно тази им функция за мен е приоритетна. Без никакво значение е за мен какъвто и да е сантимент, нямам вече никакво патриотично или друго усещане за принадлежност към каквото и да е "българско", а ги имаше - тия, през възпитанието ми през цялата механика на социума. Просто отпаднаха по пътя на това, което за мен има значение. Нито една от думичките ми не е написана от философско или размислително естество и за мен всяка дума има значението на лично осмисленото и преминатото от опит. Заради това не ме интересува и цитирането, защото аз самия имам какво да кажа, защо да го напиша или защо точно това, което пиша... За мен - ето това е "езика" и това е смисъла му. Ползвам го и за социалните си малко останали взаимодействия, ползвам го и за самопознание, защото видях че е чудесен за работа в тази посока. За народности, нации, култура и принадлежности - за мен никое от тия няма вече значение, и никое от тях не определя нищо с което да съм прилепнал.

НЕ, но и аз в такъв разговор не бих участвал въобще. В човешките колективни фикции, аз нямам какво да дискутирам, за мен те са в съвсем друга територия на познанието от тая в която се позиционират тук. За мен разговора беше в съвсем друга посока и аз се възползвах достатъчно. Така, че... успех с... "христос'' и въдворяването.

разбира се, че се обяснява. Няма как - просто механизмите за идентификация сработват на несъзнателно ниво. Да - точно инстинктивно, но не и че няма обяснение. А израелската нация - всъщност това е плод на насочен социален инженеринг, който искам да отбележа, има най-древни корени. Създаването по принцип на ЕВРЕИТЕ е същината и началото на този инженеринг. Сегашната "държава" е само наследник и продължител на тия вкопчвания, които вече хиляди години продължават по религиозна и идеологична линия. Между другото има доста хора и сред "тия", които не са толкова обвързани с юдейската идеология, памет или внушените канони и стожери за идентичност. А също така - възможността на същата идеология в юдейски вариант, да просъществува, е в нейната изключителна еластичност и адаптивност, следваща доста адекватно историческите процеси, епохи... В нея също е заложено на елемента "не е задължително къде, като какъв ще си, с какво ще си облечен, заради кое ще живееш - важното е... " Разбира се - това е пример за една от най-вкопчените в идеологията и идентификацията си групи, в цялата история на човечеството. Не е само тя... но създаването на ИЗРАЕЛ е само част от възможния спасителен план по запазването и поддържането на идеологията... Но това е огромна и сложна тема и не виждам защо да я подхващаме тук.

Ей сега да те налазят "патриотите" от русофилския отбор. Би трябвало чрез внушената славянска принадлежност - да мигрират всички българи към голямата "съветска държава", по причина, че тя се е самопоставила като стожер и спасител на славянството, дори и си присвои същото като религиозен спасител и пазител на православието. А всъщност това са само обикновени идеологични трикове. Точно по същия начин както за македонизма се измисли и съответната митологична платформа и постепенно беше внушена и сега е "работеща". Обърни внимание на собствените си думи - нации, които водят собствена борба за самоутвърждение... Но тия "нации" бяха в ореола на самоутвърдеността си... вече. А сега водят борба, нали? Борбата е именно защото вътре в тях текат процеси по разпад на заварените в социалната инерция механизми от които ти изброи "три основни"... И за тях, както и за "българско-идентифицираните" тече по същия начин размиването. Обаче - ние, като "българи" със сравнително по-млада идентичност и спореща за историческите си корени, в опит да се отдели дори в младата си история от външните си вмешателства, имаме повече шансове да се прелеем в общия модел за идентификация. В сравнение с тия, дето са ужасно утвърдени, защото населението ползва това за идента си и това е вече запечатано от много поколения... Това предполага сериозни процеси по "откъсването" от стожерите, докато за недотам повлияните човешки индивиди, недотам попилите го от групите, семейството, легендите за деди и велики истории и начала - това няма да е толкова голям проблем

нека не смесваме свободата всеки да учи и ползва, но не и да се идентифицира с наученото. Нима не се вижда "ползата" от него, тук сред темите и самия форум, навсякъде из реалите и виртуалите... Вкопчеността е ограничител, с маска на спасителност, с идея че това е единствения начин, форма и вид... Това е въпроса - всеки може да учи всякакъв език - въпроса е след това какво ще ползва за изразяване. А нито един език няма да се задържи в една дългосрочна переспектива. Досега - езика, до голяма степен определяше изразяването и с това - идентификацията. Вече това не е точно така... а тенденцията е да отпадне напълно. Пример: Голямата ми дъщеря говори напълно самородно перфектен английски, без никакво специализирано обучение вече се явява на различни изпитни форми за серифициране. Тя просто има интереса и даденостите да го учи. Тя се изразява свободно на английски, много по-добре от колкото с българския. Но - тя няма нито българска, нито английска идентичност като принадлежност към нация в себе си... Понякога просто забравяме че сме просто ХОРА... ХОРА с червена кръв, с раждане и умиране и сродни характеристики като проблеми и ирастване в битието ни. И нищо от това няма нужда от нищо национално, нито културно, нито народно... нито от тежненията на истории или "начала"... И нищо от това не пречи нито се задава от езиковите форми за изразяване или комуникация. Дали се дава сметка за разликата - според мен дори "не е тънка и неуловима линия" - това да учиш ... и да го приемеш като идентификатор, както ти внушават и както се изразява в натиска на сродната група, сред която приемаш всичко това.

Нямат избор - просто нямат. Ще се стиска кой колкото може повече, но "смесването" го обрича. Иначе аналогиите за асимилация на едни от други - тия, които величаеш като "модел за запазване" всъщност в тях текат същите процеси на разпад - въпроса е не дали, а само в темповете с които това ще се случва за едни или други групи.

Извини ме - наистина ли не се вижда че това му е отредено да се отмие и замени с други форми на идентичност. Не знам защо толкова се настоява като нещастие че нещо си наречено българско щяло да се изгуби. Та то така или иначе си е съвсем младо в сравнение в далеч по-стари от него като "нации", които също им е отредено да отпаднат като фундаменти за иденти. Не се вписват като нужни в един бъдещ глобален модел на общество, дори нещо повече - те са му в пречка. Те са изпълнили своята роля в досегашните условия на социално битие и неговите етапи на развитие. Младите хора вече не са хванати за тия "национални хор'а". И ако - вече е далеч по-слабо и това е чудесна стъпка към бъдещето общество - разбира се, ако човечеството го доживее без да се самоунищожи. Чудесно е че младите хора все по-малко са свързани с ония "въжета" с които днешните по-възрастни от тях. Инерцията в социума е огромна и това е структурата с най-бавен темп на изменения... и все пак... нямат шанс - нито нации, нито границите, нито патриотизми или различните национални религиозни или други стълбове на идентификация и идеологиите им. Нищо не пречи на което и да е човешко същество, да изразява свободно себе си, без да е задължително прикачено за "национални" или други заучени идеали. Поколенията се сменят и това остава единствения шанс за възможността за изменение, при положение че в рамките на едно човешко същество, се държи и формира поведението си сякаш основните му постановки са края и началото на вселената. Неспособността да се допусне, че живота не е съставен само от непоклатими постулати, а е от условности, е точно онова, което засягам като "вкопчване". И точно заради това е и пристрастието в темата.

Целите са си ваша работа. Но историческата английска граматика интересува само консервативните английски аристократи. В днешно време никой говорещ и създаващ комуникационен обмен, като ползва за основа английския език, не се интересува от историческата граматика, нито от старо- или ново-английски. В немския език приятели също ми казаха че езика между младите хора все повече губил връзката с книжовния и литературен немски. А за френския - въобще да не говорим... Няма шанс да се комуникира бързо и смислено, ако участник в същата комуникация трябва да се спъва в огромен набор от правила, измислени в други времена, нрави, нужди и тенденции. И хората го променят стихийно. По-рационално е да се ползва тенденцията, като се овладее стихийността и поне временно се регулират измененията, отколкото да се натиска към задържане на вече установените правила и норми. Разбирам чудесно сантимента, разбирам и ролята на пазители, будители, която е нужна на доста хора, израснали и идентифицирани с наученото и внушеното кое е правилно, важно, истина, норма... Забравяйки че зад всичко това стои условността на всички тия. Не укорявам, нито изразявам недоволство, или пък да се привижда друго отношение. Просто това не е рационалния подход, в случая, така както е през моя поглед.

Дора, живота не се побира само в цитати и линкове по интернет. Не се побира и в академичната среда и нужния подбор на примери, микса от които да е винаги в полза на лична или колективна теза. Тия обобщения просто не са валидни, най-малкото защото са твърде общи. Освен това - не знам вярвате ли във валидността им, или е просто заради ефекта на защитаване на позицията... В съвременните тенденции, има езици, които просто ще се изгубят - с времето. И това не е само заради съвремието - има и езици, които вече са изчезнали като са останали само тук-там, повече или по-малко, техни следи. Може да се допусне, че е имало и езици, които никога няма да разберем че са изчезнали, поради това че няма следи за тях. От друга страна - език като унгарския, финландския (примерно, съвсем условно) са точно обречени в една по-далечна предположителна переспектива. Защото съвсем наскоро - две момичета от Унгария, говориха свободно английски... И смея да отбележа, че никоя от тях не го говореше нито пишеше, като ШЕКСПИР, нито като в КЕМБРИДЖ в по-ново време. Интернет променя езиковите форми, защото внася стихийно изменения в самия тип комуникация. Няма да остане в книжовна и автентична форма никой съвременен език. Тия сравнения с "векове" - просто нямат никакво основание - имали са преди век, но "времето" вече не е същото като "преди век". Сега век... съдържа много повече от "предишния век" и това запълване с процеси, се увеличава по темп.

По принцип - придържането към норми от всякакъв род, е в основите на който и да е колективен живот. И от него - в личен план. По същество - няма ясна разделителна линия за еднозначна дефиниция - кога отношението към придържане към норма, се превръща във вкопчване. Не съм толкова наивен че да не си давам сметка за това и като по-горе пиша за "вкопчване" имам предвид това като тенденция, само като насочване, в неговата условност. Все пак - нуждата от "придържане" към норма, като рамка за съществуване, е изразена в прилагателното КОНСЕРВАТИВЕН. В социалното битие, двете тенденции - тази на задържане и придържане към установеното, и тая - че същото създава пречки и проблеми пред измененията - всичко това е във взаимна обусловеност и така или иначе играе ролята на регулатор на социалната динамика. Същото е и в личен план - в психичния свят на всеки човек, тъй като взаимодействието и взаимната рефлексия между лично-колективно, е неизменна и до голяма степен инстинктивно определена. Така, че - всички в себе си играем тази двойнствена игра, в която всеки е някъде по своето "острие и разделителна линия - между придържането към нормата и възможността да я оставим, в посоките на промените". Не си присвоявам роля на "говорител на развитието". Просто... пиша онова, което в този контекст, е някаква форма на опозиция, и то рационална. Разбира се - през моите очи. Не е самоцел да съм в опозиция, просто това е похват - в условия на изразяване на подобни мнения, се губят границите и се размиват възможностите за съпоставки и сравнения...

съгласен съм с това - за мен то си е естественост. В тази връзка е и един от механизмите - регулация на опростяването в езика и речта. Това е рационален подход, а не тъгата и сълзите по чистотата, някаква си. Но става въпрос за друго - езика - това е набор от символи, ползвани за комуникационни цели и потребности. Казуса, който изразявам е - че при изменения на целите и потребностите, символната система, наречена ЕЗИК, се променя реципрочно. Тук става въпрос за силна привързаност към точно определена система от символи, наречена в конкретиката "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК", официален, книжовен, академичен - това е ясно и също естсствено. И него ще го има, но в случая, в антрето на тази тема, а и в разискванията - става въпрос за казуса кое и какво определя силното вкопчване в точно определена система от символи. Това, че насочвам вектора на целия набор от причинности, към психичното, е защото по принцип самия казус, всъщност се определя именно в зоната на психичното. Там се "забърква" микса, там протича идентифицирането, като механизмите на всичко това въобще нямат нищо общо с рациото, нито с осъзнаването. И няма как - при положение, че тия липсват именно в етап и възрасти, когато идентичността се поражда, оформя и утвърждава... И остава като фундамент - именно защото идентификацията е процес на присвояване на образ, характеристики и критерий на носителя и формата на "Живеещия", чрез които същия се различава от всички групи "останали" и "другите" като "АЗ". Това е най-фундаменталния психичен процес и без него не би съществувало психично никое човешко същество. Всяко животно, носещо възможност за психика, също минава своите опростени форми на идентификация. Живота не би бил възможен без това... Това е причината за вкопчването и силната привързаност, толкова характерни в думите и позициите на толкова хора.

Ами - смей се тогава. Само да попитам - ти самия, смяташ ли че си толкова адаптивен и не си вкопчен в нищо? Щото е много лесно да се смееш на "другите" с идеята че били "смешни". Но тази показност на убеденост и нахаканост, са в едни други посоки на вкопчвания. Не е ли по-добре ако всеки преди да се смее на другия, опита по-скоро да намери същото или опозитното, в себе си. И ако е нужно - първо да се посмее именно на себе си и наследството, което всички носим. През моите очи - проблема на разбирането е в първосигналните пориви за борба, които се стартират програмирано. И това че им придавате след това краски на интелигентност, не ги променя като функция и значение. И на ролята им на атавизъм - когато те вече са неадекватни и са пречка на адаптирането. А разбирането, особено в цялост, след синтез - подава възможност за едно тотално приемане, без автоматизмите на 'отношението'... Именно това е и контекста, сред който може да се прояви и разгърне явлението БЕЗПРИСТРАСТНОСТ.

Ами... "българският език" - е доста общо понятие, твърде абстрактно. Кое точно "не се е променяло" - от 19 век, насам? Дори да приема така тезата ви - то значи е време за промяна. Неизбежно е и ако си отворите очите, ще го забележите. Нищо че на всеки вкопчен в отминаващото, винаги му изглежда че "настоящето и бъдещето" не вещае нищо добро... И... не смятам че се "говори" същият език. В академичните заведения - най-дълго ще се задържи вкопчването, но пък там - именно студентите ще наложат измененията. Проблемите в поколенията не се ли виждат все по-ярко? Вече не е налице естественото време за 'предаване' на опита, тъй характерно за ерите и културите досега. Темповете на изменение в условията и социалните фактори се увеличават и ще продължават да нарастват, като тенденцията вече е съвсем очевидна. Вкопчването към досегашното ви обрича, колеги. А някак си, вкопчените много им харесва да играят своята мисия - на пазители. Тя, както разбирам е чудесна, придава значимост, и още доста други възможности за изживяване. Но с нея се обрича субекта да се откъсва от движението на времето, такова, каквото е. Това са реалности и това афиширане на сантименталност ще остане само с измислянето на "аргументи", както е и по всеки друг казус. Нямат никакво основание думите ви - особено спрямо тази доста произволна екстраполация, само и само да се защити неизбежно отиващото си. Езика се "развива" вече в посока, която от времената на посочения пример, нямат нищо общо. Естествено - за вкопчените в отминаващото - развитието не е развитие, а го виждат като упадък. Но това е игра на самите вкопчени. Животът върви напред, а не назад. Вероятно на ръба на всяка промяна, всеки с уклон "против" е играел същата игра - и в себе си и помежду си. Дълбоките психични процеси в личен и колективен план, оформят общата картина на всичко това. Точно вие, бихте могла да синтезирате това, макар и да е по свой начин. А тази силна привързаност към авторитетите, към моделите, към доказаното, написаното, постановеното...