ramus

Нов полусинтетичен организъм се размножава Стоян Гогов Oт мoмeнтa нa пoявaтa нa пъpвия пpapoдитeл нa вcичĸo живo нa Зeмятa пpeди пpимepнo 3,5 милиapдa гoдини, гeнeтичнaтa инфopмaция ce ĸoдиpa чpeз чeтиpи cтpoитeлни ĸoмпoнeнтa, нapeчeни бaзи, вcяĸa oт ĸoитo мoжe дa ce cъeдинявa caмo c eднa oт ocтaнaлитe тpи бaзи. Toвa ca ĸoмпoнeнтитe aдeнин, тимин, гyaнин, цитoзин, ĸoитo ce oбoзнaчaвaт cъĸpaтeнo c A, T, Г и Ц. Xимичecĸият cъcтaв нa бaзитe e тaĸъв, чe тe ce cвъpзвaт в бaзoви двoйĸи в cтpoгo oпpeдeлeн peд, в ĸoйтo нямa излишни вapиaнти. Bъзмoжни ca тoчнo чeтиpи ĸoмбинaции нa cвъpзвaнe и c пoмoщтa нa тaзи чeтвъpтичнa cиcтeмa e ĸoдиpaн цeлият живoт нa Зeмятa. Глaвнaтa цeл нa cинтeтичнaтa биoлoгия ĸaтo нayĸa, e cъздaвaнeтo нa нoви жизнeни фopми и нoви фyнĸции в cъщecтвyвaщитe opгaнизми, пише Kaldata. Лoгичният път зa дocтигaнeтo нa тaзи цeл e paзpaбoтвaнeтo нa пoлycинтeтични opгaнизми c paзшиpeн нaбop oт бaзoви двoйĸи. Ocвeн чeтиpитe бaзи нa живaтa пpиpoдa тe мoгaт дa cъдъpжaт двe cинтeтични бaзи, oбpaзyвaщи тpeтa изĸycтвeнa бaзoвa двoйĸa: Х-Y. Πpeдишнитe oпити зa cъздaвaнeтo нa пoдoбeн пoлycинтeтичeн opгaнизъм дocтигнaxa cвoя aпoгeй пpeз 2016 гoдинa, ĸoгaтo гeнeтицитe cъздaдoxa щaм нa Еѕсhеrісhіа соlі, ĸoятo изличa нeoбxoдимитe cинтeтични тpифocфaти oт oĸoлнaтa cpeдa. Ho тoзи пoлycинтeтичeн opгaнизъм нe бe пълнoцeнeн. Oбиĸнoвeнoтo зaпaзвaнe и пpeдaвaнe нa cинтeтичнaтa двoйĸa нe e дocтaтъчнo. Зa дa имa няĸaĸвa пpaĸтичecĸa пoлзa, тoй тpябвa дa e нaпълнo фyнĸциoнaлeн – тoecт, тpябвa дa e cпocoбeн нa eĸcпpecия нa бeлтъцитe чpeз PHK. И тoвa щe бъдaт бeлтъци, ĸoитo нe мoгaт дa бъдaт cъздaдeни oт нитo eднa ecтecтвeнa фopмa нa живoт c чeтвъpтичнa cиcтeмa. Ceгa, биoлoзитe нa нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸия инcтитyт “Cĸpипc” cтигнaxa мнoгo пo-дaлeч. Te cъздaдoxa пълнoцeннa пoлycинтeтичнa бaĸтepия (cнимĸaтa в нaчaлoтo), ĸoятo ocъщecтвявa тpaнcлaциятa нa изĸycтвeнaтa двoйĸa в мPHK c двa cинтeтични ĸoдoнa и тPHK c poдcтвeни cинтeтични aнтиĸoдoнa – и тяxнoтo eфeĸтивнo дeĸoдиpaнe в pибoзoмaтa зa вĸлючвaнeтo нa ecтecтвeнитe или нeĸaнoничнитe aминoĸиceлини в бeлтъĸa. “Toвa e възмoжнo нaй-минимaлнaтa пpoмянa, ĸoятo ycпяxмe дa извъpшим в мexaнизмa нa paбoтaтa нa пpиpoдaтa – нo тoвa e нaпpaвeнo зa пъpви път” – ĸaзa пpoфecop Флoйд Poмcбъpг (Flоуd Rоmеѕbеrg) oт инcтитyтa Cĸpипc, вoдeщ aвтop нa нayчнaтa paбoтa. Учeнитe зaявиxa, чe тeзи peзyлтaти пoĸaзвaт, чe нa вceĸи eтaп oт зaпaзвaнeтo и извличaнeтo нa гeнeтичнaтa инфopмaция мoгaт дa yчacтвaт пpoцecи, paзлични oт вoдopoднaтa вpъзĸa. Oĸaзa ce, чe липcaтa нa вoдopoднa вpъзĸa нe бeзпoĸoи ocoбeнo ĸлeтĸaтa: paзмнoжaвaнeтo нa пoлycинтeтичнaтa ДHK e cъвceм ycпeшнo. C дpyги дyми, paзпpocтpaнeният oĸoлo нac живoт нe e eдинcтвeният възмoжeн oт xимичнa глeднa тoчĸa. Moжe би пpocтo тaĸa ce e пoлyчилo, чe вcичĸo живo нa Зeмятa e oбpaзyвaнo имeннo oт eдин eдинcтвeн пoдoбeн oбpaзeц, ĸaтo тoй явнo нe e yниĸaлeн. Hoвият пoлycинтeтичeн opгaнизъм мoжe eднoвpeмeннo и дa ĸoдиpa дoпълнитeлнa гeнeтичнa инфopмaция, и дa я извличa зa изпoлзвaнe. “He биx нapeĸъл тoвa нoвa фopмa нa живoт” – ĸaзa Poмcбъpг – “Ho тoвa e нaй-близĸoтo дo eднa нoвa фopмa нa живoт, ĸoeтo e пpaвeнo дoceгa. Зa пъpви път ĸлeтĸa тpaнcлиpa бeлтъĸ, изпoлзвaйĸи нeщo дpyгo ocвeн G, С, А или Т“. Чeтиpитe ДHK бaзи мoгaт дa ĸoдиpaт caмo 20 aминoĸиceлини, и живитe фopми нa Зeмятa ca oгpaничeни изĸлючитeлнo в тeзи бeлтъци. C пoмoщтa нa тpeтaтa cинтeтичнa двoйĸa opгaнизмът мoжe дa ĸoдиpa дo 152 нoви aминoĸиceлини. Учeнитe плaниpaт ca изпoлзвaт нoвocъздaдeния opгaнизъм ĸaтo плaтфopмa зa cъздaвaнe нa нoви жизнeни фopми и фyнĸции. Ha тeopия, нoвитe жизнeни фopми c шecтичнa cиcтeмa, мoгaт дa paзĸpият cъвъpшeнo нoви възмoжнocти в мeдицинaтa и фapмaĸoлoгиятa, дa пoмoгнaт в cъздaвaнeтo нa нoви лeĸapcтвa и oщe мнoгo дpyги. B тъpceнeтo нa нoви лeĸapcтвa c изпoлзвaнeтo нa бaзoвa Х-Y двoйĸa ce cпeциaлизиpa aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния Ѕуnthоrх, Іnс. Учeнитe oтбeлязaxa, чe cъздaдeнaтa oт тяx пoлycинтeтичнa фopмa нa живoт и дpyгитe пoдoбни нa нeя нe мoгaт дa живeят извън лaбopaтopиитe, пoнeжe зa възпpoизвoдcтвoтo нa Х и Y бaзитe, в paзтвopa тpябвa дa пpиcъcтвaт cпeциaлни xимиĸaли. Hayчнaтa cтaтия бe пyблиĸyвaнa нa 30 нoeмвpи 2017 гoдинa в cпиcaниe Nаturе. -------- http://it.dir.bg/news.php?id=26647201

Може би способността да вникнете в позицията и гледната точка на другия (различна от вашата, особено с уклон към дисонираща) - не е свързана въобще с емпатията, а са други ... умения и практики. Може би казусите въобще не касаят "чувстванията"... Или пък - ги касаят Отгоре на всичко - в материала е загатнато - в секцията "какво да се направи и какви са начините за справяне със непрекъснатия натиск на склонността към потвърждение (както и останалите склонности като нея) " . Така - разписахте във вашите очи как ви изглежда някой си рамус. Но никъде не се видя вие да реализирате каквото и да е спрямо склонностите си и ролята им за битието си. Не прочетох вашата или на няколко други "защитници" позиция относно начините да сте опитали или да споделите резултатите от това 'опитване' в синтезиран вид. Моята истина не ме интересува да става нечия. Нито "другите светлини" са ми толкова нужни да са като моята. Доколко и докъде вашата истина е направена да ви служи... е въпрос от тия и няколко други теми, касаещи какво става под булото на личните игри и житейски театри. А доколко същото е "истина" и силата с която всеки се бори да я "изнесе от себе си" като я проектира някъде навън и сред всички останали... само и само 'истина да има'... щото без лично-групова истина - как въобще да се живее? Вместо това - какво било това или онова, авторът на горното, рамус и упражнения в диагнози и симптоматики с налучкването им... Твърде предсказуемо... Така за рамус вече стана ясно и не е нужно да се повтаряте, като затваряте темата около същия. А иначе - по темата и казусите в нея - нещо?... личния ви принос в тия посоки - как, какво защо, колко, докъде... Доколко сте го забелязали сред "вашата истина" и "лична светлина", как ви се струва, какво е влиянието му... ето това би имало някакъв смисъл. Вие поне имате потенциал и достатъчно натрупване - други колеги са твърде далеч дори от това... Останалото е банално, може да се зачете навсякъде и е толкова реактивно, колкото му е и ролята да бъде.

да, да... вижда се - всичко ви е "ФАКТИ". Това е толкова девалвирала думичка... главно заради ползвателите и криещите се зад нея. Само да допълня, че криенето и страха правят непрекъснато "да се оцелява" и да са нужни "оръжия" и "защитаване"... И битки... битки... Разбира се - четящия и книгата толкова са се слели... в "главата на четящия", че той е с идея че "пази книгата"... а всъщност зад целия спектакъл е самият той. И да не забравяме че няма лабаво - важни са "фактите". според тях някакъв рамус е с ампутирана емпатия и циркът си е само негов - ваш не е в никакъв случай... В никакъв случай!!! ... навсякъде другаде, само не при вас. Това е въпроса че, човека се пише сам... това, дето ще си го напише, няма кой друг, щото само той може да надниква там... където и самия той не смее.

Пет пари не давам за защитаването, нито съм на тепих, нито на ринг... просто не играя вашата игра. А вие ползвате за отражателен обект на проекциите си едно или друго, един или друг, включително и през форума и темата сега...Та било полиция или колежки, сайтове или админ-панели, отмъщения или телефонни измамници... или как всичко "ви заприличало на нещо си ваше"... Пък вие си правите и оприличаването и аналогиите и нагласянето... Включително и относно "овцете". така е в личния цирк - затова когато се пише, когато се чете... винаги се придружава от отговорност. Количеството на прочетеното и запомненото, усвоеното и употребеното, няма отношение към качеството. Милиарди единици информация не правят "интерпретатора й". Нито милиарди глупаци да са равни дори на един единствен разумен човек. .. И личните изживяващи сънища не касаят никого, освен сънуващия ги. А проблемите със 'склонността към потвърждението' ще си останат сякаш са "вечни", защото са потребни някому. Колкото повече потребни... толкова повече ще е и склонността към потвърждаване. Отгоре на всичко това има и корелация с кризите на идентичността и ония колебания на които точки тя е закачена и започват да се клатят - възрастови, физиологични, неизживени детски или травматични емоционални драми... колкото са повече тия, толкова е по-нужно "защитаването", дори и като "потвърждение"... Нараства настояването, игрите на борби... защото се вихрят програмите за оцеляване и съхранение... А разума... тук няма никаква роля, нито функция.

Дали някой разпознава своите си пристрастия... дали се самоусеща спрямо нагласите си - засичане, възникване, протичане, влияние върху други когнитивни процеси, доколко, как... Дали е наясно с тях, дали някога си ги е извеждал, осмислял, проследявал откога са, как са възникнали, защо ги има, какво е значението и ролята им, как протичат, как влияят... и примера за личната полза от потвърждението е израз и на това, което то всъщност то е призвано да допринесе: От друга страна самата думичка "дзен" в този контекст и "изповед" е толкова точна и показателна за този който пише. Точните стимули - точни и повторяеми реакции. Изглежда че "философията' и многото знаене, запомняне и възпроизвеждане не спестява на "философа" да е толкова силно приближен до "кучето на Павлов". А най-веселото е, когато "на кучето си реагира, но в неговите лични сънища за живота то е дзен, то е интелектуално, дори разумно. То е спокойно и кротко, живее и говори благо... сънува си един свят, изрисуван от научени и взети образи и схеми... И именно "това е живота"... Чудесен живот... ама "кучешки" и насред територията на "павловски експеримент", който обаче... е някъде "отвъд живота".... От друга страна - все пак "дзен" лежал си мислителя на брега на океана и съждавал - това е вода, тя се движи, дори съм я пипал - тя е мокра и го знам, виждам вълни и знам всичко за тях... което е чудесно, но той просто стои на брега, защото живота на брега е чудесен с безопасността си. Нали някакви си луди са влизали във водата и са написали че освен че имало вълни, умението да плуваш било сложно, трудно, изисквало се търпение, кураж, преодоляване на самозащитни инстинкти и носило опасност от удавяне и смърт... И заради това е чудесно че можеш да си лежиш на брега и да си живееш спокойно и кротко, понеже "си научил какво са написали ония - смахнатите удавници"... луди 'ора. Я па ми е добре и спокойно, нали съм си философ - те не се бъхтят, само си пишат и си съждават... и са умни - най-важното... Те знаят къде е края и началото, те знаят кой какво бил написал и те са го прочели правилно, те знаят и си го говорят... И знаейки си стоят на брега, за да им е спокойно и дзен - там некви си води и безбрежия - аааа - не, пък и за кво - оттатък водата пак има бряг - така че брегът винаги си е налице. за кво да се бъхтят при положение че и така са си добре и сичкото тва е само губене на време, гонене на вълни и ветрове. В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце". Все пак... и това е битие... някакво... макар никога да не съм го разбирал... Няма да коментирам как останалите коментатори, продължават своята си житейска игра на ПОТВЪРЖДЕНИЯ, и то с настойчиви подходи, умели извъртания в интерпретирането и нагласянето... Целта е една, и е проста. "Авторът е еди какъв си", "природата не може да я излъжеш", "някои неща си остават непреходни", "границите - недостижими, безсмислено е да се преодоляват" , а и "невъзможно да се промени непроменяемото", "човекът си преправя само стратегиите и подходите, а иначе нищо не се променя"... Хората с лимит в себе си, делегират този си вътрешен лимит, някъде сред знанието, сред живота, сред битието им. Поектират го някъде сред принципите, законите, природата, вселената - само да не е в тях... Сигурна съм, сигурен съм - защото... Ето това са примерите за "предпочитанието да се намери бързия и лесен начин за подход", защото той е ехото на инстинктите". И тия инстинкти... се покриват с интелектуални клишета, носещи фрагменти и парченца "съждения"... само защото... защото... Да, проваленият, несправилият се, ударилият се в стена, зацикленият... има потребност да обоснове провала и невъзможността си. да изрази че това "не му е лимит" - той така е искал, така е правилно, така е сигурно, така другите правят, така са го казали, така е написано от други, така е по линковете... И подбора и подреждането отново да доведат до онова... дето е някъде твърде невидимо и твърде "начално"... И няма нищо общо с интелекта... От друга страна темата достигна до точка в която... нещата са вече изведени твърде ребром.. твърде извадени... И пишещите не се усещат как влизат в толкова вкоренения им защитен режим. Но в него, в този контекст, те са изключително точни в думичките си - за себе си. Всеки абсац става толкова важния за мен автопортрет... Защото хората се показват най-добре и най-истински, чак когато са "на ръба". Лесно е да се криеш, да играеш, когато всичко около теб е мирно, тихо и кротко... Когато нещата не те засягат особено, когато не е налице дисонанс, и то от твърде острите - когато нещо е поставено спрямо съградени с толкова зор опорни точки... Но когато не е - се развълнуват разни стаени положения, отхвърлени и забравени насила отпечатъци... И си избиват през думите. И най странното е - че е невидимо за пишещите. Напълно невидимо - при тях всичко си е ок. Дори го играят на небрежни, на ирония или хумор, докато се върти отрицанието, асимилацията, докато вървят по наклона на "лесното, бързото - по инстинктите си"...

Твърде много хора вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по логически паметови и когнитивни грешки и заблуди... не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати". В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш и да поемеш сам отговорността по промените и измененията в начина по който виждаш, усещаш, отразяваш и реагираш... Далеч по-лесното е да се оставиш на "както са си били" и това е причината повечето хора да избират този "хитър компромис" от типа - все пак е добре че го знам - защото това само изглежда някакво предимство.. Дали някой забеляза че в статията едновременно с популярността и нагаждането към масовия таргет, се засягат огромни и сложни казуси с които ние хората си обясняваме как самите ние функционираме в най-сложното от всички ни познати материи - мозъка... И как и колко е сложно да се преодоляват инерциите и заложените склонности, които тепърва откриваме че може би са ни служили за оцеляване и природата ги е програмирала в гените или ДНК-то... но това е вече форма на лимит и за да се преодолее е нужен нов тип подходи... В някакъв смисъл сякаш се изправяме срещу заложеното и онова, което очевидно ни е съхранило до този момент... само защото в него съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... Но и съвсем друг тип отговорност... вече без спасителните обяснения и оправдания за "ние хората сме...", това ни е присъщо, естествено...

Склонност за потвърждаване: Защо правим ужасни житейски избори Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път. Влизате в залата за първия си урок по йога. Чувствате се леко несигурни относно теглото си, а облеклото ви разкрива всеки недостатък. Притеснени сте, че ще изглеждате глупаво. Очите ви незабавно се спират върху момичетата с тяло на модел, които си говорят в ъгъла. Докато минавате покрай тях дочувате смях. "Боже мой, смеят ли ми се?" Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?" Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си. Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива." След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога. Склонността за потвърждаване ви удря отново В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане. Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват. Склонността за потвърждаване е човешката тенденция да търсите, интерпретирате и помните информация, която потвърждава собствените ви вече съществуващи вярвания. Това е коварно, защото тя засяга всеки избор, който правите. Всеки - Божи - Ден. Нещата, които решавате да купите, вашето здраве, за кого ще се омъжите, кариерата ви, емоциите ви и вашите финанси. Всичко се случва във фонов режим, без дори да забелязвате това. Как функционира склонността за потвърждаване? Тя ви засяга по три начина: 1. Начина по, който търсите информация Търсенето на потвърждение оказва влияние върху начина, по който гледате на света около вас. Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк". Седите у дома и се чувствате ужасно – и всичко това, защото избирате да търсите информация, която потвърждава тези чувства. Знаете, че разглеждането на тези снимки ще ви накара да се чувствате по-зле, но въпреки това го правите. 2. Начина, по който интерпретирате информацията пред вас Склонността към търсене на потвърждение оказва влияние и върху начина, по който обработвате информацията, която иначе е неутрална - и тя има тенденция да облагодетелства вашите вярвания. Когато се влюбите, всичко, което виждате в партньора си, е красив и перфектен Адонис. Не забелязвате нито един недостатък. Когато връзката не върви, всичко, което виждате, са недостатъци - дъхът му на кафе, склонността му да се впуска безкрайно в теми, които не ви интересуват, космите, които оставя в мивката. Вие сте във връзка със същия човек, но възприемате нещата, които той прави, по различен начин въз основа на начина, по който се чувствате. 3. Начина, по който си спомняте нещата Дори вашите спомени са засегнати от пристрастието ви към потвърждение. Вие тълкувате и евентуално дори променяте спомени и факти в главата си въз основа на вярванията си. В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън. И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша. Защо това ви харесва? Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете. В известен експеримент, когато участниците получават доказателства, противоречащи на техните политически убеждения, областите от мозъка им, свързани с физическата болка, стават по-активни - сякаш това, че грешат им причинява физическа болка. Лесно е да приемате противоположни мнения, когато става дума за неща, които не ви интересуват. Но имате също дълбоки вярвания, които формират основна част от вашата идентичност (например, че сте любезен човек, че вашите политически възгледи са правилни). Доказателство, което противоречи на тези убеждения, често причинява когнитивен дисонанс - усещане за огромен стрес и тревожност. Когнитивният дисонанс предизвиква реакция "бий се или бягай" - или изкопавате земята, за да удвоите съществуващите си вярвания (борба), или се измъквате от противостоящия факт (бягство). Главната цел на мозъка ви е самозащита Това важи както за физическото, така и за психическото ви Аз. Когато противоречивите факти оспорват самоличността ви, мозъкът ви възприема психологическата заплаха и ви защитава, сякаш това е действителна физическа заплаха. Има твърде много информация за обработка Необходими са огромни усилия за поддържане на противоположни хипотези, както и за опита да се оценят доказателства за и против всяка от тях. Така че мозъкът ви оптимизира най-бързия достъп до решение. Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка. И така, какво можете да сторите по този въпрос? 1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение. Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си. Съсредоточавайте се не толкова върху това да сте прави, а върху това да живеете живота си с любопитство и учудване. Когато сте готови да грешите, вие се отваряте за нови прозрения. 2. Търсете и разбирайте разногласието Разбирането на различните гледни точки може да ви помогне да проясните перспективата си. Според изследователите, всъщност дори можете да промените дълбоките си вярвания. Какъв е трикът? Заобикаляйте се с различни противоположни гледни точки. Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение. 3. Мислете за мисленето За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции. Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед, спрете. Помислете за предположенията, които правите, и потърсете начини да си докажете, че грешите. Да кажем, че сте любител на кафето - имате нужда от вашата сутрешна чаша кафе, за да функционирате правилно. Когато разглеждате емисията си във Facebook, статиите, които описват ползите от кафето, незабавно ще привлекат вниманието ви. Лесно е да прочетете тези статии и да си кажете "Аха, това потвърждава всичките ми житейски избори." Когато хванете себе си в такава ситуация, опитайте се активно да потърсите информация, която противоречи на онова, в което вярвате. Заключение Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате. Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения. Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа. --------------- Източник: psychologytoday.com ====================== https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

Колега, опитайте се да спрете да спамите темата с фиксациите и бълнуванията си. В някакви състояния ли изпадате, кризи ли са, или просто така сте си по принцип... Вие нямате идея въобще в каква тема се намирате, какво изобщо си пишете... Вие бълнувате да 'продължавате някакви теми' които нито някой ги е почвал, нито им е мястото тук, нито някой се интересува от това. Психологията или философията нямат бащи... нито майки, дядовци, дъщери или внуци. И обърнахте ли внимание че никой не се интересува от убежденията или вярванията ви. Нито някой е попитал за 'края или началото на класическата философия'... Ако толкова ви напира отвътре си има раздел и теми - напишете прозренията си за бащите и майките, за дяловете, краищата или началата... Първо си направете сам тема, някаква си... и тогава се занимавайте да я "продължавате"... --------------------- какво става, колежки, няколко бяхте фенки на колегата - някоя да му пише на лични, да се свърже с него, ако го познавате - човекът определено има залитания, не сте ли загрижени какво всъщност става. Това тук може да е нещо невинно, но може и да е симптоматика... Вижте на какви тригъри реагира и как се отключват... И не може да се спре и да се осъзнае...

Ако е нужно си сложете очилата, колега и прочетете внимателно как е озаглавен раздела и коя е темата в която може би сте забравили че пишете. И че и в раздела, и темата думичката "философия" отсъства. Твърде аналогично става със скеча за "краставицата" - "понеже тва си знам, тва си говоря... ще си го говоря навсякъде и за всичко..." Не ме интересува и възпитанието, както и онова, което другите смятат за него. Сред тази тема става въпрос за психични явления и процеси и познанието за тях, а не за свещените икони на тоя или оня, отгоре на всичко и в поле, което няма нищо общо, но го ползвате понеже компетенцията ви по темата е липсваща и си я запълвате с каквото си знаете... не визирах кога е живял Рьоне... а че идеите ви за философията са на нивото на 19-20 век и там са удобно замръзнали. Отгоре на всичкото нямат място сред това, което се обсъжда тук. А като капак на всичко имате нахалството да посочвате кой къде му било мястото...

хаха, така ли Думичката "философия" отсъства от името на раздела. Не че не се вижда и чете. Както и се вижда и чете как опитвате да пробутвате нещо, наречено философия, както когато същото се е считало за такова някъде през 19 век. Както и ролята ви да посочвате кое какво е, на кого и къде му било мястото.. е твърде театрална за да й обърне някой внимание. Най-чудесното в случая е, че сам се поставяте в ролята на идеалния пример за темата тук. А допълнението е - че нямате никаква представа че го правите и че спектакъла ви на моменти е просто наивен с неадекватността си спрямо контекста.

ами... не знаех че има "нещо за гледане". Аз в спорове не влизам, за мен това са изгубени ресурси заради напълно безсмислените повторяеми резултати. Чудесно е че излагате примерни схеми... те са ясни, отношението ви към казусите е ясно... Моята роля беше да опитам да внеса нещо по-нататък в тях... Нещо "оттатък". Иначе в подредения вече свят, всичко е ясно, точно, защото нагласено. в това няма никакъв спор - нито като проявление, нито като отношение. Но в моите очи всичко по-горе, което описвате е плоско. на нивото на което отразявате казусът, той за вас си е напълно "видим" и изглежда ясен. Ако опитате който и да е да излезе от защитната си нагласа, като излага непрекъснато собствените си завършени представи, схеми и идеи за света и себе си, ще забележи че аз не твърдя нещо статично. Ползвам особеностите на самия реципиент, в комуникацията си с него. Но основното което ме интересува - дали той самия до каква степен е вкопчен и замръзнал сред своята си приказна подреденост. това личи по отстояването и ред други особености и белези. Разбира се че всички те са условни, но синтезно и предварително подготвени подават по-голяма вероятност за адекватност. Като все пак - зад целия ми интерес към авторите на което и да е написано или изговорено, направено или реагирано - съм самият аз. аз нямам отношение дори към собствените си думи и тези. Не ги настоявам защото с лекота бих ги оборил. И често го правя - като похват. Особено когато се уловя че съм се вкопчил в нещо... За мен това е знак, ясен знак и тръгвам по посоката му... Разбира се че това са си мои неща. И не ми е работа да се намесвам как са при другите, нито имам отношение спрямо тяхното. Ще напиша обаче нещо много просто, което е достатъчно за да изрази онова, което съм - от десетилетия се занимавам с човека и човешките светове. Оттогава не спирам да се изумявам на начина по който океана от необозримост е безкраен и единствения ми начин е да се поддържам да съм отворен. Докато толкова много други хора непрекъснато настояват колко са им ясни - живота, хората, вселената... себе си. Колко усилия влагат да са 'сигурни', колко житейска енергия пилеят за да се държат и вкопчват в онова, което те лично или колективно са приели да е "описанието им на света и себе си"...

сред философската си лична житейска кутийка няма как да ме вкарате, колега. Напразно е да опитвате този неспирен за вас цикъл. Нямаме никаква когнитивна съвместимост. Повтарям го това, обяснявам го... вие си знаете вашето си и си го повтаряте. нямате никаква идея какво говоря, кривите си го през личните си огледала, а всъщност нямате никакъв потенциал, подготовка и дадености да го 'смелите'. Отгоре на всичкото се самосъботирате чрез несъзнателните си негативни реакции. Чудесно играете да са ви овладяни, но това е само способ за да защитавате идеологичните си постановки чрез които основавате битието си. Пет пари не давам за Декарт. С въпросния нито ми започва живота, нито някъде при него е границата или хоризонта ми. Без всякакво сериозно значение е за мен дали, кой, какво бил казал, както и дали е написал по някакви си негови въпроси някакви си трудове. Както и който и да е друг. Това не ми пречи с нищо да съм ги зачитал и да ги имам предвид - но нищо повече... Съвсем нищо. Не се кланям на никакви икони, нито имат значението на авторитети или модели - за мислене, за представност или поведение и отношение. Вие това няма как да го разберете защото е обратно на вашето собствено житейско верую, отношение, битие, възпитание, формиране... и на дълбоките нишки на идентичността ви. нямате шанс дори да интерпретирате и осмислите тия думички. Прескачате и си нагласяте прочитите си, а само си хабите времето. Сред вашата игра няма как да заиграя, колкото и да се стараете в тази посока... не за друго - тесничко ми е, не ме интересува, нито ми е полезно с нещо.

вие не разбрахте въпроса ми, вероятно увлечена в академични позовавания и линкове. Не е нужно "да заповядвате" да се филтрира или не, както и не ми беше това въпроса. Повтарям го отново с надежда да пробие демонстрацията на толкова "стабилност", непоколебимост и убеденост: Не се занимавам с въпроса има или няма филтрация, а че за да е налице е нужен сложен процес по интерпретиране. Той се основава принципно на йерархия по важност. В нея са налице както съзнателни, така и насъзнателни елементи, които отгоре на всичкото са в непрекъсната динамика и взаимно влияние от комплексен характер. Като цяло - цялата йерархия се поддава на изменения при различни условия, дори моментни влияния, които резултират в много широк диапазон, за да бъдат обяснени с няколко думи дошли от позовавания и информация по линкове. Дори и при това положение, наличието на ЙЕРАРХИЯ на "важностите и приоритетите" не изчерпва механизма. за него е нужен още един важен елемент - АКТИВНОТО начало, което в дадени моменти "определя" важността, и така - приоритетите кое да се филтрира и кое да не. Нещата практически са още по-сложни - оформянето на конкретика от моментни параметри във важностите, определя моментния избор за 'най-важната', но широтата на този периметър задава също разлика в "резултата от решението". Ако периметърът на подбор е широк, сложността на адекватния им избор нараства прогресивно, особено когато осъзнато се вземат предвид огромните изменения сред всяка от променливите. Това е невъзможно да се реализира от несъзнавани механизми, които нямат широк потенциал на "изчислителност". И заради това същите държат "тясно поле" в което бързината да е най-важната. Към това имат значение непрекъснатото изменение на "т.н. ПОЛЕ на СЪЗНАТЕЛНОСТ". Неговото динамично изменение, създава усещането че в дадени моменти, нещо е "несъзнавано", а в други - когато полето е в широта - да са напълно осъзнавани критериите, изборът, йерархията... Това не са философски, нито логически казуси. Не са и академично-преподавателски и ползването на похвати от тях в посока, която не им е адекватна издава инерция... и че са в сила някои от склонностите, които тази тема ги съдържа в заглавието си... През моят поглед, става очевидно нещо просто - че идеята за разбиране на психичното не е право пропорционална на запомнената и възпроизведена информация относно него.

задаването на нови неврални пътища е само един от начините ние хората да си обясним изменчивостта на психичните процеси и явления в самите нас. Имам въпрос - какво точно се променя според вас, когато даден субект промени из основни своето виждане, отношение спрямо даден казус в битието му...? защото пластичността, която цитирате академично, всъщност се простира като цялостно качество на мозъка. А щом са налице изменения във връзките от които зависи възприятието, отражението, реакциите - това няма как да не доведе до изменения сред далеч по-широк план. А може би го касае? Ако не - "схващането на нови идеи" (колкото и условно да е значението на това) според вас - какво точно изменение е - на кое, на какво, колко...?

от кое - се филтрира? Не се заяждам, нито буквализирам - смислово е изключително определящо - от кое и откъде се задава приоритета за подбор и филтрация? Човешкият мозък... е устроен за да може да се изменят функции, параметри, проявленията им само с промяна на "невронните връзки" - качеството "пластичност". В този смисъл - "позволява или не" - смислово е удобно мозъкът да се разглежда общо но това е твърде повърхностно. В този смисъл е и самата статия по-горе - ако мозъкът се изменя - кое всъщност задава тия изменения - кое определя посоката им, има ли такава, възможно ли е тази посока да се стигне до разумното и рационалното й управление... Ако да - какви са начините, способите, прийомите, посоките и ако да - дали те са принципни или са строго индивидуални... Имам твърде големи резерви и по цитираното по посоката на хората -аутисти. Не зная шведското цитирано проучване какво е, но самата база за определение на АУТИЗЪМ е твърде широка и досега не е определена ясно. Явлението всъщност е с много широк диапазон от проявления и е налице твърде отдавна, като просто не е било изучено. А да се взимат неговите най-фрапиращи случаи, заради удобството на контраста с "нормата"... е подвеждащо за изводите (поне според мен). Най-слабото звено в статията която е цитирана от Малоум (според мен - съвсем не на място като тази тема) е всъщност общият проблем за неразбиране кое и какво е "съзнание". Приемат се едно или друго значение - според нуждата на някого да го ползва за нещо негово си, фрагментарно... Всичко това издава съвсем очевидно безсилие... Още повече че казуса от по-горе - "ами ако съзнанието не задава и определя..." съвсем естествен отговор е Да - съзнанието не определя... или определя но в твърде тесен диапазон от процеси... Изглежда че хората писали горното изобщо не са прочитали що е КОГНИТИВНА НАУКА. Сензациозността на статията всъщност се основава на един съвременен мит - че съзнанието управлява, взима решения, задава посока... и колкото повече, толкова повече. Мита за това носи на масата хора една илюзия за контрол на живота им, и че това носи намаляване на несъзнателното ниво на безпокойство. Това е мит част от днешната идеология на "рационалния ХОМО". Проблемът е че мита, всъщност няма никаква сериозна изводна обосновка. От друга страна - вярването че рациума е решение на проблемите по житейските несгоди... сам по себе си е несъстоятелен и няма нито едно потвърждение, освен фрагментарн и откъслечни "връзки". Всъщност казуси като тия са изключително сложни и дълбоки и не е работа на всеки да се занимава с тях. Още повече че навлизането на даден субект в тия посоки на битие и ниво на вникване и осмисляне, изискват същия да е надраснал някои свои етапни особености и инстинктивизми.

Няма как да мине номера, колега. Упражненията ви в менторстване са точно както и коментара ви за статията - още "от 19 и нач. на 20 век". Малко сте замръзнали когнитивно някъде сред "онова време". Очевидно страшно ви допада тази роля и вие сте неуморен в играенето й. Не че няма да се упражните и да изживеете нужните ви ролеви мигове, но точно с вас вече сте показали къде и сред кое ви е фрейма и е напълно безсмислено да се губи време в положения, които вие нито можете, нито бихте си дали труда да схванете. Нямате никакъв шанс вие да обясните защо нещо си можело да се дискутира, а друго - нямало как. А и не е нужно да го обяснявате. При двата визирани примера - "продуктите на ума", и "УМа" - са абстрактни понятия и те са прагматично интерпретируеми и контекстуално зависими - следователно са и дискусионни, и относителни. Същото е и положението за посоката на несъзнаваните процеси - чак до вегетивните нива. А твърдението ви за това че "абсолютно не подлежали на осъзнаване"... както и цялата логическа конструкция... са проблемни. Винаги са смешни изхвърлянията чрез думичката 'абсолютно', но само по себе си употребата на думичката сред личния свят има точно значението на лакмус - докъде и кое е "границата"... Това че за вас "нещата" са така или не, няма никакво значение за ..."нещата". За вас целият свят е подбран и класифициран сред учебниците по философия писани някъде сред 19 век. Вероятно е чудесно и удобно да се живее в подобна... 'кутийка'.

Че я видяхме - да. Че я четохме - да. Обаче не разбирам какво е отношението на статията спрямо тази тема. И друго не разбирам - чета статията... и накрая е налице коментар, който издава начина по който тази статия е интерпретирана от коментиращия я. И е странно да забележа че аз не намирам връзка между статията и коментара й отдолу. Това най-ме озадачава - далеч повече от текста в самата статия, който намирам за обикновена поредна сензация. Късоумните изводни положения, особено свързани с експерименти чрез сугестия и хипноза са налични отдавна. И огромните неясноти и липси на разбиране обикновено се запълват от поредните "учени"... Най-вече защото има огромен мегдан за свободни интерпретации...

дай боже... ама не го е дал... нито е буден, нито е разсъдлив. А доколко е "ум" - тва е вече доста дискусионно и твърде относително - особено ако внимателно се зачита "будните и разсъдливи умове" какви ги редят От друга страна е весело. "Боже"-то изглежда "раздава"... нещо като дядо Коледа - подаръците. Ама някои дало нещо, на други - друго. А може би...има и условия - като това 'да си бил послушен"... А няма да коментирам изпадането в две едновременни роли - това на партийно събрание - с вдъхновителните идейни речи, и на възрожденски даскал в неделно училище. То наистина че някои роли остават доживот. И само е варианта доколко и кога ще се запусне тригъра за да се стартира любимия сценарий. Признавам че на моменти е весело, на в други - е твърде скучно, заради повторяемостта и механичните еднотипни реагирания - по модела на "кучето на Павлов". За мен това е празна работа - но при мен очевидно "боже-то" не "ми е дал" - нито буден, нито разсъдлив ум... Горкият аз!!! Че и с писъмце не става - че хич не съм бил от послушните през вчера навършените ми 5 десетилетия...

думите във втория пост не са на рамус, а са статия от същия автор. Да оставим логическите заблуди и да се концентрираме върху историята. Отношението на автора към самата тема е очевидно и то личи. Дали, доколко се е опирал на исторически положения, приети за факти - това е основния въпрос на рамус и заради това същия пуска тази тема. И заради това същия рамус търси съдействие от хората които имат знания и познания по тази част от историята. Изцепките на другия колега нямат връзка със същата тема а той страшно напира да изрази личните си тежнения. А има възможност човек да си направи тема в определен за целта раздел на този форум, и в тази тема да си напише личните си въпроси, верую, убеждения, да ги развие, да ги изпише... вече такъв опит е направен и се чете. Както се вижда света не е свършил само защото едно или друго влизат в противоречие с едно или друго сред някой си. МНого моля за сериозно отношение, а не за закачки, реакции и изблици. Доколкото ми е възможно - направих заявка за това.

много моля - представата ми за история... има друго измерение, а не това - дали някой е съгласен и неговите житейски, морални или идеологични норми, не виждам какво общо имат с науката ИСТОРИЯ. Толкова ли е трудно да се овладеят реактивностите... Може би съм прекален идеалист - че предлагам да се опита ЧИСТА ВЕРСИЯ НА факти и контекстите им. Нека след това си е работа на всеки как ще ги интерпретира, възприема нагласи, подбере и асимилира.

ето и още от същия автор, като ясно се забелязва дозата пристрастие. От друга страна ме интересува именно фактологичната основа и доколко и докъде се простират основанията за горното: http://m.24chasa.bg/novini/article/4780596 Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски. През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр. Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група. Славяни в останалата част от Европейска Русия не е имало никакви Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др. В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др. Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град Новгород, който е проекция на вече изградения на Лаба Староград (днес Олденбург) Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори. Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява. Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език. Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото. Руски селянин с типично облекло и крака, обути в лапти. Всички славяни се обуват в изделия от кожа - цървули, чизми, ботуши и пр. Само руснаците носят лапти като фините. Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са “немци” - защото не говорят, неми са и бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.) След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи. И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва има села, в които калта се гази само с лапти За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия. Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено: “В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.” В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям. Руски “славяни” в битка с монголците - идеализирана рисунка През Средновековието в Московията се говорят няколко езика: - славянско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци; - тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона; - български език, на който е написана православната религиозна книжнина. Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция. Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси. Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици. Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че Русия никога не е граничила с Балканите и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи. От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия. Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси. Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие. По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците. А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение. Автентична рисунка на средновековно руско семейство от Ерзя (Рязан) Шапката на Мономах е тюбетейка От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах. Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах. Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки. Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340 г. =========================== и това за последно, като допълнение, макар че са налице и припокривания: ======================== Три факта усилено и целенасочено се укриват от руските езиковеди като шила в торба. 1. До XVII век никой по света не възприема езика на Московията като руски. Наричат го език на московитите, московитски. 2. Руски език дотогава са наричали само и единствено украинския език. Михаил Ломоносов - основателят на руския език 3. Езикът на Московията не се е признавал от европейските учени за славянски, а е бил отнасян към угро-финските говори. Владимир Ленин - най-известният представител на народността ерзя Днес, разбира се, вече не е така. Заради имперските си интереси и с цел завоюването на славянски земи Русия оказва огромен натиск върху своите езиковеди. Поставя им задачата да придадат на руския език “славянски статут”. Ако на запад от Русия живееха германски племена, заповедта би била руският да стане част от германското езиково семейство. Тези реформи започват от Михаил Ломоносов и подсилват слабите славянски черти на руския език. Но и в средата на XIX в. полският лингвист Йежи Лешчински пише: “Езикът на прусаците с много повече основания може да се смята за славянски от великоруския език, който има много по-малко общо с полския и с другите славянски езици от пруския.” Русия започва официално да се нарича така при цар Петър I (от 21 октомври 1721 г.). За него името “Московия” е било мракобесно. Петър I не само бръснел насила брадите на руснаците, но забранил на жените в Московията да носят чадри (фереджета) Забранил и харемите (“тереми”, в които жените са държани под ключ). При пътуванията в Европа Петър I настоявал картографите да изписват на картите си името на царството му не Московия или Московития, както дотогава, а Русия. Стратегията на Петър I е била да “изсече прозорец в Европа”. Той настоявал, че континентът свършва не на границата между Великото литовско княжество и Московията, а при Урал. Така за пръв път в историята московитите са наречени славяни и за пръв път Московията е включена географски в Европа. Дотогава чешки и полски автори на славянски граматики отчетливо разграничавали руския (т.е. украинския) език от московитския, който изобщо не причислявали към славянските езици. Той е бил твърде беден на славянски думи, нещо, което се признава от съветския езиковед Игор Улуханов още през 1972 г. в неговия труд “Разговорната реч в Древна Русия”. Той пише, че кръгът славянизми, редовно повтарящи се в живата реч, се разширявал много бавно. Записите на устна реч, направени от чужденци през XVI-XVII век, включват само няколко славянски думи, а основната маса е угро-финска и тюркска лексика, изтъква Улуханов. В целия “Парижки речник на московитите” (1586 г.) Улуханов открива само 2 славянски думи: “владика” и “златен” В речника на Ричард Джеймс от 1618-1619 г., воден като дневник, думите са повече - 16 (“благо”, “блажи”, “брани”, “враг”, “време”, “възкресение”, “възкръсна”, “длан”, “немощ”, “пещера”, “помощ”, “празник”, “пряпор”, “разробване”, “сладък” и “храм”). В “Граматика на московитския език” немският учен и пътешественик Хенрих Лудолф е събрал през 1696 г. цели 41 думи (макар че някои са с финско окане в представките - “роскошь”). Другата устна лексика на московитите е финска и тюркска. За лингвистите в онази епоха не е имало никакво основание да наричат езика на московитите славянски, тъй като по основния критерий - устна реч, той не е съдържал славянизми. Ростов дава много характерен пример: Мордовецът Иван Сусанин от Костромския уезд не е знаел руски и се налага родата му, като прави челобитня пред царицата, да плати на тълмач за превода на молбата им от костромски фински на “господарски” руски. Днес обаче мордовският град Кострома се смята в Русия за люлка на руския дух и на славянството. Когато реши да вземе руско гражданство, френският актьор Жерар Депардийо бе адресно регистриран именно в Мордовия. Там има и рок група, която пее мордовските песни на руски, ужким са славянски. Но само преди два века в Кострома никой не е говорел на славянски. Като аргумент за наличие на славянски език се изтъква, че църквата в Московията е проповядвала на славянски. Това обаче е бил български език, на който се е водела и държавната преписка. Този аргумент нищо не доказва. В Европа по същото време деловодството е на латински. Това не хвърля никаква светлина по въпроса какви народи са я населявали. С Люблинската уния от 1569 г. Великото литовско княжество прави обща държава с поляците (на полски “Жечпосполита”). То запазва беларуския за държавен език, а Полша въвежда латинския. Днес в Смоленска, Курска и Брянска област никой не “ока” и не се говори руски, а беларуски, същият като в Минск и Витебск. Всеки езиковед би заключил, че в тези области живеят беларуси, тъй като говорят този език. Не и руските езиковеди. Те отнасят тези хора към етноса на “окащите” им съседи, които по времето на Лудолф са знаели само 41 славянски думи. Улуханов уточнява как да се разбира един пасаж у Лудолф - за двата езика в Московията, местния и църковнославянския (българския). Той пише: “Колкото някой иска да се изкара по-учен, толкова повече поръсва със славянски изрази речта си и писанията си, макар някои да се присмиват на тези, които злоупотребяват със славянския език в ежедневната реч.” В Беларус, Литва или Украйна да се присмиват някому, че използва славянски думи, е нелепо. Не се и случва. Обратно - никой няма да те разбере, ако вместо със славянски думи изграждаш фразите си с угро-финска или с тюркска лексика. Такова “двуезичие” го няма никъде при славяните, дори при държаните 500 г. под турски ярем българи Има го само в Московията. Тъкмо това двуезичие заради липсата на народна славянска основа е шилото, което строителите на руския език крият на дъното на торбата. Техният “език” минава през т. нар. стадий на развитие на термина. В началото е “московитски”. После при Ломоносов е “руски”, а след като Русия окупира Беларус и Западна Украйна през 1794 г., сменят името му на “великоруско наречие на руския език”. Срещаме го в “Тълковния речник на великоруското наречие на руския език” на Владимир Дал от 1861 г. В него под “руски” език се разбира беларуски и украински. Днешните издания на този речник обаче са под името “Тълковен речник на живия руски език”. Дал, който е омъжил щерка си за българин, никога не е правил речник с такова име. През 1778 г. в Москва излиза брошурата на Фьодор Карин “Писмо за преобразителите на руския език”. “Ужасната разлика между нашето московско наречие и славянския ни пречи да се разбираме със същата лекота, с коята съживява красноречието при обикновен разговор - пише Карин. - Както опитният овощар подновява старото дърво с млади калеми и чисти изсъхналите филизи и тръни около стъблото му, така великите писатели са преобразили нашия беден език, който, ашладисан със славянския, е станал и безобразен.” Очевидно “бедният и безобразен” език е чакал Пушкин и Лермонтов да преобразят есперантото на Прокопович, Ломоносов и Сумароков в днешния “велик и могъщ” руски език. Другите славяни нямат такъв проблем - при тях наречията органично прерастват в литературен език. Само на руснаците им се налага да съчетават угро-финския говор на простолюдието с официалния славянски на държавата. В Украйна, да речем, би било нелепо да се иска “засилване на славянизмите в писмената реч”, тъй като тамошната лексика си е славянска и няма нужда от подсилване като руската с български думи. Както се казва, млякото не се пресича с още мляко В края на XVIII в. строителите на руския загърбват и българския, който от векове е удържал Русия “в славянството”. Обявяват руския език на славянизираните угро-фини за суверенен. Макар да му липсват типичните за славянските езици черти, той е вкаран в тяхното семейство. Патриотизмът побеждава езиковата реалност. Така стоят нещата и днес. За да ги разберем, помага Мелетий Смотрицки, беларуски просветен деец, работил в Киев и Вилнюс, автор на “Граматiки словенскiя правильное синтагма”. Тя е издадена през 1619 г., т.е. доста преди Ломоносов да положи руската граматика на научни основи. За Смотрицки има разлика между църковния български и руския. Той пише: “Словенски переводимъ: Удержи языкъ свой от зла и устнъ своъ же не глати лсти. Руски истолковуемъ: Гамуй языкъ свой от злого и уста твои нехай не мовятъ здрады.” От цялата му книга е ясно, че под руски той разбира украинския (който по онова време е общ с беларуския). А не езика на Московията. “Нехай”, “мовять”, “здрады” са украински думи и затова Смотрицки ги нарича не “преведени”, а “изтълкувани на руски”. В сп. “Руска реч” обаче Владимир Аниченко от университета в Гомел нарича езика, на който Смотрицки превежда, “така наречен руски” - Така наречен от Смотрицки? И така наречен от народите във Великото литовско княжество? Тук личи стремежът на Аниченко да не дразни руските филолози. Един вид той им казва: Всичко е окей, нашият стар език е “т. нар.” руски. А истинският руски, без т. нар. е бил в Русия. Смотрицки е объркал термините. Да се слагат днешни мисли в главите на стари автори обаче, не е научно. Ако те пишат черно на бяло, че руски е именно украинският език, а не московският, защо да извращаваме думите им? Защо да преиначаваме историята? При такъв подход ще се окаже, че украинският език е аномалия. Паднал е в Киев от Луната, чужд е и затова е “т. нар.” Смотрицки показва, че за него руски са реалиите на украинския и беларуския. Докато днес под руски се разбира език, основан на българския. Угро-фински езици Днес ги говорят повече от 20 милиона души. Те единствени заедно с турския и татарския се говорят в Европа, без да са индоевропейски езици. Донесени са през Урал от V век насетне. Делят се на няколко групи. Пермско-финската се говори от коми, удмурти и бесермени. Волжко-финската - от мордовци (ерзяни, мокшани), мурома, марийци и мешчери. В Балто-финската влизат сету, финландци, ингерманци, естонци, ижорци, квените в Норвегия, загадъчните вод, карели, вепси и мери. В групата на унгарците са още хантите и мансите. От всички тях само унгарците успяват да си направят остров в славянското море и да оцелеят езиково в него повече от 10 века. Славянски езици Днес ги говорят над 400 милиона души. Част са от индоевропейското семейство. Най-ранната им фиксирана в писмен вид форма е старобългарският език от IX век. В езикознанието той се смята за много близък до праславянския, т.е. до езика преди разселването на славяните от прародината им около Балтийско море през IV-V в. Ръсел Грей и Куентин Аткинсън от Оксфордския университет пишат през 2007 г. в сп. “Нейчър”, че цели 20 века по-рано балто-славянското езиково единство вече се е разпадало. Разселването води до нов разпад и през VIII в. има три групи славянски езици - западна, южна и източна. Но поради интензивните исторически и културни контакти помежду им славянските езици остават фонетично близки, със сходна структура на думата и изречението, с общи граматически категории, семантика и морфологично редуване. В източната група влизат беларуски, руски и украински. В западната са чешки и словашки, езиците от лехитската подгрупа - кашубски, силезийски и полски, както и двата лужишки езика. Тук спадат още литовският и латвийският, макар че заради архаичните им черти някои учени ги определят като твърде рано отделили се от славянското семейство балтийски езици или като част от източната група. В южната група са българският език заедно с македонската езикова норма и сърбо-хърватският. С разпада на Югославия той на свой ред се разпадна на сръбски, черногорски, хърватски, словенски и босненски.

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780679 Едната масова заблуда на руснаците е, че говорят славянски език. Другата е, че пишат на кирилица. Русия си служи не с кирилица, а с азбука на нейна основа, въведена от Петър I - “гражданската азбука”. Тя не е създадена от Кирил и Методий, а от Имперската канцелария и тъкмо нея при царизма и в съветската епоха Русия налага на съседите си, в Средна Азия и даже на финландците и монголците. Прави го и сега - неотдавна руската Дума забрани на автономните републики Карелия и Татарстан да се върнат към латиницата. Обвини ги в “сепаратистки уклон”, въпреки че латиницата по-добре пасва на фонетиката на финския и татарския език. Кирил и Методий създават писменост за чехите и българите, за да четат Библията. Не за татарите, които изповядват исляма. Пък и защо им е на мюсюлманите православна азбука? Другата заблуда е, че кирилицата е славянска азбука. Такава е глаголицата. С нея отначало си служат западните и южните славяни, а хърватите я ползват чак до края на XVIII в. Кирилицата е леко изменена гръцка азбука, а гърците не са славяни. Пък и половината славянски народи днес пишат не на нея, а на латиница. Кирилицата е българска азбука, защото възниква в България. Тя е азбуката на църковнославянската книжнина, но тук православната традиция няма нищо общо. Ако имаше, католическа Европа, която през Средновековието си служи с латинския за религиозни цели, би трябвало днес да се върне към него като официален език. Впрочем беларуският литературен език възниква на латиница, но царят го забранява с указ през 1839 г. Беларуската периодика излиза на латиница чак до ХХ в. (Bielarus, Bielaruskaja krynica, Nazva Niva). Нея пък я забранява СССР, понеже била “западничество” Тя напомня на беларуси, литовци и латвийци за тяхното вековно съжителство с поляци, словаци, чехи и украинци във Великото литовско княжество и в Жечпосполита. В Украйна литературният език възниква на кирилица и все пак през 1863 г. царски указ забранява религиозната литература на украински. През 1876 г. пак с указ е забранена всякаква литература на украински освен белетристиката. След краха на СССР през 1991 г. 4 републики се връщат към латиницата: Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан. Петата вероятно ще е Беларус и тогава ще отпадне нуждата беларуската класика да се превежда на днешния, създаден по заповед на Сталин изкълчен “белоруски” език. В руската Дума обаче тези тежнения на Беларус се оценяват като “сепаратизъм”, “отдръпване от Русия” и “възприемане на полската азбука”. А дали е “полска” латиница, или “гръцка” кирилица, е все тая - и Полша, и Гърция членуват в НАТО и в ЕС, така че тук няма политически подтекст. Има само демагогия - че Русия е монополистът в раздаването на азбуки на нейните съседи. Демагогски е и руският култ към Кирил и Методий Светите братя нямат никакво отношение към Русия, тъй като са умрели много преди Украйна (Киевска Рус) да се покръсти. По тяхно време Московията не съществува. На нейната територия се е простирала Велика Мордовия със столица Ерзя (Рязан). Азбуката си Кирил създава за чехите и тръгва с нея към Моравия още преди набезите на Рюрик, от които възниква езическата Рус. Кирил знае, че славяни в днешните руски земи няма. Затова и не предприема мисия в по-близките до Византия земи на днешна Украйна и Русия. Дори Киев още не е славянски, а е съюзен с Хазарския хаганат и се обитава предимно от юдеи и сармати. Киевските князе са с еврейски корен и са сродени с хазарските, които също изповядват юдаизма. Затова Киев в средата на IX в. е наричан “градът на синагогите”. Поне така твърди един научнопопулярен сериал по израелската телевизия. В него за Хазарския хаганат се говори като за “още една прародина на израилтяните”. За какво му е на Кирил да ходи в Града на синагогите? През 860-861 г. той води диспут в хазарската столица и се е убедил лично, че там почва за азбуката му няма. Именно това тежко противоречие между реалностите и представата за себе си на Руската църква и на руските идеолози като за “славянски” раздува руския култ към светите братя. В Чехия, където Методий проповядва години наред, култът към тях е доста по-умерен. След като болшевиките завземат властта, комисарите им извършват реформа на великоруския език. Първо го преименуват на “руски”, за да махнат “великодържавното и имперското” от него. Правят го скудоумно и думата за националност на руснаците се оказва прилагателно (“русские”), а не съществително, както е в другите славянски езици и дори в полския. После Троцки и Свердлов създават “нова гражданска азбука”. Накрая Троцки настоява руският език да мине на латиница “заради целите на световната революция”. Леле-мале, ако се беше наложил! Латиницата щеше да е официална в СССР, а и в България след 1944 г. чак до 1991 г., когато Елцин я ни върнал кирилицата, я не. ============================ Не съм историк и никога не съм имал интерес към това. Опитах да направя търсене, за да не дублирам темата, но форумът има софтуерни проблеми и ми дава поредици от грешки и кодове за тях. А от известно време се зарежда по-бавно и по-трудно... Понеже митовете са част от човешкото битие, те имат своето значение. Но ме интересува какво е положението отвъд митовете. Молбата ми е дали, доколко и кое има фактическо основание в този материал? Кое е хипотеза, кое е мит, кои са фактите точно, а не нужните някому интерпретации за целите на една или друга пропаганда. Молбата ми е - чисто историческо познание - възможно ли е да се реализира? И ако да - нека се опита с пример като този. Идеологията в случая, ако може да се надрасне, за да не се спами темата със задължителните типични пристрастия нужни на доста хора и тук, сред форума. Една българска медия инициира проект за 'проверка на валидността на новините' като противовес на явлението "фалшиви новини". Предложението ми е - защо в този форум да не се организира нещо подобно - кръг от хора които да се организират чрез подбор откъм безпристрастност спрямо идеологическото повлияване, за да реализират достатъчно неповлияни от идеология и интереси, изводи.

Нещо... сега се почна друга песен. сега вече твърдите постановки и "правилни рецепти" отстъпиха място на "няма значение" и че всичко било зависило от... едно, друго, трето. Нещо се позагубиха "научните твърд-ения" и настояванията, повторенията и "рамус, не си интересен"... А не прочетохте ли че и "комбинацията която слагаме в стомаха" няма особено значение - защото въглехидратите започват още от устата, после следва киселинната среда заради усвояването на протеина, и въглехидратите спират процеса по разграждането си, после - трета фаза - за мазнините, в дванадесетопръстника с алкална среда... и въглехидратите довършват разграждането си. Трите фази не си пречат с нищо и влиянието между тях е толкова малко че в теоретичен план, съвсем спокойно може да се пренебрегне. Нещо повече - оказва се че при задълбочено разбиране в комбинациите, добавянето накрая на въглехидрат, заедно с протеините, стимулира да се усвояват те по-добре от организма... И още толкова много други неща, които "празния философ" рамус, дето не се интересувал от темата... и другите детски "ала-бала"... един друг аспект на идеологията в същата книга е схващането че всяка ферментирала храна, е проблем и също предизвиква гниене, повишаване на киселинността... Пък хич не се оказват така нещата... Нещо повече консервирани с оцет зеленчуци - е едно. но оставени да ферментират без киселина, само със лека добавка на сол - това е вече съвсем друго и щамовете полезни бактерии имат пълната възможност да се размножават... Особено в климата в българия, предполага чудесни условия за едни от най-качествените и полезни млечно-кисели бактериални щамове. И те се приемат от киселото мляко, туршиите, киселото зеле... Какво знае един американец за киселото мляко, обаче - амиии нищо. При тях това е просто форма на млечен деликатес, някакъв си. В цяла западна европа мисля че е така - в Белгия, където бях за месец, преди години нямаха идея и дори не се сещаха за онова, дето ние му казваме "кисело мляко". Да не споменаваме въпросите за 'млечните' и млеката и хилядите глупости дето се нароиха сред народните митове. И пак така - заради модни течения и финансови интереси... но пък с походящ маркетинг и нагодени обяснения и описания - и... какво да му трябва на народния субект. Дано темата спомогне някак си да хората четящи тук да разгледат храненето вече в един по-модерен аспект, и да катализира едно сериозно отношение на всеки към това, защото то се отнася до всеки един човек, без изключение. А не със схващанията на един или друг, през 19 век и разни социални потребности, които никога не са имали ролята да са сериозни и научни, а следват социални течения и процесите в тях... Все пак това си е ваша работа, но натякванията и безкрайните повторения на неверни данни и интерпретациите им щото били написани в книга и много са ви били допаднали, всичко било правилно и научно... не е работата да се заимстват готови лесни системи от обяснения, нито да се прочетат няколко книжки, още по-малко пък - популярни, щото това е "чалгата на народа", но не е нищо по-сериозно от това. Относно плодоядните маймуни и храносмилателна система на човека - само недейте да го споменавате пред сериозни и компетентни хора, защото и там ситуацията че са ви неадекватни схващанията, е същата. И няма как да не бъде, защото основната идеологична манджа, е натъкмена от свързани помежду си ей такива недомислици които които иначе сигурно ви изглеждат много научни... А те са всички друго, но не и такива. А и не е им ролята да бъдат - таргет групата към която са насочени е да имат общи повърхностни схващания към които тия нагласените да се закрепят и да заиграят ролята на основни - както е при вас самият.

Никак - вярването не е никакво смислено отношение изразяващо един (рационален) субект. Силата и значението на вярването не е в смислеността, а в съвсем друго, което не е тема за разискване тук, макар да си позволих да го изведа ананалитично от контекста и поведението на един колега тук, сред темата. Просто беше чудесна форма на контраст и по този начин стана твърде видимо. За мен значението на всичко това е възможността да се задълбая в някои положения които отдавна не съм преразглеждал и които имаха връзка с темата. И резултата е, че актуализирах и разширих знания, понятия, процеси, концепция... Все пак това е храненето и тя касае всички ни. Освен всичко - не просто ни касае, като хора, а е и една от най-важните, заради определящата й роля за поддържането на хомео- и психо-стаза. Отгоре на всичко - значението на теми като ХРАНЕНЕТО за всеки субект, при подходяща предварителна нагласа, играят и ролята на огледало - спрямо самия него/себе си. Защото темата за храненето, е и израз на възникващо приоритетно значение на самоуважението, на породената от него смяна на йерархичността в ценностната система и тя, от първични положения на върха, в нея, се променят следвайки промените в състоянието на съзнание и породеното отношение към себе си, в него. Хора с липса на самоуважение и самозначимост, с лекота пренебрегват значението на храненето и първосигналността на критерия "просто искам да ми е кеф", си остава на първо място и на предна линия. И още други неща могат да се изведат като се извлече внимателно отношението на субектите по начина по който се отнасят спрямо въпросите и казусите на темата. Повечето като че ли... това няма никаква връзка с тях самите , като дори не липсват тия възклицания от типа "боли мъ фара, кво мъ занимавате с глупости, аз си ям пържоли и ни мъ интересува кви си ги дрънкате с тия празни приказки". Така, че темите като храненето, поне имат възможност за сериозна подложка от "обективни данни", биохимия, физиология... изследвания... Това че са налице интерпретации - си е номално и естествено. Но теми като СЕКСА или Любовта, като БЛИЗОСТТА, Социалността, Приятелството... В тях няма как да е налице подобна 'подложка', нито математика, нито физика. И остават само интерпретациите, като нивото на личния или колективно договорен пълнеж, стават най-важното. Отгоре на всичко - по отношение на СЕКСА нещата са още по-драстични. Именно заради това - повече показателна като ЛАКМУС и огледало спрямо което се изразяваме кой през какво се гледа и как се вижда през собствените му огледала.

след цитираното горе, пуснах и линк с материал по отношение на "ферментацията и месото". Твърденията и отстояванията на въпроса за 'народните синоними - ферментация-зреене, не се потвърждават, защото в материала същото се използва от доста хабилитирани по въпроса лица. заради това спрях и да задавам въпросите си към теб, защото още при първите проверки и се появиха несъответствия.А и защото този уклон към категоричност и сигурност, настояване, и "хахахаха"-то някак си през моите очи не се връзват на едно място заедно със сериозност и задълбоченост по който и да е въпрос. Това си е мое виждане типично за прост човек като мен, правещ се на "всезнайко" и без всякакъв личен момент - просто съм откровен и директен. И си позволявам да го изразя.