ramus

"Когато говорим за имена на велики учени, се сещаме за Исак Нютон, Галилео Галилей или пък Николай Коперник. Интересен е фактът обаче, че думата „учен“ започва да се използва доста след смъртта им– едва през 1834 г., а вдъхновението за създаването на думата, неочаквано за времето и епохата, е жена – Мери Самървил. Мери Феърфакс Самървил е шотландска писателка и енциклопедистка По това време участието на жени в науката не е било насърчавано, но въпреки това тя е всестранно развита личност, която се учи сама в сфери като математика, астрономия и геология. Мери има широк спектър от интереси, брилянтен ум и две Х хромозоми - фактори, които алармират за нуждата от наименование за хора като нея. През 1834 г. енциклопедистът Уилям Ууел прочита впечатляващата дисертация на Мери “Connexion of the Physical Sciences”, превърнала се в една от най-продаваните енциклопедии на XIX в. Той е изумен от труда на 53-годишната дама и иска да напише блестяща критика върху него, но се сблъсква с един основен проблем – учените по това време са главно мъже и думата за тях е „мъж на науката“, словосъчетание, което не пасва на Самървил. Така умелият в словото Ууел измисля думата „учен“ за Самървил. Той не създава просто една дума, различна от „мъж на науката“, която да може да се използва и за жени. Прокарва наименование, съдържащо в себе си цялата всестранно развита природа на Самървил – тя е била не само математик, астроном, физик и т.н., а един интелектуално надарен човек, притежаващ съобразителността и умението да използва всичките си познания целенасочено и успешно. Точно това според Ууел е значението на думата „учен“. Още като дете Мери показва своята любов към науката, въпреки че както повечето жени по това време, е нямала същата въможност за образование като мъжете. Родена в Шотландия през 1782 г., тя прекарва ранните си години в разходки край морето и женски занимания, докато братята й ходели на училище. За нейно щастие е дъщеря на вицеадмирал Сър Уилям Джордж Феърфакс, който не може да си позволи дъщеря му да остане съвсем неука, и след като осъзнава, че тя не може да чете нищо друго, освен няколко абзаца от Библията, я изпраща за кратко в пансион. Мери Самървил Източник: Getty Images Там тя се научава да чете, пише и да смята. Скоро се връща у дома, защото е придобила знанията „достатъчни за една жена“, но това не я спира да учи тайно нощем вкъщи и да слуша уроците на братята си без да я видят. След като изхабява почти всички свещи в дома, майка й разбира какво прави дъщеря й и как се занимава с неща, които не са за жени, и заповядва нощно време всички източници на светлина да бъдат скривани. Дори без светлина Мери продължава да учи, като вече интересите й са преминали и към астрономия и други науки. Родителите й я женят през 1804 г. за неин далечен братовчед – Самюел Грейг, за да й попречат да стане „книжен плъх“ и да посрами семейството. Младоженците се местят да живеят в Лондон. Съпругът на Мери също й забранява да учи, подкрепяйки всеобщото мнение, че на жените не им се отдава науката. Принудителният брак е неприятен, но за сметка на това доста кратък, защото Самюел умира след три години. Самървил остава вдовица с две деца, но най-после получава спокойствието да се отдаде на истинската си любов – науката. Тя се завръща в Шотландия, където научен ръководител й става д-р Джон Плейфеър професор по математика в Университета в Единбург. Той й възлага да се запознае с труда за небесна механика на френския математик Пиер-Симон Лаплас – нещо, което напълно променя живота й. През 1827 г. Самървил превежда „Небесна механика“ на английски по молба на млад юрист на име Хенри Броугхам. Мери не само превежда научния труд, ами и обяснява всички уравнения в него. На този етап тя отново живее в Лондон, където научните среди са впечатлени от уменията й. Много от английските математици по това време не разбирали всички уравнения и това спечелва на Самървил уважение и признание сред тях. Вървейки по пътя на самоусъвършенстването и с цел да използва наученото, вече 50-годишната „дама на науката“ започва да пише своя научен шедьовър „Connexion of the Physical Sciences“. След като публикува книгата за пръв път, тя я преиздава още девет пъти до края на живота си, обновявайки и оптимизирайки нейното съдържание. Нейните писания не са просто теории, те допринасят за истински открития в бъдещето. Например в третото издание обяснява, че може би трудностите при изчисляването на положението на Уран могат да бъдат индикатор за наличието на друга планета – това води до откриването на Нептун. Признанието за приноса й към науката не закъснява. Тя получава почетни членства в елитни и уважавани научни дружества, като Научното общество на физиката и естествената история в Женева, Кралското общество по астрономия, Американското философско общество, Американското географско и статистическо общество и Италианското географско общество. Тя умира на 91-годишна възраст през 1872 г. в Неапол, Италия. Мери Самървил е една изключителна историческа личност, която оборва стереотипите, че „на жените не им се отдава науката“ и дава огромен принос в различни сфери. Освен всичко това обаче, тя е и вдъхновението за една дума, без която днес би ни било трудно да пишем за великите умове в научните среди, а именно „учен“... " ------------- https://vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/zhenata-zaradi-koiato-e-syzdadena-dumata-uchen-6064677

кондиция??? с ракии... Човек, с ракията... или с алкохола кондицията пада. Ама много пада - нещо като при мечо пух - колкото повече, толкова повече... Между другото ми даваш известен бонус в интерпретациите на много от писанията във форума. А имаше тук един пишещ, който твърдеше че "изпил еди колко си, а не му действало" - пък в написаните си коментари в същия момент, на друго място толкова да си личеше влиянието на "изпитото", сякаш от екрана се излъчваше характерната миризма на алкохол ( от която честно казано ми се гади - нищо лично, просто факт). И за да завърша по този "казус" - не съм въздържател от принципност. Не ме интересува алкохола, като не ме привлича, не се налага да се "въздържам". За мен това са патерици за хора които нямат друга възможност... или пък предпочитат винаги "лесното"... Управлявам главата си без да се налага ползването на "патерички" за каквото и да е в нея. И да - разбира се че експериментално съм изпробвал онова, което му казват "напиване" - два опита. Първия не сполучи - ужасна гадост беше. Но втория стана спонтанно и разбрах че е подходящия момент... Оттогава се чудя как е възможно тази гадост да привлича толкова много хора да го повтарят и да пропадат толкова ниско... Пак казвам - нищо лично към никого. Просто има неща с които се разминахме в тоя ми живот - твърдия алкохол е едно от тях. Има и няколко други... от масовите, дето им казват "пороци", като пушенето на цигари, примерно.... кафето и т.н. Не се е налагало в тия въобще да се въздържам - просто никога не ме привлякоха с каквото и да е. И... откровено казано - не ви разбирам - тия дето сте привлечени от алкохола... дето свиквате с него... Не резонирам на нищо от това... ама съвсем нищичко. И то не от каквито и да са принципности или идеологично натягане, като примерно "здравословен живот" - просто това го нямам в себе си... И никога не съм го имал - нито съм "го почвал", за да се налага да го 'спирам'...

близостта на интерпретациите и хрумванията за решения на парадокси и несъответствия... довеждат до сходства и в самите предложения за обяснения на света. Все пак, който и да е учен, тръгва от вече създадената описателна концептуална картина на света и каквото и да прави, след като я залага в основата на представите и мисленето си, след като ползва системността й, си позволява само да я надгражда и допълва. В този смисъл близостта на решенията на множеството естествени проблеми, парадокси или несъответствия, е естествен. Самия факт, че толкова много открития са правени "паралелно" от двама различни откриватели, на различни места по света, поставя "авторството" на много от същите под въпрос. Има индикации за всички 'големи открития', дори и за тия, които се смятат за "революционни", че също възникват с наслагване и е трудно да се даде еднозначно "титлата и пиедестала" на едно или друго "име". Пиша всичко това заради колегата "малоум"... че все пак титлите и авторитетите с 'академични' представки пред фамилиите си имат значение и по-голяма тежест от постулирането на хипотезата му в един или друг форум... да не стане така, че някой да обере нужните лаври на "откривателя", особено ако това е важно за самия него... А и не е като да не се е случвало... и да не се случва... и да няма да се случва и занапред...

но докато "харесването" има значение и нуждата от него задава несъзнателна посока, която повлиява на "интерпретациите". А дори самото понятие ФАКТ е зависимо от интерпретацията му. Това че са налице колективно-договорени, условни съгласия за интерпретации не решава проблема с "фактите". И нуждата да се интерпретират, подбират, подреждат за целите да са приемливи на една или друга 'обща гледна точка', отново определяща се от переспектива на групова или лична приемливост и компромис, защото тази нужда е стаена дълбоко сред човека - чак в неговото несъзнавано... Всичко това най-много се отразява на нещото, наречено "история"...

В общи линии: тук има някои хора, които сякаш са в кръчмата на типичния български политикански моабет. Политиканстването в български вариант не се различава много от това на "бай Ганьо". Но не е сериозно. не е сериозно по много проста причина, и тя е съвсем сериозна и основателна - Глобалната политика е най-сложната игра играна някога. а националните политики са задължително нейни подмножества. смешно и наивно е дори да се допуска, че някой тук е наясно с огромната глобална игра, наречена ГЛОБАЛНА политика. И всички приказки издават обикновена и напълно човешка ограниченост. Не че политиците от големия ранк са нещо като :"гении", но има една съществена разлика - тя е огромните системи за информация, с която са обезпечени, за да се взимат глобални решения, на базата на глобална информация. Само да напомня, че всъщност всички разузнавания по света, по същество са организации по събиране и обработване на информация. Информация - която никой тук никога няма да "докосне". Информация - не каква да е - а оперативна и актуализираща се всеки миг, в глобален мащаб. Нищо от това не е по силите на никой сам човек. Анализа и обработката на такава информация е гигантска задача и процес. Впрегнати са огромни по мащаби потенциали... всичко на което са способни най-мислещите умове на която и да е нация и държава. Така, че... за да могат да си позволят такъв мащаб, е възможно само за съответни по мащаб и ресурс държави. Кое ми се струва странно - това че претендиращи и деклариращи сериозни хора си говорят сякаш са " прогледнали" в секретните дялове на голямата политика. И сякаш на тях им е ясно, само защото им е интересно да четат и да играят игрите на "знам кво става и знам кво правят, знам кво могат, знам кво трябва да направи тоя или оня, знам как се решават конфликти, проблеми, въпроси... от всякакъв характер". А това не само че е наивно - най-малкото е наивно и несериозно, но и върви към самозаблудни форми на някакъв театър. Всичко това не е характерно за сериозни хора, деклариращи че 'мислят'. това, разбира се е само мое мнение. също мое мнение е, че - учения човек може и да е информиран, но е много важно да си дава сметка докъде се простира информацията му и докъде нейния валидиращ периметър на адекватност. Прехвърлянето на тия граници, вече не е рационален модел, поведение и ситуираност и отива вече в съвсем други... явления от психотичен характер... Не мога да се начудя на хора, които говорят за политика с такъв апломб, с толкова изнесено напред самочувствие, увереност и дори показност на "зная всички отговори, процеси, явления и са ми ясни"... Колеги - странно е, че в собствения си вътрешен двор не сме наясно въобще какво се случва и непрекъснато се неглижира същото съзнателно или не. Не е по-различно и в "широкия план"....

айде пак - тази остра нужда от "начало" и породеното от нея нужда от "измислянето на обект на който да се приложат "нужните" за мислителя опорни точки". И се ражда "стъкмистиката" - понеже някаква концептуална част има нужда от "подложка", тя се натъкмява - и контекста и основните постулати... И всичко само и само да изглежда обяснението приемливо на "съответния си отражател". Интересно е също пропускането, че... щом нещо се приеме за 'начало' ще е нужно да се приеме и "край". Освен това понеже "края" се проектира някъде сред висшите абстрактни допускания и представи, той не е толкова интересен... и важен и е лесно да се остави "неопределен". Обаче не така стои въпроса с "началото", защото и концептуално и логически... той играе ролята на 'основен фундамент'. И държи цялата "конструкция".

Това е проблема, колега. Ще напиша и нещо друго. Всъщност във вашето мнение има един много характерен елемент - това нужната ви убеденост, че "фактор, който е вън от човека" е виновен. Пишете "сигурно е", но всъщност дефинитивно означава "сигурен съм". И имате нуждата да сте сигурен, при положение че мога лесно да докажа че грешите. Но няма да го направя, защото за вас всичко това има важно значение и го показвате с поведението си да защитавате дори толкова прозрачна и елементарна теза - като тази. на други места имате чудесни включвания, но именно теми, които са свързани с нещо ваше, нещо специално и лично, ви мотивират да реагирате и поддържате всичко това и ви свалят нивото на когницията съвсем ясно, почти контрастно. Променя ви се изказа, думите и мислите и насоките им стават съвсем различни... Тъй като словото е писмено и следите от него остават може лесно да се сравни с ваши коментари в които имате съвсем различен "стил", компетентност, и повече "широта". Това е част от аналитичната работа с писмено слово и точно сред форумите е чудесна територия за неговото изследване. Тук има само няколко човека, които задържат когнитивната си линия с малки отклонения. При повечето други - тя е с доста широки граници, А при някои - направо контрастни и доста широка амплитуда. Няма начин - това всеки си го пише сам, засичането му е само въпрос на познания и опит... и разни други условия... Вие сте пример за много характерна социална нагласа - тя е, че "винаги всяка причина, е някъде вън от човека". че винаги някой е докарал положението той да има "проблем". Това между другото предположително е ваше верую и по принцип то върши чудесна работа за хора които имат проблеми да чувстват вина. Освен това вече ви провокирах за да споделите личното си отношение към "индивидуализма" - вие написахте че за вас "множественото е естественост'. Разбира се, понеже досега съм работил самоаналитично, съм още по тази "инерция' . С право недоволствате от това, че рамус "обсъжда" авторите вместо тезите. И латинското име на това, е само въпрос на време за да го използвате като обяснение за "личните намерения на рамус" и разните сценарии на злепоставяне, интереси или лични отношения... които са си матрични защитни реакции. Мен не ме интересува въобще вашето злепоставяне, нито да разбивам тезите ви. Отгоре на всичкото - тук всеки автор се инициализира с тезата си. Според правилата на форума би трябвало тезите и аргументите да имат значение, но какво да правят правилата на форума, когато тезите са "слети" с техните автори. И от личните им територии, се водят типичните "лични битки" само дето "оръжията" са нещо като интелектуални шпаги, мечове... А на някои направо им се иска да са "пистолети"... Всъщност зад всяка теза стоят особеностите и потребностите на самия й автор. Всъщност тезите които всеки тук изразява и след това 'защитава' са показателни за това кой какъв е и... Кой - кой е. Не за това кой е като личност и име по лична карта или социален статус, а кой е като ЧОВЕК. мен човека ме интересува. Интересува ме какво става в човешкото "отвътре" и е неизбежен анализа на това, което влиза в интереса ми. И нищо че всъщност че интереса ми въобще не е на лично ниво, за вас това ще е единствения вариант за лесна интерпретация... а и заучена, отработена. И... погрешна. Излагам положението през моите очи, с идеята да се представя кой съм аз. Излагам напълно откровено и без игра, и съвсем открито... Не че има значение... освен за мен...

Не само че зная отговора на въпроса, а и вече съм го написал и извел - точно в тази тема. Не че е важно че не ме четете, а че след това постулирате с претенции че сте чели. Сред всяка аптека са налични никотинови лепенки. Можете да направите справка за цените им и да сравните с "цигарите". Можете да направите справка за продажбите на лепенките - да сравните спрямо процентите пушачи. Така, че версията за "съботажи и конспирации' отлита някъде сред безбрежията на нищото... където всъщност й е мястото. Горните стъкмистики - "може да е, може би е..." е 9 кладенеца вода и опити за стъкмистики, между другото - доста произволни и твърде опростени - особено в частта за 'конспирациите'. Не случайно има толкова популярно народно значение "конспиративното", защото е чудесна дъвка за "лесни отговори". И допълнително този направен от вас опит показва, че ако не са клипчета и готовите отговори от света на наученото, то вие сам представяте твърде малко опит в самостоятелното мислене. Разбирам че лесното винаги е за предпочитане, а и е напълно естествено, и човешко. Но има моменти при които за някои хора това не е достатъчно и твърде повърхностно. ако не ги разбирате - тия хора, защо това да е техен проблем?

да спрем с тия глупости и лични реакции. Не ме интересува какво бихте ми цитирали ако не е възможно да се мисли. зададох съвсем прост казус - щом никотина е "причинителя" на зависимостта на пушачите към цигари, защо след като са налични легални, съвсем чисти, енергоефективни и много по-ефтини други начини за прием на никотин, това не работи. Трети път го пиша.!!! изглежда в клипчетата не е казан отговора и това създава дисонанс... Така, че няма смисъл да ми цитирате каквото и да било, защото каквото и да направите това няма нищо общо с вашия принос по същото. Щом това да се позовавате за вас е достатъчно и щом нещо някой го е измислил, вече е решил всички отговори... така, че - ето един, който очаква да отговорите, а не да търсите справки, позовавания или цитати. Разтягането на локуми между другото е майсторлък и е част от създаването на този турски сладкиш. Естествено, ако намерите клипче по въпроса и го изгледате, е все едно, защото едва ли някога ще "разтягате локум". Но пък ще сте с претенция и ясна увереност че "ще знаете".

Има друг начин, Дорис. Това, което предлагате е най-малкото непрактично. Християните в масата си вярват без въобще да се занимават философската част, или дори с теологичната. Хората вярват заради обикновена и проста сметка. И си вярват без значение дали ще е в Исус, чорапеното чудовище, дадо Коледа или Аллах. Именно заради това - за да опозная ЧОВЕКА, навлезнах в дебрите отвъд идеологията - в самия изживяващ, създаващ, много зад и отвъд приказката. След като вярата и вярването е психичен феномен, най-есртественото е да се търсят механизмите и принципите в психичните територии и процеси... а не в това дали някой бил троица, дали ангелите имали нимби, или три лица, дали бил божий син или подобните на тях. И като се замисля, че заради подобни... елементаризми се е ляло кръв и масови насилия... Но когато се живее чрез, и във , приказка, приказката и образите в нея стават най-важното. И се забравя че без сънуващия, никоя и никаква приказка няма никакво значение. Мен точно сънуващия ме интересува, а не сънищата му, макар че имат връзка и често тя също се използва. Цялата работа с вярването е в една проста сметка, без всъщност това да е най-важното. За мен е наличен съвсем друг подход, в който разбира се е несериозно въобще да пробутвате тезата че "проповядвам атеизъм'. Не ми е нужно да проповядвам - няма на кого, няма и защо. И изразеното от мен няма нищо общо с атеизма, а с неверието въобще. Защото атеистите са скрити зад други обекти за вярване, а не самия "бог'. бог не им трябва, но той е заместен с други обекти и системи, включително и "тия - от науката". например се вижда колко много хора тук постулират с "науката, или учените, казват"... Точно както и "в светото писание е написано...". Навремето имаше един форум за индология и философия - направих си експеримент с директно сверяване - когнитивния и прагматичния анализ в случая дори не беше нужен - налице бяха точни съвпадения относно въпросния форум и аналогичните като него религиозни... За живота ми няма никакво значение дали, кой, как и защо вярвал. Мен ме интересуваше корена на вярването, а не обектите на вярване с безкрайните им вариации, приказки и форми. Корена на вярването - по принцип. както и корена на Страхуването и страха - по принцип. Дори не самия страх - а онова, което го поражда, откъдето тръгва... Преди над 2 десетилетия си зададох въпроса - щом всичко изучавано съдържа вяра в себе си, възможно ли е въобще това да се заобиколи и да се решат сложните задачи и процеси в когнитивния свят, като се елиминира въпроса с вярването по принцип... Задълбах във вярата и психичните й корени, както и в страха, зависимостите, ограниченията, защитите... Едва ли всичко това би ви интересувало - и съвсем естествено че "не". И не само вас - всички човешки субекти, които са се постановили на вяра в себе си, без значение как го проявяват и през кои обекти на вярване. Рациото в човека е осъдено да е "чужденец" в един напълно нерационален свят, изграден, използван, матричен и твърде статичен и слят с несъзнателно-сънуващите го. Но... това е завареното положение. Надявам се защитавайки се, все пак да остава наличен процент здрав разум, който да забележи, че в думите ми няма нищо лично към вас или който и да е друг вярващ, в каквото и да е. Но само да кажа, че мен ме интересува ЧОВЕШКОТО в човека. Не в кое вярва, не мненията, страховете му, усещанията или чувствата. Всичко това вече е минал етап - интересно ми е какво има отвъд тях, отвъд личността и персоната... Отвъд несъзнателното и съзнанието, отвъд идентификацията и идентичността... Нищо от това не е възможно да се "проповядва" и мисля че сте достатъчно интелигентна за да разбирате защо.

добре е че сега "американците" се цитират. После - "науката доказа"... бе тая "Наука", как й е фамилията... Да я поздравим, - кви важни работи е "казала", ще да е много умна, как ли се облича, дали ходи до тоалетната, кога яде, спи... тя има ли нервна система и трансмитери, неврони или крака и ръце. (щях да питам и други работи... но няма как да се слага "червена точка" на постовете ) От друга страна - добре че все пак "науката го е казала", защото има и форуми сред които други хора започват с слогана "в библията е казано...", или пък "по радиото казаха", "по телевизията дадоха...". А в един друг доста познат форум имаше тема за "плоската земя" и там също защитниците на "плоската истина" показваха клипчета с анимации, обяснения и линкове... Изглежда всичко може да се "докаже" вече с клипчета. между другото много подрастващи вече не им се налага да учат каквото и да е - само клипчета гледат и... са вече академици и над всякакво образование, дипломи, матури ... Смях се до сълзи на "булшита" и то написано от човек, който напълни форума на други места за да пледира "за българските думи...". Все пак е весело...

и... тия които можем - какво да направим. Да се самонаречем 'нагли' ли? Или 'неглижьори'? Или да се посипем с пепел и да изиграем сцената "анатема", да проверя за рога на главата или за знака на дявола? Също така ми е интересен въпроса за "знанието" и според примера се вижда неговата "изключителна" условност. Отгоре на всичко - за мен в случая думата "знание" въобще не може да се употреби, защото самата вие няма как да "знаете" нищо за Христос. Като с това визирам и декларираната увереност в постулатите в първото ви изречение. И нищо от това нямаше въобще да бъде възможно да се изпише, ако въпросите които разглеждаме отдавна не бяха напуснали ролята на "граница на вселената"... защото все пак ВСЕЛЕНАТА отдавна не е еквивалентна на библията или пък "християнската религия". Между другото - и за вас самата не са, имайки предвид другите ви постове по форума колко много "извънбиблейски" въпроси, представи и информация извеждате и с които боравите.

Може би Обаче въпроса е, че декларирането че "не вярввам в бабините деветини" въобще не означава че Деклариращия осъзнава колко е дълбоко вкоренено това в самия него. Защото като се има предвид нещо - е лесно да се изрази "не съм от тия, ка'к Сийке". Много аналогичен е народния въпрос за "ЕГО"-то и толкова популярното плюене и "знаене" кое какво било, колко било вредно и колко благородно е да си "не-егов"... и колко бил отворен пътя на НЕ-еговите към голямата любов, рая или щастието... Това е въпроса, че докато израства всеки човек, на етапа на сегашното човечество, той е тясно вплетен с "народните облъчвания" защото те са най-значимото в неговото детство. В същия несъзнателен етап на всеки човек, именно тази огромна система от напластени сугестии играе ролята на "съхранител"... Рациума въобще не е наличен за никого на посочения етап и нещо повече - когато той започне да се появява в даден индивид, за него веднага се появяват задължителните придружаващи дисонанси, с "вече сугестираното, поетото, изграденото и зададеното за фундамент". И възниква въпроса за "избора". Ама как да се избере нещо, което ти е неизвестно, срещу такова, което вече е създадено, нагласено, натруфено и толкова дълбоко оплетено от приказни обяснения, като някои от които са направо изглеждащи като "мислене"... Когато всичко това не е вникнато ,всеки човек с лекота може да си позволи да си каже - АЗ съм УЧЕН и разни бабини деветини въобще не ме интересуват... И все пак - същите "деветини" са най-голямата част от неговото несъзнавано. От същото несъзнавано извират, за същото несъзнавано са предназначени.

каквото им трябва на хората, това си измислят. После спорят дали го "имало", а после - не само че го "имало", ами и какво било, как гледал, дишал, възкръсвал, как и какво казал, пък защо го казал, ... А исторично може и да го е нямало. Ама как да го няма - милиарди били, променили живота... имало смисъл... Е - точно това е иронията - хората променяме живота с измислиците си. Не че гледам е цъфнал и вързал и измислителите са в рая... , като преди всичко са все недоволни. Поне според мен - е твърде важно да се отдели нужното измислено и вживяно, с познанието - оттам - науката. И не защото проблема е самата наука, но РАЦИУМА в самия човек по принцип това му е и ролята - да демитологизира и свали "измислянето" от ролята на "цар" в човешкото битие. Твърде много хора не понасят липсата на "измисленото и нагласеното" в себе си и натрупването му в света и човешкия живот и не са в състояни да "скъсат" с инерцията му. Само обобщавам с това написаното по темата.

"нервната система" е народен сговорен постулат. Но не става за сериозни хора, в сериозни разговори. Отгоре на всичко, може да греша, но доколкото си спомням вие се заявихте като лекар... Ако е така - често не си личи. Дали от приема на алкохол, умора или от друго, си е ваша работа, разбира се... "Понеже нещо си влияе на нещо си"... Всичко влияе на "нервната система", както и тя самата влияе на всичко в самия човек. Така, че изказът по този начин е лишен от смисъл. Пак прилагам пример - много пушачи опитват да заместят приема на никотин с различен от "пушенето". Има на пазара толкова набор от готови лесни средства... Обаче както се вижда - нямат разпространение по много проста причина. И вече посочих че опростяването на всеки житейски въпрос, е съответен на човека за когото е нужно това опростяване. Обаче нито вселената, нито живота, нито човека са плоски, едномерни или едноцветни явления... И да се напомни в тази връзка - че самото явление ЗАВИСИМОСТ - е сложно и в него са налични множество различни аспекти. Две от тях - физиологична и психична (зависимости) се ползват най-често, но границата между двете е много тънка, сложна и... условна в много случаи. Налична е и примерно емоционална "зависимост"... и още доста други. Това е причината проблемите с отказа от пушене да не се побират в цитати и постулати в едно изречение или шаблоните за "никотина... катрана, рака и волята...". В тази връзка - цитирането и позоваването на нещо си, не е сериозно и издава лична "бедност" откъм средства, възможности за изказ, както и липса на житейски, когнитивен и осъзнат опит, систематизиран, синтезен... наречен ПОЗНАНИЕ. А проявата на неговото натрупване и допълнително абстрактизиране и екстрактиране - сред народа се нарича "мъдрост"... А как се нарича подбирането на готови изказни написани или възприети и запомнени "парчета" готов материал и приучването да се борави само с това "лего"...

Ма къв лед... кво пропукване. Някои хора както си стоят и вземат че плеснат разни "намерени по нета" информации... Щото все пак е нужно да подберат за да защитят и оправдаят толкова простичката и обикновена своя зависимост. Допълнено към това - вече се спомена че не никотина е проблема в цигарите. както и не е той, който прави психичната зависимост. Толкова много пушачи имат възможност вместо цигари да приемат никотин по друг начин - например лепенки. Ама не става - не им е достатъчно - трябва им "другото". Плоското и повърхностно разглеждане на тютюнопушенето е показателно. Що се отнася до цигарите - няма друг по-мръсен и деструктивен начин за прием на никотин, от горенето на тютюневи листа и вдишването на дима от това. Никотина не е отровното в случая и няма смисъл да се постулират разни "информацийки". защото за да се поеме някаква доза никотин, се минава през десетки други отровни съединения... Поне при естествените и автентични кафени зърна, или пък - от семена от какаово дърво - са допълнени чудесно от толкова друг "букет" от полезности... както и сред домашното автентично вино или бира... Проблема не е във веществата, колеги. Проблемите винаги са били само и единствено в нас - хората. В нас - хората, е проблема да не сме в състояние да мислим и разумно да управляваме взаимодействието си със света и другите около нас.

ОФ-топик само да вметна поясняващо: понятието КОМПЛЕКСНА логика няма как да е прието нито сред философията, нито сред математиката - както вече се уточнени съвсем адекватно. Вметнах понятието във връзка с описанието за КОМПЛЕКСНО мислене - и като негово производно - съответна "Комплексна логика". Тия двете - са само аспекти на субект с комплексна форма на възприятие и отражение. Няма да срещнете никъде понятието, сред никои специални или хибридни дисциплини. Тук там, в когнитивните науки, сред евристиката или семиотиката... се споменава, но само като насочващо понятие, без никъде да се дефинира неговия периметър или точно съдържание. Математиката съдържа думичката "комплексност", може би дори физиката - положенията за нелинейност или нелокалност в КТ. Това е територия не точно на описателности, а става въпрос за "съзнание" което да отрази света по този начин и според същото да се ситуира динамично сред него. Понятието КОМПЛЕКСНО СЪЗНАНИЕ е общото понятие, всички останали, които извеждам, са негови аспекти. Аз разглеждам света като отражателен леър в психичния свят на човека и за мен това е фокуса на изследването и експериментите ми. Тук няма хора, които да се занимават с насока, като моята. И не е толкова важно, нито претендирам за авторство или оригиналност. Когато се чете информация, която не се среща никъде другаде, и да е основана на различни от конвенционално приетите социални значения в пълнежа на думичките, е нужна друга нагласа при възприемането, а не стандартната. Разбира се, това е само пожелателно като разбирам чудесно че тази "друга нагласа" изисква сериозно ментално натоварване, ако ги няма съответните умения и практика в същата посока си остава само "блян". Тук-там са налични субекти, които се справят с това, по-скоро не толкова ментално и опитно-осъзнато и управляемо, колкото... нещо като "интуитивно"... От друга страна - налице са доста хора с подходящи ментални дадености. Може би цялата работа в "прочит на текст с непознати или излизащи от стандартната "рамка" понятия и смисъл, е в самата предварителна нагласа на "четящия"... Макар че за мен това вече си е напълно обикновен и естествен начин на отношение към заобикалящото ме. Така, че - за да завърша уточнението - няма смисъл да се търси по речници, разни -педии, гугъл или каквото и да било. Любопитен съм дали Дора е срещала нещо по въпроса, но поне аз, досега никога не съм срещал задълбочена публикация в тази посока. Работя в територия на познанието, която не е разработена поради съвсем естествени причини. Както вече казах, това с което се занимавам не е социално значимо, не става за социално широко ползване, поради достатъчно сериозни и вече проверени съображения... И опит - естествено - даже много опити... В край на сметка не е въобще от голямо значение кое, дали, как, колко и защо - по отношение на КОМПЛЕКСНОТО самоСЪЗНАНИЕ. Използвах го в контекста на горните забележки, според които аристотеловата логика все още продължава да е целия им свят в менталното им поле. А не само аз, а и доста други съвсем социални научни дисциплини са стигнали до описание на света далеч надхвърлящо посочената вече дуална логика, основана на линейно-последователното "мислене". като ясно посочих че това е етапен въпрос. И че когато самия субект не е във вътрешна зрялост и готовност да отрази съответствено, колкото и да опитва, няма как да компенсира това. Въпроса за "етапите" не може да се прескача - в смисъл - един го има, а друг - няма как да го заимства, учи, репликира или имитира от първия... И не виждам в това никаква драма... Все пак хората никога не сме били еднакви... нито равни по възможности и дадености... аз например никога не съм могъл да рисувам, нито да пиша стихове... при все че съм опитвал многократно... Но пък имам други възможности, способности, практика и познания... Край на уточнението и офтопика.

при този вид и обем на поднесена информация, не е възможен сериозен анализ. Иначе свободните съчинения по "тема" ги може вече всяко дете.

Склонността да се абсолютизира се поражда от човешкия начин по който хората възприемаме, отразяваме света, и като част от същото - събираме обясненията си в представности. И тъй, като в цялата изброена "верига" от процеси, основния етапен изходен принцип е дуалния, за всичко, което ние сме способни да обобщим... е нужно нещо противоположно, за да "съберем" задължителните си дуалните части на "представите ни. От абстрактното и общото - към конкретното, и като за пример: На преходността и изменчивостта които виждаме и усещаме през цялото си битие - се допълват дуално с "вечност". В математиката, философията - безкрайност. А за "първопричината" - нуждата от нея се поражда от втория базов етапен принцип в дуалния етапен свят на човешките субекти - това е нуждата от опростения вариант на представност, заради който се въвежда и понятието "време", като чрез него се създава общ контекст за "линейност и последователност", която абстрактно се достига до идеята за "причина-следствие". А въз основа на тях - първите логически извеждания, основани на линейна еднопосочна зависимост, която придава последователност и заедно с основните житейски елементи идва в представността и преминава и в абстрактизирането... Въпроса с ПЪРВОПРИЧИНАТА е толкова показателен за нуждите и потребностите на човешките същества, защото имаме нещо заварено, обясняваме го, но не можем да го оставим "висящо" и ни е нужен въпроса за "неговата причина". В религията - генерален "породител" и създател на всичко и всички. Разбира се - ту като "образ", ту като "сбор от абсолютни качества и характеристики" които неизменно трябва да му се прикачат... И въпреки всичко - цялата тази схема условно описва човешкото мислене. Но в него, ние хората носим един атавизъм - още от времената на пещерите и първите ни стъпки към представното в психиката - това е нуждата да придаваме образност в отраженията си за света и себе си, като после тази образност можем да я разиграем вътрешно-фантазно и да й прикачим свойства на "обективно съществуваща"... Даваме й имена, измисляме и типично "човешки приказки", по нашия си типично-човешки начин. И самите ние я правим "жива", давайки й "живот". Но в главите си. Като всичко това резултира в най-абстрактната общочовешка сборна проекция, наречена консеснусно "бог". И тъй като нейната абстрактност от висш тип, предлага доста свободно да се "пълни" с обобщения и представности, е въникнала нуждата от "писания" и слово, с което да се "формира" договорен образ, качества... И всичко това да се изиграе сякаш "съществува". Примерите за всичко това са безкрайни - от това че "бог създал... направил, творил (защото самото понятие Съ-творил, не приляга за основния породител или "пораждател" ) . Никой, никога няма как да "види", пипне, или усети една напълно измислена от нас хората договорена фикция. Нея я има, защото ни е нужна - на нас самите. И въпреки всичко ние "я живеем", с идеята че "тя ни била създала, създала света, вселената и всичкото... Ако се абстрахираме от заучените положения и сугестираните в несъзнателното на всеки "свещености", трудно е да се обясни със здрав разум, стоенето на жив човек, пред рамкирано платно с напълно натъкмен стилизиран "женски образ, държащ в ръцете си новородено" (импровизиран пример) и да реди пред него "молитви" за себе си, желанията си, страховете си, нуждите си... И всичко това "да очаква" образа на картината да му донесе или скрито помогне в онези трудни моменти в живота му, които той не може да понесе, които са му трудни, страшни, опасни, които преживява дори предварително или последствено като тревожни, безпокойни или страдателни... Жив човек - застанал пред нарисувана картина, символ, предмет... или създаващ същите в главата си и реализиращ цялата тази игра "отвътре".... И всичко това , от "отвътре" с лекота се пренася несъзнателно "навън". И на вътрешни отражателни образи и нужни вътрешно-психични нужди, се пренасят в образа на "обективната действителност" и се разиграват като "съществуващи"... За да се достигне до... горната абстракция АБСОЛЮТ и освен нужните за целта качества, толкова да се подскочи... че да се стига до смислови абсурди - като например изваденото изречението горе в цитата. Формата на проявена религиозност в горния "църковен" пример е само похват, който ползвам в тази конкретика. Най-вече, защото търся аналогия която да познават или да са виждали всички. И да е достатъчно контрастна, за да се забележи при сравнението как ние хората играем живота си отвътре, като разиграваме сцените "сякаш са навън", а всъщност те са си в самите нас... И "мисленето", когато му е налице подобна предварителна "подложка" и периметър, се формира, проявява, оградено и предпоставено в нея. Така мислещи същества, са в плен на своите вътрешни образни фикции, дори подозирайки същото, колкото и да е съзнателно или не, продължават да са им нужни и продължават да ги поддържат в себе си...

да, никой не я харесва - арогантността. Но е малко странно когато се изразява че "се налагат мнения". Как въобще ще се наложи едно мнение над друго? И защо въобще Ребека се припознава непрекъснато в битка за налагане на нейното. Просто по тия въпроси тя има решения на исторически казуси и много историческа информация. Друг е въпроса дали са нейни, дали ги заимства... Друг е въпроса доколко са верни или истинни. Но когато се касае за история - нека не се забравя, че никой никога няма да каже как са били обективните процеси. И никога няма да се узнаят. Винаги са налице само частични информации и се скъсват да ги интерпретират допускат или нагласят според една или друга схема. А за мен лично... е най-странно този силен напън към неща, които никога никой няма как да разбере как са се случили. И е ясно че никога няма да се разберат. И къде е чудното в това, след като дори настоящето е потънало в пропагандни и хибридни войни и информацията не успява да се пребори с изкуствените "новини" и напълно измислените събития. Дори днес... какво да се говори за "вчера", преди година... преди век, или хилядолетия... Така, че вие се дразните на арогантността й в чисто личен план. И мненията на един или на друг нямат връзка с "науката", защото тя не се прави с мненията на един или друг. Поне според мен, без аз самия да съм бил или принадлежал към гилдията на "учените" когато и да било.

може би съм й свикнал, от форума на КАЛДАТА. Наистина тя е провокативна с иронията си, и ми е забавно като гледам как се реагира. От друга страна това може да се ползва за "тест" на всеки човек, спрямо реакциите и владеенето им. Защото остротата на тия реакции от ваша страна, идват и от това, че е налице пристрастие към "християнската приказка за живота, хората и ролята на един, единствен човек в нея". Какво има толкова да се умува. Това е история на религиите, а не е православна или християнска тема. Разбира се, че ако е съществувал ИСУС, то той си е бил съвсем човек. Ако въпросния беше подочул какви писания след него са украсили и насложили над делото и думите му, вероятно би се отвратил, дори и на небето да е. Огромната част от "християнството" е надписана. Разбира се че Исус никога не е бил Християнин. И не се е занимавал дали е човек, бог или коя, каква била троицата. Посланието на въпросния ИСУС няма нищо общо с това, което се разтяга впоследствие и социалните функции които заиграва през вековете. Не че по отношение на АДОНАЙ положението е различно, но Ребека е цинична и между другото ценното е в това, че нещата са доста ясно и добре изведени. Това че се дразните че извежда проблеми сред измисленото след Исус християнство, е естествено. Като все пак, връзката на Исус с Юдаизма е съвсем фактическа. Друг е въпроса че всичко е въпрос на нагласяне към подходящо интерпретиране. Но дали по една линия, или според друга - това не променя с нищо стойността му на интерпретация и нагласяне спрямо нуждите на една или друга групова идентичност...

може ли малко разяснение по това - да речем че имам предположение, но предпочитам все пак опит за разяснение "от извора". Молбата ми е да се разясни, защото са налични проблемни казуси - знанието -на въплътените същества -екатегория, която се постига само с изследване. Това твърдение има проблем - Знанието може да се разпространи и чрез каналите на социалните инстинкти - учене, обучение, усвояване, репликиране = както поведение, така и готови форми на "знания". Това изразява и глагола ЗНАЯ - научил съм, запомнил съм готови форми на обяснение... Друг е въпроса - какво "знание" могат да имат някакви "въплътени същества... и то - посредством изследване... А сравнението с Гаутама ли е... или с Буда, защото отново в тази тема, както и аналогично = 'божия син' е титла, то БУДА е сборно нарицателно за субект в специално състояние на съзнание - което се нарича БУДА. Гаутама-личността със земното си име, навлиза в БУДА-състояние. Преди него още трима други - също са навлезли в състояние БУДА - през приблизително 2500 г. последователно всеки един. Всеки от тях е бил извор на духовност по нов начин, насред текущите точно определени изменения сред света и хората, в дадените ареали... Та предположително вие сравнявате според идеята и представата си за ГАУТАМА, но същия, навлизайки в състоянието "БУДА" (най-общо) получава възможности на възприятие и отражение с качествено различно ниво и е напълно невъзможно и неадекватно да се ползват като база за сравнение и позоваване. Буда не е разполагал със "знания", а с ПОЗНАНИЯ, комбинирани в "много превъплъщения", екстрактирани с механизми и процеси. Същите са напълно непознати и за социума и науката в социалния й вариант, поради качествени разлики и досег с толкова малко и редки човешки субекти, че статистически, спрямо масата приблизително "близки" човешки същества, те могат да се приемат като "несъществуващи". Будизма е единствената форма на систематизирано много дълбоко познание, в което в същността си въобще не се занимава с "единствения бог". За разлика от индийските учения, при будизма самия ГАУТАМА въобще не се е занимавал с въпроси относно религиозни казуси. Отделно от това - БУДИЗМА всички богове" са поставени на "местата им" спрямо много по-широко описание на вселената и човека и връзките между тях. Докато при авраамичните или другите религиозни култове, "главния бог" е началото и края в "приказката за него".

не само религиозните системи - това е валидно и за всеки човек. Принципа може да се изрази като корелация - колкото е по-голямо нивото на абстракция сред словото и мисленето, толкова повече е нужно да се обединява и обобщава и невъзможност да се дефинира ясно и оттам - групово договорено. Колкото точно до БОГ това е масово явление - можете например да съберете група вярващи люде със задачата да ви опишат БОГ. Но не и когато са заедно, защото ще се плагиатстват дори помежду си. Ако при експеримента стане възможна достатъчна откровеност и дори слабото отделяне от записания канон, в личен план ще ви опишат съвсем различни положения спрямо висшия им план на представност относно "абсолютното и крайното" - наречена обобщено "бог". Няма нищо по-естествено от това. И не се отнася само до религията, просто ползвам примера ви, за да го изложа и изведа. В противовес към описаното "различие" идва въпроса за "канона" и приемането, и с това уеднаквяването на описанията, границите и периметъра... Придържането към "предписания" и отношението към тях имат доста показателно значение за вътрешните характеристики на всеки човешки субект или група. Чисто принципно - нуждата от статика, преминаваща през психичното като потребност, най-добре се отразява в "писанията" и отношението на субекта към тях. НАПИСАНОТО слово и неговото предпоставяне като 'свещено' е опит на статичните личности и групи от тях, да се спасят и елиминират тревожността и адаптивния стрес, който съпровожда едно сложно, изменчиво и условно битие. Всичко в религията (и не само) се върти около това.

О, с удоволствие бих зачел. Дори и повече на брой изречения да са. Някои нямаме проблемите с понятията, словото... и обемите. Но да обърна внимание... че "знанията" не са предназначени за "вътрешни убеждения" - нито технически, нито по друг начин. ЗнаЕнето и наученото - се ползват за вътрешни убеждения от хора на които това им е нужно, докато формират и после поддържат личната си версия на картина на света и образа с на АЗ в нея. Това се нарича процес на идентификация, а процеса - образуване на идентичност. За същия психичен условен тип човек, "знаЕнето и наученото" направо заместват и стават еквивалентни на "света". И ролята на субекта при това, става да се налага непрекъснато да осъвместява и наглася една "предварителна картина (или карта) на живота", с изменчивостта и широтата на самия Живот ( "територията" ) . А човешката практика и отношение към познание, всъщност залагат на обратната "последователност" - първо се приема че е налична територия и че тя е нужно да бъде открита, подредена и систематизирана от Живеещия и взаимодействието му с тази територия ... Това води до "опознаване" и оттам идва понятието ПОЗНАНИЕ - сбор от систематични и задълбочени О-ПОЗНАВА-НИЯ. Докато религията, като най-контрастния проявител на религиозния аспект в човека, залага на предварително подготвена карта - на живота и света. В нея чудесна и основна роля има крайната и абсолютна абстракция и проекция (бог) като противовес на житейската изменчивост и относителност... Темата е сложна и твърде обширна. Но когато стане въпрос за вярване, религия и психология... тук съм "сред свои води" ... Трябва да допълня само че по темата за идентификацията и формирането на идентичност - е крайно трудно да се срещнат публикации, поради комплексността и широтата на нужните разглеждания. В случая е нужна нагласа към СИНТЕЗ и ми е любопитно ти самата как ще го изведеш, на какво ще се опреш и как ще го развиеш.

съвсем прав си относно съжденията си. Колкото до... въпросния Аристотел - няма да коментирам. Един се смее на едно, друг на друго. г-н Гагов, може да съм написал "глупости", може да са лъжи или заблуди. Може да са нещо друго. Може би не разбрахте, може и да не е възможно - ОБЯСНЕНИЕТО, не е ОБЯСНЕНОТО. Картата не е Територията. Колегата МАЛОУМ е написал някои неща на други места и е склонен да разсъждава повече самостоятелно и независимо по отношение на физиката. Но когато става въпрос за психични особености и влиянието им върху мисленето, като акт на психично възприятие и отражение в най-общ план, да ви кажа че нещата не стоят като "при Аристотел". Независимо че някои фигури са приети да са идолни примери, това не означава началото и края на мисленето. както и че въпросния Аристотел е написал тук там сред съчиненията си и доста глупости. Всеки човек е склонен към заблуди - по всякакви начини. Не само хората един спрямо друг - а и човек, спрямо себе си. Пуснал съм специална тема за справка за многобройните начини по които хората се "пързаляме" сами и помежду си. От това не са изключения които и да са хора... дори Айнщайн примерно... както и Аристотел, или Моцарт или ДаВинчи... Ние с вас - също не сме изключение - просто като пример в тази тема. Не е проблем, когато като част от човешкия живот, един или някои се заблуждават. Проблема е, когато същите им е нужно и проявяват крайност и абсолютност и вместо да приемат заблудата, относителността и условностите на ПОЗНАНИЕТО въобще, решават че знаят вярното, правилното, че нещо е истина, защото са го доказали, защото важи за навсякъде и винаги... При този случай е невъзможно познанието въобще, защото най-малкото историята и преходността показват ясно толкова очевидната и елементарна ограниченост на всеки и всички. И тя не е присъда - а е нещо с което чудесно може да се живее, като се взема предвид непрекъснато. И накрая - само за да ви поясня - линейно - последователната логика е само частен случай на КОМПЛЕКСНАТА - в която всички принципи са релативни. Не отричам линейността, както и принципа "причина-следствие", а че има нещо отвъд тях. Между другото - самия мозък не се вписва въобще в опитите от толкова години да се "намери" неговата линейност... И от доста години някои хора вече работят с 'комплексности'... Дали Аристотел би им се смял В тази връзка обаче, бих вметнал нещо - като част от темата и раздела. За мен е странно че релативността е налична във физиката от толкова години, а същото спрямо мисленето и отражението - в най-общ план, толкова хора още не могат да го "смелят". Айнщайн открива релативност на някои физични положения, смятани дотогава за константи. Самия той обаче също оставя константи на които се основава двете му физични теории. Въпроса е - че съвсем спокойно може да се допусне че колкото повече се навлиза в "кухнята на вселената", и днешните "константи" също някой ще открие и изведе, че са относителни (релативни). Разбира се всичко това са спекулации, но не ми пречи да ги напиша. Дори и с "цената да се смее Аристотел"...