ramus

Склонността да се абсолютизира се поражда от човешкия начин по който хората възприемаме, отразяваме света, и като част от същото - събираме обясненията си в представности. И тъй, като в цялата изброена "верига" от процеси, основния етапен изходен принцип е дуалния, за всичко, което ние сме способни да обобщим... е нужно нещо противоположно, за да "съберем" задължителните си дуалните части на "представите ни. От абстрактното и общото - към конкретното, и като за пример: На преходността и изменчивостта които виждаме и усещаме през цялото си битие - се допълват дуално с "вечност". В математиката, философията - безкрайност. А за "първопричината" - нуждата от нея се поражда от втория базов етапен принцип в дуалния етапен свят на човешките субекти - това е нуждата от опростения вариант на представност, заради който се въвежда и понятието "време", като чрез него се създава общ контекст за "линейност и последователност", която абстрактно се достига до идеята за "причина-следствие". А въз основа на тях - първите логически извеждания, основани на линейна еднопосочна зависимост, която придава последователност и заедно с основните житейски елементи идва в представността и преминава и в абстрактизирането... Въпроса с ПЪРВОПРИЧИНАТА е толкова показателен за нуждите и потребностите на човешките същества, защото имаме нещо заварено, обясняваме го, но не можем да го оставим "висящо" и ни е нужен въпроса за "неговата причина". В религията - генерален "породител" и създател на всичко и всички. Разбира се - ту като "образ", ту като "сбор от абсолютни качества и характеристики" които неизменно трябва да му се прикачат... И въпреки всичко - цялата тази схема условно описва човешкото мислене. Но в него, ние хората носим един атавизъм - още от времената на пещерите и първите ни стъпки към представното в психиката - това е нуждата да придаваме образност в отраженията си за света и себе си, като после тази образност можем да я разиграем вътрешно-фантазно и да й прикачим свойства на "обективно съществуваща"... Даваме й имена, измисляме и типично "човешки приказки", по нашия си типично-човешки начин. И самите ние я правим "жива", давайки й "живот". Но в главите си. Като всичко това резултира в най-абстрактната общочовешка сборна проекция, наречена консеснусно "бог". И тъй като нейната абстрактност от висш тип, предлага доста свободно да се "пълни" с обобщения и представности, е въникнала нуждата от "писания" и слово, с което да се "формира" договорен образ, качества... И всичко това да се изиграе сякаш "съществува". Примерите за всичко това са безкрайни - от това че "бог създал... направил, творил (защото самото понятие Съ-творил, не приляга за основния породител или "пораждател" ) . Никой, никога няма как да "види", пипне, или усети една напълно измислена от нас хората договорена фикция. Нея я има, защото ни е нужна - на нас самите. И въпреки всичко ние "я живеем", с идеята че "тя ни била създала, създала света, вселената и всичкото... Ако се абстрахираме от заучените положения и сугестираните в несъзнателното на всеки "свещености", трудно е да се обясни със здрав разум, стоенето на жив човек, пред рамкирано платно с напълно натъкмен стилизиран "женски образ, държащ в ръцете си новородено" (импровизиран пример) и да реди пред него "молитви" за себе си, желанията си, страховете си, нуждите си... И всичко това "да очаква" образа на картината да му донесе или скрито помогне в онези трудни моменти в живота му, които той не може да понесе, които са му трудни, страшни, опасни, които преживява дори предварително или последствено като тревожни, безпокойни или страдателни... Жив човек - застанал пред нарисувана картина, символ, предмет... или създаващ същите в главата си и реализиращ цялата тази игра "отвътре".... И всичко това , от "отвътре" с лекота се пренася несъзнателно "навън". И на вътрешни отражателни образи и нужни вътрешно-психични нужди, се пренасят в образа на "обективната действителност" и се разиграват като "съществуващи"... За да се достигне до... горната абстракция АБСОЛЮТ и освен нужните за целта качества, толкова да се подскочи... че да се стига до смислови абсурди - като например изваденото изречението горе в цитата. Формата на проявена религиозност в горния "църковен" пример е само похват, който ползвам в тази конкретика. Най-вече, защото търся аналогия която да познават или да са виждали всички. И да е достатъчно контрастна, за да се забележи при сравнението как ние хората играем живота си отвътре, като разиграваме сцените "сякаш са навън", а всъщност те са си в самите нас... И "мисленето", когато му е налице подобна предварителна "подложка" и периметър, се формира, проявява, оградено и предпоставено в нея. Така мислещи същества, са в плен на своите вътрешни образни фикции, дори подозирайки същото, колкото и да е съзнателно или не, продължават да са им нужни и продължават да ги поддържат в себе си...

да, никой не я харесва - арогантността. Но е малко странно когато се изразява че "се налагат мнения". Как въобще ще се наложи едно мнение над друго? И защо въобще Ребека се припознава непрекъснато в битка за налагане на нейното. Просто по тия въпроси тя има решения на исторически казуси и много историческа информация. Друг е въпроса дали са нейни, дали ги заимства... Друг е въпроса доколко са верни или истинни. Но когато се касае за история - нека не се забравя, че никой никога няма да каже как са били обективните процеси. И никога няма да се узнаят. Винаги са налице само частични информации и се скъсват да ги интерпретират допускат или нагласят според една или друга схема. А за мен лично... е най-странно този силен напън към неща, които никога никой няма как да разбере как са се случили. И е ясно че никога няма да се разберат. И къде е чудното в това, след като дори настоящето е потънало в пропагандни и хибридни войни и информацията не успява да се пребори с изкуствените "новини" и напълно измислените събития. Дори днес... какво да се говори за "вчера", преди година... преди век, или хилядолетия... Така, че вие се дразните на арогантността й в чисто личен план. И мненията на един или на друг нямат връзка с "науката", защото тя не се прави с мненията на един или друг. Поне според мен, без аз самия да съм бил или принадлежал към гилдията на "учените" когато и да било.

може би съм й свикнал, от форума на КАЛДАТА. Наистина тя е провокативна с иронията си, и ми е забавно като гледам как се реагира. От друга страна това може да се ползва за "тест" на всеки човек, спрямо реакциите и владеенето им. Защото остротата на тия реакции от ваша страна, идват и от това, че е налице пристрастие към "християнската приказка за живота, хората и ролята на един, единствен човек в нея". Какво има толкова да се умува. Това е история на религиите, а не е православна или християнска тема. Разбира се, че ако е съществувал ИСУС, то той си е бил съвсем човек. Ако въпросния беше подочул какви писания след него са украсили и насложили над делото и думите му, вероятно би се отвратил, дори и на небето да е. Огромната част от "християнството" е надписана. Разбира се че Исус никога не е бил Християнин. И не се е занимавал дали е човек, бог или коя, каква била троицата. Посланието на въпросния ИСУС няма нищо общо с това, което се разтяга впоследствие и социалните функции които заиграва през вековете. Не че по отношение на АДОНАЙ положението е различно, но Ребека е цинична и между другото ценното е в това, че нещата са доста ясно и добре изведени. Това че се дразните че извежда проблеми сред измисленото след Исус християнство, е естествено. Като все пак, връзката на Исус с Юдаизма е съвсем фактическа. Друг е въпроса че всичко е въпрос на нагласяне към подходящо интерпретиране. Но дали по една линия, или според друга - това не променя с нищо стойността му на интерпретация и нагласяне спрямо нуждите на една или друга групова идентичност...

може ли малко разяснение по това - да речем че имам предположение, но предпочитам все пак опит за разяснение "от извора". Молбата ми е да се разясни, защото са налични проблемни казуси - знанието -на въплътените същества -екатегория, която се постига само с изследване. Това твърдение има проблем - Знанието може да се разпространи и чрез каналите на социалните инстинкти - учене, обучение, усвояване, репликиране = както поведение, така и готови форми на "знания". Това изразява и глагола ЗНАЯ - научил съм, запомнил съм готови форми на обяснение... Друг е въпроса - какво "знание" могат да имат някакви "въплътени същества... и то - посредством изследване... А сравнението с Гаутама ли е... или с Буда, защото отново в тази тема, както и аналогично = 'божия син' е титла, то БУДА е сборно нарицателно за субект в специално състояние на съзнание - което се нарича БУДА. Гаутама-личността със земното си име, навлиза в БУДА-състояние. Преди него още трима други - също са навлезли в състояние БУДА - през приблизително 2500 г. последователно всеки един. Всеки от тях е бил извор на духовност по нов начин, насред текущите точно определени изменения сред света и хората, в дадените ареали... Та предположително вие сравнявате според идеята и представата си за ГАУТАМА, но същия, навлизайки в състоянието "БУДА" (най-общо) получава възможности на възприятие и отражение с качествено различно ниво и е напълно невъзможно и неадекватно да се ползват като база за сравнение и позоваване. Буда не е разполагал със "знания", а с ПОЗНАНИЯ, комбинирани в "много превъплъщения", екстрактирани с механизми и процеси. Същите са напълно непознати и за социума и науката в социалния й вариант, поради качествени разлики и досег с толкова малко и редки човешки субекти, че статистически, спрямо масата приблизително "близки" човешки същества, те могат да се приемат като "несъществуващи". Будизма е единствената форма на систематизирано много дълбоко познание, в което в същността си въобще не се занимава с "единствения бог". За разлика от индийските учения, при будизма самия ГАУТАМА въобще не се е занимавал с въпроси относно религиозни казуси. Отделно от това - БУДИЗМА всички богове" са поставени на "местата им" спрямо много по-широко описание на вселената и човека и връзките между тях. Докато при авраамичните или другите религиозни култове, "главния бог" е началото и края в "приказката за него".

не само религиозните системи - това е валидно и за всеки човек. Принципа може да се изрази като корелация - колкото е по-голямо нивото на абстракция сред словото и мисленето, толкова повече е нужно да се обединява и обобщава и невъзможност да се дефинира ясно и оттам - групово договорено. Колкото точно до БОГ това е масово явление - можете например да съберете група вярващи люде със задачата да ви опишат БОГ. Но не и когато са заедно, защото ще се плагиатстват дори помежду си. Ако при експеримента стане възможна достатъчна откровеност и дори слабото отделяне от записания канон, в личен план ще ви опишат съвсем различни положения спрямо висшия им план на представност относно "абсолютното и крайното" - наречена обобщено "бог". Няма нищо по-естествено от това. И не се отнася само до религията, просто ползвам примера ви, за да го изложа и изведа. В противовес към описаното "различие" идва въпроса за "канона" и приемането, и с това уеднаквяването на описанията, границите и периметъра... Придържането към "предписания" и отношението към тях имат доста показателно значение за вътрешните характеристики на всеки човешки субект или група. Чисто принципно - нуждата от статика, преминаваща през психичното като потребност, най-добре се отразява в "писанията" и отношението на субекта към тях. НАПИСАНОТО слово и неговото предпоставяне като 'свещено' е опит на статичните личности и групи от тях, да се спасят и елиминират тревожността и адаптивния стрес, който съпровожда едно сложно, изменчиво и условно битие. Всичко в религията (и не само) се върти около това.

О, с удоволствие бих зачел. Дори и повече на брой изречения да са. Някои нямаме проблемите с понятията, словото... и обемите. Но да обърна внимание... че "знанията" не са предназначени за "вътрешни убеждения" - нито технически, нито по друг начин. ЗнаЕнето и наученото - се ползват за вътрешни убеждения от хора на които това им е нужно, докато формират и после поддържат личната си версия на картина на света и образа с на АЗ в нея. Това се нарича процес на идентификация, а процеса - образуване на идентичност. За същия психичен условен тип човек, "знаЕнето и наученото" направо заместват и стават еквивалентни на "света". И ролята на субекта при това, става да се налага непрекъснато да осъвместява и наглася една "предварителна картина (или карта) на живота", с изменчивостта и широтата на самия Живот ( "територията" ) . А човешката практика и отношение към познание, всъщност залагат на обратната "последователност" - първо се приема че е налична територия и че тя е нужно да бъде открита, подредена и систематизирана от Живеещия и взаимодействието му с тази територия ... Това води до "опознаване" и оттам идва понятието ПОЗНАНИЕ - сбор от систематични и задълбочени О-ПОЗНАВА-НИЯ. Докато религията, като най-контрастния проявител на религиозния аспект в човека, залага на предварително подготвена карта - на живота и света. В нея чудесна и основна роля има крайната и абсолютна абстракция и проекция (бог) като противовес на житейската изменчивост и относителност... Темата е сложна и твърде обширна. Но когато стане въпрос за вярване, религия и психология... тук съм "сред свои води" ... Трябва да допълня само че по темата за идентификацията и формирането на идентичност - е крайно трудно да се срещнат публикации, поради комплексността и широтата на нужните разглеждания. В случая е нужна нагласа към СИНТЕЗ и ми е любопитно ти самата как ще го изведеш, на какво ще се опреш и как ще го развиеш.

съвсем прав си относно съжденията си. Колкото до... въпросния Аристотел - няма да коментирам. Един се смее на едно, друг на друго. г-н Гагов, може да съм написал "глупости", може да са лъжи или заблуди. Може да са нещо друго. Може би не разбрахте, може и да не е възможно - ОБЯСНЕНИЕТО, не е ОБЯСНЕНОТО. Картата не е Територията. Колегата МАЛОУМ е написал някои неща на други места и е склонен да разсъждава повече самостоятелно и независимо по отношение на физиката. Но когато става въпрос за психични особености и влиянието им върху мисленето, като акт на психично възприятие и отражение в най-общ план, да ви кажа че нещата не стоят като "при Аристотел". Независимо че някои фигури са приети да са идолни примери, това не означава началото и края на мисленето. както и че въпросния Аристотел е написал тук там сред съчиненията си и доста глупости. Всеки човек е склонен към заблуди - по всякакви начини. Не само хората един спрямо друг - а и човек, спрямо себе си. Пуснал съм специална тема за справка за многобройните начини по които хората се "пързаляме" сами и помежду си. От това не са изключения които и да са хора... дори Айнщайн примерно... както и Аристотел, или Моцарт или ДаВинчи... Ние с вас - също не сме изключение - просто като пример в тази тема. Не е проблем, когато като част от човешкия живот, един или някои се заблуждават. Проблема е, когато същите им е нужно и проявяват крайност и абсолютност и вместо да приемат заблудата, относителността и условностите на ПОЗНАНИЕТО въобще, решават че знаят вярното, правилното, че нещо е истина, защото са го доказали, защото важи за навсякъде и винаги... При този случай е невъзможно познанието въобще, защото най-малкото историята и преходността показват ясно толкова очевидната и елементарна ограниченост на всеки и всички. И тя не е присъда - а е нещо с което чудесно може да се живее, като се взема предвид непрекъснато. И накрая - само за да ви поясня - линейно - последователната логика е само частен случай на КОМПЛЕКСНАТА - в която всички принципи са релативни. Не отричам линейността, както и принципа "причина-следствие", а че има нещо отвъд тях. Между другото - самия мозък не се вписва въобще в опитите от толкова години да се "намери" неговата линейност... И от доста години някои хора вече работят с 'комплексности'... Дали Аристотел би им се смял В тази връзка обаче, бих вметнал нещо - като част от темата и раздела. За мен е странно че релативността е налична във физиката от толкова години, а същото спрямо мисленето и отражението - в най-общ план, толкова хора още не могат да го "смелят". Айнщайн открива релативност на някои физични положения, смятани дотогава за константи. Самия той обаче също оставя константи на които се основава двете му физични теории. Въпроса е - че съвсем спокойно може да се допусне че колкото повече се навлиза в "кухнята на вселената", и днешните "константи" също някой ще открие и изведе, че са относителни (релативни). Разбира се всичко това са спекулации, но не ми пречи да ги напиша. Дори и с "цената да се смее Аристотел"...

съгласен съм напълно. Въпроса е - че културата не е само за водачите. Това е тезата ми която повтарям. Адаптацията към това че има движение, е за всеки човек. Това е обществена семейна, културна, национална, държавна... и лична отговорност. В Пловдив имам познат, работеше в КАТ, но се премести, и който в едно полицейско управление води обществена дейност сред децата в училище. Иначе си напълно прав. Нося отговорност - като водач... но според мен - само аз да я нося на пътя, не е достатъчно. Извън закона всъщност всички носим отговорност. Вярно че при мен нещата са засилени в тази посока, но мисля, че по принцип всеки носи отговорности. Закона не определя кои отговорности, кога и защо да ги носим. Живота не се определя само от законите и правилата. Поне за мен. Дора е права във вметката за начините на обучения за шофьори. Тия неща обаче са нужни за всеки човек - и водач и другите участници в движението. От друга страна - какво да направят водачите, когато дори и да са взели изпита с отличен, да са решили всички тестове, да са правоспособни с голям опит, при недостатъчно психично владеене, изпускане на емоциите да се реагира импулсивно или при условия на рязко намаляване до изключване на висши функции - като съобразяване, разсъждения, взимане на решения. Това се отнася до всеки човек, не само като водач и на пътя. И друг проблем за всички хора е постепенното "успиване" и оставяне на житейския поток на автоматизми и навици. Водачите са хора и са като всички други. На пътя огромен брой от тях карат напълно автоматично - и като техника на управление на самия автомобил, и като поведение на пътя сред всички останали участници. Природата ни е дала автоматизмите за целесъобразност - за да не се разхищава висшия ментален потенциал... и енергията която отива в него. Обаче - всъщност на пътя няма повторение - на нищо. От многото автоматизми, всъщност много хора зад волана са "някъде". Сменят скорости и натискат педали напълно автоматично, без никакво внимание в детайла и подробностите. Да не говорим за телефони, таблети, разговори. Има хора - както са се научили да шофират на шофьорските си курсове, така остават за цял живот и това че дори в общите условия на движение има промени, че автомобилите са различни - с карат още на "жигули" и "москвич"... Ставал съм свидетел на уникални слабоумия и липса на каквото и да е отношение на отговорност... Например видях човек на над 80 години зад волана на голф, млада жена стоеше до него, излезнаха от колата на бензиностанция. Стори ми се нещо странно в поведението им - дори извън колата. Загледах се и се потресох - водача всъщност носеше очила с много дебели стъкла и като се движеше на краката си ставаше ясно че той не вижда и жената го насочва. И се шокирах че като застанаха на касата да плащат, се оказа че същия и не чува, защото тя му превежда какво се случва около него "на ушенце"... И двамата се качиха отново, човека - почти сляп и глух, си застана пред кормилото и разбира се още с потеглянето той закачи куп пластмасови каси, оставени до едната стена... А какво да се каже за млада жена, блондинка, направена и нагласена... когато в следобедната пловдивска лятна жега пресече едно от най-големите кръстовища на Пловдив по диагонал пеша, загледана в таблета си. Свиркаха й дори не погледна, дори не вдигна глава от екрана, който държеше... Коли спряха, цялото движение се обърка... тя беше "твърде далеч" за да забележи въобще какво се случва с нея. Същото се случва в при самите водачи - вечер след работа, в колата става нещо като "разговорилник" по мобилния - какво да взема, къде да се видим, на един, на друг. Виждал съм "водачка" на огромен СУВ, с два телефона на двете уши. Карам след нея в задръстване, тя не ги махна над 20 мин. И я загледах, защото поведението й беше "на отсъстващ"... А в думите ти става въпрос за "деца", болни или възрастни хора.

ааа, множествено число. Браво бе - много сте, смели сте, силни сте... Пък и е добре че са те цанили за "говорител", вероятно - заради "убежденията си", които няма как да не са велики... Ама от "най-великите". Остана само и да ги изложиш, ама нещо... не върви. А и не е изключено само на теб да ти изглеждат велики, мъдри, истински... пък те да са си просто - твои убеждения, за нещо си... толкова мнително и тенденциозно реагираш, че си пример за ... някои неща. Но никое от тях няма връзка с науката с претендиите които ти декларираш толкова разпалено и категорично. Между другото - самата изнесена толкова остро категоричност е компенсация за обратното - ама там "отвътре". Но това е по отношение на "науки", дето са някъде сред "релативната фантастика"

... че съм съмняващ се човек. А не убежденията и вкопчеността в тях, да ме водят за носа... Убедения няма никаква възможност нито да разбира, нито да ползва релативно мислене. Между другото - не е изключено точно заради това да имаш зъб на "чичо Алберт"...

Никого не го интересуват твоите убеждения. Нито какво и от кое ти става "безинтересно". Това си е личен твой въпрос, за твоя употреба и значение. Убеждения може всеки да си има, те са като мнението.. или като "задните части" - всеки си ги има. И именно заради това е без значение. Ако имаш нещо сериозно да напишеш, направи го. Убеждения не вървят в науката. Там върви друго.

защо да не е способна. Всъщност точно във вашия коментар се съдържа основанието на извода - никое обяснение, не е Обясненото. Обяснението се обосновава на човешкия начин на възприятие и отражение, то е направено от човек, за хора, заради потребности и нужди... Никога не е имало проблем с обясненията - за каквото и да е. Проблемите настъпват, когато обясненията се приемат априори и стават еквивалентни на явленията, и дори ги заместват. От друга страна - обяснените явления, са винаги за предпочитане през необяснените, заради атавистични несъзнателни механизми на защита... системите за обяснения на света са най-голямата опора за целия социум - още от зората на ХОМО. Та и досега - тия системи определят цялото битие и в колективното му съществуване

разбира се. Но не в линейната логика. Тя е най-опростената форма на "логика" - линейно-последователна и с това нещо като "двумерна" и "еднопосочна". Обобщава се смислово чрез понятията "причина->следствие"... В комплексното мислене линейността е напълно безсмислена и е само един от безкрайните варианти които съставят "комплекса". Именно поради това ако се ползва понятието "КОМПЛЕКСНА ЛОГИКА", то при нея е напълно възможно един въпрос, да има безкрайно много "верни" отговори. Както и обратното - на безкрайно много въпроси да е налице един единствен отговор и той да е също ВЕРЕН. Разбира се - КОМПЛЕКСНОТО мислене е "квантов тип". В него условността и относителността (без да е възможна крайна определеност) са основните признаци. Разбира се - за това се изисква напълно друга вътрешна постановка във възприятието и отражението - демек различно психично-устроен субект. Причините мисля са напълно естествени...

ти въобще нещо си му набрал ли на Алберт, или си от типа "все някой е виновен" и е заради гадовете, дето пропагандират... Тук има хора, дето имат идея, знания и разбиране какво говорят. Ти защо не опиташ същото, пък да представиш идеите си, дори и да са критични - ако въобще са твои...

правят се грешки. Всеки прави. Точно там е въпроса - всеки прави грешки - и пешеходците и водачите. Но проблема е, че за едните, за грешката не трябва да носят отговорност, докато другия носи и за двамата. Няма никакъв проблем всеки да внимава. няма значение какви са предимствата и закона - всеки е нужно да внимава, защото закона нито правилника , не уреждат въпроса с инвалидност, болници или гробищата. Като карам велосипед по улиците от дете, се научих да внимавам и да не ме занимава въобще въпроса кой бил с предимство и кой не - просто "НЯМАМ ПРЕДИМСТВО" и толкова. Имах над 1500 км на волан на автомобил, още преди да взема въобще документ за правоспособност. Казвам го защото целия правилник го учих сам почти наизуст. Имах и чудесни "учители' за управлението и пътното поведение. Но едно от абсолютните правила за безопасност е - да се внимава винаги и при всички положения!!! Дали заради едно или друго, заради грешка, недоглеждане или заради напълно непридвидими обстоятелства е напълно реалистично автомобил да не може да спре, да се отклони... или каквото и да е друго. За мен е престъпна безотговорност хора, и особено майки с деца или колички да, минават дори без да погледнат встрани от себе си, с някаква форма на непукизъм и пълно демонстративно отсъствие и дори пренебрежение. И това е точно защото им се внушава че ТЕ ИМАТ АБСОЛЮТНО ПРЕДИМСТВО. Толкова хора са си някъде сред ежедневните си филми и как да се очаква да излизат от тях, след като някой им обещава че "те ще са прави" дори и да загубят живота си... Въпросите за предимството въобще не може да се представят абсолютно защото това приспива "този с предимството". Въпроса е, че за закона им е нужен решение на казусите. И той трябва да защити незащитения при сблъсък - това е точно пешеходеца. Но закона и правилника не защитават човешки живот, нито инвалидност. А и само да кажа, че при проблем с пешеходец (грешка или недоглеждане примерно) има случаи на ПТП с няколко ПС и пострадали шофьори само и само да се избегне сблъсък с пресичащ човек. Какво остава в тия коли да пътуват майки с деца... примерно. Кой с какво "предимство" ще да е бил и какво значение да има чак след инцидента? И накрая - да цитирам съвсем пресен случай: Късно вечерта, много облаци, есен, силно вали. На кръстовище правя ляв завой. Светва ми зеленото още отдалеч, аз съм единствения автомобил до която и да е точка на видимост. Чак след като направих завоя, нещо в периферното зрение ми подава сигнал че се движи... Докато търся и взирам сред дъжда и тъмнината съзирам смътно някакъв образ през мен. Отгоре на всичкото колоната отляво на предното стъкло закрива част от панорамата за гледане. Набивам спирачки и въпреки че се движа съвсем бавно с идеята да се изнеса от кръстовището, се оказва че пред мен е доста подпийнала жена на средна възраст, цялата в черно и с прихлупен черен чадър върху себе си, който й закрива дори лицето. "Почти я докоснах с предната броня", дето се вика. Толкова беше пияна, че само леко нещо й направи впечатление врътна глава за малко и си продължи с леко олюляване все едно че всичко това нея най-малко я интересува.... И сме само аз и въпросната. Отгоре на всичко, има светлина за пешеходци. Тя всъщност минава на зелено... Но всъщност - ЗЕБРА НЯМА точно на това място. Не че е изтрита - просто няма пешеходна пътека и никога не е имало... Мястото за пресичане с маркировка и знак, в същата посока, е на срещуположната страна на същото кръстовище, но точно от тази страна никога не е имало пешеходна пътека... Пешеходния светофар заблуждава всички които пресичат. И до ден днешен е така - вече над 8 години... Вървят, защото има голямо нощно заведение и магазини през деня и гледат да си минат направо. Когато са слагали светофарите някой не е догледал или е имало планиране, но после са решили друго. Няма и знак за пешеходна пътека, на платното има съвсем друга маркировка. Но пък си има пешеходен светофар към стандартния автомобилен ... Щях за малко да блъсна човек, който "си пресича по всички правила" - на зелена светлина... само дето не е пешеходна пътеката, в условия на отвратителна видимост, изпотени прозорци, на ляв завой - със скриваща видимостта лява предна колона... И въпросната пияна, цялата в черно и скрита под черния си чадър. Дори черни ботуши и черен панталон и черно палто - вероятно е почитателка на изкуството на НИнджуцу , защото всъщност дори пред нея, пред фаровете нищо не се виждаше, ако не си беше открила за малко лицето като мръдна чадъра да погледне към бронята на педя от коленете си и да изсумти нечленоразделно някакви недотам интелигентни звуци...

много по-сложно е. И не само това се случва в мозъка. Едно от най-любопитните моменти е наблюдението чрез новите техники на сканиране на мозъка в реално време. Та това, което имам предвид е нещо много интересно (поне за мен). Става въпрос, че по време на медитация, дялове от средния и преден кортекс, се "оцветяват" по начин, който е труден за интерпретация. Освен в комбинация със изменянето на мозъчната химия, става въпрос че амигдалата и лимбичните зони намаляват силно активността си, като едновременно с това се включват въпросните от кортекса. Възможната интерпретация е, че когато страховите зони започнат да не са приоритетни, се отключват процеси които резултират в субекта като усещане за сливане, за изгубване за "отделност". Независимо че всичко това е твърде относително налични са възможни връзки на основата на които може да се предположат причините за многобройните усещания за "сливане" с вселената, с хората, за изгубване на личната привързаност към "отделността" заради която по принцип съществуват защитните механизми. А и е съвсем логично и естествено - за да е налична защита и защитаване, задължително е нужна "дефинирана и определена граница", която да се защитава... Ролята на тази граница в различните етапи и възрасти на зрялост в психичния свят изиграват различни лични и програмирани отражения. С други думи - непрекъснато е несъзнателното "робство" на системите за защита, които най-видимия им ефект, са страховите изживявания. Понеже те са програмирани да са с абсолютен приоритет, особено засилено при женските индивиди, въпросните звена подтискат всички останали дялове на мозъка. И колкото повече са активирани те, толкова повече всички останали се "дезактивират". За да работят защитните механизми, е нужно да се състави и опише обект, който да бъде защитаван и "пазен", чрез границата АЗ - СВЕТА (не-аз). Всяко действие или вмешателство (отвън или отвътре) което изменя състоянието на съзнание, се намесва сред тази несъзнателна инстинтивна програмирана схема. И в зависимост дали, доколко и как се намалява "натиска" на защитата, се дава възможност на всички останали дялове да "излезнат от хватката" и да заработят създавайки помежду си нови връзки... На практика субективните усещания никога не са били критерий, ако се ползва статистика за обработката им. Твърде много са отклоненията. От друга страна до голяма степен същите субективни усещания са единствената възможност за предаване на информация "отвътре". Това е един от многото ограничения относно изследванията на вътрешния свят в колективен план.

Това не пречи на автора на темата да поясни повече от изнесеното. Все пак е различна гледна точка, ако се премахне излъчването на пристрастие и предварително вече мнение. Например последната от трите му критични вметки, за мен е любопитен - относно "движещите се системи" една спрямо друга... и невзимането предвид посоченото... Разбира се не съм дипомиран физик и нямам задълбочени разбирания за ОТО, както и че математиката в случая не е като да е с квадратни уравнения Предположително - може би, както е и за всичко останало, някъде да има "движение Анти-ОТО" и дори "анти-Айнщайн", пак основано на изтърканите конспиративни "истини"... ?

Ник, всичко това е съвсем аддекватно като обобщение. И все пак - ние хората сме сложни същества. Може да се налагат обобщения спрямо едно "общество" или друго такова. но отделната човешка личност е също фактор, като всъщност - в "обществото" в цялост се проявяват осреднените характеристики на сбора на всички негови членове. Ще ползвам изложението ти и края му - религиите и религиозността ще се изместят в дълъг период от време. И не точно от "науката", а именно от нарастването на значението на РАЦИУМА сред хората. В колкото повече хора той започва да подава водещо начало, толкова повече рациума ще измества религиозността - говоря за самия човек, но всъщност това е и общосоциална тенденция. Обаче тази тенденция ще среща сериозен "отпор". Вижда се огромната инерция в наследеното - като всички човешки социални конфликти на всички нива, са защото се пораждат от различен адаптивен потенциал при различните култури. И в днешния етап, тия различия да се предприеме път към глобално осъвместяване, наречено "глобализъм". Рвърде малко се вижда за психичните и вътрешните аспекти на това "осъвместяване" сред всеки човек. А се вижда за колко много хора това им изглежда като "смърт" , защото се инициират чрез всичко досегашно... И всяка промяна, всяко изменение се бори, сякаш с него идва края на света... Да - научното познание заради това ще измести религиозния мироглед и психичните му особености - защото науката е сравнително млада проявителка на РАЦИУМА в човешкия вътрешен свят. Двата аспекта - религиозния и рационалния (съвсем условно) са сред всяко човешко същество. Сред битието на всеки те биват проявени или не, но в чисто йерархична или времева линия, рациума може да се прояви едва след известни натрупвания и дадености. Докато религиозния аспект е вроден, той е наследство, основава се на несъзнателното и на инстинкти... Винаги - рациума, сред всеки човек, идва "след" религиозното в него. Всеки това може да го проследи у себе си, чрез наблюдения и прости обобщения... Проявяваме го всички, в етапите на своите възрасти. Разбира се - само принципно, защото всяка човешка вселена отвътре проявява сборния си резултат от неизброими променливи и особености, които резултират в различия.

След като се "работи с тия техники" и е по преценка и са спрямо съответствия - значи че работата с тях - е рационална. Не се заяждам, само допълвам. В чисто принципно отношение - РАЦИУМА няма никакъв проблем да използва и управлява Не-рационалното в човека. Обратното, обаче... е невъзможно. А и нещо друго - не е точно така описанието на "психотерапията", но това няма значение, след като това е погледнатото през твоя поглед. Основния принцип на психотерапията е наследство от Фройд и кръга около и след него. До ден днешен много е изменено и променено, както и много други "кръгове" около подобни имена, са се появили и всеки оставил своя опит, възгледи... Но така или иначе - проблемите в несъзнателното поле, пораждат конфлитности в същото. Невъзможността да се решат с програмираните несъзнателни и адаптивни инстинкти са основния двигател, пораждащ по-голямата част от психичните проблемни проявления. И според същия възглед - единствения начин, още от фройд, е да се намеси рационалното от съзнателното поле, в несъзнатите области и чрез своята естествена подреденост, структурираност (свойствена за рациума въобще) да внесе преподреждане и осъвместяване. Всъщност общия принцип е съвсем ясен и логичен. Друг е въпроса, както ти вече посочи, че прилагането му носи известни ограничения - както и сред самия "лечител", така и в "пациента". Но и които отново са решими сред рационалната територия, ако се поставят честно, открито и задълбочено в нея.

Нищо... Съвсем нищо. Мотивите и описанието им в думите ти са си съвсем естествени и за теб са си аргументи и обяснения едновременно. И това е напълно естествено и така се реализира "съответствие". Чудесно е, че поне си изяснила някои казуси относно твоят начин на възприятие и отражение спрямо битието. Това че ги допълваш с "доказателства" е само заради нуждата от такива. Разбира се, че "аргументите" са си в твоя личен свят и план и те там са "си на мястото", като съдържат и проявяват сборни положения от ценности и особености от твоето минало и настояще, проекции за бъдеще, за света, смисъла, стойностите на всяко нещо... Както вече написах - не смятам нищо от това нито за неправилно, нито грешно. То си отговаря на личните ти особености и ги отразява. Но е съвсем друг въпроса когато същите "аргументи" излезнат от твоя свят, където им е тяхното естествено поле и подаднат сред аналитични и други подобни инструменти. Сред други гледни точки, или системи от възгледи или лични потребности. И не е нужно да се реагира защитно когато това се случи. Може би твърде много хора разчитат на задължителното сред социума резониране и взаимно отразяване, през съгласяване, одобрение, съпричастност. Както и търсенето на "обективност" на иначе чисто лични и вътрешни явления и процеси. Но някъде, дълбоко в себе си, сред многобройните си проявления, всеки човек носи ехото на своето детство и заедно с него - следите на неизминатото, на неотработеното, на раните в емоционален или чувствен план, типични за този психичен етап.

темата е само озаглавена и тя е относно точна конкретика, имаща се в предвид на автора й. Но въпроса за БОГа и човека е само ЧОВЕШКИ КАЗУС. И не касае само Йешуа някой си. Касае много други преди него... и след него, защото за нуждите на човешкото битие е изведена консенсусно най-общата човешка идеална проекция, наречена БОГ. Единствено образа на БУДА не е обявяван за "крайния и абсолютен бог", но е без значение, защото върши същата работа за религиозните последователи на същото. От условна гледна точка на РАЦИУМА - всъщност човека е създаделя на Бог и чрез описанието и вярването "как Бог създава самия него и познатия му свят" решава опростено голяма част от вътрешните си нужди и потребности - в най-голямата си степен несъзнателни. И че това е нужно на всеки човек през етапите му на израстване... Но в същия смисъл - самите социални фигури на водачи и "учители" се издигат и превръщат от самия "народ", защото в дадени моменти възниква необходимост от това - понякога остра и крайно нужна. Доста точно това се отнася и до въпросния Дънов. Няма да извеждам въобще колко много мистерии е обкичен и описван същия... но от кого - от нуждаещите се от това... Не е толкова до самите "учители" дали мирови, дали народни, дали национални, или други... Въпроса е до нуждаещите се и до сигнала и резонанса от него, който става "народен" и масов... И се появява някой да откликне на същото. Социума в общност, има елементи на поведение, като на "живо същество". Нещо като "видов общочовешки организъм". В неговата памет остава само онова, което е значимо, нужно, важно или потребно на същия. ЦЕННОстите и историята... се определят само от колективните значими събития. Личностите идват и си отиват. Но е важно да се предпостави че "имена" на отделни от тях, ще останат ако допринесат за "колективния организъм" който предлага на "малките си клетки" да живеят, но и да допринесат задължително за същия...

никак не е странно - за Познаващите. Нито ще е нужно да го аргументираш. Крайния ефект - "блаженство" и поддържане на емоционален и когнитивен баланс чрез вече конструираното. Както и - че с това било чудесно да се "живее"... - е съвсем показателен и сред твоето описание. И не е нужно въобще да го играеш на контра, защото аз съм последния човек, който има проблем с вярващите в каквото и да е. Критичния ми анализ нито е личен, нито атакуващ, нито са ми нужни едното или другото. Няма нищо мистериозно нито във вярата, нито в невярването. Разбира се несъзнателно всеки човек от детството си приема множество различни положения, по линията на вродености, дадености и инстинктивизми. В този смисъл почти всички - сред пишещите тук, сред форума, сред виртуала на интернет, а и отвъд него - са "вярващи". Несъзнателността определя същите хора да смятат че понеже не вярват в бог сред една или друга идеологическа доктрина, или пък по друг въведен назначен от тях критерий, значи че "не вярват". Вярването е характеристика и обобщение, и то е етап в психичната вселена. Основава се на основни, базови и инстинктивни процеси и взаимодействия, в най-голямата си степен несъзнателни. Всичко това е напълно естествено и съвсем човешко. И не виждам защо хората толкова силно "скачат" когато тия обикновености се извеждат, само защото влизат в противоречие с техните собствени идентификационни образи и обяснения за света. РАЦИУМА не е за всеки, много хора го постигат частично в себе си, като отделят интелекта "като в свой свят" и го правят подчинен на други несъзнателни механизми... От друга страна са налице хиляди начини това да се провери - ако наистина някой е поел курс към "откъсване" от повярваното и преосмислянето му. Но възникващите при процеса на "откъсване от вяра по принцип" подава пренареждане, преначертаване на огромна част от вътрешните психични механизми на идентификация и идентичност. И ... се отварят твърде много вътрешни... "празнини" които неподготвения психично човек, усеща като проблем. Ето това е съвсем условно и опростено защитните механизми, които пазят несъзнателно невидимата психична конструкция на всеки човек. От всичко това искам да кажа, че положенията за вяра и невяра са сложни, а не схематични, макар принципите да са ясни. И последното което искам да кажа - че е напълно възможно и също да е естествено, преобръщането от вяра, през откъсване от приетото неосмислено през ранните години и поемане на курс към НЕВЯРВАНЕ, в тотален смисъл. Това не се прави чрез ползване на инстинктивното и несъзнателното в човека. Както и мотиви като "искам да усещам блаженство, да ми е спокойно, да ми е добре, да ми е приятно или да го искам или желая..." са от света на "вярваното" и не стават за ползване... Животът сред "НЕВЯРА в тотален смисъл" е основна характеристика на чистия РАЦИУМ. Това е качествено различно отношение на субекта към себе си и света. Същото пренарежда отвътре цялата вселена на психичното и дори не си заслужава да се описва или говори за това. Много добре разбирам мотивите на хората които дори смятат че са невярващи, когато дори бледите и частични опити ги довеждат до проблеми с които не могат да се справят. И се разделят вътрешно - на "интелектуален свят" и на "несъзнателен емоционален дял". Като последния се крие от защитните психични механизми, защото носи основите на идентичността по простата причина че тя е формирана още в дълбоко несъзнателните етапи на растежа. Не критикувам това, нито го осъждам, не го смятам нито за грешно или неправилно, или каквото и да е отношение, най-малкото негативно.

за мен изразеното е интерпретация, а не факт. Нека не се спекулира за понятието ФАКТ. Ако нещо зависи от условието на интерпретирането му, значи не е факт. В това не виждам проблем, при наличието на самоописание на Аби - като "принципно вярваща личност". Но и не виждам проблем да се уточни различието, защото това не е просто "нюанс". Разликите в предпоставките пораждат значителни разлики и в надграждането... От друга страна, има налице в друг форум, аналог на Ребека, с чудесно отношение и отвореност за всякакви гледни точки, включително и религиозни. Както се вижда въпроса за толерантността е напълно постижим. И не е въпроса коя към коя религия - а си е въпрос до "човека"... както за всичко останало.

а, това вече е друго - като има линк и се проследят дори основни положения за "авторите" на сайта, стават ясни доста неща. Боза, ама дори и бозата може да е класна и от първокачествени съставки... а то това - конфекция от най-ниско качество - да е евтино и да е за "народа"...

хм, малко съм изненадан от развоя на темата. Нали раздела е ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ? !!! Какво значение има "ума" на християнина у дали ще се бил смутил, ако се изваждат други гледни точки за повярваното от него и чисто историческия аспект на социални териториални и психични процеси. Разбира се че вярващия християнин си има основни постановки които приема за фундамент. Също така - Ребека също има своите чисто религиозни постаменти и те са началото и края на нейния свят. Но не виждам това защо да означава че изнесеното от нея като историческа различна гледна точка, трябва да се възприеме за "истина", както е за самата нея. Искам да обърна внимание, че никой юдеин по принцип не се занимава с пропаганда на вярата си. Нещо повече - всъщност "харесалите" вярата биват разубеждавани по всякакви начини. това има своите корени и съм сигурен че Ребека би го написала. Принадлежността на вярващия в АДОНАЙ не става с приемане и думи - нужно е да се спазват многобройни ритуални и знакови символи, обичаи, защото за разлика от християнството, при юдаизма и исляма е налично спойката между вярата и предписанията в реалния живот. Вярата е обърната към самия реален живот. Тия положения са силно абстрактизирани в християнството и между другото това е била важна особеност, за да може то да се прехвърли по огромен брой народи и култури, като дори се смеси с приелите канона на вярата. Разбира се - абстрактното е нужно да се "тълкува" за целите на огромните различия в реалното ежедневие. Ненаписаното като догма спрямо житейското ежедневие се допълва от "вещи лица" които да го тълкуват спрямо едни или други условия и начин на живот... Това дава основание и за нужда от "църква"... и т.н. казвам всичко това само в най-общ смисъл, защото то е твърде опростено, за целите на изказа на самата идея. Мисля че твърде прибързано и повърхностно е да се привижда РЕБЕКА като антипропагандистка на християнството. И всичко това само защото опорните възгледи и убеждения на някого, били под заплаха. Нали форума е за учени хора. Учените хора би трябвало да са рационалисти. В основата на ПОЗНАНИЕТО по принцип стои РАЦИУМА. А според същото това означава достатъчна степен на интелигентност и зрялост, за да са реализирали в себе си практически да овладяват пристрастията си и да не потъват в тях, когато се касае за рационален анализ, информация или интерпретации. За рационалната личност, всичко е относително и условно и не е нужно да се подкрепя с "абсолютна и крайна основна постановка", на която да сложи етикета "истина". Нима е толкова трудно това?