ramus

всяко изречение е плод на "според теб" - без изключение. Всяко едно. Или си ментално "късогледа" за да не видиш това, или е обикновена игра на доказване. Има и други варианти... но е са без значение който и да е от тях. Ако си мислиш че горните изречения ще ги почна едно по едно, за да ти върви сценката - няма как да стане. Между другото това вече го опитах на други места а се направи че въобще не съществува. Доказвай си какво си си решила, защитавай си го, утвърждавай си го... Теб може и да ти е интересно, но нямам толкова време за да ти правя "интересното". С този тип изплъзвания сред форумно общуване можеш да играеш, но нямаш никакъв шанс в живо слово, в жив контакт, при който става възможно да се компресира във времето обмена. Каня те на жив дебат , със свидетели, за да наблюдават и дори да се включват. Ако решиш - дори ще го документираме с видео. Нищо от условията не ме интересува и няма значение за мен, но да ме въвличаш в игри като всичко това... Просто го играеш на дебатираща и се скриваш зад интелигентни завеси и си сравнително опитна в това.. но в жив контакт има начин да го спра... и да те лиша от игровия сценарий. Да видим какво има зад него - ето това вече ми е интересно на мен и е единственото което би ме мотивирало и оправдало времето, което ще му дам от живота си... Тия филми съм ги играл още от Изворите.ком, където подобията като този... "диалог", ми бяха интересни, но беше преди доста време - има няма над 10 години. И там реших въпроса по същия начин - жива среща, още повече че бяха дори се организирали в група - разбира се само с дамски участници и го играеха отборно - с припокриване (между другото три от общо 5, се оказаха учителки и дори една преподавателка в висше учебно заведение). Форумното прикритие беше за тях чудесно и много удобно. Оставих ги да наберат кураж и самочувствие и се съгласиха на живо... Накрая беше сценката когато дори се изпокараха помежду си, защото всяка беше "виновна" на всяка друга... Сега като си припомням - било ми е предизвикателство, но вече този етап отмина. Ако искаш продължение - това е. От мен толкова.

abи, напиши какво е според теб КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ?, защото гледам че вече си наясно коя част - каква схема е, как я наричам и че "очевидно куца" Последното е "най-очевидно" - за теб. Ето - предлагам ти да ме осветлиш за значението на понятието... това не е самоцелно - ти прочете... даже "3 пъти". Ти знаеш, ти мислиш, ти виждаш ясно кое какво е. Сподели ми твоето "очевидно разбиране" .... точно по предложеното.

през моите очи, цялата тази представена като логическа схема, има проблем. Той се крие още в предпоставките, в условието... ПОЗНАНИЕТО е от значение а оцеляването. Но това не е основната му цел. Изглежда трудно да се възприеме че на някакъв етап от вътрешните промени, биологичните програми, свързани с размножаването и така съхраняването на вида, спират да имат основно значение. Нещо повече - явлението "самоубийство" нямаше въобще да съществува ако програмите за оцеляване бяха толкова вездесъщи и определящи абслютния приоритет... ПРИМЕР - човешките същества разполагат с познание, опит и наука, чрез която могат да оцелеят, но могат и да прекратят съществуването си по хиляди начини. ОЦЕЛЯВАНЕТО е приоритет на ЕВОЛЮЦИЯТА - не е точно така - например отново повтарям че НЕОКОРТЕКСА с нищо не увеличава шансовете за оцеляване на представител на вида ХОМО. Нещо повече - дори създава предпоставки да му се объркат заложените програми за оцеляване, които за толкова много хора са върха на ценностната и мотивационната им система. ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ! се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания. Няма защо да й са нужни "знания" на еволюцията. В еволюционно отношение появата на мозъка и сложната му структура, е парадокс. Човешки същества с толкова сложен мозък, не са с еволюционно предимство. Дори обратното - мозъка изразходва най-големия запас от енергия, топлина, кръв и вещества. В състояние съм да напиша и доста други :куриозни" положения за ролята на мозъка и някои положения в ежедневието...Но не е в това въпроса. Да се върна на горното - преди да се започне с една логическа верига и описанието й - най-важната задача е да се проверят предпоставките. Това че те се залагат наготово и се учи да не се променят, а само надграждат - поражда и проблем. В състояние ли е някой чрез самоаналитични и самонаблюдателни способи да се зарови в "основите си" и системите от основни убеждения... В това е въпроса - лесно е да се награжда, но в самите първоначални "аксиоми" са налице проблеми. Когато се сблъсках с проблема на аксиомите, след серия експерименти се оказа, че когато се разсъждава и анализира, това че се тръгва от някаква точка е нужно да се преосмисли всеки път в началото на менталната дисекция. Да се преразгледат условията, относителностите, периметъра - на аксиомите. Защото грешката довежда неусетно до положения в които само се надгражда, а основите започват да играят блокираща и дори ограничаваща роля. В менталистиката - всяко условие, е сред други условия и образуват относителна моментна система, временна координатна мярка, нужна да положи нещо условно, в даден момент, за дадени цели, за решаване на конкретни задачи или потребности. Но оставането на нещо стабилно в контекст на непрекъснато променлива среда, задава излизане на адекватност на аксиомите. Още повече че след като голяма част от тях се постановяват в несъзнателното, в голямата си част те са твърде "незрели", ограничени, могат да съдържат неверни или погрешни обобщения... За някакъв момент и конкретика може да са валидни... но след прекратяване на комбинацията от условия - вече са неадекватни. Много добре разбирам че ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА МИСЛЕНЕ е чрез предварителни дадености, които само да се надграждат. И то - на схемата "причина-следствие", положени сред темпорална права... нарича се общо - линейно-последователно възприятие. От него се поражда по съответствие всичко в психичното - ситуиране, отражение, реакции и поведение, мислене и изживяване - всичко започва да следва "линейно-последователния модел". Ползата му е очевидна, защото предлага бързо и лесно ситуиране. Но ето че например - същото не е адекватно към множество явления в КВАНТОВИЯ СВЯТ. Постепенно дори в социалната наука, със задълбочаване и разширение на познанието, се появяват относителности там, където преди това е била постановена "постоянност" - прост, макар и общ пример за същото - е ОТО, преди нея начина по който хората си представят света е бил чрез константи - време, пространство, скорост. А това улеснява. Всички знаем че колкото е по-просто нещо, е по-лесно да се ползва за ориентация. Но навлизането на относителности, усложнява доста "разбирането" и ситуирането. И днес голяма част хората им трябват прости и кратки рецепти по отношение на всичко. И си ги търсят точно в тази форма. Рецепти няма как да се зададат чрез относителности и условности, защото те объркват потребителите им... ------- Опитвам да дам поредица от аналогии, с идея да са по-близо до "четящите" и по този начин да направя мост към това, което искам да изразя. Може би не успявам, но непрекъснато виждам че някои срещат идеи като тия за пръв път, а други непрекъснато интерпретират същото с опита си, че имало някакви хора дето пледирали че били различни... пък само декларации... Нормално и естествено е да се реагира защитно към голяма част от изразеното. И съвсем характерно е за същото винаги и по дефоулт да е "виновен" автор на думи, които всъщност носят несъответственост за четящия. Носят му неудобство, възможност да го измъкнат от вече създадената удобна среда... Ако на някого му е интересно или вижда за себе си нещо ново и евентуално - полезно, то той също е нужно да направи усилие - от себе си. Да опита да прочете, ако е нужно няколко пъти, да опита да схване друга, различна от неговата гледна точка, колкото и това да поражда на моменти защитни реакции. Според мен е доста практично ако всеки , който чете, и се улови че в прочетеното му се появяват неприемливости, да се опита да остане в своето поле и да го разгледа. Най-полезното за всеки мислещ човек е досега му с нещо задълбочено, но твърде различно от неговото. Тук има налице толкова хора точно обратното - търсенето им на непрекъсната консолидация, на съгласие, на приемане... И когато се срещне нещо извън групово-приемливото, веднага се заиграва защитно... д Има хора тук, като АБИ, примерно, които непрекъснато грешат в интерпретацията при прочит. Но след нужната вътрешна несъзнателна игра, на "изхода й" се появява предварителното програмирано 'решение' - че думите на пишещия са проблем, следователно самия пишещ бърка (най-малкото). И през цялото време се пише, отново и отново - готова съм да приема, с радост ще прочета... А всъщност е една непрекъсната съпротива. По този начин декларациите влизат в дисонанс с реализацията след това. Иначе - да нека да се напише, с радост ще прочета, ще се запозная... Но вместо да се запознаеш с нещо ново, почваш да го бориш, защото се оказва че е някъде зад линията на поносимост и безопасност и е нужно да се защитава "своето", още повече пък с идеята "ама то не е само мое, толкова други хора мислят, виждат, смятат и правят така...". Критерия за колективност е част от когнитивните заблуди и поражда грешки - и той също си има латинско наименование. Пуснах събрания комплект от списъци с грешки в мисленето - в специална тема. Обаче засега се ползват когато се замеряте едни други, единия пише за другия, но никъде няма свой собствен анализ - на думите, на изразеното, на приетото. И не в надгражданията, а някъде в самите основи да се опита да се вникне и да се разпознае сам - по написаното от самия себе си. Всеки гледа "чинията на другия", четейки неговите думи и решавайки че в тях е проблема, всеки му се струва че неговото е правилно, вярно, че е истина... И скриването зад колективните "истини"... е просто хитроумен начин за избягване на отговорност. Разбира се - пред себе си...

съвсем не... има грешка в интерпретацията. Аз говоря за психичните аспекти, свързани с пушенето. Социалния аспект, е също психичен, защото е част от социалните инстинкти. В тази връзка обобщавам че пушенето, както и кафето и алкохола... са обвързани със социалното поведение и като такива са елементи на социалните поведенчески транзакции. Например - пушенето предпоставя спефицичен мост между двама пушачи, инстинктивно - е като форма на сближаване, защото е налице нещо общо и когато са заедно, то е усещане за споделеност. Начина на предлагане на запалка или направо запален пламък, също и споделяне на самите цигари от кутията на единия... Налице е дори и като част от игрите на ухажване, чрез обмена на сигнали при сближаването... При отказването на цигарите от тия елементи също се пораждат липси, защото многогодишното повтаряне, в поведенческо отношение образуват павловски второсгигнални комплекси. А прекратяването на спиране на цигарите, означава че отпадат и тия елементи от общия спектър, свързан с пушенето... Успешно ли обясних или да опитам с други думи? ИСТОРИК, ти си твърдо против пушенето и за теб дори има елемент на антипропаганда. За теб това е някакъв тип социално зло. Не оспорвам, но за мен явлението ПУШЕНЕ е просто неразделна част от социалния живот. Не е решение да се забранят цигарите, алкохола или кафето, сладкото или шоколада, наркотиците... Това не е решение на нищо, защото докато е налице търсене, ще се намира и предлагане. Търсенето е ключа - нуждата на ХОМО да поеме лесна доза от наградното си изживяване, като тотално обърква поведенческите заложени невронни механизми, със заместването и появата на вещества, които участват в тях. Мозъка на повечето хора не може да се справи с натиска на образуване на зависимост. Но не е идеята да се лишат хората, защото това вече е невъзможно. Наркотичните вещества не са проблема - проблема са огромния контингент потенциално зависими. И хора които не са в състояние да се адаптират, да се справят със стреса по естествен път, чрез вътрешни усилия, организация, чрез заложени вътрешни механизми, а търсят външните патерици чрез каквото се предлага. Достъпът вече не е проблем за никого, няма как да се забрани. Има толкова опити вече, в толкова много държави... но нито един успех. НИТО ЕДИН!!!

Не - съвсем далеч, много далеч... толкова, че живеем някъде в два различни етажа и няма как да преодолееш разстоянието. Там в твоя етаж живееш с положения, които за мен или не съществуват вече или са незначителни, а за теб/вас са приоритет. Няма как да изминеш каквото и да е без път. Няма как да се "прескача". Не става въпрос само за теб или заради че си "някаква" или че не ти достига нещо - дори напротив. И все пак - не може да се прескачат етапите, а само да се изминат. Има части от 'пътя' които са като "последователни" - надгражда се, разширява се. Но има и критични фази, през които се минава чрез... предаване, оставяне на всичко натрупано, на всичко носено, защото няма как с него да се пресекат някои от "вратите" напред. Казусите са принципни и не аз ги определям, а само ги преоткривам, чрез себе си. Комплексно мислене - ето примера за извънматричност - толкова се пита вече - дай пример, как си го представяш, много бих се радвала да прочета, ще направя нужното усилие... Но с усилие или без него - няма как да се учи "изминат път". Няма как да се предаде - тук не е целта точка А, нито точка Б - а е изминаването, относителното изменение. Те са индивидуални и това не е колективен процес. Има много в битието, което не е колективно определено, просто масата от колективния свят не може да си позволи да има очи за него. КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ не може да се изучава. Не може да се възпита, не може да се имитира. то е продукт на индивид във фаза на синтез. Ето примера - опитайте, намерете какво е, няма кой, тук-там има парченца, но не е синтезирано, защото комплексното мислене приоритет е вече синтеза, а не анализа. Никъде в матрицата не съм срещнал някой да го характеризира, да изведе пътя към него, да очертае условно периметъра, основните положения... и то само в сравнение с "предишните на него етапи в "мисленето". Тия етапи всъщност не са на самото мислене, а са на МИСЛЕЩИЯ. Той изминава пътя - МИСЛЕНЕТО му само чертае проявлението, то го съпътства, от това, че в него се развиват и текат процеси. Няма нищо изключително сред всичко това, това е естеството на промените които в голяма степен също са еволюционни. И революционни - като пак е относително и условно. Зa всеки един от нас става въпрос, за теб, за мен... за всеки един. Тук става въпрос за ПЪТ НА ЧОВЕКА, а не на колективното, не на знаенето, а на опита. Не на ученето, а на индивидуалния пълнеж, качества, дадености. Става въпрос за света на ИНДИВИДУАЛНОТО. Намесата и сравнението на "природата" са изсмукани и съшити само и само да се поддържа нужната илюзия на хората изразяващи социалните лозунги и попили социалните убеждения и са напълно неуместни и несъответствени. Но е безсмислено да се реди отново и отново условен контрапункт на положения, които са УБЕЖДЕНИЯ, защото чрез тях личностите се постановяват битието си. Темата отново се превърна в "кой е тоя рамус", но е неизбежно, защото въпросите не касаят казуси :някъде из гората', а се отнасят до начините, механиката и конструкцията на нещото наречено ВЪТРЕШЕН СВЯТ. Същото е в сила за всеки един човек... всеки един човек. Колективния организъм съществува заради нуждите и страхуването, оцеляването. Но най-вече - заради усещането за незавършеност на всяка отделна негова "клетка". Защото детския й повик е несъзнателното самовнушение, че тя е нищо, че тя е прашинка, че "голямото" е важно, а тя е "малка". Че е зависима, защото не би оцеляла и оживяла без останалите. Само заедно, само "ние", само вие, само те... Дори и толкова простичко и очевидно казано чрез изказа в множествено число на толкова много от вас. Несъзнателната компенсация на незавършеност и с това - уязвимост, е да се реализира "помежду", това е програмата. О заедно общо да компенсират това, което не могат да намерят у себе си. В природата има всякакви програми за оцеляване, колективната не е най-добрата, нито най-изгодната. Но когато смяташ себе си за колективна клетка от общ организъм, и това е залегнало сред целия ти живот... когато същото се излъчва от всички останали с които си го споделяте и обменяте и по този начин идва като илюзия че е "отвън", че това е правилното, че така трябва, че това е вярното, нужното... дори единственото... Не го осъждам, нито критикувам, не го смятам за нисше или неправилно. За мен тия мерки вече нямат значение, нямат и смисъл, не носят нищо значимо нито са ми важни. Вече имам други мерки, други очи, друг поглед с тях. Света е в единство, но точно това е въпроса - очите на кого - гледат, за да "виждат". Заради това милиарди "очи" но голяма част от тях са се обединили в общо око... и виждат подобно, живеят подобно, мислят подобно, реагират подобно... А го няма различното, защото именно то е цената на еднаквото в социума. Пробива в рамките на един индивид, макар и толкова редки, са абсолютно недостижими за който и да е колективен организъм. Защото за него приоритета винаги се свежда до оцеляване, той се самоблокира към еволюция. Природата е само донякъде, природното е само донякъде. При известни обстоятелства няма природни механизми от заварения тип, които да се справят с бързи темпове на изменчивост на средата. Само и единствено един фактор остава, някъде сред мозъчната кора, комбинация от невронни вериги, съединяващи по нов начин вече старите, задаващи качествено нов начин на възприятие, и съответно отражение, оттам - поведение. Механизъм, който проявлението му някъде "напред" в пътя, ще се нарече с думичката РАЗУМ. Но е латентен - все още. Все още не е достатъчно узрял, да поеме той управлението. Но пък - само на него се пада възможността да обедини и синтезира вътрешните разнородни "парчета" от мрежи, от грешките им, от проблемите и "войните" на противопоставяне които си разиграват помежду си... Каквото и да напиша, ще е за свят, който доста от хората тук, няма как да приемат че е възможен, че съществува. А става въпрос за един и същи свят, просто голяма част от него се "орязва" за "общото благо"... И това си е обикновено и естествено. Благото - на колективния организъм... е той да съществува, да пребъде. Вижда се по социалните членове и бляновете им да "останат", да се разпишат, да се "предадат във времето" поне чрез децата си. Да се борят с изменчивостта на възрастта и да тръпнат от страховете от смъртта, самотата... Всичко това са просто думи... най-обикновени думички. На някой си... просто графични символи върху виртуална програмна платформа. Пиша ги, а някой ги прочита... евентуално. Но думите и прочита не са еквивалентни. СУБЕКТА и нивото му на възприятие и отражение определят прочита. Въпроса е, че е несъзнателно и нито има как да им го обясня, нито като го направя биха го приели. Защото това ги плаши - има несъзнавано, че е невъзможно да се контролира, а ролята му всъщност е толкова голяма, толкова значимо е за цялото НИ битие. Плаши ги още, че на едно и също, ще има различно отражение. А в колективното, различното не е желателно. Или ако го има - само донякъде, само до праг... А да си различен, въобще не значи че си индивидуален. Но пък - индивидуалния, винаги носи различност ...

не е идеята в думичките, а в това, че за теб думичките са еквивалент на прочита ти. А той подбира версия която да му подхожда. А отгоре на всичко, наричаш това МИСЛЕНЕ, а извън него - било "измисляне". МИСЛЕНЕТО е процес на отражение на МИСЛЕЩ - не съм уточнявал кой е, каква форма, кога, защо, как и какво е... МИСЛЕЩ е нарицателно и е производно на това, дето е отвътре. МИСЛЕНЕ е обобщение на точно определена форма на организирано и структурирано отражение. дуалната форма на представяне на света - субект-обект, наблюдател - наблюдавано, е преднамерено опростена. И то - заради нуждите на тия, според които е точно така. Не е дуален казуса, но не мога всичко да го пиша като учебник. А и нищо няма да се промени, освен засилване на дисонанса и нуждата отново и отново да се презатвърждават устоите. Баси - просто повтаряме едно и също и... едно и също... и пак и пак... И непримиримостта и дистанцията си остават. А и повторенията ги намирам загуба на време. Аби, никакъв опит не си направила към позицията която изразявам. Поне опит. Ако това наричаш ДИАЛОГ... добре. Но за мен - не само празни приказки, които нито нещо ще променят, нито имат значение извън потребностите ти. Аз между другото си свърших работата, през тази комуникация и за мен тя е изчерпана откъм значение,

така е, но тя не може да приеме и понятието ДУША, но все пак ПСИХЕ е в основата на ПСИХО-логия. Науката не признава и схемата на вертикалните реалности. Това не означава че канона на науката е единственото което има значение, защото иначе би било твърде ... сектантски. Винаги има периметър, който колективно трябва да се очертае, защото това внася нужната яснота и ситуиране... и носи колективните ползи. Последния абзац касае същностното значение на понятието ЕГРЕГОР, макар да е твърде фрагментарно. Намесването на астрал и ментал... в описанието е нужно защото ЕГРЕГОР е само елемент от цялостна картина. Не е нужно да е истина, не е нужно и да е единствената и вярната, доказаната и потвърдената от "учените". Относителността и условността са инструменти на мислещия менталист. За да са налице, и да се използват пълноценно, е нужно самия МИСЛИТЕЛ вече да се е дефинирал без нуждата от "твърди и непоклатими устои". И понеже те са наследство още преди да го е имало самото "мислене" е нужно да той самия да навлезе в тази своя "невидима и пазена, несъзнателна територия" и да вникне в нея за целите на нейното изменение, за да може да се "пусне" по етапите и пътя напред. Защото иначе блокира в застой и само цикли.

и така - продължаваме напред само формално, защото пак отново и отново тъпчем около същото изразено... ВСЕЛЕНА без наблюдател била безсмислена ... и само защото е на БОР, това трябва да звучи супер авторитетно и... доказателствено. И пак - ВСЕЛЕНА БЕЗ НАБЛЮДАТЕЛ БИ БИЛА БЕЗСМИСЛЕНА - за кого - за вселената ли или за предположителния й наблюдател. На кого му е нужен "смисъл"... Как въобще ще е налице наблюдател на "вселената" Какво е вселената за БОР, какво е искал да обобщи, и... дали не е допуснал грешка или се ползва цитата му в друг контекст, за който той не е въобще адекватен... Аз много добре виждам че връзки непрекъснато можеш да си измисляш и да цитираш - ти с тия връзки си като "богаташка" и си царица на завързванията. Но нима не виждаш че всички си ги подбрала от фрагменти на други, от друго, от другаде. А просто защитаваш онова, което са запълнили в теб. не те виждам никъде сред всичко това - и заради същото ти ще защитаваш колко е важно да "СТЕ"... а не че си значима, важна и имаш стойност някъде отвъд ВИЕ-то. Ти си зависима от другите - така ти е внушено, грижила си се за близък безпомощен или болен човек. за теб очакваш да е същото - някой да се грижи, защото цялата основа е пропита с това - идва още преди да си казала своето първо "аз". За теб нищо не може да има значение извън зависимостта помежду ВИ. Аз го виждам, ти го пишеш и го чета. Разбирам непримиримостта ти. За мен такъв проблем не съществува, спрямо позицитията ти, но за теб е налице.

и продължава - дуална възможност - ИЛИ-ИЛИ. А дали? защо да са само два варианта - от кое се определя - от реалността ли или от "мисленето на мислещите"? Кои точно "мислещи" и защо колективното "не съм само аз така - и други мислят като мен" - да е аргумент за казуса. Аз дори самия казус не го виждам така, но ти държиш на схемата си, и дори отстояваш тезата, че "тя е истина, защото не е само твоя схема, а е споделена"... Виж - дистанцията засега не е помръднала, а само такава е приемлива за теб. Според теб/вас, аз съм в грешка, защото това, което изразявам не може да е така, не може да бъде, няма как да е вярно. Но не настоявам да е вярно и не ми е важно че за теб ти е важно да е "според теб/вас". Дисонанса се запазва, дистанцията - също. Но... продължаваме напред, ти настояваш, защото е налице известна непримиримост от сорта "ИЛИ-ИЛИ", като дори второто "или" е само формалност...

Много е сложен въпроса за ЕГЕГОРА. А и е понятие, което е ползвано много в окултизма и магията. И макар корените му въобще да нямат общо с тях, е познато на запад именно през окултните учения и магични практики в които се споменава и описва съвсем общо и фрагментарно. Опит за есенциално описание е направил М. ПОДВОДНИ, превода от руски е приличен, намира се из нета, но при руската окултна школа има един основен проблем, който е пропил всичките й производни автори... Разбира се - да напомня, че това е само през моя поглед и опит. Явлението всъщност е много широко и обхватно - самия Юнг е заимствал много от неговото значение, вече стана въпрос и за МЕМИТЕ... Тук-там в социологията надниква... но няма шанс за научност, по начина по който е прието нещо да е "НАУКА". Налице е един основен проблем, когато се разглеждат явления, обобщени с понятието ЕГРЕГОР - това е че е най-приемливо да се опише през контекста на схемата на вертикалата на реалностите. Защото ЕГРЕГОР е явление от условно астрален характер. Обаче ако не е налице нужната предварителна подложка и разбиране за ролята и значението на различните РЕАЛИ - физически, етер, астрал, ментал... и останалите нататък - не е възможно да е налице адекватност и вместо към синтез на обща картина, става обратно - към фрагментарност и орязаност...

на такова ниво на разглеждане, уики вече няма адекватност. Дори в самата социална наука няма от тия неща и е естествено - защото социалния елемент и значение тук липсват. Тук имат място само индивидуалностите, а те са оставени да са работа на самия индивид. И пак - само до момента в който нещо от "неговите работи" не влезе в дисонанс с груповия фактор. Веднага се появява нужния отговор, точно копие на осреднени форми на личните реакции. На такъв мащаб за разглеждане, всъщност АБИ защитава една колективна форма на живот и тя се държи точно с поведението и признаците на "живо същество". И всяка "клетка" - участник е неин говорител и изразител. Някъде в друга тема имаше думички за МЕМИТЕ. Автора на понятието е модифицирал няколко стари описания и ги е предложил в наукоподобна форма за да се приеме от научната общност... Основното понятие всъщност е ЕГРЕГОР. Дали някой се е занимавал с това - ама не само да е чел и да "знае"?

и пак - дано да успееш да доловиш разликите... изглежда нереален - ЗА КОГО? СПОРЕД КОЕ? Ефекта на пеперудата е опит за обобщение на някои принципи. Ефекта е само теоретично допуснат, като описателна аналогия. А и аз не виждам връзката с "реала" и пример за гъвкавост.

Ок, нека да греша, нека показвам това, което смяташ. Аз не съм телепат - показваш ми твоето мислене чрез това, което пишеш. Дали това е твое, дали е игра, или ти си имаш своя си представа колко ти е широко мисленето - не е моя работа. Да си отлично запозната с "монашеството" за мен, означава самата ти да си мохахиня. Това означава ПОЗНАВАНЕ (за мен) - само през личния опит, през личния ектракт. А описанието ти с образа, който го изписа... дали показва твоето познаване на "монаси"... Освен това - монашеството не е само в една форма на идеология. Монашеството не е и пример за извънматрични субекти. Отшелничеството - също. Но за матричните субекти, това са примерите с които са в модела "не са като нас"... отказали са се от... но пък няма да оцелеят, вървят против природата... А за филма, който визираш - той не може да е доказателство за каквото и да е. Още повече че ти си видяла в него точно отражението на своите убеждения и устои. Освен това - заради това се правят филми точно с такава насоченост - защото е нужно да се печелят пари от масова публика. А точно същото заглавие - счупи всички рекорди по приходи тогава. така - това е примера за "логика" събрана в линейно-последователна зависимост. В основата на съждението стои база, в която "ВСЕЛЕНАТА предхожда всичко". И преди мислещия е имало просто вселена, тя е създала последния, и съответно - мисленето му е ограничено от самата вселена, защото било производно... Това е чисто религиозна позиция. За теб ВСЕЛЕНАТА се е превърнала в обикновен заместител на БОГ - съвсем библейски. В началото беше Вселената и вселената доведе до човека, после се появи мисълта му...

ами... изучих го откъде идва, кое го поражда, какъв му е смисълът, значението... Опитах се да го "хакна", да го изменя, тествах и експериментирах различни варианти, създадох за целта цяла тестова платформа ( в себе си) и за доста други вътрешни експерименти... Отгоре на всичко - много капани, много възможности за подвеждане, нужно е да се познават и управляват. Нищо от тия не е възможно без подготовка, без работа... За тия неща дори е трудно да се говори, а са абсурдни за хора за които това не е част от битието им. А парадокса е, че е част от всяко човешко битие - без никакво изключение.

както вече няколко пъти стана въпрос - имаме фундаментални различия и за единия от двама ни те са непреодолими. За пример ще кажа, че природата постановява и социалния и индивидуалния аспект, а не само този, през който ти привиждаш "себе си". Природата е задала и неокортекса, генетично. Дори когато не изглежда въобще нужен. Но се развива. Видовото оцеляване не е основна цел на РАЗУМА... защото индивидуалната идентичност не се привижда през родовите форми. И не ги ползва за пренос в борбата си със тлеността. В примера ти за отшелника и деформираните ти представи за същия - просто ползваш начин да си защитиш устоите. Нямаш дори идея какво означава ИНДИВИДУАЛИСТ. за теб, точно според социалната матрица на възприятие и отражение, точно според груповия канон - това са някакви аналози на просяци, на измършавели и изпусталели нещастници,,, Вече написах, не за да те докача или дразня - чудесно е че си нямаш идея колко ти е малка кутията в която си приела да живееш. Нейния периметър за теб е вселената, а не са граници, дават ти нужното и ти остава само да го утвърдиш и намираш съответните начини за отражение. Колкото до... вече написаните "мисли" и това че приемаш че те имали потенциал да създават или променят реал... Въпроса е винаги - КОЙ РЕАЛ, точно? Защото лесния вариант е социално приетия - а той е, че реал може да има само един. "...А дали е така... кой, кой ще ми каже..." ( от песен на В. Найденов)

да. Може би и е от зодиакалната ми принадлежност към "стрелеца". Шегувам се, но не е съвсем изключено. За мен всичко има стойност на път. Аз съм пътник и е важно да не спирам, да имам идея кога вървя, кога насищам, кога спирам за да изследвам себе си. Защото през мен самия е самия път - нанякъде. Не зная накъде, просто тръгнах малко неочаквано за мен, без дори да съм предполагал. И досега - пред мен държа да не си представям нищо, държа го неизвестно, енигматично. И това е за мен непознатото. Защото ако си го представям, ако си поставя цел, ако вървя към нея - се прави от нуждите на игрите за сигурност, за контрол... А онова, което наистина е НОВО... би трябвало да е НЕПОЗНАТОТО, НЕВИЖДАНОТО... те няма как да е представят, да се обозначат, да се изобразят, защото тия и трите са зависими от паметовите записи на "вече познатото, вижданото, възприетото). Затова гледам къде съм, а не накъде вървя. Някои остатъци в мен много държат да си го проектират както те са програмирани. Но внимавам и ги държа изкъсо... да не ми се качват "на главата". ( малко образно стана, но следвам насоката на твоите собствени думи)

това е погрешен прочит - с тия думи рамус изразява учудване това, че толкова много хора, в които аз виждам потенциала, разликите и индивидуалните им качества, се държат, реагират, дори интуитират (нова дума) чрез межжуличностни взаимодействия, заобикаляйки и неглижирайки своята индивидуалност. Че толкова много хора продължават да ме учудват колко е важно за тях да са като другите, да отговарят на моделите, да са възпитани, да са прилежни, да са одобрени или разбрани, да са "взаимни". Това беше само една форма на разкриване на някои аспекти от начина по който рамус възприема и отразява света, като отклик, защото за рамус, всичко това няма значимост, освен чисто практическа. А тя няма други основания за мен, освен в чисто социалния ми аспект на битие. Но менталния ми вътрешен свят съдържа и аспект, който не е социалния. Просто при всеки човек са налице две основни... нещо като "начала", Те пораждат два основни импулса - единия е сбор от уникалните дадености, условия и фактори - това е индивидуалния. Но той е възможно да се прояви на значително по-късен етап от живота, много по-късно о раждането. Докато другия аспект е заложен заради оцеляването и наследството от атавизмите - това е социалния аспект. Той се попива веднага след раждането, той се приема безкритично, той формира, той идва на първо място и заема празно пространство на още "бял лист". Той задава началото, с него се поемат първите стъпки. Някъде напред, в някакъв момент, би трябвало да се изчерпи и все повече да се появява назряващата вече индивидуалност. Но това спира някъде по пътя, някъде става блокаж. Темата за това е много обширна и твърде "плъзгава". Няма как за нея да се напише научен труд. Няма как да се постанови като теория или хипотеза. Тия неща важат но само за определен контекст, който социума се е договорил да се нарича НАУКА. Но то е само частен случай на ПОЗНАНИЕТО. Разбира се - имам свободата всичко това да го напиша и после да поясня и напомня, че... всичко е погледа на битието през очите на рамус, някой си. И няма никаква стойност извън него. То не може да е "истина". Не е нужно да е истина и за самия мен, защото вече за мен истината като тази за социалните личности, не ми е потребна. Това е твърде объркващо за много хора, за които е най-важно да са приели някоя от версиите на социална стабилна основа и само да я надграждат, като дори и така ползват наготово вече социално-създаденото. Но сред всички тия рамусови думички някой може да привиди нещо за себе си, но... това вече е работа и отговорност на прочитащия, при самия му прочит, защото е разултат от резонансна форма на възприятие и отражение и то само в някои "пресечни точки". не е нужно да се чете като библия, или труд, нито като канон или че рамус знае и задава кое какво е и е говорител и пояснител на всички истини. И само остава на четящия да се бори с вече приетото, с което вече си е оформил "образа за "себе си""... Някой чувал ли е какво означава или да поясни какво е КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ - ако някъде е дефинирано и се ползва за някаква цел? Аз не съм намерил такова, но не си правя илюзиите че съм прочел и зная всичко и навсякъде. Бих бил любопитен, защото го изведох от "нулата", направил съм условни описания задал съм относителни маркери... Просто - за съпоставка и сравнение...

да. Това е входното ниво за разбиране. Матрицата е нужното формиращо етапно "начало". Докато не се насити и изчерпи. Докато не се изпълни... и се породи импулс за разширяване. Чак тогава същото става 'граница" с конотация към "ограничение". И се тръгва към преодоляването му. В най-честа формаза преодоляване е, когато една граница се заменя с друга - отвъд първата. Защото мисленето и съответно - битието на МИСЛЕЩИЯ и на него в качествен смисъл са му потребни матрици. Но на определен етап - след абстрактно мислене, към КОМПЛЕКСНО такова... започва това да отпада като нужда и необходимост. Условността и относителността стават в основите и описват вече липсата на "устойчиви финдаменти" които да се надграждат. По пътя към това отпадат все повече и мощните задръжни процеси на страхуването, а това има огромно значение за МИСЛЕНЕТО и съответно - МИСЛЕЩИЯ...

Така, че... когато някой "например копира мислите на някой друг" му е внушено че е нужно да ги повтори изрично и точно... Но всъщност - за да го направи той привижда нещо от себе си през този подбран "отрязък". Така, че - имитацията и подражанието е и в този случай и не решава с нищо проблема за социалната зависимост. Без никакъв смисъл е да се излагат идеи за ограничения на такъв тип участници. За толкова години това не е довело до нищо, освен цикленето и безкрайните опити за защитаване на заучените и приети социални устои. Няма да участвам в битки, ако ще и да са от любопитството на някой си или за неговите харесвания или радости. От друга страна, обаче, участвам в тази сценка и с други, свои (подли) намерения защото тя предлага и някои възможности за евентуални странични четящи. Така, че... всеки използва за неговото си...

Мисленето е продукт на мислещия. Тук не мисленето има значение, а МИСЛЕЩИЯ, защото мислене без да е налице МИСЛЕЩ е несъстоятелно. Мисленето е процес чрез който се изразява нивото на възприятие и отражение в даден субект. Мисленето има множество аспекти, разновидости... и етапи. ПОсоката на мисленето е от конкретно към абстрактно, нататък - към комплексно. Мисленето следва съответствието на субекта (си). Мисленето може да се имитира и учи. Може да се обучава някой да "мисли". Мисленето е израз на системата на отражение на самия субект. А тя е пряко съответствена на цялостната съвкупност от огромен брой фактори, дадености, среда... Мисленето от конкретност към абстрактност, предполага обозначения и дефиниции, през формиране на системност и структуриране във вътрешната ментална карта. За да се получи това, е нужно да се постановят дадени рамки в отражението на субекта. А неговия колективен инстинкт, задава мисленето да се определи и от колективните процеси и динамики в отношението индивид-група. За да е налице колективно битие, опита и историята показват че е нужен общ фон, обща система, обща конструкция, която да играе ролята на обединително звено, а то - на обща платформа. Договорките в общата платформа, в най-общ смисъл в социума се наричат с понятието ПАРАДИГМА. Парадигмата не е само колективен договор. Тя се задава през новите членове като обществени елементи и спомага за груповата динамика. Когато парадигмата не е избор, а е предварително обособена, с поколенията идват нови групови елементи, които я поемат в готов вид. Това задава в тях предварителни граници, защото това е едно от особеностите на обучението - следва най-малкото съпротивление на невронните процеси и готовото е аналогично на лесното - по-малкото съпротивление. Задаването на граници в груповите процеси, е неизбежно и напълно смислено от гледна точка на практичността. Но когато границите са вложени още при израстването, те не се предават като граници, защото не се предлага нищо отвъд същите, за да се направи съпоставка. Границите сами по себе си не са никакъв проблем - те са само условни ограничения, за целите на изясняването, комуникацията, ситуирането... Но за хората с вложени предварително граници, те стават края на вселената им. Договорените "краища на вселената" от гледна точка на различните групи хора, е пряко зависимо от особеностите и резонансите или липсата им. В случая - МАТРИЦА ползвах като понятие, с което обобщавам разбирането си за граничните процеси и колективните граници, явяващи се граници и за самото битие на ползващите ги субекти. Самото понятие :граница" е налице през смисъл, когато то задава условно очертание - от едната си страна... и - от другата. Няма как да се ползва понятието "граница", ако то е внесено и очертава битие само "от едната си страна"... За мен "ограничение" е когато то е посока и "летва", която да се прескочи, доближавам го, изучавам го, вниквам го - за да го преодолея. За други - просто "края на вселената" защото е забранена зона, която се асоциира с опасност. И в конкретния болднат текст - смисъла му е, че общите граници задават по естествен път общи очертания в отражението на битието. Колективния реал се сугестира, а не се изгражда на относителни и условни "основи", което е трудно, изисква дадености и не отговаря на масовите потребности от инстинктивизми и атавизми, които определят битието в основната си част. Заради това колективната парадигма задава очертания на колективен принцип. Това задава процес към уеднаквяване - на отражението, на възприятието и на изразяването, задава и моделирането на психичните процеси. Това уеднаквяване задава да са налице сходства, които от възприятия и отражения, преминават в близък тип реакции, поведение мотивации, ценности. Това имах предвид - че реакциите, дори думите, изказа за толкова години, са свойствено на напълно непознати хора, без значение от пола, възраст или социален статус. Начините по които се реагира на дразнители до голяма степен си остават сходни, заради груповите динамики по тяхното постановяване, на основата на несъзнателни процеси и разпространявани през имитацията и подражанието - все явления, които започват веднага след раждането, когато не е налице каквато и да е интелигентност и съзнателност. И накрая - защо " и досега ме учудват" многобройните сходства - включително и мисленето, защитаването, дисонансите - защото аз съм индивидуалист. За мен разликите между хората са много по-важни и значими от зададените еднаквости, които са заучени и са нещо като "опитомяване". Цялата социална конструкция се крепи на еднаквостите и взаимностите... Нужни са за да е налице колективен живот. Той има своето значение, смисъл, има стойност. Но не е единственото поле за битие. Няма как да се забележи дали нещо е "граница", ако не е импулс, който се поражда някъде дълбоко отвътре. Защитните системи са призвани да запазват и съхраняват - това е тяхното основно предназначение. Кога, как и защо се поражда импулс към приближаване, докосване и преминаване на граница, това е изключително сложен въпрос и в него имам само общи догадки и множество експерименти. Но няма как да са налице еднозначни отговори. На такъв етап не може да е налице нищо еднозначно, нито схематично да е като "причина-следствие". В социалните науки няма такова нещо като КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ. Това е доста далеч от настоящата колективна парадигма, дори в най-общите си положения. Но това е вече към други въпроси, но от друга страна е пример за "извънматрично мислене". Какво е, кое е, как да се обозначи... са отговори на евентуални други въпроси в тази посока. Но понеже се искаха "примери" дори и с въпроса - "как си представяш"... Не се налага да си го представям - представите само донякъде са свързани с мисленето (ако въобще е мислене, на МИСЛЕЩ). За мен МИСЛЕНЕТО Е ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС, налице е когато е креативно когато създава, когато променя, когато то е стрела към... границите. Мисленето - като инструмент на МИСЛЕЩИЯ към самия себе си, за да вникне и намери своите ограничения.... Някъде по пътя към тази взаимна връзка, се раждат явления обобщаващи се с понятието САМОПОЗНАНИЕ, защото мисленето е акт от- , и средство за - , познание.

Очаквам отговора на въпроса за "разбирането относно понятието МАТРИЦА", за да отговоря адекватно на този въпрос.

Аби, дори не е толкова прикрита провокацията ти. Както и мотивацията ти. Ами - не бих си представил извън матрично мислене. МИСЛЕНЕТО няма как да се "представи". Ако ще се - това означава че ще опитва субект, който не е в състояние да "мисли". Мислещия човек няма нужда да си представя "мисленето си". Още нещо - ти като прочете "матрица", какво точно означава за теб смисъла на това понятие? То се използва на много места, с различно значение и насока. Ти кое точно подбра от възможните?

разбира се - разузнаването, примерно. държавната сигурност, голямата политика и дипломация... А са и налице и други подобни - например специфични техники за изменение на съзнанието. И в психологичните дисциплини са налице доста насоки, които се крият и се използват само за "специални цели", от ограничен кръг хора... Въобще - сред познанието, дори и в науката са много примерите за "положения", за които е нужно да се сложат грифовете от "поверително", до строго секретно. Целите са все същите - определени от масата или избран от нея елит - за нуждите на работата "зад завесата", зад паравана на защитаването

странен избор за заглавие на тема. Още повече - с думички на някой си, за антре, отделени от контекста им. Подозирам също и специфична провокация от страна на авторката на темата, но да видим - ще си покаже, така или иначе. А и за същия рамус, доставянето на удоволствие, както "харесванията" не спадат към мотивацията ми, включително и спрямо самия мен си и моите "удоволствия" или харесвания. Това че пиша в теми, касаещи въпроси от психонауките, социологията или антропологията не означава че написаното е някакъв тип пара- сред същите. И въобще - не е адекватно да се нарежда до което и да е направление на научните дисциплини, поради много съществена разлика с тях - тя е насочеността и същността. Разбира се - има сходства, още повече че за да пиша съм се постарал да ползвам понятия и проблематика от тия дисциплини. Както и ползвам същите като допълнителен материал за сравнение, анализ, съпоставки, с това което минава през мен. Това е само от ползвателска страна и за комуникативни функции, за целите на писането тук, сред форума, и т.н. Изведеното от мен не е наука. Не е наука според социалните критерии за нея. Не съм учен, написаното не е научен труд, нито има претенции за каквото и подобие за същото. В този смисъл, възможно ми е да изведа основанията, аргументите и изминатото от мен за да се изкристализира горния извод и обобщение, но... това няма да се хареса на доста хора. В смисъл - че има положения в познанието, които споделени сред масата хора биха създали значителни импулси към дисонанс, спрямо представите и положенията сред които са приели да определят битието си. Мисля, че са достатъчно примерите дори от краткото ми участие на това виртуално форумно място и съвсем ясно някои хора реагират защитно. Не бягам от отговорност за думите си, но предлагам авторката да зададе конкретно въпросите си по отношение на горното. По този начин ще ме насочи когнитивно да определя нивото и да събера насоките спрямо конкретиката на интереса й. Колкото вече написаното - рамус, някой си, пише по въпросите касаещи горния болднат текст, дори през цялото си участие в този форум. Но някой очаква всичко да бъде смляно, овкусено и нагласено за ... Ок - нека видим въпросите и дали зададени вече не е написано по същото. Ако е - значи определени предположения ще се окажат адекватни и няма да си губя времето за да продължа.

никой не е споменал психичните аспекти на тютюнопушенето. А и някои други... Още в първата страница на темата имаше много характерен коментар, който есенцирано може да се преизрази с "знам че е вредно, информирана съм, но си пуша - та е. Не мога да ги откажа... само опити... и после пак...". Имаме тема на друго място, в друг раздел - "фактите нямат значение". Тази тук е темата пример, в която дори и интелигентни люде, информирани, научени... не могат да повлияят на деструктивно за тях поведение. Както и личащите си навсякъде пристрастия - срещу... за... пасивни или активни пушачи, вреди... Освен всичко това пушенето на тютюн образува зависимост - психична и физиологична. Мозъка и неврологични процеси и програми, участват във всичко това. Обикновено, както в темата тук, се постановяват цитати, публикации... свързани с физиологичния аспект, като се пропускат психичните и невронните. Много е написано, много може да се прочете. Аз ще напиша нещо, което съм извел по време на изучаването на това явление преди някакви си години. Преди всичко - не пуша, никога не съм пушил, освен заради един бас, в 10-ти клас, който спечелих цели 10 лв... (в '84-та това бяха доста пари). Оттогава разбрах че пушенето и аз няма да вървим заедно пред битието ми. И така е и досега. Но зависимостта - вече е психичен аспект и на него съм посветил голяма част от внимание, време и усилия за вникването им, защото това е универсално човешко явление... В общия смисъл - пушенето на цигара е начин за прием на никотин в организма, който влиза в участие в невронната химия - налице са доста изследвания - повлияват се памет, концентрация... Въпроса е, че приема на никотин през процес на горене на тютюневи листа е възможно най-мръсния начин за неговото поемане в организма. И в тази връзка - никотина, не е отрова. Или въпроса за отровите, както и ползите и вредите се определя в по-голямата си част от дозата. Да се цитира тук прагът отвъд който следва летален изход, не е практично, защото такова поемане през цигарен дим е невъзможно. В този смисъл обобщавам - не никотина е проблема на физиологичния аспект на отравяне с цигарен дим, а са останалите големи количества деривати от вещества и изгарянето им. Разбира се, веднага застава въпроса - щом никотина е основната причина за пушенето, защо при толкова много хора приема по друг начин на същото вещество не им носи нужното, както с цигарата... Именно оттук идва простия извод, че пушенето на цигара подава други въздействия, които носят нещо много важно за пушещия. В чисто принципно положение, основното което носи ролята на магнит и образува зависимости в психичните процеси, това е намесата на "външни вещества" които променят химичната игра на мозъка, във вътрешните процеси по баланс между страхови и освобожаващи процеси. Или - най-общо - нещо като психичен аналог на другите физиологични регулационни системи (симпатикова-парасимпатикова, примерно). Наличието на такива вещества от природата и живота, носи въздействие върху възприятието на човека - оттам на отражението и поведението. Такива вещества съпътстват човешките култури навсякъде по глобала и географията му. И както всичко друго, те носят ефект върху самия човек, но той има съответната "цена". Значимостта и въздействието на ефекта, съответно и цената - са тясно зависими от "дозата" и възможността за нейния контрол и управление. Както и че... измененията на съзнанието на индивида под въздействието на външни химични вещества, е пряка заплаха за неговите естествени психични процеси, които са тясно зависими от неврохимията му. И все пак - кои са другите аспекти, които оформят толкова облика на пушенето на цигари от тютюневи листа На първо място - пушенето е значителна част от социалното общуване (заедно с кафето и алкохола). Социалния аспект носи на употребяващите ги специфични ползи и компенсации... На второ място - малко е известно за психичния аспект на самото пушене, защото именно той е по-значимия "наркотик" в сравнение със самия никотин и това е причината за проблемите и неуспехите с "отказването". Основния компонент в психичния аспект при пушене, е т.н. "орален рефлекс (комплекс)"... Ако трябва да се опише повече за това явление този текст би нараснал значително, а и без това стана прекалено дълъг. Ако някой проявява интерес, ще опитам, но . ОРАЛНИЯ РЕФЛЕКС, заедно с повторяемостта на едни и същи действия (компулсии), при определени условия, заедно с никотиновото въздействие, подават образуването на "павловска второсигнална верига". Нейната най-голяма значимост в общ план е, - че тя намалява праговете на стрес, на страхуване, на тревожност и несигурност... Това е всъщност основата на всеки "наркотик" и именно комбинираното въздействие е основната причина толкова хора да ползват "дъвки", клечки, да опитват с лепенки или "ел.цигари". Както и за всичко друго в тази посока, отказването на цигарите не е само до спиране на пушенето. И се знае че нужния "допамин", който е произвеждан с общото въздействие от цигарите трябва да се пренасочи през нещо друго. Допаминовите комплекси в мозъка играят изключителна роля за контролирането на поведението и по-точно - те създават "ефекта на наградата"... А производството на допамин (или останалите неврохимични компоненти, които са преки участници в приятните изживявания) при стимулация от външни дразнители, изменя неговия естествен баланс и става пряко зависим от "външния стимулатор".