makebulgar

На българска почва в подобни преводни статии от английски, винаги трябва вместо "чай" да се използва "черен чай", "зелен чай" или нещо подобно, тъй като при нас се пият най-вече билкови или плодови чайове. В този ред на мисли проучването може да има смисъл относно англичаните, които пият черен чай, но не и за българите, които пият билков. При това дори и черния чай е много твърде пресилено да се нарича "мощно" средство за профилактика на рак, диабет и сърдечно-съдови заболявания. По скоро е доста нищожно средство, иначе докторите щяха да го приписват всеки път. Също това, че при пиещите 4-5 чаши черен чай риска от някой болести е по-нисък от този при непиещите, може да е защото сред непиещите има много отказали се да пият чай (черен чай с кофеин) по здравословни причини.

Ще садим в бъдеще смокини, фурми и маслини, а не домати и царевица.

Заради водата нужна на град Донецк и околностите, войната вероятно ще се води до пълно завземане на канала Северский Донецк - Донбас и захранващия Северски Донецк и канала Осколски язовир. Това означава завземане на цялата Донецка област включително Словянск, а също така и част от Храковска област, където е язовира и захранващите го реки. Руснаците сега се опитват да захранят Донецк с вода от Дон, но тръбите не могат да осигурят достатъчно вода.

И хиляди украинци работят в България, често на нископлатени длъжности, от които вече бягаме, особено в туризма и ресторантите.

Славяноезичието на прабългарите от преди Аспарух или поне двуезичието им, заради славянски компонент в редиците им, не е политически некоректно, а е трудно доказуемо с настоящите средства и факти. Ако се потвърди описания ранно-славянски генетичен компонент сред прабългарите, доказването става много по-лесно.

Важното е това: "разкривайки че двете подплемена (Дунавски и Воложки българи) са имали различаващи се една от друга истории на взаимодействие с трети народи." Контактите с "третите народи" на Волга могат да обяснят и как така може прабългарите да са някакви степни иранци, но по-късно волжките българи да станат тюркоезични. Имало е славянско море, което бавно се е разливало, както преди, така и по веме на българската миграция. Българите са носили една от вълните на разлива. Затова и от много рано, вероятно още преди Аспарух, са говорели и старобългарския.

Светослав Стамов: "Уважаеми приятели, резултатите от изследването на хиляда генома от българските земи в миналото, включващо близо 100 прабългарски генома от ранната фаза на Първото българско царство, ще бъдат представени на конференцията на асоциацията на американските генетици (ASHG) на 14-ти октомври т.г. в Бостън, Масачузетс. Абстракт: "Генетичният произход на прабългарите. Автори: Tianyi Wang, Todor Chobanov, Svetoslav Stamov, Nadin Roland, Swapan Mallick, Iosif Lazaridis, David Reich" Резюме Българските земи, разположени в източните Балкани и свързани както с поречието на река Дунав, така и с бреговете на Черно море, са естествен мост между Европа и Азия. Този регион е изиграл важна роля в човешките миграции през средновековния период, особено за номадските групи от евразийската степ, движещи се към Европа. Името „България" произлиза от историческата група, наричана „българи" от съвременниците си, известна в съвременната историография като „прабългари“, които са живели в североизточните Балкани преди IX-X век сл. Хр. Установихме, че приносът на „прабългарите“ във формирането на съвременното българско население е ЗНАЧИТЕЛЕН (играли са основна роля във формирането на геномите на съвременните българи и са групата с най-голяма генетична контрибуция в съвременните българи) – бележката моя, С.С.), както културно, така и ГЕНЕТИЧНО. Въпреки това, техният произход остава спорен. Традиционните хипотези предполагат, че прабългарите са били тюркски народ, свързан с хуните, въз основа на езикови данни и исторически записи. По-скорошни археологически и генетични изследвания предполагат по-сложен произход и вероятни корени сред множество популации. Някои лингвистични доказателства дори сочат към ирански връзки. Конкуриращите се хипотези поставят техния произход в Централна Азия, Северен Кавказ или понтийско-каспийската степ. Историческите източници също споменават подгрупи от прабългари: тези, които мигрираха към Дунавския регион (дунавски българи), по-късно формирали основата на днешните българи, и други, които се преместиха в Волжкия регион (волжки българи). Поради ограничените данни от древна ДНК, техният генетичен произход оставаше неясен, особено различията между българите в различните региони. Днес България е славяноговоряща страна, докато за прабългарите се смята, че са говорили тюркски или възможно ирански език. Кога и как славяноговорящите популации са станали доминиращи в региона все още е неясно. За да изследваме тези въпроси, анализирахме 72 древни генома от прабългарски погребения, датирани от VI до X век сл. Хр., заедно с публикувани данни от степни номади, волжки българи и ранни славянски индивиди. Това ни позволява да отговорим на няколко въпроса: (1) Какъв е генетичният произход на прабългарите? (2) Има ли генетични различия между дунавските и волжките български групи? (3) Кога славянските народи се появиха за пръв път в българския регион и как допринесоха за по-късните популации? Показваме, че прабългарите са имали разнообразен генетичен състав, ВКЛЮЧВАЩИ КАВКАЗКИ, РАННО-СЛАВЯНСКИ И ДАЛЕКОИЗТОЧНИ КОМПОНЕНТИ. Това предполага, че те не са били единна етническа група (при пристигането си), а по-скоро многоетническо образувание, оформено от миграции и взаимодействия през евразийската степ и Балканите. В сравнение с волжките българи, дунавските прабългари носят *значително по-малко* източноазиатско наследство (под 3% при 95% от образците - бележката моя, С.С.), разкривайки че двете подплемена (Дунавски и Воложки българи) са имали различаващи се една от друга истории на взаимодействие с трети народи. Намерихме също доказателства, че СЛАВЯНСКИТЕ популации са присъствали в региона на днешна България още през V век, по-рано от предишно предеполаганото. Въпреки че първоначално са били малко като пропорция от цялата популация, с времето (т.е. периода на ПБЦ и ВБЦ) тези славянски групи са ставали все по-многобройни и влиятелни в оформянето на генетичния и езиков пейзаж на средновековна и съвременна България." Ами, това е положението. Резултатите са междинни. В момента абсолютно нямам право да коментирам нищо извън изнесеното в абстракта, няма и да коментирам."

Испания и Италия са добра база за сравнение с Франция.

Френския парадокс Френският парадокс е очевидно парадоксално френско епидемиологично наблюдение, че французите в Югозападна Франция сравнено с останалите французи, и французите като цяло сравнени с други народи, имат относително ниска честота на коронарна (исхемична) болест на сърцето (ИБС) и онкологични заболявания, имайки висококалорична диета, относително богата на наситени мазнини, в очевидно противоречие с широко разпространеното схващане, че високата консумация на такива мазнини е рисков фактор за ИБС. Парадоксът е, че ако тезата, свързваща наситените мазнини с ИБС, е валидна, французите трябва да имат по-висок процент на ИБС от сравними страни, където консумацията на такива мазнини на глава от населението е по-ниска. Изразът "френски парадокс" е измислен през 1981 г. от френските епидемиолози от Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM) Жак-Люсиен Ришар, Франсоа Камбиен и Пиер Дюсиметиер, след проучване и сравняване на нивата на сърдечно-съдови заболявания и консумация на мазнини във Франция. Ирландецът Самюъл Блек, наблюдател и любител на културата и добрата френска храна, публикува научна статия през 1819 г., в която прави следното наблюдение: "Французите ядат голямо количество мазнини – сирена, други производни на пълномаслено мляко и гъши дроб – и като цяло имат по-малко сърдечни удари от англичаните и другите европейци." В края на статията Блек намеква, че консумацията на червено вино може да има някаква роля по въпроса. Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН през първите години на 21 век французите консумират средно 108 грама животински мазнини на ден, докато американците консумират само 72 грама на ден. Освен това жител на Франция консумира четири пъти повече масло, 60% повече сирене и три пъти повече свинско месо. Общият баланс на приема на мазнини не варира много (171 г/ден срещу 157 г/ден), но делът на особено опасните наситени мазнини е много по-висок. В същото време, според Британската сърдечна фондация, смъртността от коронарна болест на сърцето сред мъжете на възраст 35-74 години в САЩ е 115 души на 100 000 души, докато във Франция тази цифра е само 83. Нивото на рака при французите е с 25% по-ниско. Винарската индустрия и френския парадокс Изразът френски парадокс е използван за първи път в органа на Международната организация по лозя и вино "The Letter" през 1986 г. Той е възприет и подкрепен от Проф. д-р Серж Рено, който е ръководител на Френския институт за изследване на свойствата на виното, както и от неговите научни партньори Michel de Lorgeril (кардиолог) и Patricia Salen (диетолог диетолог), по-специално с книгата им Prévention l'infarctus et l'accident vascular cerebrovascular от 2011 г. и тяхното "изследване на средиземноморската кардиологична диета на Hospices civils de Lyon" през 1994 г., с две групи от 600 пациенти, които са претърпели инфаркт на миокарда. Техният доклад заключава, че: диета, базирана на югозападната средиземноморска кухня (която е с високо съдържание на омега-3 масла, антиоксиданти и включва "умерена консумация" на червено вино) създава по-ниски случаи на рак, инфаркт на миокарда и сърдечно-съдови заболявания; отчасти чрез повишаване на HDL холестерола, като същевременно намалява LDL холестерола. От 1978 г. институтът на Серж Рено провежда изследвания върху 36 000 французи, за да идентифицира връзката между тяхното здраве и консумацията на вино. През ноември 1991 г. в интервю за програмата на CBS "60 минути" Рено обяви междинните резултати от своето изследване, като казва, че сред тези, които консумират 1-2 чаши сухо червено вино на ден, честотата на сърдечно-съдовите коронарни заболявания е по-ниска в сравнение с тези, които пият повече или по-малко алкохол, а сред такива хора има по-голяма продължителност на живота. Проф. Рено обяснява „френския парадокс“ с умерената консумация на вино в диетата на французите. Интервюто оставя впечатлението, че високите нива на консумация на червено вино във Франция са причина за голяма част от по-ниската честота на сърдечни заболявания в страната. В рамките на една година след това консумацията на червено вино в Съединените щати се е увеличава с 40% и някои продавачи на вино започват да рекламират продуктите си като "здравословна храна", като интереса към проблема с "френския парадокс" се повишава. Серж Рено и други изследователи обясняват "благоприятния ефект" на сухото червено вино с ефекта върху организма на алкохола, съдържащ се във виното (при ниски дози на консумация това е пристрастяващо и канцерогенно вещество, което няма доказана ефективност) и биологично активни вещества - ресвератрол и други полифеноли. Съдържанието на тези вещества във виното не е толкова високо, че ефектът им върху организма да може по някакъв начин да бъде записан от изследователите. Освен това подобна консумация на вино в съседните на Франция държави (Испания и Италия) не поражда подобни парадокси, което изглежда показва по-сложен характер на причината за доброто здраве на французите. Във всеки случай задължително условие за предполагания благоприятен ефект на виното върху човешкото здраве е умерената му консумация - една или две чаши на ден. Спорна теория за ползите от червеното вино Средиземноморската диета препоръчва умерена консумация на червено вино, чиято антиоксидантна роля на полифенол (и делфинидин) се казва, че е полезна при сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това няколко проучвания и хипотези, които не са взаимно изключващи се, се конкурираха помежду си до август 2018 г. Оттогава научната общност се съгласи, в съответствие с изследването, публикувано от The Lancet, че алкохолът, включително виното, по никакъв начин не може да бъде полезен за здравето, дори в много ниски дози. Това проучване обхваща жителите на 195 държави и обхваща период от 25 години. Тя е озаглавена "Употреба на алкохол и тежест за 195 страни и територии, 1990–2016 г.: систематичен анализ за глобалното проучване на тежестта на заболяванията". Червеното вино, подобно на други хранителни продукти, съдържа антиоксиданти. Спорна теория предполага, че ресвератролът, един от многото полифеноли, съдържащи се в някои вина, е антиоксидант, който предпазва от сърдечносъдови заболявания. В по-общ план беше подчертано потенциалното полезно действие на полифенолите, съдържащи се в червеното вино (кожа и семена на гроздовото зърно). Тази хипотеза по същество се основава на in vitro наблюдения, или върху животни. Други автори смятат, че по-скоро действието на техните метаболити и полимери е свързано с взаимодействието с храносмилателните ензими, тъй като по-голямата част от полифенолите във вината не преминават чревната бариера. Тази теория отдавна се обсъжда, особено след като са заложени огромни икономически интереси във винарската индустрия. Вниманието на пресата, насочено към ресвератрола, издава натиска на тези икономически интереси. Например, изследователят, който защитава полезните ефекти на ресвератрола, Дипак Дас от Университета на Кънектикът, е обвинен в измама, тъй като има доказателства, че ученият е имал пряк интерес да подчертае, с научни неточности, полезните свойства на ресвератрола. Въпреки това, повечето проучвания, които заключават, че консумацията на алкохол има защитен ефект върху човешкото здраве, страдат от сериозни методологични пристрастия, тъй като бивши алкохолици, които са станали въздържатели, се класифицират като въздържатели. Някои проучвания ограничават категорията на въздържателите до тези, които винаги са били въздържатели, които са относително редки в съответната популация и не откриват този защитен ефект. Малкият брой проучвания, базирани на правилна методология, не потвърждава теорията за ползите от алкохола като цяло и червеното вино в частност. Френския парадокс е илюзия Критиците твърдят, че парадоксът е изфабрикуван от френската винарска индустрия, за да спре спада в продажбите на вино, особено сред по-младото поколение. През 1999 г. Малкълм Лоу и Никълъс Уолд публикуват проучване в British Medical Journal – чиито данни идват от проучване от 1994 г. за алкохола и храната – за да обясни, че френският парадокс не може да бъде нищо повече от илюзия, причинена от две статистически изкривявания. Първо, те приписват около 20% от разликата в нивата на сърдечно-съдови заболявания между Франция и Обединеното кралство на по-ниския процент на докладване на сърдечно-съдови заболявания във Франция в сравнение с Обединеното кралство. След това те представят хипотезата за забавяне във времето на началото: ако има забавяне на повишаването на концентрациите на серумния холестерол и последващо увеличаване на смъртността от исхемична болест на сърцето, тогава сегашният процент на смъртност от ИБС е по-вероятно да бъде свързан с минали нива на серумния холестерол и консумацията на мазнини (приблизително 30 години назад), отколкото с настоящите нива на серумния холестерол и моделите на консумация на мазнини. Повишаването на нивата на холестерола и консумацията на животински мазнини е по-скорошно във Франция, отколкото в Обединеното кралство (френската консумация се увеличава до английското ниво между 1970-те и 1980-те години на миналия век). Авторите цитират Япония, чието увеличение на консумацията на животински мазнини и нивата на холестерола между 1965-1970 г. и 1988-1990 г. все още не е довело до увеличаване на сърдечносъдовите заболявания през 1992 г. Лоу и Уолд написаха: Предполагаме, че разликата се дължи на забавянето във времето между увеличаването на консумацията на животински мазнини и серумния холестерол и произтичащото от това увеличение на смъртността от сърдечни заболявания – подобно на признатото забавяне във времето между тютюнопушенето и рака на белия дроб. Консумацията на животински мазнини и концентрациите на серумния холестерол се увеличиха едва наскоро във Франция, но го направиха преди десетилетия във Великобритания. Доказателствата подкрепят това обяснение: смъртността от сърдечни заболявания в различните страни, включително Франция, корелира силно с нивата на консумация на животински мазнини и серумния холестерол в миналото (преди 30 години), но само слабо до последните нива. Въз основа на предишни нива данните за смъртността във Франция не са несъответстващи. Освен това френското население става с все по-наднормено тегло. Проучване, публикувано от Френския институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM), разкрива увеличение на затлъстяването от 8,5% през 1997 г. до 14,5% през 2009 г., като жените показват по-голяма склонност към затлъстяване, отколкото мъжете. Други фактори, които могат да обяснят френския парадокс Формулирани са и други хипотези относно френския парадокс, включително фактът, че във френските региони, където смъртността от сърдечно-съдови заболявания е по-ниска, се наблюдава по-висока консумация на зеленчуци, особено богати на фолиева киселина. Традиционната диета във Франция като цяло следва принципите на средиземноморската диета и много от препоръките на диетолозите. Например, има относително висока консумация на риба, зехтин, пресни зеленчуци и плодове и ниско съдържание на захар в ястията. Освен това културата на хранене също е доста благоприятна за здравето: порциите, като правило, са много малки, но се ядат бавно; Закуските между закуска и обяд, обяд и вечеря не са често срещани. Освен всичко това, наскоро се видя, че съдържанието на витамин K2 MK-4, присъстващо във френските сирена, може да бъде едно от обясненията за този парадокс. В "Начин на живот във Франция и Съединените щати" (2010) едно изследване идентифицира три основни фактора, които вероятно са включени в парадокса: - Ходене (Средно французите ходят бързо много по-често от американците.) - Вода (Средно французите пият повече вода и по-малко подсладени напитки от американците.) - Плодове и зеленчуци (Средно французите консумират повече пресни плодове и зеленчуци от американците.) В книгата си от 2003 г. "Заблудата на мазнините: Тайните на френската диета за постоянна загуба на тегло", Уил Клоуър предполага, че френският парадокс може да бъде стеснен до няколко ключови фактора, а именно: - Добри мазнини срещу лоши мазнини – французите получават до 80% от приема на мазнини от млечни и растителни източници, включително пълномаслено мляко, сирена и пълномаслено кисело мляко. - По-големи количества риба (поне три пъти седмично). - По-малки порции, изядени по-бавно и разделени между ястия, които позволяват на тялото да започне да усвоява вече консумирана храна, преди да се добави повече храна. - По-нисък прием на захар – Американските храни с ниско съдържание на мазнини често съдържат високи концентрации на захар. Френските диети избягват тези продукти, като предпочитат пълномаслени версии без добавена захар. - Ниска честота на закуски между храненията. - Избягване на обичайни американски хранителни продукти, като безалкохолни напитки, пържени храни, закуски и особено готови храни, които обикновено могат да съставляват голям процент от храните, намиращи се в американските хранителни магазини. Едно от предложените обяснения на френския парадокс се отнася до възможните ефекти (епигенетични или други) от подобренията в храненето през първите месеци и години от живота, упражнявани през няколко поколения. След поражението във Френско-пруската война през 1871 г., френското правителство въвежда агресивна хранителна програма към бременни жени и малки деца с цел укрепване на бъдещите поколения войници (програмата е приложена около три десетилетия преди аналогична инициатива в Англия в отговор на Англо-бурската война). Предполага се, че конкретният момент на тази историческа интервенция може да помогне да се обяснят относително ниските нива на затлъстяване и сърдечни заболявания, открити във Франция.

"Изследвахме остатъци от храна от два къснопалеолитни обекта, които обхващат период от близо 60 000 години, за да разгледаме диетата на ранните ловци събирачи. Нашите доказателства се основават на фрагменти от готови растителни храни (помислете за изгорени парчета хляб, питки и бучки каша), намерени в две пещери. С просто око или под микроскоп с ниска мощност те изглеждат като карбонизирани трохи или парчета, с фрагменти от слети семена. Но мощен сканиращ електронен микроскоп ни позволи да видим детайли на растителните клетки. Праисторически готвачи Открихме карбонизирани фрагменти от храна в пещерата Франкти (Егейско море, Гърция), датиращи от преди около 13 000-11 500 години. В пещерата Франкти открихме фрагмент от фино смляна храна, която може да бъде хляб, тесто или вид каша в допълнение към богати на бобови семена, грубо смлени храни. В пещерата Шанидар (Загрос, Иракски Кюрдистан), свързана с ранните съвременни хора преди около 40 000 години и неандерталците преди около 70 000 години, открихме и древни фрагменти от храна. Това включва дива горчица и теребинт (див шам фъстък), смесени в храните. Открихме семена от дива трева, смесени с варива в овъглените останки от неандерталските слоеве. Предишни проучвания в Шанидар откриха следи от тревни семена в зъбния камък върху зъбите на неандерталците. И на двете места често намирахме смлени или натрошени бобови семена като горчив фий (Vicia ervilia), тревен грах (Lathyrus spp) и див грах (Pisum spp). Хората, които живеели в тези пещери, добавяли семената към смес, която се нагрявала с вода по време на смилане, чукане или пасиране на накиснати семена. По-голямата част от дивите бобови смеси се характеризират със смеси с горчив вкус. В съвременното готвене тези варива често се накисват, нагряват и разбелват (отстраняване на семенната обвивка), за да се намали горчивината и токсините им. Древните останки, които открихме, предполагат, че хората са правили това от десетки хиляди години. Растителните остатъци, открити върху инструменти за смилане или чукане от европейския късен палеолит, предполагат, че ранните съвременни хора са смачквали и печели семена от дива трева. Остатъци от горнопалеолитен обект в Понтийската степ, в Източна Европа, показват древни хора, които са чукали грудки, преди да ги изядат. Археологически доказателства от Южна Африка още преди 100 000 години показват, че Homo sapiens е използвал смачкани семена от дива трева. Проучванията показват, че Homo sapiens изглежда е имал по-голямо разнообразие в диетата си от неандерталците, с по-висок дял растения. Но сме сигурни, че нашите доказателства за ранната кулинарна сложност са началото на много находки от ранни ловци-събирачи в региона." https://news.liverpool.ac.uk/2022/11/23/the-real-paleo-diet-new-archaeological-evidence-changes-what-we-thought-about-how-ancient-humans-prepared-food/

Може да са си палили лампите и факлите в пещерите с мазнината. Ние доколкото си спомням сме използвали китовата мас за тази цел.

Тука си описал само ловеца, къде е събирача. Събирача е събирал орехи, ядки, грудки, моркови, гъби, ягоди, ябълки, семена, жито, овес, ечемик, мед и други екстри. Спекулацията, че са разчитали само на месото вече е отхвърлена от науката. Дори неандерталците са си варяли каша от ечемик. Мозъците и на хомо сапиен и на неандерталците са се развили вероятно заради богатата на въглехидрати нишестена храна, а не заради месото. Лъвовете и тигрите ядат само месо, но не са станали умни като хората. Клъстерите с дълголетниците не е ясно точно къде са. Оказа се, че на много места където се документират дълголетници данните не са много коректни. Поне за Сините зони е така. В Сините зони и високо в планините, където обичайно живеят по-бедни популации, данните за смъртта често се манипулират от роднините на умрелия, като смъртта се пази в тайна за събиране на помощи, пенсии и други блага. Така се появявали много дълголетници на хартия, но не и в реалността.

Йорданов, не смятам да ти отговарям на въпросите, тъй като са несъществени. Няма значение кой въпрос е зададен пръв или последен, а е важно кой е по същество. Опитите ти да отклоняваш темата от основните въпроси и да питаш някакви нелепости и дребнавости относно това в кой ден се ядло това или онова и от кой континент са чушките не вървят. Принципно няма значение кога е разрешен боба и чушката, факт е че са разрешени на определен етап от историята в постите. Месото, млечните и яйцата обаче са забранени по време на постите от църквата още от създаването на християнството. Това е съществото на темата. В случая въпросът защо църквата е избрала да забрани точно мазните храни с високо съдаржание на холестерол е донкъде риторичен. Опитите да се отговаря на въпроса чисто религиозно или битово, с изключване на медицинското обяснение са пристрастни и изключват глада и положителните му въздействия върху здравето.

Пълни глупости. Да забраняваш на бедния, нещо което яде богатия, за да му извисиш духа е доста смешно. Бедния ще се извиси, ако се нахрани като богатия. Щото знаем, че сиромах човек е жив дявол, метафорично казано. Разните духовни борби, еднакви стартове и тем подобни са бошлаф.

Смяташ ли, че приказките за пророк Данаил са фалшификации и че като цяло всички истории и приказки от Стария Завет, вавилонските плочки или египетските йероглифи са измислици и фалшификации? Или в тях има историческа истина? Защо написалия и измислилия историята с диетата на Данаил, е избрал постна храна, за да го направи по-красив и умен, а не сланина, месо, сирене, алкохол или друга царска храна? Да не би писача да е бил някакъв античен веган-маняк, който е искал да спаси света от пръдните на кравите и да спаси прасетата от убийства с ток?

Първо отговори на поставените от мен въпроси. Защо основните забрани на постите са към месото, млечните храни и яйцата? Защо поповете през средновековието са решили именно тези храни да забранят, а не ябълките, хляба, крушите, чушките, лука и боба? Имали ли са някакви основания? Медицински или други?! Или просто са стреляли и те са се паднали?

Всъщност може много лесно да се проследи начина, по който научните проучвания, определили алкохола и виното за полезни за здравето, са повлияли на ръста на продажбите на алкохол, както в Европа, така и в САЩ. Тези проучвания само няколко години, след като са били направени, са били оборени от други проучвания и са обявени за илюзорни. Но за това утре ще отворя нова тема. Илюзиите се отнасят до статистически парадокси, които са били използвани в миналото. Обясняват както заблудите за алкохола, така и заблудите за храните с високо съдържание на мазнини и холестерол - месото и сиренето. "Статистическите парадокси представляват ситуации, в които интуитивната представа за вероятност и статистика се разминава с формалния математически извод. Тези парадокси често се появяват, когато се анализират данни, особено при сравняване на групи с различни размери или при интерпретиране на средни стойности."

Е как алкохола точно ще сплотява обществото, при положение, че като пиеш пиеш обикновено само с 5, 10, 20, 30 души, с които можеш да си на маса или в кръчма. Какво общество е това и как пиенето ти в кръчмата ще те сплоти с всички останали 7 милиона в България или 8 милиарда по света, които са извън кръчмата и не пият с теб? Как алкохола ще те сплоти и с онези които не пият? Или тях явно не ги смяташ за общество?!

Любопитните заключения от проучването за това, че алкохола е от "важните фактори", ги пускаш в тема в която се обсъжда алкохола днес и влиянието му върху здравето днес. Това правиш с някаква цел. Никой не си губи времето просто така безцелно да пуска някакви линкове в темите. Каква е целта, ако не е да искаш да подкрепиш позицията, че пиенето на алкохол носи някакви ползи за обществото днес?

Е да де, но постваш линка в тема относно пиенето на алкохол днес, а не в тема за алкохола някъде из историческите теми. Така, че със споменаването само че алкохола е "важен фактор" и с пропускането на всички останали неща, които са написали в статията относно вредите за обществото от алкохола, индиректно се опитваш да подкрепиш пиенето.

Любопитно е, като възможно изследване на историята. Но ако се предлага като аргумент за ускорено развитие на днешното общество, вече си става манипулативно и по-скоро като реклама на пиенето. Подобни изследвания правят сравнителен анализ на развити и неразвити общества от древността и се опитват за изтъкнат алкохола или някой друг компонент като важен и съществен фактор. Но както пишат в изследването нито са сигурни, че алкохола е определящия фактор, нито могат да пропуснат всички отрицателни за обществото ефекти от алкохола, които са наблюдавани още в древността. С тези отрицателните ефекти от алкохола в днешното ни общество се опитваме да се преборим, тъй като днес осъзнаваме, че вредите могат да са много повече от ползите. Затова и в миналото са въвеждани сухи режими, затова алкохола е акцизен, затова в цивилизованите страни има възрастови ограничения за консумация и продажба.

Не съм и аз виновен, че като пусна някоя тема я за веганството, я за нещо друго, веднага ме класифицирате като веган, като вегетарянец или като нещо друго, все в отрицателна канотация. Веднага и ти и скенер и други всезнаещи физици и други сканиращи през текстовете, ме правите веган, тревопасен и проч, така, че да използвате отрицателната канотация срещу мен. А реално нито съм веган, нито дори и вегетарянец, но това не го схващате. Не зацепвате, че една научна или медицинска тема може да се разглежда просто като съществуваща, особено в научен форум. Така че тези вашите неща, които ги пускате постоянно са си откровени ад хоминем нападки, които тука си обичате да ти си праскате по инерция, вероятно без дори да го осъзнавате. И постоянно питате какво правя и ям аз, тоест искате лична информация, така, че да използвате казаното от мен срещу мен, оформяйки го като ад хоминем атака. Тоест, не пишете по същество, а постоянно се в офтопик. Ако смятате, че всяка тема за веганството, за вегетарянството, алкохола и други храни и напитки трябва да се разглеждат единствено едностранчиво от гледна точка на пиещите, пушещите, и плющящите всеки ден пържоли и кюфтета, то явно това вече не е форум за наука, а е станало кръчмарска говорилня. Каква наука можеш да очакваш от такова място?