makebulgar

Така пишат, че гробът е вкопан в терена несъмнено преди насипването на могилата. Но има и някои особености, които показват, че вероятно гробът е направен след като вече е било изградено ядрото на могилата. Ядрото е описано като "Малка могилка от сбита черна почва, с наличие на керамични фрагменти и животински кости". Гробът е направен до това ядро, а не под него. В гроба няма от тази сбита черна почва с керамика, а има жълта и сивочерна почва. Тоест, на четирите могили са били направени могилките-ядра, след това е бил направен гроба до едната от тези могилки, и чак след това могилите са донасипани с льос и друга почва.

От всички примери се вижда, че могилите не са били просто някакви крайпътни обекти или маркери, а са били най-вероятно наблюдателни и съобщителни точки, от които са били контролирани съответните пътища. Вместо да правят дървени кули са правили могили. Помагали са им да виждат отвъд землените валове, които са скривали гледката.

Има си логика в това обединение на тези могили в един "крайпътен" шаблон. Освен че са на пътища, са изграждани "празни", без погребения. Четирите могили са крайпътни, но са и кръстопътни, тъй като там се пресичат няколко пътя. Били са изградени празни, едновремено и по един и същ начин. Имат ядра от чернозем с разна археология в тях, и върху тях насипани слоеве льос. В едната е направено погребение, но не в центъра й под ядрото, а извън него. Тоест, били са почнали да строят могилите с някаква цел, по това време благородника е умрял, и са го погребали до една от вече започнатите могили. Могилите и укреплението също са кръстопътни, тъй като там се пресичат няколко пътя от Преслав към Мадара и от Платото към Ришки проход. А това, че са в укреплението не е нещо по-различно от "празните" могили в земленото укпепление на Плиска, и от могилата Кабиюк, която също е в укпепление. Тоест, има някакви сходства, въпреки различията.

Наред с Всеславната могила на Муртаг още няколко български могили могат да се пишат, че са крайпътни - четирите могили южно от Кабиюк, могилата западно от западния вход на каменната крепост на Плиска, могилата северно от северния вход на земленото укрепление и могилите в укреплението Чаталар.

С гранични валове са се оградили и Язигите, когато стават федерати на Империята. Валовете са известни като Дяволските диги. Укрепленията се състоели от серия отбранителни земни валове и ровове, обграждащи равнината на река Тиса. Те се простирали от Аквинкум (в днешна Будапеща ) на изток по линията на Северните Карпати до околностите на Дебрецен, а след това на юг до Виминациум (близо до днешния Стари Костолац ). Вероятно са били предназначени да защитават територията на язигите, обитаващи равнината на Тиса, което е било прието в Империята и сведено до статут на бенкутари от Константин, от нашествия на околните готи и гепиди.

Друго изопачаване при румънците е за Второто Българско Царство, което румънците наричат Влахо-Българско Царство или Румъно-Българска Империя. "Влахо-българско царство - средновековна българска държава (1185–1396) Второто Българско Царство (1185–1258, наричано Румънско-Българска империя от някои румънски историци или Второ Българско Царство от българската и международната историография, 1185–1396) е многоетническа държава (царство), възникнала по Долния Дунав през 1186 г. с победата на българите и власите, въстанали от южната част на Дунав срещу Византийската империя , и изчезнала през 1260 г. чрез раздробяване на по-малки държави, завладени около 1396 г. от Османската империя. Според историка Флорин Константину, нейният многонационален характер е очевиден. Славяните проникват в басейна на долното течение на Дунав след 602 г. (разпадането на дунавската граница (Мизия) на Римската империя), смесвайки се с романизираното тракийско население на Балканите, споменато от Теофилакт Симокакатски в неговите „Истории “ от 587 г. и от Теофан Изповедник в неговата „Хронология“ от около 800 г. По-късно прабългарите от ирано-тюркски произход създават обширно ханство в този басейн, по-късно царство (чрез християнизация през 864 г.), смесват се с романизираните славяни и траки и приемат славянския език. В рамките на тази държава, която се простира на двата бряга на Дунав, славяните и „власите“ (които се появяват с този етноним в източници, най-често във византийски, започвайки с хрониката на Йоан Скилица през 976 г.) се развиват заедно, факт, демонстриран от лингвистиката, топонимията и църковната история. Константин VII Порфирогенет (912-959) изобразява особено добре в „De administrando imperio“ взаимопроникването на палеославянския свят с прарумънския. Говорейки за „власите“, романско население за разказвания период, но вече проторумънско по време на писането, Константин VII прилага към тях термин, изненадващ за византийски автор и все още император, а именно римляни (Ρωμάνοι), докато за византийците той използва името роми (Ρωμάιοι): тези римляни вече са приели християнството след въвеждането му в Римската империя от Константин Велики (325 г.), приемайки латинския като свой религиозен език; вместо това, след християнизацията на българите, църковният и държавен език е славянският. Малцинствената, но доминираща във военно отношение аристокрация на ирано-тюркските прабългари, отчасти от хунски произход, произхождащи от региони близо до Урал и Волга, силно повлияни от персийската култура и скитския (т.е. иранския) езиков субстрат, управлява многоетническа държава, разпростираща се върху територии, разположени днес в: ФРОМ, Сърбия, България, Румъния, Република Молдова и югозападната част на Украйна. След три века новата многонационална държава на прабългарите, наречена „Първото българско царство“, е завладяна от Византийската империя чрез серия от военни кампании между 971 и 1021 г., като частта на юг от Дунав се присъединява отново към империята, а частта на север от реката попада под властта на Унгария и тюркските народи: печенези и кумани. Присъствието на прото-румляните е засвидетелствано и през 1094 г., когато по време на кумански поход срещу Константинопол, „влахът“ Пудила уведомява императора за вражеското нашествие. Според византийския летописец Анна Комнина, румънците превеждат куманите през проходите на Стара планина. През 1166 г. император Мануил I Комнин набира армия измежду румънците, за да се бие срещу унгарците. По този начин, тогавашният многонационален характер на териториите, разположени в басейна на долното течение на Дунав, е ясно засвидетелстван, както на територията на днешна България, така и на Румъния. Нещо повече, никоя средновековна държава не е била „национална“ в днешния смисъл на думата, защото „националното съзнание“ (основано на език и култура, независимо от политическото управление) се е появило след края на Средновековието, през 18-ти и 19-ти век. Увеличаването на данъчните задължения, наложени от Исак II Ангелос , който подготвял сватбата си с дъщерята на унгарския крал, предизвикало въстание на южнодунавските румънци в съюз с българите през 1185 г. Преобладаващата роля на румънците във въстанието е разкрита от византийски източници, които подробно разказват събитията. Водачи на въстанието били братята Петру и Асан. След като императорът отхвърлил исканията им, отправени от името на румънските общности, двамата организирали въстанието, а Петру се коронясал. След военни кампании, водени от генерали, склонни към предателство, императорът лично повел кампания през 1186 г. Петру и Асан се укрили в северната част на Дунав, където поискали помощ от куманите. След завръщането си те си възвърнали териториите, окупирани от византийците, възползвайки се от факта, че императорът бил намалил броя на гарнизоните. През 1187 г. се води нова битка, довела до византийска победа. Боевете продължили през следващите години, но императорът не постигнал решителни победи. Румънците се укрепили в планинския район в силни крепости и укрепления. Детронирането на Исак II Ангелос облекчило румънските усилия, тъй като византийски войски били призовани в столицата, за да укрепят авторитета на новия император Алексий III. Според руския историк А. А. Василиев: „Въз основа на достоверни доказателства, освободителното движение от средата на XII век на Балканите е инициирано и енергично проведено от власите, предците на днешните румънци. Към тях са се присъединили и българите и до известна степен куманите отвъд Дунав. Най-добрият съвременен гръцки източник Никита Хониат ясно посочва, че въстанието е започнато от власите (Блахи). Водачите на въстанието, Петър и Асен (Асан), принадлежат към тази раса. Вторият поход на Византийската империя през този период е воден срещу власите. Винаги, когато Никита споменава българите, той го прави едновременно със споменаването на власите/румънците “. Румънците от левия бряг на Дунав също участват в това въстание срещу Византийската империя. Преминаването на реката от „ власи “ (румънци) и „скити“ (кумани) от север на юг е изрично споменато от Никита Хониат. Основателите на държавата, Асан и Петру, са убити от своите боляри през 1196 и 1197 г. Брат им Йоница Калоян се възкачва на трона и укрепва Влашко-българското царство. Той разширява границите от Южните Карпати до река Марица и Родопите, от Черно море до отвъд Вардар, до границата с Албания. Той получава от папата признанието си за „крал на българите и влахите“ (Rex Bulgarorum et Balacorum: титлата император не е призната). В арабските хроники от XIII век, вместо Българското царство, се споменава Влахия, с точни арабски географски координати и уточнението, че Влахия се е наричала „ал-Ауалак“ на арабски, а жителите „улакут“ или „улагх“. През 1197 г. влахът (от vlachos до genos) Добромир Хрис, който станал военен командир в района на Македония между реките Стримон и Вардар, се разбунтувал срещу император Алексий Ангелос и успял да отблъсне изпратените срещу него армии. След мирни преговори императорът признал автономията на Хрис в Македония. Друг влах, Иванку, наричан Ибанк от Акрополит, управлявал малка автономна територия в долното течение на река Струма." https://ro.wikipedia.org/wiki/Țaratul_Vlaho-Bulgar

И още малко за миграционната теория: "Теория за миграцията от юг на север В края на XVI век унгарският учен от Трансилвания, канцлер Фаркаш Ковачочи, за първи път излага имиграционната теория за румънската етногенеза. Под формата на диалог той противопоставя латинския произход на трансилванските румънци на по-нисшия статус на румънското население в Трансилвания. Ищван Самоскьози отрича румънската приемственост в историческите си трудове по време на управлението на Михаил Храбри. Далматинецът Йоан Луций твърди през 1666 г., че българите са изместили румънското население от юг на север от Дунав. В края на XVII век летописецът Мартин Сентивани излага идеята, че само румънците от Влахия и Молдова са потомци на римляните, докато тези в Трансилвания са се заселили постепенно. Франц Йозеф Зулцер оспорва принципа на приемствеността в труд, публикуван във Виена между 1781-1782 г. върху земите, населени с румънци. Той твърди, че румънците са се формирали на юг от Дунав, откъдето са се преместили на север на два етапа. Според неговата идея миграцията се е случила през 12 век, по време на въстанието на Асенщци и създаването на Влашко-българското царство, и след 1241 г., когато Кумания е опразнена от населението. Неговата теза е подета от И. К. Едер, който оспорва Supplex Libellus Valachorum и подкрепя българския произход на румънците. Имиграционната теория е възприета от други историци и филолози от началото на 19 век. Немският географ Едуард Роберт Рьослер възприема тезите на Зулцер през 1871 г. Книгата му се радва на благоприятен успех в Унгария, в контекста на утвърждаването на унгарската нация след успеха на дуалистичния пакт с австрийците, който задушава румънските политически успехи от средата на 19 век. Имиграционната теория е наричана теория на Рьослер, в контекста на споровете между тези, които са я подкрепяли или отричали, и до днес. Според теорията на Рослер, Дакия е била напълно изоставена, според твърденията на Вопискус или Евтропий. Южнославянски заемки от румънския език са могли да бъдат взети само на юг, тъй като рутенските (нордическите) славяни са живели на север. Съществуването на някои албански думи в румънския език се обяснява със съвместното съществуване на румънци с албанци на юг от Дунав. Използването на български език в църквата и държавата, липсата на миграционни влияния върху румънския език, липсата на политически права за румънците в Трансилвания и сходството между дако-румънския и македоно-румънския диалект свидетелстват за неговата теория. След оттеглянето на римляните на юг от Дунав през 272-275 г., Дакия би била населена изключително с германци и славяни, но разпръснато, така че унгарците след 900 г. са първото уседнало население на тази територия. Тъй като всички даки са убити в битките за Дакия, населението след 106 г. би било смесица от колонисти от цялата Римска империя, без местен субстрат – оттук и липсата на дакийски думи в румънския език, като тези, които се считат за такива, са албански. Почти 200 румънски думи са общи с албански еквиваленти. „Славянските“ етимологии в румънския език идват главно от южнославянските езици, 1000 от български и 60 от сърбохърватски. Сред диалектите на румънския език, най-близките до арумънския, меглено-румънския и истро-румънския език на юг от Дунав са тези, които се говорят в Банат, в долината на Тимок и в Олтения. Тези елементи от славянския лексикон на румънския език, както и преките унгарски и немски заемки от средновековни търговски и организационни термини, присъстващи в румънския, липсват в арумънския, който вместо това има преки заемки от средновековен гръцки. В румънския език всички заемки от средновековен гръцки език преминават през българския посредник. Няма следи от германско влияние в румънския език, въпреки че през V и VI век Дакия е била обитавана или е била обект на миграции от германски народи. Православното християнство сред румънците е използвало църковнославянския език, първоначално зависейки от патриаршиите Печ, Охрид и Константинопол . Няма писмени източници, потвърждаващи наличието на романско население в Дакия между римската евакуация и 10-ти век. Има археологически следи от населението през този период, но няма неоспорими доказателства, че това население е било румънскоговорящо. Историците, които отхвърлят теорията за приемствеността, посочват, че румънските имена на основните реки показват, че румънците не са ги наследили директно от своите латиноезични предци. Според Векони румънското име на Дунав доказва, че предците на румънците са живели далеч от тази река, в противен случай тя би запазила латинското си име Danuvius . Той също така посочва, че хипотетичната форма *Donaris не е засвидетелствана в писмени източници и Истрос е било първоначалното име на реката. Според Шрам ранните славяни са възприели източногерманското име на Дунав, което показва, че предимно готско население е обитавало територията между славянската родина и Долен Дунав, преди славяните да се приближат до реката през V век. Векони казва, че румънците са възприели куманското име на река Дунай, когато са достигнали Дунав по време на своето разширяване на север около 1100 г. Според Шрам, фонетичните промени от "s" на "ʃ" в имената на пет големи реки също противоречат на теорията за приемствеността, тъй като латинският език не е съдържал тази съгласна, така че само нероманизирани местни жители биха могли да я предадат на народите, заселили се в северните дунавски райони след оттеглянето на Аврелиан. По подобен начин историкът Ласло Макай казва, че промяната от "a" на "o" показва, че славянско население е посредничило за древните имена на трите големи реки на съвременните популации (включително румънците), тъй като тази промяна на гласните е засвидетелствана в развитието на славянските езици, но е чужда на румънския и други езици, говорени по поречието на реките. Лингвистите (включително някои поддръжници на теорията за приемствеността) също приемат славянско посредничество, което е безспорно в специфични случаи. Имената на най-дългите притоци на главните реки в Банат, Кришана и Трансилвания са от немски, унгарски, славянски или турски произход, които са били възприети от румънците. Според имиграционните учени този факт показва, че присъствието на славяни, унгарци и трансилвански саксонци е предшествало пристигането на румънците, които по този начин са преминали Карпатите едва след като първите групи трансилвански саксонци са се заселили в южна Трансилвания около 1150 г." https://ro.wikipedia.org/wiki/Originile_românilor

Малко от Уикипедия: "След известни колебания през 50-те години на миналия век, най-строгият вариант на теорията за приемствеността става доминиращ в комунистическа Румъния. Официалните историци твърдят, че формирането на румънския народ е започнало в земите в рамките на действителните румънски граници, заявявайки, че южнодунавските територии са играли роля само по време на предходната „романска“ фаза от етногенезата на румънците. Николае Чаушеску прави историята един от „стълбовете на националния комунизъм“ през 70-те години на миналия век. За да отговорят на очакванията му, историците започват да омаловажават ролята на славяните и дори на римляните, подчертавайки автохтонния характер на румънската култура и общество. От друга страна, Унгарската академия на науките публикува тритомна монография за историята на Трансилвания през 1986 г., представяйки аргументите на имиграционистката теория. Унгарското правителство подкрепи публикуването му, а министърът на образованието, лингвистът и историк Бела Кьопечи, беше главен редактор на томовете. Историкът Кийт Хичинс отбелязва, че противоречието „продължава до посткомунистическата епоха“, но „е приело отслабена форма, тъй като членството в Европейския съюз смекчи териториалните съперничества между Румъния и Унгария“. Според Влад Джорджеску, българските историци са склонни да подкрепят теорията за приемствеността, но също така да омаловажават ролята на власите в историята на Балканите, докато повечето руски историци приемат непрекъснатото присъствие на предците на румънците в Трансилвания и Банат, но отричат всякаква форма на приемственост в Молдова. Лингвистът Готфрид Шрам подчертава, че етногенезата на румънците е „фундаментален проблем на историята и езиковата история на Югоизточна Европа“ и призовава учени от трети страни да започнат да я изучават." https://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_Romanians

Като говорим за македонците, които крадат история и преиначават факти, трябва да се обърнем и на север към генетичните ни братя румънците, които правят подобни неща, но не им се обръща заслуженото внимание. За тях българския период в земите северно от Дунав е премълчаван факт, всички крепости там се пишат, че са римски или византийски, Плисковско-Преславската култура не е българска, а е култура Дриду, за която се говори, че е тъмен (ненаселен) период за румънските земи. За тях и за Флорин Курта славяните не съществуват като рзселващи се племена, а са социална и политическа прослойка възникнала в пределите на Римската империя. За румънците прадедите им са местно население северно от Дунав, което представлява романизирани даки, без да се споменават много много сведенията за изселванията на балканско население на север от Дунав направени от авари, славяни и българи. Това преиначаване и замъгляване на фактите виждаме например от написаното от румънците за крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре на Дунав, за която пишат, че е построена между 972 и 976 г. от войниците на византийския император Йоан Цимисхий и нито дума за стила на строеж, за прабългарските символи по квадрите и за Търновския текст на Муртаг. Всички тези неща не са просто интернет и уикипедия интерпретации и замъглявания, а е научен стил на преиначаване, който е вплетен в националния мироглед на румънците. И ако при македонците има някакъв шанс да приемат част от историята за Самуил, Гоце Делчев и други части от българската история, които са очевидни за всички останали, при румънците ще е 100 пъти по-трудно да възприемат друг вариант на историята, различен от тяхното виждане. При тях романския език е основен фактор за оформяне на историческите и археологически наративи. Генетическите проучвания вероятно ще променят малко тези наративи, но вероятно пак ще има преиначаване и оформяне на нови хипотези, при които всички българи ще станат ромеи, асимилирали някакви славяни и приели старобългарския език с християнството.

По кривите пътища е още по-трудно да си представим разстоянието от 40 000 оргии до Дунав.

Проблема е, че до Колобър по сателитните снимки не се открива голяма могила, която да наречем Всеславна. Има една до селото, отбелязана на топографската карта, но не е точно посредата между Плиска и Дръстър.

Да се върнем малко към темата за съобщителната система около Плиска. Според Георги Атанасов двореца от Търновския надпис вероятно е Дръстър, а могилата на Муртаг се намира до с. Колобър.

Форумът към сайта https://www.maatforum.com/forum/ е доста добър и в него се разбиват много от историческите и археологически псевдонаучни спекулации.

Ето няколко теми и раздели на псевдонауката, които са доста популярни хората, без да осъзнават какво представляват. Псевдоархеология - представлява опити да се изучават, интерпретират или преподават по темата на археологията, като се отхвърлят, игнорират или не разбират приетите методи за събиране на данни и анализ на дисциплината. Тези псевдонаучни интерпретации включват използването на артефакти, обекти или материали за изграждане на научно несъществени теории с цел укрепване на твърденията на псевдоархеолозите. Методите включват преувеличаване на доказателствата, драматични или романтизирани заключения, използване на погрешни аргументи и фалшифициране на доказателства. Няма единна псевдоархеологическа теория или метод, а по-скоро много различни интерпретации на миналото, които са в противоречие с тези, разработени от научната общност, както и помежду си. Те включват религиозни философии като креационизма или "науката за сътворението", които се прилагат към археологията на исторически периоди, като тези, които биха включвали предполагаемия световен мит за потопа, разказа за потопа в Битие, нефилимите, Ноевия ковчег и Вавилонската кула. Някои псевдоархеологически теории се отнасят до идеята, че праисторическите и древни човешки общества са били подпомогнати в развитието си от интелигентен извънземен живот. Други твърдят, че в древността е имало човешки общества, които са били значително технологично развити, като Атлантида. Псевдоархеологията се проявява и в маянството и феномена от 2012 г. Пирамидология - отнася се до различни религиозни или псевдонаучни спекулации относно пирамидите, най-често комплекса на пирамидите в Гиза и Великата пирамида в Гиза в Египет. Някои "пирамидалолози" се занимават и с монументалните структури на предколумбова Америка (като Теотиуакан, мезоамериканската цивилизация на маите и инките от южноамериканските Анди), както и с храмовете в Югоизточна Азия. Някои пирамидалози твърдят, че Великата пирамида в Гиза е кодирана в себе си предсказания за изхода на евреите от Египет, разпятието на Исус, началото на Първата световна война, основаването на съвременен Израел през 1948 г. и бъдещи събития, включително началото на Армагедон; това е открито чрез използване на това, което наричат "пирамидални инчове", за да се изчисли преминаването на времето, при което един британски инч е равен на една слънчева година. Пирамидологията достига своя връх в началото на 80-те години.[необходим е източник] Интересът се възобновява през 1992 и 1993 г., когато Рудолф Гантенбринк изпраща дистанционно управляван робот по въздушните шахти на Кралската стая. Патологична наука - е област на изследване, в която "хората са измамени с фалшиви резултати ... чрез субективни ефекти, пожелателно мислене или прагови взаимодействия." Терминът е въведен от Ървинг Лангмюър, носител на Нобелова награда химик, по време на колоквиум през 1953 г. в изследователската лаборатория Нолс. Лангмюър каза, че патологичната наука е област на изследване, която просто няма да "изчезне" — дълго след като е била отхвърлена като "невярна" от мнозинството учени в областта. Той нарича патологичната наука "науката за нещата, които не са такива." Патологичната наука, както е дефинирана от Лангмюър, е психологически процес, при който учен, първоначално съобразен с научния метод, несъзнателно се отклонява от този метод и започва патологичен процес на пожелателна интерпретация на данни (ефекта на очакване на наблюдателя и когнитивното пристрастие). Някои характеристики на патологичната наука са: Максималният наблюдаван ефект се произвежда от причинител с едва забележима интензивност, а големината на ефекта е съществено независима от интензитета на причината. Ефектът е от мащаб, който остава близо до границата на откриваемостта или са необходими множество измервания поради ниската статистическа значимост на резултатите. Има твърдения за голяма точност. Предлагат се фантастични теории, противоречащи на опита. Критиките се посрещат с импровизирани оправдания. Съотношението между поддръжници и критици се покачва и след това постепенно спада до забвение. *** И един стар сайт в който учени разглеждат доказателствата за алтернативни теории на историята и науката - hallofmaat.com Сайта е кръстен Залата на Маат, защото в древноегипетската митология Залата на Маат, богинята на Истината и Справедливостта, е била мястото, където се претеглят доказателствата и се стига до присъда.

И на двете видеа се вижда изкривяване на картината и "омекване" на кораба, но това не е обработка, а е фата моргана - оптична илюзия при температурна инверсия на слоевете въздух в студени условия. Излизащия въздух от кораба, който изхвърля вода, размества слоевете и води до различно пречупване. При това видеото е снимано от клатушкащ се върху вълните кораб, а това означава, че може да е деформирано заради така наречения rolling shutter ефект при някои дигитални камери, който води до огъвания на образа при движение на камерата.

Обясни за незнаещите като какъв определят произхода на (пра)българите на Аспарух и Кубрат съвременните научни изследвания?

И след това в степите над Черно море се е дооформил чрез контакта си и сливането с анти и склави.

Така е, теорията, че трупоизгарянията са патент само на склавите в ПБЦ вече се обори и биритуализма го откраха и по Кавказ, където нямало славяни. Но пък склави и други на север са определяни за славяни и заради грънците и фибулите от гробовете.

То не е важно кой се кремира и кой не. Въпросът е, че на много от конните народи от степите не знаем какъв е бил езика, а само предполагаме по наякое име и по някой топоним. По презумпция заради някакъв гръцки хронист, приемаме, че културата на славяните може да е единствено описаната от него за венети, склави и анти, но човека говори за тях, без да прави анализ дали други племена говорят на един и същ език с тях. Според мен термина славяни, който е и племенен и археологически и езиков, трябва да се използва или само за езиците, или само за конкретните племена. Това обаче днес е невъзможно. Концепцията за славяноезични конници номади през късната античност и ранното средновековие, които трупополагат, и които никой не би нарекъл славяни съдейки само по археологията, е трудно да се асимилира и да се развие, но не е невъзможна.

Значи щом не се знае, трябва да са монголци или угрофини, сходни с авари и маджари. Тъй като модела е подходящ трябва да са елит от тюрки, угри или монголи, командващ не елит от други. А не може ли елита да е като не-елита? Не може ли всички Кубратови и Аспарухови поданици да ги наричаме прабългари? Или трябва да сепарираме от тях, само не-славяните и не европейците и да ги обявим за прабългари? Доста неправилна логика. Славяните ги знаем културно и вече и генетически, но не знаем кои са били племената говорещи славянски езици през 5-6 век. Доста повече трябва да се потрудим върху определенията кой е славянин, кой е славяноезичен, кой и кога е заел езика, какъв е бил преди това, и т.н.

Стаменов е явно вожд на групата наречена "От извора" която отдавна си е автохтонна група разпространяваща написаното от Ценов, Чилингиров, Серафимов и други автохтонци. Бих я нарекал и историческо/религиозна група/секта, тъй като открай време разпространява писания на "Учителя Дънов" и друго християнство и езотерики. На сайта им Чилингиров е втори в екипа след Стаменов. Тоест имаме едно ядро, което си работи постоянно по рекламиране и разпространяване на автохтонизъм. Имат си сайт, форум, блог, творят и пишат, пускат подкасти, занимават се с генетика, и пишат постове по фейсбук. Работеща машина е, която образова народонаселението с автохтонизъм. Без да има нужда от сръбски пропагандни учебници. Второ ядро има около спароток, който сам казва, че си има екип, който му прави видеата, издава му книгите, и му разпространява автохтонството. Работещи машини използващи автохтонстното са това, които вече изкарват пари от книги и ютюб гледания.

тоест, не трябва ли да наричаме прабългари увлеченото население, което е решило да стане част от държавата? пак ли стигаме до момента в който прабългари могат да са само онези 1-2% баш азиатски гени, сходни с гените на монголите и китайците, а всичко останало да го пишем увлечено население?

Хубаво де, ако народа вярва в някакви неща прост и тъп ли трябва да го наричаме? Ако 50% от учените по света вярват в богове и са суеверни, тъпи и прости ли да ги наричаме? Казвам че това е нихилизъм, тъй като упреците и квалификациите тук са целенасочени към народа като цяло. Правят се някакви генерализации заради няколко автохтонеца или критикуващи и неприемащи новите проучвания, а реално 98% от българите въобще не ги интересуват тия неща с гените на кости от някакви гробове от преди 1000 години. Заради някакви 2% автохтонци от 2% интересуващи се от средновековната ни история е много нелепо да се правят квалификации за целия народ. Това ако говорим научно може да се квалифицира като логическа заблуда и манипулация.

Еми това е нихилизъм. Да обявяваш че си прост, наред с останалите българи, с които се групираш си е чист автонихилизъм. А ако говориш за българите като цяло, но се изключваш, това вече е друго. Македонците не са прости, а са под диктат от 70 години, като диктата още не е приключил. Гласуват, избират партии, смятат, че имат глас, но там си работи тъмната държава и зависимостите от сърбия си стоят. А автохтонството много макета не го приемат. И много се смятат за българи там. Напредват бавно. Във всеки случай нито българите нито македонците можем да наричаме прости, обобщавайки за целите народи. Подобни генерализации са психологичен проблем на генерализиращия, а не на народите. Трябва по-сериозно човек да се отнася както към хората, така и към науката която прави. Не всеки научен труд ще бъде приет веднага. И не всяко откритие ще стане популярно 2 дена след като се публикува. Понякога за целта трябват 10-20 години. И причините не са в това, че народа е прост. А са по-комплексни. Народа просто може да не го интересува какъв е произхода на бай Аспарух и Крум велики. По никакъв начин този произход няма да им промени живота, да им сложи хляб на масата и да им издигне ранга по някакъв начин. В днешния свят произхода не е от голямо значение и мулатите, метисите, и всякакви други смеси са нормални и никой не го интересуват. А учените често не приемат новите теории, тъй като също си имат друга работа и не им е работата да се ангажират с популяризиране на чуждите трудове.

Шопския диалект по трънско, пернишко, кюстендилско, врачанско и софийско не е сръбска заемка, а е по-скоро донор за литаратурния сръбски по линия на шопите асимилирани в Сърбия покрай Ниш и Пирот. Търновския диалект, който е станал книжовен не е най-правилния български език.