makebulgar

Примера от изток ни показва това, че календара от Именника не е задължително да е прабългарско творение и че не доказва какъв е бил езика на прабългарите. Докато преди се приемаше априори, че шегор, тох, дван, дохс, дилом, вечем, тутом и шехтем са прабългарски език, сега вече е трудно да се приеме. Затова и Войников, Чобанов и други приемат, че календара е зает от аварите или Тюркския хаганат. И аз бих казал, че е от Тюркския хаганат зает, но за разлика от Чобанов мога да го проследя още по-назад.

Точно така, нещо подобно, въпреки, че е трудно за умопобиране. Както славяноезичните българи сме използвали календара от Именника, в който има тюркски названия на животни и индоевропейски не-славянски числителни, така и там езика на местните няма нищо общо нито с названията на животните, нито с названията на числителните. И както ние тук сме използвали паралелно чуждите индиктиони и византийско летоброене, така и там са използвали паралелно други календарни системи, които също не са техни.

От обявеното днес обединение на двете парламентарни групи на ДПС (Пеевски и Чакъров се обединяват "в името на хората и целостта на ДПС") се видя, че всичко онова с разцеплението е било за шоуто и за печелене на избиратели. Като се караха постоянно бяха по телевизорите и медиите и съответно събраха електорат. Резултатът от обединението им, е, че ДПС днес вече е втора сила в парламента с 20% от депутатите. Това е най-високият им процент от падането на комунизма, след 17% от юни 2024 г. Високия процент е пряко следствие от спада в избирателната активност.

Календара от Именника има почти пълна аналогия на изток. Там ситуацията е същата, като езика на народа, който го е използвал, не е езика от който са календарните термини. При това календарните термини не са от един език, а са от два езика, като животните са от един език, я числителните са от друга езикова група. В този източен календар няма тюркски думи.

П.П. Нищо повече не давам наготово. Това е - който иска да вземе методологията, да направи проучването отново, да изкара резултати, да ги анализира и да каже - може, не може. Това що часове работа е до тук... Стига мързел и извинения - има си научен метод, който в случая много добре може даже да се следва. П.П.2. А и да се стъкми цялото, че пък и да си пасват отделните елементи е трябвало бая да си измислям, не мислиш ли? Но няма измислица - всичко може да се провери и аз даже настоявам да се провери. Метода ти работи успешно в създаването на псевдонаука. Това е безспорно. При псевдоучените както при теб са важни не доказателствата и науката, а изтъкването на това, че другите възможности не са доказани, което е подвеждане, че твоята е доказана, че останалите са мързеливи, а автора на псевдо небивалицата е положил свръхчовешки труд.

По-трудно е днес, но пък и има доста повече учени и доста повече образовани хора, които работят върху проблемите. Също така има много повече големи и мощни компании, които си правят научни отдели, имат научни проучвания и развиват науката.

Оптимус ще може да върши домакинските ви задължения, да танцува балет и дори може да направи салто назад в някакъв момент...

Книгата на Невоструев е доста добра с всички схеми и възстановки на крепостните стени и системите от ровове и валове на градищата. Аналогиите с Плиска и останалите землени укрепления на Дунав е доста добра. Впросът е само да се уточни от кога са първите ясно дефинирани български градища от онези земи, тъй като през хазарския период преминаването на българи от земите на Стара Велика България към земите на Болгар и Биляр не е ясно кога се е случило. Дали е било веднага след смъртта на Кубрат или е било 200 години след това не е много ясно. Не са ясни и процесите на ранната тюркизация по онези земи, дали е от суварите, хазарите или друго племе. Късната е от кипчаките и татарите.

"Дългът в чужда валута обаче поражда съвсем различен вид проблеми. Това е основната причина за дългови кризи и хиперинфлация през изминалия век, включително и в България. Какъв е механизмът на подобни събития? Плащанията по дълга в чужда валута принуждават държавата да изтегли необходимите средства или набирайки нов дълг, или от икономиката. Тя не може просто да емитира още пари. Само че компаниите вносителки, частните длъжници, износителите и обикновено енергетиката, също се нуждаят от чужда валута. Така държавата се оказва в ситуация да избира между дългова спирала с все по-лоши условия и по-големи плащания или създаване на дефицит на чуждата валута в икономиката, който води до срив на стойността на националната валута и хиперинфлация. Това се случи в България през 90-те години на миналия век. Не е задължително набирането на външен дълг да доведе до такава криза. Това зависи както от размера на външния дълг, така и от платежния баланс – външната търговия и инвестициите, т.е. дали има приток или изтичане на капитали от страната. Държава, чиято икономика се радва на приток на чуждестранни капитали, може да си позволи и по-голям външен дълг. Къде се намира България в момента на този фон? Финансовото министерство планира държавният дълг да достигне 59,7 млрд. лв. в края на тази година. Това са 9 275 лв. на човек от населението. Така задълженията на държавата ще са 27,7% от БВП, нараствайки с 12,3 млрд. лв., което е рекордно увеличение като парична стойност в новата история на страната. За целта на 28 април държавата пласира на международните пазари облигации за общо 4 млрд. евро (7,8 млрд. лв.) Към края на миналата година външният държавен дълг възлизаше на 35,5 млрд. лв. От него 33 млрд. лв. бяха деноминирани в евро, 2,8 млрд. лв. – в щатски долари, а 33,7 млн. лв. в други валути. Дори с рекордното нарастване на дълга през тази година България остава сред най-слабо задлъжнелите държави в света, сочат данните на Евростат. В Европейския съюз средната държавна задлъжнялост е близо 81% от БВП. Само Естония бе по-слабо задлъжняла от България със съотношение дълг към БВП към края на 2024 г. от 23,6%. Вече и Люксембург е по-малко задлъжнял, с държавен дълг от 26,3% от БВП. Но всички останали европейски страни остават по-задлъжнели от България, като държавните дългове на Белгия, Италия, Испания, Гърция и Франция надхвърлят 100% от БВП. Значителна роля играе и очакваното влизане на България в еврозоната. Тогава на практика целият държавен дълг, деноминиран в евро, ще бъде в националната валута на страната. Това значително ще намали риска от евентуална дългова криза." https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgariia-dylzhi-miliardi-sasht-trilioni-problem-li-e-6228938

Загубите на ЕЦБ са следствие от механизмите на ЕЦБ за стабилизиране на инфлацията и еврото след ковид епидемията, а не са началото на сриването на еврото. И тези загуби ще се компенсират от печалбите през следващите години, както е описано във Финансовият отчет на ЕЦБ за 2024 г, а няма да се покрият от резервите на БНБ след приемането на еврото, каквито партенки се развяват от маститите експерти и някои политически лидери. Интересното е, че когато ЕЦБ е на печалба, тази печалба се разпределя на националните централни банки като дивиденти. Местните експерти си кротуват и не изтъкват това, че БНБ ще получава тлъсти пачки дивиденти, когато ЕЦБ печели!

Освен пари почти всички финансови термини са ни чужди. Такива са ресто (ρευστό), платеж, монета, кеш, грош...

Държавата ни е парламентарна, а не референдумна. На изборите народа делегира на депутатите права да управляват и да избират насоките. Така избора на мнозинството е избора на мнозинството в парламента. Влизането в НАТО, ЕС, Шенген са все избори през годините на мнозинството в парламента, тоест на народа. Параламентарната демокрация е демокрация при която рeшенията се взимат от най-образованите, най-популярните и най-активните хора от народа, които са избрани на изборите, а не е vox populi демокрация при която решенията се взимат от масата простолюдие, което не е образовано, не разбира от икономика и политика, и се влияе лесно от емоциите си.

Покупателната способност зависи от разни фактори. Руснаците иман евтин петрол и съответно евнин бензин, и от там по-евнини продукти, които зависят от петрола, дизела и бензина. Затова и са по-напред в списъка. Румънците и те имат петрол и газ, и производството и транспорта са им по-евтини. Гърция пък държи голям флот и може да сваля цените с ниски транспортни разходи.

Днес вече разстоянието е още по-голямо и България изпреварва Русия с $4300, а Турция с $1800.

Анализи за ЕС и еврото от отцепниците от Англия няма как да ги отчитаме като коректни и научни. Англичаните винаги ще смятат, че ЕС са много зле и че еврото не струва пред лирата.

Това е статия пълна с предположения ако нещо щяло да се случи, и ако някакви политици можело да спечелелят изборите. Близо 1 година след статията не виждаме да има някаква дългова криза в ЕС.

Това са икономически неща, но представени без сериозен анализ, а само с предрасъдаци. Подбирането на някакви държави, като Куба, Ирак, Бермуда, Оман или Палау, които да ни убедят, че БВП не е важен, е заблуда, тъй като не се отчитат някои особености свързани с тези страни. Куба например е затворена до голяма степен комунистическа държава и не участва в МВФ и други организации, а това означава, че данните за икономиката й не са напълно сигурни. Може да са манипулирани, за да си мислят кубинците, че са много добре. Палау също е лош пример, тъй като са държава асоциирана със САЩ, а това означава, че САЩ им помагат финансово и им вдигат БВП. Бeрмудите също са лош пример, тъй като не са самостоятелна държава, а са британска отвъдморска територия. С Ирак е подобна ситуацията, като там БВП е висок, заради петрола, но жизнения стандарт може да е по-нисък от българския, тъй като са разваща се държава, която е водила дълги войни последните десетилетия. Оман пък е султанат и там БВП от петрола подобрява жизнения стандарт най-вече на султана и приближените му, а не на целия народ. Номиналния БВП и Номиналния БВП на глава от населението са показатели за настоящото богатство на икономиката, а не за жизнения стандарт и икономическото развитие. Показатели са, които показват кои държави имат потенциал по-бързо да се развият, да забогатеят още повече, и да повишат жизнения си стандарт.

Ето малко от уикипедия - List of countries by government_debt, където България е на 165 място по дълг, тоест е доста добре и дължи толкова малко, че може да си изплати дълга за 5 минути. "За да се направят числата сравними между държавите с различен размер, държавният дълг се измерва като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна. За контекст на размера на дълга, страните членки на Европейския съюз имат споразумение, Пакт за стабилност и растеж (ПСР), за поддържане на брутен дълг на сектор "Държавно управление" в размер на не повече от 60% от БВП. Целта на ПСР е да се предотврати прекомерното дългово бреме." "Пактът за стабилност и растеж (ПСР) е споразумение между всички 27 държави — членки на Европейския съюз (ЕС), за улесняване и поддържане на стабилността на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Въз основа на членове 121 и 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз той се състои от фискален мониторинг на държавите членки от страна на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз и издаване на годишна специфична за всяка държава препоръка за действия по фискалната политика, за да се гарантира пълно спазване на ПСР и в средносрочен план. Ако държава членка наруши очертания в ПСР максимален лимит за държавен дефицит и дълг, наблюдението и искането за коригиращи действия ще се засилят чрез обявяване на процедура при прекомерен дефицит (ППД); И ако тези коригиращи действия продължат да отсъстват след множество предупреждения, на страна-членка на еврозоната в крайна сметка може да бъдат наложени и икономически санкции. Пактът е очертан с резолюция на Европейския съвет през юни 1997 г. и с два регламента на Съвета през юли 1997 г. Първият регламент "за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и надзора и координацията на икономическите политики", известен като "превантивна част", влезе в сила на 1 юли 1998 г. Втората наредба "за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит", понякога наричана "възпираща ръка", но известна като "корективна ръка", влезе в сила на 1 януари 1999 г. Целта на пакта беше да се гарантира, че фискалната дисциплина ще бъде поддържана и прилагана в ИПС. Всички държави — членки на ЕС, автоматично стават членове както на ИПС, така и на ПСР, тъй като това е определено в параграфи от самия Договор за ЕС. Фискалната дисциплина се осигурява от ПСР, като се изисква от всяка държава членка да прилага фискална политика, целяща страната да остане в границите на държавния дефицит (3 % от БВП) и дълга (60 % от БВП); а в случай на ниво на дълга над 60% той следва да намалява всяка година със задоволителен темп към ниво под него. Както е посочено в регламента за "превантивната ръка", всички държави-членки на ЕС са задължени всяка година да представят доклад за съответствие с ПСР за проверка и оценка на Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, който ще представи очакваното фискално развитие на страната за настоящата и следващите три години. Тези доклади се наричат "програми за стабилност" за страните-членки на еврозоната и "конвергентни програми" за страните-членки извън еврозоната, но въпреки че имат различни заглавия, те са идентични по отношение на съдържанието. След реформата на ПСР през 2005 г. тези програми включват и средносрочните бюджетни цели (СБЦ), които се изчисляват индивидуално за всяка държава-членка като средносрочна устойчива средна граница за структурния дефицит на страната, като държавата-членка също така е задължена да очертае мерките, които възнамерява да приложи, за да постигне своята СБЦ. Ако държавата-членка на ЕС не спазва както лимита на дефицита, така и лимита на дълга, се инициира така наречената "процедура при прекомерен дефицит" (ППД) заедно с краен срок за спазване, който основно включва и очертава "коригиращ път за постигане на СБЦ". Тази процедура е очертана в регламента за "възпиращата ръка"."

Ако си подобрил скоростта си на пистата с 670%, но някой въпреки това те задмине, означава ли това, че си станал по-бавен? Или другия е станал по-бърз? Твоя пример с това как критерий е световната икономика, без значение на реалния напредък през годините, е логическа манипулация съдържаща логическата грешка наричана "Вдигане на летвата". Тази логическа грешка е с метод на отричане, при който своеволно се мести критерият за „доказателство“ на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.

И двете таблици са верни, но ти изтъкваш само едната и тотално пропускаш другата, което е псевдонаука. От двете таблици при това по-важна е втората, тъй като показва нещо съществено, докато брутната стойност по-маловажна. Какво го интересува Илън Мъск че има 5 милиарда дълг, при положение, че има 500 милиарда в банката. Но ако Бай Ганьо има дълг 5 милиарда, при положение, че в банката им само 3 милиарда вероятно ще трябва да си стиска кесията и да не спи нощем заради дълга.

Ситуацията в момента е такава, че маргиналните политически партии се опитват да се възползват максимално политически от приемането на еврото, носейки се на провокираната чрез медиите от тях вълна на скептицизъм към еврото и патриотизъм към лева. Използват простолюдието, което не разбира от икономика и финанси, за да трупат политически активи, които в бъдеще ще им осигурят повече места в парламента. По същия начин действаха и с войната в Украйна, от където извадиха дивиденти и съответно сега са в парламента.

Празни приказки са това. Словесен спам. Не обясни защо пропусна таблицата с процентите, а си хареса таблицата с брутния дълг!

Влизането в еврозоната само по себе си е изпълнение на доста критерии за дисциплина и контрол, които водят до стабилност. За тях е преценено, че са достатъчни, за да се осигури стабилност до такова ниво, че контрола да бъде намален след това. Видя се, че при Гърция, Португалия и другите това отпускане доведе до дългови кризи, но се задействаха механизмите, имаше спасителни заеми, направиха се икономии, и в резултат кризата е овладяна. В бъдеще едва ли ще има подобни кризи, като те едва ли ще се случат на държавите с най-нисък дълг като процент от БВП, каквито са Естония и България.

По-добре сравнявай БВП на България не със световния БВП, а с космическия, и най-добре с този на галакгика Андромеда, че там най-добре им върви икономиката. Можеш да сравняваш и със Саудитска Арабия и да обвиняваш и псуваш българската земя, че няма петрол в нея.

Още една манипулация е това да се дава брутния държавен дълг и да се спекулира с това, че се увеличавал през годините. На същата страница на статистическия институт, точно под таблицата с Брутния дълг е дадена и таблица с Брутния дълг като процент от Брутния вътрешен продукт. През 2000 година дълга е бил 71%, а през 2024 година е бил 24% от БВП, което е доста по-малко. Този показател е по-важен, тъй като показва това доколко държавата бързо и лесно може да се справи с този дълг. По-голямото БВП води до по-лесно изплащане. При това сме на второ място в ЕС по най-нисък брутен дълг като процент от БВП, като единствено Естония е пред нас с 23,6%!