makebulgar

А може и влечението към шареното да е инстинкт изграждан от милиони години, а не имплантиран през последните 100-200 години. Все пак плодовете, като узреят стават шарени и ярки, и подканят да ги откъснеш, изядеш и да разнесеш семената им. Узрелите са красиви (сладки, ярки и цветни), а неузрелите са грозни (кисели, горчиви и зелени).

Ако инстинктите не ни водеха към красивото и доброто, рекламите нямаше да са ярки с красиви млади жени, я щяха да са само със стари бабички. Ако всичко зависеше от възпитанието ти и това което са ти сложили в главата, рекламните компании щяха да сложат на всички в главите това, че старите бабички са супер красиви, и нямаше да има нужда да плащат луди пари на млади модели. През последните години се прави опит да се вкара в главите на хората, че старите, грозните, недъгавите и дебелите са нормални хора, и за да не ги дискриминираме трябва да са по рекламите, но се видя, че хората не възприемат подобни неща и по рекламите пак си останаха само моделите.

Имаш инстинкти, които те карат да избираш красивото, а не грозното. Не е въпрос само на субективен избор. Социума, психопатията ти, или разни халюциногени могат да те накарат да игнорираш инстинктите си и да избереш нещо по-грозно, но те няма да доведат до още по-красиви неща, а по-скоро ще доведат до по-грозни.

Има безброй неща, които мнозина и всички приемат за грозни, но това не значи че винаги е било така и че винаги точно тези неща ще се смятат за грозни. По отношение на лицата на хората всички харесват симетрията, и всички смятат крайната несиметрия и многото белези за грозни. По отношение на дрехите всички смятат мръсните, стари и разкъсани дрехи за грозни, докато чистите, изгладените и добре комбинирани се харесват на всички. Но имаме и мода и нови тенденции, така че кое е красиво и кое грозно може да се променя.

Всичко е въпрос на гледна точка. Инстинктите, които ни пязят от някои болести и вреди, ни карат да избягваме някои образи, структури, миризми и цветове, но за друг с други инстинкти те може да са полезни и приятни. На нас лешояда изглежда грозен, но за лешоядката е красив. За много от нормалните хора някои дрехи от висшата мода по подиумите са супер грозни, но за малцинството експерти са много оригинални, новаторски, сензационни... При картините е същото и за някой една картина е грозна, но за друг е шедьовър. Картините в миналото, са рисувани с цел не да се представи нещо красиво, което да радва окото, а са рисувани с цел да се запази реално случващото се, образа на някои човек или пейзаж.

Роботи, а не хора, вече вършат тежката работа в Китай Може би вече сте виждали това видео за китайска текстилна фабрика с 5000 стана, задвижвани от изкуствен интелект. То стана вирусно преди Нова година. https://youtube.com/shorts/-8hzLYp-ScY?si=h8a0V6GqOxLUYO27 Китайската текстилна индустрия направи драматичен скок към бъдеще, в което фабриките са почти напълно безпилотни. Отличен пример е напълно автоматизираната текстилна фабрика в град Арал, Синдзян-Уйгурски автономен район, където 5000 стана работят 24/7, контролирани от изкуствен интелект и роботи. Фабриката в Арал работи на принципа на „фабрика с изгасени светлини“ – минимална човешка намеса е необходима само за поддръжка и мониторинг. Следователно, тя не изисква много електричество, а роботите могат да работят на тъмно или с минимално осветление, което позволява на персонала по поддръжката да вижда къде отива. Оттук и името. Една от типичните за Китай „тъмни фабрики“ в Синдзян-Уйгурския автономен район. Специално осветление. Не е случайно, че Синдзян се е превърнал в тестов полигон за автоматизация. Това е основният регион за отглеждане на памук в Китай, представляващ приблизително 90% от националното производство. Властите активно разработват пълния цикъл тук – от високотехнологични области до готови облекла – за да трансформират региона от „склад за памук“ в мощен текстилен център. Дори на етапа на отглеждане на памук, автоматизацията достига 98,7%. В „супер памучните полета“ дронове и интелигентни системи наблюдават реколтата и един или двама души могат да управляват хиляди хектари. Фабриката в Арал не е изключение, а е част от националната кампания за роботика на Китай: Китай разполага с най-големия парк от индустриални роботи в света – над 2 милиона бройки. Само за една година страната инсталира почти девет пъти повече роботи от Съединените щати. Китайските текстилни гиганти като Bosideng използват изкуствен интелект, за да съкратят цикъла на разработване на нови дизайни на дрехи от 100 на 27 дни, намалявайки разходите с 60%. Роботиката предлага безпрецедентна скорост, прецизност и позволява 24/7 непрекъсната работа. По този начин, достъпните дрехи от Китай на бъдещето няма да бъдат създадени с евтин ръчен труд, а с тихата, непрекъсната работа на хиляди роботизирани машини в осветените с монитори цехове на „тъмните фабрики“. Накратко, като се има предвид, че Китай ще се сблъска с истинска демографска катастрофа до края на века, въпреки че вече е пренаселен – 17,45% от световното население са китайци, които не могат да се изхранват сами, а ресурсите на страната са недостатъчни без внос – беше решено да се стреми към индустриален растеж чрез роботика. Казано, направено. До края на 2024 г. в китайските фабрики работеха над 2 000 000 промишлени робота. Делът на Китай в световното производство на роботи през 2024 г. се увеличи до 1/3 от общото количество. Според доклад на Международната федерация по роботика (IFR), през 2024 г. в промишлени съоръжения по света са инсталирани 542 000 нови робота. Компаниите в Азия са получили 74% от тях, Европа – 16%, а Северна и Южна Америка – 9%. Китай е инсталирал близо 300 000 промишлени робота, повече от останалия свят взети заедно. За сравнение, Съединените щати са инсталирали приблизително 34 000 промишлени робота до 2024 г.; Япония ще е инсталирала приблизително 44 000.

Еми явно гледните точки са различни. И в България мотивите са различни от тези в Франция и Германия. Патриотичните мотиви при българите след освобождението и двете балкански войни са едно, а имперските и икономически войни на французи, германци и руснаци са друго. Различни са и мотивите на интелектуалеца във Варна и на селянина живеещ на българо-сръбската и българо-гръцката граница. Първия може да е станал доброволец заради патриотични чувства, а втория заради братята и сестрите си от другата страна на границата и заради баща си и дядо си, които са воювали в предходните войни. Ставали са доброволци и от чисто финансова гледна точка. В бедна къща с 10 деца момчетата са виждали начин да излязат от селото чрез армията.

Първата световна война е все още война на хората, а не на танковете, ракетите и машините. Хората са били есенциално нужни, за да се спечели която и да е война по онова време. И хората са разбирали това много добре, без да е нужно царете да ги привикват в армията. Владетелите въпреки, че са организирали войните и са имали някакви цели, били те имперски или други, не са били като сегашните, а са били избирани от мнозинството или са били наследствени монарси. Хората не са гледали на тях като ненужен излишък, начело на държавата, който само им вгорчава живота чрез данъци, а са гледали на тях като някаква сигурност, като началници, които знаят и могат повече както по отношение на финансите, така и по отношение на войната. А войната по онова време не е била изключение мъмрено от международната общност и съда в Хага, а е била неизбежна реалност, която се е случвала на всеки и на всички поколения преди тях. Царя по онова време е осигурявал определена стабилност и хората са предпочитали тази установена стабилност в която могат да отглеждат децата и внуците си, пред всяка друга власт, която би дошла след някоя война. След войната ако дойде друга власт и друг народ на власт сигурността ти отива на боклука, и може децата ти и внуците ти да бъдат убити, отвлечени, къщата ти да бъде запалена, и ти самия да бъдеш убит, просто защото така действат завоевателите. Пред всеки по този начин е стоял избора да воюва и да даде всичко, за да победи неговия цар и армия, или да си седи пред телевизора и да гледа как чуждите армии превземат държавата му, крадат добитъка му, отвличат жената и децата му, и как остава без земя и препитание. Тоест, по-добре да отидеш в армията и заедно със сънародниците си - млади и силни мъже, с оръжия в ръце да направиш всичко възможно да спечелиш войната, дори при възможността да умреш, вместо да чакаш чуждата армия да дойде пред дома ти и така или иначе да те убие, тъй като в дома си ще си слаб, само със жените, децата и старците.

България е 11 милиона хектара, така че територия равна на половината Балкански полуостров може да изработи толкова ток, че целия свят да се захранва. Сахара е 920 милиона хектара, така че там слънчевите панели могат да се развиват още 1000 години напред във времето, и дори да спрем всички тецове и аеци пак ще можем да се захраним.

Ако всички 32 милиона хектара земя използвана за производство на биогорива се преобразува с поставяне на слънчеви панели, това би произвело достатъчно електроенергия, за да могат всички автомобили и камиони да преминат на електричество.

За числителните имена от Именника имаме тук една доста стара тема - Прабългарските числителни имена, където много от нещата са обсъдени вече.

Написаното е по кориците на книгата, а не по самата книга. За автора на задната корица пише, че е магистър филолог по български и руски език, което е доста далеч от езиците от които са термините в Именника. От друга страна, например Луи Базен, който отделя време и пише за Именника и календарните термини в него, е професор филолог по ориенталски езици, включително турски и всякакви тюркски, и един от трудовете му е конкретно за тюркските календари. Всичко това по никакъв начин не показва какво е написано в книгата. Може да е гениално ново откритие, но може и да е преповтаряне старите неща или да е псевдонаука. Няма как да разберем само по кориците. Но по тези малки странични детайли можем по-скоро да се откажем да си я купим. Една такава книга, която е по темата с Именника, термините и източниците за Именника, и е от магистър историк е "Именникът на българските князе" на Ст. Чурешки. В нея има доста неща, които са извън общоприетите и са радикални (автохтонни), тоест, че термините не са календарни, а са имена на градове. Заради такива книги често сме скептични към подобни трудове, дори и да не сме ги чели.

Книгата се рекламира като написана от магистър филолог, което трябава да вдъхне авторитет на евентуалния читател, вероятно като противовес на останалите книги и трудове, които не са писани от филолози. Но виждаме, че все пак други филолози са се занимавали с числителните. При това в модерния научен свят не е много престижно автора да се изтъква, че е само магистър, тъй като магистърската степен не е научна, а е образователна. Магистратурата се завършва лесно, особено при наличието на ChatGPT. Микола, Москов, Базен, Мудрак и останалите филолози са хабилитирани учени, които са станали първо магистри, след това доктори, а после и доценти, професори и т.н., така че всеки, който реши да се довери на авторитета на професионалното образование на авторите би следвало да предпочете техните трудове. Ако книгата беше докторат по темата вероятно нямаше да има нужда да коментираме тези неща, но явно не е. Ясно е че написаното няма да е 100% същото като написаното досега от Микола, Москов и Добрев, но въпросът е че няма да е и много по-различно от написаното от тях. Термините и Именника са консервативна наука и предлагането на нещо ново, различаващо се напълно от анализите на старите учени, би било или гениално или псевдонаука. Относно термините от Именника досега повечето примери са с автори на книги, които се придържат към преводите започнати от Микола и след това просто прекопират по малко по-различен начин написаното, с добавяне на свои открития и интерпретации на значението на някои термини. 144 страници не е ясно какво означават. Може да са 300 страници чиста наука написана със ситен шрифт и събрани на 144 страници, или може да са 50 страници измислици и фантасмагории написани с едър шрифт с по 6 см полета покрай текста. Няма как да знаем, тъй като виждаме само корицата на книгата. Микола и Москов може и да отделят малко страници за числителните термини, но има и други автори, които отделят повече. Примерно ако вземем на Ж. Войников писанията за термините и ги оформим с голям шрифт с по 6 см полета от всички страни, може и да станат към 150 страници. Войников, който не е филолог, а е любител с разширени познания, доста обширно дава анализи за всички термини с паралели и сходства на термините с всякакви азиатски езици, но това не означава, че анализите му са верни. Тоест, теглото на страниците не е чак толкова важно, а е важно написаното. 13-те страници на Микола са много по важни за науката от всеки следващ тях труд относно термините, календара и Именника, без това да означава, че Микола е бил прав навсякъде. В електронните книжарници книгите се рекламират освен с предната корица, но и със задната, със снимки и описание на съдържанието и със снимки на няколко страници, така че читателя да придобие представа какво ще купи и чете. Представя се и резюме, което описва същината на проучването, а не само авторитета на автора и темата на книгата. Ако липсват тези неща се предполага, че авторът и продавача или не разбират нищо от маркетинг и продажби, или авторът крие от купувача нещо, като например това, че е написал нещата псевдонаучно.

От написаното за книгата е интересно това, че е специално за числителните, но пък от друга страна щом е само за числителните означава, че няма да има сериозен анализ на календара и хронологията. Също, доколкото е описано, че разглежда изследванията на Микола, Москов и Добрев, може да не разглежда всички останали, което е пропуск. И тъй като нарича в описанието числителните - прабългарски, и смята, че Именника е важен източник за езика на прабългарите, значи няма да има нещо съществено различно от написаното от Микола, Москов и Добрев, и ще изключи възможността термините и календара да са заети.

В общи линии каква е идеята развита в книгата? Какво означават числителните и от кой език са?

Вече и професионални масажи правят роботите с AI.

Напоследък силните не се съобразяват много с международното право.

Не е време разделно, а е време за придобиване. Русия - части от Украйна, САЩ - Гренландия, Израел - Газа, Китай - Тайван...

Китайците са построили най-големия соларен парк в океана. Заема площ 1200 хектара и е изграден от 2934 панела с размери 60 х 35 м. Очаква се да произвежда 1,78 милиада килловатчаса годишно.

Атлас на Бостън Динамикс ще бъде вкаран скоро в нечия фабрика, вместо работник.

Малко данни за телескопа на обсерваторията Вера Рубин, който притежава най-голямата цифрова CCD камера в света с резолюция 3,2 гигапиксела. Телескопът се състои от три огледала. Основното огледало, M1, е с диаметър 8,4 метра, M2 е с диаметър 3,4 метра, а M3 е с диаметър 5 метра, всички интегрирани в пръстеновидно основно огледало. Тази конструкция осигурява липса на аберации, по-голяма твърдост и по-къса тръба на телескопа.

За полевите условия на войната вероятно няма да е нужно дроновете да са произведени в завод, а ще може да си ги конструират на място от пръчки и клечки и малко двигатели и електроника. https://x.com/dronesdeguerra/status/1586264393079480321?s=20

Въпросът е, че днес с наличните технологии и особено с AI, вече не е нужно да има художници и актьори във филмите. Ако искаш да изрисуваш църква вече не е нужно да наемаш иконографи, които за 2 години да я изрисуват, а можеш чрез принтер за стена и икони генерирани от АI да я изрисуваш за месец, като за стените с извивки можеш да ползваш виртуални очила чрез които да нанесеш рисунките и да ги оцветиш. Не е нужно да има човек, който е учил дълги години рисуване, не е нужно да му плащаш хонорар и т.н. Плащаш малко единствено за технологиите.

Между другото, пръстена всъщност може и да не е пръстен, а да е само печат. Размера на дръжката с 27 мм диаметър е доста голям за пръстен, тъй като най-големите мъжки пръстени са максимум около 24 мм. Тъй като дръжката е ос на въртене на плочката е било удобно печата да се завърти в плоскостта на дръжката, с което става удобен за носене в джоб. При отпечаване на печата текста ще е огледален, което от наша гледна точка е ненормално за печат, но за античността в Елада и земите около нея не е било необичайно да се използва обратно огледално изписване на текстовете, което се нарича бустрофедон. При бустрофедонното изписване освен, че буквите могат да са огледални, може и единия ред да се чете на ляво, а другия на дясно.

Картините на класиците са техните виждания за света и уменията им да рисуват и да развиват или деградират уменията си. Ако сега в някое мазе открият още 1000 картини на да Винчи вероятно сред тях ще открият някоя по-добра от Мона Лиза. AI може да ти даде хиляди картини с хиляди стилове и умения, без да хаби бои, платна, четкии и време. Ето една версия на Джокондата, която AI подобри за минута по свое виждане