makebulgar

Суровото месо е вкусно когато е стабилно осолено и обработено с подправки (растения). Ако някой отделен човек казва, че му харесва прясно закланото месо, той е просто отделен индивид, инцидент, рецидив или просто при него има самовнушение, но не е масова вкусова характеристика на човека. Големите хранителни компании разбират най-добре какъв е вкуса на хората като цяло, и добавят в 80% от храните захар, а не сланина или пръжки. Това са фактите. Който иска да спори с компаниите нека го направи, но ще загуби. Вкуса на суровото месо не продава и не носи печалби. Като излезеш по улиците на разходка не си взимаш фунийка с две топки сланина и сурова кайма, поръсени с пръжки, а си купуваш мазен сладък сладолед поръсен с мазен сладко-горчив шоколад. Вкуса, към който природно сме свързани е сладкия вкус на плодовете, а мазнините обичаме защото са основна съставка в ядките и семената. Предците на хомосапиенс явно са еволюирали така, че да ядат и много нишестени храни, от които нишестето още в устата започва да се разгражда от амилазата до глюкоза, при което отново се задейства вкуса за сладко.

Чети си статиите в уикипедия и на разни други езици, може да научиш повече неща. Въпросните секирета или брадвички, които описваш са от средновековието и от съвремието. От времето на Бойна брадва са изминали хилядолетия и през тия земи на славяните е преминал много народ носещ брадви, брадвички, топори и други оръжия. За брадвичките в другата страничка пишат, че името е от власите и че са сходни с българските, аланските и маджарските брадвички: "Валашка (словацк. valaška) — традиционный топорик карпатских горцев. Отличается клинообразным набалдашником без выступающего вбок обуха и с узким проухом. Тыльная сторона обуха удлинённа и образует молоток. Рукоятка обычно длинная, меньше или чуть более одного метра. Отдалённо напоминают валашку боевые топорики на длинных рукоятках аланов, булгар, а затем и венгров раннего средневековья. В Центральную Европу этот топор попал из Валахии (отсюда и его название) в XIV—XVII вв. как пастушеский атрибут. Везде валашка применялась главным образом пастухами и разбойниками (вроде Яношика) как оружие, посох и инструмент. Първите потребители на овчарската брадва са били евразийски номади. Много от тях са открити в гробове на Авари. Освен често срещаните източни степни видове, аварското влияние може да се усети и върху дръжките на унгарската брадва." Тоест, асоциацията Бойна брадва - славяни е нелепа и псевдонаучна. Същото е и с твърдението, че славяните били братя и сестри с келтите. Много вода е изтекла от как са се разделили предците им. Може евентуално да са 198-ми братовчеди след изминалите 5000 години от разделянето им.

Голям хуморист си с нелепите си примери и сравнения. Ставаш за спор в кръчмата, ама не и за научна дискусия. Доста нелепо и глупаво е да сравняваш някакви измислени полови класификации и реалните различия в храненето, които са ясни и дефинирани. Едните ядат яйца със зеленчуците, другите ядат риба, третите ядат мляко, четвъртите не ядат животински продукти и т.н. Какво е измисленото и фалшивото тук. Нелепо е наистина да сравняваш истинските класификации с измислените полове. Това, че не виждаш какви промени могат да се направят в науката и в частност в биологията вероятно е твое лично ограничение, както в познанията така и в способностите да проучваш новото. Сам казваш, че не си запознат добре с биологията, тъй че е нормално да не виждаш възможностите. Явно разбираш, че в биологията често нещата се променят, но примерите, които даваш са такива, каквито ти изнасят, а не такива каквито трябва да са. С жирафа лесно можеш да се измъкнеш, като обявиш че е незначително това, че може да се направи промяна в класификацията му. Едва ли обаче можеш толкова лесно да неглижираш това, че биолозите все пак понякога променят доста радикално старите си мнения и теории. Можеш ли да отречеш, че преди време динозаврите са смятани за някакви летящи дракони, че след това след открития са поставени в графата на влечугите, и че след това след нови открития почнаха да ги рисуват с пера и да казват, че кокошките произлизат от динозаврите. Това са все революционни промени в представите за тези изчезнали видове. Промените възникват след направени научни открития. Днес учените правят често такива промени когато изследвайки две почти еднакви животни откриват, че генетично са различни видове. Тоест класификациите не са нещо, което е неизменно и вечно. И ако говорим че може в бъдеще да се променят тези класификации това не е псевдонаучна манипулация, а е предсказание направено на база наличните факти и новите открития, които прави науката. Просто няма как вече да твърдиш, че неандерталците са яли само мамути, антилопи и елени, тъй като учените вече са ти доказали, че между кокалите от животни в пещерите има и остатъци от растителна храна, въпреки че не се виждат с просто око. Доказали са вече чрез зъбния камък и други открития, че са яли и доста нишесте. Тъй че дори и днес да четеш тук там, че първобитните са били месоядни, след 20 години може никой да не пише за това и всички да говорят, че месото е било само малка част от порциона на пра-хората. Преди време диетолозите и биолозите твърдяха, че здравословното хранене на човека трябва да включва една пирамида от храни, в която тестените/нишестени храни са най-отдолу и трябва да са най-голям процент от храната. На следващото ниво са плодовете и зеленчуците, след това още по малко количество са млечните и местните храни, а на върха на пирамидата са мазнините и сладкишите. Днес обаче вече нещата са други и същите учени диетолози и биолози препоръчват основно количество над 50% да са плодовете и зеленчуците, зърнените/нишестени храни да са 25%, а всички останали животински храни да са 25% + чаша мляко. В тази MyPlate вече липсват напълно сладкишите. Тоест вече има реална промяна в препоръките относно храненето на съвременния човек, които промени са направени в следствие на дългогодишни проучвания и открития в това число и върху храненето на прачовека. Прачовека подобно на динозаврите вече е само фосил и няма как да го попитаме какво е ял, тъй че косвените и преките доказателства, които получаваме при проучванията си са само малка част от реалната картина.

Е никой не говори за "само нишесте". Нишестето е допълнението към разнообразната плодово-зеленчукова храна. Допълнението, което вероятно е дало енергията за уголемяването на мозъка.

Никаква различна природа не е. Няма начин просто да стане вегетарянец за 3-4 дена. Това, което е искал и правил човека вероятно са някакви диети, и вероятно става на въпрос за гладуване с 5 марули и 3 ябълки. Еми гладен ще си след такова "вегетарянство" и ще мечтаеш за пържоли и кебапи. Вегетарянството е съвсем друго нещо и там си приемаш достатъчно калории, имаш си енергия и всякакви витамини и минерали и не гладуваш. Ако приемаш 3500 ккал пълноценна, разнообразна и сурова растителна храна няма как да си гладен и да нямаш енергия.

Ако се върнеш нагоре и прочетеш статията за проучването на зъбния камък на приматите и прачовеците ще си отговориш на въпросите. Прачовеците се различават от маймуните по това, че са започнали да консумират повече нишестени храни. Вече за тайминга сигурното е, че неандерталците и хомосапиенсите са яли много повече нишесте. Хомосапиенсите много повече от неандерталците. Това е достатъчно, за да си изведеш определени заключения. Ако искаш да се върнеш още по назад в тайминга започваш задълбочено научно проучване на зъбния камък на австралопитеците, хомо хабилис и хомо еректус, и ще намериш нови отговори. 80% от днешната храна в магазините не е природната ни храна, въпреки, че я ядем. Заради нея се разболяваме и умираме от инфаркт, инсулт, кръвно, диабет, рак и други подобни.

Значи според теб ако нямаш квалификация по дадена тема не трябва да си изказваш мнението по нея. Аз мисля, че съм чел и чета достатъчно по темата, тъй че се изказвам, а който смята че не е квалифициран явно не трябва да се изказва. Никой не е казал, че биологията е несериозна наука. Биологията е просто наука, и като всяка наука не е статична. Появяват се нови изследвания и открития и науката се променя с определена скорост. Класификациите на животните в една или друга хранителна група или по друг начин, също са част от тази променяща се наука. Днес е една утре е друга. След време може класификацията "всеяден" по отношение на животните да отпадне и да се появят "частично всеяден", "полу-всеяден" или нещо друго от рода. Както днес има вече класификация на 6-7 вида вегетарянци, в зависимост от това какво си позволяват да ядат, така в бъдеще "всеядни" може да се уточнява с няколко подразделения. В нашия случай новите откритията направени чрез зъбния камък на приматите и прачовеците променят много представи, които биолози и антрополози са приемали и защитавали доскоро. Вероятно новите хипотези, които ще се изградят на база новите открития ще изискват време, за да се развият и установят, но е сигурно че ще ги има и че науката ще ги приеме. Който смята, че биологията е замръзнала статична наука в която нищо не може да се променя, и в която биолозите са нещо като богове и мненията, теориите и класификациите им не могат да се оспорват, дискутират и променят, значи не разбира науката.

Също толкова несериозно е да наричаш прачовека или съвременния човек всеяден, въпреки, че не са били и не са всеядни. Човека яде по-разнообразна храна и най-вече месото защото го обработва и пече, иначе нито ще му е вкусно нито ще го влече към него. Ескимосите и чукчите не могат да се дават за пример, че ядяли сурово месо, тъй като те са в доста ограничена среда и ще изядат и бутушите си, ако не успеят да хванат тюлен или елен. Прачовека също не се е справял много добре с яденето на месо и нищо чудно именно това да го е накарало да почне да използва огъня. Просто не сме пригодени към всякаква храна и най-вече към бактериите и паразитите, които може да ни донесе суровото месо и мършата. Нишистените храни явно са били голяма част от храната на прачовека, доколкото можем да съдим по последните проучвания. Това и мен ме учуди, тъй като както маймуните, така и прачовека са наблягали доста на плодовете и ядките, преди да започнат с месото. Фактът, че доказателствата, че нишестената храна е била консумирана от неандерталците и в много по-голяма степен от хомо-сапиенс, променя много неща в хипотезите, както за храненето на пра-човека, така и в хипотезите относно развитието на мозъка на човека. И това трябва да го признаят и асимилират онези, които все още смятат, че палеолитната диета трябва да е нагъване само на месо и зеленчук, и които смятат, че неандерталците и сапиенсите са яли само мамути и антилопи. Позициите си трябва да преосмислят и онези учени, които смятат, че човека е започнал да яде нишестените храни едва при неолитната революция след появата на земеделието. Хранели са се с нишестени храни от доста по-рано, като вероятно още преди прачовеците да започнат да ядат месо са яли доста нишестена храна под формата на семена и корени. Нишестето ще излезе, че е най-добрия източник на глюкоза за мозъка и съответно на излишъците от енергия нужна за нарастването му. Осигурява глюкоза бързо и продължително време за разлика от плодовете при които се получава бърз, но кратък приток на енергия и месото, костния мозък и сланината, при които енергията идва след продължителен период на храносмилане. Нишестето явно е дало възможност на хората да не са постоянно на плодното дърво, тъй като се разгражда по-бавно и осигурява по-продължително засищане.

Човек като си свали сланината от тялото с 3 месеца веганско хранене и като през този период влезе във форма с някой спорт, кръвното му става 110/65, а пулса му става 60. Това е нормалното. Нормалното е да си във форма, да имаш мускули, да нямаш сланина, и да с при долната граница на нормите за теглото. Такива са били предците ни. Няма как да ловиш елен ако си дебел. Ще си във форма и трудно ще станеш дебел ако ядеш само плодове, ядки и семена.

Еми както хората по-горе са написали в статията всичко зависи от гледната точка. Ако става на въпрос за най-ранните предци на хората те са били плодоядни. Зъбите и червата ни са на плодоядни. И после, когато се започва с мръвките, човека отново разчита на растителната храна като основна. Месото е само допълнение най-вече при глад или далеч на север. Според американските здравни препоръки здравословната чиния храна трябва да съдържа 50% плод и зеленчук, 25% зърнени храни и 25% млечни, риба, месо, яйца. Ако разделим 25% на 4 получаваме, че месото трябва да е да речем около 8%. Тоест препоръката е да не ядем много месо иначе е нездравословно. Няма как 8% да ни правят месоядни. Хората могат да си живеят пре спокойно и с 50% плодове и зеленчуци и 50% зърнени храни или 75% плодове и зеленчуци и 25% зърнени. Важни в случая са тези 50% или 75% плодове и зеленчуци, където са витамините, тъй като те обикновено се ядат сурови. При останалите 25-50% има много енергия, но те са обикновено печени, пържени, варени, при което витамините се разпадат.

Неандерталците, които имат по-големи мозъци от сапиенсите къде им е пораснал мозъка в Африка или в Европа и Месопотамия, където яли сорго и ечемик? Сапиенсите в Африка са имали доста голям избор от нишестени храни. Соргото и ечемика произлизат от Африка. На боабабите се ядат освен плодовете, но и листата, семената и цветовете. Има един вид тревисто растение подобно на банана - Ensete ventricosum, което е доста високо и от него се използва корена, който може да тежи 40 кг. Когато излизат от Африка хората откриват доста много тревисти, кореноплодни и други източници на нишесте. Ако нишестето не им беше основна храна нямаше да търсят и открият тези храни.

Еволюцията ни е изправила, за да са ни свободни ръцете и да станем сръчни. И кенгурото е бипедално, но нито е много умно, нито яде антилопи. Лъвът и хиеновото куче пък прекрасно се справят с лова и месоядството и на четри крака, без да е имало нужда да се изправят.

В Европа обаче ги има жъладите и кестените по много, тъй че имали са ресурс човеците когато са се преселили. А в Африка вероятно има други подобни нишестени растения. Относно зърнените диви треви от древността наистина е трудно човек да си ги представи, но реално са съществували и реално прачовека ги е събирал и ги е ял. Предтечите на соргото и ечемика, които неандерталците са събирали, са такива треви. За да ги варят на каша е трябвало да ги съберат. Пра-житото и пра-царевицата също са треви. Имало е още много. Просото примерно все още си е трева. И чията е трева или по скоро бихме я нарекли билка, но хората я събират и я използват. Събираме и семена от мак, коноп и много други треви. И ако днес си мислим, че е голям зор да ги съберем, в далечното минало прахората не са се чудили, а са ги събирали и са ги яли. Хиляди треви, хиляди семена, и след 4 часа събирачите се прибират с пълна торба семена. Може да са ги накисвали, може да са ги стривали, или са ги варяли, но явно са се научили как да ги ядат без да си хабят много зъбите. И са си осигурявали нишестето и енергията. А треви има навсякъде, особено в саваните и предпланините. В този ред на мисли сме много повече тревопасни отколкото месоядни, тъй като зърнените храни реално са семена на треви.

Еми не са просто зъби и теории. По-горе дадох научна статия с проучване на зъбния камък на прачовеците, която доказва, че са консумирали много нишестени храни. Тъй че повече мисля няма смисъл да говорим за нишестето на прах продавано в супермаркета, от което сме щели да пукнем. Ако изядеш с лъжица пакетче нишесте няма да пукнеш.

Еми ако имаш някакви статии и проучвания по въпроса може да ги дадеш тук да ги видим. Предполагам само предполагаш, че е имало такива популации без достъп до нишестени храни, при които мозъка е нараствал с темповете на неандерталци, хомосапиенс и хомо еректус. Онези които са отивали далеч на север и са яли само месо от къде знаем, че им е нараствал мозъка, а не са отишли там вече с големи мозъци? Реално мозъкът ще нараства и ако ядеш много сладки плодове, но явно процеса ще е по-бавен от този при консумацията на нишесте. Нишестето се разгражда до глюкоза по-бавно и дава енергия по-продължително време, докато простите захари от плодовете дават бърза доза глюкоза, която също толкова бързо се изразходва, като дават и доза фруктоза, която се превръща основно в мазнини в черния дроб. Достъпа до нишестени храни е бил възможен почти навсякъде по света, като тук не говорим за груди като картофите или маниоката, или за култивираните зърнени, а говорим за всякакви диви треви, които имат семена съдържащи нишесте. От някои от тези треви хората култивират зърнените култури, но има много, които остават диви и семената им съдържат нишесте. Има ги и жъладите и кестените, които са 35-40% нишесте.

Да говориш за нишестето явно без да знаеш какво представлява, е доста нелепо.

Еми няма противоречие, просто трябва да се уточнят подробностите. По-горе в едната статия, към която насочвам, е описано това, че според проучването на зъбния камък има доказателства, че и неандерталците и хомосапиенс са яли доста повече нишестени храни от маймуните. Неандерталците конкретно в Белгия яли нещо като сорго, а в Месопотамия си варили каша от ечемик. Пишат обаче, за голяма разлика в някакви генни мутации (при амилазата или при бактериите по зъбите), които при неандерталците били 2, а при хомосапиенс били 20, което показвало, че сапиенсите яли повече нишестени храни сравнено с неандерталците. А цитата по-горе е от английската Укипедия, тъй че не е сигурен, но хората са имали причини да го напишат това което пишат, и вероятно са го написали именно заради изследванията на зъбите. И това с яденето на нишестето от прачовека не го говорим, за да доказваме, че прачовека е бил веган, а го говорим във връзка с нарастването на мозъка на човеците. Старата теория казва, че причина е преминаването към ядене на месо, но явно новите данни показват, че причина може да е по-голямата консумация на нишестени храни от събирачите прачовеци, дълго преди да се започне със земеделието. Нишестените храни са най-добрия източник на голямо количество енергия и глюкоза за мозъка и мускулите.

Едно си баба знае, едно си баба бае. Тантине, значи пишеш и се правиш, че мислиш по генетика, археология и теориите, които показват, че прабългарите не са тюрки и накрая изпраскваш нещо от рода - "прабългарите са хуни или хуно-тюрки...", с което хвърляш в коша всички дискусии и мнения давани в темите на форума или в проучванията на историците ни. Явно си тюркизиран изпран мозък, който чете само Златарски, Нигматулин или пък Ахмед Доган. Друго обяснение едва ли има за подобно пренебрегване и затриване на фактите от археологията, генетиката, сведенията и най-вече имената. Разбира се тук трябва да допуснем, че има и инфилтрирани татарски, тюркски, турски или алтайски шпиони и провокатори, които манипулират средата и форума, тъй като имат изгода от това. Такъв беше Иван Добрев, който явно имаше изгода, тъй като беше написал доста трудове по темата. Ще е хубаво да не спамиш и тролиш всички теми с твоите крайни заключения за това, че прабългарите задължително и несомнено са тюрко-хасако-якуто-чукчо-татаро-монголи от Алтай. Явно е, че скучаеш в Канада, сърбят пръстите и искаш да си изкажеш мнението, и да общуваш на български, но ще е хубаво да си ги пишеш тия генерални заключения неподкрепени с факти в тюрските теми, за да не оспамваш с непрофесионалното си лаишко мнение всички теми. Или най-добре пиши ги в средноазиатските тюркски форуми.

Е науката вече е открила доста обективни истини, тъй че не може да се каже, че никой не знае как изглеждат. Знаем примерно, че вулкана изригва лава, която има определен химичен състав. Ако никой нещо не знаеше просто инженерните постижения нямаше да ги има, машините нямаше да вървят, и ракетите с марсоходите нямаше да достигат целите си, а щяха да изхвърчат в космоса. Знаем доста неща вече.

Има истински истини и "истини", които човека създава когато се опитва да философства твърде много при ограничени познания. Истинските истини са това, че жената ражда дете, че растението расте, че вулкана изригва, че Слънцето излъчва топлина и светлина. Истините в кавички, които човека измисля са, че жената ражда непорочно след срещата си с някакъв бог, че някаква свръхестествена сила кара растението да расте, че на върха на планината има богове, които изсипват огън и жупел върху нас, че Слънцето е бог, който ни дарява с чудеса. Тези "истини" не са лъжи, а по-скоро са заблуди, въпреки, че има и "истини", които човека създава целенасочено с някакви облаги. Тоест има истини независими от човека. Ако всички хора на земята измрат тези истини си остават и си съществуват, въпреки, че няма човек, който да се чуди какво означават и от къде идват.

Почти всички човешки предци са били вегетарианци - https://blogs.scientificamerican.com/guest-blog/human-ancestors-were-nearly-all-vegetarians/ "Нашите черва са забележително подобни на тези на шимпанзетата и орангутаните - горилите са малко по-специални - които от своя страна не са толкова много различни от тези на повечето маймуни. ... По-голямата част от храната, консумирана от приматите днес - и всички индикации са за последните тридесет милиона години - е растителна, а не животинска. Растенията са това, което са яли маймуните и дори по-ранните ни предци; те са били нашата палео диета през по-голямата част от последните тридесет милиона години, през които телата ни и в частност червата ни са се развивали. С други думи, има много малко доказателства, че нашите черва са ужасно специални и работата на червата на приматите е предимно да ядат парчета растения. ... Коя палео диета да използваме? Тази отпреди дванадесет хиляди години? Преди сто хиляди години? Преди четиридесет милиона години? Ако искате да се върнете към диетата на предците си, тази, която нашите предци са яли, когато повечето от характеристиките на нашите черва са се развивали, може да има смисъл да ядете това, за което нашите предци са прекарвали най-много време за ядене през най-големите периоди от еволюцията на нашите черва, плодове , ядки и зеленчуци – особено покрити с гъбички тропически листа. ... Що се отнася до мен, аз ще избера да ям плодовете и ядките като моите ранни предци, не защото са перфектната палеодиета, а защото харесвам тези храни и съвременните изследвания показват, че консумацията им носи ползи. Ще ги допълня с някои от страхотните зърна на селското стопанство, твърде много кафе, може би чаша вино и малко шоколад."

Еми хубаво я чета. В нея пише, че предците на човека са наблягали основно на растителни храни. А месото са започнали да го ядат по-късно и им се е налагало поради климата и ограниченията. Добре е да се прочете внимателно това което описват за растителните храни консумирани от прачовеците като предците на житото, ечемика, соргото, фурми, бобови... Не са само мамути, риба и охльови...! Там където е имало изобилие от растителна храна са я консумирали. На север са оцелявали с мамути, а по крайбрежията са яли и риба към основната растителна храна.

Храненето на човека през плеистоцена (1,8 млн - 9 хил. г. пр. Хр.) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet Ключова разлика между диетите на Homo sapiens и нашите най-близки изчезнали роднини H. neanderthalensis е способността ефективно да усвояват варени нишестета, като са открити някои доказателства за свързващи варено нишесте и допълнително увеличаване на размера на мозъка на H. sapiens. Корените и грудките били включени в по-разнообразната човешка диета и вероятно може да се приеме, че са свързани с огъня, тъй като готвенето вероятно би било необходимо, за да се усвоят много грудки. Използването на коренови и грудкови видове в някои култури на Hunter Gatherer представлява критичен компонент на диетата. Това се отнася не само за хранителната стойност на вида, но и за относителната годишна стабилност на вида. Този буферен ефект би бил важен за много групи, които разчитат на грудки. Износените зъби от останки на неандерталци на различни места предполагат използване на растителни и други абразивни храни, докато други изследователи откриват, че износването на зъбите на неандерталците като цяло показва разнообразна диета както от растения, така и от месо. Има ясни доказателства за консумацията и обработката на предците на пшеницата и ечемика от неандерталците от анализ на нишестето на зъбния камък, докато в Белгия вид, свързан със соргото, е консумиран заедно с други неизвестни растения. В Шанидар в Ирак, в допълнение към предците на пшеницата и ечемика, е известно, че Homo neanderthalensis е консумирал фурми, бобови растения и различни други неизвестни растителни видове.

Извода е, че ранните човеци, които са били близки до Австралопитека са имали зъби служещи основно за ядене на плодове и друга растителна храна, както е при всички големи човекоподобни маймуни. По късно при преминаването на изправения човек към по-разнообразна храна чрез готвенето се променят и зъбите, като основно е намалял размерът им. Важното е, че растителната храна (основно плодове, ядки, семена и корени) е основна за онези прачовеци и те я получават като наследство от предците си, докато по-късните видове се променят основно заради започването на готвенето, което разширява достъпните за консумация храни. Консумацията на нишестените храни при това явно е били разликата, която ни е отделила от маймуните.

Относно храната, която са използвали прахората ето една интересна статия в която са изследвани зъбите на австралопитеците, и на сръчния и изправения прачовек: Dental Evidence for the Reconstruction of Diet in African Early Homo - https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/666700# Изследвани са четири параметъра на зъбите - размер, форма, структура и микроизносване. В общи линии зъбите на ранните хора са били приспособени за ядене на растителна храна, като при различните видове се наблюдават различия, като онези с големите и равни кътници били приспособени за ядене на по-твърда растителна храна, а онези с по-големи резци - за ядене на плодове. Шимпанзетата, които се хранят основно с плодове имат по-големи резци и по-малки кътници. Австралопитекът има подобен резец-моларен индекс като горилата. Homo habilis е имал резец-моларен индекс в обхвата на шимпанзетата и орангутаните. При рода хомо, първо имало нарастване на размера на резците, а след това след изправения човек - намаляване. При кътниците намаляването на размера започнало при хомо еректус, а хомо хабилис имал кътници подобни на австралопитеците. Шимпанзетата и горилите консумират много общи храни. Те се различават най-вече в моментите на недостиг на плодове, когато горилите се връщат към по-твърдите, по-влакнести растителни части, като листа и стъбла, докато шимпанзетата продължават да използват наличните зрели, сочни плодове. Австралопитеците са имали относително дебел емайл, покриващ зъбите им. Simons и Pilbeam предполагат, че това е адаптация за удължаване на експлоатационния живот на зъбната редица поради бързото износване с консумация на твърди, натоварени с песъчинки храни от земята. Орангутаните, най-дървесните от големите маймуни, имат по-дебел зъбен емайл от африканските маймуни, но са склонни да имат по-малко износени зъби от шимпанзетата или горилите. Приматите, хранещи се с твърди храни, са склонни да имат моларни микроизносни повърхности, доминирани от големи вдлъбнатини, листоядните имат повече драскотини, а хората, които ядат меки плодове или смесени храни, са междинни. Има някои доказателства за промяна в хранителните адаптации при най-ранните членове на рода Homo, поне по отношение на размера на резците и може би моларния оклузален наклон и релеф. Това може да предполага преминаване към храни, изискващи по-добра подготовка чрез резеците и смачкване чрез кътниците, може би на твърди растителни продукти или животински тъкани. По-съществена промяна изглежда е настъпила при H. erectus , който има както по-малки резци, така и по-малки моларни зъби в сравнение с H. habilis и H. rudolfensis. По-широкият спектър от стойности за сложноста на структурата на микро износването при H. erectus в сравнение с H. habilis съответства на консумацията на по-голямо разнообразие от храни, а по-малкият среден размер на характеристиките е в съответствие с включването на по-трудни за обработка храни в диетата. Тези доказателства съответстват ли на увеличеното хранене с месо или използването на инструменти при приготвянето на храната? Краткият отговор е да; всеки от тях може да е изиграл роля. Надяваме се, че по-големи проби и повече работа върху вкаменелостите ще ни позволят да избираме между съществуващите модели или да доведе до нови. Наличните доказателства предполагат промяна в диетата при ранния Homo и особено H. erectus с разширяване на жизнената база, за да се включат поне някои по-твърди храни.