-
Брой отговори
9746 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Новото изследване е върху много повече хора и не са само алкохолици. Препоръчват в бъдеще да се направи подобно проучване и върху други народи и хора, тъй като вероятно очакват някакви различия. Вероятно ще има различия, тъй като при някои групи хора метаболизма е различен, а може и средата да оказва влияние (жега, студ, надморско ниво).
-
Ново проучване публикувано вчера - 04 март 2022 г., при което са изследвани над 36 000 британци, показва пряката връзка на употребата на алкохол с атрофията на мозъка - Associations between alcohol consumption and gray and white matter volumes in the UK Biobank https://www.nature.com/articles/s41467-022-28735-5. Изследването е първото по-мащабно изследване в тази насока, като досегашните, които оправдават умерената консумация на алкохол са обикновено направени при ограничени данни. Изследването е направено на база данни от сканиране на мозъците на възрастни британци, като е направено с отчитане на пол, размер на мозъка и други фактори. Според изследването дори консумацията на половин бира дневно или 3-4 бири седмично, води до загуба на мозъчно вещество, въпреки, че загубата е незначителна. Консумацията на по-големи количества води до по-голяма загуба на вещество, като се оказва, че връзката е експоненциална. В таблица 4 на изследването е приведено еквивалентното стареене за 50 години на мозъчното вещество според консумацията на алкохол, като за сивото вещество данните са: - 0 до половин бира - 0,5 години; - половин бира до 1 бира/1 чаша вино - 1,7 години; - 1 бира до 1,5 бири - 2,9 години; - 1,5 бири до 2 бири - 4,0 години; - 2 бири до 2,5 бири - 8,9 години. Изводите са, че колкото повече пиете, толкова повече мозъкът ви атрофира, като зависимостта е експоненциална. Тоест, при консумация на 2 бири дневно губите повече сиво вещество от двама души пиещи по 1 бира на ден. При това, ако започнете на 20 годишна възраст да пиете по 2,5 бири на ден или 18 бири седмично, на 50 годишна възраст ще сте със сиво вещество като на 56 годишен. Това означава по-ранна поява на проблемите с паметта, на проблемите свързани с концентрацията и вземането на решения и като цяло на мисленето. Тъй като зависимостта е експоненциална и ефектът от спирането на алкохола е най-голям при пиещите повече. Част от загубеното мозъчно вещество след спиране на алкохола се възстановявало, но не цялото.
-
Ето още един пример за това как мозъка и видовете еволюират в зависимост от храната и местообитанието. Примера е с прилепите. Има два големи подвида - насекомоядни/месоядни и плодоядни. Ето някои факти за тях: 1. Плодоядните са на юг в топлите земи около екватора. Докато онези, които са отишли на север в студа са станали насекомоядни и месоядни. 2. Плодоядните са много по-големи от най-големите хищни прилепи. 3. Плодоядните прилепи имат до пет пъти по-големи мозъци от хищните прилепи с най-големи мозъци. 4. Плодоядните разчитат на зрение, обоняние и слух, докато хищните са развили ехолокация за лов. Извода е, че явно достъпа до богата на захари храна води до развитието на по-големи мозъци, или поне е важен фактор.
-
След наводненията в Австралия.
-
Еми с по-съвършенните си оръжия и с по-войнствения си характер хомосапиенсите са избили неандерталците, като само малка част от неандерталките са били асимилирани (според генетиката). Добър пример. Ако изкараш дивака от средата му и го вкараш в средата на адвокатката, вероятно ще вика на себе си тъп. На дивака ще му трябва много повече време да научи адвокатската професия, защото има по-малко познания като цяло, докато адвокатката ще научи по-бързо за седмица-две как се следва антилопа.
-
Неандерталците са били с по-големи мозъци от нас и от предците ни хомосапиенси, но хомосапиенсите са ги победили и асимилирали, защото са били по-организирани и са се научили да си усъвършенстват сечивата и оръжията. Тоест въпрос на обучение и натрупани знания е интелигентността. Днес учим 12 или пък 17 години, а някои продължават и учат още 3-4 като после учат още почти цял живот. Ако си далеч от някой, който може да те научи или си в среда, която не може да те научи на много, не можеш и да станеш много интелигентен. Затова и онези, които не учат достатъчно не се справят добре с много неща и си намират трудно работа, а онези които успеят да учат в добър университет ги взимат веднага, още преди да са завършили. Маугли, отгледан от вълците, може и да стане най-интелигентния "вълк" в джунглата и да научи до съвършенство тайните й, но едва ли ще може да смята диференциални уравнения и да праща ракети на Марс. Ако го пратиш обаче за 15 години в университета и му осигуриш всичко така, че само да учи, в крайна сметка ще може да стане и астрофизик. Колкото по-голямо става племето и колкото по-добри умения развие да съхранява и предава научените знания, толкова по-интелигентни ще стават и ще изглеждат членовете му. За хора, примерно от 18 век, едно дете от 21 век от тяхната раса ще изглежда супер интелигенно за това което е научил и знае само от живота си в съвременния богат, технологичен и разнообразен свят.
-
В условието цифрите трябва да се генерират, а те могат да се генерират само в празни полета, следователно празните полета са полета, в които можем да генерираме цифри и са подвластни на същата система, а не са неутрални.
-
Само че подобно решение не отговаря на първия въпрос в заданието: "Определете системата използвана за генериране на цифрите в решетката". В твоето решение работиш единствено с цифрите до точките, пропускайки останалите цифри, докато решението с границите показва системата за всички цифри и полета.
-
близоста до центровете, броейки границите, е просто и подходящо решение.
-
Структурата може да е геополитическа: 1. Малките точки са столици; 2. Големите точки са градове; 3. Имената на столиците и на държавите, които контролират столиците, са броя на градовете разположени до столиците (допирайки се със стена или ъгъл); 4. Квадратите с цифри са териториите подвластни на съответната столица, която е най-близо разположена до тях при преминаване през стените на квадратите, и нояст името на столицата и държавата. 5. Празните квадрати са езера, на които ако ги пресушим по същия начин можем да сложим името на най-близката столица. Така до квадрата с въпросителния най-близо е столица 1 - 2 граници за пресичане, докато до столица 2 има 4 граници, а до столица 3 има 3 граници. Това е и причината отговорът да е 1.
-
Еми с тия цифри май преувеличаваш малко. Ако ядеш по 8 кила сирене и кашкавал и по кило масло на месец, вече си си осигурил по 1500 ккал на ден, и като добавиш по 5 яйца на ден отиваш на 2000 ккал, а с останалите неща ще отидеш към 2500-3000. Едва ли при толкова мазнини и калории ще си само 60 кила, разбира се ако не тичаш редовно по 15 км всеки ден. Месото, яйцата и млечните храни не са някава магична храна, от която калориите да изчезват, когато ги изядеш. А тези, които ядат въпросните храни стават 150 кила, освен заради мазнините в тях, но и заради това, че в тях или с тях се яде много сол и подправки, които карат повечето хора да пият много вода, бира и сокове, и да ядат повече като цяло, в това число сладки неща, десерти и др. Някои хора могат да са изключение, но статистиките са красноречиви.
-
Май бъркаш пост с гладуване и с диета за отслабване. Разликата е от земята до небето. Християнските пости не налагат ограничение в количеството, което ядеш, а само във вида на храната. Постите изключват блажното, тоест мазните животински храни - месо, яйца, мляко. Ако не гладуваш и си се храниш с достатъчно количество растителна храна и калории не ти трябва захранване. Еми има такива твърдения, че неандерталците и хомосапиенсите, а и ескимосите ядяли постоянно 365 дни в годината мамути, елени и тюлени и си живеели добре, затова и днес трябвало да ядем месо на всяко сядане на масата. Е колко любител на мръвката може да си при положение, че си 60 кила с мокрите дрехи. Истинските любители на мръвките са по 150 кила и всеки ден са на кебапчета и кюфтета между пържоли. А това, че караш често на вегетарянска храна те прави автоматично флекстериянец, тоест явно си неосъзнат вегетарянец, но не го осъзнаваш. В линковете често по същия начин се бърка пост с гладуване, а това са различни неща. Ако за някой това да не яде месо е гладуване, значи не знае какво представлява истинската пълноценна растителна храна. Както казахме по-горе напълно възможно е да ядеш растетилни храни и да си осигуряваш много лесно (шепа орехи, кило ябълки и 4-5 филии хляб) по 2500-3500 ккал на ден и дори да наддаваш тегло. Не знае и какво е истинско гладуване.
-
Християнските пости явно са измислени не да направят от хората вегетарянци, а да намалят вредния ефект на месото, млечните и яйцата. Продължителното консумиране на животинските храни като основни води до здравословни проблеми като одебеляване, задръстване на кръвоносните съдове с плаки, подагра, трудно движение, омазняване на черния дроб, проблеми с кожата и други, като хората са го забелязали това в миналото и съответно са измислили как да се реши проблема. Медицината не е от вчера, тъй че това решение е доста умно и е медицинско. За да решат 190 дни от годината да са пост, който е понякога вегетарянски и по-често вегански, са имали основателни причини. Проблемът не е рязкото преминаване към изобилие от животински продукти, а проблемът е продължителното ядене на такива продукти като основна храна. Рязкото преминаване към животинските храни е проблем доколкото те носят вреди, но е по-добре да преминеш няколко пъти през такава промяна, отколкото постоянно, 365 дни в годината, да си изложен на тези вреди.
-
Е не слагай кавички, щото проучването е на университета в Оксфорд. Ако оспорваш или неглижираш неаргументирано науката какъв е извода?! Хората си имат научен метод, статистически методи, правят проучвания и вадят изводи. Анализирали са онези, които се разболяват на фона на здравите, и се оказва, че ядат повече месо.
-
Още по интересно, и доста очаквано: Проучване: Консумацията на по-малко месо може да намали риска от рак - https://www.vesti.bg/lyubopitno/prouchvane-konsumaciiata-na-po-malko-meso-mozhe-da-namali-riska-ot-rak-6138658 "При вегетарианците и веганите има с 14 процента по-нисък риск от подобни болести в сравнение с хората, които употребяват месо повече от пет пъти седмично, казват изследователите." "Според тях рискът от рак на простатата е с 20 процента по-нисък при мъжете, които ядат риба, но не и месо и с 31 процента по-нисък при избралите вегетарианска диета, в сравнение с тези, които консумират месо повече от пет пъти седмично." "При жените в менопауза, които следват вегетарианска диета, има 18 процента по-нисък риск от рак на гърдата спрямо тези, които ядат месо повече от пет пъти седмично." Статистиките са красноречиви коя е правилната храна и коя е вредна.
-
Лъжата често ти дава отговорите, въпреки че не са верни, а истината често ти разваля настроението, защото ти дава отговорите.
-
Ако суровото или печеното месо беше природната храна на предците ни, нямаше да ни се налага да подправяме местните супи, сушеното месо, кюфтетата, кебапчетата и пържолите със сосове, маринати и подправки, които са почти винаги направени от растения, билки, треви или грудки. Ако човека имаше изграден вкус към суровото месо и животинските части, щяхме да имаме подправки направени от сушено месо, сланина, кокали, рога и копита.