makebulgar

Много може да означава различни неща от различните гледни точки. За един месото в един дюнер на ден, вдеки ден, е много, а за друг ще е малко. Във филма "Променящите Играта" от 23:00 до 26:00 мин. дават онзи интересен експеримент с трима американски футболисти (единия е веган от 4 години), които първо ядат съответно едно бурито с телешко, едно бурито с пилешко и едно бурито с растителни белтъчини и мазнини. След 2 часа при тези яли месо, без значение дали е тлъсто или крехко пилешко, в плазмата на кръвта се наблюдават мазнини като облак от бели капчици холестерол, керамиди и други. Част от тези капчици полепват по артериите и след някоя друга година по дюнер на ядене стават на плаки. Вегана с веганското бурито има бистра плазма. На следващия ден правят същия експеримент, но всички ядат само веганско бурито, като плазмата им вече на всички е чиста от мазнините.

Значи ако ще мреш на 30 значи на 25 тялото ти не е било баш здраво. До 30 години за древните хора вече са се били натрупали доста вредни фактори, които са водели до смъртта, като вероятно и яденето на месо е било един от тези фактори. Ако си цял живот още от малък на месо всеки ден, вероятно още на 25 години ще почнеш да развиваш атеросклероза, високо кръвно, омазнен черен дроб и диабет. Другите фактори, които са състарявали рано хората са стреса от хищници и конкуренти, атмосферните условия и живота на открито, и вируси, бактерии и други болести. Интересното е, че днешните големи човекоподобни маймуни - горила, орангутан и шимпанзе, живеят по-дълго от първобитния човек - около 40 години. Тоест вегетарянския им начин на хранене им дава някоя друга година.

Проблемите при консумацията на месо са много високите нива мазнини, които се отделят в кръвта при разграждането му. Доколкото клетъчните стени на мускулните клетки са изградени основно от мазнини (липиди) резултатът при яденето на месо е повишен липиден профил на кръвта. И се оказва, че някои от тези мазнини влияят пряко на сърдечносъдовите заболявания, затлъстяването, метаболитния синдром и други. Такива са керамините и дихидрокерамините. Керамидите са едни от най-простите липиди в клетъчната стена, като е установено, че създават ефект на липотоксичност в клетката. Керамидите служели за сигнализация между клетките и голямото им количество (при затлъстяване или консумация на месо) водело до стрес в клетката. Този стрес променял функциите и архитектурата на ендоплазмения ретикулум (органела обграждащ клетъчното ядро), който синтезира мазнините и белтъчините в клетката. Съответно в клетката се натрупвали неправилно формирани белтъци, което можело да доведе до смъртта на клетката. В стресирания ендоплазмен ретикулум също се синтезирали повече керамиди, които като сигнални молекули стресирали останалите клетки. По този начин се пораждали и проблемите с метаболизма. "Концентрациите на керамиди и дихидрокерамиди в кръвната плазма и тъканите са свързани с редица кардиометаболитни заболявания. Керамидите са идентифицирани като ключови механистични фактори за индуцираното от липотоксичност развитие на мастната тъкан и чернодробната инсулинова резистентност. Появяват се доказателства, че метаболизмът на керамидите в скелетните мускули има ключова роля в регулирането на системната физиология. Керамидите на скелетните мускули са повишени както при пациенти със, така и при животински модели на затлъстяване и диабет и имат отрицателна корелация с инсулиновата чувствителност." [Long-chain ceramides are cell non-autonomous signals linking lipotoxicity to endoplasmic reticulum stress in skeletal muscle. https://www.nature.com/articles/s41467-022-29363-9] "Хората, които ядат много месо, имат по-висок риск от диабет. Сега за първи път показахме, че високата консумация на червено и преработено месо е свързана с неблагоприятни нива на свързаните с диабета керамиди. Нашите резултати предполагат, че връзката между консумацията на месо и рискът от диабет могат да бъдат медиирани от влиянието на керамидите нива в кръвта", каза първият автор Клеменс Витенбехер, член на катедрата по молекулярна епидемиология в DIfE и Harvard TH Chan School of Public Health. [Ceramides—Blood lipids provide new insights into the link between diet and diabetes and cardiovascular disease. https://medicalxpress.com/news/2022-02-ceramidesblood-lipids-insights-link-diet.html]; [Dihydroceramide- and ceramide-profiling provides insights into human cardiometabolic disease etiology. https://www.nature.com/articles/s41467-022-28496-1]

Грамотен означава книжовен. Говоримият език не е книжовен, въпреки, че смятаме и сме приели, че е правилният. Който не е учил много книжовната граматика и не му се налага ежедневно да я прилага може да си използва говоримата реч и пак ще се оправя. Говоримата реч не зависи от правила в книга, и може да се видоизменя по-бързо под влияние на чуждите езици. Особено при хора, които знаят и могат да мислят на други езици. Така споменатите примери "дето ми говори" и "аз ми е хубаво" напомнят на английски словоред изписан на български. Книжовно граматически на български вероятно би трябвало да е "за което ми говори" и "хубаво ми е".

Ако цял живот си ял месо, като спреш да ядеш месо ставаш вегетарянец. Ако спреш и млечните, рибата и яйцата ставаш веган. А ако продължиш от време на време, но много ограничено (примерно 10-20 пъти в годината) да ядеш месо ще си флекстерианец. Еми гледам да ям повече сурова храна, тъй като всички животни ядат главно сурова храна. И това ме праща основно при плодовете, зеленчуците, ядките, млякото и млечните продукти. Тоест нещо като лакто-вегетарянство. Но изкарах и няколко месеца и без млечните храни. И между другото понякога, но рядко, ям и яйца и риба, а на гости или примерно на празник не отказвам и някоя пържола. Тъй че може да се каже и флекстерианство.

Интересното е, че при "гладуване" или по-скоро меко гладуване, или нискокалоричен плодов режим, след това се чувстваш по- добре - отслабнал, с повече енергия и т.н., докато след другия вариант - нискокалоричен режим с животинска храна - месо, мляко, яйца, пак ще си отслабнал, но не се чувстваш добре, отпаднал си, нямаш енергия... За това и няма подобни "местни" режими на лечебно гладуване. При първия вид "гладуване" ядеш витаминозни, богати на захари плодове, които въпреки ниската си калоричност бързо захранват мозъка ти с глюкоза и не се чувстваш зле. При някакъв вид "местно" гладуване ще усетиш истински глад тъй като животинските продукти ще ти осигурят глюкоза за мозъка доста по-късно след нужните им преработка и метаболизъм.

"Гладуването" на Ковачева и Емилова всъщност е преминаване на нискокалорично плодово хранене и фактически не гладуваш. Не е като да не ядеш съвсем. Там карат към 20-40 дни по този начин. Ако 3-4 дни растителна храна не те правят вегетарянец или веган какъв е срока, след който ставаш такъв - 10 дни, месец или година? Или, за да те пишем веган или вегетарянец трябва да се вречеш пред бог или да подпишеш пред нотариус декларация, че до края на живота си няма да ядеш месо!?

Че е сбъркано заглавието на темата, сбъркано е. Друг е въпросът доколко разбираме какво означава всеяден и дали въобще трябва да се използва този термин. Примерно отваряме статията в уикипедия, и четем, че омниворе са всички, които са способни да ядат растителна и животинска храна. При такова определение повечето животни на планетата са всеядни. Кучето го пишат като човека всеядно в тази статия. Но знаем, че кучето произлиза от хищния вълк, който се храни с месо. По надолу обаче споменават и гривестия вълк, който бил всеяден или плодояден и ядял над 50% плодове, грудки и корени. Сравняват го с орангутана, като пишат, че и двата вида били принципно всеядни, но били преминали на специална диета от плодове. Значи излиза, че вълка не трябва да го пишем че е хищник, а трябва да го пишем при всеядните. Малко ни учудва новата класификация. Вълка да го слагаме наред с орангутана, въпреки, че единия яде само месо, а другия само плодове. Сигурно и другите хищници трябва да ги пишем всеядни. Много от тези диви животни като ги вкараш в клетка и почнеш да ги храниш с нехарактерната за тях храна започват да се разболяват и надебеляват. Кучето като го храниш основно с банички, кюспе от царевица и чат пат варени кокали и почва да страда от разни болести и не живее дълго. Приучено е принудително да яде гранули съдържащи основно царевица и се е отдалечило от природата на предците си. Всеядно го нарича човека, но това е така единствено защото е покрай човека, ако го пуснеш в природата става отново хищник, например като кучето Динго.

Явно е вегетарянец. Още повече, че е бил при Лидия Ковачева, а това значи, че е бил доста време веган при гладуването си.

Доколкото В темата периоди не са указани. Не е ясно защо трябва да избираме, че еволюцията на човека е започнала когато е започнал да яде месо, когато е почнал да ползва инструменти или да ограничим периода до към преди 1,8 млн години! В темата има въпрос за природата, а това означава биология. Затова и говорим за зъби, стомах, физиология, храносмилане и други подобни. Доколкото няма как да изследваме напълно биологията на ранните човеци използваме съвременните. Ако при съвременните някоя храна води до болести и скъсяване на живота е близко до ума, че същото вероятно е било и при ранните човеци. Ако не е така трябва да обясним какви са биологическите причини да се получи такава разлика от прачовека до днес, например по-специално за месото! Тоест тук не ни интересува колко бил живял човека в праисторията - 30 или 40 години, а ни интересува какви са причините при днешните изследвания на хора една храна да води до по-ниска смъртност и по-малко заболявания сравнено с друга. Изследваме и се интересуваме конкретно от въздействието на дадени храни върху биологията на хората.

Щом не си открил къде пише за възрастта на хората в проучването, явно не си я чел статията. Но я критикуваш много смело и експертно!? Тъй като не си си направил труда да прочетеш конкретно въпросните неща, които смяташ, че можеш да оборваш и коментираш, смятам няма нужда повече да ти отговарям на мненията и невежите критики.

Не, това не е допълнително. На първо място са песко-вегетарянците, което означава, че ядат само морски храни, без яйца, мляко, сирене, пиле, и друго месо. Еми проучването е научно и медицинско, и се предполага, че не са включили злополуките. Смятам, че е достатъчно коректно да дам линка към статията и таблицата, в която са данните. Всеки сам може да си преценява в какво да вярва. Сигурното е, че е по добре човек да помисли върху данните, а не да цитира дословно пунктуално в оранжево какво са написали като заключение в статията. Те са представили научни данни от изследването и от там насетне други учени могат да правят свои анализи, заключения и да критикуват или развият проучването. В статията са написали какви хора са били избрани. Може да са се спрели само на бели адвентисти именно за да изключат като фактор етноса. Тоест не е слабост, а е предимство. За да е коректен метода трябва да се изключат фактори, които могат да направят невалидни резултатите. Приемаш, че изследването е за адвентисти и че се сравняват с останалите калифорнийци. При положение, че при адвентистите смъртността е толкова ниска расата явно няма голямо значение, а е важен начина на живот и хранене. От таблиците в статията се вижда, че са изследвани предимно непиещи и непушещи адвентисти, така че пушенето и пиенето да не са фактор. Процентите при пиенето са 92-99% непиячи, а при пушенето 82-85% никога непушили. При консумиращите месо процента пушещи и пиещи е малко по-голям, но е достатъчно нисък, за да не влияе. В статията ясно е написано, че от първоначалната група от 100 000 души са изключили 27 000 души, които са били извън критериите както за пушене, така и за пиене, сън, физическа активност и други. Тоест, Йорданов критиката към методите на изследването са безсмислени. По-скоро се насочи не да критикуваш пристрастно (като невегетарянец), а се опитай да анализираш резултатите и фактите. Фактите са, че сред онази общност над 50% са вегетарянци и това оказва влияние върху смъртността на тези хора. Снижава я. И трябва да се подчертае не толкова какво ядат отделните групи вегетарянци в изследването, а какво не ядат. Онези които не ядат месо, яйца и млечни храни са с най-ниска смъртност.

Не е задължително, но хората са изследвали, че риска ти се увеличава. Същото е като при шофирането. Ако пиеш не е задължително да катастрофираш, но риска да се случи си го увеличил значително. Дори да не си се напил на мотика, а да си караш понякога само на 2-3 бири в дългосрочен план риска да катастрофираш си го увеличил.

Така е по принцип, но не и от медицинска гледна точка, тоест от биологична или биохимична гледна точка. Щом една храна при всекидневната й употреба дори и в умерени количества те води до сърдечно-съдови заболявания или рак, е трудно да я наречеш естествена храна за вида.

Прачовеците са били от време на време и месоядни, особено когато са отишли на север. Много е важно да се уточни реда. Първо растителноядни по принцип, и след тава при оскъдица и калории от месо. Тоест основно са били растителноядни. Препоръките днес са поне 75% от храната ни да е растителна. А както се вижда от проучването ако изключиш напълно месото получаваш предимства както в продължителността на живота, така и в зоболеваемостта от сърце и рак. Добре е, че се появиха напоследък археоботаници, че да преобърнат съществуващата дълго заблуда, че неандерталците и хомо сапиенс са били предимно месоядни до неолитната революция. До преди 50 години се е смятало, че са яли само месо и отвреме на време плодове и ядки, когато им дойде сезона. А днес вече са наясно, че са събирали доста повече растителни храни, и са ги складирали, варяли ги на каша и т.н.

Коментираш цитираното проучване или показваш коефициента си на интелигентност?!

Второто проучване на адвентистите от 2013 г. е на 73 308 души, от които 35 359 са месоядни, 5548 са вегани, а останалите са някакъв вид вегетарянци - Vegetarian Dietary Patterns and Mortality in Adventist Health Study 2 (https://jamanetwork.com/journals/jamainternalmedicine/fullarticle/1710093) Резултатите за 6 години изследване са следните. Най-ниска средна смъртност има при вегетарянците, които от време на време ядат и морски храни (песко-вегетарянците) - 5.33‰, след това са веганите със смъртност 5.40‰, след това са вегетарянците ядящи млечни храни и яйца - 5.61‰, след това са полувегетарянците (флекстерианците) - 6.16‰, и накрая са ядящите месо със смъртност 6.61‰. При това през някои от петте години на проучването смъртността при песко-вегетарянците е още по ниска - 4.61‰, а при веганите - 4.62‰. От тези резултати изводите са следните. Първо, при веганите и вегетарянците смъртността е по-ниска от тази на полувегетарянците и месоядните. Второ, веганите нямат по-висока смъртност заради липса на някакви витамини, минерали и белтъчини. Изследването е показателно за влиянието на начина на хранене върху смъртността защото въпросните проучени адвентисти не пушат, не пият, спят достатъчно, живеят в общност със социални контакти и т.н., тоест при тях са изключени други фактори, които влияят на живота. Ето я таблицата с резултатите от изследването: За сравнение смъртността в България през 1990 г. е 12.5‰, след това с възприемането на много от западния начин на хранене, пиене, пушене и живот нараства и през 2000 г. е 14.1‰, през 2019 г. е 15.5‰, а през 2020 г. заради Ковид19 се покачва с още трима души на 1000 до 18‰. Тоест в България на 1000 души умират близо 3 пъти повече хора сравнено с адвентистите, които се грижат за здравето си, изключили са вредните навици и се хранят вегетарянски или вегански. Също така за сравнение смъртността във Франция през 2019 г. е 9.2‰, в САЩ е 8.7‰, в Япония е около 11‰, в Грмания e 11.3‰. Така ако направим една груба сметка, ако българите от 6.5 милионна България преминат на здравословен начин на живот, спрат пиенето и пушенето и станат вегетарянци или вегани, това ще означава спад на смъртността с около 60 000 души годишно.

Между другото, във въпросната книга "Сините зони" лекарят описващ храненето на адвентистите от Лома Линда (в Лос Анджелис) на база анализа от проучването на продължителността на живота на 35 000 адвентисти в Калифорния, казва, че вегетарянското хранене добавя 2 години към продължителността на живота. Тоест не са 10 или 15, а само 2 години. 10 или 15 години удължаване на живота, спрямо обикновените хора, може да се получи ако спазваш и останалите неща - да не пушиш, да не пиеш, да си слаб, да си физически активен, да си социално активен и т.н., като кокретно консумацията на ядки също добавяла 2 години. Обаче по-голямото предимство на вегетарянското и веганското хранене било това, че при тях повече хора достигат до дълголетие, тъй като страдат по-малко от сърце, инсулт и рак. Разликата в продължителността на живота е малка като предимство, но вегетарянството намалява значително риска да умреш по-млад.

Еми намалявяш и свеждаш до нула и ефекта ще е най-голям. Както са написали в статията вегани и вегетарянци нямат въпросните бактерии, тъй като не приемат богати на белтъчини и специално на карнитин храни. И съответно риска им от сърдечни болести намалява. А вече от тук насетне човек като е наясно с тази наука сам си избира какво да яде и съответно да си носи риска от това. Ядеш месо и риска ти се качва, разболяваш се след време от сърце и така или иначе в болницата ще ти намалят месото и лекаря ще ти препоръча същото.

Само тези двете статии да прочетете и би било логично да намалите яденето на месо: Researchers identify how red meat increases cardiovascular disease risk - https://medicalxpress.com/news/2021-12-red-meat-cardiovascular-disease.html Low-meat and meat-free diets associated with lower overall cancer risk - https://medicalxpress.com/news/2022-02-health-low-meat-meat-free-diets-cancer.html В първата описват това, че е установено, че при ядене на месо в червата човек си отглежда специфични бактерии, които при разграждането на големи количества карнитин и други аминокиселини от месото образуват триметиламин N-оксид, който е фактор за развитието на атеросклерозата и останалите сърдечно-съдови заболявания. Хората, които дълго време били вегетарянци или вегани просто нямали такава микрофлора и съответно нивата на триметиламин N-оксид били много ниски.

Еми не е въпрос на религиозна убеденост, а е въпрос на научни изследвания. Изследванията на дълголетниците от Лома Линда показват, че при добавяне на месо към храната риска от сърдечни заболявания нараства. Тоест предполага се, че щом риска нараства и полезността е по-ниска. А щом нещо е по-малко полезно от нещо друго, значи трябва да изберем по-полезното. В крайна сметка всеки може да си избира сам според онова, което знае, което е чел или чул. Но не всеки може да има пълната картина и да взема правилните решения ако не чете научните проучвания, особено ако е пристрастен към някоя храна. То е като с пушенето и пиенето. Хората са направили изследванията и науката и са установили, че са вредни, но това не спира хората да пушат или пият, и съответно си носят последствията и принципно умират по-рано и от тежки болести. Като ядеш пържолата от скарата няма да усетиш как ти действат бензопирените, защто резултатите ще дойдат по-късно.

Е аз очаквах някакви научни статии с медицински проучвания върху захранването след някакви пости и диети, а не весникарски статии, били те от лекари. Някакви статии с проучвания примерно върху 10 000 души или пък 50 000?! Иначе във въпросните линкове се говори за захранването след постите основно, за да се избегне преяждането по празниците, а не за това, че като не ядеш месо после стомаха ти нямало да може да се справи с 1 пържола и трябва да започнеш с половин. Ще се справи с пържолата. Захранването се прилага когато гладуваш и си си ограничил количеството на храната. А ако само си изключил някоя съставка, но не си променял количествата захранването е безсмислено.

Постите трябва да обясните. Защо им е трябвало на християните да решат над 190 дни през годината да се лишат от месо, мляко и яйца?! Защо не са решили да махнат хляба или ябълките, а специално са махнали тези животински продукти? И доколкото има много хора по света, които си живеят добре и дълго без да ядат месо, а има и такива които не ядат и яйца и мляко и пак си живеят добре и дълго, защо трябва да се твърди, че такъв начин на хранене е грешен?

Мненията ми се базират на солидна научна основа, а не са незнание или глупост. По-горе цитирам достатъчно източници, тъй че който иска може да си провери нещата. Ето например в другата тема за алкохола се даде като пример една книга наречена "Сини зони", която се отнася до дълголетниците в някои части на света. Дадените примери в книгата показват, че вегетарянството е основен фактор за дълголетието. А доколкото мислим логично това означава, че то представлява здравословно хранене. Най-добрия пример е Лома Линда в Калифорния, където живее донякъде изолирано от съвременната хранителна индустрия общност от адвентисти. Те са си изградили собствени правила относно яденето и здравословния живот и ги спазват, като дори е забранено там да се пуши и пие на обществени места. Там имат и медицински университет и върху начина им на хранене са правени медицински изследвания. В Лома Линда над 50% са вегетарянци, а останалите ядат понякога и месо, като е установено с проучване, че сред онези които ядат месо риска от сърдечни заболявания е по-висок. Те били и по-пълни. Тоест извода е, че вегетарянството води до здравословен и дълъг живот, за разлика от другата опция с яденето на месо. И това не са голи твърдения или желания на някой, а са заключения базирани на научни проучвания върху общности, които се хранят основно вегетарянски. Ако това не беше вярно и неяденето на месо водеше до някакви излишъци в тази общност нямаше да има толкова дълголетници и точно обратното щеше да се дава за пример за къс и жесток живот в хранителна недостатъчност и болести. Но не би.

Е хубаво, значи според теб християнския пост не е просто премахване на месото, млякото и яйцата, а е нещо като гладуване, щом след това трябва захранване. Какъв е смисъла да се захранваш ако не си гладувал?! Захранването се прилага единствено когато си ял малко и стомаха ти се е свил, иначе няма смисъл. Ако си постил, но си ял достатъчно няма смисъл от захранване и нищо няма да ти стане от 1 пържола или 3 яйца. Ако обаче след великденския пост се натъпчеш с ядене за трима разбира се че ще ти е зле, без значение какво ядеш.