makebulgar

И къде по-точно е доказано това. Мисля си че това не е вярно.

Проблемът не е дали можем да ядем месо, а какъв е човека по принцип. Тоест мен лично ме интересува преди 150 000 години, когато е излизал от Африка дали човека е бил месояден и дали основната му храна тогава е била месото. Не ни интересува това дали днес ядем месо, дали на някой му е трудно да оцелява в Сибир, или дали преди 25 000 години хората са яли мамути, а дали хомосапиенс в Африка са били основно месоядни. Учените казват че хората са месоядни от поне 2 млн. години, но дали през този период месото е било основна храна. В Африка хората са можели пре спокойно да си осигуряват много плодове и други растения за прехрана, като дори и в бедните савани се оказва че има много плодове. Хората се приема, че могат да тичат, за да гонят пллячка, но е напълно възможно изправянето на 2 крака да е не заради преследване на плячка, а да е заради контрол на по-голяма територия която да осигурява нужната прехрана от растения, които се събират.

Е ако добавиш към тях и 200 грама пълнозърнест хляб и 200 грама орехи или други ядки, едва ли ще останеш гладен. Даже може и да надебелееш.

Единствения ти проблем с картофите, е че те са главно източник на нишесте... засищат те, дават ти енергия, но не способстват много за здравето на червата тъй като поначало нямат никакви влакна..

Ако за теб "растителна храна" означава продуктите в магазина, които са произведени от палмова мазнина и захар, значи си далеч от реалността какво е истинската растителна храна, която трябва да ядеш. Това, че в някои зеленчуци и плодове, които си купуваш от хипермаркета, има нитрати и пестициди, означава ли че трябва да ядеш само месо? Няма ли да се разболееш от скорбут? И означава ли, че не можеш да си намериш местни производители на зеленчуци и плодове, които не използват много торове и пестициди. Дивите джанки или пък орехите колко пестициди и нитрати съдържат? И ако човек всеки ден се налива с природни пестициди като кофеина, теобромина и други, какво се притеснява от пестицидите в плодовете, които са в пъти по-ниски концентрации. Или пък знае ли какво са нитратите и че торенето не е чак толкова страшно, тъй като в торовете се съдържат основно природни елементи като азот, фосфор и калий. И земеделските производители не слагат повече тор от нужното, тъй като това струва пари. Тоест има минимум от тор, който е нужен за израстване на растенията, и по-големите количества са чиста загуба на пари.

Трябва да се има предвид, че някои от изследванията, които "доказват" задължителната нужда от ядене на месо поради различни дефицити на хранителни вещества, се инициират и заплащат от хранителните индустрии свързани с проезводството на месо. Тоест като се твърди, че веганите и вегетарянците били някави маниаци, които манипулирали стати и твърдения, трябва да се познава и другата страна. Ситуацията е почти аналогична като случая с тютюнопроизводителите. При хранителните компании в една или друга степен го има същото лобиране, налагане на закони, корупция, агресивна реклама и насочване на рекламата към децата. Правят го както компаниите продаващи захар, така и продаващите месо и мляко. И целта е повече продажби и повече приход, без значение от средствата. И това е причината през последните десетилетия народа да затлъстява тотално и да страда от всички заболявания на метаболитния синдром и от рак. Тоест както преди време цигарените компании рекламирха вредния си продукт чрез лекари, платени статии, киното и дори с реклами насочени към децата, за да прават повече пари, така днес хранителните компании рекламират колко е вкусен и полезен шоколада, колко е хубаво да ядеш хамбургери от фасфуд, колко е яко да пиеш кока кола или други сладки напитки, и съответно вадят "научни" статии доказващи това, че захарта не е вредна, а била естествен продукт, че месото е ексистенциална нужда заради два витамина и две аминокиселини т.н. Така се поддържат печалбите и ръста. И говорим за глобални конгломерати занимаващи се с производството на храна, които имат средства, за да си платят за нужните статии, имат средства да си плащат на лекарите да говорят това което трябва и имат средства да поддържат нужното законодателство чрез политиците.

Събери процентите на хората с рак на стомаха, панкреаса, дебелото черво, черния дроб, гърдите, бъбреците и ще имаш приблизителния процент на рак следствие от лошата храна... към който обаче могат да се добавят още проценти, тъй като много вероятно с храната са свързани и други видове рак - на нервната система и костите.

В Русия типовете рак причинени от лошата храна сумарно са на първо място с над 55% общо включително на стомаха, дебелото черво, черния дроб, гърдите, панкреаса, а на второ място са свързаните с пушенето с 21%. https://ourworldindata.org/grapher/cancer-death-rates-by-type?country=~RUS

И поради тази причина хората не са треопасни, а са плодоядни по природа - Frugivore.

Е не говориме за печено, варено и по друг начин обработено гнило месо вложено в колбаси или някъде другаде, а говорим за сурово загнило месо с цялата флора от бактерии, която вече е запонала да го разгражда. Говорим за смрадливото загнило месо, което за човека е пълна гнус, докато за хишниците и за всеядните е голям деликатес, към който те са привлечени от километри заради миризмата. Говорим за примера при който някакви пилешки части седят в найлонов плик на топло под слънцето за 3 дни и след това колата ти се усмърдява смъртоносно ако ги прекарваш с нея, и е невъзможно да си го помислиш да ги изядеш, тъй като биохимията и рецепторите ти го забраняват, докато кучетата на които ги даваш ги излапват за секунди.

Човек не е уникално всеяден, тъй като не може да яде загнило месо и по принцип суровото месо не е вкусно нито ароматно за него. И това, че човека бил вече толкова се отдалечил от маймуните, че вече не му трябвали влакна в храната е някаква пълна глупост. Фактът, че хората ядат по-малко храни богати на влакна е една от основните причини за някои от хроничните заболявания на човека. Просто много от витамините и минералите са прикрепени към влакната и премахването им прави храната бедна. Случая с люспите на ориза и болеста бери-бери е показателен.

Е хубаво де, но това се онася за доста късен период когато човека хомо-сапиенс се придвижва на север, където нуждата и студа са го принудили да набляга на месото. Това е някъде 130 000 - 100 000 г.пр. Н.Е., и това е само последната част от еволюцията му. През останалите 2 милиона години в Африка се е хранил основно с плодове, семена, ядки, растения и разбира се и месо когато му е паднел случай. И там ги има плодовете и ядките в изобилие дори и днес и дори в саваните, където е сухо.

Значи по-горе примера ми е образен и не говоря конкретно за оцеляването на Бай Ганя мамутоядо в горичката му зад къщата му в с. Горно Гъзибарово, област България. Примера визира прачовекът по принцип, без значение дали къса праябълка в Азия или киселица в пра Европа, или пък други местни плодове в Европа, Азия или Африка. Навсякъде в тези земи е имало и плодове и ядки и семена от треви, и със сигурност онези, които наричаме ловци-събирачи, онова което са го събирали не са червеи и охлюви и яйца от врабчета. Събирали са един куп растения, които са им служели за храна. И това вече е доказано при разкопките на праисторически селища и пещери, където преди време откривали само кокали от животни, но в днешно време могат да изследват по-подробно местата и откриват следи и от тези растения. Просто растенията гният за разлика от кокалите и не знаем какъв е бил процента растителна и какъв е бил процента месна храна.

Еми накисването и сушеннето не са преработка, а са естествени неща, които се случват с храната в природата. Относно оцеляването в природата не е чак толкова трудно. В днешно време може да изглежда невъзможно, но не е било така в миналото. Първо, в далечното минало конкуренцията от човеци е била много по-малка. Просто хората са били много малко, и съответно ресурсите в природата са били по-богати на глава от населението. Днес живеем в жестока конкуренция за ресурси включително за храна. Второ, хората в миналото са имали нужда от по-малко храна. Въпросът е, че са били по-малки на ръст, и не са били толкова дебели и мускулести като днешните хора. Съответно енергийният им разход за деня е бил доста по-малък. Още повече, че не са бачкали по 8 часа на ден къртовски труд изискващ хиляди калории прием на храна, а са карали по-леко и по-лежерно така да се каже. Ходили са да ловуват и да събират разни неща, но като цяло повечето време са си лежали под дебелата сянка. Така че, ако днес са ни нужни 2000-3000 ккалории дневно, тогава са им стигали и 1500 или дори по-малко. 1500 ккалории са шепа орехи или 200 грама. Тоест като цяло не им е била нужна много храна. По същия начин ако човек не е много активен може да кара и с въпросните 200 грама орехи на ден, стига да не е много дебел и да не е голям. Трето, събирачите освен че са събирали сезонната храна, за да се наядат, също така са я съхранявали. Отиват под ореха, и събират 4 торби с орехи, като така имат за няколко дни или месеци напред. При това физиологията им е така устроена, че като хапват повече, особено мазни орехи или сладки плодове, излишъка им се трупа в черния дроб или като мазнина под кожата. Тоест като дойде сезона на ябълките, ядат ябълки на корем и трупат мазнина за времето когато няма ябълки. Като дойде сезона на орехите, освен че ги събират и пазят, но и ги ядат и трупат подкожна мазнина. Като има лешници същото. С крушите пак същото, като излишните круши ги сушали на слънцето, за да си имат за по-дълго време. Така човеците са се осигурявали с запаси, както по тялото, така и в торбите с орехите, другите семена и сушените неща. Именно така започва и култивирането на растенията. От забравени на влажно торби със събрни семена и ядки са поникнали нови растения, и хората са се усетили как могат да се спрвят по-добре отглеждайки си храната.

Принципно нищо не казвам, а давам статии в които обсъждат приетия закон. В другата статия на английски са описали малцинствата в САЩ и са ги групирали. Основното малцинство - латиносите, явно имат най-голям проблем с ученето, и явно законът е приет, за да помага на тях, сривайки идеята за образователната система. Принципно проблем нямаме не с тоя закон, стига да не земат нашите умници да го прилагат в БГ, за да не са дискриминирани малцинствата. После ще видиш как наемаш някакви хора с отлични дипломи, ама ти се подписват с Х щото не могат да пишат.

Еми там е работата, че това не са някакви расистки измислици, а такива са фактите в САЩ по отношение на образованието и това кой учи и кой не учи. Ето малко статистика от САЩ. Най-добре там се учат американците с азиатски или тихоокеански произход, като от тях 90,5% завършват гимназия, а 56,5% завършват колеж или университет. След това са белите американци, при които завършващите гимназия са 90,2%, а колеж и университет - 35,2%. Следват афро-американците с приблизително същия процент завършили гимназия - 87,9%, но с доста по-нисък процент завършили колеж и университет - 25,2%. И на последно място са латино-американците в САЩ, от които само 71,6% завършват гимназия и само 18,3% колеж и университет. Като при това процентите на афро-американците реално са завишени, тъй като там както виждаме има политика да се бутат напред да завършват гимназия дори и онези, които не учат. Латиноамериканците са втората по численост група в САЩ и съответно ниските им проценти при завършването на гимназия и университет, са свързани със социалния им статус - по-бедни са, не могат да си позволят таксите за училищата, трябва да работят още от малки, нямат подходяща домашна и социална среда която да ги стимулира да учат и т.н. Това обаче не означава, че трябва специално за тях да се прокарват закони така, че да взимат дипломи.

Тук се говори за края на гимназията, тоест за 18-годишни, които не могат да пишат, четат и да смятат. По-голяма трагедя за образоването едва ли може да има. Напрактика това е отказ от образованието.

Спокойно можеш да консумираш сурова пшеница, овес, ечемик и всякакви други семена, стига да си ги стриеш някак и да си сигурен, че накакви гризачи не са ги заразили с бацили.

Еми такива са заключенията относно този закон. Критериите се снижават без значение от расата. И хората не искат по-нски критерии, които да облагодетелстват мързела. Така пада нивото на образованието, както е написано, и както говорят хората във видеото. Фактите са, че има деца, които не учат, и че доста от тях са от малцинствата и този закон легитимира неученето.

Еми щом не ти харесва руския източник, ето и един американски - https://news.yahoo.com/oregon-governor-signs-bill-ending-154100667.html Причината за създаването на закона може и да е затварянето на училищата заради пандемията, но целите са много ясни - цветнокожите деца (Oregon's "Black, Latino, Latinx, Indigenous, Asian, Pacific Islander, Tribal, and students of color.") да не бъдат изпитвани тъй като не се справят добре с четенето, писането и математиката (тоест не учат!). Там е проблема, че критериите се занижават, за да се впишат в тях всички без значение дали полагат усилия или не. Онези които учат и онези които се шляят ще се дипломират по един и същ начин без тест, и после с дипломата ще могат да кандидатстват за една и съща работа или за университет. После по същия начин там, за да не бъдат дискриминирани малцинствата, неучещите вероятно по същия начин ще бъдат избутвани напред да взимат дипломи.

Текста е превод от руски, като явно не съм превел една част напълно точно. Онова което превеждам като "белите ученици" в оригиналния текст е записано като "ученици от WASP семейства", тоест "ученици от белите англосаксонски протестантски семейства". Коригирах го в текста. Така че под "цветнокожи" в текста се разбират и латиносите. Към днешно време всички "цветнокожи" включително латиносите са около 25% от населението на Орегон. 25% си е доста голям процент от където и да го погледнеш и явно е имало хора, които да наложат закона.

В САЩ губернаторът на Орегон тихо подписа законопроект, според който вече няма да е нужно да се тестват зрелостниците за техните умения по четене, писане и математика. Според местните власти това трябва да помогне на цветнокожите тийнейджъри да се отърват от чувството за малоценност на фона на средното представяне на учениците от белите англосаксонски протестантски семейства. Кийт Браун одобри документа без традиционната церемония и прессъобщение по тази тема. Напротив, отбелязват журналистите, губернаторът предпочете да придаде юридическа сила на документа възможно най-тихо. Документът се появи и в законодателната рамка две седмици след подписването, което е отклонение от приетата процедура: по правило там се въвеждат закони в деня на подписването. Въпреки основателните и конструктивни критики от страна на републиканците, контролираното от демократите Държавно законодателно събрание гласува с мнозинство в подкрепа на промяната. Републиканецът Вик Деграммонт, кандидат в Конгреса от Флорида, нарече законопроекта „луд“. Републиканските сенатори от Орегон също казаха, че „това е може би най-лошият законопроект, приет в настоящата сесия, и демократите не могат да намерят достойно оправдание за това“. Демократът Барингтън Мартин, политик и колумнист, който многократно се е кандидатирал на избори в щата Джорджия, отбеляза, че макар законопроектът да има за цел да даде „шанс на расите, изправени пред трудности“, той ги изправя единствено пред провал. Мартин изрази мнение, че държавните власти не са публикували закона и не са провели церемонията по подписването, тъй като са осъзнали, че документът ще предизвика възмущение, „и не само в Орегон, но и в САЩ като цяло." „Той не само ще има обратен ефект, този закон може да подкопае бъдещето на страната ни. Ако отнемете от хората фундаменталната възможност за самостоятелно излизане от бедността, която дава образованието, както им поставете арогантно ниски очаквания и всъщност опростите всички изисквания, те ще имат проблеми не само с постъпването си в университета, но и с намирането на работа ... И най -важното - всеки гражданин на Америка ще страда, защото ние понижаваме летвата за нашето бъдеще, тоест за нашите деца “, каза той.

Проблемът е, че геоложката среда е твърде елементарна и проста, за да бъде удобна среда за възникване на сложни органични съединения. Условията в нея не са подходящи. А в живите организми средата е сложна и много по-богата... те са просто удобна среда със съответното подходящо съдържание на вода, киселинност, наличие на базовите елементи и съединения от които да се синтезират новите органични вещества и т.н. Ти искаш да струпаш глина, варовик и дървени трупи накуп на някакво поле (геоложка среда) и да се създаде къща, но сложните съоръжения като къщите изискват средата предварително да е подготвена за строежа им. Трябва да са опечени тухли, трябва да е изпечена вар, трябва и да са набичени трупи и дъски, като тези неща се случват в други среди - тухларна, пещ, дъскорезница. Тоест, за да се синтезира органично вещество е нужна определена среда, която от своя страна също, за да съществува, зависи от околната среда и условията..

Ще е интеретно да видим някакви данни за това, че първите земеделци са били нетолерантни към лактозата. И като цяло дали има данни за лактозна нетолерантност от преди индустриалната храна. Това с адаптацията към млякото е малко спорна тема. Човека си има производство на лактаза по принцип, и тя не спира да се произвежда. Преди време просто хората не са пиели мляко като пораснат не защото не са можели да го пият, а защото го е нямало. А тези които са гледали животни и са пиели мляко са си го произвеждали и са си го пиели без проблем от как свят светува. Лактозната нетолерантност според мен е не мутация, а някакъв проблем на средата в днешно време. Когато наблягаш на разни преработени и бедни храни и съответно страдаш от недостатъчно производство на лактаза ставаш нетолерантен. По същия начин днес паралелно хората си причиняват и инсулинова нетолерантност и диабет, поради подобни причини свързани с грешно и токсично хранене с богати на захар, алкохол и мазнини храни.