makebulgar

Това с линковете към ресурсите е добре да го има, но идеята е да се теглят от форума разни неща по конкретните теми, без да се излиза от него. Ако са само линкове ако човека поддържащ съответния сайт се откаже да го поддържа, или ако фейсбук групата се затрие, линковете стават безполезни. Ето примерно по въпроса с календара на прабългарите изворите са само три, а статиите и книгите за него са има няма десетина. Ако някои иска да проучи темата напълно би му отнело доста време да събере всички неща, тъй като някои са доста трудни за намиране. Може да действа по стандартния начин да отиде до голяма библиотека, да търси книгите и сам да ги събира, но пак може да пропусне някоя от статиите. А ако тук са качени всички извори и статии и книги по темата ще му е много по-лесно. По други теми разбира се материалите са много повече и няма как всичко да се качи, но ако се качат по 5-10 сериозни труда за всяка тема ще са доста полезни.

В случая лошия си ти, а не онзи, който иска да спечели пари написвайки статия или книга. Ако се направи опит да се качват пиратски статии и книги в разрез със желанието на издателите им това вече ще е грешен подход. Но ако се качват стари стати и книги и чуждоезична научна литература едва ли ще има някакъв проблем. Още повече ако в заглавието на библиотеката се спомене, че книгите са за лична употреба.

Най-добрия начин да се опорочи идеята е да й се сложат финансови рамки. Идеята е да се направи библиотека в която да се качват стари стати и книги с научно съдържание, така, че да са достъпни на едно място. И те ще са основно свободно достъпни статии и книги, за които няма някакви ограничения. Не става на въпрос за статиите и книгите, които са по научните сайтове и за които издателите все още искат да се заплащат, а става на въпрос за редки и стари статии и книги, които вече не се продават и трудно се намират или просто са чуждоезична литература, до която се стига по-трудно. Всеки раздел от подобна библиотека може да съдържа някакъв минимум от книги и статии, които да дават обзор върху сответната тема. Ако идеята се развие дори може да се появят учени, които да пожелаят да дадат безвъзмездно някоя от статиите си за библиотеката..

Тоест признаваш че си некомпетент в областта на физиката, тоест нямаш образованието и не си писал научно по въпроса, казваш, че си открил някакъв теоретичен парадокс и искаш да го дискутираш с учените, но очевидно не искаш дискусия, а искаш признание на откритието си, и съответно всеки който не е съгласен с откритието ти влиза в групата на теорията на конспирацията поддържаша фалшификациите. Типичен пример за псевдонаучно мислене и говорене е това. Принципно всички хора са надарени с логическо мислене и ум, но това не означава, че всеки може да си използва ума за решаване на сложни научни задачи в дадена сфера. Освен логическо мислене и ум на човек му трябва и съответния товар от знания във въпросната сфера, които би могъл да придобие единствено след дългогодишен научен труд и четене на чужди такива по темата.

Обикновено онези, които не са добре подготвени по дадена тема и тръгнат да решават някоя сложна задача, допускат малки и видимо несъществени грешки при решаването на задачите, които водят в крайна сметка до резултати различаващи се от тези на смятащите правилно хора търсещи решение на задачата. Така при задача, чието решение е много трудно и изисква много работа, която не всеки обикновен човек може да я реши, човека решаващ грешно задачата може да си помисли, че той е прав в решението, тъй като според него е направил всичко правилно, а също така поради това, че не всеки може да направи оценка на сметките му. Например ако някой студент, който е двойкаджия и тройкаджия по математика, за да си вземе изпита, успее да научи принципно как се решава някоя задача по физика, но по невнимание обърка само един минус някъде в началото на задачата, то накрая ще му пишат двойка или тройка, въпреки че си е решил всичко, и ще обвинява професора защо му пише толкова ниска оценка само заради един объркан минус..

Еми защо да коментира някой, при положение, че дори на пръв поглед всички тия лапландски методи и парадокси си изглеждат псевдонаучни по всички критерии. Авторът им не е физик; няма научни публикации по физика; в разработките си не се позовава на някакви източници и други трудове; революционно отхвърля общоприети, дълго дискутирани и изчислявани неща; бори се срещу измислени теории на конспирациите, с което сам създава такива; не приема критика; и културата му на общуване с професионалистите поддържащи установените научни теории е ниска и дори груба. Тоест авторът явно няма изградени способности да работи по научния метод, няма умения да представя нещата така, че да бъдат четими от учените, и иска одобрение и комуникация с учените, които обаче индиректно определя като глупаци, тъй като те приемат отхвърляната от него теория. Criticism_of_the_theory_of_relativity

Направете електронен архив с научна литература. Един вид библиотека на форума, от където хората да могат лесно да си набавят научна литература. Съответно във форума може да се обсъжда какви материали да се качват и на кой какво му трябва. Може участниците да имат възможност да качват файлове или модераторите да следят за линкове и за такива файлове, които качват участниците и след това да попълват библиотеката с тях. Досега качените линкове и файлове се губят из страниците на форума, а при положение че форума няма добра търсачка става почти невъзможно да се намират. Ако тази библиотека стане достатъчно голяма и се обвърже с търсачките на гугъл може повече хора да попаднат на форума и да вземат участие. Идеята е, че има много хора, които са събирали от тук от там информация, книги и статии в електронен вид, но не могат да ги споделят. Има и такива, които си правят собствени интернет страници и качват там книгите и статиите, но често спират да поддържат страниците и достъпа до качените неща се губи. Примерно отскоро Ж.Войников вече не си поддържа сйта, а там беше качил доста интересни книги и статии. Подобна база с литература ще изисква някакво сървърно пространство за съхранение, но едва ли ще е много голямо, а и вероятно при подръжката на форума така или иначе то е налично. Структурата на библиотеката може да следва структурата с разделите на форума. Форума е място за дискусии, но науката е на първо място натрупана научна информация, от която черпят новите учени.

Ако все още някой смята, че поданниците на волжките българи са някаква еднородна маса прабългари, а не са конфедерация от няколко различни племена ето една интересна статия на Алмаз Мухамадеев - Разединението на волжкобългарската общност: Една хипотеза за хазаро-суварски заговор (Първата половина на X в.) - А.Мухамадеев-Разединението_на_волжкобългарската_общност.pdf Освен българи там е имало сувари, беренджери, барсили и есегели, а вероятно и други местни угрофински племена. Авторът нарича държавата на волжките българи конфедерация, и според сведенията в нея нещата не са били идеални. Суварите, които се приемат за предците на чувашите, явно не са били много сговорчиви с властта на българите, и затова и си остават все отделени и различни, а днес наследниците им са нещо различно от казанските татари. Тъй че да се твърди, че видиш ли чувашкия език бил оригиналния прабългарски език, е просто нелогично и не е адекватно на историческите реалности във Волжка България.

Не ги игнорираме, а ги отхвърляме като остарели и неадекватни за сървеменното състояние на науката. Златарски и Микола не са знаели за археологическите разкопки на прабългарските погребения. Методът им да извеждат прабългарския език от термините от Именника е ненаучен. Позоваването на авторитета на "многотомни изследвания" е логическа заблуда, когато не е съпроводено с изнасяне на данни и факти от въпросните много томове.

Тантине, когато говориш несвързано с "горе-долу" и "приетата версия" не можеш да твърдиш толкова твърдо "това е". Тоест това, че има някаква версия, която смяташ за официална, каквото и да значи това официана, не значи, че тази верся е вярна. Най-малкото можем да приемм езика на прабългарите, че е бил кипчакскя на татарите. Ние говорим за език през 5-7 век, а не за татарски и кипчакски от 13 век. Онова което го пишат волжкобългарски текстове са татарски текстове, кипчакски. Нищо общо с прабългарите. Въпросът с езика на прабългарите все още стои отворен, и всеки който твърди, че онова което е писал Злтарски или което пише в официалната енциклопедия Бритника е истинската ли единствената истина относно езика на прабългарите, изглежда не може да мисли адекватно върху историческите, археологическите и лингвистичните въпроси. Постоянното повтаряне без аргументация на някакъв такъв шаблон, че прабългарския език е бил кипчаски, турски, със сигурност чувашки, евенски, хакаски или нещо от рода, е признак на ниска култура на комуникация.

пълни глупости

др.-инд. grīvā́ «затылок, загривок», авест. grīvā́ «затылок» केसर kesara "mane"

Тантине научи си първо урока за късните сармати и за археологията на прабългарските погрбения, която ги определя като сарматски...

Много бързо ги разпредели кой пласт идвал от славяни-скити и кой от хуно-тюрки. Все едно си можел да го говориш езика на прабългарите. От хуните знаем 3 думи, които са славянски! А когато тюрките се сформират някъде в Азия в Европа вече говорят за българите. Голяма нелепост е това прабългарския език да се слага единствено и само в кръга на алтайските езици. Подобен подход показва липса на елементарна способност за аналитично мислене. Преди 100 години подобно асоцииране е било възможно, но днес е неадекватно. Днес знаем вече, че повечето от термините в Именника не са алтайски, и че календара не доказва какъв е бил езика на прабъларите. Днес знаем, че нямаме доказателства за това какъв е бил езика на волжките българи, и че чувашите не говорят на езика на волжките българи. Знаем също, че освен онези 10-15 алтайзма в старобългарския, съществуват още стотици думи в старобългарския, които могат да бъдат наследство от прабългарите, но не са алтайски.

Други интересни вероятно прабългарски думи са грива и кичара. Съществуват в почти същия вид и със същото значение в авестийски и санскрит.

Бик не е нито тюркизъм, нито идва от буча. Думата вероятно е стара индоевропейска дума и при тюрки и монголи е заемка от индоевропейците - скити, тохари... На персийски имаме бакхар "крава, вол" и на таджикски също имаме бука "бик", а също така имаме вака "крава" при испанци, неаполитанци, португалци, румънци, сардинци, сицилианци, венецианци, като имаме вакх "крава" на френски, букх "крава" на бретонски, бехи "крава" на баски, и бугх "крава" на корниш, и разбира се имаме вакка "крава" на латински. Няма как във всички тия езици думите да са тюркизми. Тъй че бик може и да е прабългаризъм, но много вероятно не идва от тюркските езици, а си идва от езика на прабългарите-сармати, и в славянските не са заемки от тюркски.

Ето и малко прабългарско упражнение на тема жреци и монаси. Думите Колобър, Калушар, Коледар, Калугер, които са част от българската лексика звучат доста сходно по смисъл, и само с леки звукови преходи могат да бъдат обяснени една с друга. Но произхода им вероятно е съвсем различен. Има обаче една татарската или волжкобългарска дума КАРАБАШ - монах, която вероятно е получена директно от прабългарското КОЛОБЪР с преход л-р и тюркски преход р-з(ш). Или пък просто може да означава на тюркски "черноглав", доколкото поповете слагат черни шапки.

Относно звукоподръжанията и заемките от чужди езици свързани с прасетата ето един списък, който бях извел преди време: ПРАСЕ, СВИНЯ, ГЪЦИ, КОЧИНА, ШОПАР, ЗВЪН, СВОБОДА, ШЕГОР ПРАСЕ (чешки), ПРАСЕЦ (словенски); ПОРСАС (фински); ПОРСЕЛ (Bergamasco), ПУРЗЕЛ (Bolognese); ПОРСЕЛО (венециански); ВАРАЗА – диво прасе (авестийски); БЕРАЗ (кюрдски); ПОРКУС (латински); СВИН (немски); СВИНА – звук (санскрит); ШВАН – куче (вдигащо шум с лая си) (санскрит); СПАН – куче (авестийски); ШВАПАД – диво (свободно) животно (авестийски); КОЧИНО, ГОЧО, КОЧО – прасе (испански); КОШОН - прасе (френски); КУЧИ – прасе (Quechua); КХУЧИ – прасе (Aymara); СУКАРА – прасе или вид елен (санскрит); ХУ – прасе (авестийски); СУС – прасе (латински); СИКА – прасе (фински); СИГА – прасе (естонски).

Италианците ползват думата не само за кученца, но и за всякакви други малки на животни, а също така и като синоним на "бебе". Означава "поколение", и най-общо е нещо като нашето "мъник"... ситуацията тоест е съвсем различна и произхода на думата е друг. За нас куче си е куче, а на малките кучета викаме кутрета, по същия начин както в санскрита... едва ли става на въпрос само за звукоподръжание. Същото е и със руската дума собака, която също идва от индо-иранските езици.. Принципно можем да пишем всяка дума, че е съвпадение или звукоподръжание, но не винаги, и понякога нещата са очевидни.

Сама по себе си никоя дума не може да докаже какъв е някой език. Затова и даваме 100, 200 или повече думи. Ако примерно в унгарски, киргизки или италянски ги има и останалите ирански думи от старобългарския може и да зачеркнем иранската връзка, но ги няма в подобна комбинация. Това, че куче/кути съществува под някаква форма в славянските, иранските и индо-арийските езици не елиминира възможността да е съществувала и в сарматските и прабългарския. По-скоро я затвърждава.

Щом го има в старобългарския значи много вероятно го е имало и в прабългарския. А това, че подобни думи за куче съществуват и при други народи, които нямат нищо общо с иранските народи вероятно си има обяснение на индоевропейска почва. Сигурното е, че думата не се е разпространила сред тия народи от османо-турски.

Среща се и при осетинците като куыдз, което е почти същото като куч. Пущуните викат по кучетата куч-куч.

Еми ирански са принципно думите и по въпроса спор не може да има, а щом го отричаш зачи спамиш. И тъй като вече няколко пъти просто отричаш общоприети и научно доказани неща, следва да бъдеш блокиран като професионалин спамър. Има ги думите във авестийския, а куче в осетински, кюрдски, пущунски и на други места.. все ирански езици.

На авестийски худах значи "с добри дарби", а худанго "благотворен".

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш. Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ...