makebulgar

Питай някой австралопитек от преди 2 милиона години, или пък някой днешен ботаник. Можеш да питаш и съвременните горили, шимпанзета и бонобо в Африка какви плодове ядат. Гладни не стоят. А хората когато са се преселвали от саваните в Африка на север към Азия и Европа може и костилки и сушени плодове да са си носили по джобовете и да са разпространили разни видове плодове и ядки без да го правят съзнателно. Прасковите, черешите и ябълките може и да са от саваните пренесени, но днес там да са изчезнали заради сушата. Пъпешите и дините са с произход от Южна Африка и живеят на открито по равнините, а не в джунглите.

Ядем семената, ядките и плодовете, и придвижвайки се и носейки ги ги разпространяваме навсякъде. Вятъра не може да свърши ефективно подобна работа. Тоест правейки еволюционно семената и плодовете си по-вкусни - сладки или мазни, растенията са ги адаптирали така, че животни като хората, катериците, плъховете, маймуните и други да ги ядат и да ги разпространяват. И за да оцелеят семената и ядките на растенията обикновено или са огромно количество (орехи, лещници, жито, треви) или са отровни семена в плодовете (ябълки, кайсии, бадеми). А хората въпреки, че са преминали частично на печено месо, генетически си остават същите плодоядни и ядкоядни, тъй като зъбите им са устроени най-добре именно за отхапване на плодове и за стриване на ядки и семена. Най-големи са резците ни и стриващите кътнци. Зъбите ни не са ефективни при ядене и разкъсване на сурово месо, за което при хищниците и всеядните има по-големи кучешки зъби и режещи кътници. И тази устойчивост в устройството на зъбите е въпреки въпросните 2 милона години еволюция като ядящи печено месо и пъстърма. Въпросните 2 милиона години не сме еволюирали към месоядни, а поради термично обработената храна, която основно консумираме еволюираме към по-зле приспособени организми за консумация на природните храни.

Растинията сами са решили и са еволюирали така, че са ни дават разни семена и плодове, така, че да ги разпространяваме, тоест яденето им е естествено и сме в симбиоза с тях.

Всички тези животни не са получили нервната си система просто така, а са еволюирали развивайки я. Според горното мнение етично е да изядем тъпите животни, като така им забраняваме да еволюират и да развият нервната им система.

11 век, тоест доста далеч от 7 век и от прабългарите и езика им.

Нали са частни кораби. Всеки който си плати може да лети до станцията. А експеримента в който можем да участваме може да е скок със парашут от станцията.

Тоест в непрограмния кабинет министър на отбраната може да е баничар, министър на образованието може да е стругар, министър на културата може да е овчарин, министър на икономиката може да е двойкаджия по математика...

Именно това е проблема, че на човека му страдат представите за света такъв какъвто той иска да изглежда. За човека света е антропоцентричен и преди време не се е интересувал от екологията, а днес когато е унищожил много от природата, смята, че най-доброто за природата е да я консервира в такъв вид в какъвто съществува днес, но в такъв вид, че да му е изгодна. А тя природата си иска всички живи твари, и за нея няма значение дали един чакал е във Финландия, или един заек е в Австралия. За нея живота на чакала или заека не е по-маловажен от живота на едно или повече животни или растения, които биха загинали за оцеляването на чакала или заека. Това е еволюцията. След 1 000 000 години от този чакал или заек във Финландия или Австралия може да еволюира друг вид, който може да стане по-умен и да измести човека.

Хората и те са инвазивен вид за Финландия.

Стадо слонове са доста по-интелигентни от глутница вълци. Принципно е доста нелепо или направо глупаво да се сравнява интелигентността животни от различни видове на база някакъв ограничен критерий. Ако сме поставили критерий за интелигентност възможността да дебнеш и ловуваш разбира се че при подобно сравнение по-интелигентни ще ни се струват хищниците. Но ако критерия е друг, тоест ако критерия е ръста на популацията или способността за намиране на храна, то ще излезе, че тревопасните се справят по-добре. Ако поставим критерия по-високо, тоест примерно да решат някое тригонометрично или диференциално уравнение, или да наредят кубчето на Рубик, то и тревопасните и хищниците ще си ги определим като тъпи твари, като в случая и много от месоядните човеци ще ги определим като тъпи твари щото и сред тях ще има такива които не умеят да се справят с такива задачи. Тоест подобни сравнения са като онази карикатура на която на маймуната, пингвина, слона и рибата им е поставена задачата да се качат на дървото.

Сметките са много точни и храната и водата която се хаби за крави, свине и други животни пре спокойно може да се използва за изхранване на много повече хора. Там където днес се сеят фуражни сортове могат да се сеят такива за ядене или да се превърнат земите в оранжерии, плодови градини, или други подобни.

Нелепо е това дето гъските, кокошките и патките, а също така и козите и овцете можеш се гледат само пасищно. Ако не им се дава зоб сутрин и вечер подобни твари гладуват, като това не е само в промишлените ферми, а е във всеки двор с 10 кокошки и 10 патки. Баба ми гледаше и кокошки и пуйки и кози и крави и прасета, и винаги сме имали бидони със жито, иначе не става. При това имаме и 2 декара поляна където можеха да си пасат на воля. Да гледаш стока без зоб е почти невъзможно. Възможно е само ако си професионален пастир и практикуваш номадизъм. Този вариант обаче днес се практикува в 0,0001% от случаите, тъй че го изключваме. В днешно време пасищно се отглеждат само някакви малки бройки крави до 15-20 бройки. Като съответно за тях за зимата трябва да осигуриш или тонове сено или зоб. А големите ферми няма как просто да минат без зоб. И именно за тях става дума, че черпят големи ресурси храна и вода, че отделят много отпадъци, и че замърсяват околната среда.