makebulgar

Тюркската хипотеза се основава на няколко стълба: 1. Календарните термини (Но те не доказват че езика на прабългарите е бил тюркски, тъй като повечето календарни термини не са алтайски, а са индоевропейски) 2. Инвентарни термини – холубрин, тулши, алхаси, купе... (направен им е превод, но не е напълно сигурен и някои термини не се срещат при тюрките) 3. Алтайски остатъци в старобългарския език – шаран, бъбрек, белег, кап, ковчег... (около 15, което е твърде малко) 4. Някои старобългарски титли – юк, ичъргу, тикин... (но повечето титли не са тюркски) 5. Тюркоезичието на народите и земите на Волжка България и Балкария (Татарстаниците не говорят на волжкобългарски, а на кипчакски зает от монголо-татарите, а и чувашкия не е езика на волжките българи. От езика им няма останали достоверни писмени сведения. Балкарците пък се оказва, че са тюркизирани кавказци, алани или българи.) 6. Появяват се след разпада на хунската империя и един от българските владетели носи име сходно с това на сина на Атила (не е доказано че хуните са били тюркоезични) *** Иранската хипотеза се основава на: 1. Археологията - сарматски тип погребения с подбой (степни ирански) 2. Имената на рода Дуло и на други владетели - Аспарух, Курт, Безмер, Органа, Крум, Кардам... (ирански) 3. Иранска (не-османска) лексика в старобългарския и съвременния български език - хубав, аз, дан, куче, кукер, шета, къща, жена, дати, върша, хрущя... (в пъти повече от алтайската лексика) 4. Антропология и гнетика - европеиден антропологичен вид и западноевразийска генетика (без съществни следи от източни гени) 5. Ирански титли - багаин, маготин, колобър, жупан, бат... 6. В хрониките са разграничавани от хуни, авари и тюрки ... 7. Ирански обичаи и религия - изкуствена черепна деформация, зороастрийски обичаи във Волжка България; огнепоклонничество, слънцепоклонничество, каменни храмове подобни на пред-зороастрийските храмове на времето (зурван), останали до днес огнени обичаи като оратниците по Сирни Заговезни, ходенето по огън, сурвакарския обичай... *** От така приведените неща най-правдоподобна би излязла хипотеза за българите, при която имаме леко тюркизирани в културно отношение в степите сармати, които са говорели на език пълен с лексика, частично разбираема от славяноезичните на запад, с които българите се смесват, с което се ражда и старобългарския език.

При това хората смятат че и името Ашина всъщност е някаква чужда титла с произход от санскрит. Същото е и с тюркското Ишбара, което го свързват с Исперих и Аспарух, и също идвало от санскритското Ишвара "Господар" Īśvara “lord” - Some Early Inner Asian Terms Related to theImperial Family and the Comitatus

Г-н Табов, за вас явно авторитетът на Г. Ценов е от особено значение. Тоест важно е той да не бъде унижаван, като му крият титлата доктор, да не бъде цензуриран и т.н. Съответно за вас е важно да изтъквате че Ценов е с голям авторитет, тъй като в еди коя си библиотека или електронен каталог имал някакъв рейтинг. Всичко това обаче си е чисто и просто вариант на логическата заблуда свързана с позоваване на авторитета, в комбинация с още няколко техники. В случая се използва авторитета на някакви бази данни и авторитета на дисертацията на Ценов, за да се легитимират всички останали негови творби. За съжаление подобна аргументация не струва и пет пари, тъй като когато обсъждаме грешките на Ценов обсъждаме конкретно работата му върху историята на българите и развиваните автохтонни хипотези, а не дисертацията му за Наполеон или някоя друга негова статия по друга тема. Тоест принципно авторитетът му не ни интересува и не ни интересува какво си мислят за някой негов труд в Германия или в някой кабинет по наукометрия. Интересува ни конкретно дали е писал научно в книгите си относно историята на българите и дали там е бил безпристрастен или е следвал някакви националистически или други идеали и идеологии. Има доста пимери на учени, които са добри в една област, но са лаици в много други области и пишат псевдонаучно за тях.

Хипотетичния степен език, който можем да на речем "степен индоевропейски" или някакъв вид степен "славянски" или пък скитски или сарматски, не е нужно да го доказваме фонетично. Нужен ни е единстено хипотетично за да подредим картината с народите и езиците по-разбираемо. Пиша го междинен славяно-ирански език, не толкова заради фонетика, а поскоро заради лексиката, тоест заради съдържащите се в него думи, които предполагаме, че са били близки до старославянските, но и близки до старите индоирански. Пишем го междинен и заради географията, тъй като хипотетичните степняци живеят между антите, венетите и склавите от запад, и класическите ирански народи от изток. Идеята е, че когато са се срещнали славянинът, който използва думата "бог" и степнякът прабългарин-сармат, който е използвал думата "бага" или пък защо не думата "биги", то те са се разбирали за какво иде реч обсъждайки боговете. И българинът е разбирал че склавинът е говорел за богове, и обратното. Разбирали са се по същия начин по който днес разбираме когато, някой от Пловдив или Бургас ни говори за някаква "пипируда", и знам, че това е "пеперуда", или пък ако някой македонец ни казва "заб" имайки предвид "зъб". Тоест виждаме наличието на фонетични разлики, но не ни интересува коя от коя произлиза, и кога се е случила промяната, а ни интересува единствено това, че двамата използващи двата варианта на думата са се разбирали що-годе. Всички тия думи са фонетично по-близки или по-далечни, и в днешно време лесно можем да решим да ги наречем всичките че са славянски, или пък можем да решим, че са от различни езици. Сигурни сме, обаче за това, че "бага" е някаква индо-иранска форма, а пък "биги" съвсем не звучи по славянски за повечето славянски народи, но за украинците е съвсем нормална дума, а също така вероятно са я използвали и прабългарите в титлата канасубиги. Подобни общи близки "славяно-ирански" думи ако са били използвани от българите, антите и склавите през един дълъг период около 300 години в степите и горите северно от Черно море, е нормално с времето да преминат в една най-възприемчива форма, която в случая явно е "богъ". Това преминаване към по-близката до праславянската форма може да го пишем славанизация на прабългарите, но можем да го пишем и видоизменяне на прабългарския език. И в двата случая прабългарите биологично не са изчезнали, а просто говорят на модифициран прабългарски език. В този език от склавите и антите са навлезли разни склавски и антски думи, а също така и разни други германски заемки, но в него освен модифицираните общи славяно-ирански думи си съществуват и куп типични източни ирански думи, които съществуват в класическите ирански езици, вероятно са съществували в степните индоевропейски (славяно-ирански) езици, но не съществуват в езиците на склави, анти и венети. Същото вероятно се е случило и с по-ранните сармати и скити. Просто са започнали да говорят на друга форма индоевропейски език, в която обаче са съхранили голямо количество от собствената си лексика, но тя вече е наричана славянска. И биологически тези скити и сармати не са се изпарили, а просто са станали част от новите славянски народи. Изчезнали са политически, но биологически са се превърнали в славяни. И не са били претопени, тъй като вероятно в славянските езици сериозна част от лексиката е споделена скитска и сарматска реч.

Лаишки глупости са това. Или пък са тълкувания по превод от стари немски книги. По времето на нацистите е издигната теорията, че славяните са подчовеци и че не съществуват праславяни. Но това не е вярно.

Еми има данни, че голяма част от първата вълна степни индоевропейци (скити и сармати) са били разселени на териториите на Римската империя. Римляните го пишат това. В единия случай пишат как 300 000 сармати били заселени в Тракия. И има археологически следи от тях в Сливенско. Тоест част от скитите и сарматите остават северно от Черно море и влизат в контакт с анти и склави, част от сарматите отиват в Панония, част от заселените на територията на Римската империя сармати, наред с придошлите склави, стават основата на бъдещото славянско море южно от Дунав, а друга част идва по-късно като прабългари, утигури, кутригури... И всички те са се разбирали горе долу добре и са си общували, без да имат нужда от преводачи, но и без да се разбират напълно.

Спомагателното средство, тоест "степните индоевропейци" е нужно, тъй като термините скити и сармати вече са натоварени от езиковедите с определението "ирански". Въпросните степни индоевропейци, сред които можем да пишем скитите, сарматите и прабългарите, вероятно са имали в лексиката си освен общите славяно-ирански думи, но и общите славяно-индо-арийски думи. Това е идеята по принцип. Да не пращаме скитите, сарматите и прабългарите направо в определението "ирански", тъй като вероятно не са били класически ирански народ, а са били близо и до пра-славяните в лексиката си.

Междинната група или степните индоевропейци спокойно можеш да ги наричаш и скити или сармати, или както искаш по друг начин. Въпросът е, много прост, и се състои в това, че част от славянската лексика на старобългарския език вероятно е прабългарска лексика. Тоест когато сарматинът и прабългарин Аспарух е показвал на склавския или антски вожд снимката, на която са петимата синове на Кубрат и е казвал: "Аз и моите четири братя" вероятно вождът го е разбирал много добре какво му казва, и това е без вождът да е учил курс по прабългарски език. Тоест езиковедите прабългаристи трябва да се концентрират върху онези обикновени думички като четири, брат, аз..., които съществуват както в славянските езици, така и в авестата и в източните ирански езици. Те вероятно са били и в езиците на скитите и сарматите. При това положение спокойно те могат да бъдат определяни и като част от прабългарската лексика в старобългарския език. За това иде реч в цялата тази схема със степните индоевропейци. Трябва да се допусне с много голяма вероятност, че ако прабългарите са били сармати, част от славянската лексика в староблъгарския език всъщност е прабългарска. Но това не означава, че в останалите славянски езици тази лексика е заета пряко от прабългарите. Означава единствено, че това е споделена обща лексика, която при контакта на прабългарите или сарматите със склави и венети се е припокрила. По този начин може лесно да се изгради друга хипотеза за случилото се с прабългарите, антите и склавите около Дунав, без да е нужно някой да се дави в славянско море.

За сега проблема си стои отворен и нерешен, а степните индоевропейци, които не са нито славяни (анти, венети или склави) и които не са точно ираноезични като согди, перси и алани, са просто една теоретична разработка, която може да бъде доказана, но може и да не бъде доказана. Хипотеза демек. Не твърдя че са съществували, а предполагам, че са съществували. Ако твърдя, без да го доказвам това ще е псевдонаука, а ако предполагам и правя хипотези това вероятно е някаква наука, дори и да не изглежда така на пръв поглед.

Ами в този случай трябва да се обясни как върху славяноезичните прабългари сарматите са наложили погребалните обичаи, изкуствената деформация на черепа, луканката под седлото, оцеляването само на кон, конните армии, източния календар и други подобни степняшки неща. Тоест не са само няколко сарматски думички в езика ни, а има и други сарматски неща. По лесно е да са славянизирани сармати (или степни индоевропейци), а не обратното.

Списъка с думи освен съвремени съдържа и много старобългарски думи, които имат преки паралели с авестийския и други стари ирански езици. Тоест не сравняваме само съвременни думи. Поблемът, който се опивам да реша е свързан със славянското море и удавилите се в него прабългари! Този въпрос има няколко разклонения, които са порблематични и на които отговорите не са сигурни. Първо, тъй като установихме че прабългарите не са били тюркоезични, а по-скоро са били някакви сармати, възниква въпросът какво е останало в езика ни от претопените в славянското море прабългари-сармати. И съответно стои въпросът кога е станало това претопяване - южно от Дунав , или северно от Черно море. Ако имаме славянизиране на едни сарматоезични прабългари, то трябва да очакваме в новият език да са заети част от думите от стария сарматски език на българите. Подобни ирански думи наистина откриваме и в старобългарския и в съвременния български, като такива са хубав, куче, кутре, аз и други. Възниква обче и въпроса дали в старобългарския сарматски остатъци са само тези думи, които можем да изолираме като типични ирански (неславянски) думи! Ако по подобен начин излираме само иранските думи вероятно процентът им ще е нисък. Ако обаче към тях добавим и всички славянски думи, които имат пеки паралели в индо-иранските езици, тоест думи като огън, жар, жена, дете, знам, зима, и т.н. процентът на прабългарските думи в старобългарския език може да нарастне чувствително. И така онзи проблем с удавените в славянското море прабългари може получи по-приличен и научно издържан отговор. Степните индеропейски народи пък въвеждаме просто като спомагателно средство, чрез което да обясним за тези, които не схващат картината, как така някакви степняци могат да използват въпросните общи славяно-ирански думи (огън, жар, жена, дете, знам, зима, и т.н.). Принципно всеки който се занимава със сарматите и скитите на първо място се концентрира върху онези думи, които можем да определим като ирански, тоест на думите, които имат паралели в иранските езици, но нямат паралели (или поне не близки) в славянските или други индоевропейски езици. В лексиката на тези скити и сармати обаче много вероятно го е имал и този общ пласт, и хората трябва да се концентрират повече върху него. Така могат да видят как така сарматите и скитите изчезват и се появява славянското море.

Тантине, нещо си се объркал за това какви са функциите на модератора. Със сигурност той не трябва да е просото безпристрастен не участващ във дискусиите страничен човек. Работата на модератора е да е наясно с темите и научната страна свързана с тях, и когато се налага да преценява дали написаното от пишештите не е спам, обиди, псевдонаука, и други подобни. Явно не правиш разлика между цензура и управление на форум. Особено когато форума е за наука. Науката си има определени критерии, има научен метод, и т.н., и когато някое мнение или хипотеза не отговаря на тях то вече е псевдонаучно, тоест лъже наука. За обикновения човек на пръв поглед може да изглежда, че форума трябва да е свободна зона където да има борба на всякакви хипотези и тези, но реално ако едната хипотеза е псевдонаучна и когато защитаващите я го правят на всякаква цена и със всякакви средства, вече не говорим просто за борба на хипотези и за добър научен диалог. Псевдонаучното говорене е свързано с големи количества ниско образование, идеологии, манипулации и използване на логически заблуди, и когато някои се захване да защитава една псевдонаучна хипотеза той излиза от науката и научния метод, започва да използва псевдонаучния език, започва да игнорира фактите и да изтъква онова което му изнася и т.н. Всички тези неща лесно се забелязват от всеки, който поне малко се занимава наистина с научни изследвания. Липсата на аргументация и манипулациите са ясно видими от учените. Съответно такива теми и автори следва да бъдат блокирани и заключвани, иначе учените и знаещите ще бягат от темите и форумите. Цензурата е нещо съвсем различно. При нея авторът и написаното от него се зачерква без въпроси и без чакане на отговори. В случая с автохтонната теория, която защитават Ценов, Табов, Серафимов, Йорданов, Киряков, Цонев и останалите автохтонци, не става на въпрос за цензура, а става на въпрос за неспиращи въпроси за аргументация към хората, които правят постоянен идеологически псевдонаучен спам. Те не представят научно обосновани аргументи и факти, а използват псевдонаучния език и методи, и игнорират вече съществуващи данни и факти. На неспиращите въпроси за аргументиране на твърденията автохтонците обикновено реагират не с научно обосновани отговори, а с агресия и обиди към всеки, който не е съгласен с тяхното виждане. За тях всички, които не са съгласни са казионни, платени, подкупни, чуждопоклонни учени или хора. Което е чиста манипулация. Затова тантине, ако някои редактор не ти приеме статията в някое научно списание, недей веднага да го обвиняваш че те цензурира и че ти ограничава правата на самоизява. По-добре си направи по-правилна самооценка на написаното от теб... може да се окаже, че просто пишеш ненаучно или псевдонаучно.

Наукометричните данни, може и да са подвеждащи и тълкуването им може да е псевдонаучно. Бройката на книгите в библиотеките не е критерий за научността на труда или автора. Ако беше така според бройката би следвало Библията да е най-научния и достоверен труд на света, но знаем, че не е така. И теглото на книгата също не е критерий за научността ѝ. Тоест, да се дава като критерий за научност библиотечна справка от каталог, а не анализи върху труда, е като да правиш заключение за вкуса на храната не като я опитваш, а като четеш написаното в касовата бележка.

Наистина много лошо отношение. Да броиш лайкове, да правиш сметка за това кой на кой харесал мнението, и да съветваш хората как да преценяват какво да харесват и оценяват. Детински неща. Все едно си във втори клас. Това е още един от методите за манипулация на средата – да вадиш кирливи ризи, така че да отклониш вниманието от своите. Жалко е.

Много си зле тантине, щом лайкове броиш и се занимаваш с глупости.

Животинския цикъл е отделен календар, който не е пряко свързан с разделянето на годината на месеци по лунен, лунно-слънчев или слънчев календар, и може да се използва със всеки един такъв календар.

Тантине, прав си, не е новолунието след слънцестоенето, а е второто новолуние след слънцестоенето. Но това са маловажни технически подробности нямащи отношение към цикловия календар. Смисъла на всичко останало казаното от мен по-горе си остава същия. Тоест китайската година може да е лунно-слънчева и да започва всяка година в различен ден през януари или февруари по григорянския календар в зависимост от второто новолуние, а началото на прабългарската година може да е била фиксирана към слънчевото пролетното равноденствие или примерно към лятното слънцестоене, и това няма да доведе до разминаване на животинските години на китайския и българския календар.

Тантине, тоест за теб това, че Рашо Рашев, Тодор Чобанов, Петър Добрев, Александър Шипошников, Петър Голийски и много други професионални учени, приемат, че българите са с ирански произход не е от значение. Явно не можеш да си представиш колко дисертаци и трудове са написали те, явно не знаеш как се пишат такива трудове, и за теб тези хора са само празни имена от нета написали нещо си. Всеки един от тях в пряк диалог би те поставил на място за 5 секунди. Ще те засипят с факти за които не би намерил опровержение. Тъй като няма да имаш достъп до нета. Това, че казваш, че те са просто 5-6 човека, и че който ги чете е лапни-шаран, явно показва че манипулираш хората. Може и да не го усещаш или го правиш целенасочено. Автохтонците като като П. Серафимов използват същите методи за манипулация. Метода е в това другите да се представят като лоши - казионни учени, а който ги следва се обявява за глупак или лапни-шаран, и съответно това трябва да накара читателя към когото е насочено написаното да се отврати от тях и да последва добрия и знаещ псевдоучен. Типично действие. Явно псевдонаучния език е универсален и човек може да го използва или съзнателно за да манипулира, или просто изграждайки псевдонаучните си идеологии му е нужно да използва този език, за да си прокара идеята и пристрастията.

Какво толкова сложно има да се разбира за календарите и началата на годините!? Нещата са елементарни. Това, че животните от българския календар следват точно тези от китайския, не показва това, че началото на българската година съвпада с началото на китайската, а показва единствено това, че българите са следили стриктно животинския цикъл, от момента в който са започнали да използват този календар. Това може да е било през 6 век в Северното Черноморие или през 1 век в Памир, но без значение от мястото и времето за целия период просто не са нарушили животинския цикъл. Годините в китайския календар са лунно-слънчеви, а при българите са били или само слънчеви или лунно-слънчеви, но това какви са били при нас няма как да разберем, тъй като няма данни. И в двата случая и при нашия и при китайския календар годините не са били лунни и затова няма разминавания между тях. Разликата между слънчевите и лунно-слънчевите календари е в това, че при слънчевите астрономически се следи единствено движението на Слънцето, като при тях обикновено началото е в някое от слънцестоенията и равноденствията, и през определен период от време началото е нужно да се върне на точното място. Месеците при слънчевите календари са с произволно избран брой дни близки около 29-31. При лунно-слънчевите календари астрономически се следи и движението на Слънцето и това на Луната. Месеците се определят от фазите на Луната. 12 месеца са към 354 дни, което е с 11 дни по-малко от слънчевите 365 дена, което означава, че на 3 години се натрупват около 30 дни разлика, и това се компенсира с един допълнителен добавен месец. Тоест българския и китайския календар са синхронни, тъй като годините са на първо време слънчеви, а това, че китайците следят и луната няма значение за хронологията и 12-годишния животински цикъл. Началото на лунно-слънчевата година на китайците е новолунието след зимното слънцестоене. Началото на годината при българите няма значение точно къде е, тъй като не ни е нужно, за да се анализира календара от Именника, тъй като при него няма месеци. Българите може да са имали начало на годината в който и да е ден от слънчевия цикъл и може да са разделяли годината на месеци с всякакъв брой дни, или пък може също да са имали астрономичен лунно-слънчев календар, но това няма никакво значение по отношение на хронологията от Именника, където календара е 60-годишен и не указва месеци. По същия начин при китайския календар 60-годишната таблица няма нищо общо с лунно-слънчевия календар. Единственото общо е това, че отброяването на годините по двете системи е синхронно. Тоест тантине, китайската година може да е лунно-слънчева и да започва всяка година в различен ден през януари или февруари по григорянския календар в зависимост от новолунието, а началото на прабългарската година може да е била фиксирана към слънчевото пролетното равноденствие или примерно към лятното слънцестоене, и това няма да доведе до разминаване на животинските години на китайския и българския календар.

Една от основните причини за това да няма по-сериозен напредък по темата с произхода е ето това твърдение, което четем и в уикипедия и в някои научни книги: Всъщност иранската теория няма нищо общо с възродителния процес или пък с ниското самочувствие на българина в годините след 1989 г. Нищо подобно. Иранската теория е изградена и се изгражда на базза фактология от археологията, имената, езика, антропологията и напоследък и генетиката, а не просто от измислици по линията прабългари-арийци. Ако го нямаше Хитлер и цялата история, която раздуват нацистите, и при отсъствието на последвалата съветска машина, която работи против пропагандата на нацистите, днес тези неща за хранения от антитурска риторика национализъм нямаше да се говорят, тъй като вероятно иранската теория щеше да е основна.

Нямам предвид коригиране на статията за произхода на българите, а имам предвид създаването на нова страница, в която подробно и обширно със съответните източници да се опише иранската теория. Тоест докато статията за произхода на българите може да се модерира по-агресивно от всякакви защитници на теории, тази за иранския произход ще е самостоятелна и конкретна и ще засяга само данните в нейна полза със съответните извори и източници. Ако в статията за произхода на българите са отделени едва 2-3 абзаца относно иранската теория в новата статия трябва да са отделени примерно 15 или повече, като там няма да има само цитати от П. Добрев, а там ще са мненията на Рашев, Шапошинков, Чобанов, Голийски, Тафраджийска, и мненията на други професионални учени както от България, така и от другаде. И една подобна статия следва след това да бъде свързана с основната статия за произхода на българите, където сега препратката е към основна статия "Арийци": Когато на това място се сложи линк не към "арийци", а към сериозна статия със обобщени всички данни за иранския произход, тогава нещата може и да си дойдат на мястото и след време ще бъде изменена и основната статия за произхода. И ако сериозната статия за иранския произход се преведе и за английската версия на уикипедия нещата ще потръгнат.

Новото поколение ученици и студенти разчитат доста на уикипедия, тъй че бъдещите учени, които ще израстнат от тях ще знаят първо какво пише в уикипедия и след това ще задълбават в книгите. И днес си има доста учени, които цитират спокойно уикипедия, тъй като в нея има доста фактология, и когато учения прецени, че нещата около тази фактология са научно издържани, може да цитира спокойно. Тоест зависи от преценката на учения. Това обаче се отнася за учените, докато при любителите и при масовия човек преценката може да не е достатъчнно добра и научна и съответно те могат да бъдат подведени от фалшивите факти. Затова и при тях не се препоръчва да цитират уикипедия. Относно произхода на българите достатъчно е просто да се достигне определена критична маса, за да стане по-популярна иранската теория.

Тантине, точно това е един от псевдонаучните методи и подходи, които се използват от псевдоучените за манипулации чрез логически заблуди. Метода се състои в това да подбереш от съществуващите източници и данни онези, които ти харесват, но да изключиш всички отстанали, които противоречат на желанията и идеологията ти. В случая ти подбираш единствено написаното от късния Николай Мистик, който не е живял във времената на аварите, и забравяш всички останали по-ранни византийски източници, които говорят за аварите и българите като съвсем различни племена и народи. Това си е чиста манипулация и псевдонаука, особено когато онова което някой конкретен византиец е написал, обявяваш че всички "византийци" го били казвали. Препоръчвам ти да прочетеш отново темата за езикът на псевдонауката, тъй като тя не е написана само във връзка със автохтонистите, но се отнася и за тюрколозите-прабългаристи. Може и да не осъзнаваш, че манипулираш и пишеш псевдонаучно, но е възможно и да го правиш целенасочено, а това би било лошо... много лошо.

Еми списъците с думи не са само мои, но ако до тях се поставят и други проучвания на учени нещата ке се подредят. Прмерно част от думичките, които често споменавам ги описва и Константин Рахно в статийката си ІРАНСЬКІ КУЛЬТУРНІ ТЕРМІНИ В УКРАЇНСЬКОМУ СЛОВНИКУ І ТОПОНІМІЇ. И до такива статии като сложим и статиите на Шапошиников нещата могат и да бъдат възприети. А хипотезата за междинните степни индоевропейски или славяно-ирански езици/диалекти и лексика е по-нетрадиционна и по-трудно ще бъде развита, но не е невъзможно. Ще дойде ден и някои учен ще я развие професионално. По отношение на генетиката си има аргументи относно връзката със сарматите, както вече стана на въпрос в другата тема за генетиката. За нас генетиката в случая е важна не толкова за доказването чрез нея на ираноезичието на прабългарите, а е важна по отношение на доказването на отсъствието на някакъв съществен алтайски генетичен компонент сред българите и прабългарите.

Още една поредна фалшификация тантине. Май ти става навик, или просто манипулираш за спорта. Византийците никъде не казват, че аварите и българите са едно племе. Споменават ги отделно и пишат че Кубрат отървава българите от аварска власт. Да не говорим че и в Панония българите и аварите са освен съюзници, но и големи противници за власта. А пък Крум като ги пита как са си провалили държавата съвсем не говори с тях като със събратя.