makebulgar

Бик не е нито тюркизъм, нито идва от буча. Думата вероятно е стара индоевропейска дума и при тюрки и монголи е заемка от индоевропейците - скити, тохари... На персийски имаме бакхар "крава, вол" и на таджикски също имаме бука "бик", а също така имаме вака "крава" при испанци, неаполитанци, португалци, румънци, сардинци, сицилианци, венецианци, като имаме вакх "крава" на френски, букх "крава" на бретонски, бехи "крава" на баски, и бугх "крава" на корниш, и разбира се имаме вакка "крава" на латински. Няма как във всички тия езици думите да са тюркизми. Тъй че бик може и да е прабългаризъм, но много вероятно не идва от тюркските езици, а си идва от езика на прабългарите-сармати, и в славянските не са заемки от тюркски.

Ето и малко прабългарско упражнение на тема жреци и монаси. Думите Колобър, Калушар, Коледар, Калугер, които са част от българската лексика звучат доста сходно по смисъл, и само с леки звукови преходи могат да бъдат обяснени една с друга. Но произхода им вероятно е съвсем различен. Има обаче една татарската или волжкобългарска дума КАРАБАШ - монах, която вероятно е получена директно от прабългарското КОЛОБЪР с преход л-р и тюркски преход р-з(ш). Или пък просто може да означава на тюркски "черноглав", доколкото поповете слагат черни шапки.

Относно звукоподръжанията и заемките от чужди езици свързани с прасетата ето един списък, който бях извел преди време: ПРАСЕ, СВИНЯ, ГЪЦИ, КОЧИНА, ШОПАР, ЗВЪН, СВОБОДА, ШЕГОР ПРАСЕ (чешки), ПРАСЕЦ (словенски); ПОРСАС (фински); ПОРСЕЛ (Bergamasco), ПУРЗЕЛ (Bolognese); ПОРСЕЛО (венециански); ВАРАЗА – диво прасе (авестийски); БЕРАЗ (кюрдски); ПОРКУС (латински); СВИН (немски); СВИНА – звук (санскрит); ШВАН – куче (вдигащо шум с лая си) (санскрит); СПАН – куче (авестийски); ШВАПАД – диво (свободно) животно (авестийски); КОЧИНО, ГОЧО, КОЧО – прасе (испански); КОШОН - прасе (френски); КУЧИ – прасе (Quechua); КХУЧИ – прасе (Aymara); СУКАРА – прасе или вид елен (санскрит); ХУ – прасе (авестийски); СУС – прасе (латински); СИКА – прасе (фински); СИГА – прасе (естонски).

Италианците ползват думата не само за кученца, но и за всякакви други малки на животни, а също така и като синоним на "бебе". Означава "поколение", и най-общо е нещо като нашето "мъник"... ситуацията тоест е съвсем различна и произхода на думата е друг. За нас куче си е куче, а на малките кучета викаме кутрета, по същия начин както в санскрита... едва ли става на въпрос само за звукоподръжание. Същото е и със руската дума собака, която също идва от индо-иранските езици.. Принципно можем да пишем всяка дума, че е съвпадение или звукоподръжание, но не винаги, и понякога нещата са очевидни.

Сама по себе си никоя дума не може да докаже какъв е някой език. Затова и даваме 100, 200 или повече думи. Ако примерно в унгарски, киргизки или италянски ги има и останалите ирански думи от старобългарския може и да зачеркнем иранската връзка, но ги няма в подобна комбинация. Това, че куче/кути съществува под някаква форма в славянските, иранските и индо-арийските езици не елиминира възможността да е съществувала и в сарматските и прабългарския. По-скоро я затвърждава.

Щом го има в старобългарския значи много вероятно го е имало и в прабългарския. А това, че подобни думи за куче съществуват и при други народи, които нямат нищо общо с иранските народи вероятно си има обяснение на индоевропейска почва. Сигурното е, че думата не се е разпространила сред тия народи от османо-турски.

Среща се и при осетинците като куыдз, което е почти същото като куч. Пущуните викат по кучетата куч-куч.

Еми ирански са принципно думите и по въпроса спор не може да има, а щом го отричаш зачи спамиш. И тъй като вече няколко пъти просто отричаш общоприети и научно доказани неща, следва да бъдеш блокиран като професионалин спамър. Има ги думите във авестийския, а куче в осетински, кюрдски, пущунски и на други места.. все ирански езици.

На авестийски худах значи "с добри дарби", а худанго "благотворен".

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш. Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ...

В речника на чуждите думи на изд. Gaberoff липсва думата харесвам. Не съм казал че в някой речник пише че е иранска заемка. Казах, че думата в руския и украинския език се приема (в разни руски сайтове свързани с осетинския език), че е заемка от ирански/осетински. В речника на Макс Фасмер въобще не се споменава някаква гръцка връзка, и при това там пише, че и паралелите с украинското харний «красивый, хорошенький» и осетинското хорз са съмнителни. Тоест според Фасмер руската дума хороший - https://lexicography.online/etymology/vasmer/х/хороший, е съмнително да има нещо общо с българската харесвам и с българската харен.

Еми имаме данни за погребенията от Първото българско царство, и те са двуобредни. Преди се твърдеше, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията прабългарски. Сега археолозите твърдят, че и двата обреда са прабългарски. А пък Живко Войников, за да намести някакси в цялата картина и някакъв прабългарски тюркоезичен компонент обявява вече, че трупоизгарянията не били сламянски, а били прабългаро-тюркските, защото били характерни и при тюрките... Сигурното по отношение на погребенията от Първото царство е че част от тях са сарматски тип. И ако към това се добавят и имената на Дуло, иранските обичаи, и генетиката, то лесно можем да пишем че и иранските думи в старобългарския са бил ичаст от тази "иранска" или по-скоро сарматска картина.

Има такива ирански думи в татарския език, но се приема, че са персийски заемки, тъй като там се налага арабицата и е внасяна литература от Персия и Хорезъм. Не е ясно от каква част от волжките българи са оцелели там, тъй като татаро-монголите я разоряват държавата им и си правят столица в Булгар. Има волжко-български градове, които са били напълно унищожени и дори не е останал кой да погребе убитите. А чувашите е малко вероятно да имат нещо общо с българите, а по-скоро са били техни федерати там - сувари.

Това означава, да действаме по този начин и с погребенията. Тоест като се разкопават биритуални погребения, да се казва, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията български. Но ако и трупополаганията ги пишем, че не са прабългарски, тъй като са сарматски тип, а поданиците сармати ги отписахме като прабългари, то тогава кои остава да са прабългарите?!?! Кубрат и вуйчо му Органа вероятно остава да са прабългарите от върхушката, които носят обаче ирански имена, но и те вероятно са заети от някакви поданици не-прабългари.

Еми отчитаме го това, но това, че една дума в руския или полския съществува, защото е била заета от анти или венети от някакви ранни сармати или скити, не означава, че прабългарите като ирански-сарматски народ не са я използвали. Тоест няма да е коректно да вземем да извадим всички ирански думи в славянските езици, и да обявим, че прабългарски-ирански думи могат да са само онези, които не присъстват в славянските езици. По-рано дадох схема с хипотезата при която прабългарите са имали лексика, която се застъпва със славянската, но същеременно не е напълно една и съща. Там съм отбелязал и това, че в славянските езици може да има ранна сарматска лексика, която да отсъства при праблгарите въпреки, че те са били късни сармати.

Тантине, пак изопачаваш нещата с което манипулираш. Арменците не разграничават аланите от българите по езиков принцип, нито пък защото са смятали българите за хуни, тюрки, монголи или друго подобно. По същия начин ако някой македонец днес ти напише нещо за сърби и българи като различни инароди и каже, че българите са татари, ще означава ли това, че ти говори за езиците им?

В един дебел речник на чуждите думи в българския език харесвам липсва, тоест смятат я за българска дума, а не за гръцка заемка. Гръцка заемка пишат, че е харно "добро".

Ползата от подобни списъци може да е доста полезна всъщност. Тук все се повтаря как трябвало да се доказва всяка иранска дума, да и се прави всякакъв супер задълбочен лингвистичен разбор за да докажем че на 100 процента е била прабългарска. Но се оказва, че това не е правено въобще относно тюркските остатъци в старобългарския и от паметниците. За да се изгради тюркската хипотеза въобще не е било нужно да се правят толкова задълбочени анализи. Моско Москов го казва в прав текст в една от статиите си за тюркските остатъци, че те са само и единствено лексикални. Това обаче не пречи да се обяви прабългарския език за тюркски. Съответно ако днес откриваме десетки и дори стотици пъти повече лексикални паралели в иранските езици, нищо не ни пречи да изведем и иранска хипотеза за прабългарския език. Много по-достоверна би била от тюркската, чисто в количествен план.

Айде пак се изказваш като големия експерт и крайната точка. Тук даваме примери за стотици думи като лексика които са общи в българския и иранските езици, а пък ти се опитваш да убеждаваш хората че нямало никаква връзка. То слепеца ще ги види тия неща, ама ти нещеш. Явно си си навил на пръста че прабългарите са тюрки и ще си ги приказваш тия неща до края на света. Типично е това за тюрколозите.

Еми ето една езикова реалия в детайли. На български казваме харесвам, като на руски и останате славянскизици паралелите са хоро́ший хоро́ш, -а́, -о́, укр. хоро́ший, блр. харашы́цца «хвастать, чваниться», др.-русск. хорошь (с XIII в., Пандекты Никона, Жит. Стеф. Перм.; см. Обнорский, Яз. и Литер. 3, 241 и сл.) Една от основните хипотези за произхода на думите е ирански - вост.-осет. хоrz «хороший», зап.-осет. хvаrz — то же, авест. hvarǝz- «благодетельный» Осетинците приемат думата за тяхна заемка в руския език: хорш, хорж - от хорз "хорошо, хороший". Тоест имаме поредната иранска дума в българския.

Кандимиров го препоръчвам единствено по отношение на заключението му относно това дали календара е 60-годишен. Останалите му сметки и анализи са повече или по- малко грешни и объркани. Тоест Кандимиров е прав за това, че цикъла е 60-годишен, а Москов и Добрев за това, че верени е дракон. Това са неща, които взаимно не се изключват, тъй като зависят от 12-годишния цикъл.

Не са предположения, а са точни календарни изчисления. Верени се пада годината на дракона не заради лингвистиката, а защото следва по 12-годишния цикъл датировките на Безмер, Курт, Гостун, Ирник и Авитохол. Тоест в единия случай с превода бьор "вълк" имаме голи лингвистични тълкувания, а във втория случай с верени = "дракон" имаме резултат от написаното в извора. И съответно онези, които приемат този вариант и търсят етимологии във варан или паран "книжен дракон" (М. Москов, П.Добрев) са правите.

Е не може да се отрече, че Аз е иранска дума. Има я в иранските езици. Въпросът е когато са се срещнали склавинът Радомир използващ славянската дума Язе и прабългаринът-сармат Аспарух, използващ иранската дума Азъ, когато са си говорили на какъв език са говорили...

Гощавка

Тези са ирански, но са в частност персийски. Докато нашите са ирански по произход, но не са точно персийски по произход. Древния ирански свят не започва и не приключва с персите, медите, таджиките, согдите и бактрите. А Аспарух със сигурност не е славянско име. Среща се в Кавказ и в Персепол.