makebulgar

А от темата отдавна трябваше да се отделят всички тези неща за Плиска и археологията... Всичко тръгна от там че на някои не му харесва хипотезата че името Плиска може и да не е "славянско", а може да е останало от ромейското Приска, като се оспорават напълно без основания не само данните от археологията които показват намесата на професионални римски майстори и архитекти, но се отхвърлят и мненията на археолозите по въпроса, като се обявяват за неадекватни и че пишели много глупости и трябвало да бъдат ревизирани и критикувани. 

Няма никаква мистерия с името и цвета на Саркел. Проблемът е в това че въобще човек си задава подобни въпроси, и че му хрумва  да обяснява името на града чрез цвета му, и съответно да бори чужди хипотези и мнения на антични автори чрез размишления за цвета. Разделението на бели и черни (реки, морета, планини, градове и др.) няма нищо общо с цветовете им. 

Прабългарската религия.

Преди 51 минути, _magotin_ said:

В сериозна грешка сте. Няма да коментирам, че не посочвате никакви размери и откъде ги вземате - просто знам, че не разполагате с такива данни, както не можахте да дадете по-горе точни цитати от Рашев и Овчаров и се наложи аз да извадя техни публикации. По същество.
Първо, стените на цитаделната ограда са около 1.60, а Вие сте дали тяхната суперструкция много по -ниска от тази на Вашия "донжон". Излиза, че прабългарите и техните майстори са идиоти, които правят излишно дебели стени на оградата от тухли. Второ, стените на капището са около 90см. дебели и няма как да носят нищо повече от един етаж с купол над него или в краен случай два етажа с най-високо надстрояване от около 6-7 метра. За сравнение стените на квадровата стена на вътрешния град са 2.60-2.70м. и се предполага да са носели стена около десет метра висока.

Абсолютно невъзможно е поради характера на строителната техника в Плиска и поради законите на статиката Вашият "донжон" да бъде висок 10-15м. при основи 90см. Въобще не искам да коментирам визуализираните от Вас квадри с размери от 5 и повече метра, ще го приемем за опит за текстуриране на възстановката. Посочените от Вас бургове и съоръжения имат различно разположение, строителна история и структура, което всеки чудесно вижда и сам. Силно се съмнявам, че те са били високи "по 10-15м." при основа от 90см.

Еми щом смятате че знаете всичко, няма смисъл за диалог. Пишете се Бог и не се занимавайте с форуми и с простите хора дето нищо не знаят. По същество никакви публикации на Рашев и Овчаров не сте давали, а на въпроса Ви за цитати аз ви дадох нужните цитати. Мога да ви давам колкото си искате цитати. Но тук не сме на изпит, тъй че ако не ви ги дам това не е признак че ги нямам. Както казах пиша книга за Плиска и съответно съм събрал нужния материал, обиколил съм Плиска на места на които не всички археолози са ходили, и се запознах с археолозите които се занимават с града. 

Стените на цитаделата на Плиска според Р.Рашев са 1,10 м и според него това е позволявало стената да е висока 5-7 м. Това е цитат! Стените на капището са по-големи от 0,90 м и позволяват издигането на кула от минимум 10 м. Просто тъй като явно не сте инженер няма как да знаете че има разлика между крепостна стена и кула, и че кулата е много по-устойчива и затова и може да се издигне по-висока. Също така има съществена разлика между крепостна стена и крепостна кула и жилищна кула. Просто са различни нещата. Още повече когато имаме две кули една в друга, тогава напречните греди укрепват още повече конструкцията. Пример са онези кули в Ню Йорк, които бяха най-високите там преди да ги срутят и конструкцията им беше от две метални кули една в друга. Примерите за такива кули с височина 10 и повече метра изградени от квадри или от камък и с не по дебели стени са много. Мнението че сградата се е издигала в по-голяма височина не е мое, а са го изказвали и археолозите. П.Георгиев примерно твърди това, като той дори отбелязва това, че има разлика в начина на изграждане на вътрешния и външния квадрат на сградата, а това предполага че тя е строена на два етапа - първо вътрешната кула, и след това външната, а третия етап е предверието от юг.

И тъй като намесвате законите на статиката, без да сте инженер, ето ви една снимка на кула с височина към 10 м, и с приблизителната дебелина на стените на сградата от Плиска, която е строена някъде към 5 век:



Посочените от мен бургове от балканските територии на Римската империя са чудесни примери за кули от типа на тази в центъра на Плиска, и при това в някои случаи са с по-големи размери, но пак са били издигани във височина над 10 м.

Това, че сградите определяни като "капища" са били кули е пределно ясно, но това не означава че са нямали и някакви религиозни функции. Принципно отткрих доказателства и в тази насока, като те са безспорни, но не са част от косвените доказателства с които се подкрепя хипотезата "капища" в момента. Напрактика днес наистина доказателствата са косвени - построени върху тях църкви, в едната бил пален огън, прилика с някакви квадратни храмове на огъня и т.н. Това са все косвени доказателства, а аз имам преки, които са свързани със религията на прабългарите. Това обаче както казах не отхвърля факта че сградите са жилищни кули. 

Преди 2 часа, _magotin_ said:

Колко са дебели стените на вашия донжон при основата?

Стените са дебели колкото са ги измерили археолозите. С подобни дебелини на стените са издигани бургове с височина 10-15 м.

Преди 24 минути, _magotin_ said:

Откровено фентъзи. Фентъзи с много кули. Жилищни, административни... С много етажи. Някаква фиксация на тема кули най-вероятно?!

О, да, определено е фентъзи. То иначе без въображение нищо не се получава. Но няма значение, то това е нормално. Науката е консервативна и винаги бавно ще зацепва. В случая реакцията - "фентъзи" е просто защото не разкривам всички открития, а те са много. И относно метричната система и относно много други неща свързани с Плиска. И доколкото фентъзито най-добре изглежда когато се вижда, давам и една рисунка на въпросната кула в цитаделата на Плиска. Работен вариант е, недостанъчно обмислен и недовършен, но идеята се разбира!

Свързани са чрез закономерност.

Преди 8 минути, *abi* said:

В Интернет пише достатъчно за символиката и преди да се появят стилистиките от френската колада. Просто е една удобна, лесно преносима игра, в която се разиграват роли, които роли се видоизменят според културата по места, повтарям се - според времето, нуждите и обстановката. Все едно да твърдим, че едва ли не и Катан носи "тайни" послания...

http://whiteknucklecards.com/history/briefhistory.html

Разкрийте ми симетрията в картинките от Италианската и Испанската колада, предхождащи "симетрията" от Френска колада /52 карти/ и аз ще черпя касата бира

 

Да, известно е, че за Европа всяка картинка е символизирала даден класа - селяни, рицари и т.н. Нормално за игра - нали трябва да има някакви удобни и познати герои в нея. А в Китай, първоизточника, са били само монетките.

Въпросът е не какво символизират картинките на които са оприличени символите, а каква е загадката зад онези 8 символа които съм дал в началото. Те са станали символи на картите, но първоначално са имали друг смисъл и не са били свързани с картите. Те са свързани помежду си.

1 hour ago, _magotin_ said:

Вие ме смаяхте с Вашата ерудиция, която заби в земята 130 години българска археология и около 100 наши и чужди учени, които са се потили над темата за капищата. Вие сте един неоткрит за науката академик!  За мен беше истинско удоволствие да получа отговора на загадката за капищата, които разбирам са всъщност прадедите на правоъгълните възрожденски къщи и са свързани с гибелта на непокорни боляри.  Позволете да задам някои уточняващи въпроси...

1.Не става ясно как по-тънките външни стени на много от Вашите квадрибурги, които според учените са носели вероятно по-тънки и ниски външни стени, а даже и колонади, са крепели масива на сградата тип тази от картинката.  В строителството действат разни правила, наред с прилагането на метрични системи, например днес говорим за проект - част конструкции. Дори средновековните строители са поназнайвали статика и са разбирали, че когато сложиш нещо голямо върху нещо малко имаш сериозен проблем.

2.Между другото този болярина от Преслав с правоъгълния "квадрибург", онзи със златното сечение (базирам се на Вашата теория) - се е отоплявал с доста голямо огнище на пода в средата на стаята и е обичал да пали пожари по кажи речи цялото помещение. Остава въпросът обаче дали е спял в същата стая? Дали е спял сам, или с домочадието?

3.В по-широк план дали в тези сгради са живели някакви по-второстепенни фигури, или става дума за самия кан? Ако става дума за кана, как си обясняваме страстта му да живее в една стая, защото в коридора или преддверието едва ли е обитавал?

4. Как да си обясним факта, че в тези сгради - според Вас с жилищни функции - липсва подовото отопление на паралелно съществувалите съседни постройки, например т.нар. Малък дворец?

5.Във връзка с т.2 къде са останките от обитаване - керамика, вещи от бита?

6.Какво се е крепило на "централната колона"? Може би втория етаж? Разяснете моля тази интересна загадка!

Има и други интересни въпроси, например защо въпросните сгради не са оразмерени по византийската система, даже и тази със златното сечение, но от Вашето изложение стана ясно, че метричните системи се пренасяли свободно от култура в култура и явно сме принудили ромеите да строят не както те си знаят - във византийски стъпки, а по някаква местна система. Друг е въпросът може ли да има метрична строителна система някой, който не може да строи, но това го оставяме за следващи дискусии.

Възможно е дори и 130 годишни проучвания от стотици учени да бъдат ревизирани, ако се появят нови факти и доказателства. И в двете книги които подготвям всичко ще се изясни. Първата ще публикувам много скоро през тази година, а втората ще е за Плиска и там всичко ще е описано. Ще имат стойността на дисертации, и по тях ще се направят филми.

Конкретно по въпросите.

1.Въпросните бургове не са квадрибургове, а са си обикновенни бургове или жилищни кули с отбранителни функции от типа донжон. Дебелината на стените на сградата от центъра на Плиска са достатъчни за издигане на кула с височина над 10 метра, като това е било напълно достатъчно и за жилище и за отбрана. При това имаме и втора стена, и така височината може да бъде увеличена още поне с 5 метра тъй като двойните стени са по-устойчиви. Горните етажи на този дворец-кула вероятно са били дървени. Метрична система сградите разбира се че имат, но тя не е класическа, такава каквато се очаква да бъде.

2.Сградата от Преслав над основите на която е построена малка църква не е ясно точно каква й е била хронологията и кога в нея са започнали да палят огън. Възможно е това да е станало след като е била опожарена и разрушена и след като функциите и са били променени. Сигурното е, че тя е изключение и при останалите подобни сгради няма следи от подобни клади. Тоест да се вади генерално заключение относно всички сгради на база едно изключение не е научно.

3.Сградите не са с една стая, и в тях е можело да има много стаи, тъй като те са били от дърво, както е във почти всички жилищни кули. Примерно площа на един етаж от кулата в центъра на Плиска е била около 200 кв.м. и това пространство може да се е разделяло на поне 10 по-малки или по-големи стаи. В останалите случаи в които "коридорът" е по-тесен ситуацията е друга. Просто всеки случай е различен, като при това не винаги външната стена на тези сгради е била с височината на средната кула, тъй като често са с по-слаби основи.

4.Бурговете и жилищните кули не са били отоплявани, тъй като просто са друг тип сграда, и тъй като вероятно не са били използвани през цялото време. Те са били предвидени като място където владетеля, или съотвения болярин да се скрият при опасност. Вероятно са били използвани през лятото, но не и през зимата.

5.Останки от обитаване вероятно съществуват, като в Цитаделата на Плиска сигурно може да се направи сравнителен анализ между останките от различните дворци. Но това ще е трудно, тъй като те вероятно са били добре постлани с плочки, а също така кулата в центъра вероятно е била използвана не от кота 0, а от по-високо ниво, до което се е стигало по стълби в предверието. Кота 0 е била като мазе и мястото от където да се избяга през ходниците които излизат от там. По същия начин двореца на Крум е бил обитаван на по-висока кота.

6.На централната колона са се крепили гредите на горните етажи, както е при всяка подобна жилищта или отбранителна кула. Примерите са много.

Въпросната теория не е просто голословие, а си има и конкретни доказателства в нейна подкрепа. Такова доказателство е сградата Б4 която се е намирала на запад от квадратната сграда в центъра на Плиска. Сградата е почти пълно копие на централната сграда "квадрат в квадрат", като според проучването й тя е била разрушена и е била заменена с Малкия дворец. Това е възможно само ако тя е имала жилищни функции, и съответно тя е наричана дворец, но не и езически храм. Също така в Преслав има и две административни сгради с подобен план, и те не са били храмове, а са изпълнявали освен административни, но и жилищни и отбранителни функции, тъй като и те са били кули.

Преди 10 часа, _magotin_ said:

Дайте няколко примера за такива бургове, с които да сравним примерно голямото капище пред Крумовия дворец. Или това от Мадара.

Сградите от Плиска, Мадара и Кабиюк, които не са "квадрат в квадрат" и които нямат централна колона явно са изграждани по друг план и са изпълнявали вероятно само жилищни функции, но не и отбранителни както е в Цитаделата, Дръстър и Преслав. Относно сградата в Мадара първото предположение на археолозите когато я открили е че е била дворец, тъй като около нея има други обслужващи сгради. После обаче всички са обвзети от манията за езически храмове и съответно от тогава само за храмове се пише. И тази мания се подклажда от това, че върху три от сградите - Мадара, Кирика и тази до Крумовия дворец, са били изградени църкви. Върху останалите 4 сгради обаче няма църкви, а това че върху трите са построени църкви може да се обясни освен чрез религиозни причини, но и чрез чисто практически - строени са там където е било удобно и където е имало готов фундамент и струпан строителен материал от разрушена сграда - жилище на непокорен болярин примерно. 

Ето една такава жилищна кула с правоъгълен план на основата:

Отклонихме темата и сигурно трябва да се отделят някъде другаде тия неща свързани с Плиска и археологията.

Относно това че сградата в центъра на Плиска е бург ето няколко подобни бурга от Балканите които се различават единствено по размера и по решенията за централната колона/колони. Всичко опира до размерът, като дадените на схемите които са с по 4 колони са малко по-големи от плисковския бург и така са им били нужни 4 колони, а при нас при размер 8 х 8 м за вътрешната кула е нужна само една колона в средата.

Предговора на книгата вече е готов и тая загадка е част именно от него. Но за да се разгадае трябва вероятно човек да се абстрахира от това че символите са свързани с картите - Загадка със символите от картите за игра!

Преди 8 минути, _magotin_ said:

Дайте примери за такива крепости - "ранни крепости в СЗ България".

Примери са всички крепости в онзи регион без Плиска и Дръстър, и Рашев и Овчаров са ги описали много добре и са ги нарекли примитивни, тоест без фундамент, често без хоросан, а само къмък и кал, без кули или само с по една кула и т.н.

Преди 7 минути, _magotin_ said:

Капищата - жилищни кули, Вие сериозно ли го твърдите това?

Разбира се че сериозно го твърдя това. Въпросът е че за да се осъзнае това трябва да се излезе от шаблона наложен относно тези сгради. Сградата в центъра на Цитаделата на Плиска типологично представлява типичен бург, като и по размери е типичен бург. По малките бургове с до 5 м на страна били строени без централна колона, а по-големите с размер до 10 м вече имали и централна колона която да пъддържа гредите за горните етажи. В Плиска има освен централна кула 8 х 8 м, но и още една стена и така бурга е бил по-голям 16 х16 м и е бил по-сложен с по близо 200 кв.м. на етаж. Доказателство че е бург са стълбището и ходниците които тръгват от тази сграда, и по-късно когато губи важността си са преместени да тръгват от двореца до северната стена.
Това обаче няма как са се асимилира ако човек си е изградил някаква представа и е консервативен и не мърда от положението. Просто археолозите трябва да изчакате малко и като прочетете цялата книга и само ще цъкате с език, ще се чудите от къде ви е дошло, и как не сте проумели всичко до сега, и ще ме цитирате. Няма майтап, а нещата ще са на професионално ниво. След това ще се преразгледат всички неща относно Плиска, и ще се добави нова глава към прабългаристиката.

Преди 20 минути, _magotin_ said:

 

Между другото тухлите са много, много по-евтин вариант от квадрите и поради тази причина се появява опус микстума в Късната Античност, пак от финансови съображения Византия изоставя чисто квадровите градежи. В България има много дърва дори и сега, тогава да не говорим, без никакъв проблем е можело да си произведат колкото си искат тухли - като хазарите в Саркел, но е избран възможно най-скъпият и представителен вариант за изграждане на сградите, какъвто във Византия не се практикува от 4ти век. За липсата на типичните византийски планировки и дума не искам да отварям, изписани са десетки статии по въпроса.

Тухлите не са евтин материал тъй като изиксват производство и познаване на технологичния процес. Византия изоставя квадровото строителство тъй като усвоява процеса на произвозство на тухли и при тях той става евтин. Но той не е евтин за тези които нямат развито подобно производство, и затова и ранните крепости на българите в Северозападна България не са тухлени нито квадрови, а са прости от камъни с кална спойка. Тухлата по онова време е скъп материал за българите. Те си строят Плиска първоначално от дърво, а не от тухла.

Преди 2 минути, _magotin_ said:

Като ми цитираш къде Рашев пище, че "Квадрите явно са били по-изгодни по онова време за българите", че "Мерните еденици нищо не доказват, а се заемат" ще се съглася, че съм се объркал, а ти само цитираш видни археолози. И още - "има преки паралели с Константинопол на всичко " - Рашев никъде никога не е писал подобно нещо, защото просто за разлика от теб аз съм го чел внимателно и знам къде какво е писал. И Рашев не е евангелист,  като всеки учен той подлежи на преоценка в едни или други свои мнения и да, тезите му за взаимстване от "съвременната византийска култура" не се приемат еднозначно. 

Разбира се че не само цитирам видните археолози, а изказвам и мои мнения на база техните заключения. Конкретно за ходниците той дава пример с някакви ходници в Константинопол. Освен на Рашев предстои преоценка на почти всички хипотези относно Плиска, тъй като ще се появят много нови факти. Примерно за капищата които се приема че са някакви типични персийски зороастрийски храмове на огъня всичко ще трябва наново да се прегледа, тъй като те са по-скоро жилищни кули, които типологично са по-близки до бурговете и фрурите в Империята, както и по размер, така и по изпълнение - квадрат в квадрат с колона в центъра. Примерите ги има, но досегашните анализи са били насочени в друга посока тъй като в няколко случая на месата им са били построени църкви. Всъщност всичко ще се преразгледа, и след това хипотезите и теориите ще са по-стабилни и верни.

Каруците бяха просто опит за обяснение. Сигурното е че българите са транспортирали квадрите от кариерите и това транспортиране е изисквало някакви технически средства които са били ограничени. Дали ще са каруци, шейни или нещо друго, то е било ограничено в товароносимостта си и размерите. Овчаров също така описва и това, че по онова време тухлите са били лукс. Произвеждали са ги ограничено и са били скъпи и поради това и се смята че Цитаделата на Плиска е градена с тухли за престиж. Квадрите явно са били по-изгодни по онова време за българите, не са изисквали много дърва за печене, и затова и са поръчани каменни крепости. Тоест има причини за всичко.
Мерните еденици нищо не доказват, а се заемат. Зает е и календара, и часовника, и 12-тичната бройна система и много неща...
 

Като цяло обаче разговора стана безсмислен с това постоянно отклонение от въпросите по метода на логическите заблуди чрез отклонение към други теми. Чисто политически похвати, в ситуация която се губи. Преслав въобще не ни интересува дали е имал ходници, а говорим за Плиска, и думите на Рашев че има преки паралели с Константинопол на всичко по отношение на тунели, тръбопроводи, и други подобни са верни!

Тъй че Маготине ако смяташ че споря значи си се объркал. Просто предавам факти и мнения на видни археолози, които не приемам сляпо за безгрешни авторитети. И всичко това пишейки книга за Плиска, която ще преобърне прабългаристиката с краката нагоре, и всички ще се чудят и маят от къде им е дошло.

Маготине, Петронас е отишъл и е изградил Саркел с помоща на римски майстори от Константинопол по молба на Хазарите. Това са факти, ако ще и Петронас да е бил просто преводач. Фактите са си факти. 

Това че ти не разбираш казаното от Рашев си е твой проблем, а той казва конкретно следното в "Българската езическа култура VII-IX век" стр.86:

Цитирай

"Не отговарят на историческата действителност твърденията, че този тип строителство е донесен от прабългарите от техните първоначални източни територии - Средна Азия, Северен Кавказ, Северното Черноморие - като израз на собствени и заимствани традиции."

На същото място той цитира и Овчаров "Византийски и български крепости V-X век" , стр.148-149:
 

Цитирай

"По техника на градеж, строителни материали и форми на отбранителните елементи плисковската крепост издава тясна връзка с късноримското и ранновизантийско крепостно строителство. Тя е един от примерите за заимстване и развитие на късноантичните фортификационни елементи в една нова културна среда."

Двамата са напълно прави, колкото и това да не им се харесва на всички! Те разбира се грешат на много места в теориите си и вижданията си относно историческите събития, но относно археологията са точни, тъй като примерите са налице. Това че някой не може да ги асимилира тия неща не е техен проблем. Тоест, разбрахме че нито мерните единици доказват нещо, нито строителните техники са донесени от Фанагория, Кавказ или Бактрия. При това Рашев говори и за по-ранните строежи на Крумовия дворец и намира паралели единствено при два двореца единият в Константинопол, а другия в Киликия. Подземните ходници, тръбопроводите, банята и всичко друго е взаимствано от Константинопол. Това са фактите. Който постоянно повтаря това, че съвременната римска традиция през 9 век не била такава като плисковската значи не може да мисли и работи само със шаблони.

 

Именно за Хумаринското градище, за Маяцкото и за други Рашев казва че са примитивни сравнено със Плиска, но не примитивни от които Плиска произлиза, а примитивни дотолкова, че от тях не може да произлезе висшата архитектура и строителни техники прилагани в Плиска. Това че в Кавказ има няколко крепости строени с квадри също нищо не доказва, дори и при тях да е била прилагана биндер-лойфер техниката. Тази техника си е много популярна римска техника, и е прилагана на много места включително и в римските крепости в Крим. А Саркел е строен спциално от римски майстор извикан от Константинопол както пишат хрониките и дори името му е известно - Петронас Коматерос, тъй че това, че не е приложил римска мерна единица просто показва че и в Плиска липсата на римската мерна еденица не е доказателство за отсъствието на римски архитекти и строители.

Преди 3 минути, _magotin_ said:

Г-не по-добре е да не затъвате в тази тема ,защото ще се поизложите. Във Византия въобще няма професия "архитект", няма "книги" и традицията се предава устно-практически. Мерките са супер задължителни и няма византийски градеж, който да не е оразмерен във византийската метрична система и да не отговаря на византийските схеми за пропорции на сградите. Продължавам да чакам цитатите от Рашев и Овчаров - публикация, страница и т.н. Това, че размерът на квадрите зависи от размера на каруците моля Ви недейте го писа никога повече.

Че кой е казал че Плика е византийски (римски) градеж, че да е подчнинена на византийската метрична система!? В България по онова време има и арабски и римски и всякакви други пришълци, наемници и роби, тъй че има защо мерната единица да е друга. Със сигурност обясненето за прабългарска или аланска традиция носена през вековете и съхранена в устните традиции на колобрите не е адекватна. Фактът, че цитаделата на Плиска и синхронната цитадела на Двореца до с.Хан Крум са тухлени премахва всякакви варианти за прабългаро-алански традиции донесени от другаде и говори за архитекти дошли от Империята да изкарват пари тук! И със сигурност архитектите в Империята не са се учили само чрез устно-практически методи, а са учили и чрез четене. Иначе нямаше да има нужда Витрувий да си пише десетте книги по архитектура. Именно в тях са описани много от нещата които се виждат и в Плиска, и архитекта вероятно ги е чел. В Константинопол освен царе и пленници в Магнаурската школа книги са чели и други хора, които по-късно са били в администрацията, строителството, армията и т.н.
Цитатите от Рашев и Овчаров са в "Българската езическа култура VII-IX век"  и "Византийски и български крепости V-X век", но както казахме няма да ги вадим, тъй като не са тема тук.

Рашев в книгата си се опитва да намекне, че вероятно българите още преди Аспарух са говорели на старобългарски език, въпреки че това не е основната му хипотеза. Важното е че има причини да изкаже такава хипотеза. 

Преди 37 минути, _magotin_ said:

Няма да Ви разубеждавам. Няма смисъл, виждам, че вярвате в тези работи и колкото и да Ви показвам езически строителни знаци с които са гъсто нашарени плисковските квадри, да Ви обяснявам, че ромеите винаги строят по ромейската метрична система в оргии и стъпки, че никой ромейски механик не би строил стена по модел кули, изоставени от средата на 6ти век, че в 8-9ти век никой не строи във Византия с квадри, едва ли ще Ви убедя. За Рашев и Овчаров не сте прав, защото те не твърдят такова нещо. Разбира се, може и да цитирате конкретно къде го твърдят, но ме съмнява, че ще успеете. 

Темата е съвсем различна от това да си цитираме археолози за Плиска, но когато ги споменаваме двамата има причина. Овчаров е категоричен когато описва техниките на градеж на Плиска че са характерни за Империята, като това се отнася и за техниката на строеж на стените и за петоъгълните кули, и за червения хоросан, на пилотите, и за всичко, а пък портите ги сравнява с някаква порта от Нове, която била първообраза. Рашев пък е категоричен че каменното строителство не е донесено от българите от Северното Черноморие, тъй като тамошните крепости са примитивни сравнени с Плисковските, и говори по-скоро за влияние от тук към салтово-маяцката култура. Въпросът е именно в това, че често е трудно да се разбере как така това което е изоставено през 6 век се появява през 9 век. Тредно е за разбиране, тъй като трябва първо да се схване това, че римските архитекти не са били самоуки, а са се учили от книги, че в книгите всичко това е написано, и вероятно поръчката е била за каменна крепост, а не за тухлена. Всички останали подробности като строителните знаци, мерките и теглилките са си местни наши решения, които са си зависели от много неща. Примерно размера на квадрите може да е зависил от размера на каруците, от размера на крановете с които са ги вдигали или от нещо друго, не можем да знаем със сигурност. Сигурното е, че римските архитекти са работили не по стандарти, че да използват непременно ромейската метрична система. От Константинопол са дошли архитектите, но тук на място са работили с българите и с всички останали наемници, които са дошли в столицата и всички които са били пленени. Римски майстори са строили и банята на Атила и тухлената крепост на хазарите. Като цяло всичко свързано със строежа на Плиска си има обяснение, но това не означава че сегашните ни археолози го разбират и обясняват правилно. Мога да дам конкретен пример със южната порта на Плиска, която е изнесена до югозападната кула. Обясненията които се дават до момента за това преместване са свързани с терена и с разни други подобни, но всички те са грешни.

Преди 5 минути, _magotin_ said:

Градежите в Плиска НЕ СА дело на "римски" архитекти и това е безспорно доказано отвъд всяко съмнение.

Градежите на Плиска със сигурност не са римски и не са строени от Римската империя, но със сигурност са строени със римски строителни техники, по времето на 30 годишния мир с Империята, с голяма вероятност от наети архитекти от Империята, а по-късно за Голямата базилика сме сигурни дори че идват от Рим специалисти, които носят архитектурния план. Да се твърди друго е абсурдно, като това, че вероятно римски архитекти и майстори са участвали го твърдят повечето археолози като Д.Овчаров, Р.Рашев и др. Това дали въпросните архитекти са били от Сирия, от Испания или от Константинопол няма никакво значение в случая, тъй като  всички те са ромеи от Империята, които са отишли да печелят пари в България. И кулите, и стените, и портите на Плиска са си типични римски фортификационни елементи които са добре описани в книгите на ромеите. Конкретните решения за Плиска с които се различават от съществуващите през 9 век в Империята са просто решения, които са взети в конкретния случай с определени цели. И ако на някой му се струва някаква прабългарска азиатщина това, че примерно кулите на Плиска не са подредени по римски, а са на по-големи разстояния, значи не може да вникне във принципите, а просто прави сравнителен анализ.

Единсвено ранните дворци вероятно имат азиатски произход, но и при тях не е сигурно кой е бил архитекта и дали е бил прабългарин.

Преди 37 минути, _magotin_ said:

Източник на тази теория е...?

Източникът е моя милост, и тук в една тема повдигнах въпросът, като идеята е че в Търновския надпис на Муртаг града е наречен "Стария дом".
 

Цитирай

По същия начин както при нас днес е останала думата Пристанище, която очевидно произлиза от латинското или гръцко Приста, така можем да предполагаме и произход на Плиска от Приска. Примерно наетите от Муртаг зидари от Византия са викали на строежа на Плиска с името Приска "Стар" град, а българите са го чули като Плиска, и така са си го приели и за по на там. Тогава българите взаимстват много неща от ромеите, колко му е и едно име да вземат. Вземат името на Дорусторум и го правят на Дръстър. По същия начин по-късно турците наричат Преслав с името Ески "Стар"!

При това знаем и това, че Плиска е наречена "стария дом" в Търновския надпис, тъй че асоциацията звучи напълно логично.

За Плиска нямаме никакви данни от преди Муртаг и Крум, като е логично при започването на мащабните строителства и при изграждането на нови центрове около града името му да е било променено на някакъв етап. Примерно римските архитекти, които със сигурност са строили крепостните му стени и Голямата Базилика може да са повлияли за новото име, като жителите на града и околностите чувайки че знатните ромеи му викат Приска са започнали и те да му викат така, но с малка промяна.

През последните две години правителството на България било подписало над 60 концесионни договора за добив на подземни ресурси. Всички те ще са свързани с досата голямо замърсяване на околната среда, но съответно учените и студентите в България не вземат мерки, не подбуждат народа да защитава бъдещето си, а примерно пишат подписки срещу доценти от БАН които се занимават с извънземни. Всичко е оставено в ръцете на някаква комисия която да направи ОВОС оценка и да даде разрешение за действие, а напрактика е пределно ясно на всички че извличането на метали от земята и обогатителните заводи са голям замърсител на околната среда. От тези концесиси България нищо няма да спечели. Ще се спечели някой милион от концесионния договор, ще се отворят 500 работни места където ще се плаща мизерно по български стандарти, а печалбата ще изтече извън България.
 

http://www.mynewhomeland.org/

Ако се допусне възможността склави, прабългари и други да са говорели на близки езици, то всичко с топонимията си е наред. Определянето й като славянска може да се допусне само след периода когато термина започва да се отнася за всички подобни езици, но не и преди това. Обобщението "славяни" като езикова група е късно, а езици с подобна лексика вероятно са говорели и много народи, за които не можем да се представим че са били славяни, тъй като просто за тях няма сведения в гръцките книги които да ги свързват като език със анти, склави и венети.

Плиска спокойно може и да е вариант на Приска "Старата"(Старият), както е наричан града от Муртаг, когато си е строил новите дворци.