makebulgar

Тук ситуацията е просто безнадеждна.

ПАНИРАМ е заета от немски panieren. Глаголите с наставка -ИР-АМ са от немски. Думата нямо нищо иранско.

Думата МЛЯКО (< *melko) се смята за стара германска заемка (*melkan "доя", *miluks "мляко") в славянски. Затова си приличат толкоз двете.

Крава (< *korva) е може би заета от келтски. С лат. caper и елена КАРАБУ няма нищо общо.

Между СИРЕНЕ и ШИРА в сравнително-исторически план няма нищо общо.

Че аз казал ли съм нещо по различно за Млякото?! Казвам, че и при славяните и при германците е една и съща дума , а не от кой идва.

Иранцы и пратюрки

Предисловие

В 550 годы на арену истории вышел новый народ – тюркуты. Их родовое имя в форме «тюрк» прочно вошло в сознание людей и приобрело этническое звучание. Они не были первыми создателями степной империи. До них в центральноазиатском регионе властвовали туранцы, затем юечжи и хунну. И хотя их власть и земли, которыми они владели, даже по нашим временам была огромной, но не выходила далеко за пределы центральноазиатского региона. В отличие от них тюркуты прославились созданием гигантской мировой империи, по размерам едва ли не равной Великой Степи. Ее восточные пределы доходили до Манчжурии, западные – до Черного моря. Они вошли в контакт со всеми известными цивилизации, раздвинули горизонты Истории, и туманный неопределенный со времен Геродота мир стал благодаря этому узнаваемым. Контактируя на востоке с Поднебесной, на западе – с Византийской империей, средневековым осколком Римской империи, а между ними с государствами Средней Азии, Кавказа и Ирана, они связали древние цивилизации торговыми путями, по которым согдийские купцы развозили шелк и другие товары. Континентальная торговля, зародившись в эпоху господства юечжи, обрела в годы Тюркского каганата «новое дыхание». И неудивительно, что их именем стали называть со временем все племена и народы Великой степи, хотя далеко не все из них имели к ним отношение и не говорили на тюркском языке.

Родина тюркутов - юго-западные районы Центральной Азии, степи, примыкающие к Восточному Тянь-Шаню. Здесь у Золотой горы, которую китайцы именовали Цзиньшань, что севернее Хами, находилась их родина, отсюда они направились покорять мир.

Имя «тюрк» (другое название – тюркут) стало со временем собирательным. Сначала арабы, а затем европейцы стали называть их именем все кочевые народы, имевшие сходную с тюрками культуру и обычаи. В прошлом полагали, что форма родового этнонима «тюркут» и имя династии Ашина имеют монгольское происхождение. Но С. Кляшторный выводит слова «тюркут» и «Ашина» из иранского языка. Тюркут – это форма множественного числа от «тюрк», а Ашина от «ахшайна» - «темно-голубой». Отсюда и название Черного моря – море Ахшен, которое греки переосмыслили на свой лад – море Авксинское, то есть негостеприимное (это первоначальное наименование). В современном русском – Черное.

По-видимому, в этом иранском названии есть нечто символичное. Тюркуты восприняли не только имя с языка другого народа, но и его похоронные обычаи: положение в могилу шкуры и ног лошади, курганные погребения и латную конницу. Все, что ставило в тупик археологов и историков. Они все погребения подобного рода, но более древние механически относили к тюркам, хотя это был другой народ, имя которого забылось. Забылся их язык и неудивительно, что сохранившиеся слова с их языка, такие как «богатырь», стали восприниматься, монгольскими. Сейчас мы осознаем, что название «тюрк» дал аристократический род, вероятно связанный своим происхождением с могущественным «домом юечжи» или ираноязычными народами, называемыми ди, в круг которых входили весьма вероятно туранцы, создатели первой кочевой империи в Центральной Азии.

Турки склонны возводить «тюрк» к турам Турана. Бесспорно одно. Тюрки заимствовали многие особенности быта и культуры восточных иранцев. Татары – другое название центральноазиатских племен, вероятно, в массе своей тюркоизированных иранцев. Численно они некогда доминировали. Их имя вошло в историю в период монголо-татарских завоеваний, и впоследствии было перенесено на всех кочевников запада евразийской степи. Долгое время эти два названия - татары и тюрки - конкурировали, но с падением всемирно известного государства Золотой Орды использование названия «татары», как обобщающего для всех тюркоязычных народов, потеряло смысл. Однако, в начале XX века некоторые общественные деятели Турции пытались возродить к жизни этноним «татары» для объединения всех тюркоязычных народов, ибо этноним «тюрк» к этому времени стал восприниматься в узком плане.

Примечание.

Пласт индоевропейской лексики в тюркских языках занимает значительное место и отражает социально-культурные и хозяйственные связи.

Культурные растения: алма – «яблоко», арпа – «ячмень», чавдар – «рожь», бугдай – «пшеница», кендир, кеневир – «конопля».

Культурно-хозяйственное: шальвар – «шаровары», дам, там – «дом, крыша», ул – «фундамент», улуш – «селение», канд, кент – «город», аш – «пища», дон, тон – «одежда», бор – «вино», бекни – «пиво».

Числительные: пять – «беш», десять тысяч – «тюмен», первый – «биринче». Деление воинских отрядов на десятки, сотни, тысячи и десять тысяч также от них.

Социально-культурные, среди них выделяются имена и этнонимы, которым раньше придавали не иранское происхождение, это Хазар, Шейбан, Шад, сувары (сабаны), татары и др.; боги Худай, и возможно Умай.

Воинские титулы: шад – «царевич», «воевода», тегин и эльтебер - младшие в сравнении со званием шад титулы, далее тудун, тархан, бага (бек), буюрук – беги, буюруки – приказные или тяжеловооруженные воины, но последние назывались также бури. Титулы высокого ранга ябгу – «князь», шадопыт-беги – беги, подчиненные шаду (от шадопат). Титулатура Тюркского каганата пестрит иранизмами: бага-шад, бага-ышбара-хан, багатур-шад, багатур-ябгу, тегин-шад, ышбара-хан, ышбара-ябгу, ябгу-хан, баярук и т.д.

Значения некоторых индоиранских слов. Бага – «бог», но в значении «божественный», «господин», но сакское (юечжийское) - явуга означало не только титул, но и имя собственное, согдийское – хшад, индоиранское кшатра - «воин», санскритское ишвара, кушанское осбаро (но известны и другие его формы - аспбара, аспарак) – всадник (в значении рыцарь). Очевидно, тюркское имя или титул ышбара - индоиранское.

В тюркском от иранских воинских титулов бага произошли известные всем слова. Это бек (варианты бей и бай) в значении «господин» или «князь». С корнем бага связано происхождение титула – бахадур - багатур в значении «божественный тур». Титул широко распространенный, ср. татар.- батыр, монг. - баатур, слав.- богатырь. Известное из «Слова о полку Игореве» буйтур по звучанию сходно с татарским батыр и было вероятно заимствовано славянами от булгар или одновременно и теми и другими из общего источника. Таким источником мог быть иранский Поднепровья и Подунавья, общий для иранских предков славян и тюркоизированным иранцев, которые стали называться впоследствии булгарами. Но это не вовсе не значит, что он не был известен истинным булгарам Центральной Азии.

Ученые Турции полагают, что «заимствования основополагающих терминов хозяйства, материальной культуры, военно-политических титулов, а также числительных свидетельствуют не только о сильнейшем культурном и языковом влиянии этноса-донора, но и о его широком участии в генезисе нового этноса». Этноним тюрк, по их мнению, является по происхождению иранским (русские ученые пытались отыскать значения этого слова, опираясь на языки местных народов, возводя то к монгольскому «свояк», то к тюркскому «сильный»). Но в Шахнаме Фирдуоси приводит другую его форму: торкан, где «–канн» аффикс принадлежности, сохранившийся в армянском языке. Известно, что по этому правилу образованы названия Азербайджан и Фергана (древнее Паркан). В древности Азербайджан называли Атурпаткан, т.е. атуропатовская, принадлежащая Атуропату, персидскому сатрапу, захватившему власть в стране, называемой Малой Мидией. Через формы Адурбадган, Азурбадган название приобрело современный вид. Туранцы, как известно, враги арийцев и «Авеста», священная книга древних иранцев, полна сообщений об ожесточенных войнах арийцев и туранцев, набегах туранцев на арийские селения земледельцев Средней Азии. Авеста недвусмысленно указывает на туранцев, как кочевников (буквально «туры с быстрыми конями»), не ценящих земледельческий труд. Но Авеста также указывает на тесное родство арийцев, туранцев и савромат (более подробно о центральноазиатских туранцах ниже, об арийцах и туранцах и их именах в главе 4). И тюрки, по мнению Фирдуоси, из рода туранцев.

Происхождение тюркского слова волк ни у кого не вызывает сомнений. Оно иранское. В татар. бури, тюрк. бери, но почти также в осет. бирэг, в сакск. бирге, в согд. вырк. Диалектное русское, но заимствованное из иранского, бирюк. Более древняя тюркская форма должна была звучать, как бёрюк. Полагают, что у этого слова есть более древняя форма wrkan (арийское) и оно точно соответствует общеиндоевропейскому vulkan (перешло в название вулканов). И, нельзя не обращать внимания, но то, что сокращенная славянская форма волк от wurkan удивительно соответствует тюрк от turkan. Возможно, что происхождение этнонима тюркут в одном ряду со словами Сургут (в Западной Сибири и у Самары), маскут, Иркут (Иркутск), Ургут (Средняя Азия), Беркут (Татарстан), Пасаргад (Др. Иран).

Вероятнее всего, легенда о происхождении от волчицы была также заимствована из иранской мифологии и видоизменена. Тюркский этногенетический миф, излагая начало начал истории тюрков, как и римской легенде, главную роль отводит волчице. Хуннское племя, кроме мальчика было истреблено. Изуродованный врагами и совершенно беспомощный, он мог погибнуть, но благодаря волчице выжил. От него и этой волчицы родились в «Золотых горах» Восточного Тянь-Шаня (а не Алтая, как полагают) десять сыновей, которые взяли впоследствии себе жен из Турфана (т.е. из народа «тохар», которые жили там же, но немного западнее). От них по легенде пошел род тюрков Ашина. В Тюркском каганате VI-VII вв. слово «бери» было почетным и входило в состав личных имен-титулов многих правителей: Бёри-хан, Бёри-шад, Иль-Бёри-шад.

Вероятно эль – народ имеет также иранское происхождение. «Ир» - «ил» (эль) с переходом звука «р» в «л», что характерно для иранских языков.

КАНАСУБИГИ - КАНАСЯБГУ - КАНАСЯВУГА

Ето от де идат думите:

КУМИР: kumrā/семит./, kumrā/сир./ - жрец

БАЛВАН: ПАЛВАН/ирански/ - багатур, атлет

ИСТУКАН: Според руснаците думата е тюркска Истукан(тюрк.) = Исти (горячая) + Кан (кровь)! Според мен е българска с ирански корени ИЗТЪКНАТ = ИЗДИГНАТ = ИЗДАДен, ИЗТЪКВА, ИЗТОК = ИЗДИГа, ИЗ+ТЪК+АН, където ИЗ и авестийска дума, ДИГА/ДИДА също е авестийска!

Как е било согдийското произношение, е трудно да се каже, защото в согдийската азбука не се отбелязват гласни. така че този аргумент е недопустим. Двете форми bağa, beg се срещат в един и същ паметник, надписа на Тонюкук: Bilge Tuñuquq Bojla Bağa Tarqan... и малко по-нататък... Ol sabïğ ešidip On Oq begleri budunï qop kelti jükünti. С което аргументът ти, че бег е по-късна форма на бага, автоматически отпада. Начин на мислене от тип "щом не е иранско, е шарлатанско" в сериозната наука не се приема. Ето и един цитат в подкрепа на моето мнение: Clauson. G. Etymological dictionary of pre-13 century Turkish. с. 322: beg "the head of a clan or tribe, a subordinate chief", and the like, ... , almost certainly a loanword from Chinese po "the head of a hundred man" (Giles, "Ancient Chinese", Karlgren puk).

Еми и с този цитат beg "the head of a clan or tribe, a subordinate chief" тюркската теория издиша! При българите главатарите са били със статут на БОГОВЕ. Това разбираме от имената им - Кубрат, Борис, Омуртаг. Тоест тюркското БЕГ си е пряк дериват от БАГА и Арийската традиция племената да са защитавани от божество закрилник, като името на това божество е давано на владетеля.

КАНАСУБИГИ през авестийски = ИЗБРАН E БОГ

@makebulgar: Това с шахмата е забавно. Изглежда не си запален играч, защото щеше да знаеш, че симетрията в шаха не е абсолютна ценност, така че идеята за военното обучение и армейските флангове е слаба. Да не говорим, че уставът на военна организация като тамплиерския орден забранява на рицарите да играят шах. Очевидно е колко голяма е практическата стойност на играта

Печеля в 67% от случаите, а иначе в шахмата трябва да владееш центъра и по фланговете да устояваш, както във всяка битка.

Темплиерите може шах да не са играли щото са го смятали за мюсолманска игра, но в българската армия все още е единствената разрешена игра, за която ако те видят че играеш няма да те накажат.

По въпроса с центъра и лявото и дястоно крило на армиите, е много вероятно шахмата да е основата на тази подредба. Използвал се е за военно обучение, а също така както знаем идва от земите между Индия и Персия.

И защо реши, че всички паралели трябва да бъдат със Сасанидска Персия и персите? Кой е твърдял, че българите са най-близки сродници сред иранските народи точно с персите?

Ми то за някой хора ИРАН и ИРАНЦИ означава мургави араби, като част от днешните в Иран. Така че нищо чудно, че за други иранци са само персите.

А ако глишев си купи книгата Митраизма и древните българи ще успее да прочете как са изгонени маговете зурванисти от зороастрийците.

Та кои имена са ирански и кои факти от битовата култура са ирански (каквото и точно да трябва да значи това)?

Еми ето един факт от битовата култура. Утре осфен, че е трифон зарезан и свети валентин, е също така и Сирни Заговезни.

Та на тоя битов празник се палят едни огньове, и се прескачат, и се въртят едни факли. Досущ на иранския празник Сури!

А иначе по отношение на статията на Бешевлиев, трябва да се помисли дали тия списания не са смятали да ги изнасят на към България.

Доколкото по ония времена българите е трябвало да научат да четат и пишат на руски, едно руско списание би помогнало доста. Дали обаче е стигнало до тук е друг въпрос.

.... да се стигне до вероятната истина за смесен, тюрко-ирански произход на българите. Аз, да речем, смятам, че тюркският елемент е бил преобладаващ, друг ще каже друго, а накрая ще трябва пак да се заровим в книги.

глишев, смятате така, и имате право да смятате каквото си искате. И имате право и да вярвате в каквото искате. Но когато се твърди нещо трябват доказателства!

Това че в България са се влели някой тюркоезични групи по никакъв начин не означава, че българите са тюрко-иранци. Някой българи носят гени от Алтай, но това не означава нищо. Тук става на въпрос за Подобряване на генофонда, чрез приемане на най-доброто от вън. И не сме тюрко-иранци по простата причина, че това е лингвистична класификация. Тоест дори едно племе да е било тюркско, след иранизацията му то става иранско. И обратното. Доколкото имаме общо казано количество от тюркски думи клонящо към 0, трябва да приемем, че и преди и сега сме говорели на същия език.

При волжките българи обаче нещата стоят по друг начин. И при чувашите и при татарстанците има много езикови и културни следи свързващи ги с иранските, тоест те може и да са тюркизирани иранци.

При нас са толкова много данните за ирански-арийски произход, че просто туркофилите трябва да молчат.

Примерно Мартеницата. Чист арийски обичай, свързан пряко с арийската представа са посоките на света и сезоните. В РигВеда са дадени цветовете на посоките - Червен/Север, Бял/Изток, Жълт/Юг, Черен/Запад! Ако ги нанесем на Мандала, те отговарят на четирите сезона. Като Червения и Белия се смесват малко преди 1 Март!

Имам един малко страничен въпрос. Дали нашето и славянското название Неделя идва от гръцкото άπρακτος, при положение, че на гръцки наименованието за неделния ден е Κυριακή! Дали някога във Византия се е ползвало това άπρακτος, или просто славянския термин го свързваме със гърците и приемането на християнството?

Сигурно не е фалшификат, но също така едва ли IYI има нещо общо с неканоничното християнство. Ако беше така същия знак би трябвало са е разпространен и по всички земи където е имало такова християнство, а това са земи основно в Мала Азия и Месопотамия. А там май символа го няма.

Не подценявайте хората. Това че са живели преди 1300 години не означава, че не са знаели посоките да определят. Има прости методи които са използвани за целта в древноста.

А дали някъде го има сниман, а не прерисуван.

Може ли някой да каже нещо повече за този Печат от Плиска:

Кога е намерен, къде, от кой?

Относно българската (не прабългарската) цивилизация.

Това, което възниква на основата на славянската писменост, славянския език и етнос, православието и държавно-културните традиции на пространството между Охридското езоро и Тихия океан и темпорално от средата на 9 век (България) до края 16 век (Русия), с пълно право може да се нарече една от основните познати човешки цивилизации.

Всички водещи политолози (няма нужда да споменавам имена) и на запад и на изток, смятат това за утвърден факт.

Началото на тази нова цивилизация (различна от западната латинска такава) е поставено именно в Средновековна България.

Това начало не възниква на празно място, а ползва плодовете на една предишна цивилизация (прабългарската), за която, за съжаление, знаем твърде малко.

Поздрави

Най-същественото което ползва новата средновековна българия от предишна цивилизация (прабългарската)

е езика, щото няма разлика между старобългарски, прабългарски и източно-ирански диалекти.

И са били астрономи тия българи и са знаили как се движат звездите, и са ги наричали Бурджани именно заради звездния календар - Борджи!

Вананд, Хърват, Кубер, Борис, Сувар, Тервел, Котраг, Омуртаг са все имена на Богове от иранската митология. Тоест наименоването на царете и подчинените им народи, които по един или друг начин са свързани с българите, е ставало със РЕЛИГИОЗНИ средства. Разделянето на българите не винаги е водело до поява на два или повече народа носеши също името българи. Случая със Волжка и Дунавска България е по-скоро уникален, а не характерен. Самото име Българи вероятно също се е появило като религиозно наименование (почитане на даден бог), а в последствие е останало като име на град, планина и т.н.

Така, че търсенето на пугури, булодзи или болори в крайна сметка може да доведе до откриването на булдозите или булдозерите, защото по-вероятно е българите да са се наричали с друго име. Примерно Арии, Меди или Патри!

По същия начин трудно може да се открие името на родоначалниците индоевропейци защото е невъзможно да са се наричали със всички тези имена - келти, траки, елини, арии и т.н.

На мен ми харесва произхода на името Борджани/Бурджани/Българи описан от Хофарт свързан с думата БОРДЖ(Перс.) - кула, вулкан или планина на огня.

Като сме тръгнали да си чешем езиците в сравняването на разни корени... Бурж-Дубай доказателство за прабългарска архитектура ли е?

Буржоа - заможна класа в България ли е?

Борджиите - те български аристократичен род ли са?

Разбира се.

Бурж означава именно Кула и думата е заета от иранския в арабския език.

Борджиите пък са българите които заедно с аланите и вандалите тръгват на запад. В Испания оставят много "славянски" топоними около Валенсия и Барса.

Те българите като построили вавилонската кула и ред други кули из областа станали известни с това име и за да ги познават и да ги наемат отново почнали да си слагат кукерски маски и освен бурджани почнали да им викат другообразни.

На мен ми харесва произхода на името Борджани/Бурджани/Българи описан от Хофарт свързан с думата БОРДЖ(Перс.) - кула, вулкан или планина на огня. Има логика и връзката с кулите-крепости от Кавказ е очевидна.

Има чудесни езиковедски статии за balagan и balkan, а изразът за вилаетите според мен не се отнасяше конкретно за вилаети отвъд Каспийско море. Иначе да, думата си е турска, колкото и да не им харесва на автохтонистите.

Мейкбългар, ти не даваш точно аргументи, а по-скоро трупаш твърдения. Впрочем, не зная къде точно българите са наречени "Магове", но "magoi" има и в Евангелието от Лука. Надявам се не твърдиш, че в Евангелието се говори за българи? Иначе българите са наричани как ли не - скити, мизи, хуни... Няма как да са всичко това едновременно. Да не говорим, че ако българите, дето никога не са наричани пряко "перси", са иранци, то османците, за които византийските извори относително често използват названието "перси" трябва да са не знам какво. Може би българи? Сиреч от едните наименования до никъде не се стига. та така и със зороастризма ни. Разни обичаи с пречистване между огньове има и у анадолските тюрки, и у монголите, но да не задълбавам в любимите си федотовщини, че на уважаемото форумство чак мило ще му стане

Еми както сигурно знаеш блгарите са наричани и Бурджани, а тия бурджани Zakarija al-Qazwini ги е нарекъл от вярата на маговете и езичниците.

Средновековните хроники на арабски език, написани от Ибн Хорбадбех (Ibn Hordadbeh), Ибн ал-Факих (Ibn al-Faqih), Ибн Руста (Ibn Ruste), ал-Масуди (al-Mas'udi), Якут (Jaqut) и др., употребяват народностното име „бурджани” (Burdjan), което се отнася главно за българите, живеещи в България на долния Дунав, а така съща и за онези българи, живеещи на север от Кавказ и понякога за населението на Волжска България [1]. Много рядко, това народностно име се използва и във връзка с бургундците [2]. Буржан е персийски вариант на „бурги, болги”, зает от арабите, а наставката „-ан” е частица за множественост при иранските езици.

Burdjan is a wide land in the north. The day there continues four hours, but the night continues thirty hours, and vice versa. Its inhabitants believe in the faith of magicians and pagans. They are at war against Slavs and they are rather like Franks. They are also skilled in handicrafts and navigation.

Тоест това го е казал арабин който е познавал вярата на магите. И е бил прав. Тази вяра на магите или общо казано зороастризма, подобно на християнството и исляма е имала няколко разновидности, като персийския зороастризъм просто е най-популярен. При нас е бил по-скоро вавилонско-мидийски зороастризъм, ако може така да се нарече. А слънцето, месечината и другите звезди са в неговата основа.

Не може да са били преди това в "планината Балкан от другата страна на Каспийско море" поради простата причина, че тези вилаети с турското име Балкан са създавани след втората поливина на 13 в.

Добере ще и да дадеш източниците в които се казва, че турците създават вилаета Балкан на нашия полуостров. А също така и какво означава на турски Балкан?

И да отговориш защо при толкова планини в пределите на османската империя наричат с това име само Две от тях???

И после да кажеш защо съществуват имената БАЛКария, БУЛГар-БАЛК, БЪЛГария, БАЛКан, БАЛХ.

Ами точно това означава. През 210 година никой не е чувал името българи, а градовете имат свойството да оставят археологически следи. Посочи ми някой от тях.

Еми съгласно именника годината е точно там 515 преди 680, а един от градовете е Булгар-Балк. Преди това са били в планината Балкан от другата страна на Каспийско море.

Мейкбулгар, това са недоказуеми неща. Зороастризмът (дори да го е имало в България, в което се съмнявам) към VІІ в. много отдавна си има свещени текстове - поне в Сасанидски Иран. И пак в Иран с клинописа е създадена местна литература, на местен език. Явно в това отношение писмеността е намерила мястото си в персийската цивилизация.

Българите пък имат каменни надписи не просто с чужда писменост, а направо на чужд език до края на ІХ в. "Зороастрийските" им храмове (хем със стенописи, както казва патриарх Никифор като споменава един такъв истински храм в Сасанидска Месопотамия) и евентуално Кулите на Мълчанието някак си ги няма тук - ама хич ги няма - и изобщо това са си не много вероятни неща. И в надписите на българите ги няма типичните зороастрийски формули. Дори българите да са с ирански произход (в което също далеч не съм убеден), това не ги прави автоматично перси. А и да ги правеше перси, щеше да излезе, че пак тук няма типично българска, а... персийска цивилизация. Каквато на Балканите, впрочем, просто няма.

Доказателства има, като се почне от огнените обичаи, езика та до хрониките в които са ни нарекли Магове! Има още едно съществено доказателство но за него трябва малко да се изчака във времето. Малко търпение и ще видите връзката със зороастризма!

Но въпроса е, че в началото много преди VII в. персите са нямали някаква собствена писменост, а са използвали чужда. И най вече това, че примера е с Персия и Зороастризма по никакъв начин не означава, че освен персите е нямало други ираноезични народи с зороастрийска или подобна религия.

По същия начин българите са използвали гръцката писменост и език, но своя не са забравили езика си и по късно именно заради заличаващото действие на гръцкия език българите започват да пишат на български. Това не е обаче причина да смятаме, че те не са имали други цивилизационни познания в математика, астрономия и т.н. Просто са били в контакт с цивилизацията на Рим и са се опитали да се приближат до нея и да усвоят някой полезни неща.

В сегашно време има хиляди сайтове, книги и друго писмено българско творчество написани изцяло на Английски език, но това е единствено поради факта, че английския език е глобален и популярен и по-голям кръг от хора ще прочетат написаното. Означава ли обаче това, че българите са нямали държава, градове, собствен език преди 1800 години?

"…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “

/Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ - латински източник: "илак, значи същото като "блакх", но татарите не умеят да произнасят "б"..."

От аш-Шаша до серебряных копей в Илаке и Баланканаке 210 7 ф. [От аш-Шаша] до железных ворот 211 2 мили ......

Ако Иллак е татарска или тюркска грешка при произношението, би трябвало по същия начин всички останали думи започващи с Б да ги изговарят с И. Тоест да не могат да казват Б, а това май не е така.

Фундаментална грешка е това, че някой смята липсата на писменост за липса на цивилизованост.

Ако се върнем на българското "езичество". То не е никакво езичество, а си е религия със зороастрийски или пред-зороастрийски корени. Наречено е езичество от християните. При положение, че зороастризма първоначално не е бил писмена религия, тоест предавал се е устно, то означава ли, че той е ниско културна и нецивилизована религия и философия?

Дори персите, които имат Цивилизация не са имали писменост, а възприемат месопотамската клинопис. Означава ли това, че преди да отидат в месопотамия, са нямали цивилизация?

Според археолозите такава градска иранска цивилизация е съществувала северно от иранското плато в степите!